Стенограма от заседание на комисия, 10.12.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 36




На 10.12.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 07.10.2015 г.
2. Проект на решение по Отчета за текущото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 30 юни 2015 г. и очакваното изпълнение на бюджета към 31 декември 2015 г., № 502-03-21, внесен от Министерския съвет на 18.11.2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-157, внесен от Любомир Владимиров Владимиров и група народни представители на 17.09.2015 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-179, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 19.11.2015 г.
5. Годишен доклад за младежта за 2014 г. (с приложен проект за решение), № 502-03-16, внесен от Министерския съвет на 31.07.2015 г.
6. Разни.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Проект на решение по Отчета за текущото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 30 юни 2015 г. и очакваното изпълнение на бюджета към 31 декември 2015 г., № 502-03-21, внесен от Министерския съвет на 18.11.2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-157, внесен от Любомир Владимиров Владимиров и група народни представители на 17.09.2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-179, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 19.11.2015 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 07.10.2015 г.
5. Годишен доклад за младежта за 2014 г. (с приложен проект за решение), № 502-03-16, внесен от Министерския съвет на 31.07.2015 г.
6. Разни.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред?
Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Уважаема госпожо председател, аз имам едно процедурно предложение. Тъй като гост на нашето заседание е господин Сечанов, председател на Съюза на ветераните от войните и предвид неговата възраст предлагам да не го караме да чака, а т. 4 да мине като т. 1 в дневния ред.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Колеги, господа заместник-министри, скъпи гости! Аз предлагам да поканим все пак за т. 1 от дневния ред по отчета на касата поне министър, председателя на Надзорния съвет, ако не – директор на Националната здравноосигурителна каса. При отсъствие на тримата мисля, че трябва да отложим гледането на точката. Иначе звучи несериозно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми доктор Райнов, днес съм разговаряла с председателя на Надзорния съвет господин Ананиев, който ме уведоми по телефона, че ще присъства доктор Глинка Комитов. Сега разбрах, че доктор Комитов не се е явил. Не съм имала време да разговарям с него. Все пак тук имаме директор на Дирекция „Бюджет“, който ще ни представи отчета за текущото изпълнение. Имаме и представител от Министерството на здравеопазването в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Така че смятам, че ще ни информират достатъчно адекватно. Ако се концентрираме върху сроковете, все пак сме месец декември, а това е отчет за текущото изпълнение към месец юни. Смятам, че не можем много да променим хода на събитията.
Така че се надявам да не отлагаме точката от разглеждане, защото просто ще пропуснем възможността да я разгледаме.
Ще подложа на гласуване и двете предложения.
Първо подлагам на гласуване предложението на доц. Кючуков за разместване на точките, като т. 4 стане т. 1.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на доц. Кючуков се приема.
Това разместване вече е факт.
Сега подлагам на гласуване предложението на доктор Райнов за отпадане на т. 1, която ще стане т. 2 от дневния ред след сегашното гласуване поради отсъствието на управителя на Националната здравноосигурителна каса или председателя на Надзорния съвет.
Моля, гласувайте това предложение на доктор Райнов.
Гласували: "за" - 3, "против" – няма, "въздържали се" – 9.
Предложението на доктор Райнов не се приема.
Сега подлагам на гласуване целия дневен ред заедно с приетото вече разместване на точките.

Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 16, „против” – няма, „въздържали се” - 2.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 07.10.2015 г.
2. Проект на решение по Отчета за текущото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 30 юни 2015 г. и очакваното изпълнение на бюджета към 31 декември 2015 г., № 502-03-21, внесен от Министерския съвет на 18.11.2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-157, внесен от Любомир Владимиров Владимиров и група народни представители на 17.09.2015 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-179, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 19.11.2015 г.
5. Годишен доклад за младежта за 2014 г. (с приложен проект за решение), № 502-03-16, внесен от Министерския съвет на 31.07.2015 г.
6. Разни.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 07.10.2015 г.
Ще го представители Вие, доц. Кючуков? Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, драги гости! С предложения законопроект се регулират и коригират някои луфтове от съществуващия Закон за ветераните от войните.
Преди всичко по чисто възрастови причини броят на ветераните от войните намалява и през последната година – тази година всъщност – се очаква техният брой да бъде 3 500 човека. Нашият гост - господин Сечанов - е един от младото поколение на ветераните от войните. Доколкото зная, е 90-годишен, да е жив и здрав.
Тоест, започвам с факта, че тези неща, които се предлагат като помощ за ветераните от войните няма да натоварят бюджета, няма да имат съществено влияние върху бюджета на страната и бюджета на Министерството на здравеопазването.
И досега държавата се е отнасяла с внимание към проблемите на ветераните от войните и им е дала достатъчно придобивки и привилегии. Но поради своята възраст много от тях не могат да се ползват от тях. Част от тях се нуждаят от медицинска и социална помощ, придружители, социален патронаж. И за тази цел те трябва да ангажират или членове от своето семейство или външни членове. А те нямат тази финансова възможност.
На тази възраст се налага извършването на редица оперативни интервенции – като пример – за катаракта, различни видове счупвания, където консумативите по законите на здравното осигуряване не се поемат от Националната здравноосигурителна каса или се поемат частично.
Има едно несъответствие също така в § 3, където при смърт на ветеран наследниците му имат право да получат 500 лв. за погребение. Но когато той няма наследници, в законопроекта се предлага тези пари да бъдат дадени на човека, който ще се погрижи за последния път на ветерана.
Всъщност, без да приказвам повече, защото колегите са запознати със законопроекта, той не е голям, смятам, че този законопроект, ако бъде приет и стане закона, няма да натовари бюджета на страната. Напротив, неговата тежест ще намалява. Освен това този законопроект не е в нарушение на националното и на европейските законодателства. Нещо повече. В повечето страни-членки на Европейския съюз, са приети подобни закони, с които ветераните от войните са с особен статут и държавата поема на пълна издръжка лечение и други разходи на ветераните.
Затова смятам, че това е една хуманна стъпка към тези хора и моля колегите да гласуват положително по законопроекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Дали господин Сечанов иска да вземе отношение по внесения законопроект? Заповядайте, господин Сечанов.
ИВАН СЕЧАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми членове на Комисията по здравеопазването! Този закон се бистри от три години. Преди три години имахме Девети конгрес на Съюза на ветераните от войните в България и тогава той ни задължи да дадем това предложение предвид дълбоките промени, които настанаха в самия съюз и в цялата ни страна.
Началото на съюза датира от преди 25 години. Ние бяхме около 250 – 300 хиляди ветерани от войните. Към 1 януари тази година останахме 4 701 човека. До края на годината така, както върви темпът - с едно приблизително 30-процентово намаление всяка година - на намаление на ветераните от войните, ще останем около 3 500 приблизително. Тук сме двама представители на ветераните от най-младото поколение. Моя милост е около 90 години и зад мен доктор Пинкас – 92 години. По-млади от нас няма.
Така че този процент – 30 процента – който отпадат годишно, ще нараства през следващите една – две – три години.
Така, както вървят нещата, а това е съвсем естествен процес, нас това не ни тревожи, смятаме, че проблемът, с който ви занимаваме за социално и здравно подпомагане на ветераните от войните, след две – три, максимум пет години ще отпадне. Ние сега имаме 11 души столетници, като никой от тях не е минал 102 години нагоре. И да останат няколко човека, след две – три години те ще са нищожна цифричка.
Така че този законопроект е съгласуван с всички наши областни ръководства, и не само наши, а и на всички военно-патриотични организации. Този законопроект е публикуван във в. „Българско войнство“. Част от този закон е публикуван и в пресата, в няколко вестника. Ние сме го разгласили из цялата наша страна и ни се ще да мине на обсъждане този законопроект, а в същото време знаем, че той е несъвършен. Ние при нас нямаме юристи, нямаме и финансисти, които да изпипат в детайли тези неща.
Имахме една юристка-ветеран на 92 години. Тя много тежко заболя. Влезе в болница „Токуда“. Пет дни я лекуваха и й поискаха да плати 200 лв. за тези пет дни. Нищо, че е по направление, нищо, че е по клинична пътека, нищо, че има договор с Касата, болница „Токуда“ си взе 200 лв. Предложиха й десетина дни физиотерапия. За физиотепарията е платила 500 лв. Тя ни представи фактурите, искаше помощ от нас, ние не можем да й помогнем в това отношение. Накрая синът й я заведе, понеже е тежко болна, в хоспис близко до София. В този хоспис я приеха и плаща 870 лв. месечно. Ето, това е ветеран от войната, юрист, който ни помагаше досега. У нас няма държавен хоспис, всички са частни.
Ние затова предлагаме, ако може, поне един държавен или общински хоспис да има, за да може в такива случаи да можем да настаним такива, които са в такова дефинитивно положение.
Финансово ние сме съгласували законопроекта през тези три години с почти всички министерства, тоест, с пет министерства – Министерството на отбраната, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с Националната здравноосигурителна каса. От всички тях имаме писма – предложения. От три министерства – от Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията - нямат никакви бележки, подкрепят ни. От Министерството на здравеопазването има бележки, че не могат да поемат на диспансерен отчет ветераните, тъй като диспансеризацията при тях е приета да бъде по нозологични единици – кардиологично заболяване, нервно заболяване и т.н.
Ние смятаме, че ако те решат и ако се реши така, няма нищо лошо. Както приемат, да кажем, новородените, както приемат родилките, които не са нозологична единица, така могат да приемат и ветерана, още повече, че това го има във всички европейски страни, където са осигурени специални здравни заведения, специални домове и т.н. Ние не можем да мечтаем това при тази ситуация в нашата страна.
Министерството на финансите пък имат по-специални изисквания. Ние имаме искания ветераните да бъдат придружавани при транспорт, да бъдат придружавани при лечение в болница, в санаториум и на придружителя да не се заплаща, тоест, неговото участие да бъде безплатно. Те смятат, че това обременява бюджета и т.н. Ние в съюза сме се уговорили. Не искаме да излизаме от рамките на бюджета, който ни се дава примерно за 2016 г. В рамките на този бюджет смятаме, че ще се справим с тези неща. Ако, в краен случай, това утежнява бюджетът, готови сме да се откажем от тези наши искания. Но ние конкретни предложения, детайли около бюджета не знаем. Но знам, че ветераните, които са останали сега, към края на годината, годишно отпадат 1 500 лв. На всеки ветеран има добавка към пенсията – социална надбавка – около 116 лв. Всеки ветеран има право на безплатна транспортна карта из цялата страна в рамките на областта. А в София конкретно са си извадили карти за транспорт за безплатно пътуване само 25 процента от ветераните. Останалите не излизат от къщи и затова не са си извадили.
Оттук може да се получи икономия и от други неща, които те не ползват, защото не са в състояние да си ползват привилегиите. Те не излизат от къщи. Те вече боледуват от заболявания, от които лекарите не могат и да ги оперират вече и да се намесят.
Затова ви молим да ни разберете, още повече гледам на вас всички като потомци на ветераните. Така е в нашата държава, която много пъти е воювала – и сестри, и внуци, и правнуци – всички сме потомци на ветераните от войните.
Молбата ни е такава. Ние сме готови да разгледаме всичките наши искания, но държим на думата си. Ние сме го написали вътре – да не излиза извън рамките на финансовия бюджет за 2016 г. Ако се наложи такова нещо, готови сме да се откажем от това, което искаме.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, господин Сечанов.
Има ли изказвания от народните представители?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам само да дам малко информация на колегите по отношение на законопроекта, тъй като той беше разглеждан в Комисията по труда и социалната политика. Точната бройка е 3 527 души, която беше представена от НОИ.
Колеги, мисля, че този законопроект, да, той е несъвършен, не желая да обсъждам неговите съвършенства и несъвършенства. Но това е въпрос на едно елементарно уважение, на първо място.
На второ място, тъй като може би повечето от вас не знаят, голяма част от заложените текстове в самия законопроект вече са практически установени в Правилника за прилагане на закона, който е публикуван на 17 ноември и е в сила от 01.01.2016 г.
Оттам нататък може би най-големият проблем е свързан с придружителите, които наистина е добре да ползват някои възможности. Има някои неточности, за които каза господин Сечанов. Те ползват безплатни карти само в района, в който са регистрирани, не в цялата страна. Имат право на по едно или две пътувания – по техен избор – съгласно правилника.
Така че не са кой знае колко привилегиите и ви призовавам да подкрепим този законопроект, да не влизаме в много сериозни обсъждания. Ако трябва, ще седнем после с колеги и ще го дооформим между първо и второ четене. Както ви казах, повечето от предложенията вече са приети в правилника, те вече са действащи, съществуващи. Нещо повече, ветераните може би не знаят, че ще трябва сигурно да говорим и за малка промяна в правилника, защото от 1-ви януари ще трябва всички да ходите и да си вадите нови удостоверения за ветерани.
ИВАН СЕЧАНОВ: Ние вече ги вадим.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вече ги вадите. Предполагам, че повечето няма да могат да отидат и да си ги извадят.
Това е моят призив към вас, колеги.
Госпожо председател, възползвайки се от това, че съм взел думата, тъй като здравословно не съм много добре, искам да Ви кажа, че ще гласувам „за“ този законопроект. Искам да заявя гласуването си със „за“ и по всички останали точки. Дойдох само, за да не се провали кворума. Ако може, да ме освободите, защото съм с температура и да не се заразите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров. Надявам се, че ще се справите бързо със заболяването с помощта на българската здравна система.
Ще отчетем Вашия глас при гласуването, господин Байрактаров.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, гости! Ние от БСП - Лява България естествено, че ще подкрепим този законопроект.
Само припомням, че в близкото минало и ние сме били вносители на подобни законопроекти с почти същите мотиви. Няма да се връщам на това как бяха отхвърлени чисто партийно. Но тук имате нашата подкрепа, защото тези хора заслужават.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, доктор Райнов.
Има ли други изказвания? Имаме становища, предполагам, че народните представители разполагат с тях.
Министерството на здравеопазването дали би искало да ни запознае със становището си?
Заповядайте, госпожо Бранковска.
НАДЕЖДА БРАНКОВСКА: Добър ден. Министерството на здравеопазването е предоставило своето подробно становище по въпроса.
Накратко: Подкрепяме всички възможности за осигуряване на максимални медицински грижи на всички граждани и дължим изключително уважение на всички ветерани от войните.
Същевременно може би е добре да отчетем, че те ползват всички права, както на здравноосигурени лица, така и всички права на медицинска помощ, осигурявана от републиканския бюджет, като има и редица надграждащи механизми за лекарства, за медицински изделия, за санаториално лечение.
Затова по-скоро с този законопроект считаме, че не биха се създали по-добри механизми за медицинско обгрижване на ветераните от войните, тъй като се навеждаме на мисълта, че ще се създаде един паралелен ред за тяхното медицинско обслужване, който може би, доколкото не е разписан, би затруднил ползването на общата медицинска помощ в рамките на здравноосигурителния статус на лицата.
Не можем да сме убедени, че отпадането на списъка на лекарствените продукти ще помогне на ветераните. Напротив, това е с оглед и тяхна грижа, за да се знае и да се поддържат тези лекарства.
Подробните ни аргументи се съдържат в становището ни.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, госпожо Бранковска.
Други изказвания? Не виждам.
Предлагам да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 07.10.2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 8, "против"- няма, "въздържали се"- 5.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 07.10.2015 г. се приема.



Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Проект на решение по Отчета за текущото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 30 юни 2015 г. и очакваното изпълнение на бюджета към 31 декември 2015 г., № 502-03-21, внесен от Министерския съвет на 18.11.2015 г.
Кой ще представи отчета? Госпожо Аврамова, Вие ли ще представите отчета?
Заповядайте, госпожо Аврамова, имате думата.
ГАНКА АВРАМОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отчетът за текущото и очакваното изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. е изготвен в изпълнение на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., според който Националната здравноосигурителна каса внася чрез Министерския съвет в Народното събрание отчет за текущото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който съдържа информация за първо полугодие на 2015 г. и информация за очакваното изпълнение за 2015 г.
Накратко ще представя отчета.
Отчетът съдържа финансов и икономически анализ с представена подробна информация за приходите и разходите, в това число и трансферите, на Националната здравноосигурителна каса към 30 юни 2015 г. Общият размер на получените в Националната здравноосигурителна каса приходи и трансфери към 30 юни възлиза на 1 523 293 хиляди лева и представлява 49, 5 на сто от заложените в годишния план за 2015 г. средства. В сравнение със същия период на 2014 г. е отчетен ръст със 108 375 хиляди лева.
За посочения период на 2014 г. общият размер на получените приходи и трансфери е 1 414 918 хиляди лева, което е 45 на сто от утвърдения годишен план.
Здравноосигурителните приходи към 30 юни са 1 502 841 хиляди лева, което представлява изпълнение от 49,8 на сто от заложените средства за 2015 г.
Събираемостта на здравноосигурителните вноски към 30 юни представлява 49,7 на сто от заложените за 2015 г. средства. Събрани са 1 014 601 хиляди лева. В сравнение със същия период на 2014 г. се отчита ръст със 105 611 хиляди лева. Към 30 юни 2014 г. са събрани 908 990 хиляди лева, които представляват 47,7 на сто от утвърдения годишен план за 2014 г.
Общият размер на извършените разходи и трансфери към 30 юни 2015 г. е 1 587 766 хиляди лева, което представлява 51,6 на сто от заложените средства в годишния план. В сравнение със същия период на 2014 г. отчетените средства са с 4 492 или с 0,3 на сто по-малко. Извършените към 30 юни 2014 г. представляват 49,1 на сто от годишния план.
Здравноосигурителните плащания в отчета са представени подробно по направления със сравнителен анализ за състоянието им през първото полугодие на предходната 2014 г. Извършените към 30 юни 2015 г. здравноосигурителни плащания са в размер на 1 557 683 хиляди лева, в това число 35 725 лв. за трансфери или 52,9 на сто от заложените в годишния план средства.
Приетият със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. размер на резерва е 301 898 хиляди лева. Към 30 юни с решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса са освободени средства в размер на 247 429 хиляди лева и са насочени към показателите за здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, изплащани на аптеките и за болнична медицинска помощ.
Съгласно Закона за бюджета за 2015 г. бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е приет с балансирано бюджетно салдо, според което в резултат на отчетените към 30 юни разходи и трансфери всичко в общ размер на 1 587 766 хиляди лева.
В отчета е представена и прогноза за състоянието на бюджета до края на 2015 г., като общият размер на средствата за здравноосигурителните плащания към 31.12.2015 г. при прилагане на прогнозите за темпа на разходите през 2015 г. показват недостиг от 159 502, без включената стойност към 30 юни на резерва, която е в размер на 54 469. Изчислението е на база на регистрираните тенденции и на стойността на отчитаните дейности и продукти при съобразяване на спецификите на определяне на съответните пакети и периодите на отчитане и заплащане и включва здравноосигурителните плащания с очертаващ се недостиг, а именно това са плащанията за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, плащанията за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната помощ и другите медицински дейности в болнична медицинска помощ.
При реализирането на задължителното договаряне на отстъпки за лекарствените продукти между Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешение за употреба под формата на пряко възстановяване на част от разходите на Националната здравноосигурителна каса за лекарствени продукти, предвидени с чл. 21, ал 1, т. 1 от Наредба № 10 от 2009 г. и прилагането на ежедневен контрол и мониторинг на потреблението на разхода за лекарствени продукти за онкологични заболявания, които се заплащат извън цената на клиничните пътеки. След отчитане влиянието на размера на резерва, тоест, от размер на 54 469 общият размер на очаквания недостиг, който се изчисли за дейностите към 30 юни до края на годината се очерта в размер на 45 407 хиляди лева.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Аврамова.
Дали някой от Министерството на здравеопазването иска да вземе отношение по отчета?
Заместник-министър доктор Пенков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, гости! Знаете отчета, виждали сте го, знаете дебатите около него. Само на едно нещо искам да акцентирам, че прогнозираният тогава към 30 юни недостиг – виждате го – в рамките на 150 млн. лв., ако извадим резерва, който беше 57,4 млн. лв., остава на практика към 100 млн. лв. дефицит.
Благодарение на част от мерките, които се взеха по линията на Оперативното ръководство на Националната здравноосигурителна каса като завишен контрол и други механизми като въвеждането на обратното заплащане на отстъпки от страна на фармаиндустрията в рамките на 40 млн. лв. и т.н., трябва да ви кажа, че най-вероятно дефицитът, който сигурно накрая на касово изпълнение ще бъде под 10 млн. лв. като мое очакване. В момента са около 13 млн. лв. и, ако Министерството на здравеопазването си плати малко пари, което ще направи, дефицитът ще бъде съвсем малък.
Това ме радва като член на Надзорния съвет, че мерките, които са били заложени, макар и в много кратък срок, дават определения резултат.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Пенков.
От народните представители някой желае ли думата?
Заповядайте, доктор Добрев. Имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо Аврамова, уважаеми господа заместник-министри! Аз ще напомня нещо, което всички знаем, за което сме коментирали и говорили във връзка с бюджета на касата и закупуванията или разплащанията в този период от време, които тя прави на лечебните структури.
Уважаеми дами и господа, всички знаем, че – ако не се лъжа – от март месец нататък – и въпросът ми е конкретно насочен към госпожа Аврамова и доктор Пенков, който е член на Надзорния съвет на Касата – разплащанията, които касата правеше след месец март, не включваше голяма част от пациентите в спешни състояния, част от тях водени от специализирани коли на бърза помощ и които сега са включени в основния пакет заболявания и които са социалнозначими и рискови заболявания в това число остър инфаркт на миокарда и стенокардии, в това число инсулти, в това число травми и фрактури. Става въпрос за пациенти, които попадат в лечебни заведения в периода в края на месеца, така наречения надлимитен период. А за март месец, ако не се лъжа, това беше и за целия период от месеца на някаква неясна основа такива пациенти бяха изключвани от заплащания, пациенти, приемани още след 5-то, 6-то число на месеца.
Отново напомням, че няма такова правило и поведение – поне в Европа – когато пациент по собствено желание и с необходимост за лечение постъпва в лечебна структура, лекуван е добронамерено и по правилата, намира се в спешно състояние, което непременно изисква лечение и накрая няма кой да го заплати.
Аз се надявам, че ще получим отговор, визия и разрешение на този контингент от пациенти, лекувани добросъвестно, голяма част от тях – излекувани, за които лечението не е заплатено, в това число на водещи болници, в това число на водещи университетски областни болници и болници на изключително високо ниво, както е да кажем една „Токуда“ болница или Военномедицинска академия, което не е коректно към пациентите, към работещите в тези структури и което тежко обременява тези лечебни заведения.
Аз наистина очаквам този отговор от директора на Националната здравноосигурителна каса и от неговите сътрудници, защото доктор Комитов пред избора си за управител на Касата и след избора многократно е заявявал, че лимитите са нещо условно и ние ще се стремим да ги избегнем. Но не това е проблемът. При всички случаи трябва да се съобразяваме с бюджет и бюджетно лимитиране. В никакъв случай не искам това да го отрека. Но когато пациенти по спешност са лекувани добросъвестно и добронамерено, все пак по някакъв начин поне консумативите и материалите и ресурса, използван за тези пациенти, трябва да се реализира. Така е в целия цивилизован свят.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Има ли реплики? Няма.
За изказване има думата доктор Емил Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, скъпи гости! Естествено, трудно ми е да говоря, защото за мен това е прецедент, когато се гледа бюджетът и го няма поне управителя на Касата, но явно предполагам, че става система на възлови разглеждания отговарящите институции, принципалите да ги няма.
Колеги, с бюджета сме се запознали абсолютно всички. Цифрите са пред нас. Естествено оценяваме това, което е направило Оперативното ръководство заедно с Надзорния съвет за намаляването от прогнозните към средата на годината 100 млн. лв. дефицит към 40 – 50 млн. лв. в края на годината. Пари, които за съжаление няма как да изчезнат от само себе си, а ще трябва да се разплатят с бюджета за следващата година.
Същевременно не трябва да се забравя и още едно перо, което ще трябва да се разплати, което тук – признавам, че не успях да прочета по-подробно отчета – вероятно го има някъде, аз съм го пропуснал. Става въпрос за плащанията на чуждите здравни системи по системата „социална сигурност“.
Доколкото си спомням, става въпрос за едни само 140 млн. лв., нищо пари в сравнение с мерките, взети от Оперативното ръководство на Касата, но това са дължими пари, които няма как да изчезнат. Виждате, че това, за което предупреждавахме, че следващата година при 120 млн. лв. ръст при прехвърляне на близо 200 млн. лв. следващата година плащане, нещата не са толкова розови.
И сега един конкретен въпрос, за да не говоря дълго и да не обременявам излишно всички. Конкретният ми въпрос е следният: След като от три – четири месеца насам се заявява нееднократно от всички – Оперативно ръководство, Надзорен съвет, министъра на здравеопазването – че надлимитна дейност няма, плащането на недлимитна дейност е незаконно – цитирам дословно. Какво наложи вчера, онзи ден, мисля, че вчера Надзорният съвет, след като на четири поредни заседания тази точка свенливо се отлага, вчера да се вземе решение да се плати така наречената надлимитна – цитирам министър Москов – незаконна дейност на три болници? Не коментирам болниците, не коментирам аптеките. Винаги съм твърдял, че правилата – добри или лоши – са правила и трябва да се спазват от всички. Законите – добри или лоши – трябва да се спазват от всички.
Когато се създаде прецедент, това вече навява на лоши мисли.
Така че, ако можете да се опитате да отговорите, макар че при тази ситуация не бих приел почти никакъв отговор. В края на годината да се плати избирателно – дали избирателно по болници, дали избирателно по клинични пътеки – някаква дейност?!? Държа, опитайте се не заради мен, а заради колегите да отговорите кое ви наведе на това да нарушите правилото и това, което се твърдеше от всички вас, че надлимитна дейност няма. Ако някой плати надлимитна дейност, това ще е незаконно плащане.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Има ли други изказвания от народни представители?
Заповядайте, доктор Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри! Считам, че към отчета на Касата, поне за отчетената дейност, всеки път, когато става дума за такъв голям период от време, народните представители би трябвало да получават и списък на отделните болници, тоест, на сумите, които са получавали отделните болници в страната. Защото това е изключително важно. Може би е най-важното от абсолютно всички данни, които тук разглеждаме. От това ние можем да заключим дали действително Касата си върши работата справедливо.
Между впрочем, аз мисля, че подобен списък ви беше изискван няколко пъти и бих предложил на уважаемата комисия да отправи предложение към Националната здравноосигурителна каса всеки път, когато има някакъв отчет, вътре да има и подобни приложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Петров.
Заповядайте, доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, госпожо Аврамова, господа заместник-министри, колеги! Аз имам няколко конкретни въпроса. Явно, числата са тук. Този отчет е до края на месец юни и прогноза до края на годината? Нали така? Да, на база на първото полугодие се прави прогноза за цялата година. Те са несравними неща, но както и да е. Някаква прогноза трябва да се прави.
Тук пишете, че в края на първото полугодие здравноосигурителните приходи са със 105 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Така е написано. Аз числата съм ги извадил от там. След това казвате, че в края на годината дефицитът ще бъде около 45 407 хиляди лева. Икономическият термин, финансовият термин сигурно не е коректен, но става въпрос за тези пари.
Министърът на здравеопазването говореше за недостиг на финансови средства по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., ако искате, и така мога да говоря, между 33 и 35 млн. лв., доколкото си спомням числата. На какво се дължи, първо, тази разлика? Второ, ако за шестмесечието преизпълнението на приходите е 105 млн. лв., колко ще бъде очакваното преизпълнение? Вярно е, че тази информация може да е от НАП, защото те събират осигурителните вноски, но колко ще бъде?
Освен това, от това преизпълнение удържа ли Министерството на финансите тези 24 млн. лв. трансфер, които са по бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Това са 24 млн. лв. трансфер за дейности, ако искате ще ви ги кажа точно, но за 2016 г. тези 24 млн. лв. са 18 млн. лв. Тези пари удържат ли се от този преразход? (Реплика от госпожа Аврамова извън микрофона.) Това е трансфер, който Министерството на финансите прави към Националната здравноосигурителна каса. Тези пари ги удържат предварително, тоест, тях не ги превеждат. (Реплика от госпожа Аврамова извън микрофона.) Ще ги преведат или това преизпълнение от 105 млн. лв. за първото тримесечие или очакваното колкото и да е, от тях ще намалят тези 24 млн. лв. и останалите ще влязат в калкулацията на здравната каса?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви да не водите такъв диалог. Ако има после отговори на въпроси, да бъдат на микрофона, понеже затруднявате стенограмата.
Дали приключихте, доктор Адемов? Да, благодаря.
Искате ли да отговорите на поставените въпроси, господин заместник-министър Пенков? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! По въпроса на доктор Райнов – какво решение е взел Надзорният съвет? Надзорният съвет взе най-човешкото възможно решение. Три болници подадоха иск към Касата да им бъдат заплатени определени бройки хирургично лечение на раково болни. Принципът, който беше възприет от началото на годината, беше онкологията да се плаща на 100 процента.
След извършената проверка, диагноза по диагноза, бяха определени всички диагнози на пациенти, преминали с онкологични заболявания, като бяха изчистени доброкачествените такива. Това беше причината на болници, подали подобно искане, Надзорният съвет да одобри такъв тип разход, тъй като това е принцип, заложен в правилата още от самото начало. Онкологията се плаща на 100 процента.
Ако доктор Райнов счита, че това е груба грешка, аз лично ще направя от мое име и от негово име предложение следващия път пред Надзорния съвет, да им отнемем парите, да не им ги плащаме за онкология.
Доктор Петров, само да Ви кажа - Просто е хубаво и трябва да я има тази информация. Но тя вече се публикува на сайта на Националната здравноосигурителна каса. Там можете да видите списък с болниците, с финансовите им резултати и т.н. Ако искате, можете да ми дадете е-mail и можем да Ви го изпратим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По въпроса на доктор Адемов, ако обичате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Това, което имаме като официална информация от Националната агенция по приходите, е, че от общите приходи, които са планирани в Закона за бюджета за 2015 г., има до момента допълнително събрани 37 400 хиляди лева повече от Националната агенция по приходите. Това е писмо от преди десет дни. Сега ще питаме още веднъж дали тази сума не се е увеличила. Дай, Боже, да се е увеличила, като по този начин, пак казвам, има шансове дефицитът да бъде съвсем минимализиран.
Относно повишената събираемост на приходите. В началото на годината тя е била такава поради редица причини. После, знаете, има спад в приходната част и после отново имаме известно повишаване към края на годината. Така че, общо взето, приходната част е изпълнена и около 37,5 млн. лв. са събрани отгоре средства от здравноосигурителни вноски.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Доц. Иванов, имате думата за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми заместник-министри! Аз имам два конкретни въпроса.
Първият ми въпрос е за последното плащане на аптеки за домашно лечение, което трябва да стане на 18 декември – дали ще има необходимите средства. Веднага като подвъпрос: тези 37 млн. лв. дали биха могли да се използват за разплащането на лекарствата?
Другото, което искам да попитам, това е във връзка с приложението на § 2 от Наредбата за цените. На 16 декември фактически трябва да започне да функционира. Няма посочен официален текст – фактически за това, което говоря – за приложение на § 2.
Това са ми въпросите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики към изказването на доц. Иванов?
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Може би не е донякъде във връзка с това, което каза доктор Иванов, но все пак е важно. Наистина ще се прехвърлят ли плащания за аптеките за следващата година – което каза доктор Иванов? И още едно нещо. Връщам се на прецедента на плащането на извънлимитна дейност. Това означава ли, че следващата година всички тези болници, които не са си получили надлимитната дейност, ще съдят и вероятно ще осъдят Касата с всичките допълнителни средства – лихви и други разходи – за това, което се случва? Тоест, предизвикателството е бюджетът за следващата година с колко в минус ще тръгне на фона на това, което приключва тази година, в частност – и лекарствата, за които каза доц. Иванов.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За дуплика, заповядайте, доц. Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доктор Райнов, тъй като тук имаме стенограми, аз бих припомнил Вашето изказване в началото на годината – с колко милиона дефицит ще влезе Националната здравноосигурителна каса към края на годината, даже нещо повече – към седми месец се предвиждаше дефицитът да бъде над 200 млн. лв. всъщност Вие виждате, че Националната здравноосигурителна каса в момента – това, което направиха след рестрикциите и след промените, които извърши Министерството на здравеопазването – виждате, че реалното, което аз чух в момента, дефицитът ще бъде в рамките на 3 до 6 млн. лв. в края на годината, което всъщност показва, че министерството съвместно с Касата са работили ефективно.
Що се отнася до това – аз се учудвам като доктор – че са дали пари на болниците, аз го приветствам и бих казал даже, че се учудвам, че и други лечебни заведения не са подали съответно протоколи за надлимитната дейност, защото това е извършена дейност. А навсякъде в документите за здравна каса вие добре знаете, че когато една клинична пътека е извършена добросъвестно и тя е била изпълнена от началото до край, отговаряща на всички критерии и норми, Касата е длъжна да заплати.
Така че аз лично приветствам това, което са направили за онкологията и също бих приветствал, ако бъдат заплатени надлимитните дейности и на другите лечебни заведения, които са извършвали добросъвестно своята дейност.
А сега бих искал да получа отговор на въпроса ми.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин заместник-министър Пенков.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз много се извинявам, обаче и аз искам да получа отговор на моя въпрос. Не мисля, че той е толкова маловажен, че да бъде отминат без никаква реплика и никакъв отговор. Много ви моля. Освен това болниците освен всяка друга дейност по основния пакет, работят и онкология. Почти всички болници работят и онкология. Така че държа да получа някакъв отговор, след като съм поставил въпросите си.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.

Заповядайте, госпожо Аврамова, да отговорите на въпроса на доктор Добрев.
ГАНКА АВРАМОВА: От 16 март 2015 г. действа Постановление № 57, според което отчетената ежедневно в електронната система на Националната здравноосигурителна каса дейност извън утвърдените месечни стойности от Надзорен съвет дейност не е разрешено да бъде разглеждана и поставена на дебат за заплащане в Надзорния съвет. Затова до този момент ние не сме подложили тази дейност на разглеждане от Надзорния съвет и вземане на решение за заплащане. Единствено по повод на три лечебни заведения, за които преди малко се спомена, Надзорният съвет разпореди да се извършат проверки на конкретни случаи единствено за хирургични клинични пътеки на онкологично болни пациенти. И само за тези случаи извънредно се разгледа тази дейност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Аврамова.
На доктор Добрев някой ще отговори ли?
КИРИЛ ДОБРЕВ: Това беше част от отговора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Първа има думата доктор Ковачка, след това – доктор Петров, защото той вече взима думата.
Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-министри, колеги! Аз искам едно уточнение относно отчета, който Националната здравноосигурителна каса прави годишно като период. Дали той е към 30 ноември, защото обикновено декември влиза в следващата година. Ако този дефицит, който се съобщава, е до 30 ноември, той ще бъде различен, тъй като в месец декември не знаем какво ще се случи. Просто моля за едно уточнение – до кога са тези цифри, защото винаги декември се счита за месец от следващата година.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Аз под формата на реплика ще се опитам да уточня, че ние с известно закъснение, но не по вина на Комисията по здравеопазването, в изпълнение на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. разглеждаме отчета за текущото изпълнение на бюджета към 30 юни и очакваното изпълнение на бюджета към 31 декември. Така е записано в Закона за бюджета и в тази връзка е този отчет. Но е внесен чак сега.
Заповядайте, доктор Ковачка. Имате право на дуплика.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, да, виждам, че е така, но тъй като датата е закъсняла, а вече сме месец декември, аз си позволих да попитам, защото следващия период трябва да сме наясно какво ни очаква.
Заповядайте, госпожо Аврамова, да отговорите на въпроса.
ГАНКА АВРАМОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Бюджетният период за всяка една календарна година включва месеците на извършване на дейност от договорните партньори от декември предходната до ноември текущата година. Тоест, всяка календарна година се гласува Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В рамките на 12 месеца се плаща извършената дейност за месец декември предходната година до месец ноември текущата година.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Сигурно ще има и още въпроси, но мисля, че имаше неотговорен въпрос на доц. Иванов.


Имате думата, господин заместник-министър Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! На въпроса на доц. Иванов относно заплащане на аптеките за периода 16 – 30 октомври, днес са платени парите. А за периода 1 – 15 ноември чакаме на 18-ти или на 19-ти декември да получим информация от НАП има ли допълнително средства и колко са те, за да можем да изплатим цялата сума или, ако не цялата, поне голяма част от нея сме амбицирани да платим и да прехвърлим само малка част в следващата година.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, господин заместник-министър.
Има ли други въпроси и изказвания?
Доктор Петров, за втори път, по изключение Ви давам думата. Надявам се, че няма да злоупотребите трети път.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Оценявам го. Аз бих искал да се върна на заплащането на тази надлимитна дейност. Искам да обърна внимание върху две неща. На първо място, доста странно е, че само три болници са се сетили така спонтанно да подадат подобна документация. Дали това означава, че и други болници, които са извършили подобна дейност в областта на онкологичните операции, биха получили тези пари, които са заработили? Това, първо.
Второ, аз мисля, че подобно разделение поставя болниците в изключително неравностойна ситуация, защото много от болниците, съобразявайки се с лимитите, още на 20-то число прекратяваха своята планова дейност, което означава, че някои болници са работили в пълен капацитет и са имали някаква увереност, че тяхната дейност ще бъде заплатена.


Много държа да ми отговорите на този въпрос или конкретно: това означава ли, че и други болници, които са извършили надлимитна дейност в областта на онкологичната хирургия, ще си получат парите?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Петров.
Ще дадете ли отговор, доктор Пенков? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Трябва да Ви кажа, доктор Петров, че това не става така веднага, както Ви се струва от последната стенограма. Отдавна са подадени заявления за заплащане на тези специални случаи. На предишното заседание на Надзорния съвет се взе решение да се извърши проверка случай по случай за какво става въпрос и чак сега, след докладване на заседание на Надзорния съвет, се взе такова решение.
Това не спира никоя болница, която счита, че има отхвърлени от информационната система на Касата случаи с онкологична хирургия, да подаде заявление за изплащане на тези случаи. Те в България са краен брой – 3000 човека и толкова. Не са повече. За това се взе това принципно решение. За това не може да се лъже. Има хистология, има доказателства и т.н.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Извинявайте, но пропуснах, госпожо председател, да отговоря на доц. Иванов.
Имахме една среща с Оперативното ръководство на Българския фармацевтичен съюз, където обсъдихме различни възможности, тъй като моменталното прилагане на наредбата би затруднило значително чисто логистично системата. Има доста лекарства, които в момента са по складовете, договорени по стари цени. Това би ощетило аптекарите и търговците на едро. Има неща, които трябва да се подновяват в софтуера на самите аптеки, да сложат контроли в софтуера на касите. Затова излязохме с общо предложение пред министър, което той одобри, и сме задействали процедура по отлагане на срока на действие от 16 февруари 2016 г.
Това е направено.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли други изказвания по отчета за текущото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Не виждам.
В този случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване проекта на решение по Отчета за текущото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 30 юни 2015 г. и очакваното изпълнение на бюджета към 31 декември 2015 г., № 502-03-21, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 10, "против" – няма, "въздържали се"- 4.
Решението по Отчета за текущото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 30 юни 2015 г. и очакваното изпълнение на бюджета към 31 декември 2015 г., № 502-03-21, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2015 г., се приема.

Преминаваме към следващите точки – точка три и точка четири – понеже те касаят една и съща тема:
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-157, внесен от Любомир Владимиров Владимиров и група народни представители на 17.09.2015 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-179, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 19.11.2015 г.
Предлагам представянето на двата законопроекта и дебата по тях да се проведе едновременно.
От вносителите, заповядайте да представите законопроекта.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Нашият законопроект – на ПП „АТАКА“ – касае това да бъде премахната ставката ДДС върху лекарствените продукти, тоест, стоките, които попадат по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Написали сме и сме изложили редица мотиви, които се съдържат в рамките на четири страници относно това наше предложение. Изхождам от това, че ние в центъра поставяме здравеопазването и след като анализирахме и огледахме няколко случая, като един такъв мога да ви дам случай за лекуване на хора с респираторни заболявания във Великобритания. Анализирахме данните, които са получени при проучването, а именно, че когато се намали себестойността на лекарството, което е необходимо за лекуване на пациентите, се намалява болничната помощ за съответните пациенти, тъй като те започват да прибягват все повече до лекарства, които могат вече да си позволят, тоест, са по-достъпни за тях. По този начин намаляват разходите за болнична помощ, които са в доста по-големи, в значителни размери като цяло.
Така стигнахме до заключението, че е необходим един такъв законопроект. Именно поради тази причина го предлагаме на вашето внимание.
С оглед и на икономическата обстановка в страната и се съобразихме с няколко европейски директиви, както и със състоянието на нашето законодателство в рамките на ДДС, тоест, спазихме предвидените ставки от закона такива, каквито са ни дадени към момента, тоест, нулева ставка, 9-процентова ставка, която е за туризма, и 20-процентовата ставка, която е за всички останали. Ние се спряхме на преференциалната нулева ставка.
Разгледахме, и аз ще ви кажа и защо, така наречената евродиректива за ДДС, така по-известна на широката публика. Първият момент в нея е, че тя дава едно задължение на всички държави-членки, до 31.12.2015 г. да изпълняват данъчни ставки в размер на 15 процента. След тази дата следователно могат да се приложат и по-ниски ставки, но с разрешение на Европейската комисия. Към тази дата България изпълнява две такива ставки. Едната е нулева ставка, която е за международен транспорт, и включително освободена ставка, която се изразява в чл. 39, където са медицинските продукти. Някои от вас знаят даже по-добре от мен, именно за тези продукти.
Защо попадаме и смятаме, че нашето предложение трябва да попадне там? Смятаме, защото съществуват и редица зависимости в икономиката между здравето на човека, тоест, ако разгледаме човека като ресурсна единица в една икономика, и състоянието на дадената икономика. Такъв пример са сърдечно-съдовите заболявания и брутният вътрешен продукт за една година и парите, които се дават в редица системи като НОИ, включително и в Националната здравноосигурителна каса, която вие разглеждахте преди малко.
Направихме и справка какво ще струва това на бюджета, защото това е доста често задаваният въпрос – не сте направили точните изчисления какво ще ни струва.

Мога да ви кажа, че от бюджета на Националната здравноосигурителна каса около 1 млрд. лв. годишно отива за лекарства. Отпадането на ДДС-то върху тези 1 млрд лв. означава 17 процента по-надолу разходи за лекарства, които се плащат. Годишно в България Националната здравноосигурителна каса и пациентите плащат всичко приблизително 2,7 млрд. лв. Това е по данни за 2014 г., като сами разбирате, че около 450 млн. лв. ще бъдат спестени, условно казано, на бюджета, ако бъде въведена мярката отпадане на ДДС върху лекарствата.
Първо, тази сума е за централния бюджет. Ако я разгледаме като консолидиран бюджет, тоест, общо трите бюджета – НЗОК, ДОО и държавния бюджет – сумата става значително по-малка, тъй като тя се намалява със сумата, която е към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тоест, в Националната здравноосигурителна каса се освобождават едни пари, които остава и допълнително могат да се изразходват за лечение.
Това е в общи линии. Ако имате въпроси, аз ще се радвам да ги чуя и да мога да ви отговоря.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз, господин Александров.
От представителите на министерствата има ли желание за становище по законопроекта?
Заповядайте, господин заместник-министър Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Госпожо председател, ние сме представили писмени становища по тези законопроекти. Ако искате, нашият експерт, който е подготвил нещата, който е тук, накратко да каже няколко думи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, разбира се.


Заповядайте, госпожо Гетова.
ХРИСТИНА ГЕТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Становището на Министерството на здравеопазването, което сме представили писмено, е следното:
Въпросът, свързан с данък върху добавената стойност върху лекарствата, е обсъждан многократно, като позицията на Министерството на здравеопазването е била винаги в подкрепа на всички ефективни възможности за постигане на по-достъпни цени на лекарствените продукти за пациентите, както и за по-рационално разходване на публичните средства за лекарствени продукти.
Същевременно бихме искали да обърнем внимание, че е дискусионен въпросът доколко евентуалната промяна в режима на ДДС върху лекарствените продукти ще доведе до желания ефект от повишаване на достъпността на лекарствените продукти.
Въпросът за ДДС върху лекарствата не може да се разглежда самостоятелно, а винаги като част от общата финансова и здравна политика на държавата. В този смисъл от значение са мерките, които Министерството на здравеопазването последователно предприема за подобряване и оптимизиране достъпа до лекарства на пациентите.
Такива мерки са въведените с промените в Закона за здравното осигуряване от юни месец 2015 г. задължителни отстъпки за иновативни лекарствени продукти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, които се очертава да спестят значителен ресурс от бюджета на касата.
Друга значителна мярка е тази, въведена с измененията и допълненията на Наредбата за условията, правилата и критериите за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Там е предвидено намаляване на доплащането от страна на пациентите на частично заплащаните от Националната здравноосигурителна каса лекарствени продукти за домашно лечение, като това доплащане няма да е повече от 60 на сто от стойността на лекарствения продукт с най-ниска цена в съответната група.
В заключение бихме искали да обърнем внимание на това, че в Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. няма данни да са разчетени средства, които отразяват евентуална промяна в режима на ДДС върху лекарствените продукти.
Това е накратко становището на Министерството на здравеопазването.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Гетова.
Заместник-министър доктор Пенков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Всички идеи, които биха могли да спестят средства, а и да увеличат достъпа на хората до лекарства, са добре дошли. Но поне ние от доста време се надяваме за това тази година на практика фармаиндустрията върна 20 процента от второ полугодие, което си е едно ДДС едно към едно за шест месеца.
Ще ви кажа какво се случва с въвеждането на електронната платформа за закупуване на лекарства в Италия. Само за две години, докато влязат всички болници, разходите за лекарства са спаднали с 14 процента в самите болници. Всъщност това пак са реално спестени средства при въвеждането на един механизъм. Така че, това сме направили реално към момента – въведена е електронната информационна система за закупуване на лекарства.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.

Само искам да уведомя народните представители, че господин Кадиев беше поканен, но той току-що съобщи, че не може да дойде да ни презентира своя законопроект. Но смисълът е същият – намаляване ставката на ДДС. В случая неговото предложение е за диференцирана ставка за лекарствата.
Доц. Иванов, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-министри! Аз се радвам, че колегата е внесъл този законопроект. Аз това нещо го правих в годините 2006 срещу 2007 и 2007 срещу 2008 г., като тогава бях събрал експертен съвет, който да направи точен разчет на медикаментите при премахване на ДДС.
Първо, ще започна оттам, че такива промени на ДДС не могат да бъдат извършвани без прякото сътрудничество на Министерството на финансите. С това започвам и това нещо би трябвало да бъде подготвено в рамките на до май месец най-късно. Казвам го от опит.
Второто нещо, което бих искал да кажа, за формиране на ДДС на лекарствата, първо, знаете, че ДДС като форма всяка държава формира различно ДДС върху различните продукти. Аз мога да ви дам анализ. Най-високото ДДС е в Швеция, в Германия е 20 процента. Но има страни, примерно в Англия, за медикаменти ДДС-то е нула процента. Мога да дам и други примери, тъй като съм работил по темата.
Искам нещо да кажа, че ДДС-то е една държавна политика и всъщност с промяната на ДДС върху лекарствата веднага се поставя въпроса за ДДС върху детските храни, ДДС върху печатните произведения, където пак ще дам пример с Англия – вестниците също са с нулево ДДС и т.н.

Така че по принцип това искам да споделя, че след дълбок анализ, който беше направен, това, което може да се направи в нашата държава за лекарствата, достигнахме до 8 процента, под които 8 процента няма как да се случи.
Аз мисля, че Министерството на здравеопазването намери два лоста, които използваха много удачно през тази година. А това е именно чрез връщането на парите. Има и още един лост, който лост всъщност е именно в това да се спазва така наречената разделност във фармацията, а именно – производител – дистрибутор и аптека.
Тук има едно нарушение, откъдето цената за крайния потребител се повишава. Така че аз, пак казвам, естествено, че Министерството на здравеопазването ще подкрепи всяко едно такова предложение, но аз казвам каква е реалността и в какъв път би трябвало да се върви, тъй като, пак казвам, ДДС-то, това е държавна политика, от която икономиката и бюджетът на една държава се пълнят. Реалните разноски – ще завърша, за да не ставам многословен, мога много да говоря – или реално се спестяват около 500 – 550 млн. лв. според различни разчети. А за различните разчети мога да кажа как се осъществяват те.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Иванов.
Аз искам да си позволя дуплика към доц. Иванов.
Искам да подчертая, че в нито една предизборна програма на Политическа партия ГЕРБ не фигурира намерението за въвеждане на диференцирани ставки на ДДС. Ние сме категорично за подобряване достъпа на българските пациенти до лекарствени продукти, но реализиран през други мерки, част от които ние вече подкрепихме, подкрепяйки съответните законодателни промени.

Смятам, че това е пътят, по който трябва да вървим. Няма го доктор Иванов да ми направи дуплика.
Други народни представители искат ли да се изкажат?
Заповядайте, господин Александров, вече като изказване.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви много, госпожо председател! Ето го господин Иванов, тъкмо да може да чуе моят отговор.
Първо, в Германия ДДС е 10 процента и в редица по-богати от нас държави се правят отстъпления. Защо казвам „отстъпление“? Това, което казахте вие от министерството, е много хубаво. Болниците върнаха ДДС върху лекарствата. Обаче тук говорим за пациента. Ние сме сложили по средата човекът. Много е хубаво да се правят подобрения именно в комуникацията, където е производителят, тоест, където са надценките на самите лекарства, за да се стигне до крайния потребител.
Аз говоря за нещо друго. Говоря, че когато в държавата и Конституцията е записано, че ние сме социална държава и че достъп до здравеопазване трябва да има всеки, и когато икономическата ситуация в страната е такава, че от лишение от здравеопазване едва ли не са заплашени много хора, тъй като 49,3 процента от населението търпи всекидневно лишения. Част от тези лишения се явяват и лекарствата.
Разбирам именно това за събирането на средствата на държавния бюджет. Нека за събирането на средствата в държавния бюджет да се погрижи Министерството на финансите. Освен това казахте, че не сте сигурни дали премахването на ДДС ще доведе до намаляване на цената на лекарствата. Ще ви кажа нещо чисто като експерт. Нашето предложение е не за нулево ДДС, а за премахване на ДДС. Целта на това нещо е да не може производители, търговци и прочее на лекарства да дойдат и да кажат: ние това лекарство го купихме в чужбина и там има ДДС еди колко си. Тоест, да се получи така нареченото скрито ДДС.
Поради тази причина това е едно допълнително отпадане.
Другото, което е за регулацията. Има един куп комисии, които са за защита на конкуренцията, има всякакви органи в държавата, които трябва да следят за това нещо. Това е първото.
Аз също се радвам да видя, че вие работите в тази насока. Обаче ми се струва, че трябва да работим доста по-усърдно, защото, разберете, не е нормално, първо, да има прекалено големи разлики в цените на лекарствата. В две аптеки, които са на разстояние 500 м. една от друга – това е първото – да има толкова голяма разлика в цените. Това е първото. И не е нормално да виждаме как лекарства, произведени в България, са по-евтини навън, тоест, в задграничния район, отколкото в страната и да има хора, които после да отиват, да черпят по-голямата част от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която е болничната помощ, при положение, че ние сме могли да им помогнем много повече с лекарствата и доболничната помощ.
Тоест, това е отчасти и смяната на философията. Това поне е едно виждане, което аз изповядвам. Вече вие сте управляващи, вие изповядвате други неща.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз, господин Александров.
Има ли други изказвания от народни представители? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-157, внесен от Любомир Владимиров Владимиров и група народни представители на 17.09.2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 3, "против" – няма, "въздържали се" - 10.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-157, внесен от Любомир Владимиров Владимиров и група народни представители на 17.09.2015 г., не се приема.
Сега подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-179, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 19.11.2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 3, "против" – няма, "въздържали се" - 10.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-179, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 19.11.2015 г., не се приема.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
5. Годишен доклад за младежта за 2014 г. (с приложен проект за решение), № 502-03-16, внесен от Министерския съвет на 31.07.2015 г.
Уважаеми колеги, годишният доклад за младежта се разглежда на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за младежта и Комисията по здравеопазването следва да обсъди приоритет № 3, а именно насърчаване на здравословния начин на живот.
Ще помоля госпожа Нина Найденова, заместник-министър на младежта и спорта да запознае народните представители с тази част от доклада за младежта.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Найденова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията по здравеопазването! Годишният доклад за младежта е разработен в изпълнение на чл. 5, ал. 1 от закона за младежта и докладът представя информация за социално-икономическото положение на младите хора в страната и отчет за предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта.
Годишният доклад за младежта за 2014 г. е разработен от Министерството на младежта и спорта на базата на събрана и анализирана информация, подадена от централните и местни органи на властта, данни от Националния статистически институт, ЕВРОСТАТ, както и други национални и международни проучвания.
За нуждите на доклада по поръчка на министерството е проведено национално представително социологично изследване на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“ от Агенция „Институт за социални изследвания и маркетинг“ МБМД.
Информацията в доклада е структурирана съобразно деветте приоритетни области на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. като описанието на младежкия статус и постигнатите резултати от изпълнението на отделните секторни политики и синхрона между тях е представен въз основа на анализ на състоянието на 21 ключови индикатора.
Подготвили сме малко по-дълго представяне от гледна точка на всички индикатори, но понеже времето напредна, ако искате, да ви представя само приоритет № 3 „Здравословен начин на живот на младите хора в страната“?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, аз бих помолила наистина, защото това е обектът на интерес на Комисията по здравеопазването. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА НАЙДЕНОВА: Анализът на данните по приоритет № 3 „Здравословен начин на живот на младите хора в страната“ е извършен въз основа на два индикатора – ниво на информираност и придобити знания за здравословен начин на живот и практикуване на спортни дейности от младите хора.
Резултати от проведеното социологическо проучване показват положителни тенденции относно декларираното общо здравословно състояние на младите хора. Осемдесет и седем процента от анкетираните го оценяват като добро. В сравнение с данните от предходната година се наблюдава понижаване на дела на определящите се като хронично болни младежи, 95 процента от всички млади хора на възраст между 15 и 29 години са заявили, че имат достъп до здравеопазване и личен лекар. През 2014 г. процентът на младежите, които спортуват активно, нараства в сравнение с 2013 г. През 2013 г. това са били 17,2 процента, а за 2014 г. – 28 процента.
Данните от доклада показват, че като цяло по-често спортуват мъжете, както и младежите във възрастовата група 15 – 19 години и също така живеещите в столицата. През учебната 2013 – 2014 г. броят на паралелките с изучаване на физическо възпитание и спорт се е увеличил с над 5 процента или от 233 паралелки през 2012/2013 г. на 246.
През годината са обхванати и по-голям брой ученици с увреждания в рамките на реализираните проекти и програми за спортни дейности. Над една четвърт от българските младежи спортуват, като наличието на спортни съоръжения и обекти е позитивно оценен от младите хора в страната. Шестдесет процента от младежите смятат, че около дома им има достатъчно спортни обекти и съоръжения, където да практикуват спортни дейности.
С цел превенция на факторите, създаващи риска за здравето на младите хора са проведени 15 конференции, 152 семинара, 1674 обучения, 732 срещи и 79 „кръгли маси“ за насърчаване и подпомагане на сътрудничеството между младежките работници, здравните специалисти, младежките и спортните организации за утвърждаване на здравословния начин на живот сред младите хора.
Общият брой на младежите, обхванати от мерки на институциите по настоящия приоритет е 373 848. Финансирането е осигурено в рамките на държавния бюджет, международни донори, оперативни програми и общинските бюджети.
За първи път годишен доклад за младежта съдържа нов раздел – „Политики за развитие и промяна“ с цел очертаване на действията, които ще бъдат предприети от страна на отговорните държавни институции.
За подобряване на състоянието по отношение на здравословния начин на живот на младите хора в страната институциите в страната са планирали и продължават изпълнението на политики, насочени към насърчаването на двигателната активност и практикуването на спорт от младежите, подобряване на информираността за ползите от спорта, изграждане и модернизиране на спортни обекти и съоръжения, подобряване на достъпа до ефективни и превантивни програми по отношение на зависимостите, подобряване на достъпа до услуги за намаляване на здравните и социалните вреди от тях, обучение на младежи и работа с младежи на терен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Има ли изказвания от народните представители? Коментари? Не виждам. Надявам се, че Министерството на младежта и спорта няма да остане с впечатлението, че Комисията по здравеопазването държи на лечебната част от медицината. Ние категорично сме за профилактиката и промоцията на здравето и вярваме, че спазването на здровословен начин на живот ще намали много работата и на Комисията по здравеопазването, респективно – на Министерството на здравеопазването, и че всички министри трябва да са ангажирани с по-доброто здраве на нацията.
Затова сега предлагам да пристъпим към гласуване, ако няма други изказвания.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: В подкрепа на стратегията, в подкрепа на Вашата работа ще цитирам една статия, която във вторник прочетох в последния брой на медицинско списание.
Един екип, оглавяван от професор – французойка, изказва известни съмнения по отношение на абсолютната ефективност от противогрипната ваксина заради многото мутации на грипа, но едно от нещата, което е сигурно, е че активният спорт е една от най-добрите профилактики на грипа.
Второто нещо са антиагрегантите, защото тромбоцитите се явяват пусков механизъм във възпалителната реакция, която води до тежки усложнения.
Така че асперин и активен спорт – ето разковничето. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Ако са приключили вече коментарите по Годишния доклад, подлагам на гласуване решението за одобряване на Годишния доклад за младежта за 2014 г. (с приложен проект за решение), № 502-03-16, внесен от Министерския съвет на 31.07.2015 г. моля, гласувайте решението да бъде подкрепено от нашата комисия.
Гласували: "за" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Решението за одобряване на Годишния доклад за младежта за 2014 г., № 502-03-16, внесен от Министерския съвет на 31.07.2015 г., се приема.

Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА НАЙДЕНОВА: И аз ви благодаря. Желая спорна работа на народните представители.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.

Колеги, остава ни последната точка – точка шеста - от дневния ред:
6. Разни.
Уважаеми колеги, в т. Разни бих искала да ви информирам, че във връзка с приетото вече решение за приемане на Национална здравна стратегия 2020, се налага да внесем заедно с решението и текст на стратегията, който е възможен за публикуване в „Държавен вестник“.
Стратегията, която разглеждахме тук, в заседание на Комисията по здравеопазването, беше във вида, в който ни е представена от Министерството на здравеопазването, а той съдържаше обръщение от министъра на здравеопазването, снимков материал и цитати от различни източници в дясното поле на стратегията, нещо, което ще затрудни изключително много в „Държавен вестник“, да бъде публикувано.
Затова ние се обърнахме към Министерството на здравеопазването с молба стратегията да бъде изчистена от тези допълнителни антефакти.
Затова сега ще подложа на гласуване придружаващия нашето решение документ за стратегия да бъде този, който е свободен от изброените вече допълнения. Само текстът на стратегията ще придружава нашето решение за подкрепа и това ще бъде публикувано в „Държавен вестник“.
Има ли изказвания по моето предложение? Не виждам.
Ако имате конкретни предложения, първо, трябва да проучите възможностите на „Държавен вестник“.
Ние сме гласували вече веднъж стратегията с приложенията. Сега формално трябва да гласуваме да бъде публикуван само текстовият материал.
Подлагам на гласуване това мое предложение.
Моля, гласувайте този вид на придружаващия нашето решение на стратегията като приложение.
Гласували: "за" - 10, "против" – няма, "въздържали се" - 4.
Предложението се приема.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)