П Р О Т ОК О Л

№ 6

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

17 февруари 2016 година

---

Дневен ред:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-3, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 20.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-5, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 20.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев на 21.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.

(Заседанието на комисията започна в 15.20 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по трудна, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-3, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 20.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-5, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 20.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев на 21.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване

Преди да подложа дневния ред на гласуване, колеги, ще ви помоля да направим едно разместване в точките, тъй като господин Танчев след малко има заседание, което трябва да води на неговата комисия. Ако нямате нищо против, точка 3 да бъде точка 1, след това другите две точки?
Заповядайте.
Който е съгласен с предложения дневен ред, около който се обединихме, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.

3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев на 21.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.

Господин Танчев, имате думата да представите Вашия проект.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да благодаря и на останалите членове, че направихте този компромис във вашата работна програма, за да мога да изложа своето предложение и това да не възпрепятства следващата комисия, която ще председателствам.
Колеги, вие сте се запознали, предполагам, с мотивите, както и със становищата на двете водещи ведомства, които са по тази тема. Накратко ще ви кажа защо правя това предложение, какъв е духът, няма да влизам в детайли, защото вие сте ги чели. Наистина целта на администрацията и аз, като политик изповядвам и споделям това, че трябва да вървим към намаляване на администрацията и не смятам, че това е тема, която дискутираме в случая, тук става въпрос за даване на възможност на колегите, които управляват оперативни програми и изпълняват усвояването на средствата в нашата държава, да имат една по-гъвкава възможност, с която да сключват временни договори с конкретна цел за дадена задача, когато нещо е свързано с усвояване на европейските пари. Това по никакъв начин няма да повлияе на бюджета на Република България, защото тези средства за заплати и възнаграждения ще бъдат изцяло по техническите помощи на съответните програми. Това е отразено и в становището на ресорното министерство и смятам, че това е нещо резонно да дадем възможност наистина тези звена да могат да обезпечат много гъвкаво и бързо с такива временни договори нуждата от такъв капацитет и затова ви моля да бъде подкрепено това предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Танчев.
Колеги от Министерство на труда и социалната политика, да изразите вашето становище. Вие сте изпратили писмено становище, но накратко ще ви помоля да представите вашето становище пред народните представители и пред вносителите.
КАЛИНА ПЕТКОВА /директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, МТСП/: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Становището на Министерство на труда и социалната политика по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители е следното.
Министерство на труда и социалната политика подкрепя законопроекта, с който се създава правната възможност за сключване на срочни трудови договори с лица в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от Кодекса на труда, които трудови договори ще бъдат сключвани в рамките на наличното финансиране по проекти и програми и ще бъдат извън утвърдената численост на администрациите.
От разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от Кодекса на труда е видно, че срочен трудов договор за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години, доколкото в закона или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго, се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности. Считаме, че функциите на длъжностите, свързани с изпълнението на проекти по оперативните програми, действително имат такъв временен характер.
Освен това назначаването на тези лица няма да доведе до увеличаване на утвърдената численост на администрацията за изпълнение на присъщите й функции, но от друга страна ще гарантира съответната отговорност на тези лица, когато изпълняват задълженията си по трудовите правоотношения.
В тази връзка ние подкрепяме законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Има ли представител на Министерство на финансите? Не виждам.
Тяхното становище Вие сте го прочели, господин Танчев, то е отрицателно.
Колеги, имате думата за изказвания по внесения законопроект.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, народни представители.
Аз нямам изказване по темата, искам да попитам господин Танчев какво в момента пречи на това да бъдат назначавани такива хора? Аз доколкото знам, не познавам практиката на всички агенции и администрации, но и до сега в момента има такива назначени по програми, които са със срок до приключване на програмата и не съм срещнал някъде да има законодателен проблем с тяхното назначаване, нито с устройствените правилници не се влиза в конфликт, да не говоря, че има и Постановление № 57 на Министерския съвет, което разрешава извън щата да се назначават хора, било то по програми, било по други нужди на тези ведомства. Така че това ми е въпросът, какво до момента пречи на това?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, колеги, въпроси?
Заповядайте, господин Танчев, да отговорите.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Наистина няма ясно разписано ограничение в законопроект, но предвид, че министърът на финансите е подел доста амбициозна цел за намаляване на администрацията и някои колеги от отделни ведомства се опасяват, че тръгвайки в тази посока ще имат ощетения от бюджетна гледна точка. Това са донякъде неформални аргументи, които използвам в момента, но това е информацията, която е стигнала до мен и затова смятам, че това трябва да залегне в закона, за да няма такива проблеми и занапред.
Това е основната цел. Стигнаха сигнали и до мен, ако искате мога да ви ги предоставя.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси, мнения, изказвания?
Господин Танчев, ако ми позволите, аз искам да формулирам един такъв въпрос.
Понеже става въпрос за срочен трудов договор, по Кодекса на труда този трудов договор може да бъде само до три години. Има някои проекти обаче, които продължават повече от три години. Това означава, че трябва други да сключват такива договори или как ще се реши този въпрос? Това ми е първият въпрос.
Вторият ми въпрос. Трудовият договор, който ще бъде сключен, той съдържа различни параметри от рода на работно време и място на изпълнение и т.н., по какъв начин ще се реши този въпрос с работното време? Тоест, ще могат да работят не повече от четири часа на ден ли, извън работното време?
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: По първият въпрос, че този договор е само за тригодишен период, ние, знаете, от 2010 година насам функционираме по правилото N+2 що се отнася до усвояване на европейски пари. Това означава от подписване на договор до крайния срок на изпълнение на този договор с европейски пари е две години. Така че изцяло се вместваме с този тригодишен срок за такива договори, че хората ще си изпълнят длъжността, тоест – функцията, за която са наети. Не излизаме от тази хипотеза.
От друга страна за почасовото време, всичко разбира се ще бъде разписано, уточнено, формулирано и ще се съобразят изцяло с предмета и дейността на това, което изисква функцията.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Зададох този въпрос, защото практиката в отделните министерства е, че едни и същи хора участват в управлението на няколко проекта, което на практика дискредитира по някакъв начин вашата идея. Тоест, вашата идея е да се сложи ред, ако мога да се изразя по този начин, защото ако има сключен такъв договор, това означава, че няма да можеш да имаш възможност примерно пет договора да сключиш такива. От тази гледна точка.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Наистина целим да урегулираме и всичко да се сложи в ред, за да няма такъв тип взаимоотношения и занапред и всичко да си е ясно, прозрачно и да няма конфликт с Министерство на финансите и с ресорните бюджети.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Други мнения, колеги?
Националният осигурителен институт няма отношение към този проект с изключение на това, че има допълнителни приходи, ако има такива договори.
Работодателите нямат отношение към този въпрос.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Може би конкурс трябва да има все пак.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да, така е.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, важна бележка.
Колеги, ако няма други изказвания, позволете ми да подложа на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията с вносител Светлин Танчев и група народни представители.
Който е съгласен законопроектът да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Законопроектът е приет.
Благодаря на господин Танчев.
Благодаря на колегите, които отстъпиха възможността господин Танчев да представи проекта.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, искам и аз да изкажа своята благодарност за това, че подкрепихте това предложение. Мисля, че с него ще направим още по-успешно усвояването на европейските средства.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря
Колеги, не виждам господин Славов в залата. Затова преминаваме към следващата точка от дневния ред.

2. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-5, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 20.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.

Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Ние внасяме законопроект, с който целим изпълнението на Конвенция № 71 на Международната организация на труда, с която да се създаде ред и условия за пенсиониране на моряците, плавали под български флаг в Република България.
Редно е, колеги, да ви уведомя, че от месец юли 2015 година има решение на Върховен административен съд № 8417, в което, цитирам, се казва следното: „Предвид съображенията настоящият съдебен състав приема, че с разпоредбата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване не е установен специален режим за пенсиониране на моряците, който да съответства на изискванията на Конвенция № 71. Република България не е изпълнила задължението си, произтичащо по чл. 2, ал. 1 от Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците“. Това е конвенцията на Международната организация по труда, която е ратифицирана преди 70 години през далечната 1946 година и 70 години по-късно ние все още не сме създали такъв режим. Нещо повече, с правилата, въведени в Кодекса за социално осигуряване, са създадени три механизма, които един моряк просто няма как да изпълни. Обикновено това е третият механизъм, в който той трябва да събере общ брой сто точки между осигурителен стаж и възраст, но така заложени в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби. До момента няма нито един моряк, който да е успял да изпълни тези условия.
За да бъда още по-аргументиран и по-обективен към вас, колеги, аз си направих труда да изпратя писмени въпроси до управителя на НОИ, господин Бисер Петков, като въпросите са кратки, точни и ясни.
Първо. Какъв е броят на пенсионираните български моряци (морски лица), пенсионирани при условията на първа и втора категория труд за периода от 2000 година – 2015 година? Отговор. Осигуряването на морските лица, като отделен вид осигурени лица е обособено в осигурителното законодателство от 1 януари 2010 година. Тоест, от 2000 до 2010 година българските моряци са били отписани от нашето законодателство. Цитира се в скоби чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване. До тази дата осигурените морски лица не са обособени в отделна група, сиреч, както казах, не е приложена Конвенция № 71 на Международната организация по труда и се пенсионират в зависимост от категорията труд, която са упражнявали. Тоест, тази постановка да изпълнят критерия осигурителен стаж плюс възраст да е равна на сто, те нямат шанс да я изпълнят.
Продължаваме със следващия въпрос, за да ви стане ясно. Каква е средната пенсия, която те получават? Дадена ми е справка, от която се вижда, първо – че са много малко на брой пенсионираните, мога да ви я предоставя справката, а пенсията от 2010 година до 2015 година естествено не се увеличава, а непрекъснато намалява, като намалението възлиза между 2010 и 2015 година на почти 30%.
Между другото искам да ви споделя, колеги, че най-големият брой клошари, със съжаление го казвам, по нашето Черноморие са бивши български моряци.
Продължавам по-нататък. Какъв е броят на осигуряваните български моряци към 31 декември 2015 година, плаващи под български флаг? Тук вече цифрата е, меко казано, смущаваща. За периода 2010-2015 година са се осигурявали 3 979 морски лица. Между другото не се уточнява дали са плавали под български флаг, както точно и ясно съм задал въпроса си. Като 280 от тях са с пенсия, отпусната през периода 2000-2009 година. Броят на осигурените морски лица към 31 декември 2015 година е 893. Отговорът е неясен при точно, конкретно и ясно зададен въпрос. Не случайно сме поставили ударението плавали под български флаг, тоест – това са хора, които са допринасяли реално със своите осигурителни вноски в нашата пенсионна осигурителна система. Ние не желаем някой, който не е допринасял към тази система, да се ползва от нейните блага, от нейния солидарен модел, точно обратното – хората, които са допринасяли, те да се ползват. Не знам защо не го получих този отговор от господин Петков, но мога да ви изчета справката.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, ще Ви помоля да се придържате към законопроекта.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е мотивите ми, като вносител на законопроекта.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Законопроектът казва друго, а не кореспонденция между Вас и НОИ.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това са мотивите ни към законопроекта.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Защо ние предлагаме този законопроект, колеги? През 2010 година 163 български моряци пенсионирани, 2011 година – 127, 2012 година – 111, 2015 година – 56. Тоест, липсата на тази норма превръща нашите моряци в една лесна плячка и много от тях, за да могат да вържат старините си, хляба си, за огромно съжаление стават жертви на недобросъвестни корабособственици, какъвто беше случаят с кораба „Ина“, който плаваше под флага на Коморските острови, а уж изпълняваше важна държавна поръчка. Тоест, използват ги хората на една преклонна възраст за контрабандни цели, най-вече за контрабанда на цигари и оръжие.
Така че ваше право е да прецените дали да подкрепите този законопроект. Аз искам да благодаря на големите работодателски организации от Националния съвет за тристранно сътрудничество, които подкрепиха този законопроект. За мен е непонятно поведението на синдикалните организации, които трябва по всякакъв начин да защитават правата на своите членове. Това е, пак повтарям, непонятно поведение, и на КТ „Подкрепа“ и на КНСБ, неподхождащо на хора, които би следвало най-много да държат прилагането на Конвенция № 71 на Международната организация на труда. Но това е техен проблем.
Мисля че бях ясен, категоричен и пак повтарям – ние се стремим да изпълним решението на съда. Ако някой е написал становища тип копи пейст и се е опитал да каже на съда, че той не разбира, това също е негов проблем.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Колеги от Министерство на труда и социалната политика имате думата.
Госпожа Петя Малакова
ПЕТЯ МАЛАКОВА /Началник отдел в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“/: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, с настоящия законопроект се предлага обособяването на самостоятелни разпоредби, които уреждат пенсионирането специално на моряците, плавали под български флаг. Считаме, че това не е необходимо, тъй като, както разпоредбата на § 4, която се прилагаше до края на 2015 година, така и действащите разпоредби, които са в сила след 2016 година, създават възможност за тези лица да упражнят правото си на пенсия.
Както на основание разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране е действал до 2000 година, така и съгласно действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране са посочени случаите, в които трудът на тези лица се зачита от първа или втора категория труд. Поради това на общо основание те попадат в разпоредбите, които предвиждат възможност да им бъде отпусната пенсия, като след 1 януари 2016 година дори са налице две възможности за това. Разпоредбата на чл. 69б предвижда за лицата, които имат стаж, независимо от това кога е положен, дали преди 2000 година, дали след 2000 година или комбиниран, да упражнят правото си на пенсия. Така че считаме, това е и за първа категория труд, има възможност и за втора категория труд, има възможност за отпускане на професионални пенсии по чл. 168, ако стажът е положен след 31 декември 1999 година. Там, между другото няма изискване дори и за точки, ако се отпусне пенсия по този ред. Изискването е само за стаж и възраст. Така че от тази гледна точка считаме, че както преди 2016 година, така и занапред след 1 януари 2016 година са гарантирани правата на моряците под български флаг да упражнят правото си на пенсия, поради което не подкрепяме законопроекта.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: И да не могат да се пенсионират.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Малакова.
Колеги от НОИ.
Господин Петков, заповядайте за Вашето становище.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости.
Аз няма да повтарям казаното вече от госпожа Малакова, защото то присъства и в становището на Националния осигурителен институт, в който ние правим преглед на действащия общ режим на пенсиониране на лицата, които са полагали труд при тежки и вредни условия. Тоест, общ е режимът за придобиване право и за пенсиониране на тези лица, който до края на миналата година основно беше регламентиран в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО.
В началото на тази година, както подчерта госпожа Малакова, имаме вече два режима за лицата, които са придобили право на срочна пенсия от професионален пенсионен фонд, където условията са възраст и категориен стаж, положен след 31 декември 1999 година. Всъщност пренесения режим от § 4, който и сега е в чл. 69б, ал. 1 и ал. 2, където се запазват и точките, тоест – сбора от стаж и възраст, като условие за придобиване правото на пенсия.
Нашето становище, което изразяваме и по по-раншен законопроект в тази насока, е, че ние считаме, че условията на изискванията на конвенцията, която България е ратифицирала, не се нарушава, доколкото конвенцията е свързана с условия за по-ниска от общата пенсионна възраст. Дори в момента възрастовото изискване е по-ниско от това, което конвенцията предвижда – 55 или 60, а предвиденото нарастване на възрастта по тези режими на пенсиониране достига именно до тези нива на възрастта – 55 за лицата, които ползват права при първа категория и 60 години за лицата, които ползват права при втора категория труд.
Цитирали сме в становището и начина, по който е категоризиран труда на тези работещи в Наредбата за категоризиране труда при пенсиониране.
По повод на писмото на господин Байрактаров, отговорът на което той цитира, да – наистина ние бяхме затруднени да отговорим в точност и в пълнота на поставените въпроси от уважаемия народен представител, защото като отделна категория осигурени лица морските лица, за които са цитираните данни, влагайки в тази дума смисъла, която е в допълнителните разпоредби - § 5а на Кодекса за социално осигуряване, тъй като, както знаете от 1 януари 2010 година действа разпоредбата на чл. 4а за морските лица и тези данни са именно за морските лица – такива, каквито присъстват в данните, с които разполага Националния осигурителен институт.
Да, наистина има намаляване на размера на средните пенсии по години, което цитира господин Байрактаров, с уговорката, която ние сме направили, че последната пенсия за 2015 година е по-ниска значително в резултат на това, че към датата на изготвяне на справката, част от пенсиите са отпуснати в минимален, а не в действителен размер, защото се изисква бренд дребреви лакт за това, което дава отражение и снижава допълнително средния размер на пенсиите за 2015 година, то тенденцията е такава, каквато я посочи господин Байрактаров, за намаляване на средния размер на отпусканите пенсии през годините.
По отношение на цитирания брой на лицата за периода 2010-2015 година, които са осигурявани като морски лица, тоест – тази бройка, която вие цитирахте - 3 937, е всъщност за този период, в които са маркирани като лица по чл. 4а, а в края на 2015 година в статично състояние броят е доста по-малък – 800 и 900 осигурени лица по чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване.
Това е накратко, което мога да кажа.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте от „Морска администрация“.
ЖИВКО ПЕТРОВ /Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията/: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители.
Ние сме изразили становище конкретно по законопроекта. Подкрепяме го, дали сме една малка забележка за формулировката „моряци“ и „морски лица“, там е ясно описано.
Но аз искам да използвам заседанието на комисията, за да поставя малко по-широко въпроса. Ние сме го маркирали в нашето становище.
Всички изложени факти до тук са ясни, но ако вървим по този път, може би след пет години следващата справка на Националния осигурителен институт ще бъде нула, тоест – няма да има български моряк, възползвал се от правото на пенсия, което не означава, че ние няма да имаме български моряци и български морски лица. Естеството на нещата е такова, че тук се връщаме на една конвенция от 1946 година наистина при едни съвсем други условия, ратифицирана от България през 1962 година, когато България имаше над сто кораба държавни със съответните работещи на тях морски лица. Към момента България има 11 кораба от международно плаване и твърде вероятно след още няколко години тяхната бройка да намалее, което не означава, че ние нямаме морски лица. Тук следва наистина да предприемем някакви мерки за този специален контингент хора, които са пряко свързани с България, въпреки че ние ги броим по сегашните нормативни уредби за работещи в чужбина.
Българският моряк, смея да твърдя, не работи в чужбина. Той работи в чужбина единствено поради факта, че корабът вее един чужд флаг и е някъде в океаните, но всъщност българският моряк 99,9 на сто от случаите е трайно установен в България със семейството, с децата си, с неговите си интереси и заплатите, които той получава, ги влага тук в България в нашата икономика и в нашето общество.
За съжаление към момента те са поставени пред три различни режима. Едното е, което говорим – само за под български флаг и аз казвам, че това е по-скоро ретроспективно за такива, които са били и работили, тъй като те все повече ще намаляват.
Другото, което кодексът маркира, е за морски лица в определението работещи под български или европейски флаг. В интерес на истината тенденцията с европейските флагове е същата. Там се говори за европейски корабоплавателен интерес и за български корабоплавателен интерес, което ще рече български собственици на фирмите или оператори на корабите, но флаговете поради една или друга причина не са европейски, както не са и български. За справка мога да ви кажа, че примерно Панама е един от най-големите флагове, реално панамски корабособственици няма, тоест – наистина юридически лица с трайно установен интерес в Панама. Още по-фрапиращ е случаят с Либерия – също огромен флаг, но там са основни германски корабоплавателни интереси и други. Подобни са Маршалски острови и т.н., не искам да се впускам в подробности защо това е така. Но това е международната конюнктура.
В действителност ние имаме над 30 хиляди активно работещи български морски лица и от изпълнителско ниво говоря – лица от екипажа и над 8 хиляди офицерски състав, включително старши команден състав, капитан и главни механици.
Какво е положението с тези хора в момента? Те са извън интереса на държавата и извън интереса въобще на обществото. Оставени са да се справят сами. Свикнали са, справяли са се и ще се справят. И аз съм от тази категория преди да започна работа в администрацията. Но не е редно според нас. В момента те могат да се осигуряват единствено за много малко случаи и то на минималното. Аз не виждам причина България да не даде възможност на тези хора при желание да се осигуряват включително и по максималния размер на дохода за всички осигурителни случаи. Системата само би спечелила, а те биха усетили някакъв ангажимент на държавата, че е загрижена и за тях и след това те могат и да получат осигуряване.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Да Ви попитам, кое ги кара да се осигуряват върху минимални доходи?
ЖИВКО ПЕТРОВ: В момента Кодекса за социално осигуряване за тези лица, които пътуват на кораби под трети флаг, са приравнени към българските лица, работещи в чужбина и имащи право да се осигуряват само за ограничените случаи до минимума. Това е текстът.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Точно, като самоосигуряващи се лица.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Да.
Проблемът е много по-комплексен, едва ли тук мога да го изложа, аз не съм и специалист в материята на осигуряването. Но сме готови да съдействаме със всичко така щото наистина тази специална категория български граждани да получи нормалното и уважително отношение към нейния труд.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги от работодателските организации, вие сте представили становища, искате ли думата?
Господин Бранков, заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ /Заместник-председател на Българска стопанска камара/: Благодаря, господин председател.
Ние представихме много късно становището на Българската стопанска камара. Аз съм длъжен да подчертая, че няма как да излезем извън мандата, който ни е даден от членуващата при нас Българска морска камара. Те са представили своето становище, ние сме го прикрепили към нашето и по никакъв начин не става дума за подхода копи пейст.
Само на три неща искам да концентрирам вашето внимание, те донякъде бяха изложени.
Колегите от Българска морска камара подкрепят намерението за подобряване режима, по който става осигуряването, респективно придобиват се правата на морските лица и на моряците, държа да подчертая. Беше направена тази разлика в двете определения на действащия Кодекс за социално осигуряване и Конвенция № 71, ратифицирана от България.
Колегите предлагат да бъде доуточнен текста дотолкова, доколкото с предлагания текст се създава, по тяхно мнение, две алтернативни възможности за пенсиониране за различните категории лица в зависимост от това дали са плавали, а дефинициите, така както са съществуващите - две приложими в българското законодателство дефиниции, са различни и препокриващи се. Мисля, че преди малко това беше споменато.
В дефиницията точка 5а от § 1 от Допълнителните разпоредби във флаговете на държавите членки на Европейския съюз очевидно попада и българският национален флаг, тоест – екипажите, които работят на такива кораби.
Според колегите, фактически текстът по начина, който е предложен, ако бъде приет, ще създаде два паралелни режима. Според тях следва да бъде доуточнено.
Второ. Според нас заслужава внимание тяхното становище, а именно действащият приложим текст на конвенцията е моряците да участват в осигуряването с не повече от 50% от средствата, тоест – от размера на вноската. Очевидно режимът, който е създаден паралелно действащ и при даването им на статут на самоосигуряващи се лица, ги задължава изцяло за своя сметка да покриват тези разходи. Така че колегите също тук виждат известно противоречие, което според тях следва да бъде прецизирано, вероятно между първо и второ гласуване, ако се намери някакво по-добро решение.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Бранков.
Други колеги? Не виждам да желаят да вземат отношение, говоря от името на гостите.
Колеги, заповядайте, откривам дискусията.
Въпроси, изказвания, мнения? Не виждам.
Господин Байрактаров, имате думата за отношение.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз още веднъж искам да благодаря на организациите и на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за подкрепата.
В интерес на истината това, което каза колегата от „Морска администрация“, е абсолютно точно. Ние не посмяхме, казвам го честно, да включим понятие „не под български флаг“, а „под европейски флаг“, но сте абсолютно прави и няма никакъв проблем между първо и второ четене, при положение, че колегите подкрепят законопроекта, ние да направим поправка, защото тя е много по-добра.
Абсолютно съм съгласен с това, което казвате, и целта ни, между другото, е точно тази – държавата да се обърне с лице към тези хиляди български моряци, които вместо да подпомагат нашата социална, осигурителна и пенсионна система, всъщност се оказва, че подпомагат чужди системи поради простата причина, че този режим, който е и от 1 януари 2016 година, не им дава възможност да се пенсионират като такива. Те стават като всички останали работещи при условията на трета категория труд. Това е истината. А тези хора така или иначе идват и харчат своите пари тук в България. Какво по-добро от това ние да ги стимулираме с една малка законодателна поправка те да си внасят парите в България, а не да бъдат самоосигуряващи се лица, които да се осигуряват на минималния осигурителен праг.
Надявам се, колеги, да подкрепите законопроекта. Ние сме отворени, с общи усилия между първо и второ четене да го подобрим, да го направим максимално добре работещ.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Валери Симеонов и група народни представители.
Който е съгласен този проект да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 6; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 8.
Проектът не се приема.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Къде са осем…?!
ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: Има писмени гласувания.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Кои са?
ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: Димитър Гечев, Мариана Тодорова, която излезе, Клавдия Ганчева, Стефан Кенов.
Да ги преброим още веднъж.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Стефан Кенов изобщо не е присъствал днес и в Народното събрание, кога Ви го подаде това нещо, ми е много интересно.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Има писмени доказателства, които могат да бъдат проверени след това.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-3, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 20.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване

Господин Славов, заповядайте да представите вашия проект.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, уважаеми гости.
Благодаря за възможността да представя законопроекта, който съм внесъл с колеги от „Реформаторския блок“.
Съвсем накратко, тъй като предполагам, че сте се запознали с мотивите и за да не се повтаряме, ще акцентирам върху това, че с този законопроект се опитваме да създадем една мярка с доброволен характер, която ние наричаме една съвременна социална мярка с доброволен характер. За нас тази мярка би била израз и на една висока корпоративна култура на работодатели, които решат да се ползват от тази си възможност, пак подчертавам, с доброволен характер и решат да заплащат за своя сметка дължимите от осигурените лица здравноосигурителни вноски по съотношението 60 на 40, тоест – за частта от 40%, които иначе заплаща осигуреното лице. Водещо наистина при това наше предложение е доброволният му характер, като сме разписали и един уведомителен режим чрез декларация, за да не се затруднява Агенцията по приходите в администриране на тази мярка и същевременно, за да има яснота, че работодатели, които са решили да я приложат, все пак поемат сериозен ангажимент, който следва да изпълняват и той в рамките на годината, за която е поет се изпълнява. Евентуални промени могат да се правят през следващата година.
Считаме, че доста положителни ефекти може да има по тази мярка. На първо място, както всички знаем и в момента много работодатели правят подобни неща, те заплащат за своя сметка дължимите от служителите осигурителни вноски, но чрез различни техники това нещо търсят начин как така да му придадат правна форма, тъй като то е разписано изрично в законодателството и ако заплатят за своя сметка тези здравноосигурителни вноски те няма да им бъдат признати за разход и ще бъдат обложени са данък, което очевидно, най-малкото не е коректно.
Мерките, които се използват, са най-разнообразни. Знаете – от изкуствено завишаване на работната заплата, за да може след това нетният размер да остане този, който очаква да получи работникът, до най-неприятните практики на разплащане под масата, когато едни скрити обороти на практика не се отчитат нито от фискалната система, нито от осигурителната. Това до голяма степен е смисълът да предложим тези мерки и се надяваме да има едно изсветляване, а като краен нетен ефект да не пострада нито фиска, нито социалната система, тъй като на практика една проста сметка, ако размерът на осигурителните вноски може би малко намалее, то тогава пък ще нарасне приходът от дължимия данък печалба и обратното. Така че не виждаме тук някакъв сериозен проблем, по-скоро дори от това изсветляване на различни обороти в икономиката считаме, че може да се очаква дори положителен ефект към фиска.
Това, с което завършвам е т.нар. малка тристранка. Чух няколко интересни контратези за неравнопоставеност, че би могло по удобен начин да се възприеме това предложение. Нашето становище е, че предвид, че мярката е с доброволен характер, не би могло да се говори за неравнопоставеност, както примерно за неравнопоставеност не се говори, когато даден работодател има различни социални пакети, които предлага за своя сметка на служителите си в момента, било то по отношение на допълнително доброволно пенсионно осигуряване или ваучери за храна или други различни такива социални мерки. Така че предвид доброволния характер на мярката, пак подчертавам, не мисля, че някаква неравнопоставеност би имало, нито пък някакво затруднение, тъй като който не иска просто няма да я прилага и ще си прилага досегашният ред. Поради това не считаме, че по някакъв начин се затруднява било то работодателите или служителите или Националната агенция за приходите, тъй като промените не са задължителни и не променят по същество съществуващия задължителен ред, разписан в КСО по начина, по който е разписан, когато вноските трябва да се внасят задължително от осигурени лица или от осигурител.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Славов.
От Министерство на труда и социалната политика госпожа Петя Малакова ще представи становището на министерството.
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Подкрепяме по принцип идеята за създаване на различни възможности за работодателите да насърчават и да задържат при себе си квалифицираните работници и служители. Подкрепяме също така идеята за увеличаване на нетните доходи на работниците или служителите. Считаме обаче, че и към настоящия момент такива възможности съществуват.
На първо място, господин Славов също посочи тази възможност, работодателят може да увеличи размера на трудовото възнаграждение с размера на дължимите от работника или служителя лични осигурителни вноски, като при това положение той също може да се възползва за данъчни цели – приспадане на този разход, като под формата на трудово възнаграждение и лични осигурителни вноски. Освен това в Кодекса за социално осигуряване съществува възможност той да осигурява работниците, които пожелае, доброволно за третия стълб на пенсионното осигуряване. Съществува също така възможност за осигуряване за безработица и професионална квалификация, допълнително здравно осигуряване, в резултат на което работниците и служителите могат да ползват допълнителни права.
Ние също сме посочили в становището си, че считаме, че се нарушава принципът на равнопоставеност, като съображения за това ни е, че се нарушава принципът на равнопоставеност между самите работници и служители, които работят при един и същи работодател, тъй като със законопроекта се създава възможност той да осигурява отделни лица, които работят при него, за които поема личните осигурителни вноски, а всички останали работници и служители, които работят при него, заплащат за своя сметка личните осигурителни вноски.
Считаме също така, че се нарушава и принципът на солидарност в осигурителната система. В този смисъл е и Конвенция № 35 относно осигуровката за старост, която въвежда един принцип, който е възприет в нашето законодателство, присъства в Кодекса за социално осигуряване от 2000 година до момента и това е възприетият принцип, че във финансирането на осигурителната система трябва да участват, както осигурителите, така и осигурените лица и тези лица - и осигурители и осигурени, участват в управлението на осигурителните институти. Така че в тази връзка считаме, че не следва да бъде подкрепен този законопроект и такова е становището на Министерство на труда и социалната политика, че не подкрепяме законопроекта.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Малакова.
Колеги, има много интересни становища, вероятно сте запознати с всички тях. Има становища на работодатели, на НОИ, на НАП, на синдикалните организации.
Господин Петков, становището на НОИ.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми господин председател, моля гласовете, които бяха по законопроекта и бяха зачетени като писмени, да бъдат обявени сега публично и ще ви изчета правилника, който сме приели тук, тъй като беше нарушен правилника и се зачетоха гласове на хора, които не са присъствали тук на комисията.
За да бъда точен и ясен: „При напускане на заседанието (това гласи чл. 7, ал. 7) преди неговото приключване членовете на комисията могат да декларират писмено своя вот“. Господин Стефан Кенов не е присъствал тук на комисията, за да представи писмено своя вот. Той може да го направи само, ако е взел участие в комисията, напуснал е преди нейното приключване, така и други колеги тук не присъстваха, за да изразят писмено своя вот. Поради тази причина гласуването на комисията по законопроекта, внесен от господин Валери Симеонов е опорочено, в разрез с нашите вътрешни правила и държа да прочетете хората, които са изразили писмено своя вот.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре, господин Байрактаров, нека да приключим с тази точка и ще се върнем.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Няма да приключим, ще решим сега проблема, това е процедурен правилник, вие нарушавате правилата, опитахте се да заблудите членовете на комисията.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви помоля да запазите спокойствие.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз съм много спокоен. Ако обичате прочетете.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Ще ви помоля да запазите спокойствие.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ако обичате прочетете хората.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Можехте да го кажете това преди малко.
Господин Петков, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Исках да се посъветвам относно правилника.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви….!
Господин Петков, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не ме прекъсвайте, не нарушавайте закона и Конституцията на Република България, както и Правилника за организация и дейността на Народното събрание и Вътрешните правила на тази комисия. В момента извършвате измама относно гласуване.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Петков, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ако обичате – прочетете хората.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля да се успокоите, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз съм спокоен, прочетете хората.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Ще ги прочетем след като приключим с тази точка.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не, след като се изясни гласуването по предната точка.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Петков, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: …, което Вие извършихте в разрез с тези правила, както направихте и с фалшификациите на КСО. Да припомням ли?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Петков, имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости.
Съвсем накратко ще представя становището на Националния осигурителен институт по разглеждания законопроект.
Безспорно, че предлаганата промяна има много многопосочни ефекти. Ние сме се опитали да изразим позиция от гледна точка на Националния осигурителен институт.
Според нас с предлаганите промени съответно се внася различен режим на осигуряване по отношение на една категория осигурени лица, именно тези по трудови правоотношения. Както е известно, за лицата по служебни отношения държавата поема и личната част от осигурителната вноска, но в случая става дума за такава възможност, която, както подчерта вносителят, доброволно се предоставя и за осигурените лица, които полагат труд при условията на трудов договор по трудови правоотношения.
От гледна точка на съответно плащането от осигурителната система, според нас също би могло да се появи такава неравнопоставеност, тъй като по отношение на размера на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане, както ви е известно, техният размер се определя като процент, съответно 80 и 90% от средно дневния осигурителен доход на лицето за определен референтен период, но не повече от средно дневното нетно възнаграждение, което е получавало лицето.
При положение, че за част от лицата ще се поема осигурителната вноска за сметка на работодателя, то този размер на нетното възнаграждение съответно ще бъде различен, тоест – по-висок при равни други условия за лицата, при които работодателят се е възползвал от това право, което се предлага да му се предостави, и това би могло да доведе и до увеличаване на разходите за тези обезщетения от бюджета на Държавното обществено осигуряване, доколкото сега особено за паричните обезщетения при бременност и раждане, където размерът им е 90% от осигурителния доход, ролята на нетния размер като ограничител е доста често проявен.
Това е накратко нашето становище по разглеждания законопроект. Считаме, че заявените от вносителите цели могат да бъдат реализирани по-добре с други средства, не чрез поставяне под съмнение на някои принципи в осигурителната система, като вече цитираните принципи за равнопоставеност и солидарност, доколкото осигурителният принос на лицата към системата и тяхната ангажираност се свързват преди всичко с годишния им осигурителен принос, тоест – това, което отделят от доходите си за осигуряване.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Петков.
Колеги, други становища по този законопроект?
Заповядайте, господин Бранков.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Благодаря, господин председател.
Ние сме представили становище на Стопанска камара, като сме се опитали да направим нещо като частична оценка на въздействие не в пълен абсолютен мащаб, тъй като това не би била лесна задача да се предвиди очакваното поведение на осигурителите да бъде приета предложената промяна.
Разиграли три основни варианта при съхранение на брутния размер на работната заплата в един условен пример и затова ми позволете само най-важните принципни позиции от това становище да изразя.
На първо място, участието на осигурените лица знаете, че беше договорено между работодатели и синдикати, това беше записано в Кодекса за социално осигуряване да достигне пропорцията 50 на 50 и до момента всички работодателски организации, може би с изключение на една единствена организация, са подкрепяли този принцип. Същият принцип беше споменат преди малко, беше въведен, макар и с известно закъснение, по отношение на начисляването на осигурителните вноски за държавните служители.
На следващо място, ние не считаме, че в момента има правни ограничения, правни подчертавам, не икономически, за повишаване на брутните и нетните възнаграждения на работещите, като разбира се това е преценка в крайна сметка на осигурителя, на работодателя и на икономическото състояние на предприятието, най-близките и по-далечните перспективни за неговата дейност.
Отделно считаме, че с това предложение, ако то бъде възприето, беше подчертано преди това от колегите от НОИ и от Министерство на труда и социалната политика, по принцип се въвежда възможност за дискриминация. Тоест, за равен труд да не се получава равна заплата. Отделно в нито един от вариантите, които сте ни представили, не печелят всички, тоест или осигуреното лице или осигурителя съвкупен нетен ефект на спестени осигурителни вноски или данъчни плащания практически няма ситуация, при която и двете страни в осигурителните отношения да се явят печеливши от предлаганото предложение.
В конкретен план в случаи, когато лицето запазва нетен или увеличава нетния си размер на възнаграждението, намалява фактически размерът на бъдещата получавана пенсия. Така или иначе то ще бъде ощетено, мисля че това от примера става много ясно.
Отделно тук искам да подчертая един друг въпрос, а именно принципът равен труд, тоест – равно заплащане за равен труд означава и преразглеждане на правото на Министерския съвет да определя възнаграждения или допълнителни възнаграждения към трудовото възнаграждение извън определените в Кодекса на труда и извън договорените в колективно трудово споразумение, без значение нивото на неговото сключване. Става дума за т.нар. клас прослужено време, тъй като чрез него именно практически се въвежда тази дискриминация - за един и същи труд, за една и съща длъжност се получава различно трудово възнаграждение.
Считаме също, че предложената промяна създава натиск за влизане на част от работодателите в сивия сектор, тоест – възможността да не се декларира изцяло възнаграждението от практиките, които знаете на недеклариран труд, които са най-разнообразни. И в същото време практически окончателно освобождаваната отговорност на другата страна в осигурителното отношение за контрол върху това отношение предвид осигуреното лице, особено след като знаете преди известно време бяха внесени промени в Наказателния кодекс и беше инкриминирано, единствено осигурителя за т.нар. осигурителни измами, тоест – единствено той носи наказателна отговорност, а това е отношение между две лица и няма как укриването да стане без знанието и на осигуреното лице, ако такива случаи имаме съответно в практиката.
Ние категорично не подкрепяме това предложение.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Бранков.
Други становища, колеги?
Заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ /Асоциация на индустриалния капитал в България/: Уважаеми народни представители, ние сме депозирали писмено становище, така че няма да ви отегчавам с пространни изказвания. В крайна сметка от вашата воля зависи дали ще се приеме въпросния проект. Искам да кажа три неща. Едното беше вече споменато – нарушаване на два основни принципа на осигуряването, именно равнопоставеността и личния принос на осигуреното лице.
На следващо място, един нормативен акт следва да урежда трайно обществени отношения. С въвеждането на този двойствен режим ние не сме убедени, че тези обществени отношения ще бъдат решени трайно.
На следващо място, един нормативен акт следва да дава отговори и да решава проблеми, а не основно да поставя въпроси, какъвто е случаят. Това е още един аргумент ние да не подкрепим този проект.
Последният, но не по значение аргумент, който бих искал да отбележа, е това, което господин Бранков каза за инкриминирането на укриването на осигуровки. Може ли да съобразите следната ситуация. Недоволно от работодателя си лице сигнализира компетентните органи с неверен сигнал. Това основание ли е за наказателно преследване? Да, основание е. Какъв ще бъде резултатът след време, след един незаконосъобразен натиск, кой ще понесе последиците и защо е необходимо да се стига до там?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други становища? Не виждам.
Имате думата за изказване, въпроси към вносителите.
Господин Славов, как преодолявате конституционното изискване на чл. 52 за споделянето на осигурителните вноски от работодатели и от осигурени лица – нещо, което беше казано и в становището на Министерство на труда и социалната политика?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Аз пак бих се върнал на доброволния характер на мярката. След като няма задължителен характер очевидно и той е доброволен, не виждам да влизаме в колизия с тази разпоредба на Конституцията. Мисля, че това не е проблем.
Ако наистина част от колегите ги притеснява, че може при един работодател да има двойствен режим за едни служители да има подобна мярка, а за други да не се прилага, аз не виждам проблем между двете четения да се направи, като общ ангажимент на работодатели да осигуряват осигурителя. Тоест, веднъж поел ангажимент да прилага мярката е право за всички свои служители и обратното – ако няма да я прилага тогава отпада за всички, тогава няма да има неравнопоставеност.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз ще подкрепя внесения законопроект от колегата Петър Славов поради една проста причина, че първо – този законопроект дава възможност за по-ефективна работа и стопяване дефицита на Националния осигурителен институт и по-точно Фонд „Пенсии“, тъй като по този начин се дава възможност на многото работодатели, които и към този момент, за да могат да задържат работниците, внасят техните осигуровки и данъци. Но за огромно съжаление не могат да ги отчетат като счетоводни разходи за данъчни цели. Виждам, че и колежката от ДПС кима, защото съм сигурен, че тя като работодател го прави и аз поздравявам такива хора. Надявам се и по съвест да гласуват, а не партийно, защото това е правилният подход да дадеш възможност без да задължаваш работодателя. И нещо повече, декларирайки тази възможност, работодателят вече дава възможност още в началото на годината да бъдат планирани приходите за Фонд „Пенсии“ към Националния осигурителен институт – нещо, което към този момент много трудно може да се направи, много трудно. Това, което е записал като законопроект колегата, е казано, че с декларацията работодателят декларира, че през отчетната година той ще внася вноските и данъците. Значи пълненето е в две посоки – един път към държавния бюджет от гледна точка на внасяните данъци, вторият път е към Фонд „Пенсии“ и съответните фондове на НОИ. Е какво пречи това? И това е пожелание, ако работодателят прецени. Тук не се нарушава принципа на равнопоставеност, защото никой не е поставен в неравностойно положение, никой. Ако работодателят реши да увеличи заплатата на един работник или служител, това означава ли, че другият, на който не е увеличил, е дискриминиран или е бил поставен в неравностойно положение, защото е по-несъвестен, не си изпълнява нормата? Това са форми на стимулиране и то от добрите форми на стимулиране. Затова ние ще подкрепим законопроекта.
Между другото, искам да обявя, че по този законопроект, тъй като той не беше разглеждан преди напускането на членовете на комисията, те не могат да дадат становище преди да е разглеждан законопроекта. Така че тези бележки там, ако обичате сега да ги изхвърлите, защото те не са важащи, такъв е правилникът на комисията. Ако трябва, ще го изчета подробно, за да се знае. Няма да приемаме или отхвърляме закони в нарушение.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров, за съветите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не, това не са съвети, това е правилникът на комисията – чл. 7, ал. 7. Ако искате, ще го прочета.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Няма „благодаря“, нека да го изчетем.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Скоро го приехме точи член.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: …, за да се знае: „При напускане на заседанието преди неговото приключване членовете на комисията могат да декларират писмено своя вот по разгледаните законопроекти“. Тези, които напускаха, не участваха в разглеждането на този законопроект, те не могат да дадат писмено становище, така сме записали в тези правила. Както и отсъстващи, които пък изобщо не са дошли даже на комисия, какъвто е случаят със Стефан Кенов. Преди малко беше включен.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Петър Славов и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Не се приема този проект.
Господин Байрактаров, това, което направихте като коментар преди малко, го приемам като предложение за прегласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, предложение за прегласуване.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Защото не направихте такова предложение. Правите такова предложение, така ли е?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Така е. Правя такова предложение, като искам предварително да се изясни кои са хората, които са дали писмено становище по законопроекта. Преди това искам да уведомя, че Стефан Кенов не е участвал в разглеждането на законопроекта. Мариана Тодорова също не участва, тя участва само на първия законопроект на господин Танчев, тъй като беше променен дневният ред. Както и колежката Клавдия също не участва в разглеждането на законопроекта. Тоест, те не могат да дадат писмено становище как ще гласуват по законопроект, в чието разглеждане и обсъждане не са участвали. Така е записано в нашия правилник.
ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: Да кажа кои и как са гласували.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: „За“ гласуваха господин Байрактаров, господин Танев, господин Кънев, госпожа Нинова, господин Карагьозов.
„Против“ – нямаше.
„Въздържали се“ – господин Адемов, господин Гьоков, госпожа Мариана Тодорова си тръгна една минута преди да се гласува, госпожа Невин Хасан, господин Гечев, госпожа Стоянова, госпожа Ганчева, госпожа Ралица Ангелова и госпожа Галя Захариева. Това прави 9 човека, без Стефан Кенов.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожа Ганчева я нямаше, как така я записахте, като я нямаше…!?
ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: Ами как да я запиша, има….
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Клавдия Ганчева я нямаше.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, успокойте се малко.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз съм спокоен, Вие се успокойте, защото е скандално да ви хващам в такива….
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Аз не съм надзирател, аз съм председател на комисия.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Точно защото сте председател трябва да си проверявате нещата.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Ама ще Ви….
Ще се успокоите ли малко?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Какво ще ме….? Какво, ще ме заплашвате ли?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Не, не Ви заплашвам. Няма такива намерения.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Тогава се дръжте по-прилично.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Аз искам Вие да се държите прилично.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вие показахте ли ми подписано съгласие на Стефан Кенов преди малко, защото го има заснето.
ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: Вие ме попитахте кой е дал….
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Има звуков файл, Вие казахте…..
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, искате ли прегласуване или не искате?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, искам прегласуване, да се уточнят кои са хората, които ще участват в гласуването.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Какво да се уточнява повече?!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Като не сте си проверили нещата, ще сезирам Комисията по парламентарна етика.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Сезирайте каквато искате комисия, имате право.
Питам, искате ли прегласуване?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вие фалшифицирате, опорочавате вот по законопроекта.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Искате ли прегласуване или не?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, искам и да се уточнят хората.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, кажете кои са тук сега.
ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: Танев, Байрактаров, Кънев, Стоянова, Ралица Ангелова, Хасан Адемов, Гьоков, Карагьозов и госпожа Хасан.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на прегласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Те не са участвали при обсъждането на закона, какви декларации, като не са участвали. Вземете го научете този правилник, затова го писах аз точно този ….
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля ви…
РЕПЛИКА: Стига.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Какво стига….. Ще участваме ние само във фалшификации тук. Изобщо няма да гласуваме, това е скандално.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре, това е Ваше мнение, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: И за втори път го правите. Случаят беше, когато беше фалшифициран официален доклад на комисията и ви разобличихме в пленарна зала.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, успокойте се малко, призовавам Ви за пореден път, не става по този начин.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не ви прави част да фалшифицирате…
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви за участието, това е Ваша преценка. Фалшифициране няма.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: А, няма.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Това са нещата, които Ви ги прочете съветникът към комисията.
Закривам заседанието.
Благодаря ви за участието, колеги.


(Заседанието завърши в 15.30 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:

Д-р Хасан Адемов