---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта



ПРОТОКОЛ № 7



На 11 май 2016 г. (сряда) в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заседанието бе открито в 15:00 часа и ръководено от Иван Чолаков – зам.-председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден! Имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Предлагам на вашето внимание, всички сте информирани за дневния ред, все пак ще го подложа на гласуване.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 654-01-36, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 17.03.2016 г.
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 654-01-50, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 07.04.2016 г.
3. Разни.

Подлагам на гласуване дневния ред, който е съгласен, моля да гласува.
Мнозинство. Благодаря ви, дневният ред е приет.

Гост на днешното заседание е представител на Държавната агенция за закрила на детето – това е г-жа Александрина Кънева – главен юрисконсулт. Благодаря Ви.

Колеги, минаваме към точка първа – Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 654-01-36, внесен от г-н Михаил Миков и група народни представители на 17.03.2016 г.
По законопроекта, предвид на това, че отсъстват представители на институциите, независимо, че вие ги имате в материалите си, ще ви зачета становищата от Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Българска стопанска камара, Асоциация на индустриалния капитал в България – във всички изброени становища е изразена неподкрепа за предложените изменения, като са представени съответните мотиви за това. Всички колеги имате тази информация.
Давам думата на г-н Чавдар Георгиев от името на вносителите на законопроекта да изложи своите мотиви. Заповядайте г-н Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП лява България): Благодаря г-н Председател. Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда максимално сбит и ясен.
Ясно е, че към настоящия момент и като резултат от този преход, който ние наричаме неолиберален например, обществото ни към този момент е затънало в социална разруха, ако може така да се каже. Необходимо е, от гледна точка на устойчивото развитие на държавата, да се предприемат мерки, за да се даде някаква перспектива за развитие. И данъците са един от инструментите, макро инструменти, можем да ги наречем, които имат особено пряко значение за това да осигурят една добра среда за развитие и за подем на нацията и на обществото, както искате го разглеждайте.
Какво предлагаме с нашите законопроекти? Ние предлагаме да се върнем към този начин на облагане, при който данъчната тежест се разпределя по-справедливо между различните социални групи, с различни доходи. Знаете, че до преди десетина години у нас беше възприета тази данъчна практика, която е бих казал най-разпространена в Европейския съюз – да има различно облагане за различните социални групи, с различни доходи. И ние ви предлагаме подобна данъчна скала, при това искам да подчертая, че тя е по-занижена от това, което беше преди. Какво всъщност предлагаме? Ако дадено лице Х има доход N лева, първо от този доход да се приспадат всички съществуващи досега основания за приспадане на разходи, плюс това да има и необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата.
Минималната работна заплата е величина, която би трябвало да осигурява възпроизводството на работната сила. Тя утвърждава минималните жизнени потребности на хората на труда. И ако ние допълнително ги натоварваме, забележете с 10 %, ние всъщност пречим на възпроизводството на работната сила, да не говоря, че има и лица, които са под линията на бедност, която както знаете в момента е определена с постановление на МС на 300 лв. На един човек с доход 300 лв. да му вземете 29 лв. месечно, е твърде много. От бедните няма как да вземете данъци – и то от най-бедните, с най-ниски доходи.
Нашата идея е тази – нека да дадем възможност на тези социални прослойки, които са с минимални доходи през месеца или през годината – няма значение и двете скали предлагаме да се променят, да бъдат първо освободени с един минимум, който да дава възможност за някакво възпроизводство на хората и да им дава някаква възможност да живеят в тази страна.
И второ – за доходите пък нагоре, ние предлагаме една диференцирана скала на доходите. По тази скала мога да ви кажа, че хората, които към момента имат до две и нещо средни работни заплати, няма да почувстват тежест, напротив – някои от тях ще почувстват облекчение, като най-голямото облекчение ще е 58 лв. за хората с доходи от 1000 лв., а от там нататък това облекчение постепенно ще се намалява до към тези, които получават до към 1800 лв., грубо казано. За останалите хора ще е тежестта. Така е в цяла Европа. При това данъците в някои държави надминават 50 и дори 70 %. За тези равнища където са много над средно необходимото за живота в дадена държава. Мисля, че това е абсолютно разумно и нормално.
Нямам представа, не съм запознат защо определени институции са изразили негативно становище. При този социален упадък, в който е нашето общество и нашата държава, ние да настояваме да има еднакво облагане и на хората, които са с доходи, близки до линията на бедност и на тези, които могат да си позволят да се возят в Майбах или в Роусройс, просто е безумие. Това насърчава социалните противоречия, те пък от своя страна водят до неравенство, от там нататък държавата ни буксува, затъва в противоречия, невъзможност за развитие и т.н.
Икономически погледнато, ако ние въведем тази система, според нас ще има положителен макро икономически ефект. Защо? Защото хора, които са масови потребители ще имат малко повече пари в джоба си и този доход ще бъде пряко насочен не към някакви спестявания за лъскави мерцедеси или други вещи, а той ще отиде в потреблението на стоки за масово потребление, той ще отиде в храни, в дрехи, в транспортни разходи. От там държавата ще си възвърне поне 35 % - пряко показват нашите изчисления от евентуалното занижение на приходите към бюджета. Да не говорим за допълнителното макро икономическо оживление, които би се получило от повишаване на потреблението. По националната ни програма, т.нар. Стратегия 20-20, основният проблем, разберете, е борбата с бедността. В България повече от 50 % от хората са бедни. Ние тях да натоварваме с данъчни тежести не е разумно. Ние трябва да облекчим малко тези хора с данъчните задължения, за да може потреблението да дръпне, да дръпне след това и икономиката, търговията, услугите и т.н. Тази мярка е пряко насочена в този контекст към съживяване на икономиката и потреблението, освен това пряко е насочена и към борбата с демографската криза. Излишно е може би да говоря за изчезващата българска нация, стопяваме се с 50 000 годишно и няма начин да не се стопяваме, ако ние не предприемем съответните данъчни корекции. Хората просто нямат възможност да си осигурят минималните жизнени потребности.
Това цели нашият закон като преразпределя данъчната тежест. Ако искате го подкрепете, ако искате недейте, макар че аз ви умолявам да го подкрепите. Този закон не внася нищо ново, той се връща към една отдавнашна практика, която е разумна, особено в години и в държави, в каквито сме ние – години пост кризисни, където обществото е натоварено със социални противоречия и неравенства и трябва да се осигури една обществена база за развитие. Това е целта на този закон в крайна сметка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви , г-н Георгиев. Отношение?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Извинявайте г-н Председател. Уважаеми колеги, тук е въпрос да се приеме принципа затова, че различните социални групи трябва да носят различна данъчна тежест и то справедлива данъчна тежест. Дали ще възприемете тази скала за по-лесно администриране с 5 % нарастване на данъка за различните групи доходи, или пък вие ще счетете, че това е твърде много, макар че това е по-ниско от предходната практика, и ще го направите 3 %, говоря примерно, или нещо друго, това в крайна сметка няма значение. Може и да се коригира на второ четене и може някои текстове да се прецизират. Важното е ние да се върнем към по-справедливата данъчна практика, тъй като това е нужно за развитието на страната и обществото. Само това исках да добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Заповядайте г-н Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, преди няколко месеца в комисията отново бяха разглеждани двата законопроекта, които гледаме сега. Доколкото имам спомен, те минаха и през Зала. Тогава много неща се казаха, взимам отношение само с оглед последното, което г-н Георгиев каза – важен е принципът. Точно тук, според мен, според нас, ние имаме различията с това предложение. Като представители на партия-мандатоносител, партия, която е отговорна за съставянето на това правителство, ние защитаваме принципа, че трябва да остане пропорционалния данък. И всяко предложение, което се различава от това, се различава реално от нашия принцип.
От друга страна казахте, че това би довело до съживяване на бизнеса, на икономиката, а виждам, че в становищата и на Българската стопанска камара, и на Асоциацията за индустриален капитал в България има едни съмнения, че това отново ще доведе до недекларирани доходи, до сива икономика, до по-ниска събираемост, до криене на трудови договори, така че смятам на базата на дебата, който направихме преди месеци, че сме казали горе-долу всичко, поне в тази комисия. Тя, разбира се, не е водещата. Хубаво е да видим какво ще излезе и от Комисията по финанси и бюджет.
Като заключение – нашето мнение не се е променило от преди няколко месеца, когато и двата законопроекта бяха разглеждани в комисията и ние няма да подкрепим двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Проданов. Моля да се представяте, защото стенографката е нова и не ни познава.
Ако имате възможност да вземете отношение по становищата на отделните институции, които са ви представени, защото там наистина има доста неща. Не подробно на всеки, защото наистина мисля, че аргументите им и това, което каза и г-н Проданов относно принципа, който е възприет за данъчната политика от правителството мисля, че затова е прав. Съжалявам, че няма от всички институции гости, които да си поставят проблемите относно вашето предложение.
Заповядайте, г-н Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП лява България): Благодаря. Да наистина тук става въпрос за принцип, уважаеми колеги. И аз не виждам аргументи за това да караме хората с най-ниски доходи да плащат 10 % на държавата. Ако на вас не ви харесва прага минимална работна заплата, то тогава как да си обясним десетте процента върху доходите на хората, които са с доходи до линията на бедност, до 300 лв. месечно. Тази пък линия на бедност, знаете, по методиката, по която се изчислява, тя е абсолютния минимум за поддържане на жизнените потребности на хората – това са главно разходи за храни и съвсем малко за дрехи и други нехранителни стоки. Значи ние от тях да вземем 10 %, за да не могат те дори да живеят при абсолютно възможния минимум по нашата методика, която е много рестриктивна. Не виждам логика.
И в крайна сметка, ако пък не искате от някакви съображения, заради това че, видите ли някой ще е недобросъвестен, аз мисля че това ще са изключения все пак и по този начин някой ще укрива данъци, малко ми е нелогично това становище, особено пък от страна на работодателска организация, която казва – ето на ние ще се върнем към някаква грешна практика. Би трябвало работодателите да са срещу такава практика.
И тогава - дайте да помислим да го направим символичен този данък – нека да е 1 % за тези хора, за хората до линия на бедност или до минималната работна заплата. Което вие решите. Аз съм за минимална работна заплата. Има линия на бедност и тя е официално установена от МС и е 300 лв. за тази година. И тези хора ние да товарим с 10 % просто не е справедливо, разберете. Нека да говорим върху този принцип – трябва ли различните социални групи да имат различна социална тежест. Аз не виждам аргументи, които биха казали „да”. И човекът с 250 лв. му вземате 25 лв. и този, който има 10 000 лв. му вземате 1000 лв. За кого е по-тежко?
Нека да говорим разумно. Това по никакъв начин няма да се отрази съществено на бюджета. Пак ви казвам – има изчисления. По никакъв начин не е против политиката на ГЕРБ, която би трябвало да бъде в интерес на обществото и на развитие на страната. Вие преценете, но аз разумни доводи точно срещу този принцип, не виждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Г-н Георгиев, Вие сте икономист в това време това ще окаже влияние върху бюджета най-вероятно. Вие правили ли сте някакви анализи какъв ефект би имало евентуално внасянето на такъв законопроект и прилагането му?
Заповядайте г-н Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП лява България): Аз ще се опитам да отговоря на въпроса, който зададохте, понеже помолихте да се коментират становищата на различните министерства. Анализ от Министерството на финансите не сме искали, но аз искам да ви попитам като управляващо мнозинство – когато приемахме Закона за местните данъци и такси, където лишихме държавата от 160 млн. ДДС, за да вземем 6 млн. патент, някой попита ли тогава Министерство на финансите. И го приехте с пълно мнозинство. Тоест, когато искаме критерии за становища от МФ, те нека да бъдат еднакви за всички парламентарни групи и за всички закони. Защото там оставихме 160 млн. в големите корпорации, за да дадем евентуално 6 млн. на общините, а сега когато говорим за едно справедливо подоходно облагане, това го поставяте като проблем.
Относно становищата на Министерство на финансите, на Министерство на труда и социалната политика – те не казват, че са против. Те казват, че просто не им е ясно. „От мотивите не е ясно, от предложенията не става ясно”, ами нека да го приемем, а това, което не им е ясно, заедно с тях ще го оправим. Те са технически грешки, 800 лв. ставали две по 400, че липсва механизъм за годишно облагане. Ще го направим механизма. Нека да приемем принципа, за който каза г-н Георгиев.
МТСП – както казва Министерство на финансите, че няма бюджетна прогноза как ще се отрази, така другото министерство казва, че предложения подход ще доведе до намаляване на приходите в държавния бюджет. Е, как те разбраха, че ще доведе до намаляване, при положение че няма някакъв анализ. Значи, предполагам че има някакъв анализ. Имаме пълно противоречие между мотивите на едното и другото министерство.
Становищата на Българската стопанска камара, на Асоциацията на индустриалния капитал няма да ги коментирам – там е ясно защо е такова тяхното становище. Просто този масраф, ако мога да кажа така, който ще се спести от най-бедните, трябва да го поеме някой друг. Трябва да си го кажем и това е ясно, че трябва да го поемат именно тези хора, които получават повече доходи.
Поздравявам Държавната агенция за тяхното становище. Единствената агенция от всички становища, която е мислила държавнически и в перспектива, защото ние днес с вас сме тук, утре други хора ще бъдат, но България трябва да я има и тия хора трябва да живеят в тази държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Свиленски.
Не знам как сте го чели – в становището на МФ категорично е заявено – „Министерство на финансите не подкрепя предложения, с които се предлага въвеждане на данък и т.н. и т.н.”
Да, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП лява България): За да е ясно максимално – нека да приемем, че това намалява приходите в бюджета със 100 млн. 100 млн. означава да отидат за стоки за потребление от първа необходимост. В тях има поне 20 % ДДС, освен това има корпоративен данък, има акцизи върху горивата, има други такси – минимум 35 % автоматично се преразпределят и се връщат през други данъчни задължения, защото ще увеличите потреблението. Допълнително ще увеличете малко работните места, допълнително ще съживите самото търсене на стоки и услуги и от там ще създадете някакъв потенциал за икономически растеж.
В момента това, което спъва икономиката е главно потреблението. И това не може да се компенсира от големите инвестиции, които идват по линия на Европейския съюз, защото те са насочени в инфраструктурни проекти. Те касаят много малка част от работната сила. Нека да създадем икономическа среда, която да даде икономическо оживление. България, знаете е държавата с доходи, които са с 2,4 пъти по-ниски от тези за средния европеец. Малко трябва да вдигнем тези показатели. Това е нашата идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Георгиев. Само тук Вие дадохте като пример това намаление на бюджета. Според мен, тук финансовото министерство дава други числа – че бюджетния ефект за приходите за данъка върху доходите на този принцип, който вие предлагате, според мен, е загуба в размер на 1 246 млрд. Не знам числата Ви контрастират. Затова питам - пример ли беше, а не конкретно число.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП лява България): Пример е. И ако е вярно това число, аз не знам как е изчислено от Министерство на финансите, замислете се какво означава това. Общия размер на данъка от порядъка на 2 млрд. и нещо, повече от половината се събира от най-бедните. Всъщност това показва доколко ние свиваме потреблението. Защото ако е така, милиард и нещо щеше да отива директно като мярка за оживление на потреблението и икономиката. В някаква част това ще се компенсира от преразпределение през други данъчни тежести, в друга част ще се компенсира през увеличена данъчна тежест за високодоходните социални групи и разбира се, бюджетът може да намери и други компесационни механизми, така че да няма никаква щета за бюджета, а напротив – да се осигури добра бизнес среда за икономическо развитие и за по-добър живот за милиони хора в България. За това иде реч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви. Заповядайте г-н Стойчев.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП лява България) РЕПЛИКА: Оценката им не е коректна, те самите не са разбрали смисъла на закона, тъй като виждам по-напред в становището на МФ – те казват, че с предложението два пъти по 420 лв. ще станат необлагаеми. Може би технически нещо не сме го описали, за да стане ясно, че 420 са необлагаемите, но по техните сметки 840 стават необлагаеми. И вероятно тази сума не е 1 200 млрд., а може би е 600 млн., ако са използвали тази методика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви. Заповядайте г-н Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП лява България): Благодаря, г-н Председател. В предложените ни становища от институциите не виждаме на неправителствените организации, искани ли са, защото не ги виждаме на синдикатите – на КНСБ, на Подкрепа, тъй като ние казахме в самото начало на представянето на законопроекта, че става въпрос за облагодетелстване на обикновения работник, на обикновения служител. Не става въпрос за облагодетелстване или за подобряване на начина на работа на работодателите. Да, там ще се създаде някакъв дискомфорт, ще има затруднения и сътресения при работодателите, но все пак идеята е да се съхрани българския гражданин, който работи и да му се подобри по някакъв начин жизнената среда и стандарта, който той поддържа. И самата промяна в закона е насочена в тази посока. И в тази връзка питам дали такива становища са предоставени, искани ли са – да ни информирате, ако е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Стойчев. Аз все пак смятам, че и двата законопроекта са твърде специализирани, за да влизат първо в нашата комисия и е добре да ги оглеждаме само в частта, в която са децата. Там да поглеждаме по-детайлно.
Колеги, да видим – смятам че дебатът беше стойностен. Закривам дискусията. Ще подложа на гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 654-01-36, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 17.03.2016 г. Моля гласувайте.
За – 5, против – 7, въздържали се – 3.
Благодаря ви. Преминаваме към

Точка втора от дневния ред – Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 654-01-50, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 07.04.2016 г.
По законопроекта в комисията са постъпили становища от Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето. Имате становищата, няма да ги чета.
Мисля, че тук ако имате да вземете отношение г-жо Кънева, по този законопроект можете, ако не желаете – не е задължително.
Предоставям думата на г-н Чавдар Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП лява България): Благодаря Ви, г-н Председател, уважаеми колеги, този законопроект касае главно определена група от стоки и услуги за които ние предлагаме ДДС да се намали 4 пъти. Защо предлагаме намаление на този данък? Пак със същата цел – да подпомогнем достъпа до тези стоки и услуги на социално най-уязвими групи от обществото. Става въпрос за кърмачета, за възрастни хора. При тази икономическа ситуация и това социално положение трябва да се дадат определени облекчения за най-уязвимите групи. Това може да стане най-лесно като се намали данъка върху оборота.
Предлагаме вместо 20 % да се плаща 5 % върху тези стоки и услуги. Ограничени са – те няма да имат някакво съществено влияние върху бюджета. И това ще бъде един израз на социалната грижа на държавата, включително при отглеждането на малки деца, ще бъде един инструмент за подпомагането за отглеждането на деца и се надяваме да бъде стимулиращ фактор за преодоляване на демографската криза и катастрофа.
Нещо друго предлагаме, което за пръв път се предлага - начинът за ползване на ДДС, тоест лицата, които искат да прихващат или да възстановяват ДДС, да не могат да го правят ако не са се разплатили със своя доставчик в размер, макар и частично, равен или по-голям от стойността на ДДС. Какво се получава досега. Малки и средни предприятия, които са в неравностойно икономическо положение спрямо големи вериги или монополи, или пък спрямо фиктивни дружества, които се явяват износители за чуждестранни лица, поемат поръчки, фактурират тези поръчки, длъжни са да платят на държавата и те изнемогват и чрез какви ли не източници, се опитват да плащат на държавата и същевременно този, който е получил тяхната стока или услуга, ползва данъчен кредит, без да се е разплатил изобщо към своя доставчик, защото знаете, че ДДС се възстановява или прихваща по документи само, а не с оглед реалните разплащания.
Ние предлагаме тази практика частично да се преустанови. Да, фирмите имат право да се договарят на разсрочено плащане, никой не пречи на това, но нека когато искате вие да се ползвате от дадена сделка и то данъчно да се ползвате, да сте били така коректен, да сте се разплатили с тоя партньор, който е изпълнил това данъчно задължение. Иначе, ние облагодетелстваме големите фирми, облагодетелстваме тези, които са икономически по-силни. Отгоре на всичко ги възнаграждаваме с плащане от страна на държавата, с приспадане на данък, а малките и дребните изнемогват. Ето това предлагаме ние като един прост механизъм, който е в посока на оздравяване на пазарната среда. Това и чисто пропазарна мярка, която ще ползва главно средния и дребния бизнес. Това е, което искам да ви кажа за този законопроект, за да сте наясно какво точно предлагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Георгиев. Колеги имате думата за изказвания, за отношение към така предложения законопроект.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП лява България): Още нещо само да добавя. Много важен акцент – всички казваме, че ще се борим с ДДС-мафията, нали? Ето това е пряка законова мярка за борба с ДДС-мафията. Тя ще бъде ликвидирана, няма как да си възстановите ДДС или да го прихващате, ако поне не сте го платили на лицето, което вече е заплатило този размер на данъка към държавата. Държавата нищо не губи, пазарната среда се оздравява и ще имаме една законова среда, която максимално ще ограничи възможностите за ДДС-измами.
Аз се надявам поне в това отношение да намерим някакъв консенсус и да вървим в тази посока. Нека да прекратим тази порочна ДДС-практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Имате думата – добре, пак подсказвам да се концентрираме за детските храни, за нещата, които са свързани с децата. Не знам защо аз имам чувството, че всяко баране на ДДС ще създаде допълнително условия за разширение на усилията на контрабандистите – казвам ви лично мое мнение.
Колеги, имате думата. Д-р Беков, заповядайте.
ПЕТЪР БЕКОВ (ГЕРБ): Ще взема повод само за кратка отметка от Вашите последни думи. Отварянето изобщо на тема за пипането на ДДС, според мен, е равносилно на отварянето на кутията на Пандора. Хубаво децата - 7 % стимулиране. След това какво ще последва? Отвсякъде ще искат намаление – ще поискат на лекарства, ще поискат на книги, ще поискат на какво ли не. Ще влезем в една спирала, където ще разглеждаме искания за намаляване на ДДС непрекъснато, така че просто не трябва да почваме да пипаме там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Аз подкрепям и разбирам едно такова отношение, наистина е силно социално и изключително полезно. Става дума докъде ще ни доведе. Заповядайте г-н Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП лява България): Аз лично съм притеснен от Вашата реплика и ще Ви кажа защо. Ако нас ни притеснява да отваряме болни теми като законодатели, ние по-добре да си стоим вкъщи, да излезем в постоянна ваканция и да не се занимаваме с абсолютно нищо.
Болните теми в държавата са много, но най-болната е демографската катастрофа, демографския колапс. Демографска криза имаше 2001 г. Вече няма демографска криза, вече има демографска катастрофа. И ако ние не се справим с тази демографска катастрофа, ако не противодействаме всячески, по всички направления, утре няма да има абсолютно никакво значение цялата друга законодателна инициатива, която произвеждаме в Народното събрание. И в такива крайни моменти, когато държавата е изправена пред катастрофа, не трябва да се мисли ако ние отворим тази тема – ДДС за детските стоки, както е в случая, кой друг ще поиска. Другите могат и да поискат, но ние други сектори, в които да има такава мащабна катастрофа, от която зависи бъдещето на нацията, нямаме, тъй че извънредните обстоятелства изискват и извънредни мерки.
Тук не става въпрос за кой знае какво натоварване на бюджета, не става въпрос за това, че държавата не може да компенсира тази разлика, която ще се образува, особено в период когато теглим 16 млрд. дълг за съвсем други неща, където няма такива кризи. Тук става въпрос да помогнем на малкото останали български майки и бащи, които искат да отглеждат децата си в страната ни. Все пак държавата да покаже, че не ги е забравила и че макар с малко, е готова да им подаде ръка.
Мисля, че не трябва да сравняваме това, което правим тук и отварянето на ДДС с абсолютно никой друг сектор в държавата. Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Мирчев. Заповядайте.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ (ГЕРБ): Аз също имам реплика към г-н Беков и затова ако може и аз да я изложа. По отношение на това дали за други стоки и услуги ще се опита да се упражни натиск, за да могат да бъдат включени с такива намалени ставки, то е казано в тази директива, която Министерство на финансите цитира, а именно там е казано кои стоки и услуги, и има приложение № 3 към тази директива, могат да се намалят и колко вида намаления могат да се правят. И съгласно тази директива няма да е възможно да бъдат използвани инструменти, механизми за допълнително намаляване на други стоки и услуги. А ние сме се концентрирали към тези стоки и услуги, които едно, че са включени в това приложение № 3 от директивата и второ са за масово потребление от деца и от възрастни хора.
ПЕТЪР БЕКОВ (ГЕРБ): На този аргумент не бих могъл да отговоря. Съгласен съм с г-н Мирчев, но според мен тук става въпрос само за един фойерверк, който ще направим – за колко стотинки ще говорим намаление, примерно на едно бурканче пюре. Или изобщо като спестим ДДС-то за производителите, това ще се отрази ли накрая на пазара, за да го получат родителите по-ниско. Сега като спаднаха толкова горивата, нещо да се отрази? Ще вкараме повече печалби в производителите, в търговците. Няма да го усетят хората, а ще отпочнем нещо, което според мен, води до една спирала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, д-р Беков. Заповядайте, г-н Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП лява България): С едно изречение, тъй като за мен темата не е приключила. Вижте, не можете да сравнявате нещата с положението при горивата. Знаете, че в България горивата, хайде не е монополно положението, но е поне олигополно, картелно. При детските храни пазарът е много по-разширен. И повярвайте ми – когато една майка взима първата година голяма част от заплатата си, втората година – помощта, тук имаме друг спор с вас като управляващи, че трябва да е поне изравнена с минималната работна заплата, но едни памперси на месец струват над 200 лв. Само за памперси говоря, тук не говоря за храни. Но 5 % от тези двеста лева са си десет лева. Като сложим и храните, а 10 % вече са 20 лв. 15 % - са 30 лв. Ще завърша с това, че нека да погледнем има и други страни в Европа, където има различно облагане с ДДС, на различни стоки – някъде лекарства, другаде храни. Те не са отворили за всички стоки. Това първо зависи от нас, законодателите за кои стоки ние ще позволим това, защото има стоки от по-голяма необходимост за определен тип граждани.
И това единствено зависи от политическата воля как ще се оформи и докъде ще се оформи. Въпросът е да се вземе решението ние искаме ли да имаме по-специално отношение към бъдещето на България, каквото за мен са децата, защото нищо друго няма смисъл ако няма български деца, дали искаме такова отношение, дали искаме такова отношение към родителите. Защото те, проблемите с демографската катастрофа, няма да се оправят със свалянето на това ДДС, но това е една крачка, че държавата започва да мисли за тях и вече да мислим и други крачки да направим съответно в тази насока. Нека това да е една от крачките, нека да бъде първата крачка. Нека да покажем на родителите, че ни е грижа за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Да, благодаря Ви, г-н Мирчев, абсолютно сте прав. Други колеги, отношение?
Аз искам само да ви запозная – вероятно г-н Георгиев може би знае.
През м. април т.г. в Европейската комисия се представя план за обновяване на настоящата система за ДДС в ЕС с цел тя да бъде опростена, по-добре защитена от измами и благоприятна за бизнеса. Настоящите правила ще бъдат актуализирани до края на 2017 г. В плана за действие се набелязва пътят за модернизиране на действащите правила за ДДС в ЕС, включително основните принципи за една бъдеща единна европейска система на ДДС.
Второ, начини за актуализиране на рамката за ставките на ДДС и определяне възможност за предоставяне на по-голяма гъвкавост при тяхното определяне на държавите от Европейския съюз, така че ограниченията, които ни поставят понастоящем правилата в директивата за ДДС, стават неактуални. Ще бъдат променени и затова аз мисля, че е по-добре да изчакаме и да видим как ще се развият нещата по уединяването на ДДС-правилата в ЕС и тогава да мислим по нашите как ще ги наместим нашите неща по тази директива на ДДС.
Други? Заповядайте г-н Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП лява България): Благодаря, г-н Председател, отношение по цитирания от Вас документ. Да, може би до 2017-та ще има такава промяна на законодателството и на начините, по които ще се начислява ДДС в ЕС, но дотогава си действа директивата от 2006 г. и тя е действаща и е законна. И не се знае със сигурност дали действително ще влезе тази директива, която се планува за 2017 г. да се вземе като решение. Също така през това време става въпрос за една пълна бюджетна година – 2017-та, в която ние продължаваме да лишаваме от малкото, защото д-р Беков е прав, че не е кой знае какъв процентът на опростяване на разходите на семействата, но все пак е нужен за тях, тъй като всички знаем в какви условия повечето млади семейства живеят и им е трудно да си плащат и разходите, и месечната издръжка както тяхната, така и на техните деца. А все пак да увеличаваме населението на страната, да подобряваме жизнения стандарт – идеята ни е да помогнем на младите семейства, на малките деца за отглеждането им и по някакъв начин да тръгнат към едно по-добро семейно развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Стойчев. Заповядайте г-н Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП лява България): Извинявайте, че за трети път се намесвам, но според мен темата е от изключителна важност.
Реплика към Вашето изказване. Ние сме равноправен член на Европейския съюз и не трябва да чакаме да видим там какво ще се наумуват бюрократите, а ние трябва да участваме в диктуването на дневния ред на Европейския съюз. И другото, което е – до 2017-та, тъй като не вярвам да стане на 1 януари 2017 г., а ще стане към средата на годината и дотогава има две години. България намалява с около 50 000 човека на година. Докато чакаме България ще е намаляла с още 100 000 човека и вместо да вземем мерки и да се опитаме поне дотогава от 100 000 да сме ги намалили на 99, на 98, на 95 хиляди – нали разбирате в коя посока се опитвам да наклоня репликата си към Вас, тъй че оправдания да чакаме Европейския съюз да ни каже какво да правим, мисля че са недостойни за българския парламент в тази ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Знаете, че имаме две ставки, които са подадени. Тогава да махнем ДДС-то от международния транспорт и така, така. Има неща, да не ги коментирам.
Давам думата на Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Аз искам да споделя своето мнение, че за съжаление тези мерки изобщо не биха имали драматично отношение за демографската криза и демографската катастрофа, която е безспорна и за която всички ние се тревожим и мисля, че колегите много добре знаят, че другаде са корените на проблема. И че, за да се реши този проблем, трябва да има икономически просперитет, младите хора трябва да имат перспектива, трябва да вярват, че обществото е справедливо, че им гарантира ред и спокойствие и тези мерки са, разбира се нищо лошо няма в тях, но да преувеличаваме тяхното значение, е нечестно и несправедливо, защото истината е другаде. Няма да решим с това по никакъв начин демографските проблеми. И недейте да премествате в тази плоскост нещата, защото вие знаете, че са на друго място корените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви. Темата е щекотлива наистина. Много ви моля да не влизаме в дебати. Д-р Беков.
ПЕТЪР БЕКОВ (ГЕРБ): Съвсем кратко – тъкмо в посоката, в която исках да кажа, го каза г-жа Михайлова. Простичкият въпрос нека да си зададем – и в момента къде се раждат повече деца при по-богатите семейства или при по-бедните.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП лява България) РЕПЛИКА: При гето обществата.
ПЕТЪР БЕКОВ: Да, добре при гето обществата. Въпросът е, че хората с доходи те не раждат в момента, те нямат деца. Съвсем неофициално да го кажа – синът ми е на 31, имат добри доходи с момичето, с което живеят от пет години и се назландисват. В съвсем човешки разговор ви го казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря. Колеги, затварям дебатите. Да преминем към гласуване на точка втора от дневния ред – Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 654-01-50, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 07.04.2016 г.
Моля гласувайте.
За – 6, против – 1, въздържали се – 7.
Колеги по точка трета? Някакви въпроси по Разни? Няма.
Благодаря ви за участието на всички. Приятен ден.


Закрито в 15:50 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ЧОЛАКОВ

Стенограф:
Виктория Петкова

35 155 знака