П Р О Т О К О Л
№ 20

На 31 август 2016 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.

---

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 602-01-47, внесен от Министерски съвет на 01.08.2016 г. - обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 4.08.2016 г. - обсъждане за първо гласуване.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, парламентарният секретар ме уведоми, че министър Русинова ще пристигне. Аз предлагам да започнем, да гласуваме дневния ред и да разгледаме един казус в т. „Разни“, за да не губим време след това.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Колеги, преди това ми позволете да пожелая на всички успешна сесия, пълна с предизвикателства, в това число и за социалната комисия. Да се надяваме, че нашата комисия ще решава и няма да създава проблеми на българските граждани и на Народното събрание.
Предложен е дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносител – Министерският съвет.
2. Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48 с вносител – Министерският съвет.
3. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Колеги, предлагам да започнем от трета точка – РАЗНИ.
Искам да запозная колегите от Комисията по труда, социалната и демографската политика с едно разпореждане на председателя на Народното събрание:
„Получените от Конституционния съд на 29 юли 2016 г. преписи на искането на тричленния състав, първа колегия на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 4б, ал. 1 и чл. 4в, ал. 1, и чл. 124а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, както и определение на Конституционния съд от 29 юли 2016 г., с което определение Народното събрание е конституирано като страна по Конституционно дело № 9 от 2016 г., да се предоставят на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционния съд и чл. 20а, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд Ви изпращам препис от искането на тричленен състав, първа колегия на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 4б, ал. 1 и чл. 4в, ал. 1, и чл. 124а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, както и препис от определението на съда от 29 юли 2016 г. по Конституционно дело № 9 от 2016 г.
С определението Ви е даден 40-дневен срок, считано от получаване на настоящото писмо, да представите становище по направеното искане.“
Писмото е пристигнало на 29-и. Срокът, който ни е определен от Конституционния съд, е до 29-и.
В чл. 90 на нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание е казано, че: „Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или друг акт, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия. Водещата комисия може да приеме становище.“
Може да приеме – тоест няма императивно становище, тъй като веднъж Народното събрание и комисиите към Народното събрание са се произнесли по този въпроси.
„В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд. Председателят на Народното събрание изпраща становището на Конституционния съд.“
Колеги, практиката в други комисии е когато има такова искане за предоставяне на становище по повод на образувано дело в Конституционния съд, комисията със свое гласуване решава дали трябва да подготвим още веднъж становище, да препотвърдим волята на Народното събрание, или трябва да заявим, че не изпращаме становище. Това е в нашите правомощия.
Откривам дискусията по този въпрос. Практиката в другите комисии – в правната, в Комисията по здравеопазването, е да не се изпраща становище.
Ако сте съгласни да не изпратим становище, тъй като Конституционният съд разполага със становищата и със стенограмите от заседанията на Народното събрание по тези казуси.
Искам да Ви припомня само – става въпрос за едно искане на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване във връзка с приетите промени в Кодекса за социално осигуряване във връзка с приетите промени, но там става въпрос за наредба. Върховният административен съд атакува наредба. След като са се запознали с мотивите, ВАС, тричленният състав, решават да сезират Конституционния съд по въпросите за свободния избор и за прехвърлянето на пенсионни спестявания от дружествата в Националния осигурителен институт.
Колеги, все пак ми позволете да подложа на гласуване нашето решение да не изпращаме становище до Конституционния съд.
Който е съгласен с това, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се с консенсус.

Сега преминаваме към втора точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И МЕРКИТЕ ЗА ПОДКРЕПА.
Госпожо Мичева, първо, да Ви благодаря за това, че сте тук да представите Законопроекта за физически лица и мерките за подкрепа, внесен от Министерския съвет. Водихме тази дискусия в комисията преди няколко месеца или миналата година. Сега вече тя на практика е материализирана в представения законопроект.
Заповядайте да представите мотивите на предложения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя на Вашето внимание проекта на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Той е много разискван, но не мога да не посоча и най-важните неща, които пък не са много кратки и ще си позволя да отнема известно време от Вашето внимание и работно време, защото проблемите са важни, те трябва да бъдат наистина добре обмислени и добре разбрани.
Проектът на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа е вследствие от промените в обществено-икономическите отношения, настъпили в Република България в края на ХХ и началото на ХХІ век, след като страната ни стана член на Съвета на Европа и на Европейския съюз. Осигуряването на спокойното и пълноценно упражняване на основните човешки права от всеки български гражданин, наложиха необходимост от преосмисляне и регулиране по нов начин на обществените отношения, включително и на дееспособността, която е един от класическите институти на личното право.
Законопроектът е съобразен с новите изисквания за регламентация на тази особено чувствителна област за правно регулиране, която пряко засяга не само хората с увреждания, но и цялото ни общество. Вие знаете, че България ратифицира Европейската конвенция за правата на хората и основните свободи, Конвенцията за правата на хората с увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Имаме две осъдителни решения срещу България по делото Станев и Станков. Трето дело се решава срещу България и ще бъде постановено срещу България.
Освен това през 2014 г. Конституционният съд отхвърли искането на Омбудсмана да обяви противоконституционност на разпоредбата на чл. 5 от Закона за физическите лица и мерките от Закона за лицата и семейството, но всъщност в решението се отбеляза, че уредбата ни в Закона за лицата и семейството е изключително остаряла и следва да бъде осъвременена, като това, разбира се, е въпрос от компетентността на Народното събрание.
Няма да Ви занимавам с конкретните промени във връзка със Закона за лицата и семейството. Все пак остават няколко разпоредби от тях, но следва да поясня необходимостта от регламентиране…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, госпожо Мичева, колегите са запознати с мотивите на законопроекта. Ще Ви моля много накратко да представите основните акценти в предложения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Основните акценти са във връзка с осъществяване на правата на хората с увреждания. Предвидени са мерки за подкрепено вземане на решения, които се основават на необоримата презумпция на чл. 12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, а именно, че всяко физическо лице има призната дееспособност и е свързано със задължението на държавите – страни по нея, да предприемат подходящи мерки за самостоятелно упражняване на тези права. За по-тежките случаи сме предвидили специално производство по определяне на защитни мерки и ситуация на риск. Това са три вида мерки, които са изрично предвидени в закона.
Въвеждат се легални дефиниции за новите правни термини. Съдът е тази фигура, която поема тежестта в този тип дела, тъй като ги преразглежда на определен период от време.
Вие знаете мотивите, затова няма да ги преразказвам, но се запознах с някои от становищата, които са постъпили при вас. Притесненията на хората са, че съдебните производства са много скъпи и това ще затрудни финансово хората, които искат да ползват мерки за подкрепа и мерки за защита.
Само да поясня, че аз не виждам такава опасност. И в момента воденето на едно дело за запрещение, струва 80 лв. плюс експертизи. Нашето разбиране е, че делата, които ще се водят, са също такъв неоценен иск, който ще струва също 80 лв., като всеки, който е социално затруднен, както и сега, може да поиска освобождаване от заплащане на съдебна такса, както и назначаване на адвокат по Закона за правната помощ. Така че няма какво да се промени в таксите по отношение на хората, които биха искали да ползват този тип мерки.
Може би сега трябва да отговоря на някои въпроси, тъй като в мотивите, както сте запознати, там са посочени основните моменти в закона. Вие ще видите колко много са измененията в Допълнителните разпоредби, тъй като запрещението, което е действало от 1949 г. досега е оказало влияние във всичките ни закони, в цялото ни законодателство и съответно се налага промяна в отразяване на тези промени в много от законите. Ние сме си позволили да предложим съответни корекции в Семейния кодекс, в ГПК и т.н. Вие ще видите колко са много. Това не беше лесен процес.
Тук искам да благодаря, защото видях и част от хората, които са участвали в работната група. Много труден процес. Смятам, че направихме един добър текст, който с ваша помощ вероятно ще бъде усъвършенстван.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Мичева.
Вероятно ще имате възможност по-късно да отговорите на въпросите на народните представители.
Колеги, откривам дискусията.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо заместник-министър, госпожо министър, хубаво, че и министърът на труда е тук, защото темата касае и това министерство, колеги! Да, наистина имаше колеги, с които сме работили в работна група и то точно по казуса, касаещ хората с увреждания и по-точно тяхната правоспособност. Тук е госпожа Искра Влахова, която е много запозната и вътре в материята. Ще си позволя, за да не губя време, колеги, да изчета нейното становище, и на господин Хари Хараламбов, тъй като не съм убеден, че сте запознати. То е кратко, но е хубаво да се знае това становище, защото засяга изключително важен момент.
„Уважаеми народни представители, като изразяваме пълната си подкрепа за премахване на правния институт на запрещението и смятаме, че това е една решителна стъпка за изравняване правата на хората с увреждания и предоставяне на възможност те сами да вземат решения за собствения си живот, което е основен постулат на Конвенцията за правата на хората с увреждания, намираме, че внесеният от правителството Законопроект не урежда в пълна степен положението на всички категории хора, които понастоящем са поставени под запрещение, съгласно действащата нормативна уредба. Една немалка част от тези хора са хора с множество увреждания, вследствие от които е тоталната липса на комуникация…“ Обръщам вниманието на липса на комуникация, защото това е всъщност един от тънките моменти, уважаема госпожо министър и заместник-министър! „…както и на възможности за възможности за комуникация между тях и заобикалящия ги свят, получаването и предаването на информация, възприемането, анализа и оценката на различни житейски ситуации не само самостоятелно, но дори и с помощта на друг човек и формирането на собствена воля. Това са например хора, страдащи от детска церебрална парализа в тежка форма, водеща и до мозъчни увреждания, слепо-глухонеми и т.н. Неслучайно списъкът не е изчерпателен, а примерен, тъй като не предлагаме да има списък на заболявания, а да бъде изработена съответна дефиниция и съответна правна уредба, каквато, за съжаление, липсва в представения ни Законопроект.
Предложението ни не цели обезправяване на тези хора, а напротив – защита и опазване на техните права и имущество от недобросъвестно посегателство.“
Тук отварям скоба, уважаеми колеги, че всъщност така предложеният Законопроект отваря едно огромно поле за действие на имотната мафия и тя вече действа, насочена към такъв тип хора с увреждания, за огромно съжаление.
„Разпоредбите на законопроекта не могат да бъдат приложени към тези хора, както е предложено. Поради пълната липса на комуникация с околния свят трудно може да се установи по несъмнен начин дали те имат изградена доверителна връзка – нещо, което е изключително важно – с някого, както законопроектът предвижда. Спрямо тях не може да бъде приложена нито една от мерките за подкрепено вземане на решение. Най-напред, те не могат да поискат сами мярката, тъй като липсва комуникация за съвместно вземане на решение с подкрепящо лице, както се предвижда, просто защото няма начин да разберат за това свое право.
Вземането на решение с помощта на подкрепящ, който да им разяснява ситуациите и възможните последици от всяко едно решение, както и да изясни тяхната воля на трети лица, също е невъзможно. И дума не може да става такъв човек и някой подкрепящ да сключат договор и да спазват предвидените в него права и задължения, и да действат съответно в клаузите.“ – Спор, който водихме в работната група, ако си спомняте, уважаема госпожо Мичева, и който, както виждам, е останал неразрешен, за съжаление.
„Мерките по Глава трета от законопроекта също не могат да бъдат приложени…“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви да чуем господин Байрактаров. Призовавам за тишина!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател. Има само още няколко изречения.
„Мерките по Глава трета от законопроекта също не могат да бъдат приложени, ако не бъдат преработени в съответствие с положението на хората с тежки умствени увреждания.“
Тук искам да обърна внимание, че все пак не бива да пренасяме механично европейските законодателства и документи, тъй като в нашите условия, за огромно съжаление, в повечето случаи те се оказват неработещи и недействащи, а в законопроекта е направено точно това – механично пренасяне на текстове.
И пак искам да припомня, че още миналата година водихме тези разговори в работната група. За съжаление са останали само разговори. Вие имахте ангажимент да ми изпратите законопроекта тогава, който така и не ми изпратихте, за да можем да го разгледаме, да потърсим експерти, хора, които пряко са засегнати, за да потърсим и тяхното мнение, което всъщност е най-важното. Така и не го получих този законопроект, два пъти Ви давах визитната си картичка. Сега го получаваме в последния момент и виждаме, че всички разговори, за съжаление, са били напразни.
Аз ще подкрепя законопроекта по една-единствена причина, че осъзнавам, че Законът за лицата и семейството е наистина морално остарял и той трябва да бъде подменен. Но ние трябва да положим усилия и се обръщам към всички колеги – между първо и второ четене всички тези мъртви текстове да бъдат превърнати в работещи. В противен случай този Закон няма да постигне целта си.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики?
Заповядайте, госпожа Тодорова.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Не е точно реплика, но аз не знам как господин Байрактаров е получил такова становище, тъй като не знам да е искано от комисията, аз съм запозната.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имате право на реплика.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Но въпреки всичко искам да го попитам, ако позволите, мисля, че сме го правили и друг път, тъй като всеки може да даде различни становища, а това становище не е получено в комисията, можем ли да го получим и ние като народни представители, да се запознаем с него.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Байрактаров, да отговорите на една по-особена реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, разбира се, колежката има право да прави реплика.
Уважаеми колега, всеки народен представител има пълната свобода и право да взима каквито иска становища от когото си иска. Становището не е тайна. Госпожа Искра Влахова е тук. Изпратено е до мен и до колежката д-р Султанка Петрова, която се занимава изцяло с тази материя, даже бих казал, че е доста по-подготвена и от мен в тази насока. И няма никакъв проблем да Ви го препратим на имейлите. То не е тайна, не е скрито. Но днес, както знаете, е първият работен ден от сесията, така че не сме имали възможност да Ви го изпратим и на Вас.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Мичева, ще Ви дам накрая възможност да отговорите на всички зададени въпроси.
Други изказвания, колеги?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Само една дума. Веднага Ви го давам, даже на хартиен носител.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, добре е да го дадете на секретариата на комисията, да го разпространят по имейлите.
Госпожа Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, госпожо заместник-министър, колеги! Всъщност аз няма да губя времето на комисията и съвсем концентрирано ще се солидаризирам с мнението на господин Байрактаров. Ние ще подкрепим този закон. Смятаме, че е добър и необходим, но основното наше опасение е да не се дава възможност за злоупотреби с волята на хората, които имат най-вече психологически увреждания. Затова и ние апелираме между първо и второ четене тези текстове да се прецизират, за да не се отваря вратата към имотната мафия, за която господин Байрактаров спомена, и други възможни злоупотреби.
Това е основната ни забележка по законопроекта.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики? Не виждам.
Колеги народни представители, имате думата за изказвания и въпроси.
Госпожа Тодорова.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, заместник-министър, колеги народни представители! Когато за първи път чух, прочетох предложения законопроект, в интерес на истината бях малко притеснена по отношение на това дали нашето общество е готово за такива радикални промени. Впоследствие обаче доста задълбочено се запознах с тази материя и считам, че е крайно време в България да се приложат тези мерки и българското законодателство да влезе в съответствие с това, което България е подписала по Конвенцията през 2007 г.
В тази връзка искам да подчертая, че Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи внесения законопроект. Подкрепям това, което каза и вносителят при представянето на законопроекта, че той наистина е морално остарял. Имах един дебат с колеги, когато споменах, че той е приет през 1949 г., бях опонирана, че много от страните имат много по-старо законодателство, отколкото в България, но си направих една справка по закона и видях, че от 165 текста по него действат само 40, тоест много голяма част от Закона е отменен или е уреден в друга нормативна уредба, което още повече натежава, че има нужда това да бъде направено именно с този законопроект.
Аз считам, че е крайно наложително ние да го приемем във вида, в който е внесен, или ако преценим и наистина има дебати по този закон, ние сме готови между първо и второ четене да подкрепим предложения, които ще внесат по-добра правна уредба в закона, но считаме, че той трябва да бъде подкрепен на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики? – Не виждам.
Други изказвания?
Ще си позволя да кажа няколко думи.
Започвам с няколко технически бележки, съвършено добронамерено, защото и нашата парламентарна група ще подкрепим това предизвикателство към българската общественост. За мен този Законопроект е абсолютно предизвикателство, тъй като материята, която се разглежда, не е толкова позната на обществото като цяло, от една страна, от друга страна, има някои иновативни инструменти, има нови правни фигури, които не съществуват в българското законодателство досега.
От тази гледна точка искам да кажа, първо, по отношение на заглавието – Законопроект за физически лица и мерките за подкрепа. Едно заглавие на който и да е законопроект, трябва да включва не само преимуществените детайли, текстове, преимуществените идеи, а възможно най-широк кръг от проблеми, които засягат съответния Законопроект. В този смисъл моето лично мнение е: „Законопроект за физически лица и мерките за подкрепа и закрила“, защото освен мерки за подкрепа, когато те не подействат, има мерки за закрила. Пак казвам, че това е по-малкият проблем, той е технически проблем. Аз разбирам, че преимуществено място в законопроекта са заели мерките за подкрепа в тяхната пълнота, а мерките за закрила са последващи в случаите, в които има нужда и потребност от тях.
На второ място, по отношение на промените в множество закони – да, те са наложителни, но лично за мен притеснителни са промените в Наказателния кодекс. Защо казвам това? Без да влизам по същество в материята, знам от практиката на Народното събрание, че когато се приемат наказателни мерки, нови наказателни състави и когато се разширява кръгът от лицата, които подлежат на тези наказателни състави, задължително се гледат с промени в Наказателния кодекс. Това е практиката в Народното събрание. Ще Ви кажа защо – чл. 210 говори за Наказателния кодекс, там става въпрос за наказателни състави за измама и наказанието „лишаване от свобода“ е от 1 до 8 години. В групата на досегашния състав се включват допълнително и подкрепящите лица, когато става въпрос за доказана в съда измама.
Не казвам, че не трябва да се предвиди и такова наказание, но казвам, че с този закон да се променя Наказателният кодекс не е най-деликатната законодателна промяна. Същото се отнася и за чл. 217, където става въпрос за злоупотреба на доверие. Нали се сещате, че ако лицата, които влизат в кръга на подкрепящите, чуят за тези наказателни мерки, при положение че те нямат нито материален, нито какъвто и да е интерес, ако чуят за тези две наказателни мерки, при всички положения ще се замислят дали изобщо да участват в групата на подкрепящите.
Просто задавам въпроси, не казвам, че това е най-вярното схващане по тези въпроси.
На следващо място, има някои термини, които задължително трябва да бъдат уточнени. Ето например в чл. 5 – право на подкрепено вземане на решение: „Всяко пълнолетно лице, което в резултат на умствена изостаналост, психична болест или деменция…“ Всички тези термини трябва да бъдат прецизирани и конкретно посочени, защото аз ще Ви дам една класификация на психичните болести, там влизат, примерно депресия, не искам да ги изброявам всичките, влиза безсъние. Тук има класификация, преди малко ги погледнах.
Затова казвам, че тези определения задължително трябва да бъдат точно и ясно прецизирани. Това го казвам от гледна точка на коректно изписване на текстовете, защото, колеги, знаете, че този проект ще бъде гледан и в здравната комисия, но всички тези термини вносителите би трябвало да консултират – ако не са го направили, молбата ми е да го направят – да консултират този законопроект и особено в частта на чл. 5 с националния консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова, за да се уточнят тези термини, тъй като рискуваме да влезем в една много тежка дискусия. Безсъние, депресия, има и изогенни интоксикации, които водят до качествени промени в съзнанието. Тук си позволявам да вкарам и част от медицинската ми компетенция, защото реанимацията се занимава с тези случаи – количествените промени са когато става въпрос за травми, за временни моменти нарушавания на съзнанието, докато качествените промени са в групата на психичните заболявания и на психическите разстройства. Затова молбата ми е всички тези неща да бъдат ясно прецизирани, конкретно изписани, защото в противен случай ще влезем в много тежки дискусии.
Това е в общи линии. Иначе много се радвам, за себе си лично аз отдавна съм определил своя характер като разбиране на хората с увреждания, като абсолютно равнопоставени, защото тази идея на този Законопроект е правата, включително и на хората с увреждания, както е казано и в Конвенцията за правата на хората с увреждания, да не изброявам всички документи, когато има нужда трябва да бъдат подкрепени. На хората с увреждания в никакъв случай не трябва да се гледа единствено и само като на медицински феномен. Човекът е биологично същество, но той живее в определена социална среда. Ако тази социална среда няма ангажимента да подкрепя, да защитава, да закриля, да гарантира равнопоставеност на тези хора, в това число и при вземане на решение, това означава, че ние като общество не сме узрели за това да възприемем хората като равнопоставени. Говоря за хората с увреждания.
Говоря малко разпалено на тази тема, защото този законопроект ми допада страшно много, но ме дразнят нещата, които не са уточнени. Мисля, че с подкрепата на повече експерти може да се получи един много приличен закон, защото аз разбирам идеята на вносителите да подготвят един проект, който да отговори и на конвенции, и на съвременните разбирания, но, от друга страна, трябва и обществото да бъде подготвено да приеме този закон, защото, ако се получи един нежелан сблъсък, резултатът от този законопроект ще бъде различен от този, който е очакван.
Благодаря Ви.
Реплики, ако желаете, колеги.
Други изказвания? Не виждам.
От гостите? Ще Ви моля много накратко.
Виждам, че Веска Събева настоява. Не знам дали не е била поканена в работната група. Там сте си казали мнението. Тук – накратко.
Това е мнение на Асоциацията на родители на деца с епилепсия и на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Ние в тази комисия правим разлика между тези неща.
ВЕСКА СЪБЕВА: На нашата организация и на 15 неправителствени организации.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Много накратко мнението на 16 неправителствени организации.
ВЕСКА СЪБЕВА: Те отхвърлиха този законопроект по простата причина, че не виждат точно това, за което говорите и Вие – защитата на тези хора. Ние говорим за отпадане на запрещението и после какво се случва с тях.
Аз също говорих много разпалено на Националния съвет, защото живея с такъв човек в къщата си и зная за какво става въпрос, всеки един ден как мога да му обясня какво се случва с него, или какво не трябва да се случи с него. Много е трудна задачата. Никой не е бил против промяната. Против е нещата, представени по този начин.
Затова Ви моля много внимателно да го разгледате, ще бъде внесено съвсем подробно становище с мотиви към всеки един член от този закон, както ние сме го разгледали.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: На нашата комисия или на правната?
ВЕСКА СЪБЕВА: На всички комисии. И при Вас ще дойде, защото в крайна сметка много от вас участват и в Комисията по здравеопазване.
Абсолютно сте прав, че тук говорим само за отделен случай. Психиатрията, както Вие казахте, не е само това, което се е случило с човека, който е бил под запрещение. Не мога да си представя какво ще се случи с децата и лицата с много тежките увреждания, които никой по никакъв начин не може да разгадае техните жестове. Тук пише, че с жест, с намигване, с вдигане на ръка и пръст ще разберем какво става. Аз съм коментирала с много родители, между другото и с родители, които са ми се обаждали като заместник-председател, а не като председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия, които са изключително изплашени, защото не виждат подкрепата за децата си и защитата за това какво ще се случи с тях, след като тях ги няма.
Затова благодаря Ви за вниманието и успешна сесия!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
И моето предложение е за още по-внимателно прочитане на текстовете в закона. Аз съм чел закона няколко пъти и ми е трудно да го възприема в някои от частите му.
Заповядайте.
ИРИНА ИЛИЕВА: Аз съм изпълнителен секретар на Гражданско сдружение „Алцхаймер България“. Благодаря за възможността, че мога да бъда тук и за възможността отново да представим нашето становище.
Ние нямаме този капацитет да видим всяка една точка, както колежката Веска Събева, но много Ви моля да остане възможността за настойничество, да има бързо производство, да има безплатно производство и този срок в чл. 40, ал. 1, т. 3, в който има срок от 6 месеца, в който хората могат да бъдат поставени под не знам какво. Не може да има срок 6 месеца. Това значи през 6 месеца тези възрастни хора отново да се доказва, че тяхната деменция е продължила.
Това, което не видях в този Закон, е по какъв начин на възрастните хора, които развиват деменция, ще им се отнеме правото да шофират. Това е един от проблемите, който вече стои на вниманието на европейските страни.
Това е. Благодаря още веднъж. Много Ви моля този Закон, ако се приеме в този вид, деменцията да отпадне като термин.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Заповядайте.
АНИ АНДОНОВА: Аз съм член на Управителния съвет на БАЛИЗ. Също съм родител на младеж с аутизъм.
Ние пилотираме тези проекти вече 3 години и искам да кажа своето становище. Изцяло подкрепяме този законопроект, тъй като ние на практика видяхме как се случват нещата и особено мерките за подкрепа. Визирам подкрепеното вземане на решение с изграждането на подкрепящи мрежи.
Нещо, което искам да отговоря на родителите. Всеки един човек има воля и желание и има поне един човек, който може да прочете неговата воля и много адекватно да я установи. Това с намигането и с всички тези неща ние сме убедени, че винаги има човек, който знае какво желае неговото дете, какво иска и то да бъде интерпретирано много правилно.
Ние като родители носим огромна отговорност. Лично на мен ми е много тежко, синът ми е на 21 години, да нося постоянно отговорността за решенията, които аз вземам за него. Видяхме сега в опита, който имаме тези три години, е, че когато се изгражда подкрепяща мрежа и тази подкрепяща мрежа наистина е доброволна от гледна точка на това, че около всеки един от нас има подкрепяща мрежа, тя е изградена, около нашите деца тази мрежа така или иначе я няма. И това е един съвсем доброволен жест. Но имаше споделяне на отговорностите между тези хора. Това, което се получи, е, че повишихме самото самочувствие на хората с увреждания, те се почувстваха значими.
И нещо, което исках да отговоря – говорейки с родители, които са си поставили децата под запрещение, реално погледнато на тях не им е било необходимо в последните три-четири години да подават каквото и да било, освен чисто административно да си подадат документи в банката и да си подадат документи за ТЕЛК или за социални помощи. Тук говорим за доста значими неща, които имат правни последици. Това се случва много рядко. И защо трябва да поставяме децата под запрещение, ако никога не ни се наложи, тези деца (те не са деца, за нас са деца) да имат това ограничение и тази забрана.
Ние изцяло подкрепяме този Закон и на практика видяхме, че той може да работи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Нека да не забравяме, че децата са над 18 години.
АНИ АНДОНОВА: Аз говоря за деца, но те са над 18 г. Те за нас са деца.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Мичева, имате възможност да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Благодаря Ви.
Ето, днешната дискусия показа какво ни очаква оттук насетне за известно време, докато дискутираме този закон. Затова сме предвидили да влезе в сила една година след публикуването му, за да можем да подготвим обществото, да можем да подготвим институциите, да обучим съдиите, прокурорите, за да могат правилно и те да възприемат закона. Общините са изключително важни. Те и сега си имат задължение – органите по настойничество и попечителство, но това са наистина нови функции, по които те трябва да бъдат подготвени.
Защо не Ви го изпратих? Защото по този закон беше работено до последния момент и наистина се опитахме да го подобрим, защото за имотните измами това беше един от основните аргументи – какво ще правим тези хора? Ще им дадем възможност да се разпореждат, но кой ще им помогне? Кой ще спре измамниците? И сега знаете какво се случва с възрастните хора по телефоните.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И кой ще носи отговорността?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: За отговорността затова сме го предвидили в Наказателния кодекс, но пък ние направихме консултации с нотариусите, с преподаватели по информационно право, по търговско право – как да осигурим търговски обороти и да защитим интересите на хората. И има една разпоредба, Вие ще я видите, където всъщност нотариусът трябва една седмица, не както сега – отишли при него и веднага да изповяда сделката, да даде една седмица да бъде проучено дали този човек наистина трябва да си продаде имота, не трябва ли, трябва да се питат евентуално неговите близки, трябва да се попита социалната служба, ако тя има някакъв ангажимент и знае нещо за нещо. Просто да се събере повече информация, за да се провери трябва ли или не трябва тази сделка да се изповяда и дали тя е необходима.
Нотариусите казаха, че това и в момента работи, защото знаете, че за хората, поставени под запрещение досега никой не ги води в регистър, не ги знаем дали са поставени или не и какво се случва с тях. В момента измамите са по-големи, отколкото смятаме, че биха се случили.
Това е закон, който три пъти е обявяван за обществено обсъждане именно защото идват нови и нови идеи. И все повече го подобряваме. След второто обществено обсъждане ВКС имаха възражения. Ние поканихме съдията от ВКС, който е изготвил това становище: Елате ни помогнете, дайте да го направим така, както смятате, че трябва да бъде от Вашата гледна точка. Наистина много го преработихме и смятам, че той помогна изключително много да бъде структуриран и ясен видът.
Промяната в ЗЗД, за да можем да сме сигурни, че търговският оборот няма да бъде в някаква несигурност за тая сделка от човек, който разбира добре ли е изпълнена или не и изобщо да имат хората притеснение от кого купуват и какво се случва. Затова и тези текстове, които сме предвидили в ЗЗД, са консултирани обмислени с кого ли не.
Затова не Ви го изпратих, защото той до края не беше финализиран.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Нали целта беше да съберем повече експертни мнения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Ето, сега ще има възможност. Между първо и второ четене аз очаквам голяма подкрепа, защото, за да се извърви пътят, да се разбере философията за правата на хората с психични увреждания, този път не е кратък и разчитам на Вашата помощ.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
ИСКРА ВЛАХОВА: Господин Байрактаров ме представи.
Вижте, с цялото ми уважение към становището на БАЛИЗ, може би в тяхната група на увреждането има начин да се стигне до всеки. Повярвайте ми – това не е възможно за много хора.
Аз съм директор на Дневен център за деца и възрастни с увреждания. Всички са с множество увреждания. Те иначе биха били в училище, а не в дневен център.
Всички, които навършиха 18 години, са под запрещение, защото това са хора без комуникация с поне три увреждания, включително собствената ми дъщеря, която е напълно сляпа, напълно глуха и с тежка форма на епилепсия. Който от вас твърди, че може да влезе в контакт и доверителна връзка с нея, аз ще му бъда благодарна до края на живота си. В дефиницията за доверителна връзка в законопроекта е връзка, която се осъзнава като доверителна от двете страни. Как този инвалид с три увреждания, а има и с четири, ще осъзнае това? Това, че детето ми ме обича и ме търси за всичко не значи, че осъзнава връзката като доверителна по начина, по който Законът разглежда това. Това е едното, което искам да кажа.
Една реплика към госпожа Мичева – съдебното дело въобще не е 80 лв. Осемдесет лева е само държавната такса. Поне 300 лв. са експертизите, а за адвокат отделно. Продължава по една година. При заложеното в Закона да се случва всеки две години, аз не виждам ние как ще излизаме от дела. И какво ще доказваме непрекъснато? Това, което ТЕЛК-ът е казал, че е пожизнено. Е, няма да прогледне, няма да прочуе. ТЕЛК-ът го е казал. Какво ще доказваме през две години в съда?
Мерките за защита, които са Глава трета, донякъде се опитват да уредят казусът на тези хора с тези тежки множествени увреждания, но не е достатъчно, не е ясно разписано. Как ще стане преходът? Ще трябва дъщеря ми да се подпише. Как ще стане?!
Много неща не са домислени и тази група като че ли въобще не е разглеждана, когато е правен законопроекта. Мислено е за психични увреждания, както и в началото е създаден, но тези хора постепенно са попаднали в обсега на този закон, защото няма как другояче да бъдат представлявани.
Сега, разбира се, за всички възмутени майки, те няма нужда да подават запрещение, запрещението не е задължително, то е когато ти се налага и когато виждаш, че детето ти не може да се представлява само. Не мога да я заведа да гласува, сами разбирате. Нито мога да й извадя лична карта с неин подпис.
Както моята дъщеря, така 40-те деца, за които се грижа, така и много други хора с множество увреждания, за съжаление, за наше огромно съжаление не могат да се представляват сами. Затова трябва да има една много добра уредба на това кой и как ги представлява.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля накратко.
ИСКРА ВЛАХОВА: Това е много голяма група от запретените, повярвайте ми. Знам, че няма статистика, но ние контактуваме помежду си и знаем. Много голяма група.
Много Ви моля страшно отговорно да изчистим тези неща.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Такава е и молбата на всички колеги.
Министър Русинова, Вие искате ли да вземете отношение? Чухте дискусията. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Минчева! Министерството на труда и социалната политика изцяло подкрепя Законопроекта. Ние бяхме част от дългия извървян път, заедно с колегите и с всички представители на работната група. Голямо е предизвикателството и отговорността, което сме поели с този Законопроект, но мисля, че в сегашния си вид той удовлетворява всички гледни точки и е постигнал баланса, който има. Предполагам, че в рамките между първо и второ четене, ако има технически детайли, биха могли да се изчистят, но ние изцяло подкрепяме и приветстваме колегите от Министерството на правосъдието за добре свършената работа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, нека да не забравяме, че така или иначе ние сме подкрепяща комисия, водеща е правната комисия. Не знам дали това е редно, сигурно е редно, защото материята е правна, но стъпва на социалната проблематика като цяло.
Други изказвания? – Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Законопроекта за физически лица и мерките за подкрепа с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен този проект да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви, заместник-министър Мичева. Желая Ви успех по-нататък със закона, а социалната комисия е готова с нашия възможен експертен потенциал да подпомогне по-нататъшното придвижване на законопроекта.

Сега преминаваме към следващата точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Министър Русинова, от името на колегите от социалната комисия Ви даваме думата да представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносител Министерският съвет.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо, искам да Ви поздравя с възможността този изключително важен за нас законопроект – изменението на Закона за насърчаване на заетостта, да е първата тема в работата на социалната комисия след заслужената ваканция, която всички Вие имахте.
Съвсем накратко ще представя измененията, имате текста, така че ако имате въпроси съм на разположение.
Знаете, че през последните три месеца България за 11 години назад, за първи път успя рекордно да свали нивото на безработицата. В момента по данни на НСИ това е една цялостна общоевропейска тенденция. Вследствие на дългия лаг и вследствие на икономическата криза и високата степен на безработица, в момента средноевропейското ниво е 8,6%. България за три поредни месеца задържа 7,9% безработица, което считам, че е вследствие на множеството усилия и на екипите в министерството, и всички мерки, които са свързани с подкрепа на политиката по отношение на заетостта, но и цялостния икономически растеж на страната, защото пак по данни на НСИ има около 7% ръст на средния осигурителен доход в сравнение с миналата година, което означава, че България плавно върви към икономически растеж.
Независимо от това предизвикателствата на пазара на труда са изключително много. Около 45% от регистрираните в бюрата по труда, това са около 120 хиляди човека, са дълготрайно безработните. И оттук нататък нашата роля е чрез законови промени и чрез по-добро насрочване на инвестицията от националния бюджет и от Европейския социален фонд ние да достигнем до причините за защо хората толкова дълго време пребивават в бюрата по труда и как по-добре да улесним прехода към заетост, и то устойчива заетост в реалния икономически сектор.
Няколко са групите промени. На първо място, въвеждаме една изключително актуална на общоевропейско ниво мярка, която ще насърчи допълнително възможностите за мобилност. Това е тема, която в последните няколко години забелязваме, че е актуална и в Швеция, и във Франция, и в Полша. И една от големите предпоставки и пречки до момента да има засилена мобилност и възможност на безработни, които са регистрирани в едно населено място да се преместят в друго населено място, е достъпът им до намиране на жилища на достъпни цени. Поради тази причина сме въвели една нова мярка, която ще даде възможност за първите 12 месеца, след като един безработен си е намерил работа в друго населено място, става въпрос за постоянна работа, населеното място трябва да е над 50 километра от мястото, в което той живее, в рамките на пакет на до 200 лв. ние ще покрием разходите за жилища, разходи за детски градини, тоест в първата една година човек да бъде подкрепен при намиране на работа в друго населено място.
За момента на базата на статистиката, която имаме от предварителното проучване, около 2000 човека ще се възползват през следващите години от тази мярка, като, разбира се, средствата ежегодно ще се залагат в Националния план за действие по заетостта.
Друга изключително важна промяна е начинът, по който функционира Агенцията по заетостта. Считаме, че чрез подобряване на достъпа до услугите, независимо от адресната регистрация, тоест независимо от това къде е адресната регистрация, всеки един, който има необходимост да се регистрира в бюрото по труда, може да го направи, ще облекчи и ще разшири достъпа на лицата до ползване на всички услуги.
Една също важна промяна касае отпадането на изискването лицето при регистрация да не попада в друга група, търсещи работа. Това касае най-вече групата на учащите. След тази промяна в определението „безработен“ учащите ще могат да се регистрират като безработни и да ползват правото на парично обезщетение за безработица, когато отговарят на останалите условия, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване. Това най-вече касае тези, които учат задочно и считаме, че е едно справедливо и важно решение.
Една от целенасочените мерки, които първоначално апробирахме през схеми с европейски средства, е по-доброто насочване на инвестициите, когато съвместно на областно ниво работят местните власти и социалните партньори. Затова вменяваме отговорността на комисиите по заетост, на областните съвети за развитие, знаете, че съставът им е областен управител, общината, работодатели и синдикати на всеки шест месеца да предоставят към Агенция по заетостта информация за нуждата от работна сила. По този начин считаме, че доста по-адекватно ще могат инвестициите в обучение, квалификации и мерките в Закона за насърчаване на заетостта да бъдат съобразени с нуждите на конкретния регион, конкретния бранш, конкретния сектор и ще дадат, разбира се, много по-голям ефект.
Останалите група промени касаят разширяване на достъпа на предприятията до програми и мерки на пазара на труда.
Предприятия, които са в затруднено положение, това е съобразено с регулацията за държавни помощи – начинът, по който се заявява регистрация на предприятие, което осигурява временна заетост и чисто административни и технически промени.
Надявам се на подкрепа, така че в рамките на планирането на Закона за бюджета на следващия Национален план за действие по заетостта тези мерки да могат да бъдат приложени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря на министър Русинова.
Колеги, откривам дискусията.
Заповядайте за въпроси и изказвания.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, аз ще започна малко по-отдалеч, за да стане ясно и на колегите за какво всъщност иде реч.
Може би другите колеги са по-информирани, може би имат тази информация, но аз като народен представител и член на тази комисия не разполагам с тази информация. А тази информация Ви я поискахме на 10 юни с това писмо, след единодушно решение на комисията от 8 юни, Министерството на труда и социалната политика да изготвите оценка на положителните и отрицателните тенденции, съгласно заложените показатели по отделните бюджетни програми и т.н. Ето го писмото, ако не сте го чела. Но все пак сте подписала отговора на това писмо, който е още по-интересен, защото се позовавате на чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси, но този, който Ви е писал отговора, случайно е пропуснал да прочете ал. 1 на този закон, пък аз, като финансист, претендирам, че познавам много добре този закон.
Алинея 1 гласи, че Вие като министерство сте длъжни ежемесечно и на тримесечие да предоставяте информация на Министерството на финансите. Тоест информацията, която ние сме поискали от Вас е анализът на положителните и отрицателни тенденции, за да може тази комисия да работи на светло, разполагаща с информация. Вие отказахте да ни я предоставите.
И сега отиваме вече на така наречения „законопроект“.
Ще започна с т. 4 от § 1 на Заключителните разпоредби, която беше въпрос на сериозен дебат в Комисията по труда още на 5 ноември 2015 г. Има подробна стенограма. Вие сега правите едно отстъпление, като въпросната точка, уважаеми колеги, означава подходящо работно място. Тогава се увеличиха километрите от 30 на 50, като 18 месеца трябваше да действа, и то все още действа по сега действащия Закон за насърчаване на заетостта. Сега Вие я намалявате на 12 месеца. Но, питам аз, уважаеми колеги, кой от Вас разполага с информация през тази почти една година от приемането на Закона за насърчаване на заетостта, всъщност какъв е резултатът от промените, направени в края на 2015 г.? Какъв е резултатът? Кое налага сега повторна корекция на т. 4? Защо тази корекция се прави? Защото понятието, че по този начин, видите ли, ще се насърчат трайно безработните, е меко казано смешно за хора, на които това ни е професията и като диплома, и като хора, които сме се занимавали дълги години точно с тази професия? Това е просто смешно и няма никаква обосновка.
След това отиваме на промените, с които уж ще насърчавате мобилната заетост. Пред мен, уважаема госпожо министър, стои Вашата финансова обосновка до министъра на финансите. Може би аз като финансист съм свикнал като видя финансова обосновка да видя в нея какви средства ще са необходими за прилагането на тези промени, каква група ще обхванат. Това е финансова обосновка без нито едно число. В нея няма да намерите една цифра като стойност какво ще струва. В един доклад обаче на Министерския съвет сте посочили, че ще засегнете 2000 души на стойност 4800 лв.
Защо Ви казвам тези неща? Защото, уважаема госпожо министър, случайно всяка година Министерският съвет приема Национален план за действие по заетостта. Както за 2015 г., така и за 2016 г., Вие не се съобразявате, първо, със сериозните тенденции, които изкарва вече Националния статистически институт. Това, за което говорих още миналата година. Тоест мерки, чрез които тотално обезлюдявате цели региони на българската държава. В тази сложна политическа ситуация обезлюдяването на райони е въпрос вече на национална сигурност и е изключително опасно. Вие стимулирате обезлюдяването на цели райони със субсидирана заетост, която, между другото, не се знае дали не представлява и държавна нерегламентирана помощ с предложените промени. Аз не смея да го твърдя, защото нямам този капацитет и си го признавам, но имам съмнение, когато чета съответните членове на Договора за функциониране на Европейския съюз, че това, според мен, вероятно е нерегламентирана държавна помощ. Но това е друга тема.
Ясни тенденции за обезлюдявате, вече изложени от официалните справки на НСИ, в плана обаче правителството сте заложили не да прокарвате текстове, с които да финансирате заетост на незнайно колко километра от постоянния адрес на живеене, защото във Вашите предложения дори не фигурира понятието „постоянен адрес“. Аз не знам как ще се впише едно такова лице и как ще отговори на изискванията на Закона за гражданска регистрация, където при промяна независимо дали на настоящ или на постоянен адрес, в едномесечен срок то трябва да извърши съответната регистрация в служба ГРАО на съответната община. Според Вашите предложения лицата се освобождават от тази законодателна императивна норма, тя е задължителна, тя не е пожелателна ако искаш или не искаш.
Продължавам по-нататък. На колко километра ще субсидирате? Защото е написано „над 50 км“. Да разбирам ли, че от Варна ще може едно безработно лице да дойде в Бургас?
След това, имате в доклада посочени 9 области, където трайната заетост, която като общо число е 124 хил. души, но никакъв анализ тези 124 хил. души по образователен ценз защо са трайно безработни повече от една година. Нула! Никакъв анализ каква е причината те да бъдат трайно безработни. Аз си направих труда да обиколя страната през м. август, да разговарям в много от тези бюра по труда какви са тези трайно безработни хора. Повечето, за огромно съжаление, са хора с изключително ниска квалификация, да не казвам неграмотни. Тоест тези хора дори да ги местите от Варна в София, от София в Пловдив, в Стара Загора и т.н., те няма да станат по-грамотни, а просто ще се харчат едни пари. Даже съзирам една по-неприятна история, че на определени маргинални групи по този начин ще им се осигурява жилище на държавна издръжка под претекста, че те ще отиват да работят, и забележете тук интересния факт – само ако бъдат насочени от бюрото по труда. Тоест нормалният, обикновеният гражданин, който има волята да си търси работа, да отиде от малкото населено място, което вече започва да се обезлюдява, а обезлюдявайки се е ясно, че никой няма да има интерес да отиде там да развива бизнес, поради простата причина, че това, което сте заложили в националния план, Вие практически не го изпълнявате. Аз не знам защо приемате тези национални планове?
Аз няма да подкрепя този законопроект, поради простата причина, че той, за пореден път, обслужва определени корпоративни интереси, ще се изхарчат едни пари на българския данъкоплатец без да има никаква обосновка, без да сте направили предварителен анализ, което беше задължително да го направите, а ние даже Ви го и поискахме, което не отговаря на един министър – да откаже на върховната власт да изпълни своето задължение. Припомням Ви, че България е република с парламентарно управление, не е нито президентска, нито премиерска. И с това завършвам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Байрактаров, пет минути е времето за изказване.
Реплики към изказването на господин Байрактаров? – Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Госпожа Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги и гости! Ние от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим този законопроект. Ние обратно – смятаме, че той е добър, необходим, важен е, защото касае най-вече най-уязвимата група от безработните лица, това са дълготрайно безработните. Смятам, че с тези промени, които са много ясни, конкретни и необходими в Закона за насърчаване на заетостта ще се постигне положителният ефект на самия Законопроект, а именно по-лесен достъп до пазара на труда на безработните лица, по-лесен достъп до услугите, които предоставят бюрата по труда, ще доведат и до търсения положителен ефект за намаляване още на безработицата в страната и развитието на пазара на труда.
Това е, благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики? – Не виждам.
Други изказвания?
Госпожа Тодорова, заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим този Законопроект, защото виждаме известна приемственост между предишното ръководство на Министерството и настоящето. Министър Калфин започна работа по този законопроект и сега виждаме продължаване. Но ние ще предложим и някои промени между първо и второ четене, за да се прецизират и изчистят текстовете.
По няколко пункта. Подкрепяме функциите по краткосрочното функциониране на необходимостта от работна сила да се възложи на областните съвети за развитие, така и работодателите ще могат да се ангажират пряко с прогнозирането на техните нужди, само че за нас текстът не е достатъчно ясен, защото не се създава механизъм и методика как това ще става. Считаме, че е необходимо Законът изрично да описва какво точно и каква методика се очаква от тези регионални съвети за развитие, за да не се формализира процесът и да не стане така, че всъщност очаква нещата да се решават от регионално равнище, но всъщност да се правят централизирано.
Вторият пункт е, че приемаме да не се иска пререгистрация в службата по заетостта при промяна на адреса и смятаме, че за да има смисъл от изработване на регионални политики по заетостта и за да се избегнат нарушения от хора, които работят в сивия сектор, трябва да се помисли за увеличаване на контрола и причините за вътрешната миграция на безработни лица. Така че ние призоваваме за анализ и за засилен контрол.
На трето място, подкрепяме облекченията по ежедневните трудови договори по чл. 114а и всъщност питаме дали това не налага промени в този Закон.
И на последно място, призоваваме да се помисли за съчетаване на стажове и квалификации за заетост, за да се подпомогнат сезонните работници да имат те достатъчно осигуровки, които да им позволят, извън заетостта и обучението, да са избираеми за Службата по заетостта, така да речем работещите в туризма ще могат да увеличат квалификацията си между сезоните, като същевременно ще имат някакъв гарантиран целогодишен доход.
Има и други неща, които ще предложим между първо и второ четене, но като цяло приемаме позитивно тези промени и ще ги подкрепим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Тодорова, само една реплика Ви правя по конкретен въпрос, тъй като казахте, че ще подкрепите промените, свързани с чл. 114а от Кодекса на труда – това са еднодневните договори. Между другото, не знам дали сте наясно, че чл. 114а има голяма вероятност да бъде отменен изцяло, тъй като всички финансови институции вече са на мнение, че този член е паразитен.
Моята реплика е от гледна точка на това – изменението, което се предлага, е съответните лица да не подават декларация в бюрата по труда. Между другото, тази декларация е единствената информация, по която се прави след това справка в каква икономическа дейност са били заети тези лица. Тоест, чрез отмяната на подаването на декларация ние ще бъдем вече тотално ослепени, дори да не знаем в каква икономическа дейност се заемат тези лица. Между другото, ако сте забравила, преди това изнесох една информация, която ми беше предоставена от НАП и от НОИ, от която се оказа, че София е меката на растениевъдството, защото се оказа, че най-много еднодневни договори, поне така ми беше представена справката, не съм я писал аз, бяха в София-град. Тоест, най-много растениевъди има в София град.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви да се върнем към Закона за насърчаване на заетостта.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това искам да Ви кажа – контрол се създава чрез документи. Когато се премахнат документите, ние губим възможността и за контрол, а Вие всъщност практически подкрепяте това.
Правя Ви репликата чисто добронамерено.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Да, разбирам, аз не разполагам…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Момент!
Други реплики? – Няма.
Заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Аз не разполагам с информацията, с която Вие разполагате. По-скоро очаквам от министерството да каже как ще компенсира тези механизми за контрол, тъй като те са по-наясно с нещата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания?
Аз искам много накратко да задам по-скоро един въпрос.
Тези 73 милиона, които години наред вървят по Националния план за действие по заетостта – това, което каза и господин Байрактаров в началото на неговото изказване, защото бюджетната процедура вече е в доста напреднала фаза, дали ще продължат през следващата година? Знаете каква е борбата между социални партньори, работодатели, синдикати и кой ли не още в този Национален план за действие по заетостта.
Вие имате някакъв проект и идея как да позиционирате тези средства, но те вероятно трябва да бъдат за сметка не неработещи или недостатъчно ефективни мерки. Това, първо.
Второ, една от работодателските организации, в своето становище имат притеснение за това, че мерките за активна политика по някакъв начин са смесени с мерките за подпомагане. В чл. 14 на Правилника на Закона за социално подпомагане има възможност за плащане на квартира, но там има подоходен критерий, нещата са по-различни. Смятате ли, че има основание един такъв прочит на проекта или не?
Реплики? Изказвания? – Няма.
Заповядайте, госпожо Русинова, да отговорите на въпросите. По част от въпросите може и други да вземат отношение.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много, господин Председател. Ще се опитам накратко да обхвана всички въпроси.
По отношение на анализа, който беше повдигнат като тема от господин Байрактаров, нямам нищо против или в следващо изслушване, или под някаква форма да направим пълно представяне на изпълнението на Националния план за действие по заетостта в рамките на 9-месечието, с ефекта, който има от гледна точка на задържането на темпото на нивата на безработица.
Знаете, че освен националните средства, България разполага и с близо милиард от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, които са насочени изцяло към пазара на труда. Извън 73-те милиона за тази година мерките, които са отворени в сферата на заетостта, които касаят не само насочване и таргетиране на безработни, но и мерки, свързани с квалификация на заети лица, подпомагане на работодателите и на българския бизнес. Само отворените процедури за тази година са близо за около 600 милиона. Тяхното изпълнение ще продължи и през следващите години, разбира се, защото цикълът на програмиране там е малко по-различен.
По отношение на няколкото коментара, които касаят и начина, по който ще става регистрацията и удостоверяването за постоянен или настоящ адрес, както и методиката, която ще се спазва и ще се прилага от областните комисии по заетост. Това е обект на регулация в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта.
По отношение на някои от по-техничните въпроси – мерките, които целят намаляване на дефиницията за това какво е дълготрайно безработен и как ние гледаме на мерките за дълготрайно безработните, възможността да активираме повече продължително безработни и намаляването на срока от 18 на 12 месеца считаме, че ще даде възможност на повече от хората да се възползват към някои от специфичните мерки към Закона за насърчаване на заетостта.
Защо сме се спрели на разстояние по отношение на насърчаване на мобилността над 50 километра? Защото изчисленията, които сме направили, са, че спазвайки междудневните и междуседмичните почивки до 50 км е разстоянието, което в градски транспорт може един човек, ако се движи ежедневно, да намери в периферия на 50 км работа. Над 50 км предполага физическо преместване на местоживеенето на човек.
Нека не забравяме, че това не е единствената мярка, която касае мобилност. Има доста мерки, особено и за младежите, които ги стимулират, които дават възможност не само при намиране на работа да се премести човекът. В случая става въпрос за подпомагане на хора, които са регистрирани в бюрата по труда. Останалите мерки, които касаят заетите лица, са част от посредническата дейност, част от кариерните центрове, които Агенцията по заетостта осъществява, част от реформирането на цялостния пакет от услуги, които предлагаме и ще предложим през следващата година.
Факт е наистина, че може би около 30-40% от дълготрайно безработните са хора без каквато и да било степен на образование и квалификация. За целта, разбира се, ние в никакъв случай не стоим отстрани и не наблюдаваме пасивно процеса. Най-добрият начин тези хора да получат съответното образователно ниво е през системата на народната просвета. За целта съвместно с двете оперативни програми – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ имаме целенасочени интегрирани схеми, които са за около 10 милиона, ако не ме лъже паметта, мога да Ви изпратя подробна информация, които целят тези хора, които са регистрирани в бюрата по труда и съответно нямат основно или средно образование да бъдат насочени през системата на народната просвета да придобият квалификация.
Защо се прави синхронизирано с Агенция по заетостта между Министерството на образованието и нас? За да може все пак според нуждите и спецификата след това от съответната професионална квалификация човекът да мине през това образование. Дали е нужно да мине четвърти клас, или осми клас или четвърти клас – според различните степени на професионална квалификация е различно образователното ниво, което е необходимо. След което тези хора ще минат през професионална квалификация, която ще бъде организирана от Агенцията по заетостта и съответно на база на посредническата дейност и целенасочени трудови борси ще можем да им намерим работа.
Няколко думи по отношение на мерките за субсидирана заетост. Аз не бих казала, че трябва въобще в политиката на пазара на труда да бъдем крайни в отричането или приемането на една мярка. Мерките, които касаят субсидирана заетост целят единствено и само задържане на трудовите навици на хората, които са дълготрайно безработни. Затова в анализа, който ще представим или допълнително мога в рамките на началото на следващата седмица да Ви изпратя, ще видите, че до голяма степен тези мерки са ограничение в сегашния план за действие по заетостта и в мерките по Европейския и социален фонд. Те наистина имат определена цел – целят задържане и запазване на трудовите навици на хората и тяхното активно поведение на пазара на труда, а не социалните помощи.
Няма пряка връзка, ако мога да отговоря на д-р Адемов, с линията на социално подпомагане и начина, по който стимулираме преместването на хора с цел мобилност, ако си намерят постоянна работа, тъй като тази мярка не касае само дълготрайно безработните, а всички регистрирани в бюрата по труда и наистина цели и ще се прилага в случаите, в които човек си намери постоянна работа.
По отношение на дълготрайно безработните сте изцяло прав, господин Байрактаров, защото обикновено дълготрайно безработните хора са и обект на социално подпомагане, много често при тях има проблеми в семейството, децата са в риск. Това е и една от проверките на Европейската комисия по отношение на дълготрайно безработните – към тях подходът да бъде по-комплексен и по-цялостно адресиран от гледна точка на техните нужди, за да се намери най-верният път за мотивация. Поради тази причина още през началото на тази година стартирахме една инициатива в около 90 точки в страната, съвместно службите на Агенцията по заетостта и службите на Агенцията за социално подпомагане да обслужват гражданите и хората, които ползват услугите на Министерството на труда и социалната политика, не само, за да има една входна точка към нашите служби, но да може в пакет двата екипа цялостно да подпомогнат хората. И Не само дълготрайно безработните, а целите им семейства.
В края на годината, след приключване на първия етап на този проект, ще бъде направен анализ, който също можем да Ви представим и на база на това ще преценим дали е необходимо това като подход да бъде разширено в повече точки на страната.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на министър Русинова.
Колеги, други изказвания? Други въпроси? – Не виждам.
Позволете ми да поставя на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносител Министерският съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,55 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

д-р Хасан Адемов