Стенограма от заседание на комисията, 09.07.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 24




На 09.07.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 554-01-105, внесен от Султанка Димитрова Петрова и група народни представители на 28.05.2015 г. – първо гласуване.
2. Изслушване по реда на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на доклад от министъра на здравеопазването относно финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ с над петдесет на сто държавно участие в капитала.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин управител на Националната здравноосигурителна каса, уважаеми представители на съсловни и пациентски организации, на фармацевтичната индустрия, гости, журналисти, представители на администрацията! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се състои при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 554-01-105, внесен от Султанка Димитрова Петрова и група народни представители на 28.05.2015 г. – първо гласуване.
2. Изслушване по реда на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на доклад от министъра на здравеопазването относно финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ с над петдесет на сто държавно участие в капитала.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 554-01-105, внесен от Султанка Димитрова Петрова и група народни представители на 28.05.2015 г. – първо гласуване.
По тази точка от дневния ред давам първо думата на вносителите. Госпожо Петрова, имате думата.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, господин заместник-министър, колеги, гости! Законопроектът, който днес искаме да представим, предлага въвеждане на състрадателната употреба на лекарствени продукти, които са в процес на разрешение за употреба. Това е законодателно уредено в повечето държави, членки на Европейския съюз, и позволява използването по изключение, при определени условия и за определени пациенти.
Тези предложения съответстват на добрите европейски практики.
Според парламентарната група на Патриотичен фронт ще е нужно издаване на наредба от името на министъра на здравеопазването, в която да се уточнят детайлите по доставката на нерегистрирания продукт, използването му за отделни пациенти, документация от лекари-специалисти или мнение на компетентен орган от държава-членка, одобрени клинични проучвания на лекарството, ред на заплащане и други.
Във връзка с промените с паралелния износ аз няма да ви чета мотивите, защото предполагам, че вие всички сте се запознали с тях, но нашата цел е създаване на регулаторна рамка, която да прекрати тенденциите на периодични липси на лекарства, предназначени за лечение на хронични и тежки заболявания на българските пациенти. Свидетели сме на прекъсване на лечение, закупуване на лекарства от съседни нам държави, което затруднява пациентите в тяхното лечение.
С този законопроект искаме законово да се регламентира и да се въведат гаранции за ограничаване износа на лекарства при наличие на обективни и подходящи мерки, ясни критерии за определяне на списък от лекарствените продукти на основата на потреблението. Въвеждат се кратки периоди на проследяване на потреблението на лекарствени продукти от три месеца, като системата се основава на текущо деклариране на наличните количества на лекарства не само от носителите на разрешителни за употреба, но и от търговците на едро.
Такава регулация на износа на лекарствени продукти се въведе съвсем наскоро в Полша, а такива регулации има във всички страни-членки на Европейския съюз.
Предлаганият законопроект цели да гарантира закрилата на българските пациенти и запазване на обществения интерес. Нужно е да се обединим около този предложен от нас законопроект, който ще запълни законовата рамка и ще отговори на обществените очаквания да се спрат затрудненията на достъп на българските пациенти до лекарства.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Поискали сме становища от всички заинтересовани институции.
Първо давам думата на Министерството на здравеопазването да представи своето становище по законопроекта.
Господин заместник-министър Шарков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването се запозна с предложения законопроект, който съдържа две основни групи промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина - въвеждане на правила за палиативно приложение на неразрешени за употреба лекарствени продукти – така нареченото милосърдно или състрадателно лечение – и на правила за паралелен износ на лекарствени продукти от Република България.
Във връзка с първата група промени, съдържащи се в § 1,2, 5 и 6 от законопроекта подкрепяме по принцип предложението за създаване на правила за разширяване на възможностите за прилагане на лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, при спазване изискванията на Регламент № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата.
За по-пълна прецизност считаме, че уредбата за прилагане на неразрешени за употреба лекарствени продукти в съответствие с Регламента следва да бъде разписана в чл. 9 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина вместо да се създават алинеи в чл. 25.
Съгласно чл. 83, т. 3 от Регламента, когато дадена държава-членка, използва възможността за прилагане на неразрешени за употреба лекарствени продукти за палиативна употреба, тя следва да уведоми Европейската агенция по лекарствата за това. В тази връзка предлагаме да се обмисли за такъв орган да бъде определена Изпълнителната агенция по лекарствата и това да бъде разписано в закона.
Предлагаме условията и редът за прилагане на неразрешени за употреба лекарствени продукти в случаите на палиативна употреба по чл. 83 от Регламента да бъдат уредени с наредбата по чл. 9, ал. 1 от закона.
Считаме, че Законът за здравето не следва да се допълва във връзка с урежданата възможност за прилагане на неразрешени за употреба лекарствени продукти за палиативна употреба. Според нас цялата уредба относно възможностите за прилагане на неразрешени за употреба лекарствени продукти следва да се съдържа в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
По отношение на втората група промени заявяваме нашата подкрепа за предложението въпросът за условията и реда за извършване на паралелния износ на лекарствени продукти да бъде регламентиран със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Липсата на цялостна и систематична законова уредба в тази връзка след обявяването от Конституционния съд за противоконституционността на чл. 217в от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина създава сериозни предпоставки за нарушаване правата на българските граждани на достъп до необходимите им лекарствени продукти в някои случаи.
В тази връзка считаме, че въвеждането на списък на лекарствените продукти, за които е установен недостиг в страната, би било целесъобразно. Поддържането на списъка би създало яснота относно лекарствените продукти, които не са налични в достатъчни количества на българския пазар.
По принцип подкрепяме идеята на вносителите Изпълнителната агенция по лекарствата, като компетентен орган в областта на лекарствените продукти, да има нормативно установени конкретни правомощия да създава възможности за недопускане на липса на лекарствени продукти, породена от износ. Считаме, че конкретните административни механизми за това следва да бъдат подложени на допълнителни дискусии, за да се гарантира, че Република България постига баланс между нуждите от лекарствени продукти за пациентите, и правилата за свободно движение на стоки на пазара в Европейския съюз.
Накрая това, което искам да кажа, е, че Министерството на здравеопазването има молба към народните представители да погледнат внимателно на законопроекта. Законопроектът е изключително добър. Ние го подкрепяме. Считаме обаче, че във връзка с предишен опит на Комисията по здравеопазването с предишния законопроект в предното Народно събрание, чиито текстове пак са били внесени от народни представители, бил е приет, но не е имало нотификация, в резултат на което и Конституционният съд е отменил текстовете.
Министерството на здравеопазването е готово да внесе тези промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина като законопроект, който да мине през Министерския съвет, да получи съответната нотификация и сме готови да поканим и колегите в тази работна група, за да не направим така, че да блокираме едни изключително добри промени за един по-дълъг период от време.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Шарков.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Може ли да отговоря на господин заместник-министър Шарков?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако искате после в изказване да съберете всички мнения от всички становища и да направите изказване, за да бъдем коректни по отношение на процедурата.
От останалите институции, които са представили становища, иска ли някой да вземе думата?
Проф. Гетов, имате думата.
ИЛКО ГЕТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-министри, дами и господа народни представители! Българският фармацевтичен съюз се запозна със законопроекта и представи своето становище в предписания от председателството срок.
Искам да кажа, че ние изразяваме подкрепа на предложения законопроект, като няколкократно сме информирали държавните органи, включително членовете на парламентарната Комисия по здравеопазването за допуснати пропуски и липси на пазара от определени скъпоструващи лекарствени продукти и самостоятелни продукти по INN в Позитивния лекарствен списък.
Искам да кажа, че предложените текстове и предложената схема в изключително ниска степен повтаря приетия наскоро законопроект в Полша. Освен това дублира такива в Нидерландия и в други държави-членки на Европейския съюз, като считаме, че между първо и второ четене може да бъдат допълнени текстовете със създаването на интегрирана информационна система за проследяване на лекарствените продукти и техните количества на пазара, текущо уведомяване от носителите на разрешение за употреба за планираните за следващи периоди.
Също така не на последно място искам да кажа, че заложените санкции в закона са в значително по-нисък размер от това, което е в други европейски страни.
Присъединяваме се също така и към становището на Министерството на здравеопазването, че народното представителство трябва да направи всичко възможно да не бъдат отново атакувани пред Конституционния съд подобни промени, тъй като от месец февруари насам повече от седем пъти се получава така, че определени лекарствени продукти липсват на пазара и това става обществено достояние.
Във връзка със случая с инсулините в края на месец април ние създадохме и една „гореща линия“ за пациенти така, че да могат да получат информация в кои аптеки и къде могат да получат своите инсулини.
Подкрепяме по принцип законопроекта. Смятаме, че между първо и второ четене могат да бъдат допълнени текстовете в тази посока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Гетов.
Доктор Грозев, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри! Позицията на Българския лекарски съюз по отношение философията на законопроекта е, че в него безспорно надделяват хуманни подбуди и добри насоки. Считаме обаче, че е редно да се изчака представянето на концепцията на Министерството на здравеопазването чрез съответния законопроект на Министерския съвет относно изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Министерството на здравеопазването, разбира се, би могло да реципира част от изложените и в настоящия законопроект идеи, като ги подведе под обща визия на лекарствената си политика.
В частност бихме добавили, че по отношение лечението на конкретен пациент с лекарствен продукт, който не е разрешен по реда на Глава трета, и към настоящия момент е допустимо в хипотезата на чл. 9 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
От друга страна, Регламент на Европейската общност № 726/2004 г. по обща дефиниция е с пряко приложение по отношение обществените отношения в Република България като член на Европейския съюз, а същевременно прилагането му е подчертано и от нормата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от цитирания закон.
В тази връзка може би в наредбата по чл. 9, ал. 1 следва да бъде диференцирано понятието „състрадателно лечение“. Отпадането на изискването лечението да бъде прилагано само в болничната помощ според нас не е удачно, тъй като е възможно да настъпят непредвидени реакции и необходимост от спешно стабилизиране на пациента, което в повечето случаи не може да бъде осъществено в доболничната помощ.
Що се касае до паралелния износ, сме съгласни, че следва да бъдат предвидени мерки, но в унисон с решение на Конституционния съд № 1 от 2015 г., с което бе обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 217в.
Следва да добавим, че е необходимо и формалното придържане към общото правило, че в мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта, което често остава встрани при депозиране на законопроекти от вносителите.
В заключение считаме, че идеите на вносителя са добри, но следва да се изчака систематизираната идеология на Министерството на здравеопазването по отношение на лекарствената политика в планирания от тях законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Грозев.
Други становища? Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти искат ли да вземат думата?
Заповядайте, проф. Данчев.
НИКОЛАЙ ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията по здравеопазването! Уважаеми господа заместник-министри! Какви са нашите предложения, които сме изпратили още преди една седмица?
Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти изразява следното становище по горепосочения законопроект.
Първо, по отношение на предложенията в § 1 и § 2. На първо място, считаме, че предложените текстове в § 1 и § 2 на законопроекта и към момента имат своята законодателна уредба в чл. 9 от действащия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина. Прилагането на лечение в условията на състрадателна употреба се извършва с неразрешения за употреба лекарствен продукт така, както е посочено и от вносителя в § 2, с който се предлага създаването на нова алинея 3 в чл. 25 от закона.
Предвид това считаме, че в разпоредбата на действащия и към момента чл. 9 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се съдържа правно основание за въвеждане на ред и условия, при наличието на които може да се прилага неразрешен за употреба лекарствен продукт в условията на палиативна състрадателна употреба.
Не на последно място във връзка с това предложение бихме желали да отбележим, че Регламентът (ЕО) № 726/2004 г. на Европейския парламент и Съвета има пряко действие и не е налице необходимост от неговото транспониране в националното ни законодателство.
На следващо място, не подкрепяме предложението за промяна в чл. 9 посредством отпадането на думите „за болнична помощ“ – за това стана дума и в становището на Българския лекарски съюз. В случай, че отпадне този израз, разпоредбата на действащия чл. 9 ще даде възможност лечението с неразрешени за употреба лекарствени продукти да се извършва във всички лечебни заведения – например в домове за медико-социални грижи или в тъканна банка, което според нас е в противоречие с целта на закона. Лечението като цяло с неразрешени за употреба лекарствени продукти по наше мнение крие медицински риск, на който може да бъде отговорено адекватно единствено в лечебно заведение за болнична помощ, което разполага както с необходимите медицински специалисти, така и с необходимата медицинска апаратура.
Второ, по отношение на предложението в § 3. Считаме, че предложената разпоредба на чл. 217б, ал. 2 е непълна и противоречива. В Позитивния лекарствен списък се включват лекарствени продукти, които се заплащат чрез бюджетите на Националната здравноосигурителна каса, лечебните заведения за болнична помощ и Министерството на здравеопазването. В този смисъл информацията за наличие на установена липса от даден продукт може да постъпи от всеки един от тези платци, а не само от Националната здравноосигурителна каса.
На следващо място, предложението въвежда императивно изискване съответният продукт да е липсвал в системата на снабдяване през последните шест месеца. Предвид това и в случай че е налице липса на лекарствен продукт без аналог, да кажем, в последните два месеца, разпоредбата няма да може да се приложи.
Предложението за ограничаване на паралелния експорт включва и втора хипотеза, извън установената липса на лекарствен продукт, дадена в условията на алтернативност – или са включени и нямат генерични аналози. При така дадената редакция на текста лекарствени продукти, които са единствени в рамките на международното непатентно наименование, по дефиниция ще следва да бъдат включени в списъка по чл. 217а. Логично е такива продукти да бъдат обект на мониторинг само в случаите, при които за тях също е установен недостиг с оглед потребностите на българските пациенти.
По отношение на предложението за чл. 217б, ал. 3 и ал. 4 считаме, че редакцията на текста е неясна с оглед на използвания термин „диспансеризация“. Тук правим същата бележка, както в по-горната точка, като субектите могат да предоставят информация за използвани количества лекарствени продукти – например Министерството на здравеопазването за продуктите, които то осигурява.
По отношение на предложението за чл. 217б, ал. 5 считаме, че така предложеният текст може да бъде допълнен, доколкото сигнали за липса на даден лекарствен продукт могат да бъдат получени и от други медицински специалисти, така и от аптеки или от институции, които имат отношение към лекарствената политика.
По отношение на чл. 217г, ал. 1 и ал. 2 считаме, че всеки лекарствен продукт се идентифицира по неговото наименование, лекарствена форма, количество активно вещество в дозова единица и окончателна опаковка. Предвид това, считаме, че в т. 2 е необходимо да се добави и „окончателна опаковка“.
По отношение на чл. 217г, ал. 2 считаме, че разпоредбата е неясна. Съгласно разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина притежателите на разрешение за употреба като цяло не извършват дейности по търговия с лекарствени продукти. Такива могат да осъществяват само производителите, получили разрешение по реда на закона и то само за своите продукти, търговците на едро и търговците на дребно с лекарствени продукти.
Всеки един от посочените субекти може да извършва търговска дейност въз основа на издаденото му разрешение. В тази връзка притежателите на разрешение за употреба не винаги разполагат с информация за това кои търговци на едро маркетират техния продукт, още повече, че търговците могат да извършват сделки по покупко-продажба на лекарствени продукти и по между си. Предвид това считаме, че предложената разпоредба не би могла да се прилага в този случай.
В случай, че вносителят е имал предвид към уведомлението за износ да се прилага и съгласие на притежателя, то е необходимо текстът да претърпи редакция в тази посока.
По отношение на предложението в т. 4 – чл. 285в, ал. 1 - видно от изречение второ на предложението тази административно-наказателна разпоредба касае притежателите на разрешение за производство и търговците на едро с лекарствени продукти. Предвид това в изречение първо предлагаме думите „Лице, което извърши износ…“ да се заменят с „Притежател на разрешение за производство или търговец на едро с лекарствени продукти, който извърши износ…“.
По отношение на чл. 285в, ал. 2, което е нашето последно предложение, считаме, че е необходимо разпоредбата да се прецизира, доколкото в изречение първо се визира всяко лице извън търговец на едро или производител, който извърши паралелен износ. А във второто изречение се уточнява, че вероятно разпоредбата се отнася само за търговец на дребно, доколкото се визира, че при следващо нарушение от такъв характер се отнема издаденото разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти.
Като цяло становището ни е положително с тези някои редакционни и принципни бележки.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Данчев.
Други становища?
Заповядайте, господин Иванов.
ХРИСТОФОР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, за дадената ми възможност. Казвам се Христофор Иванов и съм председател на Управителния съвет на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства.
Уважаеми членове на Комисията по здравеопазването, уважаеми заместник-министри, уважаеми гости! Като цяло Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства подкрепя идеята да има регулация, която да управлява риска от недостиг на българския пазар за българските пациенти.
Но от законопроекта в този му вид в частта „Износ на лекарствени продукти“ не решава и не управлява правилно този риск. Нашето мнение е, че като цяло има какво да се работи по текста и предлагаме да има такъв законопроект. Идеята на Българския лекарски съюз беше много добра, тоест, това да излезе от Министерството на здравеопазването и наистина в работни групи да се прецизират текстове, които да са адекватни и наистина да управляват риска от недостиг на лекарствени продукти, като започнем с една дефиниция за недостига, тъй като в България все още нямаме дефиниция за „недостиг“, а постоянно се говори за недостиг.
Давам само един пример. Във Франция недостигът е регламентиран по следния начин. Ако едно лекарство не може да се достави до 72 часа на пациента, тогава има ситуация на недостиг. След това да предприемем мерки и анализ откъде е произлязъл този недостиг, какво го е причинило, защото не винаги паралелният износ е причината. Причината може да се крие в производствени проблеми, може да се крие в проблеми, свързани с пререгистрация и регулация, с липса на търговски интерес от страна на производителите да представляват продукта на българския пазар, съответно и много, много други причини. Мога да дам пример последно с ваксините, за които знаете много добре, че бяха в недостиг, но причината не беше паралелният износ.
Като цяло подкрепяме идеята за такъв тип регулация и да се запълни празнотата, но в този вид текстовете според нас не решават проблема.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
От Националната пациентска организация, доктор Хасърджиев, имате думата.
СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри! Националната пациентска организация подкрепя философията на законопроекта. Считаме, че е крайно наложително в България да се регулира както паралелната търговия с цел запазване здравето на българските граждани преди всичко, а така и по-ясно да се регламентира и регулира така наречената състрадателна употреба.
В практиката многократно сме се сблъсквали със случаи, в които пациенти имат нужда от употреба на лекарства при така наречената „състрадателна употреба“. Нормативната уредба не е съвсем съвършена и това често е затруднявало и лекари, и лечебни заведения, и самите пациенти.
Предвид аргументите, които бяха изложени тук от страна на Министерството на здравеопазването, на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, на експертите около масата, на Българския лекарски съюз, считаме, че наистина е необходимо по-сериозно да се обмислят и прецизират текстовете с цел те да бъдат част от цялостната визия на Министерството на здравеопазването относно лекарствената политика.
Предвидено е в рамките на Консултативния съвет към Министерския съвет „Партньорство за здраве“ в работната група по лекарствена политика цялостно преосмисляне и създаване на стратегически документ по такава и считам, че наистина по-сериозно и подробно трябва да се помисли как текстовете да бъдат в полза на българските граждани преди всичко, така че да бъдат едни работещи текстове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз, господин Хасърджиев.
Мисля, че всички становища вече са чути.
Сега давам думата на народните представители за изказвания.
Заповядайте, доктор Райнов. Имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-министри, колеги, гости! Това е една тема, по която е говорено буквално от миналия януари. Визирам основно частта „паралелен износ“, касаеща законопроекта. Спомняте си, че през миналия януари имаше вкаран законопроект. Спомняте си драмата покрай него. Спомняте си, че имаше наложено президентско вето. Господин президентът, загрижен за здравето, за хуманното отношение към хората и наличието на лекарства, наложи вето. Знаете, че ветото беше преодоляно и т.н., да не се връщам нататък.
Проблемът съществува. Проблемът миналата година основно беше това, че имаше недостиг на лекарства, на жизнено важни лекарства за българските пациенти. Тази година проблемът е малко по-различен. Чак толкова недостиг официално няма, поне по медиите няма такова нещо. Но някак си бих искал да прехвърля топката, че същевременно с това забелязваме едно рязко нарастване на лекарствата, заплащани от Националната здравноосигурителна каса за болнично лечение при несъответно рязкото увеличение на онкоболните, съответно хоспитализираните.
Тоест, вероятно има някаква нова вратичка. Бързам да кажа, че никъде в закона не е казано, че паралелният износ е нещо забранено. Напротив, законът го е разрешил. Въпросът е обаче откъде идват тези медикаменти, какво се случва.
Тук изцяло бих се съгласил с преждеговорившите и изказалите мнения, че видите ли, по принцип – да, но дайте да видим Министерството на здравеопазването да си свърши работата. Но ние това министерство го чакаме осми месец. Осми месец това не се е свършило. Същевременно този законопроект би бил напълно излишен, ако някой би осъществил основното – контрола в болниците за това какво се случва с лекарствата.
Но понеже нито първото се случва, нито второто, лично ние от БСП – Лява България ще подкрепим философията и законопроекта в тази му част, като си запазваме правото между първо и второ четене да внесем нашите корекции. Естествено запазваме своето съдържание за състрадателното прилагане на медикаменти, които са още на експериментално ниво.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Има ли реплики? Няма. Други изказвания?
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господа заместник-министри, колеги, гости! Пред мен е Законът за Конституционния съд. Там в чл. 22, ал. 4 е казано, че „когато възникнат правни последици от акта по обявяване на неконституционни текстове, те се уреждат от органа, който е постановил този акт“. В този случай усилията на колегите от Парламентарната група на Патриотичния фронт заслужават поздравления, защото се търси решение на този правен вакуум, който е създаден след решението на Конституционния съд.
Тук обаче искам да кажа нещо, което е важно за цялата тема. Въпросът с недостига на лекарства не е еднозначен, еднопосочен. Той е комплексен и трябва първо да бъдат намерени причините за този недостиг – къде се крият те, дали в производителя, дали в търговеца на едро, дали в регулатора, дали в търговеца на дребно. Къде е причината? Кой и по какъв механизъм търси тази причина? Това, на първо място.
Опитвам се да ги формулирам като въпроси към вносителя.
На второ място, какъв е механизмът за събиране на обективна информация за недостиг на лекарствени продукти. Кога казваме, че има недостиг и каква е причината за този недостиг? Как, примерно, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата може по измерими, по конкретни, по обективни критерии да прецени, че има недостиг на лекарствени продукти?
На следващо място, и това е може би най-важният въпрос, защо в предмета на този законопроект се включват само оригинални лекарствени продукти, без генерични аналози, а не тези, които са без терапевтична алтернатива? Това е един много важен въпрос. Той е въпрос по същество.
Затова моята молба е да се опитате да отговорите на тези въпроси, за да се ориентираме как да гласуваме, защото според нас идеята за търсене на решение е добра, но начините, по които се предлага това да се случи, според нас не са достатъчно ясни и ефективни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли други изказвания? Вносителите дали искат да отговорят на поставените въпроси? Искахте думата, госпожо Петрова? Заповядайте.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господа заместник-министри , първо, искам да благодаря на всички, които подкрепят нашия законопроект и които изказаха своите добри намерения за това, че е необходим този законопроект.
Сега с няколко думи искам да отговоря на колегите.
Първо, искам да кажа, че този законопроект е консултиран с член на Конституционния съд и имаме уверението, че при гласуване между първо и второ четене ще се направят нужните промени, за да няма проблем по-нататък.
Другото, което искам да ви кажа, е, че самият законопроект е разработен и изключително много ни помогнаха хора, които активно се занимават точно с това.
Господин Адемов, искам само да Ви кажа няколко неща. В България ценообразуването на лекарствата по лекарско предписание се определя от цените на същия лекарствен продукт в 12 основни и 5 допълнителни държави, наречени референтни държави. Притежателят на разрешението за употреба на лекарствения продукт трябва да предложи на България най-ниската цена на производител сред тези държави. Допълнително всяка година, ако има намаление на цените в референтните държави, това се отразява и на цената в България.
Така че цените на лекарствата в България са едни от най-ниските на ниво производител, което създава предпоставки за този паралелен износ.
Другият Ви въпрос забравих кой беше.
ХАСАН АДЕМОВ: Защо в предмета на този законопроект се включват само оригинални лекарствени продукти, без генерични аналози, а не тези, които са без терапевтична алтернатива?
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Ако това го предложите между първо и второ четене…..
Само още нещо да кажа. Тъй като имах възможност да изчета това, което колегите са ми изпратили като становища, искам да коментирам някои. За Министерството на здравеопазването – виждам, че няма проблеми. Само искат единствено да се разпишат тези изисквания вместо в чл. 9 в чл. 25.
Министерството на финансите изразяват резерви по направените предложения от гледна точка на финансовите средства. Едно финансово министерство, разбира се, трябва да разполага с финансите.
Но тук искам да кажа, че анализите и проучванията, които съм направила, показват, че в никоя държава състрадателната употреба на лекарствените продукти не се финансира от Националната здравноосигурителна каса. Разходите по лечението са за сметка на пациентите и много производители предоставят безплатно продукти, които те произвеждат или внасят.
За Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Аз мисля, че наистина има регламент № 726/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, който пряко се прилага в нашата държава. Но мисля, че независимо от това транспонирането на европейските норми в националното законодателство се препоръчва и това би било добре за една ясна регулация на приложението на лекарствените продукти за състрадателна употреба.
Що се отнася до отпадането на израза „за болнична помощ“, аз мисля, че съображенията, които непрекъснато се налагат от Министерството на здравеопазването, са съвременната тенденция за извеждане на широк кръг от здравните дейности в извънболничната помощ. И в това няма абсолютно нищо лошо, като тук трябва да имаме предвид и текста на Закона за здравето – чл. 96, ал. 2 – за палиативните медицински грижи и ал. 3 за изискванията за оказване на палиативни медицински грижи, които се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Благодаря ви. Ако имате още въпроси, съм на разположение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Петрова.
Господин Байрактаров, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Искам само да допълня колежката за отговор на доктор Адемов.
Аз мисля, че на Вас Ви е прекрасно ясен какъв е отговорът – защо са включени само оригинални лекарства и то е прост. Вие го знаете. Знаете, че когато не е изтекъл изпитателният срок на лекарствата, няма как да бъдат включени генерици. Ето това е отговорът. Затова е предвиден този закон.
Ако трябва да бъда честен, аз днес, както винаги, съм притеснен, защото, когато се внася един законопроект, който получи само положителни становища, всички публично уведомиха, че той е добър законопроект, по правило в 43-то Народно събрание добрите закони се отхвърлят.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 554-01-105, внесен от Султанка Димитрова Петрова и и група народни представители на 28 май 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 7, "против" – няма, "въздържали се"- 8.
Доц. Кючуков ми е заявил писмено, че гласува „въздържал се“.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 554-01-105, внесен от Султанка Димитрова Петрова и група народни представители на 28 май 2015 г., не се приема на първо гласуване.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Мога ли само още нещо да кажа? Тук се потвърждават добрите намерения…..
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По коя процедура, госпожо Петрова, искате думата? Няма да Ви дам думата. Нямате основание за изказване. Съжалявам, приключи гласуването. Преминаваме към втора точка. Вие се изказахте вече. Имате възможност в пленарна зала отново да защитите законопроекта си.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Изслушване по реда на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на доклад от министъра на здравеопазването относно финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ с над петдесет на сто държавно участие в капитала.
Има думата заместник-министър Бойко Пенков да представи доклада, който е изпратен на електронните адреси на народните представители.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости! Отне време да се опитаме да направим обобщен анализ на структурата на задълженията, как са се движили в годините. Забавихме се малко, въпреки напомнянето на народните представители, защото трябваше да видим официално заверени годишните финансови отчети на лечебните заведения за 2014 г. Те са вече факт. Всички бяха внесени в Министерството на здравеопазването.
Анализът е голям. Позволихме си да дадем максимално богата информация, която всеки може да ползва, може да види какво е реално положението. Ще резюмирам нещата. От гледна точка на представянето им като търговски дружества, защото те са и такива, болниците извън лечебници ние сме ги групирали в четири групи.
В група А сме подредили – виждате, това е на стр. 1 – търговски дружества, които са в добро икономическо състояние и при тях не е необходима никаква намеса. Това са хората и мениджърите, които се справят добре с управлението на техните болници.
В група Б са търговски дружества, които са в относително стабилно икономическо състояние, за които в настоящия момент не са необходими някакви реанимационни мерки, но отчитат отрицателен общ финансов резултат. Там са 12 болници, като част от тях – 7 броя – приключват с положителен резултат.
В група В са търговски дружества, в които размерът на собственият капитал или чистата стойност на имуществото е спаднал под размера на вписания капитал. Всъщност имаме декапитализация или размерът на загубите надхвърля посочената в Търговския закон половина от записания капитал. Това са високорискови търговски дружества. За съжаление те са 18 на брой.
Тази група може да бъде разделена на две подгрупи. Първата подгрупа включва лечебни заведения, за които размерът на загубите надхвърля посочената в Търговския закон над ¼ от записания капитал. Това са 8 болници. А в останалите 10 болници загубите надхвърлят над половината от вписания капитал, което не е добре.
Втората подгрупа е тази, в която собственият капитал е спаднал под размера на вписания капитал – декапитализация – и отчитат включително и отрицателен финансов резултат.
Четвъртата група включва търговски дружества, при които размерът на собствения капитал е спаднал под размера на вписания. Това са болници със задълбочен процес на декапитализация и загуби над ¼ от записания капитал за едноличните дружества и за акционерните дружества. Към тази група се причисляват 22 броя лечебни заведения. От тях само 7 приключват финансовата 2014 г. с текуща печалба, но която така или иначе пак не може да покрие загубите, които имат до момента. Три търговски дружества, а това са „Св. Георги“ – Пловдив, болницата в Котел и белодробната болница в София – област, отчитат повишение на текущия финансов резултат и печалба за 2014 г. спрямо 2013 г. – „Св. Георги“ с 4,4 млн. лв., болницата в Котел – 25 000 лв. за 2014 г. и белодробната болница в София – област – 176 000 лв.
При седем от търговските дружества се наблюдава увеличение както на абсолютната стойност на размера на отчетената загуба спрямо текущата загуба от предходната година. За съжаление това са големи болници, структуроопределящи. Това са болниците в Ловеч, Многопрофилната болница в Пловдив, МБАЛ "Проф. Д-р Стоян Киркович" АД – Стара Загора, „Царица Йоанна“, Онкологията и т.н. Няма да изброявам всички.
Имаме изготвен анализ на рентабилност. Това е задължителен показател, който се прави от всички търговски дружества, които са регистрирани по Търговския закон. Те са разпределени пак в групи: с добро финансово състояние и с висока рентабилност, което са над 0,1 – 0,2 и нагоре, втората група са лечебни заведения с ниска рентабилност с възможност получените приходи да покриват извършените разходи, като не се генерират загуби или имат съвсем минимален финансов резултат. Най-голямата група отново са лечебни заведения без възможност получените приходи да покриват извършените разходи, които генерират отрицателен финансов резултат и за които трябва да се вземат мерки и да се приложат различни оздравителни програми.
За съжаление тук финансовият резултат не е добър. Почти няма болница, която да няма загуба. В големите болници тези суми са 1 млн., 2 млн. лв. и т.н. Кои болници са в този списък? Ще ги видите, няма защо да ви ги чета.
Анализът на задълженията съвсем общо и в това число на просрочените е много неприятен като общи цифри. Общодържавните и общински болници са генерирали за 2014 г. общо задължения 396 784 000 лв. , от които просрочени са 147 800 000 лв.
Има една разлика между 2012 г. и 2014 г. Има едно страшно скачане на просрочието. Тогава просрочените са били при общи задължения 2012 г. 358 хиляди лева, само с 30 млн. лв. са нараснали общо задълженията, но просрочените са нараснали с огромно количество. Това се дължи на промяна в Закона за задължителното изплащане в рамките на 60 дни и те стават автоматично просрочени. Преди това нямаше такъв тип ограничения. Просрочието на практика е по друга причина, а не по тази - техническа.
Виждате, че има една устойчива тенденция за нарастване на размера на общите задължения. После сме направили една разбивка – тези задължения по какви групи разходи най-често са направени. Задълженията към доставчици за лекарства са трайно високи през всичките години: 2012 г. – 108 млн. лв., 2013 г. – 120 млн. лв., 2014 г. – 118 млн. лв. Всъщност няма разлика между 2013 и 2014 г. За консумативи разходите са 2012 г- 37 млн. лв., 2013 г. – 54 млн. лв. и 2014 г. – 57 млн. лв. Оттам нататък сумите са по-малки - по два, по три милиона, които касаят електроенергия, топлоенергия, горива и т.н. Това са тези задължения, които чухте.
За последната година – 2014 г. – общият размер на задълженията на лечебните заведения, както ви казах, е 395 млн. лв. Държавните от тях към 31.12.2014 г. имат 342 430 000 лв. задължения, а на общинските болници – в размер на 54 350 000 лв. Общият размер на просрочените задължения за всичките лечебни заведения са 147 млн. лв., като държавните болници са просрочили близо 120 млн. лв., а общинските – 28 млн. лв. просрочени задължения.
Краткосрочните задължения на болниците, които като структура на общите са около 315 млн. лв., са към доставчици на лекарства и представляват 37 процента, за консумативи – 18 процента, за материали около 2 процента, енергия – 1 процент, топлоенергия – 1,4 процента, за горива – 2,83 процента.
Задължения към свързани предприятия – това са услугите, които болниците си оказват помежду си по договори, защото знаете, че не всеки може да има всичко при себе си – са в размер на 800 000 лв. на 903 000 лв., които са минимални проценти – 0,1 – 0,3 процента. За съжаление имаме висок процент задлъжнялост към персонала. Това са 14 млн. лв. или около 14 процента от общата структура на задълженията. Това са осигуровки, неизплатени заплати, отпуски и т.н.
Направили сме справка на отделни болници за размера на задълженията. Много пъти, давайки ни други данни, те могат по един или друг начин да бъдат тълкувани. Примерно в низходящ ред първите пет лечебни заведения с преобладаващо държавно участие с най-много задължения – 40 млн. лв. на „Св. Георги“, МБАЛ "Проф. Д-р Стоян Киркович" АД – Стара Загора – близо 25 млн. лв., хематологията е с 24 млн. лв., „Пирогов“ с 22 млн. лв., „Св. Марина“ – Варна – 20 млн. лв.
Спрямо приходите, които имат болниците, както и оборотът, който правят, примерно „Св. Георги“ има временни задължения, които представляват 36 процента от общите му приходи, „Св. Марина“ – 22 процента от приходите. За съжаление за хематологията задълженията представляват 63 процента от общо приходите за година, което показва ясно колко трудно биха могли да бъдат възстановени за разлика от другите болници, които са структуроопределящи.
Справка за просрочените задължения пак по низходящ ред от болниците на първо място е МБАЛ "Проф. Д-р Стоян Киркович" АД – Стара Загора, с 19 800 000 лв. просрочени, хематологията е с 14 100 000 лв., „Пирогов“ с 11 млн. лв., Александровска болница с 9 млн. лв., „Св. Георги“ – Пловдив, са 9 млн. лв.
Направили сме анализ на приходите общо и по болници. Не искам да го чета. Всеки един от вас може да се запознае подробно с нещата. Имаме анализ на разходите за персонал по години и за болница по болница. Виждате, че средно разходите за персонал се движат около 55 – 60 млн. лв., 48 млн. лв., най-малък е разходът за персонал в Детската хематология, която се намира на базата на ИСУЛ. Половината, даже и повече от половината, от приходите в болниците средно отиват за разходи за заплати и осигуровки.
Направихме и анализ на средните разходи за случай на един преминал пациент по групи лечебни заведения и се очертават определени тенденции. Влияние върху крайния финансов резултат е големината и структурата на лечебните заведения, брой и вид на клиничните пътеки, по които работят лечебните заведения, има ли или няма подбор на пациенти, които се приемат, и наличието на спешно приемно отделение.
Изчислили сме среден разход на брой случаи. От фигурата, която сме показали на стр. 20 от доклада, е видно, че големите лечебни заведения, университетски болници с широк профил, покриващи целия спектър на нозология, имат най-висока стойност на разход за един случай, докато по-малките болници, тясноспециализираните болници показват почти на половина по-ниски стойности на разходите.
При определени специализирани национални болници се наблюдава висок разход на преминал пациент, както при хематологията. Но там лекарствата са много скъпи – основно онкологични препарати и огромни разходи за кръвопреливане.
Ниските стойности на разход за един случай при общинските лечебни заведения се обяснява с факта, че се работи по клинични пътеки, които не са свързани с изискване за високотехнологично оборудване, са основно първо и второ ниво на компетентност.
Основната концентрация на предоставяне на спешна помощ е в университетските и областните лечебни заведения. Пример само сме дали, за да можем да онагледим каква е историята. МБАЛ "Проф. Д-р Стоян Киркович" АД - Стара Загора, е зле финансово. Виждате го. Но за миналата година през МБАЛ "Проф. Д-р Стоян Киркович" АД са преминали 7000 пациента, които са обслужени от колегите по спешност. Това е целият разход, който най-вероятно не сме дофинансирали за тази дейност. В други две, немалки, частни болници – „Тракия“ и „Св. Иван Рилски“ – пак в Стара Загора, за същия период са минали 330 пациента. Виждате за каква дейност става въпрос и за какви разходи, които се правят.
Александровска болница е хоспитализирала 714 човека по спешност. Специализирана болница „Св. Ив. Рилски“ е приела само 12 човека по спешност.
РЕПЛИКА: Плевенската приема 20 000 пациента по спешност на година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Има много голяма разлика във връзка със задълженията, които се трупат, и в обема дейност, включително и това, че големите областни, структуроопределящи центрове и болници имат голям процент на хоспитализация. Тези болници се търсят от хора от други региони.
При анализа на движението на хората от област в област се забелязва, че примерно във Варна 28 процента от хоспитализираните болни са от други областни центрове. В Плевен 25 процента са от други областни центрове. В Пловдив 23 процента са от други областни центрове. Разбира се, столицата е най-притегателният болничен град – 37 процента от пациентите са от други области са хоспитализирани в София.
Позволили сме си да направим един анализ на лечебните заведения. Изредили сме ги болница по болница с кратка текстова характеристика – какви са тенденциите за всяка една – извън цифрите и числата, които виждате.
Съвсем накратко сме дали общите изводи.
Какви са те? Имаме нарастване на общите задължения спрямо периода 2012 – 2014 г. с 15 процента или с над 45 млн. лв. Това е за две години. Най-високият относителен дял в размера на задълженията се отнася към задължения към доставчици, а там е най-значима тежестта за лекарства, следват за медицински изделия и консумативи. И въпреки че имаме нарастване на разходите за лекарства и консумативи, нарастват задълженията, а намалява темпът на изплащане на задълженията на болниците към сметодоставчици.
Висок е делът на разходите за персонал, които непрекъснато нарастват. Средните работни заплати в болниците през последните три години са нараствали между 3 до 7 процента. Имаме твърдо нарастване на разходите за фонд „Работна заплата“.
Общият брой легла почти не е променен – 0,24 процента само са надвишени леглата за трите години.
Нарастването на броя на преминалите болни е средно 5,7 процента годишно при запазване на средна използваемост на леглата, която е по-ниска от тази в страните от Европейския съюз. Виждаме една тенденция за непрекъснато намаляване на средния престой на един преминал болен, което също е под нивата на средноевропейските.
Общо за разглежданите лечебни заведения се наблюдава средно увеличение на изменението на темпа на разходите с 16 процента, който е изпреварващ спрямо увеличението в темпа на приходите, който е 10 процента. Имаме една разлика – постоянна загуба от 6 процента за болница.
Има нарастване на размера на задълженията и най-вече на просрочените задължения в страната, което е предпоставка за доставчиците, като им се дава възможност за налагане на запори. Имаме такива запори например в Радунци за неизплатена енергия и т.н. Това е риск за собственика, за самите лечебни заведения, тъй като на базата на неплатените стокови кредити могат да станат собственик на други дружества.
Посочените задължения – над 81 процента от общите - към доставчици на медикаменти и консумативи в абсолютна стойност е близо 100 млн. лв. Това прави зависими лечебните заведения. Трябва да ви кажа, че почти всеки месец ние сме в някакви преговори с големите доставчици на лекарства и консумативи за разсрочване на задължения, сключване на договори, за да може да се погасява част от задълженията и да не се прекъсне доставката на лекарства към болниците.
При анализа на лечебните заведения се вижда, че е необходим индивидуален подход за всяко отделно лечебно заведение поради факта, че влиянието върху крайния финансов резултат на разходи и задължения оказват следните фактори: на първо място – големина и структура на лечебното заведение, брой и вид клинични пътеки, по които работи, влияние на провежданата лекарствена политика от самото лечебно заведение, свързана със заболяванията на пациентите и изискванията на медицинските стандарти и пътеки, наличието на спешност и избор на пациента – движение между отделните региони.
Това е съвсем резюмирано какво са направили колегите. Целият този анализ се направи от една работна група от Министерството на здравеопазването и Националния център по обществено здраве. Тук присъстват двама представители – проф. Петко Салчев ръководеше групата, Костадин Атанасов помагаше активно. Така че това са хората, които са работили основно по доклада. Поканили сме ги да дойдат тук.
Има едно Приложение № 8 накрая, което, общо взето, обобщава в табличен вид всичко това, което досега ви разказах. Това са задълженията и дейностите, тоест, разходите. Направено е много показателно, цветово. Човек бързо се ориентира. Там, където има червено, нещата са зле, а то червеното е много. За съжаление!
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Пенков.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господа заместник-министри, колеги, гости! Аз искам да поздравя министерството, че направи този доклад, който своевременно – още вчера – ни беше изпратен. Така че имахме възможността през вечерта да се запознаем с него.
Една скоба – молба към Министерството на здравеопазването – да бъдат така добри да ни изпратят и Доклада на Световната банка, който онзи ден се анонсира по всички медии. Мисля, че не е секретна информация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Той е качен на сайта, така че можете да се запознаете с него.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Чудесно, благодаря Ви.
Колеги, този анализ е чудесен, прекрасно, цифри, търговски дружества, приходи и разходи. Само че си спомням, че когато коментирахме това нещо, някак си повече се вълнувахме от причините, довели до тези натрупани задължения. Сега се връщаме на стари данни как 2009 г. при 6 процента здравна вноска задълженията на болниците бяха 39 млн. лв.
Какво се случи, как така от веднъж скочиха разходите рязко при намаляващи пациенти в държавата? Нас ни интересува именно това – причините, за да може, изхождайки от причините, да видим какво да направим, какво да променим, за да не се допуска такова нещо.
Виждам, че тук гостите са почти унили. Честно казано, след тези цифри в този доклад, ако аз бях собственикът, бих се притеснил много. Едва сега разбирам министърът какво иска да кажа с това: държавата е лошият собственик. Само че осем месеца държавата я представлява той. Това наистина е лош собственик. Не може болници, съпоставими и по регионално представителство, и по пациенти, и по клинични пътеки – примерно две областни болници – при равни условия едната е на нула, другата е със страхотни задължения. Това задължително буди въпроси: какво се случва?
От всичко това, което ние виждаме зад тези цифри, лично аз започвам да се притеснявам за българското здравеопазване. Виждам, че хора се подсмихват. Но когато тук се поставяше миналата седмица темата за приватизация, мисля, че тази тема априори е излишна, защото с това темпо, с което върви българското здравеопазване, мисля, че Радунци ще бъде последван много скоро от други и то университетски и областни болници. Не виждам спокойствието, което е обзело всички присъстващи тук и всички отсъстващи тук от това нещо.
Не ми е ясно защо продължаваме да говорим какво се случва в Касата. Чудесно. Какво се случва в бъдещото светло със здравните показатели на нацията? А забравяме какво се случва тук. Тук е и управителят на Касата. Никой не говори за контрола в болниците. Какво се случва там, в тези болници? Как влизат на входа едни пари, болницата е една черна кутия, не се знае какво се случва, и на изхода вече ще гоним удовлетвореност на пациента. Чудесно. Обаче тази болница върви с едни задължения, задължения, задължения.
Ако това е целта, кажете и да не се занимаваме с глупости. Но мисля, че не това е целта.
Така че ние очаквахме от този доклад именно изводи със съответните препоръки, защото държавата е собственик. Нека не забравяме, че в тези болници, откакто са търговски дружества, всеки един министър, всяко едно министерство е имало представител от неговата квота. Сега някой да се прави на изненадан какво се е случило в болницата „Х“ при условие, че има представители там, колкото и да гледаме встрани от проблема, проблемът стои. Проблемът стои и той се нарича безстопанственост. Ако искате, може и някак си по-меко да го кажа, ако искате, мога и по-силно да го кажа.
Но, колеги, това е много притеснително. Това е отчайващо. Това е отчайващо. Българското здравеопазване от тези числа означава, че вече е фалирало. Кой ще го приватизира? Или може би това е целта?!?
Колеги, лично аз съм притеснен. Продължавам да твърдя, че имаше резон в това, което колеги предлагаха – да се направи комисия, която именно да направи това. Това беше зародишът, това беше идеята там – да се види как се случват нещата. Как при равни условия някои са добре, други са зле. Не искам да изпадам в популизъм, че тези, които са добре, ги уволняваме, а тези, които са зле, ги толерираме и колкото по-зле, толкова по-добре. Ако това е целта, кажете. Приключваме с българското здравеопазване, с общественото здравеопазване и да търсим нов модел в България.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заместник-министър Ваньо Шарков, имате думата за уточнение. След това ще продължат колегите народни представители с изказвания.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЬО ШАРКОВ: Искам да направя едно уточнение по отношение на една причина в анализа, която без да искаме изпуснахме в представянето на доклада, до която сме достигнали като извод. Тя е свързана с това, за което говори доктор Райнов – за болниците, поставени при едни и същи условия, обслужващи едно и също население, почти една и съща заболеваемост, а анализът показва, че две такива лечебни заведения – няма да казвам точно кои са – в едното има собствена инвазивна кардиология, има собствена онкология, а в другото има изградена и получена регистрация на частно лечебно заведение на територията на държавното с частна инвазивна кардиология. Нали се сещате кое е лечебното заведение, което е в добро финансово състояние и кое е губещото лечебно заведение. Няма да коментирам кой им е дал разрешението да направят това нещо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заместник-министър Бойко Пенков, имате думата и Вие. После ще дам думата за нещо като дуплика на доктор Райнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Доктор Райнов, има текстови анализ за всяка една болница поотделно. Но той е направен така, че много меко сме казали, че запазване на общите задължения за една болница при значително намаляване на дейността й – тоест, малко дейност, а пък големи задължения и разходи – това е нежно казано, че директорът краде. Виждате, че краде. Става въпрос кой го е назначил, кога и т.н. Това е друг въпрос. Няма защо да го коментираме. Но фактите са такива.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искате ли думата за дуплика, доктор Райнов.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, естествено, примерите са безкрайно много. Примерите, които и аз бих могъл да дам за разрешения в края на миналата година, в последните два дни, дадени в кои болници, какво се е случило, как се е случило. Пак гледаме встрани, доктор Шарков.
Но, за да бъде картинката още по-ясна, може би трябваше днес да гледаме и отчета на Касата за първото шестмесечие, защото там щеше да се види ама цялата картинка. Защото това са данни, колеги, това е доклад към 12-ти месец миналата година. Аз съм дълбоко притеснен, че към шести месец – седми месец тази година картинката е още по-неблагоприятна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За изказване има думата доктор Церовска. Заповядайте, доктор Церовска.
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги, аз доста сериозно се отнесох към доклада, който сте ни представили. Той наистина е изключително добре структуриран. Но за мен има много малка част, отделена на анализите и изводите, които могат да се направят от този огромен материал, който сте събрали.
Това може да се дължи наистина на големия брой грешки, които има по отношение на цифрите в самите доклади, които от само себе си налагат грешни изводи. Дано само това да бъде причината. Ще ви дам за пример Пернишката болница, в която поради размяната на две цифри – примерно са приети 12 000 пациента, а в доклада са описани 21 000 пациента – се налага един уникално грешен извод, че при повишена дейност с 50 процента са намалени необосновано приходите.
Наистина не са само това част от грешките, които има в тези доклади. Но в този доклад се очаква и някакъв поглед в дълбочина не само на разходите, но и на приходите. Може ли 2014 г. в почти всички болници рязко да са влошени финансовите резултати и анализите и изводите да се изчерпват само с две изречения? Тук влизат лимити на болници, тук влизат глоби. Просто не звучи добре от устата на министерството да се говори, че директорите на болници крадат. Това просто нямам как да го коментирам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЬО ШАРКОВ: Нали трябва да говорим истината?!? Можем и да излъжем, че няма такова нещо.
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Да, да. Това беше единственото, което се каза и ме впечатли много. А има изключително много причини. Какво е вложило министерството, какви са вложенията на самите болници. Изключително сериозен и по хоризонтала, и по вертикала анализ и изводи трябва да се направят и дори и да не е за конкретната болница, те могат да бъдат обобщени като университетски болници с типични причини, като областни болници с типични причини и т.н. Смятам, че трябва да говорим наново по тази тема.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Церовска.
Има ли реплики? Не виждам.
Доц. Шишков, имате думата.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Този доклад щеше да бъде една добра основа за това, което си коментирахме преди това – да създадем една комисия, която комисия щеше да даде правилните отговори за причините и за това защо се е стигнало до този момент. Явно, това не се прие добре по много причини, разбира се, защото има един страх именно това, което каза и доктор Шарков – че щяха да излязат и много имена на свързани с директори на болници политически сили.
Аз даже имам една идея. Ако искате, всеки път, когато се прави това недоразумение в здравеопазването, наречено делегиран бюджет, тези, които пишат делегираните бюджети, както и депутатите, които сме тук, винаги да декларираме дали имаме конфликт на интереси.
Тъй като явно си ги има тези интереси, защо ги има? Защото всеки път, когато се смени някое правителство, първата работа е да се сменят и директорите на държавните болници. Значи има някакъв такъв интерес.
Другият интерес, който е много сериозен, това е, че въпреки тежкото положение в здравеопазването, как така болниците станаха в последните години пет пъти повече, отколкото преди това? Ние не можем да изхраним болниците, които са били останали от соца едно време, а въпреки това ние продължаваме да го правим. Значи има някакъв келепир. Ясно е това нещо.
Разбира се, решение в това, което чухме, няма как да се даде в един доклад, който е толкова в сух материал. Но някои неща направиха впечатление. Направи впечатление примерно това, че държавните болници приемат всички тежко болни пациенти, частните примерно ги отбягват. Въпреки това през цялото време частните болници имат много по-голям делегиран бюджет, отколкото, да кажем, държавните болници. Структурообразуващите болници като университетските и областните болници, ако направим една справка за тези бюджети, които аз бях взел и бях помолил доктор Комитов да ми ги даде, правеше впечатление, че има един отбор на болници, които наистина получават едни сериозни пари. Няма как да заблудим обществото - ние можем да си говорим каквото си искаме - че няма и политически интерес в случая. Това е факт и това се говори и по улиците.
Но две основни неща объркват според мен тази измислена схема – така да я кажа – на финансиране. Първо, делегираните бюджети. Това е абсолютно недоразумение. Докато има делегирани бюджети, винаги ще има кражби и винаги ще слизаме надолу, защото ние трябва да усвоим, ако сме директори на болници, тези пари. Но защо едни болници получават повече, а други получават по-малко, не се дава отговор. Защо примерно една работеща болница като „Св. Георги“ – Пловдив, като МБАЛ – Пловдив, като „Пирогов“, като Александровска болница са затънали толкова много, от отваряйки една скоба и виждайки делегираните бюджети на тези болници, ние ще разберем, че тези болници получават много по-малко пари, отколкото болници със 100 легла примерно, процентно погледнато.
Другият извод, който аз си правя и сме го направили, това е големият брой болници наистина, по който мисля, че ние сме на първо място в Европа. Кому бяха нужни тези МБАЛ-ове, никой не знае. Но има и още нещо, което ние трябва да споделим и да направим извод. Първо, май излизаме прави в това, което искаме – да има централизирано договаряне на лекарствата и на другите средства в здравеопазването. Това е един от начините, по който могат да се свият тези разходи затова, защото ще знаем точно какви суми са необходими още в началото. Ще има предвидимост в това, което се залага в тези закони, които в момента се правят в министерството. Това вече е добро. Това ще дава отговор какво ще се случи от догодина.
Другото нещо, което е важно според мен, да не говорим, че и методиката, по която се определят делегираните бюджети, е сбъркана, аз смятам, че ако отпаднат делегираните бюджети от догодина, ние няма да наблюдаваме този абсурд, който е в момента.
Другото важно нещо е, че този голям брой болници, който имаме в момента, и тези големи разходи, които ние наблюдаваме в момента, се дават като отговори в новия закон за лечебните заведения, където се посочва начинът и с кого Касата, съответно министерството ще сключва договори. Ето ви един отговор как ние ще го преодолеем.
Връщайки се обратно, аз ви казах - Комисията, която ние трябваше да направим и да я гласуваме, щеше да даде точните и ясни отговори. В никакъв случай един доклад от Министерството на здравеопазването или един такъв разговор между нас няма да ни дадат правилните отговори. Всичко опря до страха, че ще изскочат някои имена на някои директори на болници. Не това е най-важното между другото. Не е важно въобще кой директор краде. Важно е защо някъде се дават много милиони. Един директор не може да открадне милиони. Той може да открадне хиляди, но не и милиони. А доколкото чух, колко бяха – 364 млн. лв.
Така че аз пак държа на това нещо, че трябва да помислим. Аз не държа да бъде моя инициатива това. Нека да е наша инициатива. Да има такава комисия и тази комисия наистина да покаже причините, точните причини.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Имате думата, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-министри, колеги! Аз имам един въпрос. В първа група на болниците, в които явно е описано, че нямат натрупани загуби от минали години и текущият финансов резултат е печалба, има две болници. Едната е МБАЛ „Св. Анна“ – София, а другата е „Св. Ив. Рилски“, на които управителите бяха подменени. Все пак фактът, че са в тази група, показва, че управлението и финансовата стабилност на болницата е било добро. За „Св. Иван Рилски“ вече чухме тезата ви. Но освен парите, които „Св. Анна“ имаше в КТБ, има ли и някакви други причини за това, за да разберем какви бяха причините.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЬО ШАРКОВ: Няма други причини.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Няма други причини? Да, благодаря.
Казахте, че има задължение от 14 млн. лв. към работещите в системата. В кои болници са основно те, защото се има предвид, че това са работни заплати и осигуровки. В държавни или в общински болници или и в частни болници по групите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЬО ШАРКОВ: Може ли да Ви направим тази справка и да Ви я дадем отделно?
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Да, може. Може, защото това е важно – в кои болници се случва това.
Това, което искам да попитам министерството, е на базата на този анализ и задължения от 356 млн. лв., които имат държавните болници и 56 млн. лв. – общинските болници, Министерството на здравеопазването предприема ли бързи и стратегически мерки и анализ на ситуацията? В какъв срок и ще го представи ли на Комисията по здравеопазването като една бърза оздравителна програма, защото това наистина показва една тежка криза в здравеопазването.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доктор Ковачка.
Имате думата за отговор, господин заместник-министър Пенков. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Само да дам една допълнителна информация относно това как се разпределят средствата за болнична помощ. По форма на собственост на лечебните заведения, ако искате да го чуете.
Държавните и със смесено държавна-общинска собственост за тези, за които говорим като общодържавни, получават 52,3 процента общо от парите за болнична помощ, общинските болници – 17,3 процента, по чл. 5 ведомствените болници – 4,2 процента и болници, частна собственост – получават 26,3 процента от общите пари за здравеопазването по публичния фонд.
Ще изготвим такава справка за задълженията към персонала и ще Ви я дадем допълнително. Сега тук нямаме първичните данни.
Относно мерките, които Министерството на здравеопазването е предприело от началото на годината. Какво трябваше да се направи? Трябваше да се анализира каква е ситуацията. Видяхте кои са болниците, които са особено рискови. Но въпреки това, без никакво значение кои са рискови, кои – не, започна събиране на информация в началото на седмична, а после и на месечна база относно разходи, приходи, задължения. Това означава, че всеки един договор се проследява по какъв начин болничният мениджър задължава болница, включвайки го в определени разходи в бъдеще. Това трябва да бъде ясно, като за всяко нещо, което е над средното за страната, вече се изискват обяснения защо това се случва.
Има една постоянно действаща комисия, която ще работи непрекъснато и ще анализира на месечна база къде отиват разходите, за какво отиват разходите, по какъв начин те биха могли да бъдат оптимизирани. Взимат се мерки. В много от болниците структурата на разходите е променена вече. Там, където имаше изключително скъпо хранене на болните, вече е по-нормално. Примерно се оказа, че една болница само за два месеца произвежда болничен отпадък, който струва 30 000 лв. на болницата. Смени се директорът на болницата и изведнъж болничният отпадък стана 8 000 лв. на месец.
Има редица неща, които оптимизират структурата на разходите. Когато ги постигнем навсякъде, означава, че те ще бъдат свити и при запазване на същия темп на дейност се надяваме, че лека по лека ще започнат да се стабилизират или поне да не правят загуби или да са малко отгоре в плюс.
Ще се направи една промяна в договорите на управителите, където ще се търсят персонални санкции, когато болницата влезе в задължение. Ето, тук сред нас има народен представител, който има частна болница. Не знам дали би държал някой, който да управлява болницата, ако той му трупа системно загуби. Много разчитаме на промените, които вие ще обсъдите във връзка със създаването на Национална здравна карта, защото методологията, която ще бъде изработена там, ще ни даде възможност да направим оценка на нужди и структури и оттам ще излезе необходимостта от преструктуриране, включително на държавни и общински болници. Ще се види какво е излишно, какво е разходоемко и което не трябва, какво има в съседната болница и защо трябва и аз да давам пари за него, когато мога да получа услуга от колегата от тази болница.
Има редица безумни разходи, които се правят в здравеопазването в момента, включително има такива безумни разходи, които караме болниците да правят, преминали през стандарти.
Считаме, че въвеждайки комплексност на услугата, за която говорим, по същия начин, организирайки наличните ресурси, без излишно харчене за нови апарати и т.н. ще оптимизираме разходите. Защо е необходимо примерно в това каре, което всички знаем в бившата медицинска академия, всяка една болница има скенер, всяка има магнит. Примерно половината време те не работят, защото няма пациенти вътре. Това са абсолютно похарчени пари на вятъра. Плащаш за екипи, абонаментна поддръжка 500 000 лв. на година и т.н. Това са бесни разходи, абсолютно безсмислени.
Говорим за спешния пакет, който държавата в момента ще определи и за неговото по-добро остойностяване, за да може тези болници, които поемат реалния удар – ето, Плевен 20 000 човека, приети по спешност – да получат такова заплащане, че да не се налага да финансират тази си дейност през клиничните пътеки, които реално изработват по линия на Касата.
Голям проблем е погасяването на задълженията, които сега чухте. Всеки опит по някакъв начин каквото и да се направи от страна на държавата, се тълкува като държавна помощ към търговски дружества и затова подлежим на наказателни санкции от Европейската комисия. Единственото нещо, което може да се направи, ако вие прецените, е една малка промяна. Има обособени части, има пустеещи дворове. За всеки един народен представител от региона това е видимо. Тези обособени части могат да бъдат продадени, но с условието, че те трябва да се използват за самата болница, за необходима апаратура и, разбира се, за погасяване на задължения.
Считаме, че по този начин би могло да се получи известен ефект. Говоря само за обособени части, които са с отпаднала необходимост и са тотално ненужни, а и носещи и разходи като данъци, такси и охрана.
Говорим също така – и с това започнахме – ще държим и ще въведем ред в оптимизацията на стопанските разходи на всяка една болница. Оттук нататък се престава с практиката всеки да си има всичко. Няма такъв филм. Ако в дадения град, област, община има нещо, което може да се ползва от две или от три болници в интерес на хората, ще се ползва.
Това са най-общо мерките, които съвсем накратко исках да споделя с вас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Пенков.
За един уточняващ въпрос има думата доктор Ковачка. Заповядайте.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми заместник-министри, колеги! Тук непрекъснато се говори за отговорност на управителя на болницата, управителя, управителя! Но има държавни, областни и университетски болници, в които има борд. В този борд участва и министерството. Представителят на държавата може да упражнява контрол ежедневно дали има или няма паразитни разходи.
Така че отговорността се носи от борда, а не само от управителя.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
За изказване думата има доктор Дарин Димитров. Заповядайте.
ДАРИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-министри! Аз просто искам да направя уточнение. Ние сравняваме болници, примерно, областни болници. Не е ли уместно да се помисли занапред или в някаква наредба да се направи нещо като стандарт за болнична помощ. В една болница болните се хранят за 1,50 лв., в друга не се хранят, в друга се хранят за 8,00 лв. В една имат постелно бельо, в друга – няма. Просто да има един стандарт, с който се знае, че който влезе в областна болница, има такъв минимум от бельо, от легла, от условия, които да са еднакви в тези държавни болници.
Смятам, че това ще бъде добра идея за в бъдеще и по този начин ще можем да сравняваме и разходите на различните болници. Това го давам просто като идея, която ми хрумна.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, ще си позволя и аз да взема думата.
Във връзка с това, че отхвърлихме идеята за създаване на специална комисия към Народното събрание за разследване на дълговете на болниците, искам да повторя своето убеждение, че Комисията по здравеопазването разполага с всички правомощия да изисква всички данни от компетентните органи за това какво е настоящото състояние на лечебните заведения за болнична помощ с над 50 процента държавно участие. Ние сме получили тези данни.
Разбира се, изказвам и своето разочарование от доклада, защото той не съдържа изводи за това. Основният смисъл да правим тук такъв дебат е какво може да се постигне като оптимизиране на законодателството и подзаконовата нормативна база.
В този смисъл смятам, че и програмата, която имаме в момента като законодателна за Комисията по здравеопазването, е изключително натоварена. Приетите вече решения смятам, че могат да бъдат полезни и в унисон с изводите, които се правят от данните и цифрите, които виждаме.
Ще започна с това, че аз също откривам грешки в таблиците. В таблица 7 има грешни данни за средната работна заплата в МБАЛ „Доктор Братан Шукеров“ – Смолян. Там е посочено, че тя е 243,37 лв. за 2014 г., макар и тогава да имаше факти за 50 допълнително назначени немедицински кадри в болницата, които създават условия за 50 процента нарастване на дълговете през 2014 г. при едно друго ръководство, което вече е освободено, все пак тази разлика е много драстична в сравнение с останалите болници и коректната цифра, която съм получила днес от управителя на болницата, е 774,57 лв.
Моля наистина тази грешка да се коригира. Надявам се, че това е случайна грешка и няма други такива в цифрите, подадени от Националния център по здравна информация, защото с предстоящия закон за лечебните заведения ние възлагаме на тази институция изключително отговорната задача да прецени какви са потребностите на населението по региони, за да може на тази база областните съвети по здравеопазване да изработят Националната здравна карта. Надявам се наистина, че коректното използване, подаване и приемане на цифрите ще бъде изключително необходимо, за да може наистина да нямаме някакви изкривявания в регионите на страната.
От друга страна, аз смятам, че и това, което може да се направи като изводи, отново е за порочния механизъм на заплащане на болничната помощ чрез клинични пътеки, което води до сериозен дисбаланс. Като погледнем отчетите за лечебните заведения, ще видим, че средните заплати на персонала в лечебните заведения за деца – педиатричните болници – в инфекциозните болници драстично се различават от тези в останалите лечебни заведения, което говори само за едно – за недофинансиране на тези пътеки.
В този смисъл отговорността на Министерството на здравеопазването по изработването на бъдещия основен пакет, който би следвало да има за приоритет детското здравеопазване, е голяма, защото, ако се запази този механизъм на заплащане на тези клинични пътеки, резултатите ще бъдат пак същите.
Ние, от нашата политическа сила винаги сме твърдели, че е по-разумно да се премине към друг механизъм на заплащане на болничната помощ, който ще намали тези дисбаланси, заложени още във времето, когато са въведени клиничните пътеки като механизъм на разплащане, и всички изкривявания, които виждаме в момента – разрастването на пазара на болнична помощ – е резултат именно от недооценяването или преостойностяването на някои клинични пътеки, да не кажем и по-голямата истина, че и медицинската статистика, която имаме в момента, е резултат именно на клиничните пътеки. Българите боледуват повече от заболяванията, които са по-добре остойностени в клиничните пътеки.
Оттук нататък наистина разчитаме, че в основния пакет ще бъде коригирано това несъвършенство, защото иначе задълженията и проблемите, които стоят в болничната помощ, ще бъдат същите.
Аз се надявам и наистина да се подходи сериозно към идеята, която и други колеги изложиха, която беше и в нашата политическа програма, за въвеждане на единни стандарти за управление на болниците с над 50 процента държавно участие, за да може на базата на тези стандарти да се търси съответната отговорност на бордовете, които ги управляват, и на директорите. Защото само по този механизъм може да се прецени къде има умишлена злоупотреба.
Всичко това се надяваме наистина в една бъдеща дискусия да бъде обект на анализ от Комисията по здравеопазването, защото целта и на този доклад, и на една евентуална комисия се надявам да не бъде намирането на жертви на дадени процеси, които не винаги са субективни, а по-скоро адресиране на проблемите към отговорните институции и намирането на решения, които да доведат до оптимизиране на болничната помощ, защото всичко е в името на здравето на нацията.
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господа заместник-министри, в продължение на това, което каза доктор Дариткова, или ние нещо не разбираме от тези таблици, или има някакъв проблем. Защото, ето например, на 36 стр. е записано, че средногодишният брой легла в Разградската болница, която аз познавам, през 2013 г. са 340, а през 2014 г. са 600. Или нещо аз не разбирам, или има някаква грешка.
Друго. Проведени леглодни през годината: 2013 г. – 98 000, през 2014 г. 154 000. Преминали болни през 2013 г. – 18 000, през 2014 – 32 000. Толкова хора няма в Разград, как са преминали?
Сигурно ние нещо не разбираме. Затова питам. Разберете ме правилно. Нека да отговорят колегите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Тук присъстват колегите, които са работили по таблиците.
ХАСАН АДЕМОВ: Нека да отговорят. Може би има някакъв проблем, има някаква друга методика, която ние не разбираме. Обяснете ни за какво става въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания? Няма.
Ако може за отговор, заповядайте, проф. Салчев.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да обясня, тъй като „съвсем добронамерено“ непрекъснато обясняват, че Националният център по обществено здраве и анализи не дава верни данни и не прави верни анализи. Искам да кажа следното.
Данните са по форма № 365, която подават лечебните заведения. Никой от нас не ги е попълвал. Те са подадени от лечебните заведения. Някъде, ако е допусната грешка, тя може би е на компютър, при „дърпането“ на таблицата. Ще проверим тези два или три случая, за които стана въпрос.
Освен това – тук ще отговоря на доктор Дариткова – ние не казваме, че това е средната заплата на персонала, а това са данните, които са подадени за разходи за персонал, разделени на броя на персонала – нищо повече. Това е така нареченият доход. Ние не търсим заплатите на персонала, защото никое от лечебните заведения не желае да подаде заплатите на персонала.
Освен това данните, с които ние разполагаме, се подават задължително като сводна цифра и като сводна цифра персонал. Вътре заплатите на персонала се получават, като разделите самите средства на броя на персонала и се получава това към 31.12.2014 г. По групи персонал ние не получаваме данни.
Освен това искам да направя и няколко други уточнения по самия анализ. Бяхме обвинени, че не е направен анализът по болници. Напротив, анализът съвсем добронамерено е направен в текстовата част болница по болница и то на болниците, които са с над 50 процента държавно участие. Никъде в този анализ ние не сме казали кой какво прави, а казваме какво показват цифрите в последната част – Приложение № 8 – откъдето се вижда каква е дейността на лечебното заведение, какви са разходите, съотнесени към неговите задължения.
За да мога да бъда разбран, ще ви кажа следното. Министерството на здравеопазването миналата година е превело 15 млн. лв. за дълготрайни материални активи. Болниците са докладвали 76 млн. лв., вложени в дълготрайни материални активи и то болници, в които задълженията продължават да растат. Това е отразено в тези таблици, което значи, че те не изплащат задълженията, а влагат средствата в дълготрайни материални активи. Ние нищо повече не сме си позволили да коментираме в този анализ. Ако някъде има грешки, няма никакъв проблем, ще ги проверим и ще ви кажем, ако има такова нещо.
ХАСАН АДЕМОВ: Само извън всякакви правила, господин професоре, не търсим кусури в работата на вашата структура. Ако кажете, че нямаме право да питаме, о‘кей, няма да питаме. Защото ние няма как да знаем, че Министерството на здравеопазването е вложило 15 млн. лв., а болниците са отчели 76 млн. лв. Нали така? Тази информация тук нито е написана, нито я има. Ние просто питаме тези числа такива ли са, или не са такива. Ако не са такива, вие трябва да питате защо са предали такива числа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин Атанасов.
КОСТАДИН АТАНАСОВ: Аз съм участник от работната група. Само искам да добавя за доктор Ковачка, тъй като заместник-министър Бойко Пенков каза, че няма първичната информация по отношение на въпроса за задълженията към персонала, които съществуват. Става въпрос за тези 14 млн. лв., за които каза доктор Пенков, най-вероятно първата цифра е сбъркана. Не са 14 млн. лв., а са 44 млн. лв.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Става въпрос за 14 процента, а не за 14 милиона.
КОСТАДИН АТАНАСОВ: Добре. Става въпрос, че просрочени задължения в нашите 65 държавни лечебни заведения няма. Тоест, има едни около 450 000 лв., които в по-голямата си част – около 400 000 лв. – са единствено и само на болницата в Радунци, която в момента е в ликвидация. Всички знаем, че болниците плащат заплати за предходен месец. Така че това е информацията – просрочени задължения няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, уважаеми господа заместник-министри! Доктор Пенков даде пример с мен и ме попита дали ще си запазя някой директор, заради който губя, или няма да го запазя.
Разбира се, че няма да бъде запазен. Но щом давате пример с мен, аз ще добавя. Ако аз бях собственик на 100 болници или колко са тези, собственост на държавата, бих пуснал един централен баланс на всички директори и ще им закача цифрите в баланса към договорите. Ако примерно надвишиш разхода за храна над 14 процента или 15, прибирай се в къщи. Единственото надвишаване, което може да прави директор, който работи при Вас, е след съгласуване с Вас поради причини, които зависят от територията и т.н. Аз знам и съм сигурен, че и Вие го знаете. Това е корпоративното управление на такива огромни масиви от средства и инфраструктура. Няма друго решение освен да ги централизирате, ама наистина да ги централизирате. Не „да се надяваме“ аз и останалите народни представители, но ще се избере някой читав, кадърен, който ще се старае и т.н. Това е хубаво. Да имаш лични позитивни качества е много хубаво нещо. Но е хубаво баш началникът да има централизирана система тя да му казва: твоите разходи за персонал са до 40 процента. Твоите разходи за ток, вода, режийни и т.н. са до 15 процента, за медикаменти – до 30 процента. Като му ги фиксирате, това е стандартът, който се пуска реално от собственика. Като му фиксирате това нещо, вече управителят да върви в тази рамка. Да се състезават помежду си кой по-малко ще направи разходи, а не кой ще хвърчи нагоре.
Това е абсолютно възможно да бъде направено. Направено е на много места и не е нещо, което ще коства кой знае колко на държавата, даже мисля, че нищо няма да струва. Това е едното нещо.
Второ, хубаво е да обърнете внимание – аз имам официално питане към Министерството на здравеопазването – както каза доктор Шарков, какво се случва в дворовете на вашите болници. За държавните говоря. Тези болници, които са на загуба, са отдали под наем едни дейности, едни чудесии. Като направиш сметката най-накрая, болницата е с 5 млн. лв. задължения, а конкурентно лечебно заведение на нейния двор изпълнява дейност, която тя може да изпълни и прави по 10 млн. лв. оборот на година. Е, бога ми, сметката ти излиза. Излиза решението на проблема на тази болница, ето го там, пред теб е, само трябва да се натисне едно копче.
Има и други, и други, и други практики, които през времето хибридното – уж е държавно, ама то нито е държавно, нито е частно, нито е общинско – пълна каша е. Дойде моментът и през тази година гледам, че имате волята за това да изчистите този проблем. Който си е частник, си е частник, което е държавно, ще е държавно, което си е общинско, си е общинско. Това трябва да стане, за да може да има ясна стратегия за тази реформа. Защото сега в момента кое ще реформирате, примерно в една държавна болница, която си е отдала половината дейност на други лечебни заведения в нейния двор? Кои ще реформирате – държавните ли, частните ли? Сега е каша.
Хубаво е да си направите една хубава система. Отговорът, който ще ви дойде на моя въпрос, ще ви стане много ясно къде е сметката, дали излиза или не излиза и трябва да се вземат мерки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на господин Семир Абу Мелих.
За реплика първо има думата доктор Добрев. Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Господин Абу Мелих, искам да Ви попитам. Ако Вие сте собственикът и управлявате тези 100 болници и налагате тези унифицирани системи на разходи, ще си позволите ли също за тези болници, които са и търговски дружества, да ги спирате да работят, макар че са търсени от пациентите, и да им налагате бюджетен лимит – месечен и годишен?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има още една реплика.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата за реплика.
ХАСАН АДЕМОВ: По-скоро това е реплика чрез него към заместник-министрите, защото, ако се продават тези дворове, прословути, за които говорите, по сега действащото законодателство трябва тези приходи да се предвидят в Закона за държавния бюджет. Разходите трябва да се предвидят също в Закона за държавния бюджет, за да се върнат, както Вие предлагате, в някаква сметка, която на български се нарича извънбюджетна сметка, за да се върнат в болниците. Това няма как да стане. Без тези приходи да се предвидят в Закона за държавния бюджет, без съответно да се предвидят като разходи, няма как да отидат в някаква имагинерна сметка, от която да отидат за възстановяване на дългове, за разходи за какво ли не. Това не го разбирам аз.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За дуплика има думата господин Абу Мелих.
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Добре, да отговоря на господин Добрев.
Доктор Добрев, много добър въпрос поставихте, в интерес на истината. Ако имах няколко болници на една територия, какво бих направил? Вземам една линийка и гледам колко квадратни метра обслужва или колко километра, колко население и виждам: капацитетът на болниците ми е повече от пациентите. Обединявам ги и тръгвам в една форма, с която да си оптимизирам разходите. Това е първото.
Второто, което бих направил, ако аз държах парите и си плащам на себе си, тоест, от десния джоб в левия, това е тотален конфликт на интереси. Ама тотален конфликт на интереси. Как да Ви отговоря? Разбира се, бих плащал на моите болници повече от чуждите. Но това не е нормално и не е правилно, това не е свободна пазарна икономика. Това е престъпление. Всеки, който си позволи да прави разлика между нечия собственост, върши чисто престъпление. Защото частната, държавната и общинската собственост е собственост на българи. Нали в края на краищата всички сме частни лица! Не трябва да се прави разлика, ако това намеквате, а трябва да се плаща на тези, които вършат работа. Нищо повече, нищо по-малко.
Това е относно Вашия въпрос.
На въпроса на доктор Адемов доктор Шарков ще отговори.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други народни представители, които искат думата?
Нещо в заключение? Заместник-министър Шарков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам една молба към народните представители и тя е свързана с това, че на първо място, моля наистина всички да имаме разбирането, че хората, които управляват тези лечебни заведения и бордовете не са натрупали тези дългове от началото на 2015 г. Говорим за един дълъг период на трупане, трупане, трупане и затрупване. Типичният пример, който мога да ви дам за сравнение, който е класика в това отношение, е белодробната болница в Троян и тази в Радунци. Две абсолютно еднакви болници. Едната умишлено съсипана за 15 години от един и същи управител в продължение на 14 години и сега има 400 000 лв. задължения само към персонала. Другата болница, която няма абсолютно никакви задължения и е в група А на лечебните заведения – белодробната болница в Троян.
Говорим, от една страна, за умисъл, и от друга страна, говорим за качествен мениджмънт и управление на тези лечебни заведения.
Втората ми молба е следната. Всяко едно предложение от вас като народни представители, които от близо и от първо лице познават управлението на болниците с над 51 процента държавно участие, всяко едно ваше предложение за това как да бъде стабилизирано финансовото им състояние само може да помогне на Министерството на здравеопазването да вземе конкретни мерки.
Аз наистина ви моля да направите такива предложения, защото иначе само ще си пишем доклади. Между другото, в доклада има и изводи, бяха изговорени и мерките, които предприема Министерството на здравеопазването. Това сте поискали от нас, това сме ви предоставили.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Шарков.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Обявявам за закрито заседанието на комисията.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
(Закрито в 17,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)