Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по здравеопазването
14/05/2015
    Стенограма от заседание на комисията, 14.05.2015 г.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по здравеопазване





    П Р О Т О К О Л
    № 17

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми господин министър. Уважаеми господа заместник-министри. Уважаеми господин управител на Националната здравноосигурителна каса. Уважаеми гости. Моля да заемете своите места и да запазите тишина, за да мога да съобщя на народните представители дневния ред на заседанието.
    Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване и предлагам то да се състои при следния дневен ред:
    Точка първа – Изслушване на министъра на здравеопазването във връзка с идеи за сливане на лечебни заведения, на основание чл. 110, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Точка втора – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерски съвет на 02.02.2015 година – второ гласуване, продължение.
    Точка трета – Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Уважаеми гости и представители на медиите, не мога да Ви надвикам. Народните представители не чуват нищо от това, което чета. Моля Ви да запазите тишина, това ще е от полза за работата на комисията и във Ваша полза, смятам, че ще бъде. Благодаря.
    Има ли други предложения към дневния ред? Ако няма други предложения, подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е „за“, моля да гласува. 14 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма.
    Предлагам и краен час на днешното заседание, защото знаете, че съгласно нашия правилник, час и половина преди края на заседанието трябва да пристъпим към блиц контрол. Предлагам 19:00 часа за краен час. Има ли други предложения? Не виждам. Който е „за“, моля да гласува. 14 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма.
    По точка първа от дневния ред, припомням правилника, който гласи, че народният представител, който е изискал изслушването представя накратко своите мотиви в рамките на 5 минути. Министърът на здравеопазването, който ще отговаря има възможност в рамките на 10 минути да даде информация по проблемите, които са изложени и са предмет на изслушването, а народните представители от всички парламентарни групи имат право на два парламентарни въпроса, в рамките на две минути и след приключване на изслушването право на отношение в рамките на 5 минути в рамките на изложените факти по темата на изслушването.
    Давам думата на доктор Райнов, който беше инициатор на това изслушване.

    1. Изслушване на министъра на здравеопазването във връзка с идеи за сливане на лечебни заведения, на основание чл. 110, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

    Господин Емил Райнов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Господин министър. Господа заместник-министри. Колеги. Гости.
    От повече от две седмици в болниците по цялата страна и най-вече в София има някакво напрежение. Воден все пак от Конституцията и от това, че България все още е правова държава, парламентарна република, без да оспорвам, разбира се правомощията на господин министъра, избран от българския парламент, бих искал да ни запознае с мотивите и идеята му за трансформацията на болничната помощ, от една страна.
    Припомням, че присъствахме на една блестяща презентация, която беше за стратегията на здравеопазването, която подкрепихме всички в частта й целите, които беше поставила тази презентация, но имахме забележки относно мерките, които бяха разписани в тази презентация.
    Доколкото си спомням, в тази презентация такова нещо не беше обосновано. Така, че мисля, че някак си не е етично всички ние народните представители да се запознаваме откъслечно от медиите за идеите на министъра, така че вярвам, че тук е достатъчно висок и представителен форум, говоря за Здравната комисия към българския парламент, където министърът може да представи своите идеи и виждания за трансформиране, реформиране. Може би подобряване на болничната помощ.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Райнов. Господин министър, имате думата.

    Министър Петър Москов: Благодаря. Госпожо председател. Госпожи и господа народни представители.
    Аз получих искането на парламентарната комисия във връзка с административното обединение на карето на бившата Медицинска академия. Ако искате да разширя отговора на въпроса във връзка и с други идеи съм готов да го направя, но ще започна по първия въпрос и ако има допълнителни въпроси, ще отговоря, госпожо председател.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Само ако ми позволите да Ви прекъсна?

    Министър Петър Москов: Да.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Аз съм изпратила надлежно на парламентарния секретар темата както е зададена по дневния ред. Така, че това, което Вие решите ще вместите в своето изказване – Идеи за сливане на лечебни заведения. Така сме го нарекли.

    Министър Петър Москов: Добре, ще разделя тогава нещата на две. Едното е чисто административно действие, което вече е в ход, в окончателните си процедури и е изцяло в правомощията на министъра. И второ, идеи, които са залегнали по изнесения за публично обсъждане, на сайта на министерството – Проект за закон за лечебните заведения. На тези две част ще разделя моя отговор на почитаемата комисия.
    По отношение на първия въпрос. Става въпрос за административно действие, насочено спрямо болници 100 % собственост на Министерството на здравеопазването и е свързано с обединение на административните, стопанските, немедицинските дейности и структури на тези лечебни заведения.
    Ще кажа малко факти и да кажа за какво става въпрос. В карето на бившата Медицинска академия, което е така, близко разположени един до друг болнични комплекси, има девет болници. В тези болници към момента има общо 503 души в административно-стопанските им блокове, но това са назначените към болниците, без да се броят хората на граждански договори.
    Само за сравнение ще кажа, че целият щат на Министерството на здравеопазването е 253 човека, който след промяната на устройствения правилник, там бяха съкратени 51 бройки и да не казвам, че има възможност за още. Това е цялата структура на Министерството на здравеопазването – отдели, дирекции, международни, правни и всякакви.
    Средното брутно възнаграждение на всеки един от тези служители в административно-стопанските блокове е 900 лева. Това прави за общо комплекса от деветте болници около 400 000 лева месечно и около 5 милиона годишно, плюс отчетени преки административни разходи за тези администрации и събрания около милион годишно. Тоест, 6 милиона е масрафа по тези администрации.
    И сега да кажа. Механизмът на финансиране на болниците е свързан с това, че медицинският персонал лекува и касата заплаща за това лечение. Тоест, медицинският персонал изработва приходите на болниците. Така или иначе досега, включително и в наредби на министерство и на държавата, болниците са били длъжни и са длъжни да поддържат тези административни-стопански блокове като част от задължителното си устройство. Тоест, на фона на числата, които Ви казах и на фона на задълженията, които са вменявани досега, констатацията на моя екип е, че държавата по същество е била лош стопанин спрямо карето на тези девет болници, защото сме принуждавали всяка една от тези болници да отделя за административните-стопански нужди парите, за които говорих, като те, в случай, че стане нужда, може да отидат за увеличение на възнагражденията на работещите, както и за лечение на пациенти.
    В тази връзка, това което вече предприе вече министерството е решение за създаване на гражданско сдружение чрез подписване на договор с гражданско сдружение във връзка с чл. 357 и чл. 364 от ЗЗД и гражданското сдружение се създава със следния предмет между тези девет болници:
    Предоставяне на гражданско-правни констатации и становища, организация на немедицинската и консултативната помощ. Дейности по организация и обучение, следдипломно обучение на студентски организации. Администриране на клинични изпитания. Дейности по организации и реализиране на програми, организации на действия по международно сътрудничество. Организиране на административно-стопански дейности, свързани с ремонт, поддръжка, инвентаризация, охрана и услуги и други, свързани с немедицинската дейност на лечебните заведения. Дейности по оперативното организиране на деловодната дейност, архива, съхранението на документите на лечебните заведения, организация на дейности по човешките ресурси и безопасни условия на труд. Администрация на дейността на самото гражданско дружество. Осъществяване на връзки с обществеността. Всякаква друга административна или стопанска дейност, която е необходима за подпомагане на осъществяването на основния предмет на дейност на всяко едно от лечебните заведения.
    Тоест, това е другото нещо, което е извън преките разходи за административен, стопански персонал, тоест за немедицински персонал могат да бъдат върнати обратно за възнаграждения на работещите медицински лица и лечение на пациентите. Другото е свързано с възможността едно модерно, малко по състав, но с висока експертиза административно дружество да може да организира обществени поръчки за недедицински консумативи и материали, за ремонтни дейности и всичко свързано със стопанската дейност на болницата.
    Не е нужно да обяснявам на високообразовани хора, защото просто ще се спечелят допълнителни пари за самите болници, извън преките разходи за персонала. Нито самостоятелността, нито структурата на управление, нито лейбъла, нито името, нито структурата на клиничните специалности, начинът на работа и организацията на медицинската работа вътре не са, никой не е имал намерение и няма да променя. Тоест, става въпрос за изключително административен акт, който аз като собственик в ексто фикцио съм длъжен да предприема, защото другото наистина е лошо стопанисване. Няма бизнес организация, няма организация, която гледа да използва ефективно ресурсите си, която да може да търпи такъв тип организация на структурите, които са.
    Толкова по този въпрос. Доктор Райнов, искате ли да продължа по по-общата рамка, която Вие искате? Незнам, кажете Вие.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Давам думата на доктор Райнов.

    Господин Емил Районв: Благодаря. Нека да се спрем на първата част, втората част, естествено когато Законът за лечебните заведения влезе в залата, тогава ще коментираме.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Благодаря. Сега имат думата народните представители. По големината на парламентарните групи предлагам да се почне.
    От парламентарната група на ГЕРБ кой ще зададе уточняващ въпрос? Доцент Иванов, заповядайте.

    Господин Лъчезар Иванов: Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги. Аз слушах внимателно, четох внимателно. По принцип, знаем, че това са девет самостоятелни търговски дружества и юридически самостоятелно обособени субекта. Това, което Вие ни казахте е абсолютно така. Гражданското сдружение, което Вие имате намерение да направите има някои специфики, които лично мен не ми е ясно как ще функционират, тъй като, като самостоятелни юридически лица всичко това, което изброихте, това са част от стопанската дейност, това всичкото, което казахте. Както и Вие накрая споменахте за обществени поръчки. То и сега е прерогатив и то е във Вашите правомощия по Закона за обществените поръчки, Вие да можете пряко да контролирате всички обществени поръчки, които Вие решите по закон.
    Тук обаче има няколко неясноти, които аз лично за себе си не мога да намеря отговор, а именно, това е гражданско сдружение, което всъщност не е юридическо лице по смисъла на закона и по-точно, то се явява юридическо лице, когато говорим по Закона за ДДС. Когато се сключва, когато се прави всъщност такава трансформация, има няколко момента. Първият момент е, че когато се създават такива граждански, както Вие обяснихте, сдружения, те се сключват за срок от време или конкретно за свършване на определена цел и задача. След изчерпването на една или от тези две, тези, които аз казах, те се саморазпускат с участието си.
    Тук има няколко неточности, в смисъл аз за себе си не мога да разбера, как точно ще функционират отделните юридически дружества при положение, че беше написано също, че си запазвате управлението, в смисъл бордът, който Вие, значи имаме един път борд и отгоре имаме една шапка, която всъщност обединява стопанската дейност, ако аз така съм разбрал?
    Въпросът ми е чисто прагматичен, защото мисля Вие тогава бяхте общински съветник когато на територията на град София общинските болници имаха холдинг. Мисля, че Вие също бяхте тогава в общинския съвет на град София и знаем как всъщност при разформироването на този холдинг и управлението на този холдинг как финализирахме и как приключи, всъщност този холдинг. Нали, мисля тук всички от присъстващите тема, която ние дискутирахме знаят какъв беше финалът.
    Затова моите притеснения са, че примерно в това дружество, както Вие казвате, стопанска дейност, всичко това е свързано с финанси. Как ще се осъществи именно преминаването на тази бариера като самостоятелни юридически лица? Това финансиране от една страна и второ, само ще кажа няколко неща. Примерно Света Екатерина дължи над 3 милиона, Александровска болница – 10,6 просрочени. Когато ние слеем всички тези, какво и как всъщност ще се управлява и как потоците от пари, както Вие казахте, чудесно администрацията се намалява? Но тук виси въпросът, пак запазвате тримата борда на директорите, там колкото ще е, запазват се бордът на директорите. Как ние намаляваме администрацията?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря доктор Иванов. Господин министър, имате думата за отговор.

    Министър Петър Москов: Ще започна не, може би точно подредено по начина, по който доктор Иванов зададе въпросите, но ще се опитам да отговоря в пълнота. Нищо общо с холдинга няма създаване на шапка, това е различна форма, защото по ЗЗД възможността е да е холдинг, да е ООД и да е гражданско сдружение. Тоест, деветте болници притежават това сдружение и го издържат. Така е. Ако искате, аз мога да Ви разпиша целия пълен пакет. Искате ли да Ви изчета всички клаузи, които съдържа това дружество, където са отговорите на Вашите въпроси?
    Но иначе ние говорим не за шапка и не за обединение. Повтарям, самостоятелността на всяка една от болниците, на решенията как се управляват зависи от ръководството им, разбира се от принципала им. Това, което се обединява е просто не медицинските, стопанските дейности в това дружество. И стъпката е, че аз в понеделник ще поканя деветимата директори, за да може те между себе си да изберат управителя на това дружество, по клаузите на закона и по характеристиките, които са вписани, да се разберат за начина, по който са разходите. Няма вливане на финансови потоци на отделните болници. Това, че едната болница е със задължения не значи, че те се прехвърлят върху другата или се разливат по равно върху нетност. Нищо такова.
    А иначе, това, че остава бордът на директорите и това е част от спецификата на гражданското дружество, защото това наистина е най-чистата и най-спокойната формула, по която просто преотстъпваш на това дружество от твое име да прави административните дейности, да извършава стопанските дейности, да сключва договорите и да прави поръчките за тях. Това веднъж облекчава. Но, говорите за администрацията. Знаете ли, в момента, в рамките на деветте болници, на едно легло, на един администратор се падат четири и половина легла. Тоест, на четири и половина легла виси един администратор. Не съм сигурен, че бройката на сестрите е също толкова голяма, но това е отделен въпрос.
    Дали отговорих на въпроса Ви, доктор Иванов?

    Господин Лъчезар Иванов: Да.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. БСП Лява България. Доктор Райнов, заповядайте.

    Господин Емил Райнов: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател. Господин министър.
    Радвам се, че сте взели предвид печалния опит на Софийския холдинг, така че изводите са направени. Радвам се и на нещо друго, че печалният опит с поръчката за линейки, когато една поръчка беше разбита на 56 поръчки, тоест 56 линейки се купиха с 56 различни търгове. Спомняте си. Радвам се, че поуката от това също е извадена.
    Но тук това, което ме притеснява. Значи, от една страна се говори, че ще се намели администрацията, ще се реализират някакви икономии. От другата страна пак говорим, въпреки всичко за някаква шапка, нека да бъде наречено дружество, което пак ще мине на издръжка на съответните болници. Дали имате този финансов разчет, който ще покаже – икономите ще бъдат толкоз, а издръжката на тази структура ще бъде толкоз. Дали няма да се окаже, че вместо да изпишем веждите, да извадим очите?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност за отговор, господин министър.

    Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще се науча, да знаете.
    Значи, разчетите, които сме направили, гласят следното, че средно около 100 човека администрация ще остане в рамките на самите различни болници във връзка с големината, структурата на различните болници и така нататък. И между 50 и 70 човека ще бъде съставът на това дружество, на това сдружение, като отново казвам, това не е шапка, а болниците го притежават и то е тяхното оръжие, за да могат да спестят административни разходи.
    Нека да кажа, че това цялото не е изолирано нещо. Ще търсим намаляване на административни разходи навсякъде, защото наистина формално, важно убеждение на нашия екип е, че парите, които идват от здравни вноски трябва да отиват за заплащане на хората, които ги изработват и за лечение. Ще кажа и нещо друго, може да кажете, че не е по темата, ама да Ви кажа, че е системно, не е нещо изолирано.
    А в момента, следващата седмица ще влезе на ръководство на министерството и ще бъде валидирано, завърши анализът на административната реформа в РЗИ-тата. Там ще направим структура аналогична на структурата на РИОСВ-тата, тоест, общите администрации ще останат само в шестте центъра за планиране, а анализът показва, че това ще доведе до 40 % икономии от фонд „Работна заплата“, който ще бъде средство да увеличим заплатата да реално работещите в РЗИ, които ходят по проверки, взимат проби и така нататък, които са мизерни заради решенията на всички нас.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Доктор Райнов, искате ли уточняващ въпрос? Не. Доктор Хасан Адемов. Движението за права и свободи, имате думата.

    Господин Хасан Адемов: Благодаря Ви, госпожо председател.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви за тишина.

    Министър Петър Москов: Понеже доктор Шарков ме поправя, тези 150 или 170 човека, които ще останат, те са от тези не допълнително. Не.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Доктор Адемов, имате думата.

    Господин Хасан Адемов: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми господа заместник-министър. Доктор Комитов. Колеги. Гости.
    В началото тази идея, за която говорим в момента, тръгна в онзи злополучен петък, по принцип такива неща се правят в петък след обяд. Обществото научи чрез медиите за Вашите идеи в един петък след обяд, в което няма нищо лошо, но тогава ставаше въпрос за обединение на две болници. Поне такова беше заявеното намерение. Ако искате, аз мога да Ви покажа точно какво бяхте казали тогава в петък.
    В началото ставаше въпрос за обединение на две болници – на Александровска и Иван Рилски. След това се заговори за обединение на деветте болници. След това се заговори за обединение на административните структури. В едно Ваше изказване Вие казахте, че икономията от това обединение ще бъде между 500 000 и 1 милион. Сега казвате, че става въпрос за 6 милиона. На какво се дължи това разминаване?
    Следващият въпрос, който искам да Ви задам е как ще се избират управителните органи на това гражданско сдружение, какъв е начинът? Кой ще провежда тръжните процедури, кой ще ги обединява и кой ще сключва договорите? Това е един много важен въпрос, защото от това следва кой ще носи отговорност. Може ли например бордът на директорите на това сдружение да изтегли кредит? И кой ще го плаща? Кой ще отговаря за този кредит? Това са въпроси, които ще възникнат в последствие и искаме да има яснота по тези въпроси. Вие твърдите, че от това обединение на административните структури на немедицинските дейности, на стопанските и немедицинските дейности ще има икономии, които ще бъдат раздадени като допълнителен бонус към работещите в тези лечебни заведения. На какъв принцип ще се случи това? По какъв начин?
    Само секунда. Господин министър, в една от болниците в тези деветте болници, заплатата на медицинската сестра примерно е 1 200 лева, в другата болница е 800 лева. И Вие как ще ги разпределите тези пари допълнителни, примерно?
    На следващо място, и може би това е последният въпрос. Ако смятате, че тази форма на гражданско сдружение е удачна и Вие сте убеден, че това е така, ами Вие разполагате и с още една друга възможност, примерно имате лечебни заведения с 51 % държавна собственост. Смятате ли тази идея да я разпространите и към други лечебни заведения?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Адемов. Господин министър, имате думата за отговор.

    Министър Петър Москов: Благодаря, госпожо председател. Госпожи и господа народни представители. Уважаеми господин Адемов.
    Пак някак си, понеже имаше китка от въпроси във Вашето изказване. Първо, по въпроса за това има неразбиране. Вие смесвате това, което представлява като юридически статут гражданското сдружение с холдингова структура или шапка. Бордът на това дружество са директорите на тези девет болници. Договорът, който те ще сключат по между си за сформирането на това сдружение ясно ще прецизира юридически всички правомощия, които избраният от тези хора председател на сдружението може да упражнява от тяхно име. Те в решението на министерството са залегнали така, в понеделник след срещата с управителите, те сами ще трябва да прецизират тези неща и съответно след това всички тези неща да бъдат юридически оформени. Няма отношение административно общото извършване на административни дейности към увеличение или намаление на заплати в рамките на болницата. Каквото си е изработила болницата, тя си го получава. Каквото си е изработила другата болница, тя си го получава и си го разпределя по вътрешните правила, по които си го разпределя. Какви са вътрешните правила във всяка една от болниците …
    Какво, не Ви разбрах?

    Господин Хасан Адемов: Икономията от сдружението?

    Министър Петър Москов: Икономията от сдружаването си идва за всяка болница в следствие на икономията от освобождаването от собствения й стопански блок, изчислено, определено, колко и защо е, защото те имат различна големина тези стопански, харчат определено количество пари? Защо се смеете, извинете?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Ще дам възможност, по правилник после за уточняващ въпрос. Така, че моля Ви, да си завършите изложението.

    Министър Петър Москов: Не, така като е смешно и аз да се засмения, за да ни е весело, защото аз говоря неща, които са така и които светът познава. Да кажем всички държавни парижки болници се управляват по този начин, университетски. Аз съм работил там две години и знам, че това доведе до намаляване на задълженията на парижките болници от 200 000 на 40 милиона.

    Гласове от залата: Аз работя от три години и знам, че това не е така.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, нямате право на отношение от залата. Моля Ви. Нека министърът приключи процедурата.

    Министър Петър Москов: Тоест, това няма отношение към промяна или начин на възнаграждение, тоест всичко, което болниците изработват по правилата на разпределение на възнаграждение на персонала, то си остава така. Допълнителният ресурс, който ще се освободи във всяка една болница, отново ще бъде разпределен по начин, по който ръководството на болницата реши. Ако иска ще го дава за допълнително нещо, ако иска апаратура ще си купи, ако ще дава на хората, които работят там, ако иска ще си купува лекарства, това си е решение на оперативното управление на болницата.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря.

    Министър Петър Москов: Секунда. Като казвате, че съм казал, аз не знам кой какво е говорил, но като съм казал между 500 000 и милион, аз съм казал, че е толкова на болница и е толкова на болница.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Доктор Адемов, имате възможност за уточняващ въпрос.

    Господин Хасан Адемов: Благодаря Ви, госпожо председател. Уточняващият ми въпрос е кой ще организира обществените поръчки, за които Вие говорите? Кой ще сключва договорите и кой ще носи отговорност за изпълнението на тези договори?

    Министър Петър Москов: Това го казвам – самото сдружение на база делегираните права. Директорите на тези лечебни заведения ясно ще упоменат в договора с лицето, което изберат за управител на това сдружение какви са неговите правомощия. Те трябва да му имат доверие и това ще бъде обвързано със съответните юридически клаузи както се прави това навсякъде по света. Вижте, това не е нещо, което за първи път се случва някъде, та да се питаме как, откъде ще се пуска водата. То е измислено.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Следващата по големина парламентарна група е тази на Реформаторския блок. Имате ли въпроси към министъра? Нямате въпроси. Следващата по големина група е групата на Патриотичния фронт. Господин Байрактаров, имате думата за въпрос.

    Господин Димитър Байрактаров: Благодаря. Госпожо председател. Господин министър.
    Виждам, че сливането на болниците предизвиква изключителен медиен интерес. Между другото, трябва да Ви кажа, че магистрала „Тракия“ се построи от едно сдружение точно по същият начин, да припомня, някой ако е забравил. Така, не си спомням само името Тракия ли се казваше, как се казваше сдружението. Така, че това не е някаква новост в практиката.
    Но моите въпроси са следните, понеже различни хора през тези няколко дни различни неща ми разказват. Аз ще задам конкретно въпросите, хем и медиите да се успокоят, защото е ясно, че всичките тези камери, които в момента ме гледат са тук заради освобождаването на един лекар и едва ли не, че мотивът за сливането е свързано с този лекар. Поне така аз разбрах.
    Сега обаче, според мен си е Ваше право да преценявате като принципал кой да освобождавате и кой да не освобождавате, така че на мен не ми е най-важното това. По-важното ми е следното:
    Първо. Искахме тук в тази комисия да се създаде временна комисия, която да установи какво е състоянието на лечебните заведения в България, тъй като огромна част от тях са в непрекъснати сериозни задължения. С тази Ваша мярка, ако мога така да я нарека, цели ли се на първо място ограничаването на непрекъснатата задлъжнялост на лечебните заведения в България? Едно.
    Второ. Хората, които ще бъдат освободени, всъщност предвидено ли е за тях по един или по друг начин, след като се направи такова сливане да могат примерно да заемат длъжности в по-малки болници, където пък за огромно съжаление не достига административен персонал? Мога да Ви посоча, ако искате, конкретно такива болници. Все пак, ние трябва да се грижим, това е подготвен персонал, защото при всички случаи, за да се постигне икономия от освобождаване на администрация, трябва да бъде освободена тя, но аз мисля, че има ресурс тези хора да бъдат успокоени и да се пренасочат.
    И трето. При сливането на тези лечебни заведения, за които Вие тук ни казвате, ще бъде ли извършен някакъв одит, някаква ревизия, за да се установи все пак, дали пък не е налагало това сливане и злоупотреби, защото в публичното пространство непрекъснато се носят едни такива неща. Ето, сега вчера ми разказваха за някакъв кибер нож, който по някакъв начин се появил, пък струвал много хиляди левове. Дали е вярно, дали не е, не мога да знам, но това са моите въпроси към Вас.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин Байрактаров. Господин министър, имате думата за отговор.

    Министър Петър Москов: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители. Уважаеми господин Байрактаров.
    Всъщност Вие сам някак си отговорихте на въпроса си. Мое право, по закон и не дължа отговор на никой по въпроса е да назначавам или да заменям управителите на тези лечебни заведения. Тоест, не е това причината за сливането. Няма нищо общо. Единствената причина за освобождаването на директора на Иван Рилски беше, че, за да се случи максимално бързо това е нужно ясно кооперативно съдействие на ръководителите на тези болници. Колкото по-бързо се случи, ако можем да го до бутаме другия месец да се случи, толкова по-бързо ще могат да намалеят административни разходи. За поръчките, разбира се, ще трябва чак следващата година, защото голяма част от тях са сключени, но все пак, за да се задвижи някакво освобождаване на средства. Доколко то в ръководството на Иван Рилски имаше съпротива срещу това и това щеше да забави процеса, ръководството беше сменено. Толкова е просто, нищо лично, нищо еди какво си.
    Сега, за освободения персонал. Наистина, не съм мислил по този въпрос. На разположение съм ако имате конкретни идеи, то трябва да е свързано и с желанието, все пак на хората, които са освободени. Вероятно има хора с нужните компетентности, вероятно част от тях ще преминат в новата структура. Това вече е и въпрос на управлението, но ако има в народните представители такива идеи, разбира се, че ще ги посрещна.
    Не знам там за кибер нож, но това, което ще кажа е, че в следващите месеци в Иван Рилски и то е част от общата стратегия на правителството как да спре потокът към Турция, ще има апаратура за радио хирургия, независимо от сливане, не сливане и така нататък.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. Уточняващ въпрос, господин Байрактаров.

    Господин Димитър Байрактаров: Благодаря, госпожо председател. Всъщност, господин министър, Вие току-що дадохте отговор, че не е нужно да се създава напрежение, че Вие сте на разположение освободените хора могат да бъдат спокойни.

    Министър Петър Москов: Благодаря. Аз имам ли право на уточняващ отговор?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте.

    Министър Петър Москов: Знаете ли, има нещо, което ми е странно. Това някак си към всички народни представители, а може би не само към народните представители.
    Има ли нещо, което не разбирам в стойността на фигурата на болничния директор, нещо, което да не ми е ясно? Защо това е политически въпрос? Защо политически партии не искат оставка или не за оставането, уволнението, назначаването или неназначаването на болничен директор? Това откога и по каква норма е политическа фигура? Защо това представлява обществен интерес, наистина не мога да разбера. Сигурно има неща, които не разбирам.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми господин министър, тъй като този въпрос беше към Комисията по здравеопазване, ще позволите да отговоря от името на колегите. Въпросът не е на политика. Въпросът е на това когато се правят определени решения от даден екип те да бъдат достатъчно добре презентирани в обществото, още повече пред парламентарната Комисия по здравеопазване, която така или иначе се е ангажирала да работи в синхрон с правителството и с министерството по отношение на реформите, които се предприемат. Нормално е да се чуят всички становища и на опозицията и на управляващите, защото търсейки консенсуса намираме най-добрите устойчиви решения. Това е нашето верую и смятам, че Вие ще се присъедините към него.
    В никакъв случай въпросът не е до една личност, макар и това да прави реминисценции с разни други минали изказвания.

    Министър Петър Москов: Надявам се.

    Председател д-р Даниела Дариткова: В същото време за нас наистина е интересно как така се случва, че при едни и същи условия едни болници са в добро финансово състояние, други не. В този смисъл, може би личността има значение. Все пак затова сме тук, да чуем всички гледни точки. Смятам, че това ще бъде полезно и за Вас.

    Министър Петър Москов: Да, разбирам. Надявам се, че го направихме и, че всичко е изяснено. А иначе, моля, не ми вменявайте задължението всяка смяна на ръководството на болница да бъде докладвано пред комисията, но иначе съм готов да го направя.

    Председател д-р Даниела Дариткова: В никакъв случай. Благодаря Ви. Български демократичен център, доктор Ковачка, имате думата за въпрос.

    Госпожа Красимира Ковачка: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Колеги народни представители.
    Моят въпрос към господин министъра е свързан с факта, че на сайта на Министерство на здравето виждаме поставен за обсъждане Законът за лечебните заведения. В Закона за лечебните заведения виждаме, че това са крачки, които ще последват и в други лечебни заведения.
    Въпросът ми към Вас е преди да са гласувани промените в Закона за лечебните заведения, не изпреварваме ли неговото приложение или това е просто някакъв пилотен проект?
    И второто. По какъв начин след като лечебните заведения за болнична помощ са подчинени на Търговския закон и Закона за лечебните заведения, организирано е такова гражданско сдружение, по какъв начин мениджърът на болницата, независимо кой е той, ще носи всякаква отговорност за всички процедури, които се провеждат, обществени поръчки и така нататък? И какви са финансовите средства, които ще бъдат необходими за издържане на гражданското сдружение?
    Уважаеми колеги. Уважаема госпожо председател. Аз мисля, че до тук ние чухме министерството, въпроси на колегите, но аз мисля, че университетската болница „Св. Иван Рилски“ е болница с доказани резултати, болница, в който последните години високи технологии се вкараха, с уникални специалисти и все пак, с положителен финансов резултат. От медиите научаваме и непрекъснато е афишира, че болници, които са с лош финансов резултат ще бъдат ревизирани, проверявани и сменени управители. В случая е парадоксално, болницата е с положителен финансов резултат и има такава смяна.
    Аз моля, ако е възможно и ако сте съгласни, виждам че тук е доктор Дечев и мисля, че тук е хубаво да чуем и неговото становище. Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Ако ми позволите, първо ще дам думата за отговор на министъра на здравеопазването?

    Министър Петър Москов: Всъщност, какъв беше въпросът Ви, извинявайте?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност да уточните въпроса си, доктор Ковачка.

    Госпожа Красимира Ковачка: Доктор Москов, кой ще носи отговорност за провеждането на обществените поръчки от гражданското сдружение когато мениджърите в борда управляват болниците? И когато тези болници – едните с положителен резултат, другите с отрицателен, заплатите са различни, а всяко търговско дружество формира работната си заплата в зависимост от това, как мениджърът, при какви условия той ще се справя и пред кого ще отговаря институционално?

    Министър Петър Москов: Да. Знаете ли, аз първо ще започна с една шега. Наистина, обществените поръчки са нещо, което е безкрайно важно за всеки мениджмънт на всяка една болница. Може би и това е причината за повишен интерес понякога.
    А иначе, в договора, който деветте управители на лечебните заведения сключат с човека, който изберат да управлява съответното дружество, ще бъдат разписани всичките задължения, отговорности, начин на контрол, начин на отчет, за който Вие говорите. Тук не говорим за това, че една болница, която е имала задължения или е нямала задължения ще промени този си факт. Тя може да ги промени в следствие на собствената си работа. Това, което ще направи общото гражданско сдружение ще бъде да освободи тези болници от немедицински разходи, да може да ги обедини и цялата тази общност да спечели от мащаба.
    И отново казвам, това не е нещо, което за първи път се случва на земята или е прецедент. Доказано е като ефективност и така.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Уточняващ въпрос. Доктор Ковачка, заповядайте.

    Госпожа Красимир Ковачка: Доктор Москов, в какъв срок ще отчетете ефекта от тези действия?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте, господин министър.

    Министър Петър Москов: Искрено се надявам, че в рамките на месец ще може да се конституира въпросното сдружение ако не срещнем някакви чисто административни процедурни пречки, което мисля, че няма как да се случи, след което през есента, ако народните представители приемат един такъв отчет, в първите месеци на есента, до шестмесечен период, да кажем, който може да даде ясен анализ за това как стартира това нещо, ще Ви дам отчет.
    А наистина, тук на въпроса на доктор Адемов, такъв модел, работещ модел има много по света. Когато покажем, че този работещ модел може да работи не само по света, а и в България където малко от работещите световни модели успяват да работят, защото нали все ни е нещо друго, тогава наистина това може да бъде модел и на други места, където това може да се приложи. А иначе като говорите, защото сега си припомням въпросите, като говорите за Закона за лечебните заведения, който е на сайта, там нещата са съвсем различни. Едното няма нищо общо с другото. Това, което правим е управленско решение за оптимизиране на административните и стопанските разходи на болници 100 % държавна собственост. Няма промяна на собствеността, на капитала и така нататък, на болниците. Няма промяна на структурата на управлението на болниците.
    В Закона за лечебните заведения министерството е направило предложение за обединение на болници, реално обединение на болници, което е различно от дневния ред, който Вие задавате. Аз мога да отговоря, мога и да не отговоря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, господин министър.
    Уважаеми колеги, има ли възражения срещу предложението на доктор Ковачка да предоставим думата на доктор Дечо Дечев?

    Гласове от залата: Не.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Не виждам. Доктор Дечев, моля Ви да съобщите на Комисията по здравеопазване Вашето мнение по предложението за сливане.

    Господин Дечо Дечев: Позволете ми да Ви благодаря, че ми се позволява най-после да обясня нападките към мен, че съм бил против провежданите действия от страна на екипа на доктор Москов.
    Аз бях освободен по време на отпуск, който ми беше разрешен два дни преди това и това, което прочетох в медиите, цитирам: „Поради течащ процес на сливане между Александровска болница и Иван Рилски“.
    Искам да Ви кажа, че няма как да съм бил против такова нещо, защото за първи път то беше обявено тогава. А на следващия работен ден беше анонсирано, че не става въпрос за двете болници, а става въпрос за деветте болници да се слеят. На по-следващия работен ден беше казано, че ще бъде само административна шапка, каквото и да значи това. И сега сме на четвърти вариант.
    Сега, преди да пристъпя към обяснение на тази тема, ми позволете да Ви ангажирам с това, срещу което наистина бях против.
    Наистина бях против да не се коментират и да не се обясни методиката, по която работят всички болнични заведения за 2015 година. Без да се повтарям, искам само да кажа, че въпреки тиражираните числа между 5 и 8 %, болница Иван Рилски де факто е ощетена с над 5,5 милиона лева, което представлява 30 %. И тъй като в моя договор, който ми беше прекратен е записано, че с действия или бездействия аз нямам право да причинявам вреда на дружеството, прецених, че когато една болница се ощетява с 30 % това няма как да не води до вреда за нея. Така, това беше моето действие.
    Само отварям една скоба. Доктор Москов вчера, косвено Вие разрешихте на едни собственик, който има пет болници в страната да получи 28 % от всичките допълнителни средства в размер на 7 980 000 лева от допълнителните пари на касата.

    Гласове от залата: Това е абсолютно невярно.

    Господин Дечо Дечев: Добре, позволете да завърша.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да се концентрирате в темата за сливането.

    Министър Петър Москов: Извинявайте, в рамките на каква процедура се намираме, госпожо председател, обяснете ми?

    Председател д-р Даниела Дариткова: В рамките на процедурата по изслушване в Комисията по здравеопазване.

    Министър Петър Москов: Добре, благодаря Ви.

    Господин Дечо Дечев: Продължавам натам.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да се съобразявате също с правилника, да се концентрирате върху темата и да бъдете максимално кратък.

    Господин Дечо Дечев: Да, концентриран съм върху темата, обяснявам против какво съм бил и евентуално, защо съм освободен.
    Така, значи, когато една болница е ощетена с 30 % от това, което трябва да получи, аз прецених, че дружеството ще губи и затова се противопоставих. Реакцията беше явно, срещу което аз не протестирам, Ваше право е да го направите, но мотивът, с който бях освободен, няма нищо общо с действията ми. Плюс това, мотивът, с който бях освободен, в момента Вие всичките виждате, че той вече не е актуален, вече има друга теза.
    Сега, тъй като съм се подготвил за първата теза, която беше за сливането, цитирам, на двете болници, искам да Ви кажа само някои числа и Вие ще прецените.
    Сега, какъв може да бъде мотивът да се слеят две болници едната, от които има, цитирам, Разходи за други външни услуги – 1 053 000 лева, а Иван Рилски има 474 000 лева, тоест повече от два пъти по-малко разходи. Охраната на тази болница струва 229 000 лева на година, Иван Рилски дава 56 000 лева.
    Сега, между другото, това, което предлагате да се случи с тези девет болници за избор на външни изпълнители, това ще Ви бъде ефектът. Болницата, която в момента използва външна фирма за охрана плаща пет пъти повече отколкото болницата, която е наела собствената такава на трудови договори.
    Следващото нещо, което касае това, което предлагате да се случи. Транспорт. Дружеството ще провежда избор на фирма, която ще извършва транспорт на болни, диализно болни. В момента една от болниците, която има такъв предмет на дейност харчи 132 748 лева за транспорт. Иван Рилски харчи 66 000 лева за транспорт. 66 000 лева, при положение, че има собствени шофьори и си е купила 4 линейки, чисто нови. Другата има с 20% по-малко диализи и харчи два пъти повече пари. Значи, ако това е ефектът, който чакате да постигнете, той ще бъде такъв. Така. Продължавам. Обединявате двете болници. В едната болница отдел „Счетоводство“ – 18 човека, в другата болница Иван Рилски – 8. Отдел „Бюджет и договорни партньори“, каквото и да значи това – 8 в едната болница, 3 в Иван Рилски. Управление на собствеността – 24 в едната болница, 9 в Иван Рилски. Главен секретар има болницата, Иван Рилски няма.
    Някои от разходите на тази болница, които Иван Рилски няма. Изработване на аксесоари – 16 000 лева. Информационна кампания – 20 000 лева. Пространствена визуализация – 13 373 лева. Публикуване на материали – 15 000 лева. Издаване на книга – 12 268 лева. Реклама в една медия – 22 624 лева. Изготвяне на документи по ЗОП, при положение, че имат отдел ЗОП – 22 000 лева. Изготвяне на концепция, каквото и да значи това – 38 200 лева. Това са разходи, които има една болница, която има задължения 11 милиона лева и са разходи, които няма една болница и която е на положителен резултат близо 4 милиона лева за 2014 година и е внесла близо 400 000 лева данък печалба в бюджета на държавата.
    Продължавам натам.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви наистина да се ориентирате.

    Господин Дечо Дечев: 2 минути и завършвам.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте.

    Господин Дечо Дечев: Във връзка с публикуваното вчера решение. Сега, тук има прависти, те ще приемат веднага това, което казвам. Основанието, чл. 357 по ЗЗД. С Договора за дружество между две и повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Така. Питам, значи, болниците се обединяват тогава когато не могат да постигнат дадена цел. Питам Ви, коя е тази цел, която Иван Рилски, примерно не може да постигне, че трябва с някой да се обединява, от тези всичките, които сте ги изредили там, седемте? Първи въпрос.
    След това, това, което Ви попитаха, обаче Вие не го обяснихте, може би. Обяснявам, доктор Ковачка.

    Госпожа Красимира Ковачка: Благодаря.

    Господин Дечо Дечев: Срещу дружеството не могат да се водят дела. Значи, дружеството ще провежда обществени поръчки, ще определя цени, по които болниците трябва да плащат и ако се получи иск към дружеството, отговорността ще я носят болниците. Ако Ви дойде една проверка от АДФИ и тя намери нарушения вътре в тези договори, които е направило дружеството, отговорността ще я носят директорите и болниците.
    Второто нещо. Това дружество може да тегли кредити. Теглейки кредити, тъй като то не носи отговорност, отговорността ще падне върху болниците. И е напълно възможно, теоретично, след като болниците не могат да погасяват това, което е изтеглило дружеството, защото болниците нямат право да коментират неговата дейност, отговорността да я носят те и така да се извърши подмолна приватизация.
    След това. Болниците влизат в дружеството с някакъв дял. Въпросът е какъв е делът на всяка една от тези болници? Може ли някой да гарантира, че вноската, която ще трябва да плаща Иван Рилски е по-ниска от разходите, които в момента има Иван Рилски за тази дейност?
    След това, тъй като както чухте, който не приема това, което ще каже дружеството, най-вероятно ще бъде отстранен като директор. Явно ще се налага някаква сума, която трябва да плаща болницата, когато тези девет суми от всички болници се съберат, дружеството оперира с тези средства и на практика ще излезе, че едни болници хранят други.
    И аз искам много добре да го чуят тези четирима лекари, които са тук от Иван Рилски какво ги чака, както и да разберат, че се подготвя нещо, което няма да бъде във Ваша полза.
    Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Господин министър, имате думата.

    Министър Петър Москов: Само две неща ще кажа, госпожо председател. Първото е, че точният процент на определения по договор лимит на Иван Рилски е 96 %, точният процент е 96 %, което е с 800 000 по-малко, защото сега го взех от управителя на касата, за да съм сигурен, че е така. С решенията на Надзорния съвет от вчера за Иван Рилски, още по методиката е около 700 000 – 800 000 и колко стават? С парите, които ще бъдат освободени от тази административна реформа Иван Рилски ще достигне пълният размер на 100 % осигуреност от миналата година. Това е, което имам да кажа.
    Имам само още нещо, защото игри някакви медийни си играем. Директорът на Рилски беше един от хората, които активно се опълчиха срещу решението на касата пациенти да бъдат приемани в болниците и да бъдат отчитани на касата само срещу личните си карти. Само с личните си карти, с четци. Защото това било лошо, това не ставало, това можело еди как си. Сигурно всичко може да се фалшифицира, някой може да фалшифицира и пари, сигурно, но това се наказва от закона.
    Само да кажа, че от вчера, от ръководството на касата е информацията, само за един месец от въвеждането на тази система, след изчистване на всички възможни грешки от субективен характер на работни и така нататък на системата, тази система е генерирала резултат, че касата ще спести 2,3 милиона за един месец.
    А иначе, надявам се, че чухте всички, първо причините заради, които министерството прави това административно сливане и второ, защо точно така е сменено ръководството на Иван Рилски. Просто, защото то и в момента продължава да отрича, че това нещо трябва да се случи и друг случай, би саботирало това. Не, аз казвам, че потвърждавате тезата, за която сте освободен.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. АБВ. Съжалявам.

    Господин Дечо Дечев: Тъй като се каза, че подвеждам с цифрата 30%, искам да Ви кажа, доктор Москов, че за новите дейности, които Вие ми разрешихте през месец декември и които по методиката, по която Вие крепите пък аз съм против нея, за нови дейности и онко медикаменти, Иван Рилски трябваше да получи 5,5 милиона, по тази методика. За дейност откология Иван Рилски получи 0 лева. За медикаменти, вместо 2,5 милиона получи 175 000 лева. Така, че 5,3 милиона отнесени към 15 милиона оборот, това са 30 %.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, доктор Дечев. Заповядайте, господин министър и после са народните представители.

    Министър Петър Москов: Сега, методиката на касата, да де, така, но методиката на касата в момента търпи корекции. Вчера тези решения са взети на надзора на касата, тук е доктор Комитов, може да обясни. Първо, всички онкомедикаменти се взе решение от надзора на касата, че ще бъдат заплащани в обема, в който биват изразходвани. Отделен е въпросът, че заедно с РЗИ-тата ще въведем различен механизъм за контрол върху начина, по който се изразходват тези онкомедикаменти, защото има странни случаи, така да кажа. Например 30 % от парите за онкомедикаменти отиват в Пловдив. Защо, може би в Пловдив има много рак, може би има друга причина?
    Но, отделно …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Ще имате възможност и в блиц контрола да обясните други теми.

    Министър Петър Москов: Искам да кажа само следното. В корекциите на методиката за несъответствие, точно за нови дейности в различни болници, една от които е Рилски, касата е взела в предвид това и на 25-ти ли е заседанието на надзора, господин Комитов? Да, на 25 май, съответно болницата ще получи съответно допълнение към лимитите си във връзка с новите дейности. Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. АБВ. Доцент Кючуков, имате думата.

    Господин Георги Кючуков: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, аз няма да влизам с въпроса си в административни подробности, защото очевидно там има още неща, които се нагласят в движение. Но Вие казахте в мотивите си, че ще се освободят финансови средства, които ще отидат за увеличаване възнаграждението на медиците. Така, това звучи чудесно, но идвайки насам видях, че много от тези медици протестират и тук пред парламента. Как си обяснявате това нещо? На липсата на компетентност от тяхна страна? На лоша разяснителна работа от Ваша страна? На външни фактори? Защото не може когато на един човек му предлагаш повече пари, той да стачкува. Просто не е логично.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате думата за отговор, господин министър.

    Министър Петър Москов: Сега, ако трябва да се пошегувам с бъдещи, бивши, външни, да кажа на бивши вътрешни фактори го отдавам. Но, иначе сигурно имам вина в себе си в недостатъчно разясняване на това. Това, което направих беше да помоля ръководителите на клиниките в болницата за среща, където разясних всичко това, което разяснявам днес на комисията. От там нататък по какъв начин е било обяснено това на персонала е отделен въпрос. Всеки има собственото си право да протестира, как да кажа, това по никакъв начин не променя правилността и фактическото състояние на числата. Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос?

    Господин Георги Кючуков: Не, не, нямам.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Колегите от Реформаторския блок размислиха и решиха да се възползват от правото си за въпрос. Заповядайте, господин Шишков.

    Господин Хасан Адемов: Първият кръг го пропуснаха, нека се възползват във втория кръг от въпроси.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Сега им давам възможност в рамките на първия въпрос, не е приключил първият кръг.

    Господин Димитър Шишков: Приемам и така, ако ще създаваме някакви колизии.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да ме оставите аз да контролирам все пак процедурата. Заповядайте.

    Господин Димитър Шишков: Не, ние сме благородни хора, така че приемаме така както решихте.
    Имаше един въпрос, който беше зададен от Вас, как едни болници са на загуба, а други са на печалба. Той е свързан и с въпроса, който ще бъде и към уважаемия господин министър. Зададе се този въпрос точно накрая. Има един отговор, който отдавна е факт и първият отговор – това са делегираните им бюджети. Не случайно поисках от доктор Глинка Комитов да ми направи една справка за делегираните бюджети на болниците в държавата, как се разпределят парите и защо въобще има думата делегиран бюджет.
    При тази справка има едни много интересни цифри, които може да се наблюдават като например, защо е по-задлъжняла Александровска болница? Или, защо е по-задлъжняла Окръжна болница – Пловдив? Или, защо Стара Загора е с такъв огромен дълг и почти фалирала? Оказва се, че делегираните бюджети, които са правени в минало време, не знам по какви точно методики, знам какви са методиките, но те са толкова измислени, че няма как, оказа се, че примерно нищо против Иван Рилски, напротив не коментирам Иван Рилски в случая, но примерно Иван Рилски колко бяха леглата, извинявайте? Около 580 легла, а на Александровска, близо 1 000.
    Делегираният бюджет на Иван Рилски е 15 284 000 лева, а на Александровска, делегираният бюджет е 23 милиона. Правите ли веднага разликата каква е.
    Друг пример. Пловдив, частна болница, ако нея я прочета и я сравня с Окръжна болница, разликата е осем пъти в полза на частната болница. Това са делегирани бюджети, които се правят по стари методики и по това колко е заработено от миналата година. Ок, няма нищо лошо, но искам да Ви кажа, че ако на мен някой ми даде 20 милиона и аз трябва да ги усвоя, аз ще ги усвоя точно за един месец и никой няма да съжалява ако са му дали тези 20 милиона.
    Това е една от причините едни болници да са задлъжнели, а другите да не са.
    Другото нещо, което е и отговор, може би …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност да зададете въпрос по темата на изслушването – сливане на лечебни заведения. Моля Ви, времето Ви изтича, да се концентрирате към въпроса.

    Господин Димитър Шишков: Съжалявам, но той излезе в случая.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, надявам се, че чувате добре въпроса на Вашите колеги?

    Господин Димитър Шишков: Той въпросът ми е свързан и с тези 30 %, които са за онко болни в Пловдив, който е един сериозен въпрос и за тези. В Пловдив има 45 болници и аз смятам, че те трябва да се малко поокрупнят затова, защото няма как …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми доцент Шишков, наистина това не по темата на изслушването. Може в блица да зададете тези въпроси. Но все пак, темата е намерението, реализацията и последствията от сливането на лечебни заведения.

    Господин Димитър Шишков: Смятате ли да слеете онкодиспансера с другите лечебни заведения, примерно в Пловдив? В Стара Загора, също, а и въобще на другите места.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност за отговор, господин министър.

    Министър Петър Москов: В смисъл по въпроса на господин Шишков?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Естествено, да.

    Министър Петър Москов: Това, че смятам е очевидно от публикувания за обсъждане проект за Закон за лечебните заведения на сайта на министерството. Тук отново пък става въпрос за различен тип мотивация. В смисъл, за да не смесвам аз и затова разделих отговора и благодаря на доктор Райнов, че не искаше да смесваме нещата. Едното е, отново казвам, чисто управленско, административно действие, без последици върху медицинската структура на тези заведения.
    Когато говорим за бившите диспансери, сега КОЦ-ове, ЦПЗ-та, ФСЗ и така нататък за кожно венорологични заболявания или пък с балозите, които наследиха тези бивши диспансери и предложението, остава министиреството на ниво публично обсъждане те да бъдат обединени през закон с многопрофилни болници в населените места където съществуват. Това е свързано със съвсем друг ред мотивация. Свързано е с желанието на правителството да осигури максимално комплексна услуга на пациентите.
    Знаете ли, в половината от тези места, които на теория предлага министерството предлага да се слее с многопрофилните болници, те са в дворовете на болници или в сградата на самата болница. Професор Кючуков е тук, той ще каже, половината от КОЦ-а, от балоза във Варна е в самата сграда на Света Анна, нали така? Баш, съвсем. Така, в Пловдив КОЦ-ът е в двора на Свети Георги. В Русе, КОЦ-ът е на 30 месеца от МБАЛ-а – две лаборатории, две не знам си какво и така нататък.
    Нужно ли е, и това отново казвам, са части, като заговорихме за нуждата на пациентите, медиите си тръгнаха. Та, нужно ли е пациентът, първо да не може да получи пълната гама от компетентност, апаратура, различни клинични специалности на многопрофилната болница? В момента, знаете ли, пациентът е като в джунгла пуснат в нашата система на здравеопазване. В смисъл, някакво малко животно в джунгла, които някои хищници искат да изядат. Няма път на този човек. Няма желание на собствениците на държавната, на независимо от собствеността, да се осигури, да се гарантира път на този човек. Тенденцията в целия свят е едно заболяване да може да получи пълноценното си, всеобхватно, заедно със съпътстващите заболявания лечение на една локация. Това сме го водили този разговор с доктор Иванов, примерно възможно ли е в София да го направим? В София където има всичко. Ако избереш примерно общинското здравеопазване на едно място, не дай Боже с туморно заболяване, на едно място ще те диагностицират, на друго място ще ти направят патоанатомията, на трето място ще те оперират, на четвърто място ще ти направят химиотерапията, на пето място лъчетерапията. Това добре ли е? Не е. Та идеята е комплексно обслужване на пациента.
    Това е, което мога да отговоря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, господин министър. Искате ли уточняващ въпрос или ще оставите въпросите в хода на обсъждането на следващия законопроект?

    Господин Димитър Шишков: Не. И аз мисля, тъй като той сеирът попремина малко, може да започнем да работим по-сериозно.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Сега, въпрос от парламентарната група на ГЕРБ някой иска ли да зададе? Заповядайте, доктор Петров.

    Господин Красимир Петров: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър.
    Аз ще задам чисто практически въпроси. Става дума за това сдружение, което по принцип ще контролира работата, аз поне така го разбирам, на лечебните заведения, които Вие сливате. Така, два въпроса.
    Първият. Всяко едно от тези лечебни заведения ще запази ли някаква собствена администрация или цялата администрация ще бъде освободена?
    Втори въпрос, който според мен е по-важен, всъщност бордът на това сдружение, доколкото разбирам, за което Вие говорите, ще бъде съставен от директорите на лечебните заведения, нали така? Добре. Освен това всяко едно лечебно заведение ще има собствен борд и изпълнителен директор, които съответно ще взимат решения.
    Въпросът е следният, чисто практически, да речем, бордът на едно лечебно заведение от тези деветте, взема решение за провеждането на дадена процедура, да речем за ремонт. Ясно е, че въпросната процедура ще бъде изпълнена от съответното дружество, от неговата администрация. Въпросът е бордът на това дружество ще утвърждава ли това решение на отделната болница? Тоест, то стои ли над него и ще го контролира ли? Или става дума само за провеждане на съответната поръчка? Тоест, ние правим един голям отдел за обществени поръчки?

    Министър Петър Москов: Не, правим …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, нека да приключи народният представител и ще Ви дам възможност да отговорите.

    Господин Красимир Петров: Мисля, че разбрахте?

    Министър Петър Москов: Извинявайте, да. Не, в смисъл, това положение …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Можете да отговорите.

    Министър Петър Москов: Не. Това сдружение е роб на управителите на лечебните заведения. Постъпилото искане от съответното лечебно заведение бива изпълнявано от ефективна висококомпетентна и ясно, принципно отчитаща се и наблюдавана отвсякъде администрация. Иначе, това, което казвате обаче, това също може да бъде част от ефективността. Защото ако в рамките на един квадратен километър има нужда в течение на годината от пет на пет болници строително-ремонтни работи, ако по програма на правителство, програма на община и така нататък нещо следва, това разбира се може да бъде планирано от това дружество така, че да бъде вкарано в обща поръчка и отново да дропне цената. Това са част от възможностите, които дружеството предоставя. Но само при желание на борда на директорите.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, господин министър. Уточняващ въпрос, доктор Петров? Не искате. Има ли други въпроси от народните представители? Доктор Райнов, имате думата.
    Искам само да припомня, че в 17:30 часа трябва да започнем блиц контрола. Моля Ви да се концентрирате. Нищо няма да свършим от законодателната ни работа.

    Господин Емил Райнов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Радвам се, че можахме да минем в страни от другарския съд, да се върнем отново на темата. Конкретен въпрос, надявам се, господин министър, с конкретен отговор.
    Ще има ли право това гражданско сдружение да тегли кредити, да дава съответни обезпечения? То не може, аз съм длъжен да попитам. Все пак, само да припомня. На територията на бивша Медицинска академия освен тези болници има две недостроени сгради – една сграда за вътрешни болести и една педиатрия трябваше да бъде. Там има отколешни апетити, от кой ли още не. Така, че това дружество ще се занимавали с такива сделки, казано по-простичко, или няма да се занимава?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, имате възможност да отговорите.

    Министър Петър Москов: Категорично не, стига това да не е изричното съгласие и на деветимата директори на болници. Тоест, каквото е записано вътре в правомощията на това дружество, защото тук имаше съмнения дали дружеството нямало да тегли кредит от името на болницата. Само и единствено ако болницата е съгласна. Но аз, на този етап, няма да допусна в структурата, в правомощията на това дружество, доколкото зависи от мен да има такива правомощия, именно заради притеснения добрата идея да не стане, нали искаме по-добре, а стана както винаги.
    А иначе, нямате представа, аз затова говоря, за това, че държавата е била лош собственик на това място. Нямате представа за каква неуредена собственост вътре в двора има. Нотариални актове. Това един месец не може да се оправи правният анализ, който сме задали. Тези сгради, старите етажерки дето са, на какво са, но той Лъчо знае.
    Отговорих на въпроса.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос, доктор Райнов.

    Господин Емил Райнов: Благодаря Ви. Господин министър, все пак, припомням, че Вие сте собственик, Вие сте принципалът на всички болници, еле пък точно на тези в това каре, там сте 100 % собственик. Така, че каквото и да се прави, Вие трябва да носите и носите по закон цялата отговорност.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви.

    Министър Петър Москов: Сега разбрах какво ме питахте, господин Райнов. Благодаря Ви, че ми го припомнихте.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Сега редът е на Движението за права и свободи. Моля Ви да се запознаете с правилника. От името на ГЕРБ доктор Петров зададе въпрос. Доктор Адемов, имате думата.

    Господин Хасан Адемов: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър.
    Много кратки два въпроса, ще Ви моля за кратки и ясни отговори. Първият въпрос е свързан с допълнение към това, което Вие казахте в началото на Вашето изложение. Към немедицинските дейности и към административните и стопанските дейности спадат ли лекарствените продукти? Или с други думи казано, за лекарствените продукти това сдружение ще прави ли тръжни процедури? Това ми е първият въпрос.
    И вторият ми въпрос е пак съвършено конкретен. По чл. 333 от Кодекса на труда, имам претенции да познавам този нормативен акт, уволнението, извън разговора за изпълнителния директор на Иван Рилски, искам да попитам по принцип, защото министърът не може да нарушава законодателството в България, особено трудовото законодателство, когато си в започнал отпуск, разрешен от принципала, можеш да бъдеш освободен единствено и само ако имаш разрешение от Инспекцията по труда. Такова разрешение имате ли или нямате, да или не?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, имате възможност да отговорите.

    Министър Петър Москов: Знаете ли, доктор Адемов. Все по-очевидно е, че директорите на болници са политически лица. Нали така? Все по-очевидно е от въпросите. И това е неприятно.
    Вижте, смяната на ръководството на Иван Рилски е завършен акт, от който няма връщане назад. Точка, нов ред. Новият директор е встъпил в длъжност, старият директор е освободен, това е вписано в регистъра. Край.
    А иначе, лекарствата, доколкото аз като лекар знам, тук има и други лекари, доктор Адемов, Вие сте лекар, не могат да бъдат наречени несвързан с медицинската дейност разход. Нали така? Никой няма предвид това. Става въпрос за това с какви препарати се почиства, какво се охранява, къде се пере, къде се глади, къде се храни. Ето тези простички неща.
    Във всеки един от договорите, между другото, на всеки един от тези директори, в което Ви уверявам, защото знам процеса, има да кажем, заложени възможности, които могат да останат вътре в болницата вместо да отидат в контрагентите на болницата, които са успели да достигнат еди как. Кой колко плаща за боклук, това възможно ли е да бъде обединено? Наистина не мога да разбера, има нещо дълбоко не здраво в продължаването на този разговор.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Отношение, доктор Адемов.

    Господин Хасан Адемов: Благодаря. Отношение. Аз Ви помолих за конкретни отговори, а не чух отговор на втория въпрос.
    Другото нещо, което искам да кажа, с което Вие започнахте. Аз Ви казах, че задавам въпроса извън темата за директора на Иван Рилски. Говоря по принцип. Правите внушения за политически пристрастия, господин министър. В същия момент Вие сте човекът, който назначихте точно по политически причини бордовете на директорите в по-голямата част от болниците. Ако искате ще Ви ги кажа?

    Министър Петър Москов: Кажете ги. Моля Ви, кажете.

    Господин Хасан Адемов: Примерно болницата в Разград, изпълнителният директор, от кого беше назначен?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да се придържаме към темата на изслушването. Господин министър, заповядайте.

    Министър Петър Москов: Нека да отговоря. Ще отговоря за болницата в Разград. В болницата в Разград пациент от Психиатрията изяде човек, след което дете, сериозно говоря казвам го пред журналистите, как пък не Ви е срам малко, след което имаше инцидент с дете, транспортирано, загинало вътре в транспортния автомобил.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, наистина, нека да запазим благоприличие ...

    Министър Петър Москов: Наистина ли ме питате, защо съм сменил този директор? Хайде стига бе.

    Председател д-р Даниела Дариткова: … и да коментираме само темата на изслушването. Има ли други въпроси от парламентарните групи? Господин Байрактаров, имате думата.

    Господин Димитър Байрактаров: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, аз ще продължа моя въпрос, защото считам, че след това, което изнесе доктор Шишков, аз мисля, че Вие сте предприели едни наистина не лоши действия, но за мен са недостатъчни и ще кажа, защо. Не случайно аз Ви попитах оведе. Господин Адемов, ако обичате, възпитан човек сте, нека да мога да зададем и ние въпросите си.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, да слушате задаващия въпрос, господин министър.
    Уважаеми колеги, нека да се изслушваме.

    Господин Димитър Байрактаров: Както казах аз не случайно зададох първия си въпрос и той касаеше точно тази задлъжнялост на болници. Защото това, което доктор Шишков показа като документ, като информация, аз просто видях с три прочитания една схема, която е разигравана в предходни времена. Схема, повтарям схема. Жалкото е, че сега тук не са 20 камери, а са 2, защото това трябваше да отразят колегите журналисти. Схема, с която умишлено едни болници са вкарани в състояние да задлъжняват, а други да тънат в разкош, така да се каже.
    И аз искам и държа да знам, знам, че сега няма да Ви е възможно, но ще искаме и ще настояваме, ние щя е приемем тази комисия, доктор Шишков, въпреки, че тя беше осем на осем. Но фактите са категорични. Така, че ние искаме за знаем тук и аз лично, моята група Патриотичен фронт, в най-скоро време ще бъде ли назначен одит? Защото не може 300 легла да консумират бюджет от 15 – 16 милиона и 1 000 легла да консумират бюджет с 3 – 4 милиона по-голям. Очевидно е. Просто искам да знам ще назначите ли одит, защото ние винаги сме настоявали и мисля, че сме имали единомислие по този въпрос, че трябва да се спре източването както на касата, а болниците да заработят в едни нормални стандарти и да има качествена здравна услуга.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Аз не виждам темата за одита какво отношение има към сливането, но ако искате отговорете, господин министър.
    Само ще напомня на народните представители, че болниците работят по различни клинични пътеки. Остойностяването им е различно. От там не може да се прави общ преглед на съотношението легла, дейност, бюджет. Така, че преценката трябва да бъде наистина експертна.
    Господин министър, имате думата.

    Министър Петър Москов: Това е. Абсолютно подкрепям това, което казахте, госпожо председател, както и не може от въздуха да се вади коя е печеливша и коя не, без да се анализира еди какво си. Защото тук има, сега Пернишката болница е болница, която не приема пациенти, ама няма тези резултати, това значи, че е лоша ли? В смисъл, не искам да водя този разговор сега.
    Наистина, аз съм поел ангажимент и в следващите надявам се 20 дни ще мога да представя, наистина ще помоля, казах месец, но може би 40 – 45 дни ще са ми нужни.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Ще бъдем търпеливи, но все пак искам да припомня, че очакваме Вашия закон.

    Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. Защото дълго върви законът и сме всеки ден тук, затова.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Надявам се, че не го работите сам, а имате достатъчно добър екип, който да Ви помага при изготвянето на анализа.

    Министър Петър Москов: Човек ако не пипне нещо сам, не става, госпожо председател.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Има ли други въпроси от народните представители по темата? Доктор Ковачка, имате думата.

    Госпожа Красимира Ковачка: Уважаема госпожо председател. Уважаеми доктор Москов.
    Ясно е, финансовите средства са ограничени, виждаме усилията Ви да намалите разходите. Моят въпрос е след като Вие сте министерството, собственик 100 % на тези болници, защо е необходимо гражданско сдружение, което да провежда обществени поръчки за тези болници и всичко останало? Ако това го направи министерството, аз мисля, че разходите още повече ще бъдат намалени.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате думата за отговор.

    Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. Би било чудесно да мога. Проблемът е, че те са търговски дружества, доктор Ковачка. И договор с касата – парите отиват в тях, министерството не може да прави това нещо. Между другото, разсъждаваме по възможността. Сега, това как ще излезе в медиите, няма значение, но наистина, масивно, на база университетски болници, на база на нещо друго, да направим едно централно бюро за обществени поръчки към министерството. Но затова са нужни промени в много законодателства, мислим по този въпрос, но в случая това не може да стане, защото тези там са търговски дружества и начинът, по който се случа не е този. Не ми е добре от това, но …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Уточняващ въпрос, доктор Ковачка и се надявам, че приключваме тази процедура.

    Госпожа Красимира Ковачка: Уважаеми доктор Москов, зададох въпроса, защото в началните Ви изяви и презентации в пленарна зала, Вие изразявахте становище за това трябва ли да бъдат болниците търговски дружества. И ако човек е последователен в действията си и аргументиран, те трябва да бъдат последователни и логични. Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност за уточняващ отговор.

    Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. Надявам се, че не намирате непоследователност в действията ми. Това, което съм казал, че работим по правната и нормативна уредба на това да прекратим съществуването поне на големите болници като търговски дружества е факт. Единственият проблем това да не стане днес е свързан, че това преминава през определена процедура и от там дълговете на болниците. Заедно, няколко пъти го казвам, работим върху методика, заедно с Финансово министерство. Има начин да бъдат изчистени тези неща. Има начин да бъде направено. Тоест, не е промяна на философията, защото наистина това е нещо, което някак си отмина времето си. Когато беше заложено беше с цел, наистина частен капитал да може да навлезе, да може да реновира, да може да подпомогне. Всъщност, сега вече очевидно има си частен капитал с паралелна структура.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. По тази процедура има ли още въпроси от групите, които не са взимали отношение? Не виждам. Сега, после можете в блица да задавате въпроси. Предлагам да приключим изслушването. В рамките на отношение можете да вземете думата. Семир Абу Мелих, заповядайте.

    Господин Семир Абу Мелих: Много Ви благодаря, госпожо председател за шанса, който ми го давате.
    Господин министър, това е Комисия по здравеопазване, нали така? Не съм чул една диагноза досега. Пари – обществени поръчки, пари – обществени поръчки и така нататък. Защо е така? А повечето са лекари тук. Защо е така? Защото това е частта, по която лекарите, без да ми се обиждате, са най-слаби по принцип. Тези хора са хуманни, учили са за съвсем друго нещо, което нищо общо няма с финансите. И изведнъж ги слагате управители на дружества, които не само извършват медицинска дейност, а сменят и дограма, и асфалтират, и бетон, и желязо има, и какво ли не.
    Затова какво са направили едни много умни хора по света? Има една верига от болници – 600 болници имат, те какво правят? Правят това, което щеше да го направи всеки един от нас тук. Ако аз имах девет болници, никога няма да накарам всеки един от тях да си взема бетона откъдето си иска, примерно, а щях централно да им кажа: „Господа, дайте си времето за лечение на хората, а като имаш нужда от бетон, обади ми се, аз ще го осигуря, не те интересува тази работа. Като имаш нужда от желязо, аз ще ти го осигуря. Като имаш нужда от ехограф, обади ми се, аз ще питам и останалите и ще ти го взема за без пари“.
    Затова, това дружество ако ще го управляват пак доктори, ще гласувам против, ако ще има гласуване, ако ще го управляват пак лекари. Това дружество трябва да го управляват финансисти, които нищо общо нямат с лечението, а имат общо със стопанската дейност и стопанското управление. И за капак на всичко, това дружество, трябва да ми отговорите, това е важно, това дружество трябва да има към него консултанти по лекарствената политика, защото всяка една болница от тези ще си пуска различни лекарства и ще лекува по различен начин. Да има обединена рамка за лечение.
    И въпросът ми е пак ли лекари ще управляват и там или ще има вече стопанско управление? Милиарди губим. Милиарди губим.

    Министър Петър Москов: Селиг, дай да отговоря, че няма да минем нито една точка по закона и тогава вече милиардите ще си изтекат.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми колеги, приключваме процедурата по изслушване. Искате думата последно, господин министър. Заповядайте.

    Министър Петър Москов: Да кажа, за да отговоря и на справедливия гняв на господин Абу Мелих. Гледаш ме лошо днес, не знам защо.
    Моето предложение към директорите на деветте болници, които ще събера днес …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, не влизайте в диалог, извън възможностите е да се прави стенограма.

    Министър Петър Москов: Моето предложение, господин Абу Мелих, защото Ви отговарям. Моето предложение към директорите на болниците, защото те разбира се, могат да потърсят друга фигура, ще бъде начело на това дружество да застане професор Красимир Ангарски, човек, който е правил банкова консолидационна компания, сигурно ще може да се оправи с администрацията на девет болници.
    Благодаря. Отговорих ли на въпроса Ви по начин, по който да Ви хареса?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Приключваме процедурата. Уважаеми колеги, понеже по предварително гласуваната процедура трябва в 17:30 часа да започнем блица. Плавя предложение да преминем плавно в блица, въпреки разпоредбите на правилника, да можем да го приключим по-експедитивно и до 19:00 часа все пак да пристъпим към гласуването на Закона за здравното осигуряване.
    Който е съгласен, моля да гласува. 12 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 1 – „въздържал се“.
    Уважаеми колеги, трябва да започнем отново гласуването и след 20 минути, защото вече е 15:10 часа, да преминем към блица. Затова предлагам сега да приключим блица и ще имаме възможност в по-организиран план до 19:00 часа да гласуваме. Това Ви предлагам. Така, че сега директно преминаваме в блиц, така и така сме в режим на диалог с министъра. От парламентарната група на ГЕРБ, кой ще зададе въпрос? Доктор Добрев има думата.

    2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

    Господин Кирил Добрев: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър.
    Моят въпрос е във връзка с Ваше писмо, във връзка с мястото на обучение по професия „пара медик“. Писмото Ви е от 8 април и е адресирано до професор Тодор Танев, министърът на образованието, който след това го препраща до ректора на Медицинския университет и до ректора на Тракийския университет.
    В това писмо Вие го информирате, че в резултат на проведена дискусия в Министерството на здравеопазването се стига до следното споразумение:
    Първо. Обучението по професия „пара медик“ следва да остане само в системата на професионалното обучение.
    Второ. Да се преустанови приемът на студенти по специалност „пара медик“ на образователно квалификационна степен „професионален бакалавър“ в немедицинските колежи.
    Воят въпрос към Вас е в трите степени и съответно различна квалификация на пара медиците, в частност втора и трета степен, смятате ли, че това обучение може да се осъществи в системата на професионалното обучение? И защо трябва да лишаваме медицинските колежи от обучение на хората във втора и трета степен където обучението е съответно две и три години? И където обучените трябва да могат да овладеят основните жизнени функции, в това число интубация, изкуствено дишане, осигуряване на венозен източник и медикаменти по време на транспорта до медицинската структура. Как това може да стане само в системата на професионалното обучение? И защо трябва да лишим медицинските колежи от това обучение?
    Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност за отговор, господин министър.

    Министър Петър Москов: Само мога ли да уточня, че Вие четете писмо на министъра на образованите ли?

    Господин Кирил Добрев: Чета Ваше писмо, с Вашия подпис. Искате ли да го погледнете?

    Министър Петър Москов: Не. Значи, в професионалните училища има двугодишно образование на пара медици, така е заложено. Между другото, това, което заварихме като нормативна база, защото пара медиците е нещо, върху което наистина трябва да се наблегне и като система на обучение тя да бъде унифицирана. Такава каша е, там няма държавни и образователни изисквания приети за тази специалност. Различни университети, различни колежи, Червеният кръст са започвали различни програми във времето. Утре нуждата от това ние да напълним, да осигурим екипите на Спешна помощ или на спешни приемни с такива хора ще ни принуди ние да ги върнем на терен. Не, как да кажа, желанието на колеж, училище и университет ще бъде водещо при взимане на решение по какъв начин ще е структурирано обучението. Обучението ще има различни фази – шестмесечно, едногодишно, двугодишно. Къде точно, защото от друга страна има, да кажем Варненският и мисля, че Старозагорският университет имат собствени създадени такива структури.

    Господин Кирил Добрев: Софийският и Старозагорският университет. Писмото до тях е адресирано на министъра на образованието, който препраща Вашето писмо до тях.

    Министър Петър Москов: По какъв начин това ще се напасне, защото това може би трябва да е разговор между двете министерство и двете комисии – и по здравеопазване, и по образование, защото знаете изнесената стратегия за образование, която включва промяна в нивата. Мисля, че четири нива формулира министърът на образованието и тези неща трябва да бъдат свързани и с това и да се търси общо решение. Тоест, това, което мога да кажа аз от собствена гледна точка е, че докато няма държавни образователни изисквания за специалността пара медик, аз няма да си позволя да пусна обучен по каквито и да е критерий на някой университет, на някой колеж или на някое професионално училище такъв човек в линейка. Защото първият недобре обучен, с неясен критерий на обучението с неясно държавно изискване към това обучение и регламентация за това, който се срещне с някой от нашите близки и от това настъпи инцидент, ще сложи край на цялата идея за пара медици.
    Това е, което мога да кажа. А иначе, наистина ще направя допълнителна справка с професор Танев и Ви уверявам, че на следващата комисия ще видя как това изглежда от гледна точка на напасването между промяната в структурата на средното и висшето образование и проблемите, които са. Те не са само за пара медиците. Промяната в тези структури са свързани с промени, които трябва да настъпят вероятно и в обучението на сестрите, на зъботехниците, на всички тези неща. Това е разговор, който наистина ще моля и комисията, заедно с образователната комисия да проведе, защото няма нужда да трупаме напрежение там където можем да го избегнем.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос, доктор Добрев искате ли?

    Господин Кирил Добрев: Да разбирам ли, че предстои уточняване на въпроса и че все пак в медицински колежи, които работят с университетски болници възможността за 6, 12 и 24-месечно медицинско обучение е по-добра база отколкото професионалните училища?

    Министър Петър Москов: Вижте, 4 години пара медик няма какво да учи. Но отделно, Вие наистина ли мислите, че може да се провежда това обучение без да са налице разписани и приети държавни образователни изисквания, както се провежда в момента? Нали си давате сметка, че това, кажете, в смисъл тук има хора, които не са законодатели от днес. Аз не мога да Ви дам отговор на въпроса дали един или друг колеж ще може да продължи да прави нещо. Казвам само, че от този разговор някак си продължение в момента няма как да излезе. Аз поех моя ангажимент. Тук проблемът е свързан с това п какъв начин новата структура на степените на образование трябва да повлия на специфичните професии, свързани със здравеопазване – сестри, акушери, пара медици включително, зъботехници, лаборанти и всичко останало. Всичко това е включено вътре. И този разговор върви с Министерство на образованието, но не е много лесен. Сега, какво да кажа?

    Господин Кирил Добрев: Благодаря Ви. И двамата сме на мнение, че трябва да има ясно разписание, трябва да има яснота. Говорих за 6, 12 и 24-месечно обучение за 4-годишно никога не съм говорил.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Следващата по големина парламентарна група, БСП лява България има ли въпроси? Доктор Райнов, заповядайте.

    Господин Емил Райнов: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател. Господин министър.
    Моят въпрос, поради естеството на нещата, ще говоря малко по-завоалирано, но Вие ще ме разберете какво имам в предвид.
    На 08.12.2014 година, под входящ номер еди кой си в РЗИ – София е постъпило писмо за искане на промяна в обстоятелствата, издаване на разрешително на ниво на компетентност на дадена клиника. Процедурата предвижда експерти от РЗИ да извършат проверка и в доклад на отразят обективните обстоятелства.
    След извършената проверка РЗИ дава компетентност становище, че съответната клиника отговаря на съответното ниво на компетентност по съответния стандарт, резултат на което на 30.12.2014 година, с номер еди кой си, министър Москов издава разрешително за дейност със съответното ниво на компетентност на съответната клиника. 4 месеца по-късно, господин министър, нали ме чувате?

    Министър Петър Москов: Да, да, чувам те.

    Господин Емил Райнов: 4 месеца по-късно, Вие отново възлагане на РЗИ да отиде да провери съответното ниво на компетентност, същото РЗИ, същите хора отиват и се оказва, че съответната клиника не отговаря на съответното ниво, а отговаря на по-ниско ниво, което не кореспондира с издаденото 4 месеца по-рано, въз основа на този доклад, Вие сваляте нивото.
    Сега, защо го задавам въпроса? Месеци наред, предходни заседания задавах въпросите как се издават разрешенията за дейност, как някак си много набързо предходната година се издаваха едни разрешения. Ето, този случай не показва ли, дай Боже да не съм прав, че има пробив в системата за издаване на разрешения за дейност? Не коментирам конкретния случай, коментирам ето това нещо. Преди 4 месеца комисия, същата комисия минава и казва „да“, сега 4 месеца по-късно минава и казва „не“ и отиваме на варианта това създава предпоставка да се използва съответната държавна администрация за може „да“, може „не“, нещо от което всички се опитваме да избягаме, нещо което все пак е Вашето мото за повече прозрачност и за повече обективност.
    Та, бихте ли ми казали как се е получил този разнобой в рамките само на 4 месеца и дали има и други подобни случаи?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате думата за отговор, господин министър.

    Министър Петър Москов: Ще отговоря в стила на доктор Райнов. Става въпрос за болница, която е получила разрешителното за съответното ниво за отделението, за което говорите още при издаването на началното разрешително, след което при поискване на ново разрешително за други дейности, проверките на РЗИ минават така, че препотвърждават всички стари и издавам разрешение за това, това и това, плюс еди какво си, някаква хирургия, да кажем в случая.
    След 4 месеца, поради конкретен повод РЗИ прави проверка, тази проверка установява несъответствие. Между другото, там има напуснал персонал междувременно, между последният път и втората проверка. Добре, ок, става въпрос за Софиямед, нали така, да не се правим на луди. Има напуснал персонал междувременно, установява се несъответствие. Това, което направи министерството е да свали нивото до съответните кадрово и апаратурно обезпечаване.
    Има проблем. Сега, някъде, но не е този случаят обаче, някъде ние три пъти връщахме една болница. Тук наистина ще говоря за една болница, защото тя три пъти беше получила прекрасна оценка от РЗИ за съответствие. Като пратихме инспектората се оказа, че тя вътре не е боядисана ли, какво беше още, на такова ниво беше. Обаче иначе РЗИ-то каза: „Да, чудна болница, веднага да я впишете за договор с касата“. Че РЗИ-то там си отиде, отиде си, но тук е другият въпрос, който предлагаме за двоен контрол в новия закон, който тепърва ще обсъждаме тук за Закона за лечебните заведения. РЗИ-то хубаво, но това да се препотвърждава през проверка от ЯМО. И завишаваме по някакъв начин контролът. Сега, и ако ЯМО се издъни, какво да кажа?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Искате ли уточняващ въпрос?

    Господин Емил Райнов: Не, просто с министъра вече си четем мислите, той ми отговори на уточняващият въпрос – системата за контрол.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Това е чудесно явление. Следващата по големина парламентарна група – Движението за права и свободи.

    Господин Хасан Адемов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Господин министър.
    Моят въпрос е много кратък и е свързан с реформата в медицинската експертиза. На 16 април бяхте казали, че работната група ще се произнесе окончателно по това какво е решението. Макар и с малко закъснение, което не е проблем, има такова решение. Моята молба е да кажете сега тук пред комисията какво е решението, как например лекарските консултативни комисии, така наречените ЛКК ще оценят вид и степен на увреждане. Тук всички са били членове на ЛКК и искам да попитам някой от тях чувал ли е за вид и степен на увреждане и как става това нещо?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате думата за отговор.

    Министър Петър Москов: Сега тук уважаемата госпожа председател правилно ме затъкна предния път, че не аз върша цялата работа и наистина е така. Цяла работна група, две работни групи – едната е в здравното, другата е в социалното министерство, работи след принципното решение на консилиум между социалния, здравния и финансовия министър за това, че ние ще разделим тази експертиза на две. Това е ясно, да не го коментирам повече. Нали така? Министерството на здравеопазването работи по промяна на начина, по който се случва здравната експертиза. Казах каква е идеята, въпросните ТЕЛК-ове да отпаднат и практикуващи лекари със съответното заплащане, което и сега върви в ТЕЛК-овете, да могат да издават тази експертиза.
    Така или иначе и ТЕЛК-овете в момента издават такива документи, само че имат още една графа за процент инвалидизация, по ясно разписани справочници, където е ясно когато коронарната ти артерия е обтурирала на 30, 50 и ли 60 % в каква степен здравето ти е увредено в тази връзка. Това, което правим обаче, защото наистина нови хора, които не са правили това ще правят, е свързано с много сериозно прецизиране, с допълване, детайлизиране на тези справочници, а това, което предвиждаме в медицинската част на промяната на тази експертиза е свързано с реорганизацията на това, което в момента е НЕЛК. НЕЛК ще има една част, която ще бъде контролна и ще бъде строга. Между другото, в другия ден ще си позволя, най-вероятно в следствие на нещо, което само да отрека, да използвам правото, което не знам министър кога е правил. Ще отнема, най-вероятно правото на двама лекари във връзка с тотално фалшива експертиза по трудова медицина. Ще отнема правото за шест месеца, да видим какво ще ядат и след това да вземат още 50 лева от хората. Но НЕЛК ще има контролни функции, на статистическа извадка ще преглежда резултатите и ако се окаже както Ви казах, че те ми пишат, че съм глух, а пък аз чувам като еди какво си, ще следват последствия.
    Вторият отдел на НЕЛК ще се занимава с методологията, с обучението, с информацията на всеки един от тези лекари, които ще се занимават с това. Това е моят отговор, ако Ви е бил достатъчен.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Уточняващ въпрос.

    Господин Хасан Адемов: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, разбирам Вашата идея само, че не ми са ясни няколко неща. Първото нещо е, че в момента има, ако не бъркам, около 70 или 75 ТЕЛК-ови комисии. ЛКК-та в момента в България са 1 500. Значи, не можем да контролираме 70, но ще контролираме 1 500. Как ще стане това?
    Освен това, болният, идвайки в ЛКК, примерно ЛКК е по отделните специалности – кардиология, ендокринология. Ама болният няма само кардиологично заболяване, а има и друго заболяване. Нали? По тази табличка той какво трябва да направи? Трябва един път да се произнесе по кардиологичното му заболяване, ама за ендокринологичното му заболяване трябва да отиде до друга болница, а за следващото му заболяване трябва да отиде в трето ЛКК. Как ще бъде решен този въпрос? Мисля, че е много важен този въпрос и трябва да има отговор.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Ако е приключил доктор Адемов, Ви давам думата. Да, заповядайте.

    Министър Петър Москов: ЛКК в България са 192. Разбира се, ако нуждите на населението ги изискват, можем да разширим това. Идеята е всеки в населеното място, в което живее да може да получи пълноценна експертиза. Разбирате ли? Няма опасност в град Карнобат, Разград да няма работещ в болницата очен лекар, но да има такъв в ТЕЛК. Няма такава теория. Тоест, даваме възможността работещи лекари, разбира се с определен ценз и така нататък да могат да дадат тази експертиза на хората.
    Разликата тук доктор Адемов е, че от тази експертиза за степен на увреждане на следва социална придобивка.
    Втората част, която се разработва в Социалното министерство, която включва комисия от социален работник, представител на осигурителя и лекаря по трудова медицина там където работи лицето, защото такива трябва да има във всяко едно предприятие, тук ще лъснат някои истина, между другото за трудовата медицина и начина на организация, тя определя степента на инвалидизация, но спрямо работата или професията на този човек, а не по принцип. Сега не е така. Сега от ТЕЛК един човек получава …

    Реплики от залата.

    Министър Петър Москов: Ама как ще е така, какво говорите? Ама Вие бяхте социален министър. Стига де. Понякога се ядосвам. Добре, това е моят въпрос.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Добре. Сега следва Реформаторски блок. Имате ли въпроси? Не. Добре. Патриотичен фронт, заповядайте госпожо Петрова.

    Госпожа Султанка Петрова: Уважаема госпожо председател.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, слушайте следващия въпрос. След малко ще дам почивка, моля Ви да приключим процедурата.

    Госпожа Султанка Петрова: Господин министър, моят въпрос ще бъде продължение на това, за което вчера говорихме и то е свързан с това, че вече изтече срокът, в който трябваше да бъде пуснат клонарекса в аптечната мрежа, а все още не е пуснат.

    Гласове от залата: Вече го има, пуснат е.

    Госпожа Султанка Петрова: Откога. Значи това е новина. Отървахте се от въпроса.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Като приключим блица ще дам почивка, затова моля Ви концентрирайте се въпросите да са кратки и отговорите също. Следва Български демократичен център. Имате ли въпрос доктор Ковачка? Заповядайте.

    Госпожа Красимира Ковачка: Уважаеми доктор Москов, във връзка с реформата, която предвиждате, и която вече виждаме, че започна да се провежда, моят въпрос е кога ще започне и на какъв етап са промените и ще има ли такива в обслужването на пациентите и туристите в курортните селища? Визирам планински и морски курорти, с оглед организация и структура.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност за отговор. Ако Ви трябва консултация, надявам се да я направите.

    Министър Петър Москов: То не е до консултация, но аз съжалявам, тук аз съм в грешка, защото ние водихме с Вас този разговор, доктор Ковачка и Вие ми разказахте проблема. Аз поемам ангажимента, но Ви моля още веднъж, наистина с конкретика да изговорим, ако искате с Вас, ако искате с другите колеги, защото наистина ЗЛЗ е мястото където трябва да напишем определени неща.

    Госпожа Красимира Ковачка: Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря и аз. Следващият е доцент Кючуков – АБВ.

    Господин Георги Кючуков: Благодаря. Уважаеми господин министър. Моят въпрос е свързан с Вашия проект за ЗЛЗ, който предвижда сливането на някои лечебни заведения.
    В контактите ми с директори и със служители в МДОЗС и КОС-овете установих, че по европейски програми те са използвали доста значими средства за подобряване на базата за доставяне на апаратура и за въобще подобряване условията за работа. Тези обаче договори с европейските финансиращи органи са свързани с някои изисквания, като например запазване на дейността, запазване на собствеността. Аз го видях. И съществува хипотезата, че при това сливане тези средства трябва да се върнат.
    По изчисления на организацията на тези лечебни заведения това са около 160 милиона. Дай Боже, това което ми кимате, че не е вярно, дай Боже да не е вярно. Но ако това е вярно, а все пак аз не съм специалист по европейските проекти и договори, ако това е вярно тези 160 милиона министерството готово ли е да ги поеме?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност за отговор, господин министър.

    Министър Петър Москов: Сега, тук вероятно моят отговор трябва да е „не“ и да замълча след това, но мисля, че не готово да ги поеме.
    Значи, това е как да кажа, хайде първо ще отговоря конкретно на въпроса и после ще кажа още няколко неща. Значи, консултирали сме възможността за тази промяна, която разбира се ще стане промяна, ако Вие го гласуване, нали? Но аз имам своите аргументи и ще ги защитавам убедително.
    Няма проблем. Тоест, управляващият орган няма проблем стига да са изравнени определени процедури. Там има клаузи за запазване на дейността и за незакриване, което не е свързано със смяна на собственост. Тоест няма такъв проблем, свързан с възможност за загуба или отчитане на неизпълнение на европейския проект.
    Това като конкретен отговор на Вашия въпрос, а иначе, като говорим за това, знаете ли, хайде малко да престанем да слушаме директори, искате ли? Хайде да хванем да си говорим за това какво става с пациентите, какво става с редовите лекари, защото директорите все много ги разбират нещата, все са най-умните, все са най-обективните и така нататък.
    Та, отново казвам, случаят въобще не ме интересува мнението на един или друг директор, който си е феодализирал някаква структура. Пациентът по-добре ли ще му е от това или няма да му е по-добре? Това е единственото водещо нещо.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос, доцент Кючуков.

    Господин Георги Кючуков: Добре, приемам Вашия призив да не слушаме директорите. Ние досега слушаме министъра и заместник-министрите. След като Ви чуем Вас, от кого да чуем другото мнение? Просто ми отговорете на този въпрос. Защото нали всеки разумен човек събира мнения от много страни и си прави собствено мнение. Ако аз не слушам директорите …

    Министър Петър Москов: Професор Кючуков, аз Ви разбирам …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, нека да свърши професор Кючуков и след това Вие ще отговорите.

    Министър Петър Москов: Ако аз Ви кажа, че в момента е 17:30 часа, няма нужда от друго мнение, разбирате ли? 17:30 е.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Тази процедура приключи. Следващи, имат въпрос. Втори кръг. ГЕРБ, доктор Петров, заповядайте. Моля Ви наистина да бъдем по-кратки.

    Господин Красимир Петров: Кратък ще бъда. Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър.
    Тъй като говорим за пациенти и за обикновените лекари. Поставям точно въпрос за обикновените коремни хирурзи.

    Министър Петър Москов: Аз съм обикновен коремен хирург.

    Господин Красимир Петров: Точно така, само обикновени коремни хирурзи. Радвам се, че тук има и колега, тъй като министерството и правителството съвсем ясно обявиха, че онко заболяванията са техен приоритет. Смятате ли, че трябва да настъпи промяна по отношение на заплащането на така наречените „съшиватели“? За широката публика ще уточня, че става дума за механични ушиватели, които са предназначени за възстановяването целостта на храносмилателния тракт след премахването на въпросната част от него, който е засегнат от онко заболяването.
    Знам, че това не е Ваш приоритет в момента, но се обръщам към Вас и към председателя на Лекарския съюз, тъй като в момента пациентите са принудени да купуват съшиватели от порядъка между 800 и 1 000 лева. Искам да уточня, съвсем ясно, че докато преди около 15 години въпросните съшиватели бяха въпрос на лукс, то сега са въпрос на стандарт. И никъде по света в развитите държави подобно възстановяване на храносмилателния тракт не се прави на ръка. Аз между другото имах възможност да бъда преди няколко месеца в Африка и там вече се използват съшиватели, мога да Ви гарантирам.
    Знам, че става дума за процес, който няма да бъде решен в момента, но аз считам, че е абсолютно неправилно касата да реимбурсира, да речем импланти при ортопедията. Искам тук да декларирам конфликт на интереси, тъй като аз самият имам имплант. Така. Но определено считам, че в тази насока ние сме длъжници на обикновените коремни хирурзи и обикновените пациенти.
    Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност за отговор.

    Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. Добре, явно днес със закона ще е по-такова. Знаете ли, преди 20 години като започвах, един австрийски екип дойде, за да прави нов пикочен мехур. Мисля, че Митьо беше някъде тогава се моташе и той по въпросната болница. Тези хора си бяха забравили единия съшивател. Не стана операцията. Той не можеше да направи друго. Това къде на майтап, къде на истина.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Колеги, моля Ви се конкретно отговор на въпроса. Наистина искам да си пестим времето и да пристъпим към законодателната процедура.

    Министър Петър Москов: Има две фази на отговора ми. Едното е свързано с това, че това, за което говорите и когато му дойде времето, работната група вече втора седмица работи по промяната, формулирането и остойностяването на дейностите в Основния и в допълнителния пакет. Когато говорим за онкология, естествено, че това е част от Основния пакет и там тези неща ще бъдат взети предвид и представителите на всяко едно научно дружество ще заявят собствените нужди за едно модерно, смислено лечение.
    Втората част от разговора обаче е свързана с цената, на която и импланти, и между другото ушиватели, и клипси, и всичко се продава в България и това е разговор, който тепърва ще трябва да водим. Но да, отговорът е да, това ще залегне, наистина като стандарт в Основния пакет на касата.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Така, следващ въпрос БСП лява България. Заповядайте, господин Гьоков.

    Господин Георги Гьоков: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с едно заглавие от медиите „Отново хаос с ваксините за българските деца“.
    За по-малко от година здравето им отново е застрашено заради липса на достатъчни количества ваксини. Дано сте решили въпроса междувременно, защото това ми е въпросът от миналата седмица за блиц контрола, но така че е отложен засега.
    От медиите и от общопрактикуващи лекари разбираме, че Министерството на здравеопазването без много шум е разпоредило да бъдат спрени реимунизациите на децата, а общопрактикуващите лекари са инструктирани да използват всички налични ваксини само за имунизация. Ето го, едното е писмо от интернет съм го извадил. В същото писмо става ясно, че във ведомството не е постъпило нито една оферта за доставка на ваксините, и че наличните ваксини ще стигнат само за два месеца.
    Да не говорим, че в момента ваксинирането на децата става по три схеми – едната за родени след 1 януари 2014 година, другата за тези родени след юни 2014 година и третата за родени преди 1 януари 2014 година. И аз се питам какъв виртуоз трябва да е този общопрактикуващ лекар, че да наглася имунизациите и последващите реимунизации на бебетата и на децата.
    И всичко това, господин министър се случва на фона на засилващо се антиваксинално движение. Но на мен, на Вас и на чиновниците от министерството явно това не Ви притеснява, това движение.
    И на въпроса. Кога, господин министър, ще видим края на хаоса с ваксините? Или кога ще сложите края на хаоса с ваксините?
    И само извън въпроса да напомня, че не съм забравил за предния си въпрос и сте обещали мерки срещу липсващите лекарства заради паралелния износ. Извинявайте.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви само по един въпрос. Това е въпрос на политика. Имате възможност да отговорите на въпроса за ваксините.

    Министър Петър Москов: Госпожо председател. Уважаеми дами и господа.
    Ако търсите връзка между моето отсъствие миналата седмица и проблема с ваксините, аз няма да мога да Ви отговоря днес. И с това моля да не ме питате повече, а иначе. Ситуацията с ваксините е следната:
    На редовно, навреме, с осигурения финансов ресурс от държавата, от министерството беше проведен търг за доставка на ваксини за българските деца. На този търг, за определени ваксини, най-масовите петвалентните ваксини, съответно идват „N“ фирмите, които правят това нещо, не се явиха. В смисъл, те не представиха оферти за тези позиции.
    В последствие, на базата на мои писма до тях, в които аз изрично питах, че искам отговор на базата на това, те имат ли готовност да осигурят за българското население ваксини в количествата, които българската държава ги иска, те върнаха едни уклончиви писма, в които обясняваха, че има производствени проблеми, свързани с нови изисквания на Европейската комисия за начина, по който трябва да се произвеждат и че биха могли в някакво количество, в някакъв момент, когато могат, но най-доброто желание имат и каквото могат, ще го направят.
    Едновременно с това, поставих си задача да разбера, такъв проблем, защото ако съществува такъв проблем – нещо в производствената линия, ново лекарство правиш, по-малки количества имаш, той трябва да е, как да кажа, еднакъв за всички, в смисъл, каквото в Германия, такова и в България, нали ако пазарът е един, трябва да кажеш: „Имаме да задоволим на 50 % пазара в Европа или на 20 %“. Не е така. В големите европейски държави този пазар не страда. Страда в България, в други две държави. В десет общо държави, извинявайте, се наблюдава този проблем, те са по-новички членове на Европейския съюз.
    В тази връзка аз моля две неща. Първо гарантирам пред комисията, че този проблем ще бъде решен и ваксинационният календар ще бъде удържан и запазен.
    Второ, моля Ви като народни представители. Можем да се ядем, да се плюем, да си говорим кой прав, кой крив, всичко това аз го приемам, понякога ми идва много, но го приемам. Моля Ви по тази теза, нека всички да се държим като българи, да защитим държавния интерес. Ако има първо и второ качество европейци спрямо определени фирми, ако българските дечица са по-нещо второ качество от немските, френските или холандските, това някак си трябва да бъде ясно казано. Ако не е така, това е политика на тези фирми, които по същество рекетират държавата, защото не забравяйте, че този проблем с ваксините, тук Деси Атанасова беше тук и на нея и се беше случвало. Мисля, че пет или шест администрации, не знам доктор Райнов още като беше в администрацията на министерството дали нямаше същия проблем. Това е вероятно заради Вашата голяма компетентност.
    Тоест, това е проблем, пред който българската държава се изправя от този бизнес пред едни кризисни ситуации всяка година, в опит за задоволяване на някакви бизнес искания и изведнъж едни такива хаос във ваксините, майките притеснени и държавата започва да взима най-странни решения. Не забравяйте, че цял министър на здравеопазването си тръгна заради такъв проблем с ваксините. Тоест, ваксините ще бъдат осигурени, гарантирам го.
    А иначе за антиваксинационната кампания, това е малко е като разговорът с професор Кючуков преди малко. Тук второ мнение някак си не е нужно. Има едно мнение и то е информираното мнение. Има ясни данни, държави, които либерализираха модерни държави, които либерализираха такъв режим – дали може, дали е нужно семейството да решава. Там се появиха забравени от десетилетия заболявания. В Калифорния има морбили. Те не са чували това нещо, ама има официални доклади и статистики.
    Тоест, по този въпрос има едно мнение и то е информираното мнение. И моля да не влизаме в друг разговор. Това е достижение на държавата имунизационният календар.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос, доктор Райнов.

    Господин Емил Райнов: Господин министър, наясно съм с проблема, но един друг проблем не ми е ясен свързан с ваксините, става въпрос за БЦЖ-то. Все пак БЦЖ е наше родно производство, БЦЖ е ваксината, която е на световно равнище, БЦЖ е ваксината, която ние дори изнасяме по поръчки на СЗО. Мисля, че имаше лек проблем и с това. Наясно ли сме на какво се дължи и дали е преодолян проблемът?

    Министър Петър Москов: Всъщност имаме пълна мощност на производството в момента на БЦЖ. А нека да кажем и нещо. Решението ни е, тази година ще намерим решение, но едно от решенията в средносрочен и дългосрочен план е всъщност българската държава да може да възстанови възможността сама да произвежда, ние имаме възможността да произвеждаме тривалентна, да произвежда петвалентна ваксина. Това е също част, от как да кажа, възможността, мощността на Булбио да бъде възстановена. Има нови машини, които са инсталирани там и в тази връзка мисля, че това би бил добър ход и този парламент би бил добре запомнен парламент ако ние успеем да възстановим мощностите на българската държава, която да започне да произвежда, разбира се, по референтни критерии, максимално обезопасени и така нататък, ваксина която да е българска. Това за мен е едно от възможните дългосрочни решения.
    Между другото има такъв интерес. Към момента ние изнасяме нашите три компонента в Корея. Те слагат своите два и правят петвалентна корейска ваксина. Няма проблем това да бъде направено тук. Нали така?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. Доктор Адемов, имате думата.

    Господин Хасан Адемов: Благодаря. Уважаема госпожо председател. Продължение, господин министър, на въпроса на доктор Ковачка, доколкото Министерството на здравеопазването има компетенции по този въпрос, може би Българският червен кръст отговаря за реаниматорите по българските плажове. Това е един изключително важен въпрос, защото знаете много добре, че тази специалност не разполага с кадри, които да обезпечат лечебните заведения и в един момент те знаете, че няма как да излязат през лятото в отпуска и им е много трудно. Откъде ще намерим хора за плажовете, за да може да функционират нормално, защото туристическият бизнес е конкурентен за разлика от здравния, примерно?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност да отговорите, господин министър.

    Министър Петър Москов: Сега, тук откровено, няма да спекулирам, ще кажа, че смислен отговор на този въпрос нямам. Концесионерът трябва да му бъде вменено да решава това. Ама дали ще го реши, как ще го реши …
    Но нека да помислим. Тя, доктор Ковачка има някакви идеи в тази насока. Да, наистина …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Има ли някой от Реформаторския блок въпрос?

    Господин Димитър Шишков: По-скоро въпросът беше провокиран от това, което се случи одеве, свързано с ТЕЛК и той е много конкретен и бърз, тъй като аз направих една среща с представителни организации на хората с увреждания и поех един ангажимент, който ангажимент трябваше да го споделя на по-късен етап. Тъй като това е една голяма каша, наистина свързана с ТЕЛК-овете, начините на изплащания, те са свързани със Социалното министерство.
    Аз имам няколко становища от тези организации, които са изключително разумни и моят не толкова въпрос, а призив към министерството и към Вас, господин министър е най-вече свързан с това да бъдат активно включени тези хора, които най-добре познават проблема, свързан с ТЕЛК-овете и с НЕЛК, съответно. Както и да се вземе сериозно мнението на сега действащите ТЕЛК-ове и ръководителите на ТЕЛК-ове, които в един момент се оказват изключително ощетени.
    Така че, моят призив към Вас е ако сте съгласни и то да кажете „да“ или „не“, съгласни ли сте да участват в една такава работна група?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност да отговорите на призива кратко.

    Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. По първата част от въпроса за сдруженията на инвалидите е категорично. В смисъл, аз тук споделям това, което доктор Адемов каза, че специално по отношение на инвалидите, там всяка мярка трябва да бъде разказана заедно с тях. Отделно е, че има организации и организации, както навсякъде. Нека, как да кажа, да не пренебрегваме факта, че това с помощните средства също се превърна в един разкошен бизнес. Има цели села оборудвани със слухови апарати, независимо дали хората чуват или не. Дюшеци, инвалидни колички и всичко си върви някак си. Има оборудвани напълно села.
    Скептичен съм по отношение на включване на хора от ТЕЛК, председатели на комисията сигурно ще бъдат ощетени, но всъщност тези ТЕЛК-ови комисии, те са в основата на случването на това нещо. Тоест, когато решаваш един проблем, трябва да имаш друга философия от философията, която си имал като си го забърквал. Нещо такова.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Има ли …

    Господин Димитър Шишков: Само да кажа, че не става въпрос за бизнеса, а става въпрос за акъла, който може да дадат това хора и не затова кой ще е ощетен или не. Просто да чуем тяхното мнение.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Други парламентарни групи? Заповядайте, господин Байрактаров – Патриотичен фронт.

    Господин Димитър Байрактаров: Благодаря, госпожо председател. Патриотичният фронт има много въпроси, но няма да ги зададе, като призоваваме колегите от следващите партии да се откажат също от своите въпроси, в така да се кажа, в знак на общото дело, да започнем да разглеждаме Закона за здравното осигуряване, защото иначе няма да го приемем до декември месец.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Други парламентарни групи имат ли въпроси? Доктор Ковачка, кратък въпрос. Разчитам на кратък отговор.

    Госпожа Красимира Ковачка: Много кратък. Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с пациентите, изпълнителите, лекарите и медицинските сестри. До момента, тъй като минаха шест месеца, провеждан ли е анализ за удовлетвореността на пациентите и на изпълнителите – лекарите и медицинските сестри? И ако е проведен такъв анализ, какъв е резултатът от него, защото това са два показателя, които показват дали системата работи по-добре и какъв е ефектът от реформата? Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Имате възможност за кратък отговор.

    Министър Петър Москов: Искам да кажа, че удовлетвореността е част от вяска акредитация, която върви и сега. Но иначе, аз как да кажа, през миналата седмица когато някои неща се случиха – за едни хубави, за други лоши, всъщност Вие сте отхвърлили удовлетвореността, в смисъл народните представители от комисията. Взето е отрицателно решение за това удовлетвореността да бъде част от …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Не е вярно, напротив. Само санкциите променихме от това, което беше предложено от министерството – да има степенуване на санкциите.

    Министър Петър Москов: Тоест, ние вече сме абсолютно готови, защото тук госпожа председателя в право с легална дефиниция на удовлетвореност и всъщност систематизирането на този процес трябва да тръгне след като в закон ние кажем какво точно изследваме. Аз затова мислих, че на господин Абу Мелих фиксираните предложения са достатъчно ценни, за да можем да започнем. Защото ако ние сега започнем да мерим нещо имагинерно, след това го променим по други критерии, няма да е съвпадимо, доктор Ковачева.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Доцент Кючуков, надявам се последен въпрос.

    Господин Георги Кючуков: Аз се отказвам от въпроса, стига министърът да може да ми отговори в паузата на един съвсем конкретен въпрос.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Давам почивка до 18:00 часа. Моля всички да бъдат точни. В 18:00 часа – начало на работата по Закона за здравното осигуряване.

    3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерски съвет на 02.02.2015 г. – второ гласуване, продължение.

    Председател д-р Даниела Дариткова: 7 минути закъснява екипът на министерството. Надявам се, че те не искат да си саботират собствения закон.
    Уважаеми колеги, продължаваме с разискванията по § 11. Бяха чути становищата на вносителите, почти всички народни представители взеха участие. Има ли някой още нещо да допълни в дебата? Заповядайте, господин Байрактаров.

    Господин Димитър Байрактаров: Благодаря Ви, госпожо председател. Тъй като когато предложих миналия път измененията в предложенията, които съм направил, просто не сме се доразбрали, затова ще помоля да ги изчета наново.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте, корекция на Вашето предложение правите. Нова редакция, за протокола.

    Господин Димитър Байрактаров: Добре. Значи, в § 11, чл. 45, ал. 2, изречение второ се изменя така, ще го предам и текста после. Пакетът е основен и допълнителен и се определя с наредба на министъра на здравеопазването като се актуализира веднъж годишно в срок до 31 октомври на съответната година.
    И оттеглям направените предложения в ал. 3, както и т. 3 в ал. 4 на чл. 45.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Оттегляте т. 2 и 3 от писменото предложение, нали така, за да бъдем коректни?

    Господин Димитър Байрактаров: Точно така, т. 2 и 3, защото просто се дублират.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. И правите редакция на т. 1, за да сме коректни. Благодаря Ви, това ще подложа на гласуване.
    Има ли други изказвания? Господин министър, имате думата за становища.

    Министър Петър Москов: Госпожо председател, благодаря Ви. Ще бъда съвсем кратък. Понеже § 11 и 12 бяха разглеждани в своята функционална и логическа цялост вчера, нали така? Аз просто, за да подкрепя това, което казвам съм донесъл, това е документ на Европейската комисия, Генерална дирекция за икономия и финанси, който е документ, свързан с овладяване на разходите, публични разходи за фармацевтични разходи в Европейския съюз и там са предписани мерките, които страните-членки се препоръчва да вземат.
    Започвам по ред. Външно рефериране е факт, вътрешно рефериране е факт, абдейтване на цените е факт, здравни технологии е факт, предвиден в закон. Дискаунти и рабати – факт, предвиден в закона, новите медикаменти влизат. Клоу бак схеми. Клоу бак схемите са схеми, при които фирмите отдават отстъпки по веригата и схемата на това е тези отстъпки да бъдат върнати към касата. Това ние вече сме го направили в Наредба 10 на министъра, където за 100 % реимбурсираните медикаменти това е факт.
    След това, пей бак схеми, искам да прочета. пей бака изисква производителите да платят част тяхната печалба при надвишаване на договорените бюджетни цели на публичните фармацевтични разходи. Това е препоръка за изпълнение на страните-членки от генералната икономическа и финансова дирекция. Публични търгове, разбира се има и другото тук, има така наречената тояга, вчера от това – замразяване на цените и катове между 2,5 и 12 %, което сме правили, генерична субституция, това за което говорихме, нататък са информационни кампании, които ние развиваме. Направиха се две конференции за HTA, Вие бяхте и председателствахте едната. Тоест, да кажа, че всичко това, което е в текстовете на господата Шишков и Павлов го има и всъщност е разписване на препоръките на Европейската комисия.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, господин министър. Има ли други народни представители, които искат да се изкажат? Заповядайте, доктор Ковачка, Вие вчера не сте взели отношение.

    Госпожа Красимира Ковачка: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър.
    Моето предложение е свързано с предложението, което е внесено от колегите и което ясно е на всички, че зад цялата лекарствената политика отговаря министърът на здравеопазването, но предложението колкото така и да е добро и да е обосновано, моето предложение, то може да мине по реда, по който е необходимо, през определените институции, да се съгласува, да се огледа и може да бъде разгледано и в Закона за лекарствата в хуманната медицина, защото на парче този закон да го гледаме, мое предложение, мисля, че ще бъде по-добре и народните представители ще могат да се запознаят. И все пак, ще мине на различни институции, които ще дадат своето становище.
    По принцип не възразявам срещу становището, но мисля, че трябва да мине по определения ред за това, а не направо в комисията. Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря доктор Ковачка. Първо да попитам народните представители имат ли реплики към изказването на доктор Ковачка. Не. Господин министър, имате думата.

    Министър Петър Москов: Аз разбира се благодаря за пунктуалността на доктор Ковачка, но аз вчера имах възможността да кажа, че тезите, допълненията, промените в текста на вносителите, които народните представители внасят са изцяло подкрепени от целия кабинет. Казвам го от името на целия кабинет. Те са задължителна част не от Закона за лечебните заведения, а от Закона за здравното осигуряване, защото третират начина, по който здравноосигурителната система, а именно касата ще може да овладява рисковете и ексцесиите на фармацевтичната индустрия.
    Нека да кажа и още нещо. Мисля, че как да кажа, сигурно, аз не съм много вещ в парламентарните дела, но ми се струва, че достатъчно време отне приемането на този закон. Всяка седмица, в която този закон не е приет, няма реална юридическа активност, тоест ние не можем да започнем преговори с фирмите по конкретика на законовите текстове, а това всъщност означава продължаване на сегашното състояние. Не мисля, че публичният ресурс има нуждата от това нещо. Не мисля, че нещо в тези текстове е неясно. Не мисля, че има каквото и да било спорно в тези текстове. Мисля, че те са чисти. Отново казвам, потвърждават и развиват в законова форма препоръки на Европейската комисия.
    Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми господин министър, искам да подчертая, че Комисията по здравеопазване заседава и извънредно всяка седмица в желанието да подкрепи реформата и да приеме Закона за здравното осигуряване. Разбира се, много от текстовете са иновативни, имат нужда от детайлно разясняване и аз смятам, че това е в рамките на нормалната законодателна процедура.
    Искам да подчертая наистина, че от Вашите уста звучи чудесно, че правителството подкрепя предложенията на колегите Шишков и Павлов, но това, което имаме ние като документ е проектът на Министерски съвет и това е юридически установеният документ, че е минал с подписът на министър-председателят.
    От тук нататък имаме становище на министъра на финансите, който казва, че лекарствената политика е от компетентността на Министерството на здравеопазването и не може да се произнесе по предложението на колегите Шишков и Павлов. Трябва да бъдем точни за стенограмата.
    От тук нататък наистина имаме затруднения, защото дори и в хода на дискусията колегите Шишков и Павлов внасяха нови редакции на техните предложения. Нормално е да настъпи известно объркване в народните представители, защото цялостната представа за това, което ще се случи в резултат на нашето гласуване тук е много важна. Разбрахме, че и сега има притеснение по отношение на някои от текстовете от Националната здравноосигурителна каса, защото лекарствата, които са сами в група са изключени от предложенията за отстъпки на колегите Шишков и Павлов. Вчера бяха изказани от подуправителя. Надявам се да нямате разнобой в изказванията или са настъпили някакви корекции в това, което са предложили колегите Шишков и Павлов.
    От друга страна и сега текат процедури за отстъпки, съгласно действащото законодателство и не стана ясно какво ще се случи с тези средства, защото се оказа, че има дори 33 % договорени отстъпки.
    В този аспект са притесненията на народните представители и аз моля да ни извините за това, че дълго обсъждаме и задаваме въпроси по темата. Имате думата.

    Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз разбирам и уважавам дълбоко Вашата прецизност. Нито аз, нито Вие имате съмнения, че правителството стои зад този текст. Реалният процент на отстъпки в момента е 0,5 %. Моля председателят на касата да го потвърди.
    Наистина, всеки един закон търпи иновации, всеки един закон търпи развитие и всъщност това е и от моя гледна точка и ценното на експертни комисии, които разглеждат това. Не виждам нито една, след вчерашната дискусия, продължила часове по тези два текстове, аз останах с впечатлението, че всяко едно от спорните неща, от нещата, които будеха притеснения или въпроси в народните представители бяха изговорени. И наистина моля, от името на правителството да бъде подложен на гласуване този текст.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Доктор Комитов, имате думата и ще пристъпим към гласуване.

    Господин Глинка Комитов: Становището на касата е следното, не смятаме, че предложените текстове във внесения от Министерски съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване са в унисон с политиката, която правителството иска да води в този сектор здравеопазване. А също така са и в унисон с принципите, които тук на това место, в тази комисия бяха приети не с квалифицирано, а с абсолютно мнозинство от всички политически партии, представени в парламента. Разбира се, тъй като тече на второ четене, както всички Вие и касата има своите предложения, които не противоречат нито на текстовете, които са внесени, но си имаме и нашите специфични изисквания, за които вчера доколкото аз чух, защото по други причини не можах да присъствам, ние поддържаме отношение на порт фолиото на всяка една от фирмите. В кавички казано порт фолиото, става въпрос за финанси. Това е становището на касата.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Комитов. Господин министър, последно изказване и пристъпваме към гласуване.

    Министър Петър Москов: Извинете, само моля да чуя официалното становище на председателя на касата, на управителя на касата относно предложения текст за схема за споделяне на риска, пей бак схема, за споразумение с бизнеса.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Няма да дам такава възможност. Народните представители разполагат със становището в писмен вид, всички го имат, чели са го. Смятам, че се въртим в един кръг. Имат становището.

    Министър Петър Москов: Защо да не чуем становището на председателя на касата?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Защото вчера чухме становище на касата, раздадено е писмено на народните представители. Смятам, че ще бъде повторение. Той изказа становище по отношение на подкрепа на текстовете, които касаят първоначалния вариант на законопроекта и развитието им в предложението на колегите Шишков и Павлов.Преминаваме към гласуване. Закривам разискванията.
    Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители. Който е „за“, моля да гласува. 4 – „за“. Искам да заявя за стенограмата, че гласовете „за“ са 5, защото писмено е представил становище господин Търновалийски, че гласува както гласува доктор Райнов. Който е „против“, моля да гласува. „Против“ – няма. „Въздържали се“? 11 – „въздържали се“. Не се приема.
    Предложение на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители в редакцията, която беше представена. Т. 2 и 3 са оттеглени и редакцията беше изчетена, няма да я повтарям. Който е „за“, моля да гласува. 11 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 6 – „въздържали се“.
    Сега, по принцип писменото предложение по т. 1 на господин Байрактаров. Който е „за“, моля да гласува. 11 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 6 – „въздържали се“. Приема се.
    Предложението на народния представител Димитър Шишков е оттеглено.
    Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров. Който е „за“, моля да гласува. 6 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 11 – „въздържали се“. Не се приема.
    Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители. Който е „за“, моля да гласува. 6 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 11 – „въздържали се“. Не се приема.
    Предложене на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов с направените по време на заседанието редакции. Който е „за“, моля да гласува. 6 – „за“. 1 - „против“? „Въздържали се“? 7 – „въздържали се“? Не се приема.

    Господин Семир Абу Мелих: Може ли, госпожо председател обяснение, защо съм гласувал „против“?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Отрицателен вот Семир Абу Мелих.

    Господин Хасан Адемов: Не е участвал в дискусията.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Участвал е в дискусията, доктор Адемов. Имате думата, кратко.
    Господин Семир Абу Мелих: Уважаеми господа, гласувах „против“, не защото съм „против“ това, което го предлагате, а защото няма към него финансов анализ. Вашите предложения не са тип дайте общи приказки, а са едни ясни предметни правила, които ще доведат до промяна на цифри. Тези цифри трябва да им направите един стрес-анализ, да го закачите към това предложение и на драго сърце аз бих го гласувал. Но сега в момента ако гласувам „за“, искрено ти казвам, не знам за в бъдеще какво ще се случи. И най-накрая ще излезем ние виновни тук дето сме го гласували. С най, най-добри чувства го казвам. Просто си направете един хубав анализ. Има време, има време, защото договарянето е чак в края на годината. Има време, може пак да го входирате и тогава ако има един анализ, на драго сърце ще го гласувам. Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Предложение на народния представител Вили Лилков, който е „за“, моля да гласува. 1 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 15 – „въздържали се“. Не се приема.
    Сега остава текста на вносителя за § 11, но преди да пристъпим към гласуване искам да направя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правно-технически корекции.
    Първо, в § 11, т. 4, в новата ал. 5 след думите „лекарствени продукти“ да се добави „медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели“.
    Две. В § 11, т. 10, в изречение второ на ал. 15, т. 3 думите „оказване на фармацевтичните дейности на търговците на дребно“ да се заменят с „извършване на дейностите от търговците на дребно с лекарствени продукти“.
    Три. В § 11, т. 11 и в ал. 17 думите „националните рамкови договори за денталните дейности“ да се заменят с „Националния рамков договор за денталните дейности“.
    Четири. В § 11, т. 14 в новата ал. 20, думите „ал. 19“ да се заменят с „ал. 10, 13 и 19“.
    В т. 14 да се създаде нова ал. 22. Ал. 22 договорените отстъпки по ал. 10, 13 и 19 не могат да бъдат по-ниски от договорните отстъпки през предходната година“.
    Досегашната ал. 22 да стане ал. 23. Това е.
    Становище на министерството. Сега, подлагам на гласуване първо направените от мен предложения по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2. Който е „за“, моля да гласува. 14 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 3 – „въздържали се“. Приема се.
    Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11 по принцип с поправките, които са направени и които вече са приети. Който е „за“, моля да гласува. 11 – „за“. „Против“? 3 – „против“. „Въздържали се“? 3 – „въздържали се“. Приема се.
    Сега предстои гласуване на предложението за създаване на нов § 12. Искат ли народните представители, които са вносители на предложението да направят изказване? Разискванията не са приключени по § 12.

    Господин Димитър Шишков: Ние вчера направихме общо изказване за § 11 и § 12, защото те са свързани. Така, че да повтаряме пак мотивите, мисля, че е загуба на време. Предлагам просто да минем към гласуване. Нашите предложения бяха свързани.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Други изказвания? Няма. Закривам дебата и подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов за създаване на нов § 12. Който е „за“, моля да гласува. 7 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 10 – „въздържали се“. Не се приема.
    Сега, съгласно това, което приехме и отложихме гласуванията, трябва да се върнем на § 5. Отложеното предложение на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов. То е във връзка с вече отхвърлените от комисията предложения. Предложенията са на страница шеста.
    § 5. Има постъпило предложение на Димитър Шишков и Валентин Павлов. § 5, т. 2 се изменя така:
    Две. Точка 13 се изменя така: „Одобрява проекта на национално споразумение за реимбурсиране на лекарствените продукти по чл. 45а, ал. 2“. Това е във връзка с отхвърлените от комисията вече предложения на народните представители.
    Който е „за“, моля да гласува. 6 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 11 – „въздържали се“. Не се приема.
    В § 7 има отложено предложение за гласуване, което гласи следното: В § 7 се правят следните изменения:
    А. Т. 4 се изменя така: „В т. 4, в т. 16 думите „методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ“ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се заменят с „на националното споразумение за реимбурсиране на лекарствени продукти“ по чл. 45а, ал. 2“.
    Б. Създава се т. 5. 5, т. 17 се отменя.
    Който е „за“, моля да гласува. 5 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 12 – „въздържали се“.
    Понеже сме се върнали на § 7, моля да чуя моето предложение за редакционна поправка.
    Във връзка с правомощията на управителя Националната здравноосигурителна каса да предлага за приемане на Надзорния съвет на списъка на заболяванията по чл. 45, ал. 4.
    В § 7 да се направят следните изменения и допълнения: Да се създаде нова т. 2.
    Т. 2. Т. 12 се изменя така: „12. Предлага за приемане от Надзорния съвет списъкът по чл. 45, ал. 4“.
    Досегашната т. 1 по вносител да стане т. 3 и да се измени така: „3 т. 13 се отменя. Останалите точки да се преномерират в съответствие с приетите предложения“.
    Който е „за“, моля да гласува. 11 – „за“. „Против“? 3 – „против“. „Въздържали се“? 2 – „въздържали се“. Приема се.
    Стигнахме до § 30 на по-предишното заседание, но имаме отложени текстове във връзка с предложенията на господин Семир Абу Мелих за създаване на нов § 25. Да продължим с него или да преминем към § 30 ако сте готов за новите редакции?
    Имате предложение – всеки осигурен има право да получи и начинът, по който ще се получават така наречения уникален код за достъп. Само, че логично е това предложение да бъде нов § 25. Имате ли корекция?

    Господин Семир Абу Мелих: Не, остава си така, но имам въпрос.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Вие държите на Вашето предложение общопрактикуващите лекари да раздават тези кодове. Сега ще имаме възможност да чуем становището и на Българския лекарски съюз по текста. Може да го прочетете. Нямате редакция по текста. Народните представители разполагат с доклада. Ако имате някаква редакция го четете, ако е същото, което е предложено, няма нужда.

    Господин Семир Абу Мелих: Ще го прочета, госпожо председател, ако обичате.
    Така, всеки осигурен има право да получи уникален код за достъп, съкращение УКД, до персонализираната информационна система на НЗОК. УКД се предоставя на здравноосигуреното лице, съответно родител, настойник, попечител или упълномощено лице на хартиен носител в запечатан плик от неговия общопрактикуващ лекар срещу разписка по образец, утвърден от управителя на НЗОК.
    Управителят на НЗОК организира предоставянето на УКД за всички здравноосигурени лица на общопрактикуващите лекари.
    УКД може да се издаде отново по искане на осигуреното лице, което заплаща разходите по издаването му.
    Това е.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Освен четенето искате ли да представите пак Вашето предложение или да дам възможност на този, който не е участвал в дебата да се изкаже. Искам да припомня, че чухме становищата и на министерството, и на касата.

    Господин Семир Абу Мелих: Госпожо председател, имам и отговори на някои от въпросите.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Ако имате отговори на въпросите по отношение на това как ще изглежда разписката, кой ще финансира процедурата, моля да ни отговорите.

    Господин Семир Абу Мелих: Не трябваше да ме питате такъв въпрос. Как ще изглежда разписката? С удоволствие бих я направил и бих я предоставил ако ме изберете за управител на Здравната каса. Веднага, на секундата ще го направя. Това не от моите пълномощия. Аз предлагам механизма, а техническата част и управлението е в ръцете на управляващите. Това е относно образеца.
    А, защо е образец, господа народни представители, защото има връзка със Закона за защита на личните данни, не е измислено ето така. И не си мислете, че текстът е хей така написан. Идеята може и аз да съм я подхвърлил, но текстът са го писали много сериозни юристи и са направили връзката.
    Относно това да бъде предоставено до общопрактикуващи лекари и те да дадат пликовете и дали това ще бъде задължително, защото имаше и такъв въпрос, тоест да не се притесняваме, че докторът ще трябва да ходи с колата си да обикаля пациентите, няма такава опасност, защото тук няма срок където му казваш на общопрактикуващия: „В рамките на толкова трябва да го доставиш“. Тоест, и това отпада.
    Относно възможността на Националната здравноосигурителна каса технически да направи тези неща, няма никакъв проблем, защото по-нататък в допълнителните разпоредби има мое предложение да е 3 месеца. Съвсем спокойно, ако каже началникът на касата може да стане и 6 и 7 месеца. Тоест, не е фатално това нещо.
    А относно общопрактикуващи лекари, имам тяхно становище. Уважаеми народни представители, хората са прави и казват: „На нас в рамковия ни договор това не ни влиза като задължение. Но, нямаме нищо против да го направим, стига ако сте толкова любезни и ни платите за това нещо“.
    Затова, аз се обръщам към министъра на здравеопазването и имам молба към него, ако може тази година да осигури средства на общопрактикуващи лекари, по какъвто и параграф там, който вижда за удобен, за да може тези права да ги получат българите.
    Ако нямате такава възможност и не можем да излезем от рамката на бюджета, няма проблем да се случи догодина. Но рано или късно това ще се случи и това са права, които трябва да ги получат тези хора. Всеки трябва да знае какво правят болниците с неговото ЕГН, с неговата лична карта и с неговото здраве. Това е възможност Националната здравноосигурителна каса да има 2 милиона служителя без пари.
    Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, тези аргументи вече сме ги чули. Сега имат желание за реплика, първо доктор Добрев, доцент Кючуков, господин Байрактаров.

    Господин Семир Абу Мелих: Добре.

    Господин Кирил Добрев: Уважаеми колеги, много накратко искам да споделя с Вас, че в понеделник след обяд имах удоволствието да получа моя уникален код за достъп в бюро на РЗОК Стара Загора където нямаше опашка. На мен ми поискаха личната карта и това ми отне между 2 и 3 минути. Кодът ми е в чантата.
    Благодаря. Не сугистирам никого. Споделям личен опит. Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Имате думата, доцент Кючуков.

    Господин Георги Кючуков: Репликата ми към господин Абу Мелих. Да не се обръща за средствата към министъра на здравеопазването, а към министъра на транспорта и съобщенията, защото превръщаме джи питата в пощаджии. Електронното правителство го води министърът на транспорта.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Трета реплика, господин Байрактаров. Ще имате възможност да отговорите в рамките на дупликата.
    Не влизайте в диалог, моля Ви, нека да се концентрираме върху темата.

    Господин Димитър Байрактаров: Благодаря, госпожо председател. Ние от Патриотичния фронт сме готови да подкрепим това предложение на колегата Семир Абу Мелих, но аз и преди му казах, и сега ще го помоля да направи една лека редакция и тази редакция да се състои в това, че гражданите могат да си получат тези уникални кодове, наистина от регионалните здравни инспекции, не е никакъв проблем. Направихме едно проучване, господин Абу Мелих, защото това нещо ще доведе наистина до много, много въпросителни. Няма да отивам на финансовата страна, но ще спра точно на Закона за защита на личните данни. И гарантирам, че веднага обяснявам, така наречените лекари джи пита, ще трябва да ги регистрираме и да станат администратори на лични данни, което в общи линии не е тяхна работа. Просто казвам го с добри намерения Семире.

    Господин Семир Абу Мелих: Да, знам, затова сега ще Ви отговоря.

    Господин Димитър Байрактаров: И така.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин Байрактаров. Господин Абу Мелих, имате думата за дуплика.

    Господин Семир Абу Мелих: Да, ще започна с най-важния въпрос за личните данни. Това е най-важният въпрос. Чета – Закон за защита на личните данни, чл. 4, т. 6 – обработването е необходимо …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Аз мисля, че нямаше такъв въпрос към Вас. Моля Ви на въпросите в репликите, които се зададоха.

    Господин Семир Абу Мелих: Как, нали трябва да му кажа, че той се притеснява човекът. Вижте какво казва законът. Упражнение на правомощия, предоставени със закон на администратора или трето лице, на което се разкриват данните. Това е в Закона за защита на личните данни.
    И ако ми дадете думата тук има такива причини пише, давам Ви пример. Защо можем да го сложим в закон и това да е законно? Защото е свързано с обществен интерес, точка номер пет – обработването е необходимо за изпълнение на задача, която се осъществява в обществен интерес. Това е в Закона за защита на личните данни.
    Господ здраве да им дава на тези, които са го правили, обаче те са го сложили, този закон е приет. А личният лекар всичко знае за мен, да знаете.

    Господин Димитър Байрактаров: Но не е администратор на лични данни.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Приключи ли Ви дупликата? Моля Ви по-кратко.

    Господин Семир Абу Мелих: Само завършвам. Господин Байрактаров, на драго сърце бих го променил, но не може, защото сега това е пречката. Той не го интересува. Ние ако на българите им кажем, че не им трябват Вашите лични карти за нищо, няма да си изкарат и лични карти. Това е нещо, което не ти трябва всеки дени и затова някой трябва да ти го даде. Това ми е отговорът.
    Относно идеята на доцента за Транспортното министерство, аз съм съгласен. Ако те се разберат по между си, защо пък не? Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Само, че трябва да гласуваме Вашето предложение. Ако искате нещо да го редактирате?
    Кратко изказване, доцент Иванов, след това Български лекарски съюз.

    Господин Лъчезар Иванов: Много кратко изказване. Първо, искам да обърна внимание на колегата, че личните лекари са еднолични търговци. Личните лекари сключват договор със Здравната каса. Министърът по никакъв начин няма как да осигури средства на общопрактикуващите лекари. Това е първата забележка.
    Второ. Тук преди малко нашият колега каза, че в рамките на 3 минути, отивайки в Здравната осигурителна каса хората получават този код. Излишно е да се товарят личните лекари с това. Защото личният лекар трябва да отиде до касата, да вземе кодовете на своите пациенти и след това да отиде и това става едно ненужно разхождане на лекарите, абсолютно излишно. Завърших.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Реплика ли искате, господин Абу Мелих на доктор Иванов? Заповядайте.

    Господин Семир Абу Мелих: Доктор Иванов, доцент Иванов, да, прав сте, няма опашки, всичко е улеснено, но пак повтарям, това е нещо, от което нямаш нужда всеки ден. Никой не си прави труда да го направи. А, за да може да имаме гражданско общество, будно, това е точно нашата роля да им дадем. Джи питата са общотпрактикуващи лекари, хората не казват „не“, казват: „Това не ми влиза в договора“ и са прави. Ако им платим за това, ще направят в техните кабинети следното: „Заповядай, това е твоят код“. Ето това е, това е трудът.
    Сега, ако това ВИ е много, не го гласувайте и не го приемайте. Но не е извинение, разберете ме. Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Дуплика искате ли? Не. Реплика. Втора реплика, извинявайте, има от доктор Райнов към Вас.

    Господин Емил Райнов: Понеже виждам, че всички сте много на ти с темата, доктор Иванов, не сте прав. Министърът, сещам се поне по два начина, по които би могъл да финансира това нещо. Едното е през графата електронно здравеопазване, не е никакъв проблем. Другото е да го пише в пакета на общпрактикуващите лекари като изискване. Така, че недейте да бягате от отговорност.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Дуплика, доктор Иванов и после министърът на здравеопазването.

    Господин Лъчезар Иванов: Първо мисля, че в момента това, което беше казано от доктор Райнов е едно, пак предизвикателство. Ще натоварваме първо електронното здравеопазване, а Вие много добре знаете как се финансира, от кого се финансира, не е част от електронното здравеопазване и мисля, че в това отношение са си свършили работата. И тук това, което преди малко каза колегата, това показва, че уникалният код, който всеки български гражданин иска да получи, може да отиде и да го получи, без да натоварваме и обременяваме системата.
    И второто, което искам да кажа, че в момента губим време с излишни реплики за нещо, което съществува, а не можем да принуждаваме общопрактикуващите лекари със закон, които допълнително да бъдат заплащани, и за които допълнително да се търсят средства.
    Така, че мисля, аз имам предложение, ако няма други да преминем към гласуване.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Ще дам възможност на министъра на здравеопазването и на доктор Грозев да се изкажат. Заповядайте, отново има изказване от народен представител. Слушам Ви, госпожо Петрова.

    Госпожа Султанка Петрова: Извинявайте доктор Дариткова, но аз оставам с впечатление, че всъщност след като колегата каза, че за 3 минути е свършил тази работа, тук има нужда от една информационна кампания, защото явно българските граждани не са наясно, даже 80 % според мен, хората не знаят, че има такъв код, който трябва да ползват. Така, че ако ние не го приемем това, аз предлагам министърът на здравеопазването да се ангажира с това, да се направи една информационна кампания, просто хората да знаят, че има такъв код и може да отидат да си го получат, няма опашки. Просто наистина това, че ние не сме информирани е вярно. Вярно е, че ще похарчим и пари, но в края на краищата хората не знаят и това е проблем.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Министърът на здравеопазването.

    Министър Петър Москов: Сега, аз първо преди да кажа какво мисля ще си позволя да върна шегата, която господин Абу Мелих направи с господата Шишков и Павлов като им каза, защо не е гласувал тяхното предложение. Ще му кажа, че много трудно бих могъл да се съглася, защото няма финансова обосновка. Нали, шегуваме се така, но за много милиони става въпрос шегата.
    Иначе, предложението на господин Абу Мелих е едно от най-хубавите предложения, които са постъпили. Мисля, че то реално ще даде власт в ръцете на пациентите и ако народните представители гласуват това, министерството ще подпомогне, ако е нужно, по някаква схема, извън схемата, за която народните представители казаха, че има осигурено през ЗЗОК-тата пенетрацията на този документ.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. Български лекарски съюз, доктор Грозев, имате думата.

    Господин Венцислав Грозев: Благодаря, госпожо председател. Ние сме дали своето писмено становище, че Българският лекарски съюз окончателно и безвъзвратно стои зад това, което сме Ви пуснали.
    Само ако ми позволите една забележка. Мен ме буди, едно смущение в мен възниква, ние загубихме много повече време, по-точно Вие да дискутирате подобен въпрос когато за 3 минути, без никакъв финансов ресурс е станала историята. Вие дискутирате проблемът над 15 минути, така че аз не виждам какъв е проблемът уникалният код, събуждайки се българското общество към гражданственост да отиде да си го получи в Регионалната здравноосигурителна каса. Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Има ли други изказвания? Доктор Петров, заповядайте.

    Доктор Красимир Петров: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър.
    Изказването ми е съвсем кратко. Тук са и шефът на Националната здравноосигурителна каса, и министърът на здравеопазването.
    Аз няма да Ви карам да съобщавате задочно числа, но мисля, че и двамата много добре знаете по колко жалби постъпват всеки ден. Така, че ако някой български гражданин иска да се оплаче от здравеопазването в България, той има пълната възможност и повярвайте ми, той намира начина, по който да го направи.
    Искам да Ви кажа съвсем ясно, че дори въпросната процедура да струваше 50 лева, много по-добре е тези пари да се дадат там където те ще бъдат много по-полезни. Това са грешно изгубени пари. Казвам го съвсем ясно. Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Смятам дискусията за закрита и предлагам да пристъпим към гласуване на предложението на народния представител Семир Абу Мелих и Димитър Петров, което неговото предложение наистина е промяна в § 24, но логично то е за създаване на нов § 25 и затова така го прочетох в доклада.
    Аз декларирам на микрофона, че не участвам в това гласуване, поради конфликт на интереси. И моля народните представители да гласуват. Който е „за“, моля да гласува. 6 – „за“. „Против“? 2 – „против“. „Въздържали се“? 8 – „въздържали се“. Не се приема.
    Уважаеми колеги, имам пропуск. На страници 32 и 33 има предложения на Димитър Шишков и Валентин Павлов за преномерация на параграф. Понеже са аналогични двете предложения и са във връзка с вече отхвърлените техни предложения по § 11 и 12, за прецизност на доклада трябва да ги подложа на гласуване предложенията по § 11 и § 12.
    Който е „за“ предложението им за преномерация, което предложение вече е отхвърлено, моля да гласува. 2 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 10 – „въздържали се“. Не се приема предложението.
    Сега преминаваме на § 30. Всички отложени параграфи досега бяха гласувани с изключение на § 27, по който отново имаме отлагане от господин Семир Абу Мелих. Искате ли другия път, за да имаме повече време за разисквания?

    Господин Семир Абу Мелих: Ако Вие имате нужда от повече време, за да Ви направя един финансов анализ както и поиска министърът, нямам нищо против. Както желаете. Ако сте готови да дискутираме тази тема, нямам нищо против.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Добре, минаваме на § 27. Има предложение на народния представител Семир Абу Мелих и Димитър Петров. Моля да защитите Вашето предложение.

    Господин Семир Абу Мелих: Моето предложение е следното, господа народни представители в срок от 7 дни от постъпването на жалбата по реда 35, т. 9 и така нататък, в този закон се извършва проверка за резултата, от която се уведомява жалбоподателя. Чрез персонализирана информационна система на НЗОК резултатите от проверката следва до 30 календарни дни, тоест да не се бавят проверките, в този случай извършената и отчетената дейност не се заплаща до окончателното решаване на спора.
    Това е първоначалното предложение. Аз приемам предложението на юристите, защото е сменила параграфите, членовете, но духа си остава един и същ.
    С две думи, пускам си жалбата чрез интернет …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Налага се за протокола да го прочетете, защото това ще се счита за редакционна поправка на първоначалното Ви предложение.

    Господин Семир Абу Мелих: Добре, § 27, чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
    Първо. Създават се нови алинеи 3, 4 и 5.
    Ал. 3. Непосредственият контрол по ал. 2 е периодичен и чрез извършени проверки по постъпили жалби от здравноосигурителните лица в случаите по чл. 35, ал. 2.
    Ал. 4. Жалбите по ал. 3 се подават в срок до 7 дни от установяването на някои от основанията по чл. 35, ал. 2. Жалбите могат да се подават от здравноосигурителните лица и по електронен път.
    Ал. 5. Проверките по ал. 3 се извършват в срок до един месец от постъпването на съответната жалба, като до тяхното приключване не се извършва плащане на съответната дейност.
    Две. Досегашната ал. 3 става ал. 6.
    Три. Досегашната ал. 4 става ал. 7 със съдържанието, предложено от вносителя по § 27, за чл. 72, ал. 4.
    Четири. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и се изменя така: „Условията и редът за осъществяване на контрол по алинеи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се определя с инструкция, издадена от управителя на НЗОК“.
    Това е.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин Абу Мелих. Бихте ли дали предложението на юристите, за да сверим с това, което те са направили и предложили.
    Имате думата за изказвания по това предложение. Искам да подчертая, че има корекция от първоначално направеното предложение. Във връзка със запитване към управителя на Националната здравноосигурителна каса, който каза, че технически не е възможно през персонализираната система да се подават жалби или да се получава информация. Така, че именно това е коригирано в новото Ви предложение.
    Имате думата за изказване. Господин Байрактаров, заповядайте.

    Господин Димитър Байрактаров: Госпожо председател, само че искам господин Абу Мелих да се концентрира малко, защото в текста, който той предложи аз чух нещо, което мен ме смущава. Значи, чух, че ако аз подам една жалба, тази жалба трябва в едномесечен срок да бъде разгледана, но в едномесечен срок се спират плащанията. Нали така? Само, че след мен на следващия ден доцент Иванов подава жалба, доктор Добрев подава жалба и Ви давам примерно, ако съм конкурент 90 души ги събирам да подадат жалби, а по електронен път не е нужно даже да ги събирам. Просто 90 имена си чаткам и едно лечебно заведение го фалирам без никакъв проблем. Просто не знам дали сте го обмислили това, колега Абу Мелих, но особено когато става въпрос за пускане на жалби по електронен път, буквално с този текст могат да бъдат блокирани нещата.
    Нещо повече, тук има юристи и те знаят, че един такъв акт на жалба, чисто юридически не може да спре изплащане. Даже и проверката, сега не ме карайте да отварям тук АПК и така нататък да видите в кои случаи може да бъде спряно такова плащане. Все пак говорим за сериозни неща и колеги, предполагам, че и Вие го забелязахте това нещо и разбирате, че това може да създаде сериозен проблем.
    Аз разбирам добрия замисъл на господин Абу Мелих, но просто си мисля, че той не го е обмислил, не го е премислил. Философията е хубава да, но има пропуск.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Има ли реплики към народния представител? Значи, думата за изказване има доктор Добрев и после думата за изказване има доктор Петров. Вие може да отговорите, но ползвайте формата на реплика, все пак да спазваме правилника.
    Дадох думата на доктор Добрев. Искате ли да чуете всички възражения и тогава да отговорите, защото вероятно и те ще се обосноват.

    Господин Семир Абу Мелих: Но трябва да имам достатъчно време. Да, съгласен съм.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Ще предложа да приключим дебатите и няма да гласуваме в рамките на днешното заседание. По тази точка поне да завършим дебатите.

    Господин Кирил Добрев: Моята реплика е в потвърждение на изказването на господин Байрактаров и това е тема, която ме е вълнувала последните седмици когато го коментирахме в смисъл, че докато тече проверката се правят всички плащания, защото едва след като приключи проверката и се вземат решения дали има нарушения или не и дали трябва да се направят санкции или не, чак тогава могат да бъдат удържани суми, ако има доказана вина. В правосъдието, в съдебната система не можеш да бъдеш наказан без да ти е доказана вината. Така, че потвърждавам това нещо, то е принципно. Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Доктор Петров, имате думата.

    Господин Красимир Петров: Доктор Добрев каза точно това, което и аз щях да подчертая, така че аз няма да го повтарям. Има и още един елемент, който е много важен за този срок от 7 дни.
    Аз не знам дали доктор Комитов ще има ли достатъчно потенциал, за да провери в рамките на 7 дни.

    Господин Семир Абу Мелих: Не, не 7 дни е жалбата.

    Господин Красимир Петров: Съжалявам. С други думи, присъединявам се напълно към доктор Добрев.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Господин Абу Мелих под формата на реплика, може ли да отговорите на всички отправени питания? Имате думата.

    Господин Семир Абу Мелих: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, опасението, че ще стане една вълна от жалби където ще спрат приходите на болниците не е основателна. Това теоретично е възможно, но не е основателна, защото ти подаваш жалба с името си, ти не си някой анонимен. И става въпрос за нещо сериозно – твоето лечение.
    С две думи, ако се съберат примерно 100 пациента и подадат жалба срещу ВМА наведнъж, защото са направили хайка, нали седнали са в един ресторант и са решили, че утре ще ги мачкат ВМА, съвсем спокойно Военномедицинска академия ще ги осъди всички до един и ще си изкара парите и отгоре.
    Относно втория въпрос, защото тук правата са двустранни. Относно втория въпрос за дължимите актове, докато няма становище как ще спирам плащането? Уважаеми народни представители, многоуважаемият от мен и от Вас министър Горанов и цялата му служба като им прасне един акт и е дължим на НАП, въпреки Вас и отивайте после се оправяйте в съда. Чак тогава след съдебното решение може да Ви върнат парите. Тоест, това нещо го има. Това е дисциплиниращ фактор. Нападжиите не са го направили, защото някой е решил да го направи. Това е дисциплина на взаимоотношение във финансовия аспект, затова и е практика не само в тази му част, това е практика на всеки, който се занимава с пари. Тоест, спирам ти парите докато не се докаже обратното. Ние не говорим за престъпление.
    Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Има ли други народни представители? Становище на Министерството на здравеопазването по предложението на господин Абу Мелих за възможности за плащанията в седемдневен срок, това е което в момента дебатираме.

    Министър Петър Москов: Да, да, ние подкрепяме предложението.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Вие подкрепяте това предложение.

    Министър Петър Москов: Извинявайте, доктор Дариткова, но ние този разговор нали го водихме в един друг кръг?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Сега трябва да го водим за стенограмата тук.

    Министър Петър Москов: За стенограмата го подкрепяме.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Има ли други, които искат да вземат отношение по темата? Съсловните организации, доктор Борислав Миланов и след това доктор Грозев.

    Господин Борислав Миланов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми господин управител на НЗОК.
    Всички, които имаме опит с работата знаем, че първо, има процедура за начин на доказване на нарушението, съставяне на акт и този акт знаем, че се обжалва и може да падне в съда, незнайно кога. За какво говорим тук всъщност? 7 дни, това е абсолютно невъзможно, първо. Второ, отново аз имам най-добри чувства към господин Абу Мелих, подкрепям желанието му да има право пациентът да търси своите права. Но с тези стъпки просто мисля, че ще стане една още по-голяма бъркотия, свързано с това.

    Господин Семир Абу Мелих: Прощавай, но за 7 дни имаш право да подадеш жалба, а не …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, господин Абу Мелих, оставете да се изкажат представителите на съсловните организации.

    Господин Борислав Миланов: Става дума, че в 7 дни има право да се подаде жалба и честно казано нормалният отговор е 30 дни и тук сме абсолютно съгласни. От там нататък обаче с наказанията, и с начина на обжалване на наказанията, и крайният резултат, и със спиране на плащания и така нататък, нещата отиват в съвсем друга категория. Не е нито доктор Миланов нито някой друг, който да дава съвети правни, свързани със сега съществуващи нормативни актове.
    Но ако се прави нещо, то трябва да е работещо и да има резултат от него. Благодаря Ви за вниманието.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Доктор Грозев, слушаме Ви. И това да бъде финалното изказване за днес, ако няма народни представители, разбира се.

    Господин Венцислав Грозев: Благодаря. Изцяло поддържам колегата си, особено в частта му във връзка с наказанието. И тук съм напълно солидарен и с доктор Добрев за това, че юрист протекцията има основно правило, че всеки обвиняем се счита за невинен до доказване на обратното. А на всичкото отгоре не само, че ще признаем вина, но ще наложим и санкция и то финансова, която ще я търсим примерно след 5 години.
    Благодаря за вниманието.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Има ли други изказвания? Няма. Закривам днешното заседание, като закривам и дебата по тази точка. Гласуването ще се извърши в следващото заседание.
    Благодаря на всички.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    (Д-р Даниела Дариткова)


    Стенограф:
    (Божидарка Бойчева)
    Форма за търсене
    Ключова дума