Стенограма от заседание на комисия, 08/04/2015

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта

ПРОТОКОЛ № 11

На 08 април 2015 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване по актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към министъра на младежта и спорта, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Тема на изслушването – допинг скандал с националния отбор по щанги.

На заседанието присъстваха:
Красен Кралев – министър на младежта и спорта;
проф. Свилен Нейков – съветник на министър-председателя по политиката в областта на младежта и спорта;
Ваня Колева – парламентарен секретар на Министерство на младежта и спорта;
д-р Виолета Заркова – изпълнителен директор на Антидопинговия център към Министерство на младежта и спорта;
Неделчо Колев – председател на Българската федерация по вдигане на тежести;
проф. Пенчо Гешев – ректор на Национална спортна академия „Васил Левски“.

Заседанието бе открито в 14.45 ч. и ръководено от проф. Борислав Борисов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден. Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Преди да започнем, давам думата на г-н Хранов, председател на спортен клуб „Левски“.
АТАНАС ХРАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СПОРТЕН КЛУБ „ЛЕВСКИ“: Уважаеми дами и господа, за мен е чест да поздравя проф. Вили Лилков с неговия 60-годишен юбилей. От името на спортен клуб „Левски“, Ви отдавам заслужено признание, като Ви връчвам „Грамота за заслуги за развитието и подкрепата на спорта“ в град София.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Честит юбилей!
Започваме деловата работа. За колегите журналисти искам да изясня един въпрос, за който мисля, че е недоразумение.
Когато избухна допинг-скандала бях на лечение в чужбина. Бях потърсен за мнение от колегите журналисти над 40 пъти, които се позоваваха на изказване на министър Кралев, че е предупредил Комисията за този проблем. Останах много учуден, защото няма как да предупредиш Комисията за нещо, което още не е станало, не съществува. Затова ще Ви прочета дословно какво е казал министър Кралев пред Комисията и пред радиото, за да няма недоразумения и да не смятате, че изказването е във връзка с допинг-скандала с отбора по щанги.
По радиото министър Кралев е казал: „Подчертавам, че е много важно да се знае какъв тип хранително добавки циркулират в търговската мрежа и във фитнес залите, по който аз лично алармирах Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта“. Повтарям, какъв тип хранителни добавки циркулират в търговската мрежа и във фитнес залите. И много правилно го е казал министърът. Цитирам Ви стенограмата от заседанието на Комисията, на което министър Кралев каза: „В момента има стотици фитнеси, които предлагат спортни услуги, без да разполагат с необходимите квалифицирани треньори. В тези фитнеси се предлагат забранени стимулиращи вещества, предизвикващи дори смърт при част от спортуващите младежи. На тази практика категорично трябва да се сложи край чрез регламентирането на този тип спортни услуги в новия Закон за физическото възпитание и спорта.
Както виждате, и в двата случая става въпрос за хранителни добавки във фитнесите и злоупотребата на младежите с тях, а няма връзка с допинг-скандала с отбора по щанги, който още не беше настъпил. Необходимо е да направя това уточнение, тъй като предполагам, че и на министъра са му звънели, както на мен, и за да няма недоразумения Ви прочетох за какво става дума.
Днес, темата е конкретно за допинг-скандала, като елемент на този скандал сигурно отново ще бъдат и хранителните добавки, но за конкретния случай - отбора по щанги. По този повод министър Кралев е подготвил презентация, с която да запознае Комисията, ние да вземем отношение, за това което се изисква от нас като Комисия и да си свършим работата. Заповядайте, г-н министър.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Благодаря, г-н председател. Искам да направя едно допълнение към вашето изказване.
Още месец преди да се случи тази неприятност с нашия отбор по вдигане на тежести, работна група на министерството работеше активно по написването на Национална стратегия за борба с допинга в спорта. По тази Стратегия се работеше, пак казвам, един месец преди скандала, т.е. няма връзка между двете събития. Това е във връзка с това, което току-що казахте, защото многократно сме получавали сигнали и информация за наличието на замърсени хранителни добавки, които циркулират свободно на пазара. Имаме на разположение и доклад на Международната антидопингова асоциация, която също твърди, че проблемът със замърсените хранителни добавки (и то с много висок процент на замърсяване), по принцип се наблюдава във всички страни от Европейския съюз, тоест това не изолирано събитие за България. Тъй като това е един от приоритетите на Министерство на младежта и спорта, започнахме да разработваме такава Стратегия. За съжаление, презентирането на Стратегията съвпадна с допинг-скандала.
Стратегията е изготвена от междуведомствена работна група, включваща представители на Министерство на младежта и спорта, Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, Министерство на образованието и науката, Министерство на труда и социалната политика, Българска агенция по безопасност на храните, Агенция „Митници“, Български олимпийски комитет. Стратегията бе качена на сайта на министерството в същия ден, в който получихме информация за наличието на положителните допинг-проби в националния отбор по вдигане на тежести и беше пусната за съгласуване с останалите институции, които имат отношение към нея. За първи път презентацията ще бъде представена днес, пред вас. Утре на кръгла маса предстои публично обсъждане, където всички заинтересовани страни ще имат възможност да се изкажат, за да може Стратегията да придобие окончателен вид и да бъде внесена за приемане. С ваше разрешение ще направя презентация на изработената Стратегия.
Какво е допинг? Под допинг в спорта се разбира използването на забранени субстанции или методи за постигане на по-високи спортни постижения. Сред отделните видове допинг са приемането на средства позволяващи по-голяма издръжливост, по-висока устойчивост на болка, по-бързо възстановяване след състезания или усилени тренировки, както и вещества променящи способността за критична преценка на опасността и позволяващи предприемане на рискове. Допингът е в противоречие с основния принцип в спорта за честна игра, за реална оценка на възможностите и спортсменство. Той опорочава правилата в спорта и разрушава възпитателната му роля. Приемането на стимулиращи средства от типа на допинга може да представлява реална заплаха за здравето на спортиста. Многобройни са случаите на получени вреди от допингиращи средства – от преходно нарушение на нормални физиологични функции, до привикване, тежки нарушения на метаболизма, хормонален дисбаланс и дори смърт.
Като допинг се използват редица медикаменти, които не се прилагат за лечебни цели, а с намерение да подобрят изкуствено резултатите на спортистите. В медицината, тези субстанции се използват по лекарско предписание, но в случая се добиват по други, заобиколни и незаконни пътища.
България е част от международните усилия за чист спорт. През 1992 г., България ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа срещу употребата на допинг.
Световният антидопингов кодекс е приет от Българския олимпийски комитет и от съществуващата по това време Национална антидопингова комисия. Един от световните международни стандарти прилагани от Кодекса, това е списъкът със субстанциите и методите, които са забранени за употреба по време на състезание или извън състезание, или са забранени само при някои видове спорт. Тези забранени субстанции и методи са допингиращи средства използвани предимно от спортисти. Забранителният списък е публикуван за първи път през 1963 г. от Международния олимпийски комитет. От 2004 г. той се допълва и публикува ежегодно, като за изготвянето и публикуването му отговаря Световната антидопингова агенция (WADA).
През 2010 г. към Министерство на младежта и спорта е създаден Антидопингов център, който е приел Кодекса на WADA и отговорността за спазване на антидопинговите правила. Центърът функционира като Национална антидопингова организация за изпълнение на ангажиментите поети от България с подписването на Декларацията от Копенхаген, Международната Конвенция на ЮНЕСКО срещу допинга в спорта и Конвенцията на Съвета на Европа срещу употребата на допинг. Антидопинговият център е звеното за осъществяване на политиката на борба срещу употребата на допинг при състезателна и извън състезателна дейност в България. Основните функции на Центъра за свързани с осъществяване на антидопингов контрол чрез допинг-тестове, поддържане на регистър със спортистите за тестване, управление на резултати, провеждане на образователно-информационни кампании за различни аспекти от борбата с допинга, издаване на разрешения за терапевтична употреба на медикаменти от забранителния списък и извършване научна дейност. Към Центъра е създадена и Лаборатория за допингов контрол. Основен приоритет на правителството на България е акредитацията на лабораторията, което ще позволи на България да изследва проби и от международни състезания. Лабораторията за допингов контрол получи сертификат от Българската служба за акредитация по ISO/IEC 17025:2006, което и позволява в момента да изследва проби от състезания включени във вътрешния спортен календар на страната.
Защо е необходима тази Стратегия? Борбата срещу употребата на допинг в спорта е един от основните приоритети на Правителството в областта на спорта. Използването на допинг, както в спорта за високи постижения, така и в спорта в свободното време е все по-честа практика. Доказателство за това са множеството допинг-скандали през последните години от падането и анулирането на много спортни резултати и титли. Въпреки че много от спортистите не смятат допинга за опасен за здравето им, той крие множество рискове, свързани най-вече със страничните му ефекти. Много от използваните допинг-средства имат негативно въздействие върху сърдечно-съдовата система, която е една от най-натоварените при спортна дейност. Взимането на допинг в много от случаите води не само до здравословни проблеми, но е и основна причина за внезапна смърт при спортисти.
Осъзнавайки сериозността на проблема Правителството за стабилно развитие на Република България си постави в своята Управленска програма за периода 2014-2018 като приоритет превенцията и контрола на употребата на допинг в спорта.
Със създаването на Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта, Правителството си поставя като важна задача превенцията и контрола при употребата на допинг-средствата. Ежегодно ще бъде разработван план за изпълнение на Стратегията съдържащ конкретни действия, които ще допринесат за справяне с този проблем, който представлява сериозен риск за здравето и живота на спортуващите.
Към момента не е разрешен проблема за разпространението и употребата на забранените субстанции най-вече сред младежите и сред тези, които спортуват в свободното време.
Въпреки наличието на различни функции разпръснати в различните институции, е констатиран сериозен проблем, а именно: липсата на достатъчен контрол, най-вече във фитнес-центровете. Към момента допинг-средствата продължават да се разпространяват и употребяват свободно сред спортуващите.
Стратегията има за задача, на базата на направения анализ на правно-нормативната и стратегическата уредба на функциите на отделните отговорни институции – Министерство на младежта и спорта, Антидопинговия център, Министерство на здравеопазването, Българска агенция за безопасност на храните, Агенция „Митници“, Министерство на вътрешните работи и други, да изгради ефективен механизъм за контрол и превенция срещу допинга.
Какъв е обхвата на Стратегията? Националната стратегията за борба срещу употребата на допинг в спорта е за срок от 10 години, като при необходимост тя ще може да бъде актуализирана.
За изпълнението на Стратегията ще бъдат изготвени ежегодни планове за действие, съдържащи конкретни мерки, чрез изпълнението на които държавата ще допринесе освен за постигането на високи постижения в спорта без употребата на допинг-средства, така и за превенция и контрол при разпространението и употребата на допинг-средства за спорта в свободното време.
Проектът на Стратегията съдържа анализ, на основата на който са очертани съществуващите проблеми в България при разпространението, контрола и употребата на допинг-средствата и начини за предотвратяване на тези проблеми.
Какви са съществуващите в момента проблеми? Независимо от положените усилия, в България се наблюдават редица проблеми, които характеризират разпространението и употребата на допинг, и които изискват активизиране на борбата с това негативно явление. На базата на анализа са откроени следните проблеми:
1. Засилена употреба на допингиращи средства от спортисти.
В България е налице употребата на допингиращи средства сред спортисти. През 2010-2014 г. са регистрирани 32 случая на положителни допинг проби на елитни български спортисти. Засилената употреба на допинг сред спортистите на в България крие рискове за тяхното здраве, нарушава принципа за честна игра и вреди на имиджа на България в международен план. Причините за употребата на допинг сред спортисти в България са комплексни, но може би една от най-важните е липсата на информация сред спортистите за различни аспекти от употребата на допинг.
2. Извършване на спортно-възстановителната работа от недостатъчно добре подготвени лица.
През последните години има случаи на уличени в употреба на допинг български спортисти. Работата по възстановяването на състезателите, включително набавянето и предписването на медикаменти за възстановяване в спортните организации в България, се извършва от медицински лица, треньори или друг спортно-технически персонал, като не всички от тях са достатъчно добре подготвени по въпросите за допинга. Като цяло, в България към спортните клубове работят лекари без специалност „Спортна медицина“. Антидопинговият център извършва обучение и курсове за спортно-технически персонал по въпросите на допинга, но спортните организации не са задължени да наемат лица, които са преминали антидопингово обучение. Антидопинговият център провежда обучение на персонал, който не работи със спортните организации. В резултат на това, спортно-възстановителната дейност в спортните организации се извършват от недостатъчно компетентни и запознати с допинга лица. Това води до риск от увеличаване на състезатели в употреба на забранени стимуланти.
3. Употреба на допингиращи средства в спорта през свободното време.
Наред с регистрираните през последните години високи нива на употреба на допинг сред спортистите в България, също толкова обезпокоителен е и мащаба на разпространение на употребата на допинг в спорта през свободното време. В България липсва системна насоченост за превенция на риска от все по-лесното разпространение на допинг, особено сред младите хора, занимаващи се с популярни спортове като фитнес. С нарастването на популярността на спорта като начин на живот и по-конкретно с нарастването на популярността на спортове като фитнеса сред младите в България се засилва желанието за употреба на вещества, за които се смята, че спомагат за постигане на желания видим краен резултат от тренировките. По неофициални данни в България с фитнес за здраве се занимават около 100 000 души, предимно млади хора. По данни, получени от изследване през 2011 г. по проекта „Фитнеса срещу допинга”, около 12% от занимаващи се с фитнес и културизъм в България употребяват допинг. По този показател България се нарежда на първо място сред страните, участващи в изследването. Това налага предприемането на сериозни мерки за превенция на разпространението и употребата на допинг извън спорта за високи постижения.
При анализа на проблема с разпространението на допинг в спорта в България се оказва, че младите хора, които се занимават с фитнес в свободното си време имат досег и достъп до допинга във фитнес-центровете. Там най-често се разпространяват хранителни добавки, съдържащи анаболни стероиди. Проблемът с разпространението на допинг във фитнес-центровете повдига някои основни въпроси за самите фитнес-центрове. Дейността им в България не е подложена на специално регулиране от страна на държавата, липсва информация за техния брой и местоположение. Липсата на базова информация за фитнес-центровете в България води след себе си и до липса на информация за характера и обхвата на търговията в тях с хранителни добавки или други видове средства с потенциален допингиращ ефект.
Важен аспект от проблема с неяснотата за дейността на фитнес-центровете в България е липсата на контрол за професионалната квалификация на лицата, които работят в тях. Честа практика във фитнес-центровете е именно инструкторите и помощник-инструкторите по фитнес да са онези лица, които препоръчват и/или предоставят допингиращи средства на спортуващите. Предлагането и изпълняването на фитнес-услуги от неквалифициран и несертифициран персонал може да крие опасност за здравето на младите хора, занимаващи се фитнес, поради това, че тези лица не са обучени за негативния ефект от допинга и/или не са част от по-широките усилия за борба с допинга в България. Липсва законово изискване за проверка и контрол на професионалната квалификация на лицата, на които се възлагат трудовите дейности във фитнес-центровете.
4. Снижаване на възрастта, при която за първи път се употребяват субстанции.
В контекста на проблема с допинга във фитнес-центровете, следва да се отбележи, че особено тревожни са данните за все по-ранната възраст, при която спортуващите в свободното време започват да употребяват допинг. Липсата на информация за вредата от употребата на стимуланти особено сред младежите, които практикуват фитнес в свободното си време, води до това, че допингът достига все по-лесно до все по-млади хора, което крие сериозни здравни рискове за обществото в бъдеще.
5. Разпространение на продукти, обявявани за хранителни добавки със забранени съставки или с необявени на етикета съставки.
Съществуват редица случаи, при които са регистрирани положителни допинг проби, поради факта, че заловените спортистите са ползвали хранителни добавки, за които се разбира, че съдържат забранени субстанции. Най-често откриваните необявени вещества са стероидите. Наличието на такива забранени субстанции, обаче не е посочено на етикетите на въпросните хранителни добавки. Липсата на ефективен контрол върху съдържанието и етикетировката на хранителните добавки, и наличието в тях на необявени съставки водят до случаи на положителни допинг проби на спортисти. Няколко такива случая с български спортисти през последните години повлияха негативно върху международната спортна репутация на България.
При тези случаи, за съжаление, не е констатирано дали става въпрос за нелегално произведени хранителни добавки или за замърсени, тоест такива, към които по една или друга причина е добавено допингиращо вещество.
По данни на Националната антидопингова организация на Великобритания, изнесена на последния конгрес на Института на националните антидопинговите организации, 44% от положителните резултати от техните анализи са вследствие на употреба на забранени субстанции, съдържащи се в хранителните добавки. Виждате за какъв сериозен проблем говорим.
По време на Олимпиадата в Сочи са проверени 2631 спортиста, като са получени 7 положителни резултата за наличие на допинг и отново всички са, заради хранителни добавки.
Световната антидопингова агенция отчита, че битката със замърсените вещества ще е основна през последните години. Направени на няколко изследвания, които показват, че поне 34% от продуктите може да бъдат замърсени, а в други случаи те са 24%.
6. Липса на ясна правно-нормативна и стратегическа уредба за контрол на трафика и разпространението на допинг.
Липсата на нормативна уредба за контрол на високорискови допинг-субстанции води и до липса на нормативно разписани функции и отговорности, а в резултат на това – необходимото ниво на координация между различните държавни органи, които следва да са ангажирани с борбата с допинга.
7. Малък обхват на антидопинговия контрол .
В изпълнение на своите функции Антидопинговият център извършва проверки за допинг на спортистите в България. Към настоящия момент антидопинговият център изпраща взетите допинг проби в международни лаборатории за изследване. Това е свързано с изразходването на сериозни финансови средства от държавния бюджет. Липсата на сертифицирана от WADA лаборатория в България, която да извършва анализите на допинг пробите, взети от центъра натоварва бюджета на Антидопинговия център като оскъпява разходите за извършване на допинг пробите и по този начин стеснява обхвата на извършвания от центъра допинг контрол в България.
Визията на Стратегията е да се изгради среда, в която дйства силен механизъм за борба с допинга, ограничаващ до минимум разпространението и употребата на допинг в България.
Мисията на Стратегията е да спомогне за активизиране на мерките за борба с допинга във всички възможни сфери за постигане на чист спорт и елиминиране на допинга като сериозен риск за здравословното състояния на нацията.
Това ще се постигне чрез поставените цели, по-точно чрез конкретизирани мерки и действия, които ще бъдат включвани в ежегодните Планове за изпълнение на Стратегията. При необходимост, Националната стратегия ще може да бъде актуализирана.
Какви са стратегическите и оперативните цели на Стратегията?
Основните стратегически цели на Националната стратегия са две:
1. Превенция на употребата на допинг в спорта за високи постижения и в спорта за всички;
2. Ограничаване на разпространението на допинг чрез нормативни и регулативни мерки.
Те ще бъдат постигнати чрез оперативните цели, визуализирани пред вас като слайдове от презентацията, които са:
- По-висока информираност за негативите от употребата на допинг;
- Регулиране на дейността на лицата, занимаващи се с възстановяване на спортистите в спортните организации;
- Регулиране на дейността на фитнес центровете в България;
- Нормативни промени за контрол на допинга;
- Контрол върху съдържанието на продукти, обявявани за хранителни добавки;
- Акредитиране на Лабораторията за антидопингов контрол от WADА;
- Сертифициране на Лабораторията за анализиране на хранителни добавки;
- Научно-изследователска дейност.
За всяка една от изброените оперативни цели има конкретизирани няколко насоки за действие, които трябва да бъдат предприети от страна на Правителството. Част от планираните действия са:
- Семинари за спортни лекари и спортно-технически персонал за антидопинговите правила и вредата от употребата на допинг за здравето. Тази дейност се извършва от Антидопинговата агенция от момента на създаването ѝ, като продължава и в момента.
- Провеждане на национални конференции по въпросите на допинга;
- Изготвяне на антидопингови програми съвместно със спортните федерации;
- Провеждане на антидопингови обучения за всички състезатели, получили квоти за олимпиадите, за разширяване на знанията за последствията (законови, здравословни, социални, етични) от употребата на допинг в спорта;
- Правилата за разрешения за терапевтична употреба. Това е задължително и да се прави, това е заложено и в Наредбата, и в Кодекса;
- Провеждане на информационни кампании за рисковете от употребата на допинг;
- Образователна дейност сред учениците;
- Въвеждане на изискване спортните организации да наемат за спортно-възстановителна работа и действия, единствено лица преминали обучение и сертифицирани по въпросите на допинга от Антидопинговия център;
- Спортните организации да уведомяват Антидопинговия център за лицата, които са наети от тях за тази цел, като центърът ще поддържа база-данни за тези лица;
- Създаване на карта с фитнес-клубовете в България;
- Лицензиране на фитнес-центровете за спазване на антидопинговите правила;
- Създаване на регистър на фитнес-инструкторите;
- Законово регламентиране на допинг-субстанциите, при които има висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от употребата им;
- Въвеждане на забрана и санкция за производството, разпространението, предлагането, доставката, продажбата и закупуването на високорискови допингови субстанции;
- Въвеждане на забрана и санкция за вноса и износа на високорискови субстанции;
- Да бъде активизиран контрола за спазването на изискванията за етикиране на продуктите;
- Засилване на обществената информираност за проблема с наличието на необявени съставки в хранителните добавки и лекарства;
- Акредитиране на Лабораторията за антидопингов контрол към Антидопинговия център;
- Сертифициране на Лабораторията за антидопингов контрол към Антидопинговия център и за анализиране на хранителни добавки;
- Да бъде активизирана научно-изследователската дейност за борба с допинга.
Какви са целевите ни групи?
Четири са основните целеви групи на Стратегията:
1. Спортисти;
2. Спортно-технически персонал, включително ученици от спортните училища.
3. Спортуващи в свободното си време, по-конкретно занимаващите се с фитнес.
4. Ученици от средните общообразователни училища и гимназии.
Как ще се осъществява мониторинга на изпълнението на Стратегията?
Изпълнител и координиращ орган на изпълнението на задачите, свързани с Националната стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта 2015-2025 г., е Националния антидопингов център.
Институциите-партньори на национално ниво са:
Министерство на младежта и спорта;
Министерство на здравеопазването;
Министерство на вътрешните работи;
Министерство на правосъдието;
Министерство на образованието и науката;
Министерство на труда и социалната политика;
Българска агенция по безопасност на храните;
Агенция „Митници“;
Български олимпийски комитет;
Лицензирани спортни организации;
Други – в хода на изпълнението на стратегическите задачи и след усъвършенстване и актуализиране на законовата рамка.
След приемането на Националната стратегия за борба срещу допинга в спорта, ще бъде изготвен План за действие по реализирането й в първите две години, като работата по плана ще се отчита ежегодно от Министерството на младежта и спорта. При прегледа за изпълнение на задачите в края на втората година, ще се подготвя и приема план за работа по Националната стратегия за следващия период. Стратегията може да бъде допълвана при необходимост.
Финансиране:
Осигуряването на ефективни финансови механизми за реализация на целите на настоящата стратегия за борба с употребата на допинг в спорта предвижда:
- Бюджетни средства в рамките на всяко ведомство, заангажирано в изпълнение на стратегическите задачи за борба срещу допинга в спорта;
- Министерството на младежта и спорта следва да осигури средства за финансиране на работата за реализирането на подписаните от Република България международни документи за борба с употреба на допинг в спорта;
- Участие в международни програми и проекти за ползване на финансови средства от фондовете на Европейския съюз, ЮНЕСКО и други организации.
Завърших, г-н председател. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря, г-н министър. Преди да продължа, искам да уведомя Комисията за писмо от Асоциацията на производителите и вносителите на хранителни добавки в България, получено на 06.04.2015 г., адресирано до Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, до министъра на младежта и спорта и до Българската агенция за безопасност на храните. Писмото е раздадено на членовете на Комисията, а гостите и журналистите, ако искат могат да получат екземпляр от това писмо. Няма да го обсъждаме – то е само за ваша информация.
Г-н министър, благодаря за изложението. Няма как да не Ви попитаме за информация, относно конкретния случай с допинг-скандала с националния отбор по вдигане на тежести.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Г-н председател, ще Ви запозная с хронологията за този неприятен случай с нашите щангисти, а след това, д-р Заркова ще Ви запознае с това какво следва от тук-нататък, за да няма спекулации и дезинформация. Днес получих многократни обаждания за това, че са получени вторите проби и т.н. Няма такова нещо, до момента нямаме никакви резултати и данни за анализите в Кьолн, така че ще Ви запозная накратко с хронологията по случая.
На 20 март 2015 г. в Българската федерация по щанги е получено писмо от Международната федерация по вдигане на тежести, в което се съобщава, че 11-те щангисти от националния ни отбор са с положителни проби „А“. Внезапният тест е направен на 02 март 2015 г. от Международната федерация по вдигане на тежести.
Веществото открито при спортистите е станозолол. Това е синтетичен анаболен стероид, синтезиран и произведен през 1962 г. При орален прием е силно активен, защото след първото преминаване през черния дроб, той остава в организма. Веществото е обект на употреба без медицински контрол от страна на атлети и спортисти, поради анаболните си свойства, комбинирани с едновременно намаляване на телесната мазнини, повишава усвояването на белтъчините и стимулира образуването на червени кръвни телца. Също така стимулира производството на други хормони, включително и тестостерон. Метаболитите му живеят дълго в организма – до 120 дни. По-известен станозолола стана покрай случая с Бен Джонсън и отнетия му световен рекорд на 100 метра през 1987 г.
Внезапната проверка е направена докато 11-те щангисти се подготвят в залата в „Дианабад“ за предстоящото през този месец Европейско първенство в Тбилиси. На практика, това е почти целия ни национален отбор – мъже и жени. Според антидопинговите правила на Международната федерация по вдигане на тежести, при 9 и повече положителни допинг-проби, глобата е в размер на 500 000 долара. При положителна проба, наказанието при първо провинение е 4 години, а при повторно е до живот.
До изясняването на случая, финансирането на Федерацията от страна на министерството е спряно. Предвидени са 1 111 000 лв., от които до момента са изплатени 300 000 лв.
Какво е извършило министерството по казуса до момента? На 20 март 2015 г. бях информиран от Българската федерация по вдигане на тежести за писмото получено от Международната федерация по вдигане на тежести и разпоредих на Антидопинговия център да извърши незабавна проверка по случая. От Българската федерация по вдигане на тежести на Антидопинговия център бяха предоставени всички медикаменти и хранителни добавки, които използват състезателите.
Първичният анализ показа, че в една от тях – трайбест, е открито наличието на забраненото вещество станозолол. Още при отварянето на капсулите на хранителната добавка е констатирано, че субстанцията е нееднородна и е с различен цвят и консистенция.
Проведено бе съвещание с ръководството на Федерацията, в лицето на председателя Неделчо Колев, генералния секретар Борислав Гидиков, старши треньора на националния отбор Иван Иванов и лекаря на тима Иван Иванов. На съвещанието присъства и изпълнителния директор на Антидопинговия център д-р Виолета Заркова и адвокат Менко Менков, който представлява Федерацията. По време на заседанието на щаба се взе решение да бъде сезиран за случая и главния прокурор Сотир Цацаров.
На 21 март 2015 г., Българската федерация по вдигане на щанги входира в министерството сигнал, който препратих на г-н Цацаров, за да се установи дали наистина виновен за ситуацията е доставчикът на хранителните добавки.
Българската федерация по вдигане на щанги, до 26 март 2015 г. трябваше да поиска отваряне и на втората проба. Изследването на пробите се извършва от Българската допинг лаборатория, която както е известно, вече има национален лиценз, който позволи да се предприемат действия за по изследване на препаратите, които използват състезателите по вдигане на щанги. Там бе извършена и първата проба. Към момента, все още чакаме резултата от анализа на проба „Б“.
Международната федерация по вдигане на тежести разреши на Българската федерация по вдигане на тежести да изпрати хранителната добавка за анализ в лабораторията в Кьолн. Ако в Кьолн се установи, че хранителната добавка е замърсена, това е повод да се пледира за по-ниско наказание на състезателите и намаляване на глобата, както е по правилата на Международната федерация и Световния антидопингов кодекс.
Казусът е изключително неприятен, че неконтролируемо се предлагат замърсени с анаболи хранителни добавки в местата, където се спортува в свободното време. Това води до сериозни заплахи за здравето на нацията.
Това е доклада ми по случая. Сега давам думата на д-р Заркова, която да Ви обясни какво следва от тук-нататък – какви резултати чакаме, какви стъпки трябва да се предприемат и какви ще бъдат последствията за нас.
Д-Р ВИОЛЕТА ЗАРКОВА, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АНТИДОПИНГОВИЯ ЦЕНТЪР: Благодаря. Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители.
В случая с положителните допинг-проби, резултати се управляват от Международната федерация по вдигане на тежести, тъй като те са инициаторите на пробите. Управлението на резултата е по антидопинговите правила на Международната федерация. Българската федерация трябва да получи от тях датата, на която ще се отворят „Б“ пробите и възможността да присъства представител от българска страна. Те могат да бъдат няколко и да присъстват при отварянето на пробите. След това, в кратък срок се оповестява резултата от анализа на „Б“ пробите.
Световната практика е показала, че отрицателни втори проби – няма. 99,9% от анализа на „Б“ проба потвърждава анализа на „А“ проба.
Българската федерация трябва да изпрати хранителната добавка за анализ в лабораторията в Кьолн, където е извършен анализа и на взетите проби. След като бъде извършен анализа, като не мога да се ангажирам със срокове, тъй като те зависят от лабораторията, Международната федерация ще бъде уведомена за тези резултати и тя от своя страна ще уведоми Българската федерация.
По правилата на Международната федерация, ако те се разминават, се прилага Световният антидопингов кодекс, който дава възможност на състезателя да докаже как дадено вещество е попаднало в организма му, дали е попаднало без умисъл от негова страна. И по този въпрос започва да тече разследване от Международната федерация.
Ако се докаже (от акредитирана от WADA лаборатория), че хранителната добавка е замърсена, тогава наказанията могат да бъдат от мъмрене до две години. По преценка на Международната федерация е и глобата, която ще бъде наложена. Няма пълно оневиняване на състезателите. Най-малкото наказание е мъмрене.
Ако се окаже, че хранителната добавка не е замърсена, тогава се приема, че пробите са положителни, че състезателите умишлено са приели забранената субстанция и се върви към процедура по наказания.
Това е информацията във връзка с управление на резултата, с която исках да Ви запозная.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Само още едно допълнение.
За да разберете сериозността на проблема, искам да Ви уведомя, че през последните няколко седмици има три нови случая на положителни допинг-проби на спортисти. Няма да споменавам имената на спортистите, но и при тримата са след употреба на хранителни добавки, като единият от тях е непълнолетен.
Процедурата по международна акредитация от WADA на Лабораторията за антидопингов контрол, изисква изпълнение на над 3000 проби. Това означава, че през следващата година ще има масови проверки на спортисти, особено сред подрастващите. И случаите, в които ще бъдат хванати български спортисти, няма да бъдат единични. Това е тревожното в случая, защото само за последните две седмици имаме три такива случаи, и то без да сме тръгнали на масирани проверки, без да сме започнали изпълнението на този план от 3 000 проби.
Затова, приемането на Националната стратегия е абсолютно наложително и спешно, за да започне на секундата разяснителната работа, защото наистина рискуваме много български спортисти да бъдат заловени. И то, основните ни притеснения са свързани с хранителните добавки, а не с умишленото приемане на допинг, на забранени стимуланти.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря, г-н министър. Имам един въпрос към д-р Заркова, който е за информация на присъстващите.
Ако се окаже, че хранителната добавка не е замърсена, а спортистът съзнателно е вземал стероид, наказанието същото ли е, друго ли е?
Д-Р ВИОЛЕТА ЗАРКОВА, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АНТИДОПИНГОВИЯ ЦЕНТЪР: Наказанието за клас „Анаболни стероиди“ е четири години. Това е по новия Антидопингов кодекс, който е в сила от 01.01.2015 г. Или, ако състезателят има предишно провинение и нарушение на антидопинговите правила, наказанието е до живот.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения, въобще какво можем да съдействаме за най-бързото решаване на този проблем. Едното, което предложи г-н Кралев, е приемането на Стратегията. Това означава, че тя трябва да се внесе в Народното събрание. Заповядайте, колега Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ /БСП ЛБ/: Благодаря, г-н председател. Имам няколко въпроса към г-н министъра.
Г-н министър, похарчени са близо 13 000 000 лв. За Антидопинговия център, а същия, към момента няма акредитация. Акредитацията е доста тежка процедура, за която се налагат допълните средства в размер на 1 000 000 щ. долара, които трябва да се заделят ежегодно във връзка с акредитацията. Предвиждат ли се такива средства?
Вие споменахте за изискването да бъдат извършени 3 000 допинг-проби, които трябва да се направят през настоящата година. За тези проби също са необходими средства. Предвидени ли са?
Проблемът е тежък, създава доста неприятни ситуации в Министерство на младежта и спорта, както и като цяло в българския спорт. Предполагам, че от тук-нататък Международната антидопинг агенция ще бъде по-стриктна по отношение на българските спортисти, те ще бъдат наблюдавани по-стриктно и по-целенасочено, така че какви мерки бихте взели Вие по отношение на тези въпроси?
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Аз ще отговоря по бюджетната тема.
Срокът за извършването на тези 3 000 проби не е една година.След като извършим 3 000 проби, тогава вече ще можем да кандидатстваме за този международен сертификат или лиценз.
Не сме предвидили такива средства в бюджета. Но аз ще настоявам за увеличение на бюджета през второто полугодие, като същевременно тези 3000 проби ще обхванат и 2016 г., тоест ще ползваме средства от бюджета на следващата година, за да можем да изпълним задачата.
По въпроса за пътя за акредитация и необходимите средства, д-р Заркова ще Ви отговори.
Д-Р ВИОЛЕТА ЗАРКОВА, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АНТИДОПИНГОВИЯ ЦЕНТЪР: Наистина бяха похарчени много пари за Лабораторията за допингов контрол и Антидопинговия център. Но, тъй като имаше обжалване за обществената поръчка за апаратурата, последната апаратура беше получена от лабораторията в средата на 2013 г. Тази апаратура трябваше да бъде монтирана, трябваше да бъде обучен персонала, който да работи с нея. Де факто, парите са похарчени, но от 2014 г. лабораторията работи с капацитета, с който трябва да работи, за да кандидатства за акредитация. В лабораторията трябва да се въведат практиките, които са по изискване на Световната антидопингова агенция, за да може тя да получи акредитация.
Първата стъпка за получаване на международна акредитация е акредитация от Българската акредитационна служба. Там има подготвяне на документация, изписване на методиките, подаване на документи, разглеждане на документи от акредитационната служба (това е един цял процес), насрочване на одит, след като приключи той има преглед на доклада от комисия, която решава дали да издаде сертификата (акредитацията) или не. Тази стъпка беше успешно премината и през месец февруари тази година, получихме акредитация от Българската акредитационна служба. Тази цялата процедура се повтаря и за Международната акредитационна служба.
Нашите документи за акредитация към Световната антидопингова агенция са подадени през месец януари 2013 г., тъй като в този първоначален формуляр се описва апаратурата, състава на лабораторията и техническите параметри на апаратите. Още през 2010 г. е заявено желанието на България да има акредитирана лаборатория. В тази връзка има кореспонденция между Световната антидопингова агенция, Министерство на младежта и спорта и Антидопинговия център.
Искам да допълня, че тези 3 000 проби не трябва да бъдат събрани само от български спортисти. И в момента в центъра се получават заявки от международни спортни организации, от други български спортни федерации, които искат допинг-контрол на определени срещи, и те имат право да получат този контрол, а също така и на сключени договори с други страни, където няма акредитирани лаборатории. Реално е да бъдат получени тези 3 000 проби, не е непосилна задача те да бъдат изработени.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Колега Стойчев, заповядайте за реплика.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ /БСП ЛБ/: Благодаря, г-н председател. Моля, г-н министъра и д-р Заркова да направят допълнителни уточнения за стандартите, които са утвърдени през 2014 г., касаещи антидопинговия контрол и в тази връзка – необходимо ли е ново оборудване за лабораторията? Благодаря.
Д-Р ВИОЛЕТА ЗАРКОВА, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АНТИДОПИНГОВИЯ ЦЕНТЪР: Извинете, но пропуснах да отговоря на въпроса Ви за ежегодните разходи за акредитация, в размер на 1 000 000 $.
Световната антидопингова агенция определя годишна такса, която плаща Лабораторията за тази акредитация. Тя се определя като процент от Брутния вътрешен продукт на страната. И в момента плащаме такса към Световната антидопингова агенция, определена на тази база и тази такса не е тайна, тя е в размер на 23 000 $.
Таксата за лабораторията се определя, след като тя премине през етапите на акредитацията. Ние не знаем каква ще е таксата, но няма да бъде 1 000 000 $. Няма такава лаборатория, която да плаща такава такса.
Относно втория въпрос - Лабораторията е изцяло оборудвана и може да работи по всички методики на Световната антидопингова агенция за откриване на забранени вещества.
Искам да направя едно допълнение. За изследването на хранителните добавки трябва да се закупи отделна апаратура, тъй като апаратурата, която се използва за допинговия контрол, е микроанализ. Хранителните добавки са микроанализ и не е редно и коректно да бъдат изследване хранителни добавки на същата апаратура, на която се изследват уринните проби.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря. Давам думата на проф. Вили Лилков, зам.-председател на Комисията.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Благодаря, г-н председател. Уважаеми г-н министър, аз ще се концентрирам върху Стратегията.
Първо, поздравления за това, че сте разработили такъв документ, и че се наемаме всички заедно с една такава мащабна задача. Има нещо много символично в това, че в деня, както казахте Вие, на публикуване на Стратегията, се случи този неприятен инцидент с нашия национален отбор. Както каза един журналист: „Отборът по допинг, го хванаха с щанги“.
Въпросът обаче надхвърля проблема с националния отбор по щанги, проблема със спорта за високи постижения. И в този смисъл искам да Ви попитам: Стратегията съгласувана ли е с Министерство на здравеопазването, с МВР и други институции? Защото, ако Министерство на младежта и спорта само разработи този документ и Народното събрание го приеме, това означава, че цялата Стратегия трябва да се изпълнява от Министерство на младежта и спорта. Целите и задачите, които са поставени в тази Стратегия се отнасят до превенция и контрол. Но проблемът е толкова голям (аз бих го сравнил с проблемът за разпространението и употребата на наркотици), че ако не съществува сериозна наказателна политика и не бъдат въвлечени тук и ДАНС и МВР (защото тук става въпрос за разпространение и употреба на допинг), тогава тази Стратегия нито ще бъде по силите на Министерството на спорта, нито пък ще доведе до съответните резултати. В този смисъл моят въпрос накратко е: Ще съгласуваме ли Стратегията и ще стане ли Програмата за нейното приложение общ документ и обща грижа, както се казва, на тези ведомства, защото без наказателна политика няма да можем да се справим с този проблем, а ще останем само регистратори? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Само едно допълнение. Вероятно, Стратегията трябва да се съгласува и с Агенция „Митници“ в лицето на Министерство на финансите, защото със сигурност става въпрос и за елементарна контрабанда – „куфарна търговия“. Говорим за съгласуване и за съответните действия от тяхна страна.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Във встъпителните ми думи беше обяснено как ще се извършва мониторинга на изпълнението на Стратегията, но сега ще повторя, защото това е важен акцент. Тази Стратегия е изготвена от междуведомствена работна група в която са участвали: представители на Министерство на здравеопазването, представители на Министерство на образованието и науката, представители на Министерство на вътрешните работи, на Министерство на труда и социалната политика, на Агенция „Митници“, на Изпълнителна агенция по лекарствата и на Агенцията по безопасност на храните, тоест на всички институции, в чиято компетентност е изпълнението ѝ.
Стратегията е качена на сайта на нашето министерство и в момента тече съгласувателна процедура, тоест всички тези институции са били ангажирани с изработването на Стратегията и в момента чакаме финализиране на съгласувателната процедура, за да може тя да бъде внесена в Министерски съвет.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Доколкото разбрах, сега тече стандартната съгласувателна процедура. Благодаря. Колеги, други въпроси, мнения, становища?
ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Уважаеми, г-н председател, г-н министър, колеги.
Когато стартира създаването на Антидопинговия център през 2010 г. бях много въодушевен, защото като дългогодишен треньор възприемах, че той ще бъде в помощ на спортистите, а не да бъде център, който да ни следи като бандити и да ни хваща.
Първо, защото средствата, чрез които се издържа Антидопинговия център са от Министерство на младежта и спорта. В каква насока го казвам това?
Все си мисля, че всички национални гарнитури, без значение от вида спорт, имат лекари, лаборанти, санитари и т.н. хора, които се грижат за възстановяването на спортистите. Защо не е задължение на Антидопинговия център, задължително преди подготовка, особено за тези спортове като щанги, лека атлетика, гребане и т.н., да изследва предварително заявените от федерациите хранителните добавки, надбавки и т.н, които ще ползват в рамките на един 20-30 дневен лагер. И тогава нашата Антидопингова лаборатория ще знае какво използват, ще изследва тези добавки, надбавки и каквото там го наречем, и наистина тогава ще се сме спокойни, че наистина се предпазваме от едни такива случаи. Така аз виждам ролята на Антидопинговия център. Защо той след събитието да ми покаже, че пробите ми са отрицателни? Не. Според мен ние трябва да го ползваме предварително. И аз така си обяснявах изграждането на този Антидопингов център. В главата ми беше, че той ще помага.
Защото, да не се заблуждаваме, че в Америка, че американските спортисти не употребяват такива добавки. Напротив, но те вървят пред машината. И знаете ли защо вървят пред машината? Защото те имат центрове, които се занимават с това какво да произведат необходимите добавки. А ние вървим малко след машината.
Така че не знам дали ще се включи в Стратегията, че във функциите на Антидопинговия център е и задължението за предварително изясняване ползването на различни видове добавки, които да бъдат заложени в плановете за подготовка на всички национални отбори.
Д-Р ВИОЛЕТА ЗАРКОВА, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АНТИДОПИНГОВИЯ ЦЕНТЪР: Задачата на Антидопинговия център е да следи дали се спазват антидопинговите правила на Световната антидопингова агенция, на Кодекса и на Наредбата, която е изготвена и приета от Министерски съвет.
Антидопинговият център провежда обучение в частта „Превенция“ на спортисти, спортно-технически персонал. Отделно имаме лекции, които са обучение на лекарите, които са към националните отбори.
Антидопинговият център не е организация, която може да се занимава с намиране на вещества, които не са в Забранителния списък, и както Вие казахте, в чужбина има лаборатории, които работят за изработването на такива вещества.
Процесът, касаещ възстановяването е функция на други организации, на други органи. Ние и в момента имаме запитване от спортисти или треньори, от организации, от клубове, които искат да ползват дадена хранителна добавка. Те отправят запитване до нас дали тази хранителна добавка съдържа забранени вещества и дали те могат да я използват. След като направим проверка, им отговаряме дали те могат да използват тази хранителна добавка или не.
Със закупуването на апаратура, която да подпомогне изследването на хранителните добавки, при заявяване от страна на българските федерации, тези хранителни добавки могат да бъдат изследвани, за да могат те да бъдат спокойни, когато ги ползват.
АТАНАС СТОЯНОВ /ПФ/: Благодаря Ви, г-н председател. Уважаеми г-н министър, във връзка със Стратегията, която Вие предлагате – адмирации, че в кратък срок сте направили една издържана стратегия.
Но във връзка със сроковете, които тя обхваща, а именно 2015-2025 г., имате ли някаква визия относно конкретните срокове по нейното реално изпълнение?
И, разбира се, не на последно място и конкретни органи, лица и ведомства, които да отговарят за съответните параметри по нейното изпълнение. Защото имаме не много добър пример за много стратегии, но си остават само стратегия, така че за да бъде изпълнена тя трябва да има конкретни отговорни лица отговорници и конкретни срокове за нивата по нейното изпълнение.
В тази връзка – имате ли изготвен по-конкретен план относно нейното изпълнение в годините?
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Стратегията започва да работи на секундата, на следващия ден след нейното приемане. Срокът е 10-годишен, но сме дали възможност той да се актуализира, в зависимост от динамиката и промените, които ще се случат през този период, защото 10 години не е малък период. Отделно, всяка година ще разработван конкретен план за изпълнение на Стратегията.
Основната институция, която ще контролира изпълнението на Стратегията е Антидопинговия център. Тази институция ще координира усилията и ангажиментите на всички институции, които са ангажирани с нейното изпълнение.
Д-Р ВИОЛЕТА ЗАРКОВА, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АНТИДОПИНГОВИЯ ЦЕНТЪР: Моля, да допълня. С колегите, с които работихме по изготвянето на така представената Стратегия, на последното събиране на групата се договорихме и остава да уточним, дали ще има работна група, която да следи и да мониторира изпълнението на Стратегията, колко месечен ще бъде този контрол, и колко пъти ще се събира тази група. Това е в допълнение на контрола, който ще се извършва по изпълнение на Стратегията.
ПРОФ. СВИЛЕН НЕЙКОВ, СЪВЕТНИК НА ПРЕМИЕРА ПО ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Уважаеми г-н председател, г-н министър, уважаеми народни представители. Искам да допълня информацията по отношение хронологичния ред на действията за създаването на Антидопинговия център.
Още през 1991-1992 г., при проф. Манфред Донике, ръководител на лабораторията в Кьолн, имаше някакви наченки за акредитиране на нашата лаборатория. Тогава това не можа да се случи, защото не бяхме достатъчно добре подготвени, но имаше такъв шанс.
След 2005-2007 г., особено се засилиха изискванията по отношение на акредитиране на лаборатории в световен мащаб, тоест контролът по отношение на това кои лаборатории могат да получат акредитация стана много строг, и съответно попаднахме под новите изисквания.
Искам само да потвърдя, че е положен изключително много труд за създаването на новия Антидопингов център и по-специално на допинг-лабораторията по отношение на изграждане на сграда, оборудване на сградата и полагане на труд до този момент от страна на тези, които изграждат стратегическите документи и начина на работа. Наистина имаме подкрепата на колегите, участваме в семинари, спечелен е проект на ЮНЕСКО, който беше финансиран от вън, направени са образователни програми, които се разпространяват във всички училища.
Разбира се, неприятни са инцидентите, които стават, но в крайна сметка тази Стратегия не е подготвена от днес за утре, тя е един дългогодишен документ, който във времето се утвърждава и в тази посока се работи много силно. Поздравления за това, че в крайна сметка спечелихме Лабораторията да бъде отворена за България по Документ ISO17025, което позволява тя да бъде отворена и да работи на територията на страната, защото до този момент тя беше изцяло затворена. Това че има право да се вземат проби от определени комисии на спортистите не означава, че те можеха да се обработват в нашата лаборатория. А сега, чрез този разрешителен документ се позволява тази дейност, тоест върви се стъпка по стъпка, процедурата е бавна, но се върви в правилната посока.
Когато присъстваме на международни форуми ни казват: Първо покрийте изискванията. Ние отговаряме, че сме готови, че ще направим. Отговарят ни, че първо искат да видят как сме направили пробите и едва тогава може да говорим за акредитация на лабораторията.
Искам да уверя всички присъстващи, че се работи много сериозно, върви се по необходимите стъпки. Първото, което трябва да се направи на първо време е да ни разрешат процедура по акредитиране на лабораторията, тоест да ни вкарат в такава процедура. Това е тежкия момент. Влизайки в такава процедура, ние ще получим акредитация, защото сме готови – екипът е готов, извършен е изключително много труд като работа. И за да ни допуснат в голямото семейство на света, действително ни остава още много малко като работа.
Но дотогава, както каза д-р Заркова, могат да се дават предварително медикаменти за изследване, лабораторията може да работи, отворена е да работи по този начин и предполагам, че спортистите и треньорите ще са спокойни за препаратите, които се употребяват. Но в крайна сметка, ние не можем да ги накараме насила да предоставят за изследване медикаментите, които ползват.
В никакъв случай, обаче не може да си правим опити с проби, тоест да се вземат различни проби на определени състезатели и да експериментираме. Това е нещо съвсем различно. Да изследваш хранителни добавки е едно, а да си правиш някакви експерименти с проби е съвсем различно. Тези две неща трябва да бъдат ясно разграничени.
В този смисъл, изцяло подкрепям дейността, която се извършва до момента от Министерство на младежта и спорта, от министъра, от Антидопинговия център. Работи се в правилна посока – имам предвид България. Работим в правилна посока и се надявам, че в много скоро време ще получим акредитацията. Благодаря.
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: Уважаеми г-н председател, уважаеми г-н министър, уважаеми колеги.
Аз мисля, че по този повод, който е крайно притеснителен и огорчаващ, в този формат, тук в Парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта не трябва да слагаме омекотител на фактите, на обстоятелствата, да се утешаваме, да се обнадеждаваме и ще се аргументирам защо мисля така.
Приветствам г-н Кралев за Стратегията, но аз съм убедена, че той е в пълно съзнание за това колко е тежък този въпрос. Първо, той е комплексен, той не започва и завършва само в територията на федерацията по вдигане на тежести и както министерството, както Антидопинговия център, както и съветника на премиера по въпросите на спорта - мисля че той даже по-добре от всички знае това – затова казвам, че въпросът е тежък и комплексен и не се разполага по конкретен начин само в тази територия.
Държа да бъдем коректни и да отбележим, че е сложна политиката, казвам политиката, по отношение и на акредитацията на Антидопинговия център. Това не е въпрос на обикновена технология на процедурата. Д-р Занкова, както и проф. Нейков, преди мен го знаят, но и аз го знам.
Мен, например, ме смутиха разминаванията, които долових в експозето на д-р Заркова. Тя каза: „Ние бяхме готови в средата на 2013 г., но имаше режим на обжалване, иначе бяхме готови и тогава за акредитация“. След това каза, че на практика лабораторията е започнала да работи от 2014 г., а дотогава е имало нещо друго, а проф. Нейков каза, че отдавна са били готови, но трябвало да следват стъпките.
Колеги, от моето пребиваване като министър за 14 месеца в кабинета „Орешарски“ и от посещенията ми на форуми на WADA, стана ясно, че режимът за акредитиране вече е безкрайно стриктен и много рестриктивен. Надявам се, че проф. Нейков ще потвърди това. Тоест безупречни да сме и с лабораторията и с центъра, вече има, така да се каже, квотен режим, съобразно геополитическите региони. Квотен режим за брой акредитирани единици за Балканите. Квотен режим за брой акредитирани единици в световен план. Тоест това не е нито панацея, нито можем да се надяваме, че каквито и амбициозни политики и мерки институционално и персонално по статут да направим, ще стигнем заветната цел. Няма да я стигнем. Винаги ще бъдем на половин ръка разстояние не по наша вина. Тоест, лабораторията има акредитация за тези проби, но целия институт на Антидопинговия център няма крайния акредитационен паспорт, защото вече има квоти за тези институти, така да се каже. И за регион Балкани, както се казва – закъснели сте.
Аз мисля обаче, че голяма тежест е на плещите на министър Кралев, и че той не трябва да стои само тук, в България, и да мисли, че ако създаде контрол на хранителните добавки като внос, производство, доставки, употреба и прочие, че ако е ръка за ръка с Министерство на здравеопазването, с митниците, с Министерство на финансите -това е необходимо условие, но е обречено и не е достатъчно.
Министър Кралев трябва да направи совалки навън с цялата си политическа и властова ресурсност, която има, с целия комплекс на ресурси. Просто, всяка конкретна единица като ресурс, казвам е необходимо, но недостатъчно условие. Изказвам се предпазливо, но съм убедена, че и проф. Нейков, и колегите от щангите, и от Антидопинговия център, и министър Кралев знаят какво искам да кажа и какво имам предвид.
Фактът, че има още 3 положителни проби – едната бе оповестена от шефа на леката атлетика – така че тази конфиденциалност, г-н Кралев, е постфактум и не върши работа. Този факт говори, че ние трябва да бъдем в ясно съзнание за политическите ангажименти по отношение на управлението в областта на спорта, защото това е съпорт за федерациите ни. Те не са единствените виновници и целия грях не е техен продукт. Не ги защитавам – нито леката атлетика, нито вдигането на тежести. Преди това имаше други такива експлозии, г-н Чолаков знае.
Колеги, просто трябва да разберем, че екипното бягане е задължително за управлението на спорта. Трябва да разберем, простичко казано, че хитрините и мъжкарското намигване с око и разбиране, въобще ще ни вкарат в още по-голяма дупка колективно. Съжалявам, че на министър Кралев му се случи този тежък дамоклев меч. Това е знак, така да се каже, че управлението в спорта трябва да се вземе в ръце и да не го кара на късо, на дребно и някак си - така по свойски, по нашенски. По мъжки да се разбираме – гласно или негласно – не става.
Антидопинговият център не е достатъчно звено. Министерство на младежта спорта трябва да направи онова, което е преди Антидопинговия център - една локализирана единица по спортна медицина. Това съм го заявявала и миналата година. Не всяка федерация, пряко силите си, може да се осигури, дори и да иска, с квалифицирани ресурси по спортна медицина на входа и на изхода на спортната подготовка. Не може да се осигури с ресурси, които да са в синхрон с международните програми и технологии за тази подготовка. Не е само едната хранителна добавка. Не е само лабораторния анализ на храните. Това може да се направи във всяка клинична лаборатория у нас. Не е задължение и право на Антидопинговия център. Въпросът е в цялостната процедура и технология на спортната подготовка. Има федерации, които не могат да наемат спортен лекар. Не могат да го наемат, дори в пика на спортната проява.
Тук, в България сме не в дълг, ами в прегрешение. Няма специалисти по спортна медицина. Нещата са на държавно равнище. И точно под егидата на проф. Нейков, трябва медицинските университети да осигурят тези специалисти, а преди това Министерството на здравеопазването - защото там е ядрото за специализациите на лекарите – и едва накрая министър Кралев и д-р Заркова. Но това е проблема, на който финалната права или последното дълго ехо и шамар, е пробите, които се правят и то по инициатива на международните федерации. И те ни хващат. Няма да продължа как. Точно, защото знаят, че тук това звено е кампанийно, стихийно, епизодично и „на пожар“. Целево, както се казва. Целево, обаче не уцелваме целта.
Призовавам тутакси да се започне, в тази посока да се консолидира. Това е технологичната рамка, по мое мнение, като канава за стратегията, която министър Кралев е приел да изпълнява. Иначе тя ще си стои като идеи, като някаква дейност, обаче на принципа на фойерверка или на принципа на пясъците.
Аз мисля, че и федерациите, и колегите от Национална спортна академия, която виждам представена тук начело с ректора, биха могли да бъдат още по-конкретни, защото аз направих уговорка, че моето експозе е въз основа на година и два месеца. Тези мъже на спорта – от федерациите и от Националната спортна академия, са посветили цялата си трудова битност в тези проблеми и, така да се каже, косите са им побелели да бъдат в тази центрофуга.
Трябва да се постигне кохезия с международните федерации. Българският олимпийски комитет не трябва да стои като представителен орган- той трябва да бъде свързващото звено или авангарда на международния рейд на министър Кралев. И тогава се затваря целия кръг, така че да няма ето такива неприятни експлозии.
Не изказах всичко, в неформални разговори мога да напълня с конкретика. Колегите знаят защо трябва да бъдат така предпазлива и деликатна. Но е тежка тази пътека, голям е баира и казвам.
Българският олимпийски комитет трябва да бъде емисарят, дипломацията, посолството на Министерството на младежта и спорта навън, спортната медицина тук, у нас, и тогава всички останали – step by step – на принципа на диалектическата взаимовръзка ще затворим кръга.
Смятам, че това е една много тежка работа и тя не трябва да е кампанийна и на пожар. Трябва да се започне отдалече и да се работи по двете писти. Иначе, каквото и да правим по повод на федерацията по вдигане на тежести, ще бъде капка в морето и обречено занимание.
Повтарям – емисарство, навън при ръководството на международните федерации, като БОК е напред, а останалите назад. У нас – нарочна спортна медицина и едва на финалната права е Антидопинговия център. Той не може да бъде нито виновник, нито панацея. Всичкото това трябва да работи, за да трасира пистата на министър Кралев, като едноличен орган на властта, управленец в политиката за спорта, който да институционализира тези усилия. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря на проф. Георгиева за очарователното изказване. Ще си позволя една молба. Проф. Георгиева, развивайки тезите си, Вие на два пъти упоменахте – по първата теза- че проф. Нейков, д-р Заркова и министър Кралев знаят за какво става дума, а по втората Ви теза споменахте, че г-н Чолаков знае за какво става дума. Не е лошо да уведомявате и останалите членове на Комисията за какво става дума.
ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА /ДПС/: Г-н председател, благодаря! Трябва да Ви призная и да Ви благодаря, че бяхте щедър, защото тук съм „яла шамари“, че съм пространна в експозето си и нарушавам правилника и процедурата на двете минути.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: И то доста. Но не Ви прекъсвам, тъй като темата ви е много близка. Но пак повтарям – разговорът се затваря само между вас четиримата и изключва останалите членове на Комисията.
Колеги, други изказвания? Г-н министър, заповядайте.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Благодаря, г-н председател. Искам да направя лек коментар на изказването на проф. Георгиева.
Разбира се, че съзнавам сложността на проблема и колко тежка е задачата, по която ще работим веднага след приемането на Националната стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта.
Проф. Георгиева, аз искам да Ви уведомя, че ще тръгна на международни совалки, защото знам, че имаме нужда от международна подкрепа, за да получим акредитация. С радост бих приел всякакви възможности за съдействие от ваша страна и от проф. Нейков с контактите, които имате, с контактите на д-р Заркова и да мога да ги реализирам и да ги въплътим в лоби за получаване на акредитация. Важно е приемането на тази Стратегия, на този документ на чиято база ние можем да имаме лицето и очите да искаме да бъдем лицензирани. И най-вече, за да убедим световната общност, че не искаме тази акредитация, за да крием нашите спортисти, а искаме акредитацията, за да бъдем наистина ефективни в борбата срещу употребата на забранени стимуланти. Защото, в момента риска е такъв, че те наистина да помислят, че бързаме за акредитация на лабораторията, за да не ни хващат. Това е сериозния проблем. А неприятното съвпадение между процедурата за акредитация и скандалът с щангистите ни поставя в леко затруднено положение, в което трябва продължително да се обясняваме и да доказваме, че всъщност целите ни са съвсем други.
С приемането на Стратегията ще мога да имам очите, лицето и доказателството, че българското правителство, българската държава наистина стои зад Международната стратегия за борба срещу употребата на допинг.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря, г-н Кралев. Тъй като вървим към приключване на днешното заседание, г-н Колев имате ли да добавите нещо?
НЕДЕЛЧО КОЛЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВДИГАНЕ НА ЩАНГИ: Г-н председател, готов да отговарям на всякакви въпроси.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Колеги, имате ли въпроси към г-н Колев? Няма. Д-р Заркова искаше думата. Заповядайте.
Д-Р ВИОЛЕТА ЗАРКОВА, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АНТИДОПИНГОВИЯ ЦЕНТЪР: За протокола едно кратко уточнение във връзка с изказването на проф. Георгиева.
Търгът за закупуване на апаратурата за Антидопинговия център се проведе през 2012 г. Последва обжалване за една от позициите на процедурата, то приключи през месец декември 2012 г. По договор, срокът за доставка на апаратурата беше шест месеца. Аз казах, че персоналът, който ще работи на тази апаратура трябва да бъде обучен, а обучението можеше да стартира едва след доставянето на апаратурата. Затова реалната подготовка по започване на процедурата по акредитация и изработването на методиките започна в началото на 2014 г.
Допинг-пробите се извършват след предварително изготвен план. За изготвянето му се извършва предварителен анализ, съгласно техническата документация и процедурите на WADA, които уреждат на кои спортове, колко проби да се вземат, колко процента да бъдат кръвните проби и т.н. На базата на този документ, Антидопинговия център изготвя своя годишния план за проверките, като проверките са разпределени в зависимост от подготовката на отборите и спортно-състезателния календар.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Колеги, ако няма други въпроси да се ориентираме към приключване.
Благодаря на г-н министъра, на д-р Заркова, на г-н Неделчо Колев и на всички взели участие в обсъждането. Закривам заседанието.

Закрито в 16.15 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ.Д-Р БОРИСЛАВ БОРИСОВ

Стенограф:
Борислава Маева
67,766 знака