1. Разглеждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г. – първо гласуване.
2. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум, можем да започнем.
Предлагам ви заседанието да протече днес по обявения дневен ред. Има ли други предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Дневният ред е приет единодушно.
Гости на заседанието са от Министерството на образованието и науката господин Красимир Вълчев, главен секретар и госпожа Соня Кръстанова, директор на дирекция „Финанси”. Очакваме всеки момент да дойде и проф. Танев.
От Министерството на финансите тук са Александра Димитрова, държавен експерт в дирекция „Държавни разходи” и Константин Илиев, главен експерт в дирекция „Национален фонд”.
От Синдиката на български учители тук е госпожа Янка Такева. От Независимия учителски синдикат – Аспарух Томов, от синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” виждам тук господин Юлиян Петров и господин Шошев. От Сдружението на директорите в средното образование в Република България – госпожа Харбалиева, господин Асен Александров и госпожа Стефанка Балева.
От Българската академия на науките – акад. Стефан Воденичаров, акад. Дамян Дамянов, чл.-кор. Николай Милошев, проф. Никола Малиновски, доц. Васил Попов. Академик Ваньо Митев можем да очакваме да се включи от Съвета на ректорите.
Професор Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет. От Съюза на учените проф. Венелин Енчев. От Хумболтовия съюз в България – проф. Илза Пъжева. От Българска търговско-промишлена палата – Васил Тодоров, главен секретар. От Националния браншов синдикат „Висше образование и наука” при КНСБ – доц. д-р инж. Лиляна Вълчева и доц. Росен Кирилов. От Синдикалния академичен съюз към БАН – господин Ермак Димов. От Националното представителство на студентските съвети в Република България госпожа Яна Вангелова.
Добър ден и на нашите партньори от медиите.
Колеги, пристъпваме към точка първа от дневния ред:
Разглеждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г. – първо гласуване.
Давам думата на Министерството на образованието и науката да представи законопроекта. Добър ден и на проф. Тодор Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми народни представители и гости, във връзка с предстоящото обсъждане на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. в частта му за образование и наука представям на вашето внимание становището на Министерството на образованието и науката.
„I. Образование
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2016 г увеличава разходите за образование и го извежда като приоритет в политиката на правителството. Независимо че като процент от БВП разходите за образование се запазват на нивото за 2015 г., в номинално изражение същите бележат ръст спрямо настоящата година.
Общият размер на разчетените разходи за образование за 2016 г. е 3 120,5 млн. лв., което представлява 3,5 % от БВП при 3 044,9 млн. лв. или 3,5 % от БВП за 2015 г. Увеличението на разходите за образование по консолидираната фискална програма за 2016 г. спрямо 2015 г. е 75,6 млн. лв., което се формира от увеличение на средствата с източник национален бюджет със 139,4 млн. лв. и намаление на разходи по сметки за средства от ЕС с 63,8 млн. лв. Намалението отразява прогнозата за по-ниски разходи в резултат на приключването на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, дейности, по която се изпълняват до 31 декември тази година.
А. Предучилищно и училищно образование.
Разчетените средства за системата на предучилищното и училищното образование за следвата 2016 г. нарастват със 139,4 млн. лв., като общият им размер достига 2 295,5 млн. лв. или 2,6 % от брутния вътрешен продукт.
С ръста на разходите за системата на предучилищното и училищното образование са осигурени допълнителни средства за:
- увеличение на стандартите за финансиране на едно дете/ученик средно с 5,7 на сто спрямо 2015 г. Това прави 95 млн. лв.;
- целодневна организация на учебния ден – 33,4 млн. лв.;
- учебници и учебни комплекти за безвъзмездно ползване от учениците във връзка с влизането в сила на Закона за предучилищното и училищно образование – 6 млн. лв. за отпечатване на учебниците за учениците от пети клас;
- за възстановяване на 100 % на обезщетенията на персонала в детските градини, изплащани при прекратяване на трудовите правоотношения – 5 млн. лв.
В областта на училищното и предучилищното образование с разчетените средства ще бъдат финансирани следните основни дейности:
1. Издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците в детските градини и училищата. Общият размер на разчетените разходи за тази дейност е 1 656,5 млн. лв, от които 1 628,3 млн. лв. са средства по стандарти на училищата и детските градини, с които се осигуряват текущите им разходи за възнаграждения и издръжка. Освен средствата по стандарти тук се включват и средствата, предвидени за допълнително финансиране на защитени училища и възстановяване на преходните остатъци по бюджетите на държавните училища.
С тези средства ще се обезпечи възпитанието и обучението на 127 892 деца в детските градини, 128 917 деца в задължителната предучилищна подготовка, 576 873 ученици в общообразователните училища, 121 013 ученици в професионалните училища, училищата за изкуство и култура и спортните училища, 19 478 ученици в специалните училища и ресурсните центрове и на 41 873 ученици във вечерна, задочна и самостоятелна форма на обучение.
2. Подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие на децата и учениците. Общият размер на разчетените средства е 266,9 млн. лв., от които най-голям е делът на предвидените разходи за целодневна организация на учебния ден за учениците от първи до шести клас в общообразователните училища – 128,4 млн. лв. Тук се включват и средствата за:
- ученически стипендии – 19,4 млн. лв.;
- ученически общежития – 19,4 млн. лв;
- познавателни книжки, учебници и учебни комплекти за безвъзмездно ползване от учениците от I – VII клас и децата от подготвителните групи – 28,3 млн. лв.;
- подпомагане храненето на децата от подготвителните групи и учениците от I – IV клас – 27,8 млн. лв.;
- транспорт на децата и учениците до приемащи детски градини и училища и до средищни училища – 25,5 млн. лв.;
- ресурсно подпомагане на деца и ученици, интегрирани в масови училища и детски градини – 4,7 млн. лв.;
- финансиране на извънучилищни дейности – 10,7 млн. лв.
- подкрепа за ученици с изявени дарби – 2,5 млн. лв.
3. Развитие на детските градини и училищата – предвидените средства за 2016 г. за тази дейност са в размер на 62,7 млн. лв. Тук се включват предвидените средства за подобряване на материалната база на общинските и държавните детски градини училища, в т.ч. допълващият стандарт за материална база на училищата. В рамките на тази дейност са разчетени и средствата за транспорт на педагогическите специалисти от местоживеенето им до местоработата и обратно в размер на 14,7 млн. лв.
4. Предвидените със законопроекта за държавния бюджет за 2016 г. по бюджета на Министерството на образованието и науката средства за реализиране на национални програми за развитие на средното образование са 46,0 млн. лв.
5. За съхраняване и развитие на културната идентичност на децата и учениците в българските общности в чужбина, чрез подпомагане на обучението по учебните предмети български език и литература, история и цивилизация, география и икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, организирано в неделните училища в чужбина за 2016 г., са разчетени 6,5 млн. лв.
Б. Висше образование
Предвидените за 2016 г. разходи за висше образование се запазват на нивото на 2015 г. – 718,2 млн. лв. Трансферите за държавните висши училища са в размер на 407,4 млн. лв., от които 383,3 млн. лв. за държавните висши училища към МОН и 24,1 млн. лв. за висшите военни училища към Министерството на отбраната.
През следващата година за първи път ще е налице по-значително намаление на броя на учащи, въз основа на който се определя субсидията за издръжка на обучението от 176 729 на 171 692. Намалението е отражение на негативните демографски тенденции от втората половина на 90-те години на миналия век и е началото на продължителен цикъл на спад на учащите, който ще продължи следващите десетилетия. Намалението на броя на студентите, съчетано с прилагането на мерките, предвидени в Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., ще изправи системата и отделните висши училища пред значителни предизвикателства в средносрочен и дългосрочен план. Преодоляването им изисква мерки за преструктуриране и консолидация на мрежата от държавни висши училища и промяна на стратегиите за развитие на висшите училища. Променените условия предполагат висшите училища да се концентрират в професионалните направления, в които получават висока оценка за качество на обучението, да подобрят научната си дейност и връзката на обучението с пазара на труда. Бюджетната политика в сектора следва да подпомогне тези промени. С проектобюджета за 2016 г. се прави крачка, при това съществена, в тази посока.
Политиките, заложени в бюджет 2016 г., са в съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. и проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет на 01.06.2015 г., и са насочени към:
- увеличение на частта от средствата за издръжка на обучението, която се предоставя въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда;
- намаляване на финансирането на отделни професионални направления в отделни висши училища, получили ниска оценка на качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда с до 20 на сто;
- подпомагане и насърчаване на процеса на консолидация и оптимизация на системата;
- насърчаване на обучението по приоритетни професионални направления и подпомагане издръжката на защитени специалности.
В подкрепа на реформите в областта на висшето образование по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2016 г. са предвидени средства в размер на 1,0 млн. лв. за финансиране на изпълнението на програми за консолидация и за оптимизация на държавните висши училища, разработени от висшите училища, както и 600 хил. лв. за допълнително финансиране на защитени специалности и 400 хил. лв. за реализиране на програма за увеличаване на броя на обучаваните студенти по професионални направления „Информатика и компютърни науки” и „Комуникационна и компютърна техника”.
Предвидените трансфери по бюджета на Министерството на образованието и науката за държавните висши училища в размер на 383,3 млн. лв. се разпределят по елементи съгласно чл. 91 от закона за висшето образование, както следва:
а/ средства за издръжка на обучението – 319,4 млн. лв. за осигуряване обучението на 171 692 средно приравнен брой студенти, като 29,8 % от общия размер са определени в зависимост от комплексната оценка за качеството на обучение и съответствието му с потребностите на пазара на труда;
б/ средства за присъщата научна и художественотворческа дейност и издаване на учебници и научни трудове – 8,0 млн. лв;
в/ средства за социално-битови дейности на студентите и докторантите – 48,6 млн. лв., в т.ч. средства за стипендии – 32,8 млн. лв. и средства за студентски столове и общежития – 15,8 млн. лв. Разчетените средства за стипендии на студентите и докторантите за 2016 г. са увеличени с 1,1 млн. лв.;
г/ средства за капиталови разходи – 4,5 млн. лв.
Одобрената държавна гаранция по Закона за кредитиране на студенти и докторанти за 2016 г. е в размер до 50,0 млн. лв.
II. Наука
С проекта за бюджет за 2016 г. разчетените средства за наука се увеличават спрямо 2015 г. с близо 26,0 млн. лв. Ръстът е в резултат на увеличение на трансфера за Българската академия на науките – с 400 млн. лв. – и на разчетените средства по сметки за средства от Европейския съюз във връзка със стартирането на Оперативната програма „Образование и наука за интелигентен растеж 2014 – 2020”.
Общият размер на трансферите за Българската академия на науките и за присъща научна или художественотворческа дейност и издаване на учебници и научни трудове на държавните висши училища към МОН за 2016 г. е в размер на 81,3 млн. лв., от които по бюджета на БАН – 73,3 млн. лв. и по бюджетите на държавните висши училища – 8,0 млн. лв.
Предвидените разходи за наука по бюджета на МОН за 2016 г. са на нивото на 2015 г. – 28,2 млн. лв. В рамките на тези средства ще се създадат условия за информационно обслужване, наблюдения и изследвания в различни области на обществения живот; подготовката на научноизследователски кадри; за участие на България в международни организации в областта на науката и за конкурсно-проектно финансиране на научните изследвания. Благодаря ви много за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин министър. Колеги, имате думата за изказвания.
Госпожо Тодорова, заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Много Ви благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги! Аз ще съвсем кратка, тъй като за съжаление трябва да разпределя моето време за участие тук и в Социалната комисия. Ще кажа няколко неща.
Като представител на ПП АБВ няма как да не изразя нашето задоволство от това, че акцентът е поставен тази година в бюджета и върху образованието и то е изведено като приоритет. Наистина ни задоволява това, че се мисли и за социалния статус на учителите, че се повишава заплащането на учителите, тъй като това е много важно системата да бъде подпомогната, да бъде кадрово обезпечена и да се привличат нови кадри. Удовлетворява ни това, че разходният стандарт е увеличен с 5,7 на сто, което ще подпомогне действително целодневните форми на обучение, което както всички знаем способства да се намали риска от отпадане на деца от училище. Всичко това са много добри знаци.
Единственото нещо, което на нас ни липсва, е нашият приоритет в нашата програма, това са целеви средства, които да са отделени за дуалното обучение, тъй като определено считаме, че това е много добра формула, която свързва пазара на труда с училището и бихме искали да се помисли в тази посока.
За висшето образование също така има много положителни акценти. Удовлетворява ни това, че се набляга на качеството. Удовлетворява ни това, че се мисли и за публични гаранции за студентските заеми, което ще направи образованието по-достъпно. Но считаме, че нивата на финансиране за висше образование би следвало да са завишени, защото отново те за поредна година повтарят стари стойности. И ми се струва, че не бива за сметка на свиването на разходите да се отчита, че има номинален ръст на финансиране.
И последното и най-важното, за което съм тук, дори ако обърнем внимание към мотивите на бюджета и в днешното становище, за съжаление виждаме, че науката е изтласкана, за да не използвам по-силна дума в един много кратък параграф. Отново мисля, че за пета или шеста поредна година се запазват нивата на финансиране. Не мисля, че по този начин ние можем да стимулираме научните изследвания и иновации. Не мисля, че подобно финансиране на БАН, което е на ръба на екзистенц минимума, може да доведе до нови качествени резултати. Тези парични стойности са само за това да се подсигури едно съществуване, но не и развитие. Затова за втора поредна година АБВ между първо и второ четене на бюджета ще предложи корекции в тази посока и ще поиска увеличаване на бюджета на БАН с 12 млн. Миналата година поискахме 5 млн. Ако тази хипотеза не се приеме, ние ще настояваме пред Министерството на финансите тези средства да бъдат отделени от допълнителното финансиране, за да има пари за реформи и за капиталови разходи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Госпожа Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо председател. За да не повтарям всичко онова, което колежката Тодорова каза, само ще кажа, че се присъединявам до голяма степен към всичко, което тя констатира по бюджета. Сега имам един конкретен въпрос към министъра на образованието, дали са предвидени средства в бюджета за 2016 г. за абонамент за научни бази данни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господа академици, колеги! Разбира се, най-напред искам да благодаря на министъра, че е сред нас, макар че очевидно носи белезите на наскоро прекарано заболяване. И аз си мисля, че на този етап на развитие на страната вероятно това, което е предложено от Министерския съвет и в случая това, което имаме като представяне от министъра на образованието и науката вероятно е в границите на възможното. Но все пак ние, като народни представители, трябва да се погрижим за намирането на необходимите баланси.
И ще продължа с някакви въпроси, които колежката Маринска започна. Разбира се, аз бих също така запитал, тъй като е за нашата ориентация това, което изнесе проф. Танев, като то не може по обясними причини да бъде съвсем подробно. Ние вече започнахме разговори с министерството и в комисията малко по-широко във връзка със средното професионално образование и се питам, ако това, което е в точка 4 на доклада на Министерството на образованието и науката за реализиране на национални програми за развитие на средното образование – 46 млн. лв., ако тук се включват програми за поощряване на средното професионално образование, евентуално на тази система на дуалното обучение, това така ли е и изобщо там предвидени ли са някакви средства за средното професионално образование, което също изглежда твърде недостатъчно.
По отношение на висшето образование въпросът ми би бил в посока на това тези политики, които са заложени в бюджета за 2016 г. в съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование, включително и тези законопроекти, които ние вече приехме на първо четене за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, но все пак политиките, свързани с бюджета, има ли нещо заложено за подпомагане на природо-математическите и инженерните специалности, които изглежда, че стават все по-актуални за нашата страна. Поне от изложението това не стана много ясно.
И, разбира се, това, което действително прави впечатление, че отново има едно подценяване на науката. Поне ако се четат вярно числата, свързани с разчетените средства. Тук бих искал да запитам защо все пак не е предвидено никакво увеличение на бюджетната субсидия за Българската академия на науките. Ако уважаемият председател би могъл да ни осведоми, миналата година настояхме за едни 5 млн., тя колежката Тодорова си отиде, но май че заедно бяхме предложили тези 5 млн. за тази година допълнително. Тогава имаше уверение, че дори ако те не влязат в Закона за държавния бюджет за 2015 г., но допълнително ще бъдат отпуснати. Това стана ли тази година, за да можем да разчитаме на подобни обещания за 2016 г.? И следващият въпрос във връзка с науката е свързан с Фонд „Научни изследвания”. Но ние знаем, че има промени, които и проф. Танев помогна да се случат, да има едно по-прозрачно управление на фонда, ново ръководство. Така че в този план, ако в тези 28,2 млн. лв. се крият и средствата за фонд „Научни изследвания”, колко ли са те и дали все пак не би трябвало и там да помислим за известно увеличение при положение, че ако имаме повече средства в бюджета за Фонд „Научни изследвания” ще могат аналогично, както е в случая с Българската академия на науките, да се привличат по-прозрачни и ясни за всички процедури и повече средства от европейските фондове. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо председател, господин министър, госпожо заместник-министър, колеги, уважаеми гости! Първо трябва да декларирам, че групата на Патриотичния фронт си поставя въпроса за образованието сред едни от приоритетите на бюджета за 2016 г. И все пак със скромно задоволство можем да кажем, виждаме, че в определени отношения проектобюджета за 2016 г. в тази част отговаря до известна степен на възможностите и желанията ни за увеличаване на разходите за образование, така нужни за осъществяване на необходимите реформи в българското образование. Особено радващо, можем да кажем, е перото от бюджета, отделено за предучилищното и училищно образование. То представлява 2,6 на сто от БВП, както подчерта и господин министърът, и мисля, че в тази част можем да търсим една разумна политика за финансиране и заедно с това с активно законодателно реформиране на системата. Ясно е, че за да се динамизират процесите на модернизация на българското средно образование са необходими три основни фактора: законодателство, финансиране и едно умело управление на системата. Надявам се, че Министерството на образованието и науката ще положи всички усилия с подготовката на подзаконовите документи и всичко свързано с предучилищното и училищно образование, произтичащо от новия Закон, да се справят успешно с тази задача, така че да постигнем едни добри резултати в тези три въпроса – модерно законодателство, добро финансиране и добро оперативно, законодателно и административно управление на поднормативно и оперативно управление на системата.
Големите обаче въпроси са в областта на висшето образование и науката. Ние всички сме ангажирани с въпросите на висшето образование. Ние знаем много добре какви са идеите на министерството. Разгледахме и обсъдихме много сериозно няколко законодателни инициативи за промяна на Закона за висшето образование, но въпреки това аз не мога да подмина един текст от Вашето становище, господин министър, с което обосновавате проекта за разпределение на средствата във висшето образование с един все още неприет от Народното събрание Закон за изменение на Закона за висше образование. Мисля, че в един такъв официален документ да се позоваваме на един законопроект, приет от Министерския съвет само, е най-малкото правно некоректно, макар че аз не съм юрист и нямам право да говоря като юрист.
С основание нашите партньори от синдикатите отбелязват на следващо място, че за поредна година в проектобюджета за 2016 г. не се изпълняват нормите на действащото законодателство, предвиждащо 10 % от държавната субсидия да бъдат осигурени като целево финансиране на научните изследвания във висшите училища. И затова ние не можем да намерим някакво разумно извинение освен тривиалното, че средствата са такива. С основание синдикатите го подчертават и това е за поредна година. Предвидените 8 милиона са далеч от тези 38 милиона, които би трябвало да бъдат в рамките на закона.
Аз подкрепям желанието на министерството да осигури средства за допълнително финансиране на защитени специалности, допълнително финансиране на такива важни професионални направления със значение за най-високотехнологичните отрасли като информатика и комуникационна и компютърна техника. Не мога да твърдя дали съм прав във своите впечатления, подчертавам – впечатления, но средствата в този размер общо за защитените специалности от 600 хиляди и 400 хиляди за информатиката и сродните направления като че ли са средства, които може би според мен са недостатъчни. Вие имате право да ме опровергаете и дано това е истина.
И накрая, завършвам без да повтарям колегите, които се изказаха, но е много важен въпросът, който колегата преди малко спомена за фонд „Научни изследвания” и, разбира се, субсидията за БАН. Това, което са написали нашите колеги в становището си от Българската академия на науките, свързано с разходите за промяната в минималната работна заплата, касае не само тях, касае и всички университети и висши училища в България, защото това, което се спомена и в предходно заседание, и в медиите, че заплатата на един млад учен е близка до заплатата на обслужващия персонал, не е изключение само за БАН, това е можем да кажем доста широко познато в редица български висши училища.
С това аз приключвам и още един път декларирам, че ние ще подкрепим на първо четене проектобюджета за 2016 г. и съответно си запазваме правото да направим предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги? Заповядайте, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми академици, уважаеми колеги! Ние от ДПС няма да подкрепим проекта за бюджет 2016 г. в тази му част, собствено се изказвам, като започвам отзад напред.
Възмутително е, че бюджетът на Българската академия на науките, проектът за бюджета за 2016 г., е обидно пренебрегнат, т.е. той е толкова, колкото и миналата година. И мина бързо времето, спомням си добре, че и тогава се възмущавахме от това недалновидно пренебрежение към науката в Република България и то в съответствие с европейски директиви, които я поставят като носеща приоритетна секторна политика даже в програмата до 2020 г. И да се маркира даже, че има някакви 440 хиляди лева, които са пощада заради членски внос, това вече е меко казано грубо. Не може да се навежда на колене за поредна година Българската академия на науките. Не може да има даже не просто неподобаваща държавна субсидия, ами отвъд неподобаващата субсидия става въпрос за демонстрация на някаква репресивна политика бих казала на държавата спрямо науката. За мен това е абсолютно парадоксално положение и ние в пленарната зала ще се обосновем. Настояваме да се преразгледа тази липса на политика спрямо Българската академия на науките, защото Законът за бюджета е основният механизъм за провеждане и изразяване на политика.
На следващо място, твърде оголващо е обосноваването на бюджета за висшите училища, където се извежда като опорна точка или като маркер пред скоби демографския проблем, заради който се очаква, че през 2016 г. ще намалее броя на студентите. Колеги, вие с подобна обосновка се бламирате като претенция за реформа във висшето образование, въобще за реформа в образователната политика. Това означава, че всички приказки, които бяха изговорени и в този формат тук по отношение дори на Стратегията за развитие на висшето образование, бяха само една схоластика или куха стилистика. Че работата се свежда до там ние ще кажем каквото биха искали да се чуе, обаче на практика като действие, като политика нещата стоят в застопорено положение. Как говорите за качество на висшето образование, за нова философия на Стратегията за развитие на висшето образование, за приоритет, който редом с броя на студентите извежда и качеството като основен параметър за политика на финансиране и сега се държите около тази архаична точка за намаление броя на студентите. Това са изключващи се обстоятелства, които в течение на времето ви оголват, че вие едно говорите, но нищо не правите и всичко продължава по старому.
И още нещо в тази посока. В този проект за бюджет за висшето образование не личат принципите на нова политика, която се преследва па макар и с тези съпътстващи проекти за изменение на Закона за висшето образование. Значи всичко и с рейтингите, и със стратегията, и с намеренията за изменение в Закона за висшето образование, всичко остава само в сферата на доброто говорене, на етикетиране на политики и само дотам. А когато става въпрос за основен механизъм за провеждане на политика, всичко е замряло и всичко си е по старому. За мен това е рестриктивна бюджетна позиция и ние няма да подкрепим този проект за бюджет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Георгиева.
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми академици и колеги народни представители! Като представител на парламентарната група на БСП – Лява България нашата позиция е за неподкрепа на направеното предложение за бюджет в сферата на образованието и науката. Ние отчитаме това, което съобщи господин министърът за номиналното увеличение на парите в рамките на средното образование, но в същото време сме изключително разтревожени от това, че няма тенденция за увеличаване на средствата за образование като процент от БВП и също от консолидираната фискална рамка. Несъмнено ще бъде полезно увеличението на учителските заплати от 530 на 600 лв. като минимален праг, обаче този процес ще се придружава от по-нататъшно закриване на образователни институции и на работни места, което ние намираме като отражение в прогнозните числа за намаляване на средствата за образование до 2018 г. до 3,4 на сто от БВП при положение, че за 2018 г. съгласно новия Закон за училищното и предучилищно образование се предвижда и държавно финансиране на частните детски градини и частните училища. Тревожно е също, че според нас тези цифри отразяват свиване все повече на ролята на държавата в образованието и прехвърляне на тежестите върху гражданите и децата на България.
Аз имам конкретен въпрос по това, което ни е представено от министерството. Казано е, че се вдига средно с 5,7 на сто единният разходен стандарт за издръжката на един ученик. Моля, ако има възможност, да ни бъдат дадени конкретни цифри за базовия единен разходен стандарт за издръжката на един ученик. Смятаме, че това е важно предвид всички въпроси, които ние сме коментирали в тази посока в Комисията по образование.
Изразявам острата си тревога, както вече бяха направени такива изказвания, по отношение финансирането на Българската академия на науките. Аз ще припомня едно изказване на бившия финансов министър Симеон Дянков, който преди години казваше, че това намаление на средствата за Българската академия на науките е една кризисна мярка. За съжаление и цифрите, които виждаме за 2016 г., показват една трайна политика. И ако тези 440 хиляди и 100 лева е само увеличението на таксата за европейската служба Еуромедстат, всъщност какво излиза, че де факто един лев не се предвижда допълнително в бюджета за българската наука.
Предвид на цифрите и на сравнителните данни, с които всички предполагам разполагаме, какво можем да кажем по отношение на това, че сега се предвиждат 0,23 на сто разходи за наука от БВП, а националната стратегия предвижда 1,5 на сто, което е само след малко повече от 4 години? Как ще достигнем тези проценти? А това важи и за системата на средното и висшето образование. Ние смятаме, че системата на научните изследвания в България има опасност да бъде окончателно разрушена. Не може науката да бъде стимулирана само на проектен принцип.
Имаме и още един въпрос. Вече беше поставен въпрос за Фонд „Научни изследвания”, но моля да ни кажете точната сума за субсидията за фонд „Научни изследвания” за 2016 г. И ние не виждаме тук представител на Министерството на финансите, но ако информация, колко е субсидията и на Селскостопанската академия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има двама представители.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Извинявам се. Тогава можем да зададем въпрос, защото смятаме, че и в Комисията по образование е важно да получим тази информация, колко е субсидията на Селскостопанската академия за 2016 г.? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Ще дам думата и на госпожа Дукова, след което, ако разрешите, на Министерството на образованието и науката да отговори на поставените въпроси, след което ще дам думата на уважаемите гости.
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз ще бъда максимално кратка. Мислих да не се изказвам, защото няма какво да кажа, защото смятам, че приемането на бюджета във всяка една година, в която работи комисията, е знаково и логиката води натам, че то е опозиционно говорене в хода на популистичните мисли и ден на осанна за опозицията. Ще кажа, че не е възмутително да правиш такъв бюджет, възмутително е да се ползват обидни думи по отношение на неговата направа. Ще кажа още, че едни от най-важните и рационални идеи, които се правят в тази комисия, е прочитът на бюджета, когато той се гледа в цялост и нищо, че е детерминиран по комисии, по направления и по дейности за цялото общество и държава. Това като уводно изречение.
Аз ще кажа, че ние, колегите от парламентарната група на ПП ГЕРБ, безспорно ще подкрепим този бюджет не защото е най-добрият бюджет, не защото ние не искаме повече, не защото това, което казаха колегите къде по-драматично, къде по-оптимистично и къде вярно, и къде невярно, не ни вълнува. Напротив. Колеги, обаче аз искам вие да отбележите няколко важни неща за системата. На първо място повечето от изказалите се влязоха във висшето образование, в науката и в проблемите на Българската академия на науките, където аз също съм силно пристрастна. За пръв път като Министерския съвет, като финансов министър беше изречено, че образованието е приоритет за държавата. За пръв път, тук е мястото да благодаря на синдикатите и на госпожа Такева, която е тук, защото с нейната подкрепа и помощ, с решение на Министерския съвет и лично на министър-председателя средното образование, особено след приемането на Закона за предучилищно и училищно образование, стана един акцент в бюджета за тази година. И това не е малко за подминаване с лека ръка. Защото реформата в средното образование ще доведе до реформа във всички останали сфери, ако искаме да променим системата и да кажем, че парите, да, са важни, но не само.
Определяйки като акцент образованието, искам да кажа, че дори в системата на висшето образование нямаме никъде намаление на бюджетни разходи по пера, което също е много важно. Бюджетът остава на същото ниво, вероятно такива са възможностите на парите към момента.
Аз обаче имам един такъв въпрос конкретно за БАН. Да, болезнено е. Да, проблем е. Да, ние всички искаме, ама нека да си кажем и другото, че в тази система, както във висшето образование, и не е анахронизъм това, че е отчетен демографският срив и намалението на броя на студентите по никакъв начин, защото всичко като анализ трябва да бъде отчетено и трябва да намери своето материално и числово изражение в текстовете на бюджета. Но, колеги, не забравяйте, че и висшето образование, и БАН имат мегдан за много сериозни реформи. Има възможност. Там наистина голяма част от тях работят добре, да, заплатите са малки, но има механизми, по които това да се оптимизира и да се случат и с вътрешно-административни процедури, като това наистина да подобри състоянието на бюджета. Разбира се, Министерският съвет и миналата година, и преди това е дал знаково отношение към тези процеси и смятам, че никой не би оставил нито българската наука, нито българската академия да не успява да свърши това, за което е предназначена, още повече че това е заложено и в стратегията, която беше приета за висшето образование.
Аз имам един последен въпрос. Той е по-скоро към господин Вълчев. Ставаше въпрос за възстановяване на 100 % на обезщетенията на персонала в детските градини, където са предвидени около 5 млн. лв. Аз мисля, че е пропуск в анализа, че това касае и училищата. Най-вероятно е пропуснато, но за мен това е важно, защото тук четем буквално нещата, както са записани.
И последно. Тези 50 млн. които са одобрена държавна гаранция по Закона за кредитиране на студентите, възможно ли е записани така като цифра, ако те са налични, да бъдат преразпределяни по някакъв начин? Това за мен е важно, защото те не са малко и това ще реши една част от дефицитите, които системата вероятно в един момент ще може да балансира.
Аз ви благодаря, Вие сте опитен финансист, господин Вълчев, министър Горанов също и аз зная, че сте направили от възможното най-доброто. Пак казвам, ние не казваме, че това е най-добрият бюджет, но той е по-добър, във всички случаи е по-добър от този, който беше миналата година, и зависи от всички нас, работещи в системата, да бъде още по-добър. И да използваме и европейското финансиране и националните програми. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Мирчев, изказване ли желаете? Заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми академици, уважаеми колеги, уважаеми гости! Както чухме до тук от изказванията, явно образованието и науката са приоритет за абсолютно всички. За съжаление в бюджета това не се забелязва за пореден път. Аз разбирам думата приоритет като най-важната задача, която трябва да се реши. И когато е приоритет, трябва да има чувствително изменение в бюджета, защото тук не можем да говорим за бюджет на възможното, както чухме, тук трябва да говорим за бюджет как да се променят нещата към по-добре. А има други системи в България, при които може да се приложи бюджетът на възможното. Но това за науката и за образованието на етапа, до който сме достигнали, е невъзможно. И тъй като няколко пъти се каза, че България е в демографска криза, аз не съм на това мнение, за мен България е в демографска катастрофа и няма защо да си затваряме очите пред това. Един от начините за преодоляване, т.е. не за преодоляване, а поне за спиране на тенденцията на катастрофата и за обръщане на тази тенденция е точно чрез инвестиране в образованието и науката.
Знаем за проблемите, които и сега има в качеството на образованието, особено в средното образование. Тук се говори и за новия закон за образование, който ще реши тези проблеми. Аз лично не съм на това мнение, защото той още не е заработил напълно, все още системата работи по стария закон, а вече виждаме от пресконференцията на госпожа Дамянова днес и от мнението на министерството, че вече има противоречие между министерството и парламентарната група на ГЕРБ, които бяха вносители, по основни точки и поведения на новия закон. При положение, че в Европа 2020 е записано, че бюджетът трябва да достигне 6 %, когато гледаме дългосрочните перспективи и за 2017 и 2018 година, ние виждаме дори частично намаление. И ми е много интересно как после за 1-2 години това ще успее да се компенсира. Защото до 2020 година, за да стигнем до тези 6 %, това трябва да става поетапно, всяка година във възходяща градация, а не в низходяща. Тоест, създателите на този бюджет въобще си личи, че за тях не е никакъв приоритет образованието и науката.
Да не говорим за науката, където нещата стават много обидни предвид на това, че се очаква минималната заплата да се повиши. Реално заплатите на асистентите ще се изравнят с тези на хигиенистите, което не е само обидно, не е само подигравка, а това е един вид опит за геноцид върху българската наука, нещо, с което сме се гордели доста време и в миналото, дори и днес въпреки оскъдността във финансирането.
Така че постановките, че е приоритет за един или за друг образованието и науката, това е чист популизъм, както се изрази и госпожа Дукова, не съответстват въобще на реалностите. И продължаването на тази политика на национално равнище няма да доведе до абсолютно никакво подобрение на състоянието на държавата ни.
Преди да си задам конкретно въпросите за финал искам да кажа и да се обърна към колегите от „Патриотичния фронт“ и от „Атака“, които миналата година също бяха недоволни от проектобюджета, преди да стане бюджет, тази година също изразяват своите критики. Миналата година го подкрепиха, но нито едно от техните предложения между първо и второ четене не минаха и не знам те дали не са слепи оптимисти да си мислят, че тази година ще стане някаква промяна. Или това, което каза и госпожата от АБВ, че ще настояват за 12 милиона допълнителен бюджет към БАН, не е просто чист популизъм. Затова се обръщам към колегите, по-добре да не подкрепят този бюджет. Съответните институции да си го оправят и когато донесат тук един бюджет, който отговаря на реалностите и на това, че образованието и науката са приоритет, тогава да го подкрепим и съответно между първо и второ четене може ние самите да искаме някакви корекции.
Сега конкретно към въпросите ми към министерството. Имате ли информация колко са парите за училищно образование общо от всички министерства, които имат отношение към образованието? Долу бяхме с госпожа Кастрева в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Министерството на спорта също има отношение. Другият ми въпрос е защо субсидията на държавните висши училища е намалена с 3 млн. лв., поне от това, което видях? И колко е точната сума за висшите училища за научна дейност, тъй като знаем, че по закон трябва да е 10 % от издръжката, но вече 3 години тя е 8 млн. и този процент предполагам за поредна година няма да бъде спазен? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги? Не виждам.
Сега давам думата на Министерството на образованието и науката да отговори на въпросите. Събраха се доста въпроси.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря. Аз ще дам общата рамка на някои въпроси. Госпожа Тодорова спомена за науката и нейната грижа, която е и наша грижа. Имаме дълг, да не казвам по-силна дума, към субсидирането, към финансирането на българската наука. Това е факт и аз го усещам по всякакъв начин. Не се оправдавам с тези думи. Ще говоря след малко за науката, сега искам да отговоря на конкретния въпрос за дуалното образование. Не сме споменали трите милиона, които идват по линия на Швейцарския фонд. Тези 3 млн. за следващата година, които са за няколко експериментални училища в цялата страна, 5 или 6, забравих точно колко са в момента, са достатъчни, както и за няколко експеримента, на които държим в момента пред госпожа Петя Евтимова и други да бъдат включени, защото, обръщам се към всички, дуалното образование, за което аз поне слушам повече от година и половина почти ежедневно, е много важно, много хубаво начинание, което ние поддържаме по всякакъв възможен начин. Осигурили сме каквото са искали от нас от посланик до български политици, не е имало нищо, което сме отказали, но по мое мнение то не може да реши всички, дори половината въпроси на професионалното образование. Първо, то се отнася до една малка част от това образование – 10-ти – 12-ти клас. Второ, то не се отнася до Северозападния район почти никак. То не се отнася до Добруджа. То не се отнася до Родопите по простата причина, че там ще е много трудно да открием това, което има само в трите страни, господин Мирчев, в които има дуално образование – Германия,, Швейцария и Австрия. Условията са различни в България. И във Франция го няма. Има варианти и ние се опитваме да намерим българския вариант. Все пак има там 3 млн., които не сме споменали. Обръщам се към Вас, защото знам, че Вие сте съпричастен. Ние държим също така, аз лично изключително държа на професионалното образование, което преди десетина години беше целенасочено умъртвено по неясни за мен причини. Не може да бъде върнато. Нито тогавашните условия не могат да се върнат, тогавашните, няма смисъл, вече няма условия за тези техникуми, т.е. един 13-и клас. Това не е достатъчно. В това време се отвори изключително много пропастта между средно и висше образование. И там имаме нужда много бетон да наливаме и много релси и мостове да строим. Затова аз смятам, както навсякъде по света, нормално да се говори за дуално след средно, а напоследък доста ясно се говори и за дуално във висшето образование, което засяга преди всичко тези специалности – инженерни и други, но къде ли няма професии, които излизат. Така че по принцип дуалното образование не се отнася само до училището и ние смятаме малко по малко да начертаем един нов план, в никакъв случай стратегия, при което след обсъждане със Съвета на ректорите, с Българската академия на науките, със синдикатите, което е започнало като потенциален разговор вече, с профсъюзите и с вас като народни представители постепенно някои идеи да видим какво може да се направи, за да има средно, висше и полувисше, както му викаха едно време, но в никакъв случай старото, както не и за техникуми говорим, а това, което е мостът между всичките, което интегрира средно с висше образование. Така че за тези последни нека, които не сме споменали наистина в доклада, но аз съм благодарен на ръководството и на господин Вълчев лично, че успяхме да заделим 600 хил. лв. за развитието на дуалното образование отделно и по-специално за това, което е след средно образование, но не висше и да вървят нещата там.
Госпожа Маринска спомена за Оперативната програма „Образование и наука за интелигентен растеж 2014 – 2020” и съответно за абонаментите. Госпожо Маринска, ние платихме, успяхме да направим, колкото и да беше невъзможно при непредвидено в бюджета за тази година абонаментите и вероятно това ще продължи и догодина по няколко причини. Учените имат нужда от достъп до не един източник, до повече от един източник. Заедно с това тази монополистична организация разполага с някои лостови инструменти за професионалното, научното развитие на отделни учени, като там се набират необходимите с мотиви за тяхното импакт фактори и т.н. Спирането му би довело до загубата им не само в настояще и в бъдеще, и в известен период в миналото. Мисля, че съм прав, когато казвам това. Тоест, загубата би била много фатална, ако не го продължим. Затова, доколкото знам, господин Вълчев, ние сме го имали предвид това нещо. Но не забравяйте, уважаеми колеги, уважаеми народни представители, че ние имаме твърде много такива неща да плащаме, толкова много, че не можем да се справим при този бюджет. Само ЦЕРН е около 6 - 7 млн. на година. ЕЛЗИВИРА е близо до там, около 5 млн. Шпрингер, как беше новото холандско, там също имаме около 2 млн. Не всичко е еднакво необходимо. И второ, аз не мисля, че е необходимо да се чака единствено и само министерството да заплаща тези пари от 1 януари следващата година, а ползващите го срещу доказателство, че са го ползвали. Социализмът свърши. И очакването, че само държавата ще субсидира и че няма да има известно споделяне означава, ние да искаме от всички по равно. В крайна сметка и от средното училище, и от кое ли не друго за ЦЕРН, където ходят 40 души на година.
Искам да видя за един път поне в живота ми един доклад, може да бъде на висок физически език, но в България има повече от един физик, които да разберат и да ми кажат какво става там, а не да бъда обявяван за лаик, че не разбирам от техните работи, защото ще ги поканя в такъв случай да изнесат една моя лекция по моя предмет. Повтарям, социализмът свърши. Същото важи за множество от субсидираните досега години наред изцяло и само от държавата научни изследвания без отчет какво се е направило. Мисля, че съм прав за това нещо. Така че от 1 януари, ако съм още на този пост, ще има пари срещу отчет. И ако някой не го споделя и не дойде от някъде от господ някакъв вид забрана за това нещо, има извън България инстанции, които ще ме подкрепят, но аз разчитам на българските инстанции, които ще подкрепят министерството. Последно, потретям, социализмът свърши и ние останахме последните, които да издържаме това нещо за сметка на останалите. В това няма нищо обидно, защото има прекрасни учени, които много отдавна знаят, дали защото знаят езици, дали защото пътуват и имат публикации във важни списания и т.н. вечния двубой между два клона на научното изследване, а именно фундаментални и приложни изследвания, както им казвахме някога, т.е. свързани с производството и с бизнеса. Тоест, изработването на технологии трябва също да престане. Не е само въпрос на субсидиране от държавата или, госпожо Бояджиева, на проектен принцип, въпросът е бизнесът какво дава за разработката на технологии. Защото иначе ние субсидираме фундаментална наука, без да получаваме накрая никакъв резултат колко е фундаментална. Това катастрофира въпросния Фонд „Научни изследвания”. В България има място и за двете науки не знам при какви пропорции. Това ще го кажат учените. Но все едно, няма кой да ме убеди, че всичко е само фундаментални науки и само те трябва да бъдат подкрепяни. И че е въпрос на простотия и на геноцид към науката за това, че не се плаща за всичко и не е достатъчно. Социализмът свърши особено на територията на министерството тази година.
След това, не мога на всичко да отговоря. Университетите, висшето образование, имаме 51 оксфорда в България. Оксфорд е направен от множество колежи. От 1 януари ние започваме и сме започнали това нещо вече да го правим като план и проект за федериране на университетите. Всичко, което в тях е гнило и направено допълнително в комплекс за малоценност или заради това, че те са наследили преди 25 години, четвърт век, вече има умрели хора, родени преди 25 години за съжаление, но те продължават да настояват, че щатните бройки за исторически материализъм и т.н. в днешно време са управленски бройки за управленски дисциплини. Но пасаран! Няма да стане. Силните катедри трябва да бъдат обединени. И който иска да прави и да търпи два университета по строителство в София, транспортните училища по две, ако искаме 4, които са по селско стопанство на територията едва ли не на един град, няма да се справят с нас, няма да се справят с мен, няма да получат по оперативната програма пари, защото не са се реформирали. Пари се дават на реформираните, на тези, които ни помагат. Всички, които продължават с безкрайните катедри по едно и също нещо, включително право, няма да получат една стотинка. Университетите не са се реформирали. Ще дам с моя пример, дето не съм радетел на това някой да бъде министър или не знам си какво на собствения си университет. Госпожо Дамянова, колеги, ние имаме два педагогически факултета. Това е уникат в целия свят. Ние имаме 3 катедри по философия. Кому е нужно това нещо? При брой на студентите във всяка една от другите катедри и специалности в същия факултет, които надвишават броя на студентите по философия. Това е останало от времената, когато те са преподавали по идеологически дисциплини в целия университет. Пак казвам, но пасаран и социализмът свърши! И дано новото ръководство на университета се сети, дано да има куража да се справи с тази ретроградна работа. Няма два факултета по педагогика в света и няма да стане. Няма да има три катедри по управление, едната във философския факултет, другата в географския факултет и третата в стопанския факултет на един и същи университет. Няма да получи стотинка заради това, че има три, които по едно и също научно направление се акредитират. Аз да съм на Биолчев ще изхвърля тези три катедри.
Няма какво да завиждаме и да ревнуваме това, че са получени пари първо за учителите. Защото ако след известно време в реформираното висше образование продължат да идват такива, каквито са взели тежките приемни изпити в Софийския университет, които пишат й вместо и и които не знаят даже в историята, а са учили история, кой е Тодор Живков, масово в елитни специалности, нищо не правят. Някой каза, мисля, че доц. Великов, че първо се започва все пак, по някакъв начин от илитерността или там литерацията ли, как се казва, оттам образованието. Значи два процеса, които трябва да се срещат посредата. Редуциране, качване на качеството на висшите учебни заведения и в същото време качване на качеството на професионалното и на средното образование, за да се срещнат след няколко години. Може да не стане в мандата на повечето от нас, но трябва да направим всичко, щото една крачица назад да е невъзможно, едно препъване назад да е невъзможно, да го направим така, че никой да не се сеща, че е възможно да се връщаме назад.
Та, имаме известно увеличение на парите за образование, за наука то е съвсем незначително, обаче при правилника, който имахме до момента, при тези групи, които концептувах, това беше доста трудно. Ние имахме дързостта да поканим партньорска проверка от Европа не защото не знаехме само какво да направим, не че тя ни научи на кой знае какво. Сега имаме легитимността да пуснем новия правилник. И който е против него ще бъде против Европа. Това ни взе четири месеца, но сме готови за 1 януари 2016 г. по този въпрос. По него също искам да сложа точка, въпреки че знам, че хора не искат да слагам точка. За да им доставя удоволствие, не слагам точка по този въпрос. Напротив.
Някой поиска да дам точни цифри. Извинявайте, мисля, че Вие бяхте, господин Мирчев, за Селскостопанската академия. Това, което аз знам, силно осреднено, защото имаме много скъпи образования строителни и т.н., имаме профилирани, имаме различни, но средното, което се дава на ученик е 1500 лв., това е, което аз знам. Господин Вълчев сигурно може да даде по-точни данни.
Фондът за „Научни изследвания” тази година е 18,4 млн., т.е. за следващата година. Това е програмната цифра. Селскостопанската академия, доколкото знам, е 25,5 млн. Аз се питам кому ли са нужни две академии. Този въпрос не е много ясен. Някой разправя, че имала много земи Селскостопанската академия, но не съм много сигурен, че това е причината. Било е време, когато манастирите са имали много земи. Ако ние се върнем 300 години назад, може и това да е някаква причина. Имам проблем с двете академии.
Нека на всички известният наш финансист да вземе думата и да продължи, ако вие разрешите това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Танев.
Господин Вълчев, имате ли нещо да добавите? Заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, може би да отговоря на някои от конкретните въпроси. Госпожа Дукова попита за обезщетенията към персонала в детските градини. Всъщност това е разликата спрямо 2015 г. На училищата обезщетенията се възстановяват на 100 % от 2008 г. Това е и допълнителната положителна мярка по отношение на детските градини да се възстановяват обезщетенията на 100 %, нещо, което не се правеше до 2014 г. въобще, от 2015 г. на 50 %, а тази година се завършва тази политика, което ще даде възможност на детските градини да не са в по-неблагоприятно финансово положение спрямо училищата.
Държавната гаранция не може да бъде преразпределена, тъй като Законът за бюджета утвърждава право на разход. Едно от предимствата, тук към господин Мирчев, едно от предимствата на числата е, че са по-малко дискусионни от думите. 139 млн. ръст в системата на училищното образование са си 139 млн., както и 80 млн. за възнаграждения. Ако погледнете Закона за бюджета, няма друг сектор, който дори и една десета или една двадесета от този ръст да има за възнаграждения, а има увеличение на други сектори, но за текущи разходи, така че няма как да не кажем, че има нещо, което е различно положително в образованието, в сектора предучилищно и училищно образование спрямо другите сектори. Средствата общо са 3 120 млн. Те са в 270 първостепенни разпоредители, 265 общини и 5 министерства, това е, което ви каза министърът, и в 37 държавни висши училища.
Субсидията на висшите училища, тук и към въпроса на госпожа Георгиева и господин Михов, да, действително ние имаме 3 млн. намаление на субсидиите на държавните висши училища, финансирани чрез бюджета на Министерството на образованието и науката. Със същата сума е увеличен бюджета на Министерството на образованието в частта висше образование. Наистина ние нямаме право да реферираме като нормативно основание към неприет закон, но този закон е отражение на Стратегията за развитие на висшето образование и сега е моментът, ако ние искаме да реализираме мерките за през 2016 г., които са заложени в него, да ги планираме сега. Няма как ако ние сега не ги планираме, да започнем с реализирането на този закон от 2016 г., т.е. финансиране на защитените специалности, подпомагане на висшите училища в усилията им за консолидация и оптимизация. Тази консолидация и оптимизация, това, което беше споменато, демографският фактор, бяха откроени, защото те ще бъдат неизбежни през следващите години. От една страна, ще имаме политика, която ще концентрира финансирането, от друга страна, ще имаме неизбежно свиване на системата в резултат на по-малкия брой кандидат студенти. Много е важно как ще се преструктурира системата, така че да бъде по-малко свиването в приоритетните професионални направления, тези, които са с по-висока норма на обществена възвръщаемост. Затова е тази програма за финансиране на допълнителен прием в професионални направления „Информатика” и „Компютърни науки и комуникационна и компютърна техника”. Когато в Бюджетната комисия законът се гледаше на първо четене, проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет, беше поставен въпроса ще има ли компенсаторни механизми през следващите години при толкова рязко свиване на системата, съчетано с мерки от страна на правителството за преструктуриране на приема и за концентриране на финансирането. Това е причината да бъдат отделени тези средства в бюджета на Министерството на образованието и науката. Така че можем да кажем, че това, което се прилага като вътрешносекторни политики е изцяло в съответствие със стратегията, не е просто говорене, както беше казано. От друга страна пък, ние не можем да започнем с реализирането веднага, просто защото не е приет Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, но очакваме той да бъде приет в началото на годината и да даде отражение за приема за учебната 2016 – 2017 г. и за бюджета за 2017 г.
Природо-математическите и инженерните специалности, нещо, за което попита доц. Великов, са премирани допълнително като са отделени в отделно приложение заедно с аграрните науки на Постановление № 121, въз основа на което се предоставят допълнителни средства по комплексна оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда. При едни и същи показатели на индикаторите те получават по-високо финансиране. По този начин са отличени. А Министерството на образованието и науката вчера публикува на интернет страницата си проект на постановление, което ще замени Постановление № 121 и което предвижда нов механизъм за диференциация, който вече, както е казано и в доклада към бюджета, предвижда намаление на субсидиите в отделни професионални направления в отделни висши училища, които са с ниска оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда. Така че новото в бюджета е, че за първи път се прави това намаление, макар и то да е малко като сума на отрицателните разлики. Ние правим първа крачка, което ще ни позволи за 2017 г. да кажем, че системата е започнала реализирането на стратегията и мерките за реформа. Докато тези крачки не бъдат направени, ние имаме малко основание да говорим за увеличаване на средствата в системата, още повече при свиващ се брой студенти. Затова е много важно през тази година ние да направим точно тази крачка. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Вълчев.
Сега ще дам думата на уважаемите гости. Преди да дам думата на госпожа Такева, акад. Дамян Дамянов поиска думата още в началото на заседанието, тъй като имат ангажименти, ако разрешите, госпожо Такева. След това ще дам и на Вас думата, и на доц. Лиляна Вълчева.
Заповядайте, акад. Дамянов.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, радваме се, когато от устата на политици и държавници получаваме такова добро признание и душевна нагласа с разбиране към нашите проблеми. Говоря преди всичко за финансовите проблеми. Хубаво би било, ако това резултира и в бюджета, за който да кажем благодаря. За съжаление бюджетът, както го отпускате, е с малка промяна. Тоест, наред с доброто разбиране ние сме с оставащи очаквания, че бюджетът наистина ще претърпи промени в плюс.
До народните представители е достигнало едно обръщение от Общото събрание на Българската академия на науките, където колегите поставят едно искане за сума от 20 млн. лв. Ние проявяваме реализъм и разбиране за обстановката, която има, но гледайки нуждите на академията, казваме, че това, което би било разумна сума, възлиза на 12 млн. лв. и това би покрило наистина в приемливи граници нуждите на академията и по отношение на бюджет, заплати, издръжка и по отношение на някакви възможности за реализиране на други неща. Така че ние поставяме нашето и молба, и искане към народното представителство, към министерството за една такава реална сума.
Звучи радващо, когато чуваме, че се намират бюджетни форми, възможности учителите да получат това, което би било по-достойно. Ами нека това да бъде и цел младите учени да получат подобна заплата. Това също би било една добра база за един тласък на науката и научните изследвания, би било една сериозна подкрепа и от държавата, и от народното представителство. Благодаря ви от името на представителите на БАН.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на акад. Дамянов.
Госпожо Такева, имате думата.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми господин министър, уважаеми депутати, уважаеми академици, уважаеми колеги учители, социални партньори и уважаеми журналисти! Позволете ми от името на Синдиката на българските учители тук в тази зала да благодаря лично на премиера господин Борисов и на министъра на финансите господин Горанов, и на ръководството на Министерството на образованието и науката, както лично и на Вас, госпожо Дамянова, защото когато водихме разговорите за увеличаване на заплатите на учителите и на останалия персонал, бях подкрепена от всички вас.
Аз като председател съм удовлетворена от това, което виждам в проектобюджет 2016 г. за средното образование, но не съм удовлетворена от това, че няма заложени политики, свързани с въвеждането на новия Закон за училищното образование от 1 септември 2016 г. За да може да се осъществи това, което е записано в новата философия на закона, в образованието трябва да бъдат отпуснати допълнително второто 6-месечие на 2016 г. 28 млн. лв., свързани със защитените детски градини, свързани с чл. 281, свързани с еди кой си член, госпожо Дамянова. Вие знаете, няма нужда да повтарям. Журналистите го знаят, защото те много писаха по тези проблеми, включително дуалното професионално образование, включително и политики, които са свързани с обезпечаването на новите учебни планове, свързани с иновативните училища, новите учебни планове, свързани с обединените училища. Така че новата философия на новия закон трябва да бъде финансово обезпечена. Ето защо Синдикатът на българските учители активно участва при изработването на стандартите, включително и активно дискутираме новите учебни планове, които в момента се разработват. Но не мога като председател на синдиката да приема това, че години наред третият допълнителен час по физическо възпитание, приет чрез Закона за младежта и спорта, не е финансово обезпечен, а ние сме длъжни да го провеждаме, длъжни сме да го заложим в учебния план, но нямаме средства за това.
Така че Синдикатът на българските учители започна преговори с Министерството на образованието и науката за обезпечаване на закона от второто 6-месечие. Моля да бъдем подкрепени ние, социалните партньори. Тук с колегата Балева от Съюза на работодателите, с колегата Юлиан Петров от „Подкрепа”, но със Съюза на работодателите работим в тази посока.
Имам две предложения за текстовата част на закона. Аз ще помоля всички депутати да отворят на стр. 24 от закона. Ние имаме едно искане за промяна на чл. 16, ал. 2, т. 1, свързано с издръжката на учебните заведения, и смятаме, че тук най-малко 12 млн. лв. трябва да бъдат увеличени стандартите специално за издръжката на учебните заведения и детските градини. И, моля, да отворите на стр. 73 от текстовата част на бюджета. Ние правим предложение за редакционна промяна на чл. 92. Аз съм изпратила нашите предложения, госпожо Дамянова. Това е за преходните остатъци. Моля да отпаднат последните думи от последното изречение, да отпадне „включително за инвестиционни разходи”, защото някои директори правят по хиляди лева преходни остатъци, които не отиват за материална издръжка, не отиват за подобряване на материалната база. Големият материал, който сте получили за 38 училище говори за това, че преходните остатъци не трябва да се използват за инвестиционни разходи. Много моля депутатите да ме подкрепят и последната част от изречението да отпадне.
Аз подкрепям министър Танев във всичко, което каза, защото само преди няколко дни всичко това, което каза министър Танев, аз го чух на Координационния съвет на нашата конфедерация от председателя на висшето образование госпожа Вълчева. Доцент Вълчева, поздравявам Ви, 25 години никой не посмя да изкаже тези думи, защото те бяха забранени за висшето образование. Аз също имам претенции при подготовката на учителите и сега, когато водим разговори в работната група, най-голяма съпротива срещам от висшето образование, които искат запазването на статуквото. А ние имаме Болонски процес, който казва, че трябва да бъдат увеличени часовете по практика, часовете за стажове, трябва да бъдат увеличени часовете за изучаване на възрастова психология, за да можем да се разбираме с новото поколение. Питате ли ме как не можем да пробием с висшето образование, защото въведат ли се, както каза и госпожа Дукова и я подкрепям, новите учебни планове във висшите училища за подготовката на бъдещите учители, означава, че ще има много промени там. Крайно време беше някой министър да каже истината, беше време доц. Вълчева да го подкрепи. И моля депутатите да го подкрепят, за да може да си сложим ред в къщата.
Имам, госпожо Дамянова, един въпрос и към Вас, господин министър. Фонд „Научни изследвания” нима е само приоритет на висшето образование и науката? Господин Александров ще бъде иновативно училище, добро училище. Надявам се, че ще бъде иновативно училище. Нима, госпожо Дамянова, господин Александров няма нужда да направи изследване, за да види точно най-удачния учебен план за иновативното му училище? Откъде пари? Защо смятате, че научни изследвания не се правят и в средното образование? Защо смятате, че научните изследвания са само приоритет на БАН и на висшите училища, а ние в средното образование ще се балтавим и ще правим реформите без научни изследвания?
Ето защо, уважаеми депутати, уважаеми господин министър, при промяна, въпреки че направихте промяна в работата на Фонд „Научни изследвания”, много ви моля, подкрепете ме, госпожо Вълчева, знаете, че сме добри социални партньори. Моля Ви, акад. Дамянов, подкрепете ме. Моля Ви, господин Милошев, подкрепете ме. Вие сте водещи наши академици. Средното образование също има нужда от научни изследвания за развитието на етапите в средното образование, за да не правим реформи на сляпо. Много ви благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Такева.
Доцент Вълчева поиска думата, заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, заместник-министри, колеги! Нашето становище е приложено в срок и аз няма подробно да го разказвам, само ще поставя няколко акцента като продължение на казаното от госпожа Такева. Да, аз подробно запознах Координационния съвет на КНСБ с големите реформи, които правим в системата на висшето образование и науката и всичко, което предстои, защото разчитаме на едно по-широко разбиране, една по-голяма стратегия и в контекста на това, че излезе заповед на премиера за междуведомствена работна група, която ще работи в качество на обучение, в професионалното и след това във висшето образование. Налага се това да правим, тъй като парите, които идват в бюджета на висшите училища, отиват на едно място и се харчат откровено казано по едностранно виждане само на ръководството на университетите. Там няма преговори, няма разговори, няма договаряне на критерии. Ние тук си говорим всички за качество и аз с удоволствие прочетох публикацията във вестник „Стандарт” на проф. Илчев. Колко много хвалеше качеството. Но да го попитам един лев даде ли тази година за качество и с кого го договори. Защото там са големите милиони. Хайде, аз тази година казах и на министерството да не проверяваме онези висши училища, които са взели малко пари. Но тези, които са взели от милион нагоре, това са 41 млн. лв., които ние оставихме безконтролно да потънат в пясъците на висшите училища. Извинявайте, за какво тогава ние като синдикат водим толкова много разговори, за какво ние се подготвяме по програми, след като не срещаме разбиране особено от ректори, които са във втори мандат или нямат повече мандати и си правят каквото си искат? Затова сме подкрепили реформите.
Да, така е, бюджетната субсидия на висшите училища е намалена с 3 млн. лв. Тя е намалена по много причини, няма да ги коментирам. Една от тях е демографският проблем, но не е само той. Както на проф. Танев спомена господин Вълчев, много висши училища за първи път ще получат показна акция по намаляване на средства, ако не си извършат реформите и не харчат парите както трябва. Но тези 3 млн. лв. в края на нашето становище вероятно сте прочели, че ние искаме да бъдат насочени по програми. Една от тези програми или по-точно две от тях за споменатите вече 400 и 600 хил. лв., което вече прави 1 млн., тези пари ще бъдат насочени по приоритетни специалности, по приоритетни направления и защитени специалности. Това е свързано със заповедта на премиера, за която преди малко ви споменах и стартират първите, които са готови. А това са хората в ай ти технологиите. Там ще има обучение, има договорка между бизнеса и някои декани на факултети от Софийския, от Техническия университет, от Пловдивския университет, провели са се срещи. Първите 100 човека ще бъдат обучени на друго ниво.
Второто нещо, обаче, което поискахме, това е средствата от субсидията за издръжка да бъдат разделени по количество брой студенти и по качество по измеримите критерии на рейтинговата система. За да стане ясно, тези милиони, които се заделят за качество как се харчат. Има хора, които полагат повече усилия и те трябва да получат по-добро финансиране. И за да няма приближени до някои групи хора, ние трябва да ги договорим, да ги подпишем и гарант за това да стане министерството. Така че на отделен ред и между първо и второ четене, това ни е голямата молба към вас, да подкрепите тази бюджетна субсидия да бъде разделена така, както и се полага – голямата сума от средствата да бъде по количество, по брой студенти и по качество тези 39 млн., които са определени, и тези пари да бъдат под сериозен мониторинг.
Другото нещо, което искаме и това е втората субсидия, за която ще коментирам, е онази субсидия, която е свързана със стипендиите, със социално-битовите разходи и по-конкретно със стипендиите на студентите. Аз вече отговорих на въпрос на журналистите, че миналата година имахме пропуск в бюджета с минус 1 200 млн., но тази година, независимо че броят на студентите е намален, има ръст в субсидията в стипендии на студентите. Милион и сто хиляди ще има възможност да се увеличат тези стипендии по договорка между студентските съвети и ръководствата на висшите училища. Но и тук поставяме въпрос, тъй като много ректори справедливо се оплакват, че парите за стипендиите на докторантите винаги слагат огромен минус в останалите средства за стипендиите на студентите. Затова предлагаме и тук да ни подкрепите тези пари да излязат на отделен ред – стипендии на студенти и стипендии на докторанти. И да видим тогава къде е вината.
По отношение на субсидита за научна и научно-творческа дейност, така е, не се спазва закона, тези 10 % не сме ги достигнали освен веднъж в историята на бюджета на висшите училища, но пък нека да подчертаем, че имаме Оперативната програма „Образование и наука за интелигентен растеж 2014 – 2020” и средствата на проектен принцип ще бъдат разпределени. Разчитаме на сериозния мониторинг и на Комитета за наблюдение, и на тематичната работна група за висше образование и на тази тематична работна група в областта на науката.
По отношение на парите за капиталовите разходи. Тук ще спомена, че само преди месец вероятно, господин министър, беше 43 млн. ние ще имаме за 13 висши училища от инфраструктурни проекти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Разговаряли сме на тази тема и с госпожа Павлова, ще водим разговори и с госпожа Фъндъкова, тя също присъства на този разговор. Така че пари за капиталови разходи, за инфраструктура на висшите училища ще има допълнителни в много от тези оперативни програми, които вече насочват тук пари. Ние сме благодарни, че голямата битка доведе до един добър резултат да се признае сградния фонд на висшите училища за инфраструктура, нещо, което синдикатът от години прави.
За да приключа с бюджетната субсидия във висшите училища ще кажа, че днес на експертния съвет по рейтинговата система си обещахме и министър Денков пое ангажимент януари, февруари да направим един дебат за промяна на коефициентите в професионалните направления. Защото наистина не можем да вървим в скалната единица до 10,54 и при едни да се формират системни излишъци, а други да са в системни дефицити. Това нещо трябва да го оправим. И аз благодаря, защото м. март по искане на нашия синдикат вие тук проведохте една смислена дискусия, чухте ни и поехме такива ангажименти. Така че професионалните направления да бъдат добре финансирани.
И още нещо в заключение ще кажа. За бюджетната субсидия на БАН се говори много. Ние сме се насочили към едно целево финансиране за БАН, от 8 до 12 млн. ясно сме ги разпределили колко са за заплати, остава да седнем и да преговаряме с колегите, защото винаги резерви има, но и винаги има какво да поискаме целево от държавата. И аз мисля, че е добре да се подкрепи искането на колегите от БАН в Министерството на образованието и науката да има такава целева програма. Не на всяка цена пари за БАН, а с конкретни цели пари за БАН. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Тотев има думата, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми господин министър, господа народни представители, заместник-министри, уважаеми колеги! Аз в голяма степен съм облекчен в изказването си, защото първо искам да благодаря на акад. Дамянов за това, което каза той, и аз го подкрепям напълно, за загрижеността на народното представителство и на всички за това, че науката, понеже той говори повече за БАН, а пък аз за висшето образование, трябва да бъдат подкрепяни по достоен начин.
Второто нещо, искам да благодаря на социалния партньор, които обичат да разпределят нещата и да ни казват как да я караме, но ние си говорим по друг начин с тях, защото едно е да носиш отговорността, друго е да казваш как да се разпределя баницата. Така че да си разпределим със социалния партньор работата.
Действително повод за да взема думата беше и изказването на господин министъра за многото катедри на едни и същи места и многото университети. Гледайки проекта за бюджет за 2016 г., се наблюдава на доста места, че има макар и малки намаления, вероятно има някаква причина. Има и увеличения на бюджета. Вероятно има причина. Не искам да гледам в ничий бюджет и по никакъв начин, но според мен вероятно има и грешка в оценките, т.е. начина, по който се формира бюджета.
Конкретно, Минно-геоложкият университет. Това е единственият университет, който подготвя кадри за добивната индустрия. Няма да казвам нещата, които смятам, че са в плюс, плюс, плюс – реализация, заплати и т.н. Близо 8 % намаление на субсидията в сравнение с миналата година. Вероятно има грешка. Искам да помоля господин министъра и господин Вълчев да погледнат за това нещо, защото ние нямаме конкуренция. Или не са сложени нещата, които могат да формират по-голям бюджет.
Искам да благодаря за това, което се прави за нас и се надявам, че господа народните представители ще подкрепят и министерството, и профсъюзите, и БАН, и висшето образование за един по-достоен бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Малиновски, заповядайте.
НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Относно казаното за Българската академия на науките до тук. По същество то е същото, което чух в тази зала по Великден, когато се приемаше отчета на БАН. Мога да се върна още много назад и да изброя много събития, в които по същество казаното е едно и също, а то е: Българската академия на науките е недофинансирана, държавата е длъжник на БАН. Какво се случва след това ? Получаваме щедри обещания, че веднага ще бъде внесена корекция, изменение на субсидията на БАН. Какво се случва след това? Нищо! И това се повтаря циклично. Сега обаче моментът е друг.
Уважаеми народни представители, ако вие гласувате и приемете бюджета във формата, в който той е представен, без да въведете корекции и искане за увеличение на субсидията на академията, вие декларирате, че младите учени в академията са второ качество хора. Много бих искал минималната работна заплата в тази страна да стане 600 лв., та да може и ние да дадем на младите си учени 600 лв.
Относно бюджета на академията. В него от години има сложени пера, които не са за академията. Те са подробно изброени в това, което нашият председател е представил навсякъде. Това е членски внос, който представя не само академията, той представя България. Няма да ги изброявам всичките. И те, повтарям, са добре мотивирани в искането на нашето ръководство, обаче въвеждайки две качества, два ранга млади хора.
Уважаеми народни представители, дойде времето, когато с действия трябва да предотвратите масовото изтичане на млади хора от академията или отново с тривиалните всекигодишни обещания за увеличение на субсидията при първия възможен случай да приключи историята. Ваша е отговорността. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Аврамов поиска думата, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, вие сте творците на бюджета, аз съм представител на потребителите на бюджета. За да не се връщаме преди 2007 г., която всъщност е рубеж, не само че социализмът свърши, но ние декларирахме принадлежността си към една цивилизационна концепция, която издига обществото на знанието като основна цел. От тогава аз присъствам на почти всички заседания при приемане на бюджета за наука и образование в Народното събрание и винаги основният мотив е, че той е недостатъчен, всички разбираме, че е недостатъчен, само че той е недостатъчен поради финансовите възможности на държавата. А финансовите възможности на държавата са такива, защото вашите предшественици и вие приемате такива бюджети. Това е спирала, която няма да се разкъса и догодина, която влиза в бюджетните прогнози ние ще се пързаляме надолу по тази пързалка и ще слушаме едни и същи неща, и ще бъде един и същ резултатът. Аз като учен наблюдавам едно ритуално самоубийство на държавата, каквото и да означава това, ритуално самоубийство, при това дълго и болезнено. Ние източваме младата си кръв, източваме я с решение на парламента, на правителството. Източваме я. Ние се намираме не в демографска криза и не в демографска катастрофа, а в национална катастрофа, защото изтеклите еднопосочно мозъци, селекционирани, са много повече от тези, които са убити по време на световните войни в миналия век. Само че тогава младите жени са оставали тук и са създавали поколение. А сега всички вкупом, след като ги обучим и ги направим добри специалисти, и колкото по-добри специалисти са, толкова по-бързо напускат.
Този бюджет ще ни доведе само до това. И понеже аз нямам право дълго време да отнемам вашето внимание искам само да ви обърна внимание, че една от причините, че самият бюджет е правен в нарушение на всичко в България, в нарушение на законите на страната. Ако беше спазен Закона за насърчаване на научните изследвания и беше спазено това да има правилник, да бъде направен анализ на резултатите от миналата година, министърът да направи два месеца преди приключване на бюджетната процедура доклада, който е длъжен да направи по закон, който трябва да съдържа годишен анализ за състоянието на научните изследвания и на международното научно сътрудничество, и трябва да съдържа програма за следващата година, включваща целите, мерките, финансовите инструменти и средствата за осъществяването им.
Уважаеми дами и господа, нарушени са правилата за бюджетната процедура, нарушение на Решение 62 на Министерския съвет от тази година, нарушени са препоръките на Съвета на Европейския съюз относно националната програма за реформи на Република България и становището на съвета относно ковергентната програма на Република България. Нарушени са разработените политики, свързани с ангажиментите и управленската програма на това правителство и сметките от Националната програма за реформа на Република България, актуализация 2015. И накрая, напълно са пренебрегнати препоръките от доклада на Международния експертен панел по линия на Хоризонт 2020.
Моето становище е, че в случай, че този законопроект превърнете в закон в частта му за образование и наука и бъде приет в предложения вид, това ще има пряко негативно действие върху бъдещето развитие на държавата с оглед продължаване на падането на нейната конкурентоспособност по всички международни критерии и за мен това е заплаха за националната сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, акад. Юхновски.
ЮХНОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, може би аз в тази зала съм най-дълго идвал по всички бюджетни процедури, започвайки от 1994-1995 г. Вярно е, че през всичките тези години потърпевшите от ограничението на държавния бюджет по време на кризи всички стояха и говореха едно и също. А едно и също е затова, защото парите са кръвта на човешкия живот в днешни измерения. Без пари, само с приказки, съжалявам много, аз бих го нарекъл лековесни, дори мечтани, защото виждам, че нещата вървят към това, че ние ще мечтаем някога да оправим нещата, а не знам защо лошите учени, лошите преподаватели все не им стига нещо. И това е вече 25 години. Това е политиката на държавата, за съжаление. Говорим за приоритети, де факто те са само на думи. Приоритетът се определя от политиката чрез държавния бюджет. Няма друг начин да се покаже. Обещанията са обещания. Ордени и медали, остава само това.
Аз бих искал накратко да кажа по отношение на бюджета на БАН неща, които не се казаха. Едва ли има организация, която за собствената си насъщна дейност не получава 25 години повече пари. Това е истината. Тя за научни изследвания не получава пари, а е национална научна организация. Тези пари, които тя ползва за провеждане на самите научни изследвания, тя ги заработва във всякакви договори, проекти, в чужбина, в България, от фонд „Научни изследвания”, от фирми и т.н. Тоест, научните изследвания в академията се самоиздържат, не се издържат от бюджета. В това може би няма нищо лошо, ако беше непосилно обаче това положение, а то е непосилно.
Има една дата, в която възходящият характер на бюджета на академията се спря, спъна се и падна. Това е 2010 г. и особено много ясно стана през 2011 г. Тогава бюджетът на академията бе ударен страшно жестоко и беше намален с около 40 на сто. Катастрофа при положение, че и собствените си изследвания не ги издържаш. Малко по-късно беше леко поправен, но трагедията е в това, че до ден днешен бюджетът на академията не може да достигне нивото на 2008 г. Това е абсолютен факт. Аз не знам дали има висше учебно заведение или друга научна институция, която да се намира в това състояние. Абе, хора, какво пречеше тази година, господин Вълчев и господин министър, с 2 млн. да увеличите бюджета, за да покажете, че вървим към изравняване на една огромна несправедливост спрямо една научна организация, чиито отчети се приемат всяка година по закон с ръкопляскания, ако се не лъжа, освен ако не са просто така дадени? Абе, с 2 млн. да бяхте увеличили. Какво е увеличението? А знаете, че това увеличение от 400 хил. лв. ще се използва, за да кажем, че има увеличение. Това не е увеличение на бюджета на БАН. Това е така, защото в бюджета на БАН са заложени няколко тежки воденични камъни, които не хранят академията, а са задължение на държавата за участието им в международни организации, каквито са Еврометсат и Световната метеорологична организация. Тоест, академията от това не се ползва. Това трябва да се придвижи, по принцип то е договорено с Министерството на образованието и науката, аз не отричам, че то го плаща, но тези 400 хил. лв. се дължат единствено на това, че членският внос в Еврометсат за 2016 г. се увеличава с тези 400 хил. лв. Това е. Бюджетът на БАН стои на същото ниво, на което е от няколко години, като не може да се домъкне до нивото на 2008 г. Аз не ви изследвам бюджет, както едно време това се правеше и знаех всеки университет колко пари има. И даже съм се бил за тях тук, когато хората напускаха и оставаха проблема си да го решава който и да е. Но аз съм сигурен, че на никого бюджетът не е бил така жестоко отрязан, а това са фаталните, ама фатални, необходими за тези мизерни заплати. Пак казвам, академията самоиздържа научните си изследвания. От бюджета на БАН, който получаваме, над 70 % отиват за тези заплати, които стоят по този начин. Научните сътрудници са на нивото на минималната работна заплата. Аз смятам, че би трябвало, ако сме почтени хора, да се срамуваме от положението, до което сме докарани.
И като последно, просто ви моля, толкова ли ще бъде трудно, абе, увеличете с 3 млн. лв. бюджетът на академията, той ще изиграе своята роля. 50 млади хора няма да напуснат, защото ще вдигнем малко минималните заплати. Дайте жест за подобрение. Не може да стоим на нивото на Дянков. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Няма как в процедурата днес да се правят корекции. Аз припомням, че разглеждаме Закона за държавния бюджет на първо гласуване. Всеки народен представител има възможност между първо и второ четене да направи своите обосновани предложения за едни или други промени, но те трябва да бъдат съпътствани с източника на финансиране, т.е. като кажем, че даваме на нещо, да кажем откъде го вземаме. Тук господин Мирчев каза, че можем да вземем от други сфери, на мен ми е много интересно да видя на второ четене от кои сфери точно ще предложите да се вземат средства. Така че всеки народен представител има такава възможност и аз съм сигурна, че тя ще бъде използвана. Но това на днешното заседание няма как да се случи, защото процедурата и Правилникът на Народното събрание не го позволяват.
Други изказвания? Заповядайте.
ГЕОРГИ ВАЙСИЛОВ (Председател на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания”): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, аз искам да благодаря на доц. Великов и на всички останали народни представители, които се интересуват от дейността на Фонд „Научни изследвания” и на финансирането на този фонд, тъй като той е основен източник за финансиране на научните изследвания в страната.
Както посочи господин министър Танев, през м. октомври научихме резултатите от партньорска проверка за научно-изследователската дейност в страната, в която имаше редица препоръки за подобряване на дейността до голяма степен и на фонда, и на финансирането на научните изследвания. Изпълнителният съвет работи в посока на отразяване на тези препоръки в работата. Но за да може да бъдат отразени по-значителна част от препоръките и съответно да бъде подобрена дейността по финансиране на научните изследвания, би било добре, ако може да бъде увеличен бюджетът на фонда, за да бъдат предвидени и конкурси, които са препоръчани от тази партньорска проверка, а именно конкурси специално насочени към младите учени, към техните научни изследвания и задържането им в страната, конкурси за привличане на български учени, работещи в момента в чужбина, както и конкурси за подкрепа на подготовката на проекти за европейски програми. Това е изключително важно, тъй като другите фондове в съседни на нас държави използват средства именно в посока на подготовка на проекти, така че да може да бъде по-успешно кандидатстването за европейски средства. Така тези средства ще бъдат умножени след това чрез привличане на средства по тези европейски програми и фактически ще бъде увеличено количеството на средствата, които ще можем да използваме за научни изследвания.
Един допълнителен ресурс по-голям или по-малък е необходим и за приключване на проектите за университетските научни комплекси, които функционират вече 7-а година. При разговори с тези колеги, които водят проектите, смятаме, че би било полезно, ако е възможно, да бъде отпуснат допълнителен финансов ресурс за приключване на проектите във водещите български университети, това са Медицинският, Техническият и Софийският университет. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте, министър Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Така наречените дункове не бяха плащани няколко години. Падна се на нас и тази горчива чаша каквото беше сметено под килима и този въпрос да го решаваме с риск да насочим една група учени срещу друга, като и за едната, и за другата ние не сме виновни. Виновни са тези, които проспаха от страх за своите постове в предишни мандати някои от тях. Няма да уточнявам кои не си свършиха работата. Това не е единственият случай на проспан. И Свищов е проспан. И неправенето на нов подходящ правилник за работата на Фонд „Научни изследвания” от години от страх за постовете, казвам, ако има някой да ме поправи, ако не, да замълчи завинаги. Така че на нас ни се пада. Мен не ме е страх от това нещо. Дунковете плащаме в момента.
Имаше една идея да се направят систематично изследователски университети като никога не е фиксирано точно кои са на брой, но с някакъв цикъл от по няколко години да се опреснява. Това не е направено и трябва да го направим. Защото не е възможно да има толкова много университети. Давам пример, Военен университет. Академиите са това, което са по едно нещо. Не може да има Музикален университет. В университета има нещо универсално. Този провинциализъм, говоря в другия смисъл, на открития град, преоткрития, измисления град, открити университети, но не университет доведоха до там нещата.
Ако имаме рейтинги, аз смятам, госпожо Бояджиева, че в никакъв случай рейтингите не представляват меродавното или най-малкото единственото или основното нещо, което може да определи кое е качество и кое не е качество на университетите. Вие го знаете много добре и затова се обръщам към Вас персонално за помощ и за всички други, които го разбират. Рейтингът не се използва в света като основно, единствено средство или инструмент за оценка на качеството. Защото някои университети, знаем ги кои са или подозираме какви могат да бъдат, ще получат такива рейтинги, каквито светът не познава. При условие, че срещу рейтинги използваме две неща, първо, непроменена структура и липса на връзка между обучение и изследвания нищо не правим, а точно обратното. Давам пример. В Закона за висше образование, който функционира и се преписва от години един и същ, Закона за висше образование, непроменения закон, а даже и в това, което сме внесли в момента, пише, че основно структурно звено на университетите е факултетът. Това е тотален нонсенс. Факултетът като отделни хора представлява много голяма сума, сумарно ай кю, но като колективен орган за вземане на решение по научни въпроси е много по-ниско от каквото и да било, даже от катедрата. Ние в нашия факултет нямаме достатъчно доводи, да речем когато философите предложат да има философия на Латинска Америка 60 часа. Това е пример, не е истина. Нямаме аргументи. Чувстваме, че не може да има такава специална дисциплина. Както и на тях не им е ясно дали бихме искали госпожа Фъндъкова да дойде да преподава управление на големия град. Ще кажат вие май нещо политиканствате. Нямаме взаимно доверие, нямаме достатъчно доверие за това как се правят журитата и как се правят учебните планове. Точно най-лошото място е факултетният съвет.
От друга страна, гилдията или производствената единица, производителната сила, която произвежда крайният продукт, вашето висше образование, господин Мирчев, висшето образование на всички други тук, тези 50 – 70 души професори, доценти и асистенти, които в крайна сметка правят не университета, а неговата продукция голяма, никога не се събират на едно място, никога не обсъждат учебния план, защото те си разбират от латиноамерикански работи. Никога под никаква форма нямат изказване където и да било. Те просто нямат субект. Това даже в нашия Нов български университет допуснаха като субект, но си го наричат департамент. Но това не означава катедра, означава голямата група, която го прави, това няма субект. Основна е катедрата. Катедрата има две продукции, едното са учебни планове, другото е журитата. Но вместо да ги дава направо на този факултетен съвет, би следвало да ги дава по научни направления за научно мислене. Тази междинност трябва да съществува, а факултетният съвет може да се изказва само по едно нещо и това дали процедурата е била добра или не е била добра. Повтарям, няма субектност най-важният орган в държавните университети. Един декан се избира по това колко души ще го изберат по начин, по който се избират народни представители, т.е. политически лица. Ние не ги избираме по това дали тези хора имат публикации или нещо друго. Имаме го някъде там предвид. Ние ги избираме тайно според това как те са се наговорили в който и да е университет. И това, което предстои на 17-и в Софийския университет ще е тъкмо такова нещо, избор по закон. Това е бюджетът, защото ако има специалност с 3 катедри, а не с 2 или 1, неин ще бъде деканът. Когато двама, трима или четири декана се разберат кой да бъде ректорът, той ще бъде ректорът. Дайте по оперативната програма наука пари. Ректорът ще ги даде на своите декани, а деканите – на своите катедри. Тоест, ние с европейски пари ще увеличим феодализма. По-добре без тези пари. Тоест, без структурни реформи в държавните вузове с изключение на този на господин Тотев, защото там са по-особени нещата. Стати Статев нещо е помислил за това. Имаме изключения. В масовия случай не е така.
И друго. Хубаво изследвания в университетите, обаче в световните университети тези изследвания са пряко свързани с това дали в тях в лабораториите влизат студенти и докторанти. И това се нарича изследване, а не това, което е в лабораториите на БАН. Тогава бихме дали пари.
Следователно, дами и господа, пари по Оперативната програма „Образование и наука за интелигентен растеж 2014 – 2020” ще получат реформираните университети, които гарантират, че парите няма да отидат за феодализъм. Благодаря.
Само бих искал проф. Костадинов да отговори на въпроса защо не сме подготвили такъв доклад и то не само ние.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Костадинов, заповядайте.
КОСТАДИНОВ КОСТАДИНОВ: Защото от 2004 г. до сега не е изработен Правилник за наблюдение и оценка на научната дейност. Този правилник го изготвяхме през цялата година и беше публикуван в „Държавен вестник” в края на септември. Така че не подготвяме такъв доклад и не е имало възможност по-рано да го направим, тъй като няма нормативна основа да оценим научната дейност по индикатори, показатели, за да може да направим сравнение за ефективността на публичните финанси, инвестирани в научните изследвания.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Костадинов.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против – 3, въздържали се – 2.
Законопроектът се подкрепя от комисията на първо гласуване.
Благодаря на проф. Танев, на госпожа Кастрева, на проф. Костадинов, на господин Вълчев, на колегите от Министерството на финансите за участието, както и на всички гости.
А ние с колегите преминаваме към точка „Разни”. Колеги, имате ли въпроси и теми, които бихте искали да обсъдим? Не виждам.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 17,25 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова