---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта


ПРОТОКОЛ № 16

На 03 юни 2015 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от Омбудсмана на РБ на 31.03.2015 г.
2. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., както и проект на акта.
3. Презентация „Доброволчеството в спорта – европейска и световна практика“- законодателно проучване на тема: „Доброволчество в спорта“, извършено по студентска програма за законодателни проучвания в 43-то Народно събрание.
На заседанието присъстват:
Константин Пенчев – Омбудсман на Република България;
Росица Тоткова – главен секретар на Омбудсмана на РБ;
Роза Георгиева – началник на кабинета на Омбудсмана на РБ;
Гълъб Донев – зам.-министър на Министерство на труда и социалната политика;
Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“, МТСП;
Студенти от висши училища, ръководени от Георги Драганов – главен асистент в НСА.
Заседанието бе открито в 14.30 ч. и ръководено от проф. Вили Лилков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ПРЕДС. ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден. Добър ден и на нашите гости. Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, като предлагам следният дневен ред:
1. Разглеждане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от Омбудсмана на РБ на 31.03.2015 г.
2. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., както и проект на акта.
3. Презентация „Доброволчеството в спорта – европейска и световна практика“- законодателно проучване на тема: „Доброволчество в спорта“, извършено по студентска програма за законодателни проучвания в 43-то Народно събрание.
Това е проекта за дневен ред. Имате ли предложения за допълнения или промени по него? Няма. Тогава да гласуваме за приемане на дневния ред.
Приема се единодушно.

По първа точка от дневния ред, давам думата на г-н Пенчев. Заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ, ОМБУДСМАН НА РБ: Благодаря. Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители, гости! На вашето внимание представям доклада за дейността на Омбудсмана на РБ през 2014 г., като специално ще се спра на дейността на Омбудсмана в качеството му на Омбудсман и Национален превантивен механизъм в областта на правата на детето. Проблемите са необятни и дейността ни беше много усилена.
Това с което ще започна е, че и тази година продължихме политиката на лични срещи на Омбудсманът с деца и младежи от отделни училища, както и със студенти (тях не ги смятаме вече за деца). Тези срещи бяха проведени за лично запознаване с проблемите, както и по линията на гражданското образование, което все още не се изучава като предмет, но се надявам, че ще влезе като такъв.
Относно правата на детето, бих могъл да ги маркирам и разделя условно в няколко насоки:
Права на детето при семейно-правни конфликти. Това е една много голяма и много болезнена тема. Вие знаете, че дори вече има организации на бащите, за правата на бащите и т.н., тоест оказва се, че институциите не отговарят на нивото на живота през 2014 година. Като че ли, при определяне на родителските права и най-вече при определяне режима на свиждане на децата при развод или просто раздяла при двойки, които са в практическо съжителство, съдебната практика много, много изостава от живота. Защото Вие знаете, че навремето, 70-те години на миналия век имаше Постановление на Върховния съд, когато животът беше стационарен, родителите си бях в България и нямаше проблеми със свижданията – през седмица в събота и неделя, един месец през лятната ваканция и т.н. и някак си по този начин се уплътняваше нуждата на детето от контакт и с двамата родители. Сега животът е съвсем друг – има родители, които работят в чужбина, които се прибират или не се прибират в определен период от време, тоест очевидно при определяне на контактите на децата с двамата родители трябва да въведе съвсем друга система, като на първо място, разбира се, трябва да изходим от тази истина, която всички ние знаем, но не винаги се прилага на практика, а именно - детето има нужда от контакт и с двамата родители, независимо кой родител упражнява временно родителските права. Тук, разбира се, трябва да кажем, че обикновено големите проблеми ги създават самите родители, когато поради техните нетърпими отношения, те самите възпрепятстват детето и създават т.нар. родителско отчуждение, тоест детето се отчуждава от родителя, който не упражнява родителските права. И тук вече на преден план излиза голямата роля на социалните служби, защото Вие много добре знаете че едно съдебно решение, например за свиждане – трудно може да се изпълни от съдебен изпълнител с полицаи, така както се изпълняват другите съдебни решения, защото тук все пак става дума за дете, за жив човек и е очевидно, че подходът трябва да бъде съвсем друг – не насилствено.
В голяма степен това са оплакванията към Омбудсмана на отделни родители, които не упражняват тези права, че съдебните власти не им съдействат или не им съдействат адекватно и достатъчно. В случая ние можем да бъдем по-скоро в ролята на медиатор. Наши представители участват в такива срещи между родителите и социалните служби, като така се опитваме да помогнем по някакъв начин, водени от идеята, че детето има нужда и от двамата родители.
Друга голяма група проблеми са проблемите на децата с увреждания. Поначало хората с увреждания в България имат не много защитени права, макар и да сме ратифицирали Конвенцията, но специално при децата с увреждания положението е още по-незадоволително. На първо място, не е решен генерално въпроса за родителите на деца с увреждания. Тоест, дали тези родители трябва изцяло да се посветят на тези деца, както и те правят в повечето случаи, и ако са социално много слаби да получават някаква помощ или да бъдат назначавани за личен асистент при много рестриктивни условия, срещу мизерна заплата или може би трябва да се подходи по съвсем друг начин и законодателно и на практика, тоест да бъдат организирани специализирани центрове за деца с увреждания за тези, които имат по-тежки увреждания. Тези, които могат да се обучават в нормалните училища е най-правилната форма. Но за децата с по-тежки увреждания трябва да се създаде възможност да бъдат обгрижвани през работно време, така че техните родители да работят по специалността си, да си плащат данъците и осигуровките, така че да могат да осигурят необходимото препитание на своето семейство, а не хора с образование и възможности да чакат на социални помощи, защото няма кой да се погрижи за децата им. Мисля, че в тази посока има много какво да направим и тук вече опираме до въпроса, който е и към тази комисия и към много други комисии, а именно – детското правосъдие.
Откакто съм Омбудсман (от 2010 г.), аз и мои експерти участваме в работни групи за детското правосъдие към Министерство на правосъдието. Тези групи все още ги има, а детско правосъдие няма. Това трябва да го кажем най-отговорно и аз нееднократно съм подчертавал, че за мен детско правосъдие не означава това, което в Министерство на правосъдието разбират, тоест, че детското правосъдие се простира само до това детето-нарушител и детето-жертва да бъде разпитвано по специален начин и да участва в наказателния процес. За мен детско правосъдие трябва да има и в гражданския процес, защото именно тук са родителските права, режима на свиждане, възможността детето да излезе в чужбина без съгласието на единия родител – всички тези жизнено важни деца, неща от ежедневието, които трябва да се решават, първо максимално бързо и второ, да се решават от специализирани съдебни състави. Състави, които да разбират какви са житейските проблеми и да имат подход към съответните деца, а не да се решават от дежурен съдия, примерно, който гледа всякакви дела и това му е, както се казва „последна грижа“. Така че аз ще продължавам да настоявам да се разработят съответните законови промени за детското правосъдие.
Ще отворя една скоба. Редовно се обсъжда и ме питат дали трябва да има детски омбудсман. Казвам: да, това е решение на Парламента да реши дали да има детски, финансов и т.н. омбудсман. Но аз питам, ако има детски омбудсман и например на едно семейство му спрат тока, поради неплащане или нещо друго – питам това семейство към кого трябва да се обърне в този случай – към енергийния омбудсман ли, към детския омбудсман ли или към националния омбудсман? Тоест трябва много да внимаваме. Тези комплексни проблеми на детето трябва да се решават комплексно. Както в Парламента комисиите работят комплексно – социална, правна, за младежта и спорта и т.н., така и в живота трудно може да парцелираме - правата на детето са в правомощията само на този орган, на децата с увреждания в друг, правата на родителите в трети и т.н. Винаги съществува една взаимосвързаност.
Искам да Ви обърна внимание на една основна дейност на Омбудсмана. Знаете, че с промени в закона, от 2012 г. изпълняваме функцията на Национален превантивен механизъм по Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. И като Национален превантивен механизъм, освен затвори, арести и т.н., наши експерти обикалят и домовете за деца. Домове за деца без родителска грижа, както до 3-годишна възраст, така и за деца от 3-годишна възраст до пълнолетие – едните са към Министерство на здравеопазването, а другите към Министерство на образованието и науката. Също така ние наблюдаваме много стриктно и процесът на закриване на институции и извеждане на децата от институции. Още в самото начало аз съм заявил, че за мен тази политика е правилна. Едно дете не може да се развива нормално в институция, тоест тези институции трябва да бъдат закрити и децата (и здравите и с увреждания) трябва да бъдат изведени - било в лични семейства, било в приемни, било в защитено жилище. Но този процес не трябва да се прави кампанийно не за някакви програми или за усвояване на някакви евросредства – този процес трябва да се прави с идеята, че към всяко едно дете трябва да има индивидуален, отделен подход. Констатирахме случаи, където социалните досиета на децата бяха изработени на принципа copy-paste и то до степен, че бяха объркали родовете на децата – за момиче мъжки род, за момче женски род. Очевидно се подхожда съвсем формално, а не се подхожда индивидуално към нуждите на всяко едно дете. Ще ви дам пример. На пръв поглед може да изглежда, че Омбудсманът действа шизофренно, а то не е така. Ние много настоявахме да се закрие дома за деца с увреждания в с. Крушаре, защото нашите изводи бяха, че там няма адекватна, денонощна медицинска помощ, от която децата се нуждаят. От друга страна обаче, отправихме критики към защитено жилище в град Червен бряг, защото там бяха настанени деца с увреждания, като разликата между най-малкото и най-голямото беше 20 години. За нас това е недопустимо. Имаше случай, в който възрастен мъж души малко дете. Там също нямаше денонощна медицинска помощ. Тоест мисълта ми е, че ние сме за закриване на институциите (най-вече на тези, в които децата са поставени в опасност), но ние може да поискаме и временно връщане в институции, ако се окаже че извеждането в някоя от мерките, за които казах, не е адекватна и не защитава интересите дори и на едно дете. За нас няма разлика за колко броя деца става въпрос. Винаги съм казвал, че в този процес на извеждане на децата не трябва да гоним бройки, да гоним някакъв норматив, защото това са живи хора, а при живите хора няма норматив.
Имаме препоръки да бъдат закрити и възпитателните училища, интернати и специалните педагогически интернати. За мен, условията там са нечовешки. Там също трябват много бързи законодателни мерки. Законът за предучилищното и училищното образование се бави вече в два Парламента, Законът за детето остана в 41-то НС и повече не беше представен за обсъждане и тези проблеми останаха нерешени и смея да кажа без да бъда много емоционален и сантиментален, че всеки ден в тези интернати ние „убиваме“ детски души, „убиваме“ хора. Ние ги правим морално. Това е много страшно и трябва да побързаме с взимането на законодателни, адекватни мерки, защото работим със Закон от 50-те години на миналия век – Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Дефакто ние настаняваме деца в затвори без присъда и без срок.
Нахвърлих някои от най-болезнените проблеми, по които работим много активно и очакваме пълното ви съдействие. Готов съм да отговоря на всякакви въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Благодаря, г-н Пенчев. Колеги, имате думата за въпроси и коментари. За да открия дискусията, искам да кажа следното: в самото начало на доклада правите една констатация, че доверието на хората към институцията постоянно расте и констатирате със съжаление, че контролираните от Омбудсмана органи и доставчици „продължават да се държат пренебрежително“ към препоръките на обществения защитник. Това е много тревожна констатация и от тук идва въпроса за ефективността на институцията, защото от друга страна пък са разгледани рекорден брой преписки и случаи – 17 818. Явно е, че институцията има доверието на гражданите, а същевременно другите институции, които трябва да бъдат сезирани, както Вие казвате „се държат пренебрежително“. Какво смятате, че можем да направим в тази посока, в това отношение?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ, ОМБУДСМАН НА РБ: Благодаря. Вижте, положението не е толкова трагично. В смисъл, че аз винаги съм оптимист. Поначало, процесът да се учим на демокрация вече 25 години е дълъг и бавен, но върви. Първо, хората се научават, че имат права и трябва да ги защитават – това е едното. И вече като ответна страна, администрацията така или иначе свиква и се научава, че трябва да спазва тези права. Мога да Ви дам пример със Закона за достъп до обществена информация. Тогава, като председател на Върховния административен съд мога да Ви кажа, че в началото имаше страшно много дела. Първо, хората не знаеха, че имат право на достъп до информация, а администрацията смяташе, че всяка една информация е секретна, служебна и т.н. Постепенно се разви съдебната практика и хората започнаха да търсят информацията и администрация вече много по-охотно я дава.
В уводната страница съм дал един пример, който лично мен ме шокира. Аз го приех с чувство за хумор, разбира се. Той беше една неуместна шега. Една жена иска да ѝ погасят някакви задължения по давност и пише молба до ВИК-Добрич с копие до Омбудмана. Поискахме да ни изпратят преписката, за да видим за какво става дума. И на молбата на жената имаше резолюция от заместник ръководител на ВИК-Добрич, който разпределя преписката (както е нормално) и отдолу пише: „Ако може ДКВР и Омбудсмана да платят!“ Между другото бяха опростили вземанията на тази жена, тоест бяха си свършили работата и без намесата на Омбудсмана, но Вие, представяте ли си, един чиновник в своята резолюция, която е административен акт - да напише това. Представяте ли си какво е отношението му към тази жена, след като си позволява да дава препоръка на неговия най-висш началник, в лицето на ДКВР и Омбудсмана - да платят. Излиза, че ние сме някакви „навлеци“, които пречат на администрацията да работи, защото те искат да си работят безнаказано, а ние им се бъркаме и им пречим, според тях.
Това е много смущаващо, но аз смятам, че в годините институцията се утвърждава, а и самите институции се научават да се съобразяват с нас. И вече имаме много добри примери – хората ни търсят, искат разяснения, а и ние получаваме аргументирани разяснения от тях, тоест знаят за какво става дума. От време на време се задава въпросът дали има нужда от нашата институция. Аз, независимо от това дали съм Омбудсман или някой друг, както и самите граждани са убедени, че има нужда от тази институция, още повече, че това е единствената институция, чийто предмет на дейност е да защитава правата на гражданите.
Относно оказаното съдействие на 17 818 граждани. Тази бройка не е показател, че повечето преписки са оплаквания. В един мой приемен ден (всеки четвъртък), приемам около 12 души и трябва да Ви кажа, че в само 2-3 са жалбоподатели. Останалите искат къде правен съвет, къде житейски съвет, къде искат да си изплачат мъката и да получат разбиране. Те се радват на това, че аз ги приемат, че говоря с тях, защото те ми споделят, че не могат въобще да се доберат до юрисконсулта на „Топлофикация“ или на мобилен оператор и т.н., а какво остава до Омбудсмана. Те са доволни само от това, че са били изслушани, а нищо конкретно не им решено. Така че мисля, че има още какво да дадем на хората и лично мен, както и експерти в институцията това ни изпълва със задоволство. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Благодаря. На база натрупания опит и практика от вас, очакваме да предложите идеи да работим заедно. Отворени сме и ще възползваме от всичко, което може да доведе до някаква промяна в законодателството за утвърждаването на добри практики.
Колеги, ако няма други въпроси да благодарим на екипа на г-н Пенчев и да преминем към гласуване на Доклада за дейността им. Моля, който е съгласен да го приемем, моля да гласува.
Докладът се приема единодушно.

ПРЕДС. ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Преминаваме към т. 2 - разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., както и проекта на акта. Заповядайте, г-н Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА МТСП: Благодаря Ви, г-н председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви запозная съвсем накратко с информацията, с която разполагаме към момента по изпълнението на Европейската гаранция за младежта.
Рамковата позиция относно Предложението за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта е приета на 34-то заседание на Европейския социален фонд през 2013 г., като в допълнение Съвета на министрите на Европейския съюз прие Препоръката за създаване на гаранцията на младежта на 22 април 2013 г.
Изпълнението на гаранцията за младежта в България, стартира през 2014 г., непосредствено с реализацията на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014-2020 г. В края на март тази година, Министерство на труда и социалната политика внесе в Министерски съвет първия доклад за изпълнението на Националния план за изпълнението на Европейската гаранция за младежта.
Мониторингът за Гаранция за младежта на европейско ниво, в рамките на европейския семестър за 2015 г. протича при следните действия, които са предприели от Европейската комисия за проследяване напредъка на всяка една държава, като се правят тематични прегледи, които приключват със заключение за всяка държава, които служат на Европейската комисия като основа за изготвяне на специфични препоръки към страните-членки.
До този момент, България е участвала в два прегледа, свързани с изпълнението на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта, които се състояха през декември 2014 г. и в началото на месец май 2015 г.
Изпълнението на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта през 2014 г., сочат следните резултати:
- Броят на регистрираните младежи до 29-години към 31.12.2014 г. е 58 771, като това е намаление с 14 706 младежи по-малко в сравнение с 31.12.2013 г.;
- Тенденция на намаление бележи и броя на регистрираните безработни до 24 години. От 34 221 младежи към 31.12.2013 г. на 25 000 към 31.12.2014 г.;
- Делът на безработните младежи до 29 г. в общия брой безработни също намалява: 16.7% през декември 2014 г. при 19% през декември 2013 г. Тенденцията се отнася и за младежите до 24 г., чийто дял към 31.12.2014 г. е 7.1% (при 8.9% през декември 2013 г.);
- Средногодишното равнище на безработицата сред младежите под 25 години, по данни на Евростат намалява от 28,4% през 2013 г. на 23,6% през 2014 г.;
- Общият брой на новорегистрираните през 2014 г. безработни младежи до 24 години са 55 369, представляват 53,9% от младежите, които са включени в обучение или в заетост;
- Тенденцията на намаление на регистрираните безработни младежи продължава, макар и с по-бавни темпове и през първите месеци на 2015 г., като броят на регистрираните безработни младежи до 24 години до края на месец април тази година е 23 176, което е с 7 932 по-малко от месец април на 2014 г.;
- Делът на безработните младежи до 24 години от всички безработни лица е 6,6% при 8% през месец април 2014 г.
Информация бе предоставена и за дейности в контекста на достигане до неактивните младежи, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда, които са:
- Провеждат се специализирани трудови борси за младежи, като от началото на 2015 г. са проведени 8 такива борси, в които са се включили повече от 1 100 младежа до 29 години, като от тях 438 са до 24-годишна възраст;
- Също така, от Агенцията по заетостта се организират Ателиета за търсене на работа. от началото на годината 7 615 младежа до 29-годишна възраст, от които 4 034 до 24-годишна възраст са участвали в Ателиетата за търсене на работа;
- Предоставя се индивидуално консултиране от „мениджъри на случаи“ за разрешаване на проблеми, които пречат на младежите да бъдат активни или заети. От началото на годината 442 младежа до 29-годишна възраст, от които 203 младежи до 24-годишна възраст са индивидуално подпомогнати от „мениджърите на случаи“, работещи в бюрата по труда;
- Предоставя се индивидуално психологическо подпомагане от психолозите в бюрата по труда, като от началото на годината 576 младежа до 29-годишна възраст, от които 262 до 24-годишна възраст са получили такава консултация. В тези консултации за психологическо подпомагане са участвали 988 младежа до 29-годишна възраст, от тях 372 са до 24-годишна възраст.
По нововъведената дейност по Национална програма за активиране на неактивни лица са обучени и вече назначени 35 младежи, които ще работят като младежки медиатори в 34 общински администрации с висок брой неактивни млади хора.
На 15 юни тази година започва обучението на втората група младежи избрани за младежки медиатори. Предвидените средства по програмата са за назначаване на общо 100 младежи-медиатори.
Одобрени от Комитета за наблюдение по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ са критерий за допустимост на операция „Активни“ за активиране на младежи, които не учат, не работят и не са регистрирани в бюрата по труда. Операцията ще бъде насочена към идентифициране и активиране на активно поведение на пазара на труда на неактивните младежи, с последващи действия за включване в продължителна заетост, обучение или връщане в образование. Включените в операцията дейности ще помогнат за улесняване на прехода от образование към заетост на младежите с неуспешна реализация на пазара на труда.
В резултат на участието в тематичните прегледи в рамките на Европейския семестър, Комитетът по заетостта отчете, че са налице позитивни стъпки предприети от България в изпълнение на Препоръката за гаранцията за младежта.
Предприети са мерки за интегриране и ангажиране на организации и институции в лицето на създадения Координационен съвет за изпълнение и мониторинг на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта и подписаното Национално рамково споразумение за реализацията на Националния план.
Налице са програми и мерки насочени към трудовата реализация на младежите. Осъществено е нормативното регулиране на стажуването, валидирането и дуалното обучение. Добри отправни точки са активния подход на Агенцията по заетостта към младежите, индивидуалната работа и профилирането.
Остават обаче и предизвикателства, сред които:
- широкообхватното прилагане на мерките за младежите;
- закъснение на реформата в сферата на образованието;
- недостатъчно прилагане на програми от типа „Втори шанс“;
- намаляване дела на ранно отпадналите от образователната система;
- по-активна работа на Агенцията по заетостта с работодателите за разкриване на работни места за младежи и отваряне към първичния пазар.
Заключението от тематичните прегледи към момента е, че България е предприела положителни стъпки в отговор на специфичната препоръка към страната и на предизвикателствата, свързани с младежката безработица.
Мерките въведени от Република България са разнообразни и като се има предвид мащаба на предизвикателствата, необходимо е повишено внимание, за да се гарантира всеобхватен подход. Освен това, повечето от мерките са стартирали скоро и е твърде рано да се оцени техния обхват, адекватност, надеждност и въздействие.
В допълнение, повечето от мерките са насочени към младите хора със средно или висеше образование, с по-малко акцент върху нискоквалифицираните младежи. Затрудненията в образованието, включително училищата „Втори шанс“ все още съществуват.
Налице е и необходимост от по-добра обвързаност на публичната служба по заетостта, в случая Агенцията по заетостта с работодателите и да се осигури по-голяма ангажираност в първичния пазар на труда за създаване на активни мерки на пазара на труда и за достигане до безработните младежи, по-специално групата на NEET (младежите, които не работят и не участват в образование или обучение) и ромите.
Предприетите от България усилия за справяне с безработицата, в това число и младежката са припознати от страна на Европейската комисия, в резултат на което тазгодишното предложение на ЕК за специфична препоръка по отношение пазара на труда е кратко и сравнително обобщено и то гласи: да изготви интегриран подход за групите, намиращи се в маргинално положение на пазара на труда, по-специално възрастните работници и младите хора, които не са в никаква форма на заетост – образование или обучение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Благодаря Ви. Колеги, давам думата за въпроси и коментари. Няма. Тогава преминаваме към гласуване. Моля, който е „За“ приемане на Рамковата позиция относно Предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., да гласува.
Приема се единодушно.
ПРЕДС. ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Преминаваме към т. 3 от дневния ред.
По искане на народни представители от Реформаторския блок беше извършено законодателно проучване на тема: „Доброволчеството в спорта“, като тази инициатива беше организирана по студентска програма за законодателни проучвания в 43-то Народно събрание.
Идеята на това законодателно проучване беше от една страна да се провери, проучи опита на други държави в доброволческата дейност в цялост и по-конкретно за доброволчеството в спорта. Както знаете, колеги, в България няма приет закон за доброволческата дейност, а още по-малко за доброволческата дейност в спорта. От друга страна, доброволчеството в спорта в световен мащаб дава един много сериозен непряк финансов принос в спорта. Именно поради това, аз и група мои колеги народни представители, че е решително важно да познаваме чуждия опит с идеята, че ако се приема Закон за доброволчеството, нашата комисия да бъдем полезни с този извършен труд и от друга страна, ако Закона за доброволчеството не се приеме и продължава да се бави, поне в Закона за спорта базата на това законодателно проучване да включим онези неща, които решим, че ще бъдат полезни в областта на спорта.
Ще дам думата на д-р Драганов да представи студентите и, разбира се, да представи цялото проучване, което е един мащабен труд достоен за основите на една докторска дисертация. Заповядайте.
ГЕОРГИ ДРАГАНОВ, ГЛ. АСИСТЕНТ В НСА: Благодаря, г-н председател. Уважаеми народни представители и гости, ще Ви представя нашето проучване за законовата рамка, от която отделните държави ползват в областта на доброволческата дейност. За съжаление, липсата на регламенти и липсата на правни нормативи в България възпрепятстват нормалното развитие в тази сфера. Ето защо ние се опитахме да проучим добрите практики на други държави не само в рамките на Европейския съюз, но и някои други държави, да ги съпоставим с нашата действителност, с онова което имаме като нормативна база и среда за развитие на доброволчеството. Съответно, приложи сме някои изследвания по отношение на доброволчеството и в България не само в Европа и ще се опитаме, макар и малко нескромно да звучи от наша страна да Ви предложим някои идеи за развитие на доброволчеството в спорта.
На базата на всичко, което проучихме бих искал да започна с някои констатации.
Всяка една от проучените от нас държави е успяла да адаптира доброволчеството в спорта към развитието на своята държава, към своята ценностна система, към културата и традициите, които е наложила и към нормативната база, която вече е изготвена. Това е от изключителна важност за развитието на доброволческата дейност. Разбира се, някои от тях в хода на развитие на доброволчеството се е наложило да приемат различни нормативи. Ето защо, всичко което ще се прави по отношение на доброволчеството ние ще трябва да пречупим през нашата действителност, през нашите социално-икономически условия.
Освен това се оказа, че много често липсата на нормативи (специален закон за доброволчеството в спорта) или пък наличието на такива не е решаващ фактор. Затова много добре трябва да се помисли дали да има специален закон за доброволчеството в спорта или отделни нормативи към отделните закони. Има примери, където прекаленото регулиране на доброволчеството, всъщност го възпрепятства.
В крайна сметка, от всичко проучено се опитахме да изясним кой всъщност е доброволец в спорта, какъв е неговия статут, какви са възможностите той да упражнява доброволчество в спорта, кои са организациите, които могат да работят с доброволци, какви са нормативите, които регулират доброволчеството в спорта и съответно какви компетенции и квалификации трябва да притежават тези хора.
На базата на цялостното проучване се оказа, че в по-голямата част на Европейския съюз (в почти всички държави) липсва специален закон за доброволчеството в спорта и всички нормативи са препратени към други закони. В доста от държавите имат закони за доброволчеството като цяло и доброволчеството в спорта е регламентирано точно в тях.
От тази гледна точка, считам че специално за България не е необходимо да се прави специален закон за доброволчество в спорта, но това не означава, че подобни текстове не трябва да бъдат включени в Закона за доброволчеството като цяло. По мое мнение, въпреки че се бави приемането на такъв закон е препоръчително подобен текст да бъде заложен в Закона за физическото възпитание и спорта. Зная, че в момента текат промени за предложения в него, така че бихте могли да предложите подобен текст.
Онова което току-що коментирах по отношение на специалните закони и както е видно от презентацията е, че почти изцяло липсват специални закони за доброволчеството в спорта, но както виждате в други закони то е уредено.
Сега ще Ви представим в резюме някои от по-интересните случаи в отделните държави, като ще започнем с постановените от Европейския съюз актове, с които трябва да се съобразим.
С приемането на България като страна-членка на Европейския съюз, за нашата страна възникнаха много важни и значими последици. Една от които е ангажираност на България към актовете на Европейския съюз и предприемането на необходимите мерки за постигането на целите, които са задени от Съюзът.
За постигането на целите на Съюза, институциите на Европейския съюз използват два вида актове, които се разделят на задължителни и незадължителни. Задължителните са: регламент, директива и решение, а незадължителните – препоръки и становища. Регламентът се прилага в своята цялост, с директивата се поставят цели, а решенията са задължителни за своите адресати. С препоръките и становищата, институциите на Европейския съюз изразяват своето мнение и правят изявления.
В областта на доброволчеството в спорта, основните актове на Европейския съюз са два. Първият е: заключение на Съвета от 2011 г. - „Ролята на доброволческите дейности в спорта за насърчаване на активната гражданска позиция“;
Ценното, което трябва да извлечем от този акт са неговите зададени цели към страните-членки на Европейския съюз, които са:
1. да се работи за изграждане на благоприятна среда за доброволческите дейности;
2. да се дадат повече права на доброволческите организации, защото те са тези, които набират доброволци и когато съществува една тежка процедура за набиране на доброволци това спира развитието на доброволческата дейност в спорта;
3. доброволческите дейности да се възнаграждават и да получат признание;
4. да се повиши осведомеността относно стойността и значимостта на доброволческите дейности сред обществото.
С това заключение Европейския съюз определя спорта като едно от най-големите движения на гражданското общество в Европейския съюз. Дейностите и структурите, които са с идеална цел са основа на доброволчеството са първостепенно условие за осигуряване на достъп до спорта.
Следващият акт е решение на Съвета относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция от 2009 г. С това решение, на първо място се определя 2011 г., като година на доброволчеството. Това е признание за огромното значение на доброволчеството като цяло, и на второ място, този акт казва, че дейностите извършени от доброволците, независимо от възрастовите групи, в които попадат са от жизнено важно значение за развитието на демокрацията. А демокрацията е един от основаващите принципи на Европейския съюз.
На ниво Европейски съюз сме резюмирали доброволчеството в спорта и с моите колеги ще разгледаме спецификите в някои страни.
Аз започвам с РЕПУБЛИКА ЛИТВА и моята задача днес е да Ви кажа какво е законодателството в Литва относно доброволчеството в спорта.
На първо място, доброволчеството в спорта не е добре развита дейност, поради икономически и социални причини. Доброволчеството в Литва започва да се развива, след като през 2001 г. ООН я обявява за година на доброволчеството.
Когато една спортна организация наема доброволци трябва да се сключи споразумение между тези две страни. На основата на това споразумение на доброволеца ще бъдат изплатени обезщетения, като: квартирни пари, дневни пари, пътни пари, джобни пари и т.н. В това споразумение трябва да бъдат уредени правата и задълженията, както на организациите, така и на доброволците и след приключване на дадената дейност доброволците получават сертификат.
Не на последно място, доброволчеството в Литва се регулира на национално ниво от Департамента по спорт към Министерството на вътрешните работи.
ЯСЕН СТОЙЧЕВ: Следваща страна, която ще разгледаме заедно с колежката Данова, е ШОТЛАНДИЯ.
Както във Великобритания, така и в Шотландия липсва изрична наредба, тоест препраща се към техния еквивалент Кодекса на труда. Там се залага много повече на местното управление, тоест самите местни организации да развиват доброволческата дейност, които се се справят много добре – във всеки град има отделен център за доброволчеството, в който всеки човек може да влезе, съответно да провели дали има някаква доброволческа дейност, която го интересува, която представлява интерес за неговото развитие и хората, работещи в тези центрове им оказват необходимото съдействие.
Има издаден Наръчник, чрез който ясно се регламентира сключването на договорите и покриването на разходите на доброволеца. Това са разходите, които съпътстват основната дейност на доброволеца – за храна, за транспорт и т.н. Този наръчник е издание на най-голямата доброволческа, неправителствена организация в Шотландия – Volunteer Scotland. Същевременно има база от данни, която представя възможностите за включване в доброволчески дейности на желаещите да се включат с личен принос. Последно, всяка година се присъждат награди, например - за принос, за най-активните и т.н. Събитието е съпътствано от томбола, като средствата от нея се предоставят на хората, които през годината са участвали доброволчески дейности. Тези средства са малки суми, тъй като се дават само за насърчение, а не като един вид заплащане за дейност като доброволец.
ДАНОВА: Добрите практики в Шотландия ще онагледя като Ви представя програмата „Switch for change“. Тя е водеща програма в Шотландия и е насочена към младежи на възраст между 15-19 години, които не попадат в нито една от следните групи – образование, обучение и заетост, тоест т.нар. NEET-младежи. След завършване на програмата тези младежи придобиват национално призната квалификация, на чиято база органите на местно равнище задължително полагат грижи за развитието на тези младежи. По този начин се избягва налагането на един принудителен труд на лица на определена възраст, което е по-благоприятно обстоятелство за развитието на на тези младежи, за разлика, например, от налагането на пробационна мярка, на принудителен труд, каквато е предвидена у нас в Наказателния кодекс.
ЯСЕН СТОЙЧЕВ: РУМЪНИЯ има приет закон още от 2001 г. Има изрична уредба за доброволчеството като цяло и доброволчеството в спорта е част от тази обща уредба. Нормативната уредба непрекъснато търпи промени, като последната е от миналата година.
Основното е, че законодателят се е опитал да защити доброволеца. За съжаление, се е стигнало до момент, когато е предвидил прекалено тежка процедура за придобиването на статут на доброволец, при което доста доброволци избягват да се ангажират, именно поради тази тежка процедура. Всъщност, законодателят в желанието си да ги защити, всъщност е препречил пътя им и в крайна сметка излиза, че те извършват нелегална дейност.
Има централен регистър, предвижда се застраховка за доброволците, а от миналата година доброволчеството се зачита като трудов стаж. Има и награди в края на всяка година, които се според дейността и честотата на тяхната дейност.
На следващо място ще Ви представя законодателството във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Там, както и в Шотландия няма изричен закон, а пак се препраща към техния еквивалент на Кодекса на труда.
Интересното тук е, че има сключено споразумение между най-големите доброволчески организации и правителството и Кодекс на добрите практики в доброволчеството. Този Кодекс е по-скоро инструктивен, но същевременно съдържа задължения, която следва да се спазват. Има заложени принципи като: доброволецът да не е мотивиран от желание да придобие някакви финансови облаги от своята дейност; забранява се дискриминацията при подбора на доброволците.
Други особености са, че там са предвидени три застраховки, например – за причинени вреди от доброволецът на трето лице при изпълнение на доброволческата дейност и други подобни, които са свързани с изпълнението на дейността им.
АНА ХАЛКАПЯН: Здравейте, аз се казвам Ана Халкапян и съм от Армения. Студентка съм по право в III-ти курс и ще Ви представя държавата ИТАЛИЯ.
Основното нещо, което трябва да се спомене за Италия е, че съществува Италиански национален олимпийски комитет и именно той се занимава с публичното финансиране на доброволчеството в спорта, като съответните финансови средства са предназначени да подкрепят спортните федерации и клубове.
КРАЛСТВО БЕЛГИЯ. Белгия има изисквания към спортните организации, като изискването е те да съществуват като организации с нестопанска цел. Минимални изисквания към самите доброволци е те да са физически лица, навършили 16-годишна възраст. Има задължения за работодатели. Те трябва да предоставят справки за дейността на организацията, като трябва да сключват застраховки със съответните доброволци. Провеждат се определени обучения за доброволците в спорта, които се организират от Белгийският олимпийски комитет. Важна роля играят публичните институции, като Министерство на социалните въпроси, Министерство на националното образование и френската култура и Висшия съдебен съвет на доброволците.
Друга особеност, която трябва да се спомене е, че общините в Белгия са разделени и съответно всяка община определя доброволчеството в спорта, съобразно свои ценностни критерии.
МАЛТА. Доброволният труд в Малта се прилага чрез доброволчески организации, като съществува закон за тях. Особеност е, че трябва да се изготвят регистри, за което се подава молба до Комисаря за доброволческите организации. Друго изискване за тези организации е, че трябва да работят със нестопанска цел.
ФРАНЦИЯ. Във Франция спортните организации разчитат на основно, даже може да се изцяло на доброволци, като лицата, които управляват тези асоциации имат право да получават минимална работна заплата. За съответните лица съществуват и данъчни облекчения.
ХОЛАНДИЯ. В Холандия доброволчеството е посочено като приоритет. Липсва правна уредба. Прилага се утвърдената практика вместо правната уредба. Важни публични институции са Министерството на здравеопазването, благосъстоянието и спорта, както и Асоциацията на доброволческите организации. Доброволчеството в спорта се развива именно благодарение на доброволците.
ВЕСЕЛА ГИГОВА: Добър ден, казвам се Весела Гигова. Студентка съм в Софийския университет IV-ти курс и ще Ви представя три държави – Република Латвия, Република Естония и Руската Федерация.
Доброволчеството в Република Латвия не е развито нито като практика, нито като законова уредба. На слайда Ви показвам само най-характерните специфики за доброволчеството в Латвия.
На първо място е важно да се отбележи, че до 2008 г. е съществувал Секретариат към министъра на социалните въпроси, който е отговарял за насърчаването на доброволчеството. След 2008 г. Този Секретариат е закрит, като част от неговите компетенции са разпределени към Министерството на младежта, семейството и социалната интеграция, обаче това министерство е преструктурирано, реформирано и към момента не съществува държавен орган, който да контролира и да отговаря за доброволчеството. За сметка на това са създадени други организации, които да се занимават с доброволчество.
На първо място това е Агенцията за олимпийските игри, като сред основните ѝ цели са: привличането на младите хора в различни спортни доброволчески дейности и осъществяването на връзка между различни организации, които се занимават със спорт.
На следващо място, това е Латвийския младежки съвет. Това е асоциация, която обединява различи младежки организации в Латвия, като Латвийският младежки съвет подпомага изготвянето на доброволчески проекти и ги насърчава.
И третата организация, която се занимава с доброволчество, всъщност това е най-голямата организация с нестопанска цел в Латвия. Не мога да произнеса името ѝ на латвийски език, но е представена в презентацията.
Посочила съм и няколко доброволчески програми, за съжаление, доброволчеството в спорта в Латвия, както подчертах и в началото, поначало не е много добре развито и затова тези програми не са свързани точно и конкретно с доброволчеството в спорта, а са за доброволчеството като цяло.
На първо място, това е програмата „Младежта в действие“. Това е европейска програма, за която, предполагам, сте чували. Тя дава възможност на лица между 13-30-годишна възраст да полагат доброволен труд в рамките на 2-12 месеца.
Следващата доброволческа програма е „Global Vision International“, която предоставя възможността на доброволци да обучават деца в различни социални домове.
Третата програма е проект „Пегас“, който е свързан с доброволчеството в областта на екологията.
Друга специфика за Латвия е младежкото доброволчество, което намира своята нормативна основа в Закона за младежта. Характерното в него е, че се поставят възрастови ограничения за доброволците, като те трябва да са на възраст между 14-25 години. Основна цел на младежкото доброволчество е да се оползотвори свободното време на младите хора.
Следващата държава, за която ще говоря е РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ. Характерното за нея е, че макар да няма специален закон, доброволчеството е много добре развито на практика.
На първо място искам да отбележа, че на държавно ниво много силно е изразено доброволчеството в спорта в Естонския олимпийски комитет.
Сега ще Ви обърна внимание на доброволчеството с международен елемент в Естония. То се осъществява от Международна младежка асоциация (STS), която е неправителствена организация, създадена през 1991 г. За членовете в нея също има възрастови ограничения, те трябва да на възраст между 14-30 години, като основна цел на организацията е да осъществява културен младежки обмен. Реализирането на нейните проекти протича чрез организирането на лагери за чуждестранни доброволци и същевременно с това може да предоставя възможността естонски доброволци да осъществяват тяхната дейност извън Естония.
Тези проекти са предимно частни и не са особено свързани с доброволчеството в спорта.
Сега ще се спра върху особеностите на доброволчеството в спорта в Естония. Характерно е, че има два типа доброволци в спорта. Доброволци-полеви работници, които се занимават предимно с практически задачи и доброволци-лидери, които имат управленски и консултативни функции.
Системата на спорта в Естония е организирана на три нива. На най-ниско ниво са спортните клубове, над тях са спортните федерации и като централна организация действа Естонския олимпийски комитет.
Именно в Естонския олимпийски комитет работят над 70 доброволци, които са разпределени в различни комисии и подкомисии. На ниво спортни федерации също е често срещано явление към всяка една федерация да работят между 6-10 доброволци. Броят им зависи от членския състав на федерацията.
На ниво спортни клубове се разчита изключително много на доброволците, особено за по-малките, тъй като те нямат финансиране да поддържат големи платени екипи. Ето защо в Естония е много разпространено доброволчеството под формата на треньорска дейност, като доброволците-треньори преминават през специфично обучение, тъй като трябва да отговарят на различни изисквания.
Също така е характерно, че много доброволци се привличат като преводачи и организатори на спортни събития.
РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ. Включихме в изследването Руската федерация, въпреки че не е член на Европейския съюз, защото има много добра практика. Доброволчеството в Руската федерация е изключително добре развито и много популярно. Ще Ви запозная с най-важните неща.
Първо, доброволческите организации могат да влизат в отношения по повод на доброволчеството с органи на държавната власт, с други организации с нестопанска цел, включително и със спортни организации или дори с търговски дружества, като тези отношенията трябва да бъдат уредени с писмен договор.
Специфика на Руската федерация са изградените механизми за набиране на доброволци за различни инициативи. Съществуват три форми за селектиране на доброволците – набор, подбор и избор.
И сега най-важното, според мен, от всичко, което казах до тук, с което Руската федерация се откроява не само от държавите представени от мен, но и от повечето европейски държави. Това е наличието на лична доброволческа книжка. Тя е аналог на трудовата книжка. Издава се на физически лица между 14-30-годишна възраст чрез подаване на заявление до орган на изпълнителната власт или орган на местното самоуправление в различните субекти на Руската федерация – републики, краеве, области, градове с федерално значение, автономни области, автономни окръзи и федерални окръзи. В нея се вписва доброволческия трудов стаж, като се описва вида на упражняваната дейност, броя на часовете, обучение и други. Личната книжка на доброволеца дава допълнителни точни при балообразуването на кандидат-студентите при кандидатстване в университет. Благодаря.
ИРИНА СТОЕВА: Здравейте, аз ще представя Федерална република Германия. Уредбата на доброволчеството в спорта бива дадено от федерален Закон за доброволческата дейност. Паралелно с това функционират две програми в Германия и Австрия, които са: Социална година за доброволчество и Година за екологична дейност. Тези две програми са уредени със специален закон, който задава критерии за лицата, които могат да бъдат доброволци. Критериите са ориентирани към възрастовите граници на доброволците, дейностите, които могат да извършват и финансови параметри за изпълнение на дейността им. Времевите граници, които дава Законът за доброволческа дейност, включително и в областта на спорта са 12 месеца. Възможно е този времеви период да бъде намален на 6 месеца или удължен на 18 месеца, при наличие на форсмажорни обстоятелства.
По принцип, доброволчеството в областта на спорта в Германия трябва да бъде уредено чрез писмено споразумение със самия доброволец, като закона помества и определени реквизити, което означава, че е налице форма на действителност на самото споразумение.
Задължение за облагодетелстваното учреждение от доброволческата дейност е издаването на сертификат (удостоверение) на лицето, че е извършвало въпросната дейност, като в него се помества описание (характеристика), положените часове и придобитите знания от лицето. Също така е възможно то да получи писмена справка от самото учреждение за извършената дейност.
Друго интересно право, което е специфика за Германия е, че доброволците могат да излъчват свои представители, които да защитават интересите им пред самите учреждения. Паралелно с това, доброволците не могат да бъдат лишавани от правата, които те имат като безработни, въпреки че извършват доброволческа дейност.
Германия регламентира както доброволчество в границите си, така и на територията на други държави, както и смесено доброволчество.
ПОЛША. Република Полша няма специален нормативен акт в областта на доброволчеството в спорта, но за сметка на това има в областта на доброволчеството. И тук се предвижда споразумение с доброволеца, като то трябва да бъде в писмена форма и доброволчеството ще се осъществява във времеви рамки от 30 дни. Както в Германия, така и тук, доброволецът може да поиска издаване на писмено удостоверение за извършената дейност. Предвидено е право доброволецът да получи всички изразходвани финансови средства, които е направил във връзка с извършената дейност на доброволец. Също така той е осигуряван за злополука и може да ползва правата си и като безработен.
РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ. Във Финландия няма специален, както и общ нормативен акт във връзка с доброволчеството. Уредбата е разхвърляна и конкретната уредба се избира във връзка с характера, правно-организационната форма на учреждението, което ще се възползва от доброволческия труд. Не се предвижда и издаване на удостоверение за лицето, изключение прави Младежката академия, която има специална книжка, в която се вписват различните доброволчески дейности, които лицето е осъществило. Възможно е доброволците да получават заплащане, като този доход подлежи на деклариране и данъчно облагане. Като стимул за доброволеца са застраховка, право на възвращаемост на направени разходи във връзка с извършената доброволческа дейност.
Облаги получават и нестопанските организации, които се занимават с доброволческа дейност, като те са предимно данъчни и финансови облекчения.
РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ. В Австрия съществува нормативна уредба относно доброволчеството. Двете програми в Германия – „Социална година на доброволчеството“ и „Година за екологична дейност“, са налице и в Австрия. Австрия създава Закон за доброволчеството, който е във връзка с регулацията на тези две програми. И тук са налице различни предпоставки, които трябва да бъдат изпълнени, за да е налице доброволен труд. Доброволецът получава като стимул здравно осигуряване, пенсионно осигуряване, както и конкретни семейни добавки, ако са налице предпоставките по специалните нормативни актове. Самото правоотношение с доброволеца е осигурено с договор, като в него трябва да се посочи минимум часове за почивка; минимум часове за обучение; минимум часове за работа и т.н. Доброволецът получава сертификат за извършената дейност. Паралелно с това законът предвижда и възможността за свободни дни, като лицето ще има право на тях, ако покрие съответния период за доброволческа дейност.
ИСПАНИЯ. Както знаете, Испания се състои от няколко автономни провинции, като е дадена възможността всяка от тях да уреди доброволчеството в спорта със съответния нормативен акт.
Ние разгледахме по-конкретно Андалусия. Информация за нея може да намерите в самото проучване.
Като специфика трябва да се спомене, че Испания е една от държавите, която изисква квалификация за лицето, което ще извършва доброволческа дейност. В тази връзка се организират различни курсове, предимно в Мадрид. Също така е възможно такива курсове да се организират и на университетско ниво.
ШИРИН АМИН, НСА: Ще Ви представя РЕПУБЛИКА ЧЕХИЯ.
Специфично за Чехия е, че има два вида доброволчество – доброволци само за едно събитие и доброволци за различни спортни събития. Също така, те имат различни привилегии като: данъчни облекчения, платени застраховки, пътни разходи и т.н
В СЛОВЕНИЯ доброволния труд в спорта, въобще доброволчеството се ръководи от бюрото по младежка, което стимулира и поддържа доброволчеството. И в Словения се дават привилегии – възстановяване на суми за настаняване, застраховки и други разходи. Има и обучения, които са организирани от съответната неправителствена организация, която иска да използва доброволци, за да извършва своята дейност.
ЛЮКСЕМБУРГ. Отново се наблюдава два вида доброволчество. Първи вид са доброволци между 16-30-годишна възраст и тяхната дейност се регулира от Закона за доброволческата дейност. Втори вид доброволци са тези, при които няма възрастови ограничения и при тях се прилага Хартата.
Изключителна специфика за Люксембург е, че всички доброволци трябва да са завършили образованието си, тоест те да не са в процес на образование.
В УНГАРИЯ доброволчеството се залага като модул в самото образование. Освен това, като задължително условия се залага, че след като са завършат XII-ти клас трябва да са преминали през определен брой часове, в които да са били доброволци в дадена неправителствена организация. Отговарящ орган за доброволчеството е Министерство на труда и социалните дейности.
БЪЛГАРИЯ. В България наблюдаваме доброволчество в спортни събития, доброволчество в спортни организации и доброволчество в научни и образователни спортни форми. След извършено от нас проучване, отчитаме че най-много от младежите, които искат да бъдат доброволци, имат следната мотивация:
- получаване на нови знания;
- създаване на социални контакти, които биха допринесли за тяхната бъдеща заетост;
- реализация в системата на спорта.
Всички тези данни са подробно представени в проучването.
В България за развиване на доброволчество в спорта много сериозно работи Национална спортна академия, Национален алианс за работа с доброволци, Пловдив и различни други институции.
Друга много активна организация е и Асоциация за развитие на българския спорт, която през 2014 г. издаде Наръчник за младия доброволец в спорта.
Благодаря.
ГЕОРГИ ДРАГАНОВ, ГЛ. АСИСТЕНТ В НСА: Опитахме се да Ви представим в резюме, онова което е най-важно, най-ценно от опита на отделните държави. По-подробна информация може да получите в самото проучване.
В крайна сметка, като обобщение искам да акцентирам върху следното.
Независимо от това дали ще има отделен закон или ще бъдат направени поправи и промени в действащи в момента закони, лично за нас като екип, на първо място трябва да се уреди статута на доброволеца. Защото в момента, от моята практика наблюдавам следните тенденции.
От една страна, самият доброволец не е наясно какъв е неговия статут. От друга страна, той не е защитен като такъв (не говоря само за застраховки). Парадоксално е, че много често в България, организации които ползват доброволци без да знаят как да ги ползват и много често доброволецът се чувства при тях като общ работник, а не като човек, който ще упражни своите компетенции. Затова е много важно какви компетенции той ще придобие или трябва да притежава, за да извършва тази дейност.
Ето защо за мен е изключително важно да се предостави възможност на доброволците да получават обучение, и както видяхте от проучването, в много държави самите университети предоставят такава възможност.
Не знам дали е важно, не е поместено в самото проучване, но ние сме отишли малко по-далеч, за да предложим една мрежа от взаимоотношения. Тук е мястото да Ви кажа, че само по себе си едно министерство, една организация трудно би могла да се справи и да развие доброволчеството. Ето защо е важно сътрудничеството между отделни сфери, още повече, че в повечето държави има общ фонд за доброволчество, с който всички те оперират.
Разбира се, предлагаме и модел на организация, която би могла да развива доброволчеството в спорта. Лично за мен би било грешно тази организация да бъде прикрепена към едноспортова федерация, защото това би насочило доброволчеството в друга посока. Според мен подобна структура или трябва да бъде прикрепена към Българския олимпийски комитет (както е в някои държави) или към многоспортова спортна организация, каквато е, например, Българска асоциация спорт за всички, която вече има изградени взаимоотношения на местно ниво с общините и много добре би могла да развива тази дейност и на локално, и на национално ниво.
Готови сме да отговорим на всякакви въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Благодаря за представянето. Мащабно, интересно проучване, което ще трябва да четем задълбочено и съм сигурен, че ще помогнем на колегите, които работят по Закона за доброволческата дейност. Знаете, че в началото на настоящето Народно събрание, бе проведена една голяма дискусия в зала „Изток“ на тема: Закон за доброволчеството и колежката от ГЕРБ, Светла Ангелова представи този закон, който отлежава вече две Народни събрания и все още не е приет. С това проучване ще помогнем, ще го бутнем напред. Колеги, имате думата за въпроси.
ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, гости! Първо, искам да поздравя колектива за старанието и положения огромен труд, за да анализирате тази информация. Тя е изключително необходима като на хора, от които зависи влизането на един Закон за доброволчеството, особено в частта му спорт. Смятате ли, че чрез една Директива на ЕС може да създаде условия за сътрудничество? Например, ако има спортни събития в Унгария да могат да участват български, румънски доброволци. И обратно, ако има, да кажем Европейски олимпийски игри в България, да дойдат да помагат доброволци от другите страни-членки на ЕС. В тази връзка си мисля, че е добре да има провокация към Европейската централа да издаде такава Директива.
Относно България. Както споделих и с проф. Лилков смятам, че доброволчеството в спорта трябва да бъде заложено като отделна глава в новия Законопроект на Закона за физическото възпитание и спорта. И така да се регламентира тази дейност -първо като обучение, в последствие и на правоспособност (кои имат право да участват като доброволци) и т.н. Благодаря.
ШИРИН АМИН, НСА: Относно предложението да бъде приложена Директива от страна на ЕС за подпомагане на големи спортни събития от доброволци, искам да кажа, че в момента има финансиране от страна на ЕС точно за мобилност на младежи в страните-членки, за да подпомогнат организацията на голямо спортно събитие. Даже ние имаме такива младежи между 14-29-годишна възраст, които ще участват като доброволци в организацията на спортни събития. Така че има в момента такива програми, които се финансират по линия на ЕС.
ПРОФ. НИКОЛАЙ КОЛЕВ, ДЕКАН НА ТРЕНЬОРСКИ ФАКУЛТЕТ, НСА: Впечатлен съм от проучването и презентацията на младите хора. Работил съм като мениджър на европейски първенства и мога да кажа, че младите хора не само на теория са подготвени, те са изключително подготвени и на практика. Младите хора, когато вземат нещо в ръцете си, то върви. Според мен, едно по-широко споделяне в спортната общественост на това проучване, ще доведе до конструктивни идеи за това кои добри практики да вземем и да ги „облечем“ в законова форма. Мисля, че ще постигнем нещо хубаво.
ПРЕДС. ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Благодаря. Аз и г-жа Ангелова ще направим всичко възможно да свикаме една дискусия в Народното събрание, на която да поканим и доброволчески организации, да представим това проучване и да ускорим доработването на закона. Освен това, през новата академична учебна година ще направим подобно представяне и в Национална спортна академия, защото там му е мястото, след което ще започнем активна работа с Министерство на младежта и спорта в тази област.
Много благодаря за това, което сте направили. Това наистина е огромен труд, който ни дава възможност, ако ще направим нещо, то да направим нещо много модерно и актуално. Рядко се правят такива мащабни проучвания – цели 30 държави. Това е основа, за да направим един добър закон. Отново Ви благодаря и се надявам да продължим да работим заедно.
ГЕОРГИ ДРАГАНОВ, ГЛ. АСИСТЕНТ В НСА: Изключително много искам да благодаря на г-жа Здравка Христова. Тук имате едно бижу, заявявам го съвсем отговорно. Толкова лесно рядко се работи.
ПРЕДС. ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Благодаря на всички. Закривам заседанието.

Закрито в 16.00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ

Стенограф:
Борислава Маева
61,191 знака