---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта


ПРОТОКОЛ № 6


На 20 април 2016 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

Заседанието бе открито в 14.35 ч. и ръководено от Иван Чолаков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители. Имаме необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-ото Народно събрание.
Предлагам на Вашето внимание предварително обявения дневен ред:
1. Разглеждане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република
България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на РБ за 30.03.2016 г.
2. Разни.
Подлагам на гласуване така внесения дневен ред. Който е съгласен, моля
да гласува.
„За“ – единодушно. „Против“ – Няма. „Въздържали се“ – Няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание са:
Омбудсман:
1. Г-жа Мая Манолова – Омбудсман на РБ;
2. Г-жа Христина Рангелова – връзки с обществеността
От Министерството на труда и социалната политика:
1. Г-жа Даниела Петкова – държавен експерт дирекция „Социално включване“
От Министерството на образованието и науката:
1. Г-жа Благовеста Борчева – н-к отдел „Достъп до образование и подкрепа на развитието“;
2. Г-жа Десислава Кемалова – парламентарен секретар.
От Държавната агенция за закрила на детето:
1. Г-жа Теодора Иванова – главен секретар;
2. Г-жа Камелия Николова – директор дирекция.
Колеги, свързано с компетенциите на Комисията по въпросите на децата,
младежта и спорта, ще се концентрирам основно върху Глава 2 и Глава 9 от доклада на Омбудсмана на Република България, съответно правата на децата, законов и обществен мандат на омбудсмана и защита на правото на достъп до качествено образование. Давам думата на г-жа Мая Манолова – омбудсман на Република България да представи в резюме доклада в тези негови две части. Заповядайте, уважаема г-жо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, подготвила съм презентация за съответните части от доклада, които са предмет на разглеждане от Вашата комисия и която ще Ви представя, по възможно най-краткия начин, за да има време, в случай, че имате въпроси, да зададете по моята работа и по работата на моя предшественик, свързана със защита правата на децата.
Всъщност това е основен приоритет в моята работа – приоритет, който обявих още с встъпването ми в длъжност на 20 октомври м.г. и нарекох този приоритет „В нашите ръце“, защото правата на децата в институции, извън институции, децата в риск, децата в конфликт със Закона, децата на разведени родители, самотните деца, чиито родители са на гурбет в чужбина, всички те имат право на сигурно и щастливо детство, на сигурна и спокойна среда и ние сме тези, които трябва да им го осигурим. Ангажиментите и правомощията на омбудсмана в тази връзка са много сериозни. От 2012 г. със сигурност знаете, че на омбудсмана е възложен и мандат за защита правата на децата в България. Това е така, защото в България няма специализирани омбудсмани. В редица европейски страни има специален омбудсман по проблемите на децата, който се занимава със защитата на техните права. Това, което институцията в България прави, освен всички други теми, с които се занимава, да отстоява правата на българските деца.
С няколко думи, в слайд 4 ще Ви представя какви са основните дейности на омбудсмана, такива, каквито са били и през миналата година на моя предшественик г-н Константин Пенчев.
На първо място, омбудсманът е институцията, която осъществява независим контрол и мониторинг върху работата на всички органи и институции, които имат ангажименти по отношение на развитието на българските деца, включително в сферата на образованието, на здравеопазването, специализираните институции и винаги омбудсманът се намесва в случаите, в които прецени, че правата на децата са застрашени, независимо дали е подаден съответен сигнал или по собствена инициатива.
Друга важна част от правомощията и действията на омбудсмана е насочена към създаването на съответен подходящ публичен климат, чувствителен към правата на децата. Една от основните дейности, с които се занимава институцията е да се произнася, след като направи проверки, по сигнали и жалби, свързани с нарушени права на българските деца. Представила съм статистика - през 2015 г. са постъпили общо 103 жалби за нарушаване на детски права, извършени са 88 проверки. В резултат на тези проверки се отправят съответен брой препоръки и предложения за действие. Откакто съм омбудсман, от 20 октомври м.г. до началото на този месец, в институцията бяха постъпили 111 жалби, свързани с нарушени детски права, т.е. и по отношение на жалбите, свързани с правата на децата. Ръстът на жалбите, като цяло, в институцията е двоен, със 100%.
Това, което е притеснително, след направен анализ на жалбите за 2015 г. и който продължава и като факт през 2016 г., е, че сред всички тези жалби не открих нито една, която да е адресирана от дете. Нормално е, когато става дума за нарушени детски права, освен сигнализиращи и отправящи жалби чрез институциите, родителите и други близки, учители, нормално е да постъпват и жалби от деца, особено в случаите на техни нарушени права. Това не се случва и единственото обяснение е първо, че българските деца недостатъчно добре познават своите права и второ, че омбудсманът, като защитник правата на децата, все още няма такава разпознаваемост, каквато е неговата функция на закрила по отношение на редица други социални групи. Така че това е едно от предизвикателствата през тази година и през следващите в моята работа – българските деца наистина да знаят, че имат права, какви са техните права и кои са институциите, към които могат да се обръщат за подкрепа, когато тези права са нарушени.
В хода на извършените проверки, всъщност от началото на моя мандат съм извършила над 25 проверки в специализирани институции, в които са настанени деца. За миналата година са извършени 88 такива проверки. Констатираните проблеми, по степен на важност от проверките, от изнесените приемни, които правя из страната, съм класирала по следния начин:
Основният проблем на децата в България е детската бедност. При положение, че 1/3 от българските семейства живеят под прага на бедност и почти половината са в риск от бедност, е нормално, тъй като никой от нас, предполагам, не е виждал бедно дете да расте в богато семейство, това е проблем №1 пред българските деца, което е и проблем №1 пред българските семейства.
Аз бих направила и пряка връзка на този проблем с един друг, който е не по-малко стряскащ и важен и той е свързан с отпадането на деца от образователната система – 20% са последните статистически данни за деца, които отпадат от образование, не ходят на училище, като моят анализ показва, че една от основните причини за това е социално-икономическата и състоянието на техните семейства.
Друг проблем, който се извежда от жалбите, които получава институцията, е свързан с режима на лични отношения между родителите по отношение на техните деца, т.е. проблемите на децата на разведени родители.
Тук, според мен, и затова искам да акцентирам вниманието и на народните представители, са необходими законодателни промени, като една от първите стъпки, които съм предприела, е да дам своето становище по едно тълкувателно решение, което е образувано пред Върховния касационен съд и което е свързано с начина на упражняване на родителски права и по-точно със споделеното родителство – дали в сега действащото законодателство съществува такава възможност, която да се прилага от съда и служебно или не. Смятам, че в случай отрицателно становище на Върховния касационен съд би следвало да се помисли за законодателни промени в тази посока, защото наистина драмата на децата на родители, които са в конфликт е огромна и това се отразява много трайно и негативно върху тяхното бъдещо развитие.
Според мен, тук имат място и действия, свързани с промени в други закони, но ако има интерес, ще Ви изложа след това моето становище по необходимите промени в семейния Кодекс.
Друга важна тема и правомощия на омбудсмана е грижата за правата на децата с увреждания и на техните родители, макар че омбудсманът е институцията, която извършва проверки, дава препоръки, констатации, алармира общественото мнение за нарушения в домове от стар и от нов тип. Аз всеки път подчертавам, че моята оценка за завършилия през миналата година процес на деинституционализация на домовете за деца с увреждания е напълно положителна. Трябва да бъде приветствано правителството за това, че за 5 години сполучливо, успешно финализира този процес, което обаче не означава, че трябва да си затваряме очите пред проблемите, които възникват в институциите от нов тип. Това, с което се сблъсквам в моята работа през тези 5 месеца, откакто съм омбудсман е, че, тъй като не преценихме може би какъв е броят и капацитетът на новите институции, които трябва да бъдат изградени в България, сега сме в ситуация, в която, тъй като трябва да се запълнят т.нар. „къщички“, има случаи на деца, които без основание се задържат в тях, в къщите, в които става дума за домове за деца-лишени от родителски грижи, при живи родители, желаещи да се грижат за своите деца с основен аргумент, че нямат достатъчен родителски капацитет, който е свързан най-вече със социално-икономическото положение на техните семейства. А също така в края на миналата година се натъкнахме на случаи, в които бяха подготвени за извеждане деца от домовете за медико-социални грижи от 0 год. до 3 год. в къщички от нов тип, без необходимата подготовка на самите деца, на персонала, който ще ги посрещне и най-вече без наличието на достатъчна медицинска грижа за деца, които са със сериозни увреждания. Тогава излязох с препоръки, беше преустановен този процес, но това означава не да се спре процесът на деинституционализация и по отношение на тези домове за медико-социални грижи, а да се отдели повече внимание, повече грижа, повече мисъл, повече ресурс при извеждането на децата от сега съществуващите институции.
Темата за децата с увреждания и за правата и на техните семейства ще бъде акцент в моята работа. Имах среща в началото на тази седмица с родители на деца с увреждания. Наистина проблемите са много. Това, което обещах е да се включа в публичната дискусия за това какви промени е необходимо да бъдат направени в тази сфера и при Ваше желание ще отправя покана във всички следващи действия, които ще предприемам, свързани с развитието на законодателството и на политиките по отношение на децата с увреждания.
Тема, която ще бъде на моето внимание и която е била на вниманието и на омбудсмана през 2015 г., са правата на децата в съдебното производство. Става дума за децата в конфликт със закона, а също и за децата-жертви на насилие. Първият сблъсък на едно дете със съдебната система дава отражения върху цялото му последващо развитие, върху целия му живот и тук трябва да си даваме сметка, че зад всяко дете, което се сблъсква със съдебната система заради конфликт в Закона стоят дълъг списък от възрастни, които са се провалили в упражняване на своите правомощия, така че по отношение на децата и съдебната система ще насоча своите усилия в подкрепа и на правителствените намерения за реформа в детското правосъдие, включили сме се активно с моите експерти в подготовката на новото законодателство. Тук наистина има много спешна и важна нужда от бързи законодателни промени.
Алтернативните грижи за деца. Само ще отбележа, че е добре, че системата на приемната грижа приоритетно се развива в България, добре е, че в процеса на деинституционализация също се отделят достатъчно средства за изграждане на институции от нов тип, но дефицитът е в реинтеграцията на децата в тяхното биологично семейство. Мисля, че тук няма човек, няма народен представител, който да не е убеден, че най-добрата среда за развитие на едно дете е неговата семейна среда и би следвало всяко правителство да инвестира сериозен ресурс за връщане и за нормално развитие на децата в техните семейства.
Ще кажа няколко думи за работата на омбудсмана като национален превантивен механизъм, тъй като те имат пряка връзка със законовите правомощия на омбудсмана по отношение правата на децата. Също от 2012 г. омбудсманът има своя ангажимент да наблюдава всички институции за настаняване на лица, лишени от свобода, като под лишени от свобода се имат предвид не просто затворите и следствените арести, но също така и всички институции, в които са настанени лица, които нямат право доброволно да ги напуснат – това са и детските домове, това са социално-педагогическите интернати. В края на миналата година, още през първите 2 месеца след встъпването ми в длъжност като омбудсман, извърших проверки заедно с моя екип във всичките 6 специализирани интернати, в които са настанени деца в конфликт със Закона. Това, което установихме, освен лошите битови условия, много лошите, на места по-лоши отколкото в затворите, е и налагането на наказания, които не са предвидени в нормативни документи – случаи на насилие върху деца и между самите деца и което е особено тревожно – напълно занемарен образователен процес. Всъщност за тези от Вас, които не са съвсем в темата със системата на специализираните интернати в България, да кажа, че там се настаняват деца по един Указ, който е по-възрастен, мисля, че от всеки един от нас, седящите тук. Този Указ е на близо 60 години, „За борба с противообществените прояви на непълнолетните и малолетните“. По силата на този Указ деца се настаняват зад решетки за простъпки, за които възрастните изобщо не носят отговорност, включително за просия, за скитничество, за бягство от дома или от институции и че настанени в подобен интернат, децата абсолютно манипулативно в един момент се принуждават да подпишат декларации, че са съгласни да удължат престоя си в такава институция, в резултат на която запълват съответната бройка и прекарват детството си почти до 16 години – 18 години в специализиран интернат, в резултат на което освен, че придобиват всякакви престъпни похвати и маниери, което е най-тревожно, излизат абсолютно осакатени като образователна подготовка, защото това, което установих при моите проверки е, че например в един 6-ти клас има както деца, които са завършили с много добър успех предната учебна година, има и деца, които на възраст отговарят за 6-ти клас, но на практика сега се учат да четат. Тоест, наистина влиянието на тези специализирани институции върху децата е повече от съсипващо, не може да става дума за никаква адекватна, корекционно-възпитателна работа, каквато е тяхната функция, така че излязох с препоръка тези институции да бъдат закрити в спешен порядък, което е едно от задълженията, които пое Правосъдното министерството при подготовката на пакета от закони, свързани с детското правосъдие.
Няколко думи за това какви ще бъдат моите приоритети. Продължавам да следя процеса за деинституционализация, включително той следва да се състои по отношение на децата от 0 год. до 3 год., по отношение на децата, лишени от родителски грижи, като това, което ще правя, е да следя случая в „Терем“, който констатирахме – а именно деца да се държат принудително, само за да запълват капацитета на институциите да не се случва в страната.
Втората голяма тема е детското правосъдие. Участваме активно в законодателния процес, във фазата на подготовка на необходимото законодателство. Проблемът с образователната система. Ще кажа няколко думи след малко, тъй като имам цяла Глава в доклада, посветен на тази тема. Самотните деца също е една тема, която придобива все по-голяма актуалност. Тези, чиито родители са в чужбина и които общуват с тях по скайп или по телефон.
По отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица, които населяват миграционните и бежанските центрове, в момента този проблем не стои, тъй като центровете са полупразни. Но в случай, че бежанската криза придобие по-интензивни размери по отношение на България, това ще бъде фокус на моята работа, тъй като непридружените малолетни и непълнолетни са потенциални жертви на трафик на деца.
Специален акцент ще има моята работа, насочен към детското участие. Това означава повече пропаганда правата на децата, включително в по-развитите европейски държави децата са включени в процеса на вземане на решения, които се отнасят до тях самите. Аз съм много впечатлена. Преди две седмици, с любезното съдействие на председателя на парламента г-жа Цачева, с участието на Вашата комисия, имаше една дискусия, в която се включи норвежкият детски омбудсман, който беше в България по моя покана. В развитите европейски държави децата са включени в процеса на изработване на законови промени, на вземане на важни решения, така че това е предизвикателството, което ще стои пред България и пред мен институция, която защитава правата на българските деца.
Насилието над деца е друга тема, която също е и на Вашето внимание. Тук имаме поредица от стъпки, свързани най-вече с домашното насилие, като най-тревожен феномен за България днес и след това свързан с насилието, което се случва в българските училища.
По темата, която е свързана с достъпа до качествено образование, ще мина съвсем телеграфно и по тази Глава от доклада. 131 жалби в областта на образованието са постъпили до институцията на омбудсмана за 2015 г. Виждате числа по отношение предмета на жалбите, институциите, към които са адресирани. Препоръките, които моят предшественик е направил през миналата година, изцяло се споделят и от мен. Те са свързани с няколко основни проблема.
Първият е свързан с предоставянето на социалната услуга „Детска ясла и детска градина“ на всички, които се нуждаят, с цел осигуряване на равен старт за образованието на децата и в подкрепа на младите родители, като и моят предшественик, а и аз ще имам специална политика по отношение на таксата за ползване на детски заведения.
Аз вече подкрепих идеята на социалния министър г-н Калфин за нормативни промени, които да осигурят посещение в детски заведения на всички деца без такси. Смятам, че наистина проблемът с ранното отпадане на деца от образователния процес и фактът, че една част от българските деца не ходят на училище, може да бъде решен именно с тази мярка, с пълния обхват на всички български деца в детски заведения.
Всъщност дебатът предстои и той ще се случи до края на тази календарна година, но в тезата на социалния министър има логика, има конкретни разчети, които аз, като омбудсман, ще подкрепя.
Очаквам също така, и с това ще завърша, по отношение на образованието на българските деца да има повече координация между различните институции, между омбудсмана, между Социалното министерство, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на образованието. В крайна сметка имаме общи цели и нашата ефективност за тяхното постигане би била по-добра, ако координираме своите усилия.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви, уважаема г-жо Манолова.
Предлагам да продължим по следния начин: да дадем думата на представителите първо на Министерството на труда и социалната политика. Заповядайте. Ще Ви помоля само да представите, за протокола.
ДАНИЕЛА ФИЛИПОВА – ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ“ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Мисля, че ще ми е малко трудно в момента да отговаря на всички предоставени препоръки относно поставените въпроси, но ако е необходимо, ще предоставим официално становище по всички тях. Като обобщение бих могла да кажа, че в действителност политиките за закрила на децата са един от съществените приоритети в дейността на Министерството на труда и социалната политика. Всеки един от акцентите, който беше представен в презентацията на г-жа Манолова, беше сравнително широко застъпен като важен приоритет в нашата дейност.
Като обобщение бих могла да кажа, че политиките за децата са един от съществените приоритети в Единния център на Министерството на труда и социалната политика. Всеки един от акцентите, който беше представен в презентацията на г-жа Манолова действително е широкодостъпен като важен приоритет в нашата дейност. В този смисъл ключов приоритет за подкрепа, включително и деинституционализацията за развитието на децата, която се реализира в последните 5 години, най-вече чрез изпълнението на Националната стратегия „Визия за деинституционализация и нейното изпълнение“, като действително резултатите, които постигнахме за този период са много добри, като през последните 5 години са закрити общо 90 специализирани институции за деца, както и всички специализирани институции за деца с увреждания.
Действително една от основните алтернативни грижи, върху които всъщност сме се насочили, това е и споменатата услуга „Център за настаняване от семеен тип“ на г-жа Мая Манолова. Искам да обърна внимание, че поместването и извеждането на деца в специализирани институции действително е един много дълъг процес, който при всички положения е планиран от съответните ангажирани институции и е придружен винаги със съответната оценка на потребностите на всяко дете, оценка на всички възможности от това каква грижа би могла да му бъде осигурена и конкретно от какво се нуждае.
Действително Министерството на труда и социалната политика се е съобразило с голяма част от препоръките, които бяха постъпили при нас, което беше отбелязано в доклада, за което благодарим.
Приоритет също така за нас е и усъвършенстване на политиките, които да доведат до превенция на рисковете, които също така да доведат до реинтеграция, също така споменати като важни акценти в нашата дейност, които са едни от най-важните инструменти, за да можем ние да продължаваме също с предприетата реформа в областта на грижата на децата.
Изпълняваните мерки за закрила на детето, които са един от най-важните приоритети - като настаняване в приемни семейства, роднини, близки, което всъщност е нашият основен фокус, както казах, водят до нарастване броя на децата, които се отглеждат в семейна среда, което всъщност е и нашият основен фокус и основна философия върху грижата за децата, а именно осигуряване на възможности децата да бъдат отглеждани в семейна среда. Действително акцентът в нашата политика за получаване на интегрирана подкрепа за родителите с малки деца с всички системи – социални, самостоятелни и други, със съответните им мерки.
Ключова подкрепа за нас и за децата и за техните семейства е системата за тяхното подпомагане, като чрез последните пъти всъщност бе подобрена именно насочеността на подкрепата и насочеността на мерките за закрила на детето, образованието и здравната грижа.
Друго, на което също бих искала е да обърна внимание, е по отношение на реформата в детското правосъдие – абсолютно подкрепям направените препоръки на децата настанени в интернати във връзка подобряването, спешното предприемане на действия на деца, настанени в специалните училища и интернати. Също така МТСП е пряко ангажирано и с реформата в областта на детското правосъдие и пряк участник в разработването на съответните законодателни промени и новия Закон за детското правосъдие.
Децата на родители в чужбина са действително една от новите целеви групи в системата за закрила на детето, която със сигурност бих припознала и в последните години действително се увеличават броя на случаите, в които системата за приоритет се ангажира пряко в работата с тях.
Общо взето, не съм сигурна дали успях да обхвана всичко, но ако има още нещо, пак бих отговорила на въпросите Ви допълнително. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви. Давам думата на представител от Министерството на образованието и науката. Заповядайте.
БЛАГОВЕСТА БОРЧЕВА – Н-К ОТДЕЛ „ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ И ПОДКРЕПА НА РАЗВИТИЕТО“ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Уважаеми господин Чолаков, уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители, първо, искам да благодаря на г-жа Манолова за успешната работа. Всеки документ, който сме получили, е сигнал от омбудсмана, ние сме организирали съвместна среща, ако не с експерт от Министерството, то чрез нашите регионални инспекторати по образованието в страната и мисля, че тези срещи са довели винаги до успешно решаване на проблемите.
По отношение на въпросите с децата, които са в конфликт със Закона или т.нар. специализирани институции, това на практика са училища по своята същност, възпитателни училища и интернати и социално-педагогически интернати. Те са 6 на брой, но в тях не си представяте, че има огромни количества настанени деца. Децата са под 180 - По 20-ина – 30 деца във всяко едно такова училище-интернат, с много висока издръжка – над 11 800 лв. е държавната субсидия за всяко едно дете. Но тъй като те са много малък брой, персоналът за тях е в пъти повече. Това донякъде възпрепятства Министерството на образованието и науката да инвестира в ремонтни дейности и да поддържа такъв голям сграден фонд за тези 6 сгради. Това е по отношение на лошите условия в тези училища.
Министерството на образованието подкрепя Вашата идея, че особено за социално-педагогическите интернати трябва да съществуват в този им вид. Там са настанени деца с… прояви. Може би ще бъде добра идеята къщичките, които така или иначе се запълват, да бъдат точно такива центрове за настаняване за деца, които са в конфликт със Закона. Това трябва да стане след като се промени Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Не е в правомощията на Министерството на образованието.
Също така наши експерти са включени в експертната групата, която в момента подготвя новия Закон в Министерството на правосъдието и там сме дали нашето становище.
След Вашите проверки министърът на образованието реши, че трябва с новата Оперативна програма „Наука и образование за интегритет и растеж“ да се отдели час дейност, с която да се подпомогнат възпитателните училища и интернати. По дейност 6 ние в момента се опитваме да изграждаме един модел на една обща оценка на децата, но не само децата сами по себе си, а как децата от тези интернати функционират и биха функционали когато биха били изведени от тези места за настаняване, т.е. една оценка на тяхното семейство, на услугите в общността, които биха били ни предоставени и ако те излязат и тази оценка не може да бъде извършена само с проверки от МОН, от отделите за закрила на детето, от Държавната агенция за закрила на детето и на Вашата помощ на местно ниво и с представители на Министерството на вътрешните работи, инспекторите от Детската педагогическа стая.
Отделени са средства в следващите 2 години, насочили сме усилията си за превръщането на социално-педагогическите интернати в по-отворен тип училища, а не в заведения и институции за задържане на деца в тях. Ще бъдем доволни, след като направим този модел, да Ви поканим още веднъж да минете на една обиколка из страната, да видим дали са се подобрили условията, да наблюдавате процеса, разбира се.
По отношение на децата със специални образователни потребности. Към края на декември 2015 г. около 15 000 деца със специални образователни потребности има в страната. Това са деца, които са преминали през експертните комисии към регионалните инспекторати към Министерството на образованието и те са интегрирани в масовите училища. 46 на брой са помощните училища в страната, в които се обучават под 2000 ученици. Запознати с новия Закон за училищното образование, тези помощни училища се трансформират в центрове за специална образователна подкрепа. Тоест, на практика всички ученици дали са ученици с увреждания, … на нова, те ще бъдат ученици на масовите училища. Те ще получават допълнителна подкрепа в центровете със специална образователна подкрепа. Този закон влиза в сила от 1 август 2016 г. Постепенно ще преминем в трансформирането на помощните училища в центрове за специална образователна подкрепа. Това мога да кажа по отношение на политиките, които Министерството на образованието и науката е предприело.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема г-жо Борчева. Заповядайте, от Държавната агенция за закрила на детето.
ТЕОДОРА ИВАНОВА – ГЛАВЕН СЕКРЕТАР В ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО: Благодаря, г-н Председател. Уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители, казвам се Теодора Иванова – главен секретар на Държавната агенция за закрила на детето. Нашето становище е, че ние подкрепяме Глава 2 от Годишния доклад за 2015 г. на омбудсмана, тъй като там се свежда на първо място национален приоритет спазване правата на децата. В доклада са цитирани проблеми, както чухме от презентацията на г-жа Манолова. Проблемите на уязвимите деца, а именно лишени от родителска грижа, децата, настанени в алтернативните услуги, децата в конфликт със Закона, децата, чиито родители са в остър родителски конфликт, децата, чиито родители са емигранти.
Смело мога да кажа, че заключенията, които са направени в доклада кореспондират с изводите, направени от доклада от Държавната агенция за закрила на детето.
Искам да вмъкна едно изречение по отношение на Вашето притеснение, г-жо Манолова, за липсата на подаване на сигнали от страна на институциите на омбудсмана. Искам да Ви информирам, че в Агенцията ние поддържаме национална телефонна линия за деца 111-116 на местното начало – около 10 000 прозвънявания. 60% от тези прозвънявания са на деца, така че имаме непрекъсната връзка, комуникация, съдействие към Агенцията. Тази линия се поддържа от асоциация „Анимус“ 24 часа в денонощието. Постоянно децата получават обратна информация на въпросите и проблемите, които поставят.
Докладът. Аз се запознах с Глава 2. Докладът е изцяло… по принципите на Конвенцията. Той поставя акценти, свързани със съответния жизнен стандарт, поставя проблемите, свързан с детската бедност, ангажиментите на държавата, ангажиментите на местната власт, която е пряко ангажирана с намиране на работа, с намиране на жилище, с предоставяне на социални услуги на местно ниво. Съвсем коректно отразява и бавните темпове, които имаме по отношение на промяна нагласите на децата с увреждания в страната.
Правилно са засегнати и правата на децата, свързани в различните съдебни производства, а именно участията на частните съдебни изпълнители, когато имаме конфликт между родителите. Това е една изключително голяма тема през последните години при нас, както и децата в конфликт със закона, за които мога да изложа доста аргументи и фактори да изложат. Впрочем, становището ни беше изпратено в Комисията преди. Предполагам, че той е вече на Вашето внимание. Аз съм готова да отговарям на Вашите конкретни въпроси. Имам изключително взаимодействие с институцията на омбудсмана, почти ежедневно с колегите на експертно ниво да коментираме конкретни проблеми, свързани с правата на децата, така че аз съм готова да отговарям на въпросите Ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Иванова. Колеги, имате думата да вземете отношение по доклада по това, което коментираха от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на образованието, от Агенцията за закрила на детето. Заповядайте, г-н Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, г-жо Манолова, гости, по отношение на доклада, който ми бе представен от г-жа Манолова, доста изчерпателен и се вижда, че действително се работи от страна на институциите по отношение на Главите от дейността на нашата Комисия. Мисля, че ще получат подкрепата на Комисията.
Но това, на което искам да обърна внимание на няколко теми и въпроси, тъй като е поискано и становище от наша страна на г-жа Манолова – омбудсман на Република България, първата тема, това е по отношение на тяхното дело и становище за законопромените, които бяха приети в края на миналата година по отношение на дофинансирането на частни детски заведения, до каква степен това изравнява правото на дообразование за всички деца. Ясна позиция, ако мога да чуя и по отношение на критериите за достъп до образователната система, най-вече в Столична община.
И другият наболял проблем, който е много сериозен, ние говорим за правата на децата, които са със специални образователни потребности и тяхната интеграция в нормална среда. Но мисля, че спускаме и правата на децата, които нямат … потребности и затова в някои случаи не нарушаваме ли нормалния начин на провеждане на образователния процес, като се опитаме да интегрираме всячески тези деца от нормалната среда за сметка на други деца, които нямат тези потребности. И не мисля, че трябва да се сложат много ясни и точни критерии за движение на деца, които да бъдат със специални образователни потребности в нормалната среда се чувстват като деца със специални образователни потребности.
И другото, един много наболял проблем е, че омбудсманът на България трябва наистина да обърне внимание на този проблем. Не знам дали сте някакво Ваше основание, това са критериите и управлението на целия жилищен фонд към университетите по отношение на приема на студенти и достъпа на студенти и най-вече в големите софийските университети. Там проблемите са много. Аз като член на тази Комисия непрестанно съм засипван с жалби от страна на самите студенти за това, че една голяма част от критериите, които се поставят, са дискриминиращи, а пък същевременно има и университети, за които няма промяна 100% в легловата база. Другите университети явно изнемогват да подсигурят такъв тип условия. Това е най-кратко. Може би трябва да се обърне много сериозно внимание от страна на омбудсмана, за да може да има един нормален, сериозен баланс от страна на студентите, от страна на университетите като независими структури.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Андонов. Колеги, други? Заповядайте, уважаема госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Искам да попитам г-жа Манолова от какъв източник е информацията за 20% ранно напуснали системата на образованието. Защото информацията, с която аз разполагам е съвсем друга и тя е някъде под 13% за 2015 г. по данни на Националния статистически институт, който измерва показателите за националната програма „Европа 2020“.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря. Други? Заповядайте, проф. Лилков.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Благодаря за представянето. Благодаря на представителите на институциите. Аз искам да добавя един въпрос – съвсем в началото се каза, че специално внимание по-основно се обръща на децата в риск. Питам се и за мен кои са рисковите категории. Като гледам тези критерии, ми се струва, че огромна част от българските деца попадат в тази систематизация „деца в риск“. Имате ли представа за колко деца става въпрос, защото ако към децата в институции добавим децата на разведени родители и на тези, чиито родители са на гурбет в чужбина и са останали на грижата на други хора, ще се получи процент, който сигурно е над 50%. И тогава задачата на омбудсмана и на институциите стават чудовищно първозначима и тежка, защото имам информация от градове, които са подложени на силна миграция – и вътрешна, и външна. Има цели класове, в които няма нито едно дете, което да не попада в тази систематизация. В този смисъл се нуждаем за в бъдеще от една много ясна и точна картина за колко деца става на въпрос в България, защото семейството напълно се е разпаднало. Директори на училища и учители се оплакват, че цели класове са оставени на техните ръце и на бабите, и на дядовците. Това е моят въпрос.
И всъщност основният въпрос е, след като чуем всичко това, което ще се каже тук, с какво можем ние като народни представители да бъдем полезни? Как можем да помогнем за решаването на тези проблеми?
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, проф. Лилков. Други? Благодаря за откровенията. Давам думата на г-жа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Благодаря. Ще започна отзад напред, защото винаги така е по-лесно. Най-ясен в съзнанието на всеки е следният въпрос:
Да, правата на децата в България, независимо по какъв критерий ги измерваме, са много сериозно застрашени. Аз не се спрях специално, но един от огромните проблеми е свързан с насилието на деца и не толкова напоследък преекспонираната тема за насилието в училище, а за домашното насилие, защото 80% от децата, които са жертви на насилие, това се случва в техните семейства и домове.
Според статистика, която е от неправителствения сектор, 1/3 от децата са жертви на домашно насилие и аз не мога да бъда категорична колко обективен е този критерий, но така или иначе какъвто и да е, този процент наистина е много сериозен, още повече че обикновено насилието в семейството се случва в една среда между хора, които са близки на самото дете, които се очаква да се грижат за него, да представляват пример, да го възпитават и травмите, които се получават, са резултат от насилието в семейството, дава отражение след това върху целия съзнателен живот на тези деца.
С тази тема е свързана и темата с телефонната линия 116-111, с която оперира фондация „Анимус“ – неправителствена организация. Това е, между другото, нейният кризисен център, зона „Защита“ и администрирането на телефонната линия, която е едно от първите места, които посетих като омбудсман, за да проверя на място как функционира тази система.
Това, в което се убедих и което ми разказаха и хората, която работят на тази телефонна линия е, че има проблем с координационния механизъм между институциите, в случаите, в които се подават сигнали за насилие над деца по тази телефонна линия.
Да, защото институциите имат работно време, а сигналите, както казах, това е денонощна телефонна линия, постъпват през нощта, сутринта, в събота, на Великден и изобщо…
Освен това, вторият, не по-малък проблем, тук ще отговаря с какво могат да са полезни народните представители е свързан с това, че децата, които са жертви на домашно насилие, на практика нямат къде да бъдат подслонени. Същото е с жените, които са жертви на насилие в семейството. В България в момента функционират 17 кризисни центъра с капацитет около 240 легла. В София има само един кризисен център за жертви на насилие, който отново се стопанисва от фондация „Анимус“ и той е с капацитет от 8 легла. Тоест, и в случаите, в които има лица, които са жертва на насилие, майки с деца, те просто няма къде да бъдат настанени. Нещо повече, от моите обиколки в страната установих, че в редица области, ще Ви дам пример с Кюстендил например, в редица области по официалната статистика за жертвите на домашно насилие е 0. За гр. Кюстендил статистиката деца-жертви на насилие, жени-жертви на насилие е 0 и се получава един омагьосан кръг – подават се жалби в съответното РПУ, където няма къде да ги изпрати. В София има кризисен център с 8 легла. Така че това, което аз съм предложила и съм отправила съответна препоръка на министъра на труда и социалната политика, е да бъдат разкрити кризисни центрове за жертви на домашно насилие във всеки областен град. Там постъпват основно жени, основно деца. Това е нещо конкретно, което може да бъде направено в подкрепа на децата-жертви на насилие.
Освен това фокусът на институциите вече, аз съм го поставила във фокуса на моята работа, чувам, че и Държавната агенция за закрила на детето, самотните деца. Това наистина е огромен проблем и не е нужно да се случва, този случай, който беше в Бургас или къде… Но те са много показателни тези случаи, в които децата се отглеждат не от роднини, не от разширения семеен кръг, а просто на случайни лица, които са близки на семейството.
Тук трябва да има специален фокус със социална подкрепа от страна на социалните служби, на Агенцията и от институцията на омбудсмана.
По отношение на статистиката, която е за отпадащите деца от образованието. Тази статистика е на неправителствения сектор. Приемам, че тя може да не е точна, но и една статистика, която говори за 13%, също е достатъчно тревожна. Според мен това е най-големият проблем, който стои пред децата – липсата на образование, тези, които отпадат от училище. Във връзка с това аз казах и пак ще повторя, че съм готова да подкрепя предложението на Социалното министерство с целия ресурс, който има омбудсманът за публично говорене, за организиране на всякакви дискусии, предложения, законови, нормативни и други. Затова всички български деца да бъдат обхванати от системата на предучилищното образование и на детските заведения.
И тук няма да влизам в този дебат, защото на мен вече от тази позиция ми изглеждат прекалено политически - трябва ли да се финансират частите, не трябва ли да се финансират. Дискутирайте си го в парламента. За мен това е законово решение, което аз подкрепям. Това, обаче, което трябва да се направи е следващата стъпка, а именно да се освободят от такси абсолютно всички детски заведения, т.е. всички деца, независимо на какви бедни и богати родители, да могат да посещават без такса детски заведения. Това, ако щете, е много важно и за ромските деца, защото, пак статистика на неправителствения сектор, но и мои наблюдения показват, че едно дете, което е ходило на детска ясла и на детска градина, много по-лесно посещава училище и не отпада от него отколкото едно дете, което за втори път се сблъсква с тази система в първи клас.
Образованието за ромските деца също е проблем № 1 изобщо за интеграцията на ромите, а и изобщо и за бъдещото на България, защото няма какво да се учат. Демографската ситуация е такава, че ромските деца ще стават все повече и от национално значение е фактът, по който те ще бъдат образовани и обхванати от образователната система. Така че аз ще наложа моя приоритет, тъй като до този момент, предвид многото дейности, с които се занимавам, темата с малцинствата с ромите, признавам си, изобщо е една от темите, които не присъстват в това слово. Моят акцент, свързан с темата за ромите, ще бъде именно образованието на ромските деца.
По отношение на децата със специални образователни потребности, признавам си, че аз не съм експерт в темата образование. Но това, което установих от проверките, които направих през първите месеци, че помощните училища по начина, по който функционират в момента са, не знам каква мека дума да използвам, но не са полезни за децата, които са настанени в тях, защото там именно критериите, за които говори г-н Андонов установих, че има класове, в които са включени деца, част от които са абсолютно адекватни, нормални или поне така изглеждат и с някакво средно ниво на интелигентност, ако щете да го кажем и деца, които са в състояние, с тежки увреждания, които не могат да говорят. И някак си, събирането на едните и другите в един общ учебен план наистина е повече от притеснителен – забавя много сериозно развитието на едните деца, които, може би, ако са представени в нормална среда, ще дръпнат напред. Все пак, препоръките, които съм направила, особено по отношение на децата от институциите, защото това, което аз установявам е, че децата от институции посещават помощни училища, а част от тях наистина имат капацитет да се развиват, да се поучават в нормални училища, така че трябва да има някакви ясни критерии, някакви ясни правила за това кой къде отива, така че тази част от неговия живот не му е максимално полезна за получаване на възможно най-голям набор от образователни и други навици и съответно умения. Мисля, че отговорих на всички въпроси.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви много, уважаема г-жо Манолова. Само като предложение да го нарека – координация между Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето, защото ние констатираме какви неща са ставали и какви превантивни мерки взимат. Дали би било по-добре между 1-ви, 6-ти и 8-ми клас да бъдат координирани социалните служби да обърнат внимание, да се провери средата. Кои имат тази информация – и икономически, и финансово – педагогическите съвети, пък било то и в самото училище, и да достига информацията до съответната социална служба и те да проследят докъде е стигнало това дете и как се е развила семейната му среда. Мисля, че това като превантивна мярка би било по-добре,а не само да констатираме. Свършва годината и констатираме - колко е важен - толкоз. Мисля, че това е добър вариант, така че да влезе в Комисията.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Благодаря, г-н Чолаков. Въпросът е изключително тежък, тъй като всички решения, които ние по принцип в тази система в тази област търсим по линия на това институциите да решат проблема. Значи, казваме да направи еди-какво си Агенцията за закрила на детето, омбудсманът да предложи, Народното събрание да направи. Пак повтарям, тази задача е непосилна, като задача да я свършат институциите. Съгласен съм напълно, ще прехвърлим на дрържавата тази тежест да бъдат безплатни детските градини и детските ясли. Пак някой трябва да го плати. То ще се върне по някакъв начин. Ако не се включи цялото общество в решаването на този проблем, няма да могат институциите да се справят в България. Проблемът е толкова тежък и това Вие трябва да го кажете ясно. И в този смисъл Законът за доброволческата дейност е изключително наложителен. Ще дам пример с историята - в началото на миналия век, с бежанските вълни, които се появяват в България. Ситуацията е била изключително тревожна, скитащи деца, семейства, в които дедите буквално са загинали по фронтовете, по въстанията. Появяват се скитничество, глад, мизерия. В София е било страшно. Ние нищо не знаем за това, което е било. И тогава започват да се появяват доброволческите организации, женските дружества, поставят се основите на дарителството в България, т.е. обществото не е прехвърлило тази грижа в институциите. Започват да се грижат масово всички да решат проблема. Появяват се решетки в домовете на хората. Четете докладите на Иван Иванов пред общинския съвет преди 90 години. Решетки, разграбва се земя, разграбва се имущество. Тогава всички се хващат за ръка и решават проблема. Институциите са били безпомощни да се справят с всичко това. Така че ако ние не активираме гражданското участие, неправителствения сектор, дарителството, аз ви поздравявам го за тази инициатива за Великден, църквата – няма да можем да се справим. И аз това, което наблюдавам като народен представител от година и половина стремежът на всички да прехвърлят грижите за всичко на държавата и на Народното събрание и на институциите. Няма да се справим. Тази държава вече не издържа и хората стават все по-неангажирани към решаване на проблема. Хубаво, ще закараме децата в детските градини, няма да им плащаме, но защо трябва да освобождаваме семействата от този ангажимент, който имат те, да се грижат за него. Те така го приемат - хвърлят го на институциите, занимавайте се с него. Не става така, т.е. и законодателството, и всички мерки, които ние предприемаме, трябва да бъдат насочени към споделяне на отговорност, а това важи не само за децата в риск и за сигурността и за превенциите на престъпността и всичко останало.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, проф. Лилков. Колеги? Благодаря на г-жа Манолова, на гостите за активното участие в дискусията. Надявам се да имате полза всички.
Обявявам дискусията за приключена и предлагам да преминем към гласуване. Да гласуваме и Решение на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да предложи на Народното събрание да приеме доклада за дейността на омбудсмана на Република България за 2015 г. № 639-02-03, внесен от Омбудсмана на РБ на 30.03.2016 г.
Който е „За“ приемане на доклада, моля да гласува – единодушно. „Против“ – Няма. „Въздържали се“ – Няма. Докладът се приема единодушно. Благодаря Ви.
Колеги, по точка Разни някакви предложения? Няма. Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

Закрито в 15.45 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ЧОЛАКОВ

Стенограф:
Виктория Петкова
44 670 знака