Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
27/02/2015 първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерски съвет на 02 февруари 2015 г.
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх.№ 553-10-7/27.02.2015 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерски съвет на 02 февруари 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 февруари 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерски съвет на 02 февруари 2015 г.
На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването, д-р Петър Москов, заместник-министрите на здравеопазването, д-р Ваньо Шарков, д-р Бойко Пенков, д-р Адам Персенски, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентски и неправителствени организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването. Той запозна народните представители с основните предложения в него, като поясни, че с предлаганите законодателни промени сe реализира част от одобрената от Министерския съвет на 18 февруари т.г. концепция „Цели за здраве 2020”, която формулира националните дългосрочни приоритети на България в областта на опазване на здравето на гражданите като фактор за устойчив растеж. На първо място, министърът на здравеопазването посочи, че със законопроекта се предвижда възстановяване на договорното начало при определянето на методики за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите на изпълнителите на медицинска помощ, както и санкциите при неизпълнение. Тези отношения ще са част от Националния рамков договор за медицинските дейности, съответно от Националния рамков за денталните дейности.
Законопроектът предвижда възстановяване на арбитражните комисии, които ще разглеждат възраженията на проверените лица – изпълнители на медицинска помощ, в случаите на констатирани нарушения по Национален рамков договор.
Създава се правна регламентация за извършване на съвместни проверки за спазване на правилата за добра медицинска практика, добра фармацевтична практика, на утвърдените медицински стандарти, на Закона за здравното осигуряване и на Националния рамков договор. Съвместните проверки ще се осъществяват от районните здравноосигурителни каси, Изпълнителна агенция „Медицински одит”, регионалните здравни инспекции и съсловните организации на лекарите, на лекарите по дентална медицина, на медицинските сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти и на магистър-фармацевтите, по предварителен ежегоден план, утвърждаван съгласно предвиденото в законопроекта. Целта на съвместните проверки е по-ефективен контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ.
Законопроектът предвижда регламентирането на правно задължение за Националната здравноосигурителна каса да извършва проучване на удовлетвореността на пациентите за заплатените от нея здравни услуги, както и на правни основания за прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, по отношение на когото, се констатира системно нарушение на изискванията за качество.
Предлага се разделяне на пакета от медицински услуги, заплащан със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, на основен и допълнителен. Медицинските дейности, включвани в двата пакета, ще продължат да се регламентират с наредба на министъра на здравеопазването. Предвиждат се промяна в числеността на Надзорния съвет на касата като се увеличават с двама представителите на държавата, както и промяна в терминологията на закона по отношение на медицинските дейности – вместо да се заплащат - да бъдат закупувани от Националната здравноосигурителна каса.
Като част от мерките за подобряване на събираемостта на здравноосигурителните приходи и повишаване на приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, се предлагат мерки за повишаване на личната отговорността на гражданите по отношение на солидарния модел.
Министърът на здравеопазването отбеляза предвиденото със законопроекта поетапно повишаване (с 5 на сто годишно) от началото на 2016 г. на размера на здравноосигурителния доход, върху който държавата внася вноски за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за държавното обществено осигуряване.
Промените в областта на лекарствената политика са в посока на: създаване на правна регламентация за въвеждане на централизирано договаряне на различни видове отстъпки на лекарствени продукти между Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешения за употреба или техни упълномощени представители с цел оптимизиране разходите на касата, създаване на механизъм за договаряне на отстъпки при включване на лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък. В тази връзка, законопроектът предвижда лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки, да не бъдат включвани в Позитивния лекарствен списък. Министърът на здравеопазването отбеляза и предлаганата правна регламентация за въвеждане на оценка на здравните технологии при включване в Позитивния лекарствен списък на лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, с която се цели извършването на внимателен, мултидисциплинарен анализ на ефективността и безопасността, и на други видове показатели на иновативни лекарствени продукти.
С цел създаване на ясни алгоритми за лекарствено лечение, със законопроекта се предвижда в срок от три месеца от влизането в сила на закона, медицинските научни дружества да представят фармакотерапевтични ръководства, включващи критерии за оценка на ефикасността на прилаганата терапия, както и препоръки за алгоритми за лечение с лекарствени продукти, които да бъдат одобрени от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
В представените на вниманието на членовете на комисията, писмено и устно изразени становища от съсловни, пациентски, неправителствени организации, се изрази подкрепа и се направиха конкретни препоръки за промени в законопроекта.
Председателите на Управителните съвети на Българския лекарски съюз, д-р Цветан Райчинов и на Българския зъболекарски съюз, д-р Борислав Миланов, се обединиха в изказванията си, като изразиха подкрепа по отношение на предлаганото възстановяване на договорното начало при определянето на методики за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, контрола по изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска помощ и санкциите при неизпълнение. Председателят на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, проф. Илко Гетов и председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, г-жа Милка Василева, изразиха положително становище относно предвидената в законопроекта възможност за извършване на съвместни проверки от членове на съсловните организации и държавните контролни органи и участието на съсловните организации в арбитражните комисии.
В рамките на обсъждането народни представители представиха своите мнения и отправиха въпроси към министъра на здравеопазването, част от които, свързани с въвеждането на основен и допълнителен пакет на медицинските дейности, необходимостта от нормативно регламентиране на критерии за оценка на удовлетвореността на пациентите. В отговор, д-р Москов отбеляза, че Министерството на здравеопазването подкрепя създаването на ясни правила и критерии за оценка на удовлетвореността на пациентите, без да се допускат възможности за проява на личен субективизъм. С цел ефективно разходване на средствата за здраве, се предлага прегрупиране на финансовите ресурси чрез въвеждане на основен пакет здравни дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, насочен към профилактика и лечение на основните заболявания, причиняващи смърт и загуба на работоспособността, насочен и към осигуряване на по-добро детско и майчино здравеопазване, и въвеждане на допълнителен пакет здравни дейности, който да позволи планиране чрез листа на чакащите. В допълнителния пакет ще попаднат заболяванията, които не са основни причинители на лошия здравно-демографски статус на нацията.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” – 10, „Против”- 6, „Въздържал се”- 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерски съвет на 02 февруари 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх.№ 553-10-7/27.02.2015 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерски съвет на 02 февруари 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 февруари 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерски съвет на 02 февруари 2015 г.
На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването, д-р Петър Москов, заместник-министрите на здравеопазването, д-р Ваньо Шарков, д-р Бойко Пенков, д-р Адам Персенски, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентски и неправителствени организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването. Той запозна народните представители с основните предложения в него, като поясни, че с предлаганите законодателни промени сe реализира част от одобрената от Министерския съвет на 18 февруари т.г. концепция „Цели за здраве 2020”, която формулира националните дългосрочни приоритети на България в областта на опазване на здравето на гражданите като фактор за устойчив растеж. На първо място, министърът на здравеопазването посочи, че със законопроекта се предвижда възстановяване на договорното начало при определянето на методики за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите на изпълнителите на медицинска помощ, както и санкциите при неизпълнение. Тези отношения ще са част от Националния рамков договор за медицинските дейности, съответно от Националния рамков за денталните дейности.
Законопроектът предвижда възстановяване на арбитражните комисии, които ще разглеждат възраженията на проверените лица – изпълнители на медицинска помощ, в случаите на констатирани нарушения по Национален рамков договор.
Създава се правна регламентация за извършване на съвместни проверки за спазване на правилата за добра медицинска практика, добра фармацевтична практика, на утвърдените медицински стандарти, на Закона за здравното осигуряване и на Националния рамков договор. Съвместните проверки ще се осъществяват от районните здравноосигурителни каси, Изпълнителна агенция „Медицински одит”, регионалните здравни инспекции и съсловните организации на лекарите, на лекарите по дентална медицина, на медицинските сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти и на магистър-фармацевтите, по предварителен ежегоден план, утвърждаван съгласно предвиденото в законопроекта. Целта на съвместните проверки е по-ефективен контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ.
Законопроектът предвижда регламентирането на правно задължение за Националната здравноосигурителна каса да извършва проучване на удовлетвореността на пациентите за заплатените от нея здравни услуги, както и на правни основания за прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, по отношение на когото, се констатира системно нарушение на изискванията за качество.
Предлага се разделяне на пакета от медицински услуги, заплащан със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, на основен и допълнителен. Медицинските дейности, включвани в двата пакета, ще продължат да се регламентират с наредба на министъра на здравеопазването. Предвиждат се промяна в числеността на Надзорния съвет на касата като се увеличават с двама представителите на държавата, както и промяна в терминологията на закона по отношение на медицинските дейности – вместо да се заплащат - да бъдат закупувани от Националната здравноосигурителна каса.
Като част от мерките за подобряване на събираемостта на здравноосигурителните приходи и повишаване на приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, се предлагат мерки за повишаване на личната отговорността на гражданите по отношение на солидарния модел.
Министърът на здравеопазването отбеляза предвиденото със законопроекта поетапно повишаване (с 5 на сто годишно) от началото на 2016 г. на размера на здравноосигурителния доход, върху който държавата внася вноски за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за държавното обществено осигуряване.
Промените в областта на лекарствената политика са в посока на: създаване на правна регламентация за въвеждане на централизирано договаряне на различни видове отстъпки на лекарствени продукти между Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешения за употреба или техни упълномощени представители с цел оптимизиране разходите на касата, създаване на механизъм за договаряне на отстъпки при включване на лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък. В тази връзка, законопроектът предвижда лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки, да не бъдат включвани в Позитивния лекарствен списък. Министърът на здравеопазването отбеляза и предлаганата правна регламентация за въвеждане на оценка на здравните технологии при включване в Позитивния лекарствен списък на лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, с която се цели извършването на внимателен, мултидисциплинарен анализ на ефективността и безопасността, и на други видове показатели на иновативни лекарствени продукти.
С цел създаване на ясни алгоритми за лекарствено лечение, със законопроекта се предвижда в срок от три месеца от влизането в сила на закона, медицинските научни дружества да представят фармакотерапевтични ръководства, включващи критерии за оценка на ефикасността на прилаганата терапия, както и препоръки за алгоритми за лечение с лекарствени продукти, които да бъдат одобрени от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
В представените на вниманието на членовете на комисията, писмено и устно изразени становища от съсловни, пациентски, неправителствени организации, се изрази подкрепа и се направиха конкретни препоръки за промени в законопроекта.
Председателите на Управителните съвети на Българския лекарски съюз, д-р Цветан Райчинов и на Българския зъболекарски съюз, д-р Борислав Миланов, се обединиха в изказванията си, като изразиха подкрепа по отношение на предлаганото възстановяване на договорното начало при определянето на методики за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, контрола по изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска помощ и санкциите при неизпълнение. Председателят на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, проф. Илко Гетов и председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, г-жа Милка Василева, изразиха положително становище относно предвидената в законопроекта възможност за извършване на съвместни проверки от членове на съсловните организации и държавните контролни органи и участието на съсловните организации в арбитражните комисии.
В рамките на обсъждането народни представители представиха своите мнения и отправиха въпроси към министъра на здравеопазването, част от които, свързани с въвеждането на основен и допълнителен пакет на медицинските дейности, необходимостта от нормативно регламентиране на критерии за оценка на удовлетвореността на пациентите. В отговор, д-р Москов отбеляза, че Министерството на здравеопазването подкрепя създаването на ясни правила и критерии за оценка на удовлетвореността на пациентите, без да се допускат възможности за проява на личен субективизъм. С цел ефективно разходване на средствата за здраве, се предлага прегрупиране на финансовите ресурси чрез въвеждане на основен пакет здравни дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, насочен към профилактика и лечение на основните заболявания, причиняващи смърт и загуба на работоспособността, насочен и към осигуряване на по-добро детско и майчино здравеопазване, и въвеждане на допълнителен пакет здравни дейности, който да позволи планиране чрез листа на чакащите. В допълнителния пакет ще попаднат заболяванията, които не са основни причинители на лошия здравно-демографски статус на нацията.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” – 10, „Против”- 6, „Въздържал се”- 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерски съвет на 02 февруари 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
