---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта

ПРОТОКОЛ № 4

На 17 март 2016 г. (четвъртък) от 14.15 ч. в зала “Изток“ в сградата на Народното събрание на пл. „Народно събрание“ 2, се проведе съвместно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по труда, социалната и демографската политика и група народни представители от Комисията по образованието и науката.

Заседанието бе открито в 14.25 ч. и ръководено от Иван Чолаков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Добър ден, уважаеми колеги. Откривам заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-ото Народно събрание, съвместно с Комисията по труда, социалната и демографска политика и с участието на народни представители от Комисията по образованието и науката.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Презентация на Институт по икономическа политика на тема
„Младите срещу младежката безработица. Конкретни предложения за реформи в младежките политики и политиките в областта на младежката заетост“.
2. Разни.
Колегите от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта?
Който е „За“, моля да гласува. Благодаря Ви. Мнозинство. Приема се.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ – КОМИСИЯ ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА (ПГ „ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ“): Процедура.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ – КОМИСИЯ ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА (ПГ „ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ“): Колегите се чудят, ако има гласуване, да се отправят към всички членове на трите комисии, за да може да бъде… Виждам, че някои колеги се чудят дали да гласуват или да не гласуват. Вие отправяте обръщение към колегите от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Точно така. Разбрах, г-н Байрактаров. Ние с д-р Адемов синхронизирахме нещата.
Дневният ред е приет. Колеги, предвид това, че списъкът е твърде дълъг, ще прочета институциите и организациите, които присъстват.
От Министерството на образованието и науката
От Министерството на младежта и спорта, представено от зам.-министър Нина Найденова
От Министерството на труда и социалната политика
От Българската стопанска камара
От Конфедерацията на независимите синдикати в България
От Националното представителство на студентските съвети
От Национално сдружение „Младежки глас“
От Национален младежки форум
И Институт за икономическа политика.
Уважаеми гости, колеги, обявената тема на днешния дневен ред всъщност представлява темата на проведено едногодишно изследване от Института за икономическа политика, неправителствена, политически независима организация, която обединява експерти за изследване, които на базата на анализи и оценки формулират предложения за ефективни икономически политики и така се насърчава публични дискусии по икономически проблеми.
Конкретните предложения за реформи в младежките политики и политиките в областта на младежката заетост, които ще ни бъдат представени, са крайният резултат от конструктивен диалог, активни дискусии и обсъждане с младежи от цялата страна, както и с представители на институциите, отговорни за младежката политика.
Давам думата на г-н Ясен Георгиев – изпълнителен директор на Института по икономическа политика.
ЯСЕН ГЕОРГИЕВ – ИЗП. ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, от името на Института за икономическа политика се радвам и благодаря за поканата да представим резултатите от нашия близо едногодишен проект в рамките на това заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и съм изключително радостен да видя представители на толкова много други институции, които имат пряко отношение към въпросите, свързани с младежта, с образованието и реализацията на младите хора. Виждам и много познати представители на младежки организации, което изключително много ме радва също така.
Само да кажа няколко изречения, преди да преминем към конкретното представяне на предложенията. Проектът продължи близо една година и в рамките на него успяхме да проведем 10 срещи в София, Варна, Велико Търново, Пловдив и Благоевград с близо 180 млади хора от страната. По време на тези срещи имахме възможност да откроим основните проблеми в сферата на образованието и достъпът до пазара на труда, които младите хора откроиха, формулираха като проблеми и потърсиха решения на тези проблеми в рамките на дискусии, конструктивни дискусии с представители на Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Министерството на младежта и спорта.
Това, което искам да кажа, съвсем в началото, че когато представихме проекта на младите хора в страната, част от тях изразяваха съмнение, че техният глас ще бъде чут, че това, което те ще кажат, ще стигне до взимащите решения и ние всячески повтаряхме и направихме всичко възможно да ги убедим, че активното гражданство има значение и това, че днес сме тук, пред Вас, много ни радва и това ще бъде послание, което ние ще отнесем към всички участници в инициативата – да им покажем, че наистина когато младите хора имат идеи, имат конкретни предложения, те могат да стигнат до взимащите решения. И това, което, може би да кажа като преход към проекта е, че ние в Института по икономическа политика открояваме темата за образованието като изключително важна за бъдещото развитие на страната и не просто банално важна, ами тема, която има изключително важно значение, имайки предвид демографското развитие, имайки предвид миграционните нагласи сред младите хора, които завършват средно и висше образование и това, че има индустрия, има сектори в икономиката, които въпреки трудностите, се развиват добре. Това са сектори, които имат нужда от добре подготвени и образовани млади хора, а идеята на всички наши усилия е именно тези млади хора да стигат до тези сектори, които могат най-добре да оползотворят техния потенциал, като ги ангажират в страната и с това бих искал да дам думата на моята колежка – Десислава Петрова, която съвсем накратко да представи основните стъпки, основните елементи от нашия проект, след което ще дадем думата и на младите хора, които ще представят основните препоръки в рамките на три групи предложения за реформи:
Първата група е предложения за реформи в сферата на образованието;
Втората група е предложения за реформи, които имат за цел да насърчат бизнеса да бъде по-отговорен, когато става дума за ангажиране на младите хора;
И третата група от реформи и предложения е насочена към по-ефективно прилагане на европейските и националните политики за насърчаване на младежката заетост.
Още веднъж, благодаря Ви за вниманието и ангажимента към темата за младежта и образованието.
Давам думата на Десислава Петрова.
ДЕСИСЛАВА ПЕТРОВА – ИНСТИТУТ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА: Благодаря. Уважаеми дами и господа народни представители, за мен е удоволствие да Ви представя накратко проекта, който, в рамките на една година, осъществихме – Института за икономическа политика – срещи с над 180 младежи от цялата страна. Направили сме кратка презентация на проекта, за да може все пак да Ви стане по-ясно какво всъщност сме осъществили до момента.
Нашият изпълнителен директор Ясен Георгиев вече спомена основните дейности, но наистина основната цел на проекта беше срещи на млади хора, провеждането на един конструктивен диалог между младежи от цялата страна и представители на държавните институции, които всъщност са отговорни за младежките политики за заетост, като идеята беше наистина след това в един систематизиран вид да представим предложения за реформи на тези политики.
Радваме се, че имахме възможност да осъществим толкова конструктивни срещи с представители от различни градове – активни млади хора, които наистина да могат да допринесат към предложенията, които ще Ви представим днес. Целевата група на проекта бяха младежи между 19 г. и 29 г. от цялата страна, които се обучават във висше учебно заведение или вече са завършили.
Имахме възможност да се срещнем с над 180 младежи от цялата страна и на всичките ни срещи присъстваха около 30-35 представители на ресорните държавни институти, които имат отношение към младежките политики за заетост, както моят колега вече спомена - Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието, Министерството на младежта и спорта и Агенция по заетостта. Дейностите по проекта бяха обособени в три основни етапа.
На първия етап проведохме пет встъпителни срещи в градовете София, Велико Търново, Пловдив, Благоевград и Варна.
На втория етап успяхме да проведем пет форума за диалог, за да можем да стигнем до изработването на работния документ, който ще Ви представим с конкретните предложения за реформи.
На първите срещи, които проведохме, еднодневните встъпителни срещи в различните градове, младежите можеха да се запознаят, както виждате, това е първата ни среща в София, младежите можеха да се запознаят в конкретика с прилаганите мерки и политики в момента за насърчаване на младежката заетост и беше поставено началото на активни дискусии какво всъщност може да се подобри и да се реформира. Проведохме такива срещи, както казах, в София, във Велико Търново, в Пловдив, в Благоевград и във Варна.
Следващата стъпка, всъщност, след провеждането на тези срещи, очертаването на основните проблеми, които възникнат и които трябва да бъдат дискутирани, какво може всъщност да се реформира и да се подобри във всички тези сфери, които вече споменахме в сферата на образованието, на по-ефективното прилагане на европейските и национални мерки за насърчаване на младежката заетост и как да се увеличи ролята на бизнеса за насърчаване на младежката заетост. Беше изготвен първият вариант на работен документ, който ще Ви представим и в момента. На всички тези срещи, само да спомена, че бяха избрани по трима медиатори, в 5 града по трима медиатори и всъщност 15 медиатори по проекта. Радваме се, че част от тях присъстват на днешната среща и ще могат да представят конкретно идеите, предложенията, които сме обобщили. Ролята на тези медиатори беше да вземат по-активно участие в срещите, координационни функции с останалите младежи и също така да участват активно в изработването на финалните предложения, които са залегнали в работния документ, който ще Ви представим. Осъществихме и кампания „Посланик“ с носенето на конкретни значки, разказването на проекта в рамките на Европейската младежка седмица през месец май. Имаме създадена Интернет-страница по проекта, както и Фейсбук-група, в която активно могат да комуникират младежите и да обсъждат всъщност идеите, които са възникнали. Така стигнахме до втория етап от проекта, който проведохме през октомври и ноември 2015 г. Проведохме 5 форума за диалог, като в рамките на тези форуми бяха вече обсъдени по-конкретно предложенията, които вече бяха създали младежите по време на първите встъпителни срещи. Отново преминахме през срещи с младежи от петте града, които споменахме. Това е първият ни форум за диалог във Варна, форумът ни за диалог в Благоевград. Радваме се, че имахме възможност да си сътрудничим и с университетите в различните градове, които ни предоставяха възможност да ползваме техните зали. Форумът ни за диалог в София, който се проведе в Дома на Европа на 6 ноември, това е Форумът ни за диалог в Пловдив и последният Форум във Велико Търново. Всъщност резултатите от тези форуми – обстойно и детайлно бяха обсъдени всички конкретни предложения за реформи именно с представителите на ресорните държавни институции – Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, Министерството на младежта и спорта и Министерството на образованието и науката – бяха надградени и доразвити първоначалните предложения и идеи за реформи на младежките политики за заетост, в резултат на което в рамките на третия етап ние проведохме една среща на медиаторите в офиса на Института за икономическа политика в началото на м. януари 2016 г. В рамките на тази среща успяхме да обобщим финалните препоръки и заключения по проведените събития и да конкретизираме идеите и предложенията, които са залегнали на финалния работен документ. И сега сме много благодарни наистина, че можем да представим тези конкретни предложения на днешната Комисия пред Вас. Както моят колега вече спомена, предложенията са обособени в три основни точки.
Първата е „От образование към заетост“ и какви промени са необходими в образователната система за улесняване прехода на младите хора към пазара на труда; каква трябва да бъде ролята на бизнеса за преодоляване на младежката безработица и как по-ефективно да се прилагат европейските и национални политики за насърчаване на младежка заетост. Тъй като се радваме, че нашите младежки медиатори са днес с нас, бихме искали да предоставим думата на тях да Ви представят конкретните предложения. Тъй като реално тези предложения произлизат от младите хора, затова ще дадем думата на тях.
Първата точка ще представят Блажка Димитрова и Нина Антова.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Извинете, уважаема госпожо Петрова, добре е да спазваме някакъв ред. Взехте да си предавате сами думата за изказвания. С извинение, искам да дам преди това думата на г-н Адемов.
ДЕСИСЛАВА ПЕТРОВА – ИНСТИТУТ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА: Моля, да бъдем извинени. Ние мислехме, че трябва да представим предложенията. Благодаря много.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Давам думата на д-р Хасан Адемов – председател ва Комисията по труда, социалната и демографската политика. Заповядайте, д-р Адемов.
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви, г-н Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, опитахме се в движение с колегата да пренаредим участниците в дискусията, тъй като имаме и ангажименти в други комисии и трябва след малко да тръгваме, това е единствената причина, няма друга причина. Благодаря за разбирането.
Искам да коментирам ситуацията на младежите на пазара на труда през 2015 г. и да се опитам да предоставя актуална информация, която всъщност е налична – информация, която е на Националния статистически институт – информация, знаете, че тези параметри, тези показатели се изследват по различна методика. Има информация на Агенцията по заетостта, разбира се, има информация на Евростат – всички тези материали са достъпни и могат да бъдат използвани от тези, които проявяват интерес. Но за по-голяма информираност на този форум искам да представя част от данните на Националния статистически институт за наблюдението на работната сила през 2015 г. За никого не е тайна, че въпросът е свързан с младежката безработица и с младежката заетост, разбира се. Един от важните елементи не само на националната политика, не само дори на Института за икономическа политика и на Европейската комисия и на Съвета на Европа, Вие знаете за инициативите на Съвета на Европа и на Европейската комисия, които са свързани с Европейската гаранция за младежта – няма да се спирам в детайли, всички сте запознати, запознати са и с Националния план за изпълнение на младежката гаранция. Всичко това се прави след един обективен анализ на ситуацията на пазара на труда в Европа. Знаете, че Европейската комисия има една прицелна таргетна група, която обхваща младежите между 15 г. и 24 г. Знаете, че безработните младежи в този възрастов интервал са около 6 млн., което прави изключително актуална темата за младежката заетост и за младежката безработица. Неслучайно Европейската комисия е излязла с тази инициатива. Но за да пестя време, искам да Ви прочета някои от статистическите данни – коефициентът на безработицата за младежите между 15 г. и 29 г. за 2015 г. е 14,4%. Разбира се, за тази възрастова група тенденцията през последните години, във връзка с взетите мерки, във връзка с инициативите – европейски и национални, е да се намалява броят на безработните, респ. увеличаване на броя на заетите младежи.
Коефициентът на безработицата на младежите от 15 г. до 24 г., пак за 2015 г., е 21,6% и е с 2,2% по-нисък в сравнение с 2014 г., т.е. тенденцията на намаление се отнася и за броя на младежите до 24 години – от 47 600 през 2014 г. – на 39 600 през 2015 г.
За мен другият би бил важен коефициентът на заетост на младежите – във възрастовия интервал 15 г. – 29 г. той се е увеличил спрямо 2014 г. с 1,2%-ни пункта и през 2015 г. е 39,2%. Увеличеният брой на заетите младежи между 15 г. и 29 г. е 464 900 през 2014 г. на 465 900 през 2015 г.
Разбира се, ще се възползвам от информацията, която ми е предоставена от Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, която е свързана с предложенията на Института за икономическа политика. Искам да обърна Вашето внимание на предложенията, които правите Вие след този Ваш проект – предложение за реформи в политиките в областта на младежката заетост, с тези предложения, които Министерството на труда и социалната политика ги реализира през годините и през последната година. Понякога конкретните предложения – Министерството на труда и социалната политика работи или вече са планирани конкретни действия. По отношение на анализа на нуждите на пазара на труда, това, което предлага Институтът за икономическа политика и да се прави регулярен анализ на търсените професии на национално регулярно равнище и това не е случайно. Прословутата тема за връзката между продукта, който предоставя, грубо казано, системата на образованието и потребностите на пазара на труда, за никого не е тайна, че през последните години има огромно разминаване в тази посока и неслучайно този анализ на нуждите на пазара на труда, който да се прави регулярно на търсените професии на национално и регионално равнище е изключително важен. През изминалия програмен период по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ в периода 2007 г. – 2013 г. стартира провеждането на краткосрочно, средносрочно и дългосрочно прогнозиране на нуждите от работна сила, което продължава и през настоящия програмен период. Едно предложение на този Ваш проект е в тази посока, т.е. има корелация между това, което се опитва да прави Министерството на труда и социалната политика и това, което е предложение в резултат на изследванията след приключването на този проект.
На всеки няколко години да се прави проучване и прогнозиране на бъдещото търсене. Ежегодно Агенцията по заетостта провежда проучване сред работодателите за определяне на краткосрочното търсене на труд. През 2017 г. и през 2019 г. ще се проведат проучвания за средносрочните за 5 години и за дългосрочните – 10 години прогнози за търсене на работна сила с определено образование и квалификация.
На следващо място – по-широко отразяване на дейностите на Агенцията по заетостта и популяризиране на нейните инициативи чрез провеждане на мащабни информационни кампании, изнесени приемни в университетите.
Агенцията по заетостта прилага различни подходи за разширяване на комуникацията със завършващите образованието си младежи, участва в образователни панаири и други подобни. Сред новите инициативи на Агенцията по заетостта са 37 споразумения, подписани с висши училища, в които са посочени съвместни дейности, насочени към студентите в рамките на реализираната в Агенцията по заетостта инициатива за регламентиране на дейностите, насочени към студентите чрез сключване на споразумение за сътрудничество и съвместна дейност с университетите в България.
Препоръките на Института за икономическа политика за оптимизиране на работата в Агенцията по заетостта ще бъдат използвани в рамките на изпълнението на споразуменията с висшите училища. Вие знаете, че една голяма част от препоръките на Европейската комисия към институти, които предоставят публични услуги за заетост е тъкмо за модернизиране и за популяризиране на дейността, използване на съвременни форми за популяризиране на дейността от гледна точка на по-добра възприемчивост и по-голяма прозрачност на дейности, които извършва самата Агенция.
На следващо място, това, което предлагате Вие е предоставяне на стимули за компаниите – симулирате работодателите да имат младежи, включително за стажуване, за чиракуване, за придобиване на първия професионален опит, на непълно работно време, посредством предоставяне на субсидии е подход, който се използва за повишаване заетостта на младежите и се финансира както със средства от държавния бюджет, така и с европейски средства. Европейският социален фонд „Инициатива за младежка заетост“, проведена през 2014 г., оценка на нетния ефект на програмите и мерките за заетост, финансирани със средства от държавния бюджет, показва, че мерките и програмите за заетост на младежите до 29 г. с най-висок нетен ефект е 16,3%, при 13,2% средно за цялата активна политика.
На следващо място, Вашето предложение е свързано с по-успешно комуникиране на мерките за увеличаване на младежката заетост чрез информационни кампании, използване на Интернет-платформите и социалните мрежи. Един от недостатъците в работата с младежите е именно недостатъчно популиризиране на възможностите сред тях. Информацията за мерките и програмите им не достигат до всички младежи, които искат да работят или да се обучават.
Във връзка с това Министерството на труда и социалната политика разработи проект „Повишаване на информираността сред младежите относно гаранцията за младежта в България“, който бе одобрен от Европейската комисия, откъдето получи съфинансиране. По проекта е предвидено популяризирането на възможностите за заетост и обучение, посредством провеждането на информационни срещи в 6 населени места в страната – две Кръгли маси и Национална конференция. Ще бъдат отпечатани много информационни материали, които ще бъдат раздавани. Ще бъде изготвена и брошура, представяща пет успешни примера за младежи, възползвали се от гаранция за младежта, които ще бъдат и филмирани, излъчвани по различни социални медии.
Популяризирането на успешните политики, на успешните мерки е една от целите както на Министерството на труда и социалната политика, така и на Агенцията по заетостта.
На следващо място във Вашето предложение за създаване на единна информационна система или платформа, изграждането и поддържането на електронна платформа е предвидено в рамките на проект „Повишаване на информираността сред младежите относно гаранцията за младежта в България“. Предложенията на Института за икономическа политика са полезни и ще бъдат използвани при задаването на параметрите за съдържанието на електронната платформа.
И в заключение, приветствам колегите от Института за икономическа политика за разработването на този проект – „Младите срещу младежката безработица по програма „Еразъм+“, защото само усилията на една институция не са в състояние да решат този проблем. Държавните институции, плюс неправителствения сектор, в един разумен диалог в рамките на една сериозна колаборация, според нас, мерките, които могат да доведат до позитивни ефекти за младежката заетост. И в този смисъл всякакъв тип предложения от неправителствения сектор, от работодателските организации, от синдикалните организации и от всички младежки организации, разбира се, са в полза на надграждане и коригиране на политиките на Министерството на труда и социалната политика. Естествено, ние като законодателен орган сме отворени за всички предложения, за да може в един оперативен порядък да се опитаме с общи усилия да решим проблемите с младежката заетост. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, д-р Адемов. Колеги, ако обичате, продължете да представите…
ЯСЕН ГЕОРГИЕВ – ИЗП. ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА: Господин Председател, благодаря Ви за думата. Благодаря на д-р Адемов за изчерпателната обратна връзка по предложенията, които младите хора са обобщили в рамките на работния документ. На нас ни прави впечатление, че наистина по много от точките мислим в една и съща посока и това е много, много радостен факт. Част от предложенията може да изглеждат, на този етап, статични или предложения, на които вече е намерено решение. Тъй като, както видяхте, проектът започна да се реализира от пролетта на миналата година, а всичко, което се прави в сферата на образованието и достъпа до пазара на труда, е изключително динамично и част от предложенията, ако са били релевантни миналата година през май и юни, когато сме ги формулирали, то към днешна дата вече се работи интензивно по тях и тук може би да посоча платформата, която Министерството на младежта и спорта разработва. Тя е вече работещ проект, който има за цел именно да обедини всички инициативи в сферата на младежта и младежката ангажираност, доброволчеството и активностите на младите хора, така че част от предложенията, да, вече по един или друг начин са адресирани, но има и такива, които смятаме, че заслужават още внимание. И с това бих искал да думата на Блажка Димитрова, която ще представи предложенията в областта на образованието.
БЛАЖКА ДИМИТРОВА – ИНСТИТУТ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА: Здравейте. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости. Благодаря, господин Председател, за предоставената дума. Това, което д-р Адемов сподели за проучванията, които са направени, звучи прекрасно и чудесно и е факт, че наблюдаваме промяна към по-добро. Но на мен в това изказване ми липсваше частта за основното и за средното образование и реформите, които се случват там. Аз като учител и младеж също така, все още съм млада, имам честта сега да споделя до какви изводи и какви препоръки стигнахме на тези срещи и се надявам да обърна внимание на тях, понеже наистина ми се стори, че те липсваха сега.
И именно, искам само да цитирам Закона за предучилищното и училищното образование, чл.5, ал.3 и ал.5, където пише, че: „Целите на предучилищното и училищното образование са придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности“, т.е. това е една от целите на училищното образование.
А другата цел е: „Ранно откриване на заложбите и способностите на всяко дете и ученик и насърчаване на развитието и реализацията им“, т.е. процентите, когато си говорим за младежка безработица, ние отчитаме това дали младежите работят. На мен ми се иска скоро да можем да си говорим за това дали младежите работят това, което искат да работят, това, в което са добри и за което имат умения.
И именно във връзка с това, наше основно предложение е за реформа в основното и средното образование е въвеждането на кариерни центрове, часове по кариерна ориентация, срещи с професионалисти от различни бизнес сфери. Като учител знам, че в училище се случват такива неща, но това не е нещо, което е заложено във всяко училище, т.е. то не е реформа, това е решение много пъти на директора или на учителите, т.е. ние от Института и всички младежи, които работиха по този проект вярваме, че въвеждането на подобни кариерни центрове в училище е нещо изключително важно, за да можем да си говорим не само за младежка безработица и проценти за младежка безработица, но и да си говорим затова доколко е удовлетворен младият човек в това, което прави.
Понеже сте разгледали документа, аз няма да коментирам друго. Благодаря за предоставената възможност и давам думата колегата Нина Антова да сподели за реформите във висшето образование. Благодаря.
НИНА АНТОВА – ИНСТИТУТ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА: Здравейте и от мен. Както каза Блажка Димитрова, аз се казвам Нина Антова. Бих искала да допълня малко информация от гледна точка на промените, които ние имаме желание да постигнем във висшето образование тук вече. Хубаво е, че са настъпили някакви промени по отношение на прогнозиране на бъдещите професии, по отношение на това да стане възможна актуализацията на по-голямата част от самите специалности, които предоставят до момента университетите, но също така за нас е много важно да се направи актуализация на самата програма на обучение по самите специалности, имам предвид като съдържание на самата програма, тя да бъде актуализирана и координирана спрямо нуждите на самия бизнес, които има в момента.
Също така бихме искали да засегнем и това до каква степен стажовете, които се провеждат в самите бизнес-организации по някакъв начин са съчетани с университета и бихме искали да насърчим това да има повече съвместимост между тях, като сключване на споразумения между отделните кадри с определени организации, които са към съответния бранш и дейност и да има по-голям мониторинг на самите стажове, които се провеждат в тези организации, с цел наистина самите студенти да имат възможността да приложат усвоените знания и умения от университета в реална работна среда и да получат адекватна обратна връзка до каква степен те се справят с това нещо.
Друго, което бихме искали да засегнем по отношение на висшето образование е, че имаме една тенденция в последните години, че приемът, за съжаление, става по-лесен, но разлика в изхода от самия университет по същия начин – в смисъл няма някакви завишени критерии за това при напускането на университета, като нашето предложение е насочено към това критериите за прием да останат такива, но пък за сметка на това критериите за напускане на университета да бъдат завишени и когато човек наистина завърши университета той да излезе пълноценен кадър от там, който да бъде подготвен за пазара на труда, като имам предвид, че това би могло да се случи след като има някаква промяна в самите програми на обучение да бъдат актуализирани спрямо пазарните нужди и това, което изисква бизнесът.
И последно. По отношение на кариерните центрове, които са в самите университети, възможността те да бъдат по-добре информирани за различни актуални събития, за различни възможности от бизнеса, самите кариерни центрове също да повишат своето внимание към студентите, да има повече комуникация между самите тях, между отделните университети и наистина да бъдат съставлявани от едни качествени кадри, които да съумяват да предоставят възможно най-добре представената информация относно пазара на труда и да помогнат на самите студенти наистина да успеят да се ориентират кариерно по отношение на това как да се представят по време на интервю, как да създадат своята автобиография по подходящ начин за определена позиция, да напишат мотивационно писмо, да им помогнат в това да ги ориентират в какви събития биха били полезни за тях спрямо бранша, в който…, реално погледнато спрямо програмата, в която участват в самия университет. Благодаря за вниманието.
ЯСЕН ГЕОРГИЕВ – ИЗП. ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА: Благодаря на Нина за предложенията. Ако позволите, имаме още съвсем малко, но, разбира се, господин Председател, кажете как да се движим – дали да коментираме това, което каза…
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Заповядайте, ако е последно.
ЯСЕН ГЕОРГИЕВ – ИЗП. ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА: Имаме да споделим само нашите предложения за това как бизнесът трябва да бъде по-отговорен и по-въвлечен в кариерно ориентиране и, съвсем накратко, как виждаме ролята на държавната институции.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Заповядайте, това е интересно.
ДИЛЯНА КАЛУГЕРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости, казвам се Диляна Калугерова и както съм студент в НБУ, така съм и работеща от последните 8 години. Неслучаен факт е това, тъй като ние младите сме хората, които трябва да бъдат и активни, и участващи в целия процес, който ни заобикаля. Затова за нас е изключително важно не само образователните политики и процесът, който подхваща децата от 7-годишна възраст до 18-ата им година в училищата, но за нас е важно какво се случва след това в университета. Но какво следва и след като приключи целият този процес на образование? Ролята на бизнеса в днешно време е изключително важна, защото именно частният сектор, именно бизнесът е това, което следва като реалната част от живота. Както всички знаем, за съжаление и наблюдаваме една огромна пропаст между това какво се случва в университетите, какво се случва в програмите и реално необходимостта от това след това като умения, качества и това какво се търси от самите фирми и компании.
Ролята на бизнеса за нас, младите, е изключително голяма именно в качествената реализация на младите след завършване на образованието им в университетите. Затова трябва да има едно засилване на връзката между университетите и бизнесите, трябва да има предоставяне на много повече стажантски програми, много повече активно да участва самият бизнес в изготвянето на профилирани програми вътре в университетите, за да могат да излизат готови кадри и подготвени.
Друг инструмент за въвличане на бизнеса в младежката безработица и борбата с нея е стимулирането на т.нар. стипендиантски стажантски програми, които да насърчават и малки, и средни фирми да наемат на работа, на стаж млади хора на възраст до 29 години, ако те покажат завидни умения.
За нас изключително важно и нашумяло е, разбира се в последните години, провеждането на стажове, задължителни, във всички университетски програми, но създаването на една електронна рейтингова система за оценяване на провеждането на самия стаж е от изключителна необходимост, а не оценка на фирмите, защото всички искаме да отидем в големи фирми, познати фирми, но за нас е изключително важно самият стаж дали е бил качествено проведен, дали самият стажант е положил усилия, за да научи и да даде максимално от себе си, за да може да научи повече, за да може след това тази система за оценяване да се използва и да създаде едни много по-добри основи за изграждане след това на процеса на обучение.
Изключително важно за нас, младите, е също така самите представители на дадения бранш, конкретен, примерно автомобилостроене, по-специализиран, да бъде допитан при изготвянето на профилираните програми и учебно съдържание в университетите. По този начин ние ще имаме едни актуални програми в университетите, ще имаме едни изцяло готови кадри, които след това няма да имат нужда да бъдат допълнително въвеждани с практики във фирмите.
За нас е изключително важно в самите университети да има и участващи по време на целия процес от самите бизнес-организации, от самите бизнессреди и фирми, за да може след това те да имат реалния досег и комуникация с тези хора, а успешно завършилите и показалите млади, разбира се, по-добри качества, лидерски умения, да имат една тежест при подаване на CV в съответните фирми.
Освен това, разбира се, таргетираме като изключително важно и насърчаваме допитвания, регулярни срещи, консултации между бизнеса, регионалните инспекторати по образование, от работодателите също така да обявяват повече работни места в Бюрата по труда, а не само на техните сайтове; да има предоставяне на стимули и за компании, които наемат на работа току-що завършили млади, за да може все пак и те да получат някакъв стимул за това, което те правят като облекчение на местно ниво, например, редуциране на различни такси, поемане на социални осигуровки, така че имаме изключително много различни предложения, но вярваме, че бизнесът е този, който трябва да влезе главно в образованието. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви. Колеги, първо предлагам да чуем представители на ресорните министерства, ако желаят да вземат отношение. Заповядайте, зам.-министър Найденова.
НИНА НАЙДЕНОВА – ЗАМ.-МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Уважаеми господин Чолаков, уважаеми проф. Лилков, уважаеми доц. Великов, дами и господа народни представители, уважаеми гости, аз също адмирирам тази инициатива на Института за икономическа политика. Разбира се, изключително важно е да се работи в целия сектор, наречен „младежки политики“. Ще си позволя съвсем накратко да Ви представя по отделните мерки по проекта това, което прави Министерството на младежта и спорта.
Една от основните ни теми е насърчаване на икономическата активност и кариерно развитие на младите хора – всъщност първата стратегическа цел в Национална стратегия за младежта, изпълнението на която водещо министерство е Министерството е младежта и спорта.
Чрез своите основни инструменти за изпълнение на младежки политики, това са Национална програма за младежта и Националната информационна система за младежта, Министерството на младежта и спорта създава условия за информиране, обучение и консултация на младите хора.
Чрез Национална програма за младежта, младите хора се насърчават да развиват инициативност, критично мислене, адекватна самооценка за собствените си възможности, както и да изграждат своя личен капацитет, осигуряват си възможности за включване в доброволчески инициативи, подпомагане на младите хора да разширяват обхвата на своите умения и компетенции.
Новата Програма за младежта 2016 г. – 2020 г. вече бе одобрена от Министерски съвет. Интересното в нея е, че тя поставя фокус на стандартизирането на представянето на младежките услуги в младежките информационно-консултативни центрове, с цел оптимизиране на ефекта от тях и постигане на максималното съответствие с техните актуални нужди.
Специално внимание в програмния период обръщаме и на насърчаване на доброволчеството и изграждането на капацитета на младежките работници - това включва и работата с уязвимите групи и младежите от малките населени места, както и подобряване на нивото и познанията на младите хора за Европейския съюз и ролята на България като страна-членка.
Ще подкрепим и въвеждането и на нови подходи за младежка и доброволческа работа, които да допълват ефекта от утвърдените вече неформални обучения, интерактивни методи за работа и обучения между връстниците.
Сред приоритетните области „Национална програма за младежта“ и насърчаване на младежкото предприемачество чрез повишаване информираността на младите хора относно предоставените възможности на национално и европейско ниво.
През новия програмен период планираме възможността да подкрепим реализирането на инициативи на неформални младежки групи. Чрез тази възможност допълнително ще насърчим инициативата на младите хора, тяхната осъзнатост и ангажираност в проблемите на местната общност, както и отговорност към своето собствено развитие и развитието на общността, в която живеят.
Национална информационна система за младежта е платформата, в която Министерството на младежта и спорта представя актуална информация за различни възможности за включване на младите хора в обучение, стажове, обмени, доброволчески младежки кампании. Радвам се, че нашата платформа е получила и положителна оценка във Вашето изследване.
В края на миналата година ние разработихме една нова платформа, с много по-атрактивен дизайн и възможност за по-лесно ориентиране и навигиране в информацията от страна на посетителите.
В тази платформа своевременно публикуваме възможностите по мерките и програмите и на другите ведомства, ангажирани с изпълнението на младежките политики на национално ниво, с линк към сайта на конкретното ведомство за повече информация. Това е мястото, където младите хора могат да открият и стратегически и нормативни документи, доклади, анализи и въобще всичко онова, което е свързано със състоянието и развитието на младежкия сектор.
За Министерството на младежта и спорта от съществена важност е активното и ефективно включване на младите хора в процеса на планиране на политики, засягащи тяхното бъдеще. За да гарантираме това работим в тясно сътрудничество с неправителствения младежки сектор, представители на които формират при нас т.нар. обществен съвет, който е към министъра на младежта и спорта и който е свързан с осъществяването на държавната политика в областта на младежките политики.
През изминалата година ние поехме и активна роля в изпълнението на структурния диалог на национално ниво. Това са едни от най-важните сфери на дейност на Министерството на младежта и спорта, които тясно се свързват с търсения ефект от изложените от Вас реформи както в направленията „Сфера на образование и на по-ефективно прилагане на европейски и национални политики“. Министерството на младежта и спорта има готовност и желание да работи в тясно сътрудничество и с Министерството на образованието и науката, и с Министерството на труда и социалната политика, както и с всички останали ведомства, свързани по хоризонтала с изпълнението на политики, които да подобрят благосъстоянието на младите хора в България.
В този аспект вече сме инициирали междуведомствена работна група, която има за цел да актуализира националната стратегия за младежта. Основните цели, които си поставяме в тази област, са насочени към преразглеждане на стратегическите цели и тяхното актуализиране, с оглед на ситуацията на младите хора и трудностите, които изпитват към настоящия момент в своето професионално, личностно и социално развитие.
Търсен ефект от работата на тази група и подобряването на координацията и комуникацията между ведомствата, ангажирани с изпълнението на стратегията.
Основен резултат, който целим, е въвеждане на базиран върху данни и резултати подход при планиране на мерки и програми в изпълнение на стратегията, където за целта работим за подобряването на процесите на текущото предоставяне на напредъка и ефекта от изпълнението както на Годишния план за действие, така и на отчитането на постигнатите резултати.
Поставяме фокус върху прецизирането на индикаторите на постигнатите резултати, с цел по-ефективно планиране и разпределение на ресурсите.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Найденова. Заповядайте.
ЕЛКА ДИМИТРОВА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПОЛИТИКА НА ПАЗАРА НА ТРУДА И ТРУДОВА МОБИЛНОСТ“ В МТСП: Благодаря. Уважаеми председатели на комисии, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм Елка Димитрова – директор съм на дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“ в Министерството на труда и социалната политика.
Ние имаме известно участие в проекта по линия на Бюрата по труда още докато се реализираше и сега съм приятно изненадана с добрите и много конкретни предложения, които участниците в проекта са формулирали и които ще ни бъдат много полезни, защото те идват не от институциите, а от младите хора.
Ще се спра на три акцента, които има в нашата работа с младите хора и за заетостта и безработицата, като основен проблем на нашето общество – това е безспорно.
Искам да кажа, че се убедихме, че индивидуалният подход при младите хора дава добри резултати. Също така искаме да облекчим достъпа до услуги на младите хора, да могат да получават по електронен път информация дори чрез СМС-и за свободни работни места, да могат да се регистрират електронно, да попълват по-малко документи и да не чакат на опашки в Бюрата по труда.
Мрежата EURES е един много добър портал, в който те могат да видят оферти не само на чужди фирми, но и на български фирми за работа в България даже, и това също е много добре и ние развиваме тази мрежа.
Също така ще работим за популяризирането. Искам да поканя младите хора да участват и в събитията, които ние тази година ще започнем и следващата година ще проведем за популяризиране на младежката гаранция. Ще отидем и в по-малки населени места, в селските райони, например в Карнобат сме предвидили да отидем и в по-малки градове, където младите хора също трябва да получат информация. Така че това е второто направление, в което ще работим.
И третото направление е работата с работодателите, като тук бих казала, че е важно не само, че даваме субсидии и благодарение на Европейския социален фонд имаме десетки милиони по Оперативната програма за младежи – само по една от схемите имаме 115 млн. до 2018 г. Но също така важно е да се работи с бизнеса и от своя бизнесът да осигури едни коректни трудови отношения с младите хора, осигуровки, заплати, трудови договори и т.н.
От тази година Бюрата по труда работят и с родителите и буквално в Русенския регион са посещавали семействата на безработните младежи да ги убедят, че е важно да се включат в стажове и в различни обучения, така че, както се казва, сме и на терен и се радваме, че имаме и подкрепата на младите хора и мислим в една посока. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-жо Димитрова. Колеги? Заповядайте, доц. Великов.
ДОЦ. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ – КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Благодаря, уважаеми г-н Председател. Понеже трябва да отида на една друга Комисия и Ви моля за извинение, че ще тръгна малко по-рано, макар че темата е изключително интересна и, разбира се, ние колегите, които сме тук от Комисията по образование и наука, работим усилено, включително дори и в Закона за предучилищното и училищното образование имаше застъпени текстове, свързани със системата на дуалното обучение, Закона за висшето образование, където променихме също много неща са свързани с това, което вече се каза.
И, разбира се, хареса ми тази разработка на младите хора от Института по икономическа политика. Разбира се, като дългогодишен преподавател във висши училища, виждам и някакви малки недостатъци, като например това, че серията от събития са били в зони на България, които изключват по-слаборазвитите райони, като Северозападна България, пък и Югоизточната като че ли, което безспорно е дало отражение вероятно на разработката, където не се вижда примерно т.1.2 „Реформи в средното образование“. Тук ако бяхте добавили „Реформи в средното и средното професионално образование“, това безспорно би било така от полза, тъй като очевидно е, че след като западно от Плевен, или в най-добрия случай от Враца, нямаме никакво висше училище, а там има доста млади хора и младежка безработица, безспорно, че професионалното образование или средното професионално образование, включително това, което е разработено от работната група в нашето Министерство на образованието и науката за промени в Закона за професионалното образование и обучение… Дали ще имаме държавни професионални колежи или не, това предстои да видим, но все пак би трябвало да се отдели малко по-голямо внимание на средното професионално образование и обучение, а не само на това, което е свързано с университетите, тъй като имаме райони в България, където университети няма, а вероятно няма и да има, а вероятно няма и нужда да има, но има нужда от едно стабилно средно професионално образование и обучение. В този смисъл ми харесва и това, което г-жа Найденова беше за този комплексен междуведомствен подход – това е нещо полезно, тъй като много ведомства и министерства и, разбира се, и парламентът като вносител на парламентарното демократично начало в България имат отношение по тези въпроси. Това, което г-жа Димитрова, разбира се, каза и по-нататък ние ще се включваме с колегите, но пак искам да подчертая, че ако бъде продължена работата на Института за икономическа политика и на младите колеги, бих им препоръчал да обърнат малко повече внимание на средното професионално образование и обучение, като ролята му безспорно е голяма за борба с младежката безработица. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви. Колеги, други? Заповядайте, Георг Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ – КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на изпълнителната власт, на студентските организации, на първо място трябва да кажа, че, разбира се, един така представен проект има своята полезност и аз се радвам, че в обобщен вид са представени инициативи, които през годините дълго време са били дискутирани и сега ние ги виждаме в един обобщен вариант. По никакъв начин не искам да схванете това, което ще кажа като вид критика, по-скоро като разговор в рамките на конструктивния диалог и някаква препоръка, която аз бих изразил.
По-голямата част, бих казал около 80% от това, което е изложено в настоящите предложения, то е свързано с политики, които вече са били провеждани, много от тях и доведени до успешен край.
Аз съм съгласен, че темите, които поставяте са началото на един широк дебат, като например връзката между образованието и бизнеса, това държавата да има ясна представа какви специалности се търсят, те да бъдат поощрявани, това да бъдат кариерно ориентирани младите хора. Но има някои други точки, които лично в мен будят леко недоумение от гледна точка на тяхната субективност и на мен би ми било интересно да кажете по какъв начин сте структурирали така направените предложения. Например защо кариерното ориентиране трябва да бъде в 5-ти и 6-ти клас, а не в 6-ти и 7-ми клас? Защо трябва по интерактивен начин на учениците да бъдат представени различните професионални сфери в 6-ти и 7-ми клас, а не да кажем в 10-ти, 11-ти клас и 12-ти клас, когато на тях непосредствено им предстои да влязат в системата на висшето образование, за да изберат адекватна на тях специалност, която да им даде след това успешна реализация на пазара на труда.
Аз съм съгласен с голяма част от предложенията, защото те са общо актуални и така или иначе върху тях се работи и се мисли, но по-скоро за мен би било ценно върху това за общите възможности, които се предоставят, защото, да кажем така направен проектът в рамките на „Еразъм+“, защо не обхваща „Еразъм“ за предприемачи? Това е една страхотна възможност, която се предоставя на младите хора, които да имат възможност да проучат бизнеса на дадени компании от техен интерес да видят той как работи и да го реализират в страната, защо, да кажем, не е включена възможността за европейската младежка гаранция? Това също мисля, че е нещо, което е актуално и което върши работа и именно в духа на насърчаване на младежката заетост. Абсолютно ние имаме проблем с младежката безработица, макар да твърдя, че преди няколко години средно нивата за България бяха под средноевропейските, защото средноевропейското за Европа беше около 29%, ако не се лъжа, за България беше около 26% - 27%. В последните години имаме нарастване на младежката безработица, така че при всякакво положение е добре да знаем какво е мнението на младите хора по отношение на мерките за борба с младежката безработица, но и аз смятам, че ние трябва да правим и в това число и актуални предложения, които да бъдат обвързани с настоящата действителност, защото, пак казвам, ако целим обобщаване на всичко, което е предприето като мерки назад в годините, да, постигнато е добре и изчерпателно. Но на мен ми се струва, че трябва да отбележим и някои достижения на модерността, свързани с определени програми, които вече цитирах и в крайна сметка да видим тогава и какви вече мерки можем да предложим, конкретни, защото мисля, че всички знаем какви са дефицитите, но понякога това какви предложения за тяхната фиксация да дадем, ми се струва, че не се справяме добре. Така че, пак моля, не го приемайте като вид заяждане, защото аз съм на 24 години, така че на мен ми е много добре известно какви са и нуждите, и въжделенията на младите хора, защото аз самият съм такъв и поради тази причина съм много чувствителен на темата и за мен е важно действително да произведе някакъв продукт накрая. Така че още веднъж, поздравления за това, което е направено, но, според мен, трябва да наблегнем и върху някои от нещата, които вече подчертах. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Георгиев. Колеги, други желаещи да вземат отношение? Заповядайте, уважаема госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА – КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости от изпълнителната власт, искам да изразя своята висока оценка за направеното, тъй като продуктът е резултат на теренна работа и на това, което хората очакват от системата. Те няма как професионално да са подготвени и да зададат тон и да дадат мерките. По-скоро те са описали нуждите, които те виждат на примависта. В този аспект мисля, че трябва да дадем висока оценка, защото, общо взето, е поставена правилна диагнозата на това какви проблеми има и какви биха могли да бъдат решенията. Оттам насетне бих също, както преждеговорившите, бих препоръчала да се обърне повече внимание на системата за дуално образование, защото като човек, който е работил за това то да бъде популяризирано преди няколко години, считам, че един от най-добрите инструменти срещу младежка безработица, защото от документа ми се струва, че все още сред обществеността има една неяснота какво е дуалното обучение. Трябва да бъдат обучавани учители как да работят с техника, но всъщност дуалното обучение предполага те в училище два или един дни модулно да се обучават теоретично подадени предмети, а след три или четири дни да работят и да усвояват дадена професия на работното си място, да получават заплащане срещу това и стаж, което ще компенсира доста липси, които имат младите хора, когато излязат на пазара на труда, тъй като те вече ще имат натрупан стаж и това няма да е мотив да им бъде отказвана работа, ще имат усвоен занаят, който не е задължително да бъде нискоквалифициран, напротив, в Австрия, в Германия класификаторът на професии за дуално обучение са над 300 и там има и високотехнологични специалности.
Така че би ми се искало да препоръчам на Института да продължи своята работа, тъй като има добра база вече направена с това изследване, ако желае и да се включи в популяризирането и в разясняването и в търсенето на бизнес интерес на бизнесмени и бизнес институции, които имат интерес да инвестират в дуалното обучение, тъй като то не може да бъде въведено изцяло, то би могло да бъде въведено импулсно там, където има интерес и готовност на работодатели да предоставят тази възможност на ученици.
Също така, както и колегата спомена, младежката гаранция като инструмент също не е отделено достатъчно място за нея, може би отново защото не е разпознаваема и нейният капацитет и потенциал не е ясен за българските младежи, защото тя не може да е общовалиден инструмент – по един начин може да се прилага в развитите европейски страни, по друг начин тук, когато системата на Бюрата по труда не биха могли да предоставят такива комплексни услуги, както е особено в скандинавските страни, където този инструмент е работещ, така че биха могли да се предложат и мерки според младите хора как да се премодулират и преустроят системата на Бюрата по труда, така че този инструмент да стане по-работещ. Мисля, че с отделяне на внимание на дуалното обучение и на младежката гаранция този документ би станал доста по-балансиран. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова. Колеги, други? Заповядайте, проф. Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Благодаря.
Първо, поздравления за всички, които са участвали в този проект. Имам едно предложение, тъй като проектът се е занимавал с ролята на бизнеса, ролята на основното, средното образование, висшето образование, ролята на институциите, всичко това е много хубаво, но не е лошо едно проучване ролята на семейството за преодоляване на младежката безработица, защото, и с това приключвам наистина, тъй като мога много да говоря, опитът да прехвърлим всеки проблем на институциите и на някой друг и да го снемем от себе си, в т.ч. от семейството, е много опасен и ще ни доведе до грешни изводи, защото тук виждам само в един пункт ролята на семейството – да информираме родителите неговото дете за какво става, т.е. какви са неговите умения. Родителите трябва първи да открият качествата на своите деца. И затова моята препоръка е тази, а иначе насърчавам такъв тип изследвания, проучвания, но високата топка е там, в семейството. То ще ни даде отговор на всички тези въпроси, които се опитваме да решим. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Да продължа това, което проф. Лилков каза, само да не се получи обратното – когато правя приемни в моя регион идват да търсят помощ млади хора, само че на срещите с мен не идват младите хора, идват техните родители, което е много страшно, така че някакъв раздел там, в цялата тази политика, която правим в момента за младежката безработица е да се вкара е добре и как се търси работа…
ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): И отговорността на самия човек, на самия безработен.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Да, защото много е страшно – аз се бях уплашил, казвам Ви съвсем честно, от 8 срещи, в които млади търсят работа пристигнаха, и то Ви говоря във възрастта между 23 г. и 28 г. – съвсем не са толкова млади, да изпитват някакъв вид неудобство, а напротив в тази възраст идват техните родители на среща с народен представител, което някак си ми беше станало много страшно. Извинявам се за отклонението, ако е отклонение.
Заповядайте. Г-н Георгиев искаше да каже нещо.
ЯСЕН ГЕОРГИЕВ – ИЗП. ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА: Да, благодаря, г-н Председател. Кратка рефлекция върху това, което чухме като коментари, за да може картината да стане малко по-пълна.
По отношение на коментарите от проф. Великов, да, наистина съзнаваме географското ограничение на проекта, това, че не сме срещали с млади хора от Северозападна България, както знаем, това е най-бедният регион в Европейския съюз и там има нужда от изключително целенасочена политика и внимание на всички заинтересовани страни.
Нашата целева група бяха млади хора между 19 г. и 29 г. и като такава целева група ние се насочихме към университетските градове, където разчитахме на това, че най-лесно можем да стигнем до тях, като от тези 5 града, да, те не засягат географски, не представляват цялата държава, но мога да кажа, че студентите и младите хора, които участваха в проекта, бяха млади хора от цялата страна. На срещата във Велико Търново имаше хора от Плевен, от Русе, от Шумен, които бяха дошли във Велико Търново или пък следват във Велико Търново. Съвсем естествено фокусът е до голяма степен по отношение на политиката на образованието върху висшето образование, тъй като участниците ни, може би 90% са студенти, като това, разбира се, не означава, че неглижираме дуалното образование. Споменали сме го също, но сме го споменали само в една точка, тъй като на този етап дуалното образование се случва в рамките на няколко пилотни проекта с германски, австрийски, швейцарски опит и не искахме още да коментираме нещо, което не сме видели как работи наистина на практика.
По отношение на това, че голяма част от политиките са вече реализирани, това може само да ни радва, и наистина е хубаво да знаем, че това, което младите хора мислят вече се случва, според нас обаче проблемът идва от там, че младите хора не знаят, че тези политики са се случили и са довели до успешни резултати, защото младите хора добиват информация от социалните мрежи. А това, което ние установихме по време на проекта е, че независимо, че агенциите по заетостта навсякъде са изключително активни, това мога да го кажа с чисто сърце, навсякъде, където присъстваха представители на Агенцията по заетостта, младите хора се убеждаваха колко много прави Агенцията за това да осигури субсидирана заетост, обучения, преквалификация, но се оказа, че младите хора не знаят за тези инициативи и за тези проекти, които са национални и европейски и това идва да каже, че вероятно, независимо от успеха на осъществяваните политики, те не достигат до младите хора. Говорим за разлика в каналите за комуникация и може би това е причината наистина младите хора да имплицират политики, като инициират много от вече завършените проекти, изпълнени политики, като сфери трябва тепърва да се работи.
Малък коментар към това, което каза г-н Георгиев за кариерното ориентиране в 5-ти – 6-ти клас, а не в 6-ти – 7-ми клас и след това в средното училище – много обсъждахме кога да бъде това кариерно ориентиране, дали да бъде в средното училище, дали да бъде в основното и стигнахме до извода, че след като децата в 7-ми клас вече кандидатстват било то за средно професионално училище или за езикова гимназия, редно е в 5-ти или 6-ти клас те вече да знаят накъде могат да се насочат, а не в 8-ми клас тепърва да им правим кариерно ориентиране. Същото е и за средното образование – не да правим кариерно ориентиране в 11-ти клас през м. май, а да го направим 1-2 години преди младите хора да седнат да се готвят за кандидатстване или да се ориентират към висшите училища.
По отношение на нивата на младежката безработица – да, удовлетворяващ факт е, че поне в тази графа можем спокойно да кажем, че България не е сред първенците, в негативен смисъл, разбира се, в Европейския съюз, но ако погледнем по брой т.нар. NEETs млади хора, които нито се обучават, нито работят, нито се преквалифицират, то ние сме в челото, така че може би това е даже е по-голям проблем, отколкото проблемът с младежката безработица.
По отношение на младежката гаранция преди и по време на реализирането на всички срещи, активно говорихме с младите хора какви инструменти познават на национално и европейско равнище и в анкетата, която направихме преди проекта, се оказа, че младежката гаранция, гаранцията за младежта, тази европейска инициатива среща изключително големи нива на неразпознаваемост сред младите хора, което обяснява и защо ние не сме я включили, младите хора не са я посочили като инструмент в рамките на работния доклад.
Съвсем накратко това, което проф. Лилков – ролята на семейството. Не можем да не се съгласим, че всичко в крайна сметка идва от семейството и независимо каква е ролята на институциите, те колкото и да са ангажирани, те не могат да преодолеят недостатъци на домашната среда и на домашното възпитание. Именно затова се опитахме да включим такава точка, а именно: „Кампания за информиране на родителите за тенденциите на пазара на труда“ като един инструмент за насочване на вниманието на родителите към това какво е перспективно и какво не е, тъй като установихме, че за много голяма част от младите хора в страната, техният личен опит е, че родителите им, ангажирани в ежедневието си, невинаги имат реална представа за това какви са тенденциите и това беше именно причината да внесем точката за кампании за информиране на родителите, разбира се, във фокус „Пазар на труда“ не толкова, разбира се, семейни ценности, които, разбира се, са до голяма степен, може би, и по-важен фактор, отколкото чистото информиране за пазарните тенденции.
И, разбира се, „Еразъм“ за млади предприемачи. Фокусирахме се върху възможността за дискусия на младите хора с представителите на държавните институции, защото проектът имаше за цел да даде на младите хора възможност да изразят своите виждания и конкретни препоръки в рамките на диалог с представители на държавните институции, и затова „Еразъм“ за млади предприемачи бе оставен на заден план. Беше, разбира се, дискутиран, но той не е пряко свързан с възможността за промени и реформи на равнище законодателна и изпълнителна власт.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Георгиев. Имате думата, уважаеми гости. Само ще Ви помоля някакъв лимит, в рамките на 2 минути, да се съберем повече хора, ако желаят да се изкажат. Заповядайте. Само се представете.
(ДИМИТЪР ПАНЧЕВ – СДРУЖЕНИЕ „МЛАДЕЖКИ ГЛАС“: Благодаря. За да не повтарям мненията и изказванията на колегите, които бяха преди нас за препоръките за реформа в образованието, искам да кажа, че това, което е формулирано като препоръки, вероятно би било добре да се отрази във висшето и средното образование, но не е нещо, което ние, специално от „Младежки глас“ смятаме, че реално би повлияло сериозно върху проблема с младежката безработица, защото резултатът, който излезе от проведената от нас миналата година Кръгла маса за справяне с проблемите на младежката безработица беше, че проблемът на младежите без работа, всъщност процентът на младежите без работа с висше образование е едва 2% от младежите без работа, т.е. младежите с образование не са ни проблем, не са проблем на Пазара на труда. Проблемът са хората без образование, без квалификация или с ниско образование, да кажем средно образование. Затова нашият фокус и препоръка, ако си позволя да направя към хората, които ще се занимават законодателно с тези мерки е да се насочим към, има едни добри примери от Западна Европа и света, към „Юнити колидж“. Има места, в които в рамките на половин, до година и половина младежи биха могли да придобият квалификация, която реално да им даде работа. Това е нещо, което в България почти не се случва. НАПОО има един списък с квалификации, признати от тях, които биха могли младежите да се квалифицират и съответно да получат работа, но този списък на квалификации трябва сериозно да бъде разширен. Това е нещо, което смятаме, че също би се отразило и положително в самия бизнес, защото е резонно да коментираме нива на заплащане в бизнеса и при едно такова положение бизнесът би могъл да въведе таван на заплащането, което пък, от своя страна, да накара младежите с по-ниско или средно образование, сами да търсят висшето образование, защото в България не са един или два примерите, в които хора със средно образование или без такова, взимат доста по-сериозни заплати от висшисти, магистри, докторанти и пр. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): И аз Ви благодаря, уважаеми г-н Панчев. Други? Последно, има ли желаещи да вземат отношение? Заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА – КНСБ: Благодаря. Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от студентските организации, колеги от Младежката организация на КНСБ, уважаеми млади хора, аз няма да се спирам на плюсове и минуси от тази разработка. Приятно е, че сте направили в една по-благородна среда, защото хората, които учат в университетите са точно такива, а между впрочем да се представя – председател на Национален синдикат „Висше образование и наука“ в КНСБ. Аз не съм синдикалист по призвание, а съм любител, както се казва. Това са моите студенти тук. Самата аз работя във висше училище.
Много от нещата, които се казаха тук и ги приемам и не ги приемам от името на моите колеги, защото, вижда се, че докато ние изучаваме и изследваме един проблем, той вече е намерил своето решение. Тоест, както казахте, динамична е много системата.
Но нека да Ви кажа, че когато правите такива анализи е добре да показвате и добрите, и лошите практики, защото Вие много общо обобщавате Вашите изследвания, правите общи изводи, а всъщност студентските практики в инженерните науки от много години са факт. Ние не допускаме нашите студенти на дипломни защити, докато не са представили анкетите като резултат от двумесечния си проведен стаж в практиката. В момента нашата битка е за тези студенти да намираме начин да даваме пари за участието по време на тези стажове, т.е. една минимална работна заплата или под някаква форма самите работодатели да се ангажират пряко с тях, за да могат да ги вземат на работа.
По отношение на големия брой завършили висше образование, Вие нещо се опитахте да кажете, че входът към университетите е много либерализиран, широко отворен и че трябва да се намерят критерии да стесним. Ако погледнете националната статистика, ще видите колко малко е делът на завършващите висше образование. Ще видите, че този процент рядко в годините е надвишавал 50%, винаги е бил под него.
Още по-драматичен е фактът, че, не знам дали сте си задавали този въпрос и дали въобще имате информация, че ние приемаме нашите студенти през м. септември, правим бюджета на висшето училище, но през януари-февруари правим една ревизия на броя на студентите. Още в първи семестър те са напуснали – за тази година са около 5000 студенти са напуснали още в началото на учебната година. Идвайки, те мислят, че това е едно свободно участие в учебния процес, един свободен живот, но когато към тях се предявяват претенции, става много сложно.
В заключение само, както каза и проф. Лилков, много можем да говорим, това ни е „професионално изкривяване“, но в заключение ще се съглася изключително много с казаното от Вас становище, защото действително проблемът, той и в КНСБ беше поставен много остро, стои с това, че с нарастването на минималната работна заплата, особено към хора със средно образование с по-голям трудов стаж, те формират по-високи доходи, отколкото младите хора. И действително ние вече мислим в КНСБ върху една начална основна месечна работна заплата за хората, завършили висше образование. Не, разбира се, на общо основание, виждам, че от Стопанската камара вече клатят глава, но нека да бъде насочена по професионални направления, защото в едната сфера имаме нужда от едно ниво на заплащане - степени на сложност трябва да бъдат определени и, разбира се, за качеството на висшето образование. Ние толкова много вече говорим за него, толкова добре сме положили в сегашните изменения и допълнения на Закона, както каза доц. Великов в своето изказване, както чухте и от г-жа Мариана Тодорова, много от нещата ние вече ги правим – определяме приоритетните за пазара на труда специалности, контролираме качеството, финансираме го. И тук още нещо бих добавила, че за нас като синдикат в системата е много важно студентите да не тичат от едно работно място в час и затова не знам как да помислим заедно и какво и държавата би могла да помогне „там с моркова“, така че да направим, че нашите студенти да заемат работни места в университета. Уверявам Ви, много ме дразни фактът, че много пенсионери работят във висшите училища и ми се иска, да, категорично, даже скоро ще направим едно такова изследване, и ми се иска да отворим тези места за младите хора – хем по-лесно ще учат, хем ще им осигурим някакво заплащане, хем те ще влязат в една по-добра социална среда на обмен и търсене на работа, тогава ще решим 3-4 неща в едно като проблем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо. Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ – БСК: Благодаря. Бях провокиран и така съм развълнуван как да се справя в рамките на 2 мин. От висшето образование – само един пример, знаят, разбира се, и колегите, всички вероятно, и много от младите колеги са имали възможност да видят летвата в много от университетите и висшите училища в държавите-членки. Там опашките не са в дискотеките, а са в библиотеките, включително са ми разказвали и съм бил свидетел как се чака 1 час на опашка, за да влезеш в 6.30 ч. – 7.00 ч. сутринта в библиотеката, която работи до 12 ч. през нощта, и те са пълни и се чака на опашка, не в дискотеките на Студентски град, да речем, където има опашки също. Разбира се, за това не можем да виним младите хора. Много вярно беше, според мен, казано моделът на семейство, който имаме, какво дава на младите хора в момента.
Две думи само за нивото на висшето ни образование. При 54, не знам колко на броя акредитирани университети и висши училища и едно, преди 4 години в Израел мислейки, че се подигравам сега, като им казах колко са – те бяха към 40 и не знам колко тогава са били, при 7 при тях, при това израелската икономика диверсифицирана на високотехнологично ниво, с население, надвишаващо българското. Едно време не беше така. Така че претенции имаме всички като общество. Вие пък трябва да имате претенции към това, което Ви се подава към средното образование, защото Вие довършвате работата на средното образование. Аз не мога да си представя, че човек в България, в 2016 г. трябва да взима диплома за средно образование, ако няма едно, не казвам перфектно, но приемливо ниво на владеене на английски език – писмено и говоримо. Това не се учи, не трябва да се учи непременно. Да, доусъвършенства се във висшето образование и след това цял живот, но летвата трябва да е там за всички, поне на втори етап, които са завършили 12-ти клас по сегашните норми, законови. Очевидно това трябва да е една от летвите, които трябва да скачат младите хора и преди това техните учители, защото също така е, как да кажа, под въпрос дали всички педагогически кадри имат добро владеене на английски език. Те взимат средна заплата в средното образование по-висока от тези средните на БАН, ако не знаете. Знаете, разбира се.
По отношение на средното образование или т.нар. дуална система за образование и обучение. Ако не прескочим тази летва като общество, ние като работодатели, аз се опасявам, че ние не можем да вземем завоя. Завоят за мен е задължително и мисля, че вече все повече хора го осъзнават, убеден съм. България, като най-бързо намаляваща или една от страните с най-бързо намаляващо население очевидно има много какво да прави. И тук младежките политики, резултатът, който бихме постигнали като общество, е перфектен индикатор за измерване на успех – взимаме ли завоя или не го взимаме, т.е. обръщаме ли обратно тенденцията образно така назад, т.е. в по-добрата посока. Ако не успеем с въвеждане на дуалната система, опасенията многократно на различни форуми са били изразявани на хора от бизнеса от най-различно ниво – от малък и среден, до големи предприятия, мениджъри на големи системи. Не искам да звуча носталгично, тук младите хора едва ли знаят и колкото да им е разказвано от техните родители, по-възрастните сигурно много добре помнят, но преди години ние имахме много системи, които даваха възможност за един ранен поглед върху заетостта, върху професионалните задължения, трудовата дисциплина – какво означават отношение началник-подчинен. Това го учехме, ако щете, на бригадите, по мое време. Пак казвам, не ме обвинявайте в носталгия. Това просто съществуваше и то даваше някакви качества рано на личността, на ориентация, на това какво да очаква когато заеме първото си работно място. Преди да сме получавали заплати в предприятията, в които бяхме назначавани, ние получавахме заплати в бригадирското движение. Имаше ТНТМ. На никой от младите хора вероятно това нищо не говори, но това беше една школа Техническо и научно творчество на младежта, нека да го кажа, нека да не звучи скверно вероятно на някой от Вас, но това даваше възможност да се конкурират младите хора училището да бъде по-привлекателно.
Референции към Министерството на младежта и спорта. През изтеклия програмен период колко басейна и колко физкултурни салона бяха построени в училищата? Не знам дали, може би се броят на пръстите на едната ръката и се хванем с едни огромни постижения – инфраструктура, базова построена, меки проекти, мерки, дискусии, Кръгли маси – затова милиарди се похарчиха през първия програмен период.
Не искам да звуча така, защото всеки може да има претенции към всеки, в крайна сметка, българските работодатели и това, което наричаме сега българска икономика, 60% - 70% от заетостта е в сектори с ниска добавена стойност, с ниски изисквания към образование и квалификация, търговия и услуги, охранителна дейност, ресторантьорство, туристическа индустрия. Тоест, ако кажем потребностите на пазара на труда и всичко правим спрямо сегашните потребности, това очевидно не е пътят за „вземане на завоя“, ако се върна пак към предишното казано.
Очевидно структурата на икономиката е нещо, върху което и правителството, и парламентът и т.н. могат да влияят, но само индиректно и за съжаление повечето от резултатите, които получаваме като ефекти, не са положителни. Само ще дам пример с цените на тока, защото те оформят структура на една индустрия, на една икономика. За да обслужим едни практикуларни обособени корпоративни интереси, пуснахме тези т.нар. ВЕИ, които трябваше през 2020 г. да постигаме като крайна цел, национална. Не искам да влизам темата, тя е много широко и дебатирана, но това е нещо, което оформя облика на една икономика, като енергоинтензивна и т.н.
По отношение на работодателите и дуалната система, извинявам се, че хвърлям в посоки много тези, в момента, за да се случи дуалната система, ние имаме нужда поне от 50% от завършващите средно образование, които не влизат във висшето, да минат през дуалното обучение. За да се случи това, работодателите в днешния момент трябва да са осигурили над 100 000 работни места именно за реализацията на тази система. Не са готови работодателите. Имаме много добра практика в различни браншови организации – Минно-геоложката камара ще спомена, шивашката индустрия, газоразпределителните мрежи и много други има, но това е твърде малко на фона на това, което всъщност е, така да се каже, заданието към работодателите и към българския бизнес. И аз се съмнявам, че бързо може да има реакции в тази посока. Дуалното обучение всъщност, също и със студентските стажове – платени и неплатени. Тогава, когато са платени, бъдете сигурни, че работодателят ще търси ефекта, крайният ефект и формата ще бъде ефективна и тя ще бъде и полезна за двете страни, но някак си работодателите не са готови все още на това масово, особено малките и средни предприятия, които знаете, че преобладават – за средните и големите това не е съвсем така, разбира се, но за малките и за средните, а те правят гръбнака на нашата икономика, съвсем тази готовност я няма налице и това сигурно обяснява защо сме на последно място по показателя „Разходи на работодателите за обучение и квалификация на персонала“. Така че много и в нашата посока може да се говори и съвсем обосновано, вероятно много от Вас, от младите наши колеги. И само позволете още една ремарка, аз съм станал досаден на много колеги и в Министерството на труда и социалната политика и сред част от колегите от Министерството на образованието и науката. От 6, може би 3 или 4 мандата, 3 със сигурност, Народни събрания и поне 6 правителства, отправям едни предложения за интегриране и поставяне на ред в информацията. Вие не можете да управлявате който и да е процес без информация, не можете да въвеждате ефективно политики, държавни политики в различните области на политики без информация. Аз твърдя, че в нашата държава нямаме информация. И веднага давам примери – като се започне от адресната регистрация. Режимът за адресна регистрация в България не действа от 25 години. Всички ходите вероятно, или повечето от народни представители пътуват често и други колеги навън и знаят какво означава адресна регистрация навсякъде в нормалния свят.
Тук са ангажиментите не просто на общините, но и на МВР. МВР тотално е абдикирало и аз се чудя как се борят с престъпността без режим на действащ адрес на регистрация.
Второ, едно наше многократно предложение за създаване на т.нар. електронен образовател и квалифиционен профил на всички български граждани, не просто на випуските, които сега завършват. В момента българската държава не знае за мен – Димитър Бранков – зам.-председател на БСК, знае, че имам висше образование, завършено, даже в моя случай, хайде, имам и докторска дисертация, знае и темата на дисертацията, това го има регистрирано, но в общия случай не се знае кое висше учебно заведение съм завършил, а държавата е плащала за моето образование. Не се знае специалността, която съм завършил и т.н. За новите випуски вероятно това в някаква степен е в процес или вече е решен въпрос за новите, но същото се отнася и за все още неразработен и приет стандарт, т.нар. държавен образователен стандарт №10 за информацията и документите и системата на предучилищното и училищното образование.
Тоест, още от ниво предучилищно образование всичко трябва да е по ЕГН, включително степен на владеене на официалния език в страната, включително това, защото то е в ход, то е тест към 1-ви клас – за да може едно дете да следва програмата на 1-ви клас, очевидно трябва да има минималното ниво на владеене на официалния език и оттам нататък до следващите степени и етапи на образователната система.
Предложение на Стопанската камара за въвеждане на код за един код за населеното място, с който се установява всяко едно работно място в тази държава всеки месец. Всяко работно място, заето от съответен човек, къде е неговата локация в населеното място – имаме 3400 населени места. Само с въвеждане на един код интеграция на системите, които в момента администрира НАП, всеки божи месец би могло да има информация за средна работна заплата по населени места, за заетост по населени места, за длъжностите по класификатора за всяко едно от населените места, за икономическите дейности. Без тази информация аз не си представям, че процесите могат да се управляват – шесто правителство не се занимава с това предложение – без значение дали е на Стопанската камара или на друга организация и това едва ли би струвало повече, може би не повече от 2000 лв. – 3000 лв., за да се промени софтуерът на НАП.
Тук, г-н Байрактаров, с това приключвам, интеграцията на системите, тъй като информацията е разпръсната в момента между ведомствата, е нещо, върху което трябва да се поработи много и само тогава бихме могли да имаме един поглед – и държавните институции, и цялото общество до една информация, която бихме искали да управляваме и едни политики, до които да се следват. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Бранков. Наистина има още много неща, които могат да се кажат. Заповядайте, уважаема госпожо Найденова.
НИНА НАЙДЕНОВА – ЗАМ.-МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Господин Чолаков, само една кратка реплика на това, което каза г-н Бранков. Господин Бранков, по инициатива на министър Кралев, започнаха да се описват абсолютно всички физкултурни салони, т.е. абсолютно всички училища, защото някои нямат физкултурни салони, за да могат да бъдат предприети съответните мерки и в момента се търси подходяща форма за финансиране, тъй като може да си представите, че това е един наистина мегапроект.
Тук е обаче моментът да кажа, че жалко е, че липсват колегите от Министерството на образованието и науката, защото това е тяхна грижа, нищо, че инициативата е поета от министъра на младежта и спорта. Това, което ние трябва да правим в спортната инфраструктура е малко в по-друга посока, но ние въпреки всичко, и министърът най-вече, е проявил изключителна далновидност в това отношение и то вече се прави. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Найденова. Аз смятам да се обединим към приключване.
Благодаря, първо на Института, за труда, който сте вложили, за това, че ни информирате. Мисля, че темата за младежката безработица стои на много високо ниво, трябва да стои и това, че взехме отношение всички, било то с похвалите си, било то с препоръките, наистина да има полза от тази среща. Надявам се в бъдеще отново такива срещи да бъдат правени, наистина да съумеем тези проценти, които подсказа д-р Адемов, да бъдат, говоря като безработица, по-ниски, а било то като работещи, ангажирани в икономиката на страната, значително по-високи.
По точка Разни, колеги? Няма. Благодаря на всички за участието. Благодаря на гостите. Пожелавам Ви приятен ден. Закривам заседанието.

Закрито в 16.05 часа.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ЧОЛАКОВ



Стенограф:
Виктория Петкова
78 156 знака