П Р О Т ОК О Л

№ 4

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

3 февруари 2016 година

---

Дневен ред:

1. Изслушване на министъра на труда и социалната политика г-н Ивайло Калфин във връзка със заявените намерения за нова методика за експертиза на работоспособността.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник- министър председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

(Заседанието на комисията започна в 15.47 часа и се ръководи от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Имаме необходимия кворум, откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневен ред за днешното заседание:

1. Изслушване на министъра на труда и социалната политика г-н Ивайло Калфин във връзка със заявените намерения за нова методика за експертиза на работоспособността.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник- министър председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Ако ми позволите, да пренаредим точките, за да можем да използваме времето, докато хората с увреждания дойдат за първа точка.

2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник- министър председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Колеги от „ГЕРБ“, имате ли въпроси? Нямате.
Колеги от „БСП лява България“?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, може ли аз да задам въпрос, тъй като бързам по служебен ангажимент.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре, ще нарушим реда тогава.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, искам да Ви задам въпрос, който е принципен въпрос, свързан с работата на Министерство на труда и социалната политика и на бизнеса, като един общ похват.
Въпросът ми е отправен от Българска стопанска камара, изпратен ми на имейл. Става въпрос за въвеждането на код за населено място за установяване на местоработата или място на упражняване дейността на осигурените и самоосигуряващите се лица. Предполагам, че сте запознат, за да не отнемам време. Какво е Вашето мнение, Вашето становище, работи ли се по този въпрос и има ли шанс, защото аз също мисля и съм го наблюдавал този процес, че това е нещо полезно, което ще даде и една възможност да се ползват данъчни облекчения по Закона за корпоративното и подоходно облагане, който, за съжаление, в тази си част като че ли не действа поради тези причини?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, имате право на отговор.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Байрактаров, зная за въпроса и подкрепям изцяло това настояване на Българска стопанска камара, то не е ново, то даже е включено тази година в планираните теми за цялата година в работата и на Националния съвет за тристранно сътрудничество по предложение на БСК. Става въпрос тогава, когато фирмите изпращат отчет към НАП, да могат да включват и един отделен ред с код, който да показва населеното място. Това ще ни даде изключително много ценна информация, включително за пазара на труда и неговото разпределение. Проблемът към момента е свързан с възможността НАП да си анотира информационната система, има искания за включване на още един-два допълнителни реда, но според мен този е действително важен да го включат и след това да можем да ползваме информация. Така че ние водим разговори с НАП. За съжаление до този момент нямаме и даже конкретен отговор дали може технически или не може. Очаквам да ми дадат отговор, но темата е добра и ако се случи това, ще бъде много по-добре и за бизнеса, няма да го натоварва допълнително, и за политиката, която провеждаме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Байрактаров, реплика в рамките на две минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз се радвам, че сте вътре в темата. Нещо повече – Вие сте пуснали заповед за работна група. Ясно е, че за тази година няма как да се случи това нещо, тъй като данъчните декларации вече са в ход за 2015 година. Но отчитането на 2016 година, мисля, че има достатъчно време, почти една година време, даже тук и колегите, ако има една добра политическа воля, явно трябва всичките заедно, защото абсолютно съм съгласен с Вас – много е ценна информацията и много въпроси и проблеми ще помогне да бъдат разрешени.
Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Имате ли нужда от дуплика?
Благодаря.
Колегите от „БСП лява България“.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на труда и социалната политика, уважаеми народни представители.
Моят въпрос е свързан със социалните програми за помощи за дългосрочна грижа. Вие знаете, че те се финансират по две направления: от националния бюджет – това е Националната програма „Асистенти на хора с увреждания“ и по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Независим живот“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“.
Въпросът ми е в няколко посоки. Ще си позволя да прочета едно съвсем кратко нещо от форумите в интернет, а пък става въпрос и за хора, които са идвали при мен по същите проблеми. Цитирам: „Как е възможно хора, освидетелствани със сто процента инвалидност да бъдат отхвърлени от Програмата за личен асистент? Този въпрос задават стотици хора с увреждания и самотни възрастни жени и мъже, некласирани в жестоко състезание за жизнено важния им помощник. Получавали до сега тази грижа хора, сега са отхвърлени от новата програма, финансирана с европейски пари, без да се е подобрило по някакъв начин състоянието им, живеят в същите битови условия и са с непроменени документи от НОИ. В същото време хора с по-нисък процент на увреждане получават асистенти. Стотици се оплакват от липсата на прозрачност при класирането, което се прави от общините. Общинските комисии и Агенцията за социално подпомагане и Министерство на труда и социалната политика и омбудсмана са залети от жалби, в повечето случаи те са без някакво решение по въпроса“.
Финансирането по тези програми, дали за личен асистент и дали по независим живот, било с държавни средства или пък със средства от европейския фонд, винаги е било недостатъчно и не може да обхване всички нуждаещите се. Това е първият въпрос, какво правим за разширяване обхвата на програмата?
Вторият въпрос е в тази връзка. Какво правим, за да избегнем това недоверие у хората към общините, въобще към държавните институции за несправедливо разпределение на тези средства? Имам предвид, че някои получават, пък други не, без хората да са убедени, че точно тези хора трябва да получават личните асистенти.
Третият въпрос е породен пак от хората, които идват в приемната от старозагорските общини, че изключително много се забавя плащането, с по три месеца, на личните асистенти, а това им е основната работа.
Вие можете да ми отговорите, че нямате отношение по този въпрос, защото по европейската програма общините пращат на тези хора, основно там е забавянето, но Министерството на труда и социалната политика, както и Агенцията за социално подпомагане, би трябвало да контролира този процес и ако една община е с неизрядни документи, забавянето нека да не е повече от месец, месец и половина, три месеца са вече много за тези хора.
Това са ми въпросите.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, имате право на отговор.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Гьоков, Програма „Личен асистент“ дава възможност на около 14 000 души с 13 000 назначени като лични асистенти да бъдат подпомагани. Тази програма е сравнително нова и от началото й до миналата година, когато беше последното подаване на заявки, изключително бързо нараства броят от наши сънародници, които искат, подават молба, за получаване на личен асистент.
В сравнение ще ви кажа, че миналата година броят на подалите молби беше около 50 000. Пак повтарям – 14 000 души от тези 50 000 с програмата можеха да бъдат задоволени.
Ние взехме мерки и отпуснахме още една програма – тази, която Вие споменахте, програма по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Тя дава малко повече възможности на общините. Общината не е длъжна да назначи непременно личния си асистент и може различни видове други – подпомагане, патронаж. Някои от общините даже искаха превозни средства, когато има дневен център за хора с увреждания, да си купят, за да могат да ги превозват, но там има малко повече възможност за общините. Парите се отпускат на неконкурентен принцип, което значи, че за всяка община са отделени по 500 000 лева. Цялата програма е около 150 милиона. Отпускайки подобни средства от европейските програми, всички ние трябва да мислим, че след две или три години, за да не кажем на хората, че повече нямат социална услуга, бюджетът трябва да е в състояние да поеме тези социални услуги.
С тази допълнителна програма някъде се удвоиха хората, които получават помощ, което значи, че стигат някъде близо до около 30 000, които ще получат помощ, това са нашите очаквания. Това отново е доста под 50 000 хиляди, които са заявили. Така че при всички случаи, въпреки това допълнително усилие, което правим да осигурим тези средства и след това да могат да бъдат поети от бюджета, те не са достатъчни за броя хора, които кандидатстват.
Как се извършва класирането? Социалните служби, включително и с посещение в домовете, правят преценка, не е само, не е автоматично за разлика от други неща, които се получават автоматично след получаване на ТЕЛК. Решението на ТЕЛК не води автоматично до получаване на тази услуга личен асистент. Прави се индивидуална оценка, включително на възможности. За лични асистенти обикновено се назначават членове на семейството, когато има възможност. След което преценката на социалната служба се изпраща в общината. Решението и класирането се прави от общинските власти. Предполага се, че общината познава много по-добре хората, които живеят на нейната територия, и би могла да направи по-обективна преценка. Това за кметовете е известно натоварване, но в крайна сметка голяма част от социалните услуги минават през общините така или иначе, така че тази преценка действително най-обективно би трябвало да се прави там.
Къде могат да се оплачат гражданите, ако не са доволни? Биха могли да се оплачат и в Инспектората на Агенцията за социално подпомагане. Тук изключвам, въпреки че е възможно обжалването на административното решение по съдебен ред и там, където има подобни сигнали се опитваме да направим допълнителна проверка. Но, отново казвам, общините по различни критерии, които са специфични за съответната община вземат решение. Примерно там, където биха могли с един асистент да се обслужват двама души, там, където някой, който има сто процента увреждане, но е в по-добро състояние, с повече самостоятелност от друг, който е новопостъпил или новокандидатствал. Има различни случаи, това обяснява и факта, че някои хора, които са получавали тази услуга, не я получават. Това се дължи на факта, че много повече хора са кандидатствали. Ако е обективно класирането, това нещо е допустимо. Така че по отношение на средствата и на програмата това е, което направихме миналата година.
По отношение на забавянето на плащането, особено тези, които минават по линия на европейските средства, има един двумесечен период, който е задължителен за отчитане на средствата. В смисъл, тези средства минават по определена процедура през общините, през Агенцията за социално подпомагане и през управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и този срок е около два месеца. В смисъл, те от самото начало получават изместено с два месеца заплащането си, отново всеки месец, но изместено с два месеца. Някъде имаше проблеми, свързани с подготовката на документи на общините, постарахме се да ги изчистим. Понеже имах повод скоро да поискам справка от Агенцията за социално подпомагане, към края на декември са поети, според тях са покрити всички плащания за социалния асистент. Така че към момента има един месец закъснение. Отново казвам, двата месеца не е забавяне, а това е закъсняло, но редовно получавано всеки месец плащане заради тези процедури, които трябва да се правят по подготовка на документи.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Гьоков, имате право на реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на труда и социалната политика, колеги, народни представители, гости.
Аз, господин министър, с тези данни, които казахте, в общи линии съм запознат – и с броя и с огромния интерес към програмата. Нещо, като допълнителни въпроси, даже и с общините съм наясно, че е така, но тези общини като кандидатстват по някакъв начин трябва да им се обяснява, че те трябва да плащат със собствени средства и после да си ги възстановяват по програмата. Не можем да караме един човек, пак казвам, в това положение - доведен да бъде личен асистент на някой близък, да не получава три месеца заплата. Не е нормално. Това го казвам като коментар.
Иначе, като допълнителни въпроси. Доколкото си спомням компонентата на програмата за асистенти на хората с увреждания, социален асистент, беше спряна и не е подновена, остана само личен асистент. А пък другата Програма „Независим живот“, по-скоро там не са лични асистенти, а са социални асистенти, някакво заместване се получи. Има ли идея да се върне компонента „социален асистент“ да действа с национално финансиране? И по някакъв начин някакви механизми трябва да изработи министерството, за да не се позволява социалните услуги и другите помощи, делегирани към общините, да се превръщат в механизъм за политическо въздействие, защото и този момент го има и Вие прекрасно знаете, че е така?
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, имате право на дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председател.
На последния Ви въпрос, господин Гьоков, там, където намеря такова нещо, особено беше напрегната ситуацията около изборите, когато имаше подобни интереси, винаги взимам мерки. Не един път и публично призовах там, където има данни за каквато и да било намеса – политическа или някаква роднинска или нещо друго, което е извън обективните критерии, нека да сигнализират. Всеки един случай след това проверявам и взимам мерки. За съжаление малко са осемте и над осемте хиляди служители в цялата система. Пак се намериха на изборите някои да ходят и да се занимават с пропаганда, извън тези, които участваха в листи, не можем да ограничим колегите, които участват в листи. Но бяха единични случаи и по всички тях бяха взети мерки.
За забавянето на средствата и компенсацията от общинските бюджети, там, където общината има възможност, би могла да го направи. Това, което ние гарантираме, редовно всеки месец при получаване на документите, всеки месец плащаме към общината. Ако общината има възможност да изтегли тези два месеца по-рано и да ги покрива със собствени средства, няма никакъв проблем да го направи.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Трябва да разплати друго с тези пари.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Общо при представянето на документите, и тук миналата година имахме няколко съвещания по тази тема, свързана с редовността на отчитането, то плащанията вътре са редовно към общините. Така че биха могли, тези, които имат ресурс, разбира се, да направят това нещо. Но отново казвам, че забавянето на заплатите започва от първия момент още, от назначаването на социалния асистент практиката е такава, че първата заплата той си получава след два месеца и я получава два месеца след като е приключила програмата съответно.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Минаваме към втори кръг въпроси.
Ако нямате въпроси, господин министър, ако позволите един коментар.
Това е първата оперативна програма в новия програмен период, която плаща изобщо каквото и да било. Това първо.
Второ, най-големите проблеми възникват, когато Дирекция „Социално подпомагане“ на базата на медицинската експертиза и на базата на социалната оценка представи един списък, а пък общините го променят, тогава започват драмите. Може би за това става въпрос. Но това е малко по-различен проблем.
Ако няма други въпроси, колеги, да преминем към първа точка от дневния ред.

1. Изслушване на министъра на труда и социалната политика г-н Ивайло Калфин във връзка със заявените намерения за нова методика за експертиза на работоспособността

Господин министър, заповядайте да представите новата методика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и за това (имахме един разговор на едно от предишните заседания), че включвате точката в дневния ред на комисията. Мисля, че по тази тема ще има доста обсъждания в следващите няколко месеца. Добре е, надявам се и с участието на народните представители, да обсъдим тази тема. Тя отново е един въпрос, който не бих искал по никакъв начин да политизираме и да партизираме. Става въпрос за изграждането на една система, която по-добре да насочва ресурса и да дава съответната грижа за хората, които имат увреждания.
Сегашната система има изключително много критики към нея, те са по няколко направления. Едната е, че е много тромава, че хората много бавно получават съответния документ от ТЕЛК. Втората е, че ТЕЛК, на практика, методиката, по която работи, предполага човек в по-напреднала възраст при всички случаи да се движи към инвалидизиране, тъй като сравнението е към абсолютно здрав организъм. Третата е свързана с това, че средствата, свързани с подпомагането на хората с увреждания, се дават универсално. В смисъл, с получаването на решението на ТЕЛК почти на всички след от това – от винетки, през заплащане и различни интеграционни добавки се получават, ТЕЛК има много малки възможности в интеграционните добавки да решат нещо различно от социалните служби.
Следващата критика е, че има злоупотреби в системата на ТЕЛК и даже това се налага като някакво основно виждане, че едва ли не това е най-сбърканата система в държавата.
Трябва да ви кажа, че повече от година вече работим преди да стигнем до тук и ще продължим да работим. Процентът хора с увреждания в България не е по-висок отколкото процентът в други европейски страни. Това, което е притеснително, е много бързото нарастване с всяка година на броя на хората, които получават такова удостоверение. Така че при всички случаи ние сме длъжни да отговорим на този обществен въпрос. В сегашната система, в интерес на истината, има действително проблеми, но да отговорим на общественото очакване и да направим една система, която да дава гаранции, че публичните средства отиват там, където им е мястото, а това е при хората, които действително имат нужда.
Искам да поясня, това нещо ще се види, това и с детските помощи се вижда, и с пенсионните добавки, това не са мерки, които да целят някакъв фискален ефект - намаляване на средствата, спестяване или нещо подобно, а по-скоро целят по-подредена, прозрачна, обективна система, която да насочва публичния ресурс толкова, колкото имаме в бюджета, към хората, които имат най-много нужда.
Няколко са новите неща, които предлагаме.
Първо. Вече работим с общо с две групи наши сънародници – тези, които са извън трудоспособната възраст, било защото са деца, било защото са в пенсионна възраст, от една страна и от друга страна хората, които са в трудоспособна възраст и получават заболяване тогава, когато са в активната си възраст. За тези два типа най-широко има две различни пътечки, по които след това предлагаме да се развие целият процес. За всички процесът започва с медицинска експертиза. Медицинската експертиза е изцяло в правомощията на Министерство на здравеопазването. Министър Москов, доколкото знам, има редица идеи, с които да облекчи и да ускори максимално процедурата за издаване на медицинска експертиза за лице, което има увреждане.
Важно е да се каже, това е една от значителните промени, които предлагаме, предлагаме да се смени методиката, по която се прави медицинската експертиза, по-точно да възприемем методиката и класификатора на Световната здравна организация, приета 2001 година от 191 страни, включително от България. Прилага се в голяма част от европейските страни. Различното в методиката и в класификатора, в т.нар. международен класификатор на функционалността. Различното е, че докато по познатата ни методика се намалява от сто процента надолу трудоспособността и стига до съответно сто процента нетрудоспособен, в методиката на Световната здравна организация се оценява функционалността – това, което на човек остава като възможности след заболяването, които той би могъл да се реализира и съответно тогава, когато говорим за социализация и за обществено включване, тук има отношение именно възможността да отидат на пазара на труда. Така че методиката ще бъде предложена да бъде различна. Ние имаме готовност и даже с възможностите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ сме направили един проект, който би трябвало да стартира, който да адаптира, не може едно към едно да се приложи тази методика, тази методика към България. В момента в Румъния се прави това нещо, ще вземем и техният опит да видим как се случва. Това всъщност е най-бавната част от целия процес – промяната на методиката, по която работи и медицинската експертиза и следващата комисия, за която ще стане въпрос.
След получаване на медицинска експертиза, която има вид на код по международната класификация, в този код от няколко цифри общо взето се описва какво е заболяването, колко е засегнато, каква е оставащата функционалност и т.н. Това е максимално обективизирана система, която работи. След получаването на тази медицинска експертиза съответно лицата с увреждания имат два възможни пътя. Тези, които са извън трудова възраст, или тези, които не се осигуряват за такива рискове в момента, отиват на една втора комисия, която е към Агенцията за социално подпомагане и която преценява съответното лице какъв набор от съответните инструменти и помощи, които също ще ги прегледаме в цялото това преобразуване, са необходим. Това е втората голяма промяна, че има втора комисия.
Втората комисия ще предложим да има възможност, ако се наложи - да иска допълнително изследване или да проверява направено вече изследване. Това не е с цел да се затрудняват гражданите. В момента на практика при един фалшив документ няма кой, включително и съдът, да оспори неговата достоверност. Това, което стига, те са много малък процент, до съда – около 1-1,5% от НОИ, всъщност се обжалва процедурата, а не преценката на лекарите. Така че подобно искане ще има само тогава, когато има съмнения по някаква причина или необходимост от допълнително изследване, че този човек има увреждане. Така че по този начин ще осигурим контрола срещу злоупотреби.
Другото нещо, което е важно, е, че решенията на комисиите ще бъдат максимално индивидуализирани. За разлика от сегашната ситуация, в която решението на ТЕЛК почти автоматично отваря различни врати, отделен въпрос е, че те са абсолютно недостатъчни за хората с увреждания, сега ще търсим индивидуална преценка за съответния вид увреденост или съответна функционалност какво би трябвало да получи този човек и какво ще му е необходимо – дали интеграционна добавка за комуникация или за транспорт, или за нещо друго, това ще бъде съобразено с неговото заболяване. Това е за хората, които са извън трудоспособна възраст – за децата и за възрастните хора – пенсионерите, както и за хората, които имат такива тежки заболявания, които нямат осигурителен стаж и не могат съответно да се реализират на пазара на труда.
Какво се случва с другите – тези, които са в трудоспособна възраст? При тях втората комисия е наречена експертиза за работоспособността. Тази комисия на практика е комисия, която има за цел в крайна сметка да потърси възможност за този човек с конкретното заболяване, отново максимално индивидуализирано, първо да прецени той дали би могъл да се върне на работа и при какви условия, на второ място – тук да спестим, въпреки че са абсолютно различни системи, на хората обикаляне на различни служби и тук да се включи и тази социална преценка, трудовия пазар и т.н.
Тук става въпрос за хора, които имат осигуровки. В Кодекса за социално осигуряване, както знаете, има при различните видове заболяване изисквания за една, три или пет години минимум. Това изискване за период за осигуряване остава, за да може да се ползва осигурителната система, а за хора с тежки увреждания и слепи хора по рождение няма изискване на осигурителен стаж. Става нула за хора с увреждания в зрението. Така че това няма да го променяме. Тук става въпрос за този същия контингент граждани, които имат осигуровки. Осигуровките, както знаем са т.нар. пенсионна осигуровка всъщност е за три риска – пенсия, трайна нетрудоспособност и смърт, която е за наследствените пенсии, които се получават. Така че хората, лицата, които се осигуряват, имат осигуровка срещу подобни рискове.
Каква е целта на тази експертиза по работоспособността? Има три възможни изхода от нея. Първият изход, и това е най-добрият вариант, лицето да се върне, ако то е било работило до сега, в предприятие, в което е работило или на същата длъжност, ако му позволява заболяването и увреждането, или на дружа длъжност, за която вече има програми, с които да подпомогнем работодателя, ако трябва да адаптира работно място или по някакъв друг начин да бъде подпомогнат. Но първото усилие е човекът, който е получил някакво увреждане, да може да се върне при същия работодател. Ако това не е възможно или ако е необходима преквалификация и пак да се върне при същия работодател, това също ще бъде предписано. Тази комисия вече ще реши с това заболяване съответният човек отново съвсем индивидуално какъв тип работа би могъл да върши. Ако тя прецени, също може да се отиде и към допълнителна рехабилитация. Идеята е това да стане в рамките на сега съществуващата система в НОИ и ПРО и специализираните болници за рехабилитация, примерно някой, който има сърдечно заболяване, инсулт, след това има нужда от по-дълга рехабилитация, той да бъде изпратен, след като свършат клиничните пътеки, на допълнително, ако има възможност, за такава дейност. След което, ако е необходима допълнителна рехабилитация, се прави окончателната оценка и отново – или човекът се връща на работа там, където е работил, или се преквалифицира, за да придобие други умения и започваме по най-приоритетния начин да търсим за него работа. Така че това е процедурата, това е изходът, който би имал в тази комисия за експертиза на работоспособността.
Параметрите, по които тя ще работи. Ще прецени състоянието на лицето да извършва трудова дейност. Ще определи какви са противопоказните условия на труд. Ще оцени пригодността на лицето да изпълнява работата си или ако е необходимо той да бъде трудоустроен на друга работа. Ще определени потребността – това, което споменах, дали има нужда от допълнителна рехабилитация и как тя може да се направи. Ще определи дали съответното лице има нужда от някаква допълнителна квалификация или обучение, за да заеме друга длъжност, както и тук ще бъде определен срока на загубената работоспособност.
Кой влиза в тази комисия? Идеята е тук да се спести максимално на хората с увреждания обикаляне по различни институции, по-скоро институциите да дойдат в тази комисия.
На първо място, в нея има лекар, който е представител на застрахователя. Във всички европейски системи, модерни, застрахователят има своето представителство при вземането на решения за инвалидизиране или за трайни увреждания. В България, знаете, практиката е била различна. Имало е представители на НОИ в ТЕЛК-овете, но тогава те са взимали решение единодушно. В момента, в който е взето решение ТЕЛ-овете да взимат решение с мнозинство, НОИ си оттегля представителите, защото на практика те са били от няколко лекари и там работят вече с медицинските комисии. Но така или иначе практиката навсякъде е, когато става въпрос за осигурени лица и лица, които са в трудоспособна възраст, осигурителят, независимо дали е частен и общественото осигуряване, да има също своя поглед върху взимането на решение.
Предвиждаме да има представител на службите по трудова медицина. Всяка фирма има договор с подобна служба и експертът по трудова медицина може да каже за съответния човек съвсем конкретно какви са условията той да се върне във фирмата на същото работно място, на друго работно място, може ли да се адаптира и т.н. Това в момента също го има разписано, но общо взето е по решение на работодателя. А тук за нас е важно експертът, който познава съответната фирма и който разбира и е експерт по трудова медицина, да може да даде указания дали и как съответният човек може да се върне на същото място. Тук в тази комисия предлагаме, споменах, че институциите вместо хората да ходят, така или иначе Агенцията за социално подпомагане и бюрата по труда също ще бъдат включени не за друго, а за да преценяват и дават предложения в рамките на техните компетенции – било примерно за тези интеграционни добавки, било за различни програми за преквалификация, по които би могъл да се включи човекът. Отново резултатът от тази комисия трябва да бъде максимално индивидуализиран за съответния човек с желание на него да му бъдат дадени насоки, указания, възможности да бъде подпомогнат, така че да се социализира и обратно да се върне на пазара на труда.
Експертизата за работоспособност има различни адресати - самото лице с увреждане, работодателя, НОИ, Агенцията по заетостта, службите по трудова медицина, всяка една от тези институции участва в комисията. Съответно се задейства една процедура, която в рамките на съответната институция работи.
В заключение, това, което сме предложили, е идея как да бъде организиран процеса. Ние сме започнали да работим и върху законодателството, но признавам, че има доста въпроси, които са отворени и които следва да бъдат внимателно обсъдени преди да се вземе окончателното решение. Мисля, че имаме и такава възможност, не в нервна обстановка, а спокойно да се обсъдят всички плюсове и минуси. Включително да се потърси отговор на допълнителните въпроси, които могат да възникнат. Затова сме изложили на страницата на министерството основни насоки, показали сме един документ на Световната здравна организация, която обяснява много добре и дава примери, свързани с класификацията на функционалността. На практика общественото обсъждане започва, включително със заседанието в комисията. Имаше една конференция миналата седмица, организирана от една работодателска организация и АИКБ и КНСБ. На 9 февруари има заседание на Съвета за хората с увреждания. Имаме намерения също да направим публични форуми, на които да обсъдим тези теми. Тогава, когато се уверим, че посоката е правилна, тогава ще довършим и работата по законодателството, разбира се и законодателството ще има съответните обществени обсъждания – така, както е по закон.
Много често се поставя въпроса и това измества всички останали, а не е редно, в медиите – какво ще стане сега, човек, като започне работа, ще си загуби ли инвалидната пенсия. Инвалидната пенсия е един път – тогава, когато е решено да се получи като инвалидна пенсия, това е осигурителен доход, в смисъл – човек се е осигурявал за нея, затова споменах, че осигурените лица имат съответните права. Въпросът е, че ние трябва действително да насърчаваме и да търсим възможност, така че никой не може да я спре. Трябва да търсим възможност да стимулираме, не да ги оставим сами да си търсят работа тези хора. Разбира се можем да търсим резултат, ако се гарантира, че те могат да стигнат до работна среда, но да стимулираме заетостта и съответно полезността на хората с увреждания и за себе си и за семейството и за обществото. Така че тук отново идеята, както и по принцип в политиката, която следваме, е да не търсим само със социалната политика заместване изцяло на доходи от труд тогава, когато съответният човек има достатъчно способности, възможности и конкретни предложения, да се включи в пазара на труда.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, идеята на това представяне беше членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика да бъдат предварително запознати, защото все още на този етап става въпрос само за насоки, само за идея, ако мога така да се изразя. Очевидно е, че предстоят промени в закони. Доколкото разбрах, става въпрос за промени в седем закона и в четири наредби.
Искам да дам възможност на всички да кажат своите бележки, съображения, ако щете и препоръки, защото това е първата среща в нашата комисия. Ние с д-р Дариткова се уговорихме следващата седмица в Комисията по здравеопазване да има такава среща и с министъра на здравеопазването, за да видим какво се случва с медицинската експертиза, защото там проблемите не са един и два. Но преди да ви дам думата, бях провокиран от това, което последно казахте за инвалидните пенсии, понеже става въпрос за осигурително плащане. Ако тези хора се върнат на работа, там ще възникне един, меко казано, дискомфорт или разминаване с философията на осигурителното законодателство. Пенсията, в това число и инвалидната пенсия, е доход, която замества трудови доходи, и в същия момент ще се получава доход от труд. Това трябва да бъде преодоляно, според мен, по някакъв деликатен начин, за да не остава впечатлението, че и едното и другото са несъвместими.
Колеги, имате думата.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на труда и социалната политика, уважаеми народни представители, гости.
Аз няма да оценявам проекта за нова методика за експертиза на работоспособността, защото това първо – е идея, второ – аз мисля, че на първо представяне е интересно и в правилната посока, но все още нямам достатъчно информация, за да го оценя. Но възникнаха при презентацията няколко въпроса пред мен. Може да звучат наивно, но те са въпроси все пак и може би ще помогнат по-нататък за идеята за окончателния вариант.
Тези комисии за експертиза на работоспособността към някои от съществуващите агенции ли ги предвиждате или в структурата на някои от съществуващите агенции или като нова структура извън тези съществуващите към момента? Ако е в състава на тези структури, които съществуват сега, това значи ли разширяване на тези структури на щата им и за сметка на какво, защото знам, че няма как да стане разширяване на администрацията?
Зададох си и въпроса, трите групи ясно са очертани, те наистина са такива, но какво става например с тези, които минават 16 години, но никога не са започвали работа и почват от една категория под 16 години с други оценки вече когато минат в категорията на хората в трудоспособна възраст? Нова оценка на експертиза на работоспособността ли им се прави, как процедираме с тях?
Много интересен е въпросът какво правим със заварените положения? Например всички, които към момента имат някакви ТЕЛК-ове по старата система, която е процент, примерно сто процента неработоспособност, автоматично ли ги прехвърляме или ще караме цялата тази армия от тези хора наново да минават през някакви експертни оценки?
В общи линии това са въпросите, които възникнаха при презентацията. Сигурно ще има още много въпроси, защото темата е необятна, обширна, дълга и не знам какви са ни амбициите в какъв срок това да стане факт. Но аз си мисля, че може би година ще е малко време да стигнем до някакво крайно решение.
Ще ми се да кажа още нещо, че по-добре е да не бързаме с това да въведем нещо само и само да го има, а после да се чудим как до го ремонтираме, а нека първо да го обсъдим много широко обществено, институционално и когато вече имаме някакъв вариант, който е консенсусен за всички страни в процеса, тогава да го въвеждаме, за да не се налага след година или след две да го променяме.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, имате думата за други въпроси.
Аз ще се опитам да формулирам въпрос, господин министър.
От Вашето изложение стана ясно, че тази нова методика не предвижда фискални цели. Очевидно е, че целите, които се предвиждат с предложения проект или идеен проект да го нарека, са свързани с възможности за социално включване на хората с увеждания. В досега действащи закони, знаете много добре в Кодекса на труда, да не изреждам всички, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за социално подпомагане, Закона за интеграция на хората с увреждания и още редица други законови и подзаконови нормативни актове, има възможности за подпомагане на работодатели, дори има задължения работодателите да осигуряват такива адаптирани работни места. Каква е гаранцията, че след въвеждането на тази нова комисия за оценка на работоспособността, ще преодолеем психологическата бариера, която трябва да си признаем откровено че я има, работодателите да наемат хора с увреждания и не само да ги наемат, а хората с увреждания да имат възможност за достъпна среда, за транспорт и за всички останали детайли, които са свързани с това хората с увреждания да получават доходи от труд. Повярвайте ми, можете да ги попитате, вие знаете много добре, те са достойни хора и искат да имат доходи от труд, защото подпомагането не решава нито един от проблемите на хората с увреждания. В този план.
Колеги, други въпроси.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Един допълнителен въпрос.
В тази връзка промяната, която ще доведе тази нова методика за експертиза на работоспособността в основните закони е ясна, но аз си мисля, че трябва да се помисли и в посока на това, което каза д-р Адемов за някакви, примерно данъчни облекчения за работодателя, някакви съпътстващи мерки, за да направим наистина възможността на тези хора да търсят работа и на работодателите по-лесно да ги наемат, отколкото да ги подпомагаме с някакви мизерни средства за живот.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, д-р Стоянова.
Д-Р ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на труда и социалната политика.
За мен, като лекар и човек, който е работил много дълги години в РЦЗ, после в РЗИ, идеята не е нова, може би от няколко правителства вече този въпрос се разисква и не намира някакво разрешение. Приветствам това, че заедно с министъра на здравеопазването тръгвате към разрешаването на този проблем. Казвам проблем, защото наистина системата на експертиза на работоспособността се оказа проблем в обществото. Смятам, че с фиксиране на дейностите точно върху работоспособните хора – хората в работоспособна възраст наистина ще се постигнат целите, които са постижими, поставените цели.
Имам няколко притеснения и то чисто технически. Няма да задавам въпроси, които са в медицинската част на експертизата, защото там ще питам другия министър. Чисто технически в тази комисия, която ще бъде основната след медицинската, ще се произнася вече за това какво може да работи съответния човек в работоспособна възраст, колко е работоспособен и къде ще бъде насочен или ще остане на досегашната си работа, има вписан лекар трудова медицина. В документите, които ни предоставихте, имаше лекар по професионални заболявания. Чисто в медицински аспект искам да споделя, че тези специалисти в момента в страната са на изчезване. Скоро се наложи да търсим за нашия ТЕЛК в Търговище такъв специалист, за да се произнесат, слава Богу, по един единствен случай, който касае професионално заболяване, и след три-четири месеца успяхме да намерим от далечни области такива специалисти. Това наистина е нещо, което ме притеснява – лекар трудова медицина, има служби по трудова медицина. От съответната СТМ ли ще се привлича или от някоя, с която ще сключи съответната областна структура някакъв тип договор? Това е нещо, което още в самото начало на дейността, когато тя тръгне, ще бъде проблем.
Също за заварените случаи имах въпрос, но господин Гьоков го зададе. Ще бъде ли възможно вече след като преминават, може би ще бъде плавен преходът, ако съответният пациент е освидетелстван за една година или три, ще изчаква изтичането на този срок и след това вече ще преминава по новата система.
Освен това тази огромна документация, която съхраняват регионалните здравни инспекции, ще бъде ли по някакъв начин пренасочена на друго място, защото в нашата малка област има около 40 хиляди досиета и се увеличават всеки ден? В новата сграда на РЗИ цялото мазе е заето и още идват, съхраняваме ги 40 години, което никак не е малко.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Стоянова, вече има модерни технологии, големите свитъци трябва да ги оставим настрана.
Д-Р ВЕНКА СТОЯНОВА: Ще ги дадем на архивите на НОИ, те там имат опит.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър да отговорите на въпросите.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Действително сме на етап, на който е хубаво да обсъждаме тези въпроси, едва ли има някой отговор от крайна инстанция. Обсъждали сме ги много с колегите, над година вече обсъждаме този въпрос. Вярно е труден, чувствителен, деликтен, но няма как сегашната система във вида, в който буди недоволства, да остане. Така че целта ни е действително да направим нещо по-добро и да не се и влошават някои от условията, които хората имат.
На въпросите на господин Гьоков – къде ще бъде комисията за трудова експертиза. Има няколко варианта, които разглеждахме. Най-добрият вариант и най-лесно изпълними и най-бързо изпълним е да бъде в рамките на НОИ, защото НОИ има териториални структури. Примерно другият вариант – Агенцията за хора с увреждания няма регионални структури, трябва да се прави нова администрация. В социалните служби не е най-доброто място за подобна експертиза, те ще си правят експертизата за хората извън трудоспособна възраст. Доколкото говорим за трудоспособната възраст и за хората, които са с осигурителни вноски, най-логично на този етап е да бъдат в рамките на НОИ, разбира се, ангажирайки всичките му териториални звена.
Това ще наложи, да – вярно е, струва средства, но ако погледнем малко по-общо на държавата и в момента ТЕЛК-овете с всичките си кусури струват средства, колкото и да са сложени на последно място в болниците, общо взето недостатъчни. Надявам се обаче системата, ако е по-ефективна, тези средства да бъдат добре вложени. Като направим различните варианти, ще огледаме да видим и какви ресурси са необходими.
Какво се случва с децата, които минават от една възраст в друга, тя е минимум 16, но ако детето ходи на училище – може до 20 година да бъде. Става въпрос тогава, когато или завърши образованието си, или няма възможност въобще да работи. Тогава, когато няма възможност да работи, и сега в Кодекса за социално осигуряване не се изисква осигурителен стаж, едва ли у такъв човек бихме могли да търсим работоспособност, ако не е могъл да завърши училище или да учи в училище. За тези, които завършват училище, единият вариант е продължаване на образованието, другият вариант е придобиване на някаква професионална квалификация. При всички случаи трябва да адаптираме системата точно за този преход така, че да бъдат подпомогнати тези деца.
Заварените положения, идеята ни е, като имаме предвид броя хора, които имат увреждания, излишно ще бъде, още повече, че колкото и перфектно да измислим система, ще има нужда от някакво напасване. Аз лично не мисля, че трябва да изпращаме всички хора на повторни прегледи, това може да стане постепенно. Този, на който тепърва му предстои да се яви, в момента, в който се изградят тези комисии – да се яви за преосвидетелстване или за ново освидетелстване, ако междувременно се е случило нещо. Тези, които имат до живот решение на ТЕЛК, също няма смисъл да ги караме да минават през тази система.
По отношение на срока, идеята е действително да дадем възможност за максимално широко и публично обсъждане, защото този въпрос излиза далеко от вниманието не само на хората с увреждания. Има семействата им, има обществени въпроси, които се поставят, така че действително би трябвало максимално широко да бъде обсъден. Има процедури, които действително ще отнемат доста време. Най-много време ще отнеме тази адаптация на новата методика за оценка, ако се възприеме. Обучение на кадри – също, обучение на специалисти. Но, ако сме сигурни накъде вървим, това не пречи междувременно да започнем да произвеждаме и да обсъждаме и законодателство в тази посока, за да не седим да чакаме една година и тогава пак да се върнем на същата точка, на която сме днес. Така че при всички случаи ще се постараем да дадем максимално широка възможност за дискусия, но и процесът ще гледаме да се движи.
Доктор Адемов, въпросът, който Вие зададохте, свързан с работодателите, е един от тези, които даже няма нужда да чакаме всички тези процедури. Ние в момента търсим, за съжаление не сме намерили най-добрите очевидно форми. Има доста публичен ресурс, който е насочен към хората с увреждания, било да се подпомагат работодатели, има субсидирана заетост, има различни други програми, има и европейски програми, има адаптиране на работното място и т.н. Въпросът е, че те не са достатъчно ефективни. И действително голяма част от хората с увреждания в момента, в който свърши субсидираната заетост, остават без работа. Въпросът е този ресурс, който имаме публичен, който не е малък, разбира се, парламентът може да реши да го увеличи, как да бъде насочен така, че да създаде интерес у работодателите. Аз съм против изцяло субсидираната заетост. Тези програми, не само за хората с увреждания, винаги дават лош резултат. Те произвеждат проблеми, в смисъл – човек не си решава проблема, не си стъпва на пътя, на който да може да продължи след това, а общо взето живее от програма до програма и там няма никаква трайност и устойчивост. Така че тук различни мерки мислим, обърнал съм се и към работодателските организации с желание и с искане за предложение какво точно те биха искали да получат, за да се случи, пак изключваме изцяло субсидираната заетост. Това е тема, която е свързана, но е малко по-различна от трудовата експертиза. В момента, в който сме готови с някакви добри решения, няма нужда да чакаме цялата система да се промени, и в момента имаме хора, които имат нужда от това нещо. Сега пак се очаква поредната програма за субсидирана заетост, не е това решение. Правим го с пълното съзнание, че докато го намерим, поне глътка въздух да дадем на тези хора, които могат да влязат в нея.
Доктор Стоянова, поставихте един въпрос, който действително е много важен за лекарите по професионални заболявания. По принцип тази система и отново голяма част от европейските страни сме видели какъв им е опита, там има медицинско висше образование, което подготвя специално такива специалисти. При нас няма почти такова образование. Освен това, че лекарите са малко, те получават специализация по друг начин. Идеята ни е в цялата тази промяна да се включи и образователната система и да включваме в образователните програми подобни специалности. Но това, което имаме, на първо време, за да не го отлагаме още повече години нататък – цялата промяна, това са службите по трудова медицина, които имат, предполага се, специалисти и идеята е, тогава, когато преценката е индивидуална, тогава, когато е работещ човек, службата по трудова медицина, която работи със съответната фирма и познава фирмата, работните места и може да прецени дали този човек може да се върне на това работно място и при същия работодател или в друго, тя да бъде използвана и включена в тази комисия, за да се даде максимално обективна оценка. В момента работодателят преценява дали има друга работа или дали няма за човека, който е получил увреждане.
За документацията ще трябва също към медицинската част, с д-р Москов и РЗИ-ата, там цялата медицинска част общо взето в Министерство на здравеопазването се подготвя.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за други въпроси.
Гостите също могат да зададат въпроси.
Госпожа Гонева, заповядайте.
АСИЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник министър-председател.
Аз по-скоро няма да задавам въпроси, защото намирам, че е твърде, твърде предварително, дори смятам, че е малко раничко и народните представители да се запознават с тези неща, вижда се по въпросите, които се задават, че всъщност има много път, който трябва да се извърви.
Взех думата, за да споделя няколко неща, не като представител на социалните партньори, а като член на Надзорния съвет на НОИ и като експерт по социално осигуряване. Ще си позволя да кажа, че търсенето на политически коректен език, когато се решава един такъв сериозен проблем, по който не се работи последните няколко години, ако хубаво си спомням, е доста назад работено и винаги се стига до момента, в който някой се стряска да каже пред обществото за какво става дума. Слава Богу, сега малко по-смели са двамата министри. И българо-холандския проект и комисията, ръководена от господин Дянков и ред такива неща.
Ще ми се да кажа, че е хубаво да успокояваме обществено, че правим една реформа, но на никой нищо няма да взимаме. Но трябва да кажем защо има 500 хиляди инвалидни пенсии и повече, колкото са инвалидите в България и да видим това ще го оставим ли да бъде така. Трябва също така да кажем, че от миналата година има една норма, предложена от член на настоящата комисия, която казва, че когато един човек, който получава инвалидна пенсия, осъществява трудова дейност, която е в разрез с предписанията, ако ги има разбира се, на органа по експертизата, то на него трябва да му бъде прекратена пенсията.
Също така е хубаво да се прочете един не много малък доклад на БОРКОР – комисията, която с решение на парламента е създадена и е хубаво да се знае, че има цели села в България, които се състоят от освидетелствани глухи хора, други села са освидетелствани от други специалности, каквото са намерили хората, така се спасяват. Да видим това ще продължи ли да бъде социална политика, пред която ние ще си затваряме очите, че тя е в абсолютен разрез с всякакви принципи на социалното осигуряване.
Има също така Конвенция № 137 на МОТ, която много ясно казва как трябва да се постъпва, какво трябва да се изисква от хората, на които ще бъде предоставена инвалидна пенсия, тя какво им замества, до кога им го замества, в каква степен им го замества. Разбира се, че е изключително важно да се върнем към нещо, към нещо, към което много отдавна не работим, още отпреди 2000-та година, а именно – да се опитваме да търсим трудовата и социалната рехабилитация на хората, които са освидетелствани и да ги реинтегрираме. Аз няма да говоря на теми, които други хора могат много по-добре от мен да обяснят, но говорейки за хора с увреждания, които прекрасно могат да изпълняват труд, който да ги храни много по-добре отколкото инвалидната им пенсия, ние трябва да се замислим дали те могат да си отидат до работните места. Всички ли професии, които ще предлагаме на хора с увреждания, могат да се вършат от вкъщи и ред такива неща.
Ще ми се, когато се обсъждат тези неща, особено публично и пред медиите, да сме видели какво пише в Наредба № 3, която казва какви са задълженията на службите по трудова медицина. Ако тази наредба се спазваше, ТЕЛК-овете и НЕЛК трябваше да имат едни много подробни документи, описващи точно какво представлява моето работно място, точно колко пъти съм била болнични, това свързано ли е със средата, в която работя, каква е оценката на риска, каква е перспективата, какъв план е направил работодателят и ред такива неща, които нито ги прави някой, нито някой им ги изисква.
Моето категорично мнение е, че службите по трудова медицина трябва да имат изключително висока отговорност и в тази връзка цялата наредба трябва да бъде преосмислена, защото не може тя да казва, че службата по трудова медицина ще дава препоръки на работодателя, но той решава дали да си сключи договор с една служба по трудова медицина или сам да си е служба по трудова медицина. Тоест, има такъв сблъсък на механизмите, на смисъла на това как трябва да въздейства тази служба по трудова медицина, които задължително трябва да бъдат преосмислени и преразгледани.
Според мен много повече отговорност трябва да бъде възложена и на личните лекари, откъдето тръгва целия процес. Тук се говори за документацията. Да, документацията трябва да е строго последователна, тя трябва да доказва. Не може аз до вчера да съм била здрава, да съм летяла като кон и изведнъж да се окажа, без да се е случило нищо, не дай Боже катастрофа или съм паднала отнякъде, и изведнъж отивам да се освидетелствам и видите ли съм над 50% нетрудоспособна. Това е терминът, който аз уважавам, защото работа върши и махалото. Така че има редица такива, дребни на пръв поглед нещица.
Няколко думи за специалистите по трудова медицина. Аз, доколкото знам, Софийският медицински институт и пловдивският имат такава специалност. Ако наистина има такава нужда – според мен държавата е длъжна да направи така, щото ние със свободата на ВУЗ-овете отидохме, не знам как да го определя. Но по тези въпроси държавата трябва да си застане на мястото и да има държавна поръчка за такива специалности, да бъдат стимулирани такива деца, да получават стипендия, да се видят къде по територията на страната могат такива студенти да бъдат набрани. А иначе имаме служби по трудова медицина и там задължително има доктор по трудова медицина. Затова аз казвам, че трябва да видим наредбата, пък и един доктор работи на седем болници, които са на седемте краища на държавата и има договор с касата, но така стоят нещата.
Професионалните болести. Аз не знам дали наистина съвсем сме си загубили специалистите по тази тема. Само искам да кажа, че има болница по професионални болести и че всяка година НОИ единствено и само с вноските дава 3 милиона, за да издържа Болницата за професионални болести и фонда, който се управлява в Министерство на труда и социалната политика, който касае здравето и безопасността при работа и условията на труда. В Закона за безопасни и здравословни условия на труд има задължение държавата също да финансира този фонд. И там се кандидатства с проекти от работодатели, не от работници. Хайде да приоритизираме това, за което си говорим така, че с приритетност там да се финансират проекти, които ще дават възможност поне на тези работодатели, които имат социална ориентираност, да могат наистина да адаптират работни места. И трябва да правим разлика според мен, уважаеми дами и господа, тогава, когато един работник и служител се е увредил на работното си място, тогава има може би известен смисъл в това да държим работодателя повече или по-малко отговорен. Но, когато ние искаме работодателите извън държавата, която според мен трябва да е водеща в тези политики, да се ангажират със създаването на работни места и привличането на хора с увреждания, аз смятам, че само и единствено тогава би трябвало да говорим за стимули към работодателите, стимули в истинския смисъл на думата, иначе знаем какво искат работодателите, като всички те искат пари.
Това е, което исках да споделя с вас на този съвсем, съвсем наистина първоначален етап. Трябва да си даваме сметка, че много са сложни изходите, за които тук стана дума преди малко. Не знам, вероятно колегите, които са работили, добре са преценили колко са нормативните актове, които трябва да се променят.
Последното, което искам да кажа, то е само за тази комисия, е валидно и добре разбираемо е, че струва си да помислим добре ли постъпихме, когато превърнахме Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт в държавни служби. Тук преди малко един депутат говори за администрация, моля ви, че не можело да се увеличава държавната администрация. Тези институции не са администрация, уважаеми господин Гьоков, позволявам си да се обърна към Вас лично, говорили сме си често по тези въпроси, не Ви обвинявам в нищо. Само казвам, че службите, тези които споменах, агенциите, които са в рамките на Министерство на труда и социалната политика, не са администрация, те не обслужват държавната власт, те дават услуги на българските граждани. И това, че по други съображения един бивш финансов министър наложи това решение и неправителствена организация получи 800 хиляди евра, за да създаде тези благини, смятам, че трябва да бъде подложено на преосмисляне.
Последно, пак ще си позволя да се обърна към господин Гьоков. Медиите събират информация от неизвестни лица и източници от интернет, за да питат, някак си не ми се иска и българските депутати да ползват услуги от интернет, където стоят, там може да пише Асия Гонева, но не съм аз, а когато ще търсим решаване на конкретни казуси – всеки случай е сам за себе си. За Иван Петров е така, за Атанас е другояче.
Много ви благодаря за търпението, с което изслушахте моята пледоария.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, госпожо Гонева.
Госпожа Капка Панайотова, след това господин Недев.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калфин, уважаеми господин Адемов.
Благодарим за възможността да присъстваме на това заседание, което за нас е изключително важно, защото намирам дискусията за дори закъсняла по проблемите на уврежданията.
Това, което обаче нас ни притеснява, аз мога да кажа, че представлявам в момента с колегата Митко Николов една много широка мрежа от активни хора с увреждания, различни увреждания, от цяла България. Нас ни притеснява грешната посока, в която тече разговорът. Организацията, която ние представляваме, това е Център за независим живот, пряко извън мрежата, поне от десет години, мисля, че ще си спомни д-р Адемов колко отдавна имаме спорове с него в тази уважавана сграда, твърдим, че трябва коренно да се промени подхода към уврежданията и бяхме много приятно изненадани миналата година, когато се подхвърли този дебат. Поощрихме, както Вас, уважаеми господин Калфин, така и министъра на здравеопазването, да предприемете по-решителни мерки, като обаче се придържаме към онова, което е заложено в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от състава не на този, а на предишния парламент, но валидна и за този парламент. В тази конвенция отвсякъде лъха едно основно послание – уврежданията не са медицински проблем. Не всяка болест е увреждане, като начало. Най-драстичният пример, който аз си позволявам да давам, е диабетът. Диабетът е болест, тя е много неприятна болест и тя води до увреждане, ако се наложи ампутация, не дай си Боже, ако се стигне до ослепяване, тогава това е увреждане. Дефиницията, която е заложена в конвенцията, е много ясна и тя казва, че увреждане е онова, което пречи на хората с функционален дефицит да комуникират със средата, тоест, бариерите в средата. Не моята диагноза е проблем, не диагнозата на моя колега Митко е проблем, а стълбите на парламента са проблем. Това е проблемът на невъзможността хората с увреждания да работят. И вие казвате, че ще поканите министър Москов, чудесно, надявам се и ние пак да можем да дойдем и да обясним и на министър Москов. Но проблемът е съвършено различен. И затова има неоползотворяване, със сигурност неефективно оползотворяване, на едни публични ресурси за заетост на хора с увреждания.
Другият проблем, това са абсолютно остарелите технически помощни средства. Представете си как един активен човек с увреждане, който има нужда от инвалидна количка, тръгвайки на работа по „прекрасните“ софийски улици, има и по-прекрасни разбира се на други места в България, ще ходи на работа и след десет години ще му дадат нова количка, като тази количка на втората година е разбита. И аз, колкото да се повтарям, ще попитам - кой ходи десет години с едни обувки?
Не на последно място, заетостта е функция от няколко неща. Едно от тези неща е образованието. Колко деца с увреждания ходят на училище така щото да получават адекватно образование на всички други? Аз мога да ви кажа – те се броят на пръстите на едната ръка. И те как могат да бъдат конкурентни на пазара на труда?!
Моят въпрос към министър Калфин. Тоест, до тук аз зададох много въпроси, по-скоро коментари, ще продължаваме да ги задаваме, защото посоката просто не е вярна и голямото предизвикателство е да се направи реформа, защото най-страшното би било да не правим нищо. Но да се направи реформа в правилната посока. Аз разбирам, че най-болезненото в момента са пенсиите и искам да Ви кажа, госпожо Гонева, че в доклада на БОРКОР има няколко фатални грешки. Няма мними инвалиди. Наредбата за медицинска експертиза е направена така, щото всеки, който отиде там и има минимум три-четири диагнози, а това не е толкова трудно да се случи, особено когато човек прехвърли 50-55 години, той получава над 70% загуба на работоспособност. По наредба никой не е нужно да плаща и да лъже, просто такъв е законът. И големият въпрос е, какво ще дава документът за инвалидизация или както и да се казва? Аз нямам нужда от експертиза на работоспособността, както и много други колеги. Ние имаме нужда от оценка на това, какво ни е необходимо, за да бъде компенсиран дефицита, който имаме ние, дали ни трябват патерици, дали ни трябва количка, дали ни трябва говоряща програма за хората със загубено зрение, а не експертиза на работоспособността. Сегашният проблем е, в момента, и той доведе до това, което в момента най-много разбуни обществения дух, това е универсалният характер на ТЕЛК. Аз не искам пенсия, мисля, че Асия Гонева каза, че има хора, които работейки взимат в пъти повече. Аз съм точно такъв случай, защото аз съм на свободна практика, превеждам с няколко езика, освен това имам консултантски бизнес, на мен пенсията ми е една десета сигурно от това, което аз заработвам с честен труд по 12 часа на ден. Обаче аз не мога да се откажа от нея, защото тя върви с моя ТЕЛК. А на мен ТЕЛК какво ми дава, дава ми синьото картонче, без което аз не мога, защото на мен колата ми е краката. Ето тук е големият проблем. Този проблем как ще се реши?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Недев, заповядайте.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, не ми стана ясно за интеграционните добавки – сега се спират и пенсионерите тръгват по доктори и по комисии да си извадят нови документи за интеграционните добавки. Какво се мисли по този въпрос?
Вторият ми въпрос е за личния асистент. Ще се реши ли въпроса, когато болният има здрави членове в семейството, може ли здрав член от семейството да стане личен асистент? Ще се реши ли веднъж завинаги, не по усмотрение на някого, а с наредба или с този закон? При какви условия може, примерно болна майка да бъде гледана от сина си или майката да гледа своето болно дете?
Това са ми двата въпроса.
Искам да изкажа една похвала.
Вчера Ви гледах в една телевизия, разбрах от Вашето изказване, че за януари са събрани 950 милиона лева, значи има възможност да помислим за вдигане на основата на пенсиите, не само коледни добавки, тези, които са инцидентни. И смея да Ви кажа, че който реши този въпрос, печели следващи избори.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Недев.
Ние сме от предизборната кампания далеч, казват колегите.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
По последния въпрос на господин Недев и днес в парламента стана дума за тези средства. Ясно е на всички как работи пенсионната система, тя е, горе-долу, половината е субсидирана - от държавата и е основана на осигурителни вноски, които се внасят, и е траен ангажимент. В смисъл, ангажиментът за увеличаване на пенсиите и преизчисляване, който е най-добрият, аз съм съгласен, 2008 година беше направено това, означава една доста дълга перспектива и увереност, че ще има подобни средства. Ние гледаме резултата за един месец. Няма как за един месец резултатът, колкото и да е добър той, да ни даде увереност, че така ще продължи и в бъдеще, още повече, че този един месец много добър резултат си има и обясненията. Аз не съм убеден, че всеки месец по един милиард повече ще се събира. Ако е така – според мен ние можем да отворим един доста голям дебат какво да правим с тези пари, където идват ей така.
Но има си обяснение за тези 950 милиона, действително толкова са повече приходите на държавата от миналата година, това е много добър резултат, той е само за един месец, има си конкретни обяснения. Тогава, когато говорим за ресурс, който да поеме траен ангажимент все пак, трябва да има натрупване в по-дълъг период от време.
Започвам с коментарите така, както бяха.
С госпожа Гонева сме говорили и още доста имаме до говорим.
Това, което каза госпожа Панайотова – да, вярно, това е в супер начална фаза, все пак е резултат на доста усилия, анализи, прегледи на различни подобни системи в европейските страни. Ние ще се появим и със законодателството, вече се работи по него. Въпросът е действително да предизвикаме една дискусия и да се уточним в каква посока вървим. Най-лесно е да напишем законите, доста закони трябва да се променят и наредби, въобще нормативна база. Така че без да губим време започваме го на този стадий, но продължаваме нататък. И няма как, и аз не съм от тези, който ще обяснява, че на никого нищо няма да отнемем. Затова тази тема не се поставя до сега, защото няма смелост политическа. Ако свържем с това, което господин Недев говори за следващите избори, и ако мислим за тях, никой не пипа нищо, седим и чакаме да дойдат изборите.
Така че темата е действително чувствителна и тук преминавам към отговорите на госпожа Панайотова. Точно това целим с тази различна методика. Вие малко по-късно дойдохте и не чухте, че идеята ни е да се приеме международния класификатор на функционалността на Световната здравна организация. Там действително се прави разлика между болест или заболяване и инвалидизация. И там няма, Вие сте абсолютно права, че един човек е нормално на 55-60 години вече има някакви увреждания в организма, вероятно някое заболяване, което е дошло, но това не е инвалидизация. Аз разчитам, че с тази методика заболяването действително ще бъде отделено от инвалидизацията, от трайното увреждане и там действително ще бъде намален фокуса на хората, които получават грижа. Така че до тук мисля, че няма различия, мислим в подобна посока да видим кой е контингентът, кои са хората, които имат нужда от тази специална подкрепа.
Помощните средства е една стара тема. На мен много ми се ще, има и съгласие от Министерство на здравеопазването тя да е изцяло в сферата на здравеопазването. Тя не е социална политика, както е в момента в социалните служби. Доктор Адемов сигурно ще се съгласи с мен. Работа на лекаря е да прецени какво помощно средство предписва, как то се използва, какви резултати води, подобрява ли, не дай си Боже да влошава положението на съответния пациент, да го промени след това ако трябва и т.н. Това е част от медицинското отношение, то не е социална политика. И това, което сме се уточнили с господин Москов, дано го направим, защото има някаква съпротива на по-ниски равнища, е това да стане част от Министерство на здравеопазването и от здравната система - предписването, следенето на помощните средства, анализа до колко те са удачни, не са удачни и т.н. Така че там съм съгласен с Вас и промяна трябва да има.
Казахте за синя зона. В момента точно това е проблем и това ще целим с тази индивидуална оценка. Синя зона, всеки, който има ТЕЛК, получава винетка и достъп до синя зона. Има хора, които имат увреждания, в които даже е полезно да се разходи и да мине сто метра, предписва го лекарят днес да се движи половин час и да не е седнал, така че вероятно това са общински политики, както знаете, специално за синята зона, различни други, пътуване в градски транспорт и т.н. Тук аз си представям в рамките на цялата тази дискусия, ние няма да отнемаме на общините тези права, но да уточним критериите. Когато общината решава, че паркомястото е примерно до входа на магазина или на публичната администрация, то е за хора, които имат проблеми с придвижването, а не които имат по принцип документ за инвалидизация. Така че тук съм съгласен с Вас и точно към това е насочена и тази експертиза.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Когато има документ и какъв статут ще има този документ?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Документ от комисията, която следва медицинската експертиза.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Дай Боже да не е комисията.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Не можем да го измислим как да не е комисията, а може и да не е комисия, но това означава да пратим един човек в няколко администрации. Идеята на тази комисия е да се съберат на едно място различните специалисти и да не се разхожда човекът. Иначе съответните администрации си работят по техни правила, ние няма как да ги слеем. Но тази комисия е точно, за да се облекчи. Другото е, че човек трябва да отиде да почука на пет врати и да каже – вие какво преценявате по моя случай, какво би могло да се случи. Това е идеята на тази втора комисия – да даде индивидуално, ако имаме един набор инвентар от интеграционни добавки, винетни, различни други неща, които се осигуряват за инвалидите, да се прецени за този човек, че има нужда от този набор от допълнителни средства. Това донякъде в малка степен става с интеграционните добавки в момента в Агенцията за социално подпомагане, както знаете.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: С интеграционните добавки нищо не става, повярвайте ми. Кой може да се интегрира с 40 лева на месец? Никой. А това отнема неистов ресурс. Ние правим анализи всяка година и всяка година ги предлагаме на хората и от министерството и в парламента сме ги представяли. Удивителни пари отиват и това не помага на никого. Интеграционната добавка служи за да си купи човекът с ниска пенсия хляб. Затова господин Недев вероятно Ви зададе въпроса за интеграционните добавки. Как може да помогне на един човек, като колегата ми и на мен, 18 лева или 40 лева да се интегрира.
Господин министър, вероятно разбирате колко е смехотворно и жалко това. А това е резултат от универсалния характер на документа, наречен решение на ТЕЛК. Той е като личната карта.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Не е точно така, тук ще поспоря малко. Това, че в Дирекция „Социално подпомагане“ т.нар. служби, които правят социална оценка, не преценяват къде точно трябва да отидат парите, не означава, че тази идея, която е от доста години, аз не казвам, че тези 140 милиона решават проблема, но ако ги отнемем тях? Вярно е, че трябва да помислим как до променим, да фокусираме този финансов ресурс да отиде при тези, които се нуждаят най-много от него. Но това е друга философия.
Господин министър, с което да приключим.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Какъв ще е статутът на документа? Аз какво ще трябва да имам, за да отида да си взема двете патерици?
ИВАЙЛО КАЛФИН: За двете патерици - ще Ви ги предпише лекарят, а не тази комисия, няма как тя да решава дали имате нужда от помощно средство.
Готов съм всякакви предложения, свързани с разходването на този ресурс, който го има, да обсъждаме. Това, което обаче не е убедително, е ние да разпределим и да ги дадем в брой на хора, това не е добавка към дохода. Вярно е, че интеграционните добавки – 8.80, ако не се лъжа, са за транспорт, за комуникация е 12-13 лева. Очевидно, че това не е начинът, там отива доста ресурс, но по-добре за този, който има нужда от транспорт, на него да се даде, но по-голяма добавка, а не на всеки, който няма нужда точно от това придвижване. За този, който има нужда за комуникации или се плаща домашна телевизия, интернет или кабелни телевизии, това е вероятно за човека, който ще стои вкъщи, не може да излезе и евентуално ще работи от вкъщи или нещо подобно, но тогава ще може да се насочи индивидуално. Сега в момента, Вие сте права, получава ТЕЛК. Днес пак ми каза министър Павлова, доста над 200 хиляди ще са винетките за следващата година. Сега дали всички хора с увреждания имат нужда от такива пътувания извън града или под друга форма могат да бъдат подпомогнати, също е въпрос, който трябва да преценим. В момента решението на ТЕЛК води до винетка. Поскъпнаха винетките и изведнъж се оказа търсенето много по-голямо. Очевидно, че не е проблем хората, които имат увреждания.
АСИЯ ГОНЕВА: Сега масово се прехвърлят коли на инвалиди, господин председателю.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Да, да, има го и вие ще ги видите като спрете по синя зона – едни големи джипове, които сега не знам хора с увреждане, които по принцип имат ниски доходи, дали са си купили най-луксозните коли. Но това е в момента ситуацията. Точно с тази комисия искаме да го индивидуализираме. Как ще го направим – нека да го обсъдим, но то трябва да бъде насочено към конкретните нужди на човека и да бъде набор от едни инструменти, които така или иначе ги има, знае комисията, разполага с тези инструменти и казва на този човек от какво има нужда. Разбира се трябва да са обективни критериите. При всички случаи ще има недоволни, но да няма някакви бурни реакции.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Благодаря на колегите. Благодаря и на нашите гости.
Започнахме тази дискусия, мисля че мястото за дискусия на този проблем е в Комисията по труда, социалната и демографската политика, наред с всички други институции.
Благодаря още веднъж, господин министър, за готовността този проблем да продължи да се обсъжда.
Закривам заседанието. Лека вечер на всички!


(Заседанието завърши в 17.22 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Д-р Хасан Адемов