П Р О Т ОК О Л

№ 32

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

11 ноември 2015 година

---

Дневен ред:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г. – за първо гласуване.

(Заседанието на комисията започна в 15.07 часа и се ръководи от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневен ред за днешното заседание:


1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г. – за първо гласуване.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Дневният ред е приет.
Позволете ми от името на всички колеги, на всички гости, да приветстваме колегите от Националния осигурителен институт по случай техния професионален празник – 11 ноември, ден на социалното осигуряване.
Имаме още един повод, макар и на патерица, колегата Димитър Танев вчера имаше рожден ден, да му честитим!
Гости на днешното заседание са: министърът на труда и социалната политика господин Ивайло Калфин; господин Гълъб Донев; господин Николай Николов; госпожа Зорница Русинова; господин Бисер Петков; госпожа Весела Караиванова. Тук са и представителите на Министерство на финансите, като ще ги представя по точка 2 от дневния ред.
Преминаваме към точка 1 от дневния ред:


1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г. – за първо гласуване.

Давам думата на господин Бисер Петков да представи бюджета на Държавното обществено осигуряване.
В точка 3 от решението на Министерския съвет от 30 октомври 2015 година е записано, че управителят на НОИ представя законопроекта в Народното събрание.
БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа заместник-министри и гости!
Ще спазя традицията проекта на Закона за бюджет на Държавното обществено осигуряване /ДОО/ да го представя, като го визуализирам на мултимедия.
Първата отправна точка за планиране на приходите и разходите в проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване следващата година е очакваното изпълнение на бюджета за тази година. Към момента на разработване на проекта разполагахме с бюджетни данни за месец август. На база на тези отчетни данни е очакваното изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване, като отчетните данни за първите осем месеца, предвидено е изпълнение за следващите четири месеца, съгласно плана.
Нашите очаквания към онзи момент на съставяне на проекта са за едно преизпълнение на планираните приходи в бюджета на ДОО за 2015 година с около 130 милиона. По-голям размер на разходите с около 72 милиона, главно в резултат на калкулирането на еднократната допълнителна сума, изплатена към априлските пенсии, като великденска добавка, която възлиза на около 50 милиона лева. На тази база очакванията са, че разходите в тазгодишния бюджет ще възлязат на 9 милиарда 694 милиона лева, с около 72 милиона повече от планирания размер. Очакваните трансфери от държавния бюджет – 5 милиарда 96 милиона. Съответно оценката ни за размера за субсидията, с която се покрива недостига от средства, е, че тя ще бъде с около 120 милиона по-малко от планирания размер в Закона за бюджета на ДОО за 2015 година.
Другата рамка, на база на която са планирани приходите и разходите в бюджета за следващата година, са основни социално-икономически параметри, както разбира се и макроикономически параметри, които са заложени в тригодишната бюджетна прогноза и бюджетните насоки на Министерство на финансите. Очакванията, които са заложени в проекта на бюджет за следващата година, са за увеличаване на средногодишния брой лица с около 10 хиляди и повече от очаквания им средногодишен брой за тази година и с малко повече от 30 хиляди спрямо средногодишния брой, който е заложен в бюджет 2015 година.
По отношение на средния осигурителен доход очакванията са, че той ще нарасне с 4,4% спрямо очаквания му размер за тази година и ще възлезе на 755.42 лева през следващата година. Прогнозираме намаляване броя на безработните лица с право на парично обезщетение за безработица. Средногодишният им брой за 2016 година е разчетен да бъде 91 600. Прогнозираме увеличение на средногодишния брой пенсионери за следващата година с около 8 хиляди повече от очаквания средногодишен брой за тази година главно в резултат на някои нови политики, които са свързани с влизащи в сила разпоредби на Кодекса за социалното осигуряване от следващата година, главно възможността за получаване на пенсии в намален размер от лица, които имат необходимия стаж, но избират да се пенсионират до една година преди законоустановената пенсионна възраст.
Другата причина, тук има и демографски елемент, защото кохортите, които предстои да се пенсионират през следващата година, това са родените 1952-1953 година, са сравнително мощни, тоест – значителен брой лица. Така че това са основанията да прогнозираме едно сравнително малко нарастване на броя на пенсионерите през следващата година, след като няколко поредни години имаме намаляване на техния брой.
В плана за следващата година са заложени основните политики по приходите така, както са разписани в текстовете на проекта на закона и съответно в Кодекса за социалното осигуряване. Запазват се размерите и съотношенията на осигурителните вноски на всички фондове на ДОО, за Учителския пенсионен фонд от нивата на 2015 година. Отпада трансферът от държавния бюджет за Фонд „Пенсии“ на ДОО в размер на 12 на сто върху осигурителните доходи и се замества от общ трансфер, с който се покрива недостига на средства в бюджета на ДОО.
Заложено е нарастване на нивата на минималните осигурителни доходи с 8,6% спрямо 2015 година, който е на база на договорените размери на 48 икономически дейности и на разпростирането на договорения процент на нарастване на останалите икономически дейности. Тук влияе за по-високия ръст и заложеното увеличаване на минималната работна заплата, което е 420 лева за следващата година.
По отношение на другите политики, влияещи върху приходите, отчетена е непромяна в размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Той остава с най-ниско ниво 420 лева и диференциация според размера на облагаеми доход за 2014 година, но данните посочват, че близо 99% се осигуряват на 420 лева, тоест – на минималния праг. Заложено е увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските стопани с 30 лева от 300 лева за тази година – на 330 лева за следващата година. Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица в размера за тази година – 2 600. Вноски за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ през следващата година, както и предходни години не е предвидено да се правят.
По отношение на основните политики, влияещи върху разходите на бюджета на ДОО за следващата година, отчетено е увеличаване на законоустановената възраст с 2 месеца от началото на следващата година, като тя за следващата година ще бъде 63 години и 10 месеца за мъже и съответно 38 години и 2 месеца осигурителен стаж, а за жените ще бъде 60 години и 10 месеца при 35 години и 2 месеца осигурителен стаж.
Предвидено е съответното увеличение на условията за пенсиониране и при лицата, които се пенсионират по чл. 68, ал. 3 с непълен стаж. За тях възрастта е 65 години и 10 месеца и 15 години действителен стаж.
Отчетено е въвеждането на минималната възраст за пенсиониране за работещите в Сектор „Отбрана и сигурност“ – 52 години и 10 месеца. Също така е отчетена промяната в Кодекса за социално осигуряване, свързана с изтичане срока на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби, но пренасяне в основния текст на възможността лицата, които се осигуряват в професионални пенсионни фондове, тоест – които полагат труд от първа и втора категория, да могат да изберат да се пенсионират от ДОО, тоест – да им се отпусне пенсия, на практика ранна пенсия, пожизнена, когато съответно покрият заложените условия.
Също така е отчетена въведената възможност от началото на следващата година за пенсиониране с намален размер на пенсията при условие, че възрастта, която са достигнали лицата, е до 12 месеца по-ниска от необходимата възраст по чл. 68, ал. 1.
Съществено влияние върху размера на разходите за пенсии има предвиденото индексиране или осъвременяване на пенсиите. За 2016 година то ще става по швейцарското правило съгласно чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. На база на прогнозираните темпове на нарастване на индекса на потребителските цени и на средния осигурителен доход за 2015 година в проекта на бюджета е заложено индексиране с 2,5% на всички пенсии от 1 юли следващата година. Със същия процент е заложено увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли следващата година. Тя би трябвало да нарасне от 157.44 лева на 161.38 лева. Запазва се максималният размер на получаваните пенсии на нивото от 1 юли тази година при последната му промяна, тоест – 910 лева.
Отчита се предоставената възможност на лицата, които са се пенсионирали и в същото време се осигуряват в универсален пенсионен фонд поради това, че са родени след 1960 година, да поискат преизчисляване на отпуснатите им до края на тази година пенсии от ДОО, които са с намален индивидуален коефициент, ако изберат да прехвърлят средствата си от индивидуалните партиди в универсален пенсионен фонд във Фонд „Пенсии“, респективно Фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 69 на ДОО. Това е възможност, която е в сила до края на следващата година.
Също така е отчетено по отношение на разходите за обезщетение запазване на минималния размер на обезщетението за безработица – 7.20 лева и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа, като припомням, че референтният период, който се изчислява, е 24 месеца назад. Тоест, запазват се тези периоди по отношение на краткосрочното обезщетение за временна нетрудоспособност, периодът е 18 календарни месеца, а при другите рискове безработица, бременност и раждане – 24 месеца. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни. Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2-годишна възраст на нивото му, което е тази годи – 340 лева. Няма промяна и в размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице, която 540 лева. Няма промяна и в максималния размер на гарантираните вземания, които се плащат от Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“, максималният размер е 1 200 лева.
В резултат на отчитането на всички тези политики на макроикономическите и социалноикономическите допускания в консолидирания бюджет на ДОО за следващата година са заложени приходи и трансфери на обща сума от 10 милиарда 46 милиона лева, като от осигурителни вноски е предвидено да постъпят 4 милиарда 969 милиона 500 хиляди, което е с около 400 милиона повече от планирания им размер в тазгодишния бюджет и една малка сума от приходи 12,5 милиона.
Планираните трансфери от централния бюджет са в размер на 5 милиарда 65 милиона, като основната част от тях – 4 милиарда 719 са за покриване на недостига от средства. Съответно за финансиране на ДОО, главно за Фонд „Пенсии“, несвързани с трудова дейност, които се финансират от централния бюджет, е планирана сумата от 346 милиона 603 лева.
Разходите и трансферите са на обща сума 10 милиарда 46 милиона. Основният разход продължава да бъде разходът за пенсии – 8 милиарда 740 милиона, като тук се включват пенсиите, които се плащат от двата фонда, съответно капиталовия трансфер, свързан с прехвърляне на права, разходите по изплащането на пенсии, това са пощенски такси и данък добавена стойност. Планираният размер на социалните помощи и обезщетения е 1 милиард 223 милиона 500 хиляди. За издръжка на службите по социално осигуряване са предвидени 71 милиона 600 хиляди и предоставени трансфери, главно към Министерство на труда и социалната политика, Фонд „Условия на труд“ – 7 милиона 200 хиляди лева.
Тези данни показват, че и през 2016 година бюджетът на ДОО ще бъде силно зависим от централния бюджет, от трансферите, с които ще се покрива недостига от средства, но за първи път планираните приходи от осигурителни вноски превишава трансфера за недостига от средства, който от тази година на практика представляваше вноската на държавата, като трети осигурител, която е планирана тази година за около 2 милиарда 700 милиона и съответно чистият дефицит, който за тази година е планиран – 2 милиарда и 2 милиона лева. Така че съотношението е 49,5% финансиране на разходите от приходи от осигурителни вноски и 50,5% финансиране от трансфери от централния бюджет в двата вида, за които стана дума. Това е онагледено на фигурата, където се виждат пропорциите на приходите и трансферите по консолидирания бюджет.
По отношение на разходите за пенсии, запазват нивата си, които традиционно поддържат и предишни години 87% от консолидирания бюджета, ще бъдат разходи за пенсии. Съответно социалните помощи и обезщетения са краткосрочните плащания, които са 12,18%, издръжката на службите по социално осигуряване и разходите по бюджета на НОИ е 0,83% и една малка част – предоставени на тези сфери.
По отношение на пенсиите, като най-големия разход в бюджета за следващата година, е предвидено осъвременяване на пенсиите от 1 юли с 2,5%. Тук ще подчертая, че общото нарастване на планираните разходи за пенсии спрямо размера им в тазгодишния бюджет е около 350 милиона лева. Част от това нарастване се дължи на именно по-високите разходи в резултат на предвиденото осъвременяване от 1 юли следващата година. По отношение на прогнозния среден размер на пенсията очакваме той да достигне 331.62 лева, което номинално е 3,5% ръст при очакван размер за тази година 320,55 лева.
Системният коефициент „независимост“, тоест – съотношението между 100 броя осигурени лица и съответно броят на пенсионерите, които се издържат до 100 броя осигурени лица е 79,1. Тоест 100 осигурени лица ще финансират плащанията на 79 пенсионери. По отношение на показателите за адекватност на пенсионния доход брутният коефициент на заместване на средния размер на пенсиите спрямо средния осигурителен доход следващата година ще възлезе на 43,9%, а коефициентът на заместване на нетния доход се очаква да достигне 58,6%.
Споменах, че разходите за пенсии са 8 милиарда 700 милиона. Другите около 40 милиона са планирани за издръжката по изплащането на пенсиите, това са пощенски такси и съответно ДДС, като равнище спрямо Брутния вътрешен продукт на страната се запазва на нивото от тази година – 9,9%.
По отношение на другото голямо плащане - разходите за социални помощи и обезщетения, тук най-големият разход, като относителен дял и като номинално изражение, са паричните обезщетения за майчинство в двете им разновидности – парични обезщетения за бременност и раждания и съответно парични обезщетения за отглеждане на малко дете и за осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст. Планираната сума е 453 милиона, тя представлява 37% от общите краткосрочни плащания за следващата година. Нараства делът и планираният размер на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване. Планираната сума е 416 милиона, тя е с около 10% по-голяма от очакваното изпълнение. За тази година това е разход, който и в текущия бюджет на Държавното обществено осигуряване е налице преразход.
По отношение на другото съществено плащане - парично обезщетение за безработица – 324 милиона. Тук планираната сума е в резултат на по-малкия брой лица, които ще имат право на парично обезщетение за безработица съответно намалява като относителен дял.
По отношение на разходите за службите по социално осигуряване съответно планираната сума е 73 милиона 600 хиляди лева, с 2 милиона 300 хиляди повече от сумата, която е бюджета на НОИ през тази година. Тези 2 милиона 300 хиляди са всъщност прибавени към разходите за персонал, заедно с едно преструктуриране на разходите от издръжка към разходи за персонал с 900 хиляди лева. Ще припомня, че през миналата година бюджетът на НОИ беше намален с 10% в частта „Разходи за персонал“. По отношение на капиталовите разходи те остават непроменени на 6 милиона 100 хиляди лева за ремонт, придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи.
Общата картина на фондовете на ДОО. Всички фондове, с изключение на Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ също е планирано да има недостиг, като най-голям е този недостиг във Фонд „Пенсии“ – 4 милиарда 353 милиона. Фонд „Пенсии“ са лицата по чл. 69. Това е новият фонд, който се включва от следващата година с планиран недостиг 204 милиона. Това е така, защото макар и тук да постъпва по-голям размер на осигурителна вноска за тези лица отпада вноската на държавата като 12% и това води до този планиран дефицит.
По отношение на Фонд „Безработица“ планираният дефицит е 102 милиона. Фонд „Общо заболяване и майчинство“ също е на червено с 90 милиона, като този недостиг от средства във фондовете на ДОО се балансира със съответно излишъка в бюджета на НОИ, където в приходната му част постъпват трансферите от държавния бюджет за покриване на недостига от средства и с тях се покрива дефицитът във фондовете на ДОО.
В приложение в проекта на Закона за бюджета за следващата година, съгласно Закона за публичните разходи, са съответно проектобюджетите на Учителския пенсионен фонд и на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. По отношение на бюджета на Учителския пенсионен фонд, както споменах, не се предвижда промяна в размера на осигурителната вноска, тя ще бъде 4,3% за сметка на осигурителите, като тенденцията, която има и в предишните години очакваме да продължи, тоест – приходите да превишават значително разходите на този фонд, свързана с изплащане на пенсии, свързани с изплащане основно на добавки на пенсионирали се учители, които съответно не са упражнили право на ранно пенсиониране. В резултат от това превишението на средствата ще се използва за закупуване на държавни ценни книжа, като очакваното нарастване на активите на този фонд е от около 60 милиона за следващата година, тоест – очакваната им стойност в края на тази година е 466 милиона, а прогнозираме, планираме, те да нараснат на 524 милиона в края на следващата година.
По отношение на бюджетен Фонд „Гарантиране вземанията на работниците и служителите“ планираният размер на приходите е от около 10 милиона, разходите съответно също са близки до нивото на тези, които очакваме в бюджет 2015 година – 1 милион 800 хиляди, в резултат от което превишението на приходите и разходите също ще бъде насочено към финансиране на централния бюджет за закупуване на държавни ценни книжа. Също така е планирано нарастване на активите на този фонд с около 20 милиона за следващата година.
Това е накратко представянето на проекта на Закона за бюджета на ДОО за 2016 година. С колегите сме готови да отговорим на всички ваши въпроси и да дадем допълнителни пояснения.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Петков.
Господин министър, нещо да добавите към това, което каза господин Петков по отношение на Закона за бюджета на ДОО.
ИВАЙЛО КАЛФИН: По отношение на Закона за бюджета на НОИ само едно допълнение, не по съдържанието на бюджета, господин Петков го представи, така че по-добре трудно бих могъл да го представя и да кажа нещо различно. Искам да обърна внимание на Вас и на уважаемите народни представители, господин председател, на следното.
Общо в консолидирания бюджет на държавата за следващата година увеличението на разходите е малко под 2 милиарда лева – 1 милиард 970 милиона. Някъде около 400 милиона, което е около 20% от това увеличение се вижда в бюджетите на ДОО и в бюджета на Министерство на труда и социалната политика, който ще ви представя след малко. Увеличените средства за следващата година, някъде около 20% от тях отиват за тези социални дейности, като голямата част е в бюджета на НОИ, а тя прави и една промяна в сравнение с миналата година, която се надявам следващата година да бъде по-видима. Това е, че без да се променят осигурителните вноски за 2016 година ние виждаме известно пребалансиране на собствените приходи и на субсидията от републиканския бюджет – 50,5% е в проекта субсидията от републиканския бюджет за НОИ. Миналата година беше 52%, което означава, че макар и символично общо взето това е ефект от влизане на някои от новите мерки в сила. Следващата година ще се види и по-значимо тази тенденция, надявам се, но можем да кажем, че се виждат резултати от това, което Народното събрание прие с Кодекса за социално осигуряване, разбира се те са съвсем първоначални и трябва да се обърнат в тенденция.
Това исках да допълня и да обърна внимание по отношение на бюджета на НОИ, господин председател. Ако искате, мога да представя бюджета на Министерство на труда и социалната политика.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси.
Господин Байрактаров, след това господин Гьоков.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам няколко въпроса относно представения ни бюджет на Държавното обществено осигуряване.
Първият ми въпрос е, че не чух никаква информация по отношение брой инвалидни пенсии. Когато правихме промяната на Кодекса за социално осигуряване в чл. 95, ал. 1, т. 5 дадохме инструмент на господин министъра и неговия екип за осъществяване контрол върху инвалидните пенсии. Към този момент т. нар. инвалидни пенсии бяха около 906 хиляди на брой, доколкото имам информация вече са над 1 милион. Аз обаче не мога да бъда категоричен в това число, но такава информация имам, но пък и не получих информация от Вас по този съществен въпрос.
Нещо повече, аз и не получих информация, тъй като от 1 януари 2016 година чл. 95, ал. 1, т. 5 вече е в сила, какви мерки ще бъдат предприети за спиране на такива пенсии, за които се знае, че над 60% са абсолютно фалшиви пенсии, твърдя го, мога да го докажа.
След това, така и не получих информация относно на каква база и на какви изчисления почиват предложения минимален осигурителен доход за т. нар. тютюнопроизводители в размер на 330 лева. Мисля, че този разговор го водихме доста сериозно миналата година. Говорим за непрекъснат дефицит на бюджета на НОИ, на Фонд „Пенсии“ и в същото време този дефицит непрекъснато го стимулираме за сметка на нарушавания на т. нар. принцип на равнопоставеност, който е заложен в Кодекса за социално осигуряване.
Питам аз, каква е разликата между едно самоосигуряващо се лице, че то да се осигурява върху 420 лева минимален осигурителен доход и един тютюнопроизводител, който трябва да помпа непрекъснато дефицит на Фонд „Пенсии“ с този нисък осигурителен праг.
Трети въпрос, който не чух да бъде разгледан или поне да бъде поставен. Има ли намерение най-после НОИ, министерството да обърне внимание върху т. нар. параграф 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, с който много отдавна трябваше да бъде освободен т. нар. таван на пенсиите? Този срок от 2009 година, ако не ме лъже паметта, непрекъснато се измества, измества във времето, най-вероятно докато измрат хората, те бяха около 60 хиляди, сега са около 48 хиляди, може вече да са и по-малко хиляди души на брой. Нямам точна информация колко са, но този въпрос така или иначе стои висящ в пространството.
Продължавам по-нататък с моите въпроси. Един път ще се изкажа и затова искам да ги засегна всичките въпроси.
Швейцарско правило, увеличение на минималната пенсия с 3.96 лева. Господин министър, господин управител на НОИ, всъщност Вие нямате никаква вина, защото сте просто изпълнител на този бюджет, ама не ви ли е неудобно с 4 лева да увеличаваме пенсиите на възрастните хора, в същото време административно да увеличаваме осигурителната тежест със 7,5%, която категорично ще отнеме доста работни места, които трябва да внасят същият този бюджет на ДОО и респективно Фонд „Пенсии“ на НОИ. Доколкото си спомням, Вие обещавахте юли месец едни сериозни повишения на пенсиите, дори стигнахме до едни прагове от около 40%, явно 40% и 4 лева имат разминаване, което аз не мога да разбера.
Последен въпрос. Кой удряме с увеличаването на срока от 18 месеца на 24 месеца за обезщетението при майчинство? Кой ощетяваме и какво е продиктувано с този срок? Само ви моля да не влизаме с обяснението, че видите ли някой вършил измами, защото някакси то вече е изтъркано това обяснение. Не може ние българските майки непрекъснато да ги ощетяваме от гледна точка на получаване на обезщетения, ако има как изобщо да не получават обезщетения пак със стария трик на промяна на срокове. Първо беше 12 месеца, след това стана 18 месеца, сега на някой му скимна, кой е този експерт, дайте да го видя, да го чуя този експерт, който ги променя така и решава съдбите на майките, които трябва да отглеждат деца, бъдеще, които трябва да работят и да се осигуряват. По този въпрос не чух никакво обяснение.
Последно, за да приключа, защото може би колегите ще имат въпроси. Аз искам да попитам от какво е продиктувана тази промяна през бюджета на ДОО на почти две трети от Кодекса за социално осигуряване, който приехме само преди три месеца? Означава ли това, че вие ни предложихте един несъвършен Кодекс за социално осигуряване, който сега ние трябва да прекрояваме пресен, пресен, дори още не влязъл в сила в по-голямата си част.
Последно, няма как да не обърна внимание на този момент, за пореден път на копи-пейст принцип ни сервирате приходи и разходи на Фонд „Гарантираните вземания на работници и служители“ – 10 милиона от лихви, това са приходите в последните пет години и около 1 – 1,5 милиона до 2 милиона уж разходи, които в края на годината се връщат, защото знаете, че Законът за гарантираните вземания на работници и служители от работодатели в несъстоятелност просто не работи. Кой обслужваме с този фонд в крайна сметка, след като работниците не получават нищо от този прословут фонд? Не упреквам тези, които го управляват, но пък в крайна сметка очаквам и някаква инициатива и от ваша страна, защото аз направих всички усилия, не стигнаха 6-7 гласа да бъде приет закона на първо гласуване, но пък направете тогава вие някакви усилия да го направим този закон работещ. Сто и петдесет милиона задължения към работници, над 100 хиляди души засегнати, те не са ли български граждани?! Те не ощетяват ли по същия начин чрез това, че са поставени в такива унизителни условия също този бюджет?
Това е, което искам да ви задам като въпроси.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Ще ви помоля няколко въпроса да се съберат и тогава да се взема отношение, за да можем да улесним дискусията.
Реплики към изказването на господин Байрактаров? Не виждам.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, заместник-министри, гости, ръководството на НОИ, господин председател.
Аз нямам въпроси, а само коментар по бюджета. Започвам с това, че няма да подкрепям този бюджет, не защото съм в опозиция, не защото съм социалист, а защото съм човек и съм българин. Управляващите трябва да се срамуват от това предложение. Всеки социален министър трябва да му е неудобно да предлага такъв бюджет. Извинявам се на колегите от професионалното ръководство на НОИ за критиките, които ще отправя, защото те не са виновни за този бюджет, на тях им е зададена политическа рамка, която трябва да спазват.
Какво правят управляващите? Заем от 16 милиарда, постоянни хвалби, че преизпълняват приходната част на тазгодишния държавен бюджет, защото са овладели контрабанда, укриване на данъци и акцизи, постоянни твърдения, че има излишък от 2 милиарда, а българите научават от Институт „Молинари“ и от чужди медии, че от 24 октомври живеят на кредит, тоест – похарчили са приходите си. Тоест, приходите не стигат да се покриват разходите до края на годината и че заедно с Кипър и Португалия, образно казано, сме с жълт картон, че сме в групата на четирите държави, заедно с Хърватия, като най-закъсващи държави сред длъжниците.
Няма да пропусна да отбележа, че има тотално разминаване с това предложение за проекто бюджет и програмната декларация на парламентарното мнозинство и програмата на правителството. Невъзможно е да бъде убеден и най-заблудения български гражданин така, че да види в този бюджет декларираните в програмата гарантиране на адекватни нива на социални помощи и плащания, устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии, разработване на програми за социално включване, които да подпомагат уязвимите групи в обществото, намаляване на безработицата, противодействие на демографската криза. Нищо общо с намерения и обещания, с които дойдоха на власт управляващите и с които бе създадено това правителство.
По същество по приходната част. Още в началото ще отбележа, че в бюджета за пореден път не се забелязват някакви икономически и демографски показатели на базата на които са разчетени приходите и разходите по отделните фондове. Приходите в ДОО са 4 милиарда 980 милиона, което е по-малко от половината от необходимите разходи за социални плащания и осигурителни плащания към българските граждани. Казвам това, защото в този бюджет няма и намек за дискусия по нивата на осигурителните вноски, защото освен във Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ във всички останали фондове от консолидирания бюджет на ДОО има сериозни дефицити.
Не виждам идеи по безспорната необходимост от мерки за повишаване събираемостта на приходите на ДОО и ограничаване на възможностите за избягване на задълженията и нарушаване на законодателството.
По приходната част. Максималният осигурителен доход от 2600 лева се задържа на нивото си от 2015 година, макар че има всички основания този осигурителен параметър да се движи нагоре. Как да си обясним нежеланието да бъде увеличен този максимален осигурителен доход, освен като реверанс към високодоходните групи от българите и геноцид към нискодоходните.
Преминавам към разходната част. Бюджетът не предлага решения по адекватността на плащанията, каквито са очакванията на обществото.
Ще започна с пенсиите. През 2016 година няма да има никакво увеличение на заварените пенсии, различно от досегашното осъвременяване с швейцарското правило, а това няма как да не засилва разликите между стари и новоотпуснати пенсии, което е цинична несправедливост и ще води до конфликт между поколенията. Неадекватно е осъвременяването на всички пенсии от 1 юли 2016 година по швейцарското правило с 2,5 на сто, защото едва ли по този начин ще бъдат компенсирани нарастващите разходи за издръжка през 2016 година за огромна част от българските пенсионери. Няма как да убедим тези хора или по-скоро управляващите да ги убедят, че тези 2,85 лева или 3.94 лева на месец на минималната и социалната пенсия ще компенсират инфлацията и ще са достатъчни да живеят, поне както са живели през тази година, а това са близо 2 милиона 200 хиляди българи.
На следващо място, замразените социални плащания. Миналата година с миналия бюджет ги преброихме някъде 14 замразени социални плащания, сега пак е същото. Аз мога да ги изредя1 въпреки че господин Бисер Петков ги каза в презентацията на бюджета, само че той използва добрата дума „запазваме размера на“, аз казвам твърдо „замразяваме ги“. Замразяваме обезщетението за отглеждане на дете от една до две години, месечните помощи за дете на неосигурена майка – до една година, размерът на еднократната помощ при дете с трайни увреждания, месечна добавка за деца с увреждания, помощта за първокласници, размерът на еднократната помощ при бременност, еднократната помощ за близнаци, еднократната помощ при осиновяване на дете, еднократната помощ за майките студенти, размерът на еднократната помощ при раждане за първо, второ и трето дете. Увеличава се помощта единствено за трето дете от 200 на 300 лева, но при тази политика колко ли трети деца се раждат в България.
Сега ми кажете до тук как това се връзва с декларациите, как управляващите виждат демографския проблем в България и как ще работят за преодоляването му. Мога да продължа със замразените плащания. Замразен е минималният средно дневен размер на обезщетението за безработица – 7,20% без промяна за поредна година. Нормално ли е това? Инфлация има ли въобще или няма? Годишна квота за ваучерите на работещи – 240 милиона, за поредна година без промяна. Обезщетението, което получават лицата от Фонд „Гарантиране вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя“ и то замразено.
При обсъждане на второ четене на бюджета на ДОО от парламентарната група на „БСП лява България“ ще направим мотивирани предложения обезщетението за отглеждане на дете от една до две години да се обвърже с минималната работна заплата и да е с нейните размери. Месечната добавка да деца с увреждания да се увеличи поне до 70 на сто. Казвам какви ще са ни предложенията за второ четене, за да са наясно министрите.
Ще предложим да бъде намален периода за изчисляване на обезщетението за бременност и раждане от 24 поне на 18 месеца. Максималният осигурителен доход да се обвърже с минималната работна заплата и да е с размер 10 минимални работни заплати. Минималното обезщетение за безработица да се увеличи на 60% от минималната работна заплата, обезщетението, което получават лицата от гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя да се увеличи адекватно поне на инфлацията. Годишната квота за ваучерите за храна на работещите да се увеличи поне на 25% и помощта за първокласниците да се увеличи адекватно на инфлацията. Ще кажем от къде да се вземат парите за това.
Казвам тези наши предложения, защото те изразяват нашата политика по Държавното обществено осигуряване в противовес на политиката, която предлагат управляващите за Държавното обществено осигуряване.
Няма да подкрепя този бюджет, няма да го подкрепи и групата на „БСП лява България“.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Аз, ако ми позволите, искам да направя няколко коментара и да задам няколко въпроса.
Първо, по отношение на макрорамката на бюджета и по точно по отношение на приходите. Тези 260 милиона, които се предвиждат в повече, като приходи в сравнение с изпълнението към края на годината, според мен са едно скромно число. Ще се опитам да се аргументирам защо.
Само от увеличението на минималната работна заплата, от увеличението на средния осигурителен доход, от увеличението на минималните осигурителни прагове смятам, че приходите могат да бъдат завишени поне до 400 милиона повече, а не с 260 милиона повече спрямо изпълнението, което се очаква към края на годината.
Имам няколко въпроса. В представянето на бюджета господин Бисер Петков каза, че към края на тази година се очаква по-ниска субсидия със 121 милиона 400 хиляди, ако съм запомнил правилно числото. Отварям една скоба, че аз съм последният човек, който поддържа замразяването на възрастта. На практика политиката през 2015 година със замразяването на възрастта и стажа не дава отражение към консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, тъй като трансфера, който трябва да дойде, това поне казват числата – 121 милиона, по-малко трансфер.
Следващият въпрос, който искам с изненада да поставя тук пред всички, за първи път с този бюджет след последните промени в Кодекса за социално осигуряване обособихме един отделен фонд за лицата по чл. 69. Приходите там са 400 милиона, а разходите са 600 милиона, това е дефицит с близо 200 милиона, който идва от преразпределението в консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване. Защо казвам, че се учудвам, защото през 2012 година беше увеличена осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ на тази група български граждани с 20%. Тогава беше казано, че актюерските разчети предполагат балансиране на приходи и разходи в тази сфера. Сега от къде идват тези 200 милиона разлика?
На следващо място. По отношение на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите ние от нашата парламентарна група категорично не сме съгласни с това увеличение и сме го доказвали това с примери, защото приходите, които получават тези, които са регистрирани като земеделски производители и се занимават единствено и само със земеделска дейност и с тютюнопроизводство са по-малко от разходите, които са за социално и здравно осигуряване. Нещо повече, тази група осигурени лица не са задължени да правят изравняване в края на годината – така, както казват колегите от КНСБ в тяхното становище. Така че тук според мен има възможности да помислим какво трябва да предприемем, защото тази група български граждани, тази група осигурени лица, регистрираните земеделски производители, тютюнопроизводители намаляват всяка година и една от причините е този размер на осигурителния доход.
На следващо място. При положение, че през следващата година трансферът и заложеният дефицит в бюджета на Държавното обществено осигуряване се предвижда да бъдат 4 милиарда 719 милиона - тук интерес представлява т. нар. планиран дефицит, който е тук в проекта в програмата – 2 милиарда 89 милиона, което е с 87 милиона повече от плана, който е заложен за 2015 година. Вероятно има разминаване в изпълнението, това, което казах преди малко – тези 121 милиона, но ако мерките, които предприехме с увеличаването на възрастта, увеличаването на стажа и всички останали мерки в Кодекса за социално осигуряване, трябва да доведат до намаляване на разходите, респективно до намаляване на трансфера. За съжаление това не го виждам в проекта.
Това са част от въпросите, които се опих да формулирам.
Ако има реплики към моето изказване?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
С всичко, което казахте съм съгласен. Между другото, то е потвърждение на критиките, които отправихме още при приемането на Кодекса за социално осигуряване. За огромно съжаление те се потвърждават. Само ще допълня, че се увеличава и дефицитът към НОИ, което вече е нещо много неприятно.
Моята реплика към Вас е следната. Аз разбирам Вашето притеснение за увеличаване на минималния осигурителен доход при земеделските производители и тютюнопроизводители от 300 на 330, но пък Вие, като един разумен човек осъзнавате, че с този осигурителен доход също се помпи дефицит към системата на НОИ - един път за това, че когато дойде време да се пенсионират тези хора, техните вноски по никакъв начин не могат да обезпечат техните пенсии. Нещо повече, тези хора от момента на мечешката услуга, защото аз така го разбирам, че това е мечешка услуга към тези хора да ги караме да се осигуряват върху един много нисък осигурителен доход, който в същото време не може да им осигури пенсия за нормално съществуване, те ще взимат минималната пенсия, на вас това ви е ясно, и тогава не знам пък какво ще правим, за да ги вкараме, защото те отиват под прага, мисля, че на базовия осигурителен доход докато дойде време повечето да се пенсионират.
Затова аз и миналата година, когато влязохме в дебат, и сега, не чух някакви предложения за решаване на този проблем, защото вижте. Само преди една седмица коментирахме едно безумно предложение за осигуряване на транспортни разходи за превозване на работници на 50 км в едната и 50 в другата – 100 км, които си направих труда да ги изчисля, ще струват на човек точно толкова, колкото той ще взима евентуално като заплата. Забележете, за тези разходи ние дори не получихме финансова обосновка колко ще струват те на бюджета. Дори не чухме, обаче го гласуваха тук болшинството.
Моята реплика към Вас е, не следва ли ние в крайна сметка да направим едно оптимизиране на тази разходна част и на съответния бюджет, за да можем да подпомогнем, както земеделските производители, така и българските пенсионери, като цяло. Това е моята реплика към Вас.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Друга реплика? Не виждам.
Аз ще Ви отговоря по следния начин. Ние ще ви представим пълен разчет на приходите, които имат тези хора и ще видите, че за едно четиричленно семейство, което отглежда примерно пет декара тютюн, тук не става въпрос само за тютюнопроизводители, става въпрос за земеделски стопани, какъвто е тестът, между впрочем става въпрос и за земеделски стопани, които са крупни арендатори, които работят по стотици, а и десетки хиляди декари земя, те също са в този режим, това е друга тема. Тук ние ще ви докажем с факти и с аргументи, че първо – тези хора имат приходи долу-горе колкото разходи, които имат при този минимален осигурителен праг, и никъде не е казано, че те трябва да се осигуряват върху този праг, това е минималният праг, за да могат да получават адекватни обезщетения, да имат адекватно ниво на социална защита.
Така че тази дискусия е важна и трябва да продължи и при всички положения да се търсят решения. Но при положение, че има една огромна армия от осигурени лица в България, за които плаща държавният бюджет, плащат всички, да се вторачим единствено и само на земеделски производители да решим, както и Вие казахте, че това е огромен проблем на дефицита, аз съм сигурен, че дефицитът, който се поражда от разликата между техният осигурителен принос и разходите за тази категория, е много, много незначителен към дефицита на Държавното обществено осигуряване.
Благодаря, колеги.
Други изказвания? Нека да дадем възможност на вносителите да отговорят на поставените въпроси.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря за зададените въпроси. Ще се опитам да отговаря така, както съм ги записал.
По въпроса на господин Байрактаров за прогнозите за броя на инвалидните пенсии през следващата година. Аз мога да приведа данни към 30 септември за броя на инвалидните пенсии така, както са отразени в статистиката в бюлетина за пенсии, който тримесечно издаваме. Наистина, когато говорим за броя на инвалидните пенсии, трябва да имаме предвид една специфика, че една голяма част от тях, около 460 хиляди от общия им брой, който наближава 1 милион, са всъщност пенсии, които са втори пенсии, тоест – в намален размер, 25% от пълния размер. Това са социални пенсии за инвалидност, които се изплащат към друга основна пенсия единствено при условие, че лицето е с трайно загубена работоспособност над 71%. Както знаете, всъщност това в началото на тази година на практика беше променено и като резултат броят на тези пенсии – социалните и инвалидни пенсии за 9-месечието на тази година намалява с 2,3%. Ако миналата година 9-месечието, съответно броят на тези пенсии, е бил над 500 хиляди, то към 9-месечието на тази година е 502 961 пенсии, което е 97,7% спрямо броя им пред 9-месечието на миналата година, тоест – това намаление е с 2,3%.
Броят на инвалидните пенсии поради общо заболяване, това са всъщност така да кажем – пълните пенсии, е 453 хиляди. На практика от тези социални пенсии в сравнение с 502 хиляди само около 40 хиляди са в пълен размер, другите около 460 хиляди са в намален размер - 25% на практика е добавката, но се отчита като пълна пенсия. Тези пенсии, поради общо заболяване, за 9-месечието тази година спрямо 9-месечието на миналата година нарастват с 0,4%, като това, което очакваме през следващата година, е, че вследствие на действието на тази мярка, която е в сила от началото на тази година по отношение на социалните и инвалидни пенсии, тя ще продължи да дава своя ефект, защото няма да се отпускат вече социални и инвалидни пенсии в намален размер и броят им постепенно ще намалява.
По отношение на инвалидните пенсии поради общо заболяване там не сме заложили някаква промяна съществена, доколкото, както знаете, нямаме законова промяна в начина на оценяване на трайно загубената работоспособност.
По отношение на мярката, която предложи господин Байрактаров и която е в сила от 1 януари следващата година, съответно, заедно с Министерство на труда и социалната политика, подготвяме механизъм, който до 1 януари ще бъде в сила, защото се оказва, че в момента няма институция, която да получава тези данни, доколко и да контролира доколко лицата спазват съответно условията за труд, които съответно са предписани в експертното решение. Но се работи за механизъм, който да влезе в сила от 1 януари, за да се прилага тази законова мярка, от която също очакваме ефект. Това е по отношение на боря на инвалидните пенсии.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не чух общият брой към 30 септември колко е.
БИСЕР ПЕТКОВ: Броят на инвалидните пенсии, съответно инвалидните пенсии поради общо заболяване са 453 560, социалните пенсии за инвалидност са 502 961. Това са числата към последните, най-актуалните данни, с които съответно разполагаме.
По отношение на § 6 – таванът на пенсиите, както е известно на народните представители, с приетия пакет от мерки през месец август се предвижда този таван съответно да остане до края на 2018 година, след което да отпадне за новоотпуснатите пенсии, а за старите пенсии съответно да се повиши, като се определя на 40% от максималния осигурителен доход. Това е всъщност действащият текст на § 6.
Да, вярно, прав е господин Байрактаров, че няколко години се удължаваше срокът на действие на § 6, но основната причина е свързана именно с решаването на въпроса доколко таванът може да отпадне само за новоотпуснатите пенсии и дали съответно това няма да е дискриминационно по отношение на пенсионерите, които са с ограничение на тавана, които към момента са някъде малко над 33 хиляди пенсионери. Както е известно на народните представители от началото на 2019 година настъпва промяна във формулата за отпускане на пенсии, отпада 3-годишният период от 15-те години преди 1997 година, така че според мен е въпрос на обсъждане по-нататък и въпросът дали е възможно отпадането на тавана и за старите пенсии. Но действащият текст на § 6 предвижда това отпадане за новите пенсии от началото на 2019 година.
По отношение на минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, аз отбелязах в презентацията, че той, както и последните години нараства с темпа на нарастване на всички пенсии, тоест – 2,5%, за това е наистина малко, абсолютно, това нарастване, както цитира господин Байрактаров.
По отношение на референтния период за изчисляване на обезщетението за майчинство, тук искам да подчертая, че предложената промяна в текстовата част на закона има за цел да отстрани един пропуск, който е направен, защото миналата година бяха увеличени тези периоди, на които се изчислява паричното обезщетение за бременност и раждане от 18 на 24 месеца, това е действащата норма през тази година. Промяната, която е в 48 е само за един частен случай, който е изпуснат миналата година за обезщетение на трудоустроени поради бременност лица, така че на практика ние нямаме промяна тази година в референтния период – периода за изчисляване на обезщетението за майчинство, той си остава 24 месеца, какъвто е от началото на тази година.
По отношение на предложените промени в Кодекса за социално осигуряване – да, резонен е въпросът, че след като през месец август беше приет ЗИД на Закона за КСО, но в случая ние сме се ограничили само до най-необходимите промени, които са свързани с прилагането на Закона за бюджета на ДОО за следващата година и прецизиране на някои норми. Вие добре знаете, че неизбежни са тези промени в Кодекса за социално осигуряване със Закона за бюджета на ДОО, но в случая мога да твърдя, че това са наистина сравнително малко като обем и свързани с прилагането на закона и прецизиране на някои норми. Примерно, няколко текста са свързани с промяната в срока за предаване на документите за изплащане на парични обезщетения от ДОО, който от 1 януари влиза в сила, тоест – не до 15-то, а до 10-то число, съответно осигурителите и самоосигуряващите се лица ще подават по електронен път, надяваме се, преимуществено тези документи и данни в НОИ за изплащане на парични обезщетения.
Няколко прецизирания, свързани с пропуски, които са направени при приемането, препращането към текстове на големия ЗИД на Закона за КСО през месец август. Така че това са предложените промени в текстовата част, касаещи § 3 – промените в КСО.
По отношение на бележките на господин Адемов по отношение дефицита във Фонд „Пенсии“ на лицата по чл. 69, да – наистина размерът на осигурителната вноска на тези лица преди две или три години беше определен на база достатъчно за покриване на разходите. Знаете, че тя е 40,8%, тоест – доста по-висока от стандартната осигурителна вноска. Този дефицит се появява, защото в приход на фонда вече ги няма тези 12% осигурителна вноска, които до миналата година на практика влизаха в приходите от осигурителни вноски. Така че сега, поради това, че ги няма тези приходи от 12-те процента от държавата, като трети осигурител, както наричахме, на практика се появява дефицитът, който се покрива с трансфер за покриване недостига и е в този фонд, а размерът на осигурителната вноска 40,8% плюс 12% е много близко до това, което е необходимо, за да покрие разходите.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Шестдесет процента ли трябва да бъде?
БИСЕР ПЕТКОВ: Това са лица, които се пенсионират твърде рано. Тук всъщност актюерския размер на осигурителната вноска за големия Фонд „Пенсии“ за тази година ние изчисляваме 33,5%. Тоест, при 14,5% ефективна осигурителна вноска, отчитайки това, че повечето осигурени лица вече са млади, тоест – те внасят 12,8%, а не 17,8% ефективната осигурителна е 14,5%, 33,5% е по актюерското равенство необходимата осигурителна вноска за Фонд „Пенсии“, за да се покрият напълно разходите. Това означава 19% повече от това, което реално сега имаме като осигурителна вноска за Фонд „Пенсии“.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: С което тези 12% за Сектор „Сигурност“ са отменени.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Те са отменени за всички.
БИСЕР ПЕТКОВ: Те са отменени в Кодекса за социално осигуряване – чл. 21 за всички осигурени лица.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Много кратък въпрос.
Господин Петков, все пак Вие трябваше да отчетете и едно увеличаване на приходите по отношение на измененията в чл. 4б на т. нар. свободен избор. Трябва да има едно отчитане на тези постъпления към НОИ – хората, които са избрали да си прехвърлят средствата от частните си партиди към НОИ. Аз не чух някакъв план за увеличаване на приходите в тази посока.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: В нарушение на всички процедури, но мисля, че е много важно това, това е дискусия от последната седмица.
В Пловдив лекарите, които работят в ТЕЛК, подадоха оставки, има и други намерения, поне на този етап. Мислите ли да инициирате някакви промени в чл. 110, ал. 1, знаете за какво точно става въпрос. Става въпрос за актовете за начет на физически и юридически лица, които са издали експертни решения за ТЕЛК, които впоследствие медицинската комисия е обжалвала в НЕЛК и респективно в Административния съд, след това една част от тях са отменени и лекарите в ТЕЛК-овете са задължени да платят с лихвите тези суми, които за една голяма част от тях са изключително сериозни.
Аз знам, че този текст е свързан и с чл. 98, но нека да коментираме.
Заповядайте, господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
На въпроса на господин Байрактаров. Да, ефектите в приходите и в разходите от действието на § 51, който вече действа от 15 август и на новите чл. 4б и 4в са отчетени в Закона за бюджета. Като приключим годината ще можем да кажем дали са точно отчетени, защото в случая става дума за поведение на лицата, което ние трудно можем с математически модели да прогнозираме. Но в приходната част при увеличението на приходите са заложени 114 милиона съвкупно от действието на тези норми, които са свързани с това, че лицата, които искат преизчисляване на пенсиите им в пълен размер от ДОО всъщност имат право на това, ако прехвърлят средствата си от индивидуалната партида, която имат в универсален пенсионен фонд.
По отношение на ефекта от чл. 4б и 4в лицата, които ще изберат да се осигуряват с пълната вноска в Държавното обществено осигуряване всъщност тези 5% ще постъпват в приход на бюджета на ДОО, а средствата от индивидуалната партида, както знаете, ще се съхраняват в Сребърния фонд. Така че отчетени са тези ефекти, мой пропуск е, че не ги казах по-рано.
По отношение на въпроса на господин Адемов за случая, който медийно беше представен в ТЕЛК съставите в Пловдив, аз мога да дам една справка какви са резултатите от прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Става дума за контролни правомощия на контролните органи на НОИ в случаите на констатирани щети на бюджета на ДОО от извършени неправомерни разходи. Те имат задължението да съставят ревизионни актове за начет на юридически и физически лица, включително и на органите на медицинската експертиза, в случай, че тяхно решение е отменено поради неспазени нормативни разпоредби при неговото издаване. Тоест, през 2012 година се прецизира този текст, за да може наистина да се търси отговорност от членовете на ТЕЛК съставите само в случай, че след като е отменено решението от НЕЛК или от съда, основанието за тази отмяна е неспазени нормативни изисквания, тоест – изисквания на Наредбата за медицинската експертиза при неговото издаване. Тоест, липса на неподходяща медицинска документация, като указанията, които са дадени към нашите контролни органи, е стриктно да се придържат и само в случаите, в които това е безспорно доказано, да се съставят тези ревизионни актове за начет.
Имайте предвид, че медицинските комисии, които са към териториалните поделения на НОИ, те са 37, общо обжалват около 1,5 до 2% от всички експертни решения на ТЕЛК.
По отношение на съставените ревизионни актове за начет за 2013 година те са 49, за 2014година са 50, за първото полугодие на тази година са 35. Съответно размерите на начета за 2013 година са около 40 хиляди лева, за 2014 година са 53 хиляди лева, за първото полугодие на тази година – 43 844 лева. Горе-долу половината от актовете се обжалват по съдебен ред, защото механизмът е съответно контролният орган да състави ревизионен акт за начет, съответно той може да бъде обжалван пред него, а след това се издава разпореждане и събиране на сумата. Това разпореждане може да бъде обжалвано пред директора на териториалното поделение, неговото решение може да бъде обжалвано пред съда. Така че цялата тази възможност за защита имат членовете на ТЕЛК съставите. От тези 35 ревизионни актове за начети, съответно разпореждания за събиране на сумите от тази година, 21 са обжалвани, 4 са отменени, събраните суми са 33 141 лева. Тук, както спомена и д-р Адемов, най-често тези правомощия на контролните органи на НОИ са като контрапункт на нормата на чл. 98, ал. 7, който е отклонение от общото правило, тоест НОИ плаща пенсии в размера на социалната пенсия за старост, преди всъщност да е влязъл в сила актът, тоест – решението, което доказва, че лицето е освидетелствано, защото съгласно тази разпоредба в случай на обжалване на решение на ТЕЛК съответно НОИ плаща социалната пенсия за старост, докато се постанови окончателното решение. Когато това решение е свързано с промяна, тоест – намаляване на степента на неработоспособност, съответно изплатените пенсии на тези лица се явяват добросъвестно получени, те не подлежат на връщане и се насочва претенцията, в определени случаи, към органите на медицинската експертиза, които са постановили акт, който е отменен поради това, че не са спазили нормативни изисквания и тогава съответно от тях се претендира за плащане на съответните суми.
Това е механизмът, който действа. Искам да кажа, че контролните органи на НОИ са много предпазливи в прилагането на тази норма. Аз мисля, че това, което ви приведох като данни, го доказва. Но от началото на тази година 4 или 5 акта са съставени в Пловдив на ТЕЛК съставите. Тъй като има запор на сметки на тези лекари за събирания на вземанията, това е довело до тяхната реакция.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Колеги, други мнения, изказвания?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Кратък въпрос имам, свързан с промените на Кодекса за социално осигуряване, които миналата година бяха приети и свързани с прекатегоризацията на служителите от Сектор „Отбрана и сигурност“. Знаем, че шест месеца от влизането в сила на закона съответно министрите трябва да внесат предложения в Министерския съвет за прекатегоризиране на тези служители.
Въпросът ми е дали това е планирано в бюджета, ако е планирано в бюджета, какви са параметрите, които вие предвиждате по отношение изпълнението на тези разпоредби?
Благодаря.
БИСЕР ПЕТКОВ: Да, наистина това е разпоредбата, която господин Танев припомни, но тя не е по някакъв начин отразена в проекта на Закон за бюджет за следващата година, така че надявам в този срок съответно министерствата да предложат такива действия, те биха се отразили благоприятно.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания, въпроси?
Социалните партньори са представили становища.
Накратко, господин министърът има среща в Министерския съвет. Това ни кара малко по-кратки да бъдем във вашите изказвания. Представили сте становища, прочели сме ги.
Заповядайте.
АСИЯ ГОНЕВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер, господин управител, господа и дами заместник-министри, действително КНСБ е представила пространно становище и силно се надявам, че с него разполагат всички членове на комисията, но все пак бих желала да акцентирам на някои конкретни предложения, които могат да бъдат извлечени от нашето становище, но не са така експлицитно направени.
В началото бих искала специално в присъствието на народните представители да изкажа от името на ръководните органи на КНСБ адмирации на поведението на министъра на труда и социалната политика и лично на премиер-министъра за това, че те поставиха точка на андрешковщината на някои представители на бизнеса, които имат претенции да бъдат отговорни и национално представителни, но само дотолкова, доколкото не се носи реална отговорност – имам предвид това, което беше направено по повод на разпростирането на достигнатия среден процент по договарянето на минималните осигурителни доходи.
По нашите предложения най-напред бих искала да кажа една дума по философията на бюджета във връзка с тревогите, които бяха изказани тук от народен представител. КНСБ счита, че този път проектобюджетът на ДОО е разработен именно на базата на действащото законодателство. Няма материални норми, които да са променени, за да се налага да се отразяват в бюджета. Въпреки това по отношение на приходите ние имаме определени претенции. Считаме, че те са силно подценени. Тук съм длъжна да отворя една скоба и да кажа, че по отношение на планирането на приходите е ясно коя институция отговаря. Не зная дали вие сте поискали някакви обяснения от тази институция, но аз не мога да кажа нито като КНСБ, нито като член на Надзорния съвет, че имам някакви параметри, които да ме убеждават, че при достигнатите през тази година успехи, бих казала, по отношение на приходите, при ръстовете на минималната работна заплата, очакванията за намаление на безработицата при ръста на минималните осигурителни прагове, който е 8,6, а не 7,5 и ред такива неща, които ще видите в заетите също така, и ред такива неща, които са отбелязани в нашето становище, ние определено считаме, че точно около това число приходите са подценени. Тук трябва да добавя и нашето предложение, което касае вноската за фонд „Безработица“.
Сигурно много малко хора от тук стоящите в тази зала си спомнят как беше създаден „Фонд ГВРС“ и как беше формирана вноската за този фонд за гарантирани вземания. Тя беше формирана за сметка на вноските за фонд „Безработица“. Сиреч, народните представители намалиха вноската за фонд „Безработица“, за да облекчим за пореден път бизнеса, да се създаде този гаранционен фонд. Да не се спираме на много подробности. Шеста поредна година за фонд „ГВРС“ не се планира никаква вноска. Това за мен означава, че поредица от правителства и народни събрания считат, че този фонд е достатъчно добре захранен, има обективни нормативни трудности той да бъде изхарчен много бързо, не защото хората не черпят права, а по редица подробности, на които сега не е нужно да се спираме, но така или иначе след като не е нужно да го захранваме, хайде да си възстановим вноската на фонд „Безработица“, защото ако възобновим тази вноска с 1-процентен пункт, ние ще уравним този фонд и ще го балансираме. Така че в това число, за което става дума, около 140 милиона над това, което е предвидено, с което ние считаме, че са подценени приходите, включвам и това наше предложение.
По параметрите, които също касаят приходите, осигурителният доход за самоосигуряващите се лица, който като минимален размер стои на същото ниво и продължава да се прилага една диференциация на база на доходите, ние считаме, че не се доказа като ефективен инструмент. Това е мнението на колегите от НАП. Такова е мнението и на колегите от ДОО. Тази диференциация създава изключителни трудности на самите потребители, когато дойде време за да получават своите обезщетения. Трудностите са от техническо и от фактическо естество. За да не губя време, няма да ви ги съобщавам, вие бихме могли да поискате подробни обяснения, но така или иначе нашето предложение доходът за самоосигуряващите се лица е да се установи на 450 лева и да се премахне съществуващата сега диференциация, която не работи, а по-скоро пречи.
Няколко думи по минималния доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите, който се предвижда да нарасне с десетина процента. Тук, господин председателю, тъй като Вие знаете, че КНСБ дълго време прави проучване по тази тема, в това число с хора от Вашата парламентарна група и експерти сме разговаряли, също имаме едно конкретно предложение. Ние смятаме, че вместо да се увеличава минималният доход, за да затрудняваме тези хора, за които и вие говорихте, които действително трудно реализират доход 300 лева, който да бъде поставен в основата, трябва да направим така, че една действаща норма в Кодекса за социално осигуряване, която обаче по отношение на тази категория лица не може да работи, тъй като данъчното законодателство й пречи. Поради тази причина друга група, за която и вие споменахте, която се разхожда със самолети, вертолети, притежава несметни богатства и т.н., също е включена тук в тези 330 лева. Нашето предложение е минималният доход да остане на 300 лева, но да промените данъчните закони – те вървят едновременно с бюджетната процедура, така че тези хора да са задължени както всички нас, каквито и да са нашите доходи, да подават данъчни декларации. По този начин ще може да се приложи нормата за изравняване на дохода в края на годината и ще може да бъде справедливо подходено по отношение на тази категория лица. Максималният осигурителен доход също има всички основания да бъде променен, още повече че минималната работна заплата нараства с 10,5%, над 85 хиляди човека декларират доходи над 2600 лева. Това е в интерес както на тези, които получават над 2600 лева /около тази маса има достатъчно такива/, също така е в интерес и на приходите на осигурителната система. Тук искам да кажа, че ние правим това конкретно предложение този доход да се установи на 2860 лева, тоест да го увеличим с процента, с който се увеличава и минималната работна заплата. Това ще допринесе над 40 милиона, близо 50 милиона лева – 47 милиона лева приходи.
Разбира се, безпокойството, което се поражда тук, е свързано с максималния размер на пенсията. Ние считаме, че със специална норма тази обвръзка може да бъде преустановена през 2016 година, защото намалението на бройката, за която тук народен представител спомена по отношение на хората, които са на максимален размер на пенсията, не е защото те са измрели, господин Байрактаров, а защото са си получили истинския размер на пенсията и тези 33 хиляди човека, за които говори управителят, са тези, които този таван реже.
Няколко думи по разходите. Разочаровани сме, смятахме, че ще има повече амбиция у вносителите по отношение нарастването на размерите на пенсиите. Вие знаете, че това, което е предвидено, за да стигнем до 40-те процента, то влиза в сила не от следващата година, силно се надявахме, че малко повече амбиция като задел средства за осъвременяването могат да бъдат заделени с този бюджет и апелираме народните представители между двете четения на базата на тези допълнителни приходи, които ние разкриваме с нашите предложения, да предвидят малко повече средства за осъвременяването на пенсиите, защото законодателството дава такава възможност. Там наистина е казано: 50% от едното и 50% от другото, но е казано с решение на Надзорния съвет на НОИ. Сиреч, ние можем и повече от 2,5% да решим. За това обаче е нужно да имаме заделени средства.
По минималното обезщетение за безработица вече малко ме е срам да повтарям всяка година този въпрос пред вас. Наистина апелирам да променим този размер, дори да не отиваме на 12-те лева, които ние предлагаме, да има крачка напред. Обърнете внимание в данните, които дават колегите от НОИ. Там наистина числото на хората, които са засегнати от този размер, не е малко. Ние можем да променим законодателството така, че примерно дисциплинарно уволнените, напусналите по свое желание и т.н. да бъдат ограничени в минималния размер, но повечето от хората са жени - това много говори на тези, които разбират какво се случва на пазара на труда, така че аз наистина апелирам между двете четения да бъде направено това усилие.
Последното, което искам да кажа, господин председателю, това приляга много на депутатите от тази комисия, то касае разходите за дейността по социалното осигуряване. Настойчиво, много настойчиво и много категорично молим народните представители: повярвайте ми, няма в света осигурителна институция, в сериозна, развита държава с разгърната система, която да се издържа с 0,7 от разходите, които прави. Безобразието, което беше направено преди няколко години и тази публична и трипартитно управлявана институция беше набутана в държавната администрация, за да се упражнява някой с числеността на държавната администрация колко била нараснала и що била нараснала, е наистина повече нетърпимо. Масово напускат хората. Тук има главни директори, да кажат, ако ви подвеждам. Непрекъснато се възлагат нови функции на тази институция. Ето сега електронни болнични листове, не знам какво и т.н. Да, електрониката помага, обаче докато се завърти машината, както всички ние знаем, всичко е борба на техника и хора и обикновено техниката не издържа. Така че категорично настояваме да предприемете действия като комисия Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса да бъдат извадени от статута на държавна служба и да се увеличи, да се заделят 10% средства за увеличаване на работните заплати на хората, заети в националния – ние молим за 10, ако нещичко направите, ще ви бъдем благодарни.
Благодаря за търпението и за времето, което ми отделихте.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания, други мнения?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Все пак бях лично визиран. Моето изказване касае изказването на госпожа Гонева.
Госпожо Гонева, трудили сме се някои народни представители да изискаме такава справка за това, за което говорите, от съответните институции. Ето я справката: 660 милиона несъбрани приходи от НАП и от Главна инспекция по труда. Това е официалната справка. Несъбрани вземания. Казвам ви го в този аспект, че не е нужно да товарим работодателите пак с един процент вноска при положение, че работникът или служителят в целия този процес е използван, така да се каже, като повод за налагане на санкции, които не се събират, а работникът и служителят продължава да бъде ощетен.
Така че когато се събирате на срещите на Националния съвет за тристранно сътрудничество, хайде пък и вие поемете една инициатива, защото аз като народен представител поемам, но не срещам подкрепа. Така че поставете ги Вие там на този тристранен съвет тези въпроси, защото 103 милиона от Главна инспекция по труда са един немалък приход, с който може да бъде захранван Фондът за гарантирани вземания на работници и служители, без да се утежнява бизнесът. Ето Ви един източник, който никак не е малък. Ако прибавим към него примерно и 20% от тези 560 милиона, стават още над 100 милиона. Дотук станаха 200 милиона. 250-260 милиона са постъпили в този фонд, като през последните пет години 50 и няколко милиона са само от лихви. Знаете, че вноски не се удържат.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Само една минута за представители на пенсионерските дружества.
Колеги, давам думата на представители на пенсионерските дружества.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Благодаря, господин председател.
Първо, поздравихте служителите в НОИ, за какви успехи и какви постижения…?!
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Празник имат…!?
ГЕОРГИ РУСАНОВ /НКВХ/: Те са безправни хора.
Второ, след шумните пискания по реформите, Калфин, другите излизаха, писаха тонове хартия, какъв е резултатът за нас? Какъв резултат….?! Няма го. Отрицателен.
Решава се сега, без да се обсъжда въпросът пенсионно-осигурителната вноска в държавата 12% да се анулира. Тогава тя се внедри, защото тези 12% се дадоха на бизнеса и се направи реверанс на бизнеса от 29 на 17, а сега да се анулира. И каквото реши конюнктурното съсловие и авторитарното управление – ще увеличава нашите пенсии.
Тези плачевни неща, които се правят, като човек, запознат с пенсионното осигуряване, ви заявявам, че сега вие пишете най-позорната страница в историята на пенсионното осигуряване. Запомнете го, аз съм изучавал пенсионното осигуряване.
Един зловещ факт, когато 1941 година гласува Народното събрание да обяви война на Щатите и Великобритания, народът каза: „Вие си гласувахте смъртната присъда“, това стана. Вие си гласувате с този бюджет позор в пенсионното осигуряване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Виждам, че няма други желаещи.
Подлагам на гласуване Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2016 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – 7; „Въздържали се“ – няма.
Не се приема бюджета.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.


2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г. – за първо гласуване.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тъй като голяма част от параметрите, в рамките на които се приема републиканския бюджет, са същите, каквито бяха огласени от господин Петков за бюджета на Държавното обществено осигуряване, няма да се спирам на общите параметри, икономическата среда и макроикономическите показатели.
Това, което мога да ви представя за бюджета за следващата година по отделни политики, е следното.
Общият бюджет на Министерство на труда и социалната политика през 2016 година се предлага да бъде 1 милиард 109 милиона 940 хиляди лева. Това е увеличение с 8,5 милиона в сравнение с 2015 година. Отново споменавам, че в общата логика на бюджета, понеже трябва да разположим евентуално и бюджета на Министерство на труда и социалната политика, както и бюджета на НОИ, общо в консолидирания бюджет ще напомня, че има около 2 милиарда повече разходи за следващата година, от тях около 400, малко под 400 милиона са за НОИ и Министерство на труда и социалната политика и там основният приоритет е свързан с пенсиите и с добавките, свързани с отглеждане на деца. При другите пера няма изменения, с едно малко изключение, с което накрая ще завърша.
По отделните политики. Вече беше споменато: минимална работна заплата, осигурителни доходи и т.н.
Политиката в областта на заетостта. За 2016 година са предвидени разходи в размер на 99 милиона 484 хиляди лева. Предвижда се запазване на сумата, която е в Националния план за действие по заетостта на 73 милиона лева. Това, което можем да кажем, свързано с тази дейност, е, че при увеличаването на минималните работни заплати намалява капацитетът на Националния план за действие по заетостта, в същото време това, което се случва и което виждаме тази година, прогнозите за намаляване на безработните и за увеличаване на заетостта показват, че взетите мерки са ефективни. Така че ще настояваме и ще работим следващата година към повишаване на ефективността на средствата, така че ефектът, свързан с намаляване на безработицата и откриване на нови работни места, да продължи.
Допълнително в областта на пазара на труда ще разполагаме, защото трябва да включим и тези средства с определен ресурс, който идва от европейските фондове. За обща информация ви го казвам, за да знаете, че общо взето там до голяма степен се компенсира и пазара на труда, няма да усети политиките по пазара на труда, намаляване на средствата. Предвидени са за следващата година да започнат програми в размер на 561 милиона лева, като предвиждаме плащания отново в пазара на труда по линия на европейските фондове да бъдат в размер на близо 170 милиона лева. Така че общата сума, насочена към пазара на труда с публични средства за следващата година, предвиждаме да бъде допълнена с тези 99 милиона, за които споменах, плюс 170 по европейските програми. Доста мерки има отворени, ако има интерес и аз, и колегите ми могат да допълнят за съответните мерки.
Политиката в областта на социалната закрила и равните възможности. Предвижда се следващата година да се отделят 178 милиона 766 хиляди 800 лева. Това са средствата от републиканския бюджет. Тук промените, които правим на практика: бюджетът на ДОО се свързва изцяло с някои реформи, които миналата година бяха направени в законодателството. По отношение на средствата за отглеждане на деца - при същия размер средства успяваме да разширим обхвата на семействата, които ще получават подобни средства и да увеличим за определени групи семейства помощта. Знаете, че предвиждаме увеличение за семейство с едно дете, увеличение за семейства с три деца, увеличение на еднократната помощ при раждане на трето дете и изплащане на еднократна помощ при осиновяване на дете. Всичко това са новости, които заради промените, които бяха направени миналата година, успяваме с по-ефективно използване на средствата да ги насочим. Плюс това предлагаме от средата на годината таванът на доход на лица от семейство да нарасне от 350 на 400 лева, което означава, че това ще разшири и кръга на семействата, които получават помощи за отглеждане на дете.
Допълнително средствата, които предвиждаме от европейските фондове по социално включване и борба с бедността. Предвиждаме 2016 година да бъдат изразходвани 126 милиона и 400 хиляди лева, като започнат програми в размер на близо 400 милиона лева по линия на борба с бедността и социалното включване.
По отношение на политиката в областта на интеграция на хора с увреждания имаме заделени 194 милиона 502 хиляди 700 лева. Тази сума е същата каквато и тази година. Предстои до края на тази година да започнем с това, което и поставяха няколко пъти народните представители, свързано с промени в политиките по отношение на тези наши сънародници. Отново целта ще бъде да изразходваме ресурса много по-ефективно. Преди да бъдат направени законовите промени, трудно това нещо може да бъде отразено в бюджета. Отново ще повторя, че целта не е спестяване, както виждате и по другите системи, на средства, а е насочване на публичния ресурс към тези, които имат най-много нужда.
По отношение на политиката в областта на социалното включване в бюджета са планирани 615 милиона 776 хиляди и 200 лева и бюджетът на Държавна агенция за закрила на детето остава 1 милион 415 хиляди лева.
Споменах за увеличението в бюджета на Министерство на труда и социалната политика с 8,5 милиона като нетна сума. От тези 8,5 милиона 7,5 милиона отиват за повишаване на разходите за персонал и това е увеличение с 10% на служителите в Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Главна инспекция по труда. Там заплатите в тези три агенции са на критично ниски равнища, бих казал, че и 10% съвсем не е това, което би трябвало да бъде увеличението. Тези хора не могат да бъдат заменени с електронни системи, въпреки че много активно в момента работим и пускаме в експлоатация електронните информационни системи, така че това увеличение отива за повишаване с 10% на заплатите на тези групи социални работници и служители в системата.
Другият 1 милион до 8,5 милиона отива за увеличаване на средствата за приемните семейства, в момента те са 7 милиона, стават 8. Основно увеличението се дължи на увеличението на минималната работна заплата и средствата, които те получават.
Искам да сигнализирам за един проблем, който стои и е свързан също със социалните услуги, особено тези, които се трансферират през общините. Увеличението на трансфера за общините общо е около 200 милиона лева, около 10% от сегашния, което е сравнимо с други системи, също немалко увеличение, но стандартите за предоставяне на социални услуги бяха увеличени минимално, което означава, че общините в някои случаи ще имат ангажимент за дофинансиране, не защото няма да стигнат средствата за самата услуга, а защото и в момента се получават изкривявания и много близки равнища на работните заплати на хора с ниска квалификация и на квалифицирани хора, като психолози, примерно, логопеди, трудотерапевти и т.н. Така че апелът ми е действително когато се гледат и бюджетите и трансферите за общините да се има предвид и този въпрос, свързан със стандартите. Средно стандартите за следващата година се повишават с 2%, които са за социални услуги и са делегирани чрез бюджетите на общините за гражданите.
Това са числата, които мога да ви кажа. Разбира се, конкретните политики ги казах по отделно, целите също са заложени. Знаете, че се предвижда и значително намаление на безработицата и то е при много по-добрите резултати, които тази година показахме в сравнение с планираните от миналата година.
Другото основно усилие е свързано с подобряване на ефективността на средствата, особено при хората с най-ниски доходи и ограничаването на бедността.
Разбира се желанието ми е много по-щедър бюджет да има. Трябва да ви кажа, че резерви в приходната част трудно можем да намерим. Между другото, това беше настояване на профсъюзите и парламента, който прие миналата година, вече е криминализирано укриването на осигурителни вноски, така че това, което има да събира НАП, може да заведе и подобен вид дела. Така че събираемостта мисля, че едва ли можем да очакваме, че ще се увеличава екпоненциално, имаше еднократен ефект от редица мерки, включително тази, свързана с криминализиране на доходите.
Това са параметрите в рамките на общите макроикономически параметри, в които се залага бюджета. Мерките, свързани с увеличаване на минимална работна заплата и увеличаване на минималните осигурителни доходи, са също част от мерките, насочени към борбата с бедността и стимулиране на участието на пазара на труда.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колегите от Министерство на финансите, имате ли да добавите нещо или сте готови да отговорите на въпроси?
ЖЕНИ НАЧЕВА: На този етап нямаме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, колеги, имате думата за изказвания, въпроси.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз ще обърна внимание на това, което касае комисията.
И в този бюджет децата на т. нар. активни, работещи, отговорни родители остават за пореден път засегнати. Миналата седмица трябваше да имаме извънредно заседание, което беше провалено поради отсъствието на колегите от ГЕРБ, които така и не разбрах защо не присъстваха на това заседание, където трябваше да се гледат измененията в Закона за данъците на физическите лица. Но, господин министър, 400 хиляди български деца и в този бюджет ще останат, така да се каже – държавата им обръща гръб. Всъщност, това са децата на тези български семейства, които пълнят бюджета, тези български семейства, които работят, внасят осигуровки, внасят данъци и естествено поглед към тях няма, въпреки че ние още миналата година предложихме те да ползват данъчни облекчения. Тогава мотивът беше, че много добро е било предложението, но не било сега момента, защото трябвало да се гледа това нещо, когато се гледа бюджета. Естествено, когато дойде време сега да се гледа бюджета, не се проведе извънредната комисия. Между другото, аз така и не разбрах защо тези неща не бяха включени в дневния ред, господин председател. Може би сте прав, че щеше да се утежни, но така или иначе те трябваше да бъдат, преди разглеждането на бюджета, обект на това нещо.
Втори момент. Така и не получаваме информация, виждаме само едно увеличаване на разходната част, увеличаване на бюджета на Министерство на труда и социалната политика и никаква информация за ефективно изразходване на тези средства.
Между другото, господин вицепремиер, след като в бюджета сте заложили например 615 милиона лева в политика в областта на социалното включване, аз очаквах, ние разговаряхме и с Вас, господин председател, че ще получим подробна разбивка на всички разходи. Аз обаче тази разбивка не я получих на файл.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Имате я.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не я открих. Ако съм сбъркал…
Но така или иначе някак си получаваме числата като статистически данни подредени, без да бъдат дадени в подробна разбивка, освен в стойностни и в натурални показатели.
Аз Ви питам, колко души ще бъдат засегнати с тези 615 милиона лева и като средно претеглено число колко ще бъде на човек т. нар. политика в областта на социалното включване?
Второ. Имаме едни 178 милиона, които се увеличават спрямо бюджет 2015 година с около 22 милиона лева. Миналата година бяха 156, по памет цитирам, ако съм сбъркал – ме коригирайте, 178 се предвиждат в бюджет 2016 година, политика в областта на социалната закрила и равните възможности. Извинявайте, Европейската комисия нееднозначно ни обръща внимание, че е крайно време да спрем с безразборното плащане на такива пари, защото те не само че не водят до никакъв ефект, а точно водят до обратния ефект – до демотивация на огромни групи лица, до маргинализиране на тези групи и в крайна сметка един харч на гърба на българския данъкоплатец. Тук Вие не казахте нищо по този въпрос, освен резонните разговори, че еди колко си пари ще се харчат. Но аз Ви питам, тези пари, като се изхарчат, до какъв ефект ще доведат? Колко души ще бъдат засегнати? Защото, ако се върна сега на един доклад, който така и още не знам защо не влиза в Народното събрание за обсъждане за т. нар. ромска интеграция, по която са изхарчени 3 милиарда лева, и ако ги разделя на броя на ромите, се оказва, че всеки ром в България трябва да е получил по 60 хиляди лева и нагоре средно, се оказва, че едни пари се харчат, ефект няма никакъв.
Същата история наблюдавам вече втора година и във Вашето министерство по отношение разходите в Агенция за социално подпомагане, по отношение това, че от една година си говорим с Вас за тази работна група, която трябваше да създадете съвместно с Министерство на здравеопазването. Ние днес получаваме отговор от господин Петков, че до края на годината щял да бъде изработен механизмът. Извинявайте, но той щял да бъде изработен, пък ние нещо не сме запознати, вашите работодатели. Как се случват тези неща? До кога вие ще си изработвате механизми, а ние няма да сме запознати с тези механизми, как и по какъв начин ще действат, по какъв начин ще бъде осъществен контролът върху инвалидните пенсии и т.н.?
Ето това чуваме, копи-пейст, увеличаване на числата и нищо повече от поредния бюджет на Министерство на труда и социалната политика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа заместник-министри, колеги.
Ние от АБВ ще подкрепим бюджета. Аз ще взема отношение само по някои неща, които касаят нашия ресор тук в Комисията по труда, социалната и демографската политика съвсем накратко и те ще визират концептуално какви промени бихме искали да внесем между първо и второ четене, но без да изпадам в детайли, така че да не губя времето на комисията.
Считаме, че сред целите на бюджета, наред с икономическия растеж и подобряването на бизнес средата трябва да се преследва също така намаляването на социалните неравенства и повишаването на качеството на живот. Знаете, че нашата политическа формация е против плоския данък за физическите лица и сме за прогресивно данъчно облагане.
Приемаме увеличението на минималната работна заплата и бихме искали това да продължи и след 2018 година.
Също така не приемаме това, че отпада постановката след 2018 година да не се увеличава максималният осигурителен доход. Настояваме за политики, които да увеличат крайното потребление на домакинствата, тъй като през 2015 година то пада и това вътрешно потребление се замества от вноса.
В какъв аспект ще търсим корекции на бюджета? Това ще е по направление заетост, социални политики и бюджет на министерството. По отношение на заетостта искаме увеличаване на средствата за Националния план за действие по заетостта. Те са 73 милиона и, доколкото знам, от 2010 година не са променяни, ще искаме промяна. Не може да се съфинансира само от европейски средства, държавата трябва да поеме своята отговорност, така че това да стане един устойчив инструмент, а не да се изчакват евросредствата и да нямаме ясна политика по това нещо.
По отношение на социалните политики считаме, че увеличаването на стандартите за социални услуги с 23% е недостатъчно, а пък за някои услуги се запазват равнищата от тази година и с увеличаване на минималната работна заплата повишаването на стандартите е напълно недостатъчно. Затова ще предложим тези средства да бъдат компенсирани с повече средства, които да се отклоняват към общините.
На последно място това, върху което и министърът акцентира, ще искаме увеличаване на бюджета на Министерство на труда и социалната политика, тези средства да отиват за увеличаване на заплати, капиталови разходи, които да подобрят условията на труд в трите споменати от министъра агенции, тъй като наистина и заплатите и условията на труд са много лоши, крайно недостатъчни. Във втория сектор „Социални политики“ ще искаме увеличаване на средствата за подпомагане на хората с увреждания, тъй като и там се запазват на предишните нива.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, ние няма да подкрепим Закона за бюджета.
На първо място липсва анализ за изпълнението на бюджета за 2015 година, на който трябва да стъпим, за да правим прогнозите за 2016 година и тригодишната рамка. В това отношение поднасям поздравления на колегите от НОИ, които започнаха точно с това, когато представяха бюджета на ДОО – стъпват на изпълнението на бюджета за 2015 година.
Изпълнението на държавния бюджета за 2015 година не показва добри показатели, но ние го нямаме като анализ, просто имаме такава странична информация. Това е първата причина.
Второ. В бюджет 2016 година няма мерки, които да генерират икономика, икономически растеж. Говоря по отношение на приходната част. Не са предвидени мерки, които да стимулират потреблението, което наистина през 2015 година пада и не виждаме на какво основание в 2016 година е заложено 1,1% ръст при положение, че към септември 2015 година той е минус 3.
Другият източник на приходи от чуждестранни инвестиции също към септември 2015 година са на минус 283, а се предвижда догодина да бъдат източник на допълнителни приходи. Расте дългът с нови 5 милиарда през 2016 година, което влошава макрофинансовата рамка на България. Не сме съгласни с данъчната политика и данъчните закони, които са част от държавния бюджет. Ние също сме за прогресивно данъчно облагане.
По отношение на разходите, министър Калфин е прав, 2 милиарда повече разходи, от които 1,5 милиарда не са ясно за какво, изобщо не се казва в бюджета къде ще отидат. Просто пише „капиталови разходи“, само вашите и части от другите са ясни за какво отиват.
По отношение на Министерство на труда и социалната политика няма също да подкрепим, то е част от държавния бюджет, защото смятаме, че не са финансирани достатъчно политиките, провеждани през Министерство на труда и социалната политика. Давам за пример Националния план за действие по заетостта – 73 милиона така, както беше и до сега. А очевидно безработицата ще остава голям проблем и през 2016 година.
Конкретно тези тези ще развием в зала, но тава са ни аргументите.
Тук да ви кажа, че ние гласуваме „Против“ този бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Други мнения?
Социалните партньори? Други?
КОСТАДИН НЕДЕВ /Българска асоциация на пенсионерите/: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, ние настояваме за незабавно преизчисление и осъвременяване на пенсиите с осигурителния доход за 2014 година, тъй като нашите пенсии бяха преизчислени 2008 година на база 398 лева, сега осигурителният доход е над 700 лева, около 720 лева. Ние изоставаме. И действително тук се получава една дискриминация по възраст. Тъй като тук всички имате законодателна инициатива, апелирам за такава да се внесе – закон за ежегодно преизчисление на старите пенсии по осигурителния доход за предишната година.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Господин министър, имаше няколко въпроса.
И аз ще си позволя един въпрос. Издръжката, която е предвидена за министерството, за колко месеца ще стигне така, както е по програма?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, ще започна с Вашия въпрос.
Издръжката, както и тази година, аз съм дисциплиниран човек в бюджета и гледаме това, което е предвидено в бюджета да се случи. Така че като изключим миналата година, когато трябваше да спрем всички плащания не за издръжка, а социални плащания, ноември месец просто нямаше нищо в касата, тази година гледаме да се вместим в бюджета, който е определен за министерството. Не казвам, че това е лесно, не е. Както виждате и тази година се справяме и не сме искали корекция на бюджета на министерството.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: За сметка на политиките.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Не, не е така, не е за сметка на политиките. Знам какво имате предвид, не знам дали да занимаваме колегите.
Преди доста години действително бюджетът на министерството е бил намален с едно значително число. През последните години, включително и следващата, връщаме това равновесие, което би трябвало да има за нормалните разходи, защото действително не е нормално да взимаме от различни места и да компенсираме бюджетите. Но общо взето в бюджета, в който сме се разположили, гледаме да го спазваме и даже бих казал, че Министерство на труда и социалната политика е едно от най-дисциплинираните министерства тази година по отношение на изпълнение на бюджетната политика.
На въпросите, които имате.
Господин Байрактаров постави много въпроси. На всички мога да отговаря, ако искате сега, ако искате с материали, зад всяко число стоят конкретни натурални показатели, което означава бройки потребители, бройки хора, размери на плащанията и т.н. Всяко едно число мога да Ви го обясня подробно, просто реших да спестя време на колегите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Съгласен съм.
ИВАЙЛО КАЛФИН: На разположение сме с допълнителна информация там, където е необходимо, където имате нужда, ще Ви я дадем.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще Ви помоля в писмен вид да ми я изпратите.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Трябва да кажете какво точно искате, защото е огромна информация.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще уточним.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Нека да уточним.
Господин Байрактаров това, което поиска, ще получи след това информация.
Знаем колко души получават детски, политиката с увеличаването на помощта за първо дете ще засегне 290 хиляди семейства, помощта за трето дете – 29 хиляди семейства ще засегне.
Поставихте въпрос за политиката в социалната закрила и равните възможности, тя е 178 милиона, 77 милиона 307 хиляди 900 лева отиват в социални помощи при прилагане на диференциран подход, това са месечни социални помощи, еднократни целеви, за диагностика и лечение в лечебни заведения и т.н. Това са над хиляда видове социални услуги, които минават по различен път през министерството.
Това, което поиска всеки един народен представител, разбира се това е публична информация, ще бъде предоставена.
По отношение на въпроса също на господин Байрактаров, свързан с една тема, която всяка година се поставя, какъв трябва да бъде принципът на детски надбавки, различните видове плащания за деца, това са около 10 вида плащания, има еднократни, има периодични, възлизат в бюджета и на тази и на следващата година на 568 милиона грубо, малко повече от това. Месечните добавки за деца действително стигат до две трети от децата и тук има два подхода. Единият подход е, ако стигаме до всички, което означава да се увеличи съответната сума или да се намалят тези плащания. Подходът, който е избран и който аз лично бих защитавал е, че това е подпомагане за хората с най-ниски доходи. Така че ако искаме същата сума да получат работещите родители, то би трябвало да увеличим техните данъци, защото те са работещите и те плащат данъци, за да им ги върнем след това като детски добавки. Фактически е така. Така че въпрос на философия, тези средства в момента са насочени към хората с най-ниски доходи, въпросът е и къде се слага летвата на най-ниските доходи.
Госпожа Нинова каза няколко принципни съображения по бюджета. Анализ за 2015 година имаме. По същият начин, госпожо Нинова, всяко нещо, което Ви интересува, можем да Ви кажем по бройка, колко души, колко лева, къде са отишли. На разположение е тази информация. Спестих я, защото като цяло мога да кажа, че министерството тази година се е събрало в този бюджет, който е гласуван миналата година. Нямаме някакви значими изменения на перата. Отново имаме натурални показатели и по всяко едно перо можем да дадем информация за изпълнението на бюджета през тази година.
Чрез социалния бюджет не се създават или не би трябвало да се създават работни места, той трябва да се създава чрез икономическото развитие, а ние тук със средствата за пазара на труда, и аз очаквах и по-голяма дискусия точно там да има, не толкова за социалните плащания, се опитваме хората, които са маргинализирани и които са извън пазара на труда и трудно ще си намерят работа даже и при задвижване на икономиката, да ги върнем обратно и да не създаваме маргинални групи в обществото.
Националният план за действие по заетостта, да – споделям Вашето виждане, от 2010 година, между другото не е променяно това число 73 милиона. Това, което можем да направим след като през Министерския съвет не можах да постигна по-добър резултат, е да го компенсираме с това, което споменах – с европейските фондове. Така че политиките по пазара на труда и целите, които сме си поставили, които са доста амбициозни, няма да пострадат от това, че има 73 милиона в него.
Мисля, че това бяха основните въпроси, господин председател.
Ако има още нещо, съм на разположение.
Подробна информация, каквато е необходима, уверявам ви, че имаме и я следим много внимателно.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги, други въпроси, коментари, изказвания? Не виждам.
Прекратявам дискусията и подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 година с вносител Министерски съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – 7; „Въздържали се“ – няма.
Проектът е приет.
Колеги, с това изчерпахме днешния дневен ред.
Благодаря за участието! Пожелавам ви лека вечер!
Закривам заседанието.



(Заседанието завърши в 17.20 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Д-р Хасан Адемов