---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта


ПРОТОКОЛ № 18

На 24 юни 2015 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

Заседанието бе открито в 14.30 ч. и ръководено от Иван Чолаков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Гости на заседанието:
проф. Николай Денков – зам.-министър на образованието и науката;
доц. Мария Фъртунова – директор Дирекция „Висше образование“, МОН;
проф. д.н. Иван Мирчев – ректор на Югозападен университет „Неофит Рилски“-Благоевград;
Представители на студентски организации Националното представителство на студентските съвети в Република България.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден. Добър ден и на нашите гости. Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-то Народно събрание при следния дневен ред:
1. Проект на решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт“ в структура на Югозападния университет „Неофит Рилски“ - Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“, № 502-03-9, внесен от Министерски съвет на 08.06.2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 502-01-42, внесен от Министерски съвет на 01.06.2015 г.
3. Разни
Имате ли предложения за допълнения или промени по него? Няма. Тогава преминаваме към първа точка. Давам думата на проф. Денков, зам.-министър на образованието и науката.
ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Преобразуването е по предложение на ръководството на висшето училище въз основа на положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) (Решение на Акредитационния съвет Протокол № 19/30.10.2014 г.). Факултетът по „Обществено здраве и спорт“ е открит с Постановление на Министерския съвет № 119/23.05.2009 г. Понастоящем във Факултет „Обществено здраве и спорт“ се извършва обучение по три професионални направления (ПН) - 1.3. Педагогика на обучението по…, професионално направление 3.4. Социални дейности и професионално направление 7.4. Обществено здраве на образователно-квалификационни степени (ОКС) „бакалавър“ и „магистър“ след ОКС „бакалавър“. Проектът предвижда в преобразуваното основно звено да се извършва обучение по специалностите на факултета и по още две специалности от регулираните професии „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ на ОКС „бакалавър“ от ПН 7.5. Здравни грижи. С решение на Акредитационния съвет от 24 юли 2014 г. (Протокол № 55), Националната агенция за оценяване и акредитация дава положителна оценка на проекти за откриване на специалности от регулираните професии „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ на ОКС „бакалавър“ от професионално направление 7.5 Здравни грижи с капацитет от 80 студенти за специалност „Медицинска сестра“ и 60 студенти за специалност „Акушерка“. С решение на Акредитационния съвет от 17 юли 2014 година (Протокол № 27), Националната агенция за оценяване и акредитация дава положителна оценка на проект за откриване на ПН 7.6. Спорт със специалност от нерегулираните професии „Спорт“ на ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ след ОКС „бакалавър“ и с определен капацитет 720 студенти, като 480 студенти за ОКС „бакалавър“ и 240 студенти на ОКС „магистър“ след ОКС „бакалавър“. Към настоящия момент Югозападният университет „Неофит Рилски“ – Благоевград има действаща програмна акредитация за професионалните направления и положително оценени проекти на специалностите от регулираните професии във Факултет „Обществено здраве и спорт“. Висшето училище разполага със съответстваща материално-техническа база и академичен състав. Според регистъра на академичния състав във висшите училища, поддържан от Центъра за информационно осигуряване на образованието към Министерството на образованието и науката, общият брой на преподавателите във Факултет „Обществено здраве и спорт“ e 43 (22 - хабилитирани, 21 - нехабилитирани), като на основен трудов договор са 42 преподаватели.
С преобразуването на Факултет „Обществено здраве и спорт“ в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград ще се създадат възможности за подготовка на високо квалифицирани медицински кадри за системата на здравеопазването в България. По този начин ще се удовлетвори големият недостиг и увеличеното търсене на медицински сестри, като университетът има потенциала да отговори на търсенето на пазара на труда и да подготвя висококвалифицирани медицински кадри. Обучението по професионално направление 7.6 „Спорт“ ще отговори на обществената необходимост от подготовка на треньорски кадри за развитието на спорта в региона и утвърждаването на зимни ски центрове като Банско, Добринище, Осогово, Паничище. Ще бъде подпомогната дейността на спортни центрове и клубове по баскетбол, футбол, хандбал, гимнастика, хокей на трева, плуване, тенис, лека атлетика, ски, биатлон, сноуборд, таекуондо, бейзбол, гимнастически и лекоатлетически школи.
Предвид гореизложеното, предлагам на Народното събрание да одобри и приеме проекта на Решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт“ в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Благодаря. Давам думата на проф. Мирчев.
ПРОФ. ИВАН МИРЧЕВ, РЕКТОР НА ЮЗУ: Благодаря, г-н председател.
Откриването на процедура за акредитиране на професионално направление 7.6. Спорт бе породено от обществената необходимост за подготовка на треньорски кадри в резултат на:
- развитието на спорта в региона и утвърждаването на зимни ски-центрове като Банско, Добринище, Осогово, Паничище, развиващи масов и елитен ски спорт;
- активната дейност на утвърдени води спортни центрове и клубове по баскетбол, футбол, хандбал, гимнастика, хокей на трева, плуване, тенис, лека атлетика, ски, биатлон, сноуборд, таекоуон-до, бейзбол, гимнастически и лекоатлетически школи и други в градовете от региона като Благоевград, Сандански, Петрич, Симитли, Разлог, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Банско, Добринище, Сапарева Баня.
С решение на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация дава положителна оценка на Проекти за откриване на специалности от регулираните професии „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ по образователно-квалификационна степен „Бакалавър“.
Основен и болезнен проблем в страната е рязкото намаляване на броя на медицинските сестри и акушерки. През последните 10 години в страната ни се наблюдава критичен недостиг на тази група специалности, което се отразява на качеството на медицинските услуги и поставя системата по здравеопазване пред сериозна заплаха. През 2012 година в страната работят 30 940 медицински сестри, акушерки, лаборанти, фелдшери, със средна възраст 49 години. От тях пенсионерите са 4094, а тези в пенсионна възраст за 3331. Най-голям е недостигът на медицински сестри.
Приемът на студенти, осъществяван от висшите училища за обучение на лица за придобиване на професионална квалификация в направлението, не може да компенсира брой на специалистите, които по една или друга причина напускат системата.
Югозападният университет има потенциала да отговори на търсенията на пазара на труда и да подготвя висококвалифицирани медицински кадри, като за провеждане на обучението по тези специалности и програми са осигурени съответстващи материално-техническа база и академичен състав.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/:
В България за десет години медицинските сестри са намалели двойно – от 56 000 в момента са около 24 000, а в същото време даваме обучение на европейско, а бих казал и световно равнище. Нашите медици са известни в цял свят, инженерите се търсят. Студентите бягат не заради невъзможността да получат качествено образование в нашите университети. Студентите бягат от начина на живот тук в нашата държава, от това че не функционират институции и най-вече от липсата на перспектива пред тях. Това е основният мотив и за бягството на младите лекари и медицински сестри. Те не знаят кога, как и откъде ще намерят собствени пари, за да получат специалност. Те отиват в една друга култура, в една организирана система в една система на почтеност, на ред, където бъдещето им е ясно. Оказва се, че ние подготвяме кадри за Европа. Колеги, заповядайте за въпроси, мнения, становища!
КИРИЛ КОТЕВ /ГЕРБ/: Благодаря. Аз съм народен представител от този избирателен район и като такъв изразявам пълната си подкрепа за преобразуването на факултета, както и въвеждането на новите специалности „Медицинска сестра“ и „Акушерка“.
Разкриването на тези специалности ще отговори на острата нужда от тези кадри не само в област Благоевград, но и в целия отрасъл здравеопазване.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ /БСП ЛБ/: Изразявам подкрепата си за откриване и осъществяване на обучение на студенти в Югозападния университет по специалностите „Медицинска сестра“ и “Акушерка“. Така ще бъдат удовлетворени недостига и търсенето на тези кадри в национален мащаб, област Благоевград, а покрай тях и района на Самоков.
ПЕТЪР БЕКОВ /ГЕРБ/: Как предвиждате да се приемат чуждестранни студенти? Защото те се обучават в България и след като завършат заминават в чужбина, защото статистиката е, че 50% от тях заминават, тъй като заплащането е много по-добро. Това се отнася не само до чуждестранните студенти, а и до българските граждани. Как ще ги задържите, така че да няма обвинения в дискриминация? По същия начин е и с IT-специалистите, от които 50% също напускат страната.
ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Да, това е проблем. Предвиждаме да има минимален задължителен тригодишен стаж в България и едва след това да имат право да работят в чужбина или да връщат част от парите, вложени в обучението им.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Какви са основанията за акредитиране на професионално направление Спорт, наред с другите ви специалности? През последните години в университетите се откриха множество нови факултети,филиали и специалности, които са нови за тях професионални направления с цел привличане на студенти чрез предлагане на търсени, а не на традиционно развити в съответното висше училище професионални направления. Как ще се реализират треньорските кадрите, които завършвайки започват със заплата 520 лева?
ПРОФ. ИВАН МИРЧЕВ, РЕКТОР НА ЮЗУ: Ще обучаваме треньори по 11 вида спорт, отговарящи на обществената необходимост за развитието на спорта в региона и утвърждаването на зимните ски-центрове като Банско, Добринище, Осогово, Паничище и др., във водещи за страната и развиващи масов и елитен спорт. Освен това, състезателите от отборите на ЮЗУ са едни от най-силните студентски спортни клубове страната, довели до завоюване на множество призови места на общостудентски игри, държавни първенства, балкански, европейски и призови световни и олимпийски първенства.
Ще подготвяме учители по физическо възпитание и спорт и ТМФВ – степен „бакалавър“ и „магистър“, в това число и по извънкласни и извънучилищни форми на спортна дейност по видове спортове. Например: Ивет Лалов следва „Право“ в ЮЗУ, но това не е пречка да бъде магистър-спортен педагог, който да подготвя изявени деца и ученици за високо спортно майсторство, а впоследствие и като треньори.
Университетът като „универсум“ е съвкупност, общност единна система, която не изключва прилагането и обединяването на различни науки.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ /АБВ/: Тезата, че броят на висшите училища в България е твърде голям, просто не е вярна. Ето тук не съм съгласен с вас, проф. Денков. Ако сравняваме населението с броя на университетите в близки на нас по мащаби държави, като Белгия, Чехия или Дания – определено в тях броят на университетите е по-голям. Със съседна Гърция съотношението е почти еднакво. Ние сме почти наравно по показателя за средния брой на висши училища към население с този за ЕС като цяло.
Проблемът не е в броя на университетите, а в деформацията на техните учебно-научни направления, особено в обучението по икономика и по право. От 51 висши училища в момента в 31 от тях се обучават студенти по икономика, а в 9 университета, включително и технически, има факултети по право. Преподавателите по тези направления обаче са почти едни и същи – главно от УНСС и от Софийския университет. За какво качество на обучение може да говорим?
Колеги, други въпроси, мнения, становища? Няма. Преминаваме към гласуване. Да уточня, че водещи комисии са Комисията за образование и Комисията по здравеопазване.
Подлагам на гласуване Решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт“ в структура на Югозападния университет „Неофит Рилски“ - Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“, с предмет на дейност подготовка на специалисти с висше образование по специалности от регулираните професии „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ от професионално направление „Здравни грижи“ и по специалности от професионалните направления „Педагогика на обучението по...“, „Социални дейности“, „Обществено здраве“ и „Спорт“.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Решението е прието.

Благодаря на проф. Мирчев. Преминаваме към втора точка. Давам думата на проф. Денков, за да запознае със законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 502-01-42, внесен от Министерски съвет на 01.06.2015 г.
ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Благодаря.
През последните 25 години в резултат на масовизацията системата на висшето образование се разшири. Студентите в държавните висши училища се увеличиха от близо 90 на около 190 хиляди, а общо във всички висши училища – на 240 хиляди. От 1999 г. размерът на субсидията за висшите училища се определя въз основа на броя на приетите студенти. Масовизацията на приема и системата на финансиране създадоха стимули за предимно екстензивно разрастване. По инициатива на висшите училища се откриха множество нови факултети, филиали и специалности в нови за тях професионални направления с цел привличане на студенти чрез предлагане на търсени, а не на традиционно развити в съответното висше училище професионални направления. Изградена като система предимно от специализирани висши училища, системата на държавните висши училища се превърна в система предимно от университети, като в редица случаи това стана чрез разкриване на обучение в неприсъщи за тях професионални направления.
От днешна гледна точка оценката на академичната дейност и реализацията на завършилите студенти показват, че стратегиите за екстензивно разрастване са били неефективни в преобладаващата си част. Концентрацията на ниски резултати за учебна и научна дейност и за реализация е предимно в професионални направления, които са неприсъщи за съответното висше училище. Съгласно чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО) средствата за издръжка на обучението се определят въз основа на диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, броя на приетите студенти и докторанти и комплексната оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Комплексната оценка е базирана на две концепции за качество в системата на висшето образование – академичната (оценка от акредитацията и показатели за научна дейност) и пазарната концепция, измерена чрез реализация на завършилите студенти и връзката с пазара на труда. За 2015 г. делът на субсидията, определена въз основа на комплексната оценка по чл. 91, ал. 2, т. 3 от ЗВО и в съответствие с Постановление № 121 на Министерския съвет от 2012 г. за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, е 12,8 на сто от субсидията за издръжка на обучението. За да се стимулират държавните висши училища да повишат качеството на обучението, този дял следва значително да се увеличи. За тази цел в Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014–2020 г. са предвидени последователни мерки за диференциране на финансирането според резултатите и за прекратяване приема на студенти при ниски резултати:
– значително диференциране на финансирането според качеството на образованието и реализацията на завършилите;
– усъвършенстване на системата за прием във висшите училища съобразно резултатите от оценяването на професионалните направления;
– прекратяване утвърждаването на прием за професионалните направления с най-ниски резултати;
– диференциране на субсидията за научна дейност за висшите училища въз основа на обективни показатели за научните резултати;
– спиране на субсидията за научна дейност на висшите училища със слаби научни резултати;
– диференциране и при определяне на възнагражденията в самото висше училище;
– диференциране на начина на предоставяне и размера на студентските стипендии.
В Плана за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014–2020 г. е предвидено делът от средствата за издръжка на обучението, които се получават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, да нарасне на 40 на сто през 2017 г. и на 60 на сто през 2020 г. В програмната декларация на правителството е поет ангажимент за поетапно обвързване на минимум 50 на сто от субсидията за обучение с качеството на образованието до края на мандата през 2018 г. Отново в съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014–2020 г. със законопроекта се въвеждат приоритетни професионални направления и защитени специалности. Целевото финансиране на тези стратегически направления и защитени специалности е важно в национален план.
Акредитираните по предложение на висшите училища нови за тях професионални направления и специалности често са неефективни и дублират подобни и съществуващи от десетилетия в други висши училища, без да е налице недостиг на пазара на труда. В определени случаи се стига до пренасищане на кадри в едни направления и професии за сметка на недостиг в други. Политиката на държавата следва да бъде насочена към ограничаване разрастването на неефективните професионални направления и специалности и към стимулиране на висше образование, което да отговори на изискванията на потребностите на реалната икономика и пазара на труда. В същото време държавата е длъжна да защити определени професии, към които интересът на потребителите е ограничен, но са важни за икономическия и социалния живот на страната.
На следващо място, със законопроекта се предвижда предоставяне на възможност държавните висши училища да провеждат обучение срещу заплащане при определени условия и по ред, извън финансирания от държавата прием и в рамките на определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 от ЗВО капацитет на съответното професионално направление или капацитет на специалността от регулираните професии. Във връзка с това в законопроекта се предвижда регулиране на максималния размер на таксите за платено обучение по чл. 21, ал. 2 от ЗВО, като той не може да бъде по-висок от 170 на сто от съответните диференцирани нормативи, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1 от ЗВО. Платеното обучение се установява, за да се удовлетворят желанията на кандидат-студенти и кандидат-докторанти, които имат финансови възможности и интерес за обучение по специалности от професионални направления, за които към даден момент държавата не осигурява финансов ресурс.
Взети са предвид получените бележки и предложения от страна на Министерството на финансите и на Министерския съвет при съгласувателната процедура. Във връзка с това са направени някои изменения по отношение на утвърждаването от Министерския съвет на прием за обучение на студенти и докторанти срещу заплащане в държавните висши училища. Регламентирана е възможността за утвърждаване на прием в новооткрити за висшето училище професионални направления и специалности от регулираните професии, за които няма данни за реализацията на завършилите студенти. Уреден е начинът на финансиране на кандидат-студентите по реда на чл. 68, ал. 5 и 6 от Закона за висшето образование.
Изменението в чл. 77, ал. 3 от Закона за висшето образование предвижда при провеждането на институционалната акредитация на висшите училища и при оценяването на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичния състав да може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище вместо съществуващата досега възможност да участва в акредитацията на две висши училища.Изменението има за цел оптимизиране на академичната среда във всяко висше училище, както и стимулиране изграждането на ново поколение преподаватели, учени и изследователи, мотивирани от възможността за научно и професионално израстване.
Със законопроекта става възможно определянето на държавни висши училища с характеристика на изследователски. Така се осъществява съответствие със заложените цели в Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г.
Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба и предложените промени не са необходими допълнителни финансови средства. Напротив, чрез предлаганите промени ще се ограничи финансирането на определени професионални направления, в които висшето училище не успява да се конкурира успешно с останалите. Това ще го мотивира да фокусира усилията си главно в направленията, в които обучението е с достатъчно високо качество и с добра реализация на студентите. Така по естествен начин ще се укрепят професионалните направления, подготвящи най-добрите специалисти. Като резултат от промяната в чл. 77 от Закона за висшето образование се очаква засилване на конкуренцията между висшите училища, повишаване качеството на обучението и на научните изследвания, в т.ч. утвърждаването на институциите за висше образование като научни центрове.
Предложените изменения и допълнения създават предпоставки за постигане на основни стратегически цели заложени в „Националната стратегия за младежта 2014-2020“, касаещи насърчаване на икономическата активност и кариерно развитие на младите хора:
- улесняване на прехода от образование към заетост;
- подобряване на качеството на висшето образование в съответствие с потребностите на пазара на труда чрез засилване на ефективността на връзките между образователни институции и бизнеса за улесняване на прехода от образование към заетост;
- насърчаване на изследователския интерес на студентите чрез участиев в различни проекти;
- увеличаване на младите хора със завършено висше образование на 36%.
Предвиждаме делът от средствата за издръжка на обучението, които се получават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучение и съответствието му с потребностите на пазара на труда да нарасне на 40 на сто през 2017 г. и на 60 на сто през 2020 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Колеги, заповядайте за въпроси, мнения, становища.
ПЕТЪР БЕКОВ /ГЕРБ/: Подкрепям предложените промени, но искам да уточните и обосновете нарастването на относителният дял на средствата за издръжка на обучението, които се получават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучение и съответствието му с потребности на пазара на труда. Предвиждате до 2017 г. да достигне не по-малко от 40%. Оправдана ли е подобна масовизация на висшето образование и съответното влагане на финансов ресурс?
ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Бързото увеличаване на дела на хората, които завършват висше образование, е световна тенденция. Понастоящем около 1.4 млн. българи имат дипломи за завършено висше образование, а броят на студентите е вече почти 300 000 души. През 2020 г. 36 на сто от младите хора на възраст между 30 и 35 години ще бъдат висшисти, съгласно декларираните от България цели в рамките на инициираната от Европейската комисия стратегия „Европа 2020“. Основна цел на предлаганите реформи е мотивиране на цялата система за ориентиране на фокуса към реализацията на студентите. Обвързвайки финансирането с реализацията на студентите, включително и с потребностите на пазара на труда. Целта е как най-добре нашите студенти да се реализират след завършването си, защото завършилите висше образование се реализират много по-добре на пазара на труда в сравнение с тези със средно образование. Чрез тези реформи предвиждаме и намаляване на младежката безработица до 60% през 2020 г.
В тази връзка ще подпомагаме създаването на центровете за кариерно развитие на училищата за по-успешната реализация на завършващите, ще модернизираме професионалните гимназии, стажуването и практиките в реална работна среда, както в средното, така и във висшето образование.Предвиждаме и стипендии за приоритетните направления.
ДИМИТЪР ПАНЧЕВ, ОБЛАСТЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ „МЛАДЕЖКИ ГЛАС“: Подкрепяме предложените промени. Бих искал да внесете яснота за субсидирането обвързано с качеството на образованието и качеството на студентите и получаването на целеви субсидии от студентите.
ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Това, което сме предвидили в момента, тези специалности, които са атрактивни, те да могат да обучават в платено обучение, но това, разбира се, ще зависи от интереса към тях. Ако има желаещи, тогава те ще могат да продължат, като сме сложили една горна граница на таксите, които може да искат от студентите. 170% от това, което е предвидено като държавна субсидия от страна на държавата, с други думи със 70% отгоре над това, което държавата дава за това обучение в субсидираните специалности.
Освен това, няма намаляване на средствата за висше образование, както некоректно беше отразено в някои медии. Напротив, има финансиране и по много европейски програми, от които за съжаление се възползват чуждестранни студенти. Така че апелираме към нашите да търсят други нови възможности – например по ОП „Интелигентен растеж“.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Специално искам да отбележа, че с проф. Лилков организирахме нарочна дискусия с студентския спорт и ще настояваме за промени в Закона за висшето образование, които да регламентират университетския спорт. Други въпроси? Няма.Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 502-01-42, внесен от Министерски съвет на 01.06.2015 г.
За – 10;
Против – Няма;
Въздържали се – 3.
Решението е прието.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Има ли нещо по точка „Разни“? Няма. Благодаря на всички. Закривам заседанието.
Закрито в 15.40 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ЧОЛАКОВ

Стенограф:

Борислава Маева
26,943 знака