Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
01/04/2015
Стенограма от заседание на комисия, 01/04/2015
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
ПРОТОКОЛ № 10
На 01 април 2015 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на резултатите от проведената на 19.03.2015 г. работна среща в Национална Спортна Академия на тема: „Необходими законодателни промени, свързани с провежданата политика от висшите училища за развитие на студентския спорт“.
Заседанието бе открито в 14.45 ч. и ръководено от проф. Борислав Борисов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Уважаеми дами и господа, народни представители, добър ден.Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, при следния дневен ред:
1. Обсъждане на резултатите от проведената на 19.03.2015 г. работна среща в Национална Спортна Академия на тема: „Необходими законодателни промени, свързани с провежданата политика от висшите училища за развитие на студентския спорт“.
Предварително получихте резюме от проведената работна среща с университетската общественост по въпросите на университетския спорт. Срещата бе организирана от ръководството на комисията, в лицето на г-н Чолаков и проф. Лилков. Целта на проведеното обсъждане и на днешното ни заседание е - според нашите възможности и виждания да набележим мерки, които да доведат до подобряване на университетския спорт. Така решаваме два въпроса - за спорта и младежта. Без съмнение, в университетите учат млади хора. Давам думата на проф. Лилков, организатор на работната среща, за да направи кратко резюме.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Благодаря, г-н председател. Ще Ви информирам накратко за проведената работна среща в Национална Спортна Академия, която бе по инициатива на ръководството на комисията и на експертите на комисията. Идеята на проведената работна среща в НСА, чийто любезен домакин беше ректорът доц. Гешeв, беше да съберем на едно място ректорите, спортните клубове към университетите, представителите на АУС, както и студенти и преподаватели, и да поговорим за проблемите на университетския спорт. Предварително в комисията бяха постъпили няколко предложения, както от клубовете към съответните университети така и от Асоциацията за университетски спорт, където те, съвсем основателно поставяха конкретни проблеми, които повече не можеха да бъдат пренебрегвани и заобикаляни. Оценката на хората, които участваха в срещата е положителна. Чухме както вижданията на ректорите на доста университети, така и структурираните становища на Асоциацията за студентски спорт и университетски клубове. Всичко това, със съдействието на нашите сътрудници в комисията, първо беше записано като пълен стенографски протокол и след това на всеки от нас беше предоставено резюме, в което сме се опитали да синтезираме най-важните предложения и съответно мотивите към тях. Няма да се спирам на всяко едно от тези предложения – те са групирани по отношение на учебния процес, на спортните клубове, статут на преподавателя и т.н.
Идеята на ръководството на комисията е следното: всеки от народните представители да се запознае с тези предложения и да се обърне към експерти (даже вече получих едно експертно становище на проф. Колев), да съберем повече мнения по тези предложения и в следващите заседания да се опитаме да обединим мнението си по отношение на това какви законодателни промени, които ние да предложим, след като ги съгласуваме с министъра на младежта и спорта, в Закона за физическото възпитание и спорта, така че поне по темата университетски спорт да можем да се придвижим крачка напред в съответствие с това, което искат и очакват от нас спортните хора и ректорите. Не мога да кажа в какъв срок можем да си поставим тези задачи, но в някакъв обозрим срок, да кажем до един месец, ние да сме готови със законови, конкретни предложения по тази тема. Така, половината от работата ни, дори смятам, че по-голямата част от работата ни ще е свършена.
Всичко това, което получихте като резюме от срещата, е получило одобрение от хората присъствали на работната среща. От тук-нататък трябва да се изкажат експертите, след което ние като законодатели да го придвижим към пленарна зала. Това е от мен. Не искам да навлизам в подробности по тази тема, тъй като ще отнеме много време. Благодаря на проф. Георгиев, който даде становище по отделните теми, постъпиха и други експертизи. Вие ще се обърнете към своите експерти, така че да изчистим нещата докрай. Разбира се, на следващи срещи, когато стигнем до конкретни текстове, няма да бъда лошо да поканим представители на Асоциацията за университетски спорт, на някои университетски спортни клубове, на студентските съвети и заедно в дискусия да изчистим всичко и да го придвижим към зала. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Колеги, имате думата за идеи и предложения по представените тези. Заповядайте, г-н Стоилов.
ДОЦ. РУМЕН СТОИЛОВ, НСА, СЪВЕТНИК В ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ГЕРБ: Първо искам да благодаря за проведената среща в Национална спортна академия. Приветствам инициативата на настоящата парламентарна комисия.
Знаете, особено Вие проф. Борисов с такъв дълъг стаж в УНСС, че законовата нормативна база ви пречи да поддържате университетските клубове. Искам да дам пример с миналата Универсиада в Кубан, Русия, като участник на Универсиадата, като президент на федерация, и като преподавател в НСА. Клубът по самбо имаше 4 представители и завоюва 2 медала в Кубан, но ръководството и ректора на НСА, въпреки голямото си желание не можаха да помогнат. Предполагам, че всички ректори на висши училища, които развиват не само спорт за здраве, а и които развиват спорт за високо спортно майсторство, са с вързани ръце. Трябва да им помогнем, за да могат да кандидатстват по програмите и да могат да разчитат на помощта на ръководството на университетите. Така че Ви благодаря и се надявам да вземете правилното решение, така че да предприемете необходимите законодателни мерки, за да могат университетите да помагат на своите спортни клубове. Благодаря.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Благодаря Ви за това предложение.
Идеята е да се обособи глава „Университетски спорт“ в Закона за висшето образование, в която глава да се изяснят всички въпроси, които в сега действащия закон са поставени, но не са намерили отговор. Например – съгласно Закона за физическото възпитание и спорта могат да се създават многоспортови студентски федерации и асоциации, но реда за тяхното създаване се разработва от министъра на образованието съгласувано с министъра на спорта. Това нещо не е разработено като правила. Ето това е една от идеите – в тази отделна глава „Университетски спорт“ да се намери точно и ясно място цялата регламентация. Другият голям проблем това е спортните клубове към университетите и техния статут. Има проблем с финансирането на юридически лица с нестопанска цел, които са неправителствени организации, има проблем с това как те да ползват марката на университета, има проблем да „развържем“ ръцете на ректорите да помагат на клубовете. Ще Ви дам пример как с една думичка в закона ние можем да им „развържем“ ръцете, така че те да могат да назначават даже и треньори към ВУЗ-те, не само преподаватели. Например във всяко висше училище, катедрата може да развива тези спортове, по които има съответните преподаватели. На тях се разчита и за високото спортно майсторство във висшето училище. Обаче, ако ректорът иска да вдигне нивото или да развива спорт, който не е от компетентността на преподавателите – той е с „вързани“ ръце.
В сега действащия Закон за висшето образование пише: „..за развиване на научноизследователската дейност или художествено-творческа дейност, ректорът може да назначава специалисти“. Защо да не добавим - „и треньори“? Тогава той си решава проблема. Извън щата на тези десет преподаватели по физическо възпитание и спорт, той може да привлече висококласен треньор и му казва: „Твоята задача е моя отбор да стане най-добрия в България.“ Назначава го, дава му заплатата, определя му как ще тренира и работят заедно – това е една подкрепа за спорта. Тоест има много неща, които ние с много малко усилие можем да направим.
На следващо място – взаимоотношенията Студентски съвет-спорт. Студентските съвети имат възможността да подкрепят спорта чрез своите бюджети, обаче не докрай, не е много изчистено. Можем да им помогнем и там.
Ако направим това, а след това направим същото и със спортовете във въоръжените сили. Установих, че Българската армия и българските военни училища не участват в студентските първенства. Най-здравата и най-подготвената част от нашата младеж, която развива военизиран спорт участва в държавните военни първенства, а не участват в нашите студентските първенства. Това сваля качеството и нивото на студентските ни игри. И дори ще подготвя питане до министъра на отбраната – защо се е случило? Дали е въпрос на едни 5 000 лв.
Има много неща, които трябва да побутнем и Ви гарантирам, че догодина можем да направим много добра база. Законът ни е добър, но в много голяма чест не се изпълнява, тези които трябва да го изпълняват не са го пипнали. Това е задачата ни и ще я направим.
ДОЦ. РУМЕН СТОИЛОВ, НСА, СЪВЕТНИК В ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ГЕРБ: Примерът с военните училища е много добър, още повече, че и моят спорт е военно приложен. Много разчитам на формата, който има тази комисия да направи необходимите детайли в закона, за да вдигнем качеството на спорта за високо спортно майсторство. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ НАТОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСФС: Уважаеми г-н председател, уважаеми г-н Лилков, уважаеми депутати.
Искам да внеса яснота по въпросите, както и да изкажа задоволството си и като обществена организация и като хора, които работим в областта на спорта, че проблема за университетския спорт беше поставен за втори път с цялата си острота в Национална спортна академия.
В предишното Народно събрание беше подготвен законопроект, който касае университетския спорт и някои от предложенията, които подготвихме след национално съвещание организирано от АУС, бяха приети. Чл. 4а т.5 от сега действащия закон регламентира отношенията между университетските спортни клубове и общините. Там е записано, че когато един университетски спортен клуб се обърне към съответен кмет, той може да получи подкрепа на своя програма или проект и съдействие за използване на спортно-материалната база.
Бяха подготвени и законопроекти за изменения на закона в чл. 26, където донякъде решавахме въпроса, който постави ректорът на Техническия университет. Необходимо ли е в едно висше учебно заведение, по всеки вид спорт, който се развива да има отделни спортни клубове? Това означава, съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел - всяка година да се провежда Общо събрание, всяка година да се извършват промени в Устава, всяка година да се приема бюджет и спортен календар и съответно регистрация в Министерство на правосъдието. Това е една изключително тежка и абсолютно ненужна административна процедура. Нашето предложение и становище по този въпрос е, че трябва да се отиде на една по-опростена схема, където един многоспортов университетски клуб може да изпълнява всички тези задължения.
Бяха предвидени и други изменения в закона, за които се реши, че тъй като има други по-важни въпроси, те ще бъдат предложени в друг законопроект за изменение, но времето не достигна. В тази връзка искам да кажа, че сме готови по съответния канален ред да предложим отново тези изменения в Закона за физическото възпитание и спорта, които не бяха приети тогава. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Проф. Георгиева, за нас ще е важно да споделите виждането Ви като министър на младежта и спорта в предишния мандат, касаещ проблемите на университетския спорт.
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: Благодаря. Поднасям извинения на вас, на колегите, на гостите на заседанието за закъснението си.
По отношение на университетския спорт, се изказвах на едно заседание на комисията доволно назад във времето, на което присъства и министър Кралев. Ще припомня и г-н Чолаков може да потвърди, че в миналия Парламент имаше такова тематично заседание, проведено съвместно най-напред с Асоциацията за университетски спорт, с колегите от Комисията по образованието и науката, с всички колеги от университети. И тогава се разбра, че истината е по средата. Това не е лишено от съдържание клише или фраза. Г-н Лилков е казвал тук, в тази комисия - не е точно вярно, че университетите са „изправени до стената“ и са лишени от всякакви правни, административни и финансови най-вече възможности по отношение на университетския спорт, защото в субсидията или в бюджета на всяко висше училище, така или иначе се отделя определен размер финанси (като процент или като номинална стойност), за спорт, за спортни дейности.
Същото така се разбра, че ако Студентските съвети включват в своята философия и развитието на студентския спорт, а то няма как да не е така, отчисленията които се правят за Студентския съвет също не са малко. Когато има добра воля и добросъвестно отношение и наистина нагласа да се спортува, университетите могат да покажат, че са с добро сърце по отношение на спорта. Но когато това се неглижира от тях, миналата година го казах като министър и сега продължавам да твърдя, че е вярно - не е справедливо и не е коректно да се вини държавата като единствен и пълен длъжник по отношение на тази философия. Не за пари става дума, а за концепция, за политика за развитие на университетския спорт, като разбира се, че основа на държавна политика са и финансовите средства, а именно субсидията от държавния бюджет.
Освен това, самата Асоциация за университетски спорт също е бенефициент на пари от бюджета на Министерството на младежта и спорта. И тези пари не са никак малко. Те са недостатъчно, но както аз казвам – между плюса и минуса има нула. Това че не са достатъчно не ги прави непременно малко. Тоест, ако се пресрещне добросъвестното отношение – университетския спорт може да бъде в по-добра позиция, не единствено и само заради парата, а заради концепцията. Г-н Чолаков, надявам се, че ще съгласите, че това е въпрос на концепция. На първо място не е маловажна ролята, дори в концептуален план на Асоциацията за университетски спор. По мое мнение, те някак си са приели ролята на „жертвичка“ или на безпомощници, които просто транзитират парите от министерството по отношение на една или друга университетска спартакиада или младежки игри, както миналата година, за добре дошла ми казаха за Баку. Та, те единствено виждат своя актив само в посока на това да бъдат правоприемник на паричките и съответно да ги медиират в самолетни билети или такси за правоучастие в една или друга спортна проява по света и у нас. Дотук не свършва Комуто правата, на него са и задълженията. Аз твърдя, че Асоциацията за университетски спорт концептуално стои пасивно, изживява се страдалчески и не дава ресурса, който имат. Освен това, те са колеги от Алма матер на спорта – те имат академичен ресурс и могат да направят брилянтна концепция, а не да бъдат просто авторитета, който трябва да „реве“, че университетския спорт „загива“. Това е недобросъвестно отношение и поведение.
На следващо място – трябва да признаем, че не всички висши училища са еднакво коректни във взискателността си по отношение на образователния процес в частта обучение по спорт или по физическо възпитание и спорт. Аз имам впечатления като министър на младежта и спорта от не докрай добросъвестната административно-организационна ситуация в Софийския университет. И трябва да имам доблест да го заявя. Защото бяхме в отношения по направление ползване на спортни съоръжения, които принадлежат на търговско дружество „Академика“. И точно заради тези правоотношения да ползват спортните съоръжения се оказа, че те не само не ги ползват по същество за студентите и за студентско спортуване (забележете, че съм коректна да не казвам точно по часовете за физическо възпитание и спорт), а напротив – те ползват спортните съоръжения, но не за студентско спортуване. Това мога да го кажа и на колегията от департамента. Защото бяха изпаднали в конфузна, в непристойна за тях ситуация с търговското дружество и моята висша коректност на разбиране се прояви до там да не алармирам администрацията на Софийския университет.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: За какво се ползват спортните съоръжения?
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: За бизнес-спорт или за спортен бизнес, казано деликатно! Студентските съвети са идвали при мен да се жалват, че не са докрай в паритетно партньорство с Асоциацията за университетски спорт. И това трябва да имам доблестта, като народен представител да го кажа. Защото не съм нито от едната, нито от другата страна на барикадата. Но както се казва: „Истината боли, приятелю“! Националното представителство на студентските съвети ми „плачеш“ в министерския кабинет, че Асоциацията за студентски спорт не ги припознават като паритетни партньори. Готова съм да се срещнем тук и с двете страни и да си говорим с факти.
Е, тогава държавата ли е длъжник, държавата ли е панацеята? Не е държавата единствено длъжник. Всички сме длъжници. Не казвам, че държавата не е длъжник, не казвам, че Парламентът и Министерски съвет трябва да бъдат оневинени. Не казвам, че няма какво да направят или не дължат нищо. Но казвам, че настоящата правна уредба е достатъчно отзивчива, ако има добросъвестност - спорта може да не се ползва или привижда единствено от конюнктурата, все едно дали е финансова или някаква друга, защото може да бъде и по идеална конюнктура. И аз мисля, колеги, че точно в спортната комисия трябва да има такова мъжко говорене и да си кажем нещата без никакъв ретуш и макияж. Защото аз мога да сложа макияж, но ако всеки път го слагаме, винаги ще „тупаме“ на едно място и ще чакаме някой с магическа пръчка да подреди експозициите и всички да станем доволни – и студентите, и ние и прочие.
Аз споделих и в присъствието на министър Кралев, че не приветствам идеята, че професионалния спорт от страна на студентските клубове е, както се казва „ключът от бърлогата“, „там е заровено кучето“. Аз не я приветствам. Говорила съм с колеги от Национална спортна академия, с авторитети в спорта (тъй като аз съм прощъпалник по тази тема) – и те споделят мнението ми. Трябва да бъдем много взискателни като спортна комисия и да разберат колегите, че не значи след всеки следващ мандат, с всяка следваща спортна комисия, с всеки следващ кабинет на Министерство на младежта и спорта едва ли не „падат от Марс“, девствени са със ситуацията и проблемите и да си мислят, че ние ще намерим някой милозлив, който ще изпълни нашите въжделения. Не мисля, че така се прави конструктивна политика и не мисля, че това е пътя към резултатност. Ще се радвам и г-н Стоилов да каже доколко греша и къде съм права. Също така ще се радвам да чуя и моя приятел и винаги контрапункт на мен в името на спорта, проф. Колев. Нека да кажат колегите, които миналата година ми бяха контрапункт, доколко съм справедлива в тази неласкава тема за студентския спорт. Ако наистина ни интересуват проблемите на студентския спорт, а не ни интересува нещо друго под прикритие на проблеми на студентския спорт. Благодаря.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Изказването ми не е насочено срещу това, което казвате, а искам да допълня един детайл – взаимоотношенията между АУС и Националното представителство на студентските съвети. Този въпрос трябва да бъде поставен под особено внимание от страна на комисията и да намери много ясно решение в закона.
Голяма част от това което казвате важи за старата Асоциация за университетски спорт, която дълги години не успя да заработи като хората и мина през много перипетии. Преди две години, когато АУС вече беше установена, бях на лятната спартакиада в Камчия. И бях действително потресен от това, че по същото време, в което Асоциацията провеждаше спартакиадата с голяма част от спортните клубове на университетите и преподавателите, по същото време Националното представителство на студентските съвети провеждаше паралелна спартакиада в к.к. Албена.
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: През 2013 г. ли, простете?
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Да, през 2013 г. Това е типичния проблем, който се е появил на много места в институциите в България. Например – Българска академия на науките и Българска академия на науката и изкуствата. Всеки създава някакви структури и започва да дублира дейности.
Според мен – и студентите и АУС имат своето място в спорта и трябва много точно да го регламентираме, и когато заработят заедно ще видите, че ще постигнем не само голяма масовост, а и много по-високо качество и конкуренция. Тук е проблем липсата на диалог между две институции. И тъй като те са намерили в закона празнота и недостатъчно голяма яснота, всеки смята, че е прав да организира различни мероприятия и „тича“ при министъра да се жали и да иска пари. Ние трябва да решим този въпрос. Как ще го решим– аз не искам да казвам, тъй като всеки има свое мнение за излизане от ситуацията, но това трябва да бъде акцент в нашата работа, защото ако не изясним този въпрос всичко надолу ще куца, дори и да го изпилим до детайли.
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: Точно така, г-н Лилков.Точно по повод на тази спортна проява през лятото на 2013 г, проумях за липсата на координация и на добро партньорство. Това е, което казах преди малко – не са припознати конструктивно като партньори. Тази паралелна спортна проява на Националното представителство на студентските съвети е доказателство и функция за липсата на синергия между тези два субекта, които де юре са позиционирани като субекти на студентския спорт, на неговите проблеми, на неговото развитие, зависи от коя гледна точка реципиираме. Ето това е! Точно заради неразбории, заради липса на координация, да го кажа най-неутрално и предпазливо - функцията, следствието беше, демонстративно ще си направим паралелната проява, за да се разбере, че нещата не са едно и също.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/:Два мандата съм бил ректор и два мандата съм бил председател на Съвета на ректорите и току-що разбрах, че имало Асоциация за университетски спорт. Значи, представете си колко са се явили пред мен, каква дейност са проявили, въобще, те в „нелегалност“ ли работят? Публични ли са?
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: Не, не са в „нелегалност“, но са в избирателност, в някаква по-бутикова форма. Решили са, че са в УНСС не са толкова спортни.
ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Проф. Георгиева винаги цели болното място. Защото, като гледам предложенията от другите –не ми „звучат“ да са посегнали точно към раната, даже са твърде далеч. Какво имам предвид?
Първо, когато говорим за университетски спорт и физическо възпитание, преди всичко трябва да се знаят какви са целите и задачите на физическото възпитание и спорта в самите университети.
Знаете ли кой първи взе думата на работната среща в НСА? Проф. Халачев, ректор на НАТФИЗ. Да, те са малко студенти и не са критерий, но най-страшното, което прозвуча е това, че в университетите влизат едва 8% студенти практикуващи спорт . И аз смятам, че една от основните задачи, която стои било пред Асоциацията, било пред департаментите или катедрите по физическо възпитание е как тези 8% при завършване на висшето си образование да станат 12%. Определено смятам, че това трябва да бъде задължение, основната задача на ректорите или на катедрите за спорт – те да покажат с колко са завишили процента на спортуващите студенти. Мисля, че това трябва да бъде основното, за което и ние да работим. Било със законодателни промени, въпреки че аз не виждам защо трябва да се правят, след като не са необходими. Напротив – трябва да влезе във вътрешни правилници и изисквания.
Какво правят в съседна Гърция, с цел популяризиране на спорта, така че да запалят децата да спортуват? Присъствах на сбирка, на която разглеждахме един бюджет. Той беше разпределен на отсечки – толкова за образование, толкова за военни, толкова за здравеопазване. Разглеждайки го,забелязах, че няма перо „Спорт“. Попитахме ги и те ни отговориха, че той е в едни други графи, защото ако го отделят и завишите числото, то пък ще даде отражение на числото за здравеопазване, т.е. ще има по-малко болни.
Какво правят в Гърция с цел повишаване и подобряване на практикуващите спорт, особено в университетите? Държавни шампиони в кадетска и юношеска възраст, получават бонус от една единица при кандидатстване във висше учебно заведение. Първо, така се стимулират децата да спортуват още в предучилищна, начална и прогимназиална степен на обучение. И тогава процентът на влизащите студенти практикуващи спорт във висшите учебни заведения няма да е 8%, а 15%. Бихме могли да предложим въвеждането на този сериозен бонус и да видим дали биха го възприели в Комисията по образование и наука и в Министерство на образованието и науката.
Относно Асоциацията за университетски спорт. При представяне на отчета ѝ – изнасят едни данни за голям брой студентски, световни, олимпийски, въобще, за някакви уникални шампиони. Извинявайте, така може да заблуждавате случаен човек. Тези световни студентски шампиони са плод не на студентския спорт, те са плод на професионалния спорт. Така че, като се отчитат пред студенти може и да хване „декиш“, само че при мен и при много други хора, няма да хване. Те са плод на професионалния спорт. Като ангажимент, аз съм съгласен и приветствам съществуването на такава Асоциация, която да се грижи за живота на спортните студентски клубове. Само че нейната работа се състои в това как да го обогати, как да го направи привлекателен за студентите, как да ги привлече. Ако трябва да ги направи на нива. Изобщо, има много начини, по които може да се работи в тази насока. Така че там е ролята на Асоциацията, а не да прави професионален спорт. Какво общо има професионалния спорт със студентския. Който има желание за професионален спорт, има начин за създаване на такъв професионален спортен клуб в университета. Съгласно правилата на ЗФВС се договаря с ректора на съответния университет при какви условия ще се ползва базата и това е.
Така че - „болната“ тема на университетския спорт е – как ще мотивираме студентите да спортуват. Това не става с промени в закона. Можем да помогнем, но не можем да правим спорт. Благодаря.
ПРОФ. АТАНАС ГЕОРГИЕВ, ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз разделям така поставените проблеми на три нива.
Първо - учебен процес. Второ – участие в държавни студентски първенства и трето – професионален спорт.
По първо ниво. Съгласно стратегията на българската държава, приета от Народното събрание и програмата Министерски съвет, всички студенти трябва да имат обучение по физическо възпитание и спорт, по 60 часа годишно, което за ОКС „бакалавър“ означава 240 часа, а за ОКС „магистър“ - 300 часа за целия период на обучение. Мой докторант защити дисертация на тази тема – мога да Ви предоставя информация за всички университети в България, доколко се спазва тази регламентация. Само в 6 висши училища от 51 съществуващи се спазва изискването на стратегията и на програмата да има академични кредити за физическа култура и спорт.
Правилника за прилагане е в пълен противовес на закона, сякаш умишлено някой е написал 60 часа и забравил думичката –годишно. И по този повод, знам че проф. Лилков има питане – защо не се коригира?
Независимо от наличието на прекрасна спортна база, само 2% от студентите спортуват, а тъй като предметът се изучава факултативно и няма подпис, няма оценка, няма заверка - студентите спира да ги интересува този предмет. Следователно, ако този предмет бъде задължителен, с оценка, само тогава може да се промени сега съществуващото положение. Това е пътя за разрешаване.
Второ ниво – участието в държавни студентски първенства. Имаше период, когато съществуваха две асоциации, а имаше и период, когато нямаше никакъв студентски спорт. В интерес на истината, без да защитавам Асоциацията за университетски спорт, но все пак отбелязвам, че миналата година за първи път от много години, се проведе студентска универсиада. Започнаха опити за възстановяване, ръководство и управление на студентския спорт. Разбира се, че много неща трябва да се променят, но важно е да се започне. На студентските първенства участват университетите, без да имат спортни клубове. Разбира се, участват и такива, които имат спортни клубове. Относно тезата, че трябва да има Моно клубове.Съгласно действащото законодателство, Асоциацията за университетски спорт е многоспортова федерация, в която членуват многоспортови клубове. Например – клуб „Академик“, Благоевград е записал в устава си всички спортове и той членува, както и клубовете на другите университети (16 бр.), са членове на АУС. От 51 висши училища, само 16 имат многоспортови клубове, които функционират съгласно устава на АУС.
Но на държавните студентски първенства участват университетите. Не участва университетски спортен клуб. Финансирането става чрез ПМС № 129 (от студентски такси) и от доброто желание на някои ректори да помагат.
Преминавам към третото ниво. Министър Кралев предлага университетите да имат професионални спортни клубове, което според мен е нонсенс, не трябва да става. Защо? По простата причина, че професионалните спортни клубове трябва да са съставени от спортисти професионалисти. За да бъдеш професионалист, трябва да имаш клуб, в който да работиш и да получаваш заплата.
Големият проблем, по който всички ние тук търсим решение е -как тези, които участват в държавните първенства по волейбол, баскетбол и т.н., ще бъдат финансирани и има ли законно основание за това. Отговорът е, че сега, за съжаление, нито в Закона за висшето образование, нито в Закона за физическото възпитание и спорта има ясно разписани норми. В чл. 14, ал. 3 се дава реда, разбирайте Наредба, в която министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на младежта и спорта, казва по какъв начин се създават многоспортовите университетски спортни клубове и федерациите за студентски спорт. Но тази разпоредба не е изпълнена и по този въпрос отново има питане от проф. Лилков до министъра на образованието – защо не се изпълняват нормите на закона.
На г-н Кутуев, представител на Националното представителство на студентските съвети, искам да му кажа, че в чл. 25 и 26 на Закона за висшето образование е записано, че без студентските съвети не може да се предлага спорт. Категорично е записано – по предложение на студентските съвети могат да се посочват спортове, които да се практикуват. А иначе, в Югозападния университет, зам.-председател на университетския спортен клуб е председателя на Студентския съвет. Тоест общественото начало – студенти и преподаватели изграждат структура на новото гражданско общество. Не може да се възстановяват стари тоталитарни практики – да одържавяваме спортните клубове в университетите, като казваме, че ректорът ще бъде председател, той ще казва как да става, въобще, той ще бъде всичко.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Това ли е одържавяване? Може да го дискутираме.
ПРОФ. АТАНАС ГЕОРГИЕВ, ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ: Така беше. Разбира се, че може много да се дискутира. При положение, че има 36 държавни университета и нито един частен, подчертавам, в момента на територията на Република България само държавните университети имат отбори, които играят в А,Б или В група футбол, баскетбол, хандбал и т.н. Тоест, частните висши училища, с изключение на Колежа по икономика в Пловдив, който има някакъв отбор, т.нар. от министър Кралев професионален спорт. Това, разбира се не е професионален спорт – това са държавни първенства по отделните видове спорт.
Да не си помисли някой, че това казвам е последната истина –това е само едно мое мнение, на базата на 25-годишен професионален опит по тези проблеми. И аз също нося вина за това, че някои неща не са регламентирани по най-добрия начин. Но в Закона за висше образование изобщо няма текстове, които да дават право на университетските спортни клубове да съществуват. И това е голямата болка на всички нас. Ние искаме да има текстове в Закона за висшето образование, които да дадат възможност за регламентиране на участието в държавните и студентските първенства. По сега действащите норми университетите могат да създават клубове и да участват, но без да имат нормално, юридическо основание да бъдат финансирани. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря Ви за изказването. За мен имаше много полезни неща. Проф. Колев, заповядайте.
ПРОФ. НИКОЛАЙ КОЛЕВ, ДЕКАН НА ТРЕНЬОРСКИ ФАКУЛТЕТ НА НСА: Изказвам се като човек, който познава студентския спорт от 30 години, защото преди да започна трудовата си дейност и кариера, работих в студентско дружество „Академик“, като отговарях точно за студентския спорт. Но тогава бяха други години – 25 човека щатни служители и т.н. Няма да се връщаме в миналото.
Откъде дойде проблемът в студентския спорт? Проблемът дойде от там, че се развали системата на българския спорт. Прав е г-н Хранов – нямаме система в българския спорт. След 1988 г., след Олимпиадата в Сеул - системата рухна. По инерция направихме още няколко златни медали от олимпиади, но видяхте какво стана на последните две. Това отражение на българския спорт, упадъка на българския спорт не можеше да не даде отражение и на студентския спорт. Нормално е! От Сеул `88 г., студентите-спортисти от „Академик“ имаха трети принос от Олимпийските игри. Няма да се връщаме носталгично към миналото. Скъсахме веригата и системата е болна. Всяко едно наше решение ще бъде или „на старото костюмче, нова кръпка“, или да лекуваме хронично болен с аспирин. Трябва да направим така, че поне студентския спорт да има система. В българския спорт ще бъде по-трудно, за разлика от студентския. И има готови модели. По този начин, който предложихме на работната среща в НСА, няма да се постигнат кой знае какви резултати. Пак ще стане борбата между една-две организации за пари, кой да ги вземе, кой да ги харчи, при кого да отидат.
Основният модел, прогресивният модел за студентски спорт това е английския модел, който дава право на всеки един вид спорт да се развива автономно, естествено под шапката на националната студентска организация. Проф. Лилков даде много добър пример за това как едно НПО от 5 човека, след като се регистрира с пет отбора и заработи, след 3-4 години става лига със 70 отбора. По тази схема могат да се направят дивизии, най-вече за спортните игри, които са солта на студентския спорт. Аз съм направил някои предложения, има време, ще ги дискутираме.
Сега да се върнем на Асоциацията за университетски спорт „Академик“. В този си вид, с този устав, извинявайте г-н Георгиев, но тя е морално остаряла, по този начин, по който съществува в момента е от 1947 г. Погледнете други международни студентски асоциации. Те са структурирани на принципа на олимпийските комитети, където има членство от три вида – зимни, летни и индивидуални членове в олимпийския комитет. Така може да стане и в Асоциацията – клубове от университетите, национални студентски сдружения по вид спорт и същевременно индивидуални членове. Един човек като проф. Анастасов, който е основател на FISU – защо да не бъде индивидуален член. Или Петър Киров, който е двукратен олимпийски шампион още като студент – защо да не бъде индивидуален член. В тези направления сигурно ще има още доста дискусии, но ако смятаме само да закрепим, да направим само хемодиализа на нашата система няма да постигнем желаната промяна. По-добре е да направим повече усилия, за да направим нещо, което наистина ще има ефект в бъдещето. Благодаря.
ИВАН КУТУЕВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НПСС: Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители, гости.
В продължение на изказването на проф. Колев, ще започна с АУС „Академик“. Изпратихме предложение, разработено съвместно с г-жа Ангелова, в което предложение изразяваме позицията си, че за да заработи университетския спорт, на първо място трябва цялостно преструктуриране на АУС „Академик“. Много важен елемент, който дотук не се каза е, че тези 16 или 18 клуба, които са членове на АУС, всъщност не са университетски клубове. Спрямо Закона за юридическите лица, реално тези клубове имат управителен съвет минимум от 3 души, а това няма нищо общо със закона. Това е много важно да се каже. Всъщност те са фирми. Да, те могат да носят името на университета, могат и да не го носят. За да имаме университетски спорт, на първо място трябва всички 51 висши учебни заведения на територията на Република България да участват в организацията на АУС „Академик“, тоест да са обвързани.
Основният проблем на университетския спорт не са парите. Основният проблем е организацията. До този момент дискусията протича основно за спорта в големите университети. Истината е, че в тях спорт има, но в много по-голямата част от университетите в страната няма. А там не се обучават малко хора, става въпрос за 4000-5000 студенти. Въпросът е както правим там. Законът в момента не пречи студентския съвет да оползотвори изцяло парите, но пък няма и никакъв план-минимум, тоест той може и нищо да не прави. Има студентски съвети, които разполагат с много големи бюджети, но има и такива, които не разполагат с необходимите средства. Например: бюджетът на студентския съвет на Национална спортна академия е 10 000 лв. За да можем да имаме университетски спорт – това е тясно свързано със Закона за висшето образование. В него трябва да има минимална регламентираност на това какви спортове да има в университетите. В момента даден университет може да съществува, като предлага само шахмат и тенис на маса. Това е факт.
Затова обръщам внимание, в духа на предложението това може да се регламентира в текст, който да обвързва всеки университет и създадения многоспортов университетски клуб към него да е член на Асоциацията и да отговаря на едно от двете изисквания – дивизии към АУС, и правото на лиценз, ако предлага поне три вида от спортовете към АУС за втора дивизия и минимум пет за първа дивизия.
Друг проблем – кой води тези часове по спорт? Никой. И това не е регламентирано, а темата е много сериозна. Има университети, които назначавайки преподават завършил бакалавърска степен по физическо възпитание и спорт, разчитат на него, за да води обучението по 6-7 вида спорт. Това е разковничето на университетския спорт. За да бъда „запален“ да спортувам, като студент, който досега не съм спортувал активно, преподавателят да бъде компетентен. В тази връзка, този преподавател трябва да има професионална квалификация „треньор“ по вид спорт, като за по-малките университети той може да преподава на хонорар.
Следващата стъпка, ако говорим за дивизии и групи. Предложението ни е видовете спорт в университетите могат да бъдат 5, но това подлежи на дискусия. Но трябва да се направи така, че за студента да бъде регламентирано, че преподавателят по вид спорт ще има нужната професионална квалификация и компетентност. В момента, АУС „Академик“ има 27 вида спорт, които спокойно могат да се нарекат основните видове спорт. Има университети, които не предлагат нито един от тези 27 вида спорт. За какъв студентски спорт говорим? Студентският спорт не е 10-15 човека. Това важи дори и за големите университети – визирам и Софийския университет, и УНСС, и медицинските университети в София, Пловдив и Варна. Има преподаватели по спорт, които са преподаватели по няколко вида спорт. От тук трябва да започнем. Часовете по вид спорт са много важни, както и човека, който ще им преподава.
Моля, когато говорим за университетски спорт да не оставяме нещата да се случват изцяло по решение на ректорското ръководство или на студентския съвет, а да има план-минимум, който трябва да се спазва, защото към момента и в Закона за висшето образование, и в Закона за физическото възпитание и спорт няма заложен такъв план и това позволява в университетите да няма спорт. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Колега, имам въпроси към вас. Първо - какво разбирате под университетски спорт? Второ – може ли да ми кажете как студентския съвет ще организира университетския спорт? Ще Ви помоля да не си служите с шаблони. Когато говорите за университетски спорт какво разбирате – спортът като елемент на учебния процес или спортът като елемент на извънучебния процес (клубна форма, отбори, тренировъчна дейност и т.н.)?
ИВАН КУТУЕВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НПСС: Що се касае до Министерство на образованието и университета, напълно логично е спортът да бъде елемент на учебния процес. По този начин се дава възможност за по-качествено висше образование и е свързан със здравеопазването. Говоря за спортът като елемент на учебния процес. Но за университетския спорт не можем да говорим само за тази форма – той трябва да присъства във всичките си форми.
Националното представителство на студентските съвети не могат да организират самостоятелно спортни мероприятия. Това трябва да става със организация било АУС „Академик“, било друга такава, но трябва да я има организацията, която да го осъществява. В изказването си не съм казвал, че студентските съвети могат да го вземат под шапката си. Трябва да има АУС „Академик“ и тя трябва да го прави.
Но аз искам да акцентирам вниманието Ви върху спорта в университетите, защото университетския спорт се осъществява там. В момента говорим за пари, а не за това какъв спорт ще има в 30 университета, дори и да се приемат направените предложения. Това е от изключително важно значение.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Вие отделяте спорта от физическата култура или са едно и също, така ли? Има понятие физическа култура и спорт. Когато говорите за спорт имате предвид само частния случай на това понятие „спорт“ или под спорт разбирате и физическа култура и спорт?
ИВАН КУТУЕВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НПСС: Физическата култура е част от спорта. В университетския спорт те трябва да вървят ръка за ръка.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Качественият разговор винаги започва с изясняване на понятията и целите. Ние започнахме обратно – от предложенията и сега стигаме до терминологията, което прави разговора ни по-особен.
Преди доста години имахме един такъв разговор за университетския спорт. В един момент реших да импровизирам, като предложих на колегите си да се разберем какво би трябвало да се развива университетите – само физическо възпитание, физическа култура или само спорт. Защото има висши училища по света, които казват така: който се е научил да тича, бяга, кляка, т.е. добил е някаква физическа култура - това е до 18-20 години. От тук-нататък в университета развиваме само спорт, а който иска физическа култура да практикува във фитнес-центрове.
Какво развиваме ние в нашите Вузове? Ние се опитваме да развиваме и двете – и физическото възпитание и спорта. В този смисъл, проф. Борисов е абсолютно прав. Трябва да си изясним какво разбираме под спорт и какво разбираме под физическо възпитание. Проф. Георгиев говореше за трите нива. Може би първите две са именно тези. Аз застъпвам тезата, че в университетите трябва да се развива само спорт, а който иска да се занимава с физическо възпитание – да се занимава сам. И когато поставих на моите колеги въпроса какво ще развиваме във висшите училища, те до 4 сутринта спореха и се караха и не можеха да разрешат този въпрос. Защото, действително има хора, които искат да развиват високо спортно майсторство и хора, които искат днес да са на фитнес, утре на кънки, друг ден да плува или да отиде на екскурзия. Това са съвсем различни неща. Може би трябва да проведем и този разговор, но ми се струва, че сега наложения модел в българските висши училища трябва да е този – има физическо възпитание има и висококласен, организиран спорт.
Нека не се опитваме, едва ли не да изолираме от спорта в университетите студентите, Националните студентски съвети, АУС или ректорите. Всеки има място в тази система и трябва да му намерим мястото. Спомням си преди години, когато се правиха общостудентски игри участваха и ректорите, и методичните обединения на треньорите, и дружество „Академик“, но и Комсомола участваше, тоест и студентите участваха по някакъв начин. И ставаха общостудентски игри, на които сега може да завиди всяко Републиканско първенство. Ние трябва да намерим този баланс в тази система, в който всеки да намери своето място – от ректора, председателя на спортния клуб, АУС, студентите, така че да реализираме една обща политика, която явно, че тепърва ще изясняваме все повече и повече. Така виждам аз нещата.
И още нещо много важно - тази конфронтация между АУС и НПСС трябва непременно да се избегне. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Реплика ли искате г-н Кутуев? Заповядайте.
ИВАН КУТУЕВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НПСС: Благодаря. Конфронтация между АУС „Академик“ и Националното представителство на студентските съвети няма. И аз не знам защо продължава да се говори за такава. За тези две години, в които работим заедно, аз като зам.-председател на НПСС и доц. Джуров, като председател на АУС – ние не сме имали никаква конфронтация. От слуховете, че има раздори между нас страда единствено студентския спорт. Ако е имало някаква конфронтация това е било две години назад и не трябва вече да гледаме назад. Напротив - двете организации трябва да работят заедно, съвместно.
Но аз пак казвам – студентския спорт не е само организацията на масови мероприятия било то на Албена или на Боровец. Студентския спорт е свързан и с ниво спорт в самото висше училище.
СТОЯН ХРАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СПОРТЕН КЛУБ „ЛЕВСКИ“: Прави чест на ръководството на тази комисия, че поставя за разрешаване изключително важни проблеми, които се „влачат“ от години. Това е голямо постижение, въобще за българския спорт, а не само за университетския спорт. А че студентите не спортуват е факт. Но те не спортуват, защото не са им изградени такива навици още от предучилищна възраст, защото системата на българския спорт се обърка.
Комисията в предишното Народно събрание се занимаваше с глупости- доказваха се кой е по-силен.
В настоящата комисия виждам възможност за излизане от ситуацията, защото виждам хора, които знаят как се прави спорт. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря на двама зам.-председатели, г-н Чолаков и проф. Лилков за проведената университетска среща, от която аз отсъствах по здравословни причини. Но от материалите, виждам, че протекла на високо равнище и най-важното е, че е формулирала ключови въпроси от университетския спорт. Няма страшно, че има различни виждания. Аз например, чух поне 15 да се употребява понятието университетски спортни клубове. Ама няма такива клубове, защо се заблуждаваме? Това не са университетски спортни клубове. Това са спортни клубове на 3-5-10 души от университета. Те не са университетски спортни клубове. И една от най-големите разправии, които съм имал като наследство от предишното ръководство на УНСС е именно с университетския спортен клуб и неговия управител. Знаете, че те са регистрирани по Закона за лицата и семейството – единия напуснал, другия заминал за чужбина, третия не се знае къде е, четвъртия държи името и не го дава.
Ключова за мен е формулировката „университетски спортен клуб“. И проф. Георгиев, аз не смятам, че това е одържавяване. Спортният клуб трябва да е на университета! Какъв ще е механизма за създаването му е друга работа, лесна работа. Но в никакъв случай не трябва да става чрез Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Не там! Това създава само главоболия. Най-малкото, колеги – парите по ПМС № 129 за спорт се дават в бюджета на университета. И аз не мога да ги дам на някакво си НПО - нито за дрехи, нито за база, нито за билети, нито за хотел – за нищо. Какво е това НПО от трима души? Каква е връзката му с университета? Говоря за най-елементарните неща.
Друго - забравете, че студентския съвет може да финансира спортна проява. Студентският съвет може да финансира откриването на учебната спортна година. Бюджетът на студентския съвет е 1% от бюджета на университета. Какво ще финансира с този 1%? Тържество по случай откриването на спортната учебна година и един спортен празник.
Нека да разделим спорта в университета на две направления и да разсъждаваме и за едното, и за другото. В едното направление, спортът е елемент на учебния процес – има си часове по физическо възпитание.
ПРОФ. АТАНАС ГЕОРГИЕВ, ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ: Трябва да има кредити.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Не. Кредитната система в България не функционира по ред причини. В учебния план има кредити, но какво от това? Физическото възпитание е елемент на учебния процес. Това е дисциплина като всяка друга такава. Тук си има своите проблеми. Например: има много сериозни преподаватели по физическа култура, на които обаче кариерното им израстване е трудно, защото в повечето университети не са предвидени места за научни длъжности по дисциплината им. В УНСС, например, нямаме хабилитирани преподаватели и той трябва да защити докторантура в НСА.
Относно часовете. Ще Ви кажа защо намаляват часовете по физическо възпитание и спорт. Законът за висшето образование в много отношения не е стикован със Законът за физическото възпитание и спорта. От там се появяват проблемите. За целия период на обучение са предвидени 240 часа, обаче в Закона за висшето образование пише: за ОКС „Бакалавър“, 4-годишно обучение, но не повече от еди-колко си часа, общо – 240 часа. Двеста и четиридесет часа - това са четири дисциплини по 60 часа на четирима професори. Това е пример за други дисциплини. Как да ги махнем?
Колегата Лилков каза някои неща, за които трябва да се замислим как да бъдат решени. След като университетския клуб е многоспортов – защо да няма и шахматен отбор. Защо? Дори напротив. Шахматът е интелектуална игра, присъща за университетската дейност. По шахмат имаме световен шампион, за разлика от много други популярни спортове, където нямаме шампион.
Тоест – имаш ли го университетския спортен клуб, можеш да дадеш допълнително пари от предвидените в бюджета,например за треньори. Ето това трябва да се реши – за треньорите! Защото преподавателят води учебния процес по физическа култура, а треньорът има съвсем други функции.
Друг въпрос. Студентите, които ще тренират и ще участват в състезания – те ще посещават ли часовете по физическа култура в учебния процес? Ясно е, че не. Ясно е, но трябва да се запише!
А по отношение на Националното представителство на студентските съвети и АСУ „Академик“. Нека не възлагаме тежести на структури, които са непосилни за тях, както и задачи, които те няма как да ги изпълнят. Отново ще кажа - парите за спорт постъпват в бюджета на университета, а не в студентските съвети или Асоциацията за университетски спорт. В АСУ пък, въобще не знам какво отива.
Радва ме това, че сме събрали хора, като всеки един от нас има виждане и разбиране по отношение на университетския спорт. Работната среща в НСА е била много полезна. И аз мисля, че ще излезем с конкретни предложения за текстове, които да сложат ред. Убеден съм в това!
Благодаря на всички за участието. Надявам се, да помагате и в последващото писане и обсъждане на текстовете. Закривам заседанието.
Закрито в 16.20 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ
Стенограф:
Борислава Маева
51,247 знака
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
ПРОТОКОЛ № 10
На 01 април 2015 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на резултатите от проведената на 19.03.2015 г. работна среща в Национална Спортна Академия на тема: „Необходими законодателни промени, свързани с провежданата политика от висшите училища за развитие на студентския спорт“.
Заседанието бе открито в 14.45 ч. и ръководено от проф. Борислав Борисов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Уважаеми дами и господа, народни представители, добър ден.Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, при следния дневен ред:
1. Обсъждане на резултатите от проведената на 19.03.2015 г. работна среща в Национална Спортна Академия на тема: „Необходими законодателни промени, свързани с провежданата политика от висшите училища за развитие на студентския спорт“.
Предварително получихте резюме от проведената работна среща с университетската общественост по въпросите на университетския спорт. Срещата бе организирана от ръководството на комисията, в лицето на г-н Чолаков и проф. Лилков. Целта на проведеното обсъждане и на днешното ни заседание е - според нашите възможности и виждания да набележим мерки, които да доведат до подобряване на университетския спорт. Така решаваме два въпроса - за спорта и младежта. Без съмнение, в университетите учат млади хора. Давам думата на проф. Лилков, организатор на работната среща, за да направи кратко резюме.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Благодаря, г-н председател. Ще Ви информирам накратко за проведената работна среща в Национална Спортна Академия, която бе по инициатива на ръководството на комисията и на експертите на комисията. Идеята на проведената работна среща в НСА, чийто любезен домакин беше ректорът доц. Гешeв, беше да съберем на едно място ректорите, спортните клубове към университетите, представителите на АУС, както и студенти и преподаватели, и да поговорим за проблемите на университетския спорт. Предварително в комисията бяха постъпили няколко предложения, както от клубовете към съответните университети така и от Асоциацията за университетски спорт, където те, съвсем основателно поставяха конкретни проблеми, които повече не можеха да бъдат пренебрегвани и заобикаляни. Оценката на хората, които участваха в срещата е положителна. Чухме както вижданията на ректорите на доста университети, така и структурираните становища на Асоциацията за студентски спорт и университетски клубове. Всичко това, със съдействието на нашите сътрудници в комисията, първо беше записано като пълен стенографски протокол и след това на всеки от нас беше предоставено резюме, в което сме се опитали да синтезираме най-важните предложения и съответно мотивите към тях. Няма да се спирам на всяко едно от тези предложения – те са групирани по отношение на учебния процес, на спортните клубове, статут на преподавателя и т.н.
Идеята на ръководството на комисията е следното: всеки от народните представители да се запознае с тези предложения и да се обърне към експерти (даже вече получих едно експертно становище на проф. Колев), да съберем повече мнения по тези предложения и в следващите заседания да се опитаме да обединим мнението си по отношение на това какви законодателни промени, които ние да предложим, след като ги съгласуваме с министъра на младежта и спорта, в Закона за физическото възпитание и спорта, така че поне по темата университетски спорт да можем да се придвижим крачка напред в съответствие с това, което искат и очакват от нас спортните хора и ректорите. Не мога да кажа в какъв срок можем да си поставим тези задачи, но в някакъв обозрим срок, да кажем до един месец, ние да сме готови със законови, конкретни предложения по тази тема. Така, половината от работата ни, дори смятам, че по-голямата част от работата ни ще е свършена.
Всичко това, което получихте като резюме от срещата, е получило одобрение от хората присъствали на работната среща. От тук-нататък трябва да се изкажат експертите, след което ние като законодатели да го придвижим към пленарна зала. Това е от мен. Не искам да навлизам в подробности по тази тема, тъй като ще отнеме много време. Благодаря на проф. Георгиев, който даде становище по отделните теми, постъпиха и други експертизи. Вие ще се обърнете към своите експерти, така че да изчистим нещата докрай. Разбира се, на следващи срещи, когато стигнем до конкретни текстове, няма да бъда лошо да поканим представители на Асоциацията за университетски спорт, на някои университетски спортни клубове, на студентските съвети и заедно в дискусия да изчистим всичко и да го придвижим към зала. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Колеги, имате думата за идеи и предложения по представените тези. Заповядайте, г-н Стоилов.
ДОЦ. РУМЕН СТОИЛОВ, НСА, СЪВЕТНИК В ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ГЕРБ: Първо искам да благодаря за проведената среща в Национална спортна академия. Приветствам инициативата на настоящата парламентарна комисия.
Знаете, особено Вие проф. Борисов с такъв дълъг стаж в УНСС, че законовата нормативна база ви пречи да поддържате университетските клубове. Искам да дам пример с миналата Универсиада в Кубан, Русия, като участник на Универсиадата, като президент на федерация, и като преподавател в НСА. Клубът по самбо имаше 4 представители и завоюва 2 медала в Кубан, но ръководството и ректора на НСА, въпреки голямото си желание не можаха да помогнат. Предполагам, че всички ректори на висши училища, които развиват не само спорт за здраве, а и които развиват спорт за високо спортно майсторство, са с вързани ръце. Трябва да им помогнем, за да могат да кандидатстват по програмите и да могат да разчитат на помощта на ръководството на университетите. Така че Ви благодаря и се надявам да вземете правилното решение, така че да предприемете необходимите законодателни мерки, за да могат университетите да помагат на своите спортни клубове. Благодаря.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Благодаря Ви за това предложение.
Идеята е да се обособи глава „Университетски спорт“ в Закона за висшето образование, в която глава да се изяснят всички въпроси, които в сега действащия закон са поставени, но не са намерили отговор. Например – съгласно Закона за физическото възпитание и спорта могат да се създават многоспортови студентски федерации и асоциации, но реда за тяхното създаване се разработва от министъра на образованието съгласувано с министъра на спорта. Това нещо не е разработено като правила. Ето това е една от идеите – в тази отделна глава „Университетски спорт“ да се намери точно и ясно място цялата регламентация. Другият голям проблем това е спортните клубове към университетите и техния статут. Има проблем с финансирането на юридически лица с нестопанска цел, които са неправителствени организации, има проблем с това как те да ползват марката на университета, има проблем да „развържем“ ръцете на ректорите да помагат на клубовете. Ще Ви дам пример как с една думичка в закона ние можем да им „развържем“ ръцете, така че те да могат да назначават даже и треньори към ВУЗ-те, не само преподаватели. Например във всяко висше училище, катедрата може да развива тези спортове, по които има съответните преподаватели. На тях се разчита и за високото спортно майсторство във висшето училище. Обаче, ако ректорът иска да вдигне нивото или да развива спорт, който не е от компетентността на преподавателите – той е с „вързани“ ръце.
В сега действащия Закон за висшето образование пише: „..за развиване на научноизследователската дейност или художествено-творческа дейност, ректорът може да назначава специалисти“. Защо да не добавим - „и треньори“? Тогава той си решава проблема. Извън щата на тези десет преподаватели по физическо възпитание и спорт, той може да привлече висококласен треньор и му казва: „Твоята задача е моя отбор да стане най-добрия в България.“ Назначава го, дава му заплатата, определя му как ще тренира и работят заедно – това е една подкрепа за спорта. Тоест има много неща, които ние с много малко усилие можем да направим.
На следващо място – взаимоотношенията Студентски съвет-спорт. Студентските съвети имат възможността да подкрепят спорта чрез своите бюджети, обаче не докрай, не е много изчистено. Можем да им помогнем и там.
Ако направим това, а след това направим същото и със спортовете във въоръжените сили. Установих, че Българската армия и българските военни училища не участват в студентските първенства. Най-здравата и най-подготвената част от нашата младеж, която развива военизиран спорт участва в държавните военни първенства, а не участват в нашите студентските първенства. Това сваля качеството и нивото на студентските ни игри. И дори ще подготвя питане до министъра на отбраната – защо се е случило? Дали е въпрос на едни 5 000 лв.
Има много неща, които трябва да побутнем и Ви гарантирам, че догодина можем да направим много добра база. Законът ни е добър, но в много голяма чест не се изпълнява, тези които трябва да го изпълняват не са го пипнали. Това е задачата ни и ще я направим.
ДОЦ. РУМЕН СТОИЛОВ, НСА, СЪВЕТНИК В ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ГЕРБ: Примерът с военните училища е много добър, още повече, че и моят спорт е военно приложен. Много разчитам на формата, който има тази комисия да направи необходимите детайли в закона, за да вдигнем качеството на спорта за високо спортно майсторство. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ НАТОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСФС: Уважаеми г-н председател, уважаеми г-н Лилков, уважаеми депутати.
Искам да внеса яснота по въпросите, както и да изкажа задоволството си и като обществена организация и като хора, които работим в областта на спорта, че проблема за университетския спорт беше поставен за втори път с цялата си острота в Национална спортна академия.
В предишното Народно събрание беше подготвен законопроект, който касае университетския спорт и някои от предложенията, които подготвихме след национално съвещание организирано от АУС, бяха приети. Чл. 4а т.5 от сега действащия закон регламентира отношенията между университетските спортни клубове и общините. Там е записано, че когато един университетски спортен клуб се обърне към съответен кмет, той може да получи подкрепа на своя програма или проект и съдействие за използване на спортно-материалната база.
Бяха подготвени и законопроекти за изменения на закона в чл. 26, където донякъде решавахме въпроса, който постави ректорът на Техническия университет. Необходимо ли е в едно висше учебно заведение, по всеки вид спорт, който се развива да има отделни спортни клубове? Това означава, съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел - всяка година да се провежда Общо събрание, всяка година да се извършват промени в Устава, всяка година да се приема бюджет и спортен календар и съответно регистрация в Министерство на правосъдието. Това е една изключително тежка и абсолютно ненужна административна процедура. Нашето предложение и становище по този въпрос е, че трябва да се отиде на една по-опростена схема, където един многоспортов университетски клуб може да изпълнява всички тези задължения.
Бяха предвидени и други изменения в закона, за които се реши, че тъй като има други по-важни въпроси, те ще бъдат предложени в друг законопроект за изменение, но времето не достигна. В тази връзка искам да кажа, че сме готови по съответния канален ред да предложим отново тези изменения в Закона за физическото възпитание и спорта, които не бяха приети тогава. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Проф. Георгиева, за нас ще е важно да споделите виждането Ви като министър на младежта и спорта в предишния мандат, касаещ проблемите на университетския спорт.
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: Благодаря. Поднасям извинения на вас, на колегите, на гостите на заседанието за закъснението си.
По отношение на университетския спорт, се изказвах на едно заседание на комисията доволно назад във времето, на което присъства и министър Кралев. Ще припомня и г-н Чолаков може да потвърди, че в миналия Парламент имаше такова тематично заседание, проведено съвместно най-напред с Асоциацията за университетски спорт, с колегите от Комисията по образованието и науката, с всички колеги от университети. И тогава се разбра, че истината е по средата. Това не е лишено от съдържание клише или фраза. Г-н Лилков е казвал тук, в тази комисия - не е точно вярно, че университетите са „изправени до стената“ и са лишени от всякакви правни, административни и финансови най-вече възможности по отношение на университетския спорт, защото в субсидията или в бюджета на всяко висше училище, така или иначе се отделя определен размер финанси (като процент или като номинална стойност), за спорт, за спортни дейности.
Същото така се разбра, че ако Студентските съвети включват в своята философия и развитието на студентския спорт, а то няма как да не е така, отчисленията които се правят за Студентския съвет също не са малко. Когато има добра воля и добросъвестно отношение и наистина нагласа да се спортува, университетите могат да покажат, че са с добро сърце по отношение на спорта. Но когато това се неглижира от тях, миналата година го казах като министър и сега продължавам да твърдя, че е вярно - не е справедливо и не е коректно да се вини държавата като единствен и пълен длъжник по отношение на тази философия. Не за пари става дума, а за концепция, за политика за развитие на университетския спорт, като разбира се, че основа на държавна политика са и финансовите средства, а именно субсидията от държавния бюджет.
Освен това, самата Асоциация за университетски спорт също е бенефициент на пари от бюджета на Министерството на младежта и спорта. И тези пари не са никак малко. Те са недостатъчно, но както аз казвам – между плюса и минуса има нула. Това че не са достатъчно не ги прави непременно малко. Тоест, ако се пресрещне добросъвестното отношение – университетския спорт може да бъде в по-добра позиция, не единствено и само заради парата, а заради концепцията. Г-н Чолаков, надявам се, че ще съгласите, че това е въпрос на концепция. На първо място не е маловажна ролята, дори в концептуален план на Асоциацията за университетски спор. По мое мнение, те някак си са приели ролята на „жертвичка“ или на безпомощници, които просто транзитират парите от министерството по отношение на една или друга университетска спартакиада или младежки игри, както миналата година, за добре дошла ми казаха за Баку. Та, те единствено виждат своя актив само в посока на това да бъдат правоприемник на паричките и съответно да ги медиират в самолетни билети или такси за правоучастие в една или друга спортна проява по света и у нас. Дотук не свършва Комуто правата, на него са и задълженията. Аз твърдя, че Асоциацията за университетски спорт концептуално стои пасивно, изживява се страдалчески и не дава ресурса, който имат. Освен това, те са колеги от Алма матер на спорта – те имат академичен ресурс и могат да направят брилянтна концепция, а не да бъдат просто авторитета, който трябва да „реве“, че университетския спорт „загива“. Това е недобросъвестно отношение и поведение.
На следващо място – трябва да признаем, че не всички висши училища са еднакво коректни във взискателността си по отношение на образователния процес в частта обучение по спорт или по физическо възпитание и спорт. Аз имам впечатления като министър на младежта и спорта от не докрай добросъвестната административно-организационна ситуация в Софийския университет. И трябва да имам доблест да го заявя. Защото бяхме в отношения по направление ползване на спортни съоръжения, които принадлежат на търговско дружество „Академика“. И точно заради тези правоотношения да ползват спортните съоръжения се оказа, че те не само не ги ползват по същество за студентите и за студентско спортуване (забележете, че съм коректна да не казвам точно по часовете за физическо възпитание и спорт), а напротив – те ползват спортните съоръжения, но не за студентско спортуване. Това мога да го кажа и на колегията от департамента. Защото бяха изпаднали в конфузна, в непристойна за тях ситуация с търговското дружество и моята висша коректност на разбиране се прояви до там да не алармирам администрацията на Софийския университет.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: За какво се ползват спортните съоръжения?
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: За бизнес-спорт или за спортен бизнес, казано деликатно! Студентските съвети са идвали при мен да се жалват, че не са докрай в паритетно партньорство с Асоциацията за университетски спорт. И това трябва да имам доблестта, като народен представител да го кажа. Защото не съм нито от едната, нито от другата страна на барикадата. Но както се казва: „Истината боли, приятелю“! Националното представителство на студентските съвети ми „плачеш“ в министерския кабинет, че Асоциацията за студентски спорт не ги припознават като паритетни партньори. Готова съм да се срещнем тук и с двете страни и да си говорим с факти.
Е, тогава държавата ли е длъжник, държавата ли е панацеята? Не е държавата единствено длъжник. Всички сме длъжници. Не казвам, че държавата не е длъжник, не казвам, че Парламентът и Министерски съвет трябва да бъдат оневинени. Не казвам, че няма какво да направят или не дължат нищо. Но казвам, че настоящата правна уредба е достатъчно отзивчива, ако има добросъвестност - спорта може да не се ползва или привижда единствено от конюнктурата, все едно дали е финансова или някаква друга, защото може да бъде и по идеална конюнктура. И аз мисля, колеги, че точно в спортната комисия трябва да има такова мъжко говорене и да си кажем нещата без никакъв ретуш и макияж. Защото аз мога да сложа макияж, но ако всеки път го слагаме, винаги ще „тупаме“ на едно място и ще чакаме някой с магическа пръчка да подреди експозициите и всички да станем доволни – и студентите, и ние и прочие.
Аз споделих и в присъствието на министър Кралев, че не приветствам идеята, че професионалния спорт от страна на студентските клубове е, както се казва „ключът от бърлогата“, „там е заровено кучето“. Аз не я приветствам. Говорила съм с колеги от Национална спортна академия, с авторитети в спорта (тъй като аз съм прощъпалник по тази тема) – и те споделят мнението ми. Трябва да бъдем много взискателни като спортна комисия и да разберат колегите, че не значи след всеки следващ мандат, с всяка следваща спортна комисия, с всеки следващ кабинет на Министерство на младежта и спорта едва ли не „падат от Марс“, девствени са със ситуацията и проблемите и да си мислят, че ние ще намерим някой милозлив, който ще изпълни нашите въжделения. Не мисля, че така се прави конструктивна политика и не мисля, че това е пътя към резултатност. Ще се радвам и г-н Стоилов да каже доколко греша и къде съм права. Също така ще се радвам да чуя и моя приятел и винаги контрапункт на мен в името на спорта, проф. Колев. Нека да кажат колегите, които миналата година ми бяха контрапункт, доколко съм справедлива в тази неласкава тема за студентския спорт. Ако наистина ни интересуват проблемите на студентския спорт, а не ни интересува нещо друго под прикритие на проблеми на студентския спорт. Благодаря.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Изказването ми не е насочено срещу това, което казвате, а искам да допълня един детайл – взаимоотношенията между АУС и Националното представителство на студентските съвети. Този въпрос трябва да бъде поставен под особено внимание от страна на комисията и да намери много ясно решение в закона.
Голяма част от това което казвате важи за старата Асоциация за университетски спорт, която дълги години не успя да заработи като хората и мина през много перипетии. Преди две години, когато АУС вече беше установена, бях на лятната спартакиада в Камчия. И бях действително потресен от това, че по същото време, в което Асоциацията провеждаше спартакиадата с голяма част от спортните клубове на университетите и преподавателите, по същото време Националното представителство на студентските съвети провеждаше паралелна спартакиада в к.к. Албена.
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: През 2013 г. ли, простете?
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Да, през 2013 г. Това е типичния проблем, който се е появил на много места в институциите в България. Например – Българска академия на науките и Българска академия на науката и изкуствата. Всеки създава някакви структури и започва да дублира дейности.
Според мен – и студентите и АУС имат своето място в спорта и трябва много точно да го регламентираме, и когато заработят заедно ще видите, че ще постигнем не само голяма масовост, а и много по-високо качество и конкуренция. Тук е проблем липсата на диалог между две институции. И тъй като те са намерили в закона празнота и недостатъчно голяма яснота, всеки смята, че е прав да организира различни мероприятия и „тича“ при министъра да се жали и да иска пари. Ние трябва да решим този въпрос. Как ще го решим– аз не искам да казвам, тъй като всеки има свое мнение за излизане от ситуацията, но това трябва да бъде акцент в нашата работа, защото ако не изясним този въпрос всичко надолу ще куца, дори и да го изпилим до детайли.
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: Точно така, г-н Лилков.Точно по повод на тази спортна проява през лятото на 2013 г, проумях за липсата на координация и на добро партньорство. Това е, което казах преди малко – не са припознати конструктивно като партньори. Тази паралелна спортна проява на Националното представителство на студентските съвети е доказателство и функция за липсата на синергия между тези два субекта, които де юре са позиционирани като субекти на студентския спорт, на неговите проблеми, на неговото развитие, зависи от коя гледна точка реципиираме. Ето това е! Точно заради неразбории, заради липса на координация, да го кажа най-неутрално и предпазливо - функцията, следствието беше, демонстративно ще си направим паралелната проява, за да се разбере, че нещата не са едно и също.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/:Два мандата съм бил ректор и два мандата съм бил председател на Съвета на ректорите и току-що разбрах, че имало Асоциация за университетски спорт. Значи, представете си колко са се явили пред мен, каква дейност са проявили, въобще, те в „нелегалност“ ли работят? Публични ли са?
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: Не, не са в „нелегалност“, но са в избирателност, в някаква по-бутикова форма. Решили са, че са в УНСС не са толкова спортни.
ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Проф. Георгиева винаги цели болното място. Защото, като гледам предложенията от другите –не ми „звучат“ да са посегнали точно към раната, даже са твърде далеч. Какво имам предвид?
Първо, когато говорим за университетски спорт и физическо възпитание, преди всичко трябва да се знаят какви са целите и задачите на физическото възпитание и спорта в самите университети.
Знаете ли кой първи взе думата на работната среща в НСА? Проф. Халачев, ректор на НАТФИЗ. Да, те са малко студенти и не са критерий, но най-страшното, което прозвуча е това, че в университетите влизат едва 8% студенти практикуващи спорт . И аз смятам, че една от основните задачи, която стои било пред Асоциацията, било пред департаментите или катедрите по физическо възпитание е как тези 8% при завършване на висшето си образование да станат 12%. Определено смятам, че това трябва да бъде задължение, основната задача на ректорите или на катедрите за спорт – те да покажат с колко са завишили процента на спортуващите студенти. Мисля, че това трябва да бъде основното, за което и ние да работим. Било със законодателни промени, въпреки че аз не виждам защо трябва да се правят, след като не са необходими. Напротив – трябва да влезе във вътрешни правилници и изисквания.
Какво правят в съседна Гърция, с цел популяризиране на спорта, така че да запалят децата да спортуват? Присъствах на сбирка, на която разглеждахме един бюджет. Той беше разпределен на отсечки – толкова за образование, толкова за военни, толкова за здравеопазване. Разглеждайки го,забелязах, че няма перо „Спорт“. Попитахме ги и те ни отговориха, че той е в едни други графи, защото ако го отделят и завишите числото, то пък ще даде отражение на числото за здравеопазване, т.е. ще има по-малко болни.
Какво правят в Гърция с цел повишаване и подобряване на практикуващите спорт, особено в университетите? Държавни шампиони в кадетска и юношеска възраст, получават бонус от една единица при кандидатстване във висше учебно заведение. Първо, така се стимулират децата да спортуват още в предучилищна, начална и прогимназиална степен на обучение. И тогава процентът на влизащите студенти практикуващи спорт във висшите учебни заведения няма да е 8%, а 15%. Бихме могли да предложим въвеждането на този сериозен бонус и да видим дали биха го възприели в Комисията по образование и наука и в Министерство на образованието и науката.
Относно Асоциацията за университетски спорт. При представяне на отчета ѝ – изнасят едни данни за голям брой студентски, световни, олимпийски, въобще, за някакви уникални шампиони. Извинявайте, така може да заблуждавате случаен човек. Тези световни студентски шампиони са плод не на студентския спорт, те са плод на професионалния спорт. Така че, като се отчитат пред студенти може и да хване „декиш“, само че при мен и при много други хора, няма да хване. Те са плод на професионалния спорт. Като ангажимент, аз съм съгласен и приветствам съществуването на такава Асоциация, която да се грижи за живота на спортните студентски клубове. Само че нейната работа се състои в това как да го обогати, как да го направи привлекателен за студентите, как да ги привлече. Ако трябва да ги направи на нива. Изобщо, има много начини, по които може да се работи в тази насока. Така че там е ролята на Асоциацията, а не да прави професионален спорт. Какво общо има професионалния спорт със студентския. Който има желание за професионален спорт, има начин за създаване на такъв професионален спортен клуб в университета. Съгласно правилата на ЗФВС се договаря с ректора на съответния университет при какви условия ще се ползва базата и това е.
Така че - „болната“ тема на университетския спорт е – как ще мотивираме студентите да спортуват. Това не става с промени в закона. Можем да помогнем, но не можем да правим спорт. Благодаря.
ПРОФ. АТАНАС ГЕОРГИЕВ, ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз разделям така поставените проблеми на три нива.
Първо - учебен процес. Второ – участие в държавни студентски първенства и трето – професионален спорт.
По първо ниво. Съгласно стратегията на българската държава, приета от Народното събрание и програмата Министерски съвет, всички студенти трябва да имат обучение по физическо възпитание и спорт, по 60 часа годишно, което за ОКС „бакалавър“ означава 240 часа, а за ОКС „магистър“ - 300 часа за целия период на обучение. Мой докторант защити дисертация на тази тема – мога да Ви предоставя информация за всички университети в България, доколко се спазва тази регламентация. Само в 6 висши училища от 51 съществуващи се спазва изискването на стратегията и на програмата да има академични кредити за физическа култура и спорт.
Правилника за прилагане е в пълен противовес на закона, сякаш умишлено някой е написал 60 часа и забравил думичката –годишно. И по този повод, знам че проф. Лилков има питане – защо не се коригира?
Независимо от наличието на прекрасна спортна база, само 2% от студентите спортуват, а тъй като предметът се изучава факултативно и няма подпис, няма оценка, няма заверка - студентите спира да ги интересува този предмет. Следователно, ако този предмет бъде задължителен, с оценка, само тогава може да се промени сега съществуващото положение. Това е пътя за разрешаване.
Второ ниво – участието в държавни студентски първенства. Имаше период, когато съществуваха две асоциации, а имаше и период, когато нямаше никакъв студентски спорт. В интерес на истината, без да защитавам Асоциацията за университетски спорт, но все пак отбелязвам, че миналата година за първи път от много години, се проведе студентска универсиада. Започнаха опити за възстановяване, ръководство и управление на студентския спорт. Разбира се, че много неща трябва да се променят, но важно е да се започне. На студентските първенства участват университетите, без да имат спортни клубове. Разбира се, участват и такива, които имат спортни клубове. Относно тезата, че трябва да има Моно клубове.Съгласно действащото законодателство, Асоциацията за университетски спорт е многоспортова федерация, в която членуват многоспортови клубове. Например – клуб „Академик“, Благоевград е записал в устава си всички спортове и той членува, както и клубовете на другите университети (16 бр.), са членове на АУС. От 51 висши училища, само 16 имат многоспортови клубове, които функционират съгласно устава на АУС.
Но на държавните студентски първенства участват университетите. Не участва университетски спортен клуб. Финансирането става чрез ПМС № 129 (от студентски такси) и от доброто желание на някои ректори да помагат.
Преминавам към третото ниво. Министър Кралев предлага университетите да имат професионални спортни клубове, което според мен е нонсенс, не трябва да става. Защо? По простата причина, че професионалните спортни клубове трябва да са съставени от спортисти професионалисти. За да бъдеш професионалист, трябва да имаш клуб, в който да работиш и да получаваш заплата.
Големият проблем, по който всички ние тук търсим решение е -как тези, които участват в държавните първенства по волейбол, баскетбол и т.н., ще бъдат финансирани и има ли законно основание за това. Отговорът е, че сега, за съжаление, нито в Закона за висшето образование, нито в Закона за физическото възпитание и спорта има ясно разписани норми. В чл. 14, ал. 3 се дава реда, разбирайте Наредба, в която министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на младежта и спорта, казва по какъв начин се създават многоспортовите университетски спортни клубове и федерациите за студентски спорт. Но тази разпоредба не е изпълнена и по този въпрос отново има питане от проф. Лилков до министъра на образованието – защо не се изпълняват нормите на закона.
На г-н Кутуев, представител на Националното представителство на студентските съвети, искам да му кажа, че в чл. 25 и 26 на Закона за висшето образование е записано, че без студентските съвети не може да се предлага спорт. Категорично е записано – по предложение на студентските съвети могат да се посочват спортове, които да се практикуват. А иначе, в Югозападния университет, зам.-председател на университетския спортен клуб е председателя на Студентския съвет. Тоест общественото начало – студенти и преподаватели изграждат структура на новото гражданско общество. Не може да се възстановяват стари тоталитарни практики – да одържавяваме спортните клубове в университетите, като казваме, че ректорът ще бъде председател, той ще казва как да става, въобще, той ще бъде всичко.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Това ли е одържавяване? Може да го дискутираме.
ПРОФ. АТАНАС ГЕОРГИЕВ, ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ: Така беше. Разбира се, че може много да се дискутира. При положение, че има 36 държавни университета и нито един частен, подчертавам, в момента на територията на Република България само държавните университети имат отбори, които играят в А,Б или В група футбол, баскетбол, хандбал и т.н. Тоест, частните висши училища, с изключение на Колежа по икономика в Пловдив, който има някакъв отбор, т.нар. от министър Кралев професионален спорт. Това, разбира се не е професионален спорт – това са държавни първенства по отделните видове спорт.
Да не си помисли някой, че това казвам е последната истина –това е само едно мое мнение, на базата на 25-годишен професионален опит по тези проблеми. И аз също нося вина за това, че някои неща не са регламентирани по най-добрия начин. Но в Закона за висше образование изобщо няма текстове, които да дават право на университетските спортни клубове да съществуват. И това е голямата болка на всички нас. Ние искаме да има текстове в Закона за висшето образование, които да дадат възможност за регламентиране на участието в държавните и студентските първенства. По сега действащите норми университетите могат да създават клубове и да участват, но без да имат нормално, юридическо основание да бъдат финансирани. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря Ви за изказването. За мен имаше много полезни неща. Проф. Колев, заповядайте.
ПРОФ. НИКОЛАЙ КОЛЕВ, ДЕКАН НА ТРЕНЬОРСКИ ФАКУЛТЕТ НА НСА: Изказвам се като човек, който познава студентския спорт от 30 години, защото преди да започна трудовата си дейност и кариера, работих в студентско дружество „Академик“, като отговарях точно за студентския спорт. Но тогава бяха други години – 25 човека щатни служители и т.н. Няма да се връщаме в миналото.
Откъде дойде проблемът в студентския спорт? Проблемът дойде от там, че се развали системата на българския спорт. Прав е г-н Хранов – нямаме система в българския спорт. След 1988 г., след Олимпиадата в Сеул - системата рухна. По инерция направихме още няколко златни медали от олимпиади, но видяхте какво стана на последните две. Това отражение на българския спорт, упадъка на българския спорт не можеше да не даде отражение и на студентския спорт. Нормално е! От Сеул `88 г., студентите-спортисти от „Академик“ имаха трети принос от Олимпийските игри. Няма да се връщаме носталгично към миналото. Скъсахме веригата и системата е болна. Всяко едно наше решение ще бъде или „на старото костюмче, нова кръпка“, или да лекуваме хронично болен с аспирин. Трябва да направим така, че поне студентския спорт да има система. В българския спорт ще бъде по-трудно, за разлика от студентския. И има готови модели. По този начин, който предложихме на работната среща в НСА, няма да се постигнат кой знае какви резултати. Пак ще стане борбата между една-две организации за пари, кой да ги вземе, кой да ги харчи, при кого да отидат.
Основният модел, прогресивният модел за студентски спорт това е английския модел, който дава право на всеки един вид спорт да се развива автономно, естествено под шапката на националната студентска организация. Проф. Лилков даде много добър пример за това как едно НПО от 5 човека, след като се регистрира с пет отбора и заработи, след 3-4 години става лига със 70 отбора. По тази схема могат да се направят дивизии, най-вече за спортните игри, които са солта на студентския спорт. Аз съм направил някои предложения, има време, ще ги дискутираме.
Сега да се върнем на Асоциацията за университетски спорт „Академик“. В този си вид, с този устав, извинявайте г-н Георгиев, но тя е морално остаряла, по този начин, по който съществува в момента е от 1947 г. Погледнете други международни студентски асоциации. Те са структурирани на принципа на олимпийските комитети, където има членство от три вида – зимни, летни и индивидуални членове в олимпийския комитет. Така може да стане и в Асоциацията – клубове от университетите, национални студентски сдружения по вид спорт и същевременно индивидуални членове. Един човек като проф. Анастасов, който е основател на FISU – защо да не бъде индивидуален член. Или Петър Киров, който е двукратен олимпийски шампион още като студент – защо да не бъде индивидуален член. В тези направления сигурно ще има още доста дискусии, но ако смятаме само да закрепим, да направим само хемодиализа на нашата система няма да постигнем желаната промяна. По-добре е да направим повече усилия, за да направим нещо, което наистина ще има ефект в бъдещето. Благодаря.
ИВАН КУТУЕВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НПСС: Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители, гости.
В продължение на изказването на проф. Колев, ще започна с АУС „Академик“. Изпратихме предложение, разработено съвместно с г-жа Ангелова, в което предложение изразяваме позицията си, че за да заработи университетския спорт, на първо място трябва цялостно преструктуриране на АУС „Академик“. Много важен елемент, който дотук не се каза е, че тези 16 или 18 клуба, които са членове на АУС, всъщност не са университетски клубове. Спрямо Закона за юридическите лица, реално тези клубове имат управителен съвет минимум от 3 души, а това няма нищо общо със закона. Това е много важно да се каже. Всъщност те са фирми. Да, те могат да носят името на университета, могат и да не го носят. За да имаме университетски спорт, на първо място трябва всички 51 висши учебни заведения на територията на Република България да участват в организацията на АУС „Академик“, тоест да са обвързани.
Основният проблем на университетския спорт не са парите. Основният проблем е организацията. До този момент дискусията протича основно за спорта в големите университети. Истината е, че в тях спорт има, но в много по-голямата част от университетите в страната няма. А там не се обучават малко хора, става въпрос за 4000-5000 студенти. Въпросът е както правим там. Законът в момента не пречи студентския съвет да оползотвори изцяло парите, но пък няма и никакъв план-минимум, тоест той може и нищо да не прави. Има студентски съвети, които разполагат с много големи бюджети, но има и такива, които не разполагат с необходимите средства. Например: бюджетът на студентския съвет на Национална спортна академия е 10 000 лв. За да можем да имаме университетски спорт – това е тясно свързано със Закона за висшето образование. В него трябва да има минимална регламентираност на това какви спортове да има в университетите. В момента даден университет може да съществува, като предлага само шахмат и тенис на маса. Това е факт.
Затова обръщам внимание, в духа на предложението това може да се регламентира в текст, който да обвързва всеки университет и създадения многоспортов университетски клуб към него да е член на Асоциацията и да отговаря на едно от двете изисквания – дивизии към АУС, и правото на лиценз, ако предлага поне три вида от спортовете към АУС за втора дивизия и минимум пет за първа дивизия.
Друг проблем – кой води тези часове по спорт? Никой. И това не е регламентирано, а темата е много сериозна. Има университети, които назначавайки преподават завършил бакалавърска степен по физическо възпитание и спорт, разчитат на него, за да води обучението по 6-7 вида спорт. Това е разковничето на университетския спорт. За да бъда „запален“ да спортувам, като студент, който досега не съм спортувал активно, преподавателят да бъде компетентен. В тази връзка, този преподавател трябва да има професионална квалификация „треньор“ по вид спорт, като за по-малките университети той може да преподава на хонорар.
Следващата стъпка, ако говорим за дивизии и групи. Предложението ни е видовете спорт в университетите могат да бъдат 5, но това подлежи на дискусия. Но трябва да се направи така, че за студента да бъде регламентирано, че преподавателят по вид спорт ще има нужната професионална квалификация и компетентност. В момента, АУС „Академик“ има 27 вида спорт, които спокойно могат да се нарекат основните видове спорт. Има университети, които не предлагат нито един от тези 27 вида спорт. За какъв студентски спорт говорим? Студентският спорт не е 10-15 човека. Това важи дори и за големите университети – визирам и Софийския университет, и УНСС, и медицинските университети в София, Пловдив и Варна. Има преподаватели по спорт, които са преподаватели по няколко вида спорт. От тук трябва да започнем. Часовете по вид спорт са много важни, както и човека, който ще им преподава.
Моля, когато говорим за университетски спорт да не оставяме нещата да се случват изцяло по решение на ректорското ръководство или на студентския съвет, а да има план-минимум, който трябва да се спазва, защото към момента и в Закона за висшето образование, и в Закона за физическото възпитание и спорт няма заложен такъв план и това позволява в университетите да няма спорт. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Колега, имам въпроси към вас. Първо - какво разбирате под университетски спорт? Второ – може ли да ми кажете как студентския съвет ще организира университетския спорт? Ще Ви помоля да не си служите с шаблони. Когато говорите за университетски спорт какво разбирате – спортът като елемент на учебния процес или спортът като елемент на извънучебния процес (клубна форма, отбори, тренировъчна дейност и т.н.)?
ИВАН КУТУЕВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НПСС: Що се касае до Министерство на образованието и университета, напълно логично е спортът да бъде елемент на учебния процес. По този начин се дава възможност за по-качествено висше образование и е свързан със здравеопазването. Говоря за спортът като елемент на учебния процес. Но за университетския спорт не можем да говорим само за тази форма – той трябва да присъства във всичките си форми.
Националното представителство на студентските съвети не могат да организират самостоятелно спортни мероприятия. Това трябва да става със организация било АУС „Академик“, било друга такава, но трябва да я има организацията, която да го осъществява. В изказването си не съм казвал, че студентските съвети могат да го вземат под шапката си. Трябва да има АУС „Академик“ и тя трябва да го прави.
Но аз искам да акцентирам вниманието Ви върху спорта в университетите, защото университетския спорт се осъществява там. В момента говорим за пари, а не за това какъв спорт ще има в 30 университета, дори и да се приемат направените предложения. Това е от изключително важно значение.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Вие отделяте спорта от физическата култура или са едно и също, така ли? Има понятие физическа култура и спорт. Когато говорите за спорт имате предвид само частния случай на това понятие „спорт“ или под спорт разбирате и физическа култура и спорт?
ИВАН КУТУЕВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НПСС: Физическата култура е част от спорта. В университетския спорт те трябва да вървят ръка за ръка.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Качественият разговор винаги започва с изясняване на понятията и целите. Ние започнахме обратно – от предложенията и сега стигаме до терминологията, което прави разговора ни по-особен.
Преди доста години имахме един такъв разговор за университетския спорт. В един момент реших да импровизирам, като предложих на колегите си да се разберем какво би трябвало да се развива университетите – само физическо възпитание, физическа култура или само спорт. Защото има висши училища по света, които казват така: който се е научил да тича, бяга, кляка, т.е. добил е някаква физическа култура - това е до 18-20 години. От тук-нататък в университета развиваме само спорт, а който иска физическа култура да практикува във фитнес-центрове.
Какво развиваме ние в нашите Вузове? Ние се опитваме да развиваме и двете – и физическото възпитание и спорта. В този смисъл, проф. Борисов е абсолютно прав. Трябва да си изясним какво разбираме под спорт и какво разбираме под физическо възпитание. Проф. Георгиев говореше за трите нива. Може би първите две са именно тези. Аз застъпвам тезата, че в университетите трябва да се развива само спорт, а който иска да се занимава с физическо възпитание – да се занимава сам. И когато поставих на моите колеги въпроса какво ще развиваме във висшите училища, те до 4 сутринта спореха и се караха и не можеха да разрешат този въпрос. Защото, действително има хора, които искат да развиват високо спортно майсторство и хора, които искат днес да са на фитнес, утре на кънки, друг ден да плува или да отиде на екскурзия. Това са съвсем различни неща. Може би трябва да проведем и този разговор, но ми се струва, че сега наложения модел в българските висши училища трябва да е този – има физическо възпитание има и висококласен, организиран спорт.
Нека не се опитваме, едва ли не да изолираме от спорта в университетите студентите, Националните студентски съвети, АУС или ректорите. Всеки има място в тази система и трябва да му намерим мястото. Спомням си преди години, когато се правиха общостудентски игри участваха и ректорите, и методичните обединения на треньорите, и дружество „Академик“, но и Комсомола участваше, тоест и студентите участваха по някакъв начин. И ставаха общостудентски игри, на които сега може да завиди всяко Републиканско първенство. Ние трябва да намерим този баланс в тази система, в който всеки да намери своето място – от ректора, председателя на спортния клуб, АУС, студентите, така че да реализираме една обща политика, която явно, че тепърва ще изясняваме все повече и повече. Така виждам аз нещата.
И още нещо много важно - тази конфронтация между АУС и НПСС трябва непременно да се избегне. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Реплика ли искате г-н Кутуев? Заповядайте.
ИВАН КУТУЕВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НПСС: Благодаря. Конфронтация между АУС „Академик“ и Националното представителство на студентските съвети няма. И аз не знам защо продължава да се говори за такава. За тези две години, в които работим заедно, аз като зам.-председател на НПСС и доц. Джуров, като председател на АУС – ние не сме имали никаква конфронтация. От слуховете, че има раздори между нас страда единствено студентския спорт. Ако е имало някаква конфронтация това е било две години назад и не трябва вече да гледаме назад. Напротив - двете организации трябва да работят заедно, съвместно.
Но аз пак казвам – студентския спорт не е само организацията на масови мероприятия било то на Албена или на Боровец. Студентския спорт е свързан и с ниво спорт в самото висше училище.
СТОЯН ХРАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СПОРТЕН КЛУБ „ЛЕВСКИ“: Прави чест на ръководството на тази комисия, че поставя за разрешаване изключително важни проблеми, които се „влачат“ от години. Това е голямо постижение, въобще за българския спорт, а не само за университетския спорт. А че студентите не спортуват е факт. Но те не спортуват, защото не са им изградени такива навици още от предучилищна възраст, защото системата на българския спорт се обърка.
Комисията в предишното Народно събрание се занимаваше с глупости- доказваха се кой е по-силен.
В настоящата комисия виждам възможност за излизане от ситуацията, защото виждам хора, които знаят как се прави спорт. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря на двама зам.-председатели, г-н Чолаков и проф. Лилков за проведената университетска среща, от която аз отсъствах по здравословни причини. Но от материалите, виждам, че протекла на високо равнище и най-важното е, че е формулирала ключови въпроси от университетския спорт. Няма страшно, че има различни виждания. Аз например, чух поне 15 да се употребява понятието университетски спортни клубове. Ама няма такива клубове, защо се заблуждаваме? Това не са университетски спортни клубове. Това са спортни клубове на 3-5-10 души от университета. Те не са университетски спортни клубове. И една от най-големите разправии, които съм имал като наследство от предишното ръководство на УНСС е именно с университетския спортен клуб и неговия управител. Знаете, че те са регистрирани по Закона за лицата и семейството – единия напуснал, другия заминал за чужбина, третия не се знае къде е, четвъртия държи името и не го дава.
Ключова за мен е формулировката „университетски спортен клуб“. И проф. Георгиев, аз не смятам, че това е одържавяване. Спортният клуб трябва да е на университета! Какъв ще е механизма за създаването му е друга работа, лесна работа. Но в никакъв случай не трябва да става чрез Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Не там! Това създава само главоболия. Най-малкото, колеги – парите по ПМС № 129 за спорт се дават в бюджета на университета. И аз не мога да ги дам на някакво си НПО - нито за дрехи, нито за база, нито за билети, нито за хотел – за нищо. Какво е това НПО от трима души? Каква е връзката му с университета? Говоря за най-елементарните неща.
Друго - забравете, че студентския съвет може да финансира спортна проява. Студентският съвет може да финансира откриването на учебната спортна година. Бюджетът на студентския съвет е 1% от бюджета на университета. Какво ще финансира с този 1%? Тържество по случай откриването на спортната учебна година и един спортен празник.
Нека да разделим спорта в университета на две направления и да разсъждаваме и за едното, и за другото. В едното направление, спортът е елемент на учебния процес – има си часове по физическо възпитание.
ПРОФ. АТАНАС ГЕОРГИЕВ, ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ: Трябва да има кредити.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Не. Кредитната система в България не функционира по ред причини. В учебния план има кредити, но какво от това? Физическото възпитание е елемент на учебния процес. Това е дисциплина като всяка друга такава. Тук си има своите проблеми. Например: има много сериозни преподаватели по физическа култура, на които обаче кариерното им израстване е трудно, защото в повечето университети не са предвидени места за научни длъжности по дисциплината им. В УНСС, например, нямаме хабилитирани преподаватели и той трябва да защити докторантура в НСА.
Относно часовете. Ще Ви кажа защо намаляват часовете по физическо възпитание и спорт. Законът за висшето образование в много отношения не е стикован със Законът за физическото възпитание и спорта. От там се появяват проблемите. За целия период на обучение са предвидени 240 часа, обаче в Закона за висшето образование пише: за ОКС „Бакалавър“, 4-годишно обучение, но не повече от еди-колко си часа, общо – 240 часа. Двеста и четиридесет часа - това са четири дисциплини по 60 часа на четирима професори. Това е пример за други дисциплини. Как да ги махнем?
Колегата Лилков каза някои неща, за които трябва да се замислим как да бъдат решени. След като университетския клуб е многоспортов – защо да няма и шахматен отбор. Защо? Дори напротив. Шахматът е интелектуална игра, присъща за университетската дейност. По шахмат имаме световен шампион, за разлика от много други популярни спортове, където нямаме шампион.
Тоест – имаш ли го университетския спортен клуб, можеш да дадеш допълнително пари от предвидените в бюджета,например за треньори. Ето това трябва да се реши – за треньорите! Защото преподавателят води учебния процес по физическа култура, а треньорът има съвсем други функции.
Друг въпрос. Студентите, които ще тренират и ще участват в състезания – те ще посещават ли часовете по физическа култура в учебния процес? Ясно е, че не. Ясно е, но трябва да се запише!
А по отношение на Националното представителство на студентските съвети и АСУ „Академик“. Нека не възлагаме тежести на структури, които са непосилни за тях, както и задачи, които те няма как да ги изпълнят. Отново ще кажа - парите за спорт постъпват в бюджета на университета, а не в студентските съвети или Асоциацията за университетски спорт. В АСУ пък, въобще не знам какво отива.
Радва ме това, че сме събрали хора, като всеки един от нас има виждане и разбиране по отношение на университетския спорт. Работната среща в НСА е била много полезна. И аз мисля, че ще излезем с конкретни предложения за текстове, които да сложат ред. Убеден съм в това!
Благодаря на всички за участието. Надявам се, да помагате и в последващото писане и обсъждане на текстовете. Закривам заседанието.
Закрито в 16.20 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ
Стенограф:
Борислава Маева
51,247 знака
