Стенограма от съвместна работна среща в НСА, 19/03/2015

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта


ПРОТОКОЛ № 10


На 19 март 2015 г. (четвъртък) от 14.00 ч. в заседателната зала на Национална спортна академия „Васил Левски“, по инициатива на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при 43-то Народно събрание, се проведе експертна работна среща на тема:
„Необходими законодателни промени, свързани с провежданата политика на висшите учебни заведения за развитие на студентския спорт“.

В съвместната среща участваха:
проф. Вили Лилков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта;
Иван Чолаков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта;
Красен Кралев – министър на младежта и спорта;
проф. Николай Денков – зам.-министър на образованието и науката;
доц. Пенчо Гешев – ректор на НСА „Васил Левски“;
проф. д.н. Любомир Халачев – ректор на НАТФИЗ;
проф. д-р Любен Тотев – ректор на Минно-геоложки университет;
проф. Д-р Георгиев – ректор на Химикотехнологичен и металургичен университет;
проф. д.ик.н. Валентин Кисимов – заместник-ректор на УНСС;
проф. Йордан Иванов – Минно-геоложки университет;
доц. Златко Джуров – президент на Асоциация за университетски спорт „Академик“;
Иван Кутуев – представител на Националното представителство на студентските съвети в Република България.

Представители на спортни департаменти и катедри по „Физическо възпитание и спорт“ на висшите училища, както и много други, заинтересовани от бъдещето на университетския спорт.

ДОЦ. ПЕНЧО ГЕШЕВ, РЕКТОР НА НСА: Добър ден на всички! Като домакин на срещата се самоопределих и като неин водещ, за което проф. Лилков и г-н Чолаков нямат нищо против.
Както вече казах, НСА е домакин на срещата, постъпиха предложения от страна на преподавателите на спортни департаменти и катедри по ФВС на висшите училища, които са обединени в общо предложение. Има постъпило предложение за промяна, изменение и допълнение в Закона за физическото възпитание и спорт и от Асоциация за университетски спорт „Академик“.
Високото ниво на представителност на срещата е ясно доказателство за желанието на участниците за осъществяване на активен диалог. Давам думата на проф. Лилков за стартиране на дискусията.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Добър ден на всички! Уважаеми господа ректори, колеги и приятели. Настоящата среща се организира по инициатива на ръководството на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-то Народно събрание. Тя беше инициирана във връзка с две писма - от Асоциацията за университетски спорт „Академик“ и от Националното представителство на студентските съвети в РБългария, които засягаха проблеми на студентския спорт, а също така и предложения за промени в Закона за висшето образование и Закона за физическото възпитание спорта. Ръководството на Комисията решихме, да организираме среща, на която ние, експерти на КВДМС и представителите на висшите училища в България, да проведем дискусия по конкретни предложения, които ни бяха изпратени и да чуем и други предложения.
Всичко което се каже, предложи и обсъди на днешната среща ще бъде отразено в пълен стенографски протокол. На база този протокол, ние ще го разгледаме допълнително в Комисията и ще направим конкретни предложения до нашите колеги народни представители и, разбира се, заедно с Министерство на младежта на спорта ще вървим към оформяне на конкретни предложения, които да влязат като законодателни промени в Закона за висшето образование, Закона за физическото възпитание и спорта, и ако трябва и в някои други закони. Разбира се, че ще чуем и мнението на ректорите. Идеята ни е да направим така, че университетския спорт да получи нови възможности и да направим тези промени в законодателството, които да бъдат адекватни на новото време, новата обстановка.
Искам да подчертая, че това е нашата първа среща с една от спортни общности в България, а именно спортната общност на висшите училища. Това означава, че приоритет на Комисията за децата, младежта и спорта към 43-то Народно събрание е университетския спорт, защото и проф. Борисов, председател на Комисията, и аз, и много други колеги от Комисията имаме пряко отношение към спорта във висшите училища. Благодаря.
ДОЦ. ПЕНЧО ГЕШЕВ, РЕКТОР НА НСА: Предлагам да дам думата на вносителите на предложенията за промени, да ни ги представят. Заповядайте, доц. Джуров.
ДОЦ. ЗЛАТКО ДЖУРОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА АСОЦИАЦИЯ ЗА УНИВЕРСИТЕТСКИ СПОРТ „АКАДЕМИК“: Благодаря. Уважаеми проф. Лилков, г-н Чолаков, г-н министър Кралев, г-да ректори, уважаеми колеги. С много от вас присъстващи тук, през септември 2013 г. бяхме в Парламента на среща с двете комисии и тогава се постави началото на вижданията за университетския спорт. Как да бъдем съвременни, адекватни и какви да бъдат съвместните действия, за да има в България университетски спорт на високо ниво.
Ще си позволя, първо да изразя една моя позиция, която касае учебния процес, а именно – тези 240 часа, като база въобще на университетския спорт, за които се говори от дълги години. Това е първото нещо, което трябва да намери правилното, конкретното решение. АУС „Академик“ като многоспортова организация, която организира вътрешния и международен спортен календар на студентите, е това сдружение, което позволява ние да членуваме в международните структури FISU и EUSA, както и да направим всичко онова, което е по световните стандарти, за да можем да отговорим на тези изисквания, за да имаме наистина университетски спорт на високо ниво.
Разбира се, проблемите са много. Един от тези много сериозни проблеми е членството в нашата многоспортова федерация и това трябва да бъде уредено със съответните нормативни актове, за да може бъдещето да бъде по-различно от настоящето.
Преди няколко дни завърши Университетските зимни игри в Боровец, където 500 студенти проведоха три държавни първенства и съответните спортни дейности, които са достъпни за масовия студент-спортист. Моля, да дадете думата на генералния секретар на АУС, г-н Георгиев, който да Ви запознае детайлно с нашите предложения. Благодаря.
ЖЕЛЯЗКО ГЕОРГИЕВ, ЧЛЕН НА УС НА АУС: Благодаря. Уважаеми проф. Лилков, г-н Чолаков, министър Кралев, уважаеми г-н зам.-министър, уважаеми ректори, скъпи колеги. Ние сме предоставили писмено предложенията си, затова няма да ги изброявам, а ще ги обобщя.
Първата идея от предложенията на Асоциацията е, да се създаде отделна глава „Университетски спорт“ в Закона за висшето образование, в която да се регламентира точно статута на Асоциацията и начина за членство в нея. Обяснили сме вариантите как трябва да се създаде университетския спортен клуб, как той да бъде член на Асоциацията, как да бъде осъществена формата за сдружаване, фактически по този начин да се регламентира участието в състезанията, които АУС „Академик“ провежда. Това което е важно и искам специално да го изтъкна е в точка 9, а именно – тези клубове, по този начин имат право да кандидатстват по допълнителни програми към министерствата и общините, като по този начин ще подпомагат дейността на висшите училища, ще могат да получават държавна подкрепа, да ползват общински и държавни спортни обекти и съоръжения, всъщност да доразвиват спортно-състезателната дейност в университетите.
Другата част с предложенията на Асоциацията е свързана с финансирането АУС „Академик“. В момента финансирането се извършва по бюджетна програма „Спорт за учащите“ към Министерство на младежта и спорта. Тя е с бюджет 250 000 лв. Ние сме една от четирите организации участващи в тази програма, чрез проект. Тези 250 000 лв. са крайно недостатъчни за развитието на университетския спорт. 250 000 лв. е бюджета на програмата, а Асоциацията за 2015 г., получава 153 000 лв. по проект, който е защитен в министерството.
Нашата идея е, ако е възможно, да бъде финансирана Асоциацията, в размер не повече от 1% от предвидените в бюджета за спортни средства, тоест, ако приемем, че бюджетът на министерството е 66 000 000 лв., на Асоциацията да се отпуснат 600 000 лв. Говорим за бюджет, който да финансира абсолютно всички прояви на Асоциацията, тъй като ние имаме международна дейност. Тази година има две Универсиади. Както споменах, на приключилата зимна Универсиада участвахме с четирима състезатели и четирима треньори, а предстои лятната, която ще се проведе в Гуанджу, Корея, което също е много скъпо мероприятие. България винаги е участвала в такива състезания. С тези пари (155 000 лв.), за които кандидатстваме по проект, ние няма как да участваме на толкова много международни състезания, в които трябва да участва България.
Тъй като тази програма е с точно определен бюджет (250 000 лв.), предлагаме, ако може да се излезе от рамките на тази програмата или да се увеличи бюджета ѝ.
Другото ни предложение е: участието на Световни студентски игри и Световни първенства, да се дофинансира чрез допълнителни тиражи на Българския спортен тотализатор. Има такава възможност, проведени са разговори в тази посока.
Това са предложенията на Асоциацията. Благодаря.

ПРОФ. АНДЖЕЛИНА ЯНЕВА, ДИРЕКТОР НА ДЕПАРТАМЕНТ СПОРТ НА СУ: Колегата Георгиев, общо взето каза какви са проблемите. Лично ние, от Софийския университет, сме изпращали писма до Министерство на образованието и науката и Министерство на младежта и спорта, за това какви предложения имаме във връзка с проблемите на студентския спорт. Естествено, че всичко опира до финансиране и спортна база. Това са двата основни проблема. Академичната автономия в нашия университет създава проблеми относно това нашите студенти да спортуват, така както е регламентирано в Закона за физическото възпитание и спорт, тъй като в Закона за висшето образование няма препратки към Закона за физическото възпитание и спорт, и съответно университетските академични среди не се съобразяват с него.
Това са основните проблеми – спортната база и финансирането, особено по Постановление на Министерски съвет № 129, което не е променяно от 2000-та година. Определените в него минимални диференцирани парични средства за физическо възпитание и спорт, са крайно недостатъчни и не са съобразени с изискванията на новото време. Нашето предложение е – средствата да бъдат процент от минималната работна заплата за страната, за да може тази субсидия, която малко или много помага на университетския спорт, да се актуализира непрекъснато. Знаете, че лицето на университетския спорт, всъщност са представителните отбори на университетите и участието им на университетските първенства. Както знаете, тези първенства се възстановиха от няколко години и това има значение както за акредитацията, така и за престижа на самия университет. Затова е добре, да се помисли по този въпрос и действително да се даде възможност на университетските спортни клубове да участват в такива програми, които предоставя Министерство на младежта и спорта, както да речем, предоставя такива на спортните клубове, които участват в държавните първенства.
Както знаете, Софийският университет няма спортна база. Това е най-големия проблем. Добре е, Асоциацията за университетски спорт да има спортна база, където да провежда всички спортни събития. Сега тя прескача от университет на университет, където има възможност и така най-много натоварва, съответно НСА, която е домакин на почти всички първенства. Идеята за Пловдив е добра, но въпреки всичко е свързана с повече разходи за университетите, тъй като повечето са в София.
Давам думата и на другите колеги, за да кажат за своите проблеми. Благодаря Ви.
ПРОФ. ЙОРДАН ИВАНОВ – МГУ, ПРЕДСТАВИТЕЛ НА СПОРТНИТЕ ДЕПАРТАМЕНТИ И КАТЕДРИ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В СОФИЯ: Уважаеми г-н министър, уважаеми зам.-председатели на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, уважаеми господа ректори, уважаеми колеги от спортните департаменти и катедри, уважаеми студенти, драги гости.
Първо искам да благодаря за дадената ми възможност като говорител-координатор да обобщя, да анализирам и да синтезирам почти всички предложения, които бяха направени чрез Асоциацията за университетски спорт, чрез работната среща, която проведохме в Камчия. Благодаря, защото сега му е времето, уважаеми колеги! Защото колеги, такава Комисия, представляваща ни в Парламента, скоро няма да имаме. Най-академичната игра – баскетболната, е представена в Комисията. Проф. Лилков, г-н Иван Чолаков – баскетболисти, проф. Борисов – висок като баскетболист и играещ като баскетболист. Благодаря на проф. Лилков, с който работим по доста отговорни национални проекти, смятам, че ще направим нещо сериозно, голямо и отговорно. Наистина, засега парата отива само за свирката на локомотива. Посока има, но няма попътен вятър.
Станах прав, защото при такава аудитория в нашата Алма матер, повечето от тук присъстващите са завършили Национална спортна академия, са загрижени по един толкова изключително дълбок, актуален и социален проблем, касаещ целева група от 300 000 човека – млади български граждани. Знаете, че армията ни е 28 000 души, полицията са 200 000 души, учителите са близо милион, ние сме 300 000-на армия от млади, активни хора, които утре ще бъдат елита на българската нация.
Ще си позволя едно отклонение, уважаеми г-да ректори, към Вас най-вече. Онзи ден слушах министър Москов. Слушайки го, се притесних и излязох тревожен от данните, които той представи. Министър Москов каза, че няма по-трагични данни за здравословния статус на младите хора, на нацията ни. Петстотин болници, от които седем нови. Преди няколко дни бях в Онкологията, имаше операция на студент.
Уважаеми колеги, в Македония, за един мандат построиха 500 зали, в Румъния – 1000 зали за един мандат. Ние построихме една зала. Аз се радвам, че я има, но щях да бъда още по-радостен, ако бяха 30 зали във всички академични центрове. Защото работим при изключително трудни и екстремни условия – няма го третия час по спорт, няма я българската казарма, има конкуренцията на висшите училища, хроничните заболявания при студентите са над 30%, демографския срив е огромен. Огромен! И по-добре да правим висшисти, отколкото рецидивисти. Не се притеснявайте, че има 56 висши училища и 26 колежа. Ще работим с младите хора, но трябва да създадем необходимите условия и възможности.
Говоря с патос, уважаеми дами и господа, защото става въпрос за нацията ни. Генералната цел, която ние си поставяме, е здравния статус, физическата дееспособност и изграждането на качества, за да живеят тези хора здравословно. Няма къде да го научат, освен в часовете и предмета „Спорт“. Ако няма оптимален тренировъчен, състезателен учебен процес – тук говорим абсолютно напразно. Целта не е да направим две Универсиади, състезания за дърпане на въже, бране на миди. Не е това целта! Пирамидата е срутена, системата е прегрята, тя е пред разпад.
Министър Кралев е спортен човек и специално му благодаря за неговата сентенция, а именно: „Спортът не само купи, медали и точки. Медалите са важни, но здравето на нацията е по-важно“. Тук трябва да пипнем най-осезателно. Защото с 66 млн. лв., от които 3 млн. лв. за масов спорт, извинете, но с толкова пари не се прави политика.
Трябва субординация между двата най-важни закона за нас – Закона за физическото възпитание и спорт и Закона за висшето образование. В момента университетите работят по Закона за академична автономност и Законът за физическото възпитание и спорта не се спазва и на 2/3 по отношение на часовете и хорариумите. Статутът на българския преподавател е сринат! Не навсякъде, разбира се, и тук е мястото на благодаря публично на проф. Тотев. Благодаря Ви, проф. Тотев! Ако ние не вземем мерки да се оптимизира системата, да се положи здрав темел долу, на цялата пирамида, няма да има никакви резултати занапред.
Затова ще си позволя, уважаеми колеги, да предложа промени в Закона за физическото възпитание и спорт. В него трябва да има отделна глава, защото с два члена и осем алинеи не можем да обхванем целева група от 300 000 души. Организация, управление, мотивация, нагласи, натоварване, структура – да не изброявам колко катедри има и колко работещи хора има – близо 500 човека има в нашата преподавателска, научна гилдия.
Член 1, визирам чл. 25 и чл. 26 от Закона за висшето образование. Той визира сроковете и кредитите за различните степени на обучение.
Физическото възпитание и спортът във висшите училища са неразделна част от обучението на студентите под формата на задължителни и факултативни занимания през целия период на обучение, с минимален хорариум на задължителни занимания от 60 часа годишно за студентите, които се обучават за придобиване на образователно-квалификационната степен „бакавалър“ и 60 часа годишно за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по чл. 42, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за висшето образование.
Чл. 1, ал. 2. - НОВА Учебните програми по физическо възпитание и спорт да се разработват в съответствие с профила и спецификата на висшето училище и професиограмата на студентите.
Колеги, дайте да станем по-модерни. В Минно-геоложкия университет имаме „Пещерно дело“, „Скално катерене“, „Туризъм“. Първият защитил дисертация на тема професиограма във висшето училище, седи до мен – д-р Спас Ставрев, който казва какви качества трябва да имат студентите и в колко спортни дисциплини да ги обучаваме – 10-, 12 социално значими функционални спортове. Не е необходимо в Минно-геоложкия университет да имаме спортна дисциплина „стрелба с лък“, защото нямаме нужда от такива дисциплини. Излизайки от академичната скамейка са необходими да бъдат овладени значими спортове, които да обслужват професионалния и социален статус на българския студент. По три вида спорт във висшите училища.
По чл. 1, ал. 3 – оценъчната система. Знаете, че сега в много от висшите училища няма оценка. На пръсти се броят ВУЗ-те, които имат оценка. Тя е стимулираща оценка, независимо от това дали е текуща или годишна. Колегите нямат оценка. Господа ректори, защо няма оценка? Нали сме предмет с кредит, с оценка, със заверка. Няма ги оценките. Някой ще каже, сега за оценките ли се хванахте. Да! Оценката е елемент – структуроопределящ функционален елемент.
Предлагаме следната промяна в чл. 1.3 от ЗФВС. Оценъчната система за проверка и оценка на знанията и уменията на студентите по дисциплината „Физическо възпитание и спорт“ се определя от висшите училища в съответствие на чл. 44 и 44а от Закона за висшето образование, за да се получи истински, академичен предмет, чрез Закона за висшето образование.
По чл.1.4 от ЗФВС. Учебно-тренировъчната и състезателната дейност във висшите училища се осъществява от катедрата (департамента) по физическо възпитание и спорт в рамките на спортното усъвършенстване, включени в учебния процес (задължително или факултативно), и от университетските спортни клубове. Тук ще бъде разковничето на дискусията. Как да гарантираме спортно усъвършенстване в обществената структура, как да е припозната от ректорите, как да се описва като натовареност и как да вдигнем статута на българския преподавател, за да бъде той стимулиран да работи. Защото, ако не работим с представителните отбори, ако махнем групите по спортно усъвършенстване, българският преподавател ще изгуби квалификацията си, специализацията си, своята пряка професионална дейност. Макар че работата с профилираните групи, с групите по спортология, лекциите по спортен интелект и т.н., са изключително важни за здравния статус на хората.
По чл. 1.5. Висшите училища осигуряват възможности за съчетаване на учебно-тренировъчната и състезателната дейност на изявени студенти спортисти с изискванията на учебния процес.
Това са облекченията, които благодарение на ректора на МГУ, ги вкарахме в Правилата за учебната дейност. Имаме и статут на студента-спортист, чрез който му се разшава да посещава 30% от лекциите, перманентна сесия, индивидуални планове.
Чл. 1.6. За изявени студенти-спортисти висшите училища да могат да определят специални стипендии. Този член се запазва.
Чл.1.7. Промяна. С решение на Академичния съвет във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийски игри, универсиади, световни и европейски първенства. Тук да отпадне, че министърът на физическото възпитание и спорта го предлага. Академичният съвет да решава. Няма защо да натоварваме министъра с несвойствени задачи – министърът да предлага на Академичния съвет.
Второ направление – Предложения за промени в Закона за висшето образование.
- Да се разработи и приеме система за финансиране на учебно-спортната дейност в системата на висшето образование, като например процент от държавната субсидия за ВУ, процент от събраните такси за обучение.
- Министерството на образованието и науката и Националната агенция за оценяване и акредитация да разработят система за контрол по изпълнението на Закона за физическото възпитание и спорт, относно минималния хорариум на задължителните занимания от 60 часа годишно за студентите, които се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и 60 часа годишно за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“.
Уважаеми колеги, много голям проблем е този за контрола. Кой контролира изпълнението на това изискване? Господа ректори, трябва да има Инспекторат - независим одитен орган в Министерство на образованието и науката, иницииран от и включващ членове от Министерство на младежта и спорта.
- Да се запише в Закона за висшето образование, че учебната дисциплина „Физическо възпитание и спорт“ се провежда в задължителна форма на обучение, с минимален хорариум от 40 часа годишно и завършва със заверка на всеки семестър, годишна оценка и натрупване на кредити. Това ще ни даде статут на Катедри.
- Годишната учебна заетост на щатния научно-преподавателски състав във висшите училища в момента включва:
аудиторна заетост – изнасяне на лекции, провеждане на упражнения, теоретично-образователни курсове, учебни практики, лекционни курсове, които да бъдат 15-20% от общия хорариум, близо до 40 часа.
извънаудиторна заетост – семестриални, поправителни, държавни и конкурсни изпити, ръководство на дипломанти, докторанти, рецензиране и други. Тук да се добави – спортно усъвършенстване. Това предлагаме, какво ще се приеме е вашето право.
Към извънаудиторната заетост на преподавателите по спорт, поради спецификата на дисциплината „Физическо възпитание и спорт“, може да се включат спортното усъвършенстване и спортно-подготвителната дейност. Това са учебно-спортните лагери и курсове със студентите от представителните отбори на университетите и целеви групи – профилирани, ЛФК и други. Така спортно-състезателната дейност се регламентира в рамките на университета и ще бъде много по-лесно да се регламентира.
Тоест, както каза и проф. Стати Статев, ако искаме да бъдете истински академични катедри, ще трябва да го приемем в Закона за висшето образование.
- Създаване на нормативна база за учебната заетост на преподавателя по физическо възпитание и спорт във висшето училище, формираща се от аудиторна и извънаудиторна заетост. Приемане на статут на преподавателя по физическо възпитание и спорт.
- МОН подпомага и може да съфинансира финалните състезания от държавния спортен календар, международни прояви, както и да стимулира чрез допълнителни награди.
- Да бъде приет статут на студента-спортист и да бъде уточнен начина и формата за отпускане на спортни стипендии, съобразено с Наредбата за таланти от Закона за физическото възпитание и спорта. С излязлото съвсем наскоро Постановление на МС № 46/06.03.2014 г., в допълнение на ПМС № 90, от тази година в Минно-геоложкия университет, вече имаме четири стипендии такива. Чист спорт и то за немалко пари. Колеги, дайте да го използваме
- С решение на Академичния съвет във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства и универсиади, но извън утвърдения прием по реда на Закона за висшето образование.
- Да се добави член в ЗВО - „За подпомагане и реализация на учебно-тренировъчна и състезателна дейност във висшите училища, могат да се учредяват Университетски спортни клубове по ЗЮЛНЦ. Академичният съвет припознава и взима решение за партньорството и вида на взаимодействие с Университетския спортен клуб“. Това, ние сме го направили в Минно-геоложкия университет - имаме представители на студентите, двама членове на Академичното ръководство, технократи, бизнесмени. Спортният клуб функционира като смазана машина с Академичното ръководство.
- Взаимодействие между Университетския спортен клуб, катедрите (департаментите) по физическо възпитание и спорт и висшите училища да се регламентира в отделна Наредба към ЗВО.
- В ръководството на клуба се включват представители на органите за управление на висшето училище (Академичен съвет, Факултативен съвет, Съвет на департаментите), представител на Студентския съвет, изявени студенти-спортисти, преподаватели от катедра „Физическо възпитание и спорт“, настоятели и технократи.
- Да се създаде регистър към МОН на създадените Университетски спортни клубове.

Трето направление – Предложение към МОН за промени в ПМС № 129. Г-н Лилков каза, че парите не бива да следват студента, но трябва да видим дейностите, да направим първо календара и тогава да видим какво финансово обезпечаване ни е необходимо. Аз съм напълно съгласен с него, обаче работейки в този аспект, анализирайки нейната проблематика и характеристики, бих предложил чисто математически:
- Значително да се увеличат диференцираните парични средства по ПМС №129, а именно – опредените 3 (три) лева за спорт на студент на година да се увеличат на 7 (седем) лева на година, тоест да стане 3% от минималната работна заплата за всеки един от тях, което е равно на 10 (десет) лева. Ако ги сметнем, това са доста пари – близо 2 млн. лв., без частните университети. Да не обидим някой, но всъщност това е дискусионен въпрос. Ще получават ли частните висши училища субсидия от държавата? Колко, как и защо? Дали ще припознаем всички като български и ще им даваме ли възможност за държавна дотация?
Също така, да се разработи критерий за оптималното им разпределение между университетите и контрол за правилното им изразходване.

Четвърто направление – Други искания за подобряване и развитие на университетския спорт в Република България.
- Изграждане на многофункционална спортна зала в Студентски град, София за нуждите на университетския спорт.
Г-н министър, в Студентски град нямаме зала! Едната я дадохме за волейбола. Зала „Триадица“ я спасиха от реституция – това е едно голямо постижение, че остана в семейството, но както знаете от 54 ВУЗ-а в Студентски град, само 10% имат добра база. В Благоевград имат една от най-модерните бази, специално благодаря на колегите, че работят по този начин. Студентите на Техническия университет водят часовете си при нас, в Минно-геоложкия университет. Това е проблем. Залата е уникална, но все пак е построена през 1977 г., и от тогава до сега не е пипана. Държавата нехае. Всички стоим и чакаме нещо или някой, да дойде и да я ремонтира. Ако трябва да организираме извънреден тираж на тотализатора. Нещо трябва да направим.
- Да се регламентира стопанисването, използването и разпореждането на материалната база – публично-частно партньорство. Това да стане или към новите Закон за висшето образование и Закона за физическото възпитание и спорта, или с изменение на старите.
Трябва да си уточним взаимодействието спортна база-университет. Как да бъде - с договор ли, безвъзмездно ли, какви дейности, възмездно ли, защото ние изготвяме спортен продукт, изнасяме го на пазара и се възпроизвежда нашия спорт с името на нашия университет. Ако ние не го направим, да си ходим – оставаме на Академията да си прави състезания. Трябва да дадем възможност на ВУЗ-те да работят, да функционират, а не да бъдат „скопени“ органи, които само да стоят и да разпределят.
- Да се провеждат специални тиражи на Спортния тотализатор, с цел укрепване, развитие и модернизация на студентската спортна база.
- Начинът и формата на финансово подпомагане на многоспортните университетски клубове да се съобрази с:
• брой студенти-спортисти;
• брой отбори в Държавния спортен календар;
• класирания;
• реализация на учебния процес по спорт;
• спортно-масова дейност.

- Да се извърши цялостно проучване и да се направи експертна оценка на всички структурни и функционални елементи на подсистемата:
• материална база;
• преподаватели – брой, статут, квалификация;
• спортни клубове и нормативна база във висшите училища.

Това са предложенията на департаментите и катедрите по физическо възпитание и спорт на висшите училища в София. Бях изчерпателен. Това са предложения, ако има нещо, може да ги дискутираме. Благодаря Ви.
ДОЦ. ПЕНЧО ГЕШЕВ, РЕКТОР НА НСА: Благодаря, г-н Иванов. Емоционално и богато изказване, разбира се, и много съдържателно. Колеги, заповядайте.
ПРОФ. ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ, РЕКТОР НА НАТФИЗ: Колеги, позволих си да взема първи думата, за да внеса в тази много навременна и важна дискусия един допълнителен елемент, който, струва ми се, също трябва да се има предвид. Явно, през последните години съм пропуснал някакъв кръг от тези дискусии, поради много причини. Една от тях, със сигурност е това, че става дума за университети, в които има много възможности и съответните катедри, а в нашите малки Академии – Консерваторията, Художествената и НАТФИЗ, такива катедри няма, а и не може да има.
Но аз искам да Ви помоля да върнем малко назад разговора. Изказвам се не само като ректор, а и като човек, който е спортувал активно и имам представа какво значи да спортуваш. Подготвяйки се за днешна среща, направих проучване – колко спортисти от НАТФИЗ се занимават професионално със спорт. Като казвам професионално, имам предвид да е започнал в пети клас и да е спортувал някакъв спорт активно. Ами, тъжна работа. По-малко от 10%.
Точно Вас няма какво да Ви убеждавам, че човек на 20 години трудно може да се научи да спортува активно. Трябват големи усилия. Прегледах Закона за предучилищното и училищното образование и в него няма нищо за спорт. Всички ние тук, си спомняме, че още от първи клас ни каниха да спортуваме. Спортните ръководители на дружествата посещаваха училищата и ни подканяха. И поради тази причина, ние всичките спортувахме и не беше нужно да се взема специално решение в Закона за висшето образование, за да стане страхотен баскетболния отбор в Строителния институт, сега университет, или да се развива атлетиката в МЕИ. Естествено е, защото хората си спортуваха.
Това което казвате е много правилно, но аз мисля, че даже и да се удовлетворят всички искания, пак няма да постигнем желаното, ще има неудовлетвореност – при нас е по-малко с 10%, при колегите пък от Софийския университет въобще няма спортна база. С кого ще спортуваме?
Говоря за масовия студентски спорт. Оставам настрана университетите, които по правило трябва да участват наши студенти и, дай Боже, да печелят медали. С кого да спортуваме, като те идват от училище без спортни навици. На какво да го учим – на гимнастика, на плуване? От тези двадесетина студенти, които намерих в НАТФИЗ, има 7-8 души, които цял живот карат ски и продължават да си карат. Има няколко души, които се занимават активно с бойни изкуства и двама-трима и това е. И те въобще не питат за закона. Те просто знаят къде да отидат и какво да направят.
Затова искам да върнем разговора малко назад и да кажем – добре, ние ще се опитаме да направим нещо, евентуално за базите, обаче какво получаваме от училищата. Защото, ако ние сега, веднага не положим усилия като университетски ръководители, Парламент, министерства, да вкараме още от тази спорта в училищата от първи клас, ние напразно си говорим. Правилно е да няма студент, който да има диплома за бакалавър или магистър и да каже, че не иска да се занимава със спорт. Абсолютно съм съгласен. Но това не става само с Постановление на МС. Смятам, че ние трябва да направим тази връзка, макар че не ни е работа. Уважаеми колеги от основното образование, какво правите Вие, за да може от студентите, които влизат, да има поне 40%, които са спортували. И тогава ние ще им дадем и бази и зали, въобще, каквото трябва. Това е пропуснатия разговор, според мен. Студентите трябва да спортуват, трябва да им се дадат възможности във вид на цялата материална база, която беше, ще си позволя думата „окрадена“ от системата на висшето образование. Пропусна се възможността тази прекрасна околност в Студентски град да се направи спортна за цяла София. В Студентски град живеят 100 000 млади хора. Без да вкарваме спорта в университетите, даваме ли им възможност те да спортуват активно в тази база, или не. И те ходят по кръчмите и заведенията. Това, според мен, е основата на разговора. Това че може да вземе решение в закона и да се увеличат от три на седем лева субсидията е прекрасно, но не съм сигурен, че така ще се реши въпроса.
ПРОФ. АНДЖЕЛИНА ЯНЕВА, ДИРЕКТОР НА ДЕПАРТАМЕНТ СПОРТ НА СУ: Извинете, г-н Халачев, действително има проблем с възпитаването на спортни навици при децата още в основното и средното образование, но не е само това. Знаете, че там основно е свързано с база. Но мисля, че ние сме последната спирка за нашите млади хора, за да не забравят, че трябва да възпитат и своите деца да спортуват. И именно това е нашата мисия в департаментите по спорт – да мотивираме нашите студенти да спортуват. Въпреки че нямаме спортна база, въпреки че автономията на академичната общност не дава възможност на всички студенти да спортуват, въпреки всичко това, нашата мисия е да ги мотивираме с идеята да спортуват, да се научат да спортуват, да придобият тези качества, които само спортът дава - дисциплина, отговорност, здраве. И най-вече да възпитат своите деца да обичат спорта. Мисля, че тази въртележка трябва да се завърти. Независимо от това, че има грешки в долните степени на образование, ние сме последната стъпка, която да научи студентите за ползите и предимствата на спорта и те да предадат на децата си.
Доколкото знам, Спортната академия е отворена в събота и неделя и всички студенти могат да спортуват. Не смятам, че ние караме студентите да ходят по кръчми, за съжаление, те сами отиват. И ето това е въпрос на нашата работа, работата на спортните педагози в университета – да ги накараме да заобичат спорта, да им дадем възможности организирано или самостоятелно да го практикуват, тогава ще сме изпълнили задачата си. Благодаря.
ПРОФ. Д-Р ЛЮБЕН ТОТЕВ, РЕКТОР НА МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИВЕРСИТЕТ: Уважаеми г-н министър, г-н зам.-министър, г-да депутати, колеги и гости. След патетичната реч на моя колега, проф. Йордан Иванов, нямам какво повече да допълня по отношение развитието на студентския спорт в МГУ. Но искам да взема отношение за цялостната картина.
Г-н Халачев, действително Вие, както и Софийския университет, нямате възможност да развивате спортна база. Да, има пропуски за развитието на спортни навици в началното и средното образовани, но сега говорим за спорта във висшите учебни заведения. Но ние, във висшите учебни заведения сме длъжни да създадем условия на тези хора, които не са научени да могат да спортуват. Да ползват фитнеси, игрища, съоръжения, въобще цялата база, която има. Вие нямате, но в МГУ, НСА и в много други университети – има.
Ще повдигна и един друг въпрос, свързан със спортната база. Един стадион, който стои между Минно-геоложкия университет, Химикотехнологичния университет и Техническия университет, в момента пустее, защото е даден на „Спортна София“, а те нито го използват, нито ни го дават, за да го ремонтираме. Има възможност да се създадат и да се използват по целесъобразност много терени на територията на Студентски град. И всичко е въпрос на организация, а не само на пари. На организация и желание на хората в спортните катедри в университетите, да правят така, че да заинтригуват студентите, да ги накарат да обичат спорта и да спортуват. Няма да коментирам това, което се случва в нашия университет. Имаме базата, имаме катедрата – работим добре. Но на другите места, ако няма подходящи условия, хората от съответните катедри могат да потърсят и да използват бази на други места. Така че всичко е въпрос на организация, а не само на пари. Разбира се, те не са без значение, но „Насила хубост не става“. Благодаря.

ПРОФ. Д-Р СТОЯН ИВАНОВ, РЪКОВОДИТЕЛ НА КАТЕДРА „СПОРТ“ ПРИ ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ: Благодаря. Позволете ми да изказа мнението на нашата академична общност. Тази инициатива на постоянната Комисия за децата, младежта и спорта при 43-то НС, е изключително навременна, полезна и може да бъде с решаващо значение за развитието на студентския спорт. Благодаря и на министър Кралев, че присъства на тази среща, както и че в негово лице, ние ще имаме поддръжник на всичко онова, което си струва да бъде направено в студентския спорт. Благодаря и на НСА, която отново е мястото си, когато се решават важни проблеми на студентския спорт. Преди да изкажа мнението си, се обръщам се към участниците на срещата, да се придържаме към темата поставена в обявения дневен ред.
Огромен проблем е взаимоотношението Университетски спортен клуб-Университет. Това, според мен, е разковничето на всичко онова, което ще развърже развитието на студентския спорт. Разговарял съм с много ректори на висши училища, които изразяват мнението, че те биха искали, но не могат да финансират Университетския спортен клуб, тъй като той е самостоятелно юридическо лице. Затова предлагам.
Да се запише изрично, че висшето училище финансира Университетския спортен клуб изграден към него, а Университетския спортен клуб се отчита за дейността си пред Академичния съвет на висшето училище.
Мисля, че и двете страни – и Министерство на младежта и спорта, и Министерство на образованието и науката, ще са удовлетворени от това, че тази дейност е от университета, в името на университета и за доброто на студентите. Този текст, според мен, категорично трябва да бъде записан.
По отношение на Асоциацията за университетски спорт. Лично аз, а и университета, който представлявам сме едни от учредителите на тази асоциация. И ми е болно, че като Асоциация, тя все още не успява да приобщи към себе си всички висши училища активно да членуват и работят за успехите на Асоциацията, а това е едно от призванията ѝ. Това до голяма степен се дължи и на факта, че самата Асоциация, според мен, трябва да си постави конкретно и реално – какво точно трябва да осъществява, каква е дейността ѝ. Даде се пример преди малко – състезания по теглене на въже, спускане по пясъка и т.н. Не, не е това. Според мен, статутът на многоспортова федерация, задължава Асоциацията да работи за високо спортно майсторство, което ще ни представлява в рамките на международната студентска асоциация – FISU.
Да не подценяваме, уважаеми колеги, универсиадите – те са много значими спортни събития. Видяхме какъв огромен световен и обществен престиж имаше зимната Универсиада в Казан. Защо ние ще участваме със състезатели, които не са успели на Световното първенство, хайде да ги изпратим на Универсиадата да донесат на федерацията някакви точки. Не! Ние трябва да настояваме, на Универсиадите да участват подготвени спортисти, които да се представят не високо спортно равнище. И това трябва да бъде една от основните задачи, даже бих казал основната задача на Асоциацията за университетски спорт. А за така наречения масов спорт, или спортът за всички, ние ще го решаваме по места, заедно с университетските представителства.
Асоциацията за университетски спорт е въвела ограничения, според които на състезания могат да участват спортисти-студенти до 28 години. Уважаеми колеги от Асоциацията, не трябва да има ограничение. Във FISU да има, но висшите училища в България сме изправени пред демографска криза – имаме все повече и повече студенти, които са на значителна възраст, тъй като няма възрастови ограничения кой може да бъде студент. Защо да го ограничаваме да участва в спортния живот на университетите? Това също трябва да отпадне и да се даде възможност, който има студентски права да участва в състезанията, както каза и проф. Халачев, той спортува, независимо от това, че е над 28-годишна възраст.
Отправям предложение към представителите на Министерство на науката и образованието и към министъра на младежта и спорта.
В Закона за физическото възпитание и спорта и в документите на министерството, са заложени задължителни 240 часа за спорт за ОКС Бакалавър. Но в Правилника, някой си позволил, и аз предлагам да се издири този човек, е пропуснал да упомене, че тези часове са разпределени по 60 часа годишно за целия период на обучение. И сега някои ректори на висшите училища, включително и на нашето, с което лично аз и моите колеги не сме съгласни, тълкуват, че тези 60 часа са за целия 4-годишен период на обучение. Е, може ли, с база от над 3 млн. лв, ние да осъществяваме някаква дейност само с 60 часа. И тук съм категорично за това, че тези часове трябва да се дадат на студентите, защото те все още, освен образователен процес, ние с тях осъществяваме и възпитателен процес. Ние възпитаваме у тях отношение към спорта, което остава за цял живот.
Последно предложение – да се изгради Координационен съвет, в който Координационен съвет за студентския спорт, да влязат представители на Министерство на младежта и спорта, Министерство на науката и образованието и Националното представителство на студентските съвети, за да може този орган да координира, съгласува и уточнява някои детайли по политиката на всички министерства, агенции и други държавни обществени институции. Благодаря.
ДОЦ. ПЕНЧО ГЕШЕВ, РЕКТОР НА НСА: Благодаря. Давам думата на министър Кралев да вземе отношение по повдигнатите досега въпроси.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Колеги, аз се радвам, че дискусията придобива такъв характер. Особено съм удовлетворен от последното изказване, защото вчера имах възможност да изразя пред Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, категоричното становище на министерство, че реформа в българския спорт е необходима. Тя включва и промени в Закона за училищното образование, и в Закона за висшето образование. Води се дискусия между двете парламентарни комисии и двете министерства и всички са съгласни, че трябва да се обърне специално внимание на третия час по физическо възпитание и спорт, така че децата да получат необходимото внимание и подготовка по време на средното си образование. Включително ще настояваме тренировките и заниманията в училищата да се водят от дипломирани треньори и учители от първи до четвърти клас, защото знаем, че там се правят най-големите пропуски. Знаем, че повечето часове се използват за допълване хорариумите на началните учители и ние няма да отстъпим от позицията си, че заниманията по физическо възпитание и спорт трябва да се водят от специализирани преподаватели.
В Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г., основен приоритет на Министерство на младежта и спорта е ново законодателство за осъществяване на реформа в системата на спорта. В тази връзка се разработва и нов Закон за спорта. Приоритет на реформата е регламентирането на спортната дейност във висшите учебни заведения.
Какъв следва да е правния статут на спортните клубове към висшите учебни заведения – самостоятелни юридически лица или просто административна структура без самостоятелна правосубектност. По този въпрос работната група по Закона за физическото възпитание и спорта, в момента извършва сравнителен правен анализ, за да се установи има ли аналогични модели и практики, а така също анализира какви законодателни изменения са необходими в Закона за висшето образование, с което да се даде правна възможност спортните клубове към ВУЗ, да бъдат финансирани от самите висши училища.
В новия Закон изрично би могло да се посочи, че за създаване на спортен клуб се дава правна възможност като учредител да бъде включено и висше учебно заведение. В допълнение, по този начин ще се диференцира участието на висшето учебно заведение в професионалния спорт, участието в националните и международните университетски първенства.
На следващо място, работната група при министерството анализира възможността спортните клубове към висшите учебни заведения пряко да членуват в съответните национални федерации по съответните видове спорт.
Предложението на Асоциацията за университетски спорт „Академик“ е алтернативно. Всички студентски спортни клубове да членуват само в АУС и да могат да участват само в студентските първенства по различните видове спорт. Аналогичен модел на предлагания от АУС съществува и в други държави на Европейския съюз, но там общонационалната организация „Студентски спорт“ има статут на самостоятелно юридическо лице, което е особен вид търговско дружество, в което имат право да членуват само лицензирани учебни заведения, но не и спортните клубове към тях.
Визията на Министерство на младежта и спорта относно финансовото подпомагане на студентския спорт следва да бъде свързано с подпомагане изграждането на спортни съоръжения и бази, предоставени за ползване на висшите учебни заведения за тренировъчно-състезателна дейност. Нещо повече. Финансирането на подобен род дейности следва да се извършва след представяне на съдържателни проекти, подкрепени с дългосрочни планове за управление и поддръжка на спортните съоръжения, респективно на обосновка на разходите за обучение на кадри, строга отчетност и финансов контрол на разходваните средства.
Концепция на министерството е че, физическото възпитание и спорт във висшите училища е неразделна част от обучението на студентите през целия период на обучение, с минимален хорариум от 60 часа годишно. Това е идея, която министерството подкрепя, тъй като се вписва изцяло в политиката на министерството за насърчаване на населението, особено на младите хора да увеличават своята физическа ангажираност и култура. Висшите учебни заведения да определят формата – редовна, задължителна или факултативна, по която да се реализира тази ангажираност на студентите с физически занимания и спорт. Този избор трябва да се направи с оглед на материалната база, с която разполага висшето учебно заведение, за да се постигне максимален ефект от прилагането на подобна мярка. В тази връзка - създаването на привилегии, касаещи приема в съответния ВУЗ, предоставяне на стипендия за обучение на изявени студенти-спортисти следва да бъде дело на самото висше учебно заведение, а не следва да бъде материя, с която да се ангажира Министерството на младежта и спорта.
Ясно е, че имаме проблем със спортната инфраструктура във висшите учебни заведения. Ясно е обаче също така, че е много трудно поддържането и изграждането на подобни зали. Искат се и още зали, да но поддръжката е много трудна и не е ясно дали самите учебни заведения биха могли да се справят. Давам един пример от град Варна. В моята гимназия, Английската гимназия във Варна, беше построена с общински средства прекрасна зала по американски модел - с трибуни за публика, годна за провеждане на всякакъв вид състезания, въобще, многофункционална. Училището обаче не успя да ѝ осигури заетост и да се справи с поддръжката, и я върна на общината. Тоест не е достатъчно само да искаме спортна инфраструктура, важното е и да подсигурим състезания, трябва да осигурим заетост, така че тя да се издържа сама.
ПРОФ. ЙОРДАН ИВАНОВ – МГУ, ПРЕДСТАВИТЕЛ НА СПОРТНИТЕ ДЕПАРТАМЕНТИ И КАТЕДРИ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В СОФИЯ: Слаб мениджмънт, слаби специалисти. Дайте я нас, Минно-геоложкия университет, за да я разработим.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Точно така. Най-големият проблем относно спортната инфраструктура в момента е, че в България няма образовани, лицензирани спортни мениджъри. Спортни мениджъри, които да менажират не само спортни клубове, а да могат да менажират и спортни съоръжения. За да може зали като „Армеец“ или един стадион като националния, да не стоят празни. В момента, правителството инвестира огромни средства, за да ремонтира още зали – реновираме залите във Варна, Пловдив, Русе, Бургас. ОК, залите ще станат, но няма да имат заетост. След това – броят на състезанията ще бъде един и същ и тези средства, които влизат за тези прояви са едни и същи. И вместо да бъдат разпределени между две зали, сега ще бъдат разпределени между пет, а издръжката ще нарасне пет пъти повече. Тоест, искайки още спортна инфраструктура трябва да сме много внимателни. И това което искаме е, да дадем възможност на висшите учебни заведения да инвестират в изграждане на подходяща база. Ясно е, че повечето нямат необходимите средства в бюджета си, пък и правно основание. Частните университети имат по-гъвкава финансова политика, имат възможност да инвестират средства. Затова искаме да дадем нормален статут на студентските спортни клубове – те да бъдат самостоятелни юридически лица и тези висши учебни заведения, които могат да си позволят да издържат такива клубове – да го направят. Защото по този начин могат да се привлекат и професионални спортисти, може да се използва за повишаване имиджа и рейтинга на ВУЗ-а, както се прави в САЩ и Западна Европа. Това е една възможност, която искаме да предоставим на ВУЗ-те, и аз съм категоричен, че ще борим за това в законодателната програма. Да, пак казвам, спортната инфраструктура е приоритет. Защото, ако няма къде да спортуват младите хора, дори и да искаме да ги накараме, дори ректорът да „отворен“ към спорта - няма ли база, няма как да се случи. Знам, че бюджетите са ограничени, но с каквото можем, ще гледаме да помагаме. Има спортна база на държавата, на общините, и чрез този Закон искаме да регламентираме нещата така, че висшите учебни заведения при облекчени условия да могат да ползват тези спортни съоръжения, за да развиват спортните им клубове нормална дейност и да има равнопоставеност между всички останали спортни клубове в страната. Благодаря Ви.
ИВАН КУТУЕВ, ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НПСС: Уважаеми министър Кралев, уважаеми зам.-министър проф. Денков, уважаеми преподаватели, уважаеми студенти, уважаеми народни представители, уважаеми ректори. Не на последно място, но завършвам с Вас, защото по моему и в духа на изказването на проф. Халачев, в момента студентския спорт е оставен на вашите плещи. Говорим за университетските спортни клубове – ние студентите ги подкрепяме и с двете си ръце, но аз ще си позволя да хвърля фокуса върху тези 90% от студентите, които така или иначе няма да стигнат до състезания от Държавния спортен календар, но искат да спортуват. И в духа на изказването на проф. Халачев ще кажа: За да имаме университетски спорт, ние преди всичко трябва да имаме спорт вътре в университетите. Казано по студентски, в университета има спорт, ако ректора е пич и спортен човек. Ако той не е спортен тип, слага една тенис маса и една дъска за шахмат – и всичко приключва.
Уважаеми проф. Денков, днешната среща протича повече по посока на Министерство на младежта и спорта. Но истината е, че студентския спорт и университета със своята автономия, е пряко свързано и е под шапката на Министерство на образованието и науката. Аз обръщам внимание на тези 90%, впрочем, в момента ние правим статистика за това какви спортове има в университетите в страната. Положението е много зле. Ние, студентите искаме да спортуваме и не ни интересува какви са преподавателите, или спортната база. Не е честно спрямо нас, когато се запишем в даден университет, да не можем да играем волейбол, лека атлетика, плуване и т.н. Ние не искаме това да го правим на професионално ниво. Ако искаме да го правим на професионално ниво, има професионални спортни клубове, има спортни федерации, където за олимпийските и неолимпйските спортове има финансиране. Пък и самите клубове, с изключение на София, но всички общини имат допълнително финансиране към съответните спортни клубове.
Моля, в новия Закон за висше образование, акредитацията и категоризацията на университетите да бъде обвързана с предлаганите спортни дисциплини от университета. Това ще даде допълнителна тежест и на самите университети. Тази обвързаност да се реализира по законов ред, без да се намесваме в университетската автономия, защото това е нещо много деликатно.
Следващата седмица, от Националното представителство на студентските съвети ще изпратим до двете министерства, предложения от 35 Студентски съвета. Като например – да се определят 20 приоритетни спорта за страната от социално значение, от които университетът да може да предлага поне пет или седем. В момента има университети, които не предлагат нито един от тези пет или седем спорта. Тук не говорим за пари. Ако дотук говорихме за едни 600 000 лв. за университетски спорт, които аз също подкрепям, но те трябва да дойдат на един по следващ етап. Защо да даваме едни 600 000 лв. още сега, когато студентите на местно ниво не спортуват. При нас, в Национална спортна академия, както и в няколко големи университета в страната, спорта е много добре, но в останалите? Акредитираните университети в България са 51, в над 25 от тях спортът не е на необходимото ниво.
Обръщам внимание на това – нека да дадем възможност на студентите да спортуват. Самият университет, по ПМС № 129, получава по 3 лв. на студент, отделно от тях получава много други финансови средства, с които може да подсигурява спортна дейност в университета.
Няма как да не обърна внимание и върху квалификацията на преподавателския състав. Завършвайки Национална спортна академия много малка част от нас се реализираме. Има университети, където човек завършил един вид спорт или педагогика на обучение по физическо възпитание и спорт, преподава пет или шест вида спорт. Това също не е университетски спорт. Не искам да взимаме copy-paste от американски, великобритански или други страни с висока успеваемост на студентския спорт. Нека на първо време поне да подсигурим качествена услуга, а за да я имаме трябва да имаме минимално квалифициран преподавателски състав, с професионална направление по вид спорт в съответния спорт и поне 5-7 значими спорта.
Това е разковничето на студентския спорт – студентите да спортуват в самия университет. Университетският спорт започва преди всичко със спортуване на местно ниво, напълно аматьорски и масово. Дали след това те ще участват в състезания от Държавния спортен календар на дадена федерация не е толкова важно. Важното е, студентите да имат възможност да спортуват, а след това, който желае да се занимава професионално със спорт. Благодаря Ви.
ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Искам да започна с това, че дискусията е изключително важна и интересна, мненията са различни.
Опитвайки се да бъда кратък, веднага ще кажа, че на 100% се присъединявам към това, което каза министър Кралев, защото е хубав знак и означава че гледайки в една посока, можем и да работим в една посока.
Това което малко ме притесни от началните предложения и бих искал да му обърна внимание е, че твърде много се говореше за задължения. Задължение за еди-колко си часа, задължение да се изпълни от студентите. Аз имам деца над 20-годишна възраст, и знам че всяко нещо, когато им се представи като задължително, моментално предизвиква реакция, всъщност, точно това да не е нещото, което искат да направят. Мисля че това е естествена реакция на младостта. И от тази гледна точка, всички ние, които сме тук днес, трябва да видим не как да го направим задължително, а как да го направим интересно. И от тази гледна точка, аз ще разделя дискусията на няколко компонента, защото те са много различни.
Първият компонент е: Има ли подходящата база, подходящите зали, и това което каза министър Кралев, според мен изчерпва най-важната тема тук. Въпросът е много повече организационен, отколкото въпрос на финансиране от гледна точка на това как по най-добрия начин да използваме базата, как това което е запустяло да се намери подходящото му финансиране, за да може то да влезе в действие и да бъде използвано по най-ефективен начин.
Вторият компонент е: Задължителното финансиране на спортните дейности, което идва от Министерство на образованието и науката. Ще чуя от вас какво не изпълняваме в това отношение. Въпросът е актуален, разбира се, добре е финансирането да бъде повишено. Нужди от повишено финансиране има навсякъде. Мога много да говоря - колко е недофинансирана науката, колко е недофинансирано образованието в определени дисциплини (инженерни, природни), така че нужда от финансиране има навсякъде и Министерство на образованието и науката ще направи всичко възможно то да се увеличи.
Влизайки в министерството, това което се вижда веднага е, че на много места финансирането не се използва по най-ефективния начин. И проектирано вече върху днешната ни дискусия, за мен стои с пълна сила въпросът – когато се дават тези три лева, които искаме да станат седем лева на студент, ние знаем ли как се използват тези пари по най-добрия начин. Отчетно ли е ректорското ръководство пред студентите, пред Министерство на образованието и науката, използват ли се те по най-подходящия начин от гледна точка на интересите на студентите. Това е което в момента аз не знам. И това е нещо, в което трябва да потърсим още повече резерви, за да видим къде стигат и къде не стигат парите, така че да знаем защо искаме субсидията да се увеличи от три на седем лева и по какъв начин тези седем лева ще бъдат използвани за полза на студентите, а не за полза на преподавателите, в най-общия смисъл.
УЧАСТНИЦИ В ДИСКУСИЯТА, ГРУПОВО: Не може да говорите така. Има обвинение към преподавателите ли? Без подписите на Студентския съвет, не може да мине нито един проект. Има пълна отчетност.
ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Не го казвам като обвинение. Казвам го напълно конструктивно. Това което мога да кажа е, че голяма част от студентите, дори когато имат възможност да използват тези спортни часове, за съжаление не ги използват. И ние трябва да видим какви са резервите. Като например: кои са интересните спортове, кои са по-удобни за студентите от гледна точка местоположение на базите, тоест резервите, които могат да се използват наред с увеличението на средствата. Това беше моята идея в случая, а не да обвинявам този или онзи, че не си е свършил работата.
Последното, което искам да кажа се отнася до американските университети, американската система. Много рядко, гледайки рекламите на висшите ни училища, виждам спортната база, спортните активности да бъдат една от дейностите, които да привлекат студентите. Това също трябва да бъде част от нашата обща картина – как и по какъв начин да вкараме спорта като част от рекламата на висшето училище.
Това е, с което искам да завърша. Пак казвам, не разбирайте моите реплики като критика към този или онзи, разберете ги като част от един поглед, който идва от другата страна, от гледна точка на организацията във висшето образование. Дълбоко съм убеден, че предложенията дадени в началото, твърде много бяха насочени към това какви са задълженията, а доста по-малко бяха насочени към това как да го направим по-интересно за студентите. Според мен това е правилната посока.
ПРОФ. Д-Р АТАНАС ГЕОРГИЕВ, ЮЗУ: Уважаеми г-н министър, уважаеми г-н зам.-министър, уважаеми г-да зам.-председатели на Парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, уважаеми г-да ректори, драги колеги.
Уважаеми проф. Денков, въобще не обвинявам вас. Повод да взема думата е факта, че пред тази аудитория, пред Алма матер на българския спорт, съм казал нещо, което искам да го повторя пред вас. Ние тук сме една голяма общност, едно голямо семейство от хора, посветили живота си на физическото възпитание и спорта и не мога да приема думите на доц. Румяна Коларова, която каза на служебния министър на младежта и спорта, олимпийски медалист, легенда на българския спорт - Евгения Раданова, че според нея учебния предмет по физическо възпитание и спорт в българското училище, трябва да бъде закрит. Това е повода за моето изказване. Веднага искам да направя уговорката, че не критикувам вас. Най-малко вас, защото за първи път Ви виждам. Мога да критикувам единствено и само себе си, за това че не съм си свършил работата, според възможностите, които съм имал, когато съм бил на някои отговорни държавни постове.
На 25 септември 2013 г. в зала „Изток“ на Народното събрание се проведе подобна среща, обаче с участието на председателите на двете Комисии – проф. Ваня Монова и Христо Монев. От Министерство на образованието и науката имаше само главен секретар. Тогава казах следното: Ако бяха изпълнени законовите разпоредби на чл. 14, ал. 3 и на чл. 21, ал. 5, тогава тази среща в зала „Изток“ нямаше да бъде проведена. Защото в чл. 14, ал. 3 се дава реда, разбирайте Наредба, в която министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на младежта и спорта, казва по какъв начин се създават многоспортовите университетски спортни клубове, а в другия член, който споменах регламентира по какъв начин се създава многоспортната Асоциация.
И когато проф. Мариана Георгиева попита защо клубовете на Национална спортна академия не членуват в АУС към датата 25 септември 2013 г., аз обясних, че те нямат никакъв интерес да членуват, защото те като клубове по лека атлетика, борба, бокс и т.н., над 20 спортни клуба, които са в Национална спортна академия, получават пари от федерациите, от министерството и те имат интерес да бъдат членове на федерациите, а не на АУС.
Убедено твърдя, че в Министерство на образованието и науката няма нито кадровия потенциал, нито желанието да организира и провежда както трябва учебния процес, затова се обръщам към министър Кралев, който няколкократно показа, че има желание да промени нещата. Какво трябва да се направи?
Първо. По чл. 25, ал 1 се казва точно 60 часа годишно. Преди беше 240 часа. Ние го променихме, защото ректорът на УАСГ каза: „Нас това не ни засяга, ние готвим „магистър“, а не „бакалавър“. И тогава написахме – 60 часа годишно, което за ОКС „бакалавър“ означава 240 часа, а за ОКС „магистър“ - 300 часа за целия период на обучение. Само че, г-н министър, в Правилника за прилагане на закона, сякаш умишлено някой е написал 60 часа и забравил думичката – годишно. В резултат на това, аз бера срамът да слушам как нашия ректор говори за 60 часа за целия курс на обучение.
Г-н Халачев, тези текстове, които споменах преди малко – за третия час и за 240-те часове, бяха приети с ръкопляскания от всички народни представители. Само че проблемът не е само в спортната база. Действащата академичната автономия създаде условия за намаляване, а в някои ВУ за отпадане от учебните плановете на часовете по физическо възпитание. Задължителните занимания по този учебен предмет, като обем, форма и изисквания зависят изцяло от решенията на Академичните съвети. Базата се използва за други цели и само 2% от студентите спортуват, и то когато е свободна, а пък и предметът се изучава факултативно и няма подпис, няма оценка, няма заверка, така че студентите спира да ги интересува този предмет.Така че - нека да спазваме закона.
И още нещо. Съгласно чл. 50 от действащия закон, с решение на Общинския съвет на София, на вашите студенти могат да се предоставят безвъзмездно общински спортни съоръжения за провеждане на учебно-тренировъчна и състезателна дейност.
Г-н министър Кралев, по повод новия закон. Много от нещата, които казвате вече ги има като текстове, но никой не ги спазва. Ако трябва да има нов ЗФВС, то той трябва да регламентира теми като: публично-частното партньорство, треньорите, аматьорския и професионален спорт.
Благодаря. Призовавам всички тук, които милеете за спорта да направим нещо добро за младите хора в България.
(Бурни аплодисменти в залата)

ПРОФ. Д-Р СТОЯН ИВАНОВ, РЪКОВОДИТЕЛ НА КАТЕДРА „СПОРТ“ ПРИ ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ: Благодарение на тази среща, проблемът на г-н Халачев вече е решен. Вече има резултат от нашата работа. Неговите студенти ще спортуват в базата на МГУ.
ПРОФ. ВАЛЕНТИН КИСИМОВ, ЗАМ.-РЕКТОР НА УНСС: Уважаеми г-н министър, г-н зам.-министър, членове на Парламента, колеги-ректори, колеги, присъстващи в залата. Първо искам да изкажа похвала на Комисията към Парламента, че прави такава среща и се надявам да продължава, докато се вземат крайните решения. Това наистина е едно нещо, което води до развитие не само на университетите, а на нацията. Моля Ви, продължавайте в тази насока.
Относно направените предложения. Има няколко прекрасни неща. Естествено, ще кажа и за тази нова зала, която се предвижда. Относно насилието и броя часове. Да, за бакалавър трябва да има може би насилие, но не съм сигурен дали в магистърските занятия трябва да има задължителни занятия по физическо възпитание и спорт. Освен това, съвременните магистърски студенти са работещи студенти. Те са друга категория. Те не са като магистрите по наше време. Затова не съм убеден, че за тях трябва да има задължително 60 часа, но поне трябва да им се предоставя възможност да спортуват.
Относно стипендиите. От миналата година има едно Постановление, в което се казва, че за 5% от всички студенти, за свръх наука и за свръх спорт да се отпускат стипендии. Но като се отпуснат свръх спорт и свръхнаука, накрая не остава нищо за спорт. Наистина тези проценти са малко. Знам, че няма пари, но стои въпроса – дайте да дадем малко фокус. Фокусът може да бъде – да се даде малко повече на спортните стипендии.
Относно предложението за това спортните клубове да бъдат самостоятелни юридически лица. Ние в УНСС не сме на това мнение. Защото ако ние сме юридическо лице като университет и имаме още 20, или даже да е само едно юридическо лице като спортен клуб – това какво дава? Допълнителна администрация, допълнително счетоводство, допълнителни финансови проблеми как да си работим с парите. И от този момент стои въпросът – какво дава това юридическо лице? Единственото което дава то, е участие в държавните състезания. Моля Ви, махнете го това като изискване и нещата стават точни. Това е университет - студентът е горд, че учи в университет. Аз съм горд, че съм завършил Техническия университет, ама не защото съм бил член на някакъв спорт, не че съм спортувал– е да, спортувал съм, но това не е тази гордост. Всичко седи зад университета.
Така че, ние поддържаме една позиция. Не отделни юридически лица. Да, клубове, добре - дайте някаква форма на участие.
Тук се постави въпросът за тези 3 лева. Ама да дадем 5 лева, да дадем 7 лева... Извинете, това ми е хленчене. Това не е стратегическо мислене. Аз бих казал: Моля Ви, не ни давайте пари, защото така или иначе няма да ни дадете. След като слушам колко са парите за масовия спорт – няма да ни дадете парите. След като знам как ние в Ректорския съвет се чудим, дали ще ни дадат субсидията или няма, а камо ли да ни дадат още 2 или 5 лева.
Моля Ви, дайте ни възможност ние сами да си управляваме нещата. Нито един бизнес не се прави с готови пари! Не щем готови пари. Дайте ни възможност да си управляваме бизнеса. Дайте ни, отворете ни вратите, чрез публично-частно партньорство. Г-н Спас Ставрев знае много добре, че ние бяхме готови да разработим още площадки. Уникален университет сме. Имаме хубава спортна база. Моля Ви, в новия Закон отворете парите за публично-частно партньорство, защото чрез него ние можем да привлечем необходимите средства. Ние тръгнахме, но спряхме, защото ни спира Закона. Ние не искаме пари – дайте ни възможност да управляваме. И ние ще го направим!
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Само един коментар, ако ми позволите. По принцип, Законът за публично-частното партньорство не функционира в момента, защото не е съвършен. Ние затова имаме проблеми с реализирането на реконструкциите на спортните бази, на спортната инфраструктура, въобще. Така че ще се опитаме да го решим чрез нашия Закон за физическото възпитание и спорта.
Това което се опитвам да Ви кажа е, че ние не Ви задължаваме. Идеята не е да Ви задължим да създавате спортни клубове. Даваме една възможност, защото един спортен клуб, едно отделно юридическо лице дава възможност за допълнително финансиране, което няма да е само за университетите. Вдига качеството на тренировъчния процес, въобще дава едно преимущество. Но само ако искате. Някои университети, особено частните – искат да има такова правило. Така че ние даваме една възможност. Десет университета да се възползват, аз ще бъда щастлив от това. Ако останалите не искате, нямате възможност – не го правете. Участвайте си само в студентските състезания. Всеки университет, всеки ректор, всеки Академичен съвет си има автономност. Той си взима правото дали да се възползва от тази вратичка, или не.
Ние даваме правото самия университет да влага пари в спортния клуб, ако иска. Самият спортен клуб има право на отделна стопанска дейност, която да генерира приходи. Има правото си според различните видове спорт, Даваме Ви права! Аз искам само да Ви отворя една врата, а не да затворя друга, да Ви огранича, да Ви лимитирам или нещо друго.
ПРОФ. ВАЛЕНТИН КИСИМОВ, ЗАМ.-РЕКТОР НА УНСС: Но Вие затваряте вратата за държавните състезания.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Не е вярно – отворени са!
ПРОФ. ВАЛЕНТИН КИСИМОВ, ЗАМ.-РЕКТОР НА УНСС: Отворени са само за клубове, които са регистрирани като юридическо лице.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Ами да, иначе как да стане. Да се явяват сами ли?
Веднага Ви казвам, че има и друг вариант, който разглежда нашия екип. Няма никакъв проблем, чрез Закона за физическото възпитание и спорт, самите университети да получи статут на спортни клубове, да бъдат лицензирани от федерациите.
ПРОФ. ВАЛЕНТИН КИСИМОВ, ЗАМ.-РЕКТОР НА УНСС: Идеално!
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Но пак се лишавате от възможност за субсидии от програмата на министерството и от възможността за стопанска дейност. Анализираме двата варианта, но едното не изключва другото. Това искам да разберете. Това е нашето предложение – отварянето на една допълнителна врата за тези, които искат, без да ги задължаваме по никакъв начин, и без да затваряме други врати. Това е задачата ни.
ДОЦ. ЗЛАТКО ДЖУРОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА АСОЦИАЦИЯ ЗА УНИВЕРСИТЕТСКИ СПОРТ „АКАДЕМИК“: Уважаема академична общност, уважаема държава. Всички присъстващи тук сме вкарали много труд, много ентусиазъм, много желания, много амбиции, и тъй като сме спортни хора и не сме научени да губим, ситуацията в момента ни унищожава, защото това което се случва, както каза проф. Георгиев, се случва при всички колеги. Те са абсолютно обезверени, свили са се в ъгъла, и ако някой ни подаде и съвсем малко – ще е добре. И затова Асоциацията вкара тези предложения.
АУС „Академик“ е създадена преди много години и тя има лиценз от Министерство на спорта за многоспортова студентска федерация, която изпълнява задълженията на национално и международно ниво, под егидата на FISU и EUSA. Това са двете световни структури, които управляват университетския спорт, и нашия Устав, както казаха всички, е съобразен с тях.
Нашите предложения са в посока на това, което каза министър Кралев. Досега Законът ни задължаваше при нас да има юридически клубове – УСК, със съответната регистрация и всичко онова което имаше в Правилника и Закона, досега. И ние го изпълняваме. Докъде го изпълняваме? Ами дотам, че за да не обидим висшите училища, те участват в държавните първенства като висши училища, а не като клубове. Това е наше, вътрешно решение на АУС „Академик“. Аз лично не съм на позицията, че ние ще решим някой студент да участва.
Отговарям и на репликата, че ние налагаме възрастово ограничение. От 28 години, аз съм застъпник на това да няма такова ограничение. За мен това е недомислено, но най-силните спортове го подкрепиха, включително членове на Управителния съвет, които присъстват тук. Не че това е неразрешимо. Но това е най-малкия проблем. Досега ние сме изпълнили всичко, за което се говори. Има регистрирани 18 клуба. Те са регистрирани като такива, защото те ползват референции в т. 7, 8 и 9 от нашите предложения, които гласят така: Могат да бъдат финансирани от държавата, могат да бъдат финансирани и от нас – АУС „Академик“. Едновременно с това, държавните шампионати по алпийски дисциплини – сноуборд, ски бягане, които се проведоха преди няколко дни, в тези шампионати участват университети, ние награждаваме университети. Да, това е моя грешка и аз, като отговорен за тази федерация си нося съответната отговорност, но каквото и да направи държавата, аз се чувствам прав, защото сме допуснали правилното участие на университетите. И така трябва да бъде.
Това са двете основополагащи точки, по които трябва да се членува в тази федерация. Всички студенти трябва да имат право на национален спорт, всички студенти, които са подготвени трябва да отидат на международните състезания. Ще отворя една скоба. Нашата делегация за Испания и Словения беше от 23-ма човека. Поради това че изпаднахме в неподходящо финансиране в момента, защото държавата все още не беше започнала правилното управление на финансите, ние изпратихме, по указание на държавата – само медалисти. Не сме си „изсмукали“ нищо от пръста. Там отидоха хора, които донесоха медали за университетския спорт, не за АУС „Академик“.
Документът който вкарваме, и то за втори път, беше в много по-обемист вариант. И ако си поставите за цел да го прочетете, наистина бихте си извели много ценни и основополагащи действия за оттук нататък.
Предлагаме на Вашето внимание съкратения вариант, която говорим за основните неща – как ще се членува, какви са задълженията и какво трябва да прави АУС „Академик“. А той трябва да прави спорт на три нива – масов спорт, университетски състезания и международните ни участия.
Втори изключително важен момент е: - трябва да плащаме. Парите от държавата бяха 80 000 лв. и Министър Свилен Нейков спаси АУС. Вие знаете, че АУС беше тотално унищожен. Една година го спасявахме, втората година възстановихме държавните шампионати - 28 държавни шампионата правим вече, благодарение на всички вас. Тази година укрепихме структурите с техническите комисии за всеки спорт и всеки си е отговорен за спорта. На нас остава само това да управляваме правилно, така че студентите да участват.
Финансирането е отразено в няколко варианта, които смятам, че са коректни. Дирекцията към която сме ние, за съжаление, има много малък бюджет – 150 000 лв. Сами разбирате, че е почти невъзможно да се издържаме- ние нямаме офис, не можем да си го позволим. АУС плати на държавата стари задължения, в размер на 28 000 лв., защото предишното ръководство е наело офис, но не го е платило.
Това което предлагаме е адекватно към всичко онова, което искате, и то наистина дава формата как трябва да се направи университетския спорт. Доказахме го с вътрешни състезания, доказахме го с международни състезания. Ще отговоря на някои реплики в публичното пространство – какво общо имало АУС с медалите от двете зимни Универсиади. АУС „Академик“ е организирало участието, АУС „Академик“ е направило възможното тези студенти да получат нещо необходимо отгоре, надграждащо, за да бъдат полезни на България, а не на мен или на УСК.
В заключение. Доц. Гешов, вие спасихте АУС „Академик“ през последните три години. Нямаше да има състезания, ако НСА не беше с преференции към нашето участие. Държавата дава минимални средства, с които няма къде да отидем.
Уважаеми проф. Халачев, „Здрав дух в здраво тяло“ не се отнася само до студентите от Национална спортна академия. Вие подготвяте хората, които ни радват, които ще ни дадат настроение. Те трябва да имат визия. А за да имат визия, трябва да се занимават със спорт. Това важи за всички студенти. Не може да има адекватен млад човек, който да няма никаква двигателна култура. За това сме тук, затова сме събрали.
Университетския спорт може да бъде еталон на големия спорт, от който изпадат всяка година и попадат в университетите. Тези от елитните гарнитури-А, В и С на федерациите в дадената година не попадат, но те вече са студенти. Ние не трябва да ги лишаваме от възможност за подготовка. Има много студенти, които са готови за тези Универсиади, но ние винаги се ограничаваме само с медалистите, защото явно предварително не са предвидени средствата от т.нар. Дирекция, на която ние сме членове. Трябва да има подготовка за тези студенти. Ние такова финансиране нямаме. Къде ще насочите парите - дали към клубовете, дали към университетите, това няма никакво значение. Важно е да намерим формата, за да се случи.
Благодаря Ви.
ДОЦ. ПЕНЧО ГЕШЕВ, РЕКТОР НА НСА: Искам само да акцентирам върху нещо, което е заложено в предложенията, което вероятно ще реши въпроса за участието в Универсиадите и ще активира и ангажира повече дейността на федерациите.
Участието и класирането на Универсиадите да се премира, приравни, като участие в Европейско първенство, поне. Това ще стимули дейността и активността на самите федерации, а от там, те самите ще поемат финансовия интерес.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Нашите медалисти от последната Универсиада ще бъдат премирани. Подготвя се Наредба, с която то да бъде осъществено на практика. В момента не съм подготвен с точния текст, тъй като тече процес на съгласуване. Но Наредбата е изработена и медалистите ще бъдат премирани. Не знам дали ще бъдат премирани като за Европейско първенство, но ще бъде близко до тези параметри.
(Бурни аплодисменти в залата)

ДОЦ. ПЕНЧО ГЕШЕВ, РЕКТОР НА НСА: Давам думата на проф. Лилков за финални думи на нашата дискусия.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Благодаря. Както казах в началото, тази дискусия ще бъда протоколирана. Всяко изказване ще бъде прегледано внимателно и предложенията от днес, заедно с писмено внесените предложения от АУС „Академик“ и от департаментите и катедрите по ФНС на висшите училища в София, вероятно, вероятно казвам, на 01.04.2015 г., ще ги разгледаме в Комисията. Отворени сме да получим и други предложения. Непременно ще ги съгласуваме с министър Кралев, тъй като и те имат своите идеи, разработени съвместно с Министерство на образованието и науката и ще ги обсъдим отново, вероятно в по-тесен формат. И ще ги подготвим за внасяне, вече като промени в законодателството. Оценявам високо полезността на днешната среща.
Искам да кажа нещо, което се отнася до НСА. В момента, по заявка на моята парламентарна група се извършва законодателно проучване от студенти от НСА, което е свързано с практиката за доброволчеството в спорта. Тъй като сме много сме далеч от Закон за доброволческата дейност, имам идеята да внесем доброволчеството в спорта като част от Закона за физическото възпитание и спорт. Защото по линия на доброволчеството в спорта, непряко влизат милиони евро годишно.
Накрая ще кажа няколко неща, които ми направиха силно впечатление от днешната среща.
Първо – за нежеланието на студентите да спортуват. Има го! Ако погледнем статистиката ще видим, че проф. Халачев е прав. Но преди няколко години, когато нямаше студентски първенства по баскетбол /това беше преди доц. Джуров и неговия екип да поемат АУС/, с мои колеги от Минно-геоложкия университет и мои приятели, говорейки си, че няма състезания по баскетбол за студенти, лансирахме една идея и създадохме едно НПО, което се казваше НБА – Национална баскетболна асоциация. Тя имаше за цел да обедини и насърчи създаването на студентски клубчета, без никаква законова основа. Да се събират на приятелска основа, да играят баскетбол, а ние да им дадем тази възможност в зала „Триадица“. Знаете ли какво се получи? Тодор Стефанов, който беше мой помощник в тази идея ме попита. Как ще се справим? Вече 50 клуба са подали заявка. Тогава поканихме съпругата на Желязко Георгиев, да се заеме с картотекирането. Резултатът на третата година беше: 500 организирани баскетболисти-аматьори, от които 90% студенти, играят в тази Лига. Аз вече се чудих какво да правя, защото това не ми беше работата. И всичко това се случваше в зала „Триадица“, която по това време беше в тежки реституционни дела, с 10 лева общински бюджет, и само инициативността на Тодор Стефанов и още 2-3 човека, поддържахме 8 години тази зала, за да може да функционира. След това предадохме това „ноу хау“ на млади ентусиазирани студенти. В момента в София съществуват три такива студентски аматьорски лиги. Предадохме опита в Пловдив, където се създаде лига от 15 отбора.
С този пример искам да кажа, че ако има ентусиазъм и желание, а в спорта това са много важни неща – винаги ще се намери начин, както да се поддържа спортната база, така и да спортува студентът. След като си върнахме спортна зала „Триадица“ и осигурихме годишна издръжка от 200 000 лв. И щатове от страна на общината – след три години тя беше докарана до плачевно състояние. При осигурен бюджет! И добре че я дадохме на федерацията по баскетбол.
В основата на всичко стои духът. Този дух, който ни демонстрираха и проф. Георгиев, и доц. Джуров и колегата Йордан Иванов. Това е в основата на спорта. Там където няма ректор, който да пипне нещата и да вкара дух, спортен дух – там всичко ще загине. И аз искам да благодаря на проф. Тотев, че заедно с него пред 15 години направихме спортния клуб на университета, разписахме целите и задачите, и сега, както ми казаха наскоро – вие направихте Йордан Иванов цар. Ами, направихме го! Създадохме спортна база, даже вече имаме детски спортни клубове. С деца работим в Минно-геоложкия.
Трябва да събудим спортната общност, да и дадем възможностите. И аз знам, че те ще справят и българския университетски спорт отново ще заеме заслуженото си място в стълбицата на световния спорт, благодарение на всички вас. Благодаря.
ДОЦ. ПЕНЧО ГЕШЕВ, РЕКТОР НА НСА: Колеги, предлагам да приключваме със срещата. От проф. Лилков стана ясно, че предложенията ще бъдат обобщени и предложени още веднъж на обсъждане, макар и по-експертно. Благодаря на всички за участието.


ЗАМ. – ПРЕДЕСЕДАТЕЛ:

ИВАН ЧОЛАКОВ

Стенограф:
Борислава Маева
81,308 знака