П Р О Т О К О Л

---

На 25 март 2015 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане на второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги народни представители, позволете ми да открия днешното заседание при обявения дневен ред.
Подлагам на гласуване така предложения проект за дневен ред. Моля, гласувайте.
Приема се единодушно с 17 гласа „за”.
Само ще ви представя гостите от Министерството на образованието и науката: проф. Тодор Танев, господин Красимир Вълчев, главен секретар, и госпожа Евгения Костадинова, директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”.
Имаме гости от неправителствени организации, Българска стопанска камара, гости от медиите, голям интерес към днешното първо заседание.
Пристъпваме към разглеждане на точка първа:
Разглеждане на второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г.
Наименование на законопроекта – „Закон за предучилищното и училищното образование”.
Има постъпили писмени предложения от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, предложение от народния представител Станислав Станилов, предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания по така направените предложения по заглавието.
Господин Жаблянов, имате думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, нашето предложение е първо да се обсъдят предложенията за название на закона, които са внесени от БСП и Лява България, защото останалите предложения се явяват допълващи към съществуващото название на законопроекта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов, само ще Ви уведомя каква е процедурата. Всяко едно постъпило писмено предложение се изчита и е записано в доклада, по реда на неговото постъпване, по датата на неговото постъпване. Всеки един вносител на предложение има правото да го аргументира. Това, че Вие първи вдигнахте ръка, за да аргументирате предложението, което сте направили с Вашите колеги, имахте правото да го направите, но няма как да определим ред. Пак казвам, постъпилите писмени предложения са подредени по реда на тяхното постъпване и така са разположени в законопроекта, така се подлагат след това и на гласуване – по реда на тяхното постъпване.
Имате думата, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви. Нашето предложение за название на закона е мотивирано от две основни начала. Едното е традицията на системата на българското образование, второто е, че Законът за народната просвета, както ние предлагаме да се казва, предполага разширяването на функциите на системата на образованието, включително функции по възпитанието, така както и на постъпили предложения и от други народни представители.
Названието Закон за предучилищното и училищно образование според нас стеснява периметъра, философията и разбирането на системата за образование в България като система, която не просто изгражда определени знания в учениците, а система, която има граждански, национални и обществени отговорности. Според нас свеждането на системата на образование единствено до изграждането и получаването на определени знания е в основата на сегашните дефекти в системата на средното образование, включително случаите, в които се явяват насилието, случаите на отпадане от училище, случаите на отдалечаване на преподавателския състав от учениците, случаите на дистанциране на родителите. Тоест, народната просвета според нас е понятие, изработено в традицията на българското училище, изработено в традициите на нашето национално изграждане и не виждаме никакви основания то да бъде подменяно, не виждаме никакви основания, защото то не противоречи на съвременните тенденции, на съвременните реалности. Убедени сме, че просветното дело в България има много по-широк характер, отколкото свеждането му до едни системни връзки в областта на образованието. То включва духовността на българското общество, на българската нация. Не виждам никакви основания системата, Законът за народната просвета да има друго название.
Това е нашата аргументация. Просвещението е в основата на съвременното светско образование. Понятието е българско, кореспондира с традицията на европейското просвещение, няма никакво съмнение, че когато в България просветното дело започва своето начало, то се е вдъхновявало от просветното дело в напредналите европейски държави. Не виждам никакъв аргумент ние да подменяме заглавието на закона, да подменяме една национална традиция и да стигаме до технологични особености на образователната система, които да извеждаме в заглавие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Професор Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да мотивирам моето предложение. Аз съм съгласен кажи речи изцяло с изказаните от колегата Жаблянски аргументи, но не смятам, че може да се приложи понятието „национална просвета”, защото при разширяването на обхвата на тази дейност в обществото изваждаме от рамката на понятието „народна просвета” висшето образование, което несъмнено е вътре. Освен това в тази рамка „народна просвета” влизат и две трети от функциите на читалищата, които наистина са част от народната просвета. Това понятие преди войната и след войната в онези общества, интегрирано така да се каже унитарните общества, тогава понятието „народна просвета” обхваща всичко. Но тогава просветата и образованието не е било толкова широко развито и понятието народна просвета го е обхващало. Сега няма как да го направим.
Специално ако правим отделен закон за училищното образование, тук аз вече минавам на моето предложение да се сложи и „възпитание”, тъй като когато го обсъждахме предишния път надълго и нашироко, обяснявах, че образованието особено в училището е неотделимо от възпитанието. Възпитанието не бива да го вадим, защото ще има колизии, в които всеки учител може да каже: аз няма да възпитавам децата, аз само ги образовам и не ме интересува какво те правят на улицата или как се държат в междучасието, защото това не е моя функция по закон. Затова смятам и с нищо няма да пострада вашето предложение за заглавие на закона, ако го направите Закон за предучилищното и училищно образование и възпитание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания?
Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз, разбира се, няма да правя пространни изказвания, тъй като заглавието на закона дълго се коментира и имахме възможност да изложим становища. Няколко думи ще кажа по това, което каза господин Жаблянов. Вероятно спорът ни в хода на текстовете на закона ще бъде дълъг и напоителен. Аз държа на нашето заглавие по няколко много простички причини. Първо, това заглавие, което предлага господин Жаблянов, естествено че е от закона от 1991 г. и то не корелира нито с днешните образователни потребности, нито с реформата, която ние правим с този закон в българското образование, нито пък терминът „народен” се съотнася с европейските ценности, както Вие се опитахте да представите към 21 век. И ако достатъчно добре четете, вие виждате, че Финландия, която е образец в тази система, с днешна дата прави една още по-революционна крачка в своето образование, за което аз в момента няма да говоря, тъй като сме на друга тема.
Освен това „просвета” е корелация на просвещение, което значи начало. Образованието е процес с друга философия в този закон, който казва, че това е един процес за цял живот. Апропо, „народен” твърде отдавна отпадна и в абревиатурата на нашата българска държава, което не значи, че тя не е всенародна и не е мултинационална. Мисля, че идеологическата ви преграда звучи още в самото начало на нашия закон, така че според мен това не е мотив, нито мотивация. Питам аз къде отиде в този случай предучилищната подготовка, която значи много за част от българските ученици, които ще започнат своето образование вече по закон и възпитание на 5-годишна възраст.
А що се касае до това, което каза господин Станилов, ще добавя само, че възпитанието дефинитивно, както ние сме го дали, е вътре в системата на образованието, защото под него ние разбираме обучение, възпитание и социализация и така сме го дефинирали. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
И доц. Михов виждам, че се подготвя за изказване. Имате думата.
МИЛЕН МИХОВ: И аз трябва да кажа нещо като вносител. Аз мисля, че законите, нормите трябва да следват една приемственост, една традиция и това най-ясно се изразява естествено в заглавието на законите. В този смисъл е и нашето предложение. Припомням, че първият модерен закон, приет през 1891 г. по предложение на големия великотърновец министър Живков, носи почти същото заглавие като сега действащия закон, Закон за народната просвета. Тогава той се е наричал Закон за народното просвещение. И въпреки политическите промени, социалните изменения, въпреки промените в разпоредбите на законодателството това определение се запазва в продължение на повече от 120 години.
Нашето предложение е всъщност една редакция на тази идея за приемственост и то, както е записано, предлага да се нарича Закон за българската просвета. Това предложение е мотивирано от това, че както всичко на света, така и думите имат своята историческа съдба и своята историческа семантика. През 19-и век „народ, народен, народно” се възприемат в българския език, в българското общество като пълни синоними на нация, национално, национален, национална. И в този смисъл са и законодателните актове на нашите строители на съвременна България, в този начин на разбирането е и общественото мнение за просветата и за образователната система.
Не такава обаче е съдбата на тези думи особено в средата на миналия век, когато тези две понятия се натоварват със социални категории и днес не можем да избягаме от това социално разбиране и противопоставяне на понятията „нация и народ”. В този смисъл нашето предложение търси един съвременен компромис, придавайки както на традицията, така и на приемствеността определението българска просвета. В тази посока само ще си позволя като аргумент да добавя, че един от най-светлите, най-неоспоримия, всеобщия български празник 24 май, ако погледнем в официалния календар, носи името Ден на българската просвета, култура и славянската азбука. Без да е бил подлаган на някакво обсъждане, без да е бил приеман под референдум този най-светъл празник сам по силата на обстоятелствата, по силата на възприемането ме е определен като празник на българската просвета. Ето защо аз мисля, че названието на нашия закон само ще спечели, ако той се нарича Закон за българската просвета, с ясното разбиране, че това е закон за онази образователна система, която поставя началото на както личностната, обществена кариера на всеки млад човек, така и на основите на една всеобща културна среда, произтичаща от това образование и от тази просвета. Казвам образование и просвета, защото ако направим една кратка справка, ние ще видим, че в голяма част от речниците те се възприемат като буквални и се определят като буквални синоними – просвета и образование.
В този смисъл нашият подход към заглавието на закона е да се търси такова определение, което да изпраща послание за една общност, послание за общи, споделени, произтичащи от просветлението образователни стандарти и образователни ценности. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин министър, моето участие в това заседание е израз на голямото значение, което има обсъждането на второ четене на този законопроект, тъй като той окончателно ще определи рамката на развитието на българското образование.
Аз имам предложение, но няма да използвам времето да го обуславям, тъй като вече това беше направено, като Закон за народната просвета. Но в резултат на проведената дискусия аз мисля, че имаме даже още по-добро решение и ви предлагам следното наименование на закона – Закон за предучилищната и училищната просвета. Не сме го съгласували, господин Местан, но предполагам, че ще продължите, защото това, което казваха господин Станилов и господин Михов, наистина просветата е едно още по-широко понятие, което не може да бъде дори сведено само до българското училище. Но забележете красивото и многозначно изражение на термина „просвета”. Ако използваме латинската терминология пренесена, това може да се възприема в българското разбиране като познание за света, като просвет, нещо, което дава светлина, т.е. това, което още се съдържа и в част от нашите образователни послания и химни. И мисля, че това решава напълно въпроса и тогава няма да може да има претенции, че съдържанието на законопроекта се разминава с това, което той урежда.
Това е моето предложение, госпожо председател, заглавието на закона да бъде Закон за предучилищната и училищната просвета. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Да разбирам, че правите предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2. Да.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател. Аз се радвам, че се е възприело част от изказването ми в пленарната зала за избиране наименованието, а не названието на законопроекта, ако позволите тази корекция, да съдържа непременно думата „просвета”. Отказът от думата „просвета” е отказ от един много важен маркер на националната идентичност на българския народ. Аз предварително записах предложение, от което по реда на тази разпоредба, която цитирахте, да се превърне в предложение на комисията и за моя много приятна изненада господин Янаки Стоилов вече представи това предложение по наистина случайно съвпадение, не сме говорили с него, Закон за предучилищната и училищна просвета.
И се обръщам най-вече към народните представители от мнозинството и към министъра на образованието и науката, сега е шансът да постигнем съгласие за наименованието на законопроекта, защото реформите, които се съдържат в законопроекта, не произтичат от наименованието.
Освен това единственият аргумент, който се чу в дискусията до тук против евентуално наименование на закона като Закон за предучилищната и училищната просвета, единственият аргумент бе представен от доц. Михов във връзка с неговото предложение какво става с възпитателната функция на образователната ни система. Само че той извежда тезата си, че просвета, думата просвета би стеснила приложното поле на този закон само до образованието, защото смята, че просвета и образование са буквални синоними. Аз не смятам, че просвета и образование не са буквални синоними, защото думите в българския език, и тук вече сте прав, че освен своето конкретно речниково значение са натоварени и с историзъм. Ролята на българската просвета през историята е била не само да образова, но и да възпитава в национален дух дори в годините на чуждо владичество.
Така че, ако се спрем на думата просвета, ние ще решим въпроса с предложението и на господин Станилов да включим и думата възпитание, защото тази дума органически съдържа в себе си и тази втора основна функция. И, господин Станилов, сега във връзка с притеснението Ви къде е разграничителната линия между предучилищно и училищно образование, от една страна, и висшето образование, от друга страна, да, вече при леко разширеното наименование Закон за предучилищната и училищна просвета става ясно, че приложното поле на този закон не засяга висшето образование. И смятам, че така ние ще намерим вариант на наименование, който да съдържа в себе си всички предложения, които са направени от колегите между първо и второ четене. Да не се отказваме толкова лесно от важни маркери на идентичността и наистина да се въздържим от един нихилизъм, който в случая е най-опасен, защото е ценностен нихилизъм. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Великов поиска думата за реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз разбирам господин Местан, който безспорно е един от най-добрите в тази област, вероятно и проф. Илиев ще вземе отношение, но се питам: да, просвета безспорно е една стара славянска дума с исторически контекст, нещо, което ние уважаваме и което може да бъде съобразено и като някакъв компромис. Но след това вероятно при гласуването всички ще изразят отношението си. Но аз се питам пак във връзка с това, което вие там разменихте помежду си с проф. Станилов, все пак ако ние говорим или смятаме, че просветата е нещо по-общо и обхваща много страни от образование, възпитание, от обучение и всичко онова, което можем да кажем, все пак като че ли самата структура, която ние възприемаме тук, ето и министър Танев е тук, професор Танев е тук, но ние сега сме започнали в комисията, ако приемем, че наименованието стане Закон за предучилищно и училищно образование, след това вероятно предстои Закон за висшето образование, след това предстои закон или нещо свързано с четвъртата степен, професионалното образование и т.н., ако навсякъде заместник „образование” с думата „просвета”, се боя, че няма да можем така добре да обозначим нещата. Все пак нещата са се развивали през тези столетия и десетилетия и като че ли просвета остава едно по-общо понятие за просвещение, то е точно в този смисъл – една светлина в душите, а образованието вече, да, има нещо по технологично, но то като че ли по-ясно отчленява етапите, на които ние щем не щем сме принудени да разделим регулирането на тези обществени отношения, свързани с тази важна сфера. Затова аз по-скоро бих подкрепил все пак „образование” да си остане. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин Великов за репликата. Ще припомня само, че стенографските протоколи на тази комисия пазят редове, в които са отразени наистина огромните, неистовите ми усилия, когато преди години обсъждахме стратегията за развитие на училищното образование, да се опитам да убедя тогавашния министър, че е абсолютно недопустимо да изключим предучилищната подготовка и възпитание на децата. И, слава Богу, че комисията възприе предложението ми и стратегията да не е с наименование Стратегия за развитие на училищното образование, а да бъде Стратегия за предучилищна подготовка и възпитание за училищното образование.
Хубаво е наистина да се опитаме да вникнем, абстрахирани от позиционирането ни на управляващи и опозиция, в предложения, зад които не стои какъвто и да е самоцелен партиен или политически подтекст. Думата „просвета” за наше щастие е много архаична, но не архаична лексика. Тя е жива лексема в съвременния български език. И уверявам ви, ако други народи или законодателните органи на други народи имаха шанса да изберат автентична своя дума - аз не случайно в изказването подобно на доц. Михов също направих връзка с наименованието на този закон и името на празника 24 май в изказването си в пленарната зала, - не биха се поколебали дали да се откажат от толкова истинска своя дума, която, повтарям, не е архаична лексема, а много, много жива дума от активния речник на съвременния български език. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Местан. Други колеги народни представители желаят ли думата за изказвания? Не виждам.
Ще дам думата за становище на Министерството на образованието и науката. Професор Танев, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
ТОДОР ТАНЕВ: Екипът на министерството разгледа внимателно доводите. Наистина всички те имат дълбок смисъл и съдържание. По различни мотиви, най-вече тези, които бяха споменати преди малко от доц. Борислав Великов, подкрепяме по принцип текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако няма други желаещи за изказване, предлагам да минем към гласуване по реда на постъпване на писмените предложения.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Пак казвам, длъжни сме да поставим на гласуване и да гласуваме едно по едно постъпилите предложения по реда на тяхното постъпване.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър, аз знам, че правилникът налага определени ограничения. Бързам да ви кажа обаче, че ако отхвърли предложението на господин Янаки Стоилов, идентично на това, което имах готовност тук да направя и аз, то аз по необходимост ще бъда принуден да подкрепя предложението на колегите Искрен Веселинов и проф. Станилов. Защото смятам, че наименованието на закона трябва да съдържа втората основна функция на системата, възпитателната. Но сега ще гласувам „въздържал се”, защото бих искал да съхраня по-големи възможности да се приеме според мен най-правилната редакция на наименованието, а именно Закон за предучилищната и училищната просвета.
И понеже това предложение е направено с претенцията да бъде предложение на цялата комисия, процедурното ми предложение е да гласуваме първо това на господин Янаки Стоилов, за да ни дадете възможност да имаме и диференцирано отношение към другите предложения, ако основното ни не бъде прието. Не знам дали, господин Стоилов, има тази процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако позволите, да ви улесня с процедурата, госпожо председател. Тази, на която се позовахте, е валидна, но има и още една процедурна възможност, става дума за конкуренция на основания. Предложенията се гласуват и по степен на отдалеченост. Обикновено отдалечеността е нещо, което засяга процедурни, а не съдържателни въпроси. Но тъй като в случая има и допълващи предложения, и предложения, които са отдалечени, темата за образованието и просветата, може би наистина тези, които са най-отдалечени, ги поставете на гласуване, за да се види дали те получават или не подкрепа. Моето предложение всъщност е едно обединяващо различните видове предложения и там вече преценете дали може да се пристъпи към него, ако това се възприема, така че да се решат основните въпроси, които определят дали заглавието ще бъде допълвано, видоизменяно и т.н. Това мисля, че е логичният подход, който е процедурно допустим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще си позволя да да дам думата на госпожа Йорданова, която е референт към нашата комисия, за становище по направената процедура. Аз не виждам пречка, ако има съгласие в комисията, да използваме тези процедурни правила, но все пак има и постъпило предложение на господин Местан по реда на чл. 80, така че нека да ги подредим.
ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, може би е добре да се приеме предложението на господин Местан, тъй като ще ни е трудно да преценим кое предложение е по-отдалечено и ще загубим процедурно време, докато предложението на господин Янаки Стоилов, което беше по чл. 80, ал. 4, т. 2, е устно предложение, направено по време на заседанието, а след това по реда на постъпването да се подложат на гласуване писмените предложения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре.
Подлагам на гласуване в такъв случай направеното по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 предложение от господин Янаки Стоилов за наименование на закона - Закон за предучилищната и училищната просвета. Моля, гласувайте.
За – 9, против няма, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, знам, че тази процедура е обременяваща в комисиите, но нека все пак да се прегласува и нека никой от колегите да не бъде твърде ревнив към своето предложение. И да запазим една традиция, която напълно предметно покрива съдържанието на следващите текстове.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Въз основа на какво да се прегласува?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въз основа на това, че то напълно покрива последващите текстове.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз съм против такова нещо.
СНЕЖАНА ДУКОВА: И аз съм против.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По правилник имаме право на прегласуване, така че ще го подложа отново на гласуване. Правилникът е такъв и не можем да го нарушим.
Отново, който е „за” наименованието на закона да бъде Закон за предучилищната и училищната просвета, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 10.
Не се приема предложението.
Сега подлагам на гласуване предложенията по реда на техните постъпвания.
Започваме с постъпилото предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Заедно с предложението на господин Станилов. Имаме ли такава процедура? При съгласие от членовете на комисията…
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинете, уважаема госпожо председател, извинете, че взимам думата, но каква друга логика би имало при идентични предложения нашия вот да зависи от това кой е автор на предложението. Българският парламент е изживял такива моменти. Едно мое предложение бе отхвърлено с 12 гласа „за”, идентично друго беше прието с 12 гласа „за”. Това стана през 1998 година. Предлагам да не се връщаме към тези години. Така че това са идентични предложения и съвършено естествено е да се гласуват едновременно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Коцева има думата за процедурно предложение.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз предлагам да продължим да гласуваме предложенията по реда на тяхното постъпване. Прав е господин Местан, наистина много неща могат да бъдат променени в комисия, дори и предложението. Дори и господин Жаблянов направи предложение за предучилищно и училищно образование. Така че той наистина успя да бъде убеден, че когато споменаваме предучилищно образование и училищно образование, смисълът, логиката, философията на този закон е правилна. Така че ви предлагам наистина да подложите на гласуване предложенията по тяхната поредност на постъпване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще поясня. Предложенията, които са направили народният представител Искрен Веселинов и група народни представители, както и народният представител Станислав Станилов, са абсолютно еднакви, предложението е да ги гласуваме едновременно. Така ще спестим и време. Има ли някой, който е против? Не виждам.
Така че подлагам на гласуване предложенията, направени от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители и от народния представител Станислав Станилов. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, няма против, въздържали се – 10.
Предложенията на двамата вносители не се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 8, против няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против няма, въздържали се – 14.
И това предложение не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Янаки Стоилов и Валери Жаблянов.
За – 6, против няма, въздържали се – 13.
Не се приема това предложение.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за наименование на закона. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 7.
Наименованието на закона е прието.
Преминаваме към следващото гласуване. Имаме направено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което е свързано с наименованието на закона, а именно навсякъде в закона думите „системата на предучилищното и училищното образование” да се заменят с думите „системата на народната просвета”. Господин Жаблянов, желаете ли да кажете няколко думи?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Това предложение, както е очевидно, е свързано с наименованието на закона, така че няма смисъл в момента да се подлага на гласуване. Но точка „б” предлагам да остане – след думата „предучилищното” се заличава думата „образование” и се добавят думите „обучение и възпитание”, тъй като считаме, че предучилищната степен не е образователна степен. Смятам, че след като не се издава документ за завършено образование след предучилищната степен, няма основание да го наричаме предучилищно образование. И предлагаме „образование” да бъде заменено с думите „обучение и възпитание”, тъй като надявам се, уважаеми колеги, независимо от всички аргументи, които се изложиха, да не ни напуска здравия разум в дискусията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Местан, ще Ви дам думата за реплика, само да уточним. Доколкото ви разбрах, точка „а” я оттегляте, тъй като тя е свързана с наименованието и предлагате да подложим на гласуване само точка „б”.
Господин Местан, имате думата за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Току що господин Жаблянов обезсмисли моята реплика към него. Господин Жаблянов, аз очаквам сериозни дебати по наименованието на законопроекта и в пленарната зала. Имайте предвид, че докладът на комисията е само ориентир за народните представители, няма задължителен характер. Аз не бих се ангажирал с прогноза дали предложението, което първо представи господин Янаки Стоилов, идентично на това, което възнамерявах да направя, дали няма да получи подкрепа в пленарната зала. И в този смисъл недейте оттегля предложението си, защото ще улесните пленарната зала с гласуването на това предложение като последващо след дебатите по наименованието на законопроекта. Това е моя препоръка, разбира се, решението е Ваше.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз ще се съобразя с препоръката на господин Местан като по-опитен парламентарист и затова се отказвам от предишното изразено от мен мнение и предлагам да се гласува и точка „а”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, поддържате си предложението. Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 7, против – 5, въздържали се – 6.
Предложението не се приема.
Продължаваме нататък с наименованието на глава I „Общи разпоредби”. Тук няма постъпили предложения.
Подлагам на гласуване наименованието на глава I „Общи разпоредби”. Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава I е прието.
Сега гласуваме наименованието на раздел 1 „Предмет на закона”, по който също няма постъпили предложения. Който е „за”, моля да гласува.
За - 20, против и въздържали се няма.
Наименованието на раздел 1 е прието.
Преминаваме към член 1.
Има постъпили предложения от народния представител Милен Михов и група народни представители, предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Господин Стоилов, имате думата за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз искам да ви предложа една модифицирана редакция на моето предложение по ал. 1 във връзка с приетото от вас заглавие. Тя няма да се отрази съдържателно, защото вече конкретизира предмета на закона и ще мотивирам целта на моето предложение за новите алинеи. Така че предлагам ал. 1 да гласи следното:
„Ал. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с предучилищното и училищното образование (Ако решим някога да се върнем в пленарната зала към просвета, това може да се отрази, но нека сега да се движим по вашата редакция.), както и с устройството, функциите, организацията, управлението и финансиране на системата на предучилищното и училищното образование.”
Отпадат думите „с осигуряване на правото”, тъй като този въпрос е много важен. И аз съм предложил той да има следната редакция в ал. 2.
„Ал. (2) Образованието като процес на обучение, възпитание и социализация е национален приоритет и гарантирано от държавата право.”
Тук едновременно се съдържат трите основни функции – обучение, възпитание и социализация. Самата Конституция в чл. 53, ал. 1 декларира, че всеки има право на образование, но този закон трябва да подчертае кой е адресатът на осигуряването на това право, че той именно освен основно е гарантирано, а не само прокламирано от държавата право. И тогава вече ал. 2 на вашето предложение става ал. 3.
И последно, предлагам ви една от думите „устройство или организация” да отпадне, тъй като те до голяма степен се покриват, тъй като организацията е система от елементи и връзките между тях, устройството дава цялостната представа. Изберете си една, която ви харесва повече, за да намалим част от словесния баласт, който тук таме се съдържа в закона. Мисля, че тези мотиви са достатъчно ясни и подобряват съдържанието на предложените от вносителите текстове, съдържащи се в разпоредбата на чл. 1.
Предполагам, че господин Михов няма да си поддържа предложението, защото когато някой заявява, че е патриот, трябва да бъде за по-дълго време. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Богданов поиска думата за изказване.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, тъй като нашето предложение касаеше варианта, при който бихме приели заглавието, което предложи Патриотичният фронт и с оглед на по-добрия синхрон по-нататък, предлагам да отпадне това наше предложение и във всички варианти по текста оттук нататък да се извърши редакция, която да не включва това наше предложение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, оттегляте всички предложения, които касаят наименованието на закона. Благодаря.
Господин Жаблянов, желаете ли да аргументирате предложението си?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: То е идентично с предложението на господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, не е съвсем същото.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да. Искам да обърна внимание върху ал. 1, както е предложена не от мен, а от вносителите на законопроекта. Той урежда обществените отношения, свързани с осигуряването на правото на предучилищно и училищно образование, както – обърнете внимание – устройството, функциите, организацията, управлението и финансирането на системата, което не е едно и също с обществени отношения и няма отношение към обществените отношения. Извинете за тавтологията. Обществените отношения и системата на образованието са нещо съвършено различно. Те уреждат отношенията между обществото и системата, която функционира. А отношенията вътре в институциите не могат да бъдат в същата алинея. Затова моето предложение в случая е: „Този закон урежда обществените отношения, свързани със системата на предучилищното и училищното образование”, за да отпаднат другите, тъй като това, което предлагате, не е ясно какво урежда. Всичко урежда, ама не може всичко да урежда. Не може обществените отношения да са и финансирането. Не може. Междуинституционалните отношения не са обществени отношения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател. Аз правя уговорка, че нямам предложение по чл. 1 от законопроекта, но изглежда трябва да се съгласим, че този чл. 1 е с по-особено значение, защото има претенцията да назове не просто предмета, а сърцевината на предмета на този закон. И в този смисъл, без да влизам в спор, изразът „обществени отношения” включва в своето семантично поле и отношенията между институциите. На мен нещо този чл. 1 ми се губи.
И се обръщам към министъра: уважаеми господин министър, училищното образование освен право е и задължение на българските граждани. Нямам конкретна редакция, но струва ми се, че освен правото на образование този чл. 1 трябва да съдържа и идеята за задължението на всеки български гражданин да се образова. Има го по-надолу, да, но отделяме Конституцията, която не разделя право и задължение, когато става въпрос за образование. Дори до 16-годишна възраст обвързва правото със задължението. И право, и задължение е образованието. И няма специален текст, че образованието е задължително до 16-годишна възраст.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има го.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Мога ли да го видя? Искам да видя текста. Уважаеми колеги, всеки има право на образование и веднага следва неразривно текстът: „Училищното образование до 16-годишна възраст е задължително”. Да. И когато един закон урежда правото, при положение че имаме от същия ред конституционен текст, който урежда и задължението, в члена, уреждащ предмета, не можем да включим само правото, трябва да го обвържем със задължението. Казах за протокола толкова, няма да споря с никого.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Местан.
Становище на Министерството на образованието? Господин министър, имаше питане към Вас?
ТОДОР ТАНЕВ: Както е в Конституцията, друго не мога да кажа. До 16-годишна възраст, това е записано. Но ако искаме в текста да пише преписване от Конституцията, е друг въпрос, вие решавате. Никой не е казал нещо друго, нали.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Коцева поиска думата.
ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо председател, само като реплика искам да кажа, че този чл. 1 не е този чл. 1, който дълго време са го споменали. Предложението, което господин Жаблянов прави във втората част, и господин Янаки Стоилов, просто малко по-подробно прочетете нашия закон, който ние предлагаме и ще видите, че същото това нещо го има и в чл. 3, също по-нататък.
Така че предлагам да преминем към гласуване, за да следваме логиката на закона на вносителите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов има думата за изказване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Като четем внимателно чл. 53 от Конституцията ние виждаме, че действително ал. 1 е: „Всеки има право на образование”, ал. 2 „Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително”, ал. 3 „Основното и средното образование в държавните и общински училища е безплатно”, ал. 4 „Висшите училища се ползват с академична автономия” и т.н. Тоест, всяка от тези алинеи е разписана било последователно в този закон, било в някакви следващи закони. В този смисъл аз разбирам идеята на господин Местан, но не е абсолютно задължително още тук ние да отбележим и това задължение, което по-нататък се разгъва. Така че всяка алинея ние на практика сме разгънали в глави или раздели, което значи, че може да остане и така, както е в момента.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще си позволя и аз да взема отношение и да ви припомня, че наименованието на раздел 4 е „Право на образование. Задължително предучилищно и училищно образование”. Тоест, те са в такава последователност, в която е и Конституцията.
Други изказвания? Не виждам. Закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване.
Предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители е оттеглено, както и всички идентични направени по-нататък в закона.
Сега подлагам на гласуване направеното по чл. 80, ал. 4, т. 2 предложение на господин Янаки Стоилов за редакция на чл. 1. Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против няма, въздържали се – 15.
Не се приема предложението на господин Янаки Стоилов.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Моля, гласувайте.
За – 3, против – 5, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението по вносител за чл. 1. Моля, гласувайте.
За – 12, няма против, въздържали се – 4.
Член 1 е приет.
Продължаваме с чл. 2.
Има постъпили предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представите. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Имате думата за изказвания, колеги.
Госпожо Тодорова, заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Искам да направя устно предложение за създаване на нова ал. 5 към чл. 2, като моето предложение касае българските училища в чужбина и кореспондира донякъде с предложението на госпожа Маринска, но го прецизира малко, доколкото българските училища в чужбина имат такова народностно название, но те са неправителствени организации и има юридически сблъсък, ако остане в текста така. Но все пак ние бихме искали те да бъдат припознати, легитимирани и включени в закона, затова аз предлагам вместо „български училища” да създадем ал. 5, която да гласи следното:
„Ал. (5) Системата по ал. 1 включва и обучението, осъществявано от организациите на българите, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност, както и от други организации и институции, посочени в глава 16.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска иска думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Ако има такава процедура, не възразявам, приемам този текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Що се касае до ал. 1, вече направих предложение за оттегляне на всички подобни наши предложения оттук нататък. И тъй като колежката е права, разбира се, статутът на българските училища в чужбина е малко по-различен. Те са като неделни, не са типични като тези, които са в границите на Република България. И за да бъдем юридически обосновани, да не бъдем атакувани после, оттеглям нашето предложение, приемам редакцията, която направи госпожа Тодорова. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И народният представител Валери Жаблянов има думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинявайте, въпросът не е маловажен въобще за екстериториалността на нашата система. Първо, национална образователна система ли е нашата и ако е национална, в какви граници се простира? И ако тя е екстериториална и касае всички български образователни учреждения, създадени на различен принцип по частна, обществена и друга инициатива в чужбина, тези институции включват ли се в националната образователна система? Въпросът не е просто една алинея, за това става дума. Защото от това ще произтекат задължения по отношение на финансирането, прилагането на образователните програми, стандарти и т.н. Затова моето предложение е образователните институции, които се наричат училища, и тук колегата каза, че някои от тях са съботно-неделни, други имат друг статут, регистрирани са по различен ред в отделните държави на Европейския съюз, обучават по различен начин, може би от чисто политическа или патриотична, или друга гледна точка има всички основания да влезе една такава алинея. Но от гледна точка на управление на системата и прилагането на закона струва ми се трябва да се прецени внимателно, за да не се озовем в една ситуация, която… Искам само да кажа, че моите наблюдения са следните, хайде да не казвам бум, но има една вълна на регистрация от наши сънародници, които живеят зад граница, на подобни институции в различни държави на Европейския съюз и извън Европейския съюз. И мисля, че тук трябва да се намери някаква подходяща форма за взаимодействие между тези образователни институции и нашата национална образователна система.
Нямам конкретно предложение, поставям го като въпрос. Мисля, че въпросът е открит. Да не подхождаме с лека ръка към уреждането на едни много сложни отношения, които след това ще произведат тежки въпроси от гледна точка на оперативното управление на изпълнителната власт. Ако приемем текста, за да сме с ясното съзнание, че няма да има отношение към управлението, просто за да го има, аз това предлагам, въобще ако го приемем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Местан и госпожа Маринова.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Аз разбирам целта на предложението и на госпожа Маринска, и на господин Жаблянов. Смятам, че българските училища зад граница имат своето място в този специален закон. Но е много важна терминологията, с която ще боравим. Ако само си представим, че приемаме без редакция предложението на госпожа Маринска, ние им предаваме статут на институция. Оттам нататък в закона уреждаме отношенията, задължения на държава, вътрешно устройство, организация на институциите в българската образователна система. Няма как да ги подчиним на общите правила на българското училище, минимум защото не са възникнали по този закон и са под чужда юрисдикция. И в този смисъл, ако приемем една подобна разпоредба, каквато вие сте ни предложили към този параграф, то би трябвало да има нарочна глава в този закон, който да урежда нарочния статут на тези институции, ако са такива. Ако имаме нужда от декларативен ангажимент, който обаче е много важен, защото все пак ще поражда и някакви задължения, ще подскаже ориентири на българската образователна политика, може би трябва да се ориентираме към една по-обща, бих казал по-декларативна разпоредба и под такава форма тези училища да намерят своето място в закона. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Една процедура, госпожо председател. Това е обмислено и то не е само на АБВ, както беше представено. Грешката ни е, че ние не го разписахме, за да го виждаме. Ако може да го повтори още веднъж, защото то действително е в духа на това, което господин Местан каза и донякъде също отговаря на господин Жаблянов. Вътре няма институции, всичко е добре формулирано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще помоля госпожа Тодорова да го прочете отново бавно.
МАРИАНА ТОДОРОВА: „Системата по ал. 1 включва и обучението, осъществявано от организациите на българите, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност, както и от други организации и институции, посочени в глава 16.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринова поиска думата също за уточнение.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, просто исках да разсея притесненията на господин Жаблянов по отношение на управлението. Има разписан в законопроекта, който сме внесли, чл. 295. Аз ви моля да го погледнете. В него е указано, цитирам: „От държавния бюджет се осигуряват средства за подпомагане на обучението по учебните предмети български език и литература, история и цивилизация, география и икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, осъществявана от организации на българи, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на културно-образователна дейност”. С други думи ние залагаме това, че в системата на предучилищното и училищно образование включваме и обучението, осъществявано от институции в чужбина и уреждаме управлението по-нататък. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Анастасова иска думата, заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: И само в допълнение на това, което каза госпожа Маринова, по принцип финансирането и сега е уредено с Постановление № 334 на Министерския съвет за българските неделни училища в чужбина, така че мисля, че няма нужда от притеснения. Това вече е вписано в закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: След този дебат мога да кажа, че подкрепям по принцип текста на вносителя, допълнен с това предложение на госпожа Тодорова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Ако няма, закривам дискусията и преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване направеното от госпожа Тодорова предложение по чл. 80, ал. 4, точка 2 за създаване на нова ал. 5 в чл. 2 по вносител, както беше изчетено два пъти. Моля, гласувайте.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Моля, гласувайте.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване втората част от предложението на народния представител Милен Михов. Отново гласуваме по принцип. Моля, гласувайте.
За – 12, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Моля, гласувайте.
За – 3, против – 8, въздържали се 6.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на вносителя с приетото вече предложение, направено по чл. 80 за нова ал. 5. Моля, гласувайте.
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Член 2 е приет.
Сега преминаваме към предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 2а, като пояснявам, че всъщност по ал. 1 текстът е отразен в чл. 1, ал. 2 и вече беше приет от комисията.
Ако желаете да аргументирате ал. 2, макар че тя се съдържа пък в чл. 4 по-нататък в законопроекта. Имате думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, преди малко, когато изразихме отношение към алинеята, третираща българските образователни институции в чужбина, имахме предвид, че в тази ал. 2 сме дали една формулировка, която ангажира държавата с провеждане на образователна политика в чужбина. Тази формулировка е по-широка, дава възможност за разнообразие на различните форми за работа на българската държава с нашите граждани, живеещи извън територията на Република България, както и чуждестранните граждани с български произходи, тъй като третирането на тази материя, пак ще кажа, изисква по-голяма прецизност от формулировката, която струва ми се вече приехме. Затова струва ми се има място ал. 2 да остане, защото тя е един по-общ ангажимент на държавата и, второ, дава възможност за разностранни форми на подкрепа, а не просто на създадени вече образователни институции. Както струва ми се никой не се заблуждава, че много от децата на нашите сънародници, които са емигрирали и в момента живеят извън страната, няма да имат българско гражданство. По-голямата вероятност е това да се случи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Доцент Великов има въпрос. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Жаблянов, ясно е, че ал. 2 е разширен чл. 4, но разширението е спрямо чуждестранните граждани с български произход. Просто се питам как ще интегрираме чуждестранните граждани с български произход. Примерно, дядо му е българин и искат да си съхранят българското, което е хубаво, но как ще го интегрираме пълноценно в българската образователна система това дете, което безспорно е трето поколение германче или каквото щете, макар да е с български произход? Това не е ли малко прекалена амбиция, дали ще можем наистина да го направим?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов, желаете ли да отговорите? Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз първо искам да акцентирам върху възможността българската държава да провежда образователна политика, без да се ангажира с конкретни институции, тъй като може да има най-различни форми на тази образователна политика. И затова настояваме да остане. Чуждестранните граждани с български произход мисля, че вече го аргументирахме. Ако смятате, че проблемът на алинеята е пълноценното им интегриране и степента, с която ще мерим пълноценно и непълноценно, можем да го редактираме, ако прецените. Но за нас представлява сериозен ангажимент провеждането на образователна политика от страна на държавата навън. Защото, ще се съгласите, алинеята, която приехме, третира възникналите по инициатива институции. Така българската държава е косвено задължена. Това имам предвид.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Господин Местан и след това госпожа Маринова.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз благодаря за уточнението, което направи господин Жаблянов, защото проблемът наистина е в императива на текста „осигурява условия за пълноценното им интегриране в българската образователна система”. Ако имате предвид да създаде условия, когато има необходимост и когато има желание от страна на съответното дете държавата да осигурява условия то да бъде включено в българската образователна система, това е разбираемо и затова може би текстът се нуждае от редакция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уважаема госпожо председател, колеги! Господин Жаблянов, този текст звучи декларативно. Той има нужда от това да бъде разписан. Той сам по себе си е неработещ. От тази гледна точка наистина не виждам как той би могъл да заработи чисто прагматично. Докато нашия текст, който приехме междувременно, е и конкретен, и доста по-всеобхватен. Той не визира институции, говори за реалното обучение, което се осъществява от организациите на българите в чужбина и съвсем не регулира единствено и само статуквото и да не дава възможност за развитие на подобно обучение и на други регистрирани впоследствие организации на българи в чужбина. Точно затова смятам, че наистина има нужда този текст от един много по-задълбочен поглед.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката? Господин Вълчев, заповядайте, имате думата.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, единственото, което се сещам да спомена е, че до някаква степен ние имаме дефиниция за българите, живеещи извън територията на България в Закона за българите живеещи извън територията на България, чл. 2.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите, да направя едно предложение, господин Жаблянов, процедурно предложение и по препоръка на нашия референт. Тъй като систематичното място на този член е в чл. 4, аз ще Ви помоля да погледнете чл. 4, Ви предлагам да го обсъдим към чл. 4 и да помисли комисията за редакция, така че да включи и Вашата идея. Тук възникна въпрос българи, чуждестранни граждани от български произходи. Процедурното ми предложение е ал. 2 на предложения от Вас нов чл. 2а да се обсъди към чл. 4 и на практика да стане чл. 4. Да помислим общо за редакция, която да е приемлива за всички. Ще помоля референта тук да ми помогне, защото на практика текстът на ал. 1 вече беше гласуван и отразен в чл. 1, ал. 2.
ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, доц. Великов, тъй като има направено писмено предложение по реда, който е определен в правилника, той все пак трябва да се обсъди и да се гласува. Това действително вече е гласувано в чл. 1, ал. 2 и чисто по Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане систематичното място на тази ал. 1 е в чл. 1, където е уреден предмета на закона. Защото той казва, че урежда и отношения, които не са уредени от друг закон. Така че единият вариант е, ако приемете тези аргументи, да си оттеглите предложението по чл. 2а, ал. 1, другият е да се подложи на гласуване. Това е писмено предложение, доц. Великов, и ние не можем да не го гласуваме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, да ви предложа решение на въпроса. Вие можете да подкрепите по принцип тук направеното предложение на господин Жаблянов и да допълните само липсващата част от него в чл. 4, защото по-широкият обхват при него е за лицата от български произход.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние говорим за казуса по ал. 1. Формално и по правилник имаме постъпило писмено предложение от народен представител и сме длъжни да го гласуваме, независимо че вече сме го гласували.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Оттеглям текста, текстовете са идентични.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. По предложението за ал. 2 ще помоля всички да помислим с помощта на експертите и референтите за текст, който да бъде консенсусен, така че да включва и предложението на господин Жаблянов, и предложението на вносителя по чл. 4, за да имаме консенсусен текст на комисията, ако сте съгласни с това мое процедурно предложение. Съгласни сте, не виждам против.
Преминаваме към Раздел 2.
Имаме постъпили предложения от народния представител Милен Михов и група народни представители, което вече беше оттеглено и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Господин Жаблянов, заповядайте, имате думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Нашето предложение е свързано с размяна на местата на двата раздела. И ще обясня логиката, от която изхождаме. Считаме, че първото нещо, към което е ориентирано изграждането на една система независимо за какво служи тя, е какви са нейните цели. И логически второто нещо са принципите, върху които тя се изгражда. Принципите на изграждане на системата произтичат от целите. Няма как първо да имаме принципи и след това да си поставяме цели. Това е основанието. Мисля, че е ясно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам. Закривам дискусията.
Становище на Министерството на образованието и науката?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Зависи как се гледа, от коя страна, но по-традиционното е принципите да предхождат целите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Естествено е прав господин министърът. Естествено е, че принципите ще предхождат целите. Въпросът е, че ако сравните текстовете на раздела, който урежда принципите в системата, с раздел „Цели на предучилищното и училищното образование”, аз сериозно ще се затрудня какво разбиране имате за разликата между принципи и цели. Проблемът на тези два раздела е в това, че не създавате впечатление, че сте наясно с разликата между принципи и цели. Ако искате, да ви посока пример. Кое прави, например, системността, аналитичността, прозрачността, отчетността принцип, а компетентностите за разбиране на глобалните процеси, тенденции, взаимовръзки изведнъж е цял пример. Дайте ми вашето разбиране за разликата между принципи и цели, за да ме ориентирате. Проблемът е в това, че просто към наименование „Принципи” изреждате 9 точки към ал. 2, които сравнени по смислово съдържание като семантичен обем с онези вече доста повече, 11 цели по раздел 3 като обем, съдържание, аз малко се затруднявам да видя съществена разлика между принципи и цели, а би трябвало да има.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Местан.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен в един закон целите трябва да предхождат принципите, защото целите могат да определят различни принципи. И забележете, сега ще ви кажа защо с този закон, който продължава да се гласува, няма да се решат проблемите на българското образование, господин министър и госпожи и господа народни представители. Защото никъде няма цел в него да се преустанови процеса на ранното отпадане на децата от училище. Това днес е един от основните проблеми. Другата цел е децата да получават устойчиви познания, които могат после да прилагат в живота. Това е въпрос за функционалната неграмотност, един друг голям проблем. Така че ние ще гласуваме много текстове и от тези текстове няма да има решение на проблемите, защото ги няма наистина основните проблеми, които трябва да бъдат преформулирани като основни цели на днешната образователна система.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има направени предложения от различни народни представители, затова е второто четене в комисията, затова както виждате вървим изключително бавно по законопроекта и се стремим да отразим всички предложения, които съответстват на философията на законопроекта и на разбирането, така че когато започнем да обсъждаме по същество текстовете на принципите и целите, има направени предложения, така че тогава ще обсъждаме това, което правите в момента като предложение.
Професор Георгиева поиска думата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз исках само в подкрепа на това, което каза господин Местан и в посока на изчистване на преливността между принципи и цели, например чл. 3, т. 1 не може да бъде принцип чисто логически. Ако оставим 2, 3, 4, 5 и 6 да речем, защото самите записи на тези точки от 1 до 9 включват понятия и категории, които са от различен ред, първо, второ, някои са по-общи понятия, други са по-частни в съответния ред, в който се разполагат принципно логически, и точно от тази разноредовост идва нечистотата на раздела. Затова може би по-частните записи, давам пример отново, точка 1, както и точка 9 са от друг ред понятия или категории и тази еклектичност сваля смисъла на раздела и оттам води до смесване или преливане на принципи и цели. Аз не мисля, че ще загуби текстът члена, ако прецизираме от тази гледна точка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да пристъпим към чл. 3, трябва първо да гласуваме наименованието на раздела.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Заглавията се коментират с оглед на съдържанието, дали са уместни като място.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания. В момента обсъждаме само заглавието на Раздел 2 „Принципи в системата на предучилищното и училищното образование”.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за размяна на местата – раздел 2 да бъде с наименование „Цели на системата”. Моля, гласувайте.
За – 3, против – 3, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименование на Раздел 2 „Принципи в системата на предучилищното и училищното образование”. Моля, гласувайте.
За – 11, против няма, въздържали се – 3.
Наименованието на Раздел 2 е прието.
Думата за процедура има госпожа Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Правя процедурно предложение работата ни днес в комисията да продължи до 17, 00 часа. Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Който е „за” така направеното предложение, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Господин Местан има въпрос, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо председател, няма да правя изказване по същество, затова не изпреварвам колегите народни представители, които имат свои предложения. Имам молба да ме ориентирате чисто смислово, защото съм затруднен от редакцията на вносителя по чл. 3. Вие дефинирате образованието като процес и следва на какво? Какво е несъгласувано определение и би трябвало изречението да може да продължи без несъгласуваното определение, директно към предиката – образованието като процес се развива в съответствие със следните принципи. Обяснете ми в какво смислово съприкосновение се явяват думите „процес и развитие”. Дайте ми пример за процес, който не е развитие. Какво казвате? Аз се затруднявам. Това имах предвид, че подобен род закони трябва да минават през перото на министерство, на Министерски съвет. Кажете какво е това „Образованието като процес се развива”. Дайте ми пример за процес, който не се развива. Аз искам да разбера какъв е смисълът, за да го коментирам. Искате да кажете, че този процес се основава на принципи или се развива процесът?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Местан, да си довършва процедурата. Тъй като към чл. 3 по вносител има направени писмени предложения от народните представители Искрен Веселинов и група народни представители, от народния представител Станислав Станилов, от народния представител Милен Михов и група народни представители, от народния представител Янаки Стоилов и група народни представител, предложение от народни представител Михо Михов и група народни представители и предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, когато прочетете така направеното предложение от групата народни представители от ГЕРБ ще забележите, че там има направена редакция, така че когато дойде моментът да си представим предложението, съответно ще обосновем предложението си.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз мисля, че бележката на господин Местан беше основателна, така че нека уводът към изброяването на принципите в моето предложение да се чете: „Предучилищното обучение и възпитание и училищното образование се основават на следните принципи…” Явно ние в някаква степен сме били повлияни от предложенията на вносителя и може би сме търсили да не се отличаваме чак толкова много. Но аз обръщам внимание на изброяването на самите принципи и въпросът не е главно количествен. Това, че моето предложение съдържа 10, а вашето 9, мисля, че това, което предлагам, частично съвпада, но има и съществени отлики, на които трябва да обърна внимание.
На първо място ние трябва да поставим като принцип единната държавна образователна политика и децентрализацията при нейното прилагане. Тоест, дали образованието е държавна политика или един процес, който се развива по някакви си свои правила, основан на свои цели. Това е един въпрос.
На второ място, както и в основното предложение, е съдържа принципът на равен достъп, но веднага след него ние поставяме и съизмеримо по качество образование. За да не степенуваме достъпът и качеството и давайки си сметка, че качеството не може да бъде напълно еднакво, но съизмеримостта показва, че не може да има драстична разлика в нивото на придобиваното образование от децата в зависимост от вида на училището, на мястото, на което то се намира и т.н.
На трето място, един важен принцип, който никъде другаде не се съдържа – хуманизъм и толерантност. Ние живеем в свят на дълбоко противопоставяне от всякакво естество и ако българското училище не залага този принцип за хуманност и толерантност, т.е. за уважение към другия, понякога различния, ние ще насаждаме това противопоставяне още от най-ранна възраст. И без това социалната среда създава много условия за формирането на качества, които са антипод на тези, които изброявам.
Ние също обръщаме внимание на зачитане на интереса и мотивацията на детето, но това не е основният ориентир. Защото ние не можем в началния курс да кажем на децата ще учите това, което искате. Те нямат критерии, за да определят какво трябва да учат. Така че това е според мен балансираният израз на мотивацията на подрастващите като ученици, защото колкото по-голяма става тяхната възраст и житейски опит, толкова повече образованието може да се ориентира към техните потребности и желания. Но мисля, че изразът „зачитане” е точното, което трябва да се заложи като принцип.
На пето място – системност на учебното съдържание. Аз забелязвам, и тук ще използвам моя опит, вече за обучение във висшето училище от последните години все повече нараства броят на студентите, които нямат системни познания и това много ясно личи, че не им го дава средното образование. Той идва, започва да учи в някаква област, но забележете, може ли студенти, които изучават, изключват тук историята по понятни причини, които изучават икономика, право, литература, други обществени специалности, да познават и разсъждават върху събития, като той не знае примерно кога са Първата и Втората световна война. А такива случаи има на хора, излезли от средното училище. Значи те трябва да имат способност да разсъждават и да правят някаква връзка, защото образованието не е сбор от отделни предмети, по които той научва нещо и най-накрая няма нещо, което да ползва от наученото.
Няма да отнемам повече време за другите, но искам да обърна внимание на само още едно – съхраняване и развитие на българската национална традиция и културно многообразие. Ние едновременно трябва да стъпим върху всички полезно, което идва от тази традиция, повече от 100-годишна история, и в нея да впишем културното многообразие. Не просто да бъде някаква мозайка, сбор от някакви различни неща, а върху тази традиция да впишем цялото многообразие, което е и богатство и то трябва да бъде също използвано в образованието.
Давам това като мотивация и свършвам до тук, защото точките са много, но мисля, че тези принципи, които са осмислени и отразени, смятам че наистина съдържат някаква логика, системност и могат да ориентират като основа българското образование в процеса на обучението. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Стоилов.
Доцент Великов има реплика, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз приемам тези аргументи, даже някои от формулировките, сигурно може нещо да се използва, но ми се струва, че е много спорен този въпрос, свързан с точка 2 – „съизмеримо по качество образование”. Това издава предварителна нагласа, че ние някъде, може би в София, ще имаме високо качество, а другаде, примерно в Монтана, то ще е съизмеримо, но ще е по-ниско. Това не го възприемам. Ние навсякъде трябва да се стремим към качествено образование. И този принцип е залегнал, макар и по-общо формулиран, като точка 6 от чл. 3 на вносителя. Така че това лично аз не го приемам. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Още една реплика от господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Стоилов, аз трябва да призная, че има редица формулировки в предложението ви, които заслужават подкрепа. Проблемът е по каква процедура ще вървим. Ако тези предложения се гласуват ан блок, алтернативно, ние ще направим грешка и ще лишим закона от редица предложения на колегите от БСП, които според мен заслужават подкрепа, включително и по точка 1. Никъде не е застъпен този принцип за единната държавна образователна политика. Ние нямаме аналогичен текст в закона. И къде ще се яви, ако не в принципите. Това е едно.
Второ, хуманизъм и толерантност наистина трябва да намери място като принцип, на който да стъпи системата. Съгласен съм и с това.
По оспорената точка 2 аз оставям с впечатление, че се тръгва не от идеята да се узакони различното качество, а мисля, че вносителите стъпват на дълбоката убеденост, че има огромни диспропорции в качеството. И поне се стремят да бъде то съизмеримо, независимо в коя точка на България се намира училището. Огромна е разликата. Вкарването на един такъв текст, дори замяната на думата „съизмеримо” с дори „еднакво качество” като ангажимент на системата, а не като резултат, като знания на учениците, е много необходимо, защото това ще ни принуди да реформираме и системата за външно оценяване.
Така че аз ще подкрепя редица от предложенията на колегите от БСП, ако председателят даде процедурно възможност за поотделно гласуване на тези точки, а не ан блок. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е процедурно предложение, което ще подложа по-късно на гласуване.
Имаме още една реплика, тя е от госпожа Дукова. Заповядайте, имате думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА: По отношение на принципите, какво разбирате, господин Стоилов, от принцип 6 към чл. 3 – „многообразие на организационни форми за обучение и възпитание”? Ала-бала, така ми звучи на мен. Една част са преписани от нашите принципи, а друга част са измислени, като от тази река ще потече мед и масло. Много нелогично.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да отговоря, госпожо председател. Терминът „нелогичност”, госпожо Дукова, се употребява за оценка на правилност или неправилност на едно съждение, а не за оценка на неговата целесъобразност. Така че това е едно правилно съждение, което Вие може да не приемате. Това за правилата на логиката. Защото квалификацията нелогично Ви казвам, че Вие просто използвате нелогична аргументация, защото не можете да кажете дали моето предложение не е логично. Аз в дупликата си реплекирам неуместното използване на определени термини от Ваша страна. Вие не сте преподавател по логика, но имам право все пак да реагирам на Вашата реплика освен да обясня какво съдържание стои зад „многообразие на формите”.
Господин Местан не оспори по същество аргументите ми. Аз ще отговоря защото този въпрос е много важен или можем да си поставим за цел в закона еднакво качество на образованието навсякъде. Това като някаква далечна цел аз го приемам, но ние правим закон, който ще се прилага в българските условия. И след като в последните 10 – 15 години ножицата в това качество се разтваря, аз ви предлагам да приемем текст, който води към нейното затваряне до възможно максимални размери. Но ако ние продължаваме да имаме илюзията, че във всяко едно българско училище качеството ще бъде еднакво, тогава трябва да предложите нещо друго – да затворите около две трети от съществуващите в момента училища. Аз смятам, че това ще бъде много опасно в името на качеството да ликвидираме структурата на българската образователна система. Аз не приемам това нещо и виждате какъв е смисълът на принципите. Така че достатъчно е ние да намалим драстичните разлики в качеството и да отиваме наистина към едно приблизително сходно качество на образованието. А такова нещо няма постигнато в момента никъде по света във всички поне публични училища качеството на образованието да бъде еднакво. Затова аз го поддържам.
А що се отнася до различните форми, ние имаме класни и извънкласни форми, имаме различни видове предмети. Повечето са в рамките на урока, но урокът не изчерпва формите на обучението, на заниманието на децата, така че за това става дума. Нито пък възпитателните форми са едни и същи. Примерно, едното е в класа, когато класният нещо занимава децата, но те могат да имат и други форми, било чрез посещение на учениците в музеи, на екскурзии в страната и т.н. Всичко това го има и текстът достатъчно добре го обхваща.
И накрая, госпожо председател, аз приемам или да прецените всяка една от точките, които съдържа принципи поотделно, или ако сметните, че по принцип това предложение заслужава подкрепа, вече да се види как те могат да се съчетаят или пък да допълнят принципите в текста на вносителя. Така че тук не става дума за някаква авторска претенция, а за претенцията за предаване на смисъл и ориентираност на образованието към ясни принципи. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска поиска думата и след това ще предложа да приключим без гласуване, защото има още изказвания, като имаме възможност в рамките на тази една седмица да намерим консенсусни решения по принципите, така че наистина да не се налага да ги гласуваме един по един. Наистина да се опитаме да намерим едни по-добри формулировки на принципите.
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, аз подкрепям господин Местан в предложението му да не се гласува всички ан блок, защото наистина има текстове, около които бихме могли да се обединим, като примерно около точка 7 – „съхраняване и развитие на българската образователна традиция, на културното многообразие” и аз бих добавила „и приобщаване чрез българския език”. Това е моето предложение, което подлежи на обсъждане и дискусия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако Ви разбирам, правите предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2, но ви предлагам тези предложения да обсъдим на следващото заседание.
Господин Богданов поиска думата. Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги, аз ще се изкажа в подкрепа на това, което преди малко спомена госпожа Маринска. Наистина предложението в точка 7, което прави колегата Янаки Стоилов, е удачната редакция на точка 4 в чл. 3, където се засяга съхраняване на културното многообразие. Не искам да бъда разбран погрешно от колегите народни представители, формулата етнокултурно многообразие е по-сбитата форма на културно многообразие, тъй като многообразието може да бъде етнографско, може да бъде фолклорно, може да бъде регионално ако щете. И тъй като по-нататък в духа на закона говорим за регионални принципи, съобразяване с местните условия на икономика и нужди на образователната система, смятам, че слагайки по-обща формулировка културно многообразие ще бъде много по-обективно, много по-всеобхватно в това, което предлагаме. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, аз предлагам да продължим следващата сряда с дебатите по принципите, като междувременно се надявам всяка една от групите да изчисти текстовете си и да погледне внимателно предложенията, които са направени от различните народни представители..
Сега ще помоля да останем, колеги, за точка „Разни”. Имам само няколко думи, като ще помоля гостите да ни оставят за малко. От Министерството на образованието ще помоля да останат.
Точка разни:
Колеги, ще предложим до петък експертите на комисията заедно с колегите от министерството да огледат всички предложения и ако има предложения за някакви консенсусни редакции, да ни ги предложат в петък, за да можем ние в работен порядък в следващата сряда преди заседанието да ги огледаме и да се опитаме да постигнем консенсус. Просто да предложат някакви текстове, които смятат, че са приемливи.
Имам две съобщения. Получихте покани за кръгла маса, която се организира от Център за приобщаващо образование за петък, която ще се проведе в тази сграда на Народното събрание в зала № 134. Провежда се тук, защото има хора с увреждания и трябва да осигурим достъп до залата, а зала „Изток” не осигурява такъв достъп. Имате и поканата, и програмата на имейлите си, така че ще се радваме да бъдем заедно. И пак казвам, организатори са Център за приобщаващо образование. Това е неправителствена организация.
Приключихме за днес, закривам заседанието.

(Закрито в 16,10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова

Стенограф:
Невена Чехларова