П Р О Т ОК О Л

№ 22

от извънредното заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

18 юни 2015 година

---

Дневен ред:

1. Общ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 553-08-38, внесен на 12.06.2015 г. - обсъждане за второ гласуване.


(Заседанието на комисията започна в 15.00 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)


ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам извънредното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика. Дневният ред за днешното заседание е:
Общ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 553-08-38, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Министерския съвет и Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносители Петър Кънев и група народни представители.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 15; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се дневният ред.

Преминаваме към доклада.
Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Заглавие на закона. Няма предложения. Изказвания? Не виждам.
Който е съгласен със заглавието Закон за изменени и допълнение на Кодекса на труда, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 15; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 1. Няма направени предложения. Изказвания? Не виждам.
Вносителите нямат бележки.
Подлагам на гласуване § 1.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 15; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Има предложение за създаване на нов § 1а. Предложението е на народните представители Георги Гьоков и група народни представители.
Създават се параграф 1а:
„§ 1а. В чл. 3а се създава ал. 6:
„(6) Дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество се осигурява от Секретариат в състав секретар и технически секретар – служители в администрацията на Министерския съвет, и двама съветници, определени от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.“
Вносителите? Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, гости.
Аз няма надълго и нашироко да мотивирам нашето предложение. То в общи линии е свързано с важността и значението и работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Не бих казала, че са умишлени някои опити да се неглижира неговата дейност през последните години, но все пак се получава нещо в тази посока. Първото предложение е във връзка с осигуряване работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, втората му част е с цел да се регламентират и укрепва двустранното сътрудничество. В общи линии сме записали в текстовете, че държавата насърчава и подпомага двустранното сътрудничество между синдикати, работодателски организации и държавата и представителните синдикални работодателски организации, идеята, в която те влагат усилия за укрепване на взаимно доверие, зачитане на интереси, утвърждаване на колективното трудово договаряне, развитие и утвърждаване на социалната отговорност, повишаване информираността на работниците и служителите за техните права и задължения. Все в този дух.
Мисля, че е добре това да влезе в Кодекса на труда и се обръщам към всички народни представители да го подкрепим.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Аз имам една реплика.
Господин Гьоков и останалите вносители, смятате ли, че Народното събрание със закон може да измени Устройствения правилник на Министерския съвет, защото става въпрос за щатове, за допълнителни бройки? А иначе сме напълно съгласни с това, че трябва да бъде укрепен съставът на Секретариата на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Едва ли някой от комисията има него против да бъде укрепен съставът.
Други реплики? Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Реплика на господин Гьоков.
Аз лично ще подкрепя предложения законопроект и считам, че не е никакъв проблем, защото поднормативните актове не са проблем на Народното събрание.
Господин Гьоков, единственото, което ме интересува, което може би е добре да се изкоментира, е, че все пак звучи – някакви членове от администрацията, не ми звучи много сериозно. Мисля, че е добре все пак да се конкретизира, това е все пак Националния съвет за тристранно сътрудничество – един сериозен орган, без чийто решения, знаете, пенсионна реформа не може да се извърши, всичко свързано в трудовото законодателство не може да се промени. Би било по-добре да е някакъв поне по-високопоставен чиновник с ранг, примерно на заместник-министър. Поне аз така мисля, защото повечето надзорни съвети с подобна функция са такива представители на Министерския съвет.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Други реплики? Не виждам.
Имате възможност за дуплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, аз мисля, че няма никакъв проблем в това. Ние приемаме общо в закона, а пък поднормативните актове на Министерския съвет ще се справят с тях. Още повече, че аз тук не смятам, че ще се отделят нови щатове, може да се делегира това задължение на този секретариат при сега действащият щат в Министерския съвет.
На господин Байрактаров казвам, да – наистина нивото на Националния съвет за тристранно сътрудничество е високо и би трябвало да бъде много високо и то е такова. Там участва министърът, синдикатите, председателите на синдикалните организации, на работодателските, а тук става въпрос за технически секретариат, който да осигурява дейността на този съвет. Така че мисля, че от това по-високо ниво не е необходимо да има. Но, ако решите, че трябва да бъде нещо друго – нямам против, но мисля, че няма смисъл.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Колеги, други изказвания?
В момента този технически състав е от двама човека – Емилия Кръстева и един технически секретар. Това са хората, които гарантират цялата дейност на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за нов параграф.
Колеги, няма да ги кръщаваме параграфите по номера. По Закона за нормативните актове накрая ще подредим параграфите по ред на приемането в комисията.
Ако няма други изказвания, прекратявам дискусията.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на господин Гьоков и група народни представители, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 4; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 11.
Не се приема предложението.
Следващият параграф.
Предложение на народните представители Георги Гьоков и група народни представители.
Имате думата да го мотивирате, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги и гости.
Параграф 1б е продължение на първото наше предложение. Мотивирах предложението си за укрепване на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, изказвания.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми господин председател, колеги и гости.
Ако мога да ви дам един допълнителен аргумент за тези параграфи. До нас, до членовете на комисията беше направено предложение между първо и второ четене от синдикатите и работодателските организации, които са основно гръбнака на Националния съвет за тристранно сътрудничество в този дух, в който и ние сме го предложили. Така че това е съгласувано с тях и отговаря и на очакванията на тези организации.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики към нейното изказване? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Гьоков и група народни представители за създаване на § 1б.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 5; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 9.
Не се приема предложението.
Параграф 2.
Има предложение на народните представители Ралица Тодорова и група народни представители § 2 да отпадне.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението за отпадане на седемдневният срок за обявяване на сключения трудов договор е продиктувано от съображение за недопускане на случаи от страна на работодателите на злоупотреби. Ние считаме, че тридневният срок е достатъчен, още повече, че в по-голямата част от случаите на обявяването това става по електронен път, за което са необходими не повече от 15 минути. Поради това предлагаме тридневният срок да се запази.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Тодорова.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз мисля, че няма нищо лошо да бъде седемдневен срокът. Мотиви мога да ви изложа от практиката. Най-елементарен мотив. Ако счетоводителят ви внезапно се разболее вие вече сте в нарушение, защото в общите случаи това е човекът, особено в малките и средните предприятия, който движи тези въпроси. Затова седемдневен срок е отдавна коментиран срок и в бизнеса и в предприятията и наистина той е разумен срок и аз ви призовавам, колеги, да подкрепим седемдневен срок. Хората, които са се занимавали реално мисля, че ще ме подкрепят, защото наистина е така. Три дни много често вкарва малките фирми, особено в нарушение, без да имат вина. Понякога дори е необходимо да се поинтересуват за някои елементарни допуснати грешки да отстранят. Ще ви дама примери със сторнировъчните операции, които са натрупали задължения за над 173 милиона. Ако има един такъв седемдневен срок най-малкото ще се спестят и на НАП усложненията и ще могат да се избегнат тези допълнително натоварващи операции, които утежняват и работата на институциите и работата на работодатели. Така че седем дена е добър срок, повярвайте ми.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Друга реплика? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, гости, колеги.
Не става въпрос да се увеличи този срок от три на седем, в който трябва да се изпращат уведомленията до НАП само за малки и средни предприятия. Става въпрос въобще за всички фирми, предприятия, господин Байрактаров. Нека да помислим и за работника и за служителя, да не мислим само за работодателя, защото удължаването на срока изкуствено отдалечава момента от времето за постъпване на работа. Момент, в който ще бъде осигуряван работникът и ще започне да тече неговият трудов и осигурителен стаж. Тоест, той губи трудовия си и осигурителен стаж.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Ангелова.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо Ангелова, това сигурно е някакъв аргумент, обаче става въпрос за до седем дни. Никой не пречи на работодателя да го регистрира още в първия ден. Това, че ще загуби работникът или служителят три осигурителни дни не мисля, че е кой знае какъв проблем по принцип. Аз ви казвам под формата на реплика и ще продължа нататък защо го предлагаме, включително и за това да се синхронизира. Щом име седем дни за регистриране на прекратяването на договора, защо да не са седем и при регистрирането на договора.
Аргументът за това, че работодателите имали електронни подписи и т.н. въобще не е основателен, защото от 340-350 хиляди фирми, регистрирани в България, ако направя една справка не знам дали повече от 10% имат електронен подпис. Излишен е този спор. Не мисля, че проблемът от три до седем дена е някакъв съществен или кой знае какъв голям, че да влизаме в такива задълбочени дебати, че ще лишаваме някой от нещо. Не мисля, че са основателни тези неща, но това е мое мнение, разбира се.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Госпожо Ангелова, заповядайте за дуплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Абсолютно не сте прав, господин Гьоков, защото пак казвам, че този Кодекс на труда защитава правата не само на работодателите, но и на самите работници и служители. Седем дена този човек ще се чуди ще бъде ли на работа, няма ли да бъде на работа. Така, че този тридневен срок до сега, който е работил е съвсем достатъчен работодателят да си изпрати уведомлението до НАП. Ако работодателят има желание и е лоялен, какъв е проблемът в първите три дни този договор да бъде изпратен до НАП, защо само да удължаваме тази агония за работника и за служителя.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Кънев, заповядайте.
РАДАН КЪНЕВ: Аз категорично поддържам варианта със седем дена по съображенията, в голяма степен изложени от господин Байрактаров. От много време работи тридневният срок, той беше въведен с дисциплинираща цел да е много кратък, за да могат да свикнат работодателите, че имат това задължение и да започнат да го изпълняват. Тази роля е изиграна вече от много години насам. От десетилетия на практика работодателите са свикнали с идеята, че трябва да регистрират. Натрупали са и критичен брой закъснения, в огромната си част именно поради обективни причини в малките фирми. Не виждам причина да разграничаваме или не. Мотивите на вносителя бяха в този смисъл и бяха добре издържани. Поддържам мотивите така, както съм ги подкрепил и на първо четене.
По отношение на аргумента за правата на работника искам да възразя принципа. Правата на работника не произтичат от регистрацията на договора му в НАП. Регистрацията на договора в НАП не защитава права на работника, тя защитава интереси на фиска, тук работникът няма връзка. От момента на подписване на договора той има всички права на работник, според характера на договора си.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте за реплики.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Моята реплика е, че след като този договор не е регистриран в НАП той не може да започне работа и не може да му тече осигурителният и трудов стаж. Това е истината.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Втора реплика.
За да започне работа този работник или служител той трябва да притежава два документа. Единият е копие от НАП, вторият е копие от сключения трудов договор. От тази дата стартират неговите трудови и осигурителни права. Точно това е проблемът, защото хипотезата, в която работникът и служителят може да бъде на работа, без да има трудов договор до шестия ден и тогава да бъде освободен, е налице. Това е идеята и Вие правилно казахте, че става въпрос за превантивна мярка.
Друга реплика?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми господин председател, много добре знаете, ще ви направя една елементарна хипотеза, за да разберат колегите за какво става въпрос. Знаете, че преди години в малките населени места т.нар. данъчни служби, сега известни като НАП, бяха закрити. Всичко е съсредоточено в областните градове. И сега си представете един малък такъв работодател, който трябва всеки ден да пътува по 60-70 километра, за да отиде да регистрира по един договор. Дадох ви хипотеза. Нима е невъзможно в четири последователни дни той да сключи с четири различни работника трудови договори? Абсолютно възможно е. Мисля, че влизаме в излишен дебат, вместо да направим нещо полезно, което ще е работещо най-малкото. Много точно го каза колегата Радан Кънев – регистрацията в НАП не защитава ничии интереси. Регистрацията в НАП касае, че от еди коя си дата е регистриран договор, а договорът трябва да бъде не по-късно от седем дена от датата, в която да е регистриран в съответната областна дирекция на НАП или териториална дирекция и т.н. Нищо сложно няма, влизаме в излишен дебат, вместо да преминем към гласуване.
Правя процедурно предложение да прекратим разискванията и да пристъпим към гласуване на текста.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Първо, има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожа Невин Хасан.
НЕВИН ХАСАН: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин заместник-министър, колеги, гости, искам да ви кажа моето лично мнение, като работодател. Седемдневният срок е много разумен, защото позовавайки се на практиката си от 13-14 години, да – може първият ден работникът да се назначи на работа с трудов договор, да се уведоми НАП, на третият ден работникът напуска и това са само един бумащини – длъжностна характеристика, медицинско, трудова книжка, писане, писане, в рамките на два-три дни. Този седемдневен срок е много разумен и аз ще подкрепя това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не Виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ралица Тодорова и група народни представители § 2 да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Приема се предложението.
Параграф 3. По този параграф има предложение на народните представители Ралица Тодорова и група народни представители и предложение на народния представител Румен Христов.
Имате думата за изказване да мотивирате вашите предложения.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, считаме, че предложението от 90 работни дни е прекомерно голям и затова предлагаме думата „работни“ да отпадне още повече, че това е норма, която тепърва ще видим как ще работи и впоследствие може да бъде коригирана.
По отношение на икономическите дейности предлагаме да бъде допълнена и „лавандула“, тъй като подобно на розовия цвят това е продукция, която малко във времето могат да бъдат ползвани работници от работодателите.
Това е нашият мотив.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики? Не виждам.
Има предложение на господин Румен Христов. Заповядайте да го представите.
РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, благодаря.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, първо искам да кажа, че браншът реагира много положително на това предложение. Голяма част от сивият сектор в отрасълът може да се изсветли. Говори се за 60-100 хиляди временно заети работници, дано да се случи това нещо. Но, моето предложение е свързано с опасението на голяма част от хората, че ще бъдат лишени от тази възможност и затова аз предлагам да разширим дейността, да запишем: икономически дейности, растениевъдство и животновъдство. Нужда от временни работници има във всички подотрасли на отрасъл „Земеделие“ и ще дам няколко примера. Примерно, стифиране на слама, стифиране на бали, балиране, прибиране на картофи, кампания по стригане на овце. Стифиране на бали слама примерно за временно заети работници пак е животновъдство. Ако вземем да изброяваме културите, освен лавандула, аз питам защо не и мента? Става дума за една възможност, която да даде възможност да не се дискриминират останалите сектори от отрасъл „Земеделие“. Няма икономическа и стопанска логика да бъдат ограничавани.
В този смисъл и от името на Комисията по земеделие предлагам да запишем: „….икономически дейности „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.
Понеже ми се налага да изляза, ще кажа няколко думи по предложението за отпадане на § 24, който касае срокът до края на годината. Времето, през което ние ще тестваме този пилотен проект, визирано до края на годината е много малко и аз предлагам изобщо да отпадне от гледна точка на това, че ако приемем този текст голяма част от т.нар. временни работници, свързани с прибиране на череши, розов цвят и т.н. е отминало, няма да хванем цяла стопанска година. Логиката и в едната посока е, ако няма ефект от пилотния проект, ние ще го отменим, ако има – ще го оставим. В този смисъл нека да няма фиксиране на крайна дата, а времето ще покаже дали той работи или не. Аз съм сигурен, че той ще работи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Преди да открия дискусията искам да дам думата на вносителите от Министерския съвет да кажат тяхната логика.
Господин Донев, заповядайте.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, по принцип подкрепяме в ал. 2 думата „работни“ да се заличи, тъй като това би довело до различно тълкуване събота и неделя дали са работни дни или е почивни, когато се наемат работници, така че в този случай по-добре да отпадне „работни“, за да се улесни прилагането.
По отношение на разширяване обхвата на тези договори във въобще икономическа дейност, растениевъдство и животновъдство по принцип не бихме подкрепили едно такова разширяване, тъй като разговорите, които започнахме с разработване на това предложение за въвеждане на еднодневни трудови договори в икономическа дейност, растениевъдство, ограничена само за прибиране на реколтата от плодове и зеленчуци, розов цвят, беше именно заради това, защото характерът на работата изисква при прибирането на тази реколта наемане на голям брой работещи еднодневно. Налага промяна на работните места на тези работещи веднъж в блока, зеленчуковата градина или овощната градина в село хикс, след това се местят в град игрек. Тези работници, които се наемат не са постоянни за всичките тези работни места, така че при животновъдството имаме малко по-постоянен характер на работното място. Действително, че попада в сезонния обхват на работите, но могат да се прилагат трудовите договори по чл. 114а от Кодекса на труда – договор за работа през определени дни от месеца, може да се прилага чл. 68 от Кодекса на труда със срочни трудови договори. Така че според нас разширяването на кръга въобще за икономическа дейност растениевъдство и за икономическа дейност животновъдство на този етап по-добре да тестваме как ще работи така, както се предлага за прибиране на реколтата и обработка на насажденията от плодове, зеленчуци и розов цвят и лавандула.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Доколкото разбирам от това, което казахте, идеята на пилотният проект за въвеждането на еднодневните договори е да обхване само един сегмент от икономическата дейност растениевъдство с надеждата след този анализ, за който Вие говорите да има възможност, ако всичко това заработи и задейства, дано да се случи, да може да се разшири този проект и от пилотен, да се превърне в действащи текстове от Кодекса на труда.
Заповядайте, колеги, имате думата за изказвания.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще започна първо с един въпрос към основния вносител. Защо един работен ден и такъв сключен договор да не се признават за трудов стаж? Не мога да разбера каква е логиката. Просто не мога да разбера тази логика, рових се, звънях. Нещо повече, че този един ден, както е формулиран в ал. 1 може да прерасне и до 90 дена, което предполага, че и тези 90 дни по същият начин не би следвало да се признават за трудов стаж.
Аз категорично ще се противопоставя да отпадне думата „работни“, защото думата „работни“ гарантира права на работника. Това, че тези хора в общи случаи се наемат за някаква сезонна работа, не означава, че те трябва да бъдат юркани (с извинение), те в общи линии са юркани по 12-15 часа, защото е сезонната работа, само че това не означава, че те трябва да работят и без регламентиран почивен ден. Защото отпадането на думата „работни“ практически ги лишава от това право, което е абсолютно гарантирано и с всички споразумения в Международната организация на труда и това е много отдавна направено. Лично аз съм се борил за тези права още преди 25 години, когато се въведе петдневната работна седмица. Някои хора тук дори не знаят, че имаше такава битка и през 1986 година, за да бъде променена шестдневната работна седмица в петдневна и тогава за първи път се промени Кодекса на труда. Спомняте си, господин Адемов. Така че отпадането на думата „работни“ е изключително важно и ние не трябва да го допускаме.
Освен всичко, ще подкрепя предложението да бъде добавено „животновъдство“, защото много често растениевъдството и животновъдството са взаимно свързани дейности и съставляват, като икономическа дейност затворен цикъл.
Бих добавил и бих се възползвал от чл. 80, ал. 4, т. 2 не само да се сключват трудови договори за прибиране на реколта от плодове, зеленчуци и розов цвят, защото така поставен текстът е смешно, защото могат да се наемат работници в земеделието и примерно за подготвяне на обект за есенни насаждения, примерно. Защо трябва да лишаваме, нали искахме да изсветлим този сектор, искаме да дадем възможност да се откриват работни места, искаме да дадем възможност да се пълни хазната. Първото нещо, което лично аз ще направя е да проверя какви данъци са влезли от тези неща и какви осигуровки. В това можете да бъдете сигурен, дори вие да не го направите, аз ще го направя, защото за мен е важно. Но тук не бива да се ограничава периметъра. Нещо повече, така поставен въпросът ме навява на мисълта, че някой цели да обслужи нечий интерес на нечий сектор, например на производителите на розово масло. Защо пък точно розов цвят, да не е например лавандула или мед? Мисля, че тук трябва да разширим обхвата.
Това е, което искам да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики към неговото изказване? Не виждам.
Други изказвания?
ВАНЯ ГРИГОРОВА /КТ „Подкрепа“/: Намираме за много притеснителен фактът, че нито един депутат на първо гласуване не гласува против предложенията на БСП, напомням, че те не са съгласувани в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колежке, ще Ви помоля да се изкажете по параграф 3 и да не правите оценка кой, какво подкрепя и какво не подкрепя, защото не е Ваша работа това. Няма да коментирате кой, как гласува, всеки народен представител гласува така, както сметне за добре.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Детайлно нашите коментари са развити в двете становища, които изпратихме. Надявам се, че сте ги получили и прочели.
Трудов договор без трудов стаж е пълен нонсенс. Благодаря на господина, който застъпи тук същото становище.
Втората точка, на която ще се спра е предприемаческият риск се трансформира в работнически, като тихом-мълком се отменя чл. 267 от Кодекса на труда, който разпорежда заплащането на работниците при престой, който не е по вина на работника. Престоят е риск на предприемача. Тези промени го превръщат в риск за работника. Тъй като в момента предложението се отнася за сектор „Растениевъдство“ това означава, че ако вали работникът ще яде, ако не вали – няма да яде. Между другото ще получи заплащане в размер на 14 лева и 15 стотинки, което е чистото възнаграждение, за което вероятно ще работят работниците на полето, тъй като това е минималният осигурителен доход за тази група работници.
Последната бележка за този тип договори е, че те ще се разпрострат във всички сектори. Това показва и практиката в други държави, като например т.нар. zero hours contracts, които се ползват във Великобритания. Първо са въведени за селскостопански работници и студенти, след което се разпростира във всички сектори под претекст, че кризата го налага, налага да съкращават разходи. Да, казано е, че ще бъде ограничено времето, за което ще действа тази разпоредба, само че не стана ясно въз основа на какви критерии ще се оцени ефективността. Ако това, че ще влязат хиляда лев под формата на данъчни осигуровки в бюджета се определи като ефективност, за нас не е точно така. По сметки на „Подкрепа“ въз основа на официални данни на Министерството на земеделието и храните за 2013 година сочат, че държавният бюджет ще загуби почти 4 милиона лева в сравнение с договори, които са нормални, с пълни осигуровки и на нормално работно време, а на работниците не се дава сигурност, но пък работодателите получават параван да продължават да крият осигуровки, тъй като, по техни коментари, те ще взимат такива ваучери за част от работниците си, а другите отново няма да осигуряват.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Григорова.
Доколкото знам този проект е минал през Националния съвет за тристранно сътрудничество, където социалните партньори са имали възможност да кажат своите позиции и сега Вие тук повтаряте позицията, която е била на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Заповядайте, колеги, други изказвания?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин председател, господин заместник-министър, аз имам един въпрос към вносителите - колегите от ГЕРБ за заличаването на работни дни. Аз мисля, че идеята на тези, които внасят това предложение за еднодневния договор е по-скоро да могат да се сключват 90 пъти за 90 дни работа. Като махнем „работни“ дни какво значи, 3 месеца ограничаваме във времето, когато е сключил първият ден или какво правим с това, какво имате предвид? Те календарни ли ще станат и какво значи календарни? Договор за календарни дни не знам какво значи. Въпросът ми е каква логика вкарвате в това, като отпада? Ограничавате срока или правите нещо друго. Като се внасят 90 работни дни без значение дали ще се сключва договор за събота, неделя или за работен ден? Вие с това махане на „работни“ дни не знам какво правите. Въпросът събота работен ден ли е, в земеделието е работен ден и неделя е работен ден. Не знам какво постигаме като махаме думата „работни“ дни. Може би аз не мога да ви обясня какво ви питам, ама вие трябва да се сетите каква ви е идеята, като го вкарвате това нещо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Идеята е много ясна, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Другото предложение на мен много ми хареса, но имам същите притеснения, които ги изказа тук колежката от „Подкрепа“. Това аз го разглеждам като едно експериментално въвеждане на тези еднодневни договори. Не знам на какви критерии ще ги оценяваме накрая, сигурно ще дойде момента да ги оценяваме и ще ги оценим. Затова аз приветствам за неквалифицирани дейности в растениевъдството и животновъдството, но няма да го подкрепя само единствено и с тази мисъл, че въвеждайки го експериментално колкото по-малък обхват има, за да видим какво става, защото, повярвайте ми, че публичното пространство, включително и във форуми в интернет има много притеснения относно тези еднодневни договори и ние, ако го разширим за прекалено много сектори мисля, че ще направим поражения, ако то се окаже неудачно. Ако се окаже удачно – да го разширяваме за другите сектори. Но ако се окаже неудачно, мисля, че още от началото да тръгваме в такава широка посока не е много добре.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, имам един въпрос по-скоро към господин Донев. Има ли отношение определението „работни“ и отпадането му към размера на заплащането? Какво имам предвид? Ако се работи в дни, които не са работни, а са празнични или почивни, заплащането е по-високо. Тоест, обвързваме ли определението „работни“ с начина на плащане и ограничава ли това заплащането на хората, които в празничен ден биха получили двойно по-високо възнаграждение? Според мен това е същественото в този спор. Размерът на плащането зависи ли от определенията „работен“, „неработен“, „празничен“ и „почивен“ ден?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на госпожа Нинова? Не виждам.
Господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Два въпроса има, на които трябва да отговарям. По отношение за това, че този договор по чл. 114а не се признава за трудов стаж единственото отношение, което има признаването на трудовия стаж е по отношение на отпуските. Тук отпуски няма, работи се ден за ден, договорът възниква сутринта, прекратява се в края на работния ден. Единственото отношение, което има трудовият стаж е по отношение на отпуска. Също и по сега действащия чл. 114 преди да се направи последната редакция в Кодекса на труда, също договорите, сключвани по чл. 114 от Кодекса на труда времето не се признаваше за трудов стаж. Единственото нещо, заради което отпадна изискването това да не се признава за трудов стажа, стажът, положен по чл. 114 от Кодекса на труда беше във връзка с отпуските.
По отношение на това, ако отпадне „работни“, какво ще бъде отношението с размера на заплащането, няма да има никакво отношение, в смисъл да се намали заплащането, тоест – да се заплаща по-малко за дните, в които се работи събота и неделя или на официални празници и т.н., точно обратното – ще се прилагат всички увеличения, които са общия текст в Кодекса на труда, така че няма притеснения от това да отпаднат „работни“ от предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Донев.
Господин Кънев, заповядайте за изказване.
РАДАН КЪНЕВ: Подкрепям отпадането на „работни“, защото внасят една неясното в тълкуването, става дума за 90 дни работа с такъв договор или за 90 работни дни работа с такъв договор, съответно почивни. Мисля, че господин Донев внесе яснота по въпроса за заплащането, който беше важен.
Също и по въпроса за лавандулата, доколкото ще гласуваме това предложение, смятам, че е правилно да го включим, но поддържам и на господин Христов цялостното предложение, като разбирам, че двете алтернативи за редакция, които имаме в момента са доста крайни. В единият случай са плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула и наистина възникват най-малкото въпроси за серия други етерични култури, които са с подчертано сезонен характер, извън розата и лавандулата, които всичките са икономически значими в България, но плюс някои видове билки, гъби и т.н. От друга страна растениевъдството и животновъдство, ако ще се тръгне по пътя на злоупотребата може да стане почти неограничено и да се заместят редовни трудови договори с подобни. Не знам дали не можем да си позволим редакционна намеса на този етап и примерно да приемем предложението на господин Христов, но да е основни икономически дейности, растениевъдство и животновъдство, определени по списък от Министерство на труда и социалната политика или с акт на Министерски съвет. Но това е по-скоро по същество, отколкото редакционно.
При тези алтернативи аз ще подкрепя и двете. От дебата виждам, че най-вероятно предложението на Румен няма да мине. А по отношение на текста по същество много категорично го подкрепям, искам тук да кажа две думи. Първо, не става дума да се намаляват на някого разходите и да се ограничават на някой други правата. В момента реалността в тази сфера е, че нито има такива разходи, нито има такива права, защото тя е изцяло в сивия сектор, а това е класическо предложение, което е в услуга на коректните работодатели и на най най-уязвимите хора на пазара на труда, които не биха отказали при каквито и да било условя да изкарат някой лев и сега го правят напълно без да са защитени по какъвто и да било начин, а и е крачка напред, която се надавам, че за в бъдеще ще развиваме действително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики.
Заповядайте
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Категорично няма да се съглася с колегата Радан Кънев и ще му обясня, той мисля, че като юрист ще ме разбере. Ако премахнем думата „работни“ това вече не е предмет на трудово законодателство, това се превръща в обикновен граждански договор един път, който могат да си го сключат, когато си искат.
Втори път, когато има работни дни работникът така или иначе при прекратяване на трудовия договор получава обезщетението, ще ви дам пример, при 90 работни дни един работник ще трябва да получи обезщетение под формата на платен отпуск, така е регламентирал законодателят, което ще се равнява на още около 8-9 дни, което той губи.
Третото нещо, този работник не дай си Боже, всичко може да се случи, при липсата на думата „работни“ той вече не може да бъде квалифициран, ако се случи нещо, първо като трудова злополука, второ, няма да може да получава болничен, това ви го гарантирам, защото този договор вече се приравнява като граждански договор. Хората с граждански договор не получават обезщетение по болнични листове. Така че думата „работни“ е изключително важна и в крайна сметка това, че е сезонна работа не означава, че ние трябва да правим някакво отстъпление от защитени вече в международен аспект трудови права. Моите извинения. Казах, че ще подкрепя тези неща. След репликата ще искам да направя редакционни промени на основание чл. 80 от правилника.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте за дуплика, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ: Говори се за трудов договор, дали пишем „работни“ дни или не пишем в закона пише трудов договор. Така че всичко, което произтича са съответните ограничения от особения характер на конкретния договор, а не може да се приеме, че се приравнява на граждански. Никаква нужда няма да пише за работни дни, става дума за определен вид трудов договор.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще се възползвам от правата, които ми дава, като член на комисията чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В чл. 114а в текста на вносителя, ал. 1 след запетаята „…., като това време не се признава за трудов стаж“ частицата „не“ да отпадне и да остане „…, като това време се признава за трудов стаж“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, предлагам писмените предложения, които са направени по съответния ред.
Предложение на народните представители Ралица Тодорова и група народни представители. Който е съгласен това предложение да бъде подкрепено, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – 4; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Христов.
Който е съгласен това предложение да бъде подкрепено, моля да гласува.
Гласували: „За“ –2; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено по реда на чл. 80, ал. 4 – предложение за отпадане в ал. 1 на чл. 114 на § 3 след думата „време“ да отпадне частицата „не“.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 4; „Против“ – 10; „Въздържали се“ – 1.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 3 с приетото предложение на народните представители Тодорова и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 3 с приетото предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ –4.
Приема се § 3.
Преминаваме към § 4, по който няма направено предложение.
Изказвания?
РУСЛАН ТОШЕВ: Фактически и сега в много от предприятията се водят такива трудови досиета и това ще създаде така или иначе една яснота и възможности за работника или служителя да получава документи, които са му необходими. Бих искал в ал. 2 по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 да предложа да се добави „и изменението“, тоест – възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение. Може да има допълнителни споразумения, да се премести в друг отдел, цех и т.н. Това е необходимо, според мен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вносителите.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, според нас в съществуването влиза и изменението на всички действия по трудовото правоотношение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Поддържате ли Вашето предложение при това положение, господин Тошев?
РУСЛАН ТОШЕВ: Да, поддържам го.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава подлагам на гласуване в ал. 2 на чл. 128б след думата „съществуване“ да се добави думата „изменение“.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 5.
Приема се.
Има ли изказвания по § 4?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Задължението на работодателя е да води трудово досие. Както, знаете и Вие, господин председател, не един и два пъти сме коментирали какво трябва да се съдържа в това трудово досие и проблемите, които се създадоха от липсата на тези трудови досиета преди 1997 година. Мисля, че трябва поне да се добави в ал. 2, че в това трудово досие трябва да се прибави и задължението след това то да бъде представено в архив, защото иначе ще отиде някъде това трудово досие от този земеделски производител и какво ще доказва после този работник ми е много интересно. Между другото, човек като няма трудов стаж става много интересно това трудово досие какво ще доказва?
Предлагам в ал. 1 „работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител, което след прекратяване на трудовите взаимоотношения да се предаде в съответен архив“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е уредено в други закони, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Къде е уредено? Можете ли да ми кажете къде е уредено това задължение за земеделския производител?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще ви кажа.
Първо, въобще не става въпрос в този текст за тези еднодневни трудови договори, които ги въвеждаме сега. Това е общият текст.
Поддържате ли Вашето предложение да го подложа на гласуване?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не, не го поддържам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване § 4 с приетото предложение на господин Тошев.
Който е съгласен § 4 с приетото предложение да бъде предложение на комисията, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 15; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващото предложение на госпожа Ралица Тодорова и група народни представители за създаване на нов § 5.
Заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател.
Преди да мотивираме искам да направя едно допълнително уточнение по чл. 80. Това, което сме предложили да претъпи малка промяна - § 5 в чл. 136а, ал. 1, след изречение 2, махаме „заличава“ и да продължи: „с изключение на микропредприятията и малките предприятия“. Текстът да стане: изр. 2 гласи в текста: „За удължението на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително Инспекцията по труда с изключение на микропредприятията и малките предприятия“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, логиката на това, което правите, като редакционно предложение е този текст да се отнася единствено и само за микропредприятията и малките фирми“
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И малките предприятия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вносителите.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, ако така приемете да бъде разписано: „с изключение на микро и малките предприятия“ това означава отделен закон за микро и малките предприятия. Така, както беше предложено в чл. 136а, ал. 1, изр. 2 да се заличи касае абсолютно всички предприятия в страната за това да не уведомяват Инспекцията по труда при удължаване на работното време, което е облекчение и намаляване на административната тежест за работодателите при въвеждан на такава форма на работното време и отчитането й.
По отношение на микро и малките предприятия много трудно ще бъдат ограничени и ще се търсят много признаци, по които да бъдат определени, защото едно малко предприятие с пет работника, ако отговаря на другите критерии за голямо предприятие то ще отиде автоматично в раздела големи предприятия. Примерно с оборот 5 милиона лева, автоматично 5 работника и с 5 милиона лева ай ти фирмите всичките, големите, ще попаднат в кръга на големите предприятия. Не е коректно. Първо, ще се затруднят контролните органи винаги да проверяват, не се знае дали ще имат достъп до документите, които трябва да проверят допълнително, за да видят това предприятие, което проверяват в момента дали по всички признаци попада в критериите за малко, средно или голямо предприятие или микропредприятие. Трябва да проверят брой работещи, което те могат да го направят, трябва да проверят оборот и трябва да проверят балансова стойност на предприятието, за да го ограничат като микро, малко или голямо предприятие. Така че винаги сме отстоявали това становище, че когато така се вкарва текст за гласуване – микро, малко или голямо, отиваме към друг закон, където пък критериите за това кое е микро, малко или голямо са определени. Така по този начин директно създаваме един друг стандарт и друг закон за малките и микро предприятията. Голяма трудност ще бъде това нещо. Пак ви казвам – едно предприятие с 5 работника може да се окаже, че по другите критерии отговаря на критериите за голямо предприятие.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплика на заместник-министър Донев.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря на господин Донев за разясненията, но ще ми се да споделя с колегите, че в крайна сметка това е част от предложението, което беше внесено от господин Кънев. Видяхме, че в зала то беше прието много радушно, като голяма част от тези облекчения за бизнеса, но разбира се облекчения за малки и средни предприятия. Ние затова и променяме текста, защото като звучене то придоби друг характер. Ние не искаме да лишим Инспекцията по труда от внимание върху големите фирми, защото това може да ни прати в друга посока. Разбира че има разминаване относно критериите за това кое предприятие е малко и как ще се направи тази проверка, но на този етап няма да го оттеглим, искаме да го подложим на гласуване. Ще го коментираме, ако трябва в зала.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В допълнителните разпоредби има нов текст, който касае тази тема в § 18. Там става въпрос, че разпоредбите на чл. 136а, 138а и 181 не се прилага за микро предприятия, малки и средни предприятия.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Да, но там има предложение да отпадне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля още веднъж да кажете предложението си.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Предложението искаме да звучи така: В чл. 136, ал. 1, изр. 2 да бъде продължено. Вместо точка, там, където свършва изречението, да се постави запетая: „Да уведоми предварително Инспекцията по труда, с изключение на микро предприятията и малките предприятия“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване измененото предложение на госпожа Галя Захариева, което прочете преди малко.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – 4.
Не се приема.
Преминаваме към следващия параграф.
Трябва да гласуваме предложението, което е направено между първо и второ четене на госпожа Ралица Тодорова и група народни представители.
Създава се нов § 5.
„§ 5. В чл. 136а, ал. 1 изречение второ се заличава“.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, предлагам прегласуване. Току що приехме, че всички работодатели в България, когато си удължават работното време няма да уведомяват Инспекцията по труда. По-нататък в Преходните и заключителни разпоредби има текст, който казва, че работодателите на микро и малки предприятия няма да уведомяват Инспекцията по труда, какъвто беше замисъла на законопроекта на първо четене. Вие разширявате обхвата на тази норма и казвате, че освен микро и малки – всички в страната няма да уведомяват Инспекцията по труда, когато си удължават работното време. Гласувахте да отпадне това задължение. Сега с това гласуване освободихте изцяло всички работодатели. Така, че моля за прегласуване, ако това ви е бил замисъла.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За това питам има ли предложения за прегласуване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Аз предлагам да се прегласува с тези аргументи. Според мен разширихте обхвата, а замисълът на всички ни на първо четене е отразен в преходни и заключителни разпоредби, където има същият текст, но само за микро и малки.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Как този текст ще функционира там?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: В Преходни и заключителни разпоредби, няма проблем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на прегласуване текстът, който се предлага за нов § 5, че всички предприятия няма да уведомяват Инспекцията по труда, когато удължават работното си време.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Оттеглям така внесеното предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колегите оттеглят това предложение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Адемов, ние вече го гласувахме, тоест – то е решение на комисията. Можем процедурно да го прегласуваме и колегите да гласуват против, за да го няма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има процедура за прегласуване.
Подлагам на прегласуване предложението за създаване на нов § 5.
Който е съгласен това предложение да бъде прието, моля да гласува.
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – 12.
Не се приема това предложение.
Преминаваме към следващия параграф.
По § 5 няма направени предложения.
ЧАВДАР ХРИСТОВ /Зам.-председател на КНСБ/: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, в мотивите към законопроекта този текст е анотиран с причина, свързана с подобряване на връзките и съвместяването между трудовия и семейния живот. В тази посока по време на обсъждане на законопроекта ние направихме предложение, което е заимствано от решение на Икономическия и социалния съвет на Република България и което подчинява текста на специфичната цел с цел съвместяване на семейния и професионалния живот да може това да се случи при условия, по ред и при отчитане, които могат да бъдат уговорени, както в индивидуалния трудов договор, така и в колективен трудов договор, а там, където няма възможност за колективен договор – чрез Правилника за вътрешния трудов ред. Така, както е структуриран от вносителите текстът, въпреки че и те го анонсираха в обществен план, като текст, който е насочен към интегрирането на семейния и професионалния живот той е изцяло в услуга на работодателя. От работодателя ще зависи кога, защо и как да въведе.
От тази гледна точка аз само обръщам внимание на този факт и на това, че направихме предложение в тази посока. Ако считате за възможно, нашето предложение е на разположение, можем да го предоставим, ако някой счита, че то е полезно и може да върши работа – да го възприеме, да го припознае.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин председател, аз формално ще припозная предложението на КНСБ, за да можем да го обсъдим и него паралелно с предложението на вносителите. Така, че предлагам, като § 5 се създава нова ал. 3, която да има следния вид: „С цел съвместяване на трудовите и семейни задължения на работника и служителя в предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници, като част от дневното работно време за определени дни се отработва в следващия или други дни от работната седмица. Условията, редът и отчетността за въвеждане на работното време с променливи граници в този случай се уреждат чрез индивидуален или колективен трудов договор или с правилника по чл. 181“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, няма как да го подложа на гласуване това предложение, защото то не е направено по съответния ред и ако го направим сега по реда на чл. 80 това означава, че правим съвършено ново предложение и няма как да го гласуваме. Имали сте възможност да го предложите, не сте го направили.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да го сметнем за редакционно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Съжалявам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Има предложение на Димитър Танев и Найден Зеленогорски за създаване на нов параграф.
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение е свързано с възможността непълнолетните лица над 16 години да имат възможност да работят след 20.00 часа, но до 22.00 часа – така, както е било преди 2001 година, когато този режим е бил променен. Аргументите, които към тогавашна дата са били свързани с промяна, а именно с въвеждането и прилагането на директивата на Европейския съюз 9433/ЕО от 22 юни 1994 година, която директива задължава страните да забранят полагането на нощен труд на лицата, както следва. Детският труд е забранен от 20.00 до 06.00 часа, а трудът на подрастващите – от 22.00 до 06.00 часа. Тоест, ние не сме приложили директивата така, както е написана, а сме ограничили правото не от 22.00 часа, а от 20.00 часа. Ние считаме, че именно в духа на предложените промени на закона за гъвкаво наемане на работниците, за гъвкаво прилагане на работното време на тази категория лица от 16 до 18 години трябва да им се даде възможност да полагат такъв труд, разбира се с всички ограничения, които се следват по закона, с разрешенията които са предвидени и към настоящия момент. Още повече, че това е една практика в почти всички европейски държави, в Германия, Франция, Италия и Испания, а при нас това е ограничено. И това, разбира се е и още една възможност, една глътка, най-вече и за малкия бизнес, който и в момента, когато едно семейство бъде подпомагано от своето дете, заето в търговията, в храненето, в малките търговски обекти те в момента полагат този труд в нарушение на закона. Така че нашето предложение е свързано именно със стриктно спазване на директивата на Европейската общност и даване на възможност на лицата да работят до 22.00 часа при стриктно спазване на всички останали.
Този въпрос го зададох като блиц въпрос към министъра и получих неговото одобрение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Господин Донев, имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа нарони представители, това, което народният представител господин Танев каза – да, действително това са разпоредбите на Директива 9433/ЕО и в чл. 9, т. 1а е определено, че нощният труд за деца е забранен от 20.00 до 06.00 часа сутринта, а за юношите трудът от 22.00 до 06.00 часа сутринта е нощен и е забранен. По-скоро, ако позволите бих предложила, ако се подкрепи това от комисията, малка редакция на предложения текст в съответствие с директивата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Така, както е предложено създаването на нов § 5а със следното съдържание в чл. 140, ал. 2 думата „непълнолетни“ се заличава, а след думата „служители“ текстът, който е предложен сега в момента, да се постави запетая и се добавят думите: „ненавършили 16-годишна възраст“ да се заличат, а на тяхно място да бъдат: “под 15-годишна възраст“, тъй като така директивата го казва и това е детският труд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз съм абсолютно съгласен с това, което господин Донев каза, още повече, че то сваля още една година от това, което предложих. Боя се обаче, че има още едно условие, което директивата поставя, а именно децата да не са в задължителна учебна възраст, която съгласно нашето законодателство е 16 години. Това съм имал предвид, когато съм го направил.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, за други изказвания, колеги.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз ще подкрепя предложението, направено от колегите Димитър Танев, Настимир Ананиев и Найден Зеленогорски не само по изложените причини от господин Танев, но и по други причини чисто практични, защото сега действащият текст даваше възможност за злоупотреба при сключване на трудови договори с такива лица, обикновено техните договори бяха сключвани на половин работен ден. Това е практика, установена най-вече по морските обекти. И поради една друга причина също ще го подкрепя, тъй като предстои да бъде внесен новият Кодекс за социално осигуряване, който ще предвиди натрупване на 40 години осигурителен стаж, че поне да имат възможност хората да го съберат този осигурителен стаж.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Други изказвания? Не виждам.
Господин Танев, Вие подкрепяте редакцията на господин Донев.
ДИМИТР ТАНЕВ: Да уточня, че самата директива казва лицата да не са в задължителна учебна възраст, въпреки че то е по-добро за вносителя, но не считам, че трябва да го приемаме по този начин. Поддържам моето предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Танев и група народни представители така, както е внесено.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 6.
Приема се.
Преминаваме към § 6, по който няма направени предложения.
Вносителите? Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 7. Няма предложения.
Има ли изказвания? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 7 по вносител, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 8. Няма предложения по него.
Изказвания по § 8? Няма.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 8, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
Приема се.
В § 8 приехме отпадането на чл. 165 този същият член понеже е назован в чл. 167а и там трябва да отпадне. В чл. 167а, ал. 1 думите „чл. 165, ал. 1“ се заличават.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
Приема се.
Има предложение от народните представители Ралица Тодорова и група народни представители за създаване на нов § 9.
Заповядайте, колеги.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, нашето предложение е да се постави точка и да се заличи текста: „и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през съответната календарна година, за която се полага“. Това предложение е свързано с предложението на вносителя за следващия § 9 в чл. 173 да се отменят ал. 1 и 3, т. 3 на ал. 7 и ал. 8 и 9.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Става въпрос за отмяна на графиците.
Колеги, заповядайте. Има ли изказвания? Не виждам.
Предложения, мнения? Няма.
Подлагам на гласуване новият параграф.
Който е съгласен да бъде подкрепен, както беше мотивиран преди малко текстът в чл. 172 след думите: „Наведнъж или на части“ се поставя точка и останалият текст се заличава“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 15; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 9.
Има предложение на народните представители Ралица Тодорова и група народни представители.
Заповядайте, колеги.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Текстът, който предлагаме в чл. 173 е във връзка с подманята и отпадането на графика и цялостна редакция на текстовете на чл. 173.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на госпожа Корнелия Нинова. Предложението по точка 3 на § 9 се съдържа в ал. 5 на колегите от ГЕРБ.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ралица Тодорова и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Приема се.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Предлагаме изменение в ал. 8 изменение работодателят да разрешава ползването на годишния отпуск до края на календарната година.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това вече беше прието. Можем да приемем предложението ви по принцип, но трябва да гласуваме т. 4, където се предлага съвършено различно нещо – отмяна на ал. 9.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Предложението на господин Гьоков и група народни представители за промени в §9 се съдържа в нашето предложение в ал. 5.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това, което каза госпожа Тодорова – т. 3 от предложението на господин Гьоков и група народни представители се съдържа едно към едно в приетата вече ал. 5 на колегите от ГЕРБ. Само че т. 4 трябва да я гласуваме отделно сега и затова я подлагам на гласуване. Тя казва, че когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1 работникът или служителя има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
Преди малко с гласуване предложението на колегите от ГЕРБ ние гласувахме съвършено различна конструкция на чл. 173, в която конструкция няма ал. 9. Как да отпадне нещо, което го няма? Така че ще подложа на прегласуване т. 4 или ал. 9 на чл. 173 да се отмени.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Коментираме чл. 173, целият § 9. Вече гласувахме една промяна изцяло на този член, който е коренно различен от съществуващия. Но в предложението на колегите има текста, който имаше и в нашето предложение и аз не мога да се съглася, че ние не може да го подкрепим по принцип, а да излезем с редакция на целия текст, защото не мога да гласувам против тяхното предложение, защото то се съдържа в моето.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако гласуваме по принцип предложението на Георги Гьоков и група народни представители гласуваме да отпадне ал. 9, а такава алинея вече няма. Затова исках да ги подложа поотделно на гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване първо предложението за т. 3. По принцип трябва да бъде приета т. 3 от § 9 от предложението на Георги Гьоков. То вече съществува в текста.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване т. 4 да се отмени несъществуваща алинея. Тоест, гласуваме против. Който е съгласен да бъде подкрепена, моля да гласува.
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – 14; „Въздържали се“ – 2.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя - § 9. Ние вече приехме нова конструкция.
Който е съгласен да бъде приет текста на вносителя, моля да гласува.
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – 14; „Въздържали се“ – няма.
Не се приема предложението на вносителя.
Подлагам на гласуване приетото предложение на комисията на госпожа Ралица Тодорова, Георги Гьоков и група народни представители в т. 3.
Който е съгласен да бъде прието предложението на комисията с новата редакция, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към новото предложение. Новото предложение е в чл. 174 думите „ал. 7 на предходния член“ се заменят с „чл. 173, ал. 4“ във връзка с приетото предложение. Това е предложение на Правни отдел.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен това предложение да бъде прието, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Новото предложение е от народния представител Георги Гьоков и група народни представители. Има предложение на колегите от ГЕРБ Ралица Тодорова и група народни представители. Предлагам първо колегите от ГЕРБ да аргументират предложението си, защото то най-цялостно урежда материята за отпуските.
Госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател.
Колеги, опитали сме се да дадем една цялостна редакция на чл. 176, който касае отлагане на ползването на платения годишен отпуск.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Предложението, което правя е в чл. 176 неизползванията размер на платеният годишен отпуск може да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател. По чл. 176 има направени три предложения в различни параграфи - § 9б, създаване на нов § 10. Едното предложение е моето предложение. Другото предложение е на колегите Георги Гьоков и група народни представители. Третото предложение е на колегите от ГЕРБ Ралица Тодорова и група народни представители.
За да аргументирам предложението си по чл. 176 – неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател, трябва да разглеждаме другият параграф, който се отнася за давностен срок – чл. 176. Предлагам да не дискутираме тази тема, а ако приемем давностният срок тогава да се върнем. Ако не приеме давностният срок аз този параграф ще го оттегля. Така ли се разбираме?
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава започваме с аргументирането на другите предложения.
Госпожа Захариева аргументира тяхното предложение.
Господин Гьоков, заповядайте по вашето предложение.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: С нашето предложение по чл. 176, ал. 5 връщаме старият режим, когато отпуска е отложена или неизползвана до края на календарната година работодателят да осигури ползването му до края на следващата година. Идеята ни е, че за да се гарантира, че като се отмени графикът за отпуските, като се отменят, да се гарантира по някакъв начин правото на работника да си получи тази отпуска в рамките до края на следващата календарна година. Затова сме го предложили този текст.
В предложението на колегите от ГЕРБ има нещо, което ме притеснява – ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година, тоест – целият отпуск може да го отложи работодателят.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Въвеждането на тези текстове, както от колегата Гьоков, така и от Вас, така и от колегите от ГЕРБ практически възстановява по един неписан начин създаването на определен график, който ние току-що отменихме, защото осигуряването, без значение дали до шест месеца, дали до края на годината или до приключване на трудовия договор, дава задължение на работодателя да определени вече някакъв срок, в който работникът или служителят трябва да ползва отпуската си. В същото време текстове в Кодекса на труда по-нататък казват, че когато работникът или служителят приключи трудовото си правоотношение той ползва отпуската си като обезщетение, той нищо не губи. Освен всичко смисълът на премахването на график е възможност за договореност за ползване на този отпуск между работодателя и съответния работник или служител. Така че тези текстове са абсолютно обезмислени според мен точно поради тази причина. Те въвеждат отново някакъв график.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тези текстове от предложението на господин Гьоков или изобщо всички по чл. 176?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Всичките по чл. 176.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплика.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Не става въпрос за въвеждането на никакъв график, графикът е отменен. Става въпрос за гарантирането на ползването на платения годишен отпуск и в случаите, когато той е отложен да има правила, че може да се ползва до края на следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на следващата календарна година. Това са правила, с които се гарантира ползването на платения годишен отпуск от работника и служителя. Думата „график“ я махнахме, гласувахме отменянето на графиците. С този текст, който ние предлагаме и по-специално с ал. 2 на чл. 176 се описват случаите до кога може да се ползва отложеният платен годишен отпуск, да има ясни правила, а не да се влачи с години, както беше преди три години – натрупани отпуски по 200-300-400 дни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но не и в реалния сектор, само в държавната администрация.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, надявам се да ме разберат всички колеги, както и уважаемата госпожа Ангелова. Ще дам пример, за да мога да бъда разбран.
Член 176. (1).„Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година“. Когато отпускът е отложен или не е ползвана до края на календарната година, за която се отнася, работодателят…, тук вече вие негласно вкарвате условие, което условие беше предвидено именно със създаването на тези графици. Работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година. Този работодател, за да осигури това ползване през следващата календарна година той трябва да задължи работникът или служителят примерно през месец март да излезе в отпуска. Това въвеждате с този смисъл, което вече е и една форма и на принуда. А точно това беше смисълът да бъдат премахнати тези графици. Работодателят и работникът, ако те са работили 5-10-15 години те винаги могат да се разберат кога да излезе работникът или служителят.
Второ, те могат да се разберат работникът или служителят да ползва примерно годишният си отпуск разпокъсано. Той може да вземе една, две седмици платен отпуск и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други изказвания.
Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Няколко неща искам да изкоментирам във връзка с текста, който гледаме. Първо, няма как да отсъства чл. 176, защото той урежда вариантите за отлагане на отпуск, което е напълно нормално в трудовите правоотношения Трябва да има текст в Кодекса на труда, който да уточнява тези варианти за неговото отлагане.
Второ, разликата, която има между текста, който предлагат колегите и нашият текст е в рамките на шест месеца. Защо ние предлагаме да е по-малък срокът? Защото ние се водим от нашата идея, която по-късно ще изкоментираме при чл. 176а, държим да се запази давностният срок и ще мотивирам защо държим да го направим. Платеният годишен отпуск е едно от най-важните права на работниците и ние от гледна точка на работодателя, ако съпоставими, сме длъжни да осигурим възможност и да защитим това право на работника в една календарна година той да си ползва полагаемият му се платен годишен отпуск. Ако твърдим, че този човек може да го ползва, това означава, че ние го караме да работи цялата година без времето, в което се нуждае за почивка и за възстановяване на своето състояние в кондиция, за да може да изпълнява добре служебните си ангажименти.
Въпреки това има и случаи, в които това може да не се случи и ние затова настояваме в нашия текст този полагаем му се отпуск да бъде намерен начин от работодателя, със съгласието на служителя да бъде взет в рамките на първите шест месеца от следващата година, защото аз лично смятам, че ако един служител или работник работят цяла година без да е ползвал своя платен годишен отпуск той определено няма да е в състояние да изпълнява своите ангажименти в най-добрата си форма и по най-добрият ред и начин.
Затова, освен всичко останало, ние настояваме да остане давностният срок, защото свидетели сме всички, едва ли има някой тук на тази маса, който да не се сеща преди да се въведе графика и с каква цел беше въведен той. Особено, Вие сте прав, господин Адемов, че в реалния сектор това почти не се случва, да не кажа, че не се случва въобще. Но в бюджетната сфера това доведе до много сериозни натрупвания на платен отпуск, който доведе до сериозни финансови затруднения в много институции, така че ние държим. Графикът се отменя, като документ, който изготвят всички работодатели и затруднява, натоварва и се налага неговото преразглеждане по ред причини, когато графикът, който сме подали до края на предходната година по някакви причини не може да се спази и се започне едно прехвърляне на листи, това наистина е бюрокращина, която натоварва работодателите. Затова ние сме склонни да приемем, че не е необходим. Но при всички случаи, ние, като законодатели, трябва първо да защитим възможността на всеки един работник и служител да ползва платения си годишен отпуск в рамките на календарната година с текста на чл. 176, който коментира отлагането на този отпуск да защитим неговото право в рамките на следващата календарна година и по наше предложение това е шест месеца, колегите искат цялата година, в залата ще решим кое е по-удобно, но той да си ползва този отпуск в следващата година и евентуално да оставим тази давност за малки части от този платен годишен отпуск, който по ред съображения може да не се вземе в тази година, да остане с давностен срок от две. Иначе, колеги, рискуваме да върнем обратно всичките онези чудеса от храброст, които знаем, свидетели бяхме колко средства се изплащаха при неизползван отпуск, а в същото време не смятам, че хора, които не са си ползвали отпуската са напълно работоспособни да си свършат работата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз в никакъв случай не съм казвал да отпадне чл. 176. Аз казах, че направените предложения за неговата редакция са несъстоятелни поради простата причина, че сега действащият чл. 176 касае и регламентира отлагане на ползване на отпуск при определени причини, които точно и ясно са регламентирани и в сега действащия чл. 176. Не е нужно да го усложняваме този чл. 176 с месеци, с години.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Налага се промяна на чл. 176, господин Байрактаров, от сега действащия, защото в сега действащия чл. 176 има едно отлагане с десет дни, което разрешава работодателя, а ние сега не искаме да поставяме това ограничение и затова се налагат тези корекции. Ние не ги правим по друга причина.
Господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Член 48, ал. 5 от Конституцията установява право на отпуск при условия и по ред, предвидени в закона. Той не урежда нищо и не би могло да се тълкува, по наше мнение, като текст, който цели заличаване правото на отпуск чрез института на давността. Опасенията, които изказват част от народните представители за възможен хаос, ако не се премахне давността, мотивирайки ги с държавната, бюджетната сфера са абсолютно неоснователни, тъй като подобната разпоредба в Закона за държавния служител действа. Ако вие искате да предотвратите в държавната администрация още повече тази възможност, може в чл. 107а да се допълни, както се допълни, че се отнасят правилата за възнаграждението, които действат по силата на Закона за държавния служител, да се допълни, че за всички работещи по трудово правоотношение се отнасят и текстовете за отпуските. Ако не премахнете давността не може да се говори за гаранции за ползване.
Нашето очакване от вас, уважаеми народни представители, е да разберете, че в практиката има много случаи, в които в крайна сметка ще се стигне до нарушение на Конституцията, ако запазите и давността.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, други изказвания.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Тъй като в момента детайлизирате предложения, които не са минали през Националния съвет за тристранно сътрудничество единственото, което мога да кажа е, че рискувате те да паднат в съда. Това е от мен. Приятна работа!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Бъркате много, но това е друга тема.
Бъркате Върховния административен съд, законите се гледат в Конституционния съд, ако има противоконституционност. Но това е друга тема.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Правя уговорката, че предложението, което правя ще го разгледаме след като мине текстът за давността.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Георги Гьоков и група народни представители. Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ралица Тодорова и група народни представители. Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
Приема се този текст.
Преминаваме към следващото предложение, за което ви казах, с уговорката, че ако то бъде прието, ще се върнем обратно към обсъждането на предложението, което го има в предния параграф.
Предложение за отпадане на чл. 176а, това е давностният срок.
Изказвания?
Господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, по отношение на отмяната така, както е предложено от Вас в чл. 176а да се отмени, аз считам, че е правилно, тъй като и с отмяната на давността по отношение на отпуска ще се гарантират и правата на работещите, придобити преди влизане в сила на този закон. Ако се приеме да я няма давността това означава, че ще настане малко объркване с отпуските, придобити и неизползвани по реда на този закон, а и всички тези отпуски, които до 2010 година след приемането на промените по отношение на графика там, където е имало проблеми те не са изчистени, започнаха да се използват новите отпуски за текущите години, а всички, които са натрупани преди това натрупани останаха като отпуска и при прекратяване на правоотношението работодателят е длъжен да изплати обезщетение за неизползвани отпуски. С това също би могло да стане объркване с така натрупания отпуск при положение, че не се премахне давността.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други изказвания?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Споделих нашата позиция, ще довърша мисълта си. Не искаме да коментираме и да се съсредоточаваме само върху държавната администрация, защото те са си по реда на Закона за държавния служител.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В държавната администрация има хора, които са по трудови правоотношения.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Говорим за хората, които работят по трудови правоотношения.
Аз не мисля, че оставането на давността ще попречи на това, защото в крайна сметка тази отпуска, която така или иначе вече в голяма степен е изчистена за тези години, които минаха, графици, спазвани, неспазвани, променяни, изчисти се много от отпуската. Но оттук нататък, ако ние направим това нещо и разрешим да падне давността и разрешим и приемем другото предложение, че до прекратяване на трудовото правоотношение той тогава може да си ползва тази отпуска, като обезщетение за неползван отпуск, това означава, че от следващата година ние ще започнем да се сблъскваме с невземане на отпуск и натрупване на средства, които отново са за сметка на бюджета, те не идват от другаде.
Не съм убедена от това, което им казвате, че давността по някакъв начин пречи или лишава работниците и служителите от техния отпуск. Не ме убеждавате, може би не мога да го разбера.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Донев, заповядайте за допълнителен коментар.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, с редакцията на чл. 176 и чл. 173 за реда, по който ще се ползва отпускът дава гаранция отпуските да не се натрупват. Тоест, в рамките на година, година и половина отпускът, който се дължи за текущата година трябва да бъде използван. Това е достатъчна гаранция, че няма да има натрупване на отпуски, за да се получи така, че след това с прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя да се изплаща обезщетение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е, ако не е ползван, тогава какво се случва?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Става въпрос само за този, който до момента на влизането в сила на този закон ще остане неуреден. Ще останат случаи, в които може да се загубят гарантирани права и от Конституцията и от закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, аз мисля, че господин Донев и господин Христов много точно и ясно го обясниха. Давността просто трябва да отпадне, за да не създаде по-сериозни проблеми и нарушаване на конституционни права. Това е много просто, не знам как не могат да го разберат колегите. Просто ще се нарушат конституционни права, ако съществува давността, поради простата причина, че има от 2010 година неползвани отпуски, тъй като промяната на Кодекса на труда принуди хората да започнат да ползват първо новите си отпуски, но тези така или иначе останаха.
Това, което въведохте и гласувахте току-що това ще каса вече отпуските, които ще действат оттук нататък, а старите отпуски, ако не отпадне давностният срок те ще нарушат конституционни права на хората, защото вече с въведения от вас срок те трябва да ги загубят. Но това е нарушение на конституционно право.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, колеги.
Реплика.
РУСЛАН ТОШЕВ: Искам да прочета § 3ж от действащия кодекс: „Неизползваният платен годишен отпуск или от части от него за 2010 година, включително отложен по реда на чл. 176 може да се ползва до 31 декември 2012 годна“, така че въпросът е приключен.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не е приключил.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Искам да кажа на д-р Тошев, че изобщо не е приключил казусът. Така, че така го записаха едно време, повярвайте ми – изобщо не е приключил казусът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания?
Ако няма, предлагам да гласуваме предложението чл. 176 се отменя.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Приема се предложението за отпадане на давностния срок.
Връщаме се към предложението в чл. 176 – неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател.
Господин Донев, моля да коментирате.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Това, че отпускът може да се използва от работника или служителя до прекратяване на правоотношението със същия работодател, при когато е възникнало правото на отпуск всъщност е и правото, което му гарантира Конституцията на работника или служителя, правото, което му гарантира закона, а и с това, че този отпуск, който не е използвал ще може да бъде обезщетен и да го използва и след това да бъде обезщетен при прекратяване на правоотношението с този работодател. Тоест, дава се гаранция, че всичко онова, което работникът или служителят имат придобито като право с този работодател по отношение на отпуска, той ще го ползва докато съществува правоотношението му с този работодател.
По отношение на предишния член, който гласувахте за давността, че притеснението, че ако работникът не иска да ползва отпуска какво става, има текстове, които гласувахте, ако работникът не е поискал да ползва отпуска работодателят задължително му го предоставя за ползване, тъй като предназначението на отпуска е да възстанови работната сила. Така че работникът и служителят трябва да си ползват отпуска за годината, за която му е предоставена в размерите, в които му се предоставят, затова са и различните размери на отпуските и допълнителните отпуски, които му гарантират, че при работа в тези условия той ще може да възстанови работната си сила. Ако това не се случи за този размер, който е договорен да ползва през годината ще може да го ползва през първите шест месеца на следващата година. Ако той не прояви инициативата да ползва този отпуски работодателят вече има инициативата да го задължи да излезе в отпуск.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А тези случаи, които са след шестият месец кои са всъщност? Тези, които са изброени.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Тези, които са възникнали преди, като право. Отпуск, който не е ползван. Това, което е останало за ползване, което е отложено, но не е ползвано.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Искам да уточним нещо. Предложението, което правя е до края на прекратяването на трудовия договор да се ползва този отпуск, който по някаква причина е излязъл извън рамките на година и шест месеца.
Възниква въпросът, който задава господин Байрактаров. Понеже при прекратяване на трудовото правоотношение има текст в Кодекса на труда, който казва, че се обезщетява парично, единственото условие, когато това се случва, има ли смисъл от този текст или той дава допълнителна възможност за ползване на отпуск без след това да се иска обезщетение за това? Така ли да разбирам текста?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Този текст дава възможност на работника и служителя за отпуск, който по някаква причина е отложен и не е могъл да бъде използван.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Гарантира конституционните права.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Гарантира конституционното право, че всичко онова, което е останало – ден, два, три, пет, неизползваната отпуска. Да, трябва да съществува.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложението: „Неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател“.
Който е съгласен да бъде подкрепен този текст, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 10. Няма направени предложения.
Господин Донев, имате ли бележки? Изказвания? Не виждам.
Който е съгласен § 10 да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 15; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Другото предложение, което правя е във връзка с приетия вече текст за отпадане на давностния срок. В чл. 224 думите „правото, за който не е погасено по давност“ се заличават. То е във връзка с предложението, което приехме преди малко.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Приема се.
Параграф 11. Предложение на народните представители Галя Захариева и Милена Дамянова.
Колеги, голяма част от тези предложение не са гледани на първо четене, което създава изключително сериозни проблеми. В момента тече процедурата между първо и второ четене на Закона за училищното и предучилищното образование. Предложението ни е една голяма част от тях да отидат там.
Заповядайте, господин Байрактаров, за уточнение.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Правя процедура. Предложения, които не са по същество и не касаят законопроекта, гласуван на първо четене да отпаднат. Няма смисъл да се занимаваме. Днес имахме такъв прецедент с госпожа Манолова, създаде се в Правната комисия. Създават се само конфликти. Затова ви казвам, правилникът е категоричен, ясен, това са текстове, които не касаят законопроекта на първо гласуване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В чл. 81, ал. 2 има текст, който казва, че предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект не се обсъждат и гласуват.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Уважаеми колеги, аз очаквах, че ще възникне подобен казус и искам да обсъдим нещата. Тези предложения, които правим с госпожа Дамянова са предложения, които ние внасяме с молба на Министерство на образованието и науката. Това са предложения, които касаят дуалното обучение и обучението чрез работа и имат отношение към Кодекса на труда и са коментирани с екипа на Министерство на образованието и науката. Важно е да се приемат по най-бързия начин и да се направят промените, които искаме ние, защото април месец се подписа споразумение с Швейцария за едни сериозни средства, които да се въведат и да се започне работа по дуалното обучение и тъй като по вносител има промени в чл. 230 ние си позволихме да направим тези предложения. Разбирам и другото, че малко сме прекалили в промените в заключителните разпоредби.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, аз се съгласявам с това, което казва госпожа Захариева, защото само чл. 230 е свързан по някакъв начин индиректно с предложенията по вносител.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Така или иначе ще внесем това предложение, като отделно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Останалите предложения обаче няма как да ги гледаме, защото са изключително трудни, препращат.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Другият ни мотив беше да не правим след седмица или две пак промяна в Кодекса на труда. В крайна сметка не можем да променяме през две седмици текстове в законите. Но въпреки всичко пак казвам, че тези текстове са важни, важни не за мен и за госпожа Дамянова.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ние не оспорваме, че са важни. Оспорваме процедура, а не че не са важни.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ако всички се обединим около това, не би трябвало да има проблем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо Захариева, съгласни сме да обсъждаме тези текстове.
(Заседанието продължава да се води от заместник-председателя на комисията г-жа Светлана Ангелова.)
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Заповядайте, зам.-министър Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Бих искал, ако приемете да гласувате тези изменения в чл. 230 те да бъдат с лека редакция – така, както са предложени от народните представители Галя Захариева и Милена Дамянова, в чл. 230, буква „а“ в ал. 2 текстът да бъде следният: В ал. 2 се добавя второ изречение: „В случаите на обучение по време на работа, организирано по реда на Закона за професионалното образование и обучение времетраенето се определя съгласно училищните учебни планове“. Съответно новата ал. 3, която предлагате, тъй като ще бъде със съзвучие с чл. 230 – трудовият договор с условия за обучение, да отпадне от вашето предложение „чрез работа (дуално обучение) и да продължи: „за учениците в професионалните училища и професионалните гимназии се сключва по реда на Раздел І на Глава 15 от този кодекс.
Считам, че така чисто редакционно е по-ясно и не променя смисъла.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители с редакционната бележка на заместник-министър Гълъб Донев.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 11 с вече приетото предложение.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Преминаваме към § 12. Няма предложения.
Който е съгласен да бъде подкрепен този параграф, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Параграф 13. Няма направени предложения.
Който е съгласен § 13 да бъде приет по вносител, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Приема се.
Преминаваме към следващия параграф. Член 277 се отменя. Този текст се отнася за правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, имаме внесено писмено предложение от четиримата вносители, че оттегляме този текст и това предложение. Аргументите ни са, че имаше много остра реакция от синдикални организации, от работнически, от всякакви организации.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Оттегля се това предложение.
Други изказвания?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми колеги, отпадането на чл. 277 беше прието на първо гласуване в Народното събрание по няколко причини. Първо, това касае предимно точно малки и средни предприятия – там, където изобщо синдикални организации не съществуват поради простата причина, че няма как да се създадат. Сега си представете, пак влизаме в тази глупава хипотеза в едно павилионче, в което работят съпруг и съпруга да си правят между тях си правила за здравословни условия на труд, което е абсолютна безсмислица, от която хората, които са работили години наред роптаят. Не можем да се съобразяваме навсякъде с нещо, което е един практически мъртъв и недействащ текст. И аз ви съветвам да не го оттегляте, ако трябва – ще дойда да ви защитавам пред синдикатите, които са възроптали, но това наистина е мъртъв текст, който години наред изобщо не е действал. И създава, между другото, само предпоставки за налагане на глоби.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, предложението на колегите е да отпадне § 14 по вносител. Член 277 се отменя.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Член 277 важи не само за микро и малки предприятия, а за абсолютно всички, затова и синдикатите реагираха така, имаме и писмено становище, те излязоха.
Ние сме предложили да отпадне изискването към всички работодатели да разработват условията за безопасен труд. След реакцията предлагаме да остане чл. 277, да не отпада. Истинският ни аргумент първият път да го предложим беше, че има специален Закон за безопасни условия на труд, където са разписани правила и не би трябвало в общия, който е Кодексът на труда те да се преповтарят. По принцип в правото специалният закон е по-силен от общият. Това ни беше аргументът. Но след като има такава остра реакция в цялата страна, има писма, има синдикална реакция предлагаме чл. 277 да си остане. Тоест, всички работодатели в страната да продължават да и изготвят безопасните условия на труд така, както е било до сега.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вашето предложение го оттегляте?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да, оттегляме си предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания? Не виждам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване § 14 по вносител.
Който е съгласен този параграф да бъде приет по вносител, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Искаме прегласуване.
Остана някакво неразбиране. Ние не оттегляме нашето предложение на Петър Кънев, Георги Гьоков, Жельо Бойчев и Корнелия Нинова § 14 на вносителя да отпадне. Настояваме да се гласува. Госпожа Нинова каза, че оттегля нашето предложение, получи се неразбиране.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кажете, госпожо Нинова, поддържате ли вашето предложение?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Внесено на първо четене, като вносител – чл. 277 да отпадне?
Наистина не сте ме разбрали. Оттегляме първоначалният текст, който е гласуван на първо четене, а поддържаме предложението си между първо и второ четене § 14 така, както е изписан, отпада.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Подлагам предложението на колегите от БСП за отпадане на § 14.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 7; „Въздържали се“ – 5.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване текстът на вносителя за § 14.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Следващото предложение няма как да го подложим на гласуване по причините, които казахме преди малко.
Предложение за нов параграф. В чл. 327, ал. 1 се създава точка 12.
„12. Когато е придобил право на пенсия за изслужено време и старост“.
Преди малко казах, че този текст, на базата на правилника, няма как да го допуснем. Онзи текст, понеже беше свързан с чл. 301 и понеже беше свързан с трудови договори и с обучение затова го допуснахме.
Преминаваме към следващия чл. 327, който е във връзка с чл. 328.
Става въпрос за реципрочна мярка. Има предложение в следващи текстове, в чл. 328, ал. 1, т. 10 да възстановим онази възможност на работодателя при придобиване на право на пенсия за стаж и възраст да се прекрати трудовият договор. Това е по предложение на работодателя с предизвестие от един месец. И тук в предложението, което аз правя в чл. 327 е симетричната мярка работникът и служителят да поиска при тези условия да му бъде прекратен трудовият договор. Давам пример. Емил Мирославов, който работеше в Министерство на труда и социалната политика в Дирекция „Правна“ беше навършил възрастта за пенсиониране, искаше да бъде освободен. Аз му бях работодател тогава и му казах, че не искам да го освобождавам. С този текст му даваме възможност сега да бъде освободен.
Това е симетрична мярка работникът или служителят да поиска да бъде освободен.
Който е съгласен това предложение да бъде подкрепено, моля да гласува.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, разпоредбите на чл. 327 от Кодекса на труда имат съвсем друг смисъл. Знаете, че има други текстове, които дават пълно право и свобода при настъпване на възраст и условия за пенсиониране работникът или служителят да си прекрати трудовото правоотношение. Тук вкарваме съвсем друг смисъл на чл. 327 с тази разпоредба, която искате. Съвсем друга е философията на чл. 327. Аз съм го ползвал този чл. 327 преди 23 години. Прилага се, когато не се изплаща възнаграждение повече от два месеца, да можеш да напуснеш и тук се гарантират едни други казуси с чл. 327. Сега да вкарваме и казуса за пенсията, не съм убеден, че това е най-доброто.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Става въпрос за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие. В този смисъл няма никакъв проблем да съществува нова алинея в глава „Прекратяване на трудовия договор без предизвестие“.
Който е съгласен това предложение да бъде подкрепено, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
Приема се.
Следващото предложение е по чл. 328, ал. 1 ,т. 10. Предложение на народните представители Борислав Борисов и група народни представители.
Госпожо Тодорова, заповядайте да мотивирате.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Идеята е, че професорите и доцентите имат правна възможност да си удължават договорите съответно с три и две години и да може да се включи и тази възможност, защото ако остане 65 години те няма да могат да ползват тази възможност в университетите и висшите училища.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Имам редакционно предложение на този текст по вносител. В чл. 328, ал. 1, т. 10, а именно да се добави след думата „доценти, доктори и доктори на науките“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, разбрах.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Така предложения текст влиза в нарушение и на Кодекса за социално осигуряване. Освен всичко поставя една група хора в привилегировано положение, защото те ако искат да продължат да работят могат да го направят това вече и при условията на сключен граждански договор.
Трябва да ви припомня, че преди няколко години точно този текст създаде едно много сериозно брожение в обществото и роди една реплика, която аз не искам сега да я ползвам, но този текст не бих съветвал колегите да го приемаме, защото той ще създаде отново напрежение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, искам да ви кажа нещо, което го има. Господи Танев, може да оспорите това, което ще ви кажа, защото не съм убеден дали е така точно в Закона за висшето образование. Там има текст, който казва, че доцентите могат да ползват граждански договори до навършване на 67-годишна възраст. Но гражданският договор не им позволява нито на доцентите, нито на професорите да участват в управляващи органи. Гражданският договор не им дава и други права, затова те предлагат това.
Други изказвания има ли по този въпрос.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Ангелова в § 15, чл. 328, ал. 1, т. 10 след думата „доценти“ да се прибавят думите „доктори и доктори на науките“.
ВЕЛИЧКА МИКОВА: Това, на което искам да обърна внимание с въвеждането отново на текста по чл. 328, ал. 1, т. 10, че при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работодателят може да прекратява, аз казвам, че може, което означава, че отново въвеждаме една правна възможност. Ние считаме, че този текст изобщо не трябва да съществува и да се възстановява, защото за нас, отново ще кажа, че това е придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и може да лиши едно лице от правото да упражнява правото си на труд. Затова ви обръщам внимание, ако ми позволите, че този текст би имало смисъл само, ако се създаде, като задължителен текст, не като правна възможност, тоест – като императивен. Тоест, при придобиване право на пенсия работодателят да освобождава работника и служителя, защото съдебната практика при прилагането на тази разпоредба в миналото е изключително противоречива и това доведе до неговата отмяна преди време. В момента отново ще се стигне до подобно двояко прилагане на текста при придобиване, когато придобие, след като е придобил.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания?
Господин Донев, бележки по предложението на госпожа Ангелова?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Не, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Борислав Борисов и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 1; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 14.
Не се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на госпожа Ангелова след думата „доценти“ да бъдат добавени думата „доктори и текстът нататък да продължи.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 15 по вносител с приетото предложение на госпожа Ангелова.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Преминаваме към § 16. Има предложение на народните представители Петър Кънев, Георги Гьоков § 16 да отпадне.
Господин Гьоков, веднъж сте вносител на този текст, сега предлагате да отпадне.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, точно това ще се опитам да обясня.
Параграф 16, който направихме, като вносители, се отнася за чл. 333, ал. 1, т. 6, където се иска разрешение от Инспекцията по труда при освобождаване на някои категории работници и служители, които имат защита по Кодекса на труда – майки с деца до 3 години, бременни, хора с увреждания и т.н. Ние внесохме този текст общо взето като неработещ, но след редица консултации, след реакциите на цялото общество по въпроса няма, как ние да не еволюираме в мисленето си и да стигнем до оттеглянето му. Второ, веднъж дадени права, когато се отнемат се смята за изключително недемократично. Така че затова предлагаме отпадането на нашето предложение с § 16.
Обръщам внимание, че става въпрос за искане на разрешение от Инспекцията по труда при освобождаване при дисциплинарно уволнение на тези категории служители. Така че ви моля да го подкрепим най-малкото за това, че се смята общо взето от обществеността, че това не е демократично, което правим в момента и нарушаваме права на хора, които и без това са в уязвимо положение на пазара на труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Заповядайте за реплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Колега, Гьоков, изобщо няма да подкрепя това ваше предложение за отпадане на § 16, защото това, което е направил вносителят, като искане е при условията на чл. 328, ал. 1, което гласи т. 6 на ал. 2 от чл. 330. Тук е добре да обясня на колегите, че чл. 328 е един член, който дава възможност най-вече в общините при промяна на щатно разписание да освобождават цели групи служители и работници по политически причини. Този член между другото започна да се използва и точно с това название – политическият член. Толкова му се радвах, че го внесохте, сега с две ръце ще гласувам против вашето предложение да отпадне. Какво от това, че някой бил възроптал. Много хора уволниха по общините точно по този член.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика.
Господин Гьоков, след като е приключило дисциплинарното производство и се е стигнало до заповед за дисциплинарно уволнение, какво трябва да каже Инспекцията по труда – не, не признавам дисциплинарното уволнение, да, признавам дисциплинарното уволнение или ако има някакъв проблем трябва да се отиде в съда? Това е моят въпрос.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Байрактаров има някакво тотално неразбиране, във Вашата реплика това разбирам, защото чл. 330, ал. 2 – работодателят прекратява трудовият договор без предизвестие, когато (т. 6) работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Говорим за чл. 333, ал. 1.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Член 333, ал. 1 гласи, че случаите по чл. 328, ал. 1, 2, 3, 5… работодателят може да уволни сам ос предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай и тогава стигаме до тези хора, които са изредени тук.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: И вие искате това нещо да отпадне?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Записали сме, че искаме да отпаднат думите „330, ал. 2, т. 6“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Напротив, вие сте написали, че искате да отпадне § 16.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Когато го внасяхме написахме, че искаме да отпадне чл. 330, ал. 2, т. 6, а в случая оттегляме това предложение, но тъй като не можем да го оттеглим, предлагаме да отпадне, като предложение. Но господин Байрактаров се заблуждава, че оттегляме целия чл. 330 да отпадне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, ще ви помоля да се разберете какво искате, за да го подложа на гласуване, защото по начина, по който правите някаква коментарна рубрика, не знам какво да подложа освен това, което е написано.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Това, което господин Байрактаров казва не е така. Ние не сме внасяли предложение чл. 328 да отпада.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Никой не може да Ви разбере какво искате да кажете.
Има направено предложение за отпадане на § 16, има внесен текст на вносителя. Всякакъв друг коментар може да стане в зала.
Госпожо Нинова, уточнете, внесете яснота.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, като вносители на законопроекта сме предложили при дисциплинарно уволнение на майки, бременни и хора, които са минали през ТЕЛК до сега текстовете бяха, че се иска разрешение от Инспекцията по труда. Това е по вносител. Оттук нататък, когато бъдат уволнявани дисциплинарно да не се иска разрешение от инспекцията, тъй като получихме силна реакция, че ощетяваме майки, бременни, хора, които са минали през ТЕЛК, по този начин ги застрашаваме от уволнение, синдикати, най-вече организации на майки и бременни жени. Ние предлагаме това наше предложение да отпадне и да си остане старият режим – майки, бременни и хора с ТЕЛК да бъдат уволнявани дисциплинарно само след разрешение на Инспекцията по труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В чл. 333, ал. 1 думите „и чл. 330, ал. 2, т. 6 се заличават“. Това е, което е по вносител. Вие сега предлагате това да отпадне. Добре, значи цялата тази дискусия беше излишна.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Кънев и група народни представители § 16 да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16.
Който е съгласен с § 16 по вносител, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Искам да си обясня отрицателният вот.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нямате право на отрицателен вот, защото участвахте в дискусията. В зала ще имате такава възможност.
Параграф 17. Има предложение на народните представители Ралица Тодорова и група народни представители.
Заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Предложението по § 17 касае допълнителни уточняващи текстове във връзка с предложението на вносителя в чл. 404, ал. 1, т. 3 да се добави специалният знак, който ще указва принудителна административна мярка. Нашите текстове са в допълнение към текстовете на вносителя.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, колеги? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на Ралица Тодорова и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 17 с приетото предложение на народните представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Една редакционна бележка от Дирекция „Правна“.
Моля, госпожо Капитанова, да разясните.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Тъй като в чл. 402, ал. 3 има препратка към чл. 404, ал. 4, но преномерираме и досегашната ще стане ал. 5, да гласувате да се създаде нов параграф, който гласи: В чл. 402, ал. 3 думите „404, ал. 4 се заменят с чл. 404, ал. 5“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен с това редакционно предложение, като предложение на комисията, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Параграф 18. Има предложение на народните представители Ралица Тодорова и група народни представители § 18 да отпадне.
Заповядайте.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Оттегляме предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Правя следното предложение. На основание чл. 80, ал. 4, т. 2. В текста на вносителя в § 2а да отпаднат думите „чл. 138а и чл. 181“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В чл. 138 става въпрос за случаите, в които работодателят налага намалено работно време и трябва да го съгласува със синдикатите. В чл. 181 са правилата за вътрешния трудов ред, които колегите предлагат да отпаднат.
Изказвания? Не виждам.
Който е съгласен с предложението на госпожа Ангелова.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението за § 18 по вносител с приетото предложение на госпожа Ангелова, като предложение на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Приема се текстът на § 18.
Параграф 19. В преходните разпоредби § 3з се отменя.
Моето предложение е този параграф да отпадне. Това е преходна разпоредба, която в момента не действа, защото е до 2011 година, няма смисъл от това да се отменя параграфа.
Който е съгласен с направеното от мен предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Който е съгласен със заглавието на това подразделение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предложението за § 20 на народните представители Ралица Тодорова и група народни представители в Кодекса за социално осигуряване. Това са редакционни бележки.
Заповядайте, колеги.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател.
Това са редакционни бележки във връзка с еднодневните договори.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 20 с приетото предложение на народните представители, като текст на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Параграф 21. Законът за здравното осигуряване. По него няма предложения.
Който е съгласен да бъде подкрепен този текст, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 22. Няма предложение по него. Законът за насърчаване на заетостта.
Който е съгласен § 22 по вносител да бъде приет, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Има предложение за създаване на нов § 23. Става въпрос за въвеждане на гъвкаво работно време и в държавната администрация по примера на това, което се въведе при трудово правоотношение.
Има ли нужда от допълнително обяснение? Изказвания? Не виждам.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Едно редакционно предложение.
В чл. 51 се създават ал. 3 и 4, не се добавят, тъй като сегашният има две алинеи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Който е съгласен с така направената редакционно бележка на Дирекция „Правна“ да бъде подкрепено предложението за създаване на нов § 23, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Следващото предложение, разбрахме се, няма как да го гласуваме, защото е недопустимо.
Следващото предложение е в Закона за народната просвета. Позволете ни това да не го гласуваме със същите аргументи.
Същото се отнася и за следващото предложение.
Преминаваме към § 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Разликата е, че ако има такъв текст влиза в сила от деня на обнародването му. В Конституцията е казано, че ако няма такъв текст, влиза три дни след публикуването му.
Има предложение за отпадане.
Подлагам на гласуване предложението по вносител на § 23.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По § 24 отнасящ се за § 3 Румен Христов аргументира. Същото предложение е и на народните представители Ралица Тодорова и група народни представители § 24 да отпадне.
Моля да аргументирате.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Предвид сезонният характер на работата, за които ще се предлагат тези еднодневни трудови договори, става ясно, че няма време до края на годината, за да може да се направи един цялостен анализ по отношение ефективността на нормата и затова ние предлагаме този срок до 31 декември да отпадне, тоест – да продължи да действа във времето винаги този текст. Анализът може да се направи по всяко едно време.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрахме.
Господин Байрактаров, реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не би следвало да отпадне § 3 поради това, че вие предварително давате един безкраен срок на нещо, което ние не знаем как ще действа. Ако то не действа и не заработи, а аз съм убеден, че това няма да заработи, повярвайте ми, ще се убедите и вие, ще се окаже, че ще трябва пак да правим наново промени. По-добре е да остане до 31 декември 2015 година, да се види неговото действие и ако трябва – след това да се доотработи, да се допромени, ще е по-полезно, повярвайте ми.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Дуплика.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Аз считам, че този текст може да бъде променен по всяко едно време, така че нашето предложение остава в сила този текст да отпадне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване предложенията на народните представители Румен Христов и на Ралица Тодорова, които са идентични.
Който е съгласен § 24 да отпадне, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – 2.
Приема се предложението за отпадане.
С това, колеги, приехме Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Благодаря на всички!


(Заседанието завърши в 18.20 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:

д-р Хасан Адемов