1. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.
2. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София, № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2016 г.
3. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,02 ч. и ръководено от председателя госпожа Милена Дамянова.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми експерти, представители на Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, уважаеми гости от медиите! Тъй като представителите на Министерството на образованието и науката като вносители по първа точка вече са тук, можем да започнем заседанието.
Ще помоля за в бъдеще когато Комисията по образованието и науката е водеща по дадени законопроекти, просто да направите такава организация, че точно в 15,00 ч. да не се налага народните представители да Ви чакат. Все пак, казвам, сме водеща Комисия, може в другите комисии да изпращате други представители, но наистина Ви препоръчваме да покриете водещата Комисия с адекватно представителство от страна на Министерство на образованието.
Колеги, това е първото ни заседание за новата пленарна сесия. Надявам се тя да бъде също толкова ползотворна и работна, в работен дух, както всички останали до момента. Позволете ми да Ви запозная с Проекта за дневен ред на днешното заседание:
1. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.
2. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София, № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2016 г.
3. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката, към министъра на образованието и науката на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Други предложения към дневния ред? Не виждам.
В такъв случай го подлагам на гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 народни представители: „за” 11, „против” и „въздържали се” няма.
Дневният ред е приет единодушно.

Преминаваме към първа точка:
Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.
Давам думата на вносителя за кратко представяне.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Първо, искам да Ви поздравя по случай началото на новата парламентарна сесия и да Ви пожелая успешна работа!
Второ, искам да се извиня за закъснението от две минути. Причината беше, че другата комисия започна работата си в 14,30 ч. и аз се надявах да докладваме нещата. За съжаление, не стана. Няма значение.
Ще бъда съвсем кратък с представянето на Проекта за решение на Министерския съвет. Вие предполагам, че сте се запознали. Затова с няколко думи искам да кажа, че Институтът фон Карман е водещ институт в областта на механика на флуидите и сътрудничеството с него е изключително важно за изследванията в тази област за българските учени.
Основните цели на Меморандума са да подкрепя младото българско поколение от учени и българските научни среди с предоставяне на достъп за обучение и специализация в престижни учебни заведения. Целта е генериране на специфична експертиза и професионално развитие на младите учени и интензифициране на сътрудничеството между български студенти и учени с тези на останалите страни – членки на НАТО. Смятам, че участието на български учени в сътрудничество с този Институт е изключително важно.
Искам да отбележа, че в България има доста сериозна научна школа в областта на механика на флуидите. Аз се радвам че тук, при нас, е и научният секретар на Българската академия на науките, който наблюдава тази дейност, и заместник-директорът на Института по механика. Много сериозен потенциал има в Техническия университет в София. Ще кажа само, че тази дейност е важна не само в конкретните инициативи, свързани с така наречените „постдокторантски позиции“, тоест това са млади учени, които са защитили дисертация в България и ще могат да специализират в Института фон Карман, както и магистърска програма, която е 9-месечна. Искам да Ви кажа, че тази 9-месечна програма само за един млад специалист струва от порядъка на 35 хил. евро, а членският внос, който ние плащаме и на базата на който ще се направят няколко такива специализации по принцип, даже за тази година се планират две такива, това, с което ние всъщност участваме – то се пресмята като процент от брутния вътрешен продукт, е 9534 евро. Аз умишлено не гледам числата, защото не е толкова съществено. Тоест, от икономическа гледна точка това е изключително важно. Подборът се извършва на базата на кандидатстване от специалисти на Института с наша подкрепа. В тези стипендии влизат, обучението всъщност се осигурява и чрез стипендии, тоест те са също тука и аз смятам, че това една изключителна добра и изгодна инициатива. Фокусът на нашите усилия е тези хора, които ще отидат и ще специализират там, всъщност ще бъдат основа и за по-нататъшни бъдещи проекти за успешно участие, както в Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, така и по проекти на Осмата рамкова програма „Хоризонт 2020“. Това е съвсем накратко. Готов съм да отговоря на всички въпроси, които възникват в тази връзка. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания и за въпроси.
Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата не толкова, защото ще открия кой-знае какво, но за да не мине тази важна ратификация просто, ето така, мимоходом, между другото, когато се касае за обучителни процедури, когато се касае за повишаване на квалификация и участие в международни проекти, това е твърде важно за България и, разбира се, ние ще подкрепим този Закон за ратификация.
Аз имам обаче две питания, на които, ако можете, ще ми отговорите, а би трябвало да можете.
Общо взето, доста специализирано е обучението – аеродинамика и физика. Популярна е истината, че в България в тези направления няма много образовани хора в това отношение и като че ли в голяма степен там не се попълват и квотите за прием – говоря за физиката. В смисъл мисля, че трябва да се положат изключителни усилия и какво бихте казали в тази връзка?
Вторият ми въпрос е – да, таксата никак не е голяма, тя ще се внася и без наше участие, без изпращане на наши специализанти и стажанти. Има ли значение, че ако те са двама или трима и отговарят на ресурс от 35 хил. евро, което е три пъти стойността на таксата, която ние плащаме, това допълнително плащане ще се отрази ли, или не?
И това, което Вие малко така отговорихте, но непълно – критериите, Вие казахте, че вече сте готови с двама такива човека, които ще изпращате, критериите, по които ще финализират тези хора, които ще бъдат изпращани в този институт на обучение за магистърски програми от девет месеца, каква е опцията за тези критерии и кой ги подготвя? Благодаря.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Ще бъда съвсем кратък и максимално точен.
Първо, искам да кажа, че механика на флуидите е свързана с обтичане на различни тела. Това е една област, която не е абстрактна теория, а е свързана с проектиране на летателни апарати, ракети, самолети и така нататък. Тоест, тя има и пряко приложение в редица области. Смятам, че заявлението, че в България няма подготвени специалисти в тази област, не е вярно, тъй като имаме редица много успешни проекти в тази област. Двамата професори, които седят тук, са доказателство за това, тъй като те са ръководители на подобни проекти. Така че, смятам, че има сериозен потенциал в България в тази област. Знаете, че преди много години подобни специализации са се правили в Русия. Тук става дума не само за системи за изследване с аеродинамични тръби и така нататък – става дума за физическо моделиране, а и за числово моделиране, компютърно моделиране с помощта на суперкомпютри. Такива изследвания се правят и днес. Част от тях са финансирани по европейски програми. Друга част са финансирани от Фонд “Научни изследвания“ в България и суперкомпютърът, инсталиран в София – в Българска академия на науките, Вие знаете, че това е най-мощният суперкомпютър в Югоизточна Европа. Тоест, България е един хъб в тази част на Европа и нека се чуят и такива неща. Значи, стига сме се оплаквали. Има изключително сериозни колективи, които имат сериозни резултати.
Една справка, която бихте могли да направите за специалистите, работещи в тази област, показва, че това са хора, които публикуват своите резултати в много престижни списания с висок импакт-фактор, с висок индекс и индекс на Хирш и това нещо има история.
Смятам, че броят на специалистите, които ще кандидатстват както за магистърската степен, така и от догодина за постдокторантските програми, са много повече от двама. Грубо казано, аз очаквам success rate – значи, как трябва да го преведем, индекс на успеваемост – да е от порядъка на 10-15%, тоест ние да имаме примерно шест-седем пъти повече кандидати повече от тези, които ще бъдат избрани, тъй като има условия за това, има много сериозна българска школа в областта на механика на флуидите. Това мога да кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, други изказвания има ли?
Професор Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин заместник-министър! Бих искал само да подчертая своето удовлетворение от това, което ни се предлага, тъй като считам Ратификацията на Меморандума за това сътрудничество между Института фон Карман и нашата държава е изключително полезна както за млади учени, така и за не толкова млади учени, тъй като с този акт се предоставя възможност на нашите учени да ползват всичко това, като програма, апаратура, съоръжения, методики, методи и така нататък, които са налични в този институт. Така че считам, че това е абсолютно полезно.
И един малък въпрос. Понеже не отговорихме на моята колежка – обвързана ли е бройката с финансирането? Не, че финансирането е толкова важно, но бройката на нашите хора, които биха се обучавали в института, обвързана ли е с финансирането и как се определя тя? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Това, което се планира в рамките на тази година, бяха две 9-месечни магистърски специализации. Нали така беше? Така че е обвързано в този смисъл, че не можем да пратим 20 човека. Смятам, че трябва да има състезателност, като тази година, доколкото си спомням по споразумението, имаме две 9-месечни магистърски позиции. Таксата не е пропорционална, тя се пресмята като процент от брутния вътрешен продукт, затова ние сме в изгодна ситуация. Значи, има и нещо хубаво от това, че не сме много богата страна, с една дума. Между другото, ние това го наблюдаваме в редица международни проекти. Ние сме конкурентоспособни, защото сме в състояние да произведем качествен научен продукт за по-малко средства, но с това, разбира се, не бива да се гордеем. Това мога да кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За дуплика – проф. Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Съвсем накратко.
Тази ратификация аз я виждам, сътрудничеството с този институт, виждам аналогично, както с групата институти в Дубна, така че нищо лошо няма в това. Но това го казвам за колегите отсреща. Тук няма политика, има само полза за учените и за науката в България.
Все пак не ми отговорихте на въпроса – каква е бройката, в смисъл как се определя тази бройка? Може да искат и сто човека, ясно е, че ще има състезателно начало.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Дукова, понеже възрази, че не й дадох дума за дуплика, и Вие да допълните и ще помоля за конкретен отговор от страна на Министерството на образованието, тъй като наистина това е важно за комуникирането на това, което приемаме днес, а и следващата седмица ще приемем в зала.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колегата е прав в това, че аз не съм удовлетворена от този отговор.
Първо, не съм заявявала подобно нещо, че нямаме такива специалисти. Нищо подобно. Ние имаме изключително висок ранг такива специалисти, но аз категорично смятам, че има сериозен отлив от това професионално направление. Анализът и отговорите ще ги дадете Вие, не аз.
Освен това историята – да, има история, но тази история трябва да има и бъдеще. В този смисъл моите въпроси бяха сериозно конкретни. Ако Вие нямате конкретика в отговора, добре е да ми кажете, че следващия път ще получа отговор. За мен това е нещо, което юридически и фактически е добро, което ще се прави, но ние нямаме, поне Вие не изразявате една професионална готовност и подготовка за това как ние точно ще ги правим тези неща. Защото да изпратим двама специалисти, пък шестнадесет желаещи, някак си не звучи сериозно. В този смисъл трябва да бъдем обективирани и убедени, че трябва да има професионално подготвени хора, че трябва да има обективни критерии, че това са средства, които ще бъдат еди-колко си в рамките на годината, това става една постоянна такса, която България ще внася – ако сега имаме двама, догодина ще имаме ли пет, или няма да имаме нито един?
Въобще анализът на проблема трябва да е категоричен и ясен и безспорен в този смисъл. Когато даваме пари и получаваме голяма инвестиция, о’кей – колкото е по-голяма, толкова по-добре. Но ние трябва да сме наясно с нея.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заместник-министър Димов, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Уважаеми дами и господа, Споразумението е пет реда, затова ще го прочета съвсем конкретно. Това, което казах, беше един пример за това сътрудничество. Има и други форми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, недейте да ни четете Споразумението. Все пак всички сме го получили предварително, така че сме го прочели, след като има и въпроси.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Тук не се фиксират бройки, искам това да Ви кажа, а става дума за разбирателство след изпълнение на националните процедури за влизане в сила, което позволява на български граждани, да участват в разнообразните академични програми на института. Тоест, едно от нещата са тези неща, които казах. Другото е участие в проекти. Има и други форми, така че да не се фиксираме около някакви бройки. Говоря за конкретни договорености, които стартират в момента. Така че смятам, че инициативата е изключително полезна. Това е т. 5 от Споразумението. Погледнете, там съвсем ясно е казано какво.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
По израженията на колегите не оставам с впечатление, че са доволни от отговора, но така или иначе явно в момента не можете да отговорите и дадете повече яснота. Да се надяваме, че в бъдеще ако имате по-подробна информация, ще информирате заинтересованите народни представители.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
В такъв случай закривам разискванията, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602 02-32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.
Гласували 11 народни представители: „за” - 9, „против” и „въздържали” се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка втора от днешния дневен ред:
Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София, № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2016 г.
Тя ще ни бъде представена от Министерство на външните работи.
Тук, при нас, са господин Райко Райчев – генерален директор по глобалните въпроси, и господин Александър Савов – посланик със специални поръчения по въпросите на франкофонията.
Заповядайте.
РАЙКО РАЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник-министър на образованието и науката, дами и господа! Най-напред бих искал да се присъединя към думите на заместник-министъра и да Ви поздравя за възобновената високоотговорна работа на Народното събрание и да Ви пожелая успехи във Вашата дейност.
Използвам случая също така да изразя удовлетворението от името на Министерството на външните работи за доброто и активно сътрудничество между Министерството и различните комисии на Народното събрание, включително и на настоящата Комисия.
Днес по тази точка от дневния ред обсъждаме според мен един важен въпрос за България и това е приемането на Закон за ратифициране Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление.
Настоящата Спогодба определя Висшето училище като институция за висше образование и научно-изследователска дейност на Университетската агенция на франкофонията със статут на специализирано висше училище със седалище в Република България.
Висшето училище е приемник на Франкофонския институт за администрация и управление, създаден по силата на спогодба между правителството на Република България и Асоциацията на университетите с частично или цялостно използване на френския език, подписана на 12 декември 1994 г.
С това кратко представяне, за мен е удоволствие също така да Ви представя посланик Александър Савов, назначен за посланик със специално поръчение по въпросите на франкофонията в Министерството на външните работи, който е взел непосредствено участие в подготовката и съгласуването на Спогодбата и познава в детайли цялостния процес.
Каня посланик Савов да вземе думата.
ПОСЛАНИК АЛЕКСАНДЪР САВОВ: Благодаря, господин Райчев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! След тези встъпителни думи на посланик Райчев, бих искал да акцентирам върху някои моменти, свързани с историята и дейността на Висшето франкофонско училище за администрация и управление, което е приемник, както бе казано, на Франкофонския институт за администрация и управление, който беше Институт за обучение на висши служители за управление на държавни и частни предприятия и отговор на България и на франкофонията за нуждите на страните от Централна и Източна Европа през годините на управление от подготвени кадри за икономиката. Днес то е международно признато висше училище със запазена марка за магистърски програми за България в страните от Централна и Източна Европа, държавите от източното партньорство и редица африкански държави, тоест по-широкото франкофонско пространство.
Спогодбата очевидно ще допринесе за развитието и утвърждаването на висшето училище. В новия национален европейски международен контекст ще го направи още по-атрактивно за учащите от франкофонските страни по света, за тези от района на Централна и Източна Европа и за българските студенти, които се обучават там и които ще могат да получат образованието си в международна среда, оставайки да учат и да се реализират в България.
Очакванията са висшето училище да подпомага укрепването на капацитета на българската администрация и да създава възможности за трудовата реализация на студентите в компании на франкофонските държави със седалища и дейност у нас. Несъмнено функционирането на това училище, което е едно от двете в цялото франкофонско пространство като имаме предвид, че то обхваща 85 страни, които са държави – членки на Международната организация на франкофонията. Така че то е едно от тези две училища, както вече казах, със запазена марка и функционирането му в България ще затвърди авторитета на страната ни като фактор на франкофонската динамика в района на Централна и Източна Европа и ще повиши имиджа на страната ни в рамките на цялото франкофонско пространство.
Висшето училище обучава на френски език висши кадри за държавната администрация, за предприятията и неправителствените организации. По този начин допринася за развитието на страните от региона и в по-глобален план за развитието на франкофонското пространство. Несъмнено обучението на чуждестранни студенти у нас косвено ще доведе и до заздравяване приятелските връзки между България и тези страни, създавайки бъдещи приятели на страната ни.
Друга цел на училището е да подкрепя учебно-изследователски и развойни проекти, както и да подпомага създаването на екипи от млади учени в областта на администрацията и управлението.
По силата на новата спогодба, наред със съществуващите досега магистърски програми, се въвежда и образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Председателят на Управителния съвет на училището се определя от правителството на Република България, а директорът се назнача от Университетската агенция на франкофонията.
Бих искал да подчертая, че финансирането на дейността на училището се поема изцяло от Университетската агенция на франкофонията, която е организация, обединяваща 800 университета от целия свят. Сред тях са и български университети – Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Техническият университет. От неотдавна и Военната академия „Георги С. Раковски“ е член на Университетската агенция на франкофонията. Тоест, практически българската държава не влага никакви средства за функционирането. Само за справка: Висшето училище ползва два етажа от четириетажната сграда на ул. „Леополд Сенгор“, в която се помещават също и офисите на Университетската агенция на франкофонията, Франкофонския регионален център за обучение, което е и официално представителство на Международната организация на франкофонията. Така че имаме две институции – Франкофонски регионален център и Висшето училище, което е оценка и за усилията на България за приноса й в рамките на Международната организация на франкофонията.
Само един последен щрих. Условията за предоставяне на помещенията са описани в приложението към Спогодбата. Както и Франкофонският институт досега, и Висшето училище ползва безвъзмездно тези два етажа. Новото в новата Спогодба е, че по силата на европейското ни членство и съответните директиви, училището вече ще заплаща, няма да бъде освободено от данък добавена стойност върху учебните материали и консумативи и оборудване, както и ще заплаща такса битови отпадъци. Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз Ви благодаря, господа.
Колеги, преди да Ви дам думата, ще помоля да чуем становището и на Министерството на образованието и науката по казуса, по точката, която разглеждаме.
Кой ще даде становище по този законопроект?
Заповядайте, госпожо Фъртунова.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Благодаря, госпожо Заместник-председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от Министерство на външните работи, колеги от Франкофонския институт! Министерството на образованието и науката вече официално е изразило своето становище в хода на съгласувателната процедура, като ние подкрепяме подписаната Спогодба между правителството на Република България и Франкофонската асоциация.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, проф. Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Благодаря.
Съвсем накратко. Изказвам своето удовлетворение от това, което ни се предлага – от сътрудничеството. Считам, че ползата тук е не само образователна, а и политическа и след като нашата държава ще получи такава полза, естествено, че ще гласувам „за“ това Споразумение.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Други колеги има ли, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Тогава да преминем към гласуване по точка втора.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София, № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2016 г.
Гласували 9 народни представители: „за” - 9, „против” и „въздържали се” няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря колеги, продължаваме.
На гостите пожелаваме успешна работа на всички във Вашите институции, а на нас ни предстои да продължим.
На нас ни предстои да продължим с трета точка от дневния ред, но явно ще се наложи да изчакаме министъра на образованието и науката. Явно днешния ден Министерството на образованието ще ги чакаме за всяка точка.
Давам пет минути почивка, докато се появи министър Кунева.

(След почивката.)

ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Продължаваме заседанието, колеги, с трета точка:
Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първа е Парламентарната група на ГЕРБ – няма да имаме въпрос на първия кръг. Така че продължаваме с колегите от БСП.
Имате думата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Заместник-председател, госпожо Министър! Моят въпрос от принципен характер, макар че има конкретика, която се базира на сигнал от научен колектив, който изпълнява проект от Фонд „Научни изследвания“. Те са го изпратили в Министерството на образованието и науката и във Фонда – ще Ви предоставя входящия номер, с възражение срещу прекратяването на финансирането на проекта от Фонда.
Сигналът по въпроса е следният. Оказва се, че решенията за възлагане на проекти, а и за прекратяване в конкретния случай на проекти от Фонда, става на база на рецензии, които обаче са напълно анонимни, тоест няма автори, които са изготвили рецензиите. Хората, които се обръщат и към Вас, съответно от Министерството, потърсили са и нас като народни представители, смятат – аз лично споделям това тяхно мнение, че в случая става дума не за рутинно решение, а за такова, което се отнася до оценка на научния проект.
Моят въпрос е: не е ли по-логично, когато има такъв случай, да се изяснят позициите, съответно възраженията в диалог с хората, подписали рецензията, които имат определени възражения? Защото сега в такава ситуация, която обаче е действаща, нали, като практика, реално рецензията е анонимна и представителите на научния колектив – вероятно това не е единствен случай, просто тези хора са решили да се обърнат и да потърсят някакъв контакт и отговор на своите въпроси, те няма с кого реално да коментират проблемите, поставени в рецензията.
В този смисъл за нас, тъй като е ясно, че когато се изработва един научен труд, винаги рецензиите са подписани от автори, докато тук, при научните проекти, се оказва, че те са анонимни. Това според нас е тревожно като факт и може би наистина има нужда да се обсъди и да се види каква е практиката и дали това е най-доброто. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз искам да направя уговорката, че ние дебатираме с Вас конкретно Фонд „Научни изследвания“, а не сектор „Наука“. Тоест, аз бих искала в такъв проблем, в който Вие визирате конкретни случаи, все пак да съм проверила за какво става дума.
Сега трябва да разчитате на моята памет и да Ви кажа докъде сме стигнали с Фонд „Научни изследвания“. Знаете, че това беше едно доста проблемно звено и през цялото време в Министерството сме били абсолютно наясно, че това е проблемно и направихме всичко възможно, за да може да няма съмнение в неговата работа.
Но нека не забравяме, че Фонд „Научни изследвания“ не е част от Министерството на образованието и науката. Това е самостоятелно звено, в което са по-голямата част от представителите, мисля, че бяха седем са от БАН, а само двама са от висшите училища. Казвам Ви го просто, защото интересно е да се знае какво е разположението на представителността, така да се каже. Това само по себе си е интересно да се мисли по този въпрос.
Към управлението на Фонда, така да се каже, има Експертен съвет, който е, ако не се лъжа, от 21 човека. Тоест, в този Експертен съвет вероятно биха могли да се разгледат подобни случаи.
Във всеки случай Министерството на образованието и науката не може да бъде арбитър, защото става въпрос да се оцени научна продукция. Неслучайно в ръцете на Фонд „Научни изследвания“ са дадени толкова много самостоятелност и толкова много права. Ще проверя случая, за който Вие говорите, не защото аз мога да заместя решението на Фонда или с обратна сила да върна някакво решение, което е взето, а защото всяко едно правило се нуждае от мониторинг и да се види действа или не действа добре. Още повече, че по Оперативната програма сега на нас ни предстои да направим един много сериозен търг за външни оценители на проектите. Така че всяко нещо, което е научено през годините, ще бъде добре дошло да бъде анализирано отново.
От кога и каква е практиката с оповестяване на автора на рецензията аз не мога в момента да Ви кажа, но, разбира се, ще проверя случая, за да видя от кога и при какви условия е взето това решение. Така или иначе, откакто аз съм министър, няма промени във Фонд „Научни изследвания“ с изключение на това, че стабилизирахме на управлението. Не мога да бъда по-конкретна, съжалявам.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте за дуплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря за отговора, госпожо Министър.
Приемете това като сигнал.
ЗАМ.МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИГЛЕНА КУНЕВА: Да, да, разбирам.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Защото за нас също, това беше въпрос, който наистина поражда необходимостта все пак да се разсъждава в случая. Хората наистина очакват конкретен разговор и отговор на възраженията, които са в рецензията. В този смисъл една прозрачност в случая, ще е само от полза по отношение на разработените проекти, тъй като, благодаря Ви, че изяснихте кои участват в Експертния съвет, но в случая обаче мисля, че Министерството има много пряко отношение и затова отправям към Вас този въпрос, като проблем.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не точно. Ние не участваме при взимането на каквито и да е било оценки по рецензиите и по проектите. Иначе означава, как да Ви кажа,...
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: В този смисъл, че са намерили за нужно да потърсят мнението на Министерството на образованието и науката.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ако е приключил разговорът между колежката и госпожа министърката, ние можем да си продължим с процедурата.
Следващата е Парламентарната група на ДПС.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: От Движението за права и свободи няма представители.
От Реформаторския блок – госпожо Маринска.
Имате ли въпроси? Имате.
Само ще припомня процедурата: въпрос, отговор, реплика, дуплика. Моля Ви да я спазваме и да не влизаме в диалог.
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, може ли съвсем накратко с няколко изречения да ни кажете какво е състоянието в момента на изпълнението на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Много е важно и ще разчитам Вашата Комисия, госпожо Председател, дами и господа народни представители, да проявявате интерес към изпълнението на Оперативната програма, защото тя е много специална.
Оперативната програма, която е, така наречената „Образование и интелигентен растеж“, не прилича на никоя друга. Докато другите оперативни програми имат някаква собствена инфраструктура, така да се каже, ние тук в тази Оперативна програма трябва сами да изградим структурата. Значи, ние трябва да изградим онези звена, които ще бъдат бенефициенти по Програмата. Особено става дума, разбира се, за третата ос – оста „наука“. Там трябва да изградим центровете, да направим сътрудничеството между висшите училища и научните центрове. Трябва да го направим, за да може вече самата Програма да тръгне и да започне нейното усвояване.
Но, сега ще Ви кажа как наваксахме закъснението, защото такова има. Отворените и планираните за стартиране операции до края на годината са на обща стойност 778 млн. 510 хил. 872 лв., или 56,80 % от бюджета на Програмата. Договорените средства са 275 млн. 192 хил. 556 лв. 36 ст., или 21,35 % от бюджета на Програмата.
В процес на изпълнение са следните процедури по приоритетни оси 2 и 3. „Система за кариерно ориентиране на училищното образование“ – 7,5 млн. лв. „Студентски практики“, фаза 1 – 37 млн.лв. „Студентски стипендии“, фаза 1 – 26 млн.лв., „Поддържане и усъвършенстване на разработената рейтингова система на висшите училища“ – 3 млн.лв., „Развитие на способностите на учениците и повишаване на мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания и умения и компетентности“ – 140 млн.лв., „Осигуряване на условия и ресурси за изграждане и развитие на подкрепяща среда в детските градини и училищата за осъществяване на включващо обучение“, фаза 1 – 17 млн. 500 хил. лв. „Твоят час“ – тръгна. „Студентски практики“ – тръгва, и „Ученически практики“ – също. Изградили сме платформа, на която работодателите могат да се свързват с желаещите. Това са вече три програма, три мерки, които вървят.
В процес на договаряне са и две процедури за образователната интеграция на деца и ученици от уязвими групи на обща стойност над 32 млн. 500 хил.лв. За подкрепа на мерки в сферата на науката и висшето образование през август стартирахме три процедури: „Подкрепа на развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени“, фаза 1 – 6 млн. лв., „Изграждане и развитие за центрове за върхови постижения“ – 200 млн.лв. и „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ – 150 млн.лв.
До края на септември ще проведем нова информационна кампания в седем града в страната за популяризиране на новите процедури за подбор на проекти, които са отворени за кандидатстване.
Управляващият орган на Оперативната програма работи и по подготовка на насоките за кандидатстване по още четири процедури: „Система за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение“, „Въвеждане на дуална степен на система на обучение „Домино 2“, „Развитие и усъвършенстване на системата за кариерно развитие на студента“, „Усъвършенстване на националната система за валидиране“. Тези операции ще бъдат обявени до края на 2016 г. и са на обща стойност 23 млн. лв.
Това са, казах Ви, „Студентски практики“, че тръгна и „Твоят час“ тръгна. Мисля, че към края на годината ще имаме над 50% договорирани средства по Оперативната програма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Госпожо Маринска, реплика? Нямате.
Следва Парламентарната група на Патриотичния фронт – колегите отсъстват.
От Българския демократичен център – въпрос? Нямате въпроси.
Парламентарните групи на „Атака“ и АБВ отсъстват.
Отново е ред на Парламентарната група на ГЕРБ.
Колеги? Нямаме въпроси.
От Парламентарната група на БСП лява България?
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожо Министър, аз искам да поставя един въпрос, който мисля, че и в Комисията преди няколко месеца го обсъждахме. Тъй като приключи, а очевидно все още не е приключило записването на студенти в една голяма част от висшите училища, и в такава среща за информация по неофициални източници стана известно, че голяма част от висшите учебни заведения са продължили сроковете на записване до самото начало на учебната година – на 1 октомври 2016 г. Очевидно е, че голяма част от бакалавърските бройки, планирани като държавна поръчка, няма да бъдат запълнени. Струва ми се, по мои лични впечатления, че тази тенденция се задълбочава в последните години.
Мисля, че би било добре да се направи един общ преглед на това до каква степен и колко бакалаври са записани и до каква степен държавната поръчка, така както е планирана, на базата на данни, които са полагани от висшите училища, е изпълнена? Какви са разминаванията, фактически, в цифрите?
В тази връзка още един въпрос, който струва ми се, е важен – планирането на държавната поръчка между двете степени във висшето образование между бакалаврите и магистрите. В момента се получава така, че на практика има планиран по-голям ресурс за бакалавърски места във висши учебни заведения, а са намалени през лятото в сравнение с миналата година и в определени висши учебни заведения може би поне два пъти магистърските места, които се финансират. Мога да кажа, че в някои от специалностите на Софийския университет съотношението е следното: при 30 – 40 бакалаври има държавна поръчка за 6, 7 или осем магистри. Мисля, че трябва да помислим в тази посока, защото се получава следното. Отделя се голям държавен ресурс на практика за държавна поръчка в бакалавърска степен, които на практика след това нямат възможност да продължат държавна поръчка за магистри. Голяма част от студентите нямат възможност да финансират, тоест да запишат вече в магистърската степен като собствено, като частно финансиране. Част от този ресурс, който е голям, на практика се похабява.
Може би трябва да се прегледа съотношението между държавната поръчка за бакалаврите и държавната поръчка за магистрите, като се установи някаква, струва ми се, разумна пропорция в това отношение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Отговорът обаче на министър Кунева ще бъде по-общ, защото нямаме право по Правилник на конкретни данни. Ако има нужда от такива, те ще бъдат предоставени допълнително от Министерството, защото сами разбирате, че няма как, при положение че няма предварителна подготовка по въпроса министърът да има конкретни данни.
Но общо за политиката по този въпрос, заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Председател, ако бъдете така любезна да се съгласите с моето предложение, ще помоля моя главен секретар да прочете една таблица, с която на мен ще ми е по-трудно да се справя, защото е от малък екран. Така ще можем да отговорим абсолютно конкретно на въпроса на господин Жаблянов, стига това, разбира се, за Вас да е приемливо.
Действително въпросът за висшето образование е сериозен за страната ни по няколко причини. Първата причина е неговата масовизация, която не е непременно свързана с качество. От друга страна, много пъти в тази Комисията, а и в други формати, ние сме говорили за необходимостта от професионално обучение, професионални кадри, което не означава непременно професионалното обучение да бъде свързано единствено със степен във висшите училища.
„Качество“ – това е ключовата дума, с която през следващите години ние ще провеждаме реформите във висшето образование. Разбира се, при спазване на автономията на висшите училища.
Въпросът, който Вие задавате – за общия прием, знаете, че е свързан със заявките, които висшите училища предлагат. Тези заявки са свързани с качеството и с възможността при по-високи показатели, според рейтинговата система, да имат по висок прием, а съотношението вътре между различните квалификационни степени сме го оставили на висшите училища.
Това, което ние като държавна политика правим и аз се радвам, че още в първото заседание, на което присъствам мога да Ви кажа, че ние и със защитените специалности сме готови това лято. Това са 12 специалности, които защитихме, и с професионалните – те минаха през Министерския съвет, утвърдени са, и преди това с приоритетните специалности.
Друг много важен момент е, че с това, което предприехме като действия, мога да Ви кажа какъв е резултатът от обработените документи – извършено първо класиране на кандидат-студенти за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина.
Знаете, че при нашата демографска картина за нас възможността да обучаваме тук в България три пъти увеличен, и това в помощ на висшите училища, три пъти увеличен прием на българи, които живеят в чужбина, да бъдат обучавани в България, е сериозна помощ. Ако ние имаме качествено висше образование, това би могло да задържи на по-високо ниво приема на студенти, включително и със студенти, които на базата на възможностите които дава „Еразъм“ и други форми на обучение в рамките на Европейския съюз образованието в България, да става привлекателно.
Ако, госпожо Председател, считате за необходимо, мога да помоля, действително съвсем конкретно на въпроса за бройките, да Ви ги цитира господин Вълчев – главният секретар.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли да ги чуем, или да ни ги предоставят може би в Комисията?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, благодаря Ви.
Аз благодаря за отговора. Не ставаше въпрос за конкретните бройки, а за принципа на съотношението между държавното финансиране в двете степени на висше образование – бакалавърската и магистърската степен.
Ясно е, че може би в рамките на академичната автономия, но понеже става въпрос все пак за държавно финансиране, струва ми се, че би било редно, след като се направи някакъв анализ, да има някакво препоръчително съотношение. Пак Ви казвам, изводите ми са на базата на лична информация от някои от по-големите висши училища в момента и се стига до крайности.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Жаблянов, госпожо Председател! Ако ми разрешите, ще дам допълнителна информация – утре, в 13,00 ч. имаме заседание на Съвета на ректорите. Една от точките, които ще разглеждаме, заедно с Оперативната програма, е точно План-приемът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Чудесно, значи на едно от следващите заседания ще насрочим точка, по която можем да прокоментираме и този въпрос, когато има готовност. А сега ще помолим таблицата, с която разполага Министерството, просто да ни бъде предоставена, за да могат колегите да се запознаят с данните на спокойствие и, ако имат въпроси, вече ще се обърнат към Министерството.
Професор Желев!
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Едно допълнение само.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не може допълнение, това е процедура, на блицконтрол сме. Така че съжалявам, имаме си процедура, която ще спазим. Отношението ми е еднакво както към парламентарните групи на колегите от опозицията, така и към колегите от ГЕРБ. Наистина моля да спазваме процедурата на блицконтрол. При всякакви други въпроси, можем да ги разискваме в точка „Разни“ или на допълнителна точка в заседанието.
Парламентарната група на Реформаторския блок – нямате въпроси.
От Българския демократичен център – няма.
Останалите колеги – отсъстват.
С това днешната процедура по блицконтрол приключи.

Преминаваме към точка:
Разни.
Професор Желев, ако имате въпрос в точка „Разни“, можете да запитате.
Заповядайте.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо Министър, бих искал само да допълня. Справката, която бихте ни дали към таблицата за която говорите, включете данни, ако може, за българите в чужбина– какъв е приемът сега, в смисъл какво е планирано и какво е получено на практика.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Веднага ще Ви го дам. Имам справката, така че ще Ви я дам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други теми, колеги, които бихте искали да разискваме в точка „Разни“?
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз мога ли да направя едно съобщение, госпожо Председател?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Понеже в нашата Комисия нормално се тревожат хората какво става с базата данни и със „Scopus“. Не знам дали забелязахте, че всъщност ние нямахме достъп до базата данни не повече от седмица. В рамките на една седмица възстановихме достъпа до „Scopus“, което не беше никак леко за Министерството. Това са средства, с които в момента Министерството не разполага.
Само благодарение на много добрите преговори, които водихме, отложихме нещата във времето. Надявам се, че това ще го имаме предвид в разчетите и плановете за следващата година, но аз силно се надявам това, което и като правителствена позиция излезе, образованието да бъде абсолютен приоритет за следващата и не само за следващата година. Но се радвам да Ви кажа, че „Scopus“ е възстановен и не работеше по-малко от седмица само.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви за информацията.
Разбира се, разговорите по бюджета тепърва Ви предстоят в рамките на самия Министерски съвет, така че ние можем да коментираме в Комисията, когато получим Законопроекта за държавния бюджет. Дотогава нямаме право да правим такива коментари.
По отношение на интереса към Оперативната програма, той безспорно съществува в нашата Комисия. Предвиждаме специално заседание, на което обаче бихме искали да получим една малко по-детайлна информация, защото на предходно заседание, разбира се, не във Вашия мандат като министър, направихме такова заседание, от което аз не мога да кажа обаче, като народен представител, че бях удовлетворена. Защото презентацията, която ни беше направена, всъщност беше съчетала и обобщила данните, които всеки един от нас може да види на сайта на Министерството.
Ще разчитаме на детайлна информация, която можем да подпомогнем предварително може би с въпроси, така че да бъдете подготвени и наистина да ни представите информация, която ще ни бъде полезна и която не можем да си намерим на сайта на Министерството. Просто няма нужда неща, които всеки от нас може да си прочете, да бъдат преповтаряни тук в Комисията. Но това ще го обсъждаме наистина на един по-късен етап, след стартиране на учебната година, така че да можете и Вие да се подготвите.
Колеги, ако наистина имате конкретни въпроси по Оперативната програма, моля да ги предоставите на експертите към Комисията, да ги обобщим, да ги изпратим с писмо към Министерството – а има и писмени въпроси, така че след това да можем наистина да получим тук една детайлна и цялостна информация за това как върви развитието изобщо на Оперативната програма.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Проект по проект ще бъдем готови. Наистина много ще ни помогнете, ако ни дадете...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мисля, че така ще си бъдем взаимно полезни. Иначе просто, как да кажа, правим заседание колкото да има заседание, но на практика не получаваме информацията и отговорите, които бихме искали да получим, което го прави само по себе си загуба на време, както на нас, така и на Вас, така че няма смисъл от такива заседания.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ще бъдем детайлни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ако нямаме други въпроси или питания в началото на пленарната сесия на първото заседание? Не виждам.
В такъв случай закривам заседанието и хубав ден от мен!



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова