П Р О Т ОК О Л

№ 12

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

25 май 2016 година

---

Дневен ред:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., № 602-02-18, внесен от Министерски съвет на 11.05.2016 г.
2. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2014 г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2014 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2014 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2014 г., внесен от Министерски съвет на 25.09.2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 654-01-36, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 17.03.2016 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 654-01-50, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 07.04.2016 г.

(Заседанието на комисията започна в 16.20 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., № 602-02-18, внесен от Министерски съвет на 11.05.2016 г.
2. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2014 г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2014 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2014 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2014 г., внесен от Министерски съвет на 25.09.2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 654-01-36, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 17.03.2016 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 654-01-50, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 07.04.2016 г.

Заповядайте.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е точка 3 и 4 да станат съответно 1 и 2, а точка 1 и 2 – 3 и 4. Да разменим точките.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване дневния ред с корекциите, които бяха направени преди малко.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приет е дневния ред.

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 654-01-36, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 17.03.2016 г.

Колеги, кой ще представи проекта?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми народни представители, гости, предлагам на вниманието ви нашия законопроект, който сте внесли. Той е за облагане на доходите на физически лица. Облагането на доходите на физически лица с 10%, плоският данък, влезе в сила от 1 януари 2008 година и замени действащия до края на 2007 година прогресивен данък, както семейното подоходно облагане. Това беше една сериозна реформа в българското данъчно законодателство, която в никакъв случай нито тогава, нито сега се приема еднозначно, както от политиците и икономистите, така и от обществото ни. Тя поражда много спорове, като най-сериозният е критиката към премахването на необлагаемия минимум. Плоският данък премахна или силно намали данъчните облекчения и преференции.
С предлагания законопроект ние целим да се премине към прогресивно подоходно облагане на доходите на физическите лица. Промяната ще отговори на потребностите на обществото за устойчиво социално-икономическо развитие, като се установи диференцирана данъчна тежест на различните групи данъкоплатци с различни по размер доходи. Плоският данък ще се замени с прогресивно подоходно облагане, прогресивен данък по скала, като данъкът ще нараства умерено с повишаване на доходите на плащащите данък. Сега прилаганият плосък данък е фактор за задълбочаване на социално-икономическото неравенство и не способства за постигане на обществен интегритет и устойчиво развитие в обществото. Социално справедливо е лицата, получаващи по-високи доходи да поемат и носят по-висока социална и фискална отговорност и същевременно за лицата с определен най-нисък доход в граници, близки до линията на бедност предлаганият законопроект въвежда необлагаем минимум, с което им се осигурява по-голям доход и възможност за по-добра социална приспособимост. Това разбира се са лицата с размер на работната заплата близък до минималната работна заплата за страната.
Повишаването на данъчната тежест засяга преди всичко лицата с наистина големи доходи за стандартите и практиките в българките условия, но по предлаганата скала завишение на данъчната тежест ще има само за лицата, които са с доходи превишаващи два пъти средната работна заплата за страната или това така, както сме го сметнали ще се отрази на хората с доходи над 1 840 лева на месец. Това завишение на данъците на тази група лица по никакъв начин няма да им се отрази на социалния статус, защото те и сега живеят при доста по-голям стандарт в сравнение със социалните групи, които са с нисък доход.
Очакваният ефект от въвеждането на тази данъчна реформа е тя да изиграе и ролята на стимулиращ фактор за потреблението на стоки и услуги преди всичко от първа необходимост и като цяло да има положителен макро икономически ефект. Не се очаква бюджетните приходи от данъци върху доходите на физическите лица да намалят. Освободените от данъчна тежест доходи ще повишат покупателната способност на масовия потребител, ще допринесат до минимално повишаване на стандарта на живота. Увеличеният оборот в резултат на нарастване на потреблението ще има пряк положителен фискален ефект. Може да се очаква нарастване на приходите от ДДС и от корпоративния данък. Очакваният ефект е нетното данъчно облагане за социалните групи с ниски доходи да бъде преразпределен обратно в държавния бюджет през ДДС и през корпоративния данък и частично минимално през пенсионните здравноосигурителни системи, което ще осигури допълнителни приходи.
Чрез тази данъчна реформа ние целим и да въведем елемент на семейно подоходно облагане, като необлагаемият минимум се завишава с определен процент на първо, второ и трето дете, което е допълнителен данъчен стимул за повишаване на раждаемостта. Смятаме, че по този начин създаваме условия за пълноценно отглеждане на децата – изключително важна мярка в условията на задълбочаващата се демографска криза.
Предлаганото законодателно изменение напълно съответства на обществените потребности на Конституцията на Република България и на Националната програма за развитие „България 2020“ и ще допринесе за постигането на устойчиво социално-икономическо развитие.
Предполагам всички колеги са се запознали с таблиците, които са в предложението и можем да ги коментираме.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Въпреки, че не сме водеща комисия по този законопроект имаме достатъчно и като броя и като съдържание становища на Министерство на финансите, на Министерство на труда и социалната политика, на социалните партньори, на всички работодателски организации по законопроекта. Вероятно сте прочели тези становища. Двете синдикални организации подкрепят предложения законопроект. Двете министерства и работодателски организации не подкрепят предложения проект.
Виждам тук представители на Министерство на финансите. С няколко думи Вашето становище, господин заместник-министър.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на финансите официално е дало становище по проекта на закон, а пък аз като член все пак на това правителство и като заместник-министър на финансите не бих могъл да изразя друго мнение освен това, което писмено сме го изразили така, че ние не подкрепяме предложения проект на закон.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре, благодаря.
Не виждам работодателски синдикални организации.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Може и въпроси да задавате, може и изказвания, както е прието в тази комисия.
Заповядайте, колеги.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Тъй като предполагам какъв ще е един от аргументите на колегите, които не споделят този тип политики, сигурно ще кажете, че по средата на годината не се променят данъчни закони и че е приет бюджетът и т.н., обръщам внимание, че нашето предложение е този закон да влезе в сила от 1 януари 2017 година с новия бюджет, разбира се.
Ние предлагаме разумни, аргументирани неща и не бихме искали с тези предложения да объркваме предвидените за тази година приходи, разходи в бюджета, в никакъв случай. Нашето предложение, освен аргументите, които колегата изрази, са и съвсем разумни финансови аргументи. Такава политика е възможно да се води без тя да създава сътресение за фискалната система на страната. Така че обръщаме внимание, че предложението е за 1 януари 2017 година влизане в сила.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви, колеги. Благодаря за възможността да споделя с вас информация, която съм систематизирал и която вероятно не чувате за първи път.
Първо, фактите са, че от около 190 членки на Организацията на обединените нации, над 165 имат прогресивно данъчно облагане. Изключение правят няколко страни с плосък данък – Узбекистан, Таджикистан, Средна Азия и четири-пет страни от бившата Източна Европа с тази разлика, че България има рекордно нисък плосък данък върху доходите и другите данъци от 10%, докато в другите страни от Централна Европа този данък е два пъти и половина по-висок.
Освен това от тези над 165 страни членки на ООН искам да ви кажа, че няма нито една развита икономика или развиващи пазари, които да не са с прогресивно данъчно облагане, в това число и водещи пазарни икономики по висока степен на конкурентоспособност и Съединените американски щати и Великобритания и Япония, да не ги изреждам. Да не говорим за страни, които са новоизгряващи и доминиращи на световния пазар като Китай примерно или Индия.
Но освен това има един фактор, който аз съм длъжен да споделя с вас. Тук от няколко месеца участвам в разработки за данъчната политика на Европейския съюз. Няколко срещи, които се правеха с икономистите депутати от Европарламента и от националните парламенти в Берлин, два пъти в Париж. Последната среща беше между Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на най-високо ниво и шефа на организацията и шефовете на данъчни отдели на организацията, шефа на Комисията по данъчна политика, те имат специализирана комисия в Европарламента, експерти по данъчна политика от националните парламенти. Това, което се задава, уважаеми колеги, може би няма да стане утре, но има решение на Европейската комисия и започва стъпка по стъпка възможно в кратки срокове хармонизация на данъчните законодателства на Европейския съюз и решението на нашите колеги е хармонизация на прогресивните данъчни облагания, като се въвеждат минимални ставки, ДДС върху доходите и други и също така ще се започне най-вероятно да знаете, колегите от Министерство на финансите съм ги предупредил, хармонизацията ще започне от хармонизация на корпоративния данък, тъй като става дума за нарушение на принципите на конкурентоспособността и извличане на едностранни предимства не толкова от България, за съжаление, колкото от по-малки страни, като Австрия, Люксембург, Холандия, които се намират около по-големи икономики. Тоест, политиката не Европейската комисия, на Европейския съюз, на който ние сме членове, официално може да се види в техните интернет страници, е политика на хармонизация към прогресивно данъчно облагане. Тук нещата не подлежат на кой знае какви дискусии.
Ще систематизирам няколко предимства на прогресивното облагане.
Първо, ние трябва да направим избор, уважаеми колеги, дали ще продължава да расте държавният дълг – 5 милиарда, 10 милиарда, 16 милиарда, 20 милиарда, или ще си осигуряваме приходи в бюджета. Това е истината. Което и да е правителство трябва да си направи избора дали ще увеличаваме дълга или ще си увеличим приходите в бюджета, защото ние имаме различни изчисления при различни схеми. Ние можем и сега да осигурим без никакви социални сътресения до половин милиард в бюджета, което ще рече повече пари за публично-частно партньорство, инвестиции, което прави и Плана „Юнкер“ и другите страни и Федерална република Германия и други страни, и България. Второ, ще имаме средства, ето тази комисия, нейната работа е да търси резерви за социални политики, а социалните политики са скъпи.
Освен това социалната поляризация. По всякакви скали на България, никакво съмнение няма, тук е място за дискусия, че плоският данък в този му вид на рекордно нисък води до задълбочаване на социалната поляризация. Има си Евростат, има показатели за социална поляризация и кривата на Лоренц и Джин индекса и се вижда как драматично България е на опашката на Европейския съюз по социална справедливост. Тоест, имаме социални причини, имаме бюджетни причини, имаме макроикономически причини и имаме задължение като страна членка на Европейския съюз да хармонизираме. Тоест, това, което ви предлагаме ние и няколко пъти не се приема, може би не знам дали от политически инат или нещо друго, но това, което предлагаме се прави масово по света от най-развитите страни, от развиващи страни. Пак ви казвам, няма нито една икономика конкурентоспособна, която да няма прогресивно данъчно облагане. И затова привеждайки тези аргументи ще ви кажа, средно в Европа пределният данък върху доходите се движи 45-50%, за да бъда точен, аз обичам фактите. Австрия – 50%, Белгия – 50%, Финландия – 56.05% върху доходите, Франция – 49%, Германия – 45%, Великобритания и Съединените американски щати е 45-50%. Да не говорим за допълнително облагане върху хората с особено големи активи и имущества, които имат в семейството. Така че в Европа пределният данък върху доходите е около 50% - пет пъти по-голям отколкото в България и не съм забелязал тези икономики да се сриват, да намаляват конкурентоспособността или да расте социалната поляризация, обратното. Така че въз основа на международната практика, на политиката на Европейския съюз и на интересите на Република България ние сме привели тези факти и пледираме за въвеждане на системата на прогресивно данъчно облагане.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Реплики или други изказвания?
Заповядайте, господин Тошев.
РУСЛАН ТОШЕВ: Ще започна с един цитат на господин Гьоков. През 2008 година беше направена сериозна реформа в данъчното облагане. В момента вие предлагате пак една сериозна реформа в обратната посока и аз си мисля, че тази реформа трябва да е доста добре планирана и да е насочена не само към единия данък, към който в момента е насочен този закон, но към всички данъци. Това е третият по важност закон като приходи в бюджета, но това е свързано може би с промяна на ДДС, може би и с промяна на акцизите. В този смисъл просто искам да напомня, че към предложението ви няма изисканата от чл. 28, ал. 2, т. 4 очакване от прилаганите резултати, включително и финансови такива. Затова и част от аргументите са финансови, но нека първо да напомня какво се случи през последните години от 2008 година насам. Приходите от Закона от доходите на физически лица се увеличават значително, като от 2008 до 2015 година са се увеличили с 50%. Освен това този данък е лесен за администриране. Между другото в това, което предлагате наистина е малко сложна системата на облагане, включително там авансовото облагане е малко объркващо. Има наслагване за преференциите за деца – тези, които вие предлагате и тези които остават в стария закон. С една дума наистина законът се усложнява, това е безспорно, винаги един такъв закон се усложнява.
Какво до момента сме постигнали благодарение на това, че законът е по просто действащ? Първо, подобрява се събираемостта върху доходите и физическите лица са доста далеч от идеята да укриват доходи. При едно увеличаване ще се получи точно този ефект и икономиката максимално ще се опита да изсивява. Оттам и събираемостта може би няма да е такава, в такъв смисъл е и становището, което е дало Министерство на финансите, че приходите от този данък ще намалеят с над 1,300 милиарда. Освен това нещо, което е много странно, че 2 милиона данъкоплатци ще излязат от заплащането на този данък. Това е по становището на Министерство на финансите.
Тази система, която в момента е просто, хората сравнително лесно се ориентират и събира все повече приходи, тя работи добре. Ние искаме да променим нещо, което работи добре.
Второто, на което бих искал да обърна внимание е, че по отношение на подобряване на раждаемостта ние в момента пак тръгваме към тези групи с по-високи доходи, от които ние очакваме повишена раждаемост. Това е социална комисия и знаем много добре мерките, които са вземани, те не са една и са в различни посоки, включително и от това Народно събрание точно за да се стимулира раждаемостта. Със сигурност държавата има много различни инструменти за подпомагане и не този е решаващият.
Тук беше споменато, че нашият данък е в пъти по-малък отколкото в други държави. Не е съвсем така. Примерно в Румъния е 16% плосък данък, канят се да го правят 14% от началото на 2017 година, като цялата тежест – данъкът плюс осигуровките в Румъния се оказва по-малка отколкото в България. Една съседна наша държава, с която така или иначе се сравняваме, сравняват ни и инвеститорите. Така че доста въпроси повдига този законопроект и предвид това, че няма оценка за въздействието, няма една цялостна глобална стратегия мисля, че е рано да се приема такава промяна в облагането, а трябва да има една обща визия, ако въобще се мине в тази посока, но така или иначе това се приема като един плюс за България.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики от членовете на комисията? Не виждам.
Господин Танев, имате думата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Исках да направя реплика към господин Гечев, но може и като изказване, това вече няма значение.
Ние категорично сме против предложения законопроект. Господин Гечев каза няколко аргументи, с които да защити този законопроект. Аз извън чисто популистки аргументи другите бих ги оборил един по един.
По отношение на бюджетните приходи и това дали това предложение ще доведе до по-големи приходи в бюджета категорично не съм съгласен, защото вижте от самото въвеждане на плоския данък още в годината на въвеждането има 10% ръст на приходите от данък върху доходите и то в условията на започваща криза. Следващите години най-голямата криза 2009-2010 година имаме отново нарастване, а към този 8-годишен период, който сме към момента имаме 50 на сто нарастване, 50% нарастване на приходите на Данък върху физическите лица. Защо нещо, което е работещо, което показва своята ефективност ние сега да го развалим и уж с идеята да дадем повече приходи в бюджета ние ще ги намалим по оценка на Министерство на финансите почти наполовина. Това е абсурдно.
Що се касае после за хармонизация и т.н. аз прочетох внимателно и становището на Търговско-промишлената палата, аргументите са абсолютно коректни, че това е едно конкурентно предимство на България, даващо възможност и на високообразованите хора, на предприемчивите да получават по-високи доходи и защо ние вместо да ги насърчаваме с една прогресивна скала ще премахнем това конкурентно предимство на страната.
Разбира се и други аргументи, ще ги запазя за в зала. Но и разбира се като позиция и принцип на „Реформаторския блок“ че ние няма да подкрепим каквото и да е увеличаване на данъчни ставки и въвеждането на нови данъци. Категорично.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Реплики?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господа заместник-министри и колеги народни представители и гости, д-р Тошев, това, което казвате Вие, съм го чувал, това се повтаря като мантра. Репликата е и към господин Танев. Повтаря се като мантра, така и върви като аргумент против прогресивния данък, прогресивното подоходно облагане.
Аз се питам как вие обяснявате това, което е записано в Конституцията на Република България, че България е социална държава и какво социално има в това тези, които вземат заплата или доходи от три, пет хиляди лева да плащат същия процент данък като тези, които получават минимални работни заплати – 420 лева или 460 лева? Това са интересни въпроси и трябва да отговорим на българското общество, защото защитаваме интереса на по-малката част от българското общество, което взема тези големи доходи за разлика от по-голямата част, които вземат средната заплата в България – 960 лева или някъде около тази цифра. Ние с нашето предложение по никой начин не засягаме тези, които вземат тази заплата, дори аз твърдя, че тези, които вземат средната заплата, направили сме дори един калкулатор, с който всеки може да си сметне при сегашната заплата данъците и след въвеждането на прогресивното данъчно облагане. Тези, които вземат средна заплата ще са на плюс от това нещо. Доколко ще бъде засегнат фиска или бюджетните приходи, аз също не съм сигурен в това, което казвате, че ще намалят в бюджета приходите, защото бюджетът не е само механичното събиране на приходи от данъци.
Другата мантра, че инвеститорите са юрнали към България, аз не забелязвам такова сериозно тичане към България. Даже си спомням едно друго действие.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, извинявам се много, че Ви прекъсвам. Това бяха Вашите аргументи. Репликата към господин Танев да чуем.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Репликата е това, че не може да повтаряте мотивите против това, което предлагам.
Исках да кажа, че имаше назад във времето едно намаляване на осигурителната тежест и то много сериозно – близо 30%, 28% на 17%, с което очаквахме да останат едни милиарди в работодателите, които да повишат условията на труд, които да подобрят плащания и т.н., инвестиции и това не се случи. Сега същото го повтаряме и за плоския данък. Няма нищо страшно в това да се въведе прогресивно данъчно облагане, дори е справедливо това.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Втора реплика.
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Имаше въпрос защо да променяме нещо, което е въведено 2008 година и е работещо и осигурява повече приходи в бюджета. Защото от 2008 година до сега в резултат на кризата се отвори много ножицата между бедни и богати и много се увеличи броя на хората в България, които живеят под прага на бедност и на линията на социалното изключване. Това е една от причините и това се случи през тези години през които наистина е въведен този данък и е работел.
Второ, имаше упрек, въпрос, така не засягаме ли тези семейства, които най-много могат да допринесат за решаването на демографската катастрофа, вече я наричаме. В нашето предложение прогресивният данък е обвързан с облекчения за раждане на дете и за първо и за второ. Може би не го представихме добре в аргументите, но има и такова предложение в нашия закон.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други реплики, колеги? Не виждам.
Господин Танев, имате право на отговор.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Първо на господин Гьоков, че в Конституцията е записано социална, а не социалистическа държава, нека да уточним, защото именно социална политика се прави когато държавата има възможност, когато има приходи, когато бюджетът е стабилен, тогава можеш да правиш социална политика, другото е самоцелно преразпределение.
Що се касае дали през закона може да се решават и други проблеми, свързани с демографската политика – да, това са според мен отделни мерки. Аз бих предложил следващия път да ги разделите, защото част от мерките, свързани с насърчаване на демографската политика ние бихме подкрепили, но когато са опаковани в този закон, това категорично не е приемливо за нас. Но повече аргументи може би в зала, когато влезе законът.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Господин Кънев, имате думата.
РАДАН КЪНЕВ: Благодаря, господин председател.
Като начало да кажа позицията, че ще гласувам против този законопроект, но малко повече аргументи.
Първо, колеги, наистина според мен дълбоко е несериозно да се предлага капитално изменение в данъчно законодателство без финансови разчети, защото вие може да оспорвате тези на Министерство на финансите, но нямате ваши. Само на това основание не бих могъл да подкрепя изменение и то толкова сериозно изменение в данъчен закон, защото не става дума за въвеждане на някакъв облагаем минимум или както беше при кабинета „Орешарски“ някаква отстъпка за хората, получаващи минимална заплата, а става дума за кардинална промяна на модела на лично подоходно облагане.
На второ място, по отношение на възможните финансови разчети. Правени са разчети при въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната заплата при едни нива от порядъка на 300 лева, на минималната заплата. Тогава, ако не се лъжа, директният минус беше от порядъка на 700 милиона лева. Не знам дали съм съвсем коректен. Така че оттук нататък вече тезата, че става дума за увеличение на приходите в бюджета, която разви господин Гечев просто е несъстоятелна. Дали е необходимо увеличение на приходите в бюджета е съвсем отделен въпрос. Тук става дума за една таблица, при която фактическото влагане на заплата от хиляда лева, тоест – малко по-висока от средната работна заплата в страната, ще бъде, ако смятам правилно, 5,8% към настоящия момент, 5,4% за догодина предвид броя на хората, които работят на заплата до хиляда лева. Всъщност става дума за драстично намаляване на приходите от Данък върху доходите на физическите лице. Ясно е, че се предвижда възможна компенсация от увеличено потребление, съответно значително увеличени приходи от ДДС и задвижване на икономическите процеси, но това, пак казвам, изисква много сериозна обосновка, а не предположение, което да направим. По всяка вероятност все пак при тези размени, които залагате ще става дума за нетно намаление на приходите на Данък върху доходите на физическите лица, най-вероятно изобщо нетно намаление на приходите в бюджета на някаква социална цена на увеличаване на възможностите на бедните хора, но в такъв случай трябва да говорите за намаляване на приходите, а не за увеличаване, няма как да говорите за двете неща. Или казвате – струва си да намалим приходите, но бедните хора да разполагат с повече пари – ок, това е логика. Или казвате – струва си да увеличим приходите, но такава предлагате някаква таблица, която увеличава, защото ако видим статистически колко са заплатите над 10 хиляди лева месечно, ще видите, че това не може да компенсира 1% от загубата от заплатите под хиляда лева месечно, които ще се облагат на пет цяло и нещо процента. При всяко положение, око вървите по тази линия не може първата ставка в скалата да е 10% над минималната заплата, тя отива на 13-14, направете си сметките.
Не го казвам случайно, аз съм принципен противник на плоския данък, така че разбирам огромна част от аргументите ви, съществуват безброй аргументи, включително много по-добри от вашите за това да се въведе прогресивно облагане, но то изисква много по-сериозен подход. А после нещо отново в контекста на сериозния подход – не може да предлагате различна таблица за месечно и годишно възнаграждение. Или е неграмотност, или е скандално, едно от двете. Но при годишните възнаграждения вие предлагате чисто десет на сто до хиляда лева месечно, при месечното предлагате 5,8 на сто до хиляда лева месечно. Не може да има такава разлика, няма никаква причина на годишна база доходите до 420 лева месечно да са облагаеми, а на месечна база да са необлагаеми. Нито да се въвежда дискриминация на принцип дали се работи по трудово правоотношение или като самоосигуряващо се лице. Или си беден до 420 лева и не плащаш данък върху тези пари, или напротив – както е в момента – плащаш върху всичко. А и понеже казах, че съм по принцип по-скоро противник на плоския данък, един допълнителен аргумент. Дори законопроектът да беше перфектен от гледна точка на разчети от подобни разминавания, има един генерален принцип, който смятам, че не бива да нарушаваме в този парламент с трудното му мнозинство. Министърът на финансите носи наистина огромна отговорност по отношение на бюджета с цялата му приходна и разходна част. Естествено, че парламентът има право да промени данъчни закони, включително с много сериозен ефект върху приходната и разходната част на бюджета, неизбежно, но е в добрата демократична практика. Ако искаме да въвеждаме генерални данъчни промени, това става само по един начин и той е като спечелим избори действително. Трябва партия, която го е заложила в програмата си, казвате че имате калкулатор, това е великолепен предизборен метод, слага се на сайта на партията, рекламира се, но не може нито партия, която е взела 15-16%, нито такава като ДСБ, която не знае колко е взела, защото е в рамките на коалиция, да претендира да променя данъчната политика. В този парламент на няколко пъти вече чисто предизборно с цел да се бие клин между патриотите и ГЕРБ с цел да се изпробва мнозинството, с цел да се покаже колко е важна подкрепата на ДПС за правителството…. Не бива да си играем с толкова важен въпрос като плоския данък с елементарни политически цели и точно това става в момента.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики, колеги, към изказването на господин Кънев?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Кънев, с част от аргументите Ви съм съгласна, но с част не. Категорично не споделям мнението Ви, че дори да си партия в опозиция, независимо с колко процента, вие с по-малко, ние с повече, но в опозиция, не можеш да имаш позиция по тази тема и не можеш да я отстояваш чрез предлагане на законодателна инициатива. Нашата работа е тази, не само да имаме позиции, но и да ги отстояваме чрез законодателни инициативи. Така че нека да не отнемаме това право на опозицията. Въпрос на постоянство е когато опозицията вземе управлението да изпълни тези си намерения, разбира се. Тогава да не се откаже от тях, това е по-важно.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Ако няма, аз искам да се опитам да формулирам един въпрос към вносителите, защото позицията на партията, която представлявам е ясна през годините и тя не е променена.
Въпросът, който искам да задам е от гледна точка на концепцията за данъчна политика, сега съществуващата и тя е ниски преки данъци и широка данъчна основа и в този смисъл е моят въпрос. Ако примерно приемем идеята за прогресивна скала, прогресивно облагане на доходите на физическите лица преките данъци ще останат при същите нива, ще бъдат запазени или ще има промяна там? Само някои от колегите коментираха 10% ставка, която е ниска и тя не случайно е ниска, защото ако си спомняте тогава бяха трите десятки – 2008 година, знаете ги всички, това беше идеята. В този смисъл предлагате ли промяна на нивата на косвените данъци, защото сега 20% е ДДС? Тук имате ли идеята да промените нивата, размера на косвените данъци или не?
Ако няма други изказвания и въпроси нека да дадем думата на вносителите да направят коментар по това, което чухте.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Слушах много внимателно, имаше интересни аргументи, които чух, но да разсея някои съмнения.
Няма да коментирам политическия анализ, тук колегата Радан Кънев може би е прав, но все пак работата на една опозиция е да дава алтернативни варианти независимо дали в момента може да събере гласове или не, това е право и задължение на всяка опозиция да прави такива алтернативи. Но поне групата, която е работила по прогресивното данъчно облагане, което се внася три-четири пъти последните години с някои нюанси в таблиците, които предлагаме и които са сметнати много точно, ще стане дума и за това след малко.
Първо, да разсея някои съмнения, тъй като има неща, които няма защо да се дискутират, има „Евростат“, има статистика, но просто някои колеги не са длъжни и не работят с тази статистика и няма откъде да знаят.
Колега, не са увеличени с 10% прихода от Данъка върху физическите лица, а с много повече. Само че ще ви дам един пример. Да ви припомня 2008 година, инфлацията беше 12,6%, колега, и 6% и нещо икономически растеж, прави 18% и нещо. Нали следите мисълта ми. Ако са нараснали приходите с 10%, значи те са намалели с 10%, тъй като съберете инфлация и икономически растеж и дава разлика. Така че това е аргумент, който няма какво да го обсъждаме, има статистика, където пише, че е намалял приходът.
Вторият аргументи, който правя, абсолютно тази дискусия в парламента е излишна, това е събираемостта, бюджета спрямо Брутния вътрешен продукт, аз съм изнасял тези данни. България е на последно място в Европа, уважаеми колеги, средно с 37%. „Евростат“ казва, че средно в Европа са 45-47. Ако беше по-голяма събираемостта тя щеше да личи в числата, но не личи и в дискусията слагаме точка и се прекратява по този въпрос. Няма такива по-големи приходи. Ако беше така Швейцария, Япония и Щатите, колеги, щяха да имат плосък данък, за да събират повече, те са ходили в Оксфорд и Кембридж дълго на училище също, правят ги тези сметки, дайте да бъдем точни.
По отношение на конкурентоспособност ние сме на опашката на Европа. Къде плоският данък ни е повишил конкурентоспособността?! Ние сме на опашката на Европа. Румъния има малко по-висок плосък данък и те са на опашката преди нас. Напротив, страните с прогресивно данъчно облагане са най-конкурентоспособни и също няма място за дискусия, това са факти.
Инвеститорите. Де да беше така, но не е така. И първото тримесечие на тази година, до 2008 година инвестициите са, не разбрах, 9 милиарда евро ли са, пише в националната статистика и „Евростат“. Сега колко са, колега, 1,200 милиарда. Няма как да дискутирате, че 1,200 милиарда последните три години са повече от 9 милиарда, то противоречи на здравия разум. Няма такова нещо просто.
Тоест, имаме рекордно нисък плосък данък, рекордно ниски чужди инвестиции и на човек от населението и в абсолютен размер. Такива са фактите. Най-ниска конкурентоспособност. Тоест, нито един от тези аргументи, които ги слушам и се въртят в медиите, доста несериозни, те просто не се покриват с фактите.
Това, с което мога да се съглася и ще проследите гласуванията, тъй като тук защитаваме и авторитета на хората, които са правили сметки. Ние внасяме няколко варианта. Вярно ли е, че ние гласувахме тримата в бюджетна комисия против един наш вариант, който беше внесен, с което, цитирам, имаше загуба за бюджета. Аз ви се подписвам, че проф. Румен Гечев никога няма да подпише и да настоява за законопроект, който ще доведе, колега Ананиев, до загуби в бюджета, това няма да се случи никога. Целта е реформата да е такава, че да е социално справедлива, но тя задължително, това е наше дълбоко убеждение, трябва да доведе до по-големи приходи в бюджет. Ако сметките показват, че не довежда до такива по-големи приходи, ние трябва да променим таблицата, това трябва да е категорично. Тук става дума за рационалност, защото ние ако не осигурим по-големи приходи в бюджета за сметка на по-богатите горната част на средната класа и най-богатите, защото едва ли ще водим дискусия, тук няма ляво и дясно. Откъде накъде една медицинска сестра и една учителка ще плащат толкова, колкото един банкер, който взима 100 хиляди на месец или 80 хиляди?! Откъде на къде, в коя страна членка на ООН?! Така че има разлика. Въпросът не е толкова само на крайно ляво или на някакво дясно, става дума за икономическо мислене. Разбира се има и разлика, става дума за социалната политика. Но пак ви казвам – няма развита страна с десни правителства, да не се правим по-десни от Съединените щати или от Люксембург, където данъкът е около 50% върху доходите и повече. Да не говорим за страни, които имат водеща конкурентоспособност като скандинавските, които допреди няколко години имаха по 70% данък върху най-високите доходи в тези страни. Такива са фактите прости, няма как да ги отречем.
Следователно трябва да има по-подробна информация. Ние сме въртели във вариантите, които сме предлагали, няма да използвам имена, но бъдете спокойни – те са въртени през Министерство на финансите, с лично наше участие, да, с Министерство на финансите и излизат варианти с прогресивно данъчно облагане много умерено до 28-30% почти половината от максималното в Европа, което се прави, което гарантира на българския бюджет поне половин милиард лева допълнителни приходи.
С това ще завърша. Прогресивното данъчно облагане е господстващо в световната икономика, особено в развитие и високо конкурентоспособни страни. Там, където има прогресивно данъчно облагане по-високо има рекордно високи чужди инвестиции, просто данните са такива. Да ви казвам ли, че чуждите инвестиции на човек от населението са най-високи къде…, в Съединените американски щати, където данъкът е какъв … 50% върху доходите и 33% върху корпоративната печалба. Там отиват, отиват в Германия, пак на 45%, отиват в Китай, където пак е 45%. Така че няма нито един аргумент, който да подкрепя, че плоският данък е по-добър, просто няма. Тоест, в крайна сметка това, върху което трябва да се работи, заедно с Министерство на финансите да се проиграят варианти, в които да се види, ако има такова решение на правителството в резултат на нашите аргументи и убеждения, да се влезе в социалното преразпределение. По мое дълбоко убеждение и на колегите, с които сме ги работили, тези таблици в няколко варианта, трябва да бъде и с позитив за българския бюджет, за да има и средства за публично-частно партньорство и стимулиране на инвестициите. И тук съвестта ми е чиста, тъй като вие добре знаете, че аз бях против плоския данък в момента, в който го обявиха, че ще бъде въвеждан. И тук няма значение какво мисля аз, тук има разчети на ОИСД, колеги, има на нобелови лауреати, хиляди страници, които някои от вас са ги виждали, други не са, не им е това работа, мога да ви ги систематизирам и да ви ги дам. Има сравнителни анализи на световно известни институции в Германия, във Франция, които са категорични. Няма спор, че прогресивното данъчно облагане е по-добре за икономиката, по-добре за конкурентоспособност и по-добре социално, защото с това ще завърша – ако, не беше така Оксфорд, Кембридж, Колумбийски университет, Принстън щяха да препоръчват плосък данък.
Ще завърша с едно изречение, което съм използвал. Президентът Обама му зададоха въпрос от CNN на първите избори, единият от опонентите му, колега Кънев, от републиканците предлагаше плосък данък и го попитаха, цитирам, защото е лесно, господин Обама, какво ще кажете за плоския данък, идеята на неговия конкурент, на което господин Обама отговори – не ми задавайте тъпи въпроси, точен превод ви правя.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, че ми отговорихте на моя въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Питахте за косвените данъци. Извадил съм от Европейския съюз статистическа информация, не знам кога ще го обсъждате, ситуацията е същата, ние сме близко до европейските стандарти по косвени данъци. Отлично знаете, колега, че при нас е обърната пирамидата – съотношението на преки и косвени данъци. Вие питате, ако се намалят приходите от преките данъци, дали това ще води до увеличение на косвените? Моят отговор е категорично не. Не само, че не трябва да се увеличават косвените, а при схемата да се увеличат и приходите от преките данъци, защото това е доказано, че растат приходите, когато са добре организирани, а трябва да се търсят и варианта на диференциация на косвените данъци. И аз съм ви извадил тук по страни какво правят немци, французи, американци и каква диференциация има, тъй като ние и там нямаме диференциация. Има директива на Европейския съюз за минимум 5% на данък ДДС. За ваша информация има две страни, които са облагодетелствани. Великобритания и Ирландия, уважаеми колеги, имат нулеви данъци на хранителни стоки, на детски дрешки и на лекарства. Но понеже въвеждането на европейската директива е след приемането им в Европейския съюз те имат право на дерогация и в момента преговорите, да видим какво ще стане с референдума във Великобритания през юни, но и в момент е обект на преговори въпроса за ДДС нулевото във Великобритания спрямо другите страни, защото цяла Европа протестира срещу тези изключения, тъй като това поставя различни конкурентни предимства.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гечев.
Колеги, ако няма други изказвания, закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 3 „Против“ – 7; „Въздържали се“ – 2.
Не се приема предложението.
Благодаря ви, колеги, за участието в дискусията по тази точка от дневния ред.

4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 654-01-50, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 07.04.2016 г.

Заповядайте за представяне на проекта.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господа заместник-министри, уважаеми народни представители, уважаеми гости, България е в тежка демографска криза. Според данните на националната статистика населението устойчиво застарява и намалява. Остават високи нивата на общата и детската смъртност, населението на България към 31 декември 2015 година е 7 153 784 души. У нас живее 1,4 на сто от гражданите на Европейския съюз и страната ни е на 16-то място по брой на населението, непосредствено след Австрия и преди Дания.
През 2015 година общо за страната са живо родени 65 950 бебета. Коефициентът на раждаемост за страната е 9,2, средната възраст на майките при първо раждане на дете 26,7 години, а при второ – 28,1 година. Държавата ни няма концепция за справяне с този изключително важен проблем. Той може да бъде решен освен с повишаване на общото благосъстояние на населението и с насърчаване на раждаемостта в страната. Първа стъпка в това отношение е прилагане на мерки за повече социална защита на семействата с малки деца у нас. Така младите хора ще бъдат насърчавани да създават семейства и да планират раждането на деца като определящ фактор в тази посока – отглеждането и възпитанието на децата.
Внесеният от нас законопроект предвижда намаляване на стандартната данъчна ставка за храни за кърмачета, преходни храни, пелени за еднократна употреба за бебета, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждане, детски седалки за автомобил, доставка на услуги за домашни грижи, както е домашна помощ и гледане на деца, възрастни хора, болни лица и лица с трайни увреждания.
Със заключителните разпоредби в законопроекта предвиждаме промените да влязат от 1 юли 2016 година, което обаче би могло да бъде променено между първо и второ четене, като се постави условие да бъде в сила от 1 януари 2017 година, което да бъде гаранция за планиране на приходите в бюджета и ще даде достатъчно време за изпълнение на планираната промяна и на нейната реализация. Това може да го разглеждаме и като средство за облекчаване на родителите, отглеждащи деца. Намаляването на разходите ще помогне на социално-слабите и финансово нестабилни български граждани в отглеждане на дете и ще има положителен икономически и социален ефект.
Средствата, събиране от облагане с Данък добавена стойност на посочените доставки и услуги са пренебрежимо малки, промяната не влияе съществено върху бюджетната рамка. Намаляването на данъчната тежест за доставка на услуги за домашни грижи, както и домашната помощ и гледане на деца, възрастни и болни хора има за основна цел да направи достъпна услугата, която в същото време интегрира хората в неравностойно положение към социално-икономическия живот на страната. То ще има благоприятни последици и за повишаване на заетостта особено в малките населени места с преобладаващо възрастно население.
Промяната, която предлагаме ще доведе до намаляване процента на безработица при хората в предпенсионна възраст.
Законопроектът е съобразен с европейското законодателство, не го нарушава. Директива на Съвета на Европа от 2006 година ни дава възможност да установим режим, при който да се предлагат една или две намалени данъчни ставки и редица държави членки са се възползвали от възможността за въвеждане на намалени данъчни ставки. Няма да цитирам къде и в коя страна са намалени ставките. Няма пречки това да бъде прието и в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, колеги.
По този законопроект имаме становища на двете министерства – на финансите и на труда и социалната политика. Има становище и на Българска търговско-промишлена палата, както и становище на Агенция за закрила на детето. Всички сте запознати с тях.
Откривам дискусията, имате думата за изказване.
Заповядайте, госпожа Тодорова.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нашата парламентарна група няма да подкрепи проекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Разбира се ние сме запознати с предоставените становища и напълно ги подкрепяме. Аз няма да се спирам на всички аргументи, искам само да изложа два от тях.
Ние отчитаме факта, че със закона се предлага намаляване на ставката за посочените в § 1 изброени продукти и услуги от 20 на 5%, което разбира се би облекчило младите семейства с малки деца, както и семействата на болни лица с трайни увреждания при полагане на ежедневни грижи за тях.
От предложената разпоредба обаче не става ясно как тя ще се отрази на лицата, посочени като целева група, както и няма никакво ограничаване на кръга от лица, които ще се възползват от тази преференция. За нас има и неяснота по отношение на предложения кръг от стоки, за които се предвиждат данъчни облекчения как точно те са избрани да бъдат включени в предложените и изброени в § 1.
На второ място за мен аргумент с тежест представлява и този, че предложените стоки и услуги, които са включени в законопроекта попадат в обхвата на Директива № 2006/112 ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на Данъка върху добавената стойност, която пък показва, че държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки, но не повече от 5%. Тук следва да отбележим факта, че България към настоящия момент вече се е възползвала от предоставената възможност в директивата за въвеждането на две намалени ставки, а именно знаем, че с нулева ставка се облагат изрично посочените в закона доставки, а с 9% ставка се облага настаняването, представянето на хотели и подобни заведения и не трябва да забравяме факта, че Данък върху добавената стойност е основен източник на приходи в републиканския бюджет и подкрепяме напълно становището, че намаляването на ставките за ДДС ще премени установения в момента баланс, което ще създаде предпоставка за бюджетни загуби, чието финансиране според нас ще е за сметка на данъкоплатците.
Поради тези два основни аргумента, има и други, които аз ще доразвия в пленарна зала при внасяне на проекта в нея, ние няма да подкрепим така внесения проект на закон.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Тодорова.
Реплики, колеги, по нейното изказване.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Тя започва от Вашето изказване, господин председател, от Вашия въпрос. Наистина големият смисъл на предлаганата от нас данъчна промяна е да направим първа стъпка и тя като цяло има една задача – да промени това съотношение между преки и косвени данъци и този закон за ДДС е именно едно първо предложение и наистина смисълът на този закон е да наруши тези баланси, затова го и правим.
Искам да ви кажа, че България, колегата Гьоков добре описа в мотивите на законопроекта, от който сме се водили да направим това предложение, сегашното демографска и социална характеристика на българското общество и ние не можем да си затваряме очите пред това и един от инструментите, който имаме чрез данъчното законодателство е да търсим решение. Това израз на нашето решение, на нашето разбиране и аз съм готов да коментираме тук кръга на услуги или на стоки, които могат да бъдат обхват на това дали едно или друго ще бъде с по-голям ефект. Отказът от разговор по тази тема считам за изключително неуместен на фона на ситуацията, в която се намира нашата страна.
Професор Гечев изнесе една лекция за това какво е състоянието в Европейския съюз. Аз искам да ви кажа, че развити европейски и социални държави, към които ние се стремим да подражаваме те имат такъв тип ставки. Аз мога да ви кажа и какво е състоянието на Белгия, която от 21% има 6% и 12%. Чехия има и тя 15% и 10%. Финландия, може би скандинавските държави са най-добрият пример, към който би трябвало да се стремим, те имат за учебници, за книги, за лекарства 10% ставки. Вашият премиер дава най-често Германия като пример за България. В Германия знаете, че ДДС е 19%, но същевременно има 7% за храни, за обществен транспорт и затова мога да приема да имате едни или други забележки, да искате едно или друго нещо да бъде анализирано и включено, но въобще отказ от това да не въвеждаме диференциран подход на определянето на ДДС считам за абсолютно анархичен в България. Знам това мнение на Министерство на финансите, но мисля, че то се отнасяше към един по-ранен период на време, когато данъчната администрация според мен нямаше още този капацитет да неутрализира евентуални възможности за злоупотреби и за измами. Аз мисля, че ние развихме една данъчна администрация на прилично ниво и тя в момента може добре да управляват такъв процес.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз не разбирам принципното ви против диференцираната ставка, защото вие казвате, че сте против диференцираната ставка. Аз си мисля, че по някакъв начин трябва да я борим тази демографска криза. Ние предлагаме нещо, с което няма да решим в цялост проблема, защото проблемът не се разрешава само с това, но това е една помощ, една крачка в тази посока.
Аз бих се съгласил да коментираме тук обхвата на стоките и на услугите, както казахте вие – защо тези, защо не други. Съгласен съм да коментираме тях да ограничим или да ги разширим ако трябва. Съгласен съм дори да коментираме размера на тази диференцирана ставка – дали да е 5%, дали да е 9%, като другата, която сме приели вече, да присъединим тази нова ставка, дали да я направим нулева ставка за тези храни. Но не съм съгласен и не разбирам какви са ви мотивите принципно против това. Защото стана ясно, че и в развити страни и в нетолкова развити има такива диференцирани ставки именно за тези детски пособия и т.н., дрехи. Ако можете да ми отговорите защо сте принципно против тази диференцирана ставка? Иначе всичко друго е въпрос на дискусия, въпрос на сметки и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин Павлов, трета реплика.
ПАВЛОВ: Съвсем накратко. По мой спомен, ако не се лъжа миналата година, още юни месец приехме решение, с което възложихме на правителството да се изготвят краткосрочни и средносрочни мерки във връзка със справяне с демографската криза, която вече се превърна според мен в катастрофа. Това е една, макар и минимална стъпка във връзка с изпълняване на тези мерки през Закона за данък върху добавената стойност и тъй като тук и в предишната тема коментирахме и се даде пример с Румъния, вие знаете в Румъния намалиха ДДС от 24 на 20%, освен това за всички храни и напитки там е 9%, а за да стимулират тяхната култура по отношение на учебници, на книги, на билети за опера, театър и т.н. е 5% ДДС и тук ни се даде Румъния като положителен пример. Аз не мисля, че намаляването на ДДС за детските храни ще се отрази (споменахме го тук в самото представяне) толкова зле на фиска като цяло. Напротив, мислим, че това е една първа стъпка във връзка със справянето с тази криза, която вече наистина е станала катастрофа – демографската. Всяка година се раждат все по-малко деца, все по-голяма е смъртността, терминал две вече е задръстен, хората напускат България, защото не могат да отгледат и да раждат деца в България заради високата безработица и голямата отворена ножица между бедни и богати.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожо Тодорова, имате право на дуплика.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Аз съм съгласна с част от аргументите на колегите, те са прави за това, че в България има демографска криза, за това, че трябва да се набелязват мерки за това как да се справим с нея, но не мога да се съглася, че именно по този начин с въвеждането на намаляване на процентите това ще допринесе за решаване на този така важен въпрос за България. Аз, за съжаление съм юрист по образование, не съм икономист, не мога да аргументирам може би правилно позицията си по отношение на директивите и на това, което България е длъжна да изпълни в законодателната част. Опитах се да го изложа като част от аргумента, тук знаем, че има министър на финансите, ако е необходимо той ще го доразвие, но мисля че колегите, които се изказаха са икономисти, поне така в изказванията пролича на някои от тях и може би по-добре от мен могат да преценят този аргумент, на който обаче те не казаха нищо, те засегнаха само социалната част. Аз в своето изказване отбелязах, че ние отчитаме този факт и сме съгласни с това, че трябва да има подобряване в тази част.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Тодорова.
Господин Танев, Вие имате думата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Професор Гечев много правилно излезе, защото той влезе в противоречие сам със себе си, защото този законопроект намалява приходите на бюджета. Колко ги намалява, мисля че вносителите не са представили никакъв разчет, по-скоро ме притеснява и това, което те казват – не мисля, че толкова много намалява. Нали разбирате, ние в момента сме на тема разсъждения, мислене и т.н., бюджетът работи с конкретни числа. Всяко намаляване на ставката означава намелени приходи и означава, че трябва да има и намалени разходи, освен ако не искаме нов дълг. Тоест, когато намаляваме приходите на бюджета, трябва да казваме кои разходи намаляване или съответно увеличаваме ли дълга.
Що се касае дали това е мярка за демографска политика, вероятно да, но само с тази мярка ли? Ние през данъчната политика с едно пипване на данъчната ставка ли решаваме всички проблеми. Нима не е добре да се обсъдят всички мерки за демографската политика, включително възможността през образователната система, привличане на студенти и т.н., тоест – много по-комплексен подход, а не единственото пипане на данъчната система без ефект, който можем сега да укажем и мисля, че Министерство на финансите много правилно са казали, че всъщност отварянето на тази възможност, намаляването на ставката има много голям риск от започване на данъчни измами, защото пред предпоставката да бъдат декларирани онези стоки като такива с намалени ставки е огромна. Колкото и добре да работи нашата данъчна администрация нека да не я предизвикваме и дърпаме дяволът за опашката.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Танев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не мога да се въздържа, господин Танев. Вие казвате – с едно пипване. Ние предложихме дискусия в парламента. Решихме парламентът и социалното министерство да излязат с комплекс от мерки, не ги видяхме. Казахте, че намаляваме приходите, аз до безкрай съм възмутен от това, че ние постоянно гледаме за тези приходи. Хората къде са, нали тези приходи са за хората. В крайна сметка тази държава да се грижи за приходите за стабилността на държавата или за хората. И ми казвате, че ще води до нови дългове. Че сега като гласувахме 16 милиарда, аз не видях нещо да се промени. И пак ви казвам, защо сте принципно против намаляване на тези разходи и казвате, че нямаме разчети. Дайте да подкрепим принципно намаляването на данъчната ставка и тогава от финансовото министерство да кажат, че 5% е много ниско, да го свалим от 20 на 19, ще ви разбера аргументите, но принципно да сме против, защото щяло да се намали еди какво си или пък ще съборим държавата – не съм съгласен с такива приказки. Както вие смятате, че моите приказки при представянето на законопроект не аргументират достатъчно, че няма да намалят приходите, вие не ми казвате нищо, че в случая ние ще срутим системата като намалим ДДС на детските храни например. Защо подхождате принципно против това? Няма да решим демографския проблем разбира се, но ние предлагаме това, ще предложим и друго, още утре ще го внесем като законопроект. Вие не подкрепяте нищо, защото казвате, че се работи на парче, а в същото време управляващите не предлагат никакво решение на тази демографска криза. Така аз не знам до къде ще стигнем. Принципно против не го приемам. Пак казвам, да говорим за това, че 5% е много ниско и ще се отрази много сериозно на фиска, тогава предложете 15 или 19%, но да покажем някакво отношение по този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Позволявам си и аз да възразя на колегата Танев, защото от една страна твърдим, че се борим срещу контрабандата и имаме огромни успехи в рамките на два-три милиарда и по никакъв начин не мога да приема, че едно предложение, което ще направи диференцирани ставки щяло да затрудни работата на данъчната администрация и ако доведе до възможност за злоупотреби затова ние трябва да се откажем да провеждаме такъв тип възможност за политика. Това по никакъв начин не мога да го приема. Плюс това аз мисля е го казах, че достатъчно време развиваме тази данъчна администрация и тя най-малкото има някакво самочувствие според мен и натрупан немалко опит. И ако ще се равняваме ние трябва да се равняваме по тези развити европейски социални държави, които го правят и не може да бъде аргумент, че при нас това ще има и определени рискове и заради това никога да не въвеждаме такъв тип.
Иначе, колега Танев, Вие сте прав, това е една много малка и незначителна стъпка. Аз съм абсолютно съгласен с Вас и ние сме имали голям спор, когато я предлагаме тази стъпка. Но идеята беше, че считахме, че от тази малка стъпка може да се направи консенсус и подкрепа, защото когато предлагаш нещо за бъдещето на страната и когато предлагаш нещо като политика за децата на България аз мисля, че ние трябва да имаме разбиране и общо съгласие и загриженост. Аз виждам, че ние за малката стъпка не можем да постигнем такъв тип съгласи, какво ли остава за една средносрочна, краткосрочна политика на правителството с оглед преодоляване на демографската ситуация в страната. Без преодоляване на тази демографска ситуация ти не можеш да имаш никаква конкурентна икономика в дългосрочен план и никакви конкурентни предимства като държава и оттам нататък всичко многократно мога да ви казвам като ефект върху икономиката на страната. Така че ние не стигнем ли до съгласие по този въпрос…., пък нека да не бъде наше предложението, направете го вие, ние ще го подкрепим, но без прелом в това отношение и разбиране на политика и на подход ние трудно ще изведем България на една добра перспектива. И пак казвам, аз също съм недоволен от това предложение, което правим, ние сме го направили в минималния вариант с оглед ситуацията в българския парламент, декларираните публични позиции на основните партии, но с надеждата, че това може да бъде основата на някакво съгласие и първа стъпка.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Говорейки за приходите аз веднага обръщам внимание, че говоренето за приходи означава говорене за разходи. Ако ние сме съгласни, че тази стъпка би намалила приходите автоматично означава да кажем кои разходи ще бъдат намалени. Въпросът тук вече е на политика, дали политиката, включително и социална, демографска, да се прави през по-високи приходи, през по-висока събираемост и целеви разходи в тази посока или отваряне на вратичките, намаляване на данъчните ставки, през които вратички могат да минат значително по-големи злоупотреби, контрабанда и т.н., което пък още повече би намалило приходи.
Иначе аз се радвам, че сте съгласен с това, господин Бойчев, че това е много малка крачка. Според мен това въобще не може да бъде и крачка в тази посока. Аз съм готов на диалог да говорим за цялостна политика в областта на демографията. Много пъти и в тази комисия аз имам възможност да настоявам пред министър Калфин и да го критикувам в тази посока, така че готов съм, протегната е ръката за това, но не считам, че това е пътя, по който трябва да минем.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, аз искам да формулирам един много кратък въпрос.
Съгласно директивата право на държавите членки е да определят кои са стоките и услугите, които могат да бъдат предмет на диференцирана ставка, те трябва да са не повече от две и не по-малко от 5%. Не смятате ли, че въвеждането точно на тази диференцирана ставка за стоки и услуги за деца ще доведе до лавинообразно искане примерно на лекарства и на други стоки и услуги, които са не по-малко важни от гледна точка на отношението им към демографски проблеми?
Това е един много кратък въпрос. Ще ви моля накратко да отговорите.
Госпожа Нинова е готова да отговори. Господин Ананиев и той иска да се включи, но в следващата точка от дневния ред вероятно.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Смятаме и не само смятаме, виждали сме го и на практика как става. Като отворим тази дискусия различни общности атакуват с предложения, но е въпрос на приоритети, коя политическа сила или кое мнозинство или кое управление смята, че това е по-важно от друго. Ние сме преценили, че това е нашият приоритет – демографската криза и това е едно от средствата, с които можем да се борим.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги, други изказвания?
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Данък върху добавената стойност, с вносител Михаил Миков и група народни представители.
Който е съгласен този законопроекта да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
Приема се.
Не се приема предложения законопроект.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., № 602-02-18, внесен от Министерски съвет на 11.05.2016 г.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Иванка Христова, заповядайте.
ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател!
Дами и господа народни представители, през 2008 година 40-ото Народно събрание тогава ратифицира част от стандартите на конвенцията. Това са: при медицински грижи, обезщетения за болест, обезщетения за старост, обезщетения за трудова злополука, семейно обезщетение, обезщетение за бременност, раждане и обезщетение за преживени лица. Останаха непокрити само два стандарта, единият е обезщетение при безработица, другият – обезщетение за инвалидност.
Към този момент след изчисления, които сме направили в Министерство на труда и социалната политика имахме възможността да ползваме като членове на Административния съвет на Международната организация на труда /МОТ/ техническа помощ и експертите от Департамента за международни трудови стандарти и Департамента по статистика в МОТ ни съдействаха за правенето на тези изчисления, които показват, че ние сме в състояние да ратифицираме тези стандарти. Съгласно изискванията на този международен документ минималният размер на обезщетения при безработица трябва да е поне 45% от последните трудови доходи, изчислени по методиката на конвенцията.
Към този момент изчисленията показват, че при обезщетения на квалифициран работник би се постигнало 50.4% заместимост на доходите, а при неквалифициран работник обезщетението ще постигне 51.1% заместимост. Следователно в България и при настоящите нива към този момент на обезщетение и осигурителни вноски минималният стандарт на конвенцията е покрит.
Това е в основни линии.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожи Христова.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри и гости, уважаеми народни представители, изразявам пълната моя подкрепа за ратификацията на този основополагащ международен акт в областта на социалната сигурност, каквато е Конвенция № 102. Това е една конвенция, която с право можем да наречем флагман на всички конвенции на МОТ и спокойно можем да я наречем конвенция за социална сигурност.
Изразявам моята подкрепа и подкрепата на парламентарната група на „БСП лява България“, защото живеем в 21 век и имаме претенции да сме цивилизована и социална държава членка на Европейския съюз и не е допустимо да не сме се присъединили в пълна степен към един такъв важен документ. Със закон от 13 юни 2008 година българският парламент е ратифицирал тази конвенция и с това Република България поема задълженията произтичащи от по-голямата част от разделите на тази конвенция. Не сме се присъединили към Раздел ІV „Обезщетения за безработица“ например. Тогава експертният анализ е показал, че ние не покриваме изискванията на този Раздел ІV. Сега пет години по-късно сме стартирали нов експертен анализ за преценка покриваме ли минималния стандарт. Стигнали сме до извода, че го покриваме и можем да ратифицираме в пълнота конвенцията.
Няма да се спирам на важността на тази ратификация, но няма как да не обърна внимание по отношение на нивата на обезщетенията за безработица и изчисляване по националната ни формула, сравнявайки ги с нивата на стандарта на конвенцията. В България минималният средномесечен размер на обезщетението за безработица е 7 лева и 20 стотинки, определен с бюджета за 2016 година, но без промяна в последните години. Няма как да смятам това за нормално, най-малкото заради инфлацията и други – нарастване на минималната работна заплата и т.н. Ако направим един непретенциозен анализ на статистиката на Националния осигурителен институт ще видим, че хората, които взимат минималното обезщетение за безработица са се увеличили през последната година. Всеки четвърти от регистрираните взема минималното обезщетение от 154 лева. Това означава, че е осигуряван на минималната работна заплата и взима по 7.20 лева на ден. Обезщетението не е променяно през последните пет години. Остава същото и за 2016 година. Миналата година делът на хората, получаващи минимално обезщетение и бил 23 на сто, наред с още 12 на сто, които взимат между 150 и 200 лева месечно. Ако направим една сметка 7.20 лева на ден, 154 лева на месец, това са 36.67% от минималната работна заплата. Миналата година поне беше 40.53% от минималната работна заплата. Не знам сега как е изготвен, ще употребя една дума, с която може би ще ви обидя, но как е стъкмен този нов експертен анализ за преценка покриваме ли минималния стандарт по конвенцията по Раздел ІV на конвенцията, но няма как у мен да се остане чувството, че нарушаваме стандартите на МОТ и по-скоро сме ги докарали на книга, само на статистика тези минимални стандарти. Това ми чувство е провокирано и от факта, че през последните пет години размерът на минималното обезщетение не е променяно. Защото ние можем да се самозаблуждаваме и дори това мое твърдение да не е вярно и по някакъв начин покриваме тези минимални стандарти по Раздел ІV на конвенцията, но ги покриваме на ръба и адекватността на размера на минималното обезщетение за безработица у нас не е на нивото, което трябва да бъде и което да гарантира достойно съществуване на лицата, хората, останали без работа.
Мое убеждение е, че след като е определена горна граница на обезщетението за безработица 60% от средния осигурителен доход на лицето, трябва още със следващия бюджет на Държавното обществено осигуряване долната граница да бъде определена на 60% от минималната работна заплата, което към сегашния момент е 12 лева на ден, 252 лева на месец – пак ниско обезщетение, близко до прага на бедността, вече доста по-близко до прага на бедността. Иначе се обезсмисля мотивацията на хората, въобще за необходимостта на хората да се осигуряват за безработица при такива ниски обезщетения, които в момента са 51% от официалния праг на бедност.
Това е моето и на „БСП лява България“ виждане по този въпрос и сме последователни в това отношение. Такива са били предложенията ни по проектобюджетите за 2015-2016 година, такива ще бъдат и по предложенията ни за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 година. Надявам се силно, че пактът за пълна ратификация на Конвенция № 102 ще накара народните представители да се замислят сериозно по въпроса с обезщетенията при безработица и ще принуди правителството към конкретни мерки за повишаване качеството на осигурителната защита на българските работници и служители и адекватността на обезщетенията им.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Коментар. Говорите за мотивация за осигуряване, но нищо не казвате за мотивация за търсене на работа. По-добре доходи от труд, отколкото обезщетение. Но това е дълга дискусия.
Колеги, други мнения? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), с вносител Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се с консенсус.

2. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2014 г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2014 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2014 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2014 г., внесен от Министерски съвет на 25.09.2015 г.

Господин Ананиев, с извинението, че Ви накарахме да чуете тази дискусия, която не е без значение, заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, ако знаехме, че ще се гледат тези два закона, аз щях да поканя хора от данъчна политика, които са участвали в писането….
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин заместник-министър, когато каним съответните представители на министерства, ние представяме дневния ред, а в този дневен ред влизат тези точки.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Явно не са ми казали на мен.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Това е по-малкият проблем.
Сега отчета на бюджета.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, вие имате представа от книжката, която сме представили, дебела, стотици страници.
Аз съм се опитал да направя едно малко резюме на доклада и отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2014 година. На база на данните от годишните отчети за касово изпълнение на бюджета от първостепенните разпоредители 2014 година ние завършихме с дефицит на консолидираната фискална програма на касова основа в размер на 3 милиарда 72 милиона 900 хиляди лева, което представлява дефицит в размер на 3,7% от БВП.
Веднага искам да ви кажа, това разбира се не е свързано с тази точка, но 2015 година дефицитът който направихме 3% от БВП. За тази година знаете, че предвиждаме 2% и в 3-годишната бюджетна прогноза за 2017-2018 и 2019 година намаление до 0,5%, тоест – консолидиращи мерки, с които влизаме във фискалните правила, които сме си поставили като политика в един средносрочен период от време.
През 2014 година делът на приходите от БВП достигна 35,8%, което е намаление с 0,3% пункта спрямо нивото през 2015 година. Спрямо прогнозата от есента на 2013 година, залегнала в разчетите на Закона за бюджета на 2014 година преди актуализацията от месец ноември относителният дял на приходите в БВП е по-нисък с 2,2%. Освен твърдо оптимистичните прогнози на етапа на планиране по отношение на приходите негативен фискален ефект оказаха редица вътрешни и външни фактори, които не можаха да бъдат отстранени в пълнота в началния етап на планирането. Основните вътрешни фактори бяха влошената политическа среда в страната, ликвидния натиск върху банковия сектор, продължилите силни дефлационни процеси, нанесените сериозни щети от природните бедствия, сериозния недостиг на средства за сектор „Здравеопазване“ и някои други основни публични сектори.
От външните фактори основно се откроиха ескалиралата криза в Украйна, последвалите санкции и контрасанкции от страна на Европейския съюз към Русия и на Русия, значителните отклонения от прогнозните цени на енергоносителите и горивата на международните пазари, курса на щатския долар и други. Насочените външни и вътрешни фактори, както и твърде оптимистичните допускания на етапа на планирането на приходите са в основата на по-песимистичното представяне спрямо първоначалните прогнози, които от своя страна наложиха актуализация на рамката по приходите и приемане на ЗИД на Закона за бюджета на страната за 2014 година. Общо разходите по консолидираната фискална програма през 2014 година са в размер на 39,5% от БВП, което представлява нарастване с 1,6% спрямо предходната година.
Акценти в разходните политики за годината бяха по-високите публични инвестиции в подкрепа на икономическия растеж, засилване на социалната ангажираност на държавата към най-уязвимите групи от населението и осигуряване на нормалното функциониране на бюджетните системи съобразно одобрената в края на 2013 година бюджетна рамка. Тази рамка обаче бе планирана при допускане за стабилизиране на политическата среда, ускоряване растежа, прекъсване на дефлационния натиск върху икономиката и положителни очаквания по отношение на външната среда, които не се случиха така, както ние очаквахме.
В хода на бюджетната година възникна напрежение в някои бюджетни системи, основно в секторите на здравеопазването и вътрешния ред и сигурност, както и натиск за осигуряване на средства за преодоляване на последствия от природните бедствия за справяне със засиления бежански поток и други, което оказа натиск върху разходната част на бюджета.
Негативно влияние по отношение на разходите оказа и временното замразяване на плащанията от страна на Европейската комисия по две оперативни програми, което наложи осигуряване на национален ресурс за изпълнение на проектите по отблокирането на спрените плащания. Тези фактори, както и отлагането на актуализацията на бюджета за след изборите от октомври 2014 година не позволиха предприемането на достатъчни по размер мерки за свиване на разходите в рамките на бюджетната година, които да компенсират изоставянето в приходите. Въпреки това като относителен дял в БВП разходите остават с 0,3% от БВП по-ниски от планираните в първоначалните разчети на държавния бюджет за 2014 година, а недостигът на средства за планираните в първоначалните разчети на закона за 2014 година посочените по-горе бюджетни системи бе осигурен чрез преструктуриране, приоритизиране и оптимизиране на разходите в други системи, като не се допусна значително увеличаване на посочените задължения в края на годината спрямо отчетите за предходната година.
Тук сме се опитали да дадем някои конкретни цифри за приходите, разходите, данъчни, неданъчни приходи. Не зная дали е необходимо в такава дълбочина да навлизам.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Те много подробно са дадени в материалите.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Те потвърждават тези общи макроикономически данни, които дадох в първата част на изложението. Може би да кажа само накрая, че 3 милиарда 72 милиона е бюджетното салдо – 3,7%. Кои са основните акценти по отчета за изпълнението на консолидираната фискална програма за 2014 година и изпълнението на приходите и помощите по консолидираната фискална програма спрямо актуализираните годишни разчети. За 2014 година е 98,1%, а по държавния бюджет – 97,2%. Общите разходи, включително вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз по консолидираната фискална програма за годината представлява 98,2% от годишните разчети за 2014 година, а по държавния бюджет разходите, трансферите и вноската в бюджета на Европейския съюз представляват 97,1% от планираните за годината. Дефицитът вече го казах.
Фискалният резерв. Това може би е хубаво да го кажа. Към 31 декември е 9,2 милиарда лева, в това число 8,1 милиард лева депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,1 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицираните разходи, аванси и други, свързани с Европейската комисия.
По отношение на държавния дълг предвидените законови ограничения са спазени, като размерът на държавния дълг към 31 декември 2014 година е 22,1 милиарда лева или 98,2% от заложения лимит за максималния размер на държавния дълг към края на 2014 година, който беше 22,5 милиарда.
Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Аз имам един сериозен, според мен въпрос. Малко съм притеснен, защото и аз съм участвал в планирането на приходите от осигурителни вноски. С 390 милиона са повече, близо 400 милиона повече събраните осигурителни вноски. Това едва ли се дължи на някаква свръх икономическа активност, още повече говорим за политически кризи и т.н. през този период. Едва ли това е някаква свръх активност на данъчната администрация. Това вероятно е резултат на планирани по-ниски приходи. В това едва ли има някакво съмнение. Ако го казвам този аргумент казвам го, защото когато миналата и тази година предложихме в хода на бюджетната процедура по-високи осигурителни приходи вие ни казахте, че това няма как да се случи, това е максимума. От тази гледна точка задавам този въпрос, за да приключим с отчета на бюджета.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, Вие знаете, че по принцип когато се разработва държавният бюджет, в това число и консолидираната фискална програма, където участва бюджета на ДОО по принцип Министерство на финансите го прави по един по-консервативен вариант, в който да сме сигурни настина, че това, което предвиждаме ще се случи и ако има нещо, което допълнително да дойде, то ще подобри, но няма да влоши да речем общите фискални показатели.
Освен това обаче, това не е самоцел. В последните две-три години може би вие виждате, че НАП засили много контролната си дейност, проверките и т.н. и в НОИ и в Здравната каса има тенденция към доста сериозно увеличаване на приходите по двата бюджета. Така че може би комплексни са факторите. Има разбира се и раздвижване в икономиката, намаляване на безработицата, което също дава. Така че трите фактора може би в различна степен, но допринасят до този извод, до който Вие сте стигнал.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Аз съм стигнал до този извод, защото от осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване са близо 400 милиона.
КИРИЛ АНАНИЕВ: 392 милиона.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: От здравни вноски – 124 милиона.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Не са малко.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Което означава 500 милиона. Разбирам да се разминат очакванията за приходите със 100 милиона, с 200, но с 500 милиона ми се струва малко повече. Разбирам консервативният подход при планирането на бюджетните приходи, но от това зависят и бюджетните разходи. Ако искаме да не стягаме колана до последната дупка, трябва да сме малко по-внимателни при планирането на приходите. Не казвам, че и аз съм бил от най-внимателните…
КИРИЛ АНАНИЕВА: Специално в здравната част имаше и еднократни фактори, които повлияха, предни години. Това се усети миналата и по-миналата година.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, въпроси, други, коментари? За Сребърния фонд няколко думи.
Защо тези близо 2,5 милиарда нямат никаква доходност от лихви, както е било примерно през 2010-2011 години и преди това?
КИРИЛ АНАНИЕВ: През 2015 и 2016 година продължава политиката на консервативно управление, което е отбелязано и в приетия с РМС № 737 от 2015 година дългосрочна инвестиционна политика и средносрочна стратегия за инвестиране на средствата за периода 2016-2018 година. Този подход е актуален особено през 2016 година предвид новите принципи в лихвената политика на БНБ, които са в сила от 4 януари тази година. Новата лихва на политика допуска възможност за начисляване на отрицателна лихва върху публичните средства на всички клиенти, които имат открити сметки в БНБ и тези отрицателни лихви ще бъдат поети за сметка на централния бюджет. Няма как, когато в целия свят лихвената политика се променя ние да правим някакъв оазис, което няма как да съществува.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Това ми е ясно. Ако го задавам този въпрос той не се отнася само за Сребърния фонд, отнася се за пенсионните дружества и т.н., които имат възможности, имат инвестиционни инструменти за инвестиции на регулиране на пазари и в европейските държави, което също е в този контекст. Това е една сериозна дискусия и трябва оттук нататък да внимаваме, как да го кажа – не знам, не знам каква дума да използвам.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз си мисля, че тук се търси и баланс между сигурността и евентуално някаква доходност. Търсим го, но не може и да рискуваме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Интересът на осигурените, когато става въпрос за осигурителни фондове и интересите на фиска, когато става въпрос за публични финанси. Това е основният аргумент и затова казвам, че няма баланс. Няма как в безрискови инструменти да се инвестира и да търсим някаква доходност.
Заповядайте! Колеги, участвайте в тази дискусия, която аз я обърках изцяло.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Може ли само едно допълнение към заместник-министър Ананиев.
Като член на Управителния съвет на Сребърния фонд отчитаме 2014 година – това, което каза господин Ананиев по отношение на решенията, които е взел Управителният съвет за консервативното управление и предпоставките на нулевите нива на лихви и депозитите в БНБ и доходността, която всъщност е отрицателна и налага допълнително средства, които да се покрият от републиканския бюджет.
Искам само да допълня, че през 2012 година Управителният съвет на фонда изготвя един проект на изменение на Закона за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Безспорно това е публичен ресурс, който се управлява така, както се управлява и ресурса, който е в Учителския пенсионен фонд, ресурса, който има във Фонда за гарантиране вземанията на работници и служителите при несъстоятелност на работодателя. Вие знаете, че този законопроект не стигна до разглеждане в пленарна зала. Така че по принцип консервативното управление на средствата на този етап е единствено възможните и то в рамките на Българска народна банка.
Важен аргумент в тази посока средствата на фонда да са в БНБ е запазване и на високата прозрачност и поддържане на валутни резерви. Това трябва да е ясно на всички. Сметната палата е одобрила при одита на средствата и управлението на средствата в Сребърния фонд този подход. Самите приходоизточници са важни. Това обаче в никакъв случай не ограничава Управителният съвет на Сребърния фонд в търсене на решения за инвестиране на средствата отново в ниско рисково и консервативно управление, така че също сме притеснени.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: При по-благоприятна финансова конюнктура.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Ние отчетохме изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 година миналата година и тогава също се постави този въпрос за преизпълнението на приходите. Господин Ананиев загатна основните аспекти. Трябва да отчетем и увеличаването на минималните осигурителни прагове. Трябва да отчетем и диференциацията на доходите на самоосигуряващите се лица. Трябва да отчетем наистина мерките, които НАП предприе с облагането по аналог по реда на чл. 122 и един доста дълъг проблем, който търсеше своето законодателно решение и го намери чрез промяната на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Трябва да отчетем и другите мерки, които бяха предприети от Министерство на финансите и това, което се взе като решение за подобряване събираемостта на приходите в държавата, независимо дали те са от преки, косвени данъци или от осигурителни вноски или от местни данъци и такси такива. И когато институциите започнат да изискват за различни услуги всеки да достави удостоверение за липса на задължение това също доведе до увеличение, както и обществените поръчки и сключването на договори и решение на Министерски съвет, че публичните организации ще заплащат при сключване на договори и изпълнено решение само ако няма задължения към държавата и задълженията се изплащаха, ако лицето има задължения, директно към институциите, към които има задължение. Това е Решение № 101 на Министерски съвет. Всичко това даде отражение в по-добрата събираемост.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Караиванова.
Други изказвания?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Няколко думи за дълга, понеже знам, че и той е включен.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Вие казахте преди малко за дълга във Вашето изложение.
Колеги, подлагам да гласуване Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2014 г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2014 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2014 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2014 г., внесен от Министерски съвет на 25.09.2015 г.
Който е съгласен да бъдат подкрепени тези отчети, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приети са тези отчети с консенсус.
Благодаря на колегите!
Закривам днешното заседание.

(Заседанието завърши в 18.00 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Д-р Хасан Адемов