Кръгла маса „Ролята на омбудсмана за защита правата на децата“.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта


ПРОТОКОЛ № 5


На 7 април 2016 г. (четвъртък) от 10.00 ч. в зала “Изток“ в сградата на Народното събрание на пл. „Народно събрание“ 2, се проведе Кръгла маса „Ролята на омбудсмана за защита правата на децата“.

Заседанието бе открито в 10.00 ч. Модератор на Кръглата маса „Ролята на омбудсмана за защита правата на децата“ бе г-жа Надя Шабани - директор на Български център за нестопанско право.
Гости на днешното заседание са:
Г-жа Цецка Цачева – председател на НС;
Г-жа Ан Линдбоу – омбудсман за децата на Норвегия;
Г-жа Мая Манолова – омбудсман на Република България;
Г-жа Мария Хесус Конде – представител на УНИЦЕФ – България;
Г-жа Карина Екорнес – първи секретар и заместник-ръководител на мисията на Посолство на Кралство Норвегия.
От Министерството на образованието и науката;
Г-н Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика;
Г-жа Ева Жечева – председател на Държавната агенция за закрила на детето.
От Министерството на правосъдието.

НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Уважаема госпожо Цачева, уважаеми госпожи и господа, позволете да Ви приветствам с добре дошли на Кръгла маса „Ролята на омбудсмана за защита на правата на децата“, Кръгла маса, организирана от Българския национален омбудсман в партньорство с Норвежкия омбудсман за правата на децата и с подкрепата на УНИЦЕФ – България и УНИЦЕФ – Норвегия.
Казвам се Надя Шабани – директор на Български център за нестопанско право и днес ще бъда модератор на Кръглата маса, като се опитаме заедно с Вас да изведем тези предложения за това как да променим системите в България, така че тези, които са ни най-важни – децата, техните права да бъдат по-гарантирани и по-защитени.
Преди да започнем, ми позволете да дам думата на нашия любезен домакин – председателят на Народното събрание – върховният орган на Република България - г-жа Цецка Цачева да направи приветствени думи.
Заповядайте, г-жо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС: Уважаемо госпожо Линдбоу, уважаема госпожо Манолова, дами и господа, радвам се, че в последните няколко седмици свързаните теми със защитата правата на детето и ролята на семейството бяха обсъждани в различни формати по различни инициативи в Народното събрание. Мога спокойно да кажа, че тази зала се превърна в място, където се дебатират правата на децата.
Много ми е приятно да приветствам с добре дошла г-жа Линдбоу. Ние имахме възможност малко по-рано днес да проведем разговор с нея – детски омбудсман на Норвегия, държава със сериозни постижения в сферата на защита на правата на човека, а бих казала вече и с челен водещ опит и пример в тази насока. Самият факт, че Норвегия има детски омбудсман, достатъчно красноречиво говори за това на каква висота какъв приоритет е поставен в Норвегия върху проблемите за правата на децата.
В България законодателят също е отделил важно място на проблемите, които са свързани с грижите и защита правата на децата, но трябва да признаем, както неведнъж сме го правили до момента, че повечето от 20-те нормативни акта, които обсъждат и регулират различни хоризонтални политики в сферата на здравеопазването, социалните дейности, младежта и спорта; защитата, детското правораздаване, ако и доколкото го има, не са достатъчни, тъй като не малка част от тези актове вече не отговарят на съвременните обществени отношения.
Имаме какво да споделим пред нашите гости като натрупан вече опит, но в същото време трябва и открито да признаем проблемите, които все още стоят пред нас и чиито законодателно решение търсим.
Визията, която е изработена от неправителствени организации, по отношение на децата и семейството, дава една добра основа. Аз съм убедена, че след днешния дебат тук, в тази зала, ще се родят нови идеи, ще почерпим опита на детския омбудсман на Норвегия, за да можем да постигнем повече конкретни резултати.
За всички ни е ясно, че тези проблеми могат да бъдат решени комплексно, с естествената грижа, която на първо място се постига в семейството, в обществото, държавните учреждения, омбудсмана на Републиката. Затова искам да Ви приветствам още веднъж. Ще Ви споделя, че ми е изключително приятно за това, че сте тук, в Народното събрание и да пожелая успех на тази Кръгла маса.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря Ви, госпожо Цачева. Вашите думи действат много обнадеждаващо за това, че детската тема ще бъде приоритет в законодателната програма на Народното събрание.
Само да припомня, че след 2 години изтича срокът на Националната стратегия за детето, която беше приета през 2008 г. от Народното събрание и това е едно добре отворено пространство да започнем заедно работа, така че да направим новата Стратегия. Благодаря Ви.
Позволете ми да дам на г-жа Мария Хесус Конде – представител на УНИЦЕФ в България, ръководител на мисията тук.
Г-жа Конде е била представител на УНИЦЕФ в Доминиканската република, в Никарагуа, бивш съдия и има дългогодишен опит в сферата на закрила на децата. Заповядайте, госпожо Конде.
МАРИЯ ХЕСУС КОНДЕ – ПРЕДСТАВИТЕЛ НА УНИЦЕФ – БЪЛГАРИЯ: Благодаря Ви много. Скъпа госпожо Цачева, дами и господа, уважаеми депутати, господин Лазаров, госпожо Мичева, госпожо Линдбоу, представители на правителствените органи, скъпи партньори, скъпи колеги, уважаеми гости, за мен е част да уважавам тази среща, организирана под патронажа на председателя на Народното събрание г-жа Цачева, за да поговорим за ролята на омбудсмана за защита правата на децата.
От 2002 г. Конвенцията окуражава всяка една държава да изгради и да поддържа специализирана институция за промотирането и наблюдението и внедряване на Конвенцията за правата на децата. Това е една препоръка, базирана на Световната конференция за човешките права, проведена във Виена през 1993 г. в съответствие на Парижките принципи, приети от Генералната асамблея на Обединените нации, Общото събрание на Обединените нации през 1993 г.
Важното за тези институции е подчертано от общите мерки за инкриминирането на правата на децата. Както и в документа от Специалната сесия на децата, проведена от Обединените нации през 2002 г. за насилието срещу деца.
Споменавам този широкоглобален политически ангажимент, защото България е част от него и това е нещо, което трябва да имаме предвид. Дори Норвежкият детски омбудсман бе създаден отдавна. Сега, в рамките на това международно политическо споразумение, е задължение за всички държави да развиват тази независима институция за човешките права.
Националните институции за човешките права имат различни имена в различните държави. Вероятно сте чували за омбудсмана, Комисията за човешките права, Съвет за човешките права, обществен защитник или защитник на народа в някои латиноговорящи държави. Но всички те имат нещо общо помежду си, а именно, че те са създадени от държавата, но са независими от нея. Те не са неправителствени организации, но те се държат като мост и връзка между гражданското общество и правителството. Съществуването им е установено от Конституцията, те се назначават от парламента и техните функции и правила за упражняване на дейността са регулирани.
Комитетите за правата на децата, обаче, нарочно задават предпочитание за правата на децата в контекста на независимите институции за човешките права със специфичен мандат, свързан с правата на децата, както е случаят с България – това, което се нарича интегрираният модул.
Комисията препоръчва на първо място да се предоставят адекватно политическо-финансова и човешка подкрепа на тези национални независими институции, за да се направи необходимото, че тя покрива цялата територия на страната, за да се направи необходимото тя да има достъп до механизмите, поставящи на първо място защитата интересите на децата.
Институциите за човешките права, с мандат по правата на децата, са две по отношение на ролите им:
На първо място, да защитават правата на децата и да разглеждат жалби, подадени от деца или в името на децата срещу обществени услуги, предоставени от държавата и срещу обществени решения, които биха могли да се отразят над състоянието на децата.
УНИЦЕФ и омбудсманът на България подписаха един меморандум за сътрудничество, за да подсилят възможностите на омбудсмана да работи по теми, свързани с децата. Този меморандум включва също така, наред с други неща, събиране на данни за нарушаване на правата на децата от обществените институции, наблюдават се упражняването на правата на уязвимите групи, приемането и разследването на жалбите, подадени от деца; промотирането на обществено разбиране и чувствителност към правата на децата и работа с медиите; разпространяване и утвърждаване на становища и доклади по всякакви теми, свързани с промотирането и защитата на правата на децата; събирането на информация и дезагрегирана информация за децата, за да се наблюдава и спазването на конвенцията за правата на децата и да се оказва влияние на икономическата и обществена програма и програмна политика.
Да се прави оценка на законите, засягащи интересите на децата и да се промотира ратифицирането на международните договори за децата и тяхното съответствие с националното законодателство.
И също така да се утвърдят правата на децата и възможността на тези деца те винаги да бъдат чути по теми, които ги засягат и да се осигури участието на децата във всички дебати и обществени процеси, които ги затягат. Днес ние можем да проведем една обмяна на опит между норвежкия омбудсман за децата и българския омбудсман. Тези действия имат сериозен ангажимент към правата на децата и всяко дете, което живее в България или Норвегия и сериозно отношение към съответните държавни институции. Тази среща е много важна за България, защото се случва в контекста на Стратегията на Съвета на Европа за правата на детето, което от днес нататък ще бъде наричана Софийската стратегия. Това трябва да послужи за вдъхновение, да ни вдъхнови, за да защитим по-ефикасно и ефективно правата на всяко дете навсякъде по света. Благодаря Ви много.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря на г-жа Конде. Благодаря на УНИЦЕФ – един от постоянните партньори на българските правителства и граждански организации в търсене на най-добрите решения за създаване на среда, която гарантира благосъстоянието на всяко дете в България.
Позволете ми дам думата на г-жа Карина Екорнес – първи секретар и заместник-ръководител на мисията на Посолството на Кралство Норвегия.
Тази Кръгла маса се организира и с подкрепата на Норвежкия финансов механизъм. Заповядайте, г-жо Екорнес.
Г-ЖА КАРИНА ЕКОРНЕС – ПЪРВИ СЕКРЕТАР И ЗАМЕСТНИК-РЪКОВОДИТЕЛ НА МИСИЯТА НА ПОСОЛСТВОТО НА КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ: Госпожо Омбудсман, членове на парламента, заместник-министри и партньори, уважаеми гости, дами и господа, за мен е огромна чест да бъда сред Вас в сградата на парламента заедно норвежкия омбудсман за децата.
Както може би знаете, Норвегия беше първата държава в света, която създаде такъв детски омбудсман и това се случи през 1981 г. През последните 35 години детският омбудсман натрупа изключително много опит и експертни умения. По тази причина съм изключително щастлива, че можем да сме сред Вас днес и да споделим тези умения и този опит с българските си колеги.
Госпожа Линдбоу е педиатър по призвание. Тя започна работа като омбудсман за децата през 2012 г. и нейният мандат е от 6 години. Доколкото зная, това е нейното първо посещение в България. Бих искала да изтъкна, че тази дискусия днес е част от българо-норвежкото двустранно споразумение, инициатива, подпомагана от двустранния механизъм за сътрудничество, подкрепен от норвежкия финансов механизъм. Целта му е да се увеличат правомощията на българския омбудсман за наблюдение на правата на децата и промотирането им в рамките на международното сътрудничество и в областта на работата с институциите.
Бих искала да благодаря на УНИЦЕФ – България и УНИЦЕФ – Норвегия за това, че бяха водещи страни и имаха сериозен ангажимент в осъществяването на тази инициатива по най-добрия възможен начин. Мисля, че по-добро сътрудничество между УНИЦЕФ, омбудсманските институции и неправителствените организации в нашите две държави ще даде начало на много съвместни инициативи в полза на децата и техните интереси. Децата и младежите са много важен приоритет за норвежкото правителство, също и тук, в България.
Благодарение на Норвежкия финансов механизъм, Норвегия има една специална програма, наречена „Деца и младежи в риск“. Българското Министерство на образованието работи заедно със Съвета на Европа по една специална програма за тези деца и младежи в риск. Общият бюджет е повече от 10 млн.евро, като Лихтенщайн, Исландия и Норвегия предоставят 8,7 млн.евро. Програмата също така има специален фокус върху уязвимите групи, но най-вече деца от ромски произход с фокус на ранното образование. Много инициативи на неправителствените организации, насочени към младежи и деца, също са подкрепени от програмата за неправителствените организации и тук, в България, с общ бюджет от над 11 млн.евро. Мислим, че това ще окаже своето значение и ще постигнем успехи.
Също така искам да поздравя България за начина, по който се фокусира върху правата на децата по времето на тяхното председателство на Съвета на Европа. И също така от Норвежка страна имаме един заместник-министър от Министерството на децата и равенството, който посети България за конференцията на високо равнище. Имаме и други гости от службата на детския омбудсман. Искам да Ви поздравя за ясните приоритети, които сте поставили. Скоро ще има нова конференция, която ще бъде също в рамките на Вашето председателство, фокусиран върху децата. Очаквам с нетърпение да чуя Вашите изказвания и това на моята сънародничка от Норвегия. Благодаря Ви много.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Целта на днешната Кръгла маса е обмяната на опит по темата доколкото институцията на омбудсмана и в каква степен може да гарантира защитата правата на децата, да бъде представен норвежкия модел и да обсъдим някои актуални въпроси за България.
Предстои първата презентация. Позволете ми сега да дам думата на Ан Линдбоу, омбудсман на децата в Кралство Норвегия. Както разбрахте, тя е избрана през 2012 г. от краля на Норвегия с 6-годишен мандат, но интересното в процедурата на нейния избор е и участието на самите деца в този процес. Тази институция съществува от 1981 г. в Норвегия. Г-жа Линдбоу има много интересна биография – педиатър, изследовател, експерт по случаите на насилие и злоупотреби спрямо децата. Сега тя ще ни направи презентация, разказвайки за норвежкия модел. Заповядайте, госпожо Линдбоу.
АН ЛИНДБОУ – ОМБУДСМАН ЗА ДЕЦАТА НА НОРВЕГИЯ: Много се радвам да видя всички Вас. Уважаеми колеги, като омбудсман за децата, за мен е изключително удоволствие да съм тук и да се срещна с всички Вас.
Първо, бих искала да Ви поздравя за чудесния начин, по който организирахте конференцията заедно със Съвета на Европа. Беше наистина чудесно и аз вярвам, че България и българите отвориха сърцето си за нас. Благодаря Ви. Чудесно е да бъда тук.
Също за мен е огромна чест, че Вие искате да се поучите от норвежкия опит за създаване на омбудсман за децата. За мен е чест да работя заедно с Вашия омбудсман. Мисля, че ние имаме много какво да научим един от друг.
Много благодарна съм също така на УНИЦЕФ за това, че помогнаха да се организира тази изключително важна среща между всички нас.
И така. Бих искала да Ви кажа няколко думи за причината да създадем омбудсман специално за децата в Норвегия и как това ни помогна да направим децата част от политиките ни и да тръгнем в правилната посока.
Надявам се, че всички можете да видите слайдовете и да следите презентацията. Ще давам знак, но не съм сигурна кой ще сменя слайдовете. Това е картата, където можете да видите Норвегия. Имаме 5 млн. жители. Това означава, че държавата е сравнително малка и с малко повее от 1 млн. деца. Виждате, че страната е в северната част на Европа. Трябва да кажа, че много ми хареса тук, в София, защото пролетта вече е дошла. В Норвегия все още е зима, има сняг. Така че не ми се връща. Бих искала да остана тук. Обещавам, че това няма да е последното ми посещение. Това е наистина първото ми посещение, но се надявам да дойда и друг път в този прекрасен град и тази прекрасна държава.
Както вече беше споменато, Норвегия беше първата държава, която създаде омбудсман за децата преди 35 години. Това означава, че имаме богат опит и знаем какво действа и какво не и какво може да се направи, за да се гарантира, че политиката се движи в правилната посока и че гарантира защита на правата на децата и да се вземат необходимите мерки, така че децата да бъдат адресирани в политиката.
Това е едно кратко представяне на разделението на властите в Норвегия. Мисля, че системата е сходна на българската. Имаме парламент, правителство и съдебна власт.
Искам да Ви покажа и мястото на нашата институция. Ние сме административно под шапката на Министерството на администрацията, но това е само административно положение, министрите не могат да влияят на нашите решения.
От друга страна, това ни дава сигурност от финансова гледна точка.
Имаме и други независими институции, които гарантират правата на човека. Имаме национална институция за правата на човека и парламентарен омбудсман, който е сходен с българския омбудсман.
И така, защо имаме нужда от независим механизъм за мониторинг на правата на децата? Причината е, че децата нямат политическа власт. Те не могат да гласуват и по тази причина много често децата биват забравяни при изработването на политически решения, защото както всички знаем, възрастните гласуват и по този начин може да се съсредоточи вниманието върху техните нужди, за да могат политиците да гарантират това, че ще продължат да бъдат такива. Но как можем да насочим вниманието върху правата на децата и да гарантираме, че те никога няма да бъдат забравени при правенето на политика, при изготвянето на бюджет и в други важни области. Това е изключително важно. Както всички знаем, детството е най-важната част от живота на децата, тогава се формира човек и затова като едно общество и държава е изключително важно да се инвестира в детството. Затова е изключително важно да има някоя институция, която да гарантира, че децата никога няма да бъдат забравени.
Какво представлява една независима институция за правата на децата? Ние отговаряме за наблюдаването, насърчаването и защитата на правата на децата. В тази насока е много важно и децата да участват. Малко по-късно ще говоря за това. В Норвегия ние работим по индивидуални жалби, но в други държави омбудсманът има и такава роля. Моята роля е по-скоро да наблюдавам начина, по който се закрилят правата на децата, дали политиците правят това, което трябва, дали практиците правят това, което трябва, дали законите се прилагат по правилния начин.
От друга страна, аз съм и говорител за децата, което е много важна част от моята роля. Аз говоря от името на децата, контактувам с тях и правя така че техните нужди, техните желания, техните мнения се представят на политиците.
Представителят на УНИЦЕФ вече спомена препоръката на Комитета на ООН за правата на детето. Препоръките са много ясни. Необходимо е да има независим механизъм за защита правата на децата и това да се прилага на практика. Това е едно най-важните неща, които трябва да направи една държава. Това е нещо, на което Комитетът особено държи. Комитетът винаги изисква държавите да изпълнят тези свои ангажименти и да докладват на Комитета за изпълнението.
Съществуват някои много важни критерии, които вече бяха споменати по отношение на създаването на такава институция.
Първо, институцията трябва да има ясен мандат, регламентиран в законодателството, какъвто е и случаят с омбудсмана на България.
Също така омбудсманът, т.е. независимата институция за защита правата на децата трябва да бъде независима. Никой не трябва да може да влияе върху решенията на омбудсмана или независимата институция за правата на децата. Тази институция трябва да може да изготвя становища, без да се влияе от решенията и мненията на политици и други.
Също така институцията трябва да бъде достъпна за децата. Това е една насока, в която аз много усърдно работя в Норвегия. Децата трябва да знаят, че ние съществуваме, че могат да се обърнат към нас, въпреки факта, че ние не работим по отделни жалби, оплаквания и молби. Децата трябва да знаят, че могат да се обърнат към нас, ако техните права са нарушени. И те трябва да знаят към кого могат да се обърнат. И това е една от най-важните роли и най-важните задачи в нашата работа.
Тук можете да видите няколко различни примера как може да бъде създадена независима структура за защита правата на децата. В Норвегия имате пример за нашия омбудсман, който работи изключително и само за защита на правата на децата, но това може да се направи и по друг начин, например в съществуващ омбудсман може да бъде създадено силно звено или силно направление, което да работи по проблемите на децата. Но важно е да има достатъчно финансиране, достатъчно служители, които да работят по тези въпроси, защото тогава, когато работите по проблемите на децата, Вие ще отговаряте за целия спектър, всичко, свързано с децата и детството – от обучение до правото на лично пространство, до правото на защита от тормоз. Мандатът е много широк, и както вече казах, изключително важно е да направите така че децата да знаят за Вашето съществуване и да общувате по начин, който децата разбират и да направите много усилия да прекарате много време, така че децата да видят и да знаят за Вашето съществуване.
А на следващия слайд ще видите няколко примера за това как ние работим в Норвегия.
На първата снимка виждате как говоря в парламента пред медиите. В този случай относно бюджета и, разбира се моята работа е да кажа, че не са отделени достатъчно средства за децата, а на другата снимка виждате как аз посещавам едно училище. Ние имаме проект, който включва посещение в училищата. Имаме една малка каравана, която виждате на снимката.
Изключително важно е да запознаем децата с техните права и с възможността да се оплачат и всъщност къде могат да се оплачат, ако смятат, че правата им са нарушени. Това е един основните акценти в нашата работа.
Ето и нашите дейности: всяка година избираме приоритет за действие.
Много усилено за осведомяване на обществото в тази насока. Забранени бяха всякакви форми на насилие и на физическо наказание на децата, но след като това веднъж бъде забранено, трябва да се приложат и мерки за прилагането му на практика.
В тази насока бяха ангажирани и много политици. Също така изготвяхме план за действие, в който участват четири министерства. Беше разработен план, който е финансиран стабилно. А също ние работим активно, заедно с парламентаристите. Успяхме да убедим всички парламентарни партии да поискат от правителството изготвяне на специален план за действие в тази насока, който да бъде финансиран. Това е един от добрите примери за начина, по който ние успяхме да лобираме успешно и да работим за подобряване на ситуацията на децата.
Сега виждаме, че се подават много повече жалби, много повече родители, учители знаят за усилията в тази насока и се създава настроение на нетърпимост към насилието.
Също така установихме, че има случаи на лишаване на деца от свобода, което е сериозно нарушение. Установихме, че има такива случаи и това стана един от приоритетите за нас. Затова посетихме места за лишаване от свобода. Ние, като омбудсман, имаме право да посещаваме всички институции, в които са настанени деца, както и места за лишаване от свобода, ако там има деца. Това ни дава възможност да говорим с децата, да проучим положението. В резултат на това в Норвегия има в момента по-малко от 5 деца, настанени в места за лишаване от свобода. За сметка на това в Норвегия имаме система, в която деца, които са извършили нарушение, са обект на специални мерки, с които тяхното поведение се наблюдава много внимателно, което е трудно за децата. Това включва и различни програми за рехабилитация, за отказване от наркотици например. Това е много по-добър вариант, който замества лишаването от свобода.
Също така ние лобирахме за закриване на институции и за укрепване и развиване на системата за приемна грижа. Това осигурява възможност децата да се отглеждат в близка до семейната среда, вместо в затворени институции, които не са добри за децата.
На последно място, ще Ви покажа, може би най-важният слайт, това е една картина, която показва нашия наръчник за експерти и в него се говори за възможностите за участие на децата. Това е много важна част от нашата работа. Във всичко, което ние правим, се опитваме да вземем предвид мненията и препоръките на децата. Ние трябва да питаме децата какво мислят, за да може да изработим подходяща система за работа с тях. Ако правим това, ще имаме първо по-добра защита за правата на децата и по-добри услуги за децата. Това наистина подобрява ефективността на нашата работа. Това е едно от нещата, които мисля, че ще бъде добра тема за сътрудничество с Вашия омбудсман как може да се насърчава детското участие и как да направим така че децата да знаят за съществуването на омбудсмана, децата да знаят, че омбудсманът съществува, че неговата цел е да защитава техните права и могат да се обърнат към него за помощ.
Отново Ви благодаря за Вашето гостоприемство. Много ще се радвам сега да чуя представянето на българския омбудсман, моя колега, да ми каже за начина, по който българската институция работи тук, в България.
Благодаря Ви за вниманието.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Има много въпроси. Записах си няколко неща – ясен мандат и правомощия, съчетани с обезпечена независимост и едно от най-важните неща – истински гарантиран достъп на децата.
Преди да дам възможност за въпроси, нека чуем и г-жа Мая Манолова – националният омбудсман на Република България.
Г-жа Манолова ясно заяви, че сред трите й водещи приоритета са правата на децата. Вече имаше възможност, в рамките на националния превантивен механизъм, да посети места, в които са настанени едни от най-уязвимите деца в България – децата от системата за закрила, настанени в институции, дори в най-ранна детска възраст.
Г-жа Манолова също ще направи своето изказване от гледна точка на това доколко институцията на омбудсмана помага за по-добра защита правата на децата в България. Заповядайте, г-жо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Уважаема госпожо Линдбоу, уважаема госпожо Конде, уважаеми дами и господа, благодаря за това, че се включвате в днешната Кръгла маса, която е организирана от омбудсмана, от институцията на омбудсмана на Република България със съдействието на Народното събрание.
Благодаря на народните представители и специално на г-н Велчев и на г-жа Цачева за това, че са наши домакини.
Аз също използвам случая да представя и пред народните представители, които се включват в днешната Кръгла маса, и пред представителите на неправителствения сектор своята работа през първите 5 месеца след избирането ми като национален омбудсман по темата „Защита правата на българските деца“. Да, вярно е, след встъпването ми в длъжност в края на миналата година, обявих своите основни приоритети и първият от тях е свързан със защита правата на децата. Нарекох този приоритет в нашите ръце, защото наистина българските деца и тези, които са в институциите, този извън институции и децата на разведени родители и децата в риск, и децата в конфликт със Закона, и т.нар. самотни деца, чиито родители са на гурбет в чужбина, имат право на щастливо детство, имат право на спокойна и сигурна среда, а наш ангажимент като институции, моят като омбудсман е да осигурим тези възможности.
Ясно е, че в България няма специализиран детски омбудсман. Нашето законодателство е избрало друго решение. Самата институция омбудсман съществува само от 10 години. Миналата година отбелязаха 10-годишния юбилей, което е несравнимо с опита, който има Норвегия, тъй като там институцията на омбудсмана съществува повече от век. Само детският омбудсман съществува вече 35 години – от 1981 г. Така че наистина има много на какво да се научим по отношение на защита на правата на децата и на осъществяването на независим мониторинг върху това как институциите изпълняват своите ангажименти.
В България омбудсманът като институция имат ангажимент защита правата на децата сравнително отскоро – от 2012 г. Тогава с промени в Закона е възложена тази функция. През същата година на омбудсмана е възложено и задължението да изпълнява ролята на национален превантивен механизъм. Това означава да осъществява мониторинг и върху местата за лишаване от свобода, като под места за лишаване от свобода се разбират всички институции, в които са настанени хора, които нямат право доброволно да ги напуснат. И тук се включват и специализираните интернати, в които са въдворени деца и институциите, в които са настанени деца без родители, с увреждания, институциите и от стар, и от нов тип.
Бих искала да кажа няколко думи за основните дейности, които традиционно след 2012 г. са в предмета на дейност на българския омбудсман. Безспорно на първо място е осъществяването на независим мониторинг и независим контрол върху работата на всички институции, които имат ангажименти към българските деца, не само специализираните институции, но и тези в системата на образованието, на здравеопазването, на социалните услуги. И мисля че и моите предшественик г-н Константин Пенчев изпълняваше много адекватно тази функция с достатъчно независимост и с достатъчен контрол и авторитет по отношение на институциите, които имат ангажимент към българските деца.
Една от основните функции, които изпълнява омбудсманът в България, както и в Норвегия, е да се произнася и да прави разследвания по различни жалби, които се адресират до институцията. Впечатляващ е броят на жалбите, които се отнасят до правата на децата. Откакто съм встъпила в длъжност, в края на миналата година, до момента към мен са отправени 111 жалби, които са свързани с проблеми на децата, а 540 са жалбите през последните 5 години.
Това, обаче, което е достатъчно красноречиво като факт е, че сред тези жалби случаите, в които са отправени лично от деца, наистина са минимални. Открих една или две жалби, в които деца са се обърнали към омбудсмана с молба за помощ за решаване на техни проблеми, което води до няколко извода.
На първо място, според мен, че в България децата не познават достатъчно добре правата си.
Второ, и че омбудсманът като институция има своите пропуски по отношение на популяризирането на работата си в защита на правата на децата и това е едно предизвикателство през следващите години, мое предизвикателство да стигна до максимален брой деца, които да знаят какви права имат и кои са институциите, пред които могат да ги споделят.
В тази област неправителственият сектор е много по-напред, според мен, пред институциите. Тук виждам представители на Фондация „Анимус“, с детската телефонна линия. Мисля, че този телефон е известен на всички деца. От моите проверки в затворени институции се убедих наистина, че няма дете, което да не знае телефона и да не се обръща през неправителствения сектор, през обслужването на тази телефонна линия и към Агенцията за закрила на правата на децата. Виждам г-жа Жечева. Искам да кажа, че този телефон се организира и менажира от Агенцията и се осъществява с помощта на неправителствения сектор, така че ще огранича своите забележки към омбудсманската институция, тъй като ние сме тези, които имаме да наваксваме по тези важни за българските деца дейности.
Активна е, според мен, работата на омбудсмана по публичното огласяване на становища и препоръки, които се отнасят по конкретни жалби до права на по-големи групи деца. От момента на встъпването си като омбудсман, тъй като през институцията са минали много жалби, сме отправили 30 становища по тях, 10 препоръки и на два или три пъти сме сезирали главния прокурор за установени случаи на насилие на деца в институции от затворен тип.
На този фон трябва да кажа кои, според мен, са най-тежките проблеми по отношение на българките деца, без претенции за изчерпателност защото тук наистина има хора, които много преди мен работят по темата „Защита правата на българските деца“. Основният проблем, който идентифицирам след няколко месеца работа и по детската тема като омбудсман, е проблемът, свързан с детската бедност.
Безспорно това е проблем №1 в България и това е естествено, защото няма как, при положение, че 1/3 от българските семейства живеят в бедност, а почти половината са застрашени от риск от бедност, ситуацията с децата да бъде по-различна. За тези месеци в предишния си живот не съм срещнала ситуация, в която в богато семейство да расте бедно дете. Така че бедността при децата е свързана с бедността в българските семейства и това е едно предизвикателство, което стои пред всички институции и пред мен като омбудсман, който трябва да координира усилията на всички за решаването на този основен проблем.
С проблема с детската бедност е свързан един друг проблем, който е не по-малко важен за българските деца, изобщо за българското общество, това е проблемът с отпадането на деца от образование. За съжаление вече процентът гони 20%, т.е. 20% от българските деца не ходят на училище и според мен основната причина за това е свързана именно с бедността. Така че и през следващите години ще настоявам подкрепата, подпомагането на младите семейства, на семействата, които отглеждат деца да бъде основен приоритет, така че да отглеждаме образовано поколение, а не да се възпроизвежда бедността в семейството, в което е родено едно дете, в неговия път, свързано с невъзможността да получи адекватно образование.
Друг проблем, който стои на вниманието на омбудсмана, е проблемът, свързан с детското правосъдие – проблем, с който институцията се занимава през последните месеци, като и тук да подчертая, че ръководната роля е на Министерството на правосъдието. Но искам да споделя и своето притеснение от това, което установявам, свързано с правата на децата, с възможностите децата да бъдат изслушвани в съдебни процедури, да се чува техния глас. С тревога ще кажа, че сблъсъкът на детето с правосъдната система е определящ за неговия по-нататъшен живот в случаите, в които става дума за деца в конфликт със закона, как ще се отнесе правосъдната система при първата среща наистина е определящо. Според мен децата имат право на втори шанс и не трябва да забравяме, че зад всяко дете в конфликт със Закона има дълъг списък от възрастни, които сме се провалили в своите правомощия. Така че реформата в детското правосъдие е належаща с фокус върху това децата да бъдат изслушвани и техният глас да се чува не само в наказателни, но и в административни, в граждански производства и аз като омбудсман ще дам своя принос в това. Свързано с чуването на гласа на децата в гражданските производства, е и една друга тема, един друг проблем, който е свързан с децата на разведени родители, с родителските войни по отношение на упражняването на родителските права. Това са теми и проблеми, които се поставят във всяка една моя приемна в София или по време на изнесените ми приемни в страната. Наистина законодателството има някои пропуски, които позволяват на родители, които воюват помежду си, да използват децата като разменна монета да обикалят страната, да започват дела в различни съдилища, току-що приключило едно дело за родителски права, да се започва друго на другия край на България. На това да се сложи точка и тук промените трябва да се направят по законодателен път, така че аз съм благодарна за любезното съдействие на народните представители, на които ще разчитам за съответни промени в Семейния кодекс, включително и за обсъждане на темата за споделеното родителство, която би решила част от съществуващите проблеми.
Децата са увреждания са друга важна тема за институцията на омбудсмана. И тук приветствам българските институции, които през миналата година приключиха успешно процеса на деинституционализация и Министерството на труда и социалната политика, и Агенцията за закрила на детето. Сега обаче имаме друго предизвикателство – продължаването на този процес за децата от 0 год. до 3 год., настанени в домовете за медико-социални грижи и приключване на процеса за деинституционализация на децата, лишени от родителски грижи. Изобщо темата за алтернативните грижи в случаите, в които едно дете е без родители, изоставено от своите родители или е преценено, че семейната среда не е добра за неговото развитие - една изключително важна тема, която ще бъде предмет на моите проверки през следващите месеци, защото моето притеснение е, че много често решение за това едно дете да бъде извадено от семейната му среда се взема на база социалното положение на семейството, това че семейството е бедно, че няма достатъчно възможности да отглежда добре своето дете, че родителите са без работа или без покрив над главата. Аз мисля, че тук държавата трябва да направи повече и аз ще се включа в този процес да се инвестира в семействата за това те да могат да отглеждат своите деца, а не те да се извеждат и да се ползва приемна грижа или което е още по-лошо – институции и домове за деца. Даже с притеснение ще призная, тъй като си говорим откровено около тази маса, че аз лично констатирах случаи, в които деца се задържат в институции, за да се попълни изискуемата бройка за тях с аргументи, че липсва родителски капацитет у семейството, който се измерва с това колко бедно живее семейството и какви финансови възможности може да отдели за отглеждане на своето дете. Според мен, тук трябва да има префокусиране на правителствената политика. Най-доброто място за отглеждане на едно дете е неговото семейство и трябва да се направи всичко възможно семействата да бъдат подкрепени в семейна среда да отглеждат своите деца, особено когато имат желание за това. Като омбудсман през първите месеци от своята работа, изпълнявайки функцията си като национален превантивен механизъм, посетих над 20 институции и от стар, и от нов тип, за отглеждане на деца. Посетих също така и шестте специализирани интерната, които съществуват в България и в които се въдворяват деца в конфликт със Закона. Направих проверка и установих множество тревожни факти, които са свързани и с лошите битови условия, и с използването на наказания, които не са предвидени в нормативната рамка и със случаи на насилие, и, което според мен е особено тревожно, със занемарен образователен процес. Направих своите препоръки към различни органи, те започнаха своите проверки, но генералният извод е, и аз се радвам, че това е изводът и на норвежкия детски омбудсман, че институции от затворен тип за корекционно-възпитателна дейност с деца не трябва да съществуват, че те трябва да бъдат заменени с алтернативни форми, които да дават подкрепа на тези деца, специализирана помощ и работя усилено, подпомагайки и Министерството на правосъдието, работната група, за изработването на пакет от закони, които да регламентират тази изключително важна реформа в детското правосъдие.
Предизвикателства пред институцията през следващия период виждам в няколко посоки:
На първо място, това е продължаването на процеса на деинституционализация. Колкото и предизвикателства и проблеми и сложни за вземане решения да стоят като например извеждането на децата от 0 год. до 3 год. с тежки увреждания от съществуващите сега домове в новите услуги, в новите институции. Този процес е необратим и не би следвало наистина в следващия период в България да остане и една институция от стар тип, в която да се отглеждат деца. Във връзка с това моята пълна подкрепа за Министерството на труда и социалната политика и за Агенцията за закрила на детето по финализирането на този процес по отношение на абсолютно всички деца.
Втората тема е свързана с детското правосъдие, в което подкрепям усилията на Министерството на правосъдието за изработване на пакет от закони в тази област.
Третият кръг от проблеми ще бъде свързан с моето настояване пред институциите да сложат на първо място като приоритетен проблема с решаването на детската бедност и отпадането на деца от училище.
Темата със самотните деца, която беше дискутирана и с председателя на парламента, която постави специален фокус върху тях, това са децата, чиито родители са на гурбет в чужбина и които са оставени на грижите на по-широкия семеен кръг – една тема, която е свързана с бежанската криза, непридружените деца-бежанци, които в България като процент също не са малко. Те са основа за злоупотреби от сорта на трафик на деца, злоупотреба с деца, така че мястото на омбудсмана в предотвратяването на този процес и вземането на адекватни мерки от страна на правителството ще стои на преден план. Като основно предизвикателство пред моята работа, след проведения форум, ще бъде използването на норвежкия опит в стимулиране на детското участие. Аз наистина съм изключително впечатлена от начина, по който в Норвегия работят за стимулиране на участието на децата във вземането на всички важни за тях решения, включително и в изработването на законодателни предложения, включително и срещите с политици, когато е необходимо да бъдат накарани политиците да чуят детския глас и да вземат най-добрите решения за децата в Норвегия.
Използвах случая също така че г-жа Цачева се ангажира с кодифицирането на детското законодателство. Тя постави една важна задача, мащабна задача – събирането на всички закони, които уреждат правата на децата в един закон – Закон за детето. И моят ангажимент по изработването на този Закон ще бъде свързан именно с детското участие. В момента, в който парламентът даде старт на кодифицирането на това законодателство, ще направя всичко възможно, за да включа реално деца в обсъждането на тези нормативни промени и се надявам, както каза г-жа Цачева, че тази зала се е превърнала в зала, която дискутира проблемите на българските деца. При обсъждането на тези закони тя да бъде пълна с деца, които да представляват децата в България от една страна, от друга страна да седят българските политици – г-н Велчев, който е ресорен омбудсман, народен представител, и наистина да изработим по един нов начин законодателство, което съм сигурна, че ще бъде по-добро. Благодаря.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря Ви, госпожо Манолова за това ангажиращо, най-вече, изказване и за очертаните приоритети, в смисъл популяризиране правата на децата – едно домашно наистина, което има нужда по-добре да бъде направено в България – осигуряване на детското участие, борбата с бедността, образованието и детското и младежко правосъдие.
Аз лично мисля, че е подходящо да чуем и председателя на Държавната агенция за закрила на детето – другият орган, който според българския закон, е призван да осъществява контрол по правата на децата в България. Заповядайте, госпожо Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Благодаря Ви, госпожо Шабани. Уважаема госпожо Национален омбудсман, уважаема госпожо Конде, уважаема госпожо Детски омбудсман на Норвегия, дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, с особено вълнение и емоция говоря днес, защото София се събужда след двудневна международна конференция, на която беше лансирана стратегията на Съвета на Европа, която се нарича Софийската стратегия. За първи път България стана домакин на такава конференция и за първи път София даде името си на една изключително вълнуваща стратегия, вдъхновяваща, която ще бъде всъщност пътната карта в областта на правата на децата през следващите 6 години.
Кой беше основният извод, който беше направен? Това беше, че има достатъчно международни стандарти за правата на детето, които гарантират спазването на правата на децата. Те са във всички области, върху които се фокусираха делегатите през тези дни. Тук има и всъщност хора, които бяха водещи на отделните сесии, но аз няма да се спирам върху тях. Това, което беше казано: международни стандарти, достатъчно международни правни инструменти. Въпросът е да се развиват националните механизми, да се развива стратегическият подход, координацията, партньорството, ефективността и, разбира се, детското участие. Още в началото бих искала да се извиня, че днес с мен трябваше да бъде заместник-председателят на Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на детето Йоанна Захариева, която е представител на България, за да чуете всъщност и мнението на децата по отношение на гаранциите, които те очакват за техните права.
Аз наистина ще се постарая да бъда кратка, но съм увлечена от темата и чисто лично, защото преди 3 години аз бях член на екипа на Националния омбудсман и заедно с моите колеги, които все още са част от екипа на омбудсмана, всъщност развихме темата за правата на децата, създадохме специализиран отдел за правата на децата.
Госпожо Манолова, ще ми позволите и да кажа, че всъщност усилията, които бяха направени през 2012 г., което Вие подчертахте, направихме националния омбудсман, който направихме всъщност специален наблюдател на ЕНОП - детската мрежа на омбудсманите за деца и, разбира се, от 2012 г. правата на децата са изключително видими, устойчиви в приоритетите на националния омбудсман.
Темата за това дали България трябва да има детски омбудсман или трябва да се укрепи капацитетът на националния омбудсман, мисля, че се води почти от 10 години, откакто беше създадена институцията за националния омбудсман. Разбира се, има периоди, в които тази тема е изключително активна.
Благодаря Ви за това, че наистина вече се говори за укрепване на капацитета на националния омбудсман, защото моите аргументи, на всички, които подкрепиха тезата, че трябва да бъде подкрепен националният омбудсман като независим механизъм за защита правата на децата, е всъщност неговата конституционна гаранция. На конституционно основание националният омбудсман предлага на гражданите възможност техните мнения и оплаквания да бъдат изслушани и разследвани. Това е един от много сериозните аргументи в посока на това дали трябва да бъде създаден специализиран детски омбудсман. Но това, което е важно и аз бих искала да го отбележа – в никакъв случай никой не оспорва мястото на националния омбудсман като независим механизъм, защото той има функции, има правомощия, които никоя друга институция в изпълнителната власт, дори Държавната агенция за закрила на детето не може да ги има. Тя е регистрирана, тя отговаря на парижките принципи за независимост и всъщност има наистина този независим мандат за контрол и мониторинг по отношение на правата.
Какво всъщност бих отбелязала? Това, което наистина може би трябва да се положат усилия в България да се направи. Националният омбудсман да разгърне собствени правомощия, механизми на независима правозащитна институция и по този начин мисията, която има – да направи интересите на децата по-видими за държавата и обществото, но без да намалява ефективността или да обезсмисля действащите институции за закрила на децата.
Основанията за това, че трябва да бъде укрепен капацитетът на националния омбудсман се съдържат както в българския контекст, така и в международния контекст, вече беше отбелязано препоръките на международните институции и Комитетът по правата на детето.
Кои са всъщност българските основания този механизъм да бъде укрепен, да бъде развит? Българският контекст е, че всъщност разширяването на секторните отговорности и сложната институционална система за защита правата на детето, която често страда от несъгласуваност на правомощия и инициативи, налага наистина нуждата от такъв независим механизъм, който да съдейства за общото подобряване на правната закрила на децата.
Темата за взаимодействието между Държавната агенция за закрила на детето като специализиран орган на Министерски съвет и независимият омбудсман е изключително актуална. Разбира се, тя е в процес на съгласуваност, в процес на разработване. Защо го казвам това? Защото Държавната агенция за закрила на детето има функциите да наблюдава, оценява и докладва действията на институциите, предприети в интерес на детето и в Закрила на детето. Същите тези функции има независимият мониторингов орган, но това, което всъщност има националният омбудсман и което дава характеристиката на независимост, това е безпристрастна, независима и общодостъпна трета страна и ако трябва да обърна внимание всъщност на историческите корени на омбудсмана, без да правя някакви исторически анализи, всъщност омбудсманът е оправомощен да действа като представител на определена общност – това, което е оправомощена и Държавната агенция за закрила на детето. Но спирам дотук с историческия контекст, за да кажа, че това, което свързва националния омбудсман и това, което свързва Държавната агенция за закрила на детето, това е разглеждането на жалби от деца.
Държавната агенция също разглежда индивидуални жалби на деца. Тя приема сигнали. Приема сигнали от националната гореща линия. Начините, по които могат да бъдат подадени сигнали до Държавната агенция са изключително много. Какво всъщност трябва да се направи в тази област? Националният омбудсман трябва ясно да създаде свои критерии за разглеждане на жалбите за деца. Знаете, че Държавната агенция за закрила на детето прави проверки, разглежда жалби по Наредбата за критерии и стандарти за социалните услуги. Разработват се такива критерии и стандарти за всички други всъщност услуги и обекти, в които се отглеждат деца.
Ще ми позволите да кажа, че част от тези критерии, които са в правомощията на националния омбудсман, това са може би липса или отказ на информация, прозрачност, дискриминация, процедури и права на защита, неспазване на срокове, небрежност от страна на институциите, неспособност да се упражняват задълженията – юридически грешки. Ще ми простите, госпожо Национален омбудсман, че правя такива препоръки към националния омбудсман, но няма да пропусна да кажа, че всъщност в този изключително важен дебат – дискусия за взаимоотношения между органите за закрила на децата в България и националния механизъм, да не забравяме, че системата за закрила на децата е само с 6 години – всъщност, да не казвам възрастна, но по-голяма от националния омбудсман и през последните години системата за закрила натрупа изключително богат опит. Има своите успехи, но, разбира се, изпитва и своите трудности и те са най-вече всъщност от това, че България се нуждае от ново законодателство в областта на правата на децата, защото експертният дебат, който се води и за който ние всички сме изключително благодарни, е това, че Законът за закрила на детето регламентира закрилата на една определена група деца.
Подкрепата и грижите за децата в България трябва да бъдат гарантирани. Те трябва да бъдат законово основани и това, разбира се, е поводът наистина да имаме едно ново законодателство, което ясно ще регламентира отговорностите, правомощията, функциите в системата на закрила, ролята на националния омбудсман.
И всъщност още една много ясна прилика, която, разбира се, Държавната агенция и националният омбудсман изпълняват с различни инструменти, това е относителното предимство и особено значение на общественото развитие на правата на децата, без да се допуска конкуренция или противопоставянето им с правата на възрастните. Това са единствените две институции, които всъщност отстояват наистина този изключително важен принцип.
Надя Шабани спомена Националната стратегия за детето 2008 г. – 2018 г. – това е най-високият политически, стратегически документ, но Държавната агенция в партньорство с всички членове на Националния съвет за закрила на детето направи предложение тази стратегия да бъде всъщност удължен срокът до 2020 г. и това е дебат, който е актуален, който е отворен. Едно от предложенията, което е направен – независимият механизъм да бъде всъщност част като гарант част от тези гаранции в националната стратегия за защита правата на децата. И в присъствието на г-жа Конде бих казала, че укрепването на независимия механизъм е изключително важен в навечерието, в който България прави анализ на условията и готовността да се присъедини към третия факултативен протокол на Конвенцията за правата на ООН и едно от задължителните условия за това е как детето всъщност може самостоятелно да упражнява правата си.
И във връзка с това бих препоръчала наистина националният омбудсман да разработи специален механизъм за подаване на жалби от деца и той да бъде достатъчно видим, ясен и популяризиран сред децата. Надя Шабани ми даде знак. За детското участие няма да се впускам да говоря, но мисля, че това е една тема, която отдавна говорим и разработваме и тя ще бъде и предмет на нашите разговори с националния омбудсман. Благодаря Ви.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря Ви. Благодаря на г-жа Жечева за контекстуализирането на темата.
Госпожа Манолова искаше да вземе отношение.
МАЯ МАНОЛОВА – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Госпожо Жечева, господин Лазаров, пропуснах да Ви поздравя с организацията на вчерашния форум, двата дни в София на Съвета на Европа по темата „Стратегията за правата на детето 2016 – 2021“. Наистина блестящо се справихте. Моите поздравления.
Що се отнася до темата с необходимостта от това в България да има специализиран детски омбудсман, тъй като пропуснах да взема отношение по този въпрос. Разбира се, като национален омбудсман аз ще подкрепя един такъв акт на Народното събрание, още повече за първите няколко месеца от моята работа се убеждавам колко е важно да бъде отделен специален и достатъчен капацитет и ресурс за решаване проблемите на българските деца, за подкрепа на техните права, за стимулиране на тяхното участие. Надявам се, че всички тези неща ще ги правим заедно и с Държавната агенция за закрила на детето, и със Социалното министерство, с г-н Лазаров, с г-жа Жечева. Така че, мисля, че след като имаме добро желание и план, със сигурност ще го свършим по възможно най-добрия начин.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря Ви. Няколко пъти беше споменато Министерството на правосъдието. Ние всички знаем, че в момента то се е нагърбило с една много сериозна реформа, която беше изоставена през годините в България – темата за младежкото правосъдие, така че ще дам думата на г-жа Мичева – заместник-министър на правосъдието.
ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА - РУСЕВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО: Благодаря, госпожо Шабани. Уважаема госпожо Омбудсман, уважаема госпожо Детски омбудсман, уважаема госпожо Конде, уважаеми колеги, гости, всъщност Министерството на правосъдието един от ангажиментите, които е поел заедно със съдебната реформа, както знаете, и реформата в детското правосъдие, това е начинание, което е започнало през 2011 г. с приемане на Стратегия от Министерски съвет, пътна карта и през миналата година всъщност ние решихме, че вече е време да се финализира този проект и наистина да се създаде нов модерен закон за наказателното правосъдие на деца. Необходимостта от приемането на нов Закон е известна на всички. Ние искаме да дадем на децата един втори шанс да не бъдат третирани като възрастни по време на наказателното производство спрямо тях, за по-леките извършени нарушения или престъпления да бъдат предвидени мерки за отклоняване. Институциите трябва да бъдат преосмислени, както и госпожа Омбудсманът сподели, шестте затворени типа институции следва да бъдат ако не закрити, поне съществено реформирани съвсем от друг тип трябва да изглеждат и в това, според мен, няма спор изобщо в българското общество и в българските институции. Този закон действително отне изготвянето на много време. Ние все още всъщност не сме го финализирали, но всички, които са в работната група и аз благодаря и на г-жа Омбудсмана, която действително има своя представител, който да подпомага работната група, знаят колко трудно е да се стигне до консенсус, всъщност да се стигне до общото ни разбиране как най-ефективно можем да се справим с т.нар. трудни деца и как да се опитаме да ги върнем в обществото като едни по-добри граждани.
Наред с т.нар. детски закон, ние изготвихме и промени в Наказателно-процесуалния закон именно с даване възможност децата-свидетели, децата-пострадали да бъдат изслушани в щадяща среда. Тук е и моментът да благодаря на неправителствените организации, които до момента са изградили 14 сини стаи в страната, както и да благодаря на швейцарския народ, който ни подпомага по българо-швейцарската програма за взаимодействие и с пари по този проект ние ще изградим поне 5, но се надявам да се справим с още 3, поне общо 8 сини стаи до края на тази година.
Всъщност, като съм започнала да говоря за проекта си, искам и да спомена, че какъвто и закон да създадем, ние ако нямаме добри практици, които да го прилагат, законът ще си остане само на хартия. Една от основните идеи в този закон, детският закон, е всъщност създаване на специализирани състави, които да гледат дела с деца-правонарушители, както и когато децата по някакъв начин се ангажират в граждански производства, например при спор за родителски права, осиновяванията, всички тези дела, които по някакъв начин включват деца ще бъдат разглеждани от специализирани съдии. Именно от миналата година сме започнали обучение на съдии в 5 пилотни съдилища в страната – Варна, Пловдив и Козлодуй, като във Варна имаме Районен и Окръжен съд и в Пловдив също Районен и Окръжен съд, т.е. два различни инстанционни съда, в които сме създали име на пилотни съдебни състави, които от миналата година гледат само дела с деца. Надявам се резултатите да бъдат видими и ясни. Продължаваме обучението на съдии и през тази година, като искаме да обучим медиатори, които да се занимават с наказателни дела, засега такива медиатори в България няма. За първи път ще бъдат обучени и те са именно необходими във връзка с въвеждане на медиация в наказателното производство и с механизмите на възстановителното правосъдие, които също за първи път ще бъдат въведени с новото законодателство.
За да не Ви претрупвам с информация, ще спомена, че досежно пък гражданско-правната страна на законодателството, ние и от миналата година подготвяме промени в Семейния кодекс. Една от ключовите промени е да осигурим правото на децата да знаят своя биологичен произход или да отпадне т.нар. тайна на осиновяването, която и в момента съществува; да отпадне възможността да бъде прекратяване осиновяването или така известното разсиновяване. Искаме да подобрим осиновителната процедура, искаме да направим подобрение в режима на настойничество и попечителство, защото, както и г-жа Омбудсманът спомена, имаме вече много деца без родители, чиито родители са в чужбина, работят и децата са оставени под надзора на баба, дядо или на други членове на някое разширено семейство или пък изобщо на непознати хора. Имаше наскоро такъв случай. Това са все неща, които за нас са важни, които наистина искаме да ги включим в законодателството.
Искаме всъщност да включим и възможността на децата да подават жалби именно пред съда. Всъщност и сега аз като бивш съдия, а пък мои колеги не биха отказали да разгледат жалба, подадена от дете и без да е преподписана от родител или настойник, но това все пак не е уредено в законодателството и това е едно от нашите амбиции да го свършим. И преди дори да сме ратифицирали третия факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето, трябва също да обърнем специално внимание на децата, които са жертва на домашно насилие или пък са станали свидетели на домашно насилие и затова и Министерството на правосъдието, както знаете, отпуска грандове всяка година на неправителствени организации, които се занимават с домашно насилие именно, за да се работи в тази насока. Ние сме говорили с г-жа Манолова, че не знам дали ще можем да направим детски омбудсман, както и детски съдилища, засега това е невъзможно, но да се засили може би ролята на регионалните омбудсмани, защото е много важно на място, във всеки район, да има един наблюдател, който действително да наблюдава, както каза и омбудсманът, детският омбудсман да бъде на място, да види съдията дали правилно се справя в съдебната процедура или в съответно институцията, където се намират децата, или пък независимо извън съдебното производство за личните лекари или каквото и да е – училищата и т.н. Струва ми се, че това е нещо, което бихме могли да развием и в бъдеще. Благодаря.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря на г-жа Мичева. Беше спомената още една ключова реформа – деинституционализацията. Сега ще дам думата на заместник-министъра на труда и социалната политика г-н Лазаров, но ще го помоля за кратко изказване, тъй като г-жа Линдбоу в 12.00 ч. ще трябва да напусне Кръглата маса, тъй като трябва да хваща самолет и да имаме възможност за повече въпроси към нея. Благодаря Ви.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви, г-жо Шабани. Аз като кавалер останах накрая, обаче е много неприятно, защото един словоохотлив мъж сега трябва да се включи в рамките на една минута, предполагам.
Госпожо Конде, госпожо Национален омбудсман, госпожо Линдбоу, за нас от страна на Министерството на труда и социалната политика и вероятно от всички колеги, които днес са тук – и приятели, и партньори, към които се обръщам, и особено приятно да видим това, което Вие сте изградили в течение на годините. Наистина нашата система стартира доста по-късно от Вашата и изграждането на системата за закрила на детето, без значение през последните 15 години тя набра особена скорост и с приемането на специализирано законодателство, което, разбира се, не се състои, държа да подчертая, само в един Закон, но този Закон беше основополагащ за нейното развитие и в последните години темата за детето и правата и гарантиране и защита на неговите права е особено важна. Може би бих само споделил, без да правя отчет за дейността на Министерството, поради краткото време, което имам, но бих отбелязал, че в основата на нашата политика е наистина това, което беше споделено – осигуряване и гарантиране на правото на детето да расте и да се отглежда в семейна среда с всички възможни инструменти – от една страна с деинституционализация, която е един ангажимент, споделен политически ангажимент и отговорност за последните правителства, също така и споделен ангажимент и отговорност и с неправителствените организации, останалите партньори и общините и с всички, които работят по тези проблеми, така че да гарантираме правото на детето да расте в семейство. Освен това, в изпълнение и на ангажиментите, които имаме, осигуряваме материална и нематериална подкрепа за семействата и, разбира се, един от съществените инструменти, който прилагаме, е развитие на различни форми на услуги, като няма да споделям всяка една от тях, но през последните години приемната грижа е изключителна много се развива в България и, разбира се, други алтернативни форми за подкрепа за социални услуги, които подкрепят семействата и децата. Ние в момента се намираме на един изключително интересен кръстопът – от една страна процесът на деинституционализация закрихме всички към този етап институции за децата с физически и психически увреждания и умствена изостаналост. Тези всички институции са закрити.
Втората част от този процес – имаме политическия ангажимент да продължим със закриването на тези институции. За нас и за всички тук, които стоят в тази зала, те са представители на широк кръг от обществения сектор е ясно, че е немислимо дете да бъде отглеждано в институция. И затова през преобладаващата част от следващия период усилията на всички нас ще бъдат съсредоточени именно към това – да осигурим повече възможности за всички деца да бъдат отглеждани да бъдат семейна или близка до семейната среда. За повече имах възможността да го кажа наскоро, за повече усмивки и за повече погледи, изпълнени с надежда и очакване.
Така че във връзка с това бих само споделил, че се намираме и в една реформа в областта на социалните услуги, като основният акцент в нашата политика е развитието на услуги по превенция и услуги за ранна интервенция по отношение на ранното детско развитие.
Особено бих споделил, че в момента също така сме и в реформа по отношение на подкрепата и на семействата, като основните акценти са свързани с отговорното родителство, осигуряването на възможност за образователна подкрепа и, разбира се, за здравна подкрепа – съчетаване на всички тези елементи.
Може би едно от основните предизвикателства пред нашата система за закрила на детето, освен интегрирания подход в нашата работа и неговото задълбочаване, е свързан и с контрола по спазване правата на детето. И тук изцяло се солидализираме с изказаното мнение, че за нас е особено важно да има независим механизъм за контрол за правата на детето, като сме особено вдъхновени от опита, който Вие представихте и съм убеден, че само с преноса на знания, умения и с добри практики, ние ще успеем да вземем онова, което Вие имате като позитивен елемент.
В същото време обаче, не трябва да забравяме и част от практиката, която имахме и ние и затова ние бихме искали и сме готови да участваме в процес, при който всички заедно да направим преглед на ефективността на органите, които имаме ние, как те работят и, разбира се, бих само споделил, че в България има натрупан вече опит в областта на изготвянето на съответни законови регламенти. Убеден съм, че всички ние заедно ще продължим работата по тези регламенти. Благодаря Ви за това, че бяхте днес и вчера, и онзи ден заедно с нас, споделихте опита си и пожелавам много добро връщане в Норвегия. Благодаря.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря на г-н Лазаров, че ни върнахте към темата. В България стана ясно, всички го знаем, имаме институции, които са ангажирани, по силата на правната рамка да защитават правата на децата. Въпросите пред нас обаче достатъчно ефективни ли са? Достатъчно независими ли са и достатъчно популярни ли са сред децата?
Дами и господа, думата е Ваша за въпроси както към България, така и към Норвежкия модел.
Давам думата на доц. Велина Тодорова.
ДОЦ. ВЕЛИНА ТОДОРОВА – БАН: Благодаря, Надя. Благодаря за поканата. Благодаря на Националния омбудсман за поканата, за тази Кръгла маса. Поздравявам националния омбудсман, че за 5 месеца наистина е усвоил езика, с който ние работим вече повече от 25 години. Това е чудесно. Искрено се радвам за това. Това означава, че българските деца имат още една сериозна институция, която застава зад тях.
Но, аз Ви обърках и наистина благодаря на г-н Лазаров, че ни върна към темата. Всъщност каква е целта на тази Кръгла маса? Г-жа Линдбоу беше много ясна, когато ни разказа за функциите, за устройството, мястото на детския омбудсман в институционалната рамка на Норвегия. Тоест, разговорът би трябвало да бъде от държавно устройство, за което се създава, крепи се на конституционна уредба, разбира се имаме Закон за омбудсмана, за устройство на институциите, за техните правомощия, за взаимодействието между тях и най-вече става въпрос за институции, независими да защитават правата на детето.
Надявам се детският омбудсман на Норвегия се е убедил колко добре работят институциите в техните сфери на правомощия, какво прави тази или онази институция, но разговорът не е затова, колеги, според мен.
Г-жа Линдбоу също така беше много ясна да очертае трите основни правомощия или функции на детския омбудсман и това са: да разглежда жалби, да наблюдава и насърчава по този начин правата на децата, да прави правата на децата видими и да помага на политиците да не забравят, че децата съществуват. Те не могат да гласуват, но техните интереси трябва винаги да се отчитат при всеки акт на която и да е държавна институция.
И тя каза нещо, което много ме впечатли, всъщност част от независимостта на омбудсмана е, че той сам определя приоритетите си. Никой не му казва какво да прави. И тя има един приоритет годишно. Тук се изредиха поне 10 приоритета. Това са проблемите на българските деца, които българските институции, добре представени тук, с малки изключения решават.
Има ли място детският омбудсман в България, в институционалното устройство на нашата държава? Вероятно да. Вероятно всичко, което би допринесло в България правата на децата наистина да станат видими, да помагаме на политиците да ги обмислят, да ги претворят, законодателството в създаването, изпълнението на политики и т.н., това е чудесно.
Но българският опит е малко притеснителен. Ние от 15 години имаме една Държавна агенция, която, според Закона, само още 2 минути, няма да говоря дълго, е орган на Министерския съвет с едни хубави правомощия, с едни хубави функции. Тук се каза, че е много полезно да имаме независим… Само че нека първо наистина да дадем възможност на действащата Агенция да бъде достатъчно независима, самостоятелна и ефективна в изпълнението на това, което работи и да сътрудничи по добър начин с омбудсмана, защото аз смятам, че всяка институция има своето място със специфичните си правомощия, със специфичното си устройство и те не могат да се покриват, т.е. според мен България има нужда и от двете, но за капацитет, когато говорим, за засилване на капацитета, нека да засилим капацитетът на действащите институции. Изпълнителната власт трябва да има в себе си такава структура, която да бъде достатъчна ефективна, да бъде оставена да работи добре, самостоятелно, без намеса. Също така мисля, че, говорейки за институционално устройство, ние се нуждаем и от сериозен преглед на всички структури, които по Закона за детето имат правомощия и работят, та този разговор, под шапката на независимия, в смисъл на създаването на независим детски омбудсман, мисля, че трябва да върви заедно и моля това да бъде това нашата тема. Благодаря Ви.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря на г-жа Тодорова. Коментари? Няма. Давам думата на Дани Колева – Национална мрежа за децата.
ДАНИ КОЛЕВА – НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА: Благодаря, госпожо Шабани. Присъединявам се към мнението на доц. Велина Тодорова. За нас е изключително важно и всъщност г-жа Жечева и г-жа Манолова направиха връзка с дебата, който тече за детски омбудсман вече наистина 10 години. Ние като мрежа от децата, от самото ни създаване, сме правили тази препоръка за детски омбудсман. Даваме си сметка и г-жа Мичева направи тази връзка, доколко реалистично е това в момента. Но от последните години всички институции и колеги от гражданския сектор знаят, че конкретната ни препоръка не е за създаване на специализирана отделна институция като детския омбудсман, а за разглеждане на специален пост на високо ниво в институцията на омбудсмана със самостоятелен екип, добре ресурсно осигурен, който всъщност наистина да изпълни тези функции, за които се говори, т.е. независим мониторинг, промотиране правата на децата, насърчаване участието на децата и гарантиране всъщност, че те не са забравени от политиците.
По отношение на прегледа на ефективността и функциите. За нас всъщност първият фокус на един такъв преглед би трябвало да бъде, наистина подкрепяме това, което беше направено като предложение, нещата да се гледат в цялост, т.е.. ако ние създаваме институция на омбудсмана или гледаме как всъщност капацитетът му да бъде увеличен, това да се разглежда в координация и тясно сътрудничество с останалите институции – кой за какво отговаря, за да не се допуска дублиране на функции, дори тогава, когато отиваме при децата, дори тогава, когато отиваме на терен, ние трябва да сме много ясно и всъщност да дадем конкретен отговор кой за какво отговаря.
И последната ни препоръка, направиха се няколко много добри предложения за законодателни промени. Ние абсолютно заставаме зад тях за това наистина да се гледа вече през призмата и философията на правата на всички деца, за това да се гледа през визия за подкрепа на семействата, за това също те да бъдат неразривно свързани с промените в законодателството.
Но искам да споделя, че в законодателството и няколко човека от говорящите и от панелистите го казаха, трябва и да се прилага. И тук огромният проблем, който практиците виждаме на терен, е всъщност работната сила. Няма да говоря само за отделите „Закрила на детето“. Правя връзка, че един такъв всъщност преглед трябва да включи и това дали тези отдели за Закрила на детето трябва да бъдат част от системата за социално подпомагане или всъщност трябва да имат някаква друга роля и функция.
Правя връзка с това какви са компетенциите и колко са хората, които работят на полето на здравеопазването, в образованието. Това е изключително важно, ако искаме да видим този координиран подход и всъщност прилагане на тези нови законодателства, за да можем да намалим всъщност жалбите на децата и да имаме наистина ефективна система.
И един последен въпрос към детския омбудсман на Норвегия. За нас е чест, че сте днес тук. Г-жа Шабани каза в началото, че в процедурата за избор са участвали и деца. За мен би било много интересно да разкажа няколко думи как това е организирано, защото темата за детското участие е изключително важна за нас, но в същото време се опитваме да го правим по един смислен начин, така че да не поканим само 3 или 4 деца, избрани от нас, а наистина да бъде прозрачна процедура и възможност, която всички да могат да участват. Благодаря Ви.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря на г-жа Колева. Госпожо Линдбоу?
АН ЛИНДБОУ – ОМБУДСМАН ЗА ДЕЦАТА НА НОРВЕГИЯ: Много Ви благодаря за много интересните изказвания и презентации, които направихте.
На първо място, искам напълно да изкажа пълната си подкрепа за това да си поставите приоритет на детските права в България. Това може да бъде направено, както самите Вие казахте, по различни начини, можете да си изградите институция на омбудсман само за деца, както ние специализирана институция или може би просто да заздравите сегашно действащата служба. Което и да е решение да се окаже по-добро за България на Вас задачата да разберете как ще се чувствате по-комфортно – това е една много важна дискусия, която Вие трябва да проведете между Вас.
Но както вече споменах, много важна е и автономността. Такава институция трябва да разполага с достатъчно човешки ресурси. Ако решите да имате отдел за детските права във Вашата служба, той трябва да има достатъчно хора, които работят в този отдел. Той трябва да има възможност да може да говори от името на децата достатъчно ясно и в някои случаи може да влиза, да се проявяват конфликти и в Норвегия това се случва между правата на възрастните и правата на децата.
Много е важно, понякога може да се окаже много полезно, да имате заместник-омбудсман за деца или пък някакъв вид или главен секретар за работа с опит с деца. По някакъв начин един човек, за когото се знае, за когото цялото общество е наясно, че той говори от името на децата и в името на запазване на техните висши интереси. Това много подпомага когато искате да изградите нова институция, която се занимава с правата на децата или когато искате да заздравите и да направите по-ефективна работата на институция, която вече го прави.
Мисля, че цялата идея за това да допуснем деца да ме изберат, е в това, че когато човек е омбудсман за правата на децата, най-важното е той да запази контакта и диалога си с децата. За мен беше много важно да преценя как мога да осъществя този контакт. Ако можех да водя смислен разговор с децата, ако децата ми вярваха, ако те ме харесваха, защото всичко това е необходимо, за да мога с чиста съвест да бъда техен омбудсман, тези млади хора, които участваха в моя избор, те наистина ме подложиха на много труден кръстосан разпит. Беше много тежко работно интервю. Те по никакъв начин не ми спестяваха трудните въпроси. И в крайна сметка тяхното заключение беше, че аз им харесвам, защото разговарям с тях, а не само говоря за тях. И мисля, че това е много важно. Още веднъж показва колко е важно човек да изгради доверие у децата, да накара децата да повярват, че аз ще бъда техен омбудсман и че искам да работя за тях. Това трябва да бъде видно и трябва да се оказва много внимание на това да се комуникира с децата непрекъснато и те трябва да имат усещането, че могат да ни се доверят. По тази причина е много вярно да го правим. Мисля, че това би трябвало да бъде практиката и тук, в България - ако искате да назначите във Вашата служба и във Вашите институции специални хора, които да работят с децата, Вие трябва да ги запознаете с децата и трябва да направите необходимото, за да могат те да извоюват от децата тяхното доверие.
Много е важно да работите с експерти за по-младите хора и в Норвегия за нас е много важно да изберем подходящите хора, които могат да бъдат нагърбени с тези задачи, които могат да се справят с тази работа.
НАДЕЖДА СТОЙЧЕВА – ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ФОНДАЦИЯ „АСОЦИАЦИЯ „АНИМУС“: Искам да споделя няколко мисли във връзка с това, че ние наистина имаме кризисно звено, където има настанени деца, управляваме линията, която е на Държавната агенция за деца и по този начин имаме досег като телескопи до голяма част от проблемите на децата. Имаме сега една нова програма, която е подкрепена от УНИЦЕФ за зона „Закрила“. От много години работим с деца-жертви на насилие и техните родители; и по темата за тежките форми на сексуално трафик на деца и домашно насилие и деца-свидетели на всякакви форми на насилие.
И във връзка с това искам да кажа, на първо място, че подкрепям напълно да се продължи едно активно мониториране на всички услуги и всичко, което се върши в областта на децата, защото това ще ни поддържа живи. Благодаря. И искам да кажа, че предишният омбудсман е този, който е дошъл в кризисното звено, както и г-жа Мая Манолова. Благодаря на всички, че и днес съм поканена, за да може съвместно да говорим, защото не можем нищо да направим сами, никой от нас, а ние взаимно трябва да си помагаме – и неправителственият сектор, и държавните институции в тази област, защото положението никак не е леко. Да, имаме напредък с предишните години, но има достатъчно много деца-жертви на насилие, които ни карат да не спим и да направим все още много неща.
Искам също така да кажа, че имах радостта преди няколко години да участвам в една конференция в Норвегия, където имах досег до децата наистина до детския омбудсман. Това не са неща, които ние ще кажем на децата да кажат в парламента. Да, аз видях деца, които бяха ходили в парламента и видях деца за какво разказват. Те говорят за истинските свои истории и никога няма да забравя, независимо че беше преди 4-5 години, дете, което разказа за това как е било в приемна грижа и какво му е помогнато и какво никога не е забравило. Никога няма да забравя за едно момиче, което разказа как е живяло с майка си, която е с ментални проблеми и с психични проблеми кой й е помогнал, как й е помогнал. Това са истинските споделени истории на децата. Деца разказаха как са живели с родители, които са зависими с алкохолизъм и наркомания. Това са истинските, досег до услугите и всичко, което е помогнало на децата и всичко, което им е пречело. Така че ние можем да си представим това как в далечното бъдеще, ако не можем да го направим сега, можем да го мислим, че го има, да се стремим към него. И ще Ви дам един пример – ние също имаме не само услуги, които да подкрепят деца-жертви на насилие. Имаме и много превенционни програми в Норвегия и благодарение на Норвежкия фонд преди години видяхме една програма „Приятелите на Зипи“ – това е една програма за вътрешния свят на децата и след 5 години можахме да я направим в България. Не трябва да забравяме какво е добро и какво можем да постигнем все още и към какво се стремим.
И, разбира се, честно да си казваме и да си признаваме истинските си проблеми, защото ние имаме сериозни проблеми с медиацията на деца и с родители, които ги въвличат в домашно насилие, в други видове бракоразводни дела. Имаме сериозни затруднения, затова подкрепям и усилията на Министерството на правосъдието, с доказателствен материал на деца-жертви на насилие, не с изслушването на децата в сините стаи, а с по-нататък този материал, който изобщо няма наказание за тези, които са злоупотребили или ако има, те са много малко наказанията за тези…
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Госпожо Стойчева, само да Ви върна към темата, защото г-жа Линдбоу скоро ще отпътува.
НАДЕЖДА СТОЙЧЕВА – ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ФОНДАЦИЯ „АСОЦИАЦИЯ „АНИМУС“: Така или иначе подкрепям тази инициатива за детския омбудсман, дори и да не може да се случи в момента, дори и да я сложим като далечна цел, към която се стремим, но нека да й пазим съдържанието на това, което е истината за децата.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Други въпроси? Заповядайте.
КАЛОЯН ДАМЯНОВ – МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Понеже на нас от Министерството на образованието и науката не ни беше дадена думата, въпреки че сме в дневния ред, поне да имаме възможност да си зададем въпроса.
Много се радвам, че присъствам на тази среща и че имам възможност да срещна толкова приятен и компетентен човек, като детския омбудсман на Норвегия г-жа Линдбоу. Разбира се, госпожо Манолова, моят въпрос е следният: как Вие като детски омбудсман комуникирате с училищната система в Норвегия и има ли изграден някакъв институционален механизъм за връзка между детския омбудсман и конкретните училища? Благодаря.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря Ви.
АН ЛИНДБОУ – ОМБУДСМАН ЗА ДЕЦАТА НА НОРВЕГИЯ: Благодаря Ви отново за вдъхновяващите и полезни коментари, които направихте.
Ще започна първо с това, което Вие казахте. Радвам се, че сте имала възможност да видите как работи омбудсманът в Норвегия директно с децата и как те се срещат с политиците, с властите. Това е много полезно, защото смятам, че политиците имат нужда от тази информация. Те трябва да знаят за това как живеят децата, как техният живот може да бъде направен по-добър. Затова е важно да има някой, който работи само по този въпрос, защото тези деца често биват забравени, дори и в Норвегия, която е богата държава, имаме деца, които живеят в бедност, деца в конфликт със Закона, деца, които живеят в бедни семейства, деца с увреждания и за съжаление много често хората забравят за тях, включително и политиците.
Това е нашата роля – да говорим с тях и да направим така че те и техният опит да се срещнат с политиците, така че много се радвам, че казахте това.
Също така по-рано говорихте за това, че е важно да няма припокриване между функции и роли. В Норвегия нещата са уредени много ясно, защото ние нямаме формални компетенции. От формална гледна точка ние не можем да се намесим в решенията на други организации, т.е. ние се занимаваме основно с лобиране, с изготвяне на препоръки. Нашата работа не се припокрива от формална гледна точка с работата на другите органи. По-скоро ние сме хората, към които децата могат да се обърнат, ако правата им са нарушени, но ние не можем да вземаме решения, по-скоро се опитваме да убедим политиците, институциите да постъпят правилно и също така да работим за укрепването на съществуващите институции или да работим за създаването на нови институции, ако има нужда от такива. Например, ние спомогнахме за създаването на гореща телефонна линия за деца, които имат нужда от помощ. Работим също така за укрепване на механизма за подаване на жалби, защото виждаме, че механизмът не е достатъчно добър.
По отношение на въпроса за ратифициране на третия факултативен протокол. Едно от основните неща е децата да могат да подадат оплакване или жалба в собствената си държава. Ние във връзка с това смятаме, че трябва да подобрим нашия национален механизъм, защото децата се обръщат към нас. Ние имаме възможност да ги насочим към съответните механизми и държавни органи.
По отношение на образованието, това е една от системите, с които работим най-активно. Смятам, че за децата в Норвегия, както и в България, има две основни неща, които са много важни насоки, първо, децата да бъдат защитени от насилие и второ, да получат добро и качествено образование. Ние правим следното:
От една страна, получаваме допълнително финансиране от Министерството на образованието, защото те смятат, че ние сме много важен партньор, например за да предотвратяваме тормоза в училището, което е голям проблем в Норвегия. Това е една област, в която нямаме добра система за подаване на оплакване, защото установяваме, че ако децата са тормозени в училище, това може да продължи години наред и ако нещата не се решат, животът им се проваля. Затова се стараем да даваме информация на децата и да лобираме за развитие на политика в тази насока.
Всъщност сега обсъждаме дали не е необходимо да имаме по-формална роля в работата по тези случаи. В Норвегия се провежда постоянен дебат относно нашата роля и е възможно да получим по-формална роля, но това още не се знае. Това е един вълнуващ момент за нас, и така, както казах, получаваме допълнително финансиране, посещаваме много деца в училищата, защото установихме, че за съжаление в Норвегия децата знаят много малко за правата си, за Конвенцията, за омбудсмана. Затова ние се стараем да подобрим нещата в тази насока. Но тук използваме караваната, която видяхте на снимките по-рано. Посещаваме различни училища. Посвещаваме много от усилията си в тази насока, за да се срещнем с децата, въпреки че това отнема много време, обучаваме ги за правата им, а те от своя страна ни дават много ценна информация за това какво е важно за тях. Затова ние посещаваме цялата страна – от Изток на Запад, Север и на Юг. Не знам дали бихте да искате да коментирате или да кажете още нещо в тази насока по отношение на работата ни с образователната система.
В службата на омбудсмана сме около 20 човека. Службата не е много голяма. Това е и причината ние да не можем да разглеждаме отделни жалби или оплаквания. Нашата роля основно е да лобираме и да правим така че децата да не бъдат забравени и да взети предвид в изработването на политика. Но, разбира се, ако получим правомощия да разглеждаме оплаквания за тормоз например, ще трябва да увеличим капацитета си.
Всъщност, когато се опитвах да се обадя на офиса на омбудсмана, се свързах с гласова поща и там ми казаха, че ако съм дете, на телефонното ми обаждане ще бъде отговорено, ако съм възрастен, трябва да изпратя имейл, така че децата имат приоритет.
САБИНА СЪБЕВА – МЕЖДУНАРОДНА СОЦИАЛНА СЛУЖБА - БЪЛГАРИЯ: Аз имам един въпрос, на който получих частичен отговор. Тъй като тази Кръгла маса е в рамките на проекта на омбудсмана за укрепване на капацитета за независим мониторинг и тъкмо с норвежки грант. Доколкото разбираме от презентацията на детския омбудсман на Норвегия, те не правят такъв тип независим мониторинг, който да обхваща цялата гама на правата на децата. Поне аз останах с такова впечатление. Ако това е така, ние ще се учим от техния опит какво българският омбудсман ще разбира под независим мониторинг, на какви индикатори ще се базира, по какъв начин такъв независим, такъв глобален би могъл да се направи?
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря, Сабина. Предполагам, че г-жа Линдбоу ще отговори.
АН ЛИНДБОУ – ОМБУДСМАН ЗА ДЕЦАТА НА НОРВЕГИЯ: За самия проект ли питате по отношение на укрепване на капацитета на омбудсмана? Въпросът, който задавате е доста сложен и това е нещо, което и аз сама се питах, защото ние, разбира се, осъществяваме мониторинг на целия аспект на правата на децата. Нашият мандат е много широк, което е една огромна привилегия, но също така и голямо предизвикателство, защото, както казах, ние сме само 18-20 човека. И ето какво направих аз: създадох един план за 6 години, където избрах някои области, които, според мен, са изключително важни за децата, включват деца в училище, които са обект на тормоз, деца-обект на насилие, деца от малцинства и деца с увреждания.
И както вече казах, всяка година се опитваме да изберем един приоритет и навлизаме в големи подробности в тази област, защото според мен е много важно да се постига сериозна промяна. Ако работите по малко за всичко, трудно се постига промяна. Затова смятам, че е много важно да приоритизираме. Затова също ни критикуват и хората казват: „Защо не правите повече за тази или друга група деца?“ Аз наистина бих се радвала, ако ние бяхме 100 човека, които можехме да правим всичко, но в настоящото положение трябва да определяме приоритети.
Също така сме разработили индикатори. Ще Ви дам един пример. Например грижите за деца в училищата, която в Норвегия е изключително важна, така че децата да могат да се обърнат към някого, ако са обект на насилие у дома например, или в училище. Нашият първи проект се фокусираше върху тази услуга. Говорихме с много деца и те ни казаха защо тази служба е толкова важна, как може да бъде укрепена и какви хора трябва да работят там. Затова започнахме да работим с медицински служители, с Министерството на здравеопазването, с парламента. Това продължи 2-3-4 години, не сме спрели да говорим по тази тема. И сега вече виждаме резултати. Също така от държавния бюджет се отделят все повече пари в тази насока и нашата цел е да гарантираме, че всяко дете ще има достъп до здравеопазване в училище.
Това е един от примерите как работим в дългосрочна перспектива, за да променим системата, която работи в услуга на децата.
ЕВА ЖЕЧЕВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Благодаря Ви. Само едно изречение, защото г-жа Линдбоу трябва да отпътува. Българският омбудсман има един изключителен инструмент и това е специалният доклад пред българския парламент, който всъщност е законово основание и аз мисля, че настоящият омбудсман с приоритетите, които постави, наистина е важно да постави темите и проблемите на българските деца през тези специални доклади.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря на г-жа Жечева. Нека да благодарим и на г-жа Линдбоу, защото може би ще се наложи да тръгне, за участието й и за присъствието й и за дискусията. Всички имаме очакване наистина най-доброто от норвежкия механизъм, ако е адекватно за нашата среда, съответно да го приложим в България.
Г-жа Манолова искаше да даде реплика към г-жа Жечева. Давам думата на г-жа Нели Петрова.
НЕЛИ ПЕТРОВА – ИНСТИТУТ ПО СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И ПРАКТИКИ: Казвам се Нели Петрова и представлявам Институт по социални дейности и практики – организация, която се опитва да подкрепя реализирането, спазването на правата на децата, които участват, най-вече децата в риск и особено една група деца, които по нашето законодателство не са деца в риск, децата, които са свързани с правосъдието.
Искам да попитам тук обаче съвсем конкретно, казахте, когато представихте системата в Норвегия, представихте Институт по правата на детето. Бих искала да попитам какви са функциите на Института и каква е връзката с омбудсмана. Тъй като смятам, че у нас наистина имаме нужда от това от повече независим мониторинг, от повече застъпничество за децата, имаме нужда от това дори държавните институции, системата за закрила, училищата особено и въобще други структури, които работят с деца, да бъдат мониторирани независимо, тъй като доста често ми се струва, че това е свързано с функцията на омбудсмана да прави видими правата на децата. Аз имам сериозно притеснение, че у нас много хора, които работят с деца не познават правата на децата или не ги приемат. И когато говорят за права на деца, казват веднага, че трябва да говорим за задължения. И в този смисъл имаме нужда от независима структура, която да следи и министерствата, и органите на държавата и на изпълнителната власт, не да следи, а да наблюдава и да се опитва да се изказва и да застава на мястото на децата.
В този смисъл за мен е важно и наличието, ние нямаме такава система на опиране на изследвания, за да можем да правим политики и дали те ще бъдат към независимата страна и към Държавната агенция за закрила на детето и изобщо към изпълнителната власт, ние ще трябва да имаме такива изследвания, ми се струва, и бих искала да знам как това се случва в Норвегия.
Само с един пример – ние непрекъснато адресираме проблемите на децата в училище със самите деца или с обществената система, с родителите. Аз не съм чула досега нито един политик да адресира тези проблеми към училището и към това как се отнасят учителите и какво качество и въобще как привличат децата. И тук имаме нужда от изследвания и от участието на децата. Благодаря.

АН ЛИНДБОУ – ОМБУДСМАН ЗА ДЕЦАТА НА НОРВЕГИЯ: Благодаря Ви, че ми давате един последен шанс да коментирам нещо, преди да замина. Иска ми се да имах още няколко часа на разположение. Тази дискусия е толкова интересна.
Едно последно нещо, на което искам да наблегна: трябваше да уточним в началото – ставаше дума за приоритизиране и докладване. В моята служба всяка година ние всъщност представяме един доклад, който е отправен както до министъра на Вътрешното министерство, така и до парламента. Става дума за приоритета и за постиженията от изминалата година. Така всъщност се отчитаме за това какво се е случило на терена, защото въпреки че сме независими, към нас има очакването да имаме конкретни постижения в нашата работа, така че имаме някои проекти и ние докладваме развитието по тези проекти във всеки следващ наш доклад. Също така имаме тазгодишен проект, от който се задълбочаваме тази година – климатичен проект. Ние представяме всяка година по време на една голяма конференция, на която каним много заинтересовани страни.
Също така трябва да наблегна на факта, че имаме голямо участие в изготвянето на докладите пред Комисията на Обединените нации. Разбира се, правителството е това, което изработва доклада, но ние изготвяме един втори доклад – доклад в сянка, независим доклад и докладваме нещата, които наблюдаваме. Но там можете да откриете информация, която сме получили от самите деца и информация, която сме събрали при посещенията си на различни учреждения и институции, занимаващи се с детска грижа. Така че е много важно да участваме в процеса на докладване пред Комисията на Обединените нации и мисля, че това е нещо, което Вие, като институцията на Омбудсмана тук, в България, Вие сте много важни в това да подсилите акцента върху докладването на ситуацията, свързана с детските права. Вие сте посетили всички тези институции и учреждения, имате най-точната информация относно реалността, в която живеят децата в България.
Още веднъж Ви благодаря. Имахте някакъв въпрос дали имаме Национален институт за измерване на политиките за оценка на политиките? Може би мога да се опитам да направя много кратък коментар. Няма такъв национален институт. Вероятно е станало неясно. Има парламентарен омбудсман, има отделен омбудсман за деца, който е специализиран за правата на децата. И голяма част от нашата работа е да искаме информация. Ние така например работим с центровете за задържане на деца, искаме конкретни статистически данни колко деца са задържани и за колко време и въпреки това все още имаме проблеми с това да получим точните данни и точната информация, макар че доста напреднахме и станахме доста по-добри. Голяма част от нашата работа се състои в това да осигурим надеждните факти и да искаме, да поръчваме на различни институции изследователски проекти, които се изготвят от академии, от университети и от съответните институция и неправителствения сектор. Не ги изготвяме самите ние, но много често такива изследвания се провеждат благодарение на препоръки, които ние отправяме. Благодаря много на всички Ви. За мен бе удоволствие да съм сред Вас. Надявам се, че ще бъда поканена отново. Между другото, сме на Ваше разположение. Ако се нуждаете от нас, винаги ще откликнем, за да отговорим на всякакви въпроси, които могат да възникнат във Вашата работа.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Г-жа Манолова ще се върне след малко, за да продължим разговора. Други въпроси от страна на българската аудитория, като предложения за промени?
ЕВА ЖЕЧЕВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Въпросът ми е много кратък – как се изпълняват препоръките на националния омбудсман и какъв статут имат те?
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Въпросът е как се изпълняват препоръките, дадени от националния омбудсман? Това е добър въпрос.
ДАНИ КОЛЕВ – НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА: Всъщност, докато слушах дискусията, извинявам се, си мислех, че би било полезно наистина да получим малко повече информация, не знам дали сега е моментът и на друг етап, за проекта. Какво предвижда той като дейност и като идеи, защото за нас като представители, говоря за проекта, в рамките на който се организира дискусията. И за нас като представители на гражданските организации, ще бъде полезно да знаем всъщност към какви конкретни резултати той е насочен, както и в какви дейности ние бихме да участваме, за да бъдем ефективни заедно с партньорите от държавните институции и от УНИЦЕФ и да допринесем, надявам се, за постигането на тези резултати. Благодаря.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря ти, Дани, за този въпрос. Не ми остана време аз да си задам въпроса към норвежкия омбудсман. Той има едно много интересно правомощие, което ние тук, не е обезпечено нито от Държавната агенция, нито от националния омбудсман – изрично правомощие за преглед на законодателството в съответствие с прилагането на Конвенцията за правата на детето. На мен ми беше интересно също да се проучи как става това и как докладва на Народното събрание явно по всяка детска тема, регламентирана в отделни закони, с Конвенцията изрично, не просто преглед и становище по детската тема или по някой закон, който регламентира законодателството, а доколко конкретният законопроект е в съответствие с Конвенцията.
Други предложения за бъдещи действия и инициативи?
Госпожо Манолова, няколко въпроса към Вас, най-вече.
Единият въпрос е как предвиждате да продължи проекта? Какви дейности се очаква да се случат и към какви резултати…?
МАЯ МАНОЛОВА – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Ако искаш извикай Крилчев да презентираме и нашия... Ако искате в детайли, разбира се, от първо лице.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Норвежкият опит – две интересни неща, които ни вълнуват е как се изпълняват препоръките на омбудсмана, защото и във Вашия доклад пишеше броя на жалбите, сезирането на органите, но в крайна сметка тези органи, Вие не можете да изместите тяхната компетентност, въпросът е каква е силата на направените препоръки, доколко са ангажиращи за институциите, както и едно правомощие, което г-жа Линдбоу не спомена, но е изрично написано, за преглед на законодателството в съответствие с Конвенцията за правата на детето.
Това са интересни въпроси, които съдът за българския дневен ред и е добре да помислим върху тях, може и норвежкият опит да ни даде някакви интересни решения.
МАЯ МАНОЛОВА – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Ако искате да започнем, тъй като г-жа Жечева и някои от другите участници се интересуваха конкретно още включва проекта, който развиваме с норвежкия УНИЦЕФ и норвежкия омбудсман. За да сме съвсем конкретни, това е ръководителят на проекта, който е и директор на дирекция „Национален превантивен механизъм“ в институцията на омбудсмана, така че в детайли можем да Ви информираме.
ЛЮБОМИР КРИЛЧЕВ – РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОЕКТА И ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПРЕВАНТИВЕН МЕХАНИЗЪМ“ В ИНСТИТУЦИЯТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Здравейте от мен. Проектът ще продължи в рамките на 1 година и започна през януари. Ще приключи през януари 2017 г., на 7 януари. Дейностите по проекта са свързани с размяна на презентации в първата дейност по отношение на дейността на двата омбудсмана. Това посещение, което беше днес тук и обмяна на опит, след това ще има оценка, която ще бъде изготвена от експерт, нает от УНИЦЕФ – България. Капацитетът на нашата администрация по отношение на разглеждане на проблемите, свързани с децата. След това има наше участие в Норвегия – около 10 експерта ще заминат за Норвегия, които ще се включат активно в наблюдение на това какво прави омбудсманът и другите институции, които се занимават с права на човека в Норвегия. На базата на оценката, която ще бъде направена от експерта, нает от УНИЦЕФ, ще се направят предложения, които ще послужат като база за обучение на българските експерти в офиса на омбудсмана. Темите тепърва ще бъдат доизяснени. Тези няколко обучения, които ще преминем, аз се надявам, че наистина ще попием достатъчно опит и добри практики от норвежкия омбудсман и норвежкия УНИЦЕФ също ще съдейства в тази връзка и след това имаме една заключителна конференция, в която ние ще обобщим изцяло резултатите и какво ще бъде постигнато в повишаване на капацитета на българския омбудсман за защита правата на децата.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря Ви. Други въпроси към националния омбудсман?
МАЯ МАНОЛОВА – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: На въпроса за независимия мониторинг, той прозвуча и преди това, но аз не исках да отнемам от времето на норвежкия омбудсман, наистина мисля, че тя е доказателство, можем да си го кажем съвсем откровено за това колко добре би било, ако и в България има специализиран детски омбудсман.
По отношение на независимостта на институцията на омбудсмана, мисля, че са налице всички гаранции като се започне от разликата например, че в Норвегия омбудсмана се назначава, в България се избира, което му дава свобода за това самостоятелно да определя своите приоритети и само опирайки се на законовите си правомощия и законовите си рамки да предприема всички необходими действия за осъществяване на правомощията, които са му дадени по българското законодателство. Мисля, че всички тук сте наясно, за да повтарям и да губя време с това да обяснявам какви са правомощията на омбудсмана. Мисля, че това, което в най-голяма степен е условие за ефективността на моята работа, не е записано в Закона, което се отнася и до препоръките, до това как се изпълняват от различните институции. Мисля, че основното условие за ефективна работа на омбудсманската институция, е авторитетът, който има омбудсманът и който е натрупан и по време на моите предшественици и доверието, което има към институцията – традиционно и което аз продължавам и надграждам след двамата предшестващи омбудсмани.
Факт е, че понякога институциите си правят оглушки, когато отправям една или друга препоръка, но като цяло, специално по детската тема, препоръките в много голям процент се изпълняват от институциите. Мога да дам и конкретни примери – препоръките, които отправих към институциите след изготвянето на специалния доклад за състоянието на специализираните интернати към всички институции, незабавно бяха взети мерки, бяха извършени проверки от Държавната агенция за закрила на детето, от Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването, главният прокурор разпореди съответни проверки. Бяха направени проверки, установени нарушенията, наложени наказания. Препоръките например, които отправих по отношение на финансирането на пилотните проекти за деинституционализация на домовете за медико-социални грижи, финансирането беше осигурено за декември от Министерството на здравеопазването, от 1 януари от Министерството на труда и социална политика.
Препоръките, които отправих, например, при последните си посещения в Плевен, да се спре започнала процедура или намерение за такава за извеждане на деца от Дом за медико-социални грижи в институциите от нов тип, без достатъчно предварителна подготовка, също беше изпълнено.
Аз наистина съм доволна от взаимодействието, което имаме и с Държавната агенция, и с Министерството на труда и социалната политика. Естествено, има какво да се желае, но все пак от 5 месеца съм омбудсман и си признавам, че темата за защита правата на децата в моята професионална биография е нова. Но пък имам други плюсове в професионалния си опит, като например да познавам добре тази сграда и това как се случват нещата тук и като обсъждане, и като приемане на законопроекти и работата на останалите институции, която мисля, че ако се и координираме усилията с Агенцията и със Социалното министерство, можем да бъдем много ефективни.
Не очаквайте чудеса, защото ако норвежкият детски омбудсман има 20 души ресурс, които работят в офиса и въпреки това се ангажират с по една тема годишно, ние имаме 45 души общ човешки потенциал и се занимаваме освен с темата с децата, още с 15 теми, като започнем: „Монополи“, „Защита на правата на гражданите срещу доставчиците на обществени услуги“, „Социални права“, „Права в здравеопазването“, „Права в образованието“, „Право на собственост“, „Основни права“, „Правозащитната тема“.
Факт е и мисля, че е доста красноречиво доказателство, че само докладът, който внесохме за миналата година след големи усилия да го съкратим, го съкратихме 2-3 пъти, но той си остана от 250 страници, тъй като наистина ангажиментите, които има омбудсманът, според българското законодателство са в много сфери. Ако вземем само работата като национален превантивен механизъм, това не са права, това са правомощия, което означава задължения, т.е. ние имаме конкретни задължения да следим състоянието на затворите, на психиатрите, на домовете за възрастни хора с умствена изостаналост и да сме ефективни по всеки един проблем, който се случва там. Ние вече сме се превърнали в „Бърза помощ“ – тук има проблем, там има проблем. Тоест, това са нещата. Аз лично ще пледирам за това да се подготви и общественото мнение, и българското народно представителство за идеята да има специализиран омбудсман – и детски, и по равнопоставеността и регионални, както е в демократичните държави, но даже в самата Норвегия идеята за детски омбудсман е имала яростна политическа съпротива във фазата на нейното обсъждане, т.е. нещата тук няма да станат просто ей така, но в този състав институциите, неправителствените организации мисля, че можем да работим по този въпрос.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Защита на правата винаги е предизвикателство, има много съпротиви. Доц. Тодорова искаше да каже нещо.
ДОЦ. ВЕЛИНА ТОДОРОВА - БАН: Много благодаря. Г-жо Манолова, аз мисля, че тази публика напълно осъзна, че проблемът не е във Вас, не е в институцията. Вие не трябва да сте „Бърза помощ“. Защо е така? Проблемът е в това, че институциите, които трябва, са овластени, имат правомощия, не ги разбират като задължения, както Вие казахте, а като правомощия, които могат да изпълнят, могат и да не изпълнят. И ето Вашата „Бърза помощ“ трябва да се яви, за да реагира. Ако нашето послание или явно може би не е било достатъчно ясно, омбудсманът е… Ние сме изключително доволни от това, което се върши. Чудесно е, че още една институция е толкова сериозно, толкова ангажирано започва да говори по тази тема. Имаме всички гаранции да очакваме, че това ще продължи и че ще бъдете изключително ефективна. Но по-важното е институциите да работят така че хората да усещат, че има система, която ги закриля. Вчера имаше един протест на майки с деца с увреждания. Аз ходих да говоря с тях. Знаете ли какво е първото нещо, което ми казаха? Ние сме раздразнени от това, че тази държава гради система за приемна грижа, която инвестира сериозни средства, без да е ясно каква е точно системната политика, в която се помества приемната грижа, как тя се съчетава с другите на семейно настаняване на деца, лишени от родителска грижа и деца с увреждания. Децата с увреждания вече не са в алтернативи, те са деинституционализирани.
Още редица други неща ми казаха: хората не виждат системните, ясните, а насочените към тях политики. И оттук-оттам може да излязат… Ако това не е така, за Вас ще има много по-малко работа и няма да има нужда да се занимавате с неща, които не са във функциите на омбудсмана. Какво правят отделите за закрила на детето? Значи тази система през последните години отхвърля категорично, тя води системна политика на съпротива към всяка нова социална нужда и социален проблем, който се появява в България. Говорим за хора с увреждания и техните права, които бяха поставени по абсолютно нов начин от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, така известният чл.12. Системата каза: „Това не е наш проблем.“
Детското правосъдие. Имаме деца, които, Вие казахте, зад тях, зад всяко едно дете, което влиза в системата, стоят пропаднали възрастни, които в различни моменти не са успели да направят нещо и резултатът е детето е престъпник.
Системата казва: „Това не е наша работа.“ Какво означава това? На кого е работа това? Ние 15 години градим система за закрила на детето и се хвалим, включително и пред чужденците колко сме успешни, имаме закон. Тази система вече не отговаря на динамиката. Непрекъснато има нови нужди. Имаме деца-бежанци. Трябва да имат правно представителство. Трябва да им осигурим грижа. 1000 международни стандарти, сега няма да ги изброявам. Тази система казва: „Това не е наша работа.“ Може ли да ми отговорите на кого е работа това? Това не е работа на омбудсмана. На кои институции, по Конституция и по закони, тук ни беше казано, че не е един закон, много закони гарантират тези отговорности от държавата към нейните граждани. Кой точно е отговорен с тези нововъзникващи социални проблеми? Това са нови проблеми. Нямаше ги преди 15 години. Сега се появиха. Значи нова институция ли ще градим или вече имаме капацитет, който трябва да отговори на тях? Благодаря.
НАДЯ ШАБАНИ - ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО: Благодаря на Велина за този фокус, че по-важно е да говорим за функциите и за резултата спрямо децата, отколкото дали имаме нужда от институциите.
Сега ще ми позволите, тъй като пресрочихме времето, да закрия тази Кръгла маса, но дебатът остава, с няколко акцента:
Важно е и всички мислят, че се съгласихме около това, че в България има натрупан опит, има конкретни институции, като че ли по-важната част от разговора е как да направим така че те да бъдат по-независими, техният глас да бъде, представлявайки и защитавайки правата на децата, да бъде по-ефективен. Техните функции наистина да бъдат до по-сериозни резултати за децата.
Второто, което исках да подчертая е, че да, детският омбудсман, но не той да бъде замяна на всичко друго, което съществува в България, а да бъде част от една сложна система на разделение на властите и правомощията – система от органи, които обезпечават повече оперативност и координираност по повод спазването на конкретните права, на конкретни деца. В крайна сметка, аз като бивш председател на Държавната агенция за закрила на детето, много пъти съм ставала свидетел на това, че формално ангажираните функции са си изпълнявали функциите, но детската съдба е останала на кръстопът.
И в крайна сметка, същественото е не само да осигуряваме механизъм, който да води защита и възстановяване на справедливостта тогава, когато правото е нарушено, но да направим среда, в която децата да се радват на техните права. Това трябва да ни бъде първоначалната цел, за да живеят щастливо в нашата държава.
И най-последният акцент, който искам да кажа: светът се променя много динамично в последните години. България също, естествено, върху нея рефлектират всичките тези процеси. Много реформи са започнати и като че ли в този момент има много голяма нужда от това да има истински застъпници на най-високо политическо ниво и от системата на органите и на изпълнителната власт, и извън нея, да поставят, да връщат детската тема, детския интерес на масата, защото когато се правят реформи, много други интереси, естествено, се сблъскват. Това е нормален процес, но в крайна сметка да не забравяме за кого го правим. Децата трябва да живеят по-добре.
Благодаря на всички Ви за участието и се надявам наистина тази дискусия оттук насетне да продължи. Желая Ви приятен четвъртък.

Закрито в 12.35 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ЧОЛАКОВ

Стенограф:
Виктория Петкова
104 400 знака