---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта

ПРОТОКОЛ № 21

На 16 септември 2015 г. (сряда) от 16.15 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

Заседанието бе открито в 16.30 ч. и ръководено от Иван Чолаков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители. Добър ден, уважаеми гости. Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-ото Народно събрание с обявен дневен ред:
1.Годишен доклад за младежта за 2014 г. (с приложен проект за решение), № 502-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.07.2015 г.
2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Закрила на детето, № 554-01-133, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 14.07.2015 г.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-145, внесен от Анна Александрова, Свилен Иванов и Данаил Киров на 28.07.2015 г.
4.Разни.

Колеги, преди да гласуваме дневния ред, имам процедурно предложение да сменим порядъка на точките.Поради гласуваната промяна на началния час на комисиите се налага да се съобразим и с ангажимента на представителите на институциите, които ще представят разглежданите законопроекти. Така че, предлагам на гласуване следния дневен ред, като промяна в самия дневен ред. Не променяме точките.
1.Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-145, внесен от Анна Александрова, Свилен Иванов и Данаил Киров на 28.07.2015 г.
2.Годишен доклад за младежта за 2014 г. (с приложен проект за решение), № 502-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.07.2015 г.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Закрила на детето, № 554-01-133, внесен от Лютви Местан и група народни представители от 14.07.2015 г.
4.Разни.
Други предложения относно дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване моето предложение за промяна в дневния ред.
Който е съгласен така предложения дневен ред от мен, моля да гласува.
Приема се единодушно. Благодаря.
Дневният ред се приема.
Гости на днешното ни заседание са:
По т. 1. Г-жа Анна Александрова – представител на вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс № 554-01-145.
По т. 2. Г-жа Марияна Кехайова – директор дирекция „Младежки политики“ в Министерството на младежта и спорта.
По т. 3. Г-н Хюсеин Хафъзов – представител на вносителите на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
Г-жа Бистра Зографова – държавен експерт в Държавна агенция за закрила на детето.
Г-жа Росица Денчева – директор дирекция „Съвет по законодателството“ в Министерството на правосъдието.
Г-жа Даниела Филипова – държавен експерт в Министерството на труда и социалната политика.
От неправителствените организации:
Г-жа Лидия Загорова – председател на ЕСРАТ Bulgaria – Сдружение „Пренебрегнати деца“.
Г-жа Александра Мирчева – член на УС на Национален младежки форум.
По точка първа давам думата на представителя на вносителите на г-жа Анна Александрова да ни представи мотивите си за направените предложения за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс.
Заповядайте!
АННА АЛЕКСАНДРОВА, ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВНОСИТЕЛИТЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, ще бъда кратка и ако имате въпроси съм готова да отговарям.
С проекта, който внасяме се предлага изменение на чл.280, ал.2, т.2 от Гражданско-процесуалния кодекс, а именно да бъде възстановено касационното обжалване по искове, постановени по въпросите, съдържащи се в чл.59, ал.2 от Семейния кодекс – при кого от родителите да живеят децата след развода, на кого от двамата да се предостави упражняването на родителските права, за мерките относно упражняването на тези права, както и по повод режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Предлагаме решенията по тези дела да подлежат на касационно обжалване, ако към датата на обявяване на въззивното решение на съда от брака има ненавършило пълнолетие дете.
Тази възможност е изключение от принципа, че решенията по въззивни дела по брачни искове по чл.329, ал.2 от Гражданско-процесуалния кодекс не подлежат на касационно обжалване.
Считаме, че с приемането на законопроекта ще се постигне по-добра защита на децата след развода, като възможността за касационно обжалване на решенията по горепосочените въпроси ще е още една гаранция за спазване на принципа за законосъобразност на постановяваните съдебни актове.
Впрочем, преди време беше така. Ние го променихме преди няколко месеца и всъщност установихме, че това е пропуск в закона и сега отново възстановяваме стария подход за касационно обжалване на този вид дела.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Колеги, в Комисията са предоставени становища на Министерството на правосъдието, на Агенцията за закрила на детето, на Министерството на труда и социалната политика и Националната мрежа на децата.
Предполагам, че повечето от Вас сте запознати. Все пак да Ви ги споделя.
Министерството на правосъдието подкрепя предложението за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс. Като мотив смята, че ще се постигне по-добра защита на правата на децата.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя. Ще гарантира в още по-голяма степен най-добрия интерес на детето.
Държавна агенция за закрила на детето подкрепя. По този начин ще се осъществи контрол на законосъобразността и ще се гарантира правото на детето в името на неговия най-добър интерес.
И Национална мрежа на децата подкрепя. Ще допринесат за повишаване достъпа до правосъдие за огромна група граждани, които не ги лишават от възможността да се ползват от най-добрата съдебна защита в сферата на правораздаването и гарантиране на правата на децата и техните семейства.
Имате думата за изказвания, за препоръки и становища:
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, искам само да изкажа от името на нашата група, че ние твърдо заставаме зад промяната, предложена от колегите. Действително в случая се цели по-добра защита правата на децата с включването на касационното обжалване, т.е. тристранното съдебно производство. Както колегата вносител докладва, става въпрос за дела, свързани с родителските права, отношенията, издръжките. Така че смятаме, че включването, даването възможността за касационно обжалване на тези производства действително ще даде по-добра защита и ще гарантира по някакъв начин по-добре правата на децата – нещо, в което смятам, че няма две мнения като становище. Така че ние от нашата група категорично ще подкрепим законопроекта на колегите.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Проданов. Други колеги?
Благодаря Ви. Аз наистина също смятам, че има единомислие по този законопроект и се радвам, че сравнително бързо сме отреагирали на нуждите, които има точно тази категория хора.
Така че подлагам на гласуване така предложения ни законопроект.
Който е съгласен да бъде приет, моля да гласува. „За“ – 14. Благодаря Ви. „Против“ – Няма. „Въздържали се“ – Няма. Приема се.

ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ – ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВНОСИТЕЛИТЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, за мен е чест, че съм сред Вас именно с идеята да защитя законопроекта, който е внесен от група народни представители от Движението за права и свободи. Именно Вие сте запознати с текста и смисъла на законопроекта, който бих искал да мотивирам и аргументирам пред Вас.
Преди всичко трябва да подчертая, че идеята при внасянето на този законопроект е от обществен интерес не само на избирателя на Движението за права и свободи, защото смятаме, че той ще обслужи очакванията на граждани, които имат някакви религиозни виждания, които имат някакви религиозни чувства. И именно този въпрос може би назрява точно сега, защото периодът, който беше необходим, така да се каже, хората да се осъзнаят и да се определят в коя религиозна общност да членуват и да продължат своето битие, беше т.нар. преход. Ние, от Движението за права и свободи, многократно сме били сезирани от граждани от различни райони в страната, признавам, по-голямата част от които са мюсюлмани, именно с желанието да бъде внесен такъв законопроект, да бъде регламентирано чрез закон религиозното им искане децата, които посещават предучилищни учебни заведения или другите учебни заведения, да имат достъп до меню и хранителен режим, който да отговаря на религиозните им разбирания.
Ние сме получавали различни петиции, подписки. Същевременно, доколкото знам, те са сезирали многократно и други институции и аз Ви уверявам, че ако, най-вероятно ние не успеем да постигнем съгласие и подкрепа за този законопроект, те ще сезират редица международни институции и организации – правозащитни, европейски, пред които най-вероятно ще искат под някаква форма да се застъпят за тяхното искане.
Самият законопроект, както Ви казах, в своята същност се създава в чл.14, нова алинея, която гласи: „В детските градини и училищата всяко дете има право на хранителен режим, съобразен с неговата религиозна принадлежност.“ Аз Ви уверявам, че по този начин ние ще удовлетворим очакванията може би на десетки хиляди семейства, които по някаква причина съответно искат техните деца да получат меню, което е съобразено с религията им.
Уверен съм, че и тези нерелигиозни, примерно мюсюлмани, давам конкретен пример, които не държат чак толкова на хранителния режим, ще бъдат удовлетворени от гледна точка на сигнала и посланието, което ще отправим към тях като законодатели. Това е един вид уважение към религията на хората, които се самоопределят като мюсюлмани, но съм убеден, че ще има и евреи, а може би и християни, които ще се възползват от тази възможност и подчертавам, че това е възможност. Този закон не налага някакви правила. Той по никакъв начин не е императивен, като всеки един самоопределил се в някаква религиозна общност категорично да заяви, че трябва и че иска да се съобразят с него и с неговите религиозни искания.
Децата сами по себе си, разбира се, може би не са в състояние да решат за себе си, макар че тези, които са в училищна възраст до голяма степен са формирали своето съзнание, било то в семейството или в околната среда, и също до голяма степен изискват това, но така или иначе се получава една амбивалентност в невръстните, най-вече, деца, защото именно когато в средата и в семейната обстановка постоянно им се вменяват някакви определени религиозни виждания и те не получават разбиране в училището, се получава една раздвоеност.
Вярвайте, това наистина е доста неприятно, защото при формирането на детското съзнание, когато им се поставят някакви условия, било то от хранително естество, било то за някакви други етични или принципни норми, когато им се вменява, че така е по-добре за него, ние не коментираме дали това е добро или зло, защото родителите така са решили да възпитават своето дете и когато те са представени пред такова изпитание в училището – или въобще да не се хранят, или да се хранят с нещо, които родителите казват, че ние, от тази религиозна общност, не консумираме. Всички в момента, когато говорим, винаги насочваме съзнанието си, разбира се, към мюсюлманската общност. Ще ми бъде по-лесно да се аргументирам именно чрез очакванията на мюсюлманите, защото ние предимно сме били сезирани от група мюсюлмани.
Но така или иначе, тази амбивалентност, тази раздвоеност, до голяма степен, според мен, не е полезна за психиката, за развитието на подрастващото поколение.
До голяма степен трябва да признаем, че може би тепърва този дебат ще бъде пренесен и в различни други институции, т.е. мюсюлманите все може би повече и повече искат да се съобразяваме като държава с някои техни искания, може би и в болницата, но това е модерното европейско мислене – да предоставим на гражданите това, което те желаят, защото те са данъкоплатци, защото именно те също трябва да участват в обществения дискурс.
Един от основните ми може би въпроси, които може би ще ми зададете, е дали по този начин децата не се разделят.
Според мен това не би трябвало да бъде много силен контрааргумент, защото по този начин децата ще имат възможност да се докоснат до културата на другия, на различния от него.
В детското съзнание трябва да се формира именно и това мислене. Децата така или иначе, сами по себе си, по религиозен признак и произход, имат някакви различия. Тези различия се базират именно на семейната традиция.
Така или иначе децата са различни по това, че изповядват различни религии и по този начин децата, които, да речем, не са мюсюлмани, имат възможност да разберат, че децата мюсюлмани не консумират, да речем, определени храни, ще имат възможност и да опознаят различното другарче, различното дете. Това ще формира една по-толерантна обстановка в българското училище. Отново казвам, това не е задължително за всички мюсюлмани. Ние предлагаме, с изрично искане на родителите, било то мюсюлмани, християни или каквито и да е, да се даде възможност за определено конкретно меню или хранителен режим за децата, отново казвам, ако родителите им изрично пожелаят това.
В този си аспект аз смятам, че децата, които под някаква форма, основно тези деца, които са в подрастваща възраст и когато вече осъзнават това, което правят, много често са представени пред такова изпитание под никаква форма и по никакъв начин да не консумират храните в училището, които им се предоставят, било то, че в баничката има свинска мас, било то заради това, че в някои от ястията има нещо. Родителите им, под някаква форма, са им казали, че не е редно да консумират.
Не изтъквам само и единствено религиозният аргумент в своето изказване. Аз смятам, че индивидуалната свобода не е за подценяване и не би трябвало да се фокусираме само и единствено върху обществената или по-точно върху груповата свобода. Така или иначе всеки един индивид в обществото е важен, всяко едно дете само по себе си е някаква особена стойност. Трябва да уважим неговите виждания, трябва да го щадим под някаква форма, без значение дали голяма група от деца в дадено населено място ще пожелаят да не консумират определени храни и да консумират точно определени или само едно дете ще пожелае това. Според мен, демокрацията, либерализмът изискват да проявим разбиране към този индивид и под някаква форма да удовлетворим неговото желание.
Може би ще имате въпроси, на които тепърва съм в готовност да отговоря, но отново поставям въпроса именно в тази основа – европейските ценности предполагат, предразполагат, допускат именно такъв тип поведение от политиците, които правят живота на гражданите по-добър, правят го по-щастлив. Тази фрустрация, която може да получат мюсюлманите под някаква форма, също не е за подценяване, защото много често ние като граждани, като политици казваме: „Не сме против религията сама по себе си. Не сме против религиозните чувства и виждания. Ние сме против крайните форми на радикализъм, на екстремизъм или каквито и да са форми фундаментализъм.“ Това, което в момента ние настояваме е именно да се съобразим с канона, с догмата на определените религии, а не с някакви крайни форми на религиозно поведение. Ако наистина сме искрени за това, че ние не сме против религията – ислям, християнство, юдейство и сме готови да се съобразим с исканията на религиозните ни граждани, това е именно начин да изпратим едно послание, един сигнал, че наистина, чисто религиозно искане може да бъде подкрепено от политиците, от гражданското общество, без значение колко човека или колко граждани, или колко деца ще се възползват от тази възможност. Въпросът ще бъде принципен и ще кажем: „Ние винаги се противопоставяме на крайните форми, които са извън религиозните норми, но в никакъв случай не се противопоставяме и не се изказваме против религията сама по себе си. Тя няма място в политиката. Тя няма място в училището, но тя има място в обществената сфера.“ И ако някой каже, че вкараме религията по този начин, аз също ще бъда съгласен, защото когато едно религиозно лице или дете се съобразява с някакви религиозни норми, то не въвежда креационизма или клерикализма като идеи и като учения, религиозни учения в училището, то просто преживява, съпреживява, изповядва една съкровена своя мисия, идея – именно религиозната. Тук няма място за проповед, а има начин на живот. Този живот не може да бъде един на улицата, не може да бъде, да речем, в дома и друг в училището. Това противопоставяне, отново се повтарям, до голяма степен влияе зле на учениците, защото именно то е възпитавано по един начин в семейната среда и иска да получи разбиране от учителя, от готвача, ако щете, а в случая, от народните представители, които трябва под някаква форма да подкрепят тази инициатива.
Благодаря Ви за вниманието. Очаквам Вашата подкрепа. Очакват я десетки хиляди семейства специално от мюсюлманската общност. Убеден съм, както казах, ще има и други религиозни среди, които ще се възползват най-вероятно. Начинът и редът, по който ще бъдат регламентирани кои храни са допустими или не за определените религиозни общности, може да стане чрез официално регистрираните изповедания в страната. Могат съответно чрез дирекция „Вероизповедания“ много лесно да се получи точно конкретна информация за това какво означава хранителен режим в дадените религии и да се предостави на вниманието на училищните ръководители, директори, настоятели и т.н. Нека да се възползват, отново казвам, не императивно да се наложи, а да се възползват тези, които желаят. Това ще бъде един силен сигнал за това, че политиците могат да се грижат и за религиозните очаквания и искания на обществото.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Хафъзов.
Колеги, все пак да Ви споделя становищата на определени институции.
Първо, Държавната агенция за закрила на детето не подкрепя предложените изменения и допълнения.
Министерството на финансите не подкрепя измененията и допълненията в Закона.
Министерството на образованието и науката няма компетенцията, засягаща хранителен режим на децата в детските градини и училища.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя правото на личен избор, включително избор на храните, обаче не се налага осъществяването на законодателни промени в Закона за закрила на детето.
Имате думата. Заповядайте, господин Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Хафъзов, смятам, че България е демократична държава и е показала и показва уважение към абсолютно всички религиозни вероизповедания и самият факт за наличието на църкви, джамии и други такива църковни храмове, както и самовъзможността всеки един човек да се определи към коя религия принадлежи, коя изповядва, но казва, думите ми: „Смятам, че тя се стреми, говоря за България, към тези европейски ценности.“ На мен лично не ми е известно в Европа да има специална законова норма в тази област, в която Вие предлагате изменение в Закона за защита на детето.
Може би аз също, една от забележките и едно от моите притеснения, което имам по тази промяна, е различията, да не казвам конфликтите, но различията, които могат да се създадат в тези учебни заведения между самите деца. Казвате, че това ще помогне за опознаване културата на другия. Може би ние с Вас двамата, принадлежащи към различни вероизповедания, ако седнем и се храним според нашата религия, на мен ще ми бъде интересно, наистина. Но не мога да се съглася, че едно дете, което е на 3 години, на 4 години или на 5 години, ще му бъде интересно. То първо няма да разбере, че това е културата на другия. То ще види, че единият ще яде едно ядене, а в неговата чинийка ще има друго ядене. Много е трудно да обясниш на едно детенце защо другарчето му в детската градина яде едно, а ти ядеш друго. Според мен това е голям проблем и не знам как може да се реши по принцип.
Четох някъде, че в България има над 100 официално регистрирани вероизповедания. Давайки възможност, то направо в дадени райони Ви е ясно, че това ще бъде не само възможност, то ще бъде наложено. Аз не мога да се ангажирам да твърдя, че това би могло да стане наистина действително да се съобразим с толкова много хранителни режими на толкова много религии и вероизповедания.
Друг въпрос, който Вие накрая във Вашето изказване засегнахте, кой ще определи какъв е хранителният режим – дали този режим ще бъде съобразен с всички онези изисквания над подзаконовите, говоря за наредбите, които са издадени, които се прилагат във връзка с храненето на децата в детските градини, в училищата, защото както знаем, тези наредби, те са свързани, в тях има специфични изисквания към качество, към видове, предполагам, че към определена калоричност и тем подобни. Кой ще бъде органът, кои ще бъдат хората, които ще определят дали дадена храна, хранителен режим ще съответства на тези здравни изисквания, най-малкото, защото аз смятам, че децата, най-важното е те да бъдат здрави.
Какво ще стане когато, наистина, защото този въпрос се появява, както Вие казахте, и в един момент когато хората започват, аз го разбрах така, да стават по-вярващи, т.е. принадлежим към дадено вероизповедание, но с годините растем, растем, растем и като че ли в момента, в който сме по-вярващи, то излиза наяве. Знам, че за доста от религиите има и периоди на пости. В едни религии възприемат, по времето на тези пости, да не се ядат дадени храни, други – дори в светлата част на деня да не се яде въобще храна. Как ще се отрази това в едно учебно заведение при едни деца? Ако родители искат детето им наистина да спазва строго хранителния режим, който е на неговата религия, това значи, аз го разбирам, че той трябва по време на такъв пост да му забрани да яде, само да пие вода. Как ще се почувства това дете, когато другарчетата му ядат три пъти, дадат им следобед закуска, то ще стои и ще пие вода. Това ще създаде, според мен, конфликт не, не сред родителите. Ще създаде конфликт сред децата. Твърде много са малки, според мен, за да може те по някакъв начин да разберат едни такива големи промени, според мен.
Има и други въпроси, които може би в дискусията ще задам или в зала, но на мен това са ми притесненията. Ще ми е интересно да видя Вие как считате – дали са основателни, дали не са?
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Проданов.
Колеги? Господин Стоянов, заповядайте.
АТАНАС СТОЯНОВ („ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ“): Благодаря Ви, господин Председател.
Без съмнение, „Патриотичният фронт“ не само няма да подкрепи, а категорично ще възрази и ще застане на категоричната позиция срещу предложението на този законопроект за изменение на Закона за закрила на детето.
По разбираеми причини, разбира се, г-н Хафъзов беше доста убедителен, но само в думите си. Аз съм убеден, че за всички тук присъстващи е ясно каква е идеята за този законопроект. Лично за нас той е провокативен, тенденциозен, както голяма част от инициативите на Движението за права и свободи – провокативен, дори бих казал и обиден за онези родолюбиви бащи и майки, които изпращат своите деца в детските градини и училищата и учат да ги възпитават, да ги образоват, а не да бъдат разделяни на етнически или религиозен принцип.
Хубавото е, че голяма част, да не кажа почти всички институции, които имат пряко или косвено отношение към този въпрос са с негативно отношение. Това е знаково, това е важно за това, че наистина държавата в този случай, държавните институции, застанаха с категоричното становище срещу този законопроект.
Нещо повече, има редица подзаконови нормативни актове, които технически могат да решат тези проблеми. То е видно в ресорните такива държавни ведомства, а ние сега се опитваме, с абсолютно тенденциозен и провокативен текст, да вкараме отново интригата първо в Народното събрание, оттам насетне и на по-ниските нива.
Ако децата имат, благодарение на техните родители, а очевидно имат такива различия, различни вероизповедания и в това няма нищо лошо, то това не бива, както Вие, господин Хафъзов казвате, общественият интерес налага това. По-скоро обратното – общественият интерес налага да не бъде така, както Вие го предлагате, защото Вие споменахте във всички – в обществения живот, семейство, на улицата, през обществените заведения, които ползват нашите деца. И именно това, според мен, си противоречите в думите си. Няма как да стане.
Между другото, тук е прав колегата Проданов, че наистина той технически няма как да стане. Прагматично няма как да стане при толкова много религии, но не това е най-важното.
Преди една седмица беше сайтът на детската градина в Ботунец, Аллах на официалния сайт на детската градина. Вчера, днес гласуваме, дебатираме Закона за училищното и предучилищното възпитание, пак имате такива гаранционни Ваши предложения, майчин език и т.н.
Самият факт, че Вие като противозаконна партия все още сте в парламента и държавата Ви търпи, означава, че ние сме толерантни към Вашата религия, така че, според мен е обидно това предложение и „Патриотичният фронт“ наистина категорично и в зала ще възрази срещу него и аз съм убеден и благодаря на всички колеги – разумни, с разумен подход и съм убеден, че тази идея няма да бъде подкрепена не само в зала, тя няма да бъде подкрепена и в голяма част от българската общественост не защото не толерира мюсюлманската или някаква друга религия, просто защото този текст подклажда наистина една такава… вкарваме изключително голям проблем, залагаме „една бомба със закъснител“, която наистина, ако се осъществи, няма да бъде добре за никой. Уверявам Ви, наистина е така. Така че „Патриотичният фронт“, в мое лице в тази Комисия, а и в зала, категорично ще бъдем против.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви. Господин Стоянов, все пак бях казал, че в спортната Комисия, тук трябва да бъдем етични и толерантни.
АТАНАС СТОЯНОВ („ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ“): Извинявам се. Нищо лично. Малко емоционално.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Да, да, да.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ – ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВНОСИТЕЛИТЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Не се обидих.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви за разбирането и на г-н Хафъзов.
Колеги? Други? Заповядайте, господин Долапчиев.
АНТОН ДОЛАПЧИЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Хафъзов, мнението ми се припокрива с това на колегата Проданов. Лично аз не смятам да подкрепя този законопроект. Смятам, че подмяната на менюто спрямо религията ще доведе единствено до разделение и конфликти между децата.
И още нещо – колегата каза – над 100 регистрирани религии. Как е възможно да обезпечим всички желаещи с различно хранително меню? В момента в детските градини съществува алтернативно меню, което родителите могат да изберат, ако детето има заболяване или не яде дадена храна.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
КИРИЛ КОТЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Хафъзов, ще изразя само мнение, не толкова като въпрос, но този Закон не е работещ. Аз лично не бих го подкрепил. Мисля, че и по-голяма част от колегите няма да го подкрепят, но при положение да си представим някакъв вариант, че той бъде приет, той е неработещ закон – закон, който се вкарва не знам с каква цел, но… Интересно ми е как ще обясните как ще работи един готвач, при положение, че има, да речем, 20 религии, които имат различни периоди на различен хранителен режим - един готвач ли ще се справи с това нещо и т.н.? Това е моето мнение.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Котев. Други? Заповядайте, д-р Беков.
ПЕТЪР БЕКОВ (ГЕРБ): Господин Председател, колеги, господин Хафъзов, понеже не съм добре запознат с Вашата религия, но в повечето религии децата до някаква възраст са освободени от спазването на съответните ограничения. Примерно в християнството това е до 12-годишна възраст – не са задължени да спазват пости, примерно. Бременните също не спазват ограничения. Би трябвало да има същото нещо и във Вашата религия. Това първо.
И второ, като мнение да кажа, че по принцип в религиите има някакъв здрав разум, но здравословно хранене на децата по принцип много рядко включва свинско, ако ще говорим за това. Здравословното хранене включва пилешко месо, риба, телешко, нетлъсто месо. И обикновено в детските градини менюто не включва свинско, нито се готви със свинска мас, така че и аз си мисля, че това е повече провокация и предизборен фойерверк с точно в този момент вкарването на такъв проектозакон.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, д-р Беков.
За да приключим питанията си, да се включа и аз.
Първо, кое налага да бъде вкарано в Закон? Според мен, включително и децата, които са с християнска вяра, не е писано в закон, че трябва да се хранят по някакъв начин. Там е вписано в наредби, било то на здравеопазване, било то на образование как се ползват храни и на този етап никога не е стоял като проблем. Мисля, че евентуално приемане би затруднило наистина много институции, включително и това как храните ще бъдат със сертификати и т.н., и т.н. Мисля, че и сега в закона и наредбите, които служат за храненето на учениците позволяват да бъдат задоволени религиозните особености. Позволяват със заявка, може да се даде за хранене и т.н. Това е моето питане – кое Ви мотивира да го вкараме, защото определено смятам, че не е в този закон мястото му – в Закона за закрила на детето? Може да е някъде другаде, но, според мен не е в този закон – просто да ме убедите мен, че му е мястото тук.
Благодаря Ви. Дано не са Ви се сторили много питанията.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ – ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВНОСИТЕЛИТЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Благодаря Ви, господин Председател. Интересна дискусия наистина се оформя, но озадачаващото е, че за нещо толкова ясно само по себе си, от гледна точка на религиозните ценности.
В цял свят има ли някой който се съмнява и не знае, че мюсюлманите избягват консумацията на свинско месо? Нещо толкова чудно извънредно ли искаме в момента и кой го иска? Народният представител Хафъзов? Аз не го кусвал, може би, през целия си живот. Нямам такъв проблем. И родителите, които имат този проблем, се опитват по някакви алтернативни пътища да си решават въпроса – как, знаете ли? Категорично забраняват на учителите да дават храна на децата им и това се случва много често, защото аз също съм го преживявал. Моята дъщеря когато е трябвало да бъде в детска градина не съм позволявал тя да консумира каквото и да е, което аз не консумирам. Това, което смятам, че за мен не е редно да го консумирам под някаква форма и причина – пак Ви казвам, може да е заради холестерола, може да е заради религията, може да е заради някакви други причини. Но това, което смятам за добро за себе си, го смятам и за своята дъщеря и за своите деца. По тази причина, така или иначе частично някъде индивидуално си решават проблема – дали не може, да речем, с някакви подзаконови нормативни актове? Много често в нашата страна сме били представени пред случая „царят дава – пъдарят не дава“. Много често родители, които се обръщат към общинските, съответно, служби, към общината или към директорката, те да не се съобразяват, въпреки че може би има условие и възможности за това. Така че кой провокира този закон? Не кой провокира, кой го иска, кой ни натиска, кой го иска от Движението за права и свободи - избирателите, гражданите. Вярвайте, ако лично аз трябваше да поставя този въпрос по презумпция, че имам някакъв интерес, за да се изтъкна, да речем, щях да го направя на втория ден още от първия мандат, но съм нямал такова желание, нямал съм такова виждане. Смятам, че трябва да дойде именно пирамидално отдолу нагоре. Бяхме многократно търсени, сезирани и с подписка, уверявам Ви в това, тепърва може би и чрез медиите и по други начини. Има инициативен комитет, който, съответно, започна брожения и започна да обръща да внимание. Доколкото знам, има писани писма до много институции, включително и до омбудсмана. Така че не е само по наш някакъв каприз. Движението за права и свободи е светска партия, либерална партия и се грижи за интереса на избирателя си, който фокусира вниманието на политика в дадена област. Ако беше сторено това по-рано, може би и по-рано.
И нещо друго – лично аз съм бил търсен, но не аз повдигнах въпроса. Други колеги от нашата партия казаха: „Хафъзов, ето“, тъй като тенденциозно винаги се предполага, че едва ли не аз се грижа в партията по теми, свързани с религията. Не, други колеги казаха: „Има такъв проблем. Нека да се занимаем с него, защото натискът е силен.“
Дали в Европа е регламентиран със Закон? Не навсякъде. Има такива страни, но в Европа е немислимо някъде, където има мюсюлманин, да бъде принуждаван да консумира храна, която не е съобразена с религията си. Знам го, именно защото лично заради този законопроект имах възможност да коментирам с мои познати, които са в Европа. Казват: „Ние сме нямали такова изискване. Училището поставя такова условие. Съответно хранителният режим на Вашето дете трябва да бъде съобразено с мюсюлманската религия и ние предлагаме такава опция.“ Родителят каза: „Аз нямам такава претенция.“ „Въпреки това, това са нашите норми“, казват в Холандия. В Холандия има, давам и конкретен случай, в Германия също, така че в Европа няма такъв проблем, не само закон. Отново казвам, под някаква форма, но има и места, където има и закони, доколкото ми е известно.
Следователно, така или иначе, тук в момента желанието на родителите е не само да наложат някакъв хранителен режим или навици на детето, защото може би наистина това звучи доста авторитетно, че децата са освободени от някакви религиозни норми, но това е и начин да се възпитават.
Нещо повече, има разлика между постите, съответно, и хранителния режим. Децата, които са в невръстна възраст, до 13-годишна, 14-годишна, 15-годишна възраст, не са задължени да постят. Така че няма такава възможност те да не се хранят по време на Рамазанските пости, да речем, при мюсюлманите. Няма такова задължение децата да постят до определена възраст, но има задължение родителите да ги възпитават в определен хранителен режим, да не употребяват алкохол, наркотици, съответно и свинско месо. Това вече е задължение на родителите. Не могат съответно да им наложат постите, това е забранено в религията, но те трябва да ги възпитават съответно, в именно, въздържание от определени храни и напитки. Това е начин на мислене. По същия начин, може би и в другите религии, не само в исляма, нека да не се фокусираме и концентрираме само и единствено върху този религия, но ако един християнин смята, че за здравето и психиката и за духа на неговото дете е по-добре да усвои християнските ценности и да бъде вегетарианец в продължение, да речем, на 40 дена през годината, носи отговорност за това. А ние носим ли отговорност като политици или, да речем, като управляващи за това, че задължаваме или налагаме задължително да се храни детето с месо и след това, примерно, то заболее от определени значими социални болести, носим ли отговорност? Не. Но такива са разбиранията на родителя, иска да предпази детето си от определени опасности, включително от опасни храни.
Министър Москов казва, че ще забрани в съответно определен район, в училището или около училището, да се консумират храни, наситени с мазнини и сол. Това значи е позволено. Кой е той да ограничава? Именно с грижа към детето, към подрастващото поколение. Той императивно ще забрани да се продават храни в близост до училището, за да предпази младежта. Е, добре, един родител няма ли право на това? Един родител няма ли също възможност и право той да реши какво е по-добро за неговото дете? И защо ние трябва да кажем, без значение как го възпитаваш ти в семейството си, когато дойде тук, то ще бъде като всички останали. Какво означава „като всички останали“? Унифицирано „като всички останали“ ли? Ние унифицираме децата? Ние им казваме: „Вие сте еднакви. Нямате никакви различия. Тук ще бъдете всички каквито сме, примерно мнозинството, налагаме своето мнение. Ще консумирате свинско, когато ние го консумираме. Когато си отидете във Вас, можете да бъдете мюсюлмани, каквито и да сте.“
Нещо друго, не спекулирам с това, само споделям, подчертавам, че не го казвам, за да подействам емоционално или атрактивно на Вашите сетива и мислене, но имало е такива случаи. Те са описани, аз не съм бил на такава възраст, когато да усетя това върху себе си, но съм го чел съответно от изследователи, че учители по време на Възродителния процес демонстративно са насилвали децата да консумират храни по време на месец Рамазан, за да се види, че те наистина не постят. От всички деца, за които се съмняват, но същевременно и за свинското – да консумират публично свинско месо, за да се види, че ние всички сме равни и това, че градим едно ново социалистическо единно, сплотено, светско, модерно съвременно общество. Чакам аплодисменти. Това е в съзнанието на мюсюлманина днес – ще ядеш това, което ние ти дадем. Нямаш право да формираш собствено мислене.
Общественият интерес е многолик. Когато той бъде засегнат в някаква част и аз кажа: „Никой няма да консумира свинско месо и да го приемем това със закон“, тогава наистина накърняваме обществения интерес, но общественият интерес е хетерогенен. Той не е хомогенен. Той е съставен и от мюсюлмани. Ние не сме сезирани от всички мюсюлмани. Казах само, че голяма част ще бъдат доволни за това, че ще подадем сигнал. Ето, предоставяме Ви. Какво казах – възможност. Даваме Ви я. Възползвайте се или не, свинското е много по-вкусно, препоръчваме Ви го, но имате възможност съответно да изберете режима и на своето дете. Даваме послание. Именно общественият интерес би бил засегнат, ако има императив и налагане, но тук има само предоставяне на възможност.
Така или иначе, затова, че сме много толерантни, да, признавам го, ето, сега отново ще покажем една толерантност, няма да подкрепим закона, ще бъдем толерантни към това, че всички деца трябва да бъдат еднакви, затова, че те по никакъв начин не трябва да се различават, затова, че по-скоро мюсюлманите и евреите трябва да се идентифицират с християните, а християните няма какво да отстъпват, защото са мнозинство. Но тук градим идентичност. Тук, в момента, ние възпрепятстваме усилията на родителите и на околната среда да формират идентичност в, да речем, мюсюлманската, еврейската или някои други общности.
Когато един родител казва: „Не яж свинско, това е забранено за нас“, не е само заради неговото здравословно или духовно израстване или… Не, защото гради и формира личност. Ние сме български граждани, гордеем се с това в национален план, но в етнически план ние сме турци или в етнически план ние сме роми или евреи. В религиозен план ние сме мюсюлмани, имаме сходства, имаме различия. Именно тази идентичност, която бива накърнена, бива до известна степен и поругана в семейството…
АТАНАС СТОЯНОВ („ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ“): Нека спазваме правилника.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ – ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВНОСИТЕЛИТЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Нормално работите, извинявам се, завършвам. За броя на изповеданията, довършвам, извинявам се, довършвам, за броя на изповеданията. Те са официално регистрирани 100 наистина, но, разбира се, по-голямата част от тях се припокриват. Те нямат някакви различия в тях, господин Проданов. Защо? Защото има примерно, може би около 50 протестантски, евангелски деноминации, които нямат абсолютно никакви различия в нито хранителния режим, нито в религиозните ценностни послания. Те са абсолютно идентични. Те са еднакви. Така или иначе няма да има чак толкова голямо затруднение, защото най-вероятно всички тези изповедания се припокриват под някаква форма. Има няколко и православни същевременно.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Хафъзов. Извинявайте, колеги, наистина, но Вие повторихте доста неща. Не успяхте да ме убедите защо искате в Закон да бъде, а да не в поднормативен акт, като наредба. Това е едното.
Другото. Нашите училища са светски училища. Значи те отиват на училище, за да може там да възпитаваме, не да ги оформяме религиозно. Това също трябва да ме убедите защо, за да ме спечелите на Ваша страна. По този начин някак си трябваше да бъде казано, защото аз, доколкото чух колегите ни, аргументите, които изложиха, бяха доста свързани с това, което аз Ви казвам сега. Не можах да чуя точно това.
Колеги, кратко. Този път ще спазвам правилника. Заповядайте, господин Котев.
КИРИЛ КОТЕВ (ГЕРБ): Само защото не мога да се съглася.
Първо, религиите не се припокриват. Дори и в християнството има хора, които празнуват по стар и по нов календар, където празниците се разминават. Тогава вече не можем да говорим за католици и за православното християнство.
Другото, което имах като въпрос е дали смятате, че този закон е работещ, ако се приеме. Твърдо не, защото, според мен, един готвач няма как да се справи с различните изисквания на…
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Господин Котев, повтаряме се. Казах, че не можа да ми даде отговор г-н Хафъзов.
Само искам да дам думата на представител на неправителствени организации г-жа Загорова – председател на ЕСРАТ Bulgaria – Сдружение „Пренебрегнати деца“ да даде кратка информация. Заповядайте.
ЛИДИЯ ЗАГОРОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕСРАТ BULGARIA – СДРУЖЕНИЕ „ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА“: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа депутати, радвам се за дадената ми дума и искам да кажа, че ние това, което изразихме като отношение на неправителствената организация е не толкова като анализ на религиозните възгледи и теории, колкото като някаква форма за опит за защита на правата на децата и тези деца, които са в риск.
Първото, което бих искала да попитам, уважаеми господин депутат, имайки предвид, че искате да въведете хранителен режим, и то със закон, това означава, че Вие създавате законова норма, т.е. всички деца, които следват ислямската религия, би трябвало да се хранят точно по този начин. Питането ни е: това означава ли, че те просто няма да ядат свинско или в рамките на този хранителен режим Вие предлагате да се въведе халал, защото ако това го искате като стриктен начин на приготвяне, според Вашите стандарти и т.н., знаете, че това е много сложно и абсолютно невъзможно, но това е храната, която е според Вашата религия – тази, която съответства. Аз така го разбирам, без да съм специалист по тези въпроси.
Другото, което искам да Ви попитам, във Вашата религия примерно има ислямската религия, но да не следва хранителния режим, защото, представете си, в Закона за закрила на детето пише, че детето след 16 години може да се самоопределя като религиозна принадлежност. Но какво би станало, ако детето изповядва ценностите на своето семейство като мюсюлманин, обаче то не желае да следва този хранителен режим?
Има една друга особеност, че има доста деца, за съжаление с мюсюлманско вероизповедание и от турски произход, които са в домовете за сираци, които са в кризисни центрове, които са във всякакви видове интернати. Въвеждането на тази норма означава ли, че тези деца също трябва да бъдат, нека да го кажем задължени, или трябва да следват този хранителен режим? Но в тези институции би било абсолютно невъзможно да се осигури подобен хранителен режим. Знаете в държавата ни колко е труден моментът на доставяне на качествена храна. Аз лично мисля, че това би създало огромни финансови, организационни и други проблеми.
Отнасям се с цялото уважение към това, което казвате от религиозна гледна точка, но също работейки с деца и с органи по закрилата на децата, доста хора за разлика от това, което Вие казвате, казват, че няма такова противоречие и че във всички учебни заведения или детски градини, там, където родителите и училищното настоятелство пожелаят се осигурява такава храна, която отговоря на Вашата религия.
Благодаря Ви. Но за халал мисля, че не знам дали това имате предвид.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Загорова.
Колеги, да бъдем делови. Спортна комисия все пак сме. Малко повече отколкото трябва, поговорихме, но наистина добре беше да споделим от двете страни нещата, да си ги огледаме, наистина да бъдем етични към всяка една нова идея.
Две минути, господин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ – ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВНОСИТЕЛИТЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Господин Председател, аз нямам правото, нито функцията да твърдя дали ще бъде под формата на халал или някаква друга функция. Това е работа на вероизповеданията, към които най-вероятно трябва да се обърнем след приемането на този закон, които да определят. Това не е моя работа.
Така или иначе обаче, дали съответно едно дете има желание или не зависи от неговия родител или от него, ако е на съответната възраст. Няколко пъти повторих – добре е някак си синтактично да ги свържете тези понятия. Казах: няма императив, има възможност. Тоест, не всички, които са от мюсюлмански произход, а всички, които желаят съответно това. Така че няма задължение, има възможност.
И приключвам. Нека да се съобразим със следното: Да, разбира се, този закон няма да бъде приет може би тук, но така или иначе ние ще бъдем осъдени заради това и ще видите, че в Европа нормите са различни, за голямо съжаление, защото най-вероятно това ще се случи и аз не бих искал моята страна да бъде представена като антидемократична и в това отношение. Ще има индивидуални и групови искове, не само в българския съд, но може би и в международни съдилища. Така или иначе обаче, аз поставям въпроса, приключвам, не от гледна точка на моята, нашата или нечия религия, от гледна точка на либерализма. Това е в момента моят фундамент. Аз гледам нещата в най-широк спектър от гледна точка на свободата, на равенството, на възможността всеки един индивид, забележете, всеки един български гражданин да получи своето място в обществото и най-вече разбиране, уважение и отношение.
От гледна точка на либерализма, това, което казвам е по-меродавно от това, което Вие твърдите или отговаряте. Така или иначе, има една поговорка, че „Грешните решения се връщат от Багдад“. Грешното решение, което може би ще вземем или ще вземете, ще се върне от Европа. В Европа практиката е съвсем, съвсем различна. Така или иначе европейските ценности по посока на демокрацията, либерализма и свободата –свободата да решаваш какво искаш за себе си и за своето дете.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Хафъзов. Приключваме.
Искам да Ви споделя само, че аз имам мюсюлманско семейство приятели, и то много близки. Никога не сме се делили на храни, децата им и така и трябва да Ви кажем, че си живеем съвсем нормално и човешки. Така че не е толкова важно като страдание и като начин на поведение, норма в живота и в развитието ни като страна. Можем да се развиваме и другарски.
Точка втора: Колеги, подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 554-01-133, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 14.07.2015 г.
Който е „За“ приемане на закона, моля да гласува – 1. „Против“ – 8. „Въздържали се“ – 3.
Добре. Благодаря Ви.
Преминаваме към точка трета от дневния ред: Годишен доклад за младежта за 2014 г. (с приложен проект за решение), № 502-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.07.2015 г.
Ще докладва Марияна Кехайова – директор дирекция „Младежки политики“ в Министерството на младежта и спорта.
ВАНЯ КОЛЕВА – ПАРЛАМЕНТАРЕН СЕКРЕТАР: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, искам първо да се извиня първо от името на министър Кралев за това, че лично не присъства. С цялото уважение към комисията да Ви уведомим, че тече кампания „Европейска седмица на спорта“. Министър Кралев е изключително ангажиран и съжалява наистина, че не може лично да Ви запознае с доклада. Заместник-министър Каменов също, поради излизане в отпуск, който е във връзка с кампанията, не може да го представи, така че колежката, която е експерт от дирекция „Младежки политики“ ще представи доклада, за което се извинявам още веднъж, и благодарим за разбирането.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Разчитайте на нашата благонамереност към министъра. Възприемаме я. Заповядайте, госпожо Кехайова.
МАРИЯНА КЕХАЙОВА – ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ „МЛАДЕЖКИ ПОЛИТИКИ“ В МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Добър ден, уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. В качеството си на експерт от дирекция „Младежки политики“ ще Ви представя годишния доклад за младежта. Това е един ежегодно разработващ се документ, на основание на чл.5, ал.1 от Закона за младежта. Целта на доклада е да представи информация за социално-икономическото положение на младите хора в страната и да даде отчет за предприетите мерки от страна на отговорните институции за изпълнението на целите на държавната политика в областта на младите хора. Докладът е разработен от Министерството на младежта и спорта, на базата на събрана и анализирана информация, предоставена от отговорните институции и местните органи и на базата на данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални международни проучвания. За нуждите на доклада, по поръчка на Министерство на младежта и спорта, през 2014 г. е проведено национално представително социологическо проучване от агенция Институт за социални изследвания и маркетинг MBMD на тема: „Установяване ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. Информацията в доклада е структурирана съобразно девет приоритетни области, съобразени с националната стратегия за младежта. Описанието на младежкия статус и постигнатите резултати от изпълнението на отделните секторни политики и синхрона между тях е представен въз основа на анализ на състоянието на 21 ключови индикатора.
За първи път документът през тази година съдържа и нов раздел: „Политики за развитие и промяна“, чиято цел е да очертава действията, които ще бъдат предприети от страна на отговорните институции за подобряване условията на живот на българските младежи.
Към 31 декември 2014 г. броят на младите хора в страната на възраст между 15 години и 29 години е 1 204 894 души, което е 16,73% от населението на България. Това показва лек спад с около 0,4 пункта в сравнение с 2013 г., когато те са били 17,13%.
Положителна тенденция, която се наблюдава в доклада за 2014 г. е тенденцията по отношение намаляване на младежката безработица, която в синхрон с активния процес на прилагане на мерки и политики от страна на институциите, коефициентът на безработни младежи на възраст от 15 години – 29 години е 17,7%, което е с 4,1 пункта по-нисък спрямо 2013 г. Засилен е интересът от страна на младите хора към професионалното обучение и предприемачеството, като, за съжаление, много често при реализация на пазара на труда младите хора не практикуват, работата им не е свързана с тяхното образование.
Тревожни са резултатите, които показват, че процентът на преждевременно напусналите образователната система ученици е по-висок в сравнение с учебната 2012 г. – 2013 г. Очертава се необходимост от подобряване координацията между институциите за повишаване ефективността от мерки, насочени към намаляване на броя на преждевременно напуснали образователната система, ранното кариерно ориентиране, както и инвестиране в подходящи форми на обучение за придобиване на професионални умения и ключови компетенции, както и развитие на предприемаческия дух сред младите хора.
Необходимо е да се работи в посока на утвърждаване на ползите от неформалното образование, като възможност за личностно и професионално развитие.
Сред младите хора се запазва тенденцията и основните източници на информация да са Интернет-страниците на институциите. Интересен е фактът, че през 2014 г. е регистрирано засилено влияние на телевизията, за разлика от 2013 г., когато основен източник на информационен канал за младите хора е бил Интернет.
Положителна тенденция, в рамките на приоритетите ни за насърчаване здравословния начин на живот, се наблюдава през учебната 2013 г. – 2014 г., когато е отчетен увеличен брой на паралелките за изучаване на физическо възпитание и спорт с над 5% в сравнение с 2013 г., когато са били 233. През 2014 г. те са вече 246.
Увеличен е и броят на обхванатите по проекти и програми ученици с увреждания. Отчетени са и добри резултати по отношение на наличието на спортни съоръжения и обекти, което е оценено и от младите хора в страната.
По отношение на здравословния начин на живот и практикуването на спорт са отчетени добри резултати – над ¼ от българските младежи спортуват, като 52% от тях са във възрастовата група 15 години – 19 години. През отчетния период е нараснал и броят и капацитетът на предоставените услуги за младите хора в неравностойно положение, а също така и размерът за отделените средства в тази посока.
В края на 2014 г. общият брой на социалните услуги в общността е 841 с капацитет 18 933 места. В сравнение с предходната 2013 г. броят на услугите се е увеличил с 60, а капацитетът – с 1090 места.
Младите хора декларират положителни нагласи към доброволния труд, но същевременно ниско доверие към неправителствения сектор, като предоставя възможности за такъв.
Анализът на данните показва, че е необходимо структуриране и целенасочена работа в посока признаване знанията и умения, придобити в неформалните обучения и доброволческата дейност.
Негативна тенденция в доклада през 2014 г. се отчита по отношение на гражданската активност на младите хора. Наблюдава се висок процент на декларирано недоверие в държавната и общински администрации и антидемократични настроения сред българските младежи. Това дефинира необходимостта отговорните институции да предприемат структурни и целенасочени действия за ефективно включване на младите хора в процеса на вземане на решения и повишаване на доверието им в институциите. Около 2% от младите хора членуват в младежки организации, в хуманитарни организации или синдикат. Толкова са и част от политическите партии, а малко над 1% участват в друга, неполитическа организация. Едва 28% от младите категорично заявяват, че ще гласуват на предстоящите избори.
През 2014 г. се наблюдава стремеж от страна на отговорните институции за по-пълно обхващане на младите хора в малките населени места и селските райони. От политиките и мерките в тази насока, дейности и мерки, отчетени в приоритет 7 на годишния доклад.
Отчетените резултати от изпълнение на мерките по приоритет 8, който е „Развитие на междукултурния и международния диалог“ показва, че като цяло процентът на младите хора, участвали в международни проекти е все по-малък и това е индикатор, че фактът от реализирането на проект не е достатъчно и е необходимо да се работи за насърчаване на младите хора да се възползват от възможностите, предоставени по различните програми.
През 2014 г. броят на непълнолетните лица, извършители на престъпления, намалява, но по-голямата част от стойностите върху показателите остават същите или много близки до тези от предходната година.
В настоящия доклад описанието на младежкия статус и постигнатите резултати от отделните секторни политики е допълнен с новия раздел: „Политики за развитие и промяна“, чрез който се цели и в който са посочени конкретните действия за преодоляване на проблемите в сектор на младежта от страна на отговорните институции.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви и аз.
Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря. Колеги, свързвам няколко точки върху това, което е 82 страници. Естествено, Вашият изнесен доклад пред Комисията и пред различни институции е важно - всичко, което се съобщава като статистика, данни, интерес, черпи информация за това време. Вие сама казвате, че Вие сте, за да направите това, сте си послужили да получите информация от различни институции. Аз питам защо? Това не е просто въпрос, важно е, естествено. Но къде остана самият анализ на Министерството на младежта и спорта? Спомням си в началото на самите заседания, самото Министерство имаше план за развитието на младежта. Такъв план все още липсва. Няма. Ние искаме да видим този план. Доколкото си спомням, за младежки дейности са заложени немалка сума, която никога не е била залагана за такива дейности – 1 800 000 лв., близо 2 000 000 лв. Не знаем дали тези средства са отпуснати и в каква дейност, за какво точно ще бъдат използвани. Но казахте също, че имате данни, че са построени спортни площадки, където тези спортни площадки и съоръжения се използват от младите хора. Само, че това е роля на местната власт. Тук питам каква е държавната политика за насърчаване на местната власт за построяването на тези…?
Според мен докладът обхваща малко по-преден период, включително и кабинетът „Орешарски“ и служебния кабинет. Не казвам, за да критикувам. Просто констатирам.
Също така, в доклада точно е отразено, че голяма част от младите хора живеят по големите населени места – в градовете. 46% от тях работят, но има голяма част от младите хора, които не са регистрирани в Бюрата по труда. Какъв е техният процент? Имаме ли данни за това нещо? Каква е политиката на Министерството на младежта и спорта спрямо тези хора?
Също така има данни, че 26% от младежите са безработни повече от една година и за 2014 г. те са повече от 2013 г. Това е 22% близо.
Също така докладът съдържа много голямо количество статистическа информация, но не се обръща внимание, че официално 28 000 българи са напуснали страната и още доста неофициално. Тоест, те работят в чужбина сезонна работа и т.н. Имат адресна регистрация в България, никой това не го отчита, но те липсват тук. И оттам над 14 000 от тези 28 000 са млади хора на възраст от 15 години до 35 години.
Също така всички знаят, че голяма част от учениците до 8 клас има преждевременно напуснали. И този факт е показателен за състоянието на младежта.
От доклада става ясно, че има потенциал млади хора да започнат свой бизнес, но за да започне един млад човек свой бизнес, как, по какъв начин, тук трябва, естествено, и държавата, и ние като законодатели да помислим и дадем точен път на тези млади хора в областта на предприемачеството. Вие много добре знаете, че никой млад човек, не че не иска да започне собствен бизнес, просто има страх, страх някой да му покаже този път за предприемачество как да се оползотворят тези европейски средства дори, които се отпускат така или иначе.
Тези въпроси с министър Кралев, както и с неговия екип, сме дебатирали доста, дори в комисия.
Приемете го като съвет, не като упрек. Утре или вдругиден, когато се изнасят такива статистически данни, доклади и т.н., виновен ще бъде министърът и неговият политически екип. Администрацията трябва да заработи. Ако не заработи, тези неща няма да се случат.
Ако влезем в сайта на самото Министерство, естествено има и годишен доклад за младежта и сума ти други доклади и Стратегия 20 и т.н., но ние търсим самата реализация като политика от страна на Министерството на младежта и спорта, самото насърчаване към младежите.
Ако изпълнителната власт, в лицето на Министерството на младежта и спорта, не накара, включително и местната власт, включително и младите да помислят за себе си, това няма да стане.
И ще кажа последно - в доклада какво е изписано? Наред със спорта, за здравословния начин на живот отношение има начина на хранене. Начинът на хранене е много важен, колеги. Колегата си тръгна. Само добавям: моето дете е на 3,6 години. Учи в частно училище. Неслучайно съм се насочил.
Първото нещо, което направиха е да попитат как, с какви храни Вие искате да нахраним Вашето дете? В България няма закон, но се предлага, господин Председател. Важното е да има воля и желание. Затова ставаше дума в предишния закон, но както и да е. Затварям тази скоба. Хранителният режим е много важен и Министерството на младежта и спорта може да бъде инициатор на правилния хранителен режим. Така че, приемете моите думи, това, което съм казал като подадена ръка. Ние сме отворени, готови сме за диалог. Пак казвам, ако Министерството не заработи, виновен е министърът и неговият екип, дори и да е с най-добри пожелания и намерения.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Ибрямов. Аз искам да споделя нещо с Вас относно проблемите, които споделихте и които забелязахте и които се интересувате как биха решени от Министерството на младежта и спорта.
През тази година беше направена една Кръгла маса по проблемите на младежта, на която присъстваха зам.-министърът на младежта и спорта, зам.-министърът на образованието и науката, зам.-министърът на труда и социалната политика, председателят на Асоциацията на малкия и средния бизнес.
Аз съм народен представител от една малка област. На приемни дни имам около 8 или 10 посещения от младежи. За съжаление, най-страшното е, че не дойдоха младежите, а дойдоха майките и бащите. Моля се един ден да дойде пред мен един младеж. Говоря Ви за хора между 23 години и 28 години. Не говоря за по-младите. Да дойде и да каже: „Аз, господине, мога да копая или мога да редя тухли, мога еди-какво си. Можете ли да ми помогнете да работя?“ И, според мен, Вие също засегнахте този вид проблеми. Мисля, че основна грижа това трябва да бъде и във възпитателната част или по-точно към Министерството на образованието, където там трябва да мотивираме в учебния процес някак си провокативно към инициативност, да бъдат по-инициативни младите хора. Обучението, което водим в нашите училища, е много схоластично, едно стегнато – 2+2=4, 3+3, 5+5. Разбирате ли ме какво искам да кажа? Ние малко повече свобода трябва, малко повече инициативност трябва у тези, младите и тогава би се променило. Иначе аз имам препоръка към Министерството в неговата политика и в неговата програма, която впоследствие ще се изгражда, защото в малко по-стари времена имаше работнически първенства, имаше такива, които като че ли са позабравени и сега трябва тази младеж, която е от 20 години до 40 години, хайде, за мен до 40 години също са младежи.Радвам се, че и преди, и сега политиката на Министерството на младежта и спорта е такава, която правилно е избрала да изгражда инфраструктура, защото само с инфраструктура може това нещо да бъде прокарано. Иначе желание да имаме и всички да искаме да спортуваме, то като няма къде, просто не можем да спортуваме. Така че и това да бъде отбелязано като идеи за засилване работата със спорт в тази възраст от 20 години, защото иначе ученически игри имаме, правим всякакъв вид дейност с тези състезания, но като че ли малко по-малко. Пак има работнически първенства. Аз знам, че има, само че са твърде малко. Трябва да са в по-голям обем.
Други колеги? Заповядайте, госпожо.
ЛИДИЯ ЗАГОРОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕСРАТ BULGARIA – СДРУЖЕНЕ „ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА“: За мен е много интересно във визията на Министерството на младежта и спорта какво е младеж – от 18 години до колко години, защото преди година имаше много големи спорове?
29 години – 30 години - 32 години – 34 години. Да. Добре.
Другото, което е има един луфт за тези деца, пак ще се върна по моята тема, децата в риск и жертви на престъпление и насилие и деца, извършители на противообществени прояви, които попадат в луфта след 18 години и започването на техните младежки години, което вероятно трябва да е може би някакъв приоритет в политиката на Министерството на младежта и спорта за полагане на грижи на тези деца, които остават младежи в риск и за които никой не се грижи, т.е. те нямат работа, нямат семейство, нямат дом и т.н.
Другото, което ми направи впечатление при доклада Ви, че твърдо много се коментира и се анализира работа на институции и достижения и анализи и на други звена, в смисъл такъв, че като че ли малко се припокриват анализите, които се правят от Агенцията за закрила на детето, Централната комисия за противообществени прояви и това като че ли натежава, може би, защото все пак вероятно фокусът трябва да бъде върху младеж, а не толкова върху деца, тъй като Агенцията за закрила на детето, агенция „Социално подпомагане“ са отговорни до 18-годишна възраст.
МАРИАНА КЕХАЙОВА – ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ „МЛАДЕЖКИ ПОЛИТИКИ“ В МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Спрямо Закона за младежта, приет през 2012 г. дефиницията за младежи е 15 години – 29 години. Така че… Това е в противоречие със Закона за децата.
ЛИДИЯ ЗАГОРОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕСРАТ BULGARIA – СДРУЖЕНЕ „ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА“: Аз Ви разбирам. Знам.
МАРИАНА КЕХАЙОВА – ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ „МЛАДЕЖКИ ПОЛИТИКИ“ В МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: По отношение на децата в риск има специално разработена програма, която Министерството администрира – за деца и младежи в риск.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Заповядайте. Вие бяхте г-жа Мирчева – член на Управителен съвет на Национален младежки форум?
АЛЕКСАНДРА МИРЧЕВА – ЧЛЕН НА УС НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ: Точно така. Благодаря Ви. Господин Председател, уважаеми господа народни представители и представители на Министерството на младежта и спорта, първо бих искала да се представя – Александра Мирчева – член на Управителен съвет на Национален младежки форум, който е и най-голямата младежка чадърна организация в България и Националният младежки съвет в нашата държава, представляващ точно 41 към момента младежки организации и в този смисъл техните членове млади хора – над 110 000 младежи в България.
Първо, искам да спомена, че ето, има активни млади хора, които се интересуваме какво се случва с младежките политики, а именно затова сме тук, за да изкажем и нашето становище по отношение на доклада, за което благодарим всъщност, че продължава като една инициатива и продължава ежегодно да се създава такъв доклад като част от закона за младежта, защото всъщност това е официален документ, който дава възможност на младежките организации, така да се каже, да си сверим часовниците, а и не само благодарение на обмяната на идеи, но да стъпим на статистически данни, за да можем адекватно да защитаваме интересите на младите хора, които представляваме.
В този смисъл бих искала и да кажа, че всъщност именно водени от интересите на младите хора, които представляваме, бихме искали да акцентираме върху три много важни точки във връзка с доклада. Със сигурност нещо, което ни направи впечатление и във връзка с изследването е установяването на ефекта от младежките политики – именно изграждането на едни ефективни младежки политики, следва да се разгледа на няколко нива. Едно от тях със сигурност е въпросът, който ни притеснява, свързан с недостатъчното ресурсно обезпечаване на младежките политики в България, което не е свързано само с административното финансиране, за което си говорим в повечето западноевропейски страни, но и други ресурси, които са нужни за изграждането и създаването на въпросните младежки политики.
Също така, леко обезпокоителен факт е, че вече в това отношение изоставаме не само от Западна Европа, но и от много от нашите съседи, които все повече обръщат внимание именно на ресурсното обезпечаване на политики.
Във връзка с това бихме искали да допълним, че именно и координацията между заинтересованите страни не само в лицето на отговорните министерства, ресорни министерства за тези междусекторни политики, но и всички заинтересовани страни от ключово значение, така че да бъде повишен техният ефект.
И не на последно място, статистиката, която е посочена и в доклада – около 1 205 000 млади хора, цифрата е закръглена, да, всъщност 2% от тях участват в процесите на взимане на решения по един или друг начин, участвайки в младежки организации, политически организации, благотворителни, хуманитарни и т.н. Данните вече бяха изложени.
Повишаването на участието на младежите в самия процес на взимане на решения и създаването на политики, но и тяхното изпълнение, мониторинг и оценка всъщност значително повишава и тяхното качество. Така че по отношение на доклада бихме казали отново, че се радваме, че всяка година можем да видим къде се намираме, за да можем да идентифицираме по-ясно и проблемите. И нашият призив е наистина младите хора да бъдат въвлечени не само чрез младежките организации, но и чрез пряко участие и техни представители в процеса на изграждане на тези политики, защото само тогава те ще бъдат заинтересовани от тяхното ефективно прилагане не само на национално, но и на местно ниво, където те са от жизнена важност.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Мирчева, въпреки че ми се струва, че сте госпожица.
АЛЕКСАНДРА МИРЧЕВА – ЧЛЕН НА УС НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ: Да, но сега е прието всички госпожици вече да сме госпожи.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Е, има и слабости. Благодаря Ви. Мисля, че това, което говорихте е доста важно и смятам, че Министерството на младежта и спорта ще се съобразят с това, което Вие като политики начертахте как да бъдат осъществявани и се надявам наистина взаимодействието да бъде доста по-засилено и Вашите млади идеи да бъдат вкарани вътре в програмите.
Колеги, да преминем към гласуване. Подлагам на гласуване следния текст за решение:


Р Е Ш Е Н И Е:

„За одобряване на годишен доклад за младежта за 2014 г. на Народното събрание на основание чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България във връзка с чл.5, ал.1 от Закона за младежта реши: одобрява годишен доклад за младежта за 2014 г.“
Който е „За“, моля да гласува – 13. „Против“ – няма. „Въздържали се“ – 1.
Докладът се приема.
В точка Разни някакви въпроси?
Благодаря Ви, колеги, за участието. Благодаря и на господин Хафъзов за участието.
Приятна вечер на всички.

Закрито в 18.00 ч.

ЗАМЕСТНИК - ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ЧОЛАКОВ


Стенограф:
Виктория Петкова
70 200 знака