---

ПРОТОКОЛ № 27

На 25 ноември 2015 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

Заседанието бе открито в 14.35 ч. и ръководено от Иван Чолаков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители. Имаме необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-ото Народно събрание със следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Закона за семейните помощи за деца
№554-01-164, внесен от Драгомир Стойнев и група народни представители на 14.10.2015 г.
2. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване
№554-01-165, внесен от Драгомир Стойнев и група народни представители на 14.10.2015 г.
3. Разни
Има ли някакви допълнения за промени по дневния ред? Няма. Благодаря
Ви.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Приема се единодушно. Благодаря Ви.
Гости на днешното заседание са:
Г-жа Елена Кременлиева – директор дирекция „Социално включване“ в Министерството на труда и социалната политика;
Г-жа Даниела Филипова – експерт в дирекция „Социално включване“ и
Г-жа Красена Стоименова – главен експерт в дирекция „Трудово-правово обществено осигуряване и условия на труда“.
По точка първа от дневния ред давам думата на г-н Драгомир Стойнев, като вносител на законопроекта.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП – ЛЯВА БЪЛГАРИЯ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, експерти от Министерството, ще бъда съвсем кратък. И двата законопроекта засягат деца. С оглед демографската криза, която има в страната, която е един проблем от национална сигурност, още повече, че чакаме Министерството да предостави своя план и стратегия за борбата с демографската криза, при положение, че Народното събрание е гласувало „против“ всички парламентарни групи да се представи такъв план, все още не е налице този план и не е представен в пленарна зала.
И в двата законопроекта става въпрос за подпомагане на тези семейства, които отглеждат деца.
В първия законопроект, засягащ Закона за семейните помощи за деца, уважаеми дами и господа народни представители, става въпрос за подпомагане на децата с трайни увреждания. Знаете колко е трудно, дано да не се случва на никого, едно семейство да има дете с трайно увреждане и тук вече ролята на държавата дали може да подпомогне тези семейства или не.
Имаше едно негласно правило, което бе нарушено през 2011 г., че 70% от минималната работна заплата да отиват за тези семейства, които са с деца с трайни увреждания. Спомням си, че имаше един период, в който в продължение на 3 години тази помощ бе замразена на 189 лв., т.е. на 70% от тогавашната минимална работна заплата. След това дойде правителството на Пламен Орешарски и когато се вдигна минималната работна заплата, веднага се вдигна и тази помощ, която трябваше да бъде 238 лв., но бе направена 240 лв.
Разбира се, имам идея какво ще ми кажат, особено от Министерството, че няма финансови средства, че едва ли не това не е разчетено в бюджета, но считам, че това е работа на народните представители, те да преценят дали приоритетите са ни децата, дали по някакъв начин ние ще имаме отношение към тези семейства, където, за съжаление, отглеждат деца с трайни увреждания.
Разбира се, не казвам, че тези 70%, евентуално тези 240 лв., ако останат 70% от 620 лв. ще реши проблема. Тук става въпрос вече за самата политика, дали ще се осигурят лични асистенти, дали тези лични асистенти са качествени, но считам, че това е политика, която показва отношение към семействата, тъй като на тези семейства надали някой може да им помогне, освен държавата. Считам, че това е законопроект, който ние, народните представители можем да подкрепим, така че 70%, както е било и преди, пак казвам, не е било изцяло фиксирано, но понеже няма такъв изготвен механизъм по какъв начин ние ще подпомагаме семействата с деца с трайни увреждания, затова предлагам да го фиксираме – нека да бъде 70% от минималната работна заплата, даже питаме може ли да отидем и по-далеч. Но ако преценим, че това е все пак е отношение от страна на правителството към тези хора, е наистина подкрепа, защото, пак казвам, това е една изключително тежка среда. Знаете, имаше напоследък и конкретни случаи, които разтърсиха и медиите и затова считам, че не трябва да замразяваме и този праг, а доколкото и по наши изчисления, тук става въпрос за около 22 000 дечица, така че моята молба е този законопроект да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Стойнев. Колеги, предполагам, че сте запознати със становищата на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на финансите и Фондация „За нашите деца“. Отварям дебата. Кой има желание да вземе отношение? Г-жо Кременлиева, ще вземете ли думата от името на Министерството на труда и социалната политика?
Г-ЖА ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА – ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ“ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви. Няма да преповтарям отново становището на Министерството на труда и социалната политика, мисля, че всички са запознати с него.
Може би само ще допълня няколко момента – демографската политика е изключително важна, но пък финансовото подпомагане не е единственият елемент на тази политика. Това е в отговор на мотивите на г-н Стойнев.
По отношение на децата с увреждания, изцяло в ръцете на народните представители е да преценят какви да бъдат размерите на помощите за тях, както на помощта по чл.7 за семейните помощи за деца, която е месечната помощ, така и добавката по чл.8д от Закона за семейните помощи за деца. Но, както знаете, в началното въвеждане на този вид добавка в законодателството, беше придружено с фиксиране, че размерът е не по-нисък от 70% от минималната работна заплата.
Само че в течение на развитието на отделните политики, има въвеждане на политика за необвързване на социални плащания с минималната работна заплата, с основния аргумент, че това не е трудова дейност. Така че, ако народните представители преценят, че в Закона за държавния бюджет, където се определят размерите на абсолютно всички видове семейни помощи да направят такова обвързване чрез размера, това зависи изцяло от Вас, но не е необходимо да има такъв запис в Закона за семейни помощи за деца, тъй като се загубва логиката с всички останали видове помощи, които не са определени по този начин.
По отношение на критиките, че децата с увреждания не са приоритет на политиката, всъщност един от най-големите приоритети на социалната политика не само с размерите на помощите за тях, но и с целия набор от социални услуги, които се развиват, тъй като основният акцент на развитието на социалните услуги в общността е именно за деца с увреждания, и то с деца с тежки увреждания. Дори наскоро аргументирахме и нова услуга за тях, която да се финансира на 100% от държавния бюджет. Така че считаме, че подобно обвързване няма да допринесе всъщност за по-добра политика за деца с трайни увреждания, а изцяло зависи от Вас да определите тези размери в Закона за държавния бюджет, който вече е приет на първо гласуване и предстои да се гледа на второ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Кременлиева. Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, г-н Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Стойнев, аз напълно подкрепям казаното от специалистите от Министерството. Както се вижда и от становището на Министерството на труда и социалната политика, абсолютно не е необходимо и е неоснователно да се обвързва тази помощ с минималната работна заплата. Демографската криза в България едва ли ще се реши, ако обвържем тази помощ с минималната работна заплата.
Подпомагането от страна на държавата смятам, че не се изразява само в това обвързване, особено за тези деца. То се изразява в много по-значими за децата и за родителите, които отглеждат такива деца, неща, като подпомагането на тези родители за социализация на тези деца; създаването на условия те нормално да ходят на училище, да бъдат с другите деца, тези т.нар. нормални, въпреки че е много грозен пример и израз, който се използва. И когато държавата има способността в тази сфера да развие своето подпомагане, тогава ще кажем, че тези деца не са сами. Виждаме, има много неща, които се правят с ресурсни кабинети, с отделни паралелки, със специалисти, които се осигуряват тук. Извинявайте, но на мен ми се струва, че това е абсолютно популистко предложение, което го вкарвате в момента.
Другата седмица ще разглеждаме бюджета на второ четене. Както е записано в Закона, там може да се направи това предложение да се обвърже какъв ще бъде размерът на тази помощ.
Към момента, говорехте за правителството на Пламен Орешарски, защо не изменихте тогава Закона, да го обвържете с…? Не е станало, как ще е станало? Не е станало, защото Законът не е изменян от 2012 г. – чл.8д. Така че не смятам… Има много други неща, които държавата може да направи, които са в нашите правомощия, но това няма да подобри по никакъв начин положението на тези деца. Не е хубаво, само ще кажа, не е хубаво да се злоупотребява с тези деца.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Проданов. Други колеги? Заповядайте, докторе.
Д-Р ПЕТЪР БЕКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, искам да погледна малко от медицинска гледна точка на тези увредени деца. Мисълта ми е, че някъде трябва да потърсим диференциран подход при стимулирането на тези семейства. Виждате и в становищата и на вносителя, и от министерствата, че има много бърз ръст на бройката и аз като човек, който имам над 1000 деца в практиката си, трябва да Ви кажа, че в момента се освидетелстват масово и се дават с много малък процент – 50%, 51%, 52% на деца с бронхиална астма и с непоносимост към белтъка на кравето мляко. И при двете заболявания автоматично децата получават инвалидност и съответно и необходимите към това добавки. Само че и двете заболявания се лекуват безплатно по здравна каса. И двете заболявания, в огромната си част, не водят до никаква, всъщност, инвалидизация на децата. Така че ако ще търсим стимул на болните деца, за да могат родителите да ги отглеждат по-лесно, би трябвало да обърнем внимание за какви заболявания каква степен на инвалидност ще даваме - съответните пари при този ръст, който в момента има, и ще Ви кажа защо.
Първо, защото за астмата има тенденция колкото по-рано се започне и по-агресивно е лечението, толкова шансът, дори да не се окаже астма, да израсте във времето, най-грубо казано, с 2-3 години да се излекува. Затова се кръщават „астма“ някой път хипердиагностициране с идеята ранно, бързо лечение и забравяне на проблема, недопускане на усложнения.
С белтъка на кравето мляко има и финансови интереси на фирмите да се стимулира свръхдиагностиката. Казвам, това са деца, които, според мен, реално са практически здрави, да не казваме съвсем, и се лекуват напълно безплатно по здравна каса. Така че преди да правим някакви такива решения колко ще вдигаме парите, мисля, че трябва да се помисли и в Министерството на здравеопазването, и в социалните грижи как да се диференцират децата и според телесното увреждане и да си мислим, може би, и за различни пари, но според увреждането.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, д-р Беков. Други колеги? Ние, от групата на ГЕРБ, ще се въздържим да подкрепим този законопроект не защото смятаме, че тези деца и семействата нямат нужда от подкрепа. Защо смятам, че не е правно обосновано да се закача този вид подкрепа с минималната работна заплата? Мисля, че има други форми, които биха подкрепили тази категория хора. Аз ще Ви дам един пример, уважаеми господин Стойнев, от това, че в новия бюджет на Министерството на младежта и спорта са заложени средства за близо 1,5 млн.лв. за нова програма „Спорт за деца с увреждания“. Това Ви го казвам в посока как върви политиката и отношението към тази категория хора. Други колеги? Заповядайте, г-н Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП – ЛЯВА БЪЛГАРИЯ): Благодаря Ви, господин Председател. Разбира се, колеги, уважавам Вашето мнение, но бих искал от Вашите доводи да не се съглася първо с Министерството на труда и социалната политика едва ли не да ни се казва отвън, че това не трябва да се обвързва с минималната работна заплата. Да, Световната банка от сума ти време ни обяснява как нищо не трябва да се обвързва със Световната банка, но мога да Ви дам хиляди примери и в икономиката и енергетиката какви глупости искат да натворят, така че те не могат да ни бъдат като критерий.
Добре, като няма критерий, нека да видим кой е механизмът. Не можем ние, колко години бяха, г-жо Кременлиева? 3 години бяха фиксирани на 189 лв. Няма как когато се отдели и се увеличаваше минималната работна заплата, тази помощ за децата да не се увеличава. Даже, според мен, нищо друго няма смисъл, да се харчат за какво ли не пари, дори съм готов и другия законопроект да го изтегля, но за тези хора някой да е виждал как живеят, защото една майка е готова да не ходи дори на работа само и само да живее с това дете. И Вие понеже казахте, че едва ли не това е популизъм. Не, напротив – ние и друг път сме го предлагали. Даже правителството на Пламен Орешарски, даже тук има колеги от ДПС, които са на път да подкрепят този законопроект тогава не го изменихме, но тогава директно го направихме 70% от минималната работна заплата. Така също може. Затова можем да го приемем на първо четене, на второ четене да запишем, че вместо да бъде 238 лв., правителството на Пламен Орешарски го направи 240 лв., а трябваше да бъде 238 лв. Сега можем да го запишем да бъде 294 лв. В крайна сметка за тези деца наистина си заслужава.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. Заповядайте, господин Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Само да направя нещо като дуплика на г-н Стойнев. Използвайки и обвинявайки по-точно в популизъм, бъдете сигурни, че няма човек, който в тази зала, който да не иска тези деца да получат възможно най-доброто от държавата, възможно колкото се може повече от държавата, за да може нормално те и техните семейства и родители да приемат и да се заемат с отглеждането им в този труден момент.
Обвинението ми в популизъм е, че и към момента Законът в чл.8д и ал.2 гласи: „Размерът на месечната добавка по ал.1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, но не може да бъде по-малък от предходната година.“ Тоест, механизмът съществува. Това, което ние твърдим, не е необходимо да се прави промяна в Закона, за да се обвързва с размера на минималната работна заплата. Механизмът и към момента е налице. Той е съществуващ. Така че кому е нужно, защо е нужно в този момент да се иска промяна в Закона и обвързването с минималната работна заплата при положение, че е налице такава възможност. Това имах предвид. Ако съм Ви обидил… Този смисъл съм имал предвид.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП – ЛЯВА БЪЛГАРИЯ): Не съм се обидил. Напротив, в крайна сметка трябва да има диалог, за да се вземе най-правилното решение. Понеже за следващата година не е заложено увеличение и понеже ние в момента сме в опозиция и не можем да гледаме тавани и да предложим механизма, казвам, при предишното правителство го направихме на 70%, не сме гледали да бъде 240 лв. тавана, а се взе такова решение. И затова, понеже виждам, че сега дори няма и желание да се вдигне този механизъм, поне да задължим правителството ние, като народни представители, чрез увеличаване на минималната работна заплата, да се вдигне и на децата с увреждания. Но в крайна сметка има си, ние пак ще го имаме и като предложение, и за бюджета, но аз съжалявам, че толкова късно го гледам, наистина на 14 октомври, но понеже няма този механизъм, затова да го разпишем като такъв и да работим по него.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП – ЛЯВА БЪЛГАРИЯ): Понеже стана въпрос за механизма, именно с тази промяна ние искаме да създадем една наченка на този механизъм. Предлагайки тази промяна в Закона за семейни помощи за деца, ние ще облекчим и финансовия министър, и министъра на труда и социалната политика при следващите си бюджети, когато ги създават, защото имайки предвид броя на децата, които са инвалиди, а това колко са инвалидите, би трябвало тук да се потърси някаква отговорност и да се потърси по-добър начин за определяне на тези инвалиди. Но като знаем броя на децата-инвалиди, като знаем точната сума, която се предлага и минималната работна заплата и на базата на този процент, като знаем колко ще бъде обезщетението, ние ще знаем какви реално пари ще трябва да се заложат в бюджета, а не когато се предлага в зала конкретна сума с предложение за помощ за тези деца с конкретния разход по това перо и министърът да излезе и да каже: „Но няма обезпечение на този разход“. Предварително това да е ясно, а не в зала да се дърпаме за глупости и за неща, които не са редни. Предварително министърът на финансите да може да си определи бюджета и да намери начина за обезпечаване на този разход. Това е идеята.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Заповядайте, госпожо Кременлиева.
Г-ЖА ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА – ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ“ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Ще бъда съвсем кратка. Първо, искам да кажа, че диференциацията, с оглед степента на увреждане е изключително важно нещо. Принципно разсъждаваме по този въпрос, но трябва да имаме и малко помощ наистина от Министерството на здравеопазването. Тогава, може би, ще говорим точно за този краен случай – най-тежките случаи – над 90%, особено тежки случаи на увреждания. Те на практика в момента взимат същите пари, каквито и с 51%, т.е. диференциацията е много важна и ние сме склонни, ако имате нужда за повече дебати по този въпрос, ние ще подкрепим нещо подобно.
Само да обясня, не трябва да говорим за пари в случая. Ако говорим за 240 лв., тези 240 лв. доведоха до недостиг в бюджета на МТСП, т.е. ние сме с дефицит, когато беше въведено това увеличение.
Тази година, в бюджета за 2016 г., който ние предлагаме, ние предлагаме увеличение малко по-малко от 10 млн.лв. точно за тази помощ, и то дори при сегашните размери, защото всяка година с над 1000 деца повече има, които получават този вид подкрепа.
Освен това знаете, че имаме и 3 години връщане назад и на практика парите точно по тази добавка най-малко достигат в бюджета по семейни помощи за деца.
Дали ще го предвидите в Закона за семейни помощи за деца да бъде не по-ниско от 70% или ще си определяте, в смисъл народните представители, ще го определят в Закона за държавния бюджет, няма абсолютно никакво значение, защото утре, ако гласувате бюджета, Вие можете да сложите 500 лв. и абсолютно по никакъв начин Вие няма да имате проблем с това.
Въпросът обаче тук е друг – ние не говорим за недостиг на средства или липса на средства, говорим за изравняване на възможностите, изравняване на възможностите на различни групи.
По отношение на размерите, това е право на народните представители да преценят и не правителството определя размерите на помощите, тъй като беше споменато, че министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика ще бъдат облекчени. Каквото и да предложат те, накрая все пак зависи само и единствено от народните представители. Аз се извинявам, само че трябва да отида в Социалната комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви затова, че ни уважихте. Заповядайте, д-р Беков.
Д-Р ПЕТЪР БЕКОВ (ГЕРБ): Първо, изключително съм съгласен, че трябва да започнем дебат. Добре е, че го започваме. Но увеличаването на минималната работна заплата се прави с цел не да се повишат в края на краищата, поне доколкото аз схващам нещо от финанси, в случая не го правим, за да се повишат всички доходи по редицата, а за да се постигне някакъв резултат за развитие на икономиката.
Нека да поставим и другата страна – защо не го вържем тогава с инфлацията? Сега е 240 лв. - няма инфлация - няма да мръдне. Ето Ви механизъм, който обаче сигурно няма да задоволи една партия като Вашата, която е по-социална.
От друга страна, аз съм съгласен, ако ще отиваме на някакъв механизъм да бъде според процент на минималната работна заплата, тогава нека тези деца, които са с, и аз имах в практиката едно дете, което 19 години живя, поддържано от двете страни от двамата си родители, те да получават примерно 150% от минималната работна заплата, а другите да получават 30% или 20% - някаква помощ, но трябва първо да го помислим, да го сметнем. Не бива така – всички равно вдигаме. Хубаво е да се обработи някакъв механизъм.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, д-р Беков. Да приключваме.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП – ЛЯВА БЪЛГАРИЯ): Напълно съм съгласен с Вас, този дебат ние наистина трябва да го започнем, но притеснението ми е, че това е вече втори Ваш бюджет и тези параметри по никакъв начин не мърдат и затова ние предлагаме да бъде като 70% от минималната работна заплата. И наистина дори, Вие казахте доход, какъв доход е това? Това е някаква помощ, това е обезщетение за тези хора, за да гледат това дете, особено в тежките случаи. И както казах преди малко, трябва да има диференциация, съгласен съм. Не е нормално едно дете, което е с астма примерно, да получава това, което е с цялостна парализа. Така е. Наистина трябва да го направим. Да, не казвам, че ние сме перфектни. Не сме го направили, но в същото време пък вдигнахме това обезщетение. Това обаче съм съгласен. Ще кажете: това не решава проблема и сте напълно прав. Нека да го започнем, защото вече втори Ваш бюджет този параметър не мърда. И затова ние предлагаме отново по някакъв начин да го фиксираме така че поне да знаят финансистите, че като се вдигне, става въпрос, тук предлагаме само за деца.
Друг е въпросът накъде върви държавата, как изчезваме, колко се топим. Аз имам две деца, дай Боже да имам и трето, но като гледам накъде вървят нещата, надали ще имам и трето дете, докато други хора имат по 7-8 деца. Как ще е в България след 10-15 години? Ние го преценяваме. В никакъв случай не можем да се изисква от г-жа Кременлиева, че едва ли не ние преценяваме и правителството ще изпълни това, което народните представители кажат. Много добре знаем, че не е така. Това е. Даже, ако позволите, господин Председател, да минем към втора точка от дневния ред. Тези законопроекти да ги гласуваме един по един, за да не губим време.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Вече изчерпахме точка първа от дневния ред, така че е добре да я гласуваме. Иначе, прав сте, трябваше да ги поставя на едновременно обсъждане.
Колеги, прекратявам дебатите и подлагам на гласуване така внесения законопроект по точка 1.
Който е „За“, моля да гласува – 4. „Против?“ – Няма. „Въздържали се“ – 12. Благодаря Ви.
По точка втора, заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП – ЛЯВА БЪЛГАРИЯ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, тук става въпрос за обезщетението за отглеждане на дете от 1 година до 2 години. Тук става въпрос за работещите майки. Тук не става въпрос за тези хора, които не работят, които не са се осигурявали, които нямат трудови договори. И тук пак имаше такова негласно правило, това обезщетение, тъй като майката остава вкъщи да отглежда това дете, майката остава на минималната работна заплата. Пак, ако ще гледаме Ваше и наше правителство, пак мога да кажа, че предишното правителство отново вървеше с минималната работна заплата. Сега обаче отново имаме отстъпление. И тук отново става въпрос за деца. Аз се радвам, че в Министерството имат много, едва ли не мерки за демографската криза. Извинявайте, но аз до този момент не съм видял нито една. Г-н Калфин му се гласува през октомври, ако си спомняте, имаше дебат в парламента, всички политически сили се обединихме, че до средата или до края на октомври правителството трябваше да покаже мерки за справяне с демографската криза. Ние такива мерки не сме видели. Да, ще кажете: „Тук не става въпрос само за пари.“ Съгласен съм, но също така това е и елемент от тази демографска криза, защото в много държави, особено за отглеждането на дете, когато майката седи вкъщи, съвсем нормално от една до две години, пак казвам – тази жена се е осигурявала именно когато настъпи този момент. Тази жена е плащала своите осигуровки и своите данъци и от 1 година до 2 години ние предлагаме отново да бъде равна на минималната работна заплата. Ако има друг механизъм, бих искал да го чуя, но понеже пак се връщаме към същия дебат, може би, 2 години в бюджета не го виждаме това и затова искаме отново да бъде равно това обезщетение на минималната работна заплата. Няма да влизам в този дебат с колко намаляваме, как сме, може би, най-изчезващата страна, но според мен, каквито и мерки да предложи министърът, защото те са някаква тайна, никой не ги знае, не може без да има и финансово подпомагане за тези работещи майки. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Откривам дебатите. Колеги, имате думата по така внесения законопроект. Аз лично не смятам, че тези добавки ще стимулират раждаемостта. Все си мисля, че има много други неща, които биха я стимулирали. Знаете ли, в едни други страни колко е майчинството – в съвсем съкратени срокове, че не е толкова възнаграждението като социална помощ. Мисля, че малко по-другаде е… Разсъждавам на глас, не вземам дори конкретно отношение по този законопроект. Колеги? Заповядайте, д-р Беков.
Д-Р ПЕТЪР БЕКОВ (ГЕРБ): Като въпрос - Вие говорите за нормалното майчинство, 2-годишно, втората година да се плаща минимална заплата. Винаги съм се вълнувал от това как може от толкова дълго време да сме с толкова дълго майчинство, да, няма друго като нашето. Значи, страни, които имат по 3 месеца, по 6 месеца, по 8 месеца нямат демографски проблем. Наистина това е причината. Не е причината колко е срокът на майчинството и колко пари се дават. Да не говорим, че с това майчинство, за което се плащат някакви пари и с 2-годишното, то се превръщало в бизнес. Има хора, които 20 години си седят на майчинство и на детски. Ние ако искаме да стимулираме някаква демография, трябва да стимулираме майките по-лесно да се връщат на работа, а не да седят по-дълго вкъщи и да получават минималната работна заплата. Такова е моето мнение.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Госпожо Стоименова, Вие да споделите нещо?
КРАСЕНА СТОИМЕНОВА – ГЛАВЕН ЕКСПЕРТ В ДИРЕКЦИЯ „ТРУДОВО-ПРАВОВО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ И УСЛОВИЯ НА ТРУДА“. Министерството не подкрепя законопроекта. Считаме, че размерът на това обезщетение следва да се определя в съответствие с актюерските разчети, когато се изготвя Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Това е, което имам да кажа.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Да, благодаря. Колеги, други? Добре. Благодаря Ви, г-жо Стоименова. Г-н Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП – ЛЯВА БЪЛГАРИЯ): Благодаря. Добре, имате идеи за актюерските разчети. Хайде, покажете ги тези актюерски разчети. Дайте да видим къде е Вашата инициатива? Значи, седим и чакаме, всички парламентарни групи чакат мерките от Министерството с демографската ни криза. Прав сте. И аз съм съгласен с Вас - не е само заплащането. Направете го на 6 месеца, направете го на 3, увеличете го съответно плащането, но покажете нещо. Два бюджета се седи и се говори, и министърът не изпълнява решение на Народното събрание. Ние какви сме? Покажете, укажете, с този новия бюджет обезщетението ще бъде по този начин, намаляваме го, няма да е до 2 години, 4 месеца ще бъде, 5 пъти се увеличава, но покажете нещо.
Още повече, тук не можем да говорим за бизнес, защото тук става въпрос само за работещите майки. Тук не става въпрос за ромките. Тук става въпрос за работещите майки, тези, които работят, които се осигуряват, които се ползват от това обезщетение. Но покажете нещо от Министерството, защото в тази ситуация всички сме съгласни, че трябва да се направи нещо, всички сме съгласни, че трябва да се вдигне, но в крайна сметка не може предложението… И си играем в парламента – опозицията предлага нещо, защото дефакто в момента няма цялата информация. Ако управляващите не са съгласни, защото считат, че може да се направи нещо по-добро и, съгласен съм, но ние го предлагаме, защото по друг начин предлагам поне да продължим пътя, който сме вървели досега, а от Министерството не виждаме нищо. Ето, кажете, тук народните представители от тази Комисия кога ще видим Вашите мерки наистина за подпомагане на демографската криза. И ако ни кажете така, аз, хубаво, съгласявам се, оттеглям, но когато няма нищо и сте пасивни, няма как ние да не искаме… Разберете ни, ние също така искаме да се увеличават, защото така беше допреди няколко години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Колеги? По принцип социалната политика е отражение на икономиката на една държава. Това е световен принцип, не съм го измислил аз. Най-добрите социално живеещи страни са най-развитите страни, и тук не спорим. Смятам, че доста повече трябва да работим върху проблемите, които трябва да произведем, и тогава да седнем наистина да поговорим малко по-сериозно. Вие сте прав – него въобще не го поставям на съмнение. Става дума за това как да направим всичко да бъде обвързано.
Колеги, ако няма повече изказвания, закривам дебатите и подлагам на гласуване законопроекта по точка 2 от дневния ред.
Който е „За“, моля да гласува – 4. „Против?“ – Няма. „Въздържали се“ – 12. Благодаря Ви.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП – ЛЯВА БЪЛГАРИЯ): Благодаря и аз. Всичко добро.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Късмет и на Вас.
Колеги, по точка Разни някой да има желание да постави въпрос? Няма. Благодаря Ви. Закривам заседанието.

Закрито в 15.15 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ЧОЛАКОВ