Стенограма от заседание на комисия, 14/01/2015

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта


ПРОТОКОЛ № 4


На 14 януари 2015 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния дневен ред:


ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на законопроект за предучилищното и училищното образование № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г.

2. Разглеждане на зоконопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15.12.2014 г.

Заседанието беше ръководено от проф. Борислав Борисов - председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
На заседнието присъстват като гости:
Г-жа Стефани Михайлова – член на групата народни представители, вносители на законопректа за предучилищното и училищното образование;
Г-н Валери Жаблянов – вносител на законопроекта за народната просвета;
Г-жа Ваня Кастрева – Зам.-министър на образованието и науката;
Г-жа Цвета Антонова – Директор на дирекция „Държавна политика на детето” в Държавна агенция за закрила на детето;
Г-жа Александрина Кънева – Старши юрисконсулт в Държавна агенция за закрила на детето;
Г-н Цветан Антов – съветник на министъра на младежта и спорта;
Г-жа Светла Георгиева – Държавен експерт в Министерство на младежта и спорта;
Г-н Славян Желязков – ECPAT Bulgaria -Сдружение „Пренебрегнати деца”;
Нещатни сътрудници на КВДМС.

ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаеми колеги и гости, днес ще разглеждаме два законопроекта – единият е внесен на 21.11.2014 от г-жа Милена Дамянова и група народни представители и проект на закон, внесен на 15.12.2014 от г-н Валери Жаблянов и група народни представители. Ние сме изпратили за становища двата законопроекта до институциите, които имат отношение към тях. Ще Ви информираме за получените отговори. Направили сме и сравнителен анализ на двата законопроекта най-вече там, където не съвпадат, където има различия в тезите. Очевидно е, че двата законопроекта няма да може да вървят едновременно и да влезнат за обсъждане в пленарна зала. И може би разумният вариант е – единият да бъде основата, а всичко разумно и положително от другия, да се пренесе в него, но това ще е въпрос на бъдещо обсъждане. Имаме становище и на Министерство на младежта и спорта, което лично за мен, без да искам да обидя някого, е неудовлетворително. Законът разглежда предучилищното, училищното образование и спорта и предложенията не обхващат всичко възможно, което нашата Комисия може да обсъди и предложи, особено Министерството. Например: най-елементарното предложение е да се увеличат часовоте по физическо възпитание. Като два мандата ректор на УНСС часовете по физическо възпитание са два пъти повече от часовете по математика, но 20 000 студенти няма къде да ги „вземат”, тъй като база за толкова студенти няма. Тоест, когато се предлага нещо трябва да се мисли и как да се реализира. От друга страна да не говорим колко училища бяха закрити, а останалите са със старо проектиране, където физкултурните салони са със размерите на баскетболно игрище. Отделно има и спортни училища. Като народен представител от Пловдив, скоро посетих спортното училище там и бях разочарован от ремонта – само външни козметични дейности. А дейността на спортните училища са в компетенциите на Комисията ни. Много се радвам, че член на Комисията е г-жа Мариана Георгиева, която като бивш министър на спорта ще може да ни оказва помощ в трудните решения по законопроекта. Сега ще Ви запознаем със становищата на ресорните министерства по предложения законопроект за предучилищно и училищно образование, внесен от г-жа Милена Дамянова и група народни представители.
НИНА НАЙДЕНОВА, СЕКРЕТАР КВДМС: Становището на Министерство на образованието и науката ще представи лично тук присъстващата г-жа Кастрева.
Министерство на културата подкрепя с бележки и предлага прецизиране на някои текстове.
Министерство на земеделието и храните подкрепя изцяло и без забележки.
Министерство на младежта и спорта подкрепя с бележки, като предлага между първо и второ чете да бъдат направени конкретни изменения на определени текстове във връзка със спецификата на образователния процес в спортните училища. Министерство на труда и социалната политика в рамките на своите компетенции подкрепя законопроекта без забележки.
Националното представителство на организациите на и за хората с увреждания, членове на Националния съвет за хората с увреждания към Министерски съвет подкрепя философията, но с принципни забележки. Не подкрепя позицията относно финансиране на частните училища и детски градини. Настоява за ясни регламенти относно осъществяването на приобщаването на децата със специални образователни потребности. Обръща сериозно внимание на факта, че липсата на правилник за прилагане на закона изисква изключително прецизни текстове, за да няма възможност за различно тълкуване.
Български център за нестопанско право подкрепя без забележки.
Център за приобщаващо образование подкрепя със забележки. Предлага своя гледна точка в частта „Приобщаващо образование”, ясна рамка при определяне на нуждата от подкрепа и на вида на подкрепа, както и наличие на конкректни инструкции за задължителна документация , която съпътства детето при неговото преминаване от детска градина в училище. Да се конкретизират указанията за какви видове разходи могат да се ползват средствата от добавката за децата и учениците на ресурсното подпомагане.
Национален дворец на децата: не изразяват подкрепа и не отхвърлят. Ограничават се само със забележки.
В законопроекта общинските педагогически извънучилищни учреждения са включени като една от дейностите в новосъздадените центровете за личностно развитие. Във връзка с това директорите изразяват притеснения за бъдещето им. Предлагат да се създаде нова институция – Център за личностно развитие и творчество, която осъществява дейности развиващи се в рамките.
Държавна агенция за закрила на детето подкрепя законопроекта. Има предложение по прецизиране на текста във връзка с годините на започване на училищното образование.
Българска стопанска камара подкрепя с бележки и прецизиране на текстове. Предлага редакция на текстовете свързани с дуалното обучение, като акцентира върху това този модел на обучение да се акцентира върху деца в ученическа възраст, които са навършили 15 години. Предлага създаване на електронен регистър за образование като квалификационен статус, който ще даде възможност за адекватно планиране на приема в различните видове училища.
Асоциация на индустриалния капитал в България не подкрепя. Не става ясно кой предлага държавните стандарти, как се разработват, какво включват, на какво основание и как се приемат. Законът дава пълна свобода на учениците и училищата да определят профилите и професиите без оглед на обществено-икономическите потребности. Така се обезмислят усилията в посока на подготовка и обучение на необходимите специалисти за икономиката на страната. В разписаната процедура по план-приема в раздел 9 на законопроекта явно личи отсъствието на бизнеса като фактор определящ потребностите от кадри с определени професионални характеристики. Необосновано липсват училища по наука. Интелигентният растеж е оставен без основа. Липсват процедури, срокове, последователност, необходимите документи за съгласуване на професионалната подготовка със съответните браншови организации, което навежда съмнението за пожелателен, но не и задължителен характер на правната норма. Налице е хаотичност, некореспондираща с изискванията на Закона за нормативните актове, липсва логическа последователност и обособена част с легални дефиниции.
Национално сдружение на общините в България: подкрепя принципно с редакции и предложения. Принципни предложения подкрепени с конкретни изменения между първо и второ четене. Възлага работодателски функции на кметовете на общини по отношение на дерикторите на общинските училища. Осигурява на държавата подкрепа за отглеждане и възпитание на деца в детските градини и за инвестиционни дейности по изграждане на нови, както и модернизиране на съществуващи детски градини. Осигуряване на държавна подкрепа на малките училища в земеделските и планинските райони.
Съюз на работодателите в системата на народната просвета: подкрепя, но поставя определени въпроси във връзка с необходимостта от прецизиране и уточняване на някои текстове.
Глобален предприемачески мониторинг в България – подкрепя като няма конкректни бележки или предложения.
ИК „Анубис” ООД - не изразяват ясна подкрепа. Предлагат прецизиране на определени текстове.
Синдикат на българските учители: не изразяват конкретно становище само бележки.
Синдикална секция на СБУ към КНСБ и Синдикална секция на учителите към „Подкрепа”- предлагат изменения.
СМГ „Паисий Хилендарски” - принципна подкрепа.
164-та гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес”, Камелия Конакчиева, основател на училище „Кирил и Методий” в Париж, екип на Трето помощно училище „Едуард Сеган” принципно подкрепят законопроекта, като изразяват следните бележки и предложения:
- Разработване на нов модел за образователна политика зад граница и финансиране на българските училища в чужбина.
- Помощните училища да бъдат включени като държавни специални училища.
Становища на обществените и политическите организации:
Гражданско движение „Днес” – принципна подкрепа с предложения да се въведе мандатност за директорите с ограничение до два мандата; превишаването на броя на учениците в една паралелка да се санкционира, което ще осигури нормален образователен процес.
Политическа партия „Глас народен” – принципна подкрепа, но с несъгласия, предложения и бележки. Против реорганизацията на ресурсните центрове за подпомагане на личностното развитие. На тези центрове се вменяват много функции, които са невъзможни за изпълнение. Против са учениците извършили противообществени прояви да бъдат въдворявани във възпитателни училища-интернати. Предлагат с тях да работят екипи от психолози и педагози. За децата със специални образователни потребности, за които всички форми на обучение са изчерпани да се осигурят специализирани училища.
Становища на неправителствени организации:
Сдружение „Общност за демократично образование” – подкрепя по принцип.
Асоциация „Родители”, УНИЦЕФ-България, Фондация „Движение на българските майки”, Фондация „Зеленика”, Национално сдружение на учителите от специалните училища предлагат сътрудничество.
Сдружение на директорите в средното образование, Национален алианс „Усмихни се с мен”, Сдружение на родителите на деца със Синдрома на Даун, Асоциация „Българска книга”, Българска асоциация на частните училища, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”-Велико Търново, Сдружение защита правата на хората с аутизъм, Сдружение на родителите на деца с дислексия, Национална асоциация на ресурсните учители, Фондация „Тръст за национална инициатива”, Фондация „Стъпка на невидимите деца в България”, Български център за зелена икономика – всички те подкрепят по принцип и предоставят въпроси и бележки, правят конкретни предложения за специализирана промяна на текстовете, както и предложения за включване на нови правни норми.
Становища постъпили по проект на Закон за народната просвета, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15.12.2014 г.
Национална асоциация на ресурсните училища – подкрепя принципно, като приема регламентирането на специални училища и ресурсни центрове.
Глобален предприемачески мониторинг – не подкрепя.
Министерство на младежта и спорта – не подкрепя.
Днес получихме и становището на ECPAT България, в което няма изразена подкрепа за нито един от двата предложени законопректа. Има само предложения за конкретни корекции.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Ще Ви запознаем и с резултатите от гласуването на Комисията по образование и наука /водеща/ по предложените законопроекта.
Г-ЖА НИНА НАЙДЕНОВА – СЕКРЕТАР НА КВДМС: На 17.12.2014 г. двата законопроекта бяха предмет на разглеждане от водещата Комисията по образованието и науката към НС, като първото гласуване е по проект на Закон за предучилищното и училищното образование, внесен от Милена Дамянова и група народни представители – ЗА – 13 ГЛАСА, ПРОТИВ – 3 ГЛАСА, ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ – 3 ГЛАСА.
Гласуване по проект на Закон за народната просвета, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители – ЗА – 3 ГЛАСА, ПРОТИВ – 9 ГЛАСА, ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ – 6 ГЛАСА.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Водещата Комисия по образованието и науката подкрепя проект на Закон за предучилищното и училищното образование, внесен от Милена Дамянова и група народни представители. Давам думата на вносителите на двата законопроекта по реда на постъпването им за обсъждане. Първият е с дата 21.11.2014 г., внесен от Милена Дамянова и група народни представители.
Г-ЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА, ЧЛЕН НА ГРУПАТА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ВНОСИТЕЛИ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО И УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ: Уважеми дами и господа, започвам с това защо е необходим нов закон за училищното образование. Действащият в момента Закон за народната просвета е приет през 1991 г. и не отразява променените обществени отношения, както и съвременните предизвикателства към образованието. Затова постепенно в професионалната общност се утвърди мнението, че е необходим нов закон, който да е адекватен на съвремието, на новите технологии, на новите възможности и на новите изисквания към процеса на образованието и към резултатите от него. Ние вярваме, че нашия законопроект отговаря на тези очаквания. В конкретни текстове той преформулира целите на образованието като за основна цел поставя изграждането на самостоятелни и активни личности, които уважават другите, имат нагласа за учене през целия живот, владеят ключови компетентности, осъзнават силните си страни, способни са да ги развиват и ползват в своя полза и в интерес на обществото. Считаме, че законопроекта адресира основните проблеми в българското образование, които съвсем не са малко. Част от тях са липсата на функционална грамотност, практически умения и пригодност към пазара на труда, прекомерната централизация, отпадането от училище и други, които надяваме се с нашия закон ще помогнем те да бъдат решени в значителна степен.
От правно техническа гледна точка трябва да се каже, че действащият в момента Закон за народната просвета не урежда изчерпателно обществените отношения в сферата на образованието. Той се допълва от Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план и от Правилника за народната просвета. По такъв начин действащата в момента нормативна уредба не е напълно изчерпателна, не е лесно обозрима, и освен това не е лишена от вътрешни противоречия. Идеята на новия законопроект е само той заедно с държавните образователни стандарти да създадат една изчерпателна нормативна уредба като разчитаме, че такъв подход улеснява участниците в образователния процес при обучаването и прилагането на нормативната уредба. Това налага и по описателния характер на законопроекта, тъй като се стреми да обхване всичко по значимо в сферата на образованието.
Искам да кажа и няколко думи за дългата история на създаване и съзряване на този законопроект. Още в началото на управлението на ГЕРБ през 2009 г. беше формулирана задачата за разработка на нов закон за образованието. С тази задача се зае екип ръководен от г-жа Милена Дамянова, която тогава беше зам.-министър на образованието. Първоначално бе разработена концепция, която третираше основните принципи и иновативни моменти в новия закон. Тя беше разработена с широко участие на експерти, директори, учители, експерти от министерството и т.н. През 2011 г. беше проект на широко обществено обсъждане. Едва след това се пристъпи към изработването на самия Закон за предучилищно и училищно образование. В работата по него взеха участие над 400 експерта от педагогическата общност, в това число представители на българската наука, на неправителствени организации, на организации на хората с увреждания, родителски организации и много други експерти. При работата със закона се направи задълбочен анализ на съществуващата нормативна уредба и се взеха предвид добрите практики в европейското законодателство в областта на образованието. Законът също беше предмет на шикоро обществено обсъждане и през месец април 2012 г. беше внесен за обсъждане в 41-то Народно събрание. Комисията по образование и наука в 41-то Народно събрание го разглежда повече от половин година. Бяха направени множество изменения като се отразиха предложенията на народните представители, включително много от предложенията на народните представители от опозицията. Законът влезе в зала за второ четене, но поради големия му обем, както и поради оставката на правителството на ГЕРБ не стигна времето той да бъде приет. И от този период той е може би единственият протест „ЗА” този закон, а не „ПРОТИВ”. Майките организираха протест този закон да бъде приет преди разпускането на Народното събрание, но за съжаление това не можа да стане факт.
В 42-то Народно събрание ние внесохме същия законопроект, но управляващите тогава нямаха волята той да бъде разгледан и приет от Народното събрание.
Законопроектът, който сега внасяме е по същество същия този законопроект с малки изменения. В резултат на целия този дълъг и нелек процес, пред Вас е представен един зрял продукт, който в значителна степен е консенсусен, въпреки определените различия по отделни въпроси. В него са включени над 3000 предложения, които постъпваха през целия този период. Както чухте от становищата изчетени преди малко, той има широка принципна подкрепа – УНИЦЕФ, Български Хелзински Комитет и т.н. Тази подкрепа се изрази и на заседанието на Комисията по образованието и наука като от много страни бе подчертана принципната подкрепа.
Ще се спра на някои от основните положения. В стремежа си да обхване всичко значимо в образованието, той е обемен и съдържа 350 члена и 54 параграфа, така че не е възможно да се отбележи всичко значимо, но все пак ще спра на някои от основните аспекти, без да претендирам, че са подредени по значимост:
- Преформулиране целите на образованието – детето и ученикът са в центъра на образователната система;
- Фокусът на образованието се измества от усвояването на знания към придобиването на компетентности. Компетентностите, които децата и учениците трябва да овладеят в училище са в съответствие с Националната квалификационна рамка и са съобразени с Националния класификатор на длъжностите и професиите, което е нов момент;
- Много важен нов акцент в закона е регламентирането на „приобщаващото образование” като неизменна част от правото на образование;
- В съответствие с концепцията за детето и ученикът като център на образователната системата и с концепцията за приобщаващо образование се въвежда нов елемент – личностната подкрепа, подкрепата за личностно развитие. Предвиждате се обща и допълнителна подкрепа, като общата се отнася до всички деца, а допълнителната се отнася до децата със специални образователни потребности, с хронични заболявания, децата и учениците в риск и децата и учениците с изявени дарби. За реализиране на подкрепата в законопроекта се предвижда в самите детски градини и училища да работят педагогически съветници, психолози, ресурсни учители, социални работници и логопеди. Същевременно се предвижда и създаването на екипи за подкрепа на личностното развитие. Те ще бъдат гъвкави и ще се създават с конкретни нужди, а не постоянни. Предвижда се и създаване на центрове за личностно развитие, които ще реализират междусекторните политики в грижата за децата. Съществуващите в момента ресурсни центрове и обслужващи звена ще бъдат пеобразувани в такива центрове за личностно развитие, като е много важно да се отбележи, че те преминават към общините с цел тяхната дейност да бъде обвързана с регионалната стратегия за развитие, както и със стратегията на развитие на услугите в съответната община. Това ще допринесе за интегриране с другите важни политики– здравеопазване и социална сфера;
- Отваряне на детската градина и училището към общността. Това ще стане чрез създаването на обществени съвети към всяка детска градина и училище. В тези съвети ще влизат представители на родителите, общината, на финансиращата организация - за държавните градини и учища, бизнеса за професионалните училища, ученици, представители на настоятелството. Обществените съвети ще имат функцията да контролира работата на съответната образователна институция и да подпомага нейното развитие;
- В областта на предучилищното образование се придвижда засилване ролята на държавата за финансирането му. Като приоритет в ранната грижа за децата се извежда образователната функция. Конкретно тук думата „образование” се приема в широкия смисъл, както е дефинирана в закона – „процес на възпитание, обучение и социализация”. На родителите се предоставят различни форми и възможности за организация на задължителното предучилищното образование. Те мога да избират между целодневна, полудневна, почасова и самостоятелна подготовка;
- Проектозаконът предвижда създаването на нова образователна структура, с цел по-голяма яснота и подреденост и по-добра проходимост вертикално и хоризонтално в системата на образованието. Предвиждат се две образователни степени – основна и средна всяка от тях с по два етапа. В основната степен – начален етап /І-ІV клас/, гимназиален /V-VІІ клас/. Средната степен включва първи гимназиален етап /VІІІ-Х клас/ и втори гимназиален етап /ХІ-ХІІ клас/. Създава се нов вид училище от първи до десети клас. Идеята е да се даде възможност на учениците семейства в затруднено финансово положение и от малките населени места да могат да завършат първи прогимназиален етап в училище като останат по родните си места до 16-годишна възраст. Тези училища ще осигуряват възможност и за професионална подготовка.
- Въвежда се понятието „училища с национално значение”, „иновативни училища”, които имат по-голяма самостоятелност при определяне организацията на учебния процес, избора на учебни предмети и в разработката на учебни програми и планове. С цел придобиване на практически умения от учениците и задоволяване нуждите на бизнеса от квалифицирани кадри се въвежда понятието „дуално обучение”, или обучение чрез работа.
- Законопроектът дефинира по нов начин видовете училищна подготовка, като за разширената и допълнителна подготовка дава самостоятелност на училищата в разработката на учебните планове и програми, като дава възможност те да се разпределят в самките на съответния етап според преценката на училището, така че училището да е способно на отговори на потребностите и интересите на учениците си.
- Отделено е място и е дефинирано точно оценяването на учениците. По отношение на оценяването се предвижда на учениците от І до ІІІ клас и тези със специални образователни потребности да получават само качествени оценки без числената стойност. Идеята е да не се демотивират от евентуални ниски резултати. Това е и една превенция за отпадането им от училище. Със същата идея е и предложението да не се повтарят класовете от І-ви до ІV-ти клас.
- В законопроекта за пръв път е определена ролята на родителите и те са посочени като участници в образователния процес. На тях е отделена цяла глава, в която са регламентирани техните права и задължения.
- Най-важната характеристика на нашия законопроект е новото отношение към детето и ученика, по-голямото уважение към личността на детето и ученика, която се изразява и в по-голямо доверие във възможностите за положително развитие. Управлението на дисциплината е на принципа „позитивна дисциплина”, която гарантира изслушване на детето и ученика, осъзнаване и изясняване на причините за проблемното поведение и предоставяне на възможност за усвояване на добри поведенчески модели спрямо себе си и другите. Санкциите и наказанията оставата, но като крайна мярка, когато всички други възможности са изчерпани.
- Имат отделна глава посветена на правата на учениците като те са разширени, надяваме се обосновано. Предвиждат се участие в училищния живот, участие в случаите, когато се разглеждат техните права и интереси, участие в обществения съвет и други.
- В законопроекта се извежда като ценност квалификацията на директорите, учителите и на другите педагогически специалисти като се предвижда задължителна квалификация за всеки период на атестация, информационна система за програмите за квалификация, система от квалификационни кредити и др. За привличане на младите хора към учителската професия се предвижда практическо обучение на студентите и въвеждане статута на „Стажант-учител”, което да улесни навлизането на младите хора в професията. Кариерното развитие касае не само учителите, но и другите педагогически специалисти. За подобряване качеството на образованието се предлага всяко училище и детска градина да разработи и прилага собствена вътрешна система за управление на качеството Същевременно за независимо външно оценяване се предлага създаването на нова институция - Национален инспекторат по образованието, който да бъде второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министър-председателя.
- По отншение на финансирането в образованието се запазва действащата система на делегирани бюджети със засилен контрол и прозрачност, които за законово регламентирани. Въвежда се възможност децата в частни детски градини и училища да бъдат финансирани с част от разходния стандарт, като ние вярваме, че това е мярка, която ще повиши качеството на образованието чрез засилената конкуренция между образователните институции и ще подобри достъпа до качествено образование. Същевременно по този начин се изпълняват препоръките на Комисията за защита от дискриминацията, която в няколко свои решения препоръчва равно третиране на учениците в държавните, общинските и частните училища. По отношение на финансирането се регламентира и финансиране по отношение на качеството като то е два вида. В училищата с по-ниски резултати се предвижда целево финансиране с цел подобряване на качеството, а за училищата с добри резултати нецело финансиране, което може да се използва за увеличаване на възнагражденията, за развитие на самото училище, т.е. има функцията за поощряване на училищата с добър резултат в областта на качеството.
- По отношение на защитените училища и детски градини се предвижда политика на тяхното запазване.
Има и други съществени неща, на които сега няма да се спирам, поради напредване на времето. Искам да призова колегите да подкрепят предложения Закон за предучилщно и училищно образование, за да може в конструктивен дух той да бъде разгледан и приет от Народното събрание и най-после този дългоочакван нов закон да стане факт. Благодаря за вниманието.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Давам думата на г-н Жаблянов да представи внесения от него и група народни представители Закон за народната просвета.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, гости, преподаватели, спортисти, политици, според нас няма по-важен закон в това Народно събрание от този проект на закон. Не заради друго, а защото всички хора, които в някакъв период от живота си са се занимавали с образование са наясно, че нищо няма по-големи последици за развитието на едно общество от това как се подготвя, образова и възпитава не само следващото поколение, но и следващите поколения. Стува ми се, че може би това е един от най-слабите моменти в съвременното българско развитие. Поради това ще започна с мотивите, които споделя БСП в желанието, намерението си да внесе този законопрект. Това не е от голата амбиция, желанието да има два законопректа. Обръщам се към ръководството на Комисията - не е въпроса колко законопректа ще влязат в залата, въпросът е какъв закон ще излезе. Пунически войни на това поле, на този терен за безсмислени. Въпросът е след 15 години, учениците, които днес са започнали училище да бъдат по-грамотни не от съвремнниците ни, а от европейските си съвременници. Да бъдат по обществено възпитани, да познават по-добре историята на собствената си държава, да я защитават, когато това се наложи с всички средства и да бъдат достойни за това, което нашите предсшественици са направили пред един век и половина, правейки училище от нищото.
Законопроектът, който предлагаме третира принципите в българската образователна традиция в нейните съвременни измерения и аспекти на средното образование. Извън всякакво съмнение е, че е необходим нов закон, защото от последните 25 години света влезе в друга епоха. Епохата на електронните комуникации, епохата, в която децата се справят по-добре от родителите си в намирането на информация, но и за съжаление епохата, в която ние влязохме в ново класово общество. Класово общество с различия, които доведоха не само до изостряне на вътрешно социалните аспекти на образованието, но и до там, че вече определящото за това докъде един човек ще стигне в своето професионалнои образователно равнище зависи от материалното състояние на семейството, а не от интелектуалните способности на децата. И ако това са новите разграничителни линии и новите обективни реалности, пред които е изправено нашето образование, то законопроекта, който 43-то Народно събрание приеме трябва да отговори на тези въпроси. Нашата образователна традиция, на която залага нашия законопроект е „статистка” в добрия смисъл на думата. В основата на българското образование винаги и била държавата, разбира се като добавим различните обществени форми, частни инициативи, включително по линия на Българската Православна Църква образователни форми. Но в основата винаги е била българската държава. Българският учител още от времето на Елин Пелин, независимо къде отива да преподава знае, че разполага с една държавна заплата, с една държавна сграда и някаква местна власт зад гърба си. Българската държава далеч преди създаването на НРБ още в Третото царство е била основния фактор за изграждането на образователната система в страната и тази образователна система се нарича „система на народната просвета”. Това е първото нещо, което ние сме поставили в нашия проект за закон. Система на народната просвета, такава каквато българската държава я е създавала и радвивала през проследните 120 години. Тази система е централизирана и това не го разглеждаме като недостатък. Това не е опит за държавен контрол и няма нищо общо с тоталитаризъм. Централизираната система дава възможност държавата да провежда единна национална образователна политика във всички райони на страната, независимо от материалното благосъстояние на хората, независимо от техните религиозни виждания. С една дума основата е СВЕТСКОТО образование.
Няма да коментирам другите внесени законопроекти. С оглед на последните събития в Европа ние трябва да сме наясно, че всеки опит за децентрализация на политиката в средното образование ще доведе до ясно предвидими последици, за които след няколко години ще се чудим какво е станало. Затова считаме, че основната политика, генератора на политиката в областта на средното образование е Министерство на просветата. Това е изрично записано в нашия законопроект. Министерство на просветата е институцията, която разработва, прилага, реализира, контролира политиката в областта на образованието. За нас е вредно изнасянето на системата на Инспектората извън системата на образованието, извън Министерството на просветата, както и провеждането на всякакви подобни експерименти с една система, която се е утвърдила в столетията.
Друг изключително важен въпрос за нас, залегнал в законопропроекта ни е структурата на образованието. С удивление прочетох мотивите на Министерство на образованието, да ме извинят колегите, че нашето предложение за задължително средно образование било антиконституционно. В чл. 53, ал. 2 от Конституцията ясно е записано: „Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително”. Какво е антиконституционно? Изненадам съм как може да излезе такова становище от Министерството. Законодателят е записал този текст в Конституцията с презумцията, че най-малко до 16-годишна възраст трябва да се учи, а не че всички в България трябва да учим до 16 години, а който учи по-нагоре е изключение. Конституцията се е погрижила, когато един ден ще има частно образование и че ще има хора, които няма да мога да плащат за образование да могат задължително да ги накарат да учат до 16 години. Задължителното средно образование трябва да влезе в новия закон. То ни гарантира конкурентноспособността като нация за бъдещите 20 години, защото е ясно, че няма всеки да има възможност да учи в университет. Освен това трябва да има електротехници, дърводелци, специалисти в хранително-вкусовата промишленост – т.е. трябва да има и професионално образование. Професионалното образование е третия акцент в нашия законопроект. Структура на образование до Х-ти клас /както се предвижда в предложения Закон за предучилищно и училищно образование/ не може да произведе хора с дипломи, но без професионални знания. Ще дам конкретен пример за резултатите от тази практика с европейски държави и по-конкретно Испания. Младежката безработица от 25% не е само заради структурата на испанското стопанство, а и от структура на образование до Х-ти клас. На улицата остават полуобразовани младежи с диплома.
Относно учебниците. Предлагаме един учебник по всеки предмет. Наясно сме с всички аргументи, коите ще излезнат срещу това предложение. А за учебникарската мафия не ми се говори. Всички ще скочат – как така един учебник. Е, така? Какво пречи да има един учебник? Министерство на просветата е достатъчно авторитетна институция със специалисти и експерти, които могат да проверят учебното съдържание. Какво качество дава това, че има три учебника по всеки предмет? Имаме вече 20-годишен опит. Някой да излезе и да каже какво качество на обучение имаме с наличието на повече от един учебник. Всяко законодателство на базата на опита, на пътя, който е извървял може да спре, да се запита – Какво се получи след толкова години? Като имаше един учебник знаят повече, като имаше три – нищо не знаят. Но имал избор.
Предлагаме запазване на ресурсните центрове в нашия законопроект. Това е свързано със сегашната социална структура на обществото ни – с регионалните диспропорции, с откъснатите общини, с това, че децата нямат еднакъв достъп до информация, с това, че вече има социални групи, в които родителите са некомпетентни да направят избор за децата си. Родителите не знаят какво да направят за детето си, за да живее то по-добре, да получи повече знания. Ако държавата не го направи, няма кой. Моите уважения към неправителствения сектор, но той може да подпомага тази дейност, но не и да я замести. И още нещо немаловажно. Тези ресурсни центрове са изградени, функционират, имат огромна материално-техническа база. Какво ще стане с нея?
Относно оценяването. Предлагаме учениците след І-ви клас да бъдат оценявани с оценки. Бях депутат от регион, където има силно изразено малцинствено присъствие. В VІ-VІІ те не можеха да пишат, тъй като до ІV-ти клас нямали оценки. Т.е., когато предлагаме законопроекти и закони трябва да си даваме сметка какво се случва в обществото. Ние може да напишем всички европейски норми и стандарт, но реалността е съвсем друга.
Относно финансирането. За финансирането на образованието сме абсолютно категорични, и това е разделителната линия. Не желаем това да е разделителната линия, а става дума за философията. Доживях да чуя днес, че дечицата /Господ, здраве да им дава!/, чиито семейства плащат по 5-6000 евра и разполагат с огромни материални възможности били дискриминирани, защото държавата не им давала пари отгоре. В днешно време това е цинизъм – социален, материален, брутален! Значи ще вземем парите от Електротехническата гимназия в Радомир, за да ги дадем на училище в „Белите брези”, за да си поддържат басейна. А гимназията в Радомир няма дограма и учат на 15 ̊. Тук е въпроса? Това е въпроса? Няма да ни разберат! Нашите съграждани няма да ни разберат! Много е либерално, много е хубаво това. Всички равни! В частното, в държавното – всички да получават държавните пари. В Швеция, в града-държава Хамбург става. Но в Елхово, Стралджа, Петрич, Габровница, Трън не става. Това е България днес. Всички харесваме европейските стандарти, но докато не се вгледаме в нашето общество и законопроектите, които приготвяме, внасяме, подкрепяме не съответстват с исканията на 95% от съгражданите ни - те не струват и 5 пари. И тук няма партийни пристрастия. Благодаря за вниманието.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Давам думата на зам.-министър Кастрева, след което преминаваме към въпроси и обсъждания.
Г-ЖА ВАНЯ КАСТРЕВА – ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители, от последното изказване на проф. Жаблянов става ясно, че Вие вече сте се запознали със становищата на Министерство на образованието и науката относно двата законопроекта. Доброто от казаното дотук е, че за всички вас е ясно колко е важен и значим процеса на приемането на нов закон. Дали той ще бъде наречен Закон за предучилищното и училищното образование или Закон за народната просвета е воля на Вас, законодателите. За нас е добре, че започва тази дискусия и ние всички живеем с надеждата, че Вие, четвъртото по ред Народно събрание, което ще разглежда законопроект, който е един от основополагащите в развитието на обществените отношения и гарантиращ доброто бъдеще на България ще сте хората, които ще вземете решение за това как ще бъдат разписани обществените отношения чрез закона ни. Предвид обстоятелството, че 41-то Народно събрание разглежда проекта за Закон за предучилщното и училищното образование внесен чрез законодателната инициатива на Министерски съвет, гарантирам пред всички ви, че екипът на Министерството на образованието и науката припознава повече законопроекта внесен от г-жа Милена Дамянова и група народни представители от ПП ГЕРБ като Законопроект за предучилищно и училищно образование. Ние изцяло подкрепяме духа и принципите заложени в този законопроект, тъй като там според нас се пречупват основните обществени отношения в сферата на образованието, които търсят своите решения след законопроекта приет от Великото Народно събрание през 1991 г. И двамата вносители отчетоха абсолютната необходимост от приемането на нов закон, който да регулира тези отношения. За нас е важно този закон да реши не само проблемите с днешна дата натрупани с десетилетия, но и да бъде закон, който да очертае хоризонта за следващите десетилетия. Всъщност законопректът трябва да бъде достатъчно гъвкав и да отчита не днешното време, а да бъде законопроект, позволяващ да се отчита динамиката на развитието на обществените, социалните и всякакви други отношения за десетилетия напред, защото децата ни, влизайки в І-ви клас днес, учат и се възпитават в перспектива, която да се реализират след минимум 12 години.
Законопроектът предложен от народния представител Милена Дамянова отговаря на необходимите реформи в нашата сфера. Това, което за нас е важно да отбележим е, че в него ясно е дефинирано образованието като национален приоритет, осигурена е подредеността на нашата система, детето наистина е поставено във фокуса на образователната система. Отчетени са необходимостите от нови основни характеристики на видовете училищна подготовка. Един процес, който отдавна системата очаква е процеса на училищната автономия, който е разписан в един вариант, гарантиращ обаче регулаторът държава като регулатор в сферата на училищното образование.
От 2008 г. бе въведен принципът за финансиране на базата на делегираните бюджети. В този период от време този принцип показа своите положителни, но и своите отрицателни последици. Затова в Законопроекта за предучилищното и училищното образование са заложени реформи, които да отчетат провеждането на принципа на делегираните бюджети с внасянето на един изключително важен елемент – граждански контрол по отношение разходването на публичните средства. Нещо, което никой от нас не може да отрече, че е от изключителна важност за разходването и изобщо за сферата на финансиране на училищното образование. И в двата законопроекта има достатъчно близки текстове, които в една и друга степен се припокриват уреждайки обществените отношения в сферата на средното образование. Но ние смятаме, че разглеждането на двата законопроекта не би било ефективно и апелираме към конструктивен диалог, в резултат на което да се усъвършенства нормативната уредба и нормативните текстове заложени в Законопроекта за предучилищно и училищно образование. За нас е важно какъв ще бъде продукта на вашия труд. В качеството си на представител на изпълнителната власт апелирам за национално съгласие и наистина гласуване на текстове, които да гарантират не просто бъдещето на нашите деца, но да гарантират нашата идентичност и сигурност през Закона за предучилищно и училищно образование. Смятам, че има достатъчно време, в което може да се прецизира всяка една от нормите в закона, така че в изключително кратки срокове всички ние да имаме възможността по работата си по стандартите заложени в законопроекта да създадем нормативна уредба гарантираща не просто качество на средното образование, но и просперитета на обществото ни през системата на средното образование.
Искам на отговоря на забележката от проф. Жаблянов по т. 2 от изведените от Министерство на образованието и науката общи констатации по отношение на техния законпроект. Уточнявам, че ние говорим не за противоконституционен текст, а говорим за това, че принципа за задължително училищно обучение до навършване на 18-годишна възраст не е в съответствие с Конституцията на Република България. Което е нещо съвсем различно, професоре. Благодаря.
СЛАВЯН ЖЕЛЯЗКОВ, СДРУЖЕНИЕ „ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА”: Предлагам да не сме толкова многословни, а да действаме. Искаме промени по точките, които са най-важни за нас, отчитайки нашия опит и практика. Като неправителствена организация работим с Държавна агенция за закрила на детето, Гранична полиция, Дирекция на полицията, детски педагогически стаи, кризисни центрове, Комисия за борба с противообществените прояви, интернати, училища и много други институции. Знаем кои са основните проблеми и сме представили в резюме нашите предложения. Тук говорим за деца, но тези деца могат да бъдат наркомани, агресивни, даже и убийци. Трябва много внимателно да гледаме на тези проблеми, защото това е нещо много сериозно и много опасно. Продължавайтки със същите темпове след 10 години няма да имаме такива проблеми, защото в България няма да има деца. През 2014 г. са родени 40 000 деца, от които 30% са от малцинствата. Прирастът на населението е минус 5%. Имайте предвид, че законите, които сега ковем определят нашето бъдеще занапред.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Откривам дискусията. Няма спор, че този закон е изключително важен. Към статистиката представена от колегата за демографската картина в страната бих добавил още един пример. През 2014 г. в Габрово, който е един от машиностроителните центрове на България са родени 712 деца, от които 40% са от малцинствата, разделено на мъже/жени, от тях 40% отпадат от обучение до ХІІ клас и естествено възниква въпроса – кой утре ще влезе в завода да работи? Да не говорим за високи технологии. Образователната система засяга всеки един от нас. Като преподавател във висшето образование ползвам продукта на средното образование и за съжаление споделям, че качеството на този продукт прогресивно, ежегодно спада. И то спада до отчайващи размери. Студентите в аудитория чуват какво им се говори, но не го разбират. Ако направя аналогия със скачен съд – в комуникацията между преподавател и студент е счупена тръбата. Информацията не прелива и не стига да обекта на обучението, защото той е семантично неграмотен. Самите думи за него са непонятни, той не разбира смисъла и значението им.
Разделям изказванията на две групи – отношението към предложените законопроекти и с какво можем да помогнем за едно добро средно образование и втора група - какво от периметъра на нашата Комисия свързано с младежта и спорта може да бъде полезно за вкарване в законопроекта. За мен този законопроект е № 1 и в тази връзка имам някои въпроси към г-жа Михайлова. За всички правителства от 25 години досега основен приоритет за всички е образованието. Но като погледнете бюджета, всъщност става ясно доколко е приоритет. За 25 години сумата е 0.8%. А бюджетът е показател за това дали е приоритет само на думи.
Няколко неща ме впечатлиха в предложения Закон за предучилищно и училищно образование и затова искам да си ги изясня. Например: за мен е много важно, че се прави разграничението между образование и обучение. В Закона за висшето образование в един член пише образование, в друг обучение. Харесва ми определението за образованието в Закона за предучилщното и училищното образование: образованието е обучение, възпитание и социализация. Но ме смути друго определение за образованието, че цел на законопроекта е да се премине от усвояване на знания към придобиване на компетентности. Тази формулировка е неточна. Няма как да имаш компетентности без да имаш знания. Проблем на досегашната ни образователна система беше това, че тя се базираше на усвояване на знания, а на придобиване на компетентности, а на репродуциране на тези знания. Накълваваш ги наизуст и трябва да ги възпроизведеш както са в учебника или както ги е казал преподавателя. Това не е критика, а по скоро тема за размисъл. Даже заедно с Вас бихме могли да решим дали това е точната формулировка.
Относно нормата да не се повтаря клас до ІV-ти клас. Това е въпрос, който ме занимава като преподавател във висше училище. Ако не научиш прости математически действия като изваждане и събиране как ще учиш след това логаритмуване. Не разбирам смисъла от това да не се повтаря. Повтарянето е точно, за да се усвоят тези пропуски. Още оттук се залага бомбата на компетентността му и като ученик, и като студент. Може би има друга обосновка, която дава обосновка.
В проектозакона има раздел „Права” за учениците. А има ли раздел „Задължения”?
Г-ЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Раздела е „Права и задължения на ученика”.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: След коя степен ще има право да се кандидатства във висше учебно заведение?
Г-ЖА ВАНЯ КАСТРЕВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: След ХІІ-ти клас.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Ще има ли изисквания за образователния ценз на самите учители по съответните образователни степени?
Относно тезата, изказването на г-н Жаблянов. Съгласен съм с него, че след като образователната система е ключова и след като е национален приоритет е право и задължение на държавата в лицето на Министерство на образованието и науката. Следователно тя ще е централизирана.
Голяма дискусия в обществото предизвика тезата за финансирането на частните училища, защото тя се пренася и в тезата за финансирането на висшите училища, на висшите частни училища. Примерът, който беше даден от г-н Жаблянов е хубав и аз бих го допълнил с един друг въпрос. В Конституцията на Република България пише, че всички форми на собственост са равнопоставени. Ако държавата започне да финансира частните училища т.е. те са на пазара на труда за учениците, а държавните не са, тогава би следвало да се разреши на държавните училища да функционират като частни паралелки. Това е равнопоставеност. Иначе аз бих го приел като държавна подкрепа, което по европейските изисквания е неприемливо и в икономиката се наказва. Ще Ви припомня една знаменателна фраза на министъра на образованието в правителството на Никола Саркози – „Моята свобода е моето образование”. Спирам дотук. Имате думата за изказвания, съображения, предложения. Дискусята е изключително интересна, защото този закон наистина е ключов. И в двата законопроекта „има хляб”. От прочетените становища на държавни и неправителствени институции става ясно, че преобладаващата подкрепа е за проекта на Закон за предучищното и училищното образование, внесен от г-жа Милена Дамянова и група народни представители. Убеден съм, без да съм вниквал в дълбочина, че и в другия законопроект, предложен от г-н Жаблянов и група народни представители има полезните тези, които могат да се включат в единия законопроект – дали чрез работна група или между първо и второ четене ще е въпрос на доуточняване. Това би било от полза не само за закона, а и за цялото общество.
Г-ЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По отношение дефиницията на образованието – до тази дефиниция се стигна след дълго обсъждане, но в крайна сметка не е това същността на Закона и не толкова критично, въпреки че ние държим точно на тази дефиниция на образованието.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Важно е да се направи такова разграничение. Има военно обучение и военно образование. Това са различни неща – обучават те да маршируваш, но не те образоват да маршируваш. Затова на мен ми харесва комплексния характер на понятието образованието – обучение, възпитание и социализация, разписана в законопроекта предложен от Вас.
Г-ЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Формулировката на образованието не е основния разделителен момент между двата законопроекта. По повод формулировката „усвояване на знания”. Безспорно е, че не могат да се овладеят компетентности, без да се усвоят знания, т.е. овладяването на компетентности е повече – то включва и усвояването на знания, но не е само това. Както Вие правилно отбелязахте не бива да се стига само до това да бъдат възпризведени знанията, а да могат да бъдат и прилагани. Това се оказа големия проблем на досегашната система на образованието ни. Дефинирането на „овладяването на компетентности”, като основна цел на образованието е в резултат на дълго обмисляне и е в пълно съзвучие с европейската терминология.
Предложението учениците до ІV-ти да не повтарят клас е направено с цел тези деца да не бъдат демотивирани, тъй като малко вероятно е според нас те да продължат образованието си до университетско, т.е. няма голям риск нивото им на подготовка на този етап да се отрази на университетското им образование. Повтарянето няма да доведе до научаване, по скоро ще доведе до отпадане от училище и те няма да получат и този минимум, който биха получили продължавайки до ІV-ти клас. Освен това се предвижда и допълнителна подкрепа за тези, които имат проблеми, за да усвоят материала, който не са успели в предишен клас. Така че в това отношение има превантивни мерки, за да се гарантира някакъв минимум на усвояване на знания. Основното ни съображение за включването на този текст е да се направи превенция на отпадането, смятаме че то е по-добре, отколкото да отпаднат още във втори или трети клас. Сега не се повтаря само І-ви клас, а Вие сам посочихте, че качеството на образованието им не е на необходимото ниво. Това, че сега се повтаря от ІІ-ри клас нагоре не гарантира желаното качество и подготовка.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Да. Не е това в основата на проблема. Един пример за висшето образование е показателен. За учебната 2013-2014 г. завършват гимназия 63 000 ученици, а Министерство на образованието е заложило прием на 78 000 студенти. При това положение всеки, който е завършил с тройка може да стане студент.
Г-ЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Относно след коя степен се кандидатства за висше образование. Кандидатства се след средната степен. След Х-ти клас учениците не получават диплома, а само удостоверение за завършен Х-ти клас. Те могат да продължат образованието си във втори гимназиален етап, но дипломата се получава след завършен ХІІ-ти клас и след положен успешен зрелостен изпит. Едва тогава могат да кандидатстват във висше учебно заведение.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Какво дава завършения Х-ти клас като трудов ценз?
Г-ЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Като професионална квалификация може да се получи в този първи етап на прогимназиалния клас, но за определени професии. Получава се квалификация за част от професии и за някои професии от І-ва степен на професионална квалификация.
За въпроса – има ли изисквания за образователен ценз на учителите? Да има и то не само за учителските места, но и за директорските, педагогическите и т.н.
Относно проблема за финансирането на частните училища и детски градини. Той наистина предизвика сериозни полемики в обществото. Според Вас, ако държвата започне да финансира частните училища те ще бъдат на пазара, а държавните, т.е. публичните - не.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВМДС: Те са си на пазара без да ги финансират.
Г-ЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Бих казала, че и държавните и общинските училища дефакто са на пазара, защото по системата на делегираните бюджети те се борят за ученици, тъй като те получават финансиране на база броя на учениците.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВМДС: Те получават държавно финансиране, но не може да поиска такса от ученика, за да учи.
Г-ЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да, но на принципа на конкуренцията те също се борят, за да получат държавното финансиране.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВМДС: Това не е равнопоставеност.
Г-ЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Европейска практика в много страни е финансирането на частните училища. Г-н Жаблянов ще възрази, че има много страни, които не го правят. Това е факт, но има и много европейски страни, в които това се прави.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВМДС: Лобито на частните университети и училища е известно от години и то усилено работи да влезе този текст за държавното финансиране, като в същото време настоява да не се разрешава на държавните висши училища да имат платен прием, защото и ако те имат платен прием, тогава частните ще останат без студенти. Няма да предпочетат да отидат в университет в Малко Търново, а ще предпочетат Софийския университет или някой друг.
Г-ЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Относно полезните неща в проектозакона, предложен от г-н Валери Жаблянов съм на мнение, че чрез техниката на предложения между първо и второ четене може да се постигне обединяване на полезните неща от двата законопроекта и същевременно ще бъде по-ефективен процеса на разглеждане и приемане на Закона. В противен случай ще стигнем до реална невъзможност да се обхване материята и в нормални срокове да се приключи работа по Закона.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВМДС: И аз мисля така, значи трябва да има предварителна съгласуваност конкретно по кои текстове да се обсъдят и приемат.
Г-ЖА ЦВЕТА АНТОНОВА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА НА ДЕТЕТО” В ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИВА НА ДЕТЕТО: Уважаеми народни представители, колеги и съратници в идеята децата ни да се чувстват добре тук и сега, да ходят с удоволствие на училище, а не да бягат и отпадат. Хубаво е, че има диалог, че се търсят възможности за вземане на решения на базата на информация и данни, защото ние често като хора, професионалисти и в личен план или от социалната ни позиция, изхождаме от това, което на нас ни се е случило. Това, което правим в момента е добрия подход – обсъжда се, дискутира се и на основата на базата и информацията и много изследвания /включително и от ДАЗД и УНИЦЕФ/ да способстваме за развитие на личността на детето и ученика, с неговата автономности и свобода на избор, право на личен стремеж към преуспяване и усъвършенстване. Именно в тази връзка, ако се финансират и частните училища чрез системата им за входящи тестове, дете, което е умно, талантливо или има постижения в определена област, но за което семейството няма възможност да заплаща за образование ще има възможност да учи в по-елитарна среда. Оттук ще произтича конкуренцията между училищата и критерий няма да бъдат парите, а качеството на образованието. Децата са различни.
Относно централизацията, предложението за един учебник и единната методология. Подходът към децата ни е жесток, защото искаме за едно и също време, по един и същ начин на всички 30 деца в класната стая да влезне един и същ обем от знания и да реагират по един и същ начин. Хората сме различни -емоции, темперамент, стремежи – много са показателите. Нека децата, родителите, учениците, учителите да могат да изберат учебник, който им пасва най-добре. Защото ситуацията в София, Монтана или Панагюрище е различна. Това не означава, че ще учат по три различни учебника. Те избират само един.
Приветствам самостоятелността при избора на учебна програма, защото в европейските страни, особено в Полша показа ефективността и полезността при прилагането й. Полските ученици се наредиха на второ място в Европа по четивна грамотност и на шесто по математиката. Няма друга европейска държава, която толкова стабилно се изкачва напред в международните образователни изследвания. Архитектът на образователната реформа Збигнев Марчиняк започна промените именно с промяна на училищната структура. Това означава, че децата първо трябва да усвоят критично и логично мислене да могат да търсят решения, а след това да се профилират. Когато те са функционално неграмотни, какъв професионалист може да е. Първо трябва да мисли, да ръзсъждава, да преценява, да умее да прави избори и след това идва надграждането – професионалните компетентности. Но без базата никой не може да бъде нито добър лекар, нито учител, нито съдия и т.н. Знанията сами по себе си не означават, че този човек е способен да оцелее житейски, да взема решения за себе си или за другите. Компетентностите означават именно това – способността да прилагаш това, което знаеш в различни ситуации. И за децата е много важно да знаят къде, как и по какъв начин да реагират. Това е грижа за децата, а не „наливането” на определен обем знания.
Приветстваме представянето на образованието като система, като взаимно свързани елементи. В Центровете за личностно развитие учителите осигуряват обща и допълнителна подкрепа за детето и ученикът на мястото, където се намират те – в детската градина, училището, центровете. Досегашната практика с посещения на ресурсни учители не дава качествени резултати. Досега един ресурсен учител подпомага детето по два часа, като детето първо трябва да е освидетелствано от педагогическа комисия, че има специални образователни потребности или има някакво увреждане. А другите деца? Някои не знаят езика, на други родителите им са неграмотни или не ги интересува развитието на детето. Те не могат да бъдат обхванати от досегашната система на ресурсните учители. Освен, че не могат да бъдат посещавани, двата часа са крайно недостатъчни. Такава практика с Център за личностново развитие съм виждала в Свиленград. Всички специалисти и деца с различни потребности са на едно място и всеки помага на всеки – специалисти на деца, деца на деца, болни на здрави. Децата не са етикирани, социализират се и т.н.
ПЕТЪР БЕКОВ, ПГ НА ГЕРБ, ЧЛЕН НА КВДМС: Искам да кажа няколко думи за цинизма и справедливостта. Явно колегите от БСП не одобряват създаването на средна класа. Аз и съпругата ми сме 20 години лекари и нашето дете завършва в момента частно училище. Винаги ми е било обидно, че не получава тези пари, за които ние си внасяме честно данъците. Защо? Внасям данъци 20 години, съм но решил да заделям. Защо държавата не може да поеме част от тази тежест. Аз съм честен данъкоплатец. Какво лошо има?
СЛАВЯН ЖЕЛЯЗКОВ, ФОНДАЦИЯ „ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА”: Какво правим с бежанците? Това е един назряващ проблем – образование, религия, положението е много сериозно.
Г-ЖА ВАНЯ КАСТРЕВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА НАУКАТА: И в настоящия момент тази тема не е извън обсега на вниманието на Министерство на образованието и науката. Записите в Закона за предучилищно и училищно образование дават възможност да бъде включена и темата за бежанците, за равен достъп до образование. Темата за бежанците ще бъда развита в няколко от Стандартите. Един от тях, който ще гарантира присъствието на темата е Стандарта за гражданско, здравно и интеркултурно образование. Стандарт, който досега не е разработван, който е съвсем нов и стои на вниманието на Министерство на образованието и науката. Тъй като тема е изключително важна предвид ситуацията, грижата ни е за всяко дете, което е на територията на страната. Отново призовавам всички народни представители изключително прецизно да прегледат текстовете в Законопроекта за училищно и предучилищно образование, както и добрите записи от Законопректа за народната просвета да бъдат усъвършенствани и да изработим един Закон, за който всички с удовлетворение да кажем: направихме нещо добро!
АТАНАС СТОЯНОВ, ПГ ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ, ЧЛЕН НА КВДМС: Въпросът ми е към вносителите на Законопроекта за преучилищно и училищно образование, по конкретно в частта „Центрове за подкрепа на личностново развитие”. В регионите съществуват такива центрове, които са развити и функционират много добре и подпомагат и обогатяват образователната дейност в съответните региони и не на последно място имат много добра база. От предложения законопроект е видно, че тези центрове вече стават общински, като съответно Общинските съвети постфактум трябва да изготвят и приемат съответни правилници за организацията им. Това от една страна финансово оттегляне от страна на държавата ли е или до известна степен общината само ще обезпечава дейността им. По всяка вероятност общините и сега имат някакви ангажименти към тези центрове. Има доста запитвания от регионите и общините за статута на тези центрове.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА, ВНОСИТЕЛИТЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО И УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ: Тези центрове са нов момент в законопроекта и според мен финансирането не е оттеглено като ангажимент на държавата. Финансирането така или иначе ще го има, а Общинските съвети ще разработват правилници за устройството и дейността им, тъй като по своята същност те могат да бъдат с различна насоченост – за развитие на интелектуалните потребности на децата, за личностново развитие, за рехабилитационни дейности, социална адаптация и т.н. Смятаме, че е добре те да бъдат контролирани по някакъв начин от общините. Защо имаме и различни общински дейности и трябва да има контрол от страна на общината за разходването на публичните средства. Общинските училища са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. И другата ни идея за въвеждането на обществени съвети в детските градини и училищата е да има представител на общините в тези съвети именно с цел контрол на разходването. Но ангажимента на държавата за финансирането на центровете не отпада.
Г-ЖА ВАНЯ КАСТРЕВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Тук мога да допълня, че става дума за това чия собственост ще бъдат сградите. На определен по късен етап те вероятно ще преминат в категорията публична общинска собственост. Финансирането им ще бъде развито в Стандарта за финансиране. Предвижда се държавна субсидия за дейностите им. В тези центрове няма да се случва всичко, а ще бъдат съобразени с нуждите и спецификата на общината. По решение на Общинския съвет могат да се разкриват центрове, които да имат различна насоченост. Но комплексния им характер позволява общините да поемат своята отговорност и в зависимост от ситуацията и конкретната специфика да взимат решения за тяхното функциониране и устройствен правилник.
Г-Н ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ, БСП, ВНОСИТЕЛ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА: Споделяме виждането, че Закона, който трябва да бъде приет трябва да е резултат от общи усилия и постигане на разбиране по основните въпроси, които той регламентира. Отново се спирам на въпроса за въвеждането на задължително средно образование. Ако сега, с този закон, който бъде приет не се реши този въпрос след пет години отново ще поправяме и изменяме закона. Не заради друго, а защото такава е тенденцията – света отива натам, Европа отива натам.
Следващ въпрос – светското образование. Моито уважения към религиите, мултикултурализма и различните версии за сътворението на света. Всеки има своя Боги и своите версии за сътворението за света. Обаче науката казва друго, а в училище трябва да се учи наука. Училището е за наука, а не за религиозните различия, защото виждаме докъде я доведоха. Франция с традициите в светското образование докъде стига. Нека се учим от грешните пътища на другите.
И последно. За данъците. Всички буржоазни революции са започнали, заради данъци. Това, че някой плаща данъци е хубаво, това му дава право на граждански права, благоустройство, дава му право на сигурност. Но данъците не изравняват гражданите. И затова се е появила социалната държава, за да компенсира тези недостатъци. Това, че някой може да стане данъкоплатец № 1 на държавата, не означава, че утре няма да си фалира завода в Кърджали, например. Да давам ли други примери с данъкоплатци № 1. За банкерите да не отваряме дума, че е болезнен въпрос.
СТОЯН ХРАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СПОРТЕН КЛУБ „ЛЕВСКИ”: Пропускаме огромното значение, което има спорта за формирането на подрастващите и младежите. Спортът формира характери, личности, спомага за интеграцията, сплотява, учи младежите на екипност, съпричастност, целеустременост и не на последно място на социализация . Той е превенция срещу всякакви видове зависимости, расови и религиозни предразсъдъци, учи младите хора на ред и дисциплина. Може да се използва материална база на спортните организация за организиране обучението по ФВС. Това ще помогне на подрастващите и младежите за житейската им реализация и кариерното им развитие, за откриване на таланти и др.
СВЕТЛА ГЕОРГИЕВА, ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Г-н председател, уважаеми народни представители и гости, нашето становище е по Законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от г-жа Дамянова и група народни представители. По отношения текстовете относими към спорта двата законопроекта нямат различия. Министерството споделя по принцип философията на законопроекта на г-жа Милена Дамянова. Ще посоча основните акценти, на които обръщаме внимание и предлага бележки, корекции и изменения по текстовете.
На първо място считаме, че е пренебрегнат часа по физическо възпитание и спорт относно елиминирането му от държавните зрелостни изпити, които учениците имат право да положат. Това според нас не е достатъчно добре мотивирано, тъй като предмета физическо възпитание и спорт е един от профилиращите предмети, за които е възможно учениците да го изберат и да бъдат обучавани в профил „Физическо възпитание и спорт”, както е наречен в новия законопроект. В тази връзка считаме, че е необходимо учениците, които се обучават в профил „Спорт” и биха искали съответно да продължат своето образование в сферата на спорта, да им бъде дадена възможност да положат държавен зрелостен изпит. Както знаем много висши училища приемат оценката от държавния зрелостен изпит като вход за висшето училище.
Министерството не е съгласно да отпадне оценката за 3-я час по физическо възпитание и спорт. Смятаме, че оценяването ще мотивира децата за участие в този час и той ще бъде по-ефективен като провеждане.
Не се предвижда оценяване и на факултативните предмети, сега наречени СИП. Това не е целесъобразно конкретно за спортните училища, тъй като те са предвидени само за спортна подготовка и те са една голяма част от целия учебно-тренировъчен процес.
Има разминаване в текста за заемането на длъжността „Директор”. В Закона за физическото възпитание е предвидено директорите на спортните училища, освен степента на образование, която трябва да са придобили да имат три години учителски стаж или професионален опит в областта на физическото възпитание спорта. С оглед уменията, които трябва да притежава един директор на спортно училище относно координацията и взаимодействието със спортните клубове и организации считаме, че следва и в Закона за предучилищно и училищно образование да се допусне такава възможност.
Другите ни предложения са чисто редакционни и се отнасят предимно до организацията и управлението на спортните училища.
Категорично искам да кажа, че Министерството не е предложило увеличаване броя на часовете по физическо възпитание и спорт. Министър Кралев нееднократно подчерта, че в страната повечето от училищата нямат достатъчно материална база за провеждане на часа по физическо възпитание и спорт и следва да се търсят възможности за обезпечаване на този учебен предмет. В момента водим интензивни разговори с Министерство на образованието и науката /благодаря на г-жа Кастрева за сътрудничеството/, относно организацията на третия учебен час, който не е предмет на този закон, може би на поднормативни актове, които следват след него.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Има ли в проектозакона нещо съществено ново за спортните училища, съществено ново, което води към подобряване на обучение, образование и т.н.? Двата законопроекта създават ли у вас вътрешната увереност, че крайния продукт, който потребяваме сега в университетите ще мине на едно по-добро равнище? Знам, че отговорът е труден, тъй като най-малко след 15 години ще проличи резултата. Скоро пътувах в Гърция и ме впечатлиха спортните съоръжения към всяко училище независимо дали е в града или в село. Баскетболни, футболни игрища, закрити спортни комплекси – осветени, поддържани. И задавам въпроса? В кой закон трябва да се регламентира обезпечаването и поддържането на спортната материално-техническата база – за спорта ли, за образованието ли? Защото, когато нямаш материална база за спорт всички други приказки са безпредметни.
Г-ЖА МАРИАНА ГЕОРГИЕВА, ЧЛЕН НА КВДМС: Уважаеми г-н Председател, уважаема г-жо зам.-министър, колеги, гости, чувствам се задължена, предвид ремарката, която направихте при откриване работата на Комисията, че освен като член на Комисията, би следвало да взема отношение и като министър на младежта и спорта в кабинета „Орешарски”. Преди да премина по същество, си позволявам да Ви обърна внимание, заради Комисията, заради гостите, заради спорта и децата, че са Ви подвели относно ремонта на спортното училище в Пловдив. на
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Лично го видях. Само козметичен ремонт – външно боядисване и сменена дограма.
Г-ЖА МАРИАНА ГЕОРГИЕВА, ЧЛЕН НА КВДМС: Ремонтът не се изчерпва само с фасадната част и това може да бъде потвърдено, както от Министерство на младежта и спорта, така и от директора на спортното училище. Това е важно да се изясни.
Сега по същество по законопроектите. Започвам със сегмента на тематичната ни Комисия – спорт. Г-н Чолаков, зам.-председател на Комисията, както и колеги от ПП ГЕРБ, които са доайени като членове на Комисията са наясно, че аз като министър на младежта и спорта в кабинета „Орешарски”, на такъв форум заявих позиция от гледна точка на държавата и политиката в областта на спорта, че по отношение на образованието в българското училище в частта общообразователна подготовка по физическо възпитание и спорт има концептуален проблем. Обсъждането показва, че се върви напред в тази посока. Зам.-министър Кастрева го маркира в публичното пространство още в битността си на зам.-министър на образованието в служебния кабинет. От тази гледна точка е важно да се каже, че когато има приемственост в добрите практики и политики тогава се движи в посока на резултатността. Когато министър Кралев встъпи в длъжност, той заяви позиции, които подсказват, че министерството ще работи по посока на приемствеността по отношение на детско-юношеския спорт, масовия спорт, ангажимента на държавата за здравето на децата. В предишното Народно събрание заявихме, че по отношение на физическото възпитание и спорта, Министерството на младежта и спорта има право да бъде съсубект на държавната политика в предучилищното и училищното образование. Конкретизирам – няма други закони, освен тематичен, специализиран като Закона за физическото възпитание и спорта по отношение на останалата номенклатура от предмети, които съставят общообразователната подготовка в българското училище. Юристите перфектно знаят, че когато на територията на уреждане на една материя в политиката се пресича приложното поле на два закона, то в сила е специализирания закон. Аз като министър на младежта и спорта в кабинета „Орешарски” заявих, че тук е ключът към добрата резултативна държавна политика по отношение на спорта. Сътрудничеството между Министерство на образованието и науката и Министерство на младежта и спорта трябва да мине на по-голяма степен и в друга орбита. Закона за физическото възпитание и спорта се явява специализиран закон по отношение на предмета от общообразователната подготовка „физическо възпитание и спорт”. Т.е. при регламентирането и изпълнението на държавния стандарт за обучение и образование по компетентност на първо място трябва да бъде Министерство на младежта и спорта. Тяхно е правото де юре, тяхна е компетентността те да бъдат субекти, продуценти да упражнят своята компетентност по закон при изготвяне и на държавния стандарт и на учебната програма за обучение или за естеството на образователния процес в частта учебен час по физическо възпитание и спорт. Това е важно, а в законопроекта на г-жа Дамянова го няма. Приемствеността е само в онази част, която кабинетът „Орешарски” разписа, а именно, че този трети час трябва да се води от специалист със съответната образователна компетентност. Благодаря, че е припознато и го има в проектозакона, но това е недостатъчно. Важното е държавния стандарт да бъде компетентност на Министерство на младежта и спорта, разбира се, че ще бъде съгласуван, администриран, институциализиран по реда на административните изисквания в партньорство с Министерство на образованието и науката оттам съответно учебния план, оценките и тогава не е нужно да бъде голямата мечта броя на часовете, достатъчно на този етап е да се осмисли учебния час по физическо възпитание и спорт. Това е основополагащия, концептуален момент в този момент.
Предложенията, становищата на Министерство на младежта и спорта са бих казала в една голяма част предпазливи, плахи и зле разбрано партньорски. Може би има една неуместна предпазливост, защото виждам, че сътрудничеството и партньорството с Министерство на образованието е безспорно. Затова казвам, че не бива да се отстъпва от компетентността на институцията. Министерство на младежта и спорта предвид Закона за физическото възпитание и спорта не бива да отстъпва от тези компетентности и вследствие на държавния стандарт, учебния план отиваме към постановката за съгласуване на типовия план. Тук вече имаме друга плоскост, защото имаме обосновка и на територията на препокриване при спортните училища с дефиницията за професионална подготовка във вашия законопроект. Има втора плоскост на обосновката и съответно трябва да се направи отстъп, както е напревен отстъп, че по отношение на типовия план за професионалната подготовка има съгласуване с бизнеса.
За спортните училища – записът в проектозакона за уреждане на образователния процес, който за спортните училища е двукомпонентен от директорите на спортните училища през календарната година е много коректен. И тук колегите от Министерство на младежта и спорта не бива да правят отстъп – директорът има компетентност да уреди този календар, за който той е упълномощен да бъде мениджър, организатор, основен субект.
По отношение условията за директори на спортите училища – няма проблем да се признае 3-годишен професионален стаж на треньори, г-н Чолаков, стига да е комулативно с предходното условие, а именно те да имат магистърска степен. Защото, според една Наредба един брилянтен треньор не е достачно условие, за да бъде участник в конкурс за директор на спортно училище.
Ако не е само на думи волята на управляващите смятам, че може да съобразите нашите предложения и те да влезнат в новия Закон.
Не можах да разбера предвид коя разпоредба в законопроекта е тревогата на г-н Жаблянов по отношение на това, че образованието в България е светско. Пристрастна съм на тема образование и не разбрах коя разпоредба буди подобно притеснение. Мисля, че няма текст, който евентуално да ни притеснява в тази посока. По отношение текста в законопроекта, който регламентира образователен стандарт за гражданско образование, за културна компетентност, г-н Жаблянов, не мисля, че ако има една културна комуникативност в българското училище това е някаква заплаха за светското образование. Притесни ме апломба Ви на притеснението Ви за характера на образованието в българското училище. Колеги, в заключение заявявам предвид изказването си, че ни в ДПС ще се въздържим при гласуването на законопроектите. Ще подкрепим в частта за спорта и приемствеността ще заявим диференцирано при второ четене, когато имаме диференцирано гласуване на разпоредбите.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВМС: Обръщам се към колегите от Министерство на младежта и спорта. От г-жа Георгиева разбирам, че сте много скромни в исканията си и се присъединявам към мнението й. Не може да има никакъв спорт, ако няма материално-техническа база. В кой закон – за училищното образование, или за младежта и спорта е трябва да има текст, че училището е задължено да осигури необходимата материално-техническа база за спорт?
Г-ЖА МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Не в един закон. Отговорът не може да бъде едноелементен. Такъв текст трябва да присъства и в Закона за физическото възпитание и спорта и в Закона за предучилищното и училищното образование, но най-вече и преди всичко в Закона за държавния бюджет.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВМС: Но бюджета ще се даде или на едното или на другото министерство.
Г-ЖА МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Не. В Закона за физическото възпитание и спорта, който е така да се каже титуляр по тези проблеми комплексно са уредени нещата. Там е разписано, че общините също имат своите задължения за добросъвестност при провеждане на държавната политика в областта на спорта в частта материално техническа база или спортни обекти и съоръжения. Тезата е друга - липсва коректната партньорска добросъвестност от общините в Република България, кога трябва да отделят от бюджета си за изграждане, ремонт и поддръжка на спортни обекти и съоръжения. С г-н Чолаков сме си разменяли реплики и сме единодушни, защото тук не става въпрос за партизиране, а за доблест да си казваме нещата независимо от това каква неудобна акустика ще създадат по отношение на един или друг субект. Дори Столична община, съгласно бюджета, съгласно записа в Закона за физическото възпитание и спорта и Закона за бюджета не може докрай да си изпълни по достойнство задълженията в този сегмент. Макар, че никой не може да оспори добросъвестността на г-жа Фандъкова и въпреки това не и стига силата и времето да бъде коректна, даже е укоримо некоректна точно в този сегмент. Всичко е наред като законотворчество, като законодателен разпис. Има – не ми стигат силите, не ми стигна времето, не ми стигна съзнанието за контрол дали подчинените ми прилагат закона и изпълняват компетентности съгласно закона.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Законодателно всичко е уредено, но бази няма. Няма ли възможност в делегираните бюджети да се заложи определена сума за подобряване на материално-техническата база за спорт. Условно: 10% от бюджета се заделят за развитие на материално-техническата база необходима за физическа култура и спорт.
ВАНЯ КАСТРЕВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Има разписани постоянни разходи свързани с ремонтни дейности, които са целеви. Но те са толкова малко, че трябва да се комулират в рамките на много години, за да могат да си позволят построяването на един физкултурен салон. Проблемът е в старата база. Този въпрос ще бъде уреден в бъдещия ни Стандарт за физическата среда, но нещата отново ще опрат до волята на собственика на имотите. И проф. Георгиева много правилно се обоснова. В преобладаващата си част това са общински училища, общинска собственост и като собственици на имотите те трябва да ги развиват, поддържат и да инвестират в тях. С въвеждането на Стандарта за физическата среда няма да се дава възможност да се открива ново училище, което не отговаря на изскванията за създаване на условия за нормално провеждане на часовете за физическо възпитание и спорт и добри спортни бази. Но остава открит въпроса за старата база или за тези, които въобще нямат такава. Надявам се, че чрез различни форми на международни проекти с добро партньорство с Министерство на младежта и спорта и общините да можем да решим този въпрос за ефективността на часовете по физическо възпитание и спорт. В голяма част от училищата физкултурните салони всъщност са мултифункционални зали и е ясно, че те в никакъв случай не отговарят на изискванията за един съвременен физкултурен салон, а да не говорим за мултифункционална спортна зала. Но това е въпрос на бъдещо решение и е изключително обвързан с Министерство на финансите.
Г-Н ИВАН ЧОЛАКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Уважаеми г-н Председател, уважаеми зам.-министър, уважаеми колеги и гости, навлизаме в теми, които са за второ четене, но ще използвам възможността да предложа идеи, които да се имат предвид, когато влязат между първо и второ чете на законопроекта.
Имам предложение относно базите. Знаете ли какво е да имаш физическо трети час и след това физика. Как ще бягам, как ще спортувам, как ще се изпотя и как ще вляза в часа по физика. Имам предложение, чрез което да се реши въпроса с базите. Часовете по физическо са 3, по учебен план са по 45 минути общо 135 мин., в астрономическо време 2 часа и 15 мин. Предлагам тези 2 часа и 15 мин. да се провеждат извън училището в спортна база, която ще е адекват на вида спорт.
Г-ЖА МАРИАНА ГЕОРГИЕВА, ЧЛЕН НА КВДМС: Уважаема г-жо Кастрева, моля да коригирате в Закона за предучилищното и училищното образование наименованието „министър на физическото възпитание и спорта” с „министър на младежта и спорта”.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Подлагам на гласуване двата законопроекта, според датата на внасяне за разглеждане.
Закон за предучилищното и училищното образование № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г. Моля, които подкрепят този законопроект за продължаване на процедурата по неговото внасяне в зала да изрази подкрепата си.

ЗА: 10 ГЛАСА;
ПРОТИВ 3 ГЛАСА;
ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ 3 ГЛАСА.


Закон за народната просвета № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15.12.2014 г. Моля, които подкрепят този законопроект за продължаване на процедурата по неговото внасяне в зала да изрази подкрепата си.

ЗА: 3 ГЛАСА;
ПРОТИВ 9 ГЛАСА;
ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ 4 ГЛАСА.

ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Уважаеми колеги, предлагам едно второ решение с пожелателен характер към групата народни представители, която е разработила Закона за предучилищното и училищното образование, който се подкрепя от Комисията за продължаване на процедурата по внасянето му в пленарна зала. Да направят необходимото полезни според тях текстове от другия законопроект да бъдат отразени във Вашия законопроект, като полезността я определя работната Ви група. Това може да се осъществи от самите народни представители на второ четене в зала.


Благодаря на докладчиците и на взелите отношение.
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ

Стенограф:
Борислава Маева
70 034 знака