Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
21/01/2015
Стенограма от заседание на комисия, 21/01/2015
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта испорта
ПРОТОКОЛ № 5
На 21 януари 2015 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния дневен ред:
ДНЕВЕН РЕД:
1.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
2.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-49, внесен от Стефан Кенов и група народни представители на 20.11.2014 г.
3.Разни.
Заседанието беше ръководено от проф. Борислав Борисов - председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
На днешното заседание присъстват:
Г-н Иван Димитров – представител на вносителите на законопроекта за изпълнение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от Волен Сидеров и група народни представители;
Г-н Стефан Кенов – вносител на законопроекта за именение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-49, внесен на 20.11.2014 г.;
Г-н Лазар Лазаров – зам.-министър на труда и социалната политика;
Г-жа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерство на труда и социалната политика;
Г-жа Янита Манолова – зам.-изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане;
Г-жа Бистра Зографова – държавен експерт в Агенция за закрила на детето;
Г-жа Александрина Кънева – старши юрисконсулт в Агенция за закрила на детето;
Г-н Георги Богданов – Изпълнителен директор на Национална мрежа за децата;
Г-жа Мадлен Таниелян – програмен координатор „Семейство и детско правосъдие”.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НА КВМС: Уважаеми колеги и гости, предлагам първо да дадем думата на вносителите да представят законопроектите, след това да дадем думата на нашите гости, от които сме поискали становища по предложените проекти. Имаме становище и от Омбудсмана на Република България – г-н Константин Пенчев, което ще Ви прочетем ние, поради невъзможност от негова страна да присъства. След запознаване със становищата ще пристъпим към обсъждане и дискутиране. Давам думата на г-н Иван Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ, ОТ ВНОСИТЕЛИТЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, №454-01-11 ОТ 20.11.2014 г.: Уважаеми г-н председател, зам.-министър, колеги, този законопроект не го внасяме за първи път. Това е законопроект, който цели вкарването на морал в законите. Според нас като вносители, сега действащия закон позволява неморални актове, а именно „деца раждат деца”. При обсъждането в предишния мандат на предложените изменения много колеги бяха съгласни, че не е морално „деца да раждат деца”, но уви гласуваха „против” този законопроект. Според нас, от „Атака”, това е едно финансово перо, което можем да спестим, защото лицата, които се възползват от помощите са неработещи, не са трудоустроени и издържат цялото семейство само от помощи. Има случаи, в които родилка, за която родителите й получават помощи за самата нея и самата тя получава помощи за майка отглеждаща детето си. Според нас тази практика не е нормална и морална. От Министерство на труда и социалната политика непрекъснато чуваме, че няма пари, а самите ние подкрепяме един акт, който не би трябвало да бъде под тази форма. Затова предлагаме да има възрастов праг, от който да се дават помощи и той да е 18 години. Не е нормално непълнолетна майка, която себе си не може да отглежда да се грижи за малко дете. Според нас, това би следвало да бъде променено и се надявам колеги да се вслушате в това, което предлагаме и се надявам да стигнем до положително решение в тази насока.
СТЕФАН КЕНОВ, ВНОСИТЕЛ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, № 454-01-49 ОТ 20.11.2014 г.: Уважаеми г-н председател, колеги народни представители, нашето предложение за изменение на Закона за семейните помощи за деца е само в 3 /три/ параграфа. Първо ще обоснова принципите, на които се основават предложенията ни. В момента в България децата до 18-годишна възраст, заедно с тези, които учат средно образование до 20-годишна възраст и са евентуални бенефициенти по този закон са 1 100 000 /един милион и сто хиляди/, от които 800 000 /осемстотин хиляди/ деца получават чрез родителите си детски добавки. Останалите 300 000 /триста хиляди/ не получават. Разделението на тези деца е на база дохода на родителите им. Получава се така, че родителите, които внасят осигуровки и най-вече плащат данъци, защото тези пари идват от данъци не получават добавки за децата си. А тези, които нямат принос към бюджета техните деца получават детски добавки. Това са аргументите по единия параграф. Подкрепяме идеята на най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ и нейната програма за налагане на тридетния модел и искаме бонификацията от 15 /петнадесет/ лева за трето дете. Не, че е достатъчна, но е стъпка. В момента за всяко първо дете се изплащат 35 /тридесет и пет/ лева, за второ /петдесет/ лева. Ние искаме и за трето дете да се полага този стимул като за второ дете, а именно да се изплащат 50 /петдесет/ лева. Това е третата комисия, в която обяснявам предложението си, аргументирах се и между първо и второ четене на Закона за Бюджет 2015 г. Не смятам, че предложението е популистко, тъй като навярно това ще се чуе като коментари, а ще се аргументирам с факти и статистика. България е най-бързо изчезващата нация в Европа, на второ място сме в света, след една африканска държава Свазиленд, в която ¼ /една четвърт/ от населението е болно от СПИН. Това са данни от ЦРУ. Ние изчезваме с 9 /девет/ човека на час. Няколко пъти задавах питания, блиц въпроси към министър Калфин. Говорим за пакет от мерки, които ще подпомогнат демографската политика в България, но нищо реално не се прави в момента. Единствената реална демографска политика в момента минава през тези недостатъчни 35 /тридесет и пет лева/ за първо дете и 50 /петдесет/ лева за второ дете. Това, което направихме с данъчните облекчения по време на гласуването на Бюджета за 2015 г. е недостатъчно. Даже, облекчение в порядъка на 1,60 /един и шестдесет/ лева на месец, смятам че е срамно за едно българско семейство, което отглежда детето си в България. Молбата ми към вас е да погледнете с разбиране на това предложение. Не го правим от евтин популизъм, а смятаме, че е редно. Лично аз, като общественик се занимавам с този проблем от 2010 г. – събирах подписи като председател на младежка организация, внасях ги в НС, но без резултат. Ние искаме тази пари да бъдат стимул за раждаемост, а не социална помощ. Това е основната идея на нашия законопроект и ще Ви бъда благодарен, ако точно вашата комисия го подкрепи.
Не мога да се съглася с позицията и становището на министър Калфин по отношение на моето предложение и това на колегите от „Атака”. По отношение предложенията на „Атака”, Министерство на труда и социалната политика отхвърля предложените изменения с мотивите съдържащи се в чл. 14 от Конституцията на Република България, че семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото. В същото време Министерство на труда и социалната политика не подкрепя предложената от мен ревизия за предоставяне на месечни помощи за отглеждане на дете с аргумента, че семейното подпомагане в България се основава на принципа, че основната отговорност за отглеждането на децата е на родителите и семейството. Смятам, че това противоречи на Конституцията на Република България и трябва да се подходи с разбиране кьм родителите в България – те да имат някаква държавна помощ, пък била и тя 35 /тридесет и пет/ лева.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Уважаеми г-н председател, дами и господа, г-да народни представител, колеги, представители на неправителствените организации и гости, улеснен съм от това, че Вие предварително разполагате със становищата по двата законопроекта и затова ще акцентирам върху някои важни неща казани от вносителите.
Относно законопроекта, внесен от Волен Сидеров и група народни представители. Беше споменато много точно, че той се внася за втори път и той не беше подкрепен от Министерството на труда и социалната политика, не може да бъде подкрепен и в сегашния му вид, тъй като той няма промени в неговите същностни текстове, принципи и философия. За нас като държава-страна по редица международни договори от една страна и от друга страна в изпълнение на Конституцията на Република България считаме, че не може и не следва да се въвеждат дискриминационни принципи при ползването на определени права. В конкретния случай основната философия на законопроекта предвижда въвеждането на ограничителен критерий при ползването на права, а това е свързано с възраст и поради тази причина ние не можем да го подкрепим. Успоредно с това обаче бих искал да отбележа, че съгласно действащото законодателство, както и задължения произтичащи от международни договори, по които Република България е страна, всъщност правото да се получава определен вид подкрепа е наличието на дете. И в този смисъл, ако бъде приет законопроекта, то тогава ние бихме лишили детето от адекватна подкрепа, само защото то се е родило в семейство или се е родило от майка, която не е навършила определен възрастов праг. Отбелязвам, че в действащото българско законодателство не фигурира минимална възраст за раждане на дете. Поради тази причина въвеждането на допълнителни елементи би довело до пряка дискриминация. Независимо от всичко, което изказах до момента, ние от Министерство на труда и социалната политика, както и всички Вие, не бихме имали позитивно отношение към феномена „деца раждат деца”. Ние изцяло се солидализираме с вносителите само върху този аспект, който касае търсене на мерки за предотвратяване на ранните бракове и ранните раждания, но считаме, че мерките в тази област не могат да бъдат изчерпани единствено и само с изменения в Закона за семейни помощи за деца. Считаме ме, че този феномен има и други измерения и решението, преодоляването на този феномен би бил единствено и само с общите съвместни усилия на различни системи като здравеопазване, образование, разбира се социалната система и икономиката, въобще с обединените усилия на неправителствения сектор и медиите.
По отношение законопроекта внесен от г-н Стефан Кенов и група народни представители. Отново отбелязвам, че това е законопроект, който по философия прилича на множество законопректи внасяни в течение на годините именно по тази тема. Именно по тази тема и по Закона за семейни помощи за деца бих искал да отбележа, че многократно Конституционният съд се е изказвал, произнасял с определени решения и може би няма случай, в който да има определяне на някоя от неговите разпоредби за противоконституционна. Само бих отбелязал, че в представянето на законопроекта вносителя каза, че става дума за добавки. Всъщност след създаването и влизането в сила на Закона за семейни помощи за деца вече не се говори за добавки, а става дума за семейни помощи за деца, като основна цел е подкрепа на семействата за отглеждане на децата в семейна среда. Такава е насочеността на цялата философия на законопроекта. Той предлага три вида помощи – помощи за бременност, помощи за раждане и помощи за отглеждане на дете. Тези помощи биват най-общо два вида – еднократни и месечни и от друга страна предоставяни с или без доходен критерий. Онези от тях, които имат отношение, но не се изчерпват само с такова предназначение, които имат отношение към стимулиране раждането на деца –са освободени от доходен критерий. Разбира се, израза на специалната загриженост на държавата по отношение на децата с увреждания също е намерила своята материализация в прилагането на месечни добавки и помощи, които са без доходен критерий за децата с увреждания. Така че от тази гледна точка, законопроекта предвижда отпадането на доходния критерий, но той го предвижда само за една месечна помощ. В този смисъл той не би постигнал целите, които преследва. Успоредно с това обаче по начина, по който беше развит и представен от г-н Стефан Кенов, законопроекта не предлага това, което сподели народния представител. Става дума за единствено и само за въвеждането на по-висока помощ за отглеждане на трето дете. Останалите детайли не са елемент на законопроекта и те не са предложени като такива и това е следващото наше съображение. Законопроектът, ако бъде приет във вида, в който е предложен, т.е. с отпадането на доходния критерий само за месечната помощ за отглеждане на деца до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст би довел до едно допълнително нарастване на допълнителните средства в бюджета на Министрество на труда и социалната политика с почти 253 000 000 /двеста петдесет и три милиона/ лева, защото целевата група, която би попаднала в рамките на този законопроект би била доста по-голяма от тази, която бе цитирана. Това са средства, които не са обезпечени през тази бюджетна година в бюджета на министерството. Независимо от това само за ваша информация бих споделил, че в рамките на бюджета на министерството този закон и всички мерки, които са предвидени по него съставлява 57% от всички средства в бюджета на министерството.
БИСТРА ЗОГРАФОВА, ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Благодаря за това, че Вие търсите становището на специализирания орган, който има компетенциите в областта на закрилата на детето по двата законопроекта. Само образно искам да посоча, че председателят на Агенция за закрила на детето може да бъде наречен „пазителят” на Конвенцията на ООН за правата детето, която ние като държава сме ратифицирали и следва да я спазваме. И в тази връзка Вие може със собствени догадки да достигнете, какво е становището на Държавната агенция за закрила на детето.
По отношение на първия законопроект, внесен от г-н Волен Сидеров и група народни представители, становището на Агенция за закрила на детето е, че така предложените мерки биха довели до неравнопоставеност и дискраминационни отношения спрямо тази група деца, които са имали шанса в живота си да бъдат родени от непълнолетни майки. Децата не могат да носят отговорност за поведението на своите родители, още повече, когато и тези родители са непълнолетни или малолетни, за съжаление в някои случаи, сами понякога не носят отговорност за своите действия. Считаме, че с приемането на подобно предложение социалния проблем сред тази група би се задълбочил и това не би довело до решаване на социалния феномен „деца раждат деца”. Мерките и програмите, които следва да бъдат приложени са в съвсем различни сфери – здравна, образователна, социална и само ако се работи в тази посока може да бъде преодолян феномена.
По отношение на другия законопроект, внесен от г-н Стефан Кенов и група народни представители, Държавната агенция за закрила на детето принципно подкрепя предложението като мярка, която е в подкрепа на българските семейства, които отглеждат сами децата си при съответното съображение изразено от нас, че преценката и възможността подобна мярка да бъде поета от държавния бюджет и да бъде обезпечена е в компетентността на Министерство на финансите.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Обобщавам – от Министерство на труда и социалната политика – и двете становище са неудовлетворителни.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Министерството не подкрепя и двата законопроекта.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: В становището на Агенция за закрила на детето има нюанс. Не подкрепя законопроекта, внесен от г-н Волен Сидеров и група народни представители. Принципно подкрепя законопроекта, внесен от г-н Стефан Кенов, ако са налице необходимите финансови средства. Т.е. предложението е добро, но вече има думата финансовия министър.
БИСТРА ЗОГРАФОВА, ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Да, принципно подкрепяме предложените изменения, тъй като са в интерес на децата, но ние не можем да направим преценка за възможностите за обезпечение на тази мярка. Не е в кръга на нашите компетенции.
НИНА НАЙДЕНОВА, СЕКРЕТАР КВДМС: Представям становището по предложените законопроекти на Омбудсмана на Република България - г-н Константин Пенчев.
По отношение на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и № 454-01-49, внесен от Стефан Кенов и група народни представители на 20.11.2014 г., изразявам следното становище:
Със законопроект № 454-01-11 от 27.11.2014 г. неоснователно се ограничава възрастта на лицата, които имат право на семейни помощи за деца. Безспорно явлението на деца, раждани от деца, е неприемливо от гледна точка на българското общество, но съществуват други възможности, по пътя на които държавата би могла да намери начин за неговото ограничаване, а не чрез въвеждането на дискриминационен подход в законодателството.
Законопроект № 454-01-49 от 20.11.2014 г. предвижда разширяване на кръга от лица, имащи право на семейни помощи, като така изменя правната им природа на помощи като ресурс, предоставян от държавата на лица, намиращи се в по-неблагоприятно положение от останалите. Бих подкрепил подобна промяна в подхода и предложеното измененеие, ако е възможно поемането на тези разходи от държавния бюджет .
ИВАН ДИМИТРОВ: Резултатът е същия, становищата са почти същите както и на предишните обсъждания. Според нас внесения от нас законопроект, който за всички е краен, би осигурил тези средства, които липсват за всички. Ние ще осигурим средствата за мерките предложени във втория законопроект. Всички не са съгласни с явлението деца, раждани от деца. Ние казваме, че това се е превърнало в един бизнес, от който се възползва определена прослойка от населението – те не работят, не се и опитват да си намерят работа, защотго разчитат на тези помощи. По този начин бюджета на България не само няма да стигне, но няма да може и да се вдигне за някои министерства. Защото е налице законен начин от някои за източване бюджета на страната. Не може дете, което само не може да се грижи за себе си да гледа новородено, да няма работа и да разчита само на тези помощи. Според признати статистики България е на първо място в Европа по получаване на помощи за три деца – 1000 /хиляда/ евро. Има семейства с над 10 членове на семейството. Това не се отнася само до определени етноси и религии, а за всички граждани. Единственото, което ние предлагаме е праг от 18-годишна възраст за раждане на дете, тогава когато самия той е способен да се грижи за себе си. Държавата години наред не полага усилия в тази посока. Предложете Вие нещо, което да спести пари на държавната хазна.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Уточнявам какво точно обсъждаме – става дума за достъп до права. Ние от Министерство на труда и от държавните институции не можем да направим компромис с достъп на права единствено и само на база спестявания. Категорично отбелязвам, че мащаба на явлението, така както си го представят различните организации, различни обществени кръгове и различни обществени слоеве се разминава с ползващите правата по този закон, към които е насочен законопроекта на г-н Волен Сидеров и група народни представители. Конкретни цифри – за предходната 2014 година 4 769 /четири хиляди седемстотин шестдесет и девет/ са лицата, които са подпомогнати по реда на този закон за тази възрастова група, която е обект на законопроекта, от тях 1307 /хиляда триста и седем/ са тези, които не са навършили 16-годишна възраст. Това е статистиката, която показва хората, които реално са ползвали тази помощ. Категорично искам да развенчая мита, че някой получава 1000 /хиляда/ евро на месец от семейни помощи за деца. Такава хипотеза не съществува. Преди време беше излязло едно изследване съвместно с колегите от Агенция за социално подпопомагане и Държавна агениция за закрила на детето направихме анализ на тези предложения и се оказва, че в тази цифра са включени всички възможни еднократни месечни помощи, които би могло да получи едно лице. Но такава хипотеза не съществува. Помощите са еднократни и месечни. Месечни помощи, които да генерират такъв източник на доходи не е релевантен и разбира се в контекста на по-доброто, което можем да направим. Всички ние можем да направим много и това е в основата на дискусията. Ние в системата на Министерството на труда и социалната политика съзнаваме тази наша отговорност и провеждаме поредица от други мерки, които са насочени към този проблем– преодоляване на социалния феномен „деца раждат деца”. Изградили сме система от центрове за обществена подкрепа, които са за именно такава помощ – семейно консултиране, здравни консултации, ранна интервенция, превенция на изоставяния, работа с деца в риск. На територията на цялата страна функционират 106 /сто и шест/ такива центрове, в които малко повече от 4500 /четири хиляди и петстотин/ души получават определена подкрепа. Успоредно с това има и конкретни центрове за социална рехабилитация и интеграция на деца, които на територията на цялата страна са 36 /тридесет и шест/ и почти 1500 /хиляда и петстотин/ души са консултирани и се работи с тях. Успоредно с това развиваме един иновативен подход в областта на подкрепата на семействата с деца и в 69 /шестдесет и девет/ общини развиваме услуги, които са междусекторни, които са интегрирани - съчетаване на здравния, социалния, образователния и културния компонент в едно. Считаме, че по този начин можем по-адекватно да адресираме проблема.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: За мен така формулирания проблем „деца раждат деца” е изключително сложен въпрос за разрешаване. Колеги, пристъпваме към обсъждане на двата законопроекта.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: Не съм съгласен с аргументацията, с която г-н Стефан Кенов представи предложените от него изменения в Закона за семейните помощи за деца, а именно че средствата по сега действащия закон получават тези, които нямат принос в бюджета. Реално съм убеден, че няма човек в тази зала, който да не е притеснен от явлението „деца раждат деца”. Но ние трябва да работим с всички сили, за да може да се предотврати. Не е възможно да се предотврати на 100%, но поне то да бъде намалено до минимум. Не смятам обаче, че този феномен ще се предотврати чрез предлаганите разпоредби, които най-малкото са противоконституционни. Като юрист не мога да приема да подкрепя даден текст, който противоречи на най-важния закон в страната ни. При представянето на законопректа за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от Волен Сидеров и група народни представител бе представена една статистика за ранните раждания, от която се оставя с впечатлението, че икономиката на страната едва ли не зависи от тези средства и че държавата ще спести голям финансов ресурс. Отново да уточним цифрите – 4 769 /четири хиляди седемстотин шестдесет и девет/ са лицата получаващи помощите, които са под 18 години. Коректна ли е информацията?
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Общо по тази мярка лица, които са между 16 и 18 години са толкова, 1307 /хиляда триста и седем/ са под 16 години.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: Не можем да извършваме дискриминация спрямо детето – то не е виновно от какъв родител е родено. Остава въпроса - по какъв начин ще помогнем на този родител, пък бил той и под 18 години , ако му спрем тези средства. Как ще помогне тази мярка за интеграцията, образованието, въобще за нормален живот на децата в семейна среда. Така че ние трябва да се обединим около един мерки, които да са реални и насочени към прекъсването на този феномен „ранно раждане“, но не това е начина, който би гарантирал справянето с явлението. Напълно споделям становището от Министерство на труда и социалната политика и ако има предложения за ограничаване на явлението до поносими размери, с удоволствие ще ги подкрепим и работим. Но спирането на средствата не е ефективна мярка и аз лично няма да подкрепя законопроекта.
ГЕОРГИ БОГОДАНОВ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА: Ние обединяваме над 120 неправителствени организации в цялата страна, които работят директно с деца и семейства от различни етнически общности. Национална мрежа за децата и Република България, като ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на детето работим за изграждането на система, която да гарантира в максимална степен спазването на детските права у нас.
По отношение Законопроектът внесен от Волен Сидеров и група народни представители сме категорично против – лишаването на определени групи от населението от права не води до ефективни устойчиви резултати, а напротив е проява на дискриминация. В рамките на дискусията аргументите бяха изтъкнати, но искам да кажа още нещо, което е изключително важно и по този начин да отговаря на вносителите дали това е „бизнес”. Ако беше „бизнес” и то добър нямаше да имаме проблем с демографската криза в България. Проблемът, който стои пред всички – политици, гражданско общество и медии е свързан с липсата на здравно и сексуално образование в училищата. Насърчавам политическите партии да помислят по този въпрос, защото ранните бремености и раждания, както и ранните аборти водят до много сериозни проблеми свързани със стерилитета сред младото поколение. След това даваме пари за фонд „Ин витро” и т.н. Нашият апел като гражданска организация е да се насочат усилията към здравното и сексуално образование в училищата.
По законопроекта, внесен от г-н Стефан Кенов имаме идентично становище с Омбудсмана на Република България и Държавна агенция за закрила на детето. Ние принципно не харесваме подоходния критерий, което сме заявявали многократно. Има и други механизми, с които може да се отрегулира. Това е тема на друг разговор – как може да се премахне подоходния критерий. Какви други мерки трябва да има, които могат да заместят този механизъм.
ПЕТЪР БЕКОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: По отношение законопроекта на „Атака”. Първо ще споделя лична информация. Струва ми се, че понякога цифрите и статистиките не отговарят на реалността. И в момента поддържам практика като семеен лекар в Ихтиман. Вчера водих детска консултация – минаха 15 /петнадесет/ майки с деца, от тях 10 /десет/ бяха непълнолетни. Според мен не са толкова малко непълнолетните майки, но решаването на проблема чрез лишаване на децата от тези пари не е решение. Не съм съгласен с подобна мярка и съм категорично против законопроекта.
По отношения законопроекта, внесен от г-н Стефан Кенов. На предишното заседание на комисията, когато обсъждахме законопроекти за образованието, заявих че трябва да се следват някакви критерии. Като политик с дясна ориентация, смятам че делегираните бюджети трябва да вървят и в частните училища, както в държавните и не трябва да се правят разлики. Така според мен не трябва да се правят разлики и когато се дават семейни помощи за деца. Още повече взимам повод от мнението предоставено от Национална мрежа за децата, където са цитирани основни принципи залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно, че всички хора са равни пред закона, че е забранена всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят, етнически или социален произход, възраст или сексуална ориентация и т.н. В случая дискриминираме едни деца, защото родителите имат по-висок доход, което според мен също не е вярно. Друг е въпроса е, че ние вече сме приели държавния бюджет и най-вероятно не можем да си позволим тази година да направим промяна, но аз също заявявам подкрепа да няма подоходен принцип.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: В момента се занимаваме с едно следствие и проблема не е в това, което разглеждаме в предложените законопроекти. Аз не бих подкрепил и двата законопроекта. Проблемът е, че ние не осигуряваме на тези майки нито труд, нито добро образование и оттук идва целия проблем. Трябва да подходим сериозно и да действаме като превенция на този проблем, защото той наистина и много сериозен и България е на първо място в Европейския съюз по брой на непълнолетни майки. Първо трябва да обърнем сериозно внимание върху развитието на икономиката, образованието, спорта включително и именно оттам ще дойде превенцията, а не от законови разпоредби, които за мен са и изключително неразбираеми. Друг въпрос – защо се раждат деца от непълнолетни майки? Ние нямаме абсолютно никакво образование на тази тема, ние не го извършваме както трябва. По Конституция ние трябва да имаме степен на образование в държавата, а и това не се спазва. Няма нужда да крием, че голяма част от тези раждание са от една етносна група, но ни сме зарязали тези хора. Ние в голяма степен сме им обърнали гръб. Това е бомба със закъснител и към самия етнос и към цялата държава. Нека да сме сериозни към тази тема и да мислим как трябва да предотвратим това да не се случава. Разбира се, че детето не е виновно. Готов съм и искам да се дават пари, когато става въпрос за деца, за младежи, за спорт, за образование. Не подкрепям и двата законопроекта.
Законопроектът на г-н Стефан Кенов веднага се връзва с законопроекта, предложен от Волен Сидеров. Не казвам, че е популизъм, но, като дадем по 50 /петдесет/ лева ще се реши ли проблема с образованието, ще бъде ли превенция този проектозакон да се стимулира или да не се стимулира раждаемостта. Тези деца тогава ще започнат да раждат още повече. Ето защо не съм съгласен, мисля че не е сериозно, дори да го коментираме. Трябва да се замислим върху по-сериозни аспекти най-вече в образованието.
АТАНАС СТОЯНОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: Всички казваме важни неща и до голяма степен всички са верни. Полезността на двата законопроекта провокират най-малкото дебат по един изключително важен въпрос. Оттук може би съзнателно избягваме факта, че този проблем на 99% касае една етническа група – ромското малцинство. Ако ние игнорираме този проблеми или само го дебатираме и се опитваме с палиативни мерки и на парче да решаваме една част от него трудно ще бъде решен и 20-30 години тази малцинствена група, вероятно няма да бъде малцинствена, а по-скоро друга такава ще отиде на нейно място. Проблемът е комплексен и държавата е големия длъжник, включително и ние. Именно заради това на база общ консенсус трябва да бъде създадена доктрина или стратегия. Няколко политически сили вече подготвят такава, а има и подготвени стратегии относно демографския срив. Колегите от „Атака” и БДЦ поне се опитват да направят нещо по своя си собствен начин, дори и да са популистки, дори и да не юридическо издържано, но в крайна сметка около тези сериозни проблеми трябва да има политика на общи усилия ориентирана към градивност и решения свързани с дългосрочна перспектива за разрешаване на демографския срив.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: След тази дискусия, смятам че се обединяваме като мислене относно двата законопроекта. Подлагам на гласуване двата законопроекта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
ЗА: 2 ГЛАСА;
ПРОТИВ 12 ГЛАСА;
ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ 5 ГЛАСА.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-49, внесен от Стефан Кенов и група народни представители на 20.11.2014 г.
ЗА: 6 ГЛАСА;
ПРОТИВ 5 ГЛАСА;
ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ 8 ГЛАСА.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Преминаваме към т. Разни.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: В последно време се говори и пише в медиите, че се работи по нов Закон за спорта. Чувам в спортните среди, а и чух изявления от министър Кралев, че се работи по нов закон и след няколко месеца щял да бъде готов. Не съм наясно дали се работи наистина, но ако от Министерство на младежта и спорта са предприети мерки за изработване на нов Закон за спорта, смятам че би трябвало да подходим не директно с работа по неговата промяна. Преди това би следвало да се направи анализ на цялата правна рамка, която касае спорта изобщо - Закона, наредби, документи. Чрез този анализ ще стане ясно дали действително се нуждаем от нов закон за спорта, къде са тесните места, но преди всичко трябва да бъде много ясно изразена политическата визия за това какво очакваме да се случи в спорта, за да можем да направим нов закон. Преди да се предложи нов закон е необходимо, ние като политически орган да бъдем наясно с политиките, около които ще се обединим и тогава да дадем „зелената улица” на новия закон. Новият закон трябва да изрази новата визия и новите политики. Ако действително сме решили да правим съвсем нова, генерална политика да видим каква стратегия и виждания имаме за спорта. Тоест да извървим внимателно пътя до този продукт, защото може да се окаже, че не се налага да се правят промени в Закона за спорта, а само да се променят някои членове и наредби.
НИНА НАЙДЕНОВА, СЕКРЕТАР НА КВДМС: Уважаеми проф. Лилков, както предвижда чл. 27 /1/ на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и от забавяне в представянето на министър Кралев и политическия му кабинет на ресорната Комисия в Народното събрание, проф. Борисов одобри проект на дневен ред за 4 февруари 2015 г., в който т. 1 предвижда представяне на ресорсния министър и политическия кабинет на Министерство на младежта и спорта и т. 2 отговаряне на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията към министър Кралев и политическия кабинет. С Ваше разрешение можем да изпратим писмено предварително запитването Ви и на въпросното заседание да получите отговор.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Благодаря на докладчиците и на взелите отношение.
Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ
Стенограф:
Борислава Маева
27,924 знака
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта испорта
ПРОТОКОЛ № 5
На 21 януари 2015 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния дневен ред:
ДНЕВЕН РЕД:
1.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
2.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-49, внесен от Стефан Кенов и група народни представители на 20.11.2014 г.
3.Разни.
Заседанието беше ръководено от проф. Борислав Борисов - председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
На днешното заседание присъстват:
Г-н Иван Димитров – представител на вносителите на законопроекта за изпълнение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от Волен Сидеров и група народни представители;
Г-н Стефан Кенов – вносител на законопроекта за именение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-49, внесен на 20.11.2014 г.;
Г-н Лазар Лазаров – зам.-министър на труда и социалната политика;
Г-жа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерство на труда и социалната политика;
Г-жа Янита Манолова – зам.-изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане;
Г-жа Бистра Зографова – държавен експерт в Агенция за закрила на детето;
Г-жа Александрина Кънева – старши юрисконсулт в Агенция за закрила на детето;
Г-н Георги Богданов – Изпълнителен директор на Национална мрежа за децата;
Г-жа Мадлен Таниелян – програмен координатор „Семейство и детско правосъдие”.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НА КВМС: Уважаеми колеги и гости, предлагам първо да дадем думата на вносителите да представят законопроектите, след това да дадем думата на нашите гости, от които сме поискали становища по предложените проекти. Имаме становище и от Омбудсмана на Република България – г-н Константин Пенчев, което ще Ви прочетем ние, поради невъзможност от негова страна да присъства. След запознаване със становищата ще пристъпим към обсъждане и дискутиране. Давам думата на г-н Иван Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ, ОТ ВНОСИТЕЛИТЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, №454-01-11 ОТ 20.11.2014 г.: Уважаеми г-н председател, зам.-министър, колеги, този законопроект не го внасяме за първи път. Това е законопроект, който цели вкарването на морал в законите. Според нас като вносители, сега действащия закон позволява неморални актове, а именно „деца раждат деца”. При обсъждането в предишния мандат на предложените изменения много колеги бяха съгласни, че не е морално „деца да раждат деца”, но уви гласуваха „против” този законопроект. Според нас, от „Атака”, това е едно финансово перо, което можем да спестим, защото лицата, които се възползват от помощите са неработещи, не са трудоустроени и издържат цялото семейство само от помощи. Има случаи, в които родилка, за която родителите й получават помощи за самата нея и самата тя получава помощи за майка отглеждаща детето си. Според нас тази практика не е нормална и морална. От Министерство на труда и социалната политика непрекъснато чуваме, че няма пари, а самите ние подкрепяме един акт, който не би трябвало да бъде под тази форма. Затова предлагаме да има възрастов праг, от който да се дават помощи и той да е 18 години. Не е нормално непълнолетна майка, която себе си не може да отглежда да се грижи за малко дете. Според нас, това би следвало да бъде променено и се надявам колеги да се вслушате в това, което предлагаме и се надявам да стигнем до положително решение в тази насока.
СТЕФАН КЕНОВ, ВНОСИТЕЛ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, № 454-01-49 ОТ 20.11.2014 г.: Уважаеми г-н председател, колеги народни представители, нашето предложение за изменение на Закона за семейните помощи за деца е само в 3 /три/ параграфа. Първо ще обоснова принципите, на които се основават предложенията ни. В момента в България децата до 18-годишна възраст, заедно с тези, които учат средно образование до 20-годишна възраст и са евентуални бенефициенти по този закон са 1 100 000 /един милион и сто хиляди/, от които 800 000 /осемстотин хиляди/ деца получават чрез родителите си детски добавки. Останалите 300 000 /триста хиляди/ не получават. Разделението на тези деца е на база дохода на родителите им. Получава се така, че родителите, които внасят осигуровки и най-вече плащат данъци, защото тези пари идват от данъци не получават добавки за децата си. А тези, които нямат принос към бюджета техните деца получават детски добавки. Това са аргументите по единия параграф. Подкрепяме идеята на най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ и нейната програма за налагане на тридетния модел и искаме бонификацията от 15 /петнадесет/ лева за трето дете. Не, че е достатъчна, но е стъпка. В момента за всяко първо дете се изплащат 35 /тридесет и пет/ лева, за второ /петдесет/ лева. Ние искаме и за трето дете да се полага този стимул като за второ дете, а именно да се изплащат 50 /петдесет/ лева. Това е третата комисия, в която обяснявам предложението си, аргументирах се и между първо и второ четене на Закона за Бюджет 2015 г. Не смятам, че предложението е популистко, тъй като навярно това ще се чуе като коментари, а ще се аргументирам с факти и статистика. България е най-бързо изчезващата нация в Европа, на второ място сме в света, след една африканска държава Свазиленд, в която ¼ /една четвърт/ от населението е болно от СПИН. Това са данни от ЦРУ. Ние изчезваме с 9 /девет/ човека на час. Няколко пъти задавах питания, блиц въпроси към министър Калфин. Говорим за пакет от мерки, които ще подпомогнат демографската политика в България, но нищо реално не се прави в момента. Единствената реална демографска политика в момента минава през тези недостатъчни 35 /тридесет и пет лева/ за първо дете и 50 /петдесет/ лева за второ дете. Това, което направихме с данъчните облекчения по време на гласуването на Бюджета за 2015 г. е недостатъчно. Даже, облекчение в порядъка на 1,60 /един и шестдесет/ лева на месец, смятам че е срамно за едно българско семейство, което отглежда детето си в България. Молбата ми към вас е да погледнете с разбиране на това предложение. Не го правим от евтин популизъм, а смятаме, че е редно. Лично аз, като общественик се занимавам с този проблем от 2010 г. – събирах подписи като председател на младежка организация, внасях ги в НС, но без резултат. Ние искаме тази пари да бъдат стимул за раждаемост, а не социална помощ. Това е основната идея на нашия законопроект и ще Ви бъда благодарен, ако точно вашата комисия го подкрепи.
Не мога да се съглася с позицията и становището на министър Калфин по отношение на моето предложение и това на колегите от „Атака”. По отношение предложенията на „Атака”, Министерство на труда и социалната политика отхвърля предложените изменения с мотивите съдържащи се в чл. 14 от Конституцията на Република България, че семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото. В същото време Министерство на труда и социалната политика не подкрепя предложената от мен ревизия за предоставяне на месечни помощи за отглеждане на дете с аргумента, че семейното подпомагане в България се основава на принципа, че основната отговорност за отглеждането на децата е на родителите и семейството. Смятам, че това противоречи на Конституцията на Република България и трябва да се подходи с разбиране кьм родителите в България – те да имат някаква държавна помощ, пък била и тя 35 /тридесет и пет/ лева.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Уважаеми г-н председател, дами и господа, г-да народни представител, колеги, представители на неправителствените организации и гости, улеснен съм от това, че Вие предварително разполагате със становищата по двата законопроекта и затова ще акцентирам върху някои важни неща казани от вносителите.
Относно законопроекта, внесен от Волен Сидеров и група народни представители. Беше споменато много точно, че той се внася за втори път и той не беше подкрепен от Министерството на труда и социалната политика, не може да бъде подкрепен и в сегашния му вид, тъй като той няма промени в неговите същностни текстове, принципи и философия. За нас като държава-страна по редица международни договори от една страна и от друга страна в изпълнение на Конституцията на Република България считаме, че не може и не следва да се въвеждат дискриминационни принципи при ползването на определени права. В конкретния случай основната философия на законопроекта предвижда въвеждането на ограничителен критерий при ползването на права, а това е свързано с възраст и поради тази причина ние не можем да го подкрепим. Успоредно с това обаче бих искал да отбележа, че съгласно действащото законодателство, както и задължения произтичащи от международни договори, по които Република България е страна, всъщност правото да се получава определен вид подкрепа е наличието на дете. И в този смисъл, ако бъде приет законопроекта, то тогава ние бихме лишили детето от адекватна подкрепа, само защото то се е родило в семейство или се е родило от майка, която не е навършила определен възрастов праг. Отбелязвам, че в действащото българско законодателство не фигурира минимална възраст за раждане на дете. Поради тази причина въвеждането на допълнителни елементи би довело до пряка дискриминация. Независимо от всичко, което изказах до момента, ние от Министерство на труда и социалната политика, както и всички Вие, не бихме имали позитивно отношение към феномена „деца раждат деца”. Ние изцяло се солидализираме с вносителите само върху този аспект, който касае търсене на мерки за предотвратяване на ранните бракове и ранните раждания, но считаме, че мерките в тази област не могат да бъдат изчерпани единствено и само с изменения в Закона за семейни помощи за деца. Считаме ме, че този феномен има и други измерения и решението, преодоляването на този феномен би бил единствено и само с общите съвместни усилия на различни системи като здравеопазване, образование, разбира се социалната система и икономиката, въобще с обединените усилия на неправителствения сектор и медиите.
По отношение законопроекта внесен от г-н Стефан Кенов и група народни представители. Отново отбелязвам, че това е законопроект, който по философия прилича на множество законопректи внасяни в течение на годините именно по тази тема. Именно по тази тема и по Закона за семейни помощи за деца бих искал да отбележа, че многократно Конституционният съд се е изказвал, произнасял с определени решения и може би няма случай, в който да има определяне на някоя от неговите разпоредби за противоконституционна. Само бих отбелязал, че в представянето на законопроекта вносителя каза, че става дума за добавки. Всъщност след създаването и влизането в сила на Закона за семейни помощи за деца вече не се говори за добавки, а става дума за семейни помощи за деца, като основна цел е подкрепа на семействата за отглеждане на децата в семейна среда. Такава е насочеността на цялата философия на законопроекта. Той предлага три вида помощи – помощи за бременност, помощи за раждане и помощи за отглеждане на дете. Тези помощи биват най-общо два вида – еднократни и месечни и от друга страна предоставяни с или без доходен критерий. Онези от тях, които имат отношение, но не се изчерпват само с такова предназначение, които имат отношение към стимулиране раждането на деца –са освободени от доходен критерий. Разбира се, израза на специалната загриженост на държавата по отношение на децата с увреждания също е намерила своята материализация в прилагането на месечни добавки и помощи, които са без доходен критерий за децата с увреждания. Така че от тази гледна точка, законопроекта предвижда отпадането на доходния критерий, но той го предвижда само за една месечна помощ. В този смисъл той не би постигнал целите, които преследва. Успоредно с това обаче по начина, по който беше развит и представен от г-н Стефан Кенов, законопроекта не предлага това, което сподели народния представител. Става дума за единствено и само за въвеждането на по-висока помощ за отглеждане на трето дете. Останалите детайли не са елемент на законопроекта и те не са предложени като такива и това е следващото наше съображение. Законопроектът, ако бъде приет във вида, в който е предложен, т.е. с отпадането на доходния критерий само за месечната помощ за отглеждане на деца до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст би довел до едно допълнително нарастване на допълнителните средства в бюджета на Министрество на труда и социалната политика с почти 253 000 000 /двеста петдесет и три милиона/ лева, защото целевата група, която би попаднала в рамките на този законопроект би била доста по-голяма от тази, която бе цитирана. Това са средства, които не са обезпечени през тази бюджетна година в бюджета на министерството. Независимо от това само за ваша информация бих споделил, че в рамките на бюджета на министерството този закон и всички мерки, които са предвидени по него съставлява 57% от всички средства в бюджета на министерството.
БИСТРА ЗОГРАФОВА, ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Благодаря за това, че Вие търсите становището на специализирания орган, който има компетенциите в областта на закрилата на детето по двата законопроекта. Само образно искам да посоча, че председателят на Агенция за закрила на детето може да бъде наречен „пазителят” на Конвенцията на ООН за правата детето, която ние като държава сме ратифицирали и следва да я спазваме. И в тази връзка Вие може със собствени догадки да достигнете, какво е становището на Държавната агенция за закрила на детето.
По отношение на първия законопроект, внесен от г-н Волен Сидеров и група народни представители, становището на Агенция за закрила на детето е, че така предложените мерки биха довели до неравнопоставеност и дискраминационни отношения спрямо тази група деца, които са имали шанса в живота си да бъдат родени от непълнолетни майки. Децата не могат да носят отговорност за поведението на своите родители, още повече, когато и тези родители са непълнолетни или малолетни, за съжаление в някои случаи, сами понякога не носят отговорност за своите действия. Считаме, че с приемането на подобно предложение социалния проблем сред тази група би се задълбочил и това не би довело до решаване на социалния феномен „деца раждат деца”. Мерките и програмите, които следва да бъдат приложени са в съвсем различни сфери – здравна, образователна, социална и само ако се работи в тази посока може да бъде преодолян феномена.
По отношение на другия законопроект, внесен от г-н Стефан Кенов и група народни представители, Държавната агенция за закрила на детето принципно подкрепя предложението като мярка, която е в подкрепа на българските семейства, които отглеждат сами децата си при съответното съображение изразено от нас, че преценката и възможността подобна мярка да бъде поета от държавния бюджет и да бъде обезпечена е в компетентността на Министерство на финансите.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Обобщавам – от Министерство на труда и социалната политика – и двете становище са неудовлетворителни.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Министерството не подкрепя и двата законопроекта.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: В становището на Агенция за закрила на детето има нюанс. Не подкрепя законопроекта, внесен от г-н Волен Сидеров и група народни представители. Принципно подкрепя законопроекта, внесен от г-н Стефан Кенов, ако са налице необходимите финансови средства. Т.е. предложението е добро, но вече има думата финансовия министър.
БИСТРА ЗОГРАФОВА, ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Да, принципно подкрепяме предложените изменения, тъй като са в интерес на децата, но ние не можем да направим преценка за възможностите за обезпечение на тази мярка. Не е в кръга на нашите компетенции.
НИНА НАЙДЕНОВА, СЕКРЕТАР КВДМС: Представям становището по предложените законопроекти на Омбудсмана на Република България - г-н Константин Пенчев.
По отношение на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и № 454-01-49, внесен от Стефан Кенов и група народни представители на 20.11.2014 г., изразявам следното становище:
Със законопроект № 454-01-11 от 27.11.2014 г. неоснователно се ограничава възрастта на лицата, които имат право на семейни помощи за деца. Безспорно явлението на деца, раждани от деца, е неприемливо от гледна точка на българското общество, но съществуват други възможности, по пътя на които държавата би могла да намери начин за неговото ограничаване, а не чрез въвеждането на дискриминационен подход в законодателството.
Законопроект № 454-01-49 от 20.11.2014 г. предвижда разширяване на кръга от лица, имащи право на семейни помощи, като така изменя правната им природа на помощи като ресурс, предоставян от държавата на лица, намиращи се в по-неблагоприятно положение от останалите. Бих подкрепил подобна промяна в подхода и предложеното измененеие, ако е възможно поемането на тези разходи от държавния бюджет .
ИВАН ДИМИТРОВ: Резултатът е същия, становищата са почти същите както и на предишните обсъждания. Според нас внесения от нас законопроект, който за всички е краен, би осигурил тези средства, които липсват за всички. Ние ще осигурим средствата за мерките предложени във втория законопроект. Всички не са съгласни с явлението деца, раждани от деца. Ние казваме, че това се е превърнало в един бизнес, от който се възползва определена прослойка от населението – те не работят, не се и опитват да си намерят работа, защотго разчитат на тези помощи. По този начин бюджета на България не само няма да стигне, но няма да може и да се вдигне за някои министерства. Защото е налице законен начин от някои за източване бюджета на страната. Не може дете, което само не може да се грижи за себе си да гледа новородено, да няма работа и да разчита само на тези помощи. Според признати статистики България е на първо място в Европа по получаване на помощи за три деца – 1000 /хиляда/ евро. Има семейства с над 10 членове на семейството. Това не се отнася само до определени етноси и религии, а за всички граждани. Единственото, което ние предлагаме е праг от 18-годишна възраст за раждане на дете, тогава когато самия той е способен да се грижи за себе си. Държавата години наред не полага усилия в тази посока. Предложете Вие нещо, което да спести пари на държавната хазна.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Уточнявам какво точно обсъждаме – става дума за достъп до права. Ние от Министерство на труда и от държавните институции не можем да направим компромис с достъп на права единствено и само на база спестявания. Категорично отбелязвам, че мащаба на явлението, така както си го представят различните организации, различни обществени кръгове и различни обществени слоеве се разминава с ползващите правата по този закон, към които е насочен законопроекта на г-н Волен Сидеров и група народни представители. Конкретни цифри – за предходната 2014 година 4 769 /четири хиляди седемстотин шестдесет и девет/ са лицата, които са подпомогнати по реда на този закон за тази възрастова група, която е обект на законопроекта, от тях 1307 /хиляда триста и седем/ са тези, които не са навършили 16-годишна възраст. Това е статистиката, която показва хората, които реално са ползвали тази помощ. Категорично искам да развенчая мита, че някой получава 1000 /хиляда/ евро на месец от семейни помощи за деца. Такава хипотеза не съществува. Преди време беше излязло едно изследване съвместно с колегите от Агенция за социално подпопомагане и Държавна агениция за закрила на детето направихме анализ на тези предложения и се оказва, че в тази цифра са включени всички възможни еднократни месечни помощи, които би могло да получи едно лице. Но такава хипотеза не съществува. Помощите са еднократни и месечни. Месечни помощи, които да генерират такъв източник на доходи не е релевантен и разбира се в контекста на по-доброто, което можем да направим. Всички ние можем да направим много и това е в основата на дискусията. Ние в системата на Министерството на труда и социалната политика съзнаваме тази наша отговорност и провеждаме поредица от други мерки, които са насочени към този проблем– преодоляване на социалния феномен „деца раждат деца”. Изградили сме система от центрове за обществена подкрепа, които са за именно такава помощ – семейно консултиране, здравни консултации, ранна интервенция, превенция на изоставяния, работа с деца в риск. На територията на цялата страна функционират 106 /сто и шест/ такива центрове, в които малко повече от 4500 /четири хиляди и петстотин/ души получават определена подкрепа. Успоредно с това има и конкретни центрове за социална рехабилитация и интеграция на деца, които на територията на цялата страна са 36 /тридесет и шест/ и почти 1500 /хиляда и петстотин/ души са консултирани и се работи с тях. Успоредно с това развиваме един иновативен подход в областта на подкрепата на семействата с деца и в 69 /шестдесет и девет/ общини развиваме услуги, които са междусекторни, които са интегрирани - съчетаване на здравния, социалния, образователния и културния компонент в едно. Считаме, че по този начин можем по-адекватно да адресираме проблема.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: За мен така формулирания проблем „деца раждат деца” е изключително сложен въпрос за разрешаване. Колеги, пристъпваме към обсъждане на двата законопроекта.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: Не съм съгласен с аргументацията, с която г-н Стефан Кенов представи предложените от него изменения в Закона за семейните помощи за деца, а именно че средствата по сега действащия закон получават тези, които нямат принос в бюджета. Реално съм убеден, че няма човек в тази зала, който да не е притеснен от явлението „деца раждат деца”. Но ние трябва да работим с всички сили, за да може да се предотврати. Не е възможно да се предотврати на 100%, но поне то да бъде намалено до минимум. Не смятам обаче, че този феномен ще се предотврати чрез предлаганите разпоредби, които най-малкото са противоконституционни. Като юрист не мога да приема да подкрепя даден текст, който противоречи на най-важния закон в страната ни. При представянето на законопректа за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от Волен Сидеров и група народни представител бе представена една статистика за ранните раждания, от която се оставя с впечатлението, че икономиката на страната едва ли не зависи от тези средства и че държавата ще спести голям финансов ресурс. Отново да уточним цифрите – 4 769 /четири хиляди седемстотин шестдесет и девет/ са лицата получаващи помощите, които са под 18 години. Коректна ли е информацията?
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Общо по тази мярка лица, които са между 16 и 18 години са толкова, 1307 /хиляда триста и седем/ са под 16 години.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: Не можем да извършваме дискриминация спрямо детето – то не е виновно от какъв родител е родено. Остава въпроса - по какъв начин ще помогнем на този родител, пък бил той и под 18 години , ако му спрем тези средства. Как ще помогне тази мярка за интеграцията, образованието, въобще за нормален живот на децата в семейна среда. Така че ние трябва да се обединим около един мерки, които да са реални и насочени към прекъсването на този феномен „ранно раждане“, но не това е начина, който би гарантирал справянето с явлението. Напълно споделям становището от Министерство на труда и социалната политика и ако има предложения за ограничаване на явлението до поносими размери, с удоволствие ще ги подкрепим и работим. Но спирането на средствата не е ефективна мярка и аз лично няма да подкрепя законопроекта.
ГЕОРГИ БОГОДАНОВ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА: Ние обединяваме над 120 неправителствени организации в цялата страна, които работят директно с деца и семейства от различни етнически общности. Национална мрежа за децата и Република България, като ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на детето работим за изграждането на система, която да гарантира в максимална степен спазването на детските права у нас.
По отношение Законопроектът внесен от Волен Сидеров и група народни представители сме категорично против – лишаването на определени групи от населението от права не води до ефективни устойчиви резултати, а напротив е проява на дискриминация. В рамките на дискусията аргументите бяха изтъкнати, но искам да кажа още нещо, което е изключително важно и по този начин да отговаря на вносителите дали това е „бизнес”. Ако беше „бизнес” и то добър нямаше да имаме проблем с демографската криза в България. Проблемът, който стои пред всички – политици, гражданско общество и медии е свързан с липсата на здравно и сексуално образование в училищата. Насърчавам политическите партии да помислят по този въпрос, защото ранните бремености и раждания, както и ранните аборти водят до много сериозни проблеми свързани със стерилитета сред младото поколение. След това даваме пари за фонд „Ин витро” и т.н. Нашият апел като гражданска организация е да се насочат усилията към здравното и сексуално образование в училищата.
По законопроекта, внесен от г-н Стефан Кенов имаме идентично становище с Омбудсмана на Република България и Държавна агенция за закрила на детето. Ние принципно не харесваме подоходния критерий, което сме заявявали многократно. Има и други механизми, с които може да се отрегулира. Това е тема на друг разговор – как може да се премахне подоходния критерий. Какви други мерки трябва да има, които могат да заместят този механизъм.
ПЕТЪР БЕКОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: По отношение законопроекта на „Атака”. Първо ще споделя лична информация. Струва ми се, че понякога цифрите и статистиките не отговарят на реалността. И в момента поддържам практика като семеен лекар в Ихтиман. Вчера водих детска консултация – минаха 15 /петнадесет/ майки с деца, от тях 10 /десет/ бяха непълнолетни. Според мен не са толкова малко непълнолетните майки, но решаването на проблема чрез лишаване на децата от тези пари не е решение. Не съм съгласен с подобна мярка и съм категорично против законопроекта.
По отношения законопроекта, внесен от г-н Стефан Кенов. На предишното заседание на комисията, когато обсъждахме законопроекти за образованието, заявих че трябва да се следват някакви критерии. Като политик с дясна ориентация, смятам че делегираните бюджети трябва да вървят и в частните училища, както в държавните и не трябва да се правят разлики. Така според мен не трябва да се правят разлики и когато се дават семейни помощи за деца. Още повече взимам повод от мнението предоставено от Национална мрежа за децата, където са цитирани основни принципи залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно, че всички хора са равни пред закона, че е забранена всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят, етнически или социален произход, възраст или сексуална ориентация и т.н. В случая дискриминираме едни деца, защото родителите имат по-висок доход, което според мен също не е вярно. Друг е въпроса е, че ние вече сме приели държавния бюджет и най-вероятно не можем да си позволим тази година да направим промяна, но аз също заявявам подкрепа да няма подоходен принцип.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: В момента се занимаваме с едно следствие и проблема не е в това, което разглеждаме в предложените законопроекти. Аз не бих подкрепил и двата законопроекта. Проблемът е, че ние не осигуряваме на тези майки нито труд, нито добро образование и оттук идва целия проблем. Трябва да подходим сериозно и да действаме като превенция на този проблем, защото той наистина и много сериозен и България е на първо място в Европейския съюз по брой на непълнолетни майки. Първо трябва да обърнем сериозно внимание върху развитието на икономиката, образованието, спорта включително и именно оттам ще дойде превенцията, а не от законови разпоредби, които за мен са и изключително неразбираеми. Друг въпрос – защо се раждат деца от непълнолетни майки? Ние нямаме абсолютно никакво образование на тази тема, ние не го извършваме както трябва. По Конституция ние трябва да имаме степен на образование в държавата, а и това не се спазва. Няма нужда да крием, че голяма част от тези раждание са от една етносна група, но ни сме зарязали тези хора. Ние в голяма степен сме им обърнали гръб. Това е бомба със закъснител и към самия етнос и към цялата държава. Нека да сме сериозни към тази тема и да мислим как трябва да предотвратим това да не се случава. Разбира се, че детето не е виновно. Готов съм и искам да се дават пари, когато става въпрос за деца, за младежи, за спорт, за образование. Не подкрепям и двата законопроекта.
Законопроектът на г-н Стефан Кенов веднага се връзва с законопроекта, предложен от Волен Сидеров. Не казвам, че е популизъм, но, като дадем по 50 /петдесет/ лева ще се реши ли проблема с образованието, ще бъде ли превенция този проектозакон да се стимулира или да не се стимулира раждаемостта. Тези деца тогава ще започнат да раждат още повече. Ето защо не съм съгласен, мисля че не е сериозно, дори да го коментираме. Трябва да се замислим върху по-сериозни аспекти най-вече в образованието.
АТАНАС СТОЯНОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: Всички казваме важни неща и до голяма степен всички са верни. Полезността на двата законопроекта провокират най-малкото дебат по един изключително важен въпрос. Оттук може би съзнателно избягваме факта, че този проблем на 99% касае една етническа група – ромското малцинство. Ако ние игнорираме този проблеми или само го дебатираме и се опитваме с палиативни мерки и на парче да решаваме една част от него трудно ще бъде решен и 20-30 години тази малцинствена група, вероятно няма да бъде малцинствена, а по-скоро друга такава ще отиде на нейно място. Проблемът е комплексен и държавата е големия длъжник, включително и ние. Именно заради това на база общ консенсус трябва да бъде създадена доктрина или стратегия. Няколко политически сили вече подготвят такава, а има и подготвени стратегии относно демографския срив. Колегите от „Атака” и БДЦ поне се опитват да направят нещо по своя си собствен начин, дори и да са популистки, дори и да не юридическо издържано, но в крайна сметка около тези сериозни проблеми трябва да има политика на общи усилия ориентирана към градивност и решения свързани с дългосрочна перспектива за разрешаване на демографския срив.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: След тази дискусия, смятам че се обединяваме като мислене относно двата законопроекта. Подлагам на гласуване двата законопроекта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
ЗА: 2 ГЛАСА;
ПРОТИВ 12 ГЛАСА;
ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ 5 ГЛАСА.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-49, внесен от Стефан Кенов и група народни представители на 20.11.2014 г.
ЗА: 6 ГЛАСА;
ПРОТИВ 5 ГЛАСА;
ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ 8 ГЛАСА.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Преминаваме към т. Разни.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ, ЧЛЕН НА КВДМС: В последно време се говори и пише в медиите, че се работи по нов Закон за спорта. Чувам в спортните среди, а и чух изявления от министър Кралев, че се работи по нов закон и след няколко месеца щял да бъде готов. Не съм наясно дали се работи наистина, но ако от Министерство на младежта и спорта са предприети мерки за изработване на нов Закон за спорта, смятам че би трябвало да подходим не директно с работа по неговата промяна. Преди това би следвало да се направи анализ на цялата правна рамка, която касае спорта изобщо - Закона, наредби, документи. Чрез този анализ ще стане ясно дали действително се нуждаем от нов закон за спорта, къде са тесните места, но преди всичко трябва да бъде много ясно изразена политическата визия за това какво очакваме да се случи в спорта, за да можем да направим нов закон. Преди да се предложи нов закон е необходимо, ние като политически орган да бъдем наясно с политиките, около които ще се обединим и тогава да дадем „зелената улица” на новия закон. Новият закон трябва да изрази новата визия и новите политики. Ако действително сме решили да правим съвсем нова, генерална политика да видим каква стратегия и виждания имаме за спорта. Тоест да извървим внимателно пътя до този продукт, защото може да се окаже, че не се налага да се правят промени в Закона за спорта, а само да се променят някои членове и наредби.
НИНА НАЙДЕНОВА, СЕКРЕТАР НА КВДМС: Уважаеми проф. Лилков, както предвижда чл. 27 /1/ на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и от забавяне в представянето на министър Кралев и политическия му кабинет на ресорната Комисия в Народното събрание, проф. Борисов одобри проект на дневен ред за 4 февруари 2015 г., в който т. 1 предвижда представяне на ресорсния министър и политическия кабинет на Министерство на младежта и спорта и т. 2 отговаряне на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията към министър Кралев и политическия кабинет. С Ваше разрешение можем да изпратим писмено предварително запитването Ви и на въпросното заседание да получите отговор.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Благодаря на докладчиците и на взелите отношение.
Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ
Стенограф:
Борислава Маева
27,924 знака
