Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по околната среда и водите
29/01/2015
1. Разглеждане и обсъждане на проект за решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем на концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми, № 454-02-19, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от Петър Петров и група народни представители на 23.01.2015 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№ 2
На 29 януари 2015 г. от 15.00 часа в зала 3 - ново крило на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на проект за решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем на концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми, № 454-02-19, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от Петър Петров и група народни представители на 23.01.2015 г.
3. Разни.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добър ден! Разбрах, че имаме необходимия кворум за започване на заседанието.
Днешното заседание ще протече при следния дневен ред, разбира се, ако той бъде приет: Първа точка: „Разглеждане и обсъждане на проект за решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем на концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми, № 454-02-19, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. Втора точка е: Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от Петър Петров и група народни представители на
23.01.2015 г. Точка трета е „Разни.
Гости на днешното заседание ще бъдат: от страна на МОСВ: господин Гуджеров – заместник-министър, госпожа Хардалова – началник-отдел „биологично разнообразие” към дирекция „Национална служба за защита на природата”; от МЗХ: господин Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, господин Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, Милена Хаджийска, юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване” на МЗХ, Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите, Юлиян Русев – началник-отдел в Изпълнителна агенция по горите, както и от следните организации: Съюз за защита на природата – господин Светослав Герасимов, Българско дружество за защита на птиците – господин Николай Петков и Гражданско движение „Освобождение” – Методи Митев.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 15 гласа, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Пристъпваме към разглеждане на точка 1 от така гласувания дневен ред.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на проект за решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем на концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми, № 454-02-19, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Моля като съвносител господин Вадимиров – имате думата.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми медии, ние от Политическа партия „Атака” предлагаме да се вземе следното решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми. През последните години в страната се случиха тежки инциденти с водоеми, държавна или общинска собственост, довели до човешки жертви и огромни материални щети. Голяма част от инцидентите се свързват с лошото стопанисване на водоемите от различни физически и юридически лица, на които са били предоставени от държавата и общините. От друга страна, при отдаване под наем, концесия или аренда държавните органи и институции, натоварени с контрола и стопанисването на водоемите в много случаи проявяват небрежност, което прави въпросните съоръжения потенциален източник на опасност за живеещите в близост граждани. Изкуствените и естествените водоеми представляват елемент от националната сигурност на страната. Ето защо Политическа партия „Атака” предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, да вземе следното решение:
„1. Прекратява всички договори, сключени за отдаване под наем, концесия или аренда в държавни и общински естествени и изкуствени водоеми с физически и юридически лица.
2. При отношенията между наематели, концесионери и арендатори със собствениците на водоемите държавата и общините следва да бъдат уредени съобразно правата и задълженията на страните по договорите и съобразно принципите и нормите на българското законодателство.“
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Владимиров. От Министерството на околната среда и водите – господин Гуджеров има думата за становище.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател. По така предложеното решение на Народното събрание мога да изкажа следните коментари. Към момента е изготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, който е на етап междуведомствено съгласуване. В същия законопроект са включени текстове, с които се регламентира контролът за изпълнение на мерките за поддържане на язовирните стени, съоръженията към тях в изправно техническо състояние, осигуряване на безопасната им експлоатация, изпълнението на дейностите по извеждането им от експлоатация до възстановяване на технологичната и конструктивната им сигурност или по ликвидирането им. Контролът се възлага на Държавната агенция „Метеорологичен и технически надзор”. Така се предвижда в този законопроект.
В същото време в законопроекта са регламентирани ясно и задълженията на собствениците на язовири. Предвижда се дейностите по поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно състояние в съответствие с нормативната уредба да се извършва от оператор на язовирна стена, лице с необходима квалификация, което да осъществява техническата експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, възложени му от собственика.
В законопроекта също така се определя и съставът и задълженията на комисиите, които се назначават със заповед на областните управители за обследване на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. Когато приключат тези проверки, констатациите от тях ще се изпращат на единния орган за контрол – Държавна агенция „Метеорологичен и технически надзор”, като в същото време и те, и „Басейновите дирекции” ще участват в тези комисии и резултатите и констатациите ще бъдат изпращани по компетентност до „Басейновите дирекции” или до единния орган, като те ще следят за спазването на дадените предписания.
В законопроекта се предвижда и в срок от шест месеца от приемането му по предложение на Държавна агенция „Метеорологичен и технически надзор” Министерски съвет да издаде наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.
Във връзка с изложеното, считаме, че проблемите, свързани с поддръжката и експлоатацията на язовирите в страната и контролът в тази област, предвид тяхната специфика и обществено значение, следва да бъдат уредени със закон, поради което от страна на МОСВ са предприети съответните действия. В същото време искам да внеса едно пояснение, че редът за прекратяване на договори за концесия е уреден в Закона за концесиите. Редът за прекратяване на договор за наем е уреден в Закона за задълженията и договорите. Редът за прекратяването на арендни договори е уреден в Закона за арендата в земеделието.
Предвид правомощията на Народното събрание, изброени в Конституцията, считаме, че предложеният проект на решение на Народното събрание не може да бъде валидна причина за прекратяване на тези договори.
В заключение, понеже го гледаме в тази комисия, следва да отбележим, че МОСВ не е страна по концесионни договори или на такива за наем на язовири.
Общото становище, което искам да изразя е, че с прекратяването на договорите за концесии, за наем или аренда, проблемът сам по себе си не се решава. Проблемът би се решил, когато имаме стройна система за контрол, за експлоатация и контрол на техническото състояние на язовири и язовирни стени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Гуджеров: Дискусията е открита. Колеги, заповядайте. Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, становището на Министерството на околната среда и водите до голяма степен ме улеснява и това ще направи моето изказване по-кратко, защото наистина този голям въпрос може да се реши и със закон трайно и с алтернативни на досегашното състояние на нещата решение.
В България има над 2000 язовира, от които малко повече от 1800 са с т.нар. земнонасипни стени. Всяка една от тези стени, от тези съоръжения се води обект с потенциална опасност. С течение на времето в тези стени са се развили процеси – негативни за сигурността и намаляващи тази сигурност. Проблемът е в това, че сега действащата нормативна уредба, издадена през 2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени въобще не регламентира изискванията за контрол на процесите, протичащи в земнонасипното тяло. Имам примери за редица страни, където този въпрос е регламентиран, където се следи, контролира и се действа адекватно.
Приемам, че колегите от „Атака” в резултат на тяхната остра социална чувствителност са реагирали по този начин на едни събития, които имаха много тежки последствия за живота, здравето и имуществото на хората, но решението не е в този вариант. Дори да го приемем сега, дори да се развалят концесионните договори, то с онази регламентация, която законът ще даде, ще остане да действа същата база, която сега регламентира, не дава добри технически и ефективни решения и за меняме едни все пак, повече или по-малко, отговорни или неотговорни стопани и прехвърлим тези хиляди съоръжения на държавата, която няма как да поеме и отговорността в този период, докато се регламентират. Затова предлагам да не унищожаваме вашата инициатива и вашия порив с гласуване, просто да го оттеглите при положение, че се върви към подготовката на закон, който ще даде комплексно решение. Дори да го решим някак си, в противовес на това, което цитирахте, на другия ден държавата започва да отговаря за всички тези обекти. Не е това решението и затова предлагам да се обединим, а на вас да пожелаем по-скоро да доработите закона, да го внесете и да се изгради тази структура и да се хвърли тази отговорност на държавната агенция, на която й е мястото да контролира тези съоръжения. Това е нашето становище. То е колективно и аз говоря от името на колегите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Божинов. Не зная дали господин Владимиров е оторизиран да направи това, да оттегли законопроекта. Благодаря за становището Ви. Наистина предстоят стъпки в тази посока. Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Категорично няма да оттеглим нашето предложение поради социалната му значимост. Вие казахте, че Политическа партия „Атака” е ангажирана тясно и чувствителна към социални проблеми и не само, ние сме ангажирани изцяло с националната сигурност, както и бяхме едни от първите, които през изминалата година преди това сме помагали при случилите се природни бедствия и сме били винаги от „Атака” на място и сме оказвали помощ. Така че, предлагам да поставим на гласуване Вашето предложение към Министерството на околната среда и водите. Нека наистина да видим новия закон как ще изглежда. Имайте предвид, че трябва да се направят промени и в Закона за защита от аварии и бедствия и редица други нормативни актове, които да уредят наистина отдаването и изобщо функционирането на въпросните съоръжения.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров. Казахте, че вие винаги сте били, всички ние винаги сме били при хората, които са ни изпратили тук и сме се опитвали винаги да помагаме с каквото може. Нека чуем господин Лилков, който имаше заявено изказване и след това господин Владимиров.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря, господин председател. Няколко думи от мен като аргумент защо няма да подкрепя закона. Аз също бих се обърнал към колегата да оттегли своето предложение. Проблемът действително е много важен, но липсва финансова обосновка. Приемането на едно такова решение предполага вменяването на държавата автоматично на едно огромно задължение, което има и своите финансови параметри. В този смисъл докладът не е пълен като мотивировка. Би трябвало да се приложи и необходимият финансов ресурс, за да може това решение да влезе в сила.
Още нещо, ако аз внасях такъв закон, колега, бих го допълнил с някаква статистика колко от тези 1800 язовира се стопанисват под аренда, под наем, съответно колко от държавата, действително проблемът ли е само в тези съоръжения, които се стопанисват от частни субекти, или и държавата е в това число. В този смисъл на мен ми липсва и информация, която да ми даде основание да го подкрепя, така че аз подкрепям колегата Божинов и предлагам действително да го изтеглите, да изчакаме предложенията на Министерството на околната среда и водите и заедно да решим проблема в посока засилване на контрола. Там е проблемът, според мен.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Лилков. Между другото, първоначалният вид на Законопроекта за водите, доколкото зная, е качен на сайта в момента и може да бъде видян, не беше лошо наистина да се запознаете с него.
Други колеги? Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Аз ще бъда съвсем кратък и бих обединил мненията на колегата Лилков и на колегата Божинов. Очевидно е, че тук се преследват по-скоро политически ефект, отколкото резултат, който да бъде постигнат. За съжаление, отново ни се предоставя един законопроект в съвсем суров вид, законопроект, който не решава проблема, а напротив - казвам го със съжаление – профанизира неговото значение.
Считам, че с резултатите от проверката, която тече в момента, би могло да бъде запозната комисията, оттам ние да видим тази статистика, това, което колегата Лилков предлага – колко язовири, колко водоеми и въобще колко обекти се стопанисват от физически лица, от юридически лица, каква част от тях са държавна, общинска или друга собственост, какви резултати от тази проверка има, има ли наказани собственици, стопанисващи подобни предприятия и ако има допуснати нарушения в концесионните договори, тогава да вървим към тази радикална крачка прекратяване на договорите.
Аз също бих подкрепил едно оттегляне на този законопроект, който при всички случаи ще ни донесе повече финансови вреди, тъй като държавата ще влезе в едни безкрайни юридически процедури и изплащане на обезщетения. Тази статистика нека ни бъде предоставена и едва тогава да можем да вземем решение за конкретни концесионни договори. Онова, което предстои да се разглежда като нормативен акт по отношение на Закона за водите мисля, че доста неща там биха могли да бъдат вкарани по отношение на контрола и регулацията на отношенията между стопанисващи и собственици на водоеми и язовири. „Патриотичен фронт” не подкрепя този законопроект в сегашния му вид.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Ячев, колеги? Заповядайте, господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ: Аз ще бъда още по-кратък от колегите. Искам да кажа, че уважавам мотивите на колегите от Парламентарна група „Атака”. В тях има много истини, но, както вече всички се изказаха дотук, не е това решението. Ако се приеме едно такова решение, това означава промяна на редица други нормативни актове, това означава да бъдат засегнати много хора, а няма готовност за това. Това, което трябва да се направи, което го казват всички, е да се засили контролът. Вероятно е необходимо в скоро време да има един нов законопроект, но издържан по всички правила. Така че Парламентарната група на „АБВ” няма да подкрепи това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин председател. Колегите изтъкнаха по-голяма част от мотивите. Аз искам да обърна внимание на още един мотив, който мисля, че беше пропуснат до момента. Това е именно фактът, че не е редно всички, които стопанисват тези съоръжения, да се слагат под една шапка. Наистина има проблемни и стопани, и съоръжения, но има хора, които са инвестирали много средства, за да развият този бизнес и не е редно с едно такова решение да се сложи край или кръст на всичките тези усилия и тези идеи, които са имали хората. Затова, според мен, по-правилно беше да имате една статистика, която да представи колко са наистина проблемните съоръжения и проблемните собственици, защото на фона на около 2000 съоръжения това значи толкова собственици. Предполагам, че несъвестните, недобросъвестните, нехайните – така, както Вие сте ги упоменали, са сравнително малък процент. Затова по-правилно е или в момента да си оттеглите предложението, така, както ви призоваха и колегите, или да допълните и да разделите проблемите – за всеки собственик, за всяко съоръжение.
Още повече, предстои приемане на нов Закона за водите и наистина решението е в засилване на контрола и мерките и може би там е мястото, където наистина ще трябва да се коментират по вече нещата, за да могат да се отстранят и част от тези недостатъци, които Вие изтъквате.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Танев Господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз се запознах със законопроекта, който е качен на страницата и мога да кажа, че той до голяма степен отговаря на повечето от тези въпроси, които тук са засегнати. Разбира се, колегите Волен Сидеров и другите колеги са подали това предложение преди да излезе законопроекта, тоест в известен смисъл те са оправдани в желанието си да поставят на вниманието и на парламентарната ни общност, и на обществеността тези сериозни въпроси. Така че, аз мисля, че тук техният законопроект няма да бъде подкрепен и ние от „Реформаторския блок” очевидно няма да го подкрепим нито тук, нито в зала, но бих ви препоръчал за в бъдеще – и господин Гуджеров е тук, спомням си когато ми се наложи един месец, при Милен Цветков ми се наложи аз да обяснявам за язовирите, което не ми е тясна специалност, но все пак мисля, че така горе-долу се представих нелошо - поне някои колеги така ми казаха после, но си спомням, че господин Гуджеров ми каза някои неща, които са свързани с тази статистика. Сега си спомням, съвсем наизуст, ориентировъчно, общо 2700 язовира, от тях около 270 с неизяснена собственост, от тях 70 и няколко в предаварийно състояние или нещо от този род. Така че, господин Гуджеров би могъл още малко да допълни тази статистика, която вероятно ще е полезна и за колегите.
Във връзка с това, което каза колегата Танев, между първо и второ четене на законопроекта, който очакваме да влезе – господин Гуджеров би могъл да ни информира кога се очаква това, минаха ли там съответните съгласувания и вече там колегите от „Атака” биха могли между първо и второ четене, ако смятат, че нещо от това, което те тук са предложили като мотиви, като предложение не е решено в този законопроект, което аз не мисля, но ако те така смятат, биха могли между първо и второ четене там вече да се проявят и като законотворци.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Великов. Други колеги? Мисля, че наистина казаното от колегите общо взето очерта проблема. Това, че той съществува, е ясно на всички, но наистина предложеният законопроект за водите, който е качен и на страницата на министерството, дава решение на повечето въпроси. Наистина, трябва да се помисли и за това, кой ще бъде засегнат, трябва да се отделят виновните от тези, които експлоатират съобразно закона и към момента тези съоръжения, без да нарушават законите, без да има някакъв проблем или да произтичат някакви последствия или някакви вреди за други засегнати лица. Отделно беше споменато и за това, че няма финансова обосновка, че държавата в един момент ще бъде въвлечена в едни задължения, които не са предвидени но ако все пак решите да не оттеглите този законопроект, наистина може да проявите своята законодателна дейност да внесете предложения за законопроекти между първо и второ четене на предложения закон и там,, ако решите, че има нещо неуредено в Закона за водите, който в момента е предложен, да бъдат разгледани в зала. Господин Гуджеров, заповядайте.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Просто още веднъж ще наблегна на факта, че в момента не разглеждаме законопроекта а проект на решение. Едно решение не може да противоречи на редица специализирани закони – действително искам да наблегна на този момент. Как ще изглежда законът, господин председател, абсолютно сте прав. Той е от доста време на страницата на Министерството на околната среда и водите за публичен достъп и публично обсъждане.
Кога законът ще влезе в Народното събрание? Действително разчитаме тази седмица, максимум другата седмица. Колегите от другите ведомства, тъй като в момента законът е на външноведомствено съгласуване, да дадат своите становища, да може да го представим на вниманието на Министерски съвет, след което действително разчитаме на вашата подкрепа, да може предложенията да бъдат разгледани бързо в зала, за да може новият орган да встъпи в правомощията си и действително трайно да уредим този въпрос. Иначе широко адмирирам вниманието, което се насочва към тази сфера. Действително, както отбелязаха повечето от колегите, имаме над 2800 хидротехнически съоръжения. В края на миналата година месец декември или ноември с решение на Министерски съвет бяха създадени две междуведомствени групи, за което ще припомня. Едната междуведомствена група беше конкретно по този Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, другата междуведомствена група беше конкретно по язовирите, които се цитираха като безстопанствени, на брой 268 и другите, които са в предаварийно състояние. Към момента мога да ви кажа, че около 90% от безстопанствените така наречени, са с изяснени собственици. Ако има интерес от комисията, на следващо ваше заседание мога да дам подробна информация кои, колко, на какви собственици са. Предимно са на общини, честно казано. Има такива на „Напоителни системи”, има на ловно-рибарски дружества и на сдружения за напояване, но при интерес от ваша страна съм на разположение да давам подробна и изчерпателна информация.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Гуджеров.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Колеги, тъй като чухме становището на всички групи, на министерството, на господин Владимиров отказа да го оттегли, аз предлагам да не продължаваме дебата, да минем към гласуване и то да покаже накъде ще върви този законопроект.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря за процедурата, господин Иванов, но искам да кажа че сме на първо четене и никой народния представител не може да бъде ограничен. Ако сме на второ четене, в такъв случай може да е приложи тази процедура. Заповядайте, господин Тодоров.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз също искам да изразя моето становище. Ще гласувам против така внесения законопроект от колегите от „Атака” поради три причини. Първата причина е липсата на финансова обосновка. Втора причина: мисля, че по така предложеното решение държавата ще бъде въвлечена в едни безкрайни съдебни спорове. Като трети основен мотив посочвам готовността на Министерството на околната среда и водите чрез измененията на закона да реши повечето от проблемите, които са залегнали в това решение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров. Някой друг?
Дебатите по точка първа от така гласувания дневен ред днес приключиха, закрити са. Предстои гласуване. Уважаеми колеги, който е за приемане на точка първа от така предложения дневен ред и съответното решение, да гласува за.
Гласуване: за – 1, против 13, въздържали се 2.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, колеги.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
ПО ТОЧКА ВТОРА – Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от Петър Петров и група народни представители на 23.01.2015 г.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, вносителят е в залата и предлагам да го изслушаме първо него и след това да чуем становищата на министерството. Искам да кажа само нещо изключително важно за мен, разбира се. Аз съм в конфликт на интереси тук, няма да се изказвам, няма да гласувам. Така че заповядайте. Господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости от министерството, които присъствате на това заседание, искам да кажа, че това предложение за изменение е прието на редовно заседание на Парламентарната група на „Патриотичния фронт” и по тази причина съм упълномощен – чувам, че искате вносителят да оттегли законопроекта. Аз не мога да направя това. Освен това, искам да ви кажа, че в реда на шегата, че след като „Патриотичният фронт”, разбира се, със съдействието на останалите партньори от подкрепящото мнозинство, успя да огради границата с Азия по земя, сега едва ли не иска да огради и по въздух, така че нищо живо да не прескача и да не идва в България. Това не е така. Аз самият не съм ловец, нямам в семейството си ловци, обичам природата, обичам България. Член съм на Комисията по земеделие и храни, а също съм член и на Комисията за контрол на еврофондовете. Занимавам се от дълги години със земеделие, с природа. Като студент с група приятели от Лесотехническия институция направихме първото алтернативно екологично движение през 1974-1976 година, така че нямам зла умисъл в това предложение, да не бъда заподозрян.
Искам обаче да ви кажа, че като човек, който работи в тематиката на земеделието, се сблъсквам с един много сериозен проблем и той е там в района, откъдето идвам - Югоизточна България и там, където има езера и големи водни басейни. Аз имам оплаквания от фермери, а и съм ходил на такива полета, в които след като са минали ята от по четири , ги разорават, защото стават черни. Тези птици не пасат зелената тревичка, както ние си представяме а влагаш зародиш. Тези птици са много умни и нанасят щети. Тогава някои от вас ще попита: „Петров, ти като си в Комисията по земеделие и храни, защо не ползват тези хора обезщетения по агроекологичните мерки?” Ще ви кажа защо. Защото ние в много отношения не можем да използваме еврофондовете, защото сме по-прави от Папата. Там, разбира се, се предлагат едни 35.40 лв. на декар точно за това нещо, защото наистина хората носят последиците от това. Обаче ние като казах „по-праведни”, трябва да ви кажа, че в нашата наредба има включено едно условие, че във всеки декар трябва да има 10 дка зелена площ това означава абсурд. Абсолютно не може да се прилага тази мярка. Не можеш да направиш петна из нивите си - трябвало да има в нивите ти, за да участваш в това. Не всяка година го сееш със слята повърхност. Когато не си го засял, трябва да има развъдници на буболечки и на други твари. Това нещо възпира хората и те се отказват и не искат да кандидатстват и да бъдат компенсирани. Затова тези земеделски производители ме натовариха със задачата, а не ловците, както много от вас ще си помислят: „Петров, вземи направи нещо там”, тъй като и в обосновката е показано, разбира се - това не са някакви врабчета, които да отидеш да ги стреляш от 10 метра. Това, което правят ловците всъщност в опита си да убият някоя птица, е, че те ги разгонват от нива в нива, от нива в нива. Така че е много рядко, ако някой убие гъска или патица, това става събитие в селото, защото, общо взето, не могат да бъдат отстреляни. В замяна на това обаче се получава едно разпръскване.
Вярно е, това, че нашето законодателство и нашата дива природа също така не е толкова мила, но аз не знам тази година в тези блата, в които са сега полетата, сигурно сте минавали, като тръгнете от Ямбол нататък към Бургас и се движите в една блатиста местност от водни басейни, където се очертават старите оризови полета, които са били правени преди войната. Какво става? Едно, че природата ги удря, друго, че ги удря и това нещо. Какво предлагаме в този законопроект? Съвсем просто, да бъдем изравнени по показатели със съседните страни – имам предвид Румъния и Сърбия, където отстрелът на тези птици е разрешен до края на февруари. В най-кратък вид това предлагаме, да бъдат изравнени условията със съседите. Плюс това в обосновката сме посочили, че в по-топли зими тези птици изобщо не идват в България, а остават в Румъния, където една трета от територията е езера, блата и делти и изобщо не идват тук, но когато дойдат, нанасят много сериозни поражения на земеделието. От тази гледна точка искам да погледнете въпроса, а не от другата, защото аз самият никога не съм ял месо от гъска, месо от патица и мисля, че няма да ям, вече съм на доста години.; по-скоро да помислим, както е в други случаи, когато екологията, опазването на природната среда и хабитатите е въпрос, който се сблъсква с нашето тежко икономическо положение и от това, как ние, спазвайки европейските стандарти, трябва да излезем. Така че аз ви приканвам да гласувате и да подкрепите този законопроект.
Другото, което направихме, е като млада група ние не отидохме, както със закона за изменение на научните изследвания, да отидем при съответните специалисти в другите групи, да им кажем, ако трябва, да има някакви обществени и изяви и хората да видят за какво става дума. Това не го направихме. Бързаме и резултатът, общо взето, е да се учим в крачка, но, от друга страна, ето тази пролет ще бъдат изядени и ще бъдат унищожени полетата, а не следващата пролет, когато вече ние ще сме научили как да подхождаме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Петров. От Министерството на земеделието и храните господин Кръстев, предполагам, че ще вземе думата?
ТОНИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, становището на Министерството на земеделието и храните е, че не подкрепя този проект по следните причини. Вероятно на вас не е известно, но в края на януари – началото на февруари започва формирането на брачните двойки при гъските. Тази брачна двойка е устойчива и едно ловуване в този период, ако убие един индивид, вече не се формира двойка. Тоест, остават много птици без възможност да снасят яйца.
Освен това, точно през този период във връзка с формирането на брачните двойки се образуват големи ята, за да могат да се формират тези брачни двойки, които са общи заедно с червеногушата гъска. Това действително е застрашение. Ловуването в този период трудно позволява ловците да отличат едната от другата гъска. Обикновено ги отличават чак като паднат. Това е второто.
Колкото до сроковете за ловуване в други страни, в Европейския съюз има четири държави, които ловуват след края на януари – Румъния, Гърция, Кипър и Малта. Срещу Румъния и Малта има наказателни процедури на Европейската комисия за сроковете за ловуване, които са до края на февруари. За Гърция и Кипър няма такива, защото ловуването е само за първата десетдневка на февруари.
Съгласни сме от лични наблюдения – колеги, които ходят – ловци и лесовъди, че гъските на определени места нанасят значителни поражения, но едно изследване, което е извършено по програма за запазване точно на червеногушата гъска, през 2013 г. са установени незначителни вреди, а през 2014 г. щетите са в рамките на допустимите 15%, като говоря общо за определени площи, а не за конкретни места, където е възможно това да се получи.
Не на последно място бих искал да спомена, че в законодателната програма на Министерски съвет е предвидено месец май да бъде преразгледан проектът за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, като това нещо ще протече по всички процедури с голяма разяснителна програма и публично обсъждане и нашето предложение е всички тези срокове (защото действително има такива предложения за преразглеждане и на други срокове за ловуване) да бъде извършено след публично обсъждане месец май.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев. От природозащитните организации заповядайте, ще ви помоля в рамките на две минути.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ (Българско дружество за защита на птиците): Благодаря ви за възможността да дам нашето становище. Искам да отбележа само някои моменти в така внесеното предложение.
Доста превратно се представят данните за присъствието на водоплаващите птици в страната, като това, дали се появяват в района на Бургас или не, като цяло не би трябвало да влияе за общия сезон за ловуване на територията на страната, където в много малки държави има различия в географските райони на страната да се разделят различни периоди на ловуване. В началото на октомври има достатъчно значими количества гъски на територията на страната вече. Това, което отбеляза колегата от Министерството на земеделието и храните, наистина е така.
Също така проблемът е, че навлизайки с период за ловуване през февруари, това влиза в пряко противоречие с Директивата на Европейския съюз за опазване на дивите птици, както и тълкувателното решение на Комитета Ординис към Европейския съюз, което дава сроковете за февруари и март като миграционни периоди за голямата белочела гъска за България. Затова евентуално удължаване на ловния сезон през февруари би довело до стартиране на наказателни процедури за България от страна на Европейския съюз.
По отношение на щетите, тъй като ние работим много тясно с Министерството на земеделието и храните, по отношение на Националната агроекологична програма условията, които са в агроекологичните мерки за зимуващи гъски, не знам господин Петров откъде се е запознал с тези изисквания, но така представените неща нямат такива изисквания към агроекологичните мерки, които са за покриване за щети от зимуващи гъски. Още повече, в рамките на проект, по който работим и изследваме и оценяваме реално щетите, които са нанасяни, се въвежда и нова агроекологична мярка в новия програмен период.
Всички тези мерки са залегнали вече в Националната агроекологична програма с идеята, че през февруари месец не се ловува. Така са представени мерките и аргументацията пред Министерството на земеделието и храните и от Министерството на земеделието и храните – пред Европейската комисия и евентуалната промяна на срока за ловуване също така би оказала влияние върху аргументацията на тази програма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Някой друг представители от природозащитните организации? Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ГЕРАСИМОВ: Аз съм зоолог, еколог, дългогодишен научен работник в Института по зоология на БАН и 7-8 години преподавател в Лесотехническия университет по зоология и опазване на фауната. Аз съм председател на Съюза за защита на природата, който е създаден през 1991 г., но води началото си от Съюза за защита на родната природа, създаден през 1928 г. и утвърден през 1929 г. По този повод имаме инициативата да направим Национална конференция, свързана с отделни аспекти на природозащитата и специално, разбира се, биоразнообразието.
Проблемът е много по-широк от това, което слушам тук като предложения – парцелирани предложения. Може би ако аз ви запозная с това, че отделни систематични групи животни в България надвишават 15 до 20 пъти средно на единица площ 100 квадратни километра, примерно, от биоразнообразието на Европа – 1,02% е българската територия. Това е едно изключително богатство, което обаче е малко пренебрегнато. Вземете „Натура 2000” – това е един продукт, дошъл от Западна Европа, без да отчете специфичната регионална особеност за наличните съответно защитени видове растения и животни. В този смисъл картирането на „Натура 2000” показа колко много пропуски има при първоначалното създаване и колко много неща още предстоят. Примерно, вълкът.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Нека говорим конкретно за законопроекта, за патиците и плаващите птици.
СВЕТОСЛАВ ГЕРАСИМОВ: Тогава да приемем следното нещо. Аз предлагам този въпрос да се разгледа действително на национално ниво, защото сроковете по отношение на ловуването могат да бъдат съобразени и съответно със сезона, годишното време. Аз малко се отклоних в по-широк план, но водоплаващите птици са един основен компонент, който е предмет на лов и в същото време голяма част от тях предмет на защита. Аз съжалявам, но не познавам проекта, защото вчера ми казаха за вашето заседание. Бих взел отношение след като се запозная конкретно с проекта.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Някой друг от природозащитни организации?
РАЙНА ХАРДАЛОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, становището на Министерството на околната среда и водите във връзка с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча е отрицателно. Ние не подкрепяме този законопроект със следните мотиви. Част от тях вече бяха споменати, така че аз на някои места само ще маркирам тези, които вече бяха дискутирани.
Министерството на околната среда и водите счита, че данните от провежданите проучвания на зимуващите гъски показват, че сега действащият ловен сезон адекватно обхваща периода на пребиваване на зимуващите гъски на територията на страната. Сроковете за лов на водоплаващия дивеч са съобразени както с конкретните условия на нашата страна, така и със законодателството и практиките в другите европейски страни. Вече бяха посочени конкретно сроковете в някои от държавите на Европейския съюз, както и от държавите, съседни на България. Така че няма основание да се иска удължаване на този срок, още повече че в европейското и в международното право, включително директивата за опазване на дивите птици и Бернската конвенция се поставят изисквания, които да гарантират, че практиката на лов отговаря на принципите на разумно използване на ловните ресурси и екологично балансирано регулиране. Така че, във връзка с това удължаването на ловния сезон ще бъде реална предпоставка за стартиране на наказателна процедура по отношение на страната ни.
Също така проектът на закон не е съобразен и с биологичните особености на мигриращите водолюбиви птици през този период, а именно, повишените енергийни загуби и безпокойството, които са предпоставка за висока смъртност, за неформиране и разрушаване на брачните двойки и в крайна сметка компрометиране на размножаването през съответната година.
Проучванията показват, че през последните 25 година тенденциите в популациите на мигриращите водолюбиви птици в Европа бележат спад в общия брой, като това най-силно се отнася за региона на Югоизточна Европа, където е разположена България.
Освен това, в България съществуват и редица нерешени проблеми, свързани с лова на водоплаващи птици, в това число нарушение на ловното законодателство и липса на ефективни буферни зони около териториите, които са забранени за ловуване и удължаването на срока за лов би задълбочило тези проблеми.
По отношение на агроекологичните мерки бих споменала само, че през изминалия период са изплатени около 2 700 000 лева компенсации точно по мярката, която е свързана със зимуващите гъски.
В заключение бих отбелязала, че запазването на сега съществуващия режим на лов на водоплаващи птици има и други предимства и в това число предоставяне на по-добри възможности за екологичен туризъм, основан на наблюдения на птици и повишаване количеството и на останалия дивеч, който би се възползвал от намаляването на ловната преса в съответните райони.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги, след като се убедихме в железните аргументи на експертите, ние от нашата група „БСП Лява България” няма да подкрепим това изменение в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Господин Тодоров.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.Аз също заявявам конфликт на интереси по точка 2 от дневния ред и няма да взема участие както в гласуването, така и в дебатите по таи точка.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Само да уточним нещо. Предполагам, че Вие сте ловец, което не мисля, че е конфликт на интереси в случая. Аз съм в Управителния съвет на сдружение, което се занимава с лов и риболов.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Аз също.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В такъв случай сме вече двама. Няма да гласуваме. Благодаря.
Колеги, дебатите са открити, заповядайте. Господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ: Уважаеми госпожи и господа, аз като част от „Патриотичния фронт”, от групата на „Патриотичния фронт” ще подкрепя, разбира се, предложението, най-малкото защото е подписано от мой колега. Нещо повече, не съм специалист в тази насока, но ми се струва, че чест прави тук наистина на специалистите от Агенцията по горите и от съответните ведомства, че защитават биоразнообразието, флората, фауната, но в крайна сметка мисля, че и българското производство в лицето на посевите и производството на култури в Североизточна България, в Югоизточна България не са за подценяване. Тук виждам едни екзотични имена на птици, една част от които лично аз не съм чувал. В крайна сметка, наистина много важно нещо са брачните двойки на птиците. Голяма част от тях вероятно са и моногамни двойки. С оглед на тези екзотични имена, да, наистина важно е да правим всичко възможно за развитието на тези така наречени брачни двойки, но в крайна сметка наистина предложението и това, което господин Петров каза, не е никак за подценяване, защото в крайна сметка наистина в онзи район, в който има такива посеви, неслучайно тук преди малко казаха, че през
2014 г. са правени някакви анализи и изследвания, в които се е установило, че близо 15% от тези посеви са увредени вследствие именно на тези прелетни птици, така че това не е никак малко като процент за всички стопани, от които са засети тези посеви. Така че може би трябва да търсим някакъв баланс между защитата на природата и птиците. Но като цяло нека да погледнем и чисто икономически на този въпрос, така че чисто прагматично аз ще подкрепя предложението на господин Петров.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов. Господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ: За съжаление, аз ще се въздържа от подкрепа на това предложение, въпреки желанието ми да подкрепя колегите от „Патриотичния фронт”. Мисля, че се представиха много убедителни доказателства за това, че не е времето сега да се приеме такъв закон и че в скоро време след няколко месеца Министерството на земеделието и храните ще предложи закон, който ще се подложи на много широко обсъждане, така че аз съветвам колегите от „Патриотичния фронт” да изчакат да се подготви този закон и тогава наистина да се направи обсъждане, да се внесе в комисията и след това в парламентарна зала. Така че аз се въздържам от подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Станков. Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, ние с колегата Лилков също ще се въздържим, включително и това, което професор Станков каза за законопроекта, който вероятно ще реши и тези въпроси. Съжалявам, колегите са ми много симпатични, особено господин Петров, но за нас е важно мнението на колегите от министерството и специално от Изпълнителна агенция по горите също е важно. Вярно, че аз не съм голям специалист по тези зимуващи водоплаващи птици. Със земи се занимавам дълги години, обаче не и с птиците. Но това е по-скоро като шега, а иначе мисля, че може би по-нататък, след като те успеят да убедят и колегите от неправителствените организации, които чухме тук, даже и за някаква процедура, която евентуално би ни заплашила, което също звучи по-скоро в посока, обратна на подкрепа на този законопроект. Но уважавам мнението на един Петров като един човек с будна гражданска съвест. За съжаление, ще се въздържим.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Великов. Наистина готвеният законопроект предстои да влезе, обаче сега е сезонът за отстрел на тези видове птици и затова се получава така. Не зная дали господин Петров ще бъде склонен да оттегли законопроекта, защото наистина предстои гледане на всички срокове за лов, които са съответно в закона, така че това е Ваше право и мнение, разбира се.
Имате думата, ако искате и сега, ако искате и след като чуете и останалите мнения на колегите и след това да вземете думата обобщаващо.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: По-добре да е най-накрая.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Това беше и моето мнение. Заповядайте.
ЖИВКО МАРТИНОВ: Само ще ви кажа за Североизточна България, защото съм от този регион и дори имам земи в Шабла и Дуранкулак. Спрямо 1993 година, откогато съм ловец, оттогава досега сигурно – тук чета за 500 000 птици – такова нещо е абсурд. Едва ли има повече от 100 000 птици. Навремето не е имало високодобивна техника за прибиране на царевицата и затова прибирането на реколтата е продължавало до януари, дори началото на февруари, докато сега всичко много бързо се развива с високотехнологичните техники и не по-късно от октомври месец се прибира царевицата. Тя е основната храна на тези птици и тъй като броят им е много малък и в момента няма къде да се хранят с царевица, имам предвид, от такива царевични ниви, защото като се пожънат, сега веднага арендадорът ги е изорават и ги подготвям за пролетниците. Наистина те в момента се възползват от тези житни посеви и горе-долу наистина има щети, но не са на такива проценти, както вие ми казвате – 15%. В момента арендаторите получават наистина обезщетение за нанесените щети в Добруджа. Така че много малък е броят на птиците и ако продължим ловуването им, едва ли ще остане нещо при нас.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Мартинов. Някой друг желае ли думата от колегите? Заповядайте.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Колеги, считам, че представеният законопроект е част от една дълбока тема по отношение на изграждане на екологично мислене, което те първа предстои като дебат в нашето общество, изгражданата екологична култура по отношение на запазване на биоценозите, биотоповете на съответните видове, запазване на екосистемите, които са съвкупност от биоценозите и биотопа на дадена среда. От тази гледна точка изграждането на екологична култура би следвало да бъде приоритет на българското общество, още повече че това са препоръки от Европейската комисия и ако приемем такъв закон, ние най-вероятно ще влезем и в наказателна процедура.
От друга гледна точка, от морална гледна точка, като хора трябва да се научим да живеем в хармония с останалия свят, който е извън нас, който обаче е подчинен на антропогенните ни фактори, тоест на нашето действие. От нас зависи дали да запазим разнообразието на животинските видове, на растителните видове, да запазим техните местообитания също така – въпрос на ценностна система и култура. От тази гледна точка като член на Комисията по околната среда и водите аз ще гласувам с вътрешно убеждение против предлаганите изменения в закона, които увеличават ловния период, тъй като считам, че се създават предпоставки за унищожаване на биологичното разнообразие, което е проблем за страна като България, която има голямо биологично разнообразие и ние трябва да ценим това като част от националното ни богатство. Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Други колеги, които желаят да вземат отношение? Няма. Дебатите са закрити. Господин Петров, заповядайте, искахте думата накрая.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Аз искам въпреки всичко да подчертая, че внесохме това предложение по искане на земеделски производители, които не могат да ползват агроекологични плащания и това, че за цяла България годишно се дават 400 000 лева обезщетение е нещо просто смешно (като разделим 2 700 000 на 7 стават толкова – 400 000 лева) при положение, че се плащат 200 милиона за агроекологични плащания годишно и 400 000 за това, искам да направя това уточнение, че решението на народните представители засяга наистина икономическите интереси на много земеделски производители.
Що се отнася до този млад господин еколог, бих му препоръчал да прочете Наредба 11 от април 2008 година с нейните допълнения, където е записано при какви условия могат да се ползват агроегологични плащания в слоевете, които се полагат за предпазване, за превенция на гъските. Там ясно е записано, условията наистина с такива. В това отношение аз искам да помоля вашата комисия, защото наистина тази проблематика ще мине през вас заради новите наредби, които ще бъдат изготвени и там искам да бъдете много критични по отношение на агроекологичните плащания, тъй като наистина земеделските производители не могат да ползват парите, които са за компенсиране от щетите. Не могат, много са тежки условията наистина за ползване. Не е само достатъчно нивата ти да попада в слоя, който е в покриването с гъски. Имате лаптоп и други таблети, за да проверите Наредба № 11. Там е записано.
Що се отнася за щетите които се нанасят, аз мога да ви уверя напълно, че наистина има ниви, които са 100 % унищожени и се поставете на мястото на някой малък земеделски производител, който има 50 декара нива и от нея иска да получи около 15-18 тона зърно, и накрая вземе, че я изкоси и пусне овцете там пролетта, и това е. Поставете се на негово място. Частта е около Камено, около Полски извор, Черни връх (Бургаски регион).
Що се отнася до Вашето твърдение, че е имало високопродуктивна техника за царевица, вие не минавате да видите, че царевичните ниви, които още не са обрани, стоят.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Госпожо Маринова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Ние не се съмняваме, господин Петров, че внасянето на законопроекта е продиктувано от проблеми, които земеделските производители поставят, но е много важно да се знае, че когато се внася един законопроект, едно от изискванията, което Законът за нормативните актове поставя, е съответствие с европейското законодателство. Стана много ясно преди малко, че ние не просто рискуваме. Ние ще нарушим Директивата за дивите птици, ще нарушим Бернската конвенция, което на практика е твърде вероятно да ни създаде твърде сериозни проблеми. Така че не може с цената на нарушение на европейското право да се правят промени така, на парче в българското законодателство, колкото и да са хуманни мотивите ни за това.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Петров, аз също исках да допълня госпожа Маринова. Когато се правят такива изменения, е хубаво да има предварително обсъждане. Ако се беше състояло това обсъждане, щяхме да чуем мнението и на защитните организации, на съответните министерства, щяхме да може този дебат да бъде много по-пълноценен и да влезем много повече в детайли, защото виждате, че в момента стоим на едно повърхностно ниво, при което не можем да влезем в проблематиката, защото самите ние не сме запознати толкова детайлно с проблема, който съществува. Това беше моето допълнение към госпожа Маринова. Благодаря Ви. Заповядайте за кратко.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Отново искам да наблегна за членовете на комисията на това, което казах най-накрая. Не бива българите да бъдем по-праведни от папата, защото агроекологията, която е предназначена и има средства за компенсиране на производителите, които са засегнати от това, не дава възможност в момента те да бъдат компенсирани и това е причината да внасям това изменение, да търсим други начини да се спасяват хората, които са ни избрали и чакат да видят какво ще направим. Така че, имайте предвид, апелирам към вас когато мине тази разпоредба за агроекологията, да изчистите тези петна, които се слагат вътре в нивите на хората, за да получат пари за гъски.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Страхувам се, че Вие говорите за наредба, която не е предмет на законодателна инициатива от нас. Дебатите са закрити. Преминаваме към гласуване. Който е за подкрепа на така разгледания законопроект, внесен от господин Петров и група народни представители с № 554-01-11, внесен на 23.01.2015 г., моля да гласува.
Гласуване: за – 2, против 4, въздържали се 7.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По точка „Разни” има ли нещо? Няма. С това е приключен дневният ред. Благодаря ви, колеги.
/Закрито – в 16.15 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ
/Ст. Иванов/
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от Петър Петров и група народни представители на 23.01.2015 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№ 2
На 29 януари 2015 г. от 15.00 часа в зала 3 - ново крило на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на проект за решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем на концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми, № 454-02-19, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от Петър Петров и група народни представители на 23.01.2015 г.
3. Разни.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добър ден! Разбрах, че имаме необходимия кворум за започване на заседанието.
Днешното заседание ще протече при следния дневен ред, разбира се, ако той бъде приет: Първа точка: „Разглеждане и обсъждане на проект за решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем на концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми, № 454-02-19, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. Втора точка е: Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от Петър Петров и група народни представители на
23.01.2015 г. Точка трета е „Разни.
Гости на днешното заседание ще бъдат: от страна на МОСВ: господин Гуджеров – заместник-министър, госпожа Хардалова – началник-отдел „биологично разнообразие” към дирекция „Национална служба за защита на природата”; от МЗХ: господин Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, господин Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, Милена Хаджийска, юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване” на МЗХ, Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите, Юлиян Русев – началник-отдел в Изпълнителна агенция по горите, както и от следните организации: Съюз за защита на природата – господин Светослав Герасимов, Българско дружество за защита на птиците – господин Николай Петков и Гражданско движение „Освобождение” – Методи Митев.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 15 гласа, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Пристъпваме към разглеждане на точка 1 от така гласувания дневен ред.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на проект за решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем на концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми, № 454-02-19, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Моля като съвносител господин Вадимиров – имате думата.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми медии, ние от Политическа партия „Атака” предлагаме да се вземе следното решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми. През последните години в страната се случиха тежки инциденти с водоеми, държавна или общинска собственост, довели до човешки жертви и огромни материални щети. Голяма част от инцидентите се свързват с лошото стопанисване на водоемите от различни физически и юридически лица, на които са били предоставени от държавата и общините. От друга страна, при отдаване под наем, концесия или аренда държавните органи и институции, натоварени с контрола и стопанисването на водоемите в много случаи проявяват небрежност, което прави въпросните съоръжения потенциален източник на опасност за живеещите в близост граждани. Изкуствените и естествените водоеми представляват елемент от националната сигурност на страната. Ето защо Политическа партия „Атака” предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, да вземе следното решение:
„1. Прекратява всички договори, сключени за отдаване под наем, концесия или аренда в държавни и общински естествени и изкуствени водоеми с физически и юридически лица.
2. При отношенията между наематели, концесионери и арендатори със собствениците на водоемите държавата и общините следва да бъдат уредени съобразно правата и задълженията на страните по договорите и съобразно принципите и нормите на българското законодателство.“
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Владимиров. От Министерството на околната среда и водите – господин Гуджеров има думата за становище.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател. По така предложеното решение на Народното събрание мога да изкажа следните коментари. Към момента е изготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, който е на етап междуведомствено съгласуване. В същия законопроект са включени текстове, с които се регламентира контролът за изпълнение на мерките за поддържане на язовирните стени, съоръженията към тях в изправно техническо състояние, осигуряване на безопасната им експлоатация, изпълнението на дейностите по извеждането им от експлоатация до възстановяване на технологичната и конструктивната им сигурност или по ликвидирането им. Контролът се възлага на Държавната агенция „Метеорологичен и технически надзор”. Така се предвижда в този законопроект.
В същото време в законопроекта са регламентирани ясно и задълженията на собствениците на язовири. Предвижда се дейностите по поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно състояние в съответствие с нормативната уредба да се извършва от оператор на язовирна стена, лице с необходима квалификация, което да осъществява техническата експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, възложени му от собственика.
В законопроекта също така се определя и съставът и задълженията на комисиите, които се назначават със заповед на областните управители за обследване на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. Когато приключат тези проверки, констатациите от тях ще се изпращат на единния орган за контрол – Държавна агенция „Метеорологичен и технически надзор”, като в същото време и те, и „Басейновите дирекции” ще участват в тези комисии и резултатите и констатациите ще бъдат изпращани по компетентност до „Басейновите дирекции” или до единния орган, като те ще следят за спазването на дадените предписания.
В законопроекта се предвижда и в срок от шест месеца от приемането му по предложение на Държавна агенция „Метеорологичен и технически надзор” Министерски съвет да издаде наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.
Във връзка с изложеното, считаме, че проблемите, свързани с поддръжката и експлоатацията на язовирите в страната и контролът в тази област, предвид тяхната специфика и обществено значение, следва да бъдат уредени със закон, поради което от страна на МОСВ са предприети съответните действия. В същото време искам да внеса едно пояснение, че редът за прекратяване на договори за концесия е уреден в Закона за концесиите. Редът за прекратяване на договор за наем е уреден в Закона за задълженията и договорите. Редът за прекратяването на арендни договори е уреден в Закона за арендата в земеделието.
Предвид правомощията на Народното събрание, изброени в Конституцията, считаме, че предложеният проект на решение на Народното събрание не може да бъде валидна причина за прекратяване на тези договори.
В заключение, понеже го гледаме в тази комисия, следва да отбележим, че МОСВ не е страна по концесионни договори или на такива за наем на язовири.
Общото становище, което искам да изразя е, че с прекратяването на договорите за концесии, за наем или аренда, проблемът сам по себе си не се решава. Проблемът би се решил, когато имаме стройна система за контрол, за експлоатация и контрол на техническото състояние на язовири и язовирни стени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Гуджеров: Дискусията е открита. Колеги, заповядайте. Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, становището на Министерството на околната среда и водите до голяма степен ме улеснява и това ще направи моето изказване по-кратко, защото наистина този голям въпрос може да се реши и със закон трайно и с алтернативни на досегашното състояние на нещата решение.
В България има над 2000 язовира, от които малко повече от 1800 са с т.нар. земнонасипни стени. Всяка една от тези стени, от тези съоръжения се води обект с потенциална опасност. С течение на времето в тези стени са се развили процеси – негативни за сигурността и намаляващи тази сигурност. Проблемът е в това, че сега действащата нормативна уредба, издадена през 2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени въобще не регламентира изискванията за контрол на процесите, протичащи в земнонасипното тяло. Имам примери за редица страни, където този въпрос е регламентиран, където се следи, контролира и се действа адекватно.
Приемам, че колегите от „Атака” в резултат на тяхната остра социална чувствителност са реагирали по този начин на едни събития, които имаха много тежки последствия за живота, здравето и имуществото на хората, но решението не е в този вариант. Дори да го приемем сега, дори да се развалят концесионните договори, то с онази регламентация, която законът ще даде, ще остане да действа същата база, която сега регламентира, не дава добри технически и ефективни решения и за меняме едни все пак, повече или по-малко, отговорни или неотговорни стопани и прехвърлим тези хиляди съоръжения на държавата, която няма как да поеме и отговорността в този период, докато се регламентират. Затова предлагам да не унищожаваме вашата инициатива и вашия порив с гласуване, просто да го оттеглите при положение, че се върви към подготовката на закон, който ще даде комплексно решение. Дори да го решим някак си, в противовес на това, което цитирахте, на другия ден държавата започва да отговаря за всички тези обекти. Не е това решението и затова предлагам да се обединим, а на вас да пожелаем по-скоро да доработите закона, да го внесете и да се изгради тази структура и да се хвърли тази отговорност на държавната агенция, на която й е мястото да контролира тези съоръжения. Това е нашето становище. То е колективно и аз говоря от името на колегите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Божинов. Не зная дали господин Владимиров е оторизиран да направи това, да оттегли законопроекта. Благодаря за становището Ви. Наистина предстоят стъпки в тази посока. Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Категорично няма да оттеглим нашето предложение поради социалната му значимост. Вие казахте, че Политическа партия „Атака” е ангажирана тясно и чувствителна към социални проблеми и не само, ние сме ангажирани изцяло с националната сигурност, както и бяхме едни от първите, които през изминалата година преди това сме помагали при случилите се природни бедствия и сме били винаги от „Атака” на място и сме оказвали помощ. Така че, предлагам да поставим на гласуване Вашето предложение към Министерството на околната среда и водите. Нека наистина да видим новия закон как ще изглежда. Имайте предвид, че трябва да се направят промени и в Закона за защита от аварии и бедствия и редица други нормативни актове, които да уредят наистина отдаването и изобщо функционирането на въпросните съоръжения.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров. Казахте, че вие винаги сте били, всички ние винаги сме били при хората, които са ни изпратили тук и сме се опитвали винаги да помагаме с каквото може. Нека чуем господин Лилков, който имаше заявено изказване и след това господин Владимиров.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря, господин председател. Няколко думи от мен като аргумент защо няма да подкрепя закона. Аз също бих се обърнал към колегата да оттегли своето предложение. Проблемът действително е много важен, но липсва финансова обосновка. Приемането на едно такова решение предполага вменяването на държавата автоматично на едно огромно задължение, което има и своите финансови параметри. В този смисъл докладът не е пълен като мотивировка. Би трябвало да се приложи и необходимият финансов ресурс, за да може това решение да влезе в сила.
Още нещо, ако аз внасях такъв закон, колега, бих го допълнил с някаква статистика колко от тези 1800 язовира се стопанисват под аренда, под наем, съответно колко от държавата, действително проблемът ли е само в тези съоръжения, които се стопанисват от частни субекти, или и държавата е в това число. В този смисъл на мен ми липсва и информация, която да ми даде основание да го подкрепя, така че аз подкрепям колегата Божинов и предлагам действително да го изтеглите, да изчакаме предложенията на Министерството на околната среда и водите и заедно да решим проблема в посока засилване на контрола. Там е проблемът, според мен.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Лилков. Между другото, първоначалният вид на Законопроекта за водите, доколкото зная, е качен на сайта в момента и може да бъде видян, не беше лошо наистина да се запознаете с него.
Други колеги? Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Аз ще бъда съвсем кратък и бих обединил мненията на колегата Лилков и на колегата Божинов. Очевидно е, че тук се преследват по-скоро политически ефект, отколкото резултат, който да бъде постигнат. За съжаление, отново ни се предоставя един законопроект в съвсем суров вид, законопроект, който не решава проблема, а напротив - казвам го със съжаление – профанизира неговото значение.
Считам, че с резултатите от проверката, която тече в момента, би могло да бъде запозната комисията, оттам ние да видим тази статистика, това, което колегата Лилков предлага – колко язовири, колко водоеми и въобще колко обекти се стопанисват от физически лица, от юридически лица, каква част от тях са държавна, общинска или друга собственост, какви резултати от тази проверка има, има ли наказани собственици, стопанисващи подобни предприятия и ако има допуснати нарушения в концесионните договори, тогава да вървим към тази радикална крачка прекратяване на договорите.
Аз също бих подкрепил едно оттегляне на този законопроект, който при всички случаи ще ни донесе повече финансови вреди, тъй като държавата ще влезе в едни безкрайни юридически процедури и изплащане на обезщетения. Тази статистика нека ни бъде предоставена и едва тогава да можем да вземем решение за конкретни концесионни договори. Онова, което предстои да се разглежда като нормативен акт по отношение на Закона за водите мисля, че доста неща там биха могли да бъдат вкарани по отношение на контрола и регулацията на отношенията между стопанисващи и собственици на водоеми и язовири. „Патриотичен фронт” не подкрепя този законопроект в сегашния му вид.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Ячев, колеги? Заповядайте, господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ: Аз ще бъда още по-кратък от колегите. Искам да кажа, че уважавам мотивите на колегите от Парламентарна група „Атака”. В тях има много истини, но, както вече всички се изказаха дотук, не е това решението. Ако се приеме едно такова решение, това означава промяна на редица други нормативни актове, това означава да бъдат засегнати много хора, а няма готовност за това. Това, което трябва да се направи, което го казват всички, е да се засили контролът. Вероятно е необходимо в скоро време да има един нов законопроект, но издържан по всички правила. Така че Парламентарната група на „АБВ” няма да подкрепи това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин председател. Колегите изтъкнаха по-голяма част от мотивите. Аз искам да обърна внимание на още един мотив, който мисля, че беше пропуснат до момента. Това е именно фактът, че не е редно всички, които стопанисват тези съоръжения, да се слагат под една шапка. Наистина има проблемни и стопани, и съоръжения, но има хора, които са инвестирали много средства, за да развият този бизнес и не е редно с едно такова решение да се сложи край или кръст на всичките тези усилия и тези идеи, които са имали хората. Затова, според мен, по-правилно беше да имате една статистика, която да представи колко са наистина проблемните съоръжения и проблемните собственици, защото на фона на около 2000 съоръжения това значи толкова собственици. Предполагам, че несъвестните, недобросъвестните, нехайните – така, както Вие сте ги упоменали, са сравнително малък процент. Затова по-правилно е или в момента да си оттеглите предложението, така, както ви призоваха и колегите, или да допълните и да разделите проблемите – за всеки собственик, за всяко съоръжение.
Още повече, предстои приемане на нов Закона за водите и наистина решението е в засилване на контрола и мерките и може би там е мястото, където наистина ще трябва да се коментират по вече нещата, за да могат да се отстранят и част от тези недостатъци, които Вие изтъквате.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Танев Господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз се запознах със законопроекта, който е качен на страницата и мога да кажа, че той до голяма степен отговаря на повечето от тези въпроси, които тук са засегнати. Разбира се, колегите Волен Сидеров и другите колеги са подали това предложение преди да излезе законопроекта, тоест в известен смисъл те са оправдани в желанието си да поставят на вниманието и на парламентарната ни общност, и на обществеността тези сериозни въпроси. Така че, аз мисля, че тук техният законопроект няма да бъде подкрепен и ние от „Реформаторския блок” очевидно няма да го подкрепим нито тук, нито в зала, но бих ви препоръчал за в бъдеще – и господин Гуджеров е тук, спомням си когато ми се наложи един месец, при Милен Цветков ми се наложи аз да обяснявам за язовирите, което не ми е тясна специалност, но все пак мисля, че така горе-долу се представих нелошо - поне някои колеги така ми казаха после, но си спомням, че господин Гуджеров ми каза някои неща, които са свързани с тази статистика. Сега си спомням, съвсем наизуст, ориентировъчно, общо 2700 язовира, от тях около 270 с неизяснена собственост, от тях 70 и няколко в предаварийно състояние или нещо от този род. Така че, господин Гуджеров би могъл още малко да допълни тази статистика, която вероятно ще е полезна и за колегите.
Във връзка с това, което каза колегата Танев, между първо и второ четене на законопроекта, който очакваме да влезе – господин Гуджеров би могъл да ни информира кога се очаква това, минаха ли там съответните съгласувания и вече там колегите от „Атака” биха могли между първо и второ четене, ако смятат, че нещо от това, което те тук са предложили като мотиви, като предложение не е решено в този законопроект, което аз не мисля, но ако те така смятат, биха могли между първо и второ четене там вече да се проявят и като законотворци.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Великов. Други колеги? Мисля, че наистина казаното от колегите общо взето очерта проблема. Това, че той съществува, е ясно на всички, но наистина предложеният законопроект за водите, който е качен и на страницата на министерството, дава решение на повечето въпроси. Наистина, трябва да се помисли и за това, кой ще бъде засегнат, трябва да се отделят виновните от тези, които експлоатират съобразно закона и към момента тези съоръжения, без да нарушават законите, без да има някакъв проблем или да произтичат някакви последствия или някакви вреди за други засегнати лица. Отделно беше споменато и за това, че няма финансова обосновка, че държавата в един момент ще бъде въвлечена в едни задължения, които не са предвидени но ако все пак решите да не оттеглите този законопроект, наистина може да проявите своята законодателна дейност да внесете предложения за законопроекти между първо и второ четене на предложения закон и там,, ако решите, че има нещо неуредено в Закона за водите, който в момента е предложен, да бъдат разгледани в зала. Господин Гуджеров, заповядайте.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Просто още веднъж ще наблегна на факта, че в момента не разглеждаме законопроекта а проект на решение. Едно решение не може да противоречи на редица специализирани закони – действително искам да наблегна на този момент. Как ще изглежда законът, господин председател, абсолютно сте прав. Той е от доста време на страницата на Министерството на околната среда и водите за публичен достъп и публично обсъждане.
Кога законът ще влезе в Народното събрание? Действително разчитаме тази седмица, максимум другата седмица. Колегите от другите ведомства, тъй като в момента законът е на външноведомствено съгласуване, да дадат своите становища, да може да го представим на вниманието на Министерски съвет, след което действително разчитаме на вашата подкрепа, да може предложенията да бъдат разгледани бързо в зала, за да може новият орган да встъпи в правомощията си и действително трайно да уредим този въпрос. Иначе широко адмирирам вниманието, което се насочва към тази сфера. Действително, както отбелязаха повечето от колегите, имаме над 2800 хидротехнически съоръжения. В края на миналата година месец декември или ноември с решение на Министерски съвет бяха създадени две междуведомствени групи, за което ще припомня. Едната междуведомствена група беше конкретно по този Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, другата междуведомствена група беше конкретно по язовирите, които се цитираха като безстопанствени, на брой 268 и другите, които са в предаварийно състояние. Към момента мога да ви кажа, че около 90% от безстопанствените така наречени, са с изяснени собственици. Ако има интерес от комисията, на следващо ваше заседание мога да дам подробна информация кои, колко, на какви собственици са. Предимно са на общини, честно казано. Има такива на „Напоителни системи”, има на ловно-рибарски дружества и на сдружения за напояване, но при интерес от ваша страна съм на разположение да давам подробна и изчерпателна информация.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Гуджеров.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Колеги, тъй като чухме становището на всички групи, на министерството, на господин Владимиров отказа да го оттегли, аз предлагам да не продължаваме дебата, да минем към гласуване и то да покаже накъде ще върви този законопроект.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря за процедурата, господин Иванов, но искам да кажа че сме на първо четене и никой народния представител не може да бъде ограничен. Ако сме на второ четене, в такъв случай може да е приложи тази процедура. Заповядайте, господин Тодоров.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз също искам да изразя моето становище. Ще гласувам против така внесения законопроект от колегите от „Атака” поради три причини. Първата причина е липсата на финансова обосновка. Втора причина: мисля, че по така предложеното решение държавата ще бъде въвлечена в едни безкрайни съдебни спорове. Като трети основен мотив посочвам готовността на Министерството на околната среда и водите чрез измененията на закона да реши повечето от проблемите, които са залегнали в това решение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров. Някой друг?
Дебатите по точка първа от така гласувания дневен ред днес приключиха, закрити са. Предстои гласуване. Уважаеми колеги, който е за приемане на точка първа от така предложения дневен ред и съответното решение, да гласува за.
Гласуване: за – 1, против 13, въздържали се 2.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, колеги.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
ПО ТОЧКА ВТОРА – Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от Петър Петров и група народни представители на 23.01.2015 г.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, вносителят е в залата и предлагам да го изслушаме първо него и след това да чуем становищата на министерството. Искам да кажа само нещо изключително важно за мен, разбира се. Аз съм в конфликт на интереси тук, няма да се изказвам, няма да гласувам. Така че заповядайте. Господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости от министерството, които присъствате на това заседание, искам да кажа, че това предложение за изменение е прието на редовно заседание на Парламентарната група на „Патриотичния фронт” и по тази причина съм упълномощен – чувам, че искате вносителят да оттегли законопроекта. Аз не мога да направя това. Освен това, искам да ви кажа, че в реда на шегата, че след като „Патриотичният фронт”, разбира се, със съдействието на останалите партньори от подкрепящото мнозинство, успя да огради границата с Азия по земя, сега едва ли не иска да огради и по въздух, така че нищо живо да не прескача и да не идва в България. Това не е така. Аз самият не съм ловец, нямам в семейството си ловци, обичам природата, обичам България. Член съм на Комисията по земеделие и храни, а също съм член и на Комисията за контрол на еврофондовете. Занимавам се от дълги години със земеделие, с природа. Като студент с група приятели от Лесотехническия институция направихме първото алтернативно екологично движение през 1974-1976 година, така че нямам зла умисъл в това предложение, да не бъда заподозрян.
Искам обаче да ви кажа, че като човек, който работи в тематиката на земеделието, се сблъсквам с един много сериозен проблем и той е там в района, откъдето идвам - Югоизточна България и там, където има езера и големи водни басейни. Аз имам оплаквания от фермери, а и съм ходил на такива полета, в които след като са минали ята от по четири , ги разорават, защото стават черни. Тези птици не пасат зелената тревичка, както ние си представяме а влагаш зародиш. Тези птици са много умни и нанасят щети. Тогава някои от вас ще попита: „Петров, ти като си в Комисията по земеделие и храни, защо не ползват тези хора обезщетения по агроекологичните мерки?” Ще ви кажа защо. Защото ние в много отношения не можем да използваме еврофондовете, защото сме по-прави от Папата. Там, разбира се, се предлагат едни 35.40 лв. на декар точно за това нещо, защото наистина хората носят последиците от това. Обаче ние като казах „по-праведни”, трябва да ви кажа, че в нашата наредба има включено едно условие, че във всеки декар трябва да има 10 дка зелена площ това означава абсурд. Абсолютно не може да се прилага тази мярка. Не можеш да направиш петна из нивите си - трябвало да има в нивите ти, за да участваш в това. Не всяка година го сееш със слята повърхност. Когато не си го засял, трябва да има развъдници на буболечки и на други твари. Това нещо възпира хората и те се отказват и не искат да кандидатстват и да бъдат компенсирани. Затова тези земеделски производители ме натовариха със задачата, а не ловците, както много от вас ще си помислят: „Петров, вземи направи нещо там”, тъй като и в обосновката е показано, разбира се - това не са някакви врабчета, които да отидеш да ги стреляш от 10 метра. Това, което правят ловците всъщност в опита си да убият някоя птица, е, че те ги разгонват от нива в нива, от нива в нива. Така че е много рядко, ако някой убие гъска или патица, това става събитие в селото, защото, общо взето, не могат да бъдат отстреляни. В замяна на това обаче се получава едно разпръскване.
Вярно е, това, че нашето законодателство и нашата дива природа също така не е толкова мила, но аз не знам тази година в тези блата, в които са сега полетата, сигурно сте минавали, като тръгнете от Ямбол нататък към Бургас и се движите в една блатиста местност от водни басейни, където се очертават старите оризови полета, които са били правени преди войната. Какво става? Едно, че природата ги удря, друго, че ги удря и това нещо. Какво предлагаме в този законопроект? Съвсем просто, да бъдем изравнени по показатели със съседните страни – имам предвид Румъния и Сърбия, където отстрелът на тези птици е разрешен до края на февруари. В най-кратък вид това предлагаме, да бъдат изравнени условията със съседите. Плюс това в обосновката сме посочили, че в по-топли зими тези птици изобщо не идват в България, а остават в Румъния, където една трета от територията е езера, блата и делти и изобщо не идват тук, но когато дойдат, нанасят много сериозни поражения на земеделието. От тази гледна точка искам да погледнете въпроса, а не от другата, защото аз самият никога не съм ял месо от гъска, месо от патица и мисля, че няма да ям, вече съм на доста години.; по-скоро да помислим, както е в други случаи, когато екологията, опазването на природната среда и хабитатите е въпрос, който се сблъсква с нашето тежко икономическо положение и от това, как ние, спазвайки европейските стандарти, трябва да излезем. Така че аз ви приканвам да гласувате и да подкрепите този законопроект.
Другото, което направихме, е като млада група ние не отидохме, както със закона за изменение на научните изследвания, да отидем при съответните специалисти в другите групи, да им кажем, ако трябва, да има някакви обществени и изяви и хората да видят за какво става дума. Това не го направихме. Бързаме и резултатът, общо взето, е да се учим в крачка, но, от друга страна, ето тази пролет ще бъдат изядени и ще бъдат унищожени полетата, а не следващата пролет, когато вече ние ще сме научили как да подхождаме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Петров. От Министерството на земеделието и храните господин Кръстев, предполагам, че ще вземе думата?
ТОНИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, становището на Министерството на земеделието и храните е, че не подкрепя този проект по следните причини. Вероятно на вас не е известно, но в края на януари – началото на февруари започва формирането на брачните двойки при гъските. Тази брачна двойка е устойчива и едно ловуване в този период, ако убие един индивид, вече не се формира двойка. Тоест, остават много птици без възможност да снасят яйца.
Освен това, точно през този период във връзка с формирането на брачните двойки се образуват големи ята, за да могат да се формират тези брачни двойки, които са общи заедно с червеногушата гъска. Това действително е застрашение. Ловуването в този период трудно позволява ловците да отличат едната от другата гъска. Обикновено ги отличават чак като паднат. Това е второто.
Колкото до сроковете за ловуване в други страни, в Европейския съюз има четири държави, които ловуват след края на януари – Румъния, Гърция, Кипър и Малта. Срещу Румъния и Малта има наказателни процедури на Европейската комисия за сроковете за ловуване, които са до края на февруари. За Гърция и Кипър няма такива, защото ловуването е само за първата десетдневка на февруари.
Съгласни сме от лични наблюдения – колеги, които ходят – ловци и лесовъди, че гъските на определени места нанасят значителни поражения, но едно изследване, което е извършено по програма за запазване точно на червеногушата гъска, през 2013 г. са установени незначителни вреди, а през 2014 г. щетите са в рамките на допустимите 15%, като говоря общо за определени площи, а не за конкретни места, където е възможно това да се получи.
Не на последно място бих искал да спомена, че в законодателната програма на Министерски съвет е предвидено месец май да бъде преразгледан проектът за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, като това нещо ще протече по всички процедури с голяма разяснителна програма и публично обсъждане и нашето предложение е всички тези срокове (защото действително има такива предложения за преразглеждане и на други срокове за ловуване) да бъде извършено след публично обсъждане месец май.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев. От природозащитните организации заповядайте, ще ви помоля в рамките на две минути.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ (Българско дружество за защита на птиците): Благодаря ви за възможността да дам нашето становище. Искам да отбележа само някои моменти в така внесеното предложение.
Доста превратно се представят данните за присъствието на водоплаващите птици в страната, като това, дали се появяват в района на Бургас или не, като цяло не би трябвало да влияе за общия сезон за ловуване на територията на страната, където в много малки държави има различия в географските райони на страната да се разделят различни периоди на ловуване. В началото на октомври има достатъчно значими количества гъски на територията на страната вече. Това, което отбеляза колегата от Министерството на земеделието и храните, наистина е така.
Също така проблемът е, че навлизайки с период за ловуване през февруари, това влиза в пряко противоречие с Директивата на Европейския съюз за опазване на дивите птици, както и тълкувателното решение на Комитета Ординис към Европейския съюз, което дава сроковете за февруари и март като миграционни периоди за голямата белочела гъска за България. Затова евентуално удължаване на ловния сезон през февруари би довело до стартиране на наказателни процедури за България от страна на Европейския съюз.
По отношение на щетите, тъй като ние работим много тясно с Министерството на земеделието и храните, по отношение на Националната агроекологична програма условията, които са в агроекологичните мерки за зимуващи гъски, не знам господин Петров откъде се е запознал с тези изисквания, но така представените неща нямат такива изисквания към агроекологичните мерки, които са за покриване за щети от зимуващи гъски. Още повече, в рамките на проект, по който работим и изследваме и оценяваме реално щетите, които са нанасяни, се въвежда и нова агроекологична мярка в новия програмен период.
Всички тези мерки са залегнали вече в Националната агроекологична програма с идеята, че през февруари месец не се ловува. Така са представени мерките и аргументацията пред Министерството на земеделието и храните и от Министерството на земеделието и храните – пред Европейската комисия и евентуалната промяна на срока за ловуване също така би оказала влияние върху аргументацията на тази програма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Някой друг представители от природозащитните организации? Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ГЕРАСИМОВ: Аз съм зоолог, еколог, дългогодишен научен работник в Института по зоология на БАН и 7-8 години преподавател в Лесотехническия университет по зоология и опазване на фауната. Аз съм председател на Съюза за защита на природата, който е създаден през 1991 г., но води началото си от Съюза за защита на родната природа, създаден през 1928 г. и утвърден през 1929 г. По този повод имаме инициативата да направим Национална конференция, свързана с отделни аспекти на природозащитата и специално, разбира се, биоразнообразието.
Проблемът е много по-широк от това, което слушам тук като предложения – парцелирани предложения. Може би ако аз ви запозная с това, че отделни систематични групи животни в България надвишават 15 до 20 пъти средно на единица площ 100 квадратни километра, примерно, от биоразнообразието на Европа – 1,02% е българската територия. Това е едно изключително богатство, което обаче е малко пренебрегнато. Вземете „Натура 2000” – това е един продукт, дошъл от Западна Европа, без да отчете специфичната регионална особеност за наличните съответно защитени видове растения и животни. В този смисъл картирането на „Натура 2000” показа колко много пропуски има при първоначалното създаване и колко много неща още предстоят. Примерно, вълкът.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Нека говорим конкретно за законопроекта, за патиците и плаващите птици.
СВЕТОСЛАВ ГЕРАСИМОВ: Тогава да приемем следното нещо. Аз предлагам този въпрос да се разгледа действително на национално ниво, защото сроковете по отношение на ловуването могат да бъдат съобразени и съответно със сезона, годишното време. Аз малко се отклоних в по-широк план, но водоплаващите птици са един основен компонент, който е предмет на лов и в същото време голяма част от тях предмет на защита. Аз съжалявам, но не познавам проекта, защото вчера ми казаха за вашето заседание. Бих взел отношение след като се запозная конкретно с проекта.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Някой друг от природозащитни организации?
РАЙНА ХАРДАЛОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, становището на Министерството на околната среда и водите във връзка с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча е отрицателно. Ние не подкрепяме този законопроект със следните мотиви. Част от тях вече бяха споменати, така че аз на някои места само ще маркирам тези, които вече бяха дискутирани.
Министерството на околната среда и водите счита, че данните от провежданите проучвания на зимуващите гъски показват, че сега действащият ловен сезон адекватно обхваща периода на пребиваване на зимуващите гъски на територията на страната. Сроковете за лов на водоплаващия дивеч са съобразени както с конкретните условия на нашата страна, така и със законодателството и практиките в другите европейски страни. Вече бяха посочени конкретно сроковете в някои от държавите на Европейския съюз, както и от държавите, съседни на България. Така че няма основание да се иска удължаване на този срок, още повече че в европейското и в международното право, включително директивата за опазване на дивите птици и Бернската конвенция се поставят изисквания, които да гарантират, че практиката на лов отговаря на принципите на разумно използване на ловните ресурси и екологично балансирано регулиране. Така че, във връзка с това удължаването на ловния сезон ще бъде реална предпоставка за стартиране на наказателна процедура по отношение на страната ни.
Също така проектът на закон не е съобразен и с биологичните особености на мигриращите водолюбиви птици през този период, а именно, повишените енергийни загуби и безпокойството, които са предпоставка за висока смъртност, за неформиране и разрушаване на брачните двойки и в крайна сметка компрометиране на размножаването през съответната година.
Проучванията показват, че през последните 25 година тенденциите в популациите на мигриращите водолюбиви птици в Европа бележат спад в общия брой, като това най-силно се отнася за региона на Югоизточна Европа, където е разположена България.
Освен това, в България съществуват и редица нерешени проблеми, свързани с лова на водоплаващи птици, в това число нарушение на ловното законодателство и липса на ефективни буферни зони около териториите, които са забранени за ловуване и удължаването на срока за лов би задълбочило тези проблеми.
По отношение на агроекологичните мерки бих споменала само, че през изминалия период са изплатени около 2 700 000 лева компенсации точно по мярката, която е свързана със зимуващите гъски.
В заключение бих отбелязала, че запазването на сега съществуващия режим на лов на водоплаващи птици има и други предимства и в това число предоставяне на по-добри възможности за екологичен туризъм, основан на наблюдения на птици и повишаване количеството и на останалия дивеч, който би се възползвал от намаляването на ловната преса в съответните райони.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги, след като се убедихме в железните аргументи на експертите, ние от нашата група „БСП Лява България” няма да подкрепим това изменение в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Господин Тодоров.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.Аз също заявявам конфликт на интереси по точка 2 от дневния ред и няма да взема участие както в гласуването, така и в дебатите по таи точка.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Само да уточним нещо. Предполагам, че Вие сте ловец, което не мисля, че е конфликт на интереси в случая. Аз съм в Управителния съвет на сдружение, което се занимава с лов и риболов.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Аз също.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В такъв случай сме вече двама. Няма да гласуваме. Благодаря.
Колеги, дебатите са открити, заповядайте. Господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ: Уважаеми госпожи и господа, аз като част от „Патриотичния фронт”, от групата на „Патриотичния фронт” ще подкрепя, разбира се, предложението, най-малкото защото е подписано от мой колега. Нещо повече, не съм специалист в тази насока, но ми се струва, че чест прави тук наистина на специалистите от Агенцията по горите и от съответните ведомства, че защитават биоразнообразието, флората, фауната, но в крайна сметка мисля, че и българското производство в лицето на посевите и производството на култури в Североизточна България, в Югоизточна България не са за подценяване. Тук виждам едни екзотични имена на птици, една част от които лично аз не съм чувал. В крайна сметка, наистина много важно нещо са брачните двойки на птиците. Голяма част от тях вероятно са и моногамни двойки. С оглед на тези екзотични имена, да, наистина важно е да правим всичко възможно за развитието на тези така наречени брачни двойки, но в крайна сметка наистина предложението и това, което господин Петров каза, не е никак за подценяване, защото в крайна сметка наистина в онзи район, в който има такива посеви, неслучайно тук преди малко казаха, че през
2014 г. са правени някакви анализи и изследвания, в които се е установило, че близо 15% от тези посеви са увредени вследствие именно на тези прелетни птици, така че това не е никак малко като процент за всички стопани, от които са засети тези посеви. Така че може би трябва да търсим някакъв баланс между защитата на природата и птиците. Но като цяло нека да погледнем и чисто икономически на този въпрос, така че чисто прагматично аз ще подкрепя предложението на господин Петров.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов. Господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ: За съжаление, аз ще се въздържа от подкрепа на това предложение, въпреки желанието ми да подкрепя колегите от „Патриотичния фронт”. Мисля, че се представиха много убедителни доказателства за това, че не е времето сега да се приеме такъв закон и че в скоро време след няколко месеца Министерството на земеделието и храните ще предложи закон, който ще се подложи на много широко обсъждане, така че аз съветвам колегите от „Патриотичния фронт” да изчакат да се подготви този закон и тогава наистина да се направи обсъждане, да се внесе в комисията и след това в парламентарна зала. Така че аз се въздържам от подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Станков. Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, ние с колегата Лилков също ще се въздържим, включително и това, което професор Станков каза за законопроекта, който вероятно ще реши и тези въпроси. Съжалявам, колегите са ми много симпатични, особено господин Петров, но за нас е важно мнението на колегите от министерството и специално от Изпълнителна агенция по горите също е важно. Вярно, че аз не съм голям специалист по тези зимуващи водоплаващи птици. Със земи се занимавам дълги години, обаче не и с птиците. Но това е по-скоро като шега, а иначе мисля, че може би по-нататък, след като те успеят да убедят и колегите от неправителствените организации, които чухме тук, даже и за някаква процедура, която евентуално би ни заплашила, което също звучи по-скоро в посока, обратна на подкрепа на този законопроект. Но уважавам мнението на един Петров като един човек с будна гражданска съвест. За съжаление, ще се въздържим.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Великов. Наистина готвеният законопроект предстои да влезе, обаче сега е сезонът за отстрел на тези видове птици и затова се получава така. Не зная дали господин Петров ще бъде склонен да оттегли законопроекта, защото наистина предстои гледане на всички срокове за лов, които са съответно в закона, така че това е Ваше право и мнение, разбира се.
Имате думата, ако искате и сега, ако искате и след като чуете и останалите мнения на колегите и след това да вземете думата обобщаващо.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: По-добре да е най-накрая.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Това беше и моето мнение. Заповядайте.
ЖИВКО МАРТИНОВ: Само ще ви кажа за Североизточна България, защото съм от този регион и дори имам земи в Шабла и Дуранкулак. Спрямо 1993 година, откогато съм ловец, оттогава досега сигурно – тук чета за 500 000 птици – такова нещо е абсурд. Едва ли има повече от 100 000 птици. Навремето не е имало високодобивна техника за прибиране на царевицата и затова прибирането на реколтата е продължавало до януари, дори началото на февруари, докато сега всичко много бързо се развива с високотехнологичните техники и не по-късно от октомври месец се прибира царевицата. Тя е основната храна на тези птици и тъй като броят им е много малък и в момента няма къде да се хранят с царевица, имам предвид, от такива царевични ниви, защото като се пожънат, сега веднага арендадорът ги е изорават и ги подготвям за пролетниците. Наистина те в момента се възползват от тези житни посеви и горе-долу наистина има щети, но не са на такива проценти, както вие ми казвате – 15%. В момента арендаторите получават наистина обезщетение за нанесените щети в Добруджа. Така че много малък е броят на птиците и ако продължим ловуването им, едва ли ще остане нещо при нас.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Мартинов. Някой друг желае ли думата от колегите? Заповядайте.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Колеги, считам, че представеният законопроект е част от една дълбока тема по отношение на изграждане на екологично мислене, което те първа предстои като дебат в нашето общество, изгражданата екологична култура по отношение на запазване на биоценозите, биотоповете на съответните видове, запазване на екосистемите, които са съвкупност от биоценозите и биотопа на дадена среда. От тази гледна точка изграждането на екологична култура би следвало да бъде приоритет на българското общество, още повече че това са препоръки от Европейската комисия и ако приемем такъв закон, ние най-вероятно ще влезем и в наказателна процедура.
От друга гледна точка, от морална гледна точка, като хора трябва да се научим да живеем в хармония с останалия свят, който е извън нас, който обаче е подчинен на антропогенните ни фактори, тоест на нашето действие. От нас зависи дали да запазим разнообразието на животинските видове, на растителните видове, да запазим техните местообитания също така – въпрос на ценностна система и култура. От тази гледна точка като член на Комисията по околната среда и водите аз ще гласувам с вътрешно убеждение против предлаганите изменения в закона, които увеличават ловния период, тъй като считам, че се създават предпоставки за унищожаване на биологичното разнообразие, което е проблем за страна като България, която има голямо биологично разнообразие и ние трябва да ценим това като част от националното ни богатство. Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Други колеги, които желаят да вземат отношение? Няма. Дебатите са закрити. Господин Петров, заповядайте, искахте думата накрая.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Аз искам въпреки всичко да подчертая, че внесохме това предложение по искане на земеделски производители, които не могат да ползват агроекологични плащания и това, че за цяла България годишно се дават 400 000 лева обезщетение е нещо просто смешно (като разделим 2 700 000 на 7 стават толкова – 400 000 лева) при положение, че се плащат 200 милиона за агроекологични плащания годишно и 400 000 за това, искам да направя това уточнение, че решението на народните представители засяга наистина икономическите интереси на много земеделски производители.
Що се отнася до този млад господин еколог, бих му препоръчал да прочете Наредба 11 от април 2008 година с нейните допълнения, където е записано при какви условия могат да се ползват агроегологични плащания в слоевете, които се полагат за предпазване, за превенция на гъските. Там ясно е записано, условията наистина с такива. В това отношение аз искам да помоля вашата комисия, защото наистина тази проблематика ще мине през вас заради новите наредби, които ще бъдат изготвени и там искам да бъдете много критични по отношение на агроекологичните плащания, тъй като наистина земеделските производители не могат да ползват парите, които са за компенсиране от щетите. Не могат, много са тежки условията наистина за ползване. Не е само достатъчно нивата ти да попада в слоя, който е в покриването с гъски. Имате лаптоп и други таблети, за да проверите Наредба № 11. Там е записано.
Що се отнася за щетите които се нанасят, аз мога да ви уверя напълно, че наистина има ниви, които са 100 % унищожени и се поставете на мястото на някой малък земеделски производител, който има 50 декара нива и от нея иска да получи около 15-18 тона зърно, и накрая вземе, че я изкоси и пусне овцете там пролетта, и това е. Поставете се на негово място. Частта е около Камено, около Полски извор, Черни връх (Бургаски регион).
Що се отнася до Вашето твърдение, че е имало високопродуктивна техника за царевица, вие не минавате да видите, че царевичните ниви, които още не са обрани, стоят.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Госпожо Маринова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Ние не се съмняваме, господин Петров, че внасянето на законопроекта е продиктувано от проблеми, които земеделските производители поставят, но е много важно да се знае, че когато се внася един законопроект, едно от изискванията, което Законът за нормативните актове поставя, е съответствие с европейското законодателство. Стана много ясно преди малко, че ние не просто рискуваме. Ние ще нарушим Директивата за дивите птици, ще нарушим Бернската конвенция, което на практика е твърде вероятно да ни създаде твърде сериозни проблеми. Така че не може с цената на нарушение на европейското право да се правят промени така, на парче в българското законодателство, колкото и да са хуманни мотивите ни за това.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Петров, аз също исках да допълня госпожа Маринова. Когато се правят такива изменения, е хубаво да има предварително обсъждане. Ако се беше състояло това обсъждане, щяхме да чуем мнението и на защитните организации, на съответните министерства, щяхме да може този дебат да бъде много по-пълноценен и да влезем много повече в детайли, защото виждате, че в момента стоим на едно повърхностно ниво, при което не можем да влезем в проблематиката, защото самите ние не сме запознати толкова детайлно с проблема, който съществува. Това беше моето допълнение към госпожа Маринова. Благодаря Ви. Заповядайте за кратко.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Отново искам да наблегна за членовете на комисията на това, което казах най-накрая. Не бива българите да бъдем по-праведни от папата, защото агроекологията, която е предназначена и има средства за компенсиране на производителите, които са засегнати от това, не дава възможност в момента те да бъдат компенсирани и това е причината да внасям това изменение, да търсим други начини да се спасяват хората, които са ни избрали и чакат да видят какво ще направим. Така че, имайте предвид, апелирам към вас когато мине тази разпоредба за агроекологията, да изчистите тези петна, които се слагат вътре в нивите на хората, за да получат пари за гъски.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Страхувам се, че Вие говорите за наредба, която не е предмет на законодателна инициатива от нас. Дебатите са закрити. Преминаваме към гласуване. Който е за подкрепа на така разгледания законопроект, внесен от господин Петров и група народни представители с № 554-01-11, внесен на 23.01.2015 г., моля да гласува.
Гласуване: за – 2, против 4, въздържали се 7.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По точка „Разни” има ли нещо? Няма. С това е приключен дневният ред. Благодаря ви, колеги.
/Закрито – в 16.15 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ
/Ст. Иванов/
