---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта

ПРОТОКОЛ № 19

На 01 юли 2015 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

Заседанието бе открито в 14.30 ч. и ръководено от Иван Чолаков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Гости на заседанието:
Красен Кралев – министър на младежта и спорта;
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден. Добър ден и на нашите гости. Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-то Народно събрание. Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 554-01-97, внесен от Димитър Шишков и група народни представители на 21.05.2015 г.
2. Изслушване по актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към министъра на младежта и спорта, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни
Имате ли предложения за допълнения или промени по него? Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 554-01-97, внесен от Димитър Шишков и група народни представители на 21.05.2015 г.
Заповядайте, доц. Шишков, да представите законопроекта като вносител.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Благодаря, г-н председател. Уважаеми колеги, мотивите да предложа това изменение са следните:
Настоящите промени целят регламентиране собствеността на спортните бази и съоръженията към спортните училища, независимо от това дали са общински или държавни. До този момент всички бази и съоръжения са на общинско разпореждане, въпреки че държавните спортни училища са на разпореждане на Министерство на младежта и спорта и на Министерство на образованието. Това смесено разпореждане на собственост води до незаинтересованост на общините в поддържане на спортната база на държавните училища. Неосигуряването и неподдържането на спортните бази и съоръжения, съответно не могат да осигурят учебно-тренировъчния процес, което противоречи на чл. 24 от Закона за младежта и спорта, който гласи - „Училищата изграждат, поддържат и развиват необходимите подходящи съоръжения и оборудване за практикуване на физически дейности и спорт и осигуряват условия за тяхното пълноценно използване в рамките на задължителната програма и извънкласните и извънучилищни занимания с физическо възпитание и спорт.“
Това в никакъв случай не отговаря на това, което е написано в становището на Министерство на младежта и спорта, че: учениците от спортните училища осъществяват учебно-тренировъчния процес, като ползват спортни бази, осигурени от спортния клуб“. Не спортните клубове осигуряват базите, а самите училища, според това дали училището е общинско или държавно.
Такъв пример е спортното училище в Пловдив, което е седмото по големина в Европа, в което незаинтересоваността на общината доведе до това, че трета поредна година децата не успяват да осъществяват своята тренировъчна дейност, това за което са се записали в спортно училище. Защото не става въпрос за езикова или професионална гимназия, а за спортно училище, а всички в тази зала знаем, че основната дейност се извършва в тези зали.
Достигна се до там, че от преди година няма вода, парно и няма как да се осъществява тренировъчния процес. Всичко това произтича от това, че няма кой да отговаря за тези съоръжения. Тук не става въпрос за самото финансиране. Става въпрос, че не се знае кой е собственикът на тези спортни зали и съоръжения. Провали се трета година в спортното училище в Пловдив, аз съм сигурен, че и в останалите държавни училища. Така че с тази промяна единственото нещо, което се цели е да се знае кой отговаря за тези зали и спортни съоръжения. Прехвърлянето на топката към спортните клубове доведе до там, че близки до общините или до други места, правят така че стопанисването на сградите и съоръженията се предоставят на клубове, които са по-близки до общината. Тук не става въпрос за „връзкарство“ или кой е по-силен политически, става въпрос за постигането на високи спортни резултати. Давам вариант, с който държавата действително да отговаря и да дава решението кой да стопанисва тези зали.
Спортните клубове, всички до един са към регистрирани във федерациите, а федерациите са подчинени на Министерство на младежта и спорта, така че аз не виждам нещо страшно лошо или да има финансови пречки (тъй като средствата постъпват целево за всеки един ученик) - не виждам нищо лошо в това спортните клубове, както досега да участват в стопанисването и ползването на залите, но този път да се знае, че специално за спортните училища, които са на държавно подчинение те ще си отговарят пред министъра, съответно и пред федерациите (както е досега).
Не може до 16-17 часа да има занятия на децата от спортното училище (7-8 клас), в 17.30 да влезнат самотрениращи се разни герои и след това залата да не се почиства, тъй като самият клуб, който е наел залата не носи отговорност пред абсолютно никой.
Моето предложение е много просто – държавните училища да си отговарят за самите съоръжения, за да могат да се изпълняват тренировъчната и образователната дейност в спортните училища, а общинските училища да си отговарят за общинската си собственост. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря, доц. Шишков. Колеги, имате думата. Аз ще се изкажа.
Слушайки доц. Шишков ще обърна внимание на няколко неща. Предложението е много добро относно това, че някой трябва да се грижи за спортната база и тя не бъде безстопанствена. Само че това предложение противоречи на доста закони, започвайки със Закона за държавната собственост, за общинска собственост, минавайки през Закона за физическото възпитание и спорта.
Първо, да не се прави разлика между общински и държавни училища. И това е нещо, за което в предишния Парламент дълго убеждавах г-жа Георгиева. Това са училища, които произвеждат спортисти на България. На спортните екипи не пише дали спортистът е от общинско или държавно спортно училище. Това е националният състезател на България. За да убедя г-жа Георгиева в това и дадох пример от последната Олимпиада, от която имахме два медала – единият беше завършил държавно спортно училище, а другият общинско спортно училище. Едва тогава тя се съгласи.
Второ, финансирането. Ако трябва да бъда искрен – то е държавно и то два пъти. Само че едните пари минават през Министерство на младежта и спорта, а другите през общините, но тези пари са държавни. Така че не е хубаво да се прави някакъв паралел. И двата вида училища произвеждат спортисти на Република България.
Трето, спортните бази. Има няколко вида бази – общински, държавни, ведомствени, частни и т.н. Спортните училища правят спортисти, но те ги изграждат през спортните клубове. Спортните клубове са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като самостоятелни, те извършват една самостоятелна дейност – те са независими спортни организации. Как става ползването на базите? Ако е общинска, а 99% от базите на училищата е такава – там ползването се осъществява чрез договор с общината. Тя отдава за ползване и стопанисване на спортните клубове базата и вече те се грижат за тях. Всякакви детайли се уточняват в този договор. Например, в Ямбол общината поема издръжката и поддръжката на спортно-материалната база. Нормално е, защото на тази спортна база тренират децата на тази община, на тази област и е нормално тя да я издържа, защото по начина на финансиране на клубовете те нямат възможност да инвестират в поддръжка на базите. В момента те се чудят как да работят, защото икономическото състояние на страната е много тежко.
Така че идеята на г-н Шишков е много добра, само че много трудно клубовете могат да поемат издръжката и поддръжката на спортните бази и съоръженията, а да не говорим за държавата. Разписано е – 70 млн. лв. бюджет, който ще запазим тази година и се надяваме, ако догодина има възможност да го увеличим. Но финансирането на спортните училища се прави по единен държавен стандарт, в който влиза издръжката на един ученик, но не и за база. От тази издръжка няма средства за поддръжка на спортна база. Там влизат средства за екипировка, спортно-техническа, учебна дейност и т.н. за един ученик. Така че те не могат да отделят от тези средства. Но бихме могли да помислим за едно ново законодателство, в което да се регламентира на какъв принцип да се ползват от спортните училище държавните обекти. В общи линии това е, за което исках да взема отношение.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Разбира се, искам да отговоря. С вас много пъти сме коментирали тази тема и мислим по един и същи начин.
Първо, аз в никакъв случай не правя разлика между общинско и държавно училище. Такава теза не съществува като мотив. Напротив, за мен децата са абсолютно равни и в едното и в другото училище.
Второ, в момента, общината, която е сключила договор с някой от клубовете, които коментирахме и те не могат да финансират и да поддържат самата материална база, общината не може да наруши договора, защото този договор е за определен период от време. И първото нещо, което ще направи този спортен клуб е да осъди общината, защото нарушава договора.
В клубовете има прекалено много личностни отношения и Вие много добре го знаете, защото всички ние тук сме били спортисти по някакъв начин. Ще Ви дам пример: преди края на тази учебна година, спортен клуб, с който общината има договор и този клуб има само 4 деца в спортно училище, заключва залата, в която се извършват тренировките, на друг клуб, който има 20 деца в спортно училище. Първият клуб има договор за още една голяма зала и въпреки всичко общината не смее да наруши този договор. Къде е тук вече федерацията? Обръщам се към съответната федерация. Какво правите? Нищо не можем да направим! Тук отговоря общината - това е държавно училище. В никакъв случай тук не коментирам финансирането и не говоря за финансирането. Парите са държавни – те отиват целево за всеки един ученик. Тук става въпрос за нещо друго. Когато клубът в едно държавно спортно училище наруши договора, който е сключил, за да ползва базата или съоръжението, да носи пряка отговорност и към федерацията, и към държавата. Общината да си гледа точно тези договорите, които тя е сключила. В това размито положение в момента, държавата няма абсолютно никакъв ангажимент към държавните спортни училища. Това е проблемът. Не говоря за финансовия проблем. Говоря единствено за контрола върху тези съоръжения и спортни зали. Това „прехвърляне на топката“ води до този спор и финансирането в никакъв случай не се нарушава. То остава абсолютно същия, както е до този момент в закона. Аз разбирам, че нямаме пари, но много често спортни клубове, които нямат нищо общо със спорта се облагодетелстват и просто гледат да придърпат някоя зала, за да продават кафе. И такива клубове няма как да бъдат изгонени от общината, именно заради този договор. Веднага Ви давам пример: кметът Тотев не желае вече повече от половин година да изгони няколко клуба. Това бе потвърдено и от зам.-кмета – Зехтински, който каза: „Ние не сме изгонили тези хора, въпреки че те заключават залата, въпреки че има разпореждане на общината това да не се случва, но тези клубове се разпореждат в тази зала и ние не можем да ги изгоним.“
Аз смятам, че ако това е подчинено на държавата и съответната федерация се намеси, а когато се наложи и Вие, г-н министър, това може да се канализира със същите средства. Просто тази злоупотреба, която се извършва в момента няма как да бъде спряна, когато не се знае кой отговаря за тези бази. За нищо друго не става въпрос. И аз много добре зная и подкрепям законопроекта, който се пише. Но, ако ние провалим още една година в едно голямо училище, каквото е това в Пловдив, тогава за какви високи спортни резултати говорим. Тези деца страдат. И аз смятам, че ние нямаме правото да отлагаме решаването на този проблем с работни групи, обсъждания и т.н. Можем още сега да контролираме много бързо този процес със самите федерации, които са на подчинение на министерството. Аз съм разговарял с федерацията по джудо, които казват, че не могат да намесят, защото залите и съоръженията са общинска собственост. Благодаря.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Искам да взема отношение и да направя коментар, тъй като имаше няколко препратки към министерството.
В случая ми се струва, че отиваме от един частен случай към генерализиране на проблема за ползване на дадена база. При всички случаи говорим за това, че децата се приемат в спортните училища по предложение на клубовете, т.е. клубовете са длъжни да осигурят условия за тренировки на тези деца. Ако няма кой да организира тази дейност в училищата, то тогава тя е безсмислена.
Второ, може да има такива промени, но държавата не може да стане собственик на всички спортни съоръжения, в които тренират децата от спортните училища. Давам един пример: за децата, които тренират леката атлетика, държавата не може да взе стадиона. Очевидно има пропуск в законодателството, което е регламентирало при какви правила могат да се ползват спортните бази. За това става дума, защото без значение дали тя е общинска или държавна, би трябвало да са създадени ясни и определени условия и изисквания.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря, г-н министър. Имаме становище и на Националното сдружение на общините в България, което много ясно подсказва, това което се твърди и от някои, че общините опитват да се освободят от тези бази, от тяхното участие в издръжката и поддръжката им. Но тя е общинска. А в Закона за физическото възпитание и спорта пише: държавата и общините могат да отдават безвъзмездно, безвъзмездно спортните си бази. Става дума обаче, че някой трябва да сложи ред. И естествено, че аз като собственик на моята къща си нося отговорност за нея. Това, че някой не може да си сложи ред в къщата – това си е негов проблем. Ние не можем да уеднаквим всички клубове. Тук става дума за отношение на самия ръководител и собственик на спортно-материалната база.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, г-н председател. Г-н Шишков, аз напълно се солидаризирам с мотивите Ви. Наистина държавата трябва да намери начин да се грижи за спортните бази на училищата по по-подходящ начин, защото наистина сме свидетели на западане на голяма част от тях. А спортът е от национално значение, а спортните училища, както и музикалните са с по-специален статут. Първо, те не са толкова многобройни на територията на страната и второ, те имат специално отношение към развитието на държавата.
Това което ме притеснява във вашите предложения е, че аз не мисля, че те поправят този недостатък на законовата уредба, защото: в чл. 23 ал. 4, когато направим тази редакция ще се получи следното: „общинските спортни училища и спортни зали и съоръжения към тях се финансират“ - и до тук ще спра.
В Комисията по образованието приемаме новия закон за училищното и предучилищното образование и в тази връзка съм искал статистика от министър Танев. В България има много училища от средното образованието, които са с под 100 ученика. Мисля, че са над 500 училища. Това са училища, които по принцип в момента страдат от недофинансиране, поради ниския брой ученици. А системата на финансиране е единен разходен стандарт и не съм сигурен, че когато направим тази поправка и прехвърлим финансирането към общините – не всички общини ще могат да се справят, защото това са още задължения към тях, да се грижат допълнително и за спортните бази. Значи, държавата е за държавните, но точно в ал. 4 пише: „общинските спортни училища се финансират от общинските бюджети“. Но когато сложим “и спортни зали и съоръжения“, ние ще натоварим общините с още тежести.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): И сега е така.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Не е така записано в закона.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Аз не говоря за финансирането.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Пише - „общинските спортни училища се финансират“, а с вашето предложение ще поправка ще стане - „общинските спортни училища и спортните зали и съоръжения към тях се финансират от общинският бюджет“, което ще затрудни общините.
Според мен трябва да се търси решение на този проблем, но по-скоро трябва да се търси в посока на това държавата да се грижи за тези бази, защото парите, които влизат в общините за училищата стигат само за нуждите на учениците в училището и за нищо повече. Според статистиката, с която Ви запознах преди малко – в определените случаи даже и за това не стигат. Според мен тези промени не решават основният проблем, който Вие изложихте в мотивите си. Трябва да търсим друг начин. Защото, както каза и колегата Чолаков, по принцип, когато общините са добронамерени към съответното съоръжение те имат възможност по Закона за държавната собственост и по Закона за общинската собственост да прехвърлят собствеността върху спортните бази на държавата, за да може тя да се грижи за нея. Така че проблемът наистина е голям, но аз не съм сигурен, че точно с тези промени в Закона за физическото възпитание и спорта ще се разреши. А в случая, когато прехвърлим допълнителни отговорности на общините, аз лично имам опасения, че ще се задълбочи. Благодаря.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Искам да направя едно разяснение, защото ми се струва, че има едно неразбиране на проблемът. Без значение дали училището е държавно или общинско, учениците използват различни бази. Например – училищата от държавните училища в зависимост от спорта, който практикуват, в зависимост от клубовете те могат да ползват и общинска или държавна база, тоест ключът е към клубовете, а не към формата на собственост на училището – дали е общинска или държавна.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Но с тези поправки фактически, ако е общинска отива директно към общинския бюджет.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Няма как да вземеш по друг начин базата.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Без значение е дали училищата са общински или държавни. Клубовете са самостоятелна форма. Учениците от спортните училища са състезатели на спортните клубове, а не на самостоятелна подготовка, така че те са на спортните клубове и спортните клубове сключват договорите с общината или с държавата. Спортните клубове, а не училищата, защото тези ученици са част от спортните клубове. Само една част. Те не представляват 100% ученици от спортно училище, а те са само една част от спортистите. Прав сте, че това предложение на този етап няма как да помогне.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Едно доуточнение. Аз наистина разбирам тези неща, които казвате. Друго се опитвам да обясня. Така предложен текста той ще прехвърли цялата тежест на общинския бюджет.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Не е така.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): В момента чета сега действащия закон и гледам предложените поправки и казвам как ще стане – „общинските спортни училища и спортни зали и съоръжения към тях се финансират от общинския бюджет“. Така ще стане текста. По този начин отговорността изцяло се прехвърля на общинския бюджет.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): И в момента няма изцяло финансиране на нито една от спортните зали – то е комбинирано финансиране заедно със спортния клуб. Второ, това че финансирането трябва да бъде изцяло държавно аз не го приемам. Напротив, и по новите промени, които се предвиждат в проектозакона за физическото възпитание и спорта се предвижда съфинансиране от много места. Нито един в момента, както е в случая – нито държавата, нито общината могат да си позволят сами, поотделно да отделят такива средства. Ние няма откъде да ги вземем.
Много добър друг въпрос излезе тук – с кого сключваме договор? С общината! Защото всичко е общинска собственост, в момента. Това е, което искам да променим. Значи, ако е държавно училището – клубът сключва договор с държавата по същите условия, които са в момента и по тази нормативна, която е в момента, но отговорникът вече е съвсем друг, а общината си носи отговорността тогава когато е общинско училище. Тук не ги разделяме кой е по-добър състезател. Парите са абсолютно едни и същи. Говоря единствено и само за контрол. Не да се „прехвърля топката“. Общината разполага с база – тя има пет зали и тези пет зали ги е дала на пет или десет клуба, защото тя трябва да осигури на всички ученици съответните часове за тренировъчна дейност. Но! Почти винаги се сключва договор с един клуб, който по разпореждане на общината преотстъпва след това определени часове, в които друг клуб трябва да ги ползва. А всички тези клубове са регистрирани във федерациите и съответно получават пари и от спортния тотализатори и т.н. Често обаче се случа този проблем – клубове, които не са добросъвестни и са сключили договор с общината да ползват тази зала или зали, няма как да бъдат елиминирани или просто отстранени и съответно стопанисването да се даде на клуб или клубове, които са доброжелателни и благоразположени. Това нещо, между другото, не е частен случай. Този вариант, който съм го наблюдавал. Спортното училище в Пловдив, например, е много прост. Чрез политическа връзка, донякъде, с европейски пари се прави зала за баскетбол. Но там, където я няма политическата подкрепа няма как да се случи нещо добро и за останалите спортове. В края на краищата в България няма един спорт. И ако искаме да имаме добри резултати трябва да знаем кой отговаря, кой контролира тези училища и съответните съоръжения. Но пак повтарям – няма как да се случи нещо, когато не знаем кой го контролира. А и все пак не говорим за езикова гимназия, говорим за спортно училище. И в момента общината си разполага с базите, със залите, съоръженията и т.н. Ние можем да променим финансирането (и това е заложено в бъдещия проект на закона), доколкото знам. В смисъл, че може да има финансиране не само от едно място, а от меценатството, от организации на фенове и др. Така цялото общество ще влезе активно, за да разбере, че спортът е нещо важно.
Това, което в момента не може да се разбере е, че никой не знае кой за какво отговаря. Аз, ако съм шеф на федерация, независимо от вида спорт, не бих търпял клуб, който няма състезатели или пък няма нито един медал от Републиканско или дори от общинско първенство. Примерно го казвам. Но този клуб стопанисва залата или пък терена, или пък съоръжението, затова защото, примерно, той е сключил договор за пет или десет години. А какво става с клубовете, които не стопанисват спортни съоръжения?
Затова - общината да си отговаря за общинските съоръжения, а държавата за държавните съоръжения. Само контрол!
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Г-н Шишков, разбирам Ви, но Вие предлагате за промяна управление на собственост, а в момента говорите за контрол. Те са различни неща. Какво пречи на една общината да си контролира правилното ползване на самия обект? Какво ѝ пречи? Защо трябва да го контролира държавния орган в лицето на Министерство на младежта и спорта?
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Само за държавните училища.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Ама и държавните училища нямат тяхна собственост, те ползват чужда собственост. Освен, ако желаят да им се предостави. И тогава, съгласно закона те имат право да получат безвъзмездно от общината да ползват „Х“ собственост. Само че защо тогава трябва да се контролира от държавата правилно или неправилно я ползва? Вие сте прав, разбирам какво имате предвид и много пъти сме разговаряли, че ситуацията наистина е тежка. Да, много е важен контролът. Само че той не е обект на това предложение, което внасяте за обсъждане. А без контрол аз съм убеден, че трудно би се получило, би се стигнало до един добър резултат. И за това сме разговаряли и с министър Кралев.
Колеги, други мнения? След като няма да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 554-01-97, внесен от доц. Димитър Шишков и група народни представители на 21.05.2015 г., моля да гласува.
За – 2;
Против – няма;
Въздържали се – 12.

ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Преминаваме към втора точка от дневния ред - Изслушване по актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към министъра на младежта и спорта, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ще Ви припомня чл. 27.
Въпросите следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
Всеки член има право общо на два въпроса има право на по два актуални устни въпроса.
Редът за задаване на актуалните устни въпроси се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група.
Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът - на дуплика, също до 2 минути.
Аз ще започна като народен представител от най-голямата парламентарна група.
Министър Кралев, току-що завършиха първите европейски игри в Баку. Вие присъствахте там, бяхте зрител на доста от спортните мероприятия – бихте ли ни дали първо, становище за тези игри и второ, като представяне на българските спортисти и накрая вашата оценка на първо четене, защото е рано за по-богат анализ? Благодаря.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Аз, разбира се, мога да направя съвсем брифиращ, кратък анализ на представянето ни в първите европейски игри, разбира се, ние ще поискаме от всички федерации, които са участвали, чиито спортисти са участвали на тези игри пълен и всеобхватен анализ за представянето и едва тогава вече можем да излезем с по-подробен доклад.
На игрите в Баку са участвали 6000 състезатели от 50 страни. Игрите се провеждат за първи път, в програмата са включени разнородни спортове и дисциплини по олимпийски и олимпийски спортове. На спортистите и зрителите беше предоставен най-модерната спортна база. Европейските игри се проведоха при спокойна атмосфера и отлична организация.
Русия спечели най-много медали – общо 164 и зае първо място в класирането по медали. Следващите места заеха Германия и Азербейджан, със съответно 66 и 56 медала.
България се нарежда на 22-23 място. Брой спечелени медали – 10 място, от които един златен, 4 сребърни и 5 бронзови, като Габриела и Стефани Стоеви спечелиха златни медали по бадминтон, четири сребърни медала - националите по волейбол (мъже), Калина Стефанова (самбо), Елица Янкова (борба) и Антоанета Бонева (спортна стрелба). С бронзови медали останаха петима български спортисти - Даниел Александров (борба), Евелина Николова (борба), Тайбе Юсеин (борба), Петя Неделчева (бадминтон) и Магдалена Върбанова (самбо).
Според квалификационните изисквания 127 български спортисти покриха квоти по 22 вида спорт, като най-много са представителите в борбата – 24, в бокса – 12, волейбол – 28. В бойните спортове са 7, които са със статут на европейско първенство за юноши.
От представянето ни в Баку не бива да изпадаме в излишна еуфория, нито да правим трагедии. Това са все пак едни експериментални игри, в които трябваше да си „сверим часовниците“. Истината е, че в много от спортовете конкуренцията не беше особено сериозна. Много от федерациите дадоха шанс на младите си състезатели. Наблюдава се тенденцията, че все повече жени печелят медали – 8 срещу 2 за мъжете.
При отделните спортове – сребърният медал във волейбола го оценяваме, разбира се, като безспорен успех, който доказва, че този спорт има потенциал и може да подготвяме два отбора, които да играят по едно и също време на много високо ниво. Да не забравяме, че на финала отборът на Германия беше единственият, който игра в Азербайджан с титулярите си и отказа участие в Световната лига. Основен приоритет за волейбола през тази година е участие в Световната лига, в момента и Европейското първенство, на което сме домакини заедно с Италия, които ще се проведат през месец октомври.
По бадминтон сестрите Габриела и Стефани Стоеви спечелиха златни медали, което е безспорен успех за нашите млади състезателки, но все пак да не забравяме, че те са на 14 място в световната ранг-листа и № 3 от европейските двойки след датчанки и холандки. В Баку не присъстваха водещи страни в този спорт, като Индонезия, Япония и Корея и българските бяха поставени под № 1 в схемата, така че съвсем естествено очакванията бяха те да спечелят първото място, но не бива да ги натоварваме с прекалено големи очаквания за представяне на Олимпиадата в Рио де Жанейро догодина. Специално за олимпийските игри, в този спорт можем да очакваме квоти от сестрите Стоеви и Петя Неделчева и при добро стечение на обстоятелствата – 1-2 квоти при мъжете.
В стрелбата имаме сребърен медал на Антоанета Бонева. Тук е интересното да се отбележи, че състезанията бяха изключително силни и затова успехът на Антоанета е безспорен. За Олимпиадата в Рио имаме вече три олимпийски квоти – на Антоанета Бонева, Антон Русев и Самуил Гонков. Очакваме до края на годината квота да вземе и Мария Гроздева, така че също имаме сериозни очаквания за олимпийски отличия през следващата година.
Оценката за представянето на борците не е еднозначна, въпреки че медалите четирите медала на Елица Янкова, Евелина Николова, Тайбе Юсеин и Даниел Александров – те трябва да се представят по-добре. Състезанието е със статут на европейско първенство, но от други подобни състезания сме се връщали с по осем медала, а в момента имаме четири. Радващото е, че момичетата са много млади – едната е на 20 другите на 22-24 години, съответно има много изключително голяма перспектива и много сериозни надежди със силно представяне и на световното първенство и в Лас Вегас, което ще бъде през месец септември и на Олимпийските игри. Важно е да отбележим, че подготовката на нашите състезатели е насочена основно за световното първенство през месец септември в Лас Вегас, защото на него ще се спечелят олимпийски квоти. По тази причина някои от най-добрите ни състезатели, като световните шампиони Иво Ангелов, Елис Гури, Михаил Ганев и Христо Маринов не заминаха за Баку, така че при мъжете не можем да кажем, че имаме 100% за представянето ни в Баку. Ние имаме хиляди причини за това. Реалното състояние на българските борци ще проличи на предстоящото световно първенство през месец септември.
В кои спортове останахме без медали, но имаме голям потенциал за добро представяне на Олимпийските игри през следващата година.
Игрите в Баку не бяха сред приоритетните състезания за БФБокс през този сезон. Доказателство за това е, че в тях не взеха участие двама от най-добрите състезатели - Тервел Пулев и Александър Александров. Българите се готвят целенасочено за европейското първенство в Самоков през август, което дава квоти за световното в Доха на 8 октомври, което пък дава квоти за Олимпийските игри в Рио. Просто подготовката им беше изцяло насочена към тези две състезания.
Разбира се, че имаше некоректно отношение към световната шампионка Станимира Петрова и Даниел Асенов, които бяха потенциални медалисти, които бяха порязани жестоко от съдиите на четвъртфинала, защото имаха малшанс да се изправят срещу представители на домакините.
Другата оценка е, че съдиите категорично, там където имаше субективен момент в съдийството, безспорно бяха в полза на домакините – демонстрация на реверанс към инвестираните от Азербайджан средства в спорта, което не направи добро впечатление.
Художествената гимнастика е другият български спорт, с който са свързани надеждите ни за отборно представяне на всички по-големи форуми. Българският ансамбъл, който е актуалният световен шампион в многобоя и имаше отлични резултати в Световните купи, допусна грешки и остана извън медалите. Турнирът в Баку обаче не беше сред приоритетите за този сезон за нашия ансамбъл, който от 3 до 14 септември ще защитава световната си титла в Щутгарт.
Преди това ни предстоят и три световни купи през август. След неубедителното представяне в Баку президентът на федерацията Илиана Раева реагира моментално и направи промени в подготовката на състезателките, които вярвам, че те ще дадат резултат.
В кану-каяка също имаме много силно представяне. Състезанията бяха много силни, в тях участваха най-добрите европейски състезатели, но имахме малшанс. Радослав Кирчев завърши четвърти, като се размина със стотни от секундата и завърши с по-малко от четири десети от бронза. От него също имаме добри надежди за силно представяне на Олимпиадата в Рио.
С оглед на състезанията, които се провеждат през тази година, като разбира се, има шанс тази тенденция да бъде променена, защото предстоят много европейски и световни първенства до края на годината, които ще ни бъдат изключителен коректив, но към настоящия момент можем да правим анализ в кои спортове имаме потенциал за успехи на Олимпиадата в Рио. Анализът ни е, че можем да се надяваме на медали в художествената гимнастика, борбата, волейбола, кану-каяк, спортната стрелба и бокса.
В леката атлетика, която не бе представена в Баку, имаме един много силен резултат на Габриела Петрова в тройния скок, който е един от най-добрите резултати в света за сезона. Тя е млада състезателка, вице-европейски шампион, което също има огромен шанс за финал през следващата година. Атлетиката ни не бе представена в Баку, тъй като по същото време имаха отборен шампионат в първа и втора лига, а през месец август предстои световно първенство.
Знаете какво е положението за отборът по вдигане на тежести. Бихме могли да разчитаме на олимпийски квоти и медали, ако има преразглеждане на решението за наказание на спортистите, защото така или иначе ще участваме с отбор на световното първенство за спечелване на квоти, но те биха могли да паднат. В момента имаме седем квоти, ако не се лъжа, които могат да бъдат редуцирани, но така или иначе ще изпратим състезатели на Олимпиадата. Но, ако не паднат наказанията на тези, които са за 18 месеца трудно можем да разчитаме на медали.
С възможност да покрият квоти и да изпратим състезатели на Олимпиадата също са бадминтон, джудо, стрелба с лък, тенис, гребане, плувни спортове и модерен петобой.
Това е, което мога да кажа като изводи от току-що приключилите Европейски игри в Баку.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви. Независимо, че бяхте доста подробен, поне получихме някаква информация за представянето на нашите спортистите, защото иначе говорим само за глобалните въпроси, касаещи политиките за спорта, а нямаме представа как се представят нашите спортисти.
Колеги, въпроси! БСП ЛБ? Няма. Движението за права и свободи? Няма представител. Реформаторски блок? Заповядайте, г-н Лилков.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря Ви. Може би Ви направи впечатление, че аз съм един от вносителите на Законопроекта на доц. Шишков. Преди малко не взех думата, тъй като видях становището на министерството и знаех как ще приключи гласуването. И сега Ви питам, г-н министър, чисто практически - как ще решим въпросът с финансирането на издръжката на спортните зали към спортните училища – държавни и общински? Ето вече практически въпрос. Как ще се реши той?
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Пак казвам, залите не са собственост на училищата. Залите са собственост на общината и на държавата и се управляват от съответните клубове. Това което би трябвало да направим е да създадем регламент за отдаването на тези зали, както и условия при недобросъвестно стопанисване тези контракти да бъдат прекратени, защото публичните пари затова не достигат - за да може цялата инфраструктура да бъде подновена, да бъде построена, да бъде преведена във вид, така че да бъде ползвана максимално от всички. Ако те не стопанисват базата ние няма какво друго да направим. Държавата и общината би трябвало да осъществяват контрол върху тези бази.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Изглежда, че има едно неразбиране. Става въпрос за клубовете на спортните училища, към които държавата има определен ангажимент. Аз не говоря за спортните клубове, както клубът на Ямбол, който получава от общината възможност да тренира, но тя не осигурява базовата издръжка на залата – осветлението, отоплението и пр. Тъй като спортният клуб към съответното училище подготвя по съответните нормативи и ползва тази зала за учебно-тренировъчния дейност - това трябва да бъде ангажимент на държавата да му го осигури. А ние сега прехвърляме на спортния клуб задължението да плаща. Няма логика! И затова беше нашето предложение.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Няма спортни клубове към спортните училища! Спортните клубове съществуват отделно. Техни състезатели се учат в тези училища! Но няма училище, което да е собственик на спортен клуб.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): А как осигуряваме условия?
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Посоката е обратна. Аз казвам, че очевидно има неразбиране в това предложение. То личи, че има неразбиране, но не от наша страна.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Добре. Обаче е факт състоянието на спортните зали. Факт е! Защо е такова?
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Защото собственикът не полага достатъчно грижи. А собственикът, в 90% от случаите е общината.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Добре. Тогава как да задължим общината да се грижи? Как да я задължим, освен чрез закон?
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Ще я задължим чрез закон. Но в случая не бива да смесваме казуса спортни училища със спортните бази. Това са съвсем различни казуси.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Искам да добавя нещо. Явно, че има нещо, в което не сме се разбрали един друг. Мисля, че целта, която поставяме е важна. Моята молба е, когато дойде моментът за решаването на този казус да ни поканите с проф. Лилков, за да се разберем точно какво искаме да направим. И то да го направим бързо и така, че да не провалим още една учебна година. И пак казвам, когато искаме да постигнем някакви високи спортни резултати няма как да се осъществи, ако ние не контролираме сериозните места, от които излизат нашите състезатели. Това е моята молба. Аз нямам за самоцел да променям закона. Аз искам да направя така, че тази учебна година децата да не бъдат отново провалени. И затова мисля, че трябва да се реагира много бързо. И не толкова финансово, колкото да упражним контрол. Няма как иначе да изкараме добри резултати. Това е моята молба – да ни поканите, за да разрешим този проблем заедно.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Колеги, други въпроси? Няма. Аз имам.
Ще бъдат ли бонифицирани спортистите от Европейските игри в Баку и на какъв принцип ще бъде определено премирането? Защото, Вие добре знаете, че спортистите трябва да имат някакъв стимул.
КРАСЕН КРАЛЕВ, МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Тъй като игрите бяха на по-ниско ниво от европейско първенство, освен за борбата и джудото. Затова премиите в тези два спорта ще бъдат приравнени по Наредбата с тези от европейско първенство, а останалите са приравнени с тези като за студентските игри, за универсиадите. Ще Ви цитирам и точните суми.
Общата сума, която ще получат състезателите, треньорите и длъжностните лица е 166 860 лв. Борците, поради факта, че игрите са с ранг на европейско първенство ще вземат най-много. Затова ще има разминаване. Шампионките ще получат за първо място 10 800 лв., както и Елица Янкова, която е със сребърен медал, но също ще получи 10 000 лв.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н министър. Принципно ме интересуваше и благодаря за точния отговор. Мисля, че е добра идея спортистите ни да бъдат премирани по подходящ начин за успешното представяне. Благодаря Ви, г-н министър.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Колеги, имате ли нещо по точка „Разни“? Няма. Благодаря на всички. Закривам заседанието.

Закрито в 15.40 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ЧОЛАКОВ

Стенограф:
Борислава Маева
39,856 знака