П Р О Т ОК О Л

№ 24

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

1 юли 2015 година

---

Дневен ред:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 09.06.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-35, внесен Министерски съвет на 05.05.2015 г. – обсъждане за второ гласуване.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.



(Заседанието на комисията започна в 15.00 часа и се ръководи от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)



ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Предложението за дневен ред е:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 09.06.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-35, внесен Министерски съвет на 05.05.2015 г. – обсъждане за второ гласуване.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Който е съгласен този дневен ред да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се дневният ред.

По точка 1:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 09.06.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: По точка 1 наши гости са заместник-министърът на здравеопазването господин Бойко Пенков, който ще представи законопроекта.
Заповядайте!
Д-Р БОЙКО ПЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, гости!
Ще акцентирам върху определени групи промени, които правителството предлага на Народното събрание за дебат и ако прецени за подкрепа.
Първо ще започна с Националната здравна карта. Фокусирането върху нея е, че й се възлагат някои нови функции и задачи, отколкото до сега в момента бяха разписани в закона. Това, че в изработването й на областно ниво ще трябва да се събере максимална информация, да се идентифицират здравното и демографското състояние на хората в нея, да се направи пълна снимка на лечебните заведения за болнична, извънболнична помощ, включително да се прецени как върви денталната помощ в страната, макар че по-нататък те са изключени. Трябва да се направи и анализ на здравните показатели на хората, какви са техните нужди, като преценка и да бъдат идентифицирани областите в страната, където има излишък или недостиг на кадри – лекари, сестри, акушерки, за да може по-нататък да се вземат определени мерки.
На базата на установените потребности ще бъде определен на финала необходимия брой медицински специалисти в извънболничната помощ, леглата за болнично лечение, които ще бъдат разделени на такива за активно и за продължаващо лечение и необходимостта от структури, както и техните нива на компетентност, за да може да се покрият всякакъв тип нужди, защото знаете, че на различните нива на компетентност се извършват различен тип оперативни или друг тип процедури, за които касата плаща.
Част от специализираните медицински дейности, които изискват най-високо ниво на компетентност, ще бъдат планирани на регионален принцип. Ще се направи също така оценка и планиране на високо технологичните методи за диагностика и лечение. Там, където не стигат, да могат да бъдат насочени инвестиции в тяхното изграждане. Там, където има излишък, да се даде възможност на финансиращата институция да сключи договор само с тези, които имат най-добро качество, които представят такова. Това е възможността, която се дава на НЗОК за селективен избор за сключване на договор с лечебни заведения за болнична помощ там, където има прекалено голям излишък, знаете кои са пренаселените с болници области и градове в страната.
Въвеждат се регулации за разкриването на нови лечебни заведения за болнична помощ и нови болнични дейности. Режимът, който се предлага, е още на ниво инвестиционни намерения да бъде отправено заявление и да се направи оценка на областно ниво и националната комисия, която изработва здравната карта, има ли такива потребности и ако има такива, то тогава това лечебно заведение и съответните нов тип дейности, които искат да разкрие, се вписват в картата и имат право на обществен ресурс или доплащане от Националната здравноосигурителна каса. Променя се и акредитацията, въвежда се задължителна акредитация на лечебните заведения, които са изключителна държавна собственост към Министерство на здравеопазването. Това са центровете за спешна медицинска помощ, държавните психиатрични болници, домовете за медико-социални грижи, както и центровете по трансфузионна хематология. Важно е, особено за центровете по спешна медицинска помощ, те да бъдат акредитирани по трите модула, за да може реално да осъществяват следдипломно обучение на млади лекари, които започват работа там. А ако не се акредитирани и по трите модула, те нямат право на този тип дейност. Това е целта на промяната в спешната помощ.
Въвежда се и критерии за акредитацията, за акредитационната оценка. Ще бъде важна за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса. Това се отнася само за болниците. Създават се и условия, разписват се механизми, които биха могли да консолидират болничния сектор или изграждане на мрежи от лечебни заведения на различен принцип – граждански сдружения, консорциуми, реални вливания и обединения, в зависимост каква форма предпочетат собствениците. Това, което накрая се препоръча от областните и здравните каси, целта на това е общ подход и интегритет на различните нива на системата за получаване на много по-качествена и цялостна грижа на болните хора. Подобен тип мрежи се въведоха в доста страни в Европа. Бяха подкрепени там, където болниците и извънболничната помощ създадоха подобен тип сдружения, включително и в Бенелюкс и в други страни преминаха на заплащане на епизод, което означава, че целият епизод се наблюдава от възникване на първоначалните проблеми, симптоми на някои заболявания, срещите на човека, който има нужда от извънболнична помощ, болничен престой, изписване, последващи контролни прегледи, рехабилитация и т. н. Всичко това се включва в един болничен епизод и ако една такава мрежа или обединение успее съвместно да създаде максимално добра организация и условия ще бъде много добре, стига да се случи.
Вчера мой колега беше в Бургас, където като че ли първо в България са изразили желание да се направят подобен тип сдружения, да се направи от държавната болница, от двата общински онкологични центрове, от центъра за психично здраве, включително и три частни болници са се присъединили към консорциума и една очна, плюс две многопрофилни само с една единствена цел всеки с неговите ресурси, които има, да подпомогне изцяло за най-добрата диагностика и лечение на хората от бургаския регион.
В четвъртата група е нещо, което изключително много се дискутира днес и от няколко дни. Това е предложението за отпадане забраната за приватизация на лечебните заведения за болнична помощ. Каква беше целта това да се предложи при положение, че се създават доста рестриктивни механизми за достъп до публичен ресурс през Национална здравна карта и решение на националната комисия, то оставащите лечебни заведения, почти всички, които са гръбнак на системата в момента, за да не се спре интересът на вкарване на инвестиции в страната, идеята беше тези частни инвестиции, външни или български, да бъдат концентрирани върху сегашните лечебни заведения с държавно и общинско участие с държавна общинска собственост. Но това явно ще бъде една от най-дискутираните теми оттук нататък.
Предлага се създаването на нов вид лечебно заведение за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Това е център за комплексно обслужване за деца с увреждания и хронични заболявания, който се създава от държавата. Предложението е насочено към осигуряване на комплексно медицинско обслужване на децата с увреждания и подкрепа на техните семейства и в изпълнение на Националната стратегия за деинституционализация на децата в Република България, която изпълнява политиката за развитие на процеса по деинституционализация в периода 2015-2020 година.
Шестата група промени е регламентирането на интегрираните здравно-социални услуги в общността, като механизъм за комплексно предоставяне на здравни и социални услуги на бременни жени, на хора с увреждания и хронични заболявания, както и възрастни хора. Има няколко проекта, които се реализираха и продължават да се реализират в България, в които и аз и господин Лазаров участваме в един от тях в наблюдаващия комитет и има доста добър резултат като пилотен проект това, което може да се отчете по линия на „Червения кръст“. И ако този добър резултат се мултиплицира ще бъде и много полезно за хората.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, д-р Пенков.
Колеги, по този законопроект има около 30 становища на отделни институции.
Господин Лазаров, може би становището на Министерство на труда и социалната политика, което касае всъщност нашата комисия.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, членове на комисията, колега, Министерство на труда и социалната политика подкрепя ЗИД на Закона за лечебните заведения основно заради изказаните и представените от моя колега д-р Пенков два вида регламенти. Единият е за създаването на центрове за комплексно обслужване за деца с увреждания, като това е една нова липсваща в сегашната институционална инфраструктура форма за подкрепа, особено за палиативни грижи за деца, така че от тази гледна точка ние ги подкрепяме. Другото е свързано с интегрираните здравно-социални услуги. Освен за деца интегрираните здравно-социални услуги ще бъдат насочени и към възрастни, така че това изпълнява и един друг ангажимент на Република България, а именно, приемането и реализирането на Стратегия за дългосрочна грижа и оказването на подкрепа на лицата и в домашна среда.
Единствено имаме само две технически предложения, които считаме, че следва да намерят отражение между първо и второ четене и те са свързани с регламентите за центровете за комплексно обслужване за деца. Две са нашите предложения. Едното е да отпадне позоваването на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, има предвиден такъв регламент. По принцип закон не следва да препраща към правилник и е необходимо да остане само резидент на услугата, така, както е текстът в § 20 относно чл. 27а.
Другото, което бихме искали да отбележим, е, че насочването за ползването на услуги към този център не може да бъде осъществено от ръководителя на социалната услуга от резидентен тип, защото децата, настанени там, са настанени по съдебен ред, а в случаите до произнасянето на съда те са настанени от Дирекция „Социално подпомагане“, така че и в тази посока следва да бъдат направени съответните предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря!
Колеги, въпроси, мнения, изказвания?
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, колеги, уважаеми заместник-министри, ние ще гласуваме „Против“ законопроекта най-вече заради частта за приватизация на болниците.
Наистина днес получихме уверение, че тя ще бъде оттеглена между първо и второ четене, но доколкото сега съществува в закона и във философията, ние сме против. Аргументи за приватизация има много, но са извън обхвата на нашата комисия, аз няма да ги изразявам. Тук в рамките на нашата комисия имам един въпрос, той е и аргумент срещу двамата заместник-министри.
Първо към заместник-министъра на здравеопазването. Защо с този законопроект грубо нарушавате Закона за Сребърния фонд? Там се предвиждат парите от приватизация и концесии да отидат в Сребърния фонд и да служат за реформата в пенсионната система, за подпомагане. Вашето предложение в този закон е парите от приватизация да отиват в централния бюджет и да бъдат насочени към здравеопазване. Тоест, двата специални закона влизат в категорично противоречие.
Към заместник-министъра на труда и социалната политика, защо премълчавате този факт или подминавате със съгласие подкрепата на законопроекта, след като това грубо влиза в параметрите на Министерство на труда и социалната политика и Сребърния фонд и промените в пенсионната система?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Нинова? Не виждам.
Д-р Тошев, имате думата.
Д-Р РУСЛАН ТОШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри, ще се спра на някои от аспектите, които се оценяват положително и на други, които смятаме, че трябва да има известна корекция между първо и второ четене, а също и на тези, по които трябва да има сериозна дискусия, може би и оттегляне, както се чува вече в пространството.
Системата на лечебните заведения безспорно се нуждае от реформа. Положителен е опитът за пореден път да се направи Национална здравна карта с доста повече условия, които да се вземат предвид.
Бих искал да се обърна към министъра на здравеопазването дали картата ще се основава на принципа на демографски и здравни фактори, дали ще се отчита движението на болните от област в област? Има области, които стигат до 40% пациенти, които са извън областите, в които е болницата. Това е особено при специализираните, където се извършват по-особени действия и т.н.
Освен това е хубаво местната комисия, която е начело с областния управител, да има повече правомощия в сравнение с това, което ще бъде зададено от Националния център за обществено здраве и анализи, защото малко или много те отговарят за структурирането на всичко в областта.
Положително е желанието да се намалят разходите за лекарства, то си личеше още преди това и това всъщност е най-голямото перо. Друго положително е акредитацията. Хубаво е наистина да се върне акредитацията, както беше за всички лечебни заведения и най-после (поправете ме, ако бъркам) има ред, по който се определя кога една болница може да бъде университетска. До момента мисля, че нямаше такъв ред. Имаше един списък на университетските болници, който беше неясно как е направен.
По отношение на проблема с това какви заболявания ще влязат в основния пакет и оттам вече за лечебните заведения, между другото това е проблем и на предния закон, който гласувахме в здравеопазването – Закона за здравното осигуряване, прекалено много подзаконови нормативни актове са включени в регламентацията на материята, които никой не ги е виждал. Аз съм сигурен, че министерството ще направи всички усилия да бъдат добри, но не знам дали ще бъдат достатъчно добри и дали ще удовлетворят и обществените нужди и нас, защото ние сме си поставили името зад тези закони.
Нещо, което вероятно ще се уреди в движение, е свалянето на критерия за управители или директори на лечебни заведения, не е уместно според мен. Нещо повече, освен критерият за образование, е хубаво да има и критерии за опит. Някакъв управленски опит в лечебно или здравно заведение, включително и за икономисти, защото има такива икономисти, аз познавам няколко и за лекари също.
Винаги общинските болници са били сирачетата в тази система, трябва някаква система за закрила на общинските болници, защото определено те трябва да останат да съществуват. Има разни бонуси за трудни условия, за различни други неща, но така или иначе Министерство на здравеопазването набляга на държавните лечебни заведени, общинските остават назад. Всичко това в закона е добре, но в момента има над 400 милиона задължения на болниците в момента. Въпросът е, че ние тръгваме с 400 милиона и това ще има значение също при работата на системата на болниците.
По отношение на приватизацията аз ще погледна от друга гледна точка. В частните болници се работи малко по-различно отколкото в държавните, колкото и някой да се опитва да ме убеждава в обратното. Няма да влизам в подробности тук в тази комисия, какво ще последва обаче? Първо, ще има едно напрежение между работещите и не знам дали на някой му е известно дали има в частна болница синдикат. На мен не ми е известно при условие, че съм бил и синдикалист. Оттам автоматично се намаляват правата и защитите на работещите в тези болници, ако се извърши тази приватизация. Само гледам от тази гледна точка, а не от останалите, по които имам забележки по отношение на идеята за приватизация и тя трябва, ако се прави, да се прави с дългосрочно планиране и с прецизност.
По отношение на центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове, това са едни структури, които са много специфични. Те имат много широка дейност, която някой път излиза от чисто здравните, от лечебните критерии и оттам една МБАЛ, ако станат част от БМАЛ, много трудно ще може да влезе във всички тези функции. В един, примерно център за психично здраве, има психолози, има социални работници, има терапевти, има социализация, рехабилитация социална, всичко това, което е далеч от един лекар, който работи, или реално ако трябва да се премести администрацията, която е администрирала това в психичния център, за какво е цялата история?
За комплексните онкологични центрове /КОЦ/ също е много спорен въпросът. Няма да навлизам в подробности, защото това не е тема на тази комисия. Но там КОЦ-овете като цяло работят добре и осъществяват една комплексна услуга, която е малко вероятно да запази същото ниво при едно сливане, още повече, ако сливането е между държавна и общинска, което е друг проблем, какво става със собствеността, кой, колко процента взима и после държавата, като вземе 50 плюс 1 какво ще правим нататък и това означава, че общините ще останат без възможност за каквото и да е влияние върху каквато и да е здравна политика, ако държавата изцяло обсеби ключовите лечебни заведения. Между другото така стана с МБАЛ-ите.
Започнах с добро, минах към не дотам добро. Наистина е добра идеята за центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания. Наистина това е много добра идея, която до сега не е правена.
Като цяло ще подкрепим закона на първо четене, но ще имаме доста предложения за промени.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, д-р Тошев.
Реплики към изказването на д-р Тошев? Не виждам.
Господин Байрактаров пожела изказване.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Патриотичният фронт е изразил своето становище по този законопроект още по време на обсъждането му в Комисията по здравеопазване. Ние ще подкрепим законопроекта, най-малкото всички разбираме, според мен, че има нужда от реформи в системата на здравеопазване. Днес разглеждаме законопроекта като философия. Естествено ние сме изразили своите притеснения, за които имаме уверението обаче от министъра по отношение на приватизацията и най-вече, че там се засяга един много сериозен проблем, който касае общинските болници, които са реализирали проекти по Оперативна програма „Регионално развитие” и този проблем, изразен и в становището на Национално сдружение на общините в Република България, няма как да го подминем. Но аз пак казвам, че имаме уверението, че тези текстове или ще бъдат прецизирани, дори аз изразих една моя идея, че много по-модерно е, ако се пристъпи към приватизация на дейности, което мисля, че ще отговори на смисъла, който се опитват да намерят от Министерство на здравеопазването.
Освен всичко, пак искам да подчертая, че ние имаме притеснение относно отмяната на чл. 91, 92 и 93, защото отмяната на тези членове практически ще лиши българските лекари от възможност да повишават своята квалификация – нещо, от което мисля, че ние имаме нужда или се надявам там да има преразглеждане и търсене на вариант.
Така че като цяло ние ще подкрепим законопроекта като философия, с намерението, че между първо и второ четене, ако трябва и ние ще внесем съответните поправки.
Възползвам се да направя и процедура, господин председател.
В дневния ред днес имаме по правилник т. нар. блиц контрол. Съгласно правилника обаче този блиц контрол се провежда час и половина преди завършване на заседанието на комисията, което означава, че ние сега, за да спазим правилника, трябва да определим край на работното време на комисията. Моето предложение е 18.00 часа да бъде краят на работното време на комисията, защото аз вече няма да се съгласявам да претупваме така набързо важни законопроекти, както се случи с Кодекса на труда, и сами се убедихме, че се случиха едни бъркотии, които мисля, че не е редно да допускаме и сега. А в крайна сметка се оказа, че пък не е било толкова спешно, че да бързаме с извънредни комисии, но нека да спазваме правилника, 18.00 часа мисля, че е нормално време.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Преди да подложа Вашето процедурно предложение на гласуване, има ли реплики? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване като край на днешното заседание 18.00 часа, за да можем да се съобразим с блиц контрола, който трябва да бъде час и половина преди края на днешното заседание.
Който е съгласен в 16.30 часа да започне блиц контролът и да работим до 18.00 часа, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 6.
Приема се предложението.
Други изказвания, колеги?
Ако няма други изказвания ми позволете аз да кажа няколко думи. Ние в Комисията по здравеопазване подкрепихме предложения проект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Няма да го подкрепим в тази комисия, но аз ще се възползвам от възможността да задам няколко въпроса.
На първо място, в Закона за нормативните актове има един, тук виждам госпожа Бранковска от отдел „Нормативни актове“ и трябва да познавате Закона за нормативните актове, където в чл. 11 има едно изискване, когато става въпрос за многобройни и важни промени в един законопроект, то е по-добре да се пристъпи към нов закон, а не към изменения и допълнения. Това е изискването на Закона за нормативните актове. Като гледам текстовете има 78 параграфа от общо 94 параграфа в действащия Закон за лечебните заведения, което означава, че целият закон се променя, а съгласно Закона за нормативните актове би трябвало да има нов закон, а не промени в стария. Но това е съображение от правно-технически характер.
На следващо място, по отношение на Раздел „Приватизация“, там също имам един въпрос доста сериозен. При положение, че има специален Закон за приватизация, има ред за това как да се извършва приватизацията, защо се налага в този Закон за лечебните заведения да има отделен раздел, който урежда приватизацията на лечебните заведения. Това означава ли например, че в Закона за енергетиката трябва да има също раздел, който да урежда или в другите секторни политики?
Това, което каза госпожа Нинова, е много важно, защото парите от приватизация, отивайки на практика в извънбюджетна сметка, няма как да бъдат използвани като разходи. Аз разбирам каква е идеята тези свежи пари да влязат като ресурс, който да подпомогне материално-техническата база, оборудване с апаратура и т. н., но няма как тези пари да се разходват, защото това е извън приетия Закон за държавния бюджет. Господин Дянков през 2010 година изрично премахна тези 4 възможности за извънбюджетни възможности за харчене на допълнителни пари.
На следващо място. По отношение на акредитацията. През 2010 година беше отменена акредитацията от колегите от ГЕРБ, сега се въвежда, като в началото се казва, че е пожелателна, с изключение на онези лечебни заведения, които са споменати в съответните текстове, след това се казва, че ако нямаш положителна акредитационна оценка след 2017 година, не можеш да сключиш договор с Националната здравноосигурителна каса, което означава, че на практика тя става задължителна.
По отношение на задължителната здравна карта, ние от Движението за права и свободи сме „За“ задължителната здравна карта, но при условие на демонополизация, защото при един финансиращ орган, за да има задължителна здравноосигурителна каса, означава нищо повече от това да има възможности за рекет, за изнудване, да не използваме други по-драстични практики, които биха могли да се случват, когато става въпрос, особено за сключване на договор от страна на Националната здравноосигурителна каса при положение, че има над 10% изпълнение на заложените показатели.
Освен това на тези областни съвети по здравната карта се дават правомощия, които са на практика имагинерни, бих казал незначителни. Те ще изготвят становище на базата на предложение от Националния център по обществено здраве и анализи. Те ще предоставят цялата информация какво ще прави областната структура, която трябва да определи областната здравна карта.
***
Заповядайте, господин вицепремиер. Добре дошли на нашето заседание!
***
Това, което искам да кажа допълнително, е например комплексните онкологични центрове. Те и сега оказват комплексна помощ. Познавам европейската практика, по отношение на онкологичните заболявания няма никъде в Европа такова изискване на едно място да бъде хирургичното лечение, лъчелечението и химиотерапията. Няма такова нещо, мога да ви го кажа от опит. На съвсем различни места, дори в различни градове са тези центрове, защо искате да бъде комплексен онкологичен център? Ако искате да не се разкриват, да не бълват допълнително лечебни заведения, вие сте хората, които давате лицензии, спирате да давате лицензии и приключва въпросът.
Това са част от въпросите, които исках да ви задам.
Реплики?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, слушах Ви внимателно, Вие стояхте в Комисията по здравеопазване до мен и добре сте ме слушали, много добри си спомням, че въпроса за Сребърния фонд всъщност го повдигнах аз. Нещо повече, правя реплика поради една друга причина, която за мен наистина е трудно обяснима от Вашето изказване. Трябва да ви припомня, че само преди два месеца Вие отхвърлихте § 8 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с което практически заробихте държавата. Като казвам „Вие“ имам предвид Вашата политическа формация. Заробихте държавата с едни 200 милиона и я лишихте от възможността да осъществява следприватизационен контрол.
Освен всичко, чудесно е, че мислим по един и същи начин за демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса, само че аз съм си направил труда внимателно да проследя вашата дейност, като политическа сила и никъде не открих да сте внесли вие законопроект, когато управлявахте 16 години общо ви се изчислява управление, не открих да сте внесли законопроект, с който да искате демонополизация на Здравноосигурителната каса.
В тази връзка Ви правя реплика, за да мога да разбера Вашето обяснение, въпроси, може би ще ми бъде полезно.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Първо, искам да Ви кажа, че по този законопроект, за който Вие говорите, трябва още малко да се разровите в архивите на Народното събрание и ще видите, че вносители сме аз, Йордан Цонев, Антония Първанова и други народни представители. Ще го намерите, ако търсите внимателно.
Що се отнася до Сребърния фонд, вярно е, че Вие го казахте, но това преди Вас го е казал законът. Така че и по този въпрос мислим по един и същи начин, за което Ви благодаря.
Други изказвания?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, заместник-министри!
Аз няма да повтарям каквото казаха всички до тук, защото аз съм съгласен с голяма част от него, но ще кажа, че няма да подкрепим законопроекта по няколко причини. Освен за Сребърния фонд, което касае Комисията по труда, социалната и демографска политика, за мен има някои хубави неща в законопроекта, аз го казах и в Здравната комисия, само че те са набъркани толкова много с недопустими, неприемливи неща, че няма как да се приемат, дори по принцип няма как да приемем закона.
Промени в нормативния механизъм за създаване и актуализиране на Националната здравноосигурителна каса – не казвам, че са лоши тези промени, най-малкото защо не взехте становището на Национално сдружение на общините в Република България преди да го направите това нещо. Все пак тези хора от общините ще бъдат част от тази здравна карта и трябва да си кажат мнението по тези промени на този нормативен механизъм.
Там има редица други неща, като например в тези комисии при изработването на здравна карта не вкарвате хора от районните лекарски колегии, а път най-ясен поглед имат те от това, какво е необходимо в съответния район.
Да не говоря за сливането на тези здравни заведения, които уж ще правят обединения, но ще ги вливаме и едва ли тук има някой от народните представители, който да не е занимаван в района си от това, че някой диспансер ще бъде вливан в болницата и да има такива много сериозни протести. Това трябва да ви наведе на мисълта, че нещо не е наред в това, което сте направили, измислили. Иначе, да могат да правят сдружения за оказване на комплексна помощ – няма лошо. Но е притеснително това вливане на диспансерите в заведенията и не знам има ли някой, който да каже, че това се приема в района му, от който е народен представител.
Какво налага да се прави приватизация на държавните болници, малко ли ви се виждат частните болници? В момента хубаво ли е да работят те като постоянно се занимаваме с тях, на колко са издадени разрешителни и как се избират пациенти и дейността им въобще е подложена на сериозна критика? Или сега да правим приватизация, защото сте дясно правителство и самоцелно да правим приватизация. Каква е идеята, има ли някакви разчети, какво очакваме от тази приватизация, какво я налага въобще тази приватизация, така изведнъж я слагаме на масата? Поискахме ли мнението на Агенцията за приватизация?
Това са все важни въпроси и трябва да се отговори на тях преди да пристъпим към гласуване. Така че няма как да подкрепим законопроекта в този вид, дори и по принцип.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики към изказването на господин Гьоков.
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ: Ясно е, че на този етап идеята за приватизация няма да срещне достатъчна подкрепа. Ще дам аргументи, които са много важни и са безкрайно далеч от това, какви пари би събрал бюджетът или Сребърният фонд, примерно има такава промяна от продажбата на дялови акции от лечебни заведения. Смисълът на закона, който до голяма степен с важната уговорка на господин Адемов за позицията на ДПС за това дали може да има фиксирана здравна карта без конкуренция на здравни каси, защото това е принципен важен въпрос и там можем да се различаваме, можем и да сме на едно мнение.
На първо място, ограничаване на безконтролното разрастване на броя на лечебните заведения и на болничните легла в страната в огромна степен заради принципа, който важи в държави с много по-строго правосъдие и с много по-ясен контрол, че празно болнично легло няма. Това важи и в Холандия, не само в България, където злоупотреби в нашия смисъл на думата няма, но ефектът се получава.
На второ място, ограничаване на голям компонент от излишните разходи в здравеопазването.
На трето място, подобряване в обслужването в наличните лечебни заведения. Тук идваме на темата с приватизацията. В момента, в който безконтролното нарастване на броя на лечебните заведения спре, а той по същество с Националната здравна карта и с окрупняването ще бъде намален, възниква въпросът къде отиват средствата, които в момента обективират много сериозен инвеститорски интерес в дейността „Здравеопазване“. В момента те отиват в множество, в голямата си част излишни лечебни заведения, и започват непрекъснато един корпоративен натиск, който по същността си е легитимен, след като е инвестирано при определени условия в такава дейност. А защо Касата би ограничила договорите си с новите лечебни заведения, когато хората са инвестирали големи пари при очакването си, че договорът се подписва единствено на база лиценз, тоест – на база законоустановени изисквания и болниците също могат да бъдат неограничен брой, могат да бъдат и 600 хиляди? Когато болниците станат ограничен брой, възможността този инвестиционен натиск, в положителния смисъл на думата, да бъде оказан, рязко се ограничава. А същевременно състоянието на голяма част от важните структуроопределящи болници в страната е окаяно именно поради липса на достатъчно инвестиции в тяхната материална база.
Възможността за приватизация дава всъщност шанса този инвеститорски интерес да бъде усвоен от наличните лечебни заведения в България, като постепенно, но съществено се увеличава тяхната възможност и като материална база и като битови условия, а и като възможност за предоставяне на услуги. Това е същностният смисъл и по тази причина аз съм абсолютно убеден, че след като ние приемем закона и на второ четене, след като от началото на следващата година той започне ефективно да се прилага, ще видите, че приемането и на тази част, която сега ще бъде отложена, ще се окаже императивна, защото другото би било икономически и социален нонсенс.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Кънев.
Втора реплика?
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Гьоков правя Ви реплика от изказването Ви дали питаме хората. Да, питаме хората. И без да ги питаме те идват и се оплакват. Ще ви дам пример. Онзи ден съм имал среща в Пловдив с над хиляда души, можете да проверите, ако не вярвате. Всички тези хора - интелигентни, възпитани хора - си задават въпроса, как така за няколко години моделът, който Вие току-що се опитахте да защитите, е генерирал разход на Националната здравноосигурителна каса три пъти повече при положение, че населението на България е намаляло само за последните години с около 280 хиляди души по официални данни. Това е, което питат хората, че парите се наливат, качеството на здравната услуга с нищо не се е подобрило, обемът на дейности, ако трябва да продължа репликата на господин Кънев, защото това е големият проблем, хора няма, а обемът на дейностите непрекъснато се увеличава и във всеки отчет на Националната здравноосигурителна каса ние четем едно и също изречение – увеличени разходи за лекарства за болнично лечение, увеличени обем дейности. Най-големият парадокс е, че при последното изслушване видяхме два взаимно изключващи се параметъра – увеличен разход за лекарство при домашно лечение, което би следвало да намали разхода на лекарства за болнично лечение, само че се оказва, че и там се увеличават разходите за лекарства. Общ планиран дефицит, според председателя на надзорния съвет, 210 милиона. Аз все още продължавам да чакам отчета с натуралните показатели. Мога да го дочакам някой ден.
Това е положението. Никой не е доволен от сега действащата здравна система. Никой. И затова ние подкрепяме философията на този законопроект, защото поне предлага някакви реформи. Да, не са това, което на всички ни се иска, това, което и господин Адемов коментира, но това е положението, някой трябва да се нагърби и да ги направи.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Трета реплика.
Заповядайте, д-р Тошев.
Д-Р РУСЛАН ТОШЕВ: Това, което ще кажа, не е като противопоставяне на казаното, това са мисли, които ми дойдоха, когато го слушах.
Първо, наистина за един КОЦ и за един МБАЛ няма нужда да има толкова голяма комплексност. Ти оперираш някого, след операцията примерно разбираш, че е с онкологично заболяване. Така че няма нищо лошо, може и обратното.
Давам идея на Министерство на здравеопазването, нека поне докато излезе здравната карта, този, който дава разрешенията за болничните лечебни заведения – министър, или пък ако изберете някакъв друг вариант, да има оперативна самостоятелност, да не е свързано решението му с обвързана компетентност, защото там се получава един автоматизъм - искаш – не искаш, го даваш. Поне докато излезе здравната карта.
Освен това искам да обърна внимание на още нещо. С тези чекирания, които направихте, получавате изкривена информация за болничния престой.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Този въпрос може и утре на министъра на здравеопазването да го зададете, има блиц контрол в Комисията по здравеопазване.
Благодаря.
Дуплика?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Кънев, аз мотивите изцяло ги разбирам, но не ги приемам, защото вие питате къде ще отидат тези пари от инвестиционния натиск и инвестиционния интерес. Инвестиционният интерес е в здравеопазването, защото се разпределят едни огромни пари там и там най-лесно се връщат инвестираните пари и затова е там. Като пресечем тази възможност там, тези пари за инвестиции ще отидат в друга посока, защото капиталът търси реализация, той няма да стои неутрален.
Каква е гаранцията, да – сигурно като се приватизират условията в държавните болници, които сега ще се подобрят по някакъв начин, но каква е гаранцията например, че те няма да започнат вече, след като са приватизирани и са частни болници, същите действия да предприемат, както сегашните частни болници, да си избират пациенти, да си избират клинични пътеки, които да са им удобни на тях, да са печеливши и другите да останат настрани и да се чудим кой да ги лекува в съответния район. Хубаво е здравната карта да включва и такова едно държавно лечебно заведение, което да поема тези случаи, защото явно с някакви такива административни механизми не можем да накараме частните болници да се включат цялостно в здравеопазването.
В отговор на Вашата реплика, от няколкото срещи, които направихме в Комисията по здравеопазване, включително и с лекаря в болница „Иван Рилски“, се оказва, че в една държавна болница също може да има приятни и комфортни добри условия за лечение, не е задължително тя да бъде частна, зависи от мениджъра.
Господин Байрактаров, аз не знам коя част от моето изказване репликирахте, защото аз с това, което се каза, съм съгласен. Аз не казах нищо по различно. Мисля, че насочихте вниманието си в частта от изказването ми за вливането на диспансерите, най-вече онкологичните, защото аз например знам от лекарите, не съм толкова навътре в здравеопазването, като лекарите тук, но знам от тях, пък и от представянето на концепцията от здравния министър, че в онкозаболяванията ние сме по-добри в известна степен от средноевропейското равнище. Тази система действа много добре там и ние сега изведнъж искаме да я разрушаваме. Още повече, че съм чул от тези хора, че от други по-напреднали от нас страни идват да гледат нашия опит, как сме постигнали тези неща, за да го въвеждат при тях, а пък ние ще го разваляме.
Съгласен съм с д-р Тошев. Сигурно някои от диспансерите и някои от местата го позволяват това. Доктор Адемов го каза много ясно – онкодиспансерите например и сега предоставят комплексна помощ, те не са се ограничили, защо не ги разглеждаме като отделно лечебно заведение, предлагащо комплексна здравна помощ?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания?
РАДАН КЪНЕВ: Откри се един важен въпрос, който до някъде има отговор в закона, но недостатъчно и е само аргумент за подкрепя.
Изключително манипулативно, емпирично, невярно е да се твърди, че държавните болници в България не страдат от същите пороци на поведение, от които страдат частните болници. Когато си говорим тук трябва да отговорим откровено. Голяма част от съществените държавни болници в България се управляват в частен интерес, а това е тежък проблем на модела на досегашното им управление. Злоупотребите са идентични по модел и често пъти надхвърлящи и значителни по мащаб злоупотреби в частните болници. Освен това голяма част от държавните болници в България си позволяват да си подбират и пациентите и пътеките по вулгарен начин, отколкото някои частни. Болницата, която дадохте като пример, е един от най-ужасните примери точно за това нещо. И от момента, в който я създадохме до ден днешен, е изключително тежък пример точно за това.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Категорично се противопоставям на господин Кънев, защото той не каза важни неща в изказването си и затова аз в репликата си искам да ги кажа като противопоставяне, защото за да вникнеш, първо трябва да разглеждаш схемата на бюджетиране на болниците и когато на една болница с прехвален мениджмънт си дал бюджет в пъти по-голям от на друга болница, която е с четири пъти по-голям леглови фонд дори, вярвайте ми – трудно ще ме убедите, като икономист, че това е великолепно менажиране на болница.
Предполагам, че ме разбрахте какво казвам, колега Кънев, защото Вие просто го пропуснахте и е погрешна представата, както се опитват някои колеги тук да вменяват, че имало комплексно лечение в онкологичните центрове. Много ви моля, колеги, отделете време, прочетете, идете на място, вижте какво се прави в тези онкологични центрове, защото в тях, това, което не казахте, колега Кънев, е предвидено 102 милиона лева само за лекарства и в един момент парите ги няма. Къде изчезнаха, че ми е много интересно, като няма и комплексно лечение? Ето това е хубаво да се знае, да се казва на хората, защото по един странен начин изчезват животоспасяващи лекарства, които след това ние ги намираме скрити в някакви складове, което означава, че някой целенасочено се опитва, както казахте, и тук съм съгласен с Вас, в услуга на частен интерес да саботира системата. Така беше с инсулина, който странно изчезна и след два дни дойдоха хора от фармацевтиката и сигнализираха. Така ли беше, господин заместник-министър, не съм излъгал? Така беше.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Втора реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Кънев, аз Ви приемам аргументите без да съм съгласен с тях и Ви задавам един въпрос.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Тази словесна конструкция – „приемам аргументите, но не съм съгласен с тях“, не ми е много ясна.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Приемам ги, защото са логични, но аз няма как да се съглася с тях и задавам конкретен въпрос. При липсата на държавни болници кой ще поема лошите клинични пътеки и лошите случаи, които сега ги поемат държавните болници, колкото и да са лоши те?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Трета реплика.
Господин Тошев.
Д-Р РУСЛАН ТОШЕВ: Аз не бих се съгласил с квалификациите на господин Кънев. Първо, наистина обществените болници, държавни и общински, поемат тежките случаи, включително тези, които са работили на загуба, защото те просто не отказват. При частните болници дежурната реплика е, че няма място, много са натоварени, което всъщност не е вярно. Да не говорим, че в частните болници се натоварват пациентите допълнително финансово абсолютно винаги, избор на екип и т. н. А по отношение на обществените поръчки, на снабдяване с дълготрайни материални активи, там мога да ви разкажа от какво се получава разликата и как се получава и как частните ощетяват бюджета. Но това е тема на един друг разговор, който не е за този формат.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Кънев, имате право на дуплика.
РАДАН КЪНЕВ: Аргументите са ясни.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, колеги.
Господин Пенков, заповядайте да отговорите.
Д-Р БОЙКО ПЕНКОВ: Накратко върху основните теми, що е то приватизация, има ли полза от нея. Ще ви кажа какво се случва в реалния живот, без да развиваме философски концепции по темата.
В София има онкология, национален онкологичен център и областна онкология. В момента Министерство на здравеопазването има общо за 70 болници 15 милиона лева за инвестиции. Нуждите за онкологията са 30 милиона, на областната около 12 милиона, за да заприличат на болници. Станаха 42, ние имаме 15. През това време на посещение в България беше господи Мухамир Луста, бизнесмен, който се занимава с инвестиции в лечебни заведения за болнична помощ, притежаващ третата най-голяма частна верига болници. Той каза, че иска да си партнира с държавата, би желал, ако държавата му посочи болница, не да купува място, не да издига нова болница, а да кажем ние къде да инвестира съвместно – публично-частно партньорство, каквото и да е, като ще докара екипи, ще обучи български лекари и сестри, ще предаде ноу-хау, всичкото това, нещо, което е получил от „Слоун Кетъринг“ в Ню Йорк – най-добрата болница в света, номер едно за онкологично лечение. Това вече е една реална възможност.
Какво се случва обаче? Няма възможност да инвестира и човекът си отиде. Но тези, които имат възможност да инвестират, направиха в момента нова болница на „Цариградско шосе“, чисто нова – 8 хиляди квадратни метра, ще бъде факт есента. В Панагюрище 53 милиона частна инвестиция изключително голяма нова онкоболница и т. н. Затова идеята беше с това, с което би могло да се разделят, в смисъл – терени с отпаднала необходимост, площи, примерно има болници, които имат 50-60-90 декара земи, не им трябват всичките тези земи, има необходима прилежаща площ, която е необходима на болните, остатъкът не е необходим. Тоест, спокойно би могъл да се продаде, но с условието там да не се развива конкурентна дейност, което да отнеме дейността на болницата. Затова е и специалното предложение парите да не отидат в Сребърния фонд, а да отидат за инвестиции и погасяване на дългове в тези болници по простата причина, че тези, които ще ползват Сребърния фонд по-често ползват болници и те трябва да бъдат в добри условия, така че като влязат вътре хората, да бъдат доволни. Това е единствената причина, а не просто желанието ни да се противопоставяме на закона. Това беше върху тази тема.
За областните съвети до каква степен могат да се дадат по-големи правомощия, може всичко, което тук кажете по време на обсъждането между първо и второ четене се обсъди, не е окончателно тяхното решение, защото има свобода на движение в цялата страна, включително в Европа на хора и ние не можем да ги закрепостим всеки да получава грижата си примерно само в Русе, Хасково или Стара Загора. Човек избира там, където има вяра в неговия лечител и в болниците и в извънболничната помощ, където пожелае.
Имам чувството, че лошо обясняваме ние, не е задължително юридическото обединение между онкологичните центрове в болниците. Първо, те са само седем, не са повече, не са 28. Не е задължително те да се отделят юридически. Ние ги поощряваме да направят мрежа от това, което нямат, за да могат да решат комплексно проблемът на човека. Снощи ми разказаха случаи, с които всеки ден се занимавам. Когато спре да ми звъни телефона – много ти се моля, изписват го от тук, уреди го там някъде, или – дай да видим какво ще го правим, или – как да го взема в къщи, като не мога да го гледам, пък трябва някой да се грижи за него. Ако по този начин спрем това и успеем да помогнем на човека от острото състояние до неговата рехабилитация и социална интеграция отново в живота, ще бъда много щастлив. Това означава, че тогава телефонът ми ще млъкне.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, д-р Пенков.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Прекратявам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Министерски съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – 6; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Благодаря на д-р Пенков и колегите от Министерство на здравеопазването.


2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-35, внесен Министерски съвет на 05.05.2015 г. – обсъждане за второ гласуване.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заглавие на проекта: Закон за изменение и допълнение на Закон за семейни помощи за деца. Предложения, изказвания? Не виждам. Който е съгласен да бъде подкрепено заглавието на законопроект – Закон за изменение и допълнение на Закон за семейни помощи за деца, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се заглавието.
Параграф 1. По § 1 няма направени предложения.
Вносителите имат ли бележки? Нямат.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 1, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 2. По този параграф също няма направени предложения.
Колеги, изказвания? Вносителите? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 3. По този параграф има предложение от мен. То е в три точки. В ал. 2, т. 5 думата „осиновителка“ се заличава. Второто предложение е в ал. 6 след думите „се предоставя“ се добавя „изцяло или частично“. И т. 3, в ал. 6, т. 4 да отпадне.
По отношение на аргумента за отпадане на думата „осиновителка“, след извършване на акта на осиновяване осиновеният се поставя в правното положение на родно дете на осиновителя. Между осиновения и осиновителя възникват права и задължения като между роднини по произход, тоест – родител и дете. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Това важи и за двете хипотези на осиновяване – пълно и непълно осиновяване. Това са членове от Семейния кодекс. Тоест, в юридически смисъл осиновителят става родител. В случаите на пълно осиновяване на осиновеното лице се издава и нов акт за раждане, в който осиновителят/осиновителите се вписват като родители и им се дава ново ЕГН. В случаите на непълно осиновяване между осиновения и осиновителя възникват права и задължения, като между роднини по произход, тоест – родител и дете, като се запазват и някои от правата и задълженията между осиновения и осиновителите му по произход, правото на наследство и на издръжка, ако осиновителят не му е възможно да я осигури. В акта за раждане освен данните на осиновените родители се вписват определените от съда имена на осиновения и данните на осиновителите.
Осиновеният при условията на непълно осиновяване става субект на две системи от семейни връзка, в които осиновителят носи правата и задълженията на родител. В България действа тайната на осиновяването. Това е една от причините да предложим да отпадне думата „осиновителка“.
Има няколко закона: Закон за закрила на детето, Закон за закрила личността на детето, Семейния кодекс, Наказателния кодекс, които регламентират материята, за която ви прочетох преди малко мотиви.
Следващото предложение е в ал. 6 след думите „се предоставя“ да се добави „изцяло или частично“. Социалните работници да са тези, които да преценят дали трябва да предоставят изцяло или частично, а не само в натура.
Третото предложение е за предоставяне на помощи само в натура за непълнолетните майки, това предложение да отпадне. На първо четене имахме възможност за дискусия.
Това са ми предложенията.
Изказвания?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: В Закона за семейни помощи за деца думата „осиновителка“ се споменава 29 пъти и ние сега махайки настоящото предложение на едно място почти нищо не правим. Ако трябва да направим предложение за всичките 29 места да се махне думата.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Кажете, господин Байрактаров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Изказване и предложение на основание чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание /ПОДНС/. Тъй като Вие, уважаеми господин председател, не приехте предложенията на „Патриотичния фронт“ по този закон, за което нямахте никакви основания, ние не сме нарушили срока, дори не поставихте въпроса, внесено официално нашето предложение, но няма проблеми, аз ще го приема и ще правя предложения по всеки параграф, по който ние сме преценили на основание чл. 80, ал. 4, т. 2. Там е записано седемдневен срок или след предоставяне на законопроекта на народните представители. На нас ни е предоставен законопроекта на следващия ден – четвъртък. Това по отношение спазване на правилника. Ние също го четем и го познаваме.
Продължавам. В § 3 на основание чл. 80, ал. 4, т. 2 в чл. 2, ал. 4 предлагам да се направи допълнение, което да има следния текст: „на правоимащите лица, които изпълняват задълженията си по чл. 8 от Закона за закрила на детето“. В чл. 8 от Закона за закрила на детето точно и ясно са изброени какви са задълженията на лицата по този закон. Ние не можем да го пренебрегваме, защото там тези задължения, мога да ви прочета някои от тях, точно регламентират справяне с този проблем, който е засегнат и в Европейската конвенция за сексуална експлоатация, за проблема деца раждат деца. Доколкото присъствахте на срещата с един от шведските депутати, той дори не можа да разбере какъв е този проблем деца раждат деца и му беше много трудно на човека да отговори на зададения от мен въпрос. Но вие присъствахте, една голяма част.
В ал. 5 след думата „натура“ се допълва „на правоимащите лица, които изпълняват задълженията си по чл. 8 от Закона за закрила на детето“.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, ще ви прочета ПОДНС.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Член 80, ал. 1: „Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект, съгласно чл. 78, ал. 2, в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители“.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Тук няма общ законопроект.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Никъде не е казано, че се отнася за общ законопроект.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колегите притежават тези писмени предложения, които вие сте направили извън седемдневния срок.
Колеги, изказвания? Вносителите, заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
По ред на предложенията. По § 3, ал. 2, т. 5 да заличим „осиновителка“. Тук проблемите са няколко. Те са свързани с това, че ако променим тук текста, не само това, което господин Гьоков преди малко каза, не само в този закон, а и на много други места трябва да се направят доста промени. Какво имам предвид? В Закона за семейни помощи се говори за еднократна помощ при раждане и се говори за понятието „майка“. Няколко пъти се споменава, включително в Кодекса за социално осигуряване. Ако искаме да го направим неутрално по отношение на пола, трябва да се смени навсякъде това определение.
Освен това имаме определения за майка, в смисъл – биологична майка. Там също би трябвало да променим законодателството, за да не посочваме пола на съответния родител, било то осиновител или биологичен родител. Една такава промяна, за да е ясно дали осиновителят е майка или баща ще наложи изключително много промени на много места и до значителни промени в законодателството, както и промяна на терминологията на практика.
В ал. 6 се предлага да се добави „изцяло или частично“, където става въпрос за предоставяне на помощи за деца в натура. На практика по този начин, ако се направи, се възстановява сега действащият ред за предоставяне на помощ по закона, като данните показват, че не е ефективно, те са достатъчно малки сумите, за да се разделят в парични суми в натура. Така че по-добре е или да бъде в натура или в парична помощ, тъй като действително става въпрос за малки суми и за много деца.
Следващото предложение е ал. 6, т. 4 да отпадне. Тук става въпрос за майката, на която са отпуснати помощи, не е навършила 18 години, предложението е принципно за непълнолетните родители помощта за детето да бъде предоставена в натура. Мисля, че доста дълго обосновавахме това предложение. Има смисъл за да може действително да се насочи към детето тази помощ.
На предложенията на господин Байрактаров. Той прави връзка с чл. 8 от Закона за закрила на детето.
Господин Байрактаров, в чл. 8 от Закона за закрила на детето има предвидени административни наказания. На практика ако предположим, че в тези случаи се спрат и детските добавки, това означава, че с два вида наказания се наказва едно нарушение. Тъй като по чл. 8 автоматично се задейства Законът за защита на детето и има парично наказание с размер – от колко до колко. Ако тук добавим също парично изражение за ограничаване на детските добавки, то в такъв случай ние наказваме два пъти и то с парично наказание за едно и също нарушение, което в този си вид противоречи на принципите на правото.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин вицепремиер.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин вицепремиер, точно това искаме да заложим като философия, обвързвайки Закона за семейните помощи за деца със Закона за закрила на детето, защото чл. 8 регламентира задължения и обвързвайки го с този Закон за семейните помощи на деца всъщност ние правим нещо по-добро, ние чрез закона казваме – вие ще получите тези помощи, ако стриктно сте изпълнили вменените ви задължения по чл. 8. Тук наказанията нямат нищо общо.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Отнемането на помощи е санкция.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не съм казал отнемане на помощи. Ние казваме – правоимащите лица ще получат при спазването на чл. 8. Това е обвързване на два закона, с които целим наистина някаква по-ефективна закрила на децата и в същото време не желаем да я направим по-работеща. Повярвайте ми, наистина има смисъл това, което правим и няма нищо лошо в него. По никакъв начин не утежнява, напротив – даже ще ви бъде чисто практически на служителите много по-лесно. Разговарял съм и с Агенцията за закрила на детето, с дирекциите на Агенция „Социално подпомагане”, всички са коментирали това с мен и в интерес на истината тук изпълнявам тяхно желание.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Колеги, имате ли изказвания по направените предложения от д-р Хасан Адемов и господин Байрактаров по § 3, по текста на вносителя? Изказвания? Не виждам.
Господин вицепремиер, искате ли нещо да отговорите.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Мисля, че се разбираме достатъчно добре. Член 8 на Закона за закрила на детето предполага наказания и препраща към чл. 45 от Закона за закрила на детето. Тук става въпрос за случаи, в които не се спазва вечерен час, детето ходи непридружено и т. н. и там има санкции, които са парични за родителите тогава, когато това не се спазва. Ако това е условие за получаване на детски добавки и ние ги отнемем, това е втора санкция. Аз това казвам, което противоречи на принципа, че за едно наказание се санкционира един път.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Има ли други изказвания по § 3 на вносител и по предложения на колегите Адемов и Байрактаров? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Правя процедурно предложение, госпожо председател, да гласуваме трите точки от предложенията на Хасан Адемов поотделно, защото те се отнасят за различни неща и някои могат да бъдат подкрепени, а други не.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Гьоков.
Който е „За“ моля да гласува!
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Хасан Адемов по § 3 относно чл. 2, където се правят следните изменения и допълнение. Първо, в ал. 2, т. 5 думата „осиновителка“ се заличава. Второ, в ал. 6 след думите „се предоставя“ се добавя „изцяло или частично“. Трето, в ал. 6, т. 4 да отпадне.
Който е съгласен с така направеното предложение на Хасан Адемов, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 4; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Димитър Байрактаров за промени в § 3. Член 2, ал. 4 и 5 се изменя така: ал. 4 „Семейните помощи по ал. 2, т. 1-5, 7 и ал. 3, т. 3 се предоставят в пари на правоимащите лица, които изпълняват задълженията си по чл. 8 от Закона за закрила на детето“. Алинея 5 „Семейните помощи по ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 1 и 2 могат да се предоставят в пари и/или в натура на правоимащите лица, които изпълняват задълженията си по чл. 8 от Закона за закрила на детето“.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 11.
Не се приема предложението на господин Байрактаров.
Подлагам текста на вносителя по § 3.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се текста на вносителя по § 3.
Има направено предложение от господин Байрактаров за създаване на нов § 3а.
Заповядайте, господин Байрактаров, да го представите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо председателстващ.
На основание чл. 80, ал. 4, т. 2 правя предложение за създаване на нов § 3а със следното съдържание. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения. Член 3: „Право на семейни помощи за деца имат бременни жени, навършили 16 години български граждани; 2. семействата на навършили 16 години български граждани за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е навършил 16 години български гражданин, за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; семействата на роднини, близки или приемни семейства на навършили 16 години български граждани за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 3. бременни жени, навършили 16 години, чужди граждани и семействата на пълнолетни чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.”.
Тези предложения са абсолютно целенасочени, отговарят на изискванията, които са предвидени в Директивата за противодействие на сексуалната експлоатация с деца, имайки предвид, че българският Семеен кодек все пак дава възможност на лица, навършили 16-годишна възраст, да получават частична дееспособност, изразяваща се в право на сключване на брак и имайки предвид, че проучвайки подробно българското законодателство ние нямаме нито един закон, който да разрешава сексуални отношения с дете до 16-годишна възраст. Именно от тази гледна точка ние предлагаме тази възраст да бъде регламентирана до 16 години. Вие присъствахте на разговора с шведския народен представител и много точно ви отговори той, че такива случаи там са малко. Ако има – те са след 16-годишна възраст и по някакъв начин държавата подпомага, а не изплаща такива помощи. Така че, ако наистина тук има хора, които имат евроатлантическо поведение и евроатлантическо мислене, би следвало да подкрепите тези наши предложения, защото по този начин е крайно време, спазвайки стратегията на първо място за интеграция на ромите, наистина да има една ефективна превенция със законодателна инициатива, а не само на книга, в която да се отчита изразходването на десетки, стотици милиони левове в тази посока и в същото време виждаме какъв е резултатът. А и сега виждате трагедиите, които се случват по гетата, когато майки по на 16-17-годишна възраст са с по 3-4 деца, живеещи в незаконни постройки, тъй като не са спазили изискванията на чл. 8 от Закон за закрила на детето, но явно никой не е извършил този контрол, което е жалко, защото ако беше извършен този контрол, тези незаконни постройки отдавна нямаше да съществуват. Недопустимо е да ги виждаме тези неща през медиите и сега всички да си затваряме очите, защото на всеки му е ясно, че в една колиба от 5-6 квадратни метра няма как да живеят при нормални условия и при спазване изискванията на чл. 8 от Закона за закрила на детето и следващите членове по няколко деца. Това е недопустимо.
Това са мотивите за този нов параграф.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Колеги, предлагам да приключим с гласуването на този параграф, за да преминем към следващата точка от дневния ред – така, както гласувахме процедурното предложение.
Колеги, изказвания по предложението на господин Байрактаров за създаване на нов § 3а.
Министерство на труда и социалната политика.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Има едно съображение, което е процедурно, то не е толкова важно, че предложения за второ четене се правят по текстове, които са предложение за първо четене, да се променят. Този не е такъв, оставяме го настрана, понеже е процедурно предложение.
По същество става въпрос за следното. Ние този спор с господин Байрактаров го водим не за първи път публично. За нас подобно предложение нарушава Конституцията, защото се опира на европейско законодателство, което е свързано със сексуално насилие, блудство над деца под 16 години. Там решенията се намират в Наказателния кодекс и той е адаптиран съответно. Няма как със Закона за семейни помощи за деца ние да прилагаме такова законодателство. Логиката на семейните помощи за деца е, че семейството се подпомага за отглеждане на децата и няма как да се каже детето след второто, третото или четвъртото или пък детето, когато е родено от майка, която не е навършила 16 години, няма право на получаване на тази помощ. В крайна сметка помощта е насочена към това детето да получи съответните грижи. В случая то едва ли е виновно или може да бъде наказвано за това, че не са спазени норми на друго законодателство. Така че според нас ограничаване до определен брой деца в семейството и по този начин ограничаваме детските помощи, които са насочени за деца заради това, че родителите му са имали сексуални контакти преди да навършат 16 години, не отговаря на конституцията.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Изказването ми е от гледна точка на казаното от господин вицепремиера. Всъщност няма нарушаване на Конституцията, няма и нарушаване на човешките права. Не случайно се позовах на директивата, защото аз съм убеден, господин Калфин, че Вие сте запознат много добре с тази директива и сте запознат за тази допустима възраст, която е регламентирана в европейското законодателство и тук не става въпрос за препратки към Наказателния кодекс, който между другото ние така или иначе не сме синхронизирали с тази директива. Тук става въпрос за определяне на това кои имат право на такива помощи. Второ, пак ще повторя, защото съм убеден, че и Вие го осъзнавате, не знам по какви причини не искате да го приемете, но ние сме вече свидетели на този порочен модел, който започва да съществува в България и този порочен модел се нарича деца раждат деца.
Нещо повече, аз съм убеден, че Вие познавате и структурата на населението и е добре до го кажем, че децата до 10-годишна възраст 22% от тях са роми. Или в момента, залагайки в този законопроект възможността те да са вече една пета от населението от децата неграмотни, необразовани, без никаква здравна култура. Да, аз съм съгласен, че те нямат вина, но това вече се е превърнало като форма на бизнес и съм убеден, че и Вие го осъзнавате. И ние трябва по някакъв начин да се противопоставим, като законодател на това нещо, защото утре ще изгърми една много сериозна бомба и тя ще взриви първо социалната система, най-вече пенсионната, защото след 8 години ние ще разчитаме тези деца, които ще са вече пълнолетни граждани, да започнат да работят, да внасят осигуровки, само че те няма да са годни за пазара на труда, защото ще са необразовани и дори да искат да им дадат работа, няма как да им я дадат. И ние трябва от сега да сложим спирачки на това нещо. Затова ми бяха предложения, те не са само мои. Аргументите наистина са едно мислене, което е напредничаво, а не просто за да влизам в някакъв спор с Вас, защото аз не искам да влизам в спор, искам да направим нещо, което да е полезно за държавата и за населението на България.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики към изказването на господин Байрактаров? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров и група народни представители за създаване на нов § 3а със съдържание, което беше прочетено.
Който е съгласен това предложение да бъде подкрепено, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 4; „Въздържали се“ – 7.
Не се приема предложението.
Продължаваме с точка 3 от дневния ред.


3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от „ГЕРБ“, имате думата за въпроси?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Нямаме въпроси.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колегите от „БСП лява България“.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин вицепремиер, на фона на намаления обхват на Националния план за действие по заетостта за 2015 година Вие лансирахте намерение в бъдеще за заетост за безработните лица да бъде осигурявана посредством наемането им предимно от общините за извършване на почасова работа срещу ваучери, които да бъдат закупувани от клиенти, които биха желали да ползват различни услуги, предоставяни от безработни. Наред с редицата неясноти, свързани с прилагането на нормативната уредба, регулираща трудово-правните осигурителни отношения, източниците и наличието на финансиране на подобни дейности и реда за достъп до такива услуги пораждат редица въпроси относно равнището на доходите и перспективите за трайна заетост пред хората, които биха се включили в подобни мерки.
Въпросите, насочени към тази Ваша идея, са много. Може би са по-скоро за парламентарен контрол, отколкото за блиц контрол, но въпреки това, моля да развиете идеята си за ваучерите, кога ще стартира идеята, необходими ли ще бъдат законови промени, как ще финансирате, все в този дух въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Идеята, свързана с указване на услуги в дома с ваучери, е идея, която заявихме. В момента я подготвяме. Два вида мерки трябва да се вземат и процеси да се случат.
Първо, трябва да се даде законодателна възможност за подобен вид ваучери. Такава възможност е предвидена в Закона за насърчаване на заетостта, който би трябвало вече да бъде внесен в Народното събрание. Той мина през Министерския съвет и предстои да бъде разгледан. В него има различни теми, едната от тях е свързана с възможността да се използват подобни ваучери за почасови услуги в дома.
Второто нещо, което трябва да направим, за да се случи тази система, това е един проект, който по добра практика, която имаме с други проекти, включително лични асистенти и т. н., бихме искали да тестваме най-напред с европейски средства, още повече, че националните са доста ограничени. В момента в министерството колегите работят по създаване на един такъв проект. Надявам се в следващите седмици той да бъде готов. И при приемане на Закона за насърчаване на заетостта и подготовката на този проект е необходимо да се извърши известна дейност, свързана с информационното технологично уреждане на този въпрос. Надявам се есента, най-късно до края на годината да започне да работи тази система, пак казвам – пилотно на основата на европейски проект.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Имате възможност за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин вицепремиер. Само едно уточнение. Ще реализирате проекта с европейски пари по новия програмен период от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Имате право на дуплика, господин министър. Нямате дуплика.
Колеги, от „ДПС“? Нямаме въпроси.
„Реформаторският блок“.
Заповядайте, господи Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател. Моят въпрос е свързан именно със Закона за семейните помощи, който ние днес гледаме на второ четене. Той е свързан с възможността семействата да получават такива помощи, когато детето посещава училище и съответно когато то не посещава училище тези помощи не се получават.
По наша информация процентът на лицата, които не получават помощи заради това, че децата им не ходят на училище, е много малък. Ние считаме, че има от една страна занижен контрол от страна на директорите на училища, които не предоставят реална информация предвид това, че те създават проблеми с родителите от една страна. Второ, те са застрашени по линията на делегираните бюджети детето да бъде преместено в друго училище. Същевременно, за съжаление, децата не ходят на училище. Това е една от мерките, която преди години беше въведена и даде своя резултат в самото начало.
Въпросът ми е свърза с това, какво предвиждате, за да се затегне контролът по предоставянето на тези бележки от директорите от една страна и считате ли, че е редно самите директори по един или друг начин да бъдат заинтересовани от това дали да бъде предоставена такава бележка или не, имайки предвид конкретно, че ако примерно има спестени средства, а то такива има, защото в момента законът не казва какво се случва, след като не се предоставят, дали една част от тези средства да отидат в самото училище за извършване на дейностите за интеграция на децата, за образователни нужди?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господи Танев.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин Танев, Вие сте прав, че така е направена системата за финансиране на училищата, че те имат интерес да водят даже фиктивни бройки деца, за да си получат съответния делегиран бюджет. Мога да ви кажа точното число за миналата година. Спрените месечни помощи са спрени на 4 841 семейства за 5 330 ученици. По сегашното законодателство се спират месечните помощи тогава, когато има повече от пет дни отсъствие в рамките на месеца. И следващия месец отново се отпуска и отново се броят тези пет дни.
С този законопроект, който в момента се гледа в комисията на второ четене, ние утежняваме условията. Ако три последователни месеца или шест месеца в рамките на учебната година бъде спряна помощта, тя се спира за една година и не се отпуска следващия месец. Така че тук в тази посока вървим.
По отношение на мотивацията на училищата Вие сте прав, че тази система, която я има сега, не мотивира директорите на училища и учителите да отбелязват реално кой ходи и кой не ходи на училище, обаче ние вместо да платим детските на семейството, а ги платим на училището, тази мотивация съвсем ще се изкриви в обратна посока. Те всъщност ще имат интерес децата да не ходят на училище, за да получат детските вместо семействата, да ги получат училищата. И тук вече съвсем изкривяваме мотивацията на едно училище.
Ние обсъждахме различни такива варианти. Министерство на образованието и науката имаше подобни идеи, само че не стигнахме до решения и предложения в законопроекта, защото не беше изложен ясен механизъм по какъв начин училищата ще съдействат допълнително тези деца да се върнат в училище, защото ако просто кажем вместо да се плащат детските на семейството, ние ще ги платим на училището, тогава училището едва ли има мотив да прави каквито и да е допълнителни усилия, то така или иначе си получава детските добавки.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Танев, имате право на реплика в рамките на три минути.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря.
Господин министър, аз мисля, че това, което дадохте като информация за това, че само 4 841 семейства не са получили, това показва по-малко от 0,6% от всички ученици, които са в системата, което според мен е изключително много малко в сравнение с това, каквото е в действителност. Това, което казвате – дали пък училището няма умишлено да се стреми да вземе за себе си, за училищния бюджет тези семейни добавки, аз мисля, че това няма как да е възможно, тъй като срещу това искане ще стоят реални посещения, ако такива ги има, и ще стои от другата страна семейството, което пък е лишено от тези добавки. Така че тук бих казал, че частният интерес ще бъде много по-силен от този, който е на училището.
Казвам го с идеята, ако в закона в момента се дава право да се получат помощи в пари или в натура на семейството, дали не е добре да се разшири или на друга институция, като ние не казваме в момента дали това ще бъде училището, дали ще бъде друга социална институция, просто като дадем възможност на Министерство на труда и социалната политика и на Министерство на образованието и науката да определят този механизъм?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, имате право на дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Танев, трябва да сменим цялата логика на закона. Това е Закон за семейни помощи за деца. Това са средства, които държавата дава на семействата с ниски доходи или част от тези помощи са без доходен тест за да подпомогнат отглеждането на децата. И това се дава на семействата и месечните помощи, особено за които става въпрос и за които Вие имате предвид, подлежат и на доходен критерий в семейството. Те се дават на семейства с по-ниски възможности. Това не са просто средства, които държавата инвестира. Тя ги дава на семействата, за да си отглеждат децата. Ако ще ги дава на училищата, тогава се променя въобще логиката по какъв начин държавата, тя по различни начини вероятно развива различни младежки, детски политики, но точно през тези средства и този закон трудно подобно нещо може да се случи.
Иначе аз съм съгласен с Вас, има различни идеи, които се обсъждат и съм готов да ги обсъдим с Министерство на образованието и науката. Има идеи за помощник-учители, така че да се създаде интерес в училището тези деца да дойдат, но едва ли това трябва да стане, като семейните помощи, вместо в семейството, отиват в друга институция.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Следват колегите от „Патриотичен фронт“.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, в последните месеци при срещи с избиратели непрекъснато получаваме сигнали за това, че Агенция за закрила на детето не изпълнява и не прилага Закона за закрила на детето. В тази връзка аз искам да Ви помитам, тъй като съгласно българското законодателство всички лица под 16-годишна възраст са недееспособни, колко са наказанията, които са наложени на недееспособни лица, сиреч – на лица под 16-годишна възраст и по кой закон са наложени тези наказания?
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз не знам дали добре разбирам господин Байрактаров, всъщност не го разбирам. Наказания на деца да се налагат под 16 години…?! Така ли?! Аз не знам дали го има това нещо в законодателството. В смисъл, че те ако вършат престъпления, нарушения, има различни начини за наказване на непълнолетни, които едва ли са свързани със социалното законодателство. Но, ако нещо конкретно имате предвид, ще Ви помоля да поясните.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Байрактаров, реплика в рамките на две минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин вицепремиер, Вие току-що при предложенията, които направихме по § 3 за създаване на § 3а, сам казахте, че това са наказания. Опитах се да Ви обясня, че не може да има наказания на недееспособни лица. И аз затова Ви зададох този въпрос и Вие прекрасно, според мен, ме разбирате, че всъщност не може да има нарушаване на конституционни права, защото недееспособни лица няма закон в България, който да може да регламентира наказания на такива лица. Много добре ме разбрахте. Ето затова Ви зададох този въпрос. Това е смисълът на това, което направихме като предложение, то беше в подкрепа на вашата политика, която ние подкрепяме, не се заяждаме. Затова Ви зададох този въпрос. Но това са реалности и има недееспособни лица, които нарушават Закона за закрила на детето, и медиите ги показват, сигурен съм, че следите тези неща. В същото време се оказва, че законът не е приложим, а ние, като законотворци стоим и не мога да разбера и не мога да си обясня поведението на всички тук присъстващи защо трябва да си затваряме очите пред тези закононарушения. Това е истината.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, имате право на дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Байрактаров, с Вас мислим по един и същи начин по отношение на проблема как да се ограничат ражданията на деца от непълнолетни, с което сме съгласни, че не е правилно, не е нормално и т.н. Но там, където се различаваме е начинът, по който това нещо да се случи. Сега ние какво правим, казваме, че помощите ще бъдат в натура, спираме на непълнолетните родители помощите пак с този закон. Казваме на непълнолетния родител - майката, ако си завърши училище, ще ги получи тези, които са взети от родителите, така че да я стимулираме да завърши средно образование. Това са методи, с които можем да боравим. Да спрем обаче помощите, помощите са насочени за гледане на дете и ние затова казваме, че когато родителят е непълнолетен те ще бъдат в натура, те няма да бъдат в пари, а във вещи, услуги, които да стигнат до детето. Тук вече е противоконституционното да накажем детето, като му ги отнемем тези неща, защото то е имало недобрият късмет да се роди от непълнолетна майка.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващите парламентарни групи.
„Български демократичен център“, не виждам представители.
„АБВ“ и „Атака“ – не виждам.
Колеги от „ГЕРБ“, втори кръг въпроси.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Парламентарната група на „ГЕРБ“ нямаме въпроси.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от „БСП лява България“? Не виждам.
От „ДПС“ нямаме въпроси.
„Реформаторски блок“ – не виждам представители.
„Патриотичен фронт“, заповядайте за втори въпрос.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин вицепремиер, в последно време получаваме непрекъснато въпроси относно работата на ТЕЛК-овете и т. нар. добавки към пенсията за инвалидност. В какво се състои проблемът. Вие си спомняте, че трябваше да се създаде една група между Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването, която да работи по този проблем. Казвам го добронамерено това, защото ние си направихме труда да направим едно по-задълбочено проучване на този проблем и какво се оказва. Оказва се, че държавата чрез Националната здравноосигурителна каса плаща едни много пари на тези хора, които трябва да минат през съответните прегледи, за да се докаже тяхната инвалидност и съответния процент, за да могат тези хора в масовия случай в крайна сметка да получат една добавка в рамките на 12-15 лева. Предполагам, че ме разбирате за какво безумие става въпрос. От едната страна харчим едни огромни средства през Здравноосигурителната каса, защото им се полагат съответните прегледи при специалист и т. н., за да могат в крайна сметка тези хора да получат 12 до 15 лева добавка. И аз поставям този въпрос с убеждението, че Вие в момента няма как да ми отговорите, но мисълта ми е все пак до къде сте стигнали в тази съвместна работа с Министерство на здравеопазването, защото наистина нито на хората помагаме в този омагьосан кръг, нито на държавата, поне аз така мисля.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Байрактаров, точно така, проблемът, който поставяте е точно така, даже аз бих го разширил. Това, което получават хората, които имат решение на ТЕЛК, не са само добавките към пенсията. Те получават редица други неща – винетки, безплатно паркиране, стикери, освобождаване от данък на превозно средство и т. н. Ако сумирате те са доста повече от 12-15 лева, това е стойността само на интеграционната добавка, която е примерно за по-лесно придвижване или нещо подобно. Тук господин Лазаров ми подсказва, че добавката към пенсиите е около 45, според мен е по-малка, някъде около 35 лева.
С решение на парламента от декември миналата година вече хора в пенсионна възраст не могат да получават тази добавка към пенсията. В смисъл, няма смисъл хора на 70-75 години да отидат на ТЕЛК, за да установи той, че те имат намалена функционалност. Разбира се тези, които до сега ги получават, няма как да им се отнемат. Тези, които имат до живот това право, ще го имат до живот това право. Тези, които са с ТЕЛК за 3 години, следващото явяване ще е безсмислено, ако не се промени, пак ще е винетка, стикер и т. н. Част от тези неща са общински решения, но не и добавка към пенсията.
Това, което правим с Министерство на здравеопазването, опитваме се цялата система на ТЕЛК да я променим на практика с две комисии – едната да даде медицинско становище, другата да даде социално медицинско, като основно това е насочено, тук става въпрос за трудова експертиза за лица, които са в трудоспособна възраст. И тези лица, които са в трудоспособна възраст, да бъдат съответно оценявани, насочвани към рехабилитация, труд, който е съобразен с възможностите им, а не да се даде една бележка, с която след това да се получат автоматично едни и същи добавки. Така че работим в тази посока. Специално за добавките в пенсиите това нещо е променено от парламента от миналата година и целта не е толкова държавата да спести пари, а тези средства да отидат при хората с най-големи нужди, защото действително това, което получават хората, които действително гледат деца с тежки увреждания, самите те са с тежки увреждания и получават много по-малко от това, което следва да получат.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Байрактаров, в рамките на две минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Абсолютно съм съгласен с Вас и споделям, че тези средства наистина трябва да се икономисват и да отидат там, където е необходимо, но аз все пак Ви моля да дадете поне някакъв ориентировъчен срок, може ли това до края на годината вече да бъде внесено като някакво изменение на съответните законопроекти, за да започне да работи?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Господин министър, имате право на дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Господин Байрактаров, горе-долу това ни е ориентацията. В момента се работи много интензивно и се надявам през есента да имаме по-голяма яснота и ще може да представим пред вас конкретни стъпки.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колегите от останалите парламентарни групи отсъстват.
Господин министър, благодаря Ви за участието в блиц контрола.
Колеги, трябваше да продължим по текстовете на Закона за семейни помощи за деца. За съжаление нямаме кворум за вземане на решения. Блиц контролът може без кворум, но решения няма как да вземаме. Съжалявам, принуден съм да прекратя заседанието.
Обявявам заседанието за закрито.
Лека вечер на всички!


(Заседанието завърши в 17.00 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:

Д-р Хасан Адемов