Стенограма от кръгла маса на тема:„Интеграция на младите хора в европейска България. Проблемите на младежта: митове и реалност“, 28/04/2015

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта


ПРОТОКОЛ № 12

На 28 април 2015 г. (вторник) от 10.00 ч. в Голяма конферентна зала на Университета за национално и световно стопанство, по инициатива на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при 43-то Народно събрание, се проведе кръгла маса на тема:
„Интеграция на младите хора в европейска България. Проблемите на младежта: митове и реалност“.

В кръглата маса участваха:
проф. д-р Борислав Борисов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при 43-то Народно събрание;
Иван Чолаков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при 43-то Народно Събрание;
проф. д.ик.н. – Стати Статев – ректор на УНСС;
Калин Каменов – зам.-министър на младежта и спорта;
Зорница Русинова – зам.-министър на труда и социалната политика;
Ганка Илиева – Министерство на науката и образованието;
Никола Стоянов – Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия;
Божидара Станкова – Министерство на труда и социалната политика;

проф. Йордан Иванов – Минно-геоложки университет;
доц. д-р инж. Радан Иванов – ректор на Висше строително училище „Любен Каравелов“, София.

Представители на Националното представителство на студентските съвети в Република България, университетски асоциации, организации и неправителствени организации.

Кръглата маса се проведе при следния дневен ред:
1. Изложение от председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – проф. д-р Борислав Борисов.
2. Политики на държавата за младежта: „Национална програма за младежта 2014-2020“ като работещ инструмент за решаване на проблеми в сферата на младежките политики.
Докл. Калин Каменов - зам.-министър на младежта и спорта
3. Активизиране на младите хора: младежка заетост и разкриване на работни места. Възможности и добри практики от България и Европа.
Докл. Зорница Русинова – зам.-министър на МТСП
4. Възможности за кариерно ориентиране в образователната система, с цел развитие на личностните компетенции и по-добра достъпност до пазара на труда. Утвърждаване на кариерното ориентиране в училищното образование като инструмент за успешна реализация на пазара на труда.
Докл. Ганка Илиева – МОН
5. Възможности за развитие на младежко предприемачество.
Докл. Никола Стоянов – Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия
6. Проблеми. Необходимост от законодателни промени. НПО.
Отворена дискусия.

ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Добър ден на всички! Добре дошли на кръглата маса – „Интеграция на младите хора в европейска България. Проблемите на младежта: митове и реалност“, организирана от Парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и Министерство на младежта и спорта, с участието и на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката.
Съгласно дневния ред трябва да произнеса встъпително слово. То ще бъде кратко. Излишно е да се агитираме за важността на проблема. Интеграцията на младите хора трябва да започне от старта– от начина им на живот и подготовка в България, за да се интегрират в Европа. След докладите на хората, които професионално се занимават с младежките въпроси ще преминем по същество към проблематиката.
Откривам днешната кръгла маса, като давам думата за приветствие на проф. Стати Статев, домакин на кръглата маса.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ, РЕКТОР НА УНСС: Благодаря Ви. Уважаеми проф. Борисов, почетен ректор на УНСС и председател на Парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, уважаеми зам.-министри, уважаеми дами и господа, за мен е особена е чест и радост да Ви приветствам с добре дошли тук, в нашия университет! Макар че сте информирани, ми се ще да кажа няколко думи за университета, в който сте, защото и за наше голямо учудване се оказа, че тази академична година (2014/2015), - ние, освен че от от 2006 г. сме най-високо рейтирания институционално университет в страната, сме и най-големият. Защото тази година за пръв път заработи online-системата с Министерство на науката и образованието и всеки регистриран студент, в който и да е университет го има регистриран и в тази система, за да може да получи след това стикер. Та по тази система се оказа, пак казвам, и за наше учудване, след като приключи регистрацията в края на ноември миналата година, че в УНСС имаме регистрирани 21 432 студента. На второ място е Софийския университет с 19 900, след него е Техническия университет със 17 000 и т.н.
Няма да разказвам подробно за университета, но обикновено задавам такъв въпрос – знаете ли колко премиера от 15-те правителства след промените, са били преподаватели или възпитаници на УНСС? До преди два мандата не знаехме и ние – шест премиера, шест министри на външните работи и четиринадесет министри на финансите! Така че, съвсем естествено ние се гордеем с това, че УНСС е основния генератор на елита на нацията, специално що се отнася до държавното управление и бизнеса.
Заедно с това, искам да кажа няколко думи и за залата, в която се намираме, защото с проф. Борисов си споделихме тази история. През 2003 г., когато проф. Борисов стана ректор на УНСС с два успешни мандата (аз имах честта да му бъда първи зам.-ректор), преди 12 години в тази зала, в която сега се намираме имаше един музеен експонат. Това беше една машина на IBM, която работеше с перфокарти, и на която се правеха работните заплати на служителите в университета. На мястото на тази техника ние направихме две конферентни зали, включихме и голяма аула, която има възможност за симултанен превод на пет езика и излъчване в интернет, като така се оформи един конгресен център. Може да разчитате, че територията на Университета за национално и световно стопанство е винаги на ваше разположение за каквито и бъдещи форуми решите да провеждате, включително с експертния и научен потенциал на университета. Успех в днешната високо отговорна работа. Сигурен съм, че наболелите проблеми, които предстои да решавате ще получат в някаква перспектива поне част от своето решение.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря на нашия домакин за гостоприемството днес, а и за в бъдеще ще се възползваме от поканата. Сега ще го освободим, тъй като трябва да изнася доклад на конференция, организирана от Министерство на образованието и науката. Забележете колко структури се занимават с младежите. Виждате - само в УНСС са концентрирани над 20 000 младежи, повече отколкото в армията ни. Всъщност, университетите са мястото, където за пет години на едно място се решават едни от най-съществените въпроси на младежите. Но това е един от въпросите, които ще разгледаме по-късно в дискусията.
Докато ректорът разказваше за изграждането на залите, си спомних нещо, което също е елемент на начина на мислене за живота на младите хора в България. Когато изградихме залите, пристигна страхотна проверка. Тази проверка беше базирана на донос, официално подписан от представители на неправителствени организации занимаващи се със студентски въпроси, че аулата е ремонтирана по начин и са създадени удобства надхвърлящи изискванията на студентския начин на живот. В смисъл – удобно, луксозно и хубаво. А трябва да е грозно, счупено, дървено и т.н. И това от неправителствени организации по студентските въпроси. Ето това е начин на мислене и отношение към начина на живот на младежите в България.
Давам думата на зам.-министър Каменов по въпросите на политиката на държавата за младежта и нейната национална програма.
КАЛИН КАМЕНОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Благодаря, проф. Борисов.
За Националната програма 2014-2020 г. ще говоря как я виждам аз в перспектива. Това е моето виждане и бих се радвал в последствие да чуя обратна връзка и от вас, защото това е програма за 2016-2020 г., която ще се пише тепърва.
В момента изтича Националната програма за 2011-2015 г., чиято цел и задача беше да подкрепи, стимулира и активира младите хора. Доколко успешна е тя е отделен въпрос, към който аз имам изключително много резерви, даже честно да си призная не съм никак доволен от резултатите, които виждам.
Всяка година се прави статистика за напредъка, свързан с активността на политиките към младите хора и тази статистика не е никак приятна. Ако Ви цитирам данни, факти и цифри от нея, най-вероятно ще Ви отчая. Между другото, социологическите изследвания всяка година се правят от различни социологически агенции. Но фактът, че данните всяка година са едни и същи категорично показват, че определено има проблем. И този проблем е свързан с това, че ние работим основно с 1 до 2% от активните млади хора. Ние работим с активните млади хора. Много малко от нас работят с неактивните, с пасивните, с онези, които дори не знаем, че съществуват. И проблема не е на едно министерство, на една агенция – това е проблем на всички. Когато възникне проблем ние имаме гъвкавата способност да си прехвърляме „горещия картоф“ един на друг и да казваме - „това не е наш проблем“. Ако изолираме, че в конкретно училище учениците не ходя на училище, колегите от Министерство на образованието най-гъвкаво прехвърлят проблема на социалните служби – защо те не са ги открили? Социалните служби казват: „полицията не ни съдейства“ - полицията отговаря: „това не е наша работа“. Може да ви звучи странно, но това е факт. Така се работи на терен – и ви го казвам от 1 л.ед.ч., защото съм наблюдавал как се случва този процес, там където програмите не достигат.
Ако направя разрез на проектите финансирани по Националната програма за младежта само за миналата година, които са около 50 проекта, повечето от тях са свързани с провеждането на национални празници, събития и кампании. Но това ли са дейностите, чрез които младите хора ще стана активни? Това е риторичен въпрос.
Когато България по официални данни е на едно от първите места по младежка безработица с 22-23%, ние да финансираме художествено-творчески дейности?! Смятам че е крайно време да преосмислим начина, по който разходваме обществените средства. И казвам, че това е проблем на всички ни, защото много от нас, които се възползват и управляват такива средства смятат, че това е правилно. Аз обаче не смятам, че това е правилно.
Давам пример. Правим разрез на млади хора, които живеят да речем в област Монтана – места, където младежката безработица е изключително висока, поради простата причина, че няма работеща икономика. Причините за това са много назад във времето. Как според вас ще се стимулира активността на млади хора, ако финансираме кампания, която е свързана основно с поднасяне на венци и цветя, раздаване на балони и флаери, печатане на брошури, тениски и прочие? Как по този начин ще активизираме младите хора? Няма как! Обаче практиката е такава. Това е най-лесно, така се печели, така се акумулират средства и който е на обратното мнение, съм готов да споря с него от тук до края света. Грозната истина е точно такава.
Това трябва да спре, ако искаме да имаме промяна и резултатите да бъдат базирани с конкретни хора, на които сме помогнали. Тема на днешната кръгла маса е интегриране на младите хора, а не активизирането им. Дотам сме стигнали! Да интегрираме младите хора, защото те са рискова група! И повярвайте ми - има населени места, където стотици млади хора не правят нищо, които ги квалифицираме с новата, модерна форма „нийдс“ - млади хора, които не учат, не работят, не правят нищо. Общо взето спрягат глагола „мотам се“. И ние не правим нищо за тях, защото най-рейтингово, най-популярно, най-модерно е да работим с елитните младежи, от елитните гимназии, от елитните университети – да работим с онези, които са активни. А онези, които не са, а те са мнозинството?
По официална статистика само 1-2% от младите хора в България са активни, тоест – членуват в някаква организация, движение, фондация или се занимават с доброволчество. А останалите какво правят? Да, знам че с тях е изключително трудно да се работи - с тези, които са отпаднали от училище в ранна детска възраст, с тези, които ги мързи и не искат да работят. Но в крайна сметка да си поставим въпроса – ние като институции, като отговорни млади хора, независимо дали представляваме държавата или неправителствения сектор - какво можем да направим заедно, така че тези, които са неактивни да станат активни.
По последното проучване за активността на младите хора, проведено през миналата година от УНИЦЕФ-България, е направен анализ, че България губи от т.нар. „нийдс“ младежи, средно около 2 млрд. лв. Тези пасивни младежи са 20-21%. Само Гърция и Испания имат по-висок дял. Доскоро ние бяхме първенци, но те ни изпревариха. Но това никак, никак не трябва да ни радва, защото в негативната класация все още сме на първите места. И вместо да направим така, че средства, които идват от държавата да стигнат до конкретни млади хора, на които да обясним; да разясним; да помогнем; да консултираме; да мотивираме да започнат работа; да стартират свой собствен бизнес; да се върнат в училище – ние подкрепяме художествено-творчески дейности. Аз ви казвам, че това ще спре. Моето виждане е такова. Ако някой има друго, бих се радвал да го каже.
Да, убеден съм, че трябва да се подкрепят и активните млади хора, защото те не трябва да страдат, заради пасивността на останалите, но не трябва целия ресурс да отива за активните. Смятам, че основния дял от средствата, които отделя държавата по оперативните програми, трябва да стигат до младите хора. Давам пример. Отивам в малко населено място, в 11.00 часа младежите са се събрали пред кръчмата, където пушат и пият кафе или бира и не правят нищо. И това не е изолиран случай. Разказвам ви за малко населено място и то не в Северозападна България (най-бедния район в страната), а в Югозападна България, в сравнително развитата земеделско-икономически част на България.
И ги питам: Какво правите, с какво се занимавате? Отговарят ми: Чакаме да дойде време за тютюна.
- Добре де, ама какво друго правите?
- Ами, нищо. Чакаме да дойде време за тютюна. Да се стопли времето и да започнем да се занимаваме със земеделие.
- Ползвали ли сте някакви средства по оперативни програми?
- Не!
- Защо?
- Как ще спечелим ние средства? Няма как да стане. Кой да ни консултира? Тук консултант не е идвал. Няма и да дойде, а за да отидем до областния град, който е на 120 км. от тук ни трябват средства. Трябва да заделим сто лева, за да отидем до там, да стоим цял ден в областната служба по земеделие, като може да се наложи да преспим там и на другия ден да се върнем. Такива средства ние нямаме.
Задавам си въпроса – защо областната служба не отива при онези, които се занимават със земеделие, да ги консултира, да им помогне да станат бенефициенти по програмата „Млад фермер“? Това е просто пример, който е релевантен за всички служби.
В конкретния случай, извикахме консултанти наши приятели, които в рамките на два дни им проведоха обучение, два дни ги обучаваха как се пишат проекти. Не им казват: Отворете сайта и се запознайте (както се случва обикновено), а извадиха бланка и им показаха как се пишат проекти. Поправяха им дори правописните грешки, защото много често се връщат проекти, заради това. Няколко месеца по-късно някои от тези младежи вече бяха бенефициенти. Бяха спечелили проекти – един гледа ябълки, друг гъби, трети торни червей. И това само за няколко дни. А, ако това се случва непрекъснато и навсякъде в страната – знаете ли какъв ще бъде резултатът? Много по-ефикасен и много по-ефективен. Това трябва да правим. А не просто да казваме: има информация на сайта, прочетете я и кандидатствайте. Това е „измиване на ръцете“. Така не си вършим работата. Това не е информираност и публичност. Това, че сме направили пет или шест работни срещи някъде в страната и сме си представили Националната програма за младежта или някоя от оперативните програми не означава, че сме запознали истинските бенефициенти на средствата, предназначени за тях. Ако не променим начина си на мислене, на презентиране и представяне на средствата, които сме заделили за онези, които имат нужда от тях – резултатът всяка година ще е един и същ. Трябва да преосмислим начина на работа, а именно - как да стигнем до онези, които имат нужда от помощ. Така че, когато видим репортаж по телевизията, да не се дразним, че еди-колко си не говорят български, еди-колко си не работят, не учат или мечтаят да заминат в чужбина.
Докато държавните служби и неправителствения сектор не заработим заедно, а не всеки сам за себе си, както в българското царство преди падането под турско робство да се разделим на малки царства и всеки да смята, че е цар на собствените си приятели – това няма да стане. Ако не променим начина на работа и не започнем да работим в екип – резултатите всяка година ще бъдат едни и същи. И колкото и милиона и колкото средства да отделяме - резултатите пак ще бъдат идентични. Защото не работим с тези, които наистина имат нужда от публичните средства - онези, които не учат, не работят. Колегите от Министерство на образованието ще ви кажат, че всяка година от училище отпадат между 5-6000 ученици, поради бедност. Причините за това са много и в повече случаи те са социални – бедност на родителите. За да се преодолее тази бедност трябва да има екип от хора, които да стигнат на място, да помогнат на това семейство да излезе от трудната ситуация, така че в последствие детето да може да посещава училище, независимо от етническия му произход. Рискови групи и млади хора, които имат нужда от помощ има навсякъде, не са само циганчетата. Има деца и младежи в Северозападна България, в Източна България, които не ходят на училище, заради бедност. И те не са само циганчета.
Ако искаме да имаме резултати трябва да се случи следното: здравни, социални, образователни, младежки, органи на реда, неправителствен сектор, бизнес, община – да работим заедно на терен.
Ще Ви дам пример, за да Ви убедя, че екипната работа на терен– работи. Преди години в София се разрази страхотен скандал за един случай в столичен дом за сираци. Ставаше дума за няколко серопозитивни деца. Тогава, в продължение на няколко месеца никой не искаше да поеме щафетата и да работи по този случай, защото беше изключително сложен, труден, нямаше позитив в случая, имаше само негатив. Ние започнахме проучване за това защо се е стигнало до там. В хода на проучването установихме, че ние дори не знаем колко ромски гета има в София. До 2013 г., до този случай никой не знаеше точно колко са те. Четири месеца по-късно разбрахме – четиринадесет. Но как стигнахме до там. Чрез екипна работа на институциите. Създадохме три екипа, всеки един с по 11 човека, с представители на няколко министерства, неправителствени организации, Червения кръст, мобилни екипи, мобилни линейки. В рамките на четири месеца през лятото на 2013 г., обиколихме всички гета в София. Като казвам „гета“ нямам предвид райони, в които живеят роми, а гета – места, където хора живеят в нечовешки условия. Живеят в колиби, в коптори, в места, за които е трудно да се каже постройки. Близо 3000 човека по онова време живееха по този начин, в столицата на България. Децата им не ходеха на училище, те нямаха личен лекар, повечето от тези хора нямаха никакво завършено образование, а някои от тях трудно говореха български. Много голяма част от тях имаха изключително сериозни здравословни проблеми. Резултатите от съвместната ни работа само за четири месеца са следните: на 200 жени бяха поставени безплатни спирали, жени, които имаха между 7 и 10 деца; близо 50 деца бяха записани на училище, а над 100 деца имаха вече личен лекар; близо 100 човека започнаха работа; над 300 бяха регистрирани в бюрото по труда; близо 400 получиха документи за самоличност. И всичко това само за четири месеца.
Всичко това стана възможно, защото бяхме екип. Когато влезнахме за първи път ни посрещнаха с камъни. Имаше хора, които се уплашиха и си тръгнаха, казвайки че няма да влезнат. Но ние трябва да влизаме навсякъде – и където е красиво, и където е грозно. На хубаво всеки може. Нашата работа е да работим с тези, които имат нужда, а те не са никак малко.
Ако искаме икономиката ни да работи, ние трябва да работим с всички, така че онези, които чакат на помощи да станат икономически активни. Ако очакваме, че с помощи ще активираме младежите – няма да стане. По този начин създаваме активно бедни хора. С помощи не се създава работеща икономика. Както се казва в онзи футболен рефрен - „Не става само с ядене, трябва и акъл.“ Ако не провокираме умствена дейност, а само през корема – не става и няма и да стане. С помощи не помагаме, първо на онези, които чакат само на тях и второ – не помагаме и на държавата. По този начин бутаме държавата надолу.
Изключително ме радва това, че вече има наченки в промяна на това мислене. И колкото по-рано го разберем, толкова по-добре за всички нас. Ние не трябва да бягаме от проблемите. Това че има десетки, даже стотици хиляди, които не искат да работят, а само да получават помощи не трябва да ни притеснява. Точно обратното – трябва да ни мотивира да бъдем много по-активни и да подкрепим всеки, който е готов да „си сложи главата в торбата“, да тръгне напред и да променя тази порочна система в посока на това, всеки получаващ помощи да ги получава срещу престиране на труд, срещу даване на нещо в полза на държавата. Според мен чрез престиране на работна сила, икономически неактивните ще бъдат много по-малко. Тогава, онези млади хора, които не излизат от селото си, от града си или от гетото, в което живеят ще бъдат много по-малко, защото ще знаят, че ако искат да получат нещо, то ще бъде срещу нещо, което трябва да дадат. Дали ще садят дървета, дали ще чистят, дали ще бъдат граждански контрол, въобще каквото и да било – всеки един (разбира се, ако физическото състояние му го позволява) трябва да получава след като дава нещо в полза на държавата. Разбира се, хората с ментални или физически увреждания трябва да бъдат подкрепяни, но и с действия. Това може да стане със създаването на социални предприятия, които съществуват в цял свят. Ние не откриваме „топлата вода“. Такива предприятия има вече и в България, но те са много малко – едва ли мога да ги събера на пръстите на двете си ръце. Тези предприятия са една от формите, чрез която могат да бъдат активирани и интегрирани онези млади хора, които не работят.
Отново ще бъда конкретен. В Пловдив - жени, които никога не са работили, отпаднали са от училище още в V-VI клас и имат по 2 деца, точно чрез такова социално предприятие получиха възможност в рамките на 3-месечно обучение да получат дипломи за шивачки и в момента шият за голяма фирма. Това стана възможно благодарение на това, че бяха подкрепени с такъв проект. Ето в това трябва да инвестираме – в умения и компетенции, а не в художествено-творчески дейности. Те са изключително забавни и приятни, но не носят полезен резултат. Както се казва в поговорката - „Приятел ти е този, който ти показва грешките и слабостите, а не този, който ти прави комплименти“. Аз възприемам художествено-творческите дейности като комплименти, от които не научаваме нищо полезно и трябва да ги спрем или поне да ги ограничим до такава степен, че да остава достатъчно голям ресурс за подкрепа на онези, които не учат, не работят, за онези които раждат в ранна детска възраст, за онези които нямат желание да работят, защото има много такива. И, когато се подкрепяме един друг, когато сме и в големи общини, в университетите, в елитните гимназии, но също така присъстваме и в малките населени места, в бедните райони, в местата, където няма развита икономика и подкрепяме тези млади хора да започнат своя първи бизнес (независимо какъв), то тогава резултати ще бъдат много по-големи и вече няма да говорим за интеграция, а за успешна реализация на младите хора в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря и аз на г-н Каменов. След негово изказване, някак си естествено идва и проблематиката за заетостта на младежите. Давам думата на зам.-министър на труда и социалната политика – г-жа Зорница Русинова.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря, проф. Борисов. Искрени поздравления за тази инициатива това заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да се проведе тук заедно с младите хора, така че проблемите, които законодателната власт вижда, проблемите, които ние сме идентифицирали да бъдат обсъдени с хората, които в последствие ще изпълняват тези законодателни инициативи. Подготвила съм кратка презентация, с която до голяма степен ще допълня думите на г-н Каменов, защото един от основните източници за финансиране на младежките политики на Министерство на труда и социалната политика, това е Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Знаете, че това е един от финансовите инструменти, които най-успешно могат да покажат, че европейските средства наистина достигат до хората. Това е програмата, която стартира най-рано в програмния период 2014-2020 г. Това е първата и единствена програма, по която вече има реално сключени договори и плащания. В изпълнение на тази програма, накратко ще ви разкажа какви са възможностите, които Министерство на труда и социалната политика смята да подкрепи по линия на Европейския социален фонд.
Факт е обаче, че наличието на средства не е панацея за решаване на проблеми. Проблемите по отношение на младежката заетост и младежката безработица са изключително много и наистина най-важно е всички ние, които имаме отношение по тези политики да работим в такт. Да работим като един часовников механизъм, така че всички наши действия в крайна сметка да имат ефект. Затова изключително много разчитаме на доброто сътрудничество и с Министерство на младежта и спорта и с Министерство на образованието и науката, тъй като това са трите ключови ведомства, които отговарят за координацията на младежите дейности.
Факт е, че по статистика, в последните няколко месеца, особено в сравнение с 2013 г., се наблюдава спад на младежката безработица. В момента, според данни на НСИ тя е 17,7%, тоест паднала е с 4% в сравнение с 2013 г. От друга страна, това не са данни, които трябва да ни успокоят, тъй като ръста на младежите, които не са нито в образование, нито в заетост, продължава постепенно да расте. В момента те са над 170-180 000 човека. И ангажиментите, които ние сме поели и пред Европейската комисия, и пред обществото са да работим съвместно и с местните власти, с неправителствения сектор и с останалите институции, така че да търсим начините да активизираме тези хора, да достигнем до всеки един човек с възможностите, които държавата предлага от гледна точка на облекчаване на достъпа до пазара на труда; включване в различни форми на квалификация и преквалификация и заетост и, разбира се, съвместно с Министерство на образованието да работим, така че да сближим подготовката на кадрите, които излизат от образователната система с реалните нужди на пазара на труда.
Но от тук нататък ни предстои сериозна работа, по посока промяна на нагласите в обществото ни. Все по-често чуваме репликите на младите хора: „О, аз при двама живи родители, откъде-накъде да ходя да работя да си търся работа“. Така че, разчитаме много на активните младежките организации да ни помогнат в тази инициатива. Ще ви покажа какво сме планирали съвсем скоро да стартираме в Министерство на труда и социалната политика, по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Както вече споменах, това е европейския инструмент, който беше одобрен още миналата година на 28.11.2014 г. и вече има стартирало изпълнение на някои от договорите. 60% от ресурса на програмата е насочен към мерки за пазара на труда, като една съществена част от този ресурс са на стойност над 1 000 000 лв. е насочен към мерки свързани с младежката безработица.
Изключително важна новост за този програмен период е и възможността за много по-голям обхват на дейностите свързани със социално включване. В сравнение с предишния програмен период, тук имаме над 70% по-висок ресурс. Защо социалното включване е толкова важно от гледна точка на политиката на пазара на труда? Всички мерки по линия на Европейския социален фонд подпомагат уязвените граждани на обществото, като им осигуряват по-добър и по-улеснен достъп до пазара на труда, защото не се съмняваме, че има хора, които предпочитат да не разчитат на социални помощи, а да имат възможност за реализация и трудова заетост, така че да могат да разчитат на собствените си умения и доходи.
Кои са акцентите за периода 2014-2020? Това са групата младежи, които попадат във всички мерки насочени в изпълнение на „Гаранция за младежта“ - това са младежите между 15-29 години, като акцентът е насочен и към младежите, които са активни, които активно търсят работа. С подпомагането им те ще могат да направят своите първи стъпки на реализация на пазара на труда чрез: всички възможности за стажуване; подкрепена заетост в рамките на субсидирана заетост; обучение на работното място, както и мерки свързани с възможност за активиране на младите хора, които са извън системата на бюрата по труда и извън системата на образованието.
Дават се много повече възможности за подкрепа за стартиране на собствен бизнес. Знаете, че това е тема, която в предишния програмен период на тази програма, въобще не беше засегната толкова силно. Тук е важно да споменем, че на младите хора ще бъде дадена възможност не само за микрофинансиране и микрокредитиране, но и за развиване на уменията им за предприемачество, за развиване на собствен бизнес. Има достатъчно други институции, които след това дават възможност за кредитиране, микрофинансиране или за създаване на малки предприятия, включително и в сферата на земеделието.
Какво е новото, което ни предстои в рамките на оперативната програма, касаещи мерките свързани с пазара на труда? Това е по-силна връзка на мерките, които осъществяваме съвместно с Министерство на образованието и науката. Тоест – търсене на начин как всички програми в средното и висшето образование да бъдат адаптирани спрямо нуждите на бизнеса и след това улесняване достъпа на младите хора, преминали различните практики и стажове в рамките на образователната система до пазара на труда. Много по-силен фокус на нуждите на работодателите от специфични обучения не само от гледна точка на професионална квалификация, но и на умения, които младите хора трябва да притежават, защото знаете, че в контекста на Европа все повече се набляга на умения за дадена професия, а не толкова на професионалната подготовка получена в образователната система.
Това, за което и г-н Каменов спомена, е комплексния характер на помощта. Всички ние като институции трябва да сме ръка за ръка, да стигнем до най-малкото населено място, да дадем възможност за предоставяне на т.нар. интегрирани услуги, т.е. всяка една институция да предостави услугите и мерките си по едно и също време на едно и също място, за да имат те ефект. Това е един от ключовите въпроси за успеха на инициативите ни.
По отношение на инициативата за младежка заетост, за мерки изцяло насочени към подпомагане интеграцията на младите хора на пазара на труда за възрастовата граница между 15-29 години, България получава 235 млн. лв., което включва и националното финансиране. През тези дейности ще дадем възможност за посреднически услуги; активиране на младежите; предоставяне на квалификация и преквалификация; психологическо подпомагане; допълнителни стимули на работодателите да наемат безработни младежи чрез създаване на възможности за създаване на ново работно място. Силно застъпени са темите за стажуване и чиракуване, като начин за един млад човек да придобие първоначален професионален опит в реална работна среда.
Това е една от първите теми, която още преди одобрението на програмата, Министерство на труда и социалната политика започна да работи. Първият сключен договор през тази година е на стойност 35 млн. лв. и се изпълнява директно от Агенция по заетостта и има за цел да даде възможност на над 8 000 младежи да започнат стажове в реална работна среда, да придобият опит направо на работното място. Това е една програма, която и в предишния програмен период беше изключително успешна и считаме, че е една много добра възможност и за работодателите да подберат младите хора, в които ще инвестират в бъдеще и да ги интегрират в своя бизнес или в производството си, съответно и възможност за всеки един млад човек да натрупа първоначален опит. Защо тази програма е толкова успешна? По нашите данни от изпълнението на предходните програми, около 40% от младите хора остават да работят при същия работодател. От предишните мерки, които сме финансирали, единствено около 11% от младите хора, които са минали през тези програми отново се връщат в бюрата по труда и се регистрират като безработни. Но с тази подробност, че тези 11% в рамките на една година (тъй като ние проследяваме в рамките на една година след приключване на стажовете какво се е случило), те са имали възможност за работа и при друг работодател. Тоест от гледна точка на ефекта на програмата- важно е не само задържането при същия работодател, а и това че тези хора са натрупали някакъв стаж и умения и вече могат да напишат в CV-то си някакъв професионален опит, който макар и кратък (в рамките на 6 или 8 месеца) при един или двама работодатели, ни дава възможност по-лесно да ги насочим към активно търсене на работа. За момента има голям интерес по тази схема и вече има 86 сключени договори с работодатели, където младите хора са започнали да стажуват. Има голям интерес и от общините и от централната администрация за подобен тип програми и мерки, така че това е една от темите, която ще продължим да финансираме не само до 2016 г., но и в рамките на целия програмен период до 2020 г.
Една от най-важните теми, която предстои пред нас е темата за активирането на младите хора. Ние сме отделили 26 млн. лв., чрез които ще подпомогнем всички участници в процеса, които могат да имат принос към активирането на тези около 180 000 младежи, които нито учат, нито работят. Даваме възможност на неправителствени организации, на организации предоставящи посреднически услуги, на центрове за професионална квалификация, на работодатели, на социални партньори, на общини, на местни власти - на местно ниво да намерят най-добрата рецепта как да издирят и убедят младите хора в ценността на това, че човек може чрез работата си да се чувства удовлетворен и достоен. За постигане на тази цел, по тази мярка се дава възможност за професионална квалификация, за разработване и прилагане на обучителни програми за придобиване на ключови компетентности и период на субсидирана заетост, така че да стимулираме работодателите за първоначално наемане на тези хора. Отварянето на тази схема за кандидатстване е планирана за 16 юни, така че в следващите няколко седмици насоките за кандидатстване ще бъдат публикувани на уеб-страницата на Министерство на труда и социалната политика. Насоките ще бъдат консултирани с всички заинтересовани страни и, ако за вас представлява интерес може да се активизирате и да дадете препоръки как да подобрим подобен тип схеми, така че по-лесно да стигнем до нуждите на младите хора.
По отношение на мащабното изпълнение на „Гаранция за младежта“, за следващите две години и половина сме заделили 115 млн. лв. Това са схемите, по които Агенция по заетостта ще може да набира заявки на работодатели и ще осъществим професионална квалификация, ключови умения или обучение на работното място на млади хора до 29 години, които вече са регистрирани в бюрата по труда и ще ги мотивираме активно да започнат да търсят работа. Тук има допълнителни инициативи – поемане на разходите за транспорт, стипендии на младите хора, така че максимално да облекчим достъпа им до пазара на труда и съответно да дадем и инициативност на работодателите да наемат такива млади хора.
Една друга инициатива е насочена изцяло към работодателите. Набирането на проектни предложения по нея също ще стартира от 16 юни. Тук сме отделили 40 млн. лв. Чрез нея даваме инициативност на работодателите да разработят своите проекти за разкриване на нови работни места. Тук приоритетната ни група са не само младежите до 29 години, а и хората, които са в предпенсионна възраст, хората, които са над 54 години, защото те са другата уязвима целева група на пазара на труда. Даваме възможност на работодателите и да придобият оборудване и обзавеждане, ако е необходимо за разкриване на новото работно място с възможност за обучение, квалификация и субсидирана заетост. И една новост, която до момента оставаше доста слабо застъпена във възможностите на Оперативната програма и като цяло политика на министерството – това е възможността за заетост на хора с увреждане. Тук даваме допълнителна възможност на работодателите, ако е необходимо и с инфраструктурни мерки да адаптират работна среда за човек с увреждане и приоритетно ще бъдат разглеждани тези проекти на работодатели, които насърчават заетост на хора с увреждания.
И накрая, бих искала да Ви насоча към една наша нова инициатива. От 2-3 дни функционира една нова фейсбук страница на Министерство на труда и социалната политика, която ще се опитаме да разработим с вашите съвместни усилия –как да стигнем до тези млади хора, които нямат желание да работят. Утре (29.04.2015) ще обявим една наша инициатива – как да мотивираме младите хора. Така че следете нашата фейсбук страница. Ще бъдем изключително благодарни и за популяризиране на инициативите, като и за вашето активно участие в конкурса, който утре ще обявим. Няма да Ви кажа какъв е той. Нека да бъде изненада. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря на г-жа Русинова. Преминаваме към представяне на възможностите за кариерно развитие на младежите, обвързано с подготовката им в образователната система. Давам думата на г-жа Ганка Илиева от Министерство на образованието и науката. Заповядайте.
ГАНКА ИЛИЕВА, МОН: Благодаря, проф. Борисов.
Уважаеми дами и господа, искам да започна с това, че българското училище има спешна нужда от система за кариерно ориентиране на учениците. Казвам спешна нужда, защото всяка година училище напускат хиляди ученици, които го напускат без образование, без квалификация и без шансове да си намерят работно място. Например, по данни на Национални статистически институт, за учебната 2012/2013 г. от училище са отпаднали 17 500 ученици, които разпределени по различните образователни степени, данните изглеждат така:
От I-IV клас са отпаднали 5 200 ученици;
От V-VIII клас са отпаднали 6 200 ученици;
От IХ-XII клас са отпаднали 5 700 ученици.
Това са данни само за една учебна година, но тенденцията е такава за предишните и следващите учебни години. Аз смятам, че данните за отпадащите от българската образователна система са просто плашещи.
Една част от учениците отпадат от училище, поради икономически причини – бедност на семействата. Но една голяма част от учениците отпадат, особено ученици от професионалните гимназии, поради избор на професии, които не отговарят на техните интереси, на техните потребности и професии, с които те не желаят да свържат своята бъдеща професионална реализация. Такива ученици след това търсят нови и нови възможности за придобиване на една, втора или трета специалност, често не стигат до желаното удовлетворение, но всичко това е свързано със загуба на лично време, със загуба на финансови ресурси на семейството и, разбира се, със загуба на държавата, която финансира обучение, за което няма последваща реализация.
Знаете, че човек прави първия си избор на професия докато е в училище и е съвсем логично Министерството на образованието и науката да се ангажира с предоставяне на услуги по кариерно ориентиране на учениците, за да могат те да направят избор на професия, която ги удовлетворява и отговаря на техните индивидуални потребности и предпочитания.
От началото на 2012 г. Министерство на образованието и науката, в качеството си на бенефициент по проект „Система за кариерно развитие в училищното образование“ финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, се ангажира със създаването на система за кариерно ориентиране в училищното образование. Радвам се, че имам възможност да споделя пред вас един от успешните проекти на министерството.
Целта на проекта е свързана със създаване на система за кариерно ориентиране на учениците от всички етапи и степени на училищното образование, която система да подпомогне постигането на съответствие между националната и европейските политики в областта на ученето през целия живот.
Специфичните цели на проекта са свързани със създаване на мрежа от центрове за кариерно ориентиране на учениците, наемане и квалификация на кариерни консултанти за предоставяне на качествени услуги по кариерно ориентиране в системата на училищното образование, а също така и създаване на информационни, методически и диагностични ресурси за работа по кариерно ориентиране с учениците. С поставянето на тези цели, Министерство на образованието и науката има амбицията да създаде система за кариерно ориентиране в училищното образование, която по качество на предоставяните услуги да е съизмерима с такива системи за кариерно ориентиране в останалите страни-членки на Европейския съюз.
Проектът стартира на 31 януари 2012 г. и със заповед на министъра на образованието и науката, той ще приключи на 31 октомври 2015 г. В рамките на изтеклия период постиженията на проекта са следните:
- създаден е административен капацитет по предоставяне на услуги по кариерно ориентиране на учениците, който административен капацитет е свързан с разкриване на 28 центъра за кариерно ориентиране, които са ситуирани във всички областни градове на страната. 19 от офисите на центровете са общинска собственост, 8 от офисите са държавна собственост и 1 офис е собственост на областна управа. Със средствата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в тези офиси са извършени строителни и ремонтни дейности, осъществено е обзавеждане и оборудване с офис-техника. По този начин родители, ученици, учители и граждани имат достъп до услуги по кариерно ориентиране, които се предоставят в модерни и съвременни офиси. Освен това, със създаването на центрове за кариерно ориентиране на учениците, на практика в България се създаде единна система от институции за предоставяне на услуги по кариерно ориентиране на учениците. Това са центрове за кариерно ориентиране в средното образование, центрове за кариерно ориентиране във висшето образование и центрове за кариерно ориентиране към Агенцията по заетостта.
Също така, в рамките на проекта са наети общо 150 кариерни консултанти, които предоставят услуги по кариерно ориентиране на учениците. Според специалността на завършеното висше образование, 54 души от кариерните консултанти са с висше образование по психология, 10 са с висше образование по социални дейности, а останалите имат образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ или „Магистър“ по учителски специалности като философия, психология и т.н.
Също така, в рамките на проекта е проведена квалификация на наетите кариерни консултанти два основни етапа. В рамките на първия етап, е проведено базисно обучение за работа по кариерно ориентиране, което приключи с придобиване на международно признат сертификат за провеждане на дейности по кариерно ориентиране. На практика, всички 150 наети кариерни консултанти притежават глобален международен сертификат по кариерно развитие, с което искаме да гарантираме качеството на услуги, които се предоставят на учениците.
Беше осъществен и втори етап на квалификация на кариерните консултанти, в рамките на който беше осъществено надграждащо обучение за работа с продуктите, които бяха създадени в рамките на проекта.
Реализира се и програма за обучение по кариерно ориентиране на учениците от I до XII клас, която е съобразена с етапите на кариерно развитие на учениците от отделните възрастови групи и с възрастовите потребности на учениците от отделните класове, от информация по кариерно ориентиране и специфични услуги, свързани с избора на образование или професия.
При планирано участие в програмата на 502 000 ученици, към 31 март 2015 г. в програмата са включени общо 533 364 ученици. Дейности по кариерно ориентиране са осъществени в над 80% от училищата на територията на страната. Такива дейности са осъществени в общински, държавни и частни училища; в училища, които са подчинени на Министерство на културата и на Министерство на младежта и спорта.
Също така са създадени информационни и методически ресурси за работа по кариерно ориентиране за учениците, които включват: създадени 30 тематични филми за кариерно ориентиране, които поставят акцент върху ключови проблеми при вземане на решение за избор на образование или професия; за учениците от I до XIIклас са разработени 80 теми с интерактивни упражнения по кариерно ориентиране; разработен е и „Наръчник на кариерния консултант“.
Ще се спра по-конкретно по отношение на създадените филми. Всеки от тях е с продължителност от 10 мин. и в тях се използват интересни методи и подходи за насочване мисленето на учениците към най-важните проблеми, които са свързани с избора на образование и професия. Тези филми се използват като методически инструмент от кариерните консултанти за провеждане на групови дискусии с учениците. Обратната информация, която имаме от кариерните консултанти е, че този инструмент се използва много успешно в работата им с учениците.
Другият продукт, както вече казах, това са интерактивните упражнения по кариерно ориентиране - общо 80 теми, по 10 теми за всеки клас. На практика, това са електронни уроци по кариерно ориентиране, но изпълнителите на обществената поръчка умишлено „бягаха“ от термина „урок“, защото той е рамка, а учениците бягат от всичко, което ги вкарва в такава рамка. Интерактивните упражнения включват разнообразие от теми, методи, техники и инструменти за информиране, учене, самопознания и самооценка на учениците. Също така, в съответствие с възрастовите особености те надграждат и дават допълваща информация на учениците в процеса на кариерното консултиране. При интерактивните упражнения, под формата на достъпни и интересни интерактивни стилове и техники, учениците имат възможности да решават различни въпросници, казуси, ситуативни задачи; имат възможност по виртуален път да извървят пътя от избора на професия до трудностите и предизвикателствата в нейната реализация. На практика, интерактивните упражнения представляват тренинги за формиране на умения и навици за вземане на решение за избор на образование и професия. Както филмите, така и интерактивните упражнения не дават готова формула, готова схема за това как човек да избере професия. Тяхната роля е само да подпомагат и насочват учениците в избора на подходяща информация, за да могат да направят информиран и самостоятелен избор за образование и професия.
Както казах, създаден е и „Наръчник на кариерния консултант“, който включва програми за кариерно ориентиране в училищна среда; практически насоки за работа в различните възрастови групи – в началния, прогимназиалния и гимназиалния етап. Този наръчник е разпространен във всички училища на територията на страната и се ползва от учители, класни ръководители и педагогически съветници в конкретната им работа по кариерно ориентиране с учениците.
Също така е създаден Национален портал за кариерно ориентиране на учениците с интернет-адрес, който включва информационно-търсеща система за кариерно ориентиране на учениците. Информационно-търсещата система за кариерно ориентиране на учениците е най-важният продукт, който създадохме в рамките на проекта. На практика, той включва огромни масиви от информация, като например: психологически въпросници за кариерно ориентиране на учениците – създадени са такива психологически инструменти за учениците от VII, VIII, XI и XII клас; информационни характеристики на професиите, които са включени в Списъка с професиите за професионално образование и обучение; информация за всички училища в страната; информация за всички висши училища. Тези огромни масиви от информация са вътрешно интегрирани по начин, който позволява на ученика, попълвайки психологическите въпросници да намери съответствия между собствените си индивидуални потребности и интереси и професията, която отговаря на неговите индивидуално особености.
По отношение на въпросниците искам да кажа, че в рамките на този проект, за първи път в България се създадоха психологически инструменти за кариерно ориентиране на учениците. Въпросниците са създадени от университетски преподаватели с експертен потенциал в областта на трудовата психология. Те са стандартизирани за българските условия и покриват всички психометрични реквизити, за да бъдат определени като инструменти за кариерно ориентиране на учениците.
В Националния портал за кариерно ориентиране на учениците е включен и регистър на центровете за кариерно ориентиране, който дава информация на учениците за услугите, които предлагат кариерните консултанти. В този регистър на центровете за кариерно ориентиране, учениците имат възможност по електронен път да си запишат ден и час при избран от тях кариерен консултант за консултиране по теми свързани с кариерното ориентиране. Националният портал съдържа и информация за всички институции в системата на средното и висшето образование. Включени са информационни характеристики на професиите, като всяка една от тях дава конкретна информация за специалностите по професията; за трудностите и отговорностите; за това къде се изучава съответната професия; за учебните предмети, които се изучават; за възможностите за реализация; По този начин са разработени информационни характеристики за всичките 239 професии с техните 530 специалности, които се изучават в системата на професионалното образование и обучения.
Положителните аспекти от реализирането на проекта са свързани с осигуряване на достъп до информиране и консултиране на учениците от всички видове училища, етапи и системи на училищното образование. На практика, проектът даде възможност за безплатен достъп до качествени и надеждни услуги по кариерно ориентиране на всички ученици, включително и на тези, които нямат достъп до кариерен консултант, било поради това, че имат някакъв физически недъзи или поради факта, че живеят в селища отдалечени от областните градове.
Също така, в рамките на проекта е разработен алгоритъм на информационно-търсеща система, който дава възможност на учениците чрез уеб базирани ресурси да направят избор на образование и професия, който избор да е в съответствие с техните интереси и предпочитания.
Останалите положителни аспекти от реализацията на проекта са свързани с подобряване мотивацията на учениците за осъществяване на информиран, самостоятелен избор на образование или професия. Основания за твърдението ми, че това води до подобряване мотивацията на учениците е факта, че в рамките на един месец, когато Националния портал беше в режим на апробиране и не беше общодостъпен – той имаше 18 000 уникални посещения. Интересът на учениците към Националния портал е доста висок.
Другият положителен аспект е свързан с това, че в рамките на проекта кариерното ориентиране в училище вече започва да се развива като допълнителна услуга, която има своя собствена идентичност.
Кои са трудностите, които срещнахме при изпълнение на проекта? Констатирахме, че голяма част от учителите и педагогическите съветници имат липса на теоретична и практическа подготовка за осъществяване на дейности по кариерно ориентиране, които да са съобразени с конкретните индивидуални потребности на ученика; да са съобразени с възрастовите особености на учениците. Установихме съпротива на голяма част от училищните ръководства за осъществяване на услуги по кариерно ориентиране в техните училища. Смятаме, че тази съпротива на част от училищните ръководства е породена от неблагоприятните демографски процеси в страната, поради което голяма част от директорите бягат от услугата по кариерно ориентиране, защото искат да задържат учениците в собствените си училища – без да се интересуват от индивидуалните желания и потребности на учениците.
Установихме също така, че в българското училище все още липсва системен подход в подкрепата на завършващите средно образование и сътрудничество на училището с пазара на труда.
Липсва и информационна система за учениците, които завършват средно образование с придобита професионална квалификация, която да ги информира какви са потребностите от работна сила на националния или регионалния пазар, отговаряща на професионалната им квалификация.
Недостатъчна и неефективна е работата с преждевременно напусналите училище. Недостатъчни са мерките за включване на тези ученици в подходящи форми за професионално обучение.
Липсват и информационни материали и инструменти за ранно кариерно ориентиране на учениците, които са застрашени от отпадане и учениците, които са със специални образователни потребности. Недостатъчна е подготовката на ресурсните учители и на специалистите, които са ангажирани с включващо обучение на ученици със специални образователни потребности, за работа по кариерно ориентиране с тези целеви групи.
И най-важното - все още липсва нормативна осигуреност за практическото приложение на всичко, което е създадено по проекта; липсва все още нормативна осигуреност за устойчивост на системата за кариерно ориентиране в училищното образование.
Това е, което исках да споделя с вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря, г-жо Илиева. И сега преминаваме към системата, която би трябвало да е крайния резултат на усилията на образователната, на социалната системата – това е бизнеса. Давам думата на г-н Никола Стоянов от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Колегата Стоянов ще ни каже по-точно колко са, но малките и средни предприятия в България са близо 98%. Така че представете си за каква система говорим. Друг е въпросът, че в малките предприятия средната заетост е около 4 души на предприятие, и че 80% от тях са в сферата на търговията услугите. Но колегата ще даде по-точни и по-компетентни данни. Заповядайте.
НИКОЛА СТОЯНОВ, ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ: Благодаря на проф. Борисов за поканата за участие и на всички останали участващи. Само ще поясня за тези, които не знаят, че Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия е част от Министерство на икономиката и има основна роля в изпълнение на мерки в подкрепа развитието и интернационализацията на бизнеса в България.
Както каза проф. Борисов, малките и средни предприятия в България са микромалки и средни предприятия и съставляват близо 98% от предприятията в България и в страните от Европейския съюз. Те са отговорни са за около 75% от заетостта в България, като огромната част от тях са с по един човек и, наистина, средната заетост е около 3-4 човека в предприятие.
Това на което искам да се спра е младежкото предприемачество и какво се прави за него.
Преди около две седмици във връзка с една покана за международно събитие на тази тема установихме, че всъщност нищо не правим в тази насока и няма мерки, които да са концентрирани конкретно към младежко предприемачество. Съществува една програма на Министерство на икономиката - „Техностарт“, която е насочена към млади предприемачи още на ниво бизнес-идея, която подкрепя тези начинания с 20 000 лв. на проект, но това като цяло е доста по-ограничен ресурс сравнявайки го с с основните инструменти на министерството, а именно Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и Националния иновационен фонд, който се администрира от Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия, които имат далеч по-голям ресурс.
И по двете програми – да, могат да кандидатстват и съвсем млади фирми, дори още на бизнес-идея, но ресурса за такива проекти като цяло е силно ограничен.
Другото, за което искам да се съглася със зам.-министър Каменов и ние също го отчетохме в Агенцията е това, че реално сме много далеч от тези хора, които не са активни, от тези реални предприемачи. Агенцията, като най-голям институционален бенефициент по Оперативна програма „Конкурентоспособност“ - по стария период с проект за 20 000 000 лв. бяха изпълнени много мерки- за обучение; панаири; дейности за интернационализация на малките и средни предприятия. Агенцията е ситуирана в София и ние забелязваме, че все едни и същи предприятия се възползват от услугите, които ние предлагаме. Огромната част от малките и средни предприятия дори не знаят, че съществуваме и предлагаме такива доста полезни за тях услуги, всъщност.
В тази връзка, вече сме в разговори с няколко общини и със сигурност ще вървим към отваряне на регионални офиси, чрез които реално да стигнем до хората, до бизнеса. Защото, като пример, ако не сте специално поканен в Агенцията – няма да може да влезете. Достъпът е толкова ограничен, като че ли сме МВР. Така че, с пълната подкрепа на министър Лукарски вървим тази насока.
Разбира се, както каза и проф. Борисов, ние сме по в края на веригата, хващаме хората на по-късен етап от развитието им, но от друга страна е много важно, че точно сега да се идентифицират тези проблеми, защото през тази година предстои написването на новите проекти, по които ще кандидатства Агенцията и да заложени онези мерки, които бихме искали да се финансират чрез тях. Тоест, сега е правилния момент, в който ще можем да обърнем повече внимание на младежкото предприемачество, разбира се, наравно и с другите програми – като даване на втори шанс на предприемачи, които са фалирали и т.н. Но така или иначе, ние виждаме голяма възможност в младото поколение на България, което в някаква степен е по-необременено от други икономически модели, които съществуваха преди това. Смятаме, че то е по-отворено към предприемачество някои нови области на икономиката, които търпят силно развитие в последните години. Предстои международна среща, на която различни държави ще споделят опита си по отношение на това какво правят за младежко предприемачество. Представител на Агенцията ще присъства, за да събере опита на други държави, защото ние няма с какво да се похвалим и да мислим какви мерки да заложим за подпомагане на младежта.
Идеята, визията на Министерство на икономиката е, че работейки за развитие на българската икономика би трябвало на намалим социалните проблеми, за които спомена зам.-министър Каменов. Развитието на икономиката ще създаде работни места, а не колегите да бъдат под натиск с програмите за трудова заетост. Тези програми са много голяма помощ и помагат на много хора, но в крайна сметка това не е трайно решение на проблема, според нас.
Мога да ви разкажа какво прави Министерството и Агенцията като цяло за предприемачеството или по-скоро в хода на дискусията ще се оформят конкретни въпроси.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря, г-н Стоянов. Ще има и дискусия и въпроси, така че ще можете по-късно да допълните изказването си с отговори на въпроси. Аз, още сега формулирам първия въпрос. Има един принцип, който е особено валиден за бизнеса – не искам да ми помагате, но просто не ми пречете. И въпросът ми е – какви пречки има (а не с какво ще им помагате), какво пречи на младите, които наистина имат предприемачески усет и дух да го реализират в бизнеса? Кои са проблемите?
А сега, тъй като зам.-министър Каменов ще трябва да излезе, му давам думата да допълни изказването си и започваме с въпроси към него.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ: Благодаря на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта за организирането на това събитие. Надявам се то да не е първото и последното, а тепърва да предстоят още такива, защото това е една добра практика, за да може да се събере по-голям кръг от хора, които искат младежите политики в България да се случват по правилния начин.
Имам няколко въпроса към г-н Каменов относно Националната програма за младежта, тъй като това е единствения инструмент на държавата за влияние и финансиране на младежките политики в България.
Г-н Каменов, имахте конкретни забележки към досега изпълняваните проекти, но те са били одобрени от вашето министерство, тоест по някакъв начин то също е съдействало за задаване на посоката. Иначе напълно ви подкрепям, че трябва да се отиде на терен и трябва да се подпомагат и подкрепят хората, които искат да развиват компетенции и умения.
Кога ще напишем новата програма за младежта?
МИХАЕЛА ПЕНЧЕВА, АСОЦИАЦИЯ НА МЛАДЕЖКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ: Благодаря за събитието, което организирахте. Ние винаги сме били за това да бъде засилен структурния диалог и оценяваме такива срещи като положителни за развитието на младежта.
Уважаеми зам.-министър Каменов, преди време министър Клисарова беше засегнала темата за вътрешния exchange студентите, респективно на ученици в България. Това сякаш остана забравено във времето, а идеята би могла да допринесе за това, за което вие говорите– отваряне хоризонта на младите хора, респективно с трупане на опит, както и с това те да бъдат по-добре интегрирани в новата среда, която предстои за ученици към студентско ниво и за младите хора в съвременния свят.
Отчитаме като силно занижено популяризирането на програмите за развитие, отпускани от фондовете на ЕС младежки активност, които предлага министерството Какво бихте предложили вие като разрешение на този проблем, за да може по ефективно да бъдат използвани евросредствата, тъй като това е в плюс не само за младежта, но и като цяло за държавата?
Какво се предвижда относно развитието на социалното предприемачество? Това е доста модерна и доста дискутирана тема напоследък, но е твърде малко позната. Смятате ли да бъде заложено в новата стратегия за развитие и какво е вашето отношение към развитието на тази тема, тъй като тя е изключително подходяща за младите хора. Считаме, че младите хора могат да вземат активно участие в подобна форма и би могла да бъде добре представена и реализирана.
Колежке, ще си позволя последния въпрос за социалното предприемачество да го отправя към г-жа Божидара Станкова, която ще отговаря на въпросите от името на Министерство на труда и социалната политика.
Ще започна първо с въпроса на г-н Иванов от Национален младежки форум. Да, така е. Част от тези проекти никак не ми харесваха, но за съжаление бяхме принудени да ги разглеждаме, одобряваме и финансираме по програма, която аз самия не харесвах. Не знам дали някои от вас знаят, но миналата година имаше реална опасност миналата година да няма одобрени проекти. Нямаше нито един одобрен проект, тъй като Националната програма за младежта беше забавена с близо 4 месеца. Ако трябваше да се промени Наредбата, която доколкото знам не се хареса на много млади хора, щеше да се стигне до там да няма нито един финансиран проект. Точно поради тази причина ще направим всичко възможно, разбира се, с вашето съдействие, да се направим всичко възможно новата Наредба, която ще регламентира начина на одобрение на проекти по новата Национална програма на младежта да я направим така, че да отговаря на потребностите на младите хора, както обещах на един ваш младежки форум. Не само на младежките организации, но и на младите хора. Точно поради тази причина, смятам, след като приключат инициативите свързани с националния ден на спорта и Седмицата на младежта, които предстоят през месец май, да се съберем заедно с вас, национално представените младежки организации и да чуем първите ваши предложения за това как да подготвим рамка по новата Национална програма за младежта. Още преди да изтече старата програма, тъй като смятам, че не е необходимо да чакаме да приключи тя (двете неща мога да вървят успоредно), да започнем да правим новата. Така че, очаквам обратна връзка, очаквам вашите предложения, защото определено смятам, че новата Национална програма за младежта трябва да бъде ориентирана към конкретните потребности на младите хора. Не просто да заложим едни красиви приоритети, свързани с развитие на доброволчество, младежка активност, младежко лидерство, зад които всъщност да стоят „кухи“ дейности. Не искам това да се случва, а предполагам, че и вие. Хубаво е да започнете да мислите за това - какви нови приоритети, какви нови дейности да заложим в новата Национална програма за младежта. Имате още няколко седмици – аз ще ви поканя официално на среща през месец май, но помислете във вашите вътрешни групи за това какви нови дейности и приоритети да заложим в новата Национална програма за младежта, така че тя наистина да отговаря на потребностите на младите хора, а не просто да отчитаме проекти, проекти, проекти, зад които да мерим резултати. Не проекти, които са очертани на база проведени срещи, брой раздадени флаери, брой раздадени брошури. Аз смятам това да спре. Надявам се да ме подкрепите в тази идея.
По отношение на идеята за мобилната работа. Изготвих една схема, която обсъждахме наскоро с колеги от няколко министерства. Понеже чухте, че всеки от нас прави нещо и мисля да направим нещо по тези операции и оперативни програми, които изпълняваме като части от единен механизъм и да работим заедно. Не просто части от модерен немски автомобил, а да ги сглобим и направим така, че да работят заедно. В момента проучваме вариант, обмисляме идея и правим споразумение между Министерство на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, Министерство на образованието и науката, Министерство на земеделието и храните, Националното сдружение на общините, Министерство на здравеопазването, МВР и областните управители – да подпишем споразумение, с което да си поставим за задача да работим заедно на местно ниво. И ако говорим за младежите в област Монтана, които не правят нищо, ние да имаме на областно ниво план – всеки месец къде и как ще работим. Единия месец сме в община Берковица, следващия месец в община Лом, Вълчедръм, така че всеки месец да сме в различна община, в различно населено място – да присъстваме при младите хора и да им обясняваме какви възможности има за тях. И не само да им правим презентации, а когато колегите от Министерство на труда и социалната политика, на регионално ниво да им обяснят как да си намерят работа. Като в онази прекрасна реклама, в която възрастният човек държи кабела на телевизора и цифровото устройство, и пита: „Как да го свърза младежо, как“? Да обясним на тези млади хора, макар да не са възрастни - как да свържат устройството, операцията, която има държавата с техните потребности. Не е толкова трудно, може да стане. И ако подпишем скоро споразумението, което е почти на финална фаза – аз смятам, че много скоро идеята за междуинституционална работа на терен заедно, всъщност ще се превърне в работещ механизъм. Например – в ромската махала във Видин, където 5000 неактивни млади хора, да направим така, че те да станат активни. Ама наистина да станат активни. Не просто да им покажем как да взимат помощи, защото те знаят, а да им помогнем така, че те да не взимат помощи, а да бъдат активни. Да ги обучим как да придобият квалификация чрез проектите, които има Министерство на образованието, така че в утрешния ден чрез дипломата или сертификатът, който са получили да кандидатстват за работа. Наистина има проблем с много млади хора, които не могат да кандидатстват за работа, тъй като нямат никакъв образователен ценз. Така че този механизъм за междуинституционална работа на терен може да се превърне в инструмент за съвместна работа. Възможно е да стане и това ще е един от ключовете, който ще ни помогне в бъдеще.
По отношение активността на социалните предприятия. Наскоро бях в Унгария и разговарях с моя колега, който отговаря за младежките политики. Той ми каза, че те също имам сериозен проблем с желанието на техните млади хора да работят в Германия, Австрия, в силно развитите икономически държави и затова са започнали да създават не само социални предприятия, а и младежки предприятия, които се финансират с подкрепата на държавата.
Бях в голямо предприятие, което шие за много известна италианска марка, в което имаше 1200 работници – огромно предприятие. 50% от работниците бяха млади хора. От тези 50%, половината са подкрепяни от мерки, създадени от държавата. Някои от тях бяха младежи от уязвими социални групи, имаше роми, имаше младежи с увреждания и т.н. Заплатите им се изплащаха от държавата и те не получават помощи. Ангажирани са в предприятието не по осем, а по шест часа и вместо помощи получават заплата. Чувстват се значими, чувстват се ефективни и допринасят за развитието на своя град, за икономиката на държавата си. Смятам, че този модел можем да направим и тук.
БОЖИДАРА СТАНКОВА, МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, ОТДЕЛ „ПРОГРАМИРАНЕ И ПЛАНИРАНЕ“ НА ОП РЧР: Благодаря. Както знаете, програмен период 2014-2020 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е изцяло насочен към резултати. В преговорите с Европейската комисия имахме възможност да изберем ограничен брой набор от мерки и целеви групи, към които да съсредоточим нашата подкрепа. Мога да кажа, че досега одобрените програми на ниво Европейски съюз вече са 300 на брой на (както знаете в някои страни-членки те са и на регионално ниво и са изключително много на брой). Само за 18 програми е избран инвестиционен приоритет насочен към социалното предприемачество. България е една от тези държави-членки, на която ще бъде предоставен такъв финансов ресурс, за което в Брюксел доста ни хвалят. Надяваме се да не останем само на ниво програмиране толкова добри, а съответно да постигнем и висока резултатност.
От предходния програмен период 2007-2013 вече се наблюдават някои добри резултати. Със средства на Оперативната програма са създадени 77 нови предприятия в сферата на социалната икономика, а са подкрепени 87 броя действащи такива.
Всъщност, когато програмирахме новите мерки се съобразихме, колкото и банално да звучи, с научените „уроци“ от предишния програмен период. Изпитваме известни затруднения, поради все още неналичната легална база, тъй като знаете, че нямаме дефиниция на „социално предприемачество“. Доколкото знам специализираните дирекции в министерството в момента работят върху такава. Същото така, до края на годината планираме да стартираме операция, която да е насочена изцяло към социалните предприятия, т.е. за създаване на нови и подкрепа на вече съществуващи. Точни параметри няма все още, тъй като в първата година от изпълнение на програмата се съсредоточихме върху стартиране на схеми насочени към „Гаранция за младежта“, тъй като тя е приоритетна. Планираме обучение на лица, които да бъдат ангажирани в такива предприятия; популяризиране на мерките в обществеността; маркетингови кампании и една мярка, за която не се говори толкова много – инвестиции в обучение на мениджърския екип, който работи в такива предприятия, тъй като те нямат необходимия опит.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Благодаря. Други въпроси към зам.-министър Каменов? Заповядайте.
ДОЦ. РАДАН ИВАНОВ, РЕКТОР НА ВСУ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“, СОФИЯ: Г-н Каменов, казахте, че ще сформирате екипи от няколко министерства, които да ходят на места и да работят на терен. Няма ли начин, инициативата за включването на тези младежи да се обърне към самите тях, тоест те да бъдат активната страна, те да искат да се включат, а не вие да обикаляте от място на място и да се опитвате да ги включвате в икономическия живот? Тоест – да лекуваме причината, а не следствието. За да бездействат тези младежи, това означа, че съществуват необходимите условия и дори и вие да създадете интерес в някои от тях да опитат алтернативата, която им предлагате, рискът да се върнат към стария начин на живот ще съществува, понеже условията съществуват. А ние знаем защо съществуват, защото обществото и икономика ни имат някои „болежки“. Вие опитвате ли се да решите тези изначални проблеми или казвате – ние работим при съществуващата рамка, при съществуващите условия ние се опитваме да направим най-доброто?
КАЛИН КАМЕНОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Това би било най-прекрасно и много бих се радвал, ако не се налага ние да обикаляме, а младите хора да са активни, но реалната действителност не е такава. Определено имаме проблем с мотивацията на много млади хора, и поради тази причина - „планината отива при Мохамед, а не Мохамед при планината“.
Няколко различни проучвания – на УНИЦЕФ, на Евростат и три различни наши национални проучвания, показват едни и същи резултати. Има близо 23% от младите хора, които не правят нищо, не са активни. И това само тези, до които сме достигнали, като според може и да са повече.
И когато един млад човек наистина не прави нищо, а стои при мама и тате и чака те да го изхранват – за мен това е много сериозен проблем, защото този човек вече трябва да е активна част в икономиката на държавата. Не да спи до обяд, на обяд да пие бира, след обяд да гледа сериали и да казва, че държавата не прави нищо за него, като всъщност той има проблем. Вече той трябва да прави нещо за държавата, а не тя за него. И когато той не е мотивиран, мързи го или просто не вижда възможност да се реализира, защото има места където това е точно така (просто няма работеща икономика), тогава да помогнем на този млад човек, при това не кампанийно, а това да стане процес на работа.
Преди няколко години бях в една британска провинция, където техните държавни служби са в една сграда и имат седмичен план за това при кои млади хора ще бъдат – при емигрантите, при тези със социални проблеми, а при активните. Те ходят при всички, не само при онези, които имат проблеми. Влизат и в училищата, и в университетите да обясняват какви мерки има държавата. Не чакат младежите да отидат в кариерните центрове, а отиват на място и започват работа с тях, но не само днес – там са и утре, и вдругиден, цялата седмица, там са докато не намерят разрешение на проблемите им. Не имитират дейност пишейки доклади, че са си свършили работата, но младежът е в същото положение, а работят с него докато не му решат проблема.
Това трябва да се случи и тук, а ще се случи, когато научим колегите да работим заедно. Не да си прехвърлят „топката“ и да дават „пас на защитника“ и да чакат той да подаде на „вратарят“, който да си вкара автогол, а да мислят в перспектива - как „топката“ да бъде изнесена напред, в атака. Знам че звучи фантастично и невъзможно, но може да стане, ако ги научим да работят заедно. Точно това е идеята на този Механизъм за междуинституционална работа. И да не е единична кампания, в която да отидем, да се покажем колко много сме свършили и след два месеца да заметем проблемите „под килима“. Идеята е този механизъм да стане начин на работа, начин на мислене на колегите, така че да се подкрепяме взаимно на терен.
Сещам се в момента за проблемите в ромските квартали на Сливен. Там, независимо кой влиза – журналист, полиция, социален работник, бива посрещан „на нож“, защото им се разваля „рахата“. Ако трябва ще го разваляме само и само тази ситуация да се промени, защото с течение на времето се увеличава. И ако сега не се вземат мерки – перманентни, непрекъснати, проблемите няма да получат разрешението си и ще бъдат като „тумор“, нелечим проблем на нашите деца и внуци и ще бъдем обект на критики за това, че не сме си свършили работата. Проблемите са изключително сериозни. Ситуацията в страната не е като в София, Варна и Бургас и големите градове, където има икономика. Има градове, в които ситуацията е изключително тревожна и влизайки там, аз съм притеснен. Не знам дали имате информация какво се случва в малките населени места, където ситуацията е наистина страшна. Там, който и да влезе се посреща като враг. Ако трябва и това ще се случи, за да има ред и правила. Не може в райони, където хиляди млади хора не правят нищо, освен деца, разбира се, - ние да не предприемаме нищо. Не може да казваме, че това са традиции и обичаи. Не – това е престъпление. И всеки социален работник, всеки полицай, всеки прокурор, който не го разбира, трябва да си смени професията, трябва да се маха от системата – веднага. Престъпление по служба е прокурор да казва, че не е престъпление раждане от 13-годишна. Това е престъпление по служба и такива бездействия трябва да се преследват. Със съжаление го казвам, но това е факт на много места – това е факт в Пазарджик, Сливен, Ямбол, в Пловдив, във Видин, в Плевен, във Враца, в Монтана, във Варна, Бургас, София. Случва се навсякъде и не може да казваме, че нямаме проблеми и да отчитаме несъществуващи дейности.
Наскоро прочетох в Отчета за изпълнението на Плана за 2013 г. по Националната стратегия за младежта пише, че в дейности за информираност и публичност, ние като държава, като министерство – сме достигнали до 1 100 000 младежи. В България младежите са един милион. Ние сме стигнали до повече отколкото има. Това е абсурдно, идиотско. Ние се заблуждаваме, че сме свършили страшно много работа. И същите тези „информирани“ младежи на въпрос дали знаят какво е “Гаранция за младежта“, мигат и не знаят. И те наистина не знаят, защото тя е един много хубаво разписан документ, който обаче трябва да стане работещ. Не просто всеки да върши работа сам за себе си. Това е идеята на този механизъм – да работим в екип, заедно, за да бъдем резултатни.
Отново ще ви дам пример. Преди няколко години бяха създадени „здравни медиатори“ (някои ги наричат ромски медиатори), които в момента са 300 души за цялата страна. Знаете ли как работят? Сами! Знаете ли какви са резултатите, които постигат? Минимални. И знаете ли защо? Защото са сами, защото не са подкрепени от никой. Те влизат на терен, работят с общности, които не учат, не работят, не правят нищо – и са сами. Когато към тях се присъединят от някоя друга служба, тогава започват да имат резултати. Когато са сами – нямат резултати, защото общността ги натиска и не им позволява да работят. Не им позволява да променят негативните тенденции. Но, когато с тях влезе полицай, социален работник, експерт от Министерство на образованието, когато с тях влезе представител на НПО, която има международен, чужд опит – ситуацията коренно се променя. Започва да има резултати от дейността им.
По същия начин, аз се опасявам да не стане и с проекта на МТСП, „Активиране на младите хора“. По този проект ще бъдат назначени 300 млади човека в цялата страна, които ще търсят по кръчми, дискотеки и т.н. млади хора, които не правят нищо. Представете си, че обучен експерт, младеж от София трябва да отиде в Самоков. На този човек ще му бъде изключително трудно – как този млад човек, който доскоро също е бил неактивен, ще активира младите хора в Самоков с двумесечно обучение. Няма как да го направи сам. Даже рискува някъде да го набият. Не искам да съм лош пророк, но съществува такъв риск. Затова е този механизъм, това е идеята – всички мерки на съответните министерства да заработят заедно, така че да мотивираме много млади хора да станат активни. И след като те не идват при нас, ние да отидем и да обясним какво предлага държавата за тях. Полагаме усилия. Ако не го направим значи не си вършим работата и смятаме, че вършим нещо с мерки, които обаче не достигат до тези, за които са предназначени. Това, че сме „качили“ информацията на сайта или сме направили 5 или 6 срещи в страната, е крайно недостатъчно. Това трябва да стане процес на работа навсякъде – във всяка една област, във всяка една община. Е колегите да знаят, че всеки месец има планирана среща в конкретна община. В този процес трябва да участва и местната управа. Кмет, социален работник, здравен работник, трудов медиатор, младежки работник, представител на службата по земеделие – всички те трябва да бъдат заедно. И според потребностите и проблемите на съответния регион да се прилага диференциран подход, - ако проблем е неграмотността, активизират се мерките на МОН, ако се интересуват от земеделие, активираме мерките на МЗХ и т.н. Не навсякъде да говорим едно и също, а да се адаптираме към потребностите на младите хора, ако искаме да имаме резултати.
Ако това не се случи и след края на този програмен период ще отчитаме колко много проекти сме реализирали, финансирали, но в крайна сметка резултатите няма да кореспондират със средствата, които сме усвоили от ЕС. Ако бъркам някъде, готов съм за обратна връзка.
РУМЕН ГОРАНОВ, ЕКСПЕРТЕН СЪТРУДНИК КЪМ КВДМС: Има един такъв въпрос. Говорим за младежи от 15 до 29 години. Преди години участвах в една друга конференция, отнасяща се до програмите на ЕС. Там беше фиксирана възрастова граница от 15 до 35-годишна възраст. Как сега се определя граница до 29 години, а не е до 35? Това директива на Европейския съюз ли е или тук, на национално ниво се реши?
Ако млад човек на 30-31 години иска да участва в тези програми ще му бъде ли отказано? Защото да не забравяме, че има много младежи над 30 години, които също са безработни, и по мое мнение като процент са повече, отколкото безработните младежи до 29-годишна възраст.
ПРОФ. АТАНАС ГЕОРГИЕВ, ЮЗУ: Уважаеми г-н зам.-министър, този модел, който представихте наистина може да стане един функциониращ модел на работа, ако бъдат изпълнени изискванията на законите, разбира се.
Съгласно Закона за младежта, който е действащ закон в Република България, в чл. 14 се казва, че областните управители са длъжни да представят програма за работа с младежта до 1-ви март на съответната година. Но, за да се изпълни моделът, по който искате да работите - трябва да се разчита не само на изключителното желание, амбиция и воля на г-н Каменов и на усилията на отделни хора, а и на всички ангажирани институции, осъществяващи политиката на държавата по отношение на младите хора. Аз съм впечатлен от това, което представи – наистина - само при такъв модел на работа ще има резултати. Но, все пак съм длъжен да кажа, че не може Министерство на младежта и спорта да няма структури - още повече, че в първата редакция на Закона за физическото възпитание и спорта (чл. 8), беше записано, че към Министерство на младежта и спорта се създават териториални структури. Трябва да има хора, които да прокарват държавната политика по отношение на младите хора. Младежките организации трябва да бъдат авангарда и те заедно със своите лидери, трябва да настояват за провеждането на тази политика, а и за формирането въобще на политиката на Република България. Благодаря.
ИВАН ЧОЛАКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС /ГЕРБ/: Какво значи младите хора да седят, да чакат, а ние да ходим при тях. Това за мен не е точното, правилното отношение. Смятам, че трябва да бъде изключително засилена инициативността в младите хора. Откъде може да бъде породена тя? Смятам, че това е провокация, която би трябвало да се възпитава и изгражда в образователната система.
И друго ми прави впечатление. В приемните, които организирам като народен представител, при мен се записват и идват не младите хора, идват техните родители. Може ли на момче на 28 години, майка му да се запише, за да ми каже, колко той е умен, колко много знае и как аз трябва или имам възможността да му помогна. Това просто ме „убива“. И даже заявих в публичното пространство, че вече няма да разговарям с майки и бащи - младият човек да дойде и той лично да ме мотивира да му помогна, ако имам възможност.
ЕМИЛ СТОИМЕНОВ, МЛАДЕЖКИ ЕКИП ЕВРОПА: Въпросът ми е към г-н Стоянов и касае работата на тяхната агенция и по-точно – какъв е бюджетът за подпомагане на младежкото предприемачество? Има ли такъв и какъв е пътя за неговото достигане?
НИКОЛА СТОЯНОВ, ИАНМСП: Благодаря. Както казах и в началото такъв бюджет не е предвиден, не е отделен по никакъв начин. Но, в контекста на изказванията на другите участници относно инициативността на младите хора и нейното ниво в момента, подкрепям г-н Иванов, че в крайна сметка те самите трябва да са по-инициативни. От друга страна, обаче съм съгласен и с г-н Каменов, че такава е реалността в момента и трябва да се работи на два фронта – краткосрочно, като се отделят някакви мерки за младежко предприемачество, както и да се работи в образованието. Реално в момента, както има доста мерки за предприемачество, би трябвало младите хора да са по-активни, а не майки и бащи да не възползват от тези инструменти. Наблюдаваме, че много малко са младите предприемачи, които кандидатстват по някои от мерките, които предлагаме.
ЕМИЛ СТОИМЕНОВ, МЛАДЕЖКИ ЕКИП ЕВРОПА: Младите предприемачи са много малко, защото те не знаят за тези мерки. Общувам с доста млади хора, които търсят и очакват да се включат в някои от мерките, финансирани от ЕС, а не от България. Има много качествени идеи на млади хора, които търсят развитие. И това също е наложено от ситуацията в България, че няма реална икономика и младите хора не могат да намерят работа. Добре, като няма работа – дайте да си създадем. Обаче опираме до там, че няма финансиране - банките все по-трудно отпускат кредити. Ето тук вече се губи държавата, която да подкрепя такива идеи и инструменти.
НИКОЛА СТОЯНОВ, ИАНМСП: Абсолютно съм съгласен с вас. Отчитаме, че е налице пълна липса на комуникация не само с младите предприемачи, а въобще с предприемачите в България. Именно, заради това в момента се променя устройството на Агенцията, като отделяме специално звено, което ще е само от хора, които ще обикалят страната и ще се срещат реално с фирми, защото в момента комуникацията на Агенцията с фирмите се осъществява чрез браншовите камари. Почти нямаме контакт с крайни, реални предприемачи. За съжаление, в много от секторите браншовите камари не са на необходимото ниво или са много разпокъсани. Има сектори с 300 организации. Освен, че се преструктурираме, предвиждаме да създадем в областните градове „бизнес-инкубатори“ за млади хора. На всяко от тези места ще има човек от министерството, който няма да предоставя услуги само на Министерство на икономиката, ще е координатор на програми на ЕС. Той ще бъде включен в тези работни групи, за които спомена зам.-министър Каменов и ще разясняват възможностите за включване в различните мерки на ЕС.
ГАНКА ИЛИЕВА, МОН: На основата на това, което чух искам да допълня, че Министерство на образованието и науката откликна адекватно на това, че у младите хора трябва да се развива предприемачески дух и това трябва да се случва в ранни възрастови периоди, още от училище. Затова от няколко години в училищното образование е въведен учебен предмет „Предприемачество“, който се изучава от учениците в прогимназиалния етап на образование – V-VIII клас. Целта е да развие хъс за инициативност, хъс за изява, за начин на развитие на собствен бизнес още в рамките на този възрастов период, който е много удачен и се надявам, че ще има успех.
БОЖИДАРА СТАНКОВА, МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, ОТДЕЛ „ПРОГРАМИРАНЕ И ПЛАНИРАНЕ“ НА ОП РЧР: Предвиждаме отново да стартираме мерки за насърчаване на младежкото предприемачество. В момента не мога да ви кажа с какъв бюджет ще бъдат, тъй като все още не е приключила съгласувателната процедура, но ще има такива мерки. В старата програма вече реализирахме един такъв проект - „Предприемчиви българи“, който не беше конкретно таргетиран към младежи, но статистиката от изпълнението му сочи, че все пак 1900 младежи са участвали в обучение по предприемачество и са консултирани 800, като 36 са създали собствен бизнес. Но, все пак трябва да се има предвид, че обемът заделен по програмен период 2007-2013 за такива дейности беше много, и въпреки, че 36 души звучи много малко, е едно постижение.
ДОЦ. РАДАН ИВАНОВ, РЕКТОР НА ВСУ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“, СОФИЯ: Бих искал да кажа няколко думи за предприемачеството.
Първо – предполагам, че на всички е ясно, че способност да бъдат предприемачи имат твърде ограничен брой хора. Мисля, че не повече от 10% са „обречени“ да успеят, ако се захванат, което пък не означава, че трябва да им помагаме активно, понеже оставайки те създават работни места за останалите, които нямат такива качества.
Предприемачество е нещо, което го имаш в себе си. Доколкото то има теория и основополагащи принципи, един амбициозен човек може да си ги научи и сам – литература има предостатъчно.
Въпросът ми е – предлагате ли вие помощ, съобразена с местната ситуация в България? Какво имам предвид? Малкият ми опит като ръководител на голямо предприятие (университетите спадат към големите предприятия) показва, че законодателството е толкова оплетено и има много „подмолни камъни“ от рода на подаване на декларации в определен срок и други административни изисквания, с които трябва да се съобразяваш. И в този смисъл питам – издавате ли някакъв пътеводител за практическата страна на стартирането и оцеляването на една малка фирма в родните условия? Такава услуга предлагате ли?
НИКОЛА СТОЯНОВ, ИАНМСП: До 2007-2008 г., Агенцията е провеждала всичките си услуги с бюджетно финансиране. След това е започнал голям проект по ОП „Конкурентоспособност“, като Агенцията е най-големият институционален бенефициент със сума от 27 млн. Този проект трябваше да приключи през 2013 г., но в момента го удължаваме за трети път и ще продължи до края 2015 г., така че 95% от дейността на Агенцията е по този проект.
Знам, че не хубаво да се критикува и говори за хората преди нас, но реално Агенцията има пари само за услуги залегнали по проект „Конкурентоспособност“. Смея да твърдя, че който е писал проекта през 2007 г., не е имал много опит, какво реално осъществят по света агенции като нашата и е заложил най-очевадните мерки – присъствие на националния щанд на различни панаири (което е изключително ресурсоемко), търговски мисии и т.н. Тоест, това са повечето мерки, които почти изцяло извършва Агенцията, като се изключват обучения, които все пак в някаква степен са застъпени, но те са изпълнени бързо и са приключили през 2013 г.
Като цяло мерките, които Агенцията все още предлага по този проект са мерки насочени към предприятия в доста по-напреднала фаза в развитието си, с голям експортен потенциал или изнасят в 2-3 държави, в опит техния пазар да се разшири още повече.
Отсъства изцяло подкрепа на предприятия преди регистрирането на фирма, още на ниво бизнес-идея, start-up, въобще за всичко това, за което споменахте.
Единственото хубаво в тази ситуация е, че започваме да пишем (след 2-3 месеца) новите проекти по „Конкурентоспособност“. Надявам се след години някой да не ни критикува за тези програми, които сега ще изготвим. Аз идвам от бизнеса и последните 12 години клиенти са ми били всички такива агенции от Европа и САЩ, които работят с частни клиенти, така че смея да твърдя, че знам какви функции трябва да изпълнява Агенцията и ще се опитаме да ги застъпим. Защото това е важния момент – тези предприятия, които в момента подпомагаме, те вече са жизнеспособни, а ние просто им разширяваме пазара, което в никакъв случай не е за пренебрегване.
Но идеята на Агенцията и новата ѝ структура е така съобразена, че да предлага различни услуги според стадия на развитие на компанията, още преди тя да започне съществуването си. Например, ако някоя компания сега стартира или втори старт, тя повече има нужда от обучение за това как да се регистрира, сертифицира, счетоводство и т.н., въобще такъв тип услуги, с които да стартира успешно. И чак тогава идват тези мерки, които всъщност са най-скъпите. Например, – в момента няма заложени средства да подпомогнем българска компания да участва на панаир в България. И сме принудени да ги изпращаме в чужбина, където са за пръв път и ни излагат „страхотно“. Имаме много такива проблеми, но нямаме заложени такива мерки.
Ще се опитаме да въведем някаква стълбица, за да се знае за всеки тип предприятия какво ще се прави, разбира се, опитвайки се да ги придвижим достатъчно напред, за да стигнат до експортен потенциал, за който в България няма база, така че, развивайки се на пазара в България, компанията да е достатъчно финансово устойчива и конкурентоспособна, за да излезе в чужбина. За съжаление, в момента няма никаква подкрепа за такива дейности и това ще е до пролетта на 2016 г., когато ще се отвори „прозорец“ по новата програма „Конкурентоспособност“ и едва от есента на 2016 г. ще можем да предлагаме такива мерки.
БОЖИДАРА СТАНКОВА, МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, ОТДЕЛ „ПРОГРАМИРАНЕ И ПЛАНИРАНЕ“ НА ОП РЧР: Макар и да не можем да се сравняваме с такива мащабни проекти като на колегите, от предишния програмен период можем да се похвалим с оказване на необходимата помощ, която включваше консултиране и обучение по предприемачество за осъществяване на бизнес-идея на заинтересовани лица, тоест бе направено абсолютно всичко, от което са имали нужда, за да стартират.
Относно индивидуалния подход за активирането на младежите смея да кажа, че в бюрата по труда се прави всичко възможно, за да се приложи такъв индивидуален подход, тоест от регистрирането на едно лице в бюро по труда, на него веднага му бива изготвен индивидуален план, който в процеса на работа се актуализира. Макар и да не представлявам дирекцията, която отчита плана за изпълнение на „Гаранция за младежта“ – мога да кажа, че макар и малък, все пак има някакъв напредък. През 2014 г. е създадена „фокусна точка“. Това са |трудови посредници (кейс-мениджъри), които се занимават персонално с всеки един младеж, според индивидуалните му характеристики и потребности.
ИВАН ЧОЛАКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС /ГЕРБ/: Какво мислите за идеята – към всяка област да има длъжност, която да консултира инициативните млади хора, които желаят да участват по дадена програма? Защото бюрата, които приемат документите за кандидатстване, гледат да ти намерят грешки, отколкото да ти помогнат. Ако има човек, който да служи, да помага на инициативни млади хора е по-удачен вариант от събирането на работни групи. Смятам, че ползата от такова щатно лице ще е много голяма, а пък и няма да бъде голям разход за държавата.
НИКОЛА СТОЯНОВ, ИАНМСП: Точно това ще правим и даже вече е одобрено финансирането на девет щатни бройки от Министерство на икономиката.
ПРОФ. ЙОРДАН ИВАНОВ, МГУ: Благодаря за инициативата. Какво ми прави впечатление? Обръщам се към младия колега. Уважаеми колега, работа има, но няма финансиране. Икономиката е в колапс. Социализмът загуби, защото не можа да намери свой еквивалент на заинтересованост на гражданите. Тогава всички бяхме равни.
Но със 125 лв. стипендия, със 736 лв. работна заплата, с 360 лв. минимална работна заплата и 450 лв. държавна стипендия за докторските дисертации, уважаеми колеги– трудно. Аз не бих устоял. Ако не съм на 52 години, бих си „дигнал шапката“. 2 000 000 активни млади българи са в чужбина! Млади активни българи, на които разчитаме след време да плащат пенсиите ни, въобще няма да се върнат! Защо не става? Няма я връзката бизнес-млади хора.
Ще ви дам нашия модел на работа. Имах предложения от четири университета, но останах в Минно-геоложкия университет. И защо? Заради връзката бизнес-млади хора. При нас има 96 лаборатории, 5 национални изложи и музеи, които функционират и в тях работят само млади хора. Ние сме на трето място в националната ранглиста по осигурителен доход. Нашите студенти в 90% имат ангажираност с бизнеса. При нас налице е отворена система на бизнеса, като най-богатите хора са при нас, в отрасъла – минно-добивния, енергийния, обогатителния. Няма да изброявам всички професори като Цоло Вутов, Николай Вълканов и т.н. - това са най-богатите хора в България, изстрадани от земята, от добива. Наистина, трудна е професията, отговорна е, тежка е – и затова ние сме голям университет. Ние сме единственият университет, на който тази година се увеличи държавната дотация и то значително – с 576 000 лв. Освен това имаме пет обществени структури – Студентски съвет; Спортен съвет; силен Обществен съвет; Настоятелство, в което имаме представители от студентите. Това е конгломерат, симбиоза между студентите и бизнеса. При нас стартовата заплата е над 1000 лв. Затова тези хора са в България, все още – в тези 47 предприятия.
Значи, трябва да се стъпи на икономическата база и условията, възможностите за реализация. Кариерният център на университета функционира на много високи обороти. Това са условията, които ще оставят младите хора в България. Затова давам един микромодел – ние сме такъв модел, който функционира, работи и е връзка с реалния бизнес, с реалния продукт на образованието, с реалния интелект. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Извинявам се, че се вклинявам. Искам да добавя няколко думи за българите в чужбина. Излезлите в чужбина 1 500 000 българи вече са родители на 300 000 деца, които са родени там и някои тях няма и да научат български, няма да се върнат в България.
ИВАЙЛО БОГОМИЛОВ, АСОЦИАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ЕВРОПЙСКИ СТУДЕНТИ: Добър ден. Искам да се върна към темата интеграция на младите хора. От няколко години съм председател на младежко НПО и виждам като основен проблем сред младите липсата на гражданска култура.
В момента се пише нов законопроект за средното образование, където искаше да включи изучаването на отделен предмет „Гражданско образование“, а не да се изучава в отделни дисциплини. Какво става с тази идея, има ли някаква яснота?
Когато говорим за младежи организации – оказва, че няма място, където да се събират, дори във всяка община няма такъв студентски дом. Има опити се да се създадат консултативни младежки центрова към всяка община (някои работещи доста добре, като в Перник, Стара Загора, в момента правим опити да създадем такъв в София), но все пак – като цяло няма място, където млади хора да се съберат с други млади хора и да разберат как да бъдат активна част в обществото.
Последен въпрос – какво стана със Закона за доброволчеството? 10% от брутния вътрешен продукт на Австрия идва от доброволчество. Има страшно много млади хора, които искат да бъдат доброволци. То може да бъде и като трудов стаж, да бъде оценено и след това да има някаква тежест, когато решат да се развиват или да търсят работа. В момента няма регламентация по този въпрос.
НИКОЛА СТОЯНОВ, ИАНМСП: Тъй като се налага да присъствам на друго събитие, искам да благодаря за тази дискусия. Тя е много полезна, защото виждам, че няма интегрирана система за подкрепа между министерствата. Всеки прави нещо по министерствата и не знаем какво правят колегите. Надявам се и в бъдеще да се организираме подобни дискусии, за да си бъдем взаимно полезни.
ИВАН ЧОЛАКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС /ГЕРБ/: Относно Закона за доброволчеството – последно той беше разгледан на един обществен форум и се надявам в рамките на два-три месеца да влезе за разглеждане в Комисията и след това в пленарна зала.
ГАНКА ИЛИЕВА, МОН: По отношение на гражданското образование искам да кажа, че Законът за училищното образование е все още на проектно ниво. Очакванията са към края на месец юли да мине на последно обсъждане в парламента. Но предметът „Гражданско образование“ се изучава в училище и това не е ново предложение, а само ще се разширят възможностите в новия закон, но това е учебен предмет, който от много години се изучава в рамките на средните училища.
ИВАЙЛО БОГОМИЛОВ, АСОЦИАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ЕВРОПЙСКИ СТУДЕНТИ: Да, но той се изучава в рамките на други дисциплини, като „Философия“, „Свят и личност“ и т.н. Тези млади хора трябва да се заведат в институциите - да видят как работят, да им се обясни какво означа гражданско общество, и съответно каква е силата на гражданите като такива.
ГАНКА ИЛИЕВА, МОН: Това е въпрос на съдържанието на тези учебни предмети. Вие чухте и последната позиция на министъра, а именно, че много учени предмети имат нужда от актуализиране, вероятно се мисли и в тази насока.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Идеята на въвеждане на предмет „Гражданско образование“ като идея звучи добре. Но то не се учи от учебници, а се учи от реалността, в която съществуваш и живееш. Ще Ви дам пример. Чета лекции по „Основи на икономическата теория“ - тук са постулатите на пазарната икономика. Накрая на курса казах на студентите – от това, което аз Ви говорих и от това, което виждате навън –едно от двете не е вярно? Вие изберете кое е вярното и кое не е. Така ще стане и с гражданското образование. Вие да виждате реално съществуващо гражданско общество в България? Учебник по такъв предмет би бил възприет като издание в раздел „Научна фантастика“. Едно e в книгите, друго в реалността. За да имаш учебен процес по даден предмет, нали трябва да имаш практика. Къде я виждате? Гражданското образование започва още от детската градина. То се учи от самия живот, така както детето учи думите, езика. Детето не знае граматиката – учи езика и го научава. Иначе е хубаво да има такава дисциплина – въпросът е в живота как е.
ПРОФ. АТАНАС ГЕОРГИЕВ, ЮЗУ: Поставя се въпрос да има младежки дом в София. Младежки домове имаше във всички окръжни градове, въобще, навред в цяла България. Конкретно за младежкия дом в София – имаше момент, в който искаха да го вземат, но студентските организации поставиха въпроса и той беше запазен. Ако вие не си търсите правата, не настоявате – няма да постигнете нищо. Преди – хубаво-лошо, но имаше някакъв ред в държавата. Не казвам, че трябва да бъде така, но така или иначе, понеже говорим за институции – навсякъде в България имаше структури, които отговаряха за това. Имаше окръжен комитет на Комсомола, окръжен комитет на партията. А сега какво има? Казвам това, за да разберете смисъла на новия живот. Ако вие, младежките организации, студентските организации, ако всички хора в държавата флиртуват със студентските организации (защото вие сте уникална социална категория), ако вие не си поставите проблемите и не настоявате за решението им – институциите ще неглижират вашите проблеми. В този смисъл, естествено че трябва да се борите за правото да живеете в Родината си.
Когато предложих преди години четири варианта на закон за младежко предприемачество, ми беше казано, че не може да има такъв. Според мен, поне кадърните млади хора, за да останат в България, трябва да им дадем някакви възможности за развитие. Поне на тези 10%, както правилно каза доц. Иванов, имат дарбата да бъдат предприемачи. А ние губим и тези 1-2%, които отиват и никога повече не се връщат в Родината си, просто защото държавата не създава нормативи или ги създава само на книга, като например Закона за младежта.
Зам.-министър Каменов предложи някакъв модел. Ами, в закона е записано, че има Национален консултативен съвет за младежта, в който влизат всички изброени от него министерства и институции. Записано е – областният управител събира програмите и ги поставя и трябва да бъдат решавани. Кой ще ги „ръчка“ тези областни управители и кметове? Само вие – студентските и младежите организации. Вие трябва да бъдете будните хора, които да настояват за промяна на ситуацията.
През 2009 г. Отивам на предизборна обиколка и един младеж в Якоруда ми каза: „Абе, г-н Георгиев какво ще ми говорите? Изготвихме проект за земеделство и фермерство, отиваме в Министерство на земеделието и хората, които ми приемат документите ми казват, че 40% от парите за проекта трябва да ги дам на кметството!“ Обявява гладна стачка пред министерството и министърът му обещал, че ще реши проблема. Прибира се успокоен, но времето минава и пак нищо не се решава.
Трябва да разберете най-важното нещо – никой друг не може да реши проблемите ви, освен вие самите да настоявате пред институциите за решаването им. Как? Ще ви дам друг пример – преди време, Фондация „Национална младежка инициатива“ кандидатства с проект за създаване на учебен център в изоставен стопански обект във Враждебна, който бе отхвърлен. Аз им предложих да го напишат на английски и да кандидатстват директно в Брюксел. Кандидатстваха, получиха 272 000 € и направиха чудесен учебен център.
Г-н Каменов каза, че без инициатива няма да се промени ситуацията. Да, така е, но освен това трябва закон и ред.
ГОСТ: Г-н Георгиев, само да допълня изказването ви за Якоруда, тъй като аз съм от там и съм наясно. Вече на кмета не се дават 40%, вече са 70%. И тази схема не е валидна само за там. Това е повсеместно. Така не става нищо. И няма и да има нищо при този модел. Местните феодали така са се окопали, че само за да прекрачиш прага на общината, трябва да си платиш.
ИВАН ЧОЛАКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС /ГЕРБ/: Такива примери убиват енергията, ентусиазма на всички млади хора. А те са най-заредените. Трябва да позабравим този песимизъм.
ЯНА ВАНГЕЛОВА, НПССБ: Благодаря на проф. Борисов за поканата, и въобще за отношението към младежките и студентските организации. Ще взема отношение по няколко въпроса, които се засегнаха.
Да, в Закона за младежта е разписано, че има структура, която трябва да отговаря за координацията между различните институции, и въобще за правенето на политиката за младежта. Миналата година присъствах на първото заседание на Националният консултативен съвет за младежта, на което трябваше да се приеме Годишния доклад за младежта. Аз бях единственият представител на младежка организация и се оказа, че ако не бях там самите институции нямаше да знаят какво правят те самите. Едното министерство не знае какво прави другото за младите хора в страната. Тоест, от моите въпроси разбраха какви дейности извършват различните институции по отношение на младежите политики. Освен това се оказа, че само аз бяха прочела целия доклад. Да не говорим, че министерства, като министерство на културата, въобще нямаха доклад. За какво въобще говорим? За каква политика за младежта, след като го няма това общуване между институциите. Надявам се, че предложения от г-н Каменов Механизъм ще заработи, защото така ще се изпълни залегналото в нормативните документи. Активността на младите хора се сблъсква с апарат, който, за съжаление, е доста корумпиран и в повечето случаи не обръща внимание на потребностите им.
Съгласна съм, че липсва информация, и то информация, която да е достъпна на най-ниско ниво. В този ред на мисли, ние сме част от подписването на този Механизъм и ще се радвам той да заработи -ние ще направим всичко възможно той да заработи, за да покажем, че има активни млади хора.
Искам да взема отношение и във връзка с коментара на проф. Борисов относно гражданската култура. Присъствах на дискусията за вкарването на гражданското образование в училищата, организирана от министъра на образованието. Тогава, а и сега, в мен възникна въпросът - кой, всъщност, ще преподава това гражданско образование и имаме ли такива подготвени кадри?
Надявам се, Законът за доброволчеството да подобри и без това лошия имиджа на доброволчеството в България, а той наистина е лош. Голям процент от организациите, от които съм част и аз не се славят с добро име в обществото и няма как да насърчим младите хора да се включват в тях, ако се засилва това негативно впечатление.
ИВАЙЛО БОГОМИЛОВ, АСОЦИАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ЕВРОПЙСКИ СТУДЕНТИ: Във връзка, с това което Яна каза,че повечето инициативи на младите хора се сблъскват с една стена в институциите. Предлагам ви да започнете да показвате добрите примери. Когато съм в по-малките населени места, първият проблем, който споделят с мен е, че няма работа, тоест младежката безработица е основен проблем. Вторият – не виждат реални резултати и смисъл да се включват в някакви инициативи. Много често чувам от тях, че нямало смисъл да се занимават, понеже нямало резултати. Покажете добрите примери и резултати, за да видят младите хора, че има смисъл да са активни. Покажете какво прави Комисията, министерство или друга държавна структура в подкрепа на младите хора. Сигурен съм, че има такива примери, дори и да са 10-20%. Ние, неправителствения сектор полагаме усилия да заинтригуваме младите хора, но явно, че без институционалната подкрепа не можем да постигнем желания резултат. Смея да твърдя, че целият ресурс на държавата не се използва по най-добрия начин, по посока на това да се подкрепят работещи инициативи.
Може да ни обвините, че не сме потърсили институциите. И това го има. Не всички млади хора са достатъчно мотивирани и имат смелостта да контактуват с институциите. Но все пак, като по-силна страна може вие да вземете водещата роля – било Министерство на младежта, било Министерство на образованието или Народното събрание. Тъй като това събитие е организирано от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при Народното събрание, искам специално да обърна внимание, че точно Народното събрание остава доста далеч от младите хора. Възприятието на младежта, както и на обществеността за Парламента е доста негативно - и това личи от социологическите проучвания на различни агенции. Институциите трябва да се отворят за хората, да се показват добрите примери и да се покажат резултатите от политиките, които правите. Много често, когато има програма се казва, че ще се направи това и това, но след това хората казват – ами, то нищо не стана. А те със сигурност са станали. Дори и някой инструмент да не е работещ на 100%, все пак е постигнато нещо. Не мисля, че някой от вас, разписвайки нещо не вкарва дори малко емоции. Така че, ние, като активен граждански сектор ще очакваме все повече да виждаме резултати от това, което правите.
ИВАН ЧОЛАКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС /ГЕРБ/: Благодаря Ви. Идеята за тази кръгла маса на Комисията е именно тази– да съберем мнения, впечатления, отзиви относно проблемите на младежта, за да можем, наистина, те да се разработят по самите институции, и когато направим пак след време една такава среща да видим какви са резултатите. Така че се надяваме, след 2-3 години, когато се съберем отново да поставим други проблеми, а не тези, които в момента споделяме и обсъждаме.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Може ли само един въпрос към Яна. В изказването имаше теза, че информацията не е достатъчна и не достига до най-ниското ниво. Какво имаш предвид? Коя информация, каква информация?
ЯНА ВАНГЕЛОВА, НПССБ: За различните възможности, които имат младите хора, това което визираше зам.-министър Каменов, че отивайки в едно село, едва ли младите хора знаят, че имат възможност да кандидатстват по някоя Оперативна програма и да реализират някоя тяхна идея.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Добре. Но в същото време младежите по цял ден са в интернет, нали.
ЯНА ВАНГЕЛОВА, НПССБ: Трябва да се търсят други механизми. Може би един такъв вариант е в бюрата по труда да се кандидатства онлайн. Защото, според съвсем наскоро излязло проучване на Министерство на младежта и спорта показва, че много млади хора използват интернет, но го използват за много по-различни цели. Смятам, че това са механизми, чрез които може да се стигне по-бързо и по-лесно до по голям процент млади хора.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Правилно ли да разбирам, че ако информацията е в интернет – не стига до тях,ако обаче отидеш при тях – тогава стига.
ЯНА ВАНГЕЛОВА, НПССБ: Различни са нещата. Може би за най-малките населени места, където няма интернет трябва да се отиде на място. За тези обаче, които са част от инернет-пространството и въпреки това не знаят за тези възможности – може да се използва като средство интернет, за да се достигне до тези млади хора. Тоест да се използват и двата начина.
ПРЕДС. ПРОФ.БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: След като младите хора използват интернет – защо не посещават страницата на Министерство на образованието или на Министерство на труда? Явно се налага да бъдат използвани други информационни канали, които са посещавани от тях - например YouTube.
БОЖИДАРА СТАНКОВА, МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА,ОТДЕЛ „ПРОГРАМИРАНЕ И ПЛАНИРАНЕ“ НА ОП РЧР: Министерство на труда и социалната политика, в частност като управляващ орган, правим всичко възможно да стигнем до всеки един човек, на всяко едно ниво и в най-малките населени места. Неслучайно министерството вече разполага със своя Facebook страница, в която информацията се актуализира непрекъснато. Смятаме, че по този начин информацията ще бъде по-лесно достъпна за младите хора.
Освен това, както спомена и зам.-министър Русинова, ще стартираме нов проект, който пък ще бъде насочен към мерките по новия програмен период на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Също така – при стартирането на всяка една нова процедура се правят масирани информационни кампании за нея, където колегите отговарят на всякакви въпроси. Същото така, на сайта непрекъснато получаваме запитвания от граждани, на които отговаряме.
Всъщност, наистина, работим в посока да бъде по-близо до гражданите и да улесняваме живота им. Защото, особено, когато се касае за структурни фондове и до усвояване на евросредствата, знаем че обикновените хора не са толкова добре информирани. Това е нещо, което е твърде сложно за тях и трябва да им преведено на „по-човешки“ език, на по-достъпен език.
В презентацията си, г-жа Русинова представи проект „Активни“ по Оперативната програма, който ще стартираме през месец юни. Чрез този проект ще търсим идеи от неправителствени организации за това, чрез какви начини, инструменти и средства да достигнат и активираме, онези младите хора, които нямат особени амбиции.
ЕМИЛ СТОИМЕНОВ, МЛАДЕЖКИ ЕКИП ЕВРОПА: Някъде бях чел, че през месец май ще стартира Националната програма за заетостта. Така ли е? Ако да, в какво по-точно се изразява тя и ще има ли някакви специфични мерки за младите хора, като например развиване на деветте ключови компетентности?
БОЖИДАРА СТАНКОВА, МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, ОТДЕЛ „ПРОГРАМИРАНЕ И ПЛАНИРАНЕ“ НА ОП РЧР: За съжаление, бюджетът на Националната програма е значително по-малко в сравнение със средствата предоставени от Европейския социален фонд. Голяма част от мерките по Оперативната програма, които г-жа Русинова представи, всъщност, ще се реализират като част от тази Национална програма. Естествено, има финансиране и от държавния бюджет, като например, може би най-известната „Старт в кариерата“. Тази програма е насочена към младежи, които имат висше образование, но нямат трудов стаж.
ЕМИЛ СТОИМЕНОВ, МЛАДЕЖКИ ЕКИП ЕВРОПА: Тя чрез ваш бюджет ли се осъществява, въобще, в какво точно се изразява тя?
БОЖИДАРА СТАНКОВА, МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, ОТДЕЛ „ПРОГРАМИРАНЕ И ПЛАНИРАНЕ“ НА ОП РЧР: Чрез бюджетът на програмата, за срок от девет месеца се заплаща работната заплата на наетото лице.
ИВАН ЧОЛАКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДМС: Благодаря на всички присъстващи за участието. Надявам се, че чрез днешната дискусия успяхме да провокираме всички институции да заработят по-активно за разрешаване на доста наболелите проблеми на младите. В тази връзка ви информирам, че на 13 май 2015 г.(сряда) от 15:30 часа, в зала 134 ще се проведе съвместно заседание на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта.
На заседанието, г-жа Илиана Иванова, представител на България в Европейската сметна палата, ще представи специален доклад на Европейската сметна палата относно проблемите и предизвикателствата по изпълнението на “Схема на ЕС „Гаранция за младежта.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ

Стенограф
Борислава Маева
114,143 знака