---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта

ПРОТОКОЛ № 22

На 23 септември 2015 г. (сряда) от 16.15 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл.“ Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

Заседанието бе открито в 16.40 ч. и ръководено по точка първа и точка втора от дневния ред от Иван Чолаков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
По точка трета от дневния ред заседанието бе ръководено от проф. Борислав Борисов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости.
Имаме необходимия кворум. Можем да започнем редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-ото Народно събрание.
На Вашето внимание предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 05.08.2015 г.
2. Проблемите на децата в риск, децата-жертви на трафик, тяхната
реинтеграция и положението на кризисните центрове. Предложения за мерки.
3. Доклад за изпълнение на националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 г. – 2015 г.) за учебната 2014/2015 г., внесен от министъра на образованието и науката на 16.09.2015 г., с писмо № 503-07-14.
4. Разни.
Предложения за промени в дневния ред, за допълнения в дневния ред?
Няма. Благодаря Ви. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се единодушно. Благодаря Ви.
Имаме честта наши гости на днешното заседание да бъдат:
По т. 1. Г-н Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика. Добре дошли!
По т. 2. Г-жа Лидия Загорова – председател на ЕСРАТ Bulgaria – Сдружение „Пренебрегнати деца“. Благодаря Ви.
По т. 3. Проф. Тодор Танев – министър на образованието и наука. Той ще дойде малко по-късно, когато дойде времето за разглеждането на точката.
От Агенцията за социално подпомагане г-жа Детелина Котевска – отдел „Дейности и мерки по закрила на детето“. Благодаря Ви.
От Държавната агенция за закрила на детето – г-жа Милена Дянкова и г-жа Бистра Зографова. Добре дошли!
От Министерството на труда и социалната политика – г-жа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване“.
От неправителствени организации:
Георги Ванчев – ЕСРАТ България;
Лора Лалова – ЕСРАТ България;
Славян Желязков – ЕСРАТ България;
Мариана Писарска – Сдружение „Деца и юноши“;
Ивайло Йосифов – Кризисен център за деца – София;
Георги Георгиев – Кризисен център за деца – Пловдив;
По точка първа давам думата на г-н Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане цели подобряване на нормативната уредба в областта на социалните услуги – три основни групи промени предвижда.
Едната е свързана с подобряването на достъпа до социални услуги.
Другата част е свързана с подобряване на административното обслужване и административните режими, свързани с регистрация и лицензиране на доставчиците на социални услуги.
И третата група е свързана с подобряването на контрола по събирането на таксите за ползвани социални услуги.
Тези промени са свързани с неотложни промени, които следва да бъдат предприети, с оглед на постановени и определени осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека, а също така и с някои констатирани неточности. Мога само да отбележа, че в областта „Административни режими за регулиране на стопанската дейност“ това са предложения, които са свързани с облекчаване на процедурата по кандидатстване за доставчик на социални услуги, подобряване на обмена между двата субекта в тази област – Агенция за социално подпомагане и Държавна агенция за закрила на детето – привеждане на двата режима в съответствие и с действащия закон в тази област. Въвеждане на определени срокове за регистрацията и въвеждане на санкции при неизпълнение на определени задължения.
Другата голяма група е свързана с достъпа до социални услуги, като основно това е отговор на поставени осъдителни решения за България и предоставяне на възможност за лицата да участват по-активно при ползването на определени социални услуги. Става дума за лица, които са поставени под пълно запрещение и лица, които са поставени под ограничено запрещение като водещо, разбира се, остава свободният избор на лицата.
Това са основните изменения и те целят наистина подобряване на уредбата в областта на социалните услуги. До създаването на нов регламент в тази област, нееднократно вече от трибуната на Народното събрание е предоставяна информация, че един от приоритетите на правителството е създаването на нов Закон за социалните услуги. В този Закон за социалните услуги ще бъде отделено значително място на планирането, откриването, функционирането на социалните услуги, критериите и стандартите за качество и, разбира се, контрола и мониторинга като един от основните елементи ще бъде продължаване на приетото вече от Народното събрание регламентиране на интегрираните услуги, които да оказват по-комплексна подкрепа.
Това са основните предложения. Има и някои правно-технически, които са свързани с прецизиране на действащата уредба.
Предлагам народните представители от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да подкрепят законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания и то предимно в частта, която занимава нашата комисия, да не вземем отношение по целия законопроект. Ако имате забележки, някакво отношение, което би било добре да се внесе?
Да приемем, че законопроектът е изготвен в много добро състояние и нямаме забележки.
Тогава подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 05.08.2015 г.
Който е съгласен с така внесения законопроект, моля да гласува. „За“ – 10. „Против“ – Няма. „Въздържали се“ – 3. Благодаря Ви, господин Лазаров.
Благодаря Ви за участието. Пожелавам Ви успех!
Преминаваме към точка втора от дневния ред. Ще имаме изслушване във връзка с проблемите на децата в риск, децата-жертви на трафик, тяхната реинтеграция и положението на кризисните центрове.
И, естествено, впоследствие Комисията ще излезе с предложение за мерки.
Давам думата на г-жа Лидия Загорова – председател на ЕСРАТ Bulgaria – Сдружение „Пренебрегнати деца“. Заповядайте!
ЛИДИЯ ЗАГОРОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕСРАТ BULGARIA – СДРУЖЕНИЕ „ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА“: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател на Комисията, уважаеми господин Председател на заседанието, дами и господа, първо, искам да изразя нашата огромна благодарност, че обърнахте внимание на неправителствена организация за сигнала, който подава и нейните констатации по отношение правата на децата и особено децата-жертви на трафик.
Направихме подобно предложение и пред предишния парламент, но за съжаление срещата, която беше предвидена не се състоя, така че надявам се въпросът, който повдигаме, въпреки че той е доста специфичен, да бъде поставен сериозно на Вашето внимание и да обърнете внимание върху предложените мерки.
Само с една дума: ние сме неправителствена организация, която е клон на международна организация ЕСРАТ Интернешънъл за превенция на всички форми на детска сексуална експлоатация, трафик за сексуални цели и детска порнография.
Поводът за тези наши констатации е една дългогодишна, 6-годишна работа в рамките на европейски проект, финансиран от Европейския съюз, с участието на над 19 европейски държави, който беше фокусиран върху проблемите на децата от страните в Европейския съюз, децата-жертви на трафик, децата-жертви на експлоатация. Включително вниманието на проекта беше фокусирано и върху един нов феномен, т.нар. „деца в движение“ или движението на деца от страни-членки на Европейския съюз, които нямат достатъчно добри условия, навярно, за техните семейства, както са например България и Румъния. Движението на тези деца в други страни от Европейския съюз, в който момент те попадат под експлоатация за трудови цели, сексуални цели и т.н.
В тази 6-годишна дейност ние си сътрудничехме активно с Държавната агенция за закрила на детето, Агенция „Социално подпомагане“, Министерството на вътрешните работи, Гранична полиция, сектор „Детска престъпност“ към Национална служба „Полиция“ – всички наши колеги и отговорни експерти, които са включени в тази дейност.
Изразявам и благодарността си към тях, че представители на тези институции в момента са тук, за да изкажа тяхното мнение по повдигнатата проблематика.
Конкретно, това, което е в основата на нашата идея е още по-голяма закрила на децата-жертви, още по-голяма закрила на децата в риск, осигуряване на подходяща реинтеграция на деца, които са в изключителна трудна житейска ситуация. Това са деца-жертви на трафик, деца, които са жестоко експлоатирани и които, според нашата система, в определен момент от своя живот са настанявани в кризисните центрове.
Няма да обяснявам подробно какво е кризисен център. Ние сме го описали в нашите материали. Само с две думи – това е социална услуга, място, в което се настаняват деца, които се нуждаят от закрила и в рамките на 6 месеца, максимум до 9 месеца, само че практически някои от тях стоят и 1 година, да им се окаже кризисна интервенция, да се преодолеят психическите травми и евентуално, не евентуално, а задължително да бъдат насочени към тяхната семейна среда, ако тя е подходяща да ги отглежда или към други институции, където може да се осигури за тях добро бъдеще.
С това искам да премина и към конкретните ни предложения. Само да кажа, че в страната има, по справка от страниците на Агенция за социално подпомагане, в момента действащи, 16 кризисни центрове за деца. Тук сме поканили директори на кризисни центрове, които ще бъдем щастливи, ако имаме възможност в много кратко време също да ни подкрепят в нашите искания.
Това, което нас ни притеснява и което сме забелязали: първо, искам да кажа, че всичко това, което представяме, е в резултат на много, представете си за този 6-годишен период, може би над 6 или 8 конференции, в които са участвали експерти от тези институти.
От друга страна сме имали непосредствен допир до децата, които са вътре в тези институции, за да могат да кажат какви са проблемите и те как виждат своето бъдеще и какви проблеми срещат. Така че отправните ни точки са мненията на хората, които са казали какви са проблемите, мненията на децата и нашето мнение, като закрилници на правата на децата.
Кризисните центрове по принцип, според методиката, която съществува, би трябвало да са разделени на типове за деца-жертви на домашно насилие, деца-жертви на трафик на хора и деца в конфликт със закона и девиантно поведение.
Това, което ни притеснява, практиката показва, че в кризисните центрове се настаняват едновременно, представете си, деца, които са жертви на домашно насилие, деца, изнасилвани от бащите си, заедно с деца, които са извършители на престъпление, заедно с деца, които имат психиатрични заболявания, заедно с деца, които са жертва на трафик и са били жестоко експлоатирани от техните сводници.
Това, което ние предлагаме е строго да се спазва профилирането на тези кризисни центрове, поради което, според мнението на експертите, които сме интервюирали и които са засегнати от тази работа, би следвало методиката, която е създадена от Агенцията за социално подпомагане, методика за ръководство, за предоставяне на социална услуга „Кризисен център“, да бъде във вид, не мога точно, не съм юрист, аз съм психолог, дали да е Закон, дали да е Наредба, но тя да има такъв правен характер, който да позволява наистина това профилиране на кризисните центрове да се спазва.
Вследствие на това, според нас, е абсолютно наложително тези кризисни центрове да имат и Правилник за тяхната дейност, и строго определен статут, защото това води до редица проблеми.
Втори проблем – в кризисните центрове се настаняват деца, които наистина стоят по-дълго време отколкото е необходимо. Самата идея, философия на тези кризисни центрове е децата да бъдат настанени до преодоляване на тяхната криза.
Как се преодолява тяхната криза обаче, когато в някои от центровете няма финансови средства или няма психолози? Психологът е абсолютно задължителен. Психологът е необходим, за да може да работи с детето - представете си тази крехка психика, която е била подложена на малтретиране, на сексуални издевателства и на още какво ли не.
Във връзка с това възниква и един друг проблем, който е проблемът, свързан с осигуряването на здравна помощ, дори и в София. Изключително трудно е когато са настанени по едно и също време деца, които са с биполярно разстройство, шизофрения, деца, които имат заразни болести, деца, които са наркозависими, изключително сериозен проблем- наркозависимите – всички тези съжителстват с децата, които са жертви и всичко това е рисково, както за децата, които не са наркозависими и с тежки заболявания, така и за персонала. Повярвайте, в някои случаи персоналът става жертва и на тези деца и затова има огромно текучество, предвид ниското заплащане и тези рискове, които съществуват в труда.
Предложението е, вероятно с Министерството на здравеопазването, може би, да се регламентира, както спешната помощ, защото се случва дете да получи криза нощем или някое друго тежко състояние и няма възможност да се осигури помощ, така и да се регламентира медицинското обслужване, защото в Закона за здравеопазването кризисните центрове не попадат вътре, не са упоменати. Не става въпрос само за упоменаване, а става въпрос за реална специализирана помощ, за това, което го няма и засяга не само децата в кризисните центрове, а и други деца. Нямаме клиники за деца-наркомани до 18 години. Няма къде да се настанят болните от СПИН и ХИВ-позитивните, децата с психиатрични заболявания. Представете си, когато това се случи в един кризисен център, как може да реагира персоналът – поставен под стрес и в невъзможност да осигури каквато и да е здравна помощ и да я потърси същевременно.
Другото, което е – финансовото обезпечаване на кризисните центрове по отношение, казах вече, труда на тези, които работят. Това е специфичен въпрос, не е от моята компетентност, но правим предложение за повишаване на единния разходен стандарт, ако е възможно.
Другото, което е изключително болен въпрос, че няма никакви средства тези деца да бъдат реинтегрирани дори да излязат от кризисния център, дори и да отидат на разходка, дори да им бъде организирана екскурзия или нещо друго, което е свързано с тяхната квалификация или с тяхната социална реинтеграция.
Щастливи сме, че благодарение на тези проекти и на други успяхме да подпомогнем на много центрове децата да излязат, да се интегрират с природата, с киното, ако щете с градската действителност, защото в повечето случаи кризисните центрове са в малки населени места, където дори няма деца. Ето такъв е случаят със с. Бълван, където има момичета само настанени жертви на трафик. В момента там се закрива и Домът за деца, лишени от родителски грижи и остават няколко бабички. Тези момичета дори не могат да отидат до Велико Търново, защото домът няма средства, а разстоянието е около 30 км.
Затова предложението ни е, ако е възможно финансово обезпечаване на дейностите и също така, във връзка със следващото ни предложение, ако е възможно, тези центрове за деца, нека да не следваме старата политика на изолация, създадена по времето на комунистическия режим, да бъдат скрити и да бъдат поставени в малки, изолирани населени места. Тези кризисни центрове, според нас и според директорите на центровете, би трябвало да бъдат в големи градове, където има възможности за социална интеграция, за достъп до културни услуги и т.н.
Съществуват такива възможности, повечето от центровете са в големите градове, но има и такива, които са в Алфатар например, което, знаете, че е много далеч и може би няма такива възможности като София, Пловдив и други градове.
Идвам до дългосрочната стратегия за реинтеграция на децата. Донякъде е цинизъм да настаниш дете в институция, за да бъде обгрижвано, да – де факто и де юре ти осигуряваш закрилата на детето. Но след това, на прага на 18-те години, детето излиза и ако няма семейство, то няма нищо. Много е труден този въпрос за реинтеграцията на децата, които нямат семейна среда и излизат от кризисните центрове. Затова предлагаме в Закона за социалното подпомагане, по подобие на услугата, отнасяща се за децата без семейства, т.нар., знаем ги, сираци, да бъде създадена услуга „Наблюдавано или защитено жилище за деца над 18 години, напускащи кризисните центрове“.
Политиката на реинтеграция, особено на жертвите на трафик не свършва до 18 години, а тя трябва да продължава докато личността се стабилизира.
И последното, което е в нашите бележки, това са някои специфични особености на взаимодействието между институциите в координационен механизъм, който е основен механизъм за репатриране и обгрижване на деца, които са жертви на трафик, завръщащи се от чужбина – един перфектен документ, с който ние се гордеем пред много от европейските страни, тъй като в много от тях няма такъв механизъм за репатриране. Но проблемът е, че също този документ, според мнението на експертите, може би трябва да има някаква законова форма, пак не зная, закон ли или какво може да бъде, за да може разписаните отговорности да имат страшна сила, както се казва, и да може да бъде търсена отговорност съответно от институциите, които изпълняват своите задължения. Финансово обезпечаване на механизма, провеждането на мониторинг, за да се видят къде са проблемите – всичко това са неща, които ние предлагаме да се фокусира вниманието върху тях.
И последното, с което завършвам, имиджът на България. Имайте предвид, ние сме членове и на Европейската платформа на гражданското общество за борба срещу трафика на хора. Сочени сме с пръст като страна на произход на момичета и момчета за трудова, особено за сексуална експлоатация. Нямате представа наистина по тези проекти, аз лично сама се запознах с това, което видях по улиците в Солун и в Атина – пълно е навсякъде с просещи деца, с деца, предлагащи някакви предмети, деца, които легално са излезли като имигранти от страна на Европейския съюз с техните родители, които ги използват и ги експлоатират.
Ние сме подписали всички документи, важни конвенции, които засягат трафика на хора, детска сексуална експлоатация, така че мисля, че ние сме длъжни да отговорим и на тези европейски реалности.
Нашите очаквания са, че може би от тази висока парламентарна трибуна ще обърнете внимание за създаването, може би, на някаква работна комисия или по някакъв друг начин за стимулиране на тези процеси в позитивна насока, както сме ги посочили. Ако има интерес, имаме и ситуационен анализ, който сме изготвили в рамките на този проект за положението на децата, където цялата статистика за децата в риск е извадена и сме на Ваше разположение като експерти.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Загорова. Мен лично ме разчувствахте, в смисъл жегнахте ме по проблемите, които изразихте. Наистина са доста тревожни и доста сериозни. Надявам се съответните институции също така да вземат отношение по тези проблеми, които Вие споделихте, да кажат как те виждат нещата от своя гледна точка, защото, доколкото разбирам, на този етап средствата, които ползваме за тези центрове, мисля, че са до 2018 г. и след това финансирането трябва да дойде от държавния бюджет и доколко ще имаме възможността да издържаме тези кризисни центрове, дори и сега да вземем мерки, които да подобрят тяхната дейност.
Благодаря Ви още веднъж.
Добре дошли, министър Танев!
Други? Заповядайте.
ДЕТЕЛИНА КОТЕВСКА – ОТДЕЛ „ДЕЙНОСТИ И МЕРКИ ПО ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО“ В АГЕНЦИЯТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ: Ще взема отношение по това, което г-жа Загорова сподели.
Искам да кажа, че в момента в България функционират 16 кризисни центрове, които са държавно делегирана дейност и единният стандарт за издръжка за едно дете в тях е 8251 лв., което е най-високият стандарт от всички социални услуги, които са за деца.
Това, което сподели г-жа Загорова, в 2012 г. и 2013 г. наистина по-голямата част от децата, които се връщаха от чужбина и които бяха жертви на трафик, се настаняваха в услугата „Кризисен център“. Около 75% от децата бяха настанени в Кризисен център. След излизането на децата от кризисните центрове, те се наблюдават от отделите „Закрила на детето“ в рамките на едногодишен срок, когато за тях е предприета друга мярка за закрила.
През 2014 г. и 2015 г., до края на юли, статистиката ни е следната: за 2014 г. - 9 деца са върнати от чужбина, като за 8 е предприета мярка за закрила в семейна среда, за 1 дете е предприета мярка за закрила в резидентна услуга, каквато е кризисният център. За 2015 г. до края на юли са върнати от чужбина 12 деца, като за 10 деца е предприета мярка за закрила в семейна среда и за 1 дете имаме мярка за закрила в семейство на роднини и близки и за 1 дете в резидентна услуга.
По отношение на профилирането на кризисните центрове, ще кажа, че на колегите е указано, след като беше разписана методиката и в нея са определени групите и профилите деца и кризисни центрове, към които да се насочват децата с указателно писмо на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, е указано стриктно да се спазва профилирането на децата в кризисните центрове.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви и аз, госпожо Котевска. Друг? Заповядайте, госпожо Дянкова.
МИЛЕНА ДЯНКОВА – ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Здравейте! Казвам се Милена Дянкова. Представител съм на Държавната агенция за закрила на детето.
Ще взема отношение по поставените въпроси от г-жа Лидия Загорова и в подкрепа на думите на моя колега от Агенция за социално подпомагане. искам да Ви уверя, че координационният механизъм за репатриране на случаи на деца-жертви на трафик работи от 2005 г. и отговорни за неговото изпълнение са Държавна агенция „Закрила на детето“ и Министерството на вътрешните работи. Мога да Ви уверя, че ангажиментите на институциите по този механизъм се изпълняват абсолютно стриктно, въпреки че това не е законова разпоредба. Самият механизъм не е част от Закона за закрила на детето и това не пречи на специалистите от различните институции да работят заедно затова, за да се спазват интересите на децата-жертви на трафик.
По отношение на статистиката за децата-жертви на трафик, ние наблюдаваме годишно как вървят случаите, тъй като всеки един случай минава през Държавна агенция „Закрила на детето“. Това, което се забелязва в последните години, да, имаше бум на деца-жертви на трафик около приемането на България в Европейския съюз, но в последните години тези случаи изключително много намаляват, като за миналата година ние сме регистрирали около 36 такива случаи, в които едва 9 деца са били върнати в нашата страна и за тях са били предприети мерки за закрила.
Затова считаме, че за тази година случаите до този момент са 17 към 1 юни 2015 г. Считаме, че е нерентабилно да се създава отделна услуга „Кризисен център за деца-жертви на трафик“, защото това са деца, които са, първо, неравномерно разпределени във времето - от данните, които получаваме от чуждите социални и полицейски случаи и не представляват такава тежест по отношение на тяхното обслужване и реинтеграция нито за отделите „Закрила на детето“, нито в социалните услуги „Кризисен център“.
Ние сме наясно с проблемите, които се презентираха на кризисните центрове. В Държавната агенция за закрила на детето имаме ангажимент за всеки един случай, който е свързан с нарушени права на децата да се извършват проверки, да се дават различни предписания.
И последно, ще използвам повода от последната проверка в кризисния център „Вяра, Надежда и Любов“ в София, в който след извършените проверки от страна на Държавна агенция за закрила на детето, така също и на всички останали институции, които имат отношение по качеството на грижата на тези деца, ние организираме другия месец, в средата на октомври, среща с всички заинтересовани институции, заедно с кризисния център в София, за да обсъдим всички препоръки и въз основа на проблемите да намерим начин, по който да подобрим работата, свързана с функционирането на кризисния център и за подобряване на качеството на обслужване в самите центрове.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Дянкова. Други желаещи да вземат отношение?
ЛИДИЯ ЗАГОРОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕСРАТ BULGARIA – СДРУЖЕНИЕ „ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА“: Колегите от кризисните центрове считат, че те могат да подкрепят.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Колеги, ако имате някакви въпроси към представителите на Агенцията? Заповядайте, господин Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, действително темата е от изключителна важност.
На Вашето внимание беше предоставен един много сериозен за мен документ, който включва както желание за законодателни инициативи, така и препоръки към нашата Комисия, които аз смятам, че в бъдеще ние можем да реализираме.
Аз имам един такъв въпрос – тези всички законодателни инициативи в отделни закони, които Вие сте посочили, че може би ще бъдат полезни, дали имате като конкретика дадените предложения или по-общо като сфера? Защото ако ги имате в конкретика, то ще бъде интересно да бъдат поставени за разглеждане в някои от нашите бъдещи заседания, респ. ако са по-общи, ще даде възможност, може би това да седнем заедно и да ги помислим. Така че имате ли ги в конкретика или са по-общи като теми?
ЛИДИЯ ЗАГОРОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕСРАТ BULGARIA – СДРУЖЕНИЕ „ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА“: По-общи са като теми. Радостно е, благодаря за подкрепата, ако те бъдат конкретизирани, но това, знаете, налага компетентна юридическа помощ и Правната комисия. Аз съм психолог.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Загорова. Заповядайте! Ще Ви помоля да се представите.

МАРИАНА ПИСАРСКА – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА СДРУЖЕНИЕ „ДЕЦА И ЮНОШИ“: Извинявайте за закъснението. Казвам се Мариана Писарска – изпълнителен директор на сдружение „Деца и юноши“.
Във връзка със законодателните промени, които предлагаме, всъщност би било добре да бъдат предхождани от един сериозен дебат на всички институции и граждански организации, тъй като, аз не съм запозната дали сте получили нашето становище, но действително броят на децата не е толкова голям. Сериозността на проблемите им е огромна. Затова е важно наистина да търсим конкретна регламентация на дейността на тези центрове, т.е. предварително дебат и работа с комисията за нас е най-добрият вариант.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Да, определено това, което споделихте наистина провокира да се направи един задълбочен първо анализ и след това да се провокира една Кръгла маса, на която по-детайлно да бъдат огледани всички тези проблеми, които Вие споделихте и след това вече да бъдат насочени към компетентните институции, които могат да го редактират по начин, който да влезе в законодателство.
Други?
ЛИДИЯ ЗАГОРОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕСРАТ BULGARIA – СДРУЖЕНИЕ „ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА“: Мога ли да добавя? Само да кажа, че уважавам позицията на институтите, защото наистина от тяхната гледна точка това е така, но ние имахме възможност за директна работа с децата и нашите изводи и заключения не са единствени, тъй като до подобни заключения, почти същите, стигна Българският хелзинкски комитет, Националната мрежа за децата, обединени от над 170 неправителствени организации, Центърът за изследване на демокрацията. Така че от неправителствена гледна точка имаме подкрепата и на други със същите заключения.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Загорова. Други въпроси, изказвания?
МАРИАНА ПИСАРСКА – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА СДРУЖЕНИЕ „ДЕЦА И ЮНОШИ“: Всъщност смисълът на промените, които търсим е широката подкрепа на всички институции, на практика да се случва. Това засяга всяко едно дете в България, не само децата в най-тежък риск, които са попаднали в кризисните центрове, но се оказва така, че когато дете попадне в социална услуга, всъщност това е крайната точка, това е записано всъщност и в текста, крайната точка, в която детето попада в грижи и се оказа, че всички ние имаме много високи очаквания към специалистите, които работят там, а всъщност, да кажем, случаи на деца в кризисни центрове, които са настанени там, те нямат личен лекар, т.е. нямаме достъп до личен лекар, но се нуждаят от здравна услуга. Нямаме конкретно здравно заведение, което да отреагира веднага, без да има обструкции за това да бъде прието, изследвано или най-малкото да бъде консултирано. Същото се отнася и до образователните институции. Същото се отнася и за всякакъв друг тип услуги, от които децата се нуждаят. Разбирайте, че отглеждането на дете в краткия период, в който то е настанено в кризисен център, не би следвало да бъде само осигуряване на неговия живот, здраве, комфорт за гарантиране на неговите базови потребности, но най-вече наистина за изключително кратко време то да бъде подкрепено и да излезе от тази услуга и да намери подходящата за него грижа. Това, към този момент, не се случва и това е нещото, което всъщност за нас е изключително важно – на един дебат всеки да заяви, и това да влезе в съответния закон, независимо дали е Законът за здравето, за лечебните заведения, за културата, за спорта – всеки да заяви и това да бъде описано в текст точно какъв е неговият ангажимент когато става дума именно за такива случаи деца в България.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви. Колеги? Благодаря на всички участващи в дискусията за участието и на Министерството на труда и социалната политика, на Агенцията за закрила на детето. Благодаря на всички. Госпожо Загорова, благодаря Ви.
ЛИДИЯ ЗАГОРОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕСРАТ BULGARIA – СДРУЖЕНИЕ „ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА“: И аз благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Да продължим нататък, колега Чолаков, ако не възразяваш.
Първо, приветствам с добре дошъл министър Танев.
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Добър ден!
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): По точка трета от дневния ред: доклад за изпълнение на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006 г. – 2015 г. за учебната 2014/2015 г., внесен от министъра на образованието и науката на 16.09.2015 г. с писмо № 503-07-14.
Господин Министър, заповядайте.
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Уважаеми колеги, забелязвате, че тази Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, срокът й е 2006 г. до 2015 г., т.е. тя е на изчерпване. Остават още 2-3 месеца.
Това, което докладвам е стандартното докладване до 1 октомври на всяка година на свършеното до момента през изтеклата година, както и мерките, които ще бъдат приети през следващата. Следваща няма, но има срок, който е по-малък.
Тази програма вероятно ще прерасне в нова, която ще се надгради над добрите практики в съществуващата досега програма и натрупаните, също така, въпросителни в течение на нейното изпълнение на тази 2006 г. – 2015 г.
Както е известно, в Програмата има две цели, основни цели на образователната политика – едната е равният достъп до образование и втората е качественото образование. Тези мерки не могат да бъдат разделени или, както казваше моят учител по философия доц. Бернар Монтян, слава Богу, че майката-природа не е разделила така нещата, както ние ги разделяме на факултети и катедри, в случая -Университетът. И тук качеството и равният достъп вървят ръка за ръка. Това сме имали предвид при изпълнението в тази година – да бъдат колкото се може повече синхронизирани, за да се получи мултипликационен ефект.
Що се отнася до равния достъп, това е диференциране на грижата спрямо различните потребности. Това е и духът на новия Закон – различните деца трябва да бъдат, различните потребности, различните способности, различните проблеми трябва да бъдат посрещани по различен начин, за да се получи накрая единния резултат – доброто качество. С равни мерки към различни ще се получат различни крайни рангове на постижение.
Развитие на включващото образование за деца с опит в специални образователни потребности, това винаги се е правило, тази година също се е правило, според нашите заварени и добавени, от нашето след 7 ноември ръководство, мерки.
Второто е осигуряване на достъп до качествено образование на деца и ученици, за които българският език не е майчин.
И третата основна категория е провеждане на ефективна образователна политика с българите в чужбина.
Другата цел – качественото образование. То предполага непрекъснато надграждане на знания и умения, не скокообразно движение. В този смисъл максималното развитие на потенциала на всяко дете и възможността за по-пълноценна социална реализация, тези две неща вървят заедно - развитие на умствения му потенциал и социалната му реализация или да го кажа подготовка за социална мобилност. Имали сме предвид промени в учебното съдържание и учебните планове и програми, осигуряване на по-голяма практическа приложимост на обучението, ориентирано към конкретни резултати, подобряване на качеството на професионалното образование и осигуряване на условия за по-ефективни връзки с бизнеса.
Взети са и мерки отделно от това за информационни технологии, които да навлизат по-масово в учебния процес.
Особено внимание се обръща напоследък и върху възпитателния процес. Ритуализирането на училищния живот, превръщането на училището в територия на учениците и развиване на извънкласната и извънучилищната дейност. Като пример мога да кажа, че направихме невъзможното, за да финансираме последното и успяхме. Извънкласната и извънучилищната дейност тази година дори получиха повече средства.
Част от мерките са изпълнени в предни периоди – въвеждане на единен стандарт за финансиране на обучението или въвеждане на система за диференцирано заплащане на труда. Затова те не са включени в доклада.
Някои от мерките не са изпълнени. Основната причина за това е Законът за предучилищното и училищното образование, което коренно променя нещата, а също така и моето лично убеждение, както и на екипа на Министерството, че споменатите дотук мерки за качествено образование и за равен достъп са сравнително стандартни, в рамките на традицията, и не представляват база за онази степен на реформа, която всички очакват и желаят. Например, промяна в образователната структура не сме извършвали, защото чакаме новия Закон. Но каква ще бъде образователната структура след приемането на този Закон ще зависи от тези двадесетина стандарта, които Министерството ще бъде ангажирано с, май на английски го направих граматически, Министерството ще бъде ангажирано с изготвянето им. Или пък: „Разработване на модели за атестация на директор.“ Слава Богу, внесено и прието най-после законовото положение, директорите да не са, едва ли не, до живот, говорим за директори на училища.
Въвеждане на финансови стимули за ефективно управление и по-високо качество в образователния процес. Финансовите стимули до голяма степен ще бъдат определени по нов начин от Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, която едва тази година започна да набира скорост и първият Комитет за наблюдение мина.
Разпространеният принцип „Парите следват ученика“ и върху частните училища – щекотлив въпрос, който даже днес в зала беше повдигнат още един пореден път, а най-вече журналистите не престават да ме питат мен защо допускам да има много учебници. Трябва да питат повече хора.
Да не забравяме, че и в Националната програма, тази до 2015 г., не са заложени индикатори, чрез които да се измерват постигнатите резултати, което намирам за голям пропуск. Отчитането се извършва спрямо заложените мерки и действия от предходната година. Така е. Това не е достатъчно. Липсва контрол, друг, освен най-обикновеният контрол – колко мерки са направени. Количеството не е свързано с качеството. Изрично е да казвам, че мерките са свързани, били са съгласувани с цялата нормативна система – от Конституцията до националните програми.
Що се отнася до финансирането им, главно републиканският бюджет, почти изцяло да не казвам, но също е имало средства, използвани от програмата „Развитие на човешките ресурси“. Вероятно това до момента е било достатъчно и трябва да се търсят занапред за по-големи крачки в нова програма за повече пера, т.е. за повече източници на финансиране.
Ние сме подготвили редица стратегически документи за достъпно качествено и модерно образование, като например: „Подобряване достъпа и повишаване качеството на образованието, обучението и качествените характеристики на работната сила, като приоритет 1 на „Програмата 2020.“
Второ, Национална стратегия за учене през целия живот 2014 г.–2020 г.
Стратегия за намаляване на преждевременно напусналите образователната система до 2020.
Стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства 2015 г. – 2020 г.
Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността 2014 г. – 2020 г., която преди броени дни или месец беше приета.
Стратегия за ефективно прилагане на ИКТ в образованието и науката в България пак до 2020 г.
Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение в България 2015 г. – 2020 г., която също скоро беше приета и Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри от миналата година 2014 г. – 2020 г. Това са ни основните достижения като колектив.
В заключение искам да кажа, че една нова програма, която предстои в мандата на това Народно събрание и на тази Комисия да бъде съставена, трябва да бъде радикализирана, да бъде съвсем по-дръзка и много по-целенасочена в няколко направления.
Включващото образование, което новият Закон вероятно ще осъществява чрез т.нар. центрове за личностно развитие, законът не дава всичко. Той задава рамката. Практиката, оценката на въздействието на различни практики ще бъде възлово като база за това да фиксираме правилата занапред – как включващото образование за деца със СОП да бъде действително ефективно.
Второ, качественото образование на учениците, за които българският език не е майчин. Тук трябва да раздвижим традицията и да не се плашим от собствените си сенки. Например, учебници по майчин език не са отпечатвани от много дълго време. Хората, които, по мое убеждение, ще го поставя на обсъждане, каквото реши, Vox Populi, Vox Dei, разбира се, най-вече Народното събрание ще ми помогне за това.
Но аз мисля, че образованието по език, майчин, в ситуацията, в която се намираме, деца, които български език не знаят, но и родният си език, т.е. майчиния си език го знаят със силен диалект, няма да създаде възможност за тяхната интеграция като български граждани и обратно. Да вземем пример – арменците. Учат своя език, даже и в Париж, като Силви Вартан, но също така знаят пределно добре френски и пеят на него. Може да се каже същото и за евреи, и други нации, които имат подобна съдба като нашата нация. Знанието на език е важно неща и не представлява опасност за националната сигурност. Националната сигурност е заплашена от незнанието, включително и освен на националния език, и на този, който се нарича майчин. Не говоря за нищо друго, освен за преработване и адаптиране на учебниците, които са от 1991 г., доколкото знам – проблем голям. Тези учебници бяха всъщност превод на турски учебници, които са за анадолски турци, а не за европейски турци, не за български турци. Има други методи и възможности, не само Шуменският университет е в качествено състояние да помогне тук. Взел съм много присърце този въпрос. Моля, да бъда разбран правилно.
И другото – провеждане на ефективна образователна политика сред българите в чужбина. Заварвам Министерство, в което българите в чужбина, тяхното обучение, образователната политика е положена в онзи отдел на една дирекция, т.е. в тази дирекция на Министерството, която е за контрол, което е абсурд, трябва да се намира съвсем другаде – в тази, която е на входа, а не на изхода на процеса, защото там имаме второ поколение раждащи се деца, които говорят завален български, защото го учат само в кухнята вкъщи. За тях трябват други учебници, други помагала, друг подход, както правят други нации – полска, гръцка, които отдавна имат имигранти.
Структурните реформи в Министерството предстоят в най-скоро време. Трябва специален отдел за българите в чужбина. Само с такива мерки, като досега изпълняваните, честно Ви казвам, нищо не правим, освен да отчитаме.
Що се отнася до качественото образование, дотук беше за равния достъп, промени в учебното съдържание и учебните планове и програми. Искам подкрепа за писането и при писането по нов начин на образователните стандарти. Те ще дадат живот на тази конструкция – Закон за предучилищното и училищното образование. По нов начин трябва да се напишат.
Университетски професори, мои колеги – химия, физика и т.н., които отдавна са отбили своите деца и по своите служебни ангажименти и четене на книги за собствената си научна продукция са забравили какво е детето, не могат да сътворяват добри учебници.
Същото се отнася и до традиционните кръгове от писачи на учебници, извинявайте, че казвам писачи. Много се повтарят нещата. Съобразяването с учителите трябва да става не само постфактум, а през цялото време. Тяхното мнение им е гилдията. Да не говорим за това, че трябва да пускаме и по някакъв начин в процеса формиране на тези национални стандарти и добре конструктивно работещите родителски организации. Тогава ще имаме и по-добри учебници.
За практическата приложимост на обучението е изрично казано: „Връзките с бизнеса, качеството на професионалното образование.“ Колеги, ние отчитаме, че сме постигнали върхове в подписването на всякакви документи, включително и обеди и вечери с важни хора, обеди и вечери без цитат от един човек от едно време.
С хора по дуалното образование. Швейцарски опит. Това е чудесно, но с дуалното образование ние няма да направим абсолютно нищо за качеството на професионалното образование в рамките, които ние сме си задали, а рамките, най-ниските от тях са това къде отидоха техникумите, което казват хората. В три държави на света има дуално образование. И трите са немскоговорящи – Швейцария, Германия, Австрия. Точка. Другаде го няма. Варианти на него могат да се приложат в България, но какво дуално – то е 60% практика към 40% обикновено обучение между 10 клас и 12 клас. Може да се осъществява в Северозападния район, където не всичко работи. Къде ще ходят да практикуват? В Добруджа, където има слънчогледи, зърнопроизводство, както и пипер, както казват хората? Дуалното как ще се осъществи? Дуалното как ще се осъществи в Родопите? Имаме ограничение за приложението му. И да не забравяме най-голямото ограничение – това е, че е до 12 клас. На бизнеса му трябва това, което е след 12 клас също. Това, което е майсторската степен. Училищата изкарват в най-добрия случай калфи. Това беше смисълът на някогашните техникуми с 13-ия им клас, но и там не беше добре. Една година не е достатъчно, да не говорим, че на бизнеса му трябва и пета степен, което е над майсторската степен, което означава нисшият управленски персонал – върховен главен шеф-готвач, ок, но който, между другото, има и управленски допълнителни знания и съответно може да бъде шеф на салона. Давам го като елементарен пример. Същото е и в земеделието и къде ли не другаде.
Разширяването на проблема, огромния проблем, този от ГЕРБ, „пропаст“ да го кажем, разширяващата се пропаст между средно и висше образование трябва да е попълнен. Затова по-нататък ние трябва да помислим действително за създаването на постоянна вертикална проводимост, хоризонтална проводимост с максимални възможности за индивидуално дизайниране на собственото професионално развитие на всеки. Това ще се направи със законопроект – Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното обучение и образование. Проектът е готов. До момента задържахме в Министерството всички проекти, които подготвихме от април насам за развитие на академичния състав, за висше образование, както и за професионалното образование, по една причина – да мине първо Законът за училището. Това не значи, че сме проспали времето си. Но основният акцент трябва да бъде в професионалното образование – схемата е добра и съм готов, ако имате желание в някой следващ път, на заседание на Комисията, Вашата, да обясня и в тази посока стратегическите ни точки.
И последно – ИКТ – да навлязат в българско училище. Днес подписах поредната заповед, която има странно съдържание за мен, но няма как -наследено - компютърните класове в училището, които имали компютри от 10 години насам трябвало да се подновяват с нови. Дай 2 млн.лв. Колеги, компютърни класове няма вече. Какво ще подновяваме тук? Нека подновим където има зор, където няма възможности за друго, но в съседна Турция правят и свършиха първата фаза на огромна програма, която е таблет за всяко дете. Тя има 180 стр. доклад, който е в Интернет, който сме проучвали за грешките, които са направили вкл. Същото е направено отдавна в Израел. В екипа си поканих хора за съветници, които да дадат идеи. Имаме готова програма за развитие, тя беше на страницата на Министерството, но всичко предстои оттук нататък. Ще видим какъв ще бъде бюджетът, разбира се, стъпка по стъпка. Ще го започнем с малък брой – 1000 дадени на учители, както и на няколко паралелки, за да видим как работи и къде са грешките и тогава ще правим големите покупки, ако това е големият въпрос в България – а кой ще купи таблетите и дали щели да бъдат Samsung и дали щял не знам си кой да ги вкара.
Първо, трябва да имаме програма и тогава ще си изберем кой да бъде. Мога още много да говоря, извинявайте за патоса, но съм се хванал с много трудно Министерство, в труден период – 20 години и повече не е имало Закон за училището, при това вкаран от една партия.
Същевременно Оперативна програма, която никога Министерството не е ръководило, т.е. само работа за цяло Министерство и сме отличници, абсолютни отличници. Първо, през февруари програмата дойде. Да си спомним, че през януари, през декември злоради хора казваха: „Нямало да стане.“ Стана! После докладът, т.е. Комитетът за наблюдение няма да мине. Мина и той.
И да прибавим, че има и местни избори, за капак на всичко. Някои казват, че някой директор, примерно, на училище може да носи от 100 до 500 гласа. Дали това е вярно? Аз с такива сметки не съм участвал. Съжалявам, че го казвам, но има хора, които разсъждават в тази посока.
Министерството на образованието, както самото образование и най-вече учениците, не могат да бъдат разменна монета в никакви избори, защото изборите имат хоризонт 4 години, а Министерството работи с хоризонт 20 г. – 30 г., т.е. то е стратегическо. И по много други морални причини. Това е моето кредо. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Благодаря, господин Министър, аз бих казал, изключителното експозе, от което ясно си личи, че във висока степен не само сте запознат с проблемите, но имате виждане за тяхното развитие.
Аз вече тук си записах някои въпроси, но накрая ще питам. Първо на колегите ще дам думата, ако имат изказвания или въпроси към Вас. Заповядайте, колеги! Има ли? Заповядайте! Моля, да се представите за протокола.
СТАНИСЛАВ КОСАКОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ „РАЗКОВНИЧЕ“ И СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДВИЖЕНИЕ „ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ДЪРЖАВАТА“: Хубава програма, хубав отчет.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Извинявам се, защита от какво?
СТАНИСЛАВ КОСАКОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ „РАЗКОВНИЧЕ“ И СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДВИЖЕНИЕ „ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ДЪРЖАВАТА“: Защита на гражданите и държавата.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Да, но от какво я защитавате?
СТАНИСЛАВ КОСАКОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ „РАЗКОВНИЧЕ“ И СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДВИЖЕНИЕ „ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ДЪРЖАВАТА“: От много неща. Това е въпрос на допълнителен разговор, включително от институциите.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Държавата от държавата?
СТАНИСЛАВ КОСАКОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ „РАЗКОВНИЧЕ“ И СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДВИЖЕНИЕ „ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ДЪРЖАВАТА“: Проблемите в образованието са сложни, трудни и тази програма, според мнението на доста неправителствени организации, не изпълни своето предназначение. Тя нито подобри качеството на българското образование, нито реши проблемите с отпадналите ученици.
В един момент ние ще бъдем изправени пред много жестока криза, която започва от тази година, тъй като имаше една поредица от години – ежегодно от системата на образованието отпадаха между 15 000 и 20 000 деца. България е на първо място в Европа по отпаднали ученици – 13%, а тенденцията е да отпадат още повече. Тези деца ще влизат на пазара на труда до 2025 г. 1/3 от младите хора до 30 години в момента са безработни. От тях половината нямат грамотност, функционална. Те не са посещавали начално образование. Тези хора даже когато излязат в чужбина, в Англия и т.н., те не се занимават с трудова дейност, те продължават това, което вършат в България – да крадат, да просят и най-различни други такива неща. Според мен е дошло време да се предприемат радикални мерки. Не можем да заобикаляме този проблем за това, защото това е една огромна армия от безработни. Проблемът също е свързан с това, че образованието ражда бедност, ражда социално неравенство, затова защото то служи на една малка част от децата да бъдат изтласквани нагоре от асансьора, други потопява на дъното.
Какво искам да кажа? Искам да кажа, в края на краищата, че тази цел е много мъглява – качествено образование. Министерството на образованието и науката трябва да изработи една концепция какви деца трябва да възпитаваме и то не за индустриалния век, индустриалната епоха, а за обществото на знанието и какви компетентности и знания трябва да притежават тези деца затова, защото българското училище е не само в упадък, то не отговаря нито на потребностите на децата, нито на потребностите на обществото, нито на потребностите на времето, в което живеем. Значи, може в една добра стара Англия родител, който не изпраща детето си в училище, и това го препоръчвам на Комисията да се замисли много дълбоко, отива в затвора. Отива в затвора. Ние си играем по социалистическо време, аз съм бил на 26 години директор на една гимназия, преди 1990 г., след това пак директор, учител. Минал съм през тази система, отговарях за кадрите и образованието в Кремиковци и знам какво е състоянието на българското училище в момента, тъй като бях и председател и заместник-председател на Гимназията за древни езици и култура, където завърши моят син, включително елитните училища в България не дават качествено образование. Какво искам да кажа в края на краищата? Искам да кажа, че трябва да се мисли за концепция, сериозна концепция, която да свърже тази цел с промените, които трябва да настъпят в учебните планове, учебните програми, оттам в самите учебници. Опитът на една Холандия показва, че там, където има добри учители и добри учебници, се получава качествено образование. Там, където има добри учители – лоши учебници – пак има качество, но където има лоши учебници и лоши учители, а България е стигнала това състояние, затова защото в университети влизат най-неграмотните деца, които кандидатстват навсякъде другаде, не ги приемат и влизат в педагогическите специалности. Българският учител е бил нещо свято. Акад. Васил Гюзелев, който наскоро навърши години, той казва как се отнасяли още в Средновековието като към светиня. Българският учител днес е без самочувствие, паднало му е цялото реноме и това е изключителен проблем затова, защото може хиляди програми, училища и т.н., но в края на краищата не програмите правят училището, а учителите. И аз моля и Комисията, тъй като се говори за заплащане и т.н., отлага се този проблем, нещата се задълбочават, единственият начин България да излезе от тази ситуация, това е стремеж да се промени системата на образованието, радикално.
И последен въпрос, защо господин Министър, 20 от най-добрите експерти от фактически координацията на Министерството и управление, се занимават да слагат един месец и половина в пликовете тестовете за държавни изпити и в края на краищата пак се получава така, че пак има пробойни и пак изтича информация и пак се преписва, и пак най-същественият и най-важният въпрос, на който Вие трябва да обърнете специално внимание е свързан с тези, преди всичко, промени, които трябва да настъпят от гледна точка на 7 клас, 11 клас, 4 клас. Абсурден е фактът, външното оценяване имам предвид, абсурден е фактът, че резултатите от това външно оценяване до момента не са използвани нито за публикуване на рейтинга за училищата, за рейтинговата система, нито за огласяване на успешни учители на добри практики за анализ на често правените грешки за преработване на учебните програми и т.н., и т.н. Ние се мотаем. 15 години не може Министерството и парламентът да приемат Закона за училищното образование, а животът тече. Животът не ни чака. Така че аз моля за една по-обективна, по-вярна оценка. Не бива да се самозаблуждаваме и да се самозалъгваме, че нещата вървят по мед и масло, затова защото Вие очертахте тук една блестяща перспектива пред българското училище, а тя не е никак блестяща.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Благодаря. Други? Ако няма… Господин Министър, няколко неща определено ме заинтересуваха. Ще започна с това, че изцяло подкрепям тезата Ви за невъзможното приложение на дуалното образование в България, поне аз доколкото съм се занимавал с този въпрос. Мисля, че идеята е безперспективна, независимо от мнението на други капацитети, които се позовават на този опит, за който Вие говорите. Само че в тези държави има двете страни на дуалното образование – има ученици, но има и бизнес, където те да ходят да се учат. При нас ги има само учениците, бизнесът, където могат да получат необходимите професионални знания е в ембрионално състояние. Това съм го посочил като цифри, има статистика. 90% горе-долу от бизнеса е със среден състав от 4 души нает персонал, даже той не е нает. Той е самонает и са в сферата на услугите – ремонт на автомобили, автомивки, кръчми, кафенета и т.н. Ако това ще е професионалното образование… Така че тук нямаме никакви различия.
Ако правилно разбрах, Вие поставихте въпроса за подпомагане на образованието на българите в чужбина. Едно уточнение ще Ви помоля да кажете – на българската диаспора ли в чужбина или на нашите деца, които са отишли да се учат в чужбина? Кои да подпомагаме?
Ако е първото, предполагаме, че Божидар Димитров, който беше министър за българите в чужбина, правеше някакви доста несръчни опити за оказване на помощ и аз досега лично не съм видял някакви ефективни мерки, ефективно подпомагане на българите, на българската диаспора в чужбина. Даже Вие знаете, че между обявения прием на студенти, често тук говорим за по-нисша възраст и между реално приетите студенти и реално завършилите средно образование, има една доста голяма ножица – между 15 000 и 17 000 места. Нека да сложим там и чужденците, остават винаги свободни места, с които могат да се подпомогнат с образование в нашите университети, примерно, бесарабски българи или българите въобще живеещи в тази част в територията на бившия Съветски съюз.
Подкрепям тезата Ви, аз не знам откъде ги измисляте тези работи за компютърните класове. Скоро смартфоните ще изместят компютрите. На тях вече има почти всички функции, които има един компютър – смартфон, айфон и т.н. Вярно, може някъде из страната положението да не е такова, но в образованието не важи принципът в мореплаването, че скоростта на конвоя се определя от скоростта на най-бавния кораб. Напротив, в образованието най-бързият кораб, най-новите иновации са тези, които трябва да определят темпа на развитието му.
И като говорим за, Вие сам казахте, че програмата е към своя край, което предполага подготовката на една нова програма, тя по същество си е единствения стратегически документ, който ще се базира на анализ на досегашното състояние. Аз не знам доколко се работи или се подготвя един такъв анализ, не само на база фактология, а със съответните анализ, изводи, препоръки. Но ми направи впечатление чисто техническата страна на въпроса. Наличието на някакви противоречия в данните в доклада, ето това мисля, че експертите не са си свършили добре работата или аз не мога добре да го чета. Ще Ви кажа за какво става въпрос. И колегата каза, че за 2014 г. делът на напусналите училището е 13% - 12,9% пише в доклада. Тези 12,9% от 711 000 ученици в абсолютна цифра означават 91 000 броя отпаднали. В същото време, за 2014/2015 г. се посочва в доклада, че са отпаднали 1875. Нещо тук има противоречие между цифрите, и то огромно противоречие. Може би е резултат на техническа грешка, не знам, което не се обвързва. На следващото стъпало тези цифри, че за периода от 2000 г. до 2014 г. броят на напусналите ученици през всяка учебна година варира между 18 000 и 31 000 – стават 1875 с, даже закръглям малко цифрите, да не издребняваме, 1875 веднъж за 2014/2015 г., които като процент за 2014 г. са 13%, което прави 90 000, а средногодишно през този период 2000 г. – 2014 г. са напуснали между 18 000 и 35 000. Тук на мен не ми е ясно това разминаване между цифрите. Предполагам, че е вариант на техническа грешка или са използвали друга база. Не мога да си обясня във всеки случай разминаването, но трябва очевидно да се оправи или поне да се посочи защо се получава това разминаване в цифрите.
Искам преди Вие да кажете заключителното си слово, да Ви убедя, че е видно Вашето желание за прогрес в това направление, за което говорим в момента, и от наша страна, в рамките на нашите възможности, ще срещнете пълна подкрепа и съдействие в работата си.
Заповядайте, господин Министър.
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Благодаря Ви. Всъщност това, господине, което чух, е нещо, което е известно. Не бях изненадан от това, което казвате, нито противоречи. Така е. Бляскави постижения. Бъдете сигурен, че не съм докладвал. В устна форма по-голямата част от времето на моето изказване беше самокритиката и критиката въобще на това, което е правено дотук. Тази програма не си е изпълнила функцията. Правилно е било, да го кажем, бездушно. Правена е била професионално в лошия смисъл на думата. Правена е била на дребния, умерен прогрес в рамките на закона. Правена е била от рутинни експерти, без чувство към това, че трябва да се постигне резултат.
Нова програма, господин Председател, скъпи колега Борисов, нова програма трябва да се направи и да я направим, в множествено число, не да я направи Министерството на образованието. Министерството на образованието е просто една пощенска кутия в този случай. Неговите експерти не бива да доминират над живота. Има мост, който свързва живота и образованието в ключов камък. Там трябва да се съберем с него и да си подадем ръка. Не може експертите в Министерството да казват колко специалисти да има в една или в друга област или да се раздават по-нататък бройки за студенти в някои модни направления, като „Бизнес администрация“ или „Право“, защото така… Не може Министерството само. Като казвам в множествено число, искам чрез съгласие да направим това. Искам да бъде преди всичко Вие като, неперсонално казвам Вие, народните представители и хората от живота – под живот разбирам местни власти, местен бизнес, не само местен и този, който е – гилдийният. Също така родители, интелектуалци, районни инспекторати, кой ли не още. Да започнем дискусиите и даже да продължат след Нова година, когато тази Национална програма изчерпа своето действие, да фиксираме нещо, което преди това е било обмислено и говорено като абсолютен стратегически приоритет пред всякакви танкове, самолети F16 и други неща, които по-малко решават въпросите на националната сигурност, отколкото нашите ученици.
По въпроса за учениците – няма международна организация. Всяка държава сама, всяка нация сама си отглежда своето ново поколение и ако не го прави, ще използвам същия израз, който е за армията – ако не храниш армията, ще храниш чужда.
Ще пуснем, по аналогия, ако не си отглеждаме децата, някой друг ще го направи. Не е много добре.
По тази причина съм напълно съгласен с това, което казахте за качеството, дефиницията за качеството. Ние приплъзваме тази сигла, мисловна концепция, както е модерно да го казват, конструкт, от сферата на висшето образование, качество - там много се говори напоследък покрай оперативната програма. Като че ли то, същото, е и за училищата. Не е същото за училищата. Има училище в Дуранкулак, и то работи страхотно. То е в Дуранкулак. То е едновременно средищно и защитено. Представяте ли си – на кюшето?
Има други училища, като Немската гимназия – с проблеми, които аз, едва ли не, като зложелател на учителската гилдия искам да говоря. Само съм казал, че искам да говоря с директорката и вече едва ли не враг – какво иска от директорите? Ние си гледаме работата, казват. И някои мои почти „неподчинени“ от Министерството играят доброто ченге, аз съм лошото на този фон. Плетат си за следващия живот след мандата. Аз следващ живот след мандата нямам. Аз си го имам иначе. Така че качеството трябва да бъде в образованието, в училищното образование, като мине този Закон, във връзка с него. То не може да има противоречие, във връзка със стратегиите, които сме взели. Трябва да бъде дефинирано и затова ще направя серии от дискусии. Много хубаво го казахте, какви деца на знанието ще направим? Точно такива трябва да бъдат.
Само един пример – знаещите, т.е. много челите, ако това е важното. Еврейчета – на 12 години, на 14 години, на 17 години – всичките са с абсолютен диоптър. Там също е много – и дали е на Огнена земя или във Владивосток, представителчето на тази народност учи с показалката – сребърната, пръстчето. Има изпит пред обществеността .
Имах предвид диаспората, когато говорих. Отделно от това един въпрос, който ми беше зададен и в зала какво правим за стипендиите на хора от български произход, които са етнически българи, живущи в някои концентрирани места, като Бесарабия и т.н.
Има разлика, даже и с тези, които се записват българи от Македония, по някакви причини. Всеки контингент е различен. Най-голямата ни група, най-голямата група, която не трябва да изпускаме, аз намирам, че е диаспората от българи, които живеят в Чикаго, някъде в Австралия и следващото поколение, което те там раждат, са теоретични българи, в къщи българи. Те се изживяват като американци, австралийци и др. Това е нормално. Няма да имаме време до третото поколение. Ще е изпуснато. Затова бях за ясна, обмислена и агресивна политика, каквато съм виждал в Гърция и какви ли не други да проявяват там, където съм бил на различни специализации. Те сами създават училища. Ние сме приели две училища в Прага и в Братислава като наши. Неделните училища, които спонтанно възникват, още не сме ги припознали официално. Кой ще смени това законодателство? Народното събрание трябва да помогне, защото иначе ако разчитаме само на Министерството, те нямат никакво желание да обхващат необхватното. Чели са Козма Прутков. За мен основното е това.
Що се отнася до тези от Бесарабия и пр., това е грижа преди всичко на висшите учебни заведения, които се борят за този контингент и кога сполучливо и кога не дотам сполучливо, успяват да се преборят за него. За тях направихме много, покачихме стипендиите, въпреки липсата на ясни законови разпоредби. Направихме го ей така на ръба на закона, но се качиха. Имам предвид това, че българите получават еди-колко си, които са в България, а тези, които са извън България защо да получават повече? Тъкмо заради този екс го направихме – те получават нормалната стипендия плюс една добавка за това, че имат отдалечено семейство.
Има и други средства, които трябва да ги донамислим. Тук някои партии ще ми помогнат особено много, които това го разбират. Аз не съм за идеята, че като българин в чужбина можем да считаме и етнически групи, които живеят зад граница, не българският етнос, български граждани, бивши. Те какви са? Чужденци? За тях трябва да пишем учебници, а можем, и вероятно го искат повече там, отколкото тук. Това са хора. Това са европейци, отишли извън Европа. Имат право, ако желаят, да бъдат обучавани.
За допуснатите грешки, Вие сте прави. Аз използвам тази, която е около 30 000. Наскоро, по повод на „мъртвите души“, както грозно се казва, там търсех тези, които са напуснали образованието. Предполагам, че разликата идва от това, малката цифра, официално докладвани от районните инспекторати. Аз никога не вярвам само на един източник. Може да са много големи професионалисти, но разберете, че местните, регионалните инспекторати си защитават местната територия. Така е. Казвам го като министър, ако искат в момента да ме разкритикуват за това, че нямам единствено и само на тях. Това са докладвани данни.
Има други, общи изчисления, както Вие направихте общо изчисление за 91 000. То е неизчислимо, то е по общи някакви странични данни, по аналогия. Тук се включват и тези, които са сезонно мигриращите. Трябва да имаме ясна дефиниция. Тези, които напускат училище са тези, които го напускат и отиват някъде и никога повече не се връщат. Аз така го дефинирам, защото сезонните мигранти, липсващите през годината, но връщащи се не са напуснали фактически училището, а училището не ги е догонило. Може да го направи, ако се създадат дистанционни форми, ако създадат специални диплянки и т.н. на родители, ако те бъдат изпитвани в края на годината. Господине, така е, нали? Точно така е. Тях не бива да ги вписваме в напусналите. Напуснали са само тези, които са го напуснали наистина и те са някъде там – 20 000 – 30 000, което хич не е малко и пр., и пр.
Извинявам се за многословието. Много проблеми има. Само в училищното си, самото Министерство. Неслучайно в повечето страни, където съм ходил, казват ми в Брюксел и виждам другите 27 министри, те са министри, примерно, на ученическото образование, да го кажем, а науката и висшето образование имат друг министър.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Естествено, че така трябва да бъде.
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: От детските градини до БАН ми идва в повече.

ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Добре. Благодаря Ви, господин Министър.
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Благодаря за разбирането.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Колеги, искам да Ви питам за мнения, въпроси? Приключваме. Приемаме доклада на г-н Тодор Танев – министър на образованието и науката.
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Ще коригирам тези цифри. Ще помоля това да го направят и да го впишат. Не може така. Не съм го видял.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Господин Министър, успех Ви пожелавам. Още веднъж Ви повтарям, че каквото сме в състояние да окажем помощ във връзка с Вашето…
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: И аз благодаря. Ще кажа. Имаме голямо медийно затъмнение, първо, проф. Борисов. Огромно.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Медийно затъмнение?
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Абсолютно. Давам пример: през април, ако си спомняте, направихме голяма конференция в НДК, в която говорихме каква, Вие бяхте, акад. Воденичаров беше, да не казвам Тотев, че беше, на една от кръглите маси, цял ден ние обясняваме какви са реформите. На следващия ден нищо не беше отбелязано във вестниците. И до ден-днешен, когато говоря за реформите, никой не знае. Няма да се изненадам даже в тази зала, ако има хора, които не са наясно какви са ни основните точки за тази реформа в образованието. Аз казах: приближаване към живота, което означава Министерството да направи крачка назад, на рубеж, който може да защити и това експертността в ученето, а животът да поръчва на Министерството какво то да му достави, а не Министерството да се прави като държава в държавата. Това е най-голямата реформа, на практика, от 123 години от първия закон. Досега Министерството винаги е правило каквото си иска – самодостатъчно, самовглъбено, самосъстрадателно, само-незнам си какво. Абсурд! Оттук следва, при връзката с живота, пълен акцент върху професионалното образование. Пълен акцент – слагане на бизнеса на равна нога с, това съм го казвал, но никой не го знае, но не защото бизнесът отдавна и г-жа Славка Бозукова вече отдавна го правела. Аз не измислям „топлата вода, искам до чешмата до дойде“. А това става с тези идеи, които са заложени в закон, законопроект. Къде бяха предните министри? Имаме законопроект – лош, крив, Вие ще го оправяте. Ще го оправяме. И не само законопроект, защото без закон не се тръгва напред. Нови идеи. Тези интегрални колежи, които ги искам, ще ги направя. Четири града тръгват, на старт, защото, ще имам забележки от дирекция за средното образование, те казват: „Какво ще стане сега тук? Тези колежи ще изпомпят учениците. Нищо няма да остане.“ Аланкоолу, това е след средно образование и е под висше. Нали съм чел за това? Да вземат да четат малко. Без структурен ремонт на Министерството няма да стане. Нямам дирекция „Професионално образование“, колега Борисов. Нямам дирекция. Имам за наука, имам за средно, пък една, пък две дирекции. И контрольор имам с брада. Но това, което трябва, го няма, за реформата, която трябва. Имам дирекция, където правели политиките. Значи ние в политическия кабинет само слушаме какво в дирекция „Политики“ ни казва. Те правят политиките.
АТАНАС СТОЯНОВ – „ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ“: Структурно раздели се във различни области
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Точно така. Точно това правя. Само че знаете ли съпротивленията, които имам вътре? Но ще я направя. Тя е готова.
АТАНАС СТОЯНОВ – „ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ“: А имате ли подкрепата на правителството като цяло? На премиера?
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: На премиера, на правителството до този момент, хайде, 100 не мога да кажа, процента, защото такова в природата няма, но имам много голяма степен на подкрепа. Те знаят какво правя, защото преди няколко дни поканих Вежди Рашидов и Ивайло Калфин, заедно тримата министри да излезем да правим „Образование за цял живот“ с т.нар. колежи или университети на зрялата възраст, за което ме обвиняват, че съм идиот и т.н., че искам такова нещо. 17 такива има в Полша. Първият е отпреди 42 г. в Тулуза. Контингент от хора, които са образовани и искат нещо ново да научат. Излизат в пенсия млади, примерно, искат да научат нещо за предприемачество. Какво лошо да го научат? По електронен път не може ли да стига безплатно до читалищата, където каквото искат да учат – наследствено право – някои се интересуват. Бог, религии, защото го приближавали – да го учат. Това не е бакалавърска степен. Кой абсурдник ще даде пари, държавни пари, за бакалавър на пенсионна възраст. Че той не може да си изпълнява професията. Искаме сертификати, съвсем друго. То е условно и т.н. Ето затова искам за тези реформи, за продължаващото обучение, за хоризонтални и вертикални връзки и попълването на дупката между средно и висше там, където е, с допълване. Не разрушаваме старото, като някой Димитров. Правим само новото, което е липсващо – от двустепенна го правим четиристепенна. Това го бях казал, но медийното затъмнение, медийното затъмнение. Това дали Дончо Градев и Александър Малинов пишат, че съм Швейк, швейковци на правото на университетски катедри, а и Швейк, между другото, е положителен герой. Той се прави на идиот, докато идиоти са точно тези, които никой император и другите в тази книга… Но те не са го чели. Но те не са чели Швейк. Те не могат да прочетат такава книга.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Вие живеете с тези проблеми.
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Както Вие. Аз вървя по Вашите следи.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Благодаря за добрата дума, но по моите стъпки значи високо кръвно.
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Аз си взех кофладона преди да дойда.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Добре. Благодаря Ви, господин Министър, за срещата. С удоволствие ще си продължим разговора, особено за професионалното образование.
ТОДОР ТАНЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Както пише в Швейк: „И аз от моя страна Ви благодаря“ – Военната лекарска комисия.
По точка Разни има ли нещо? Няма. Благодаря.
Закривам заседанието.

Закрито в 18.25 ч.


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ЧОЛАКОВ

Стенограф:
Виктория Петкова
62 022 знака