Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по околната среда и водите
23/04/2015
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 07.04.2015 г., за първо четене
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-76, внесен от народните представители Менда Стоянова и народния представител Диана Йорданова на 09.04.2015 г.
3. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№ 7
На 23 април 2015 г. от 14.30 часа в зала 3 – Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, имаме наличния кворум. Представителите на Министерство на околната среда и водите – господин Гуджеров и неговият екип са тук, така че можем да започнем. Предлагам ви проект за дневен ред за днешното заседание
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 07.04.2015 г., за първо четене
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-76, внесен от народните представители Менда Стоянова и народния представител Диана Йорданова на 09.04.2015 г.
3. Разни
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: „За“ - 12 гласа, „против” няма, „въздържали се” няма.
Наши гости на днешното заседание ще бъдат: от Министерство на околната среда и водите: г-н Павел Гуджеров – заместник-министър, г-н Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите“, г-жа Яна Георгиева – главен директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“; от Държавна агенция „Метрологичен и технически надзор: г-н Валентин Чиликов – главен секретар; от Министерството на финансите Искра Гърбелова – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“; от Национална агенция „Приходи“: Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчноосигурителна методология“ и Мина Янкова – главен експерт в дирекция „Данъчно-осигурителна методология.“
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 07.04.2015 г., за първо четене
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, по точка първа давам думата на господин Гуджеров за представяне на внесения законопроект.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, пред вас е един дълго чакан закон – Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, който се старае да изчисти вакуума, който е бил създаден в миналото в законодателството. Безспорно, една от най-важните точки в него е въвеждането на единния орган за контрол, представител на който е господин Чиликов.Това е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Регламентира се контролът по изпълнението на поддържане на язовирните стени, регламентират се задълженията на собственици и ползватели на такива съоръжения, определя се съставът на областните комисии, които са към областния управител, които правят пролетните и есенните проверки на хидротехническите съоръжения. До момента имаше казус когато има направени предписания по повод на някои язовири, оставаше малко неясно кой би следвало да ги контролира. Както казва господин Милчо Иванов от „Язовири и каскади“, липсваше националният катаджия, който да следи за изпълнението на предписанията и това вече да бъде функция на колегите от Държавна агенция за метеорологичен и технически надзор.
Шест месеца след вашето решение евентуално за приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите ще бъде изготвена наредба, която ще урегулира дейността и реда за поддържане на съоръженията.
Други по-важни неща, засягащи и ексанте условията – предполагам, че за повече от вас и за всички това е ясно, - че са предварителни условия за получаване на финансиране по оперативната програма. При неизпълнение на тези условия бихме имали сериозни проблеми.
Тук всичко, което ни е дадено като препоръки от Европейската комисия, забележките са отразени, по повод на плановете за управление на речните басейни, по повод на ефективното въвеждане на правилото замърсителят плаща, отстраняване на тези бележки на Европейската комисия, по-правилно и по-пълно транспониране на директиви, изискванията, които са за преразглеждане на разрешителните, за което получихме много възражения в тази насока, но просто е нещо, което няма как да заобиколим. Всяко разрешително, което се дава, ще бъде преразглеждано в периода на актуализация на плановете за управление на речните басейни. Създава се и процедура за служебно определяне на санитарно-охранителните зони.
Въвеждат се разпоредби, свързани с планиране, разработване, изпълнение на Морската стратегия и на програмите от мерки към нея с цел опазване и подобряване състоянието на околната среда и водите.
По повод на по-точно и транспониране и въвеждане в съответствие с европейското законодателство отпадат някои наредби, които до момента са съществували. Господин Личев ще ме допълни, ако нещо пропускам, но мисля, че в общи линии това са общите щрихи на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, който е представен на вашето внимание. Разбира се, полезни ще ни бъдат всякакви насоки, съвети, коментари от вас. Това е като по-общ преглед. Готови сме да отговаряме на Вашите въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Гуджеров. Уважаеми колеги, дебатите по така предложения законопроект са открити. Ако някой желае думата, моля да даде знак.
Тъй като е на първо четене и по принцип гледаме философията на предложения законопроект, предлагам да вървим с въпроси и кратки отговори от страна на министерството, за да може да изясним концепцията, а детайлният преглед ще бъде вече между първо и второ четене.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин заместник министър и господин Личев, мисля, че този законопроект до голяма степен отговаря на целите, които се поставят. Разбира се, някои въпроси и мнения могат да се изкажат както по философията, така и по разписването на текстовете, тъй като някои от нещата се „търкалят“ много години. Най-напред бих започнал с Координационния съвет по водите, който знаем от колко време се готви като някаква форма, свързана с интегриране на политиката. Тук може би, би било целесъобразно да се кажат няколко думи, свързани както със състава, така и с дейностите, които се предвиждат за този координационен съвет. Например, в състава виждаме предимно министри, някои от които вероятно чак толкова от води не разбират, но за сметка на това пък липсва, да кажем представителство на неправителствени организации, най-голямата от които е Българската асоциация по водите и вероятно ще помислим или поне аз бих помислил между първо и второ четене това да бъде поправено.
Още по-голямо впечатление правят дейностите, които тук на практика са отбелязани само две дейности и с това самият Координационен съвет като че ли има твърде свити възможности да изпълни това интегриране на политиката по водите, която се предполага, че трябва да бъде в неговия обсег даже защото самото разработването на плановете за управление на речните басейни едва ли е достатъчно, ако нямаме координация и контрол на дейностите по изпълнението на тези планове.
Освен това, вероятно би било добре между тези дейности да предвидим между първо и второ четене едно разширяване на възможностите този Координационен съвет с толкова много министри и във всеки случай с такъв висок ранг да обсъжда и предлага промени в законодателството, за да може действително това интегриране на политиката, отрасловите политики във водния сектор изобщо да бъдат осигурени, може би да координираме мерките по преодоляване последиците от наводнения и други неблагоприятни явления - също, да обсъжда отчети по изпълнение на плановете за управление на речните басейни, информация от областните управители за състоянието на водната инфраструктура. Всичко кова са неща, които към момента не са вписани, но би имало смисъл да се помисли.
Вероятно колегите биха предложили и други полезни предложения между първо и второ четене, особено ако си представи, че един такъв координационен съвет по водите с такова едно допълнително разписване постепенно би могъл действително да се окаже един зародиш, един предвестник на една може би държавна агенция, свързана с управлението на водите в България или нещо от този род, което ние дълги години сме застъпвали на различни форуми.
Прави впечатление, че в § 6, примерно, се забелязва едно задължително преразглеждане на издаваните разрешителни за водовземане и водоползване на всеки шест години, което може би е свързано с ПУРБ-овете, но във всеки случай някои стопански дейности вероятно биха били поставени в условия на несигурност и ако е доказана някаква обективна необходимост, може би трябва така да разпишем, че да има условия да има преразглеждане, но когато има някакъв риск някакви водни тела.
В § 33 се вижда, че държавната политика в голяма степен се оказва, че трябва да се извършва от отделно административно звено в Министерство на околната среда и водите. То днес е Дирекция за управление на водите, утре може да бъде някаква друга дирекция или нещо друго; и все пак отговорността на провеждане на държавната политика би трябвало да бъде вменена на самото министерство, а не на някакво отделно административно звено. Вероятно и тук има какво да се подобри.
В § 41 също имам какво да кажа във връзка с тези изменения и служебното прекратяване или изменение на разрешителните. Ту вероятно трябва самата поредност на изменението и прекратяването да бъде от най-късно издадените към най-рано издадените.
Основно впечатление ми прави редакцията на предвидените с § 48 изменения на чл. 194, където се предвижда да има корекционен коефициент за повишаване на таксите за водовземане при самостоятелно водоснабдяване чрез собствени водовземни съоръжения. Там, първо, не е ясно кое налага подобен нов корекционен коефициент, тъй като когато човек погледне и мотивите и види, че в таблицата, която е дадена за съответствие, там става дума за замърсителят плаща, което е правилен принцип и ние трябва да го прилагаме последователно, тоест, следващите точки съответстват, това, когато имаш собствено заемно съоръжение, да кажем, защото ти произвеждаш храни, лекарствени или други форми и си имаш собствена система, примерно, черпиш от подземни води, преработваш ги със съответното качество, за това да бъдеш в известен смисъл допълнително наказан, не е ясно защо това се прави. Не е ясно от кози корекционен коефициент колко ще оскъпи работата и все пак доколко това ще се отрази и на производството на брутния вътрешен продукт на бизнеса на крайния потребител. Така че, специално по тази точка за да може да се вземе отношение, включително между първо и второ четене, аз бих помолил за известни разяснения от вносителите.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Великов, за прегледа, който направихте. Наистина, коректно, за някои от нещата аз също си зададох въпроси, но те ще бъдат дискутирани между първо и второ четене.
Господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, бих искал да кажа във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите който разглеждаме на първо четене, че има положителни моменти, свързани с безопасността на язовирите. Безспорно е важно да се регламентира контролът на техническото състояние и безопасността на експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях. Считам, че е много положително включването на областните управители в този процес, както и на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Също така считам, че е правилно като стъпка включването на областен управител да осъществява организацията и техническата експлоатация с неясна собственост – процес, който вече има доста сериозен напредък по отношение на изясняване на собствеността.
Положителен е моментът също в борбата с наводненията задължението на експлоатиращите и собствениците на язовирите да извършват мониторинг и да подават своевременна информация. Видно е и вече е посочено тук кой ще бъде субектът, който ще получава информацията.
Тук има един момент, който бих искал да поднеса на вниманието ни по отношение на възможността да се разрушават или да се дава отводняване на хидротехнически съоръжения в критични ситуации с оглед на предпазването на живота или на околната среда, най-вече на живота и здравето на хората. В така представените текстове това е представено да става с правомощията на кмета. Естествено е и въпросът тук ако е съответният концесионер, защото практиката или поне аз в качеството си на бивш министър на околната среда и водите сме имали случаи, когато не може да се стигне до концесионера и едва ли са достатъчни – не знам как ще се изтълкува това, което казвам, но понякога до концесионера не може да се стигне, той се е барикадирал там. Имахме случаи и на въоръжени защити, разбирайте стрелби и т.н., да не посочвам конкретните примери, където имаше ударени – господин Личев ги знае тези случаи. Така че, според е добре в този процес да намерим формулировката областният управител, който представлява държавата на областно ниво като основен представител и координиращ субект и ръководеща, така че да помислим между първо и второ четене да остане това, за да има наистина ефективност и по-правилна преценка и всички опции за субективизъм да бъдат елиминирани. Безспорно, важно е и разработването и изпълнението на Морската стратегия на програмите от мерки към тях с оглед на защитата и опазването на морското крайбрежие и водите в морето.
Подкрепям и част от наредбите по чл. 135 от закона. Няма да посочвам подробности, но е добре да се освободим от и без това натовареното законодателство.
Господин доцент Великов посочи за Координационния съвет. Моите позиции не са от днес. Аз ги представих още когато разглеждахме Националната водна стратегия. Координационният съвет като идея е добра, но това, което възлагаме и предвиждаме отново да стане чрез Координационния съвет, като че ли не постига целта, това, което и преди време бях поставил на вниманието и потребността от която считам, че имаме, е именно в тези ситуации да има водещ субект.
Координационният съвет – всички имаме опит административен, тези, които са боли в изпълнителната власт – и сега има представители на министерството – когато има събирания от министерства, от агенции, без да влагам нищо лошо, трябва да има един водещ субект. Този Координационен съвет с правомощията, функциите, които се възлагат тук и с оглед на възлагане, на компетенции при изпълнение и на планове за управление на речните басейни, планове за управление на риска от наводнения считам, че трябва да помислим между първо и второ четене точно какви функции трябва да се дооформят за Координационния съвет, така че той да изпълнява предназначението на функциите си по най-добрия начин. Иначе идеята е добра да има координация, безспорно, и е видно с оглед на бедствията, които ни сполетяват. След всяко едно бедствие е видно, не може да отречем – тук не става въпрос за опозиция и за управляващи – вижда се, че държавата е по-адекватна, но, естествено, целта е да има максимална адекватност и добра координация с оглед на максимално възможна превенция и минимизиране на щети и дай Боже да няма жертви, така че да погледнем, да видим какво трябва да се направи по отношение на функциите и съдържанието на предназначението на Координационния съвет.
Доцент Великов също посочи и аз също ще акцентирам на това и считам, че е съществена слабост тук с оглед на това, че, ще ме извините, но доста субективизъм предполагам преразглеждането и п оставянето на нови условия за разрешителните за водовземане и водоползване. Тук трябва да има много конкретно ясно разписване в контекста на коректност и към всички субекти, които имат бизнес намерения, инвестиционен климат и в контекста на подобряване и на спазване на един добър инвестиционен климат считам, че сме задължени към всички заинтересовани бизнес субекти към нашите съграждани това да стане много ясно. Бих могъл да бъда много по-конкретен, ще се въздържа на първо четене, но там има огромна потребност и това е една от сериозните ми бележки, които представям по отношение на ЗИД-а, на Закона за водите. Но с оглед на положителните неща, които се предлагат, които вече посочих най-общо принципно, ние ще подкрепим този ЗИД на Закона за водите, като между първо и второ четене още отсега заявявам, че ще направим доста предложения съвместно всички ние и разчитаме на експертите на министерството и на комисията и тук на всички представители, които днес присъстват, да подобни ЗИД-а, на закона така, че да отговаря максимално на потребностите при уреждане на отношенията в тази сфера.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров. Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: По принцип ние също смятаме на първо четене да подкрепим философията на закона. Имаме също забележки по отношение на § 6, специално чл. 50а, който коментираше и господин Чакъров, и господин Великов. Може би там трябва да се прецизират и да се вкарат текстове при рязко изменение на потока на водите. В крайна сметка и общини, и държава дават определени обекти на концесия за дълъг срок. Знаем какви са сроковете по Закона за концесиите, стигат и до 25 години и така с тези шест години ние ще внесем несигурност наистина у който и да е инвеститор – потенциален или действащ в момента. Ако има някакви резки изменения в дебита на водоизточника, в неговото качество, добре е това да бъде разписано, формулирано. Тоест, не е лошо тези шест години да ги има за контрол, но да бъдат конкретизирани, както каза и г-н Чакъров, без субективизъм в случаите. Много точно трябва да бъдат описани професионално ако се прави това нещо на шест години, кога да се прави.
Имам и други забележки, които не искам да коментирам сега по отношение също и на отговорностите. Тук в комисията сме коментирали агенцията, която ще бъде натоварена с тези функции, има ли съответния капацитет, контрол, бюджет и т.н. Коментирали сме го, не искам сега да занимавам колегите с това. Каквито предложения имаме, ще ги направим конкретни между първо и второ четене.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Генов. Понеже повдигнахте въпроса за Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, пред мен е тяхното становище, което имате и Вие, така че след като нямате изразени забележки и обструкции.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз така телеграмно прочетох, имаме забележки, но няма да ги коментираме сега.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Някой друг желае ли да вземе думата? Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, смятам, че сега е моментът да включим в закона, специално в Допълнителните разпоредби да дадем ясна дефиниция на понятията находище на изворна вода и находище на минерална вода, което липсва в момента в закона. Смятам, че е необходимо сега в този закон да изясним точно принципа едно находище – един бутилировач и съответно една търговска марка, защото това е проблем, който съществува, поставен ни е от бизнеса за решаване. Той създава, от една страна, напрежение в бизнеса, от друга страна е и пречка пред бъдещи инвестиционни активности така че смятам, че сега е моментът да дискутираме и този въпрос.
Запазваме си правото от Реформаторския блок да внесем съответните предложения между първо и второ четене, като ще се върна отново на дефиницията. Виждам, че в закона са направени съответно промени. Дефиниран е водоносен хоризонт, дефинирани са естествени ресурси на подземни води. Смятам, че трябва да вкараме и една легална дефиниция, разбира се приета, от една страна, от учените, от друга страна, може би от заинтересовани страни по тази тема, но трябва да изясним тези въпроси в закона и оттук вече това, което казах, по отношение на принципа, който е залегнал и в много европейски страни – едно находище, една бутилираща компания, една търговска марка.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Лилков, но тъй като този дебат отдавна върви за проблемите, които има по отношение на това, което казахте, ние на правихме справка по отношение на европейската практика. Не е съвсем коректно това, което казахте по принцип защото има нюанси, които не са в подкрепа на това, което се каза, от една страна.
От втора страна, този проблем съществува, но не може да бъде решен чрез Закона за водите. Търговските марки, минералните и изворните води са храни и те са в Закона за храните. Така че, наистина законодателна инициатива е хубаво да има по отношение на това, но не в този закон, защото в момента, гледайки философията на законопроекта, никъде досега в законопроекта не е коментиран този проблем. Тук говорим за отваряне на изцяло нова област, в която можем да приложим своите законодателни практики, но не е в момента, поне на първо четене, нито на второ четене, защото духът на закона е съвсем друг. Тази материя досега не е била заложена в това, което е предложено от министерството от една страна, и пак казвам, от втора страна, проблемът съществува, но той не е в този закон. Проблемът трябва да бъде решен в Закона за храните, където по принцип се урежда тази материя. Но в дебатите след това ще го дискутираме.
Благодаря.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, ще Ви направя една реплика. Не сте съвсем прав, първо, защото и в този законопроект, и изобщо в Закона за водите става дума за разрешителни за водовземане.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Говорим за търговските марки и етикирането, за което говори господин Лилков.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вие говорете за търговските марки, аз ще говоря за разрешително за водовземане на подземни води с цел бутилиране, минерални води с цел бутилиране и изворни води с цел бутилиране. Тоест, то си е в обхвата на този Закон за водите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Вие говорите за понятието находище.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз говоря за Закона за водите и смятам, че колегата професор Лилков е абсолютно прав. Ние в Минно-геоложкия университет сме ги разглеждали тези въпроси и като специалисти и трябва да Ви уверя, че тук му е мястото.
Освен това, като ще хармонизираме директиви, свързани с водите, ето тази 2009 година на 54-ата мястото е може би това да го направим тук. Разбира се, вие като председател сте в правото си дори да реагирате по-остро или това, което видяхте от реакцията на уважаемия заместник-министър и на господин Личев, когато професор Лилков започна да говори, езикът на техните тела подсказваше, че тези този въпрос го очакват и вероятно го приветстват вътрешно, но може би очакват и нашата инициатива между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: С това завърших, че инициативата между първо и второ четене Вие може да я упражните, но тъй като аз съм водил разговори нееднократно с представители на асоциацията, говорили сме за този проблем, проблемът трябва да бъде първо разделен. Едно е находище, друго е търговска марка и начин на етикетиране. За това говоря аз. Нека да не се смесват понятията и нека да не се плъзгаме по една плоскост. Нещата са много различни и се уреждат на различни места. Това беше, което казах аз, господин Великов, надявам се донякъде да се съгласите. Разбира се, не съм напълно прав, затова Вие не напълно се съгласихте с мен.
Благодаря Ви.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин председател, по принцип има част, в която Вие сте прав и в това, което доцент Великов каза. Важно е да постигнем – виждам, че тук се оформя до голяма степен сходна позиция. Естествено, другите колеги, които имат друго мнение и позиция по въпроса, могат да се изкажат, но аз също споделям, даже преди началото на заседанието в комисията тук изразих мнение за това, което се постигна за минералните води и за изворните води да бъде постигнато. Един извор – един концесионер. Но, естествено, трябва да видим и по какъв начин тук да бъде защитен и държавният и националният интерес на тези извори. Тук са водещи експерти, като господин Личев и заместник-министърът, който виждам, че също е много компетентен. Между първо и второ четене нека да чуем и мнението на експертите от Министерството и Комисията и във времето в срока за предложения между първо и второ четене аз също изразявам такава позиция, че ще подкрепим една такава позиция.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Някой друг?
МАНОЛ ГЕНОВ: Всичко това, което и професор Лилков, и доцент Великов поставиха. Това е много добре, което се поставя и за марките, и за един концесионер, но какво ще правим с Балдаран и с Девин? Имаме заверени положения, които са дадени от държавата.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Нека да не навлизаме толкова в конкретика.
МАНОЛ ГЕНОВ: Там също трябва да има ясна политика. всъщност има подписани договори. Към тези договори вероятно ще има и санкции. Едни такива изменения – аз ви давам само един пример. От един извор там има две марки. Има и двама концесионери. Има и по трима. Аз коментирам минималния случай. Но какво ще се случи с това съществуващо, няма ли то да доведе до неустойки, до допълнителни разходи на държавата, ако започнат някакви дела по тези договори, които вече са подписани вече са факт? Това също трябва да се помисли.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Генов, аз затова казах, че толкова сериозна материя между първо и второ четене внесена не е най-добрата парламентарна практика да се прави в момента, при все че не се решава проблемът в този закон, а на друго място. Затова законодателната практика на всеки един народен представител е свободна, той може да предлага каквото иска между първо и второ четене, но не се приема с добро око, когато тези промени не са дискутирани в основния текст на закона, а между първо и второ се предлагат съвсем нови промени на материя, която не е засегната. Но това ще го обсъдим по-нататък.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря. Само две изречения ще кажа. Това, което казахте Вие, че има проблем, е основание да се опитаме да го решим. Проблемът е сериозен и този принцип, за който говоря и който и Вие споменахте, е приложен в почти всички европейски страни, разбира се в различни закони. В различни закони са го решили, но принципът е един – този, който споменах.
Накрая малко на шега: къде е мястото на тази тема? Аз смятам, че е в Закона за водите, защото става въпрос за подземни води, не става въпрос за подземни храни. Става въпрос за подземни води и мястото му е тук. Така че, аз ще си внеса своите предложения, разбира се, ние с колегата Великов и от Реформаторския блок, а вече комисията каквото реши, но призовавам да направим един сериозен дебат и да поканим и заинтересовани страни и специалисти ида не го взимаме само ние.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не бих искал да отнемам повече от времето на комисията, господин Лилков, но ще ви предоставя официалната кореспонденция между парламента на България и парламентите на държавите-членки на въпроса ако е въведено правило един водоизточник, един оператор, какво е определението за извор от гледна точка на рамковата директива за водите – водно тяло, воден обект, водоносен хоризонт, водовземно съоръжение, подземни води или друго – общо взето навсякъде не е въведено такова правило. Това е официална кореспонденция между парламента на Република България и всички останали. Понеже твърдите, че има такава европейска практика и че това е уредено, казвам Ви, че наистина не говоря наизуст в момента. Но това е въпрос на друг дебат. Благодаря Ви, Вие сте в правото си да упражните своята законодателна инициатива, в случая, да предложите това, което считате вие за добре.
Някой друг от народните представители дали желае да каже нещо? Заповядайте, господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря, господин председател. Хубаво е, че почти всички парламентарни групи ще подкрепят законопроекта на първо четене, поне очевидно от думите, които казаха досега. В този ред на мисли, Патриотичният фронт приветства законопроекта и ще го подкрепи на първо четене. Разбира се, имаме няколко детайли и няколко наши предложения, които вероятно ще внесем между първо и второ четене. Те касаят преди всичко финансовото обезпечаване на редица мероприятия в тази сфера, имам предвид ангажиментите от страна на съответните кметове на общини, а, разбира се, и на съответните областни управители относно евентуалните заповеди за разрушаване на потенциално опасни хидротехнически съоръжения, които, за съжаление, са повсеместни. Има ги във всички области.
Това, което каза господин Генов, не е маловажно – дали го има административния капацитет Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В крайна сметка, й се възлагат много сериозни правомощия относно контрола, така че в тази насока също трябва да се помисли.
Добре е, че правните норми на закона ще влязат от 1 януари 2016 година, но наистина проблемите са ежедневни и утре – в други ден може да се случи нещо, не дай Боже да се случи, в крайна сметка наистина трябва да мислим адекватно и с общи усилия да се справяме. Така че, на първо четене „Патриотичният фронт“ ще подкрепи законопроекта.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов. Госпожа Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Мислех, че господин председателят като представител на ГЕРБ ще представи нашата позиция, но все пак мисля, че е редно да кажем, че съвсем естествено, ние ще подкрепим законопроекта за водите. Особено що се касае на първо четене, ние разглеждаме философията на законопроекта. Смятам, че тя е правилна и този законопроект е дълго чакан от почти всички. Така че ние също откриваме някои слабости, за които ще внесем промени между първо и второ четен, но искрено се надявам да не политизираме един толкова важен закон и наистина това, което виждам в момента – всички обединени около определени идеи, а да подпомогнем както областните управители, така бъдещите и настоящи общински кметове, така и всички, които по някакъв начин се занимават с води. Вероятно ще има спорове. Не искам да влизам аз като лаик в спор с един професор и един доцент, но темата за минералните извори беше разглеждана в предишното Народно събрание. Имаше едни безумни спорове между различните марки, които защитаваха своите тези. Мисля, че Комисията по околната среда и водите направи хиляди срещи, така че мисля, че има някаква яснота по проблема и мисля, че мястото, когато тези неясноти ще се разглеждат и времето е между първо и второ четене на законопроекта. Така че, ние също подкрепяме това, което ни предлага министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Някой друг от колегите?
Господин Тодоров.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Българският демократичен център също ще подкрепи закона на първо четене, като, разбира се, имаме някои забележки и предложения, които ще направим между първо и второ четене.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Други колеги? Не вижда. Господин Гуджеров сега ли желаете, или от Асоциацията на безалкохолните напитки? Добре, накрая ще вземете думата, за да обобщите това, което ще чуете от тях. От Държавната агенция за метрологичен и технически контрол преди това и след това сте Вие.
ВАЛЕНТИН ЧИЛИКОВ: Благодаря. Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, неколкократно бяха провеждани срещи по наше искане във връзка с делегираните ни и вменени в проекта на закон отговорности, с които считаме, че от 1 януари 2016 г. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор трябва да започне да прилага.
Факт е, че ние имахме немалко бележки, които бяха приети от колегите от Министерство на околната среда и водите и отразени в настоящия проект на закон. Това, което към момента ние можем да кажем, че нямаме – нямаме административен капацитет, нямаме финансов, нямаме технически капацитет. Разбира се, проектът е подкрепен и с финансова обосновка, приета от финансовия министър след също няколко работни срещи и корекции от наша страна и ако бъде приет с тези параметри, които са разписани там, за да започнем ние да изпълняваме задълженията си на 1 януари 2016 г. първите назначавания трябва да бъдат направени на 1 октомври – тридесет човека, които да започнат да работят и проекта за наредба, разписан в проекта на закона. От 1 декември – още 60 и от 1 януари трябва да бъдат назначени последните – до 120 общо – разпределени в три регионални отдела със седалище западна България – София, Северна България – Варна, Южна България – Пловдив. Всеки един от тях с по няколко сектора, които да осъществяват дейността си при добра координация и с „Басеинови дирекции“ към Министерство на околната среда и водите и, разбира се, там, където има по-голяма концентрация на изкуствени водни обекти, примерно, Кърджали, където е може би с най-голяма концентрация на изкуствени водни обекти в страната. Така че, при осигуряване на тези средства ние ще имаме готовността реално от 1 януари да започнем да прилагаме закона, въпреки че той ни дава едни малко по-далечни срокове, но с оглед и на сериозността на проблема, с оглед на това, че трябва да бъде гарантиран общественият интерес и защитени животът и здравето на хората, ние наистина ще направим всичко възможно, но при тези условия, защото все пак нямаме подходящи помещения, автомобили и много други неща. Определено подкрепяме настоящия проект на закона, с тази забележка, разбира се.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Доколкото зная, има време и за структуриране на новите необходими длъжности и като време, и като финансов ресурс са обезпечени, защото сте участвали в разработването на финансовата обосновка, приели сте я и парите, доколкото зная, са осигурени. Те са гарантирани вече, така че няма да има проблем от гледна точка на финансиране, от гледна точка на време – също. Просто имате и желанието, така че Ви пожелаваме успех1
Благодаря.
ВАЛЕНТИН ЧИЛИКОВ: И аз благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте, госпожа Величкова.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Благодаря. Уважаеми господин Иванов, уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал в контекста на дискусията, която се разгоря да кажа няколко думи от името на бутилиращата вода индустрия. Въпросът е изключително важен за нас. Нашата позиция е систематично отстоявана през годините. Успяхме в коридора да обменим две приказки. Ясно е, че Законът за водите е този, който определя правилото едно находище – един бутилировач и няма друг нормативен акт, който би следвало да го регулира. Това правило е постановено за минералните води и то вече работи и следва да бъде по същия начин адекватно мултиплицирано и за изворните води.
Нашата асоциация положи невероятно усилия да представи на всички заинтересовани страни непосредствено преди оповестяването на законопроекта и в рамките на публичното обсъждане предложения в този контекст и ние ще ги адресираме и на вниманието изрично на Комисията и в Народното събрание. Въпросът е изключително важен и може да ви кажа, че независимо от това в коя материя е уреден, в държавите-членки на Европейския съюз няма нито една практическа изпълнена споделена множествена експлоатация на ресурс с цел бутилиране, независимо дали е в Закона за водите, за храните, за геоложките ресурси и т.н. Това са нашите справки. Ние сме член на Европейската федерация на бутилиращата вода индустрия. Също сме направили допитване до всички членове на Европейската федерация и разполагаме със законодателството и бихме искали да апелираме към вас да разгледате предложенията, които има индустрията, защото само и единствено спазването на принципа едно находище – един бутилировач – едно търговско наименование, под което да се предлага водата, ще закрепи инвестиционния интерес, ще привлече нови инвеститори и ще гарантира защитата на здравето и незаблудата на потребителят.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Аз мога да кажа вя подкрепа на това, което казахте, че наистина проблем има, но за да бъде решен един проблем, не бива да създаваме други. Хубаво е да се помисли, да се огледа и наистина когато се прави нещо, да го направим така, че да не е двусмислено, защото иначе някаква порочна практика винаги ще се намери, която да изкриви иначе доброто намерение. Това искам само да кажа накрая.
Господин Гуджеров, заповядайте, чухте всички становища и мнения. Моля за Вашия коментар.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Първо, позволете ми да кажа, че действително съм изключително впечатлен от поведението на всички парламентарни представени партии. Всички съзнаваме важността на предложения на Вашето внимание законопроект. Сърдечно Ви благодаря за подкрепата, която всички обявихте. Няколко думи, ако позволите, по изказването.
Относно координационния съвет по водите, където коментирахте, уважаеми господа, действително функциите, които са му разпределени, към момента са в обхвата на двата може би най-ключови документи в политиката за водите, плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнение. Господин Великов изреди много други функции, които могат да се включат към този съвет, но самата му идея в генезиса на този координационен съвет е била точно интегриране на политиката по водите във всички останали отрасли, във всички останали министерства. Да, действително може би могат да му се впишат и други функции, но поне моето предложение, с цялото ми уважение към експертизата на всички вас, е да не разводняваме функциите на координационния съвет. Разбира се, вие ще дадете вашите предложения, ще ги обсъдите, но като начало действително този координационен съвет може да е началото на много работи, но първоначално тази е може би най-важната му функция, която трябва да изпълнява.
Относно разглеждането на разрешителните мисля, че господин Генов спомена за оттока на водите за концесия. Това са различни неща. Тук се цели, цитирам, „В случаите, в които при упражняването на правата по разрешителното представляват натиск върху състоянието на водите, допринася за непостигане доброто му състояние за неизпълнение на условията…“ и т.н.
Не коментираме концесии в никакъв случай. Концесиите са нещо различно, което не касае разрешителен режим. В никакъв случай не коментираме концесиите. Те са един добър инструмент за привличане на инвестиции и привеждане на съоръжения в добро техническо състояние.
Може би сте прави, че може да се разпишат по-конкретни правила, но като цяло това е разпоредба на европейско законодателство, от която няма как да избягаме буквално казано.
Конкретно за разрушаването на язовири, което коментира господин Чакъров, съгласен съм с Вас, че може би има логика тези функции да бъдат концентрирани в областния управител с цел избягване на някакъв субективен елемент. Нашите съображения са били с цел по-оперативна работа. Действително, за да не се получава една дълга комуникационна верига, затова сме предложили кмета на общината, но може би имате право, ще има дебат. Може би е по-добре да бъде и областният управител.
Конкретно за Държавната агенция за метрологичен технически надзор, което коментирахме, дали имат капацитет, колегата Чиликов каза „не“. Аз не бих искал да го кажа от тяхно име, но аз също бих казал, че те в момента нямат капацитет.
На консултациите, които правихме в работната група, която обсъждахме този ЗИД на Закона за водите, имаше едно изказано мнение: Дали ще направим този орган и функциите му ще бъдат дадени на ДАМТН, на ДНСК или който и да е, никой няма капацитет. Няма такава институция, която да има изграден капацитет към момента. Където и да е, този капацитет ще се създава, така или иначе, за което благодарим на министъра на финансите, че обезпечи стартирането на изграждането на този капацитет. Използвам случая пред вас да благодаря на колегите от ДАМТН за отговорната работа и отношение към този закон. Те присъстваха на обсъждането на предложенията в работната група и като цяло подходиха с голяма ангажираност в създаването впоследствие, когато беше взето това като политическо решение. Беше предложен този законопроект още преди да бъде представен на вашето внимание. Дори почнаха координационни срещи в ДАМТН с цел да направим първите стъпки към това, да се постигне и в този срок действително изграждане на капацитет и от 1 януари те да могат да изпълняват тази функция адекватно.
Съвсем накратко ще си позволя да коментирам терминологията откъм находища на изворна и минерална вода.
Не знам какво излъчва нашият език на тялото, господин Великов, но като цяло това действително е въпрос, който коментираме много отдавна. Господин председателят господин Иванов ще представи, предполагам, на вашето внимание официалната кореспонденция на парламента с другия национални парламенти на страни членки на Европейския съюз и съм сигурен, че ще бъдете учудени, че този принцип – не искам да цитирам наизуст, но бяха единици страните, в които се прилага действително. Бъркам ли?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Така е, господин Гуджеров, но тъй като говорим за философията, която Вие сте представили, нека да се придържаме към това. Останалото е законодателна инициатива, на която имат право колегите.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Не съм се запознал с Правилника на 43-ото Народно събрание, но доколкото си спомням, в 42-ото Народно събрание можеха да се внасят предложения само в смисъла на този законопроект. Ваше решение е как ще процедирате оттук нататък. Мисля, че беше чл. 2, ал. 4, но закон не се цитира наизуст – от Закона за храните. Там се казва точно, че бутилираната минерална вода е храна, по смисъла на Закона за храните, но нека да не навлизаме в тази тематика.
Едно последно изречение. В този закон за водите в това предложение за изменение и допълнение на закона се коментират две много ключови неща. Едното са ексанте условията, което изпълнение ще позволи да получаваме финансиране по европейските програми. Второто нещо е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и функциите, които приема. Това са две изключително важни неща с широк обществен интерес и според ме -, ваше решение е, аз изказвам лично мнение - не би следвало да намесваме и тук икономически въпроси и неща, които са обект на други законопроекти. Моето предложение би било това нещо да се обсъжда в друг формат.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Гуджеров, нека се придържаме към внесения от Вас законопроект.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
АСЕН ЛИЧЕВ: Нека и аз от държавните служители да благодаря на депутатите и на различните политически партии за това много позитивно отношение към един закон, който, почти като виц, прави трети опит да влезе в Народното събрание и винаги падат правителствата. Това да не стане, може и да е случайност. Нашите експерти и колеги са винаги отворени към всички предложения, които спазват систематиката на създаването на нормативни документи, които уреждат трайно обществени отношения и ние сме отворени да обсъждаме всичко, което постъпи между първо и второ четене.
Още веднъж Ви благодаря много от името на държавните служители.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да се надявам, че с оглед на важността на законопроекта няма да доведе до такъв катаклизъм, но няма нищо вечно. Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря, господин председател. Няма да използваме Закона за водите, за да подливаме вода на правителството, в смисъла на това, което каза господин Личев, но явно, че се очертава дълбок философския въпрос водата храна ли е, какво е. Но аз ще кажа следното: преди да се превърне в храна, тя е вода, така че аз продължавам да твърдя, че мястото й може би е и в Закона за храните, но задължително в Закона за водите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Лилков, аз безкрайно много уважавам Вашата експертиза, както ин а господин Великов и с удоволствие ще седнем утре да обсъдим това, което сме получили, но нека да не го превръщаме това в тема на дебат в момента. Всеки каза своето мнение. Благодаря за становището, което изразихте.
С това да считам ли, че дебатите са приключили? Някой, която желае да каже нещо? Няма.
Гласуваме на първо четене така предложения законопроект. Моля, който е за, да гласува.
Гласуване: „За“ - 18 гласа, „против” няма , „въздържали се” няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: С пълно единодушие е приет предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите с № 502-01-26, внесен от Министерски съвет на 07.04.2015 г. на първо четене.
Благодаря, колеги.
ПО ТОЧКА ВТОРА – Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-76, внесен от народните представители Менда Стоянова и народния представител Диана Йорданова на 09.04.2015 г.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че този законопроект няма да породи някакъв дебат, но все пак да спазим процедурата. Внасят го народни представители, за да стане по-бързичко, иначе е законопроект, подготвен, естествено, от Министерството на финансите и е съгласуван на всички нива. Става дума за промяна в Закона за ДДС, с което се дава право на общините да упражнят правото си на приспадане на ДДС, така нареченият данъчен кредит за проекти по околна среда за ВиК инфраструктура, чиято собственост е тяхна, проекти, които са извършени след 1 януари 2007 г. и за които е изтекъл 12-месечният преклузивен срок по Закона за ДДС, да могат да упражнят правото си на данъчен кредит.
Защо се налага? В края на 2014 г. от месец ноември сме уведомени от Главна дирекция „Оперативни програми и околна среда“, че Европейската комисия ще преустанови финансирането на разходите за ДДС по водните проекти, а бенефициентите, които са получили такива средства като допустим разход, ще трябва да ги възстановят на програмата. Тези от тях, които са в 12-месечния период, ще могат да упражнят правото си на данъчен кредит за този период, но има и водни проекти, които са приключили преди това, които са разплатени преди това. Издадени са указания от страна на Министерството на финансите, които указания са от 2007 г., които през 2014 г. са актуализирани във връзка с това, че вече ДДС става недопустим разход по тези програми и трябва да се възстановява. Това, което се предвижда, е именно възможността, макар и с изтекъл 12-месечен период, общините да могат да си възстановят данъчния кредит, като, разбира се, няма да остане при тях, те трябва да го възстановят на програмата и за да сме сигурни в размера и в пътя, всъщност Министерство на околната среда и водите ще уточни в определен срок размера на това ДДС, което е платено и точно в този размер то ще се поиска като данъчен кредит, като общините ще упълномощят и посочат сметка на Министерство на околната среда и водите, по която Министерството на финансите, респ. НАП, да ги възстанови, така че да няма излишни движения.
В общи линии това е законопроектът. Има и други подробности, но мисля, че е важно да знаете идеята и искаме по-бързичко да мине, за да могат да се случват всички тези разчети.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Желанието е общо. Благодаря.
Господин Чакъров първи заяви желание за изказване. Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, ние сме запознати много добре с цялата фактическа ситуация. Запознати сме с текстовете, споделяме мотивите и изцяло подкрепяме ЗИД на Закона за ДДС, така че от наша страна ще имате подкрепа.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ние също ще подкрепим този закон. Удовлетворени сме, че наистина много неясните около тази програма с тази промяна в Закона по ДДС ще отпадне. Ние сме коментирали и с госпожа Стоянова едни случки на определени общини, където заради неяснотата, от една страна, и Националната агенция за приходите…
МЕНДА СТОЯНОВА: Всъщност там нещата се уредиха бързичко.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не, мисля, че окончателно ще бъдат решени тези въпроси именно с тези изменения и няма да има спорове, няма да има колебание, няма да има съмнение у кметовете, няма да има съмнение и у партньорите на общините, които изпълняват тези проекти, защото те също понякога са потърпевши от плащания/неплащания във времето. Така че нашата група ще подкрепим този законопроект.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз се надявам Вашата група да подкрепи законопроекта с повече гласове в зала.
Господин Великов.
БОЖИДАР ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин председател. Мисля, че реакцията на Менда Стоянова е навременна и дори може би малко закъсняла, но все пак решава важен въпрос. Ние от „Реформаторския блок“ също ще подкрепим. Бих имал само един въпрос, чисто информативен. Тъй като ние имаме една междинна структура между общините и ВиК асоциациите дали под някаква форма този законопроект би ги засягал, или те просто са само за управление и за стопанисване, без да имат отношение по ДДС схемите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Не, нямат отношение. Те са едно правно нищо, ако трябва да го формулирам по тоя начин, въпросните ВиК асоциации. Така че няма как да влязат в тези формални отношения в закона.
МАНОЛ ГЕНОВ: Общините са собственици.
МЕНДА СТОЯНОВА: Няма как.
БОРИС ЯЧЕВ: „Патриотичен фронт“ също ще подкрепи законопроекта. Доста тревоги ще спести и ще реши той и на кметовете, и на изпълнители по проектите. Според мен, доста навременен е законопроектът и дай Боже да мине по-бързо и в зала, така че подкрепям от мое и от името на господин Стоянов, моя колега, законопроекта.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Ячев.
Господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Въпросът ми е имате ли представа за какъв размер ориентировъчно става въпрос за общата маса?
МЕНДА СТОЯНОВА: Може би Министерство на околната среда и водите, защото те знаят колко са платила.
ЯНА ГЕОРГИЕВА: Аз мога да Ви отговоря. Става въпрос приблизително за 150 млн. лева.
МЕНДА СТОЯНОВА: Важно е, че тези пари се връщат в програмата. Обяснете го това, защото е важно да го чуят.
ЯНА ГЕОРГИЕВА: Това са пари, които наистина се връщат в бюджета на програмата чрез структурите на НАП, като се следва принципът на Закона за ДДС. По принцип това е ДДС, което ние вече сме платили на общините, но сега трябва да го вземем обратно.
МЕНДА СТОЯНОВА: Тъй като по програмата имате над-договаряне, ще успеете да ги усвоите теми пари ефективно. Нали така?
ЯНА ГЕОРГИЕВА: Да.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Някой друг? Ние също ще подкрепим колегите със законодателната инициатива, която те предлагат. Благодаря.
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ /НАП/: Едно уточнение, ако ми позволите. Този законопроект ще позволи на общините да възстановят ДДС не само финансирано по програма „Околна среда“, но и ДДС, което те са финансирали със собствени средства. Има и такива случаи, където част от системата или направо целият проект е финансиран със собствени средства на общината. Такова ДДС общините също ще могат да си възстановят и там, където, грубо казано, ако мога така да се изразя, там, където остане горница, тоест покрият се задълженията към оперативната програма и остане още невъзстановено ДДС, то ще се върне на общината по общия ред, като данъкоплатец, който си получава парите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Те са го платили това ДДС.
РОСЕН ИВАНОВ: Логиката на законопроекта е, общо взето, след като се „къпем“ с ДДС, грубо казано, значи всичко, което се влага във водоснабдяването, трябва да му бъде възстановено ДДС-то.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: някой друг? Колеги? Не виждам желание. Моля, преминаваме към гласуване. Който е за така предложения законопроект от колегите Стоянова и Йорданова с № 554-01-76, внесен на 09.04.2015 г. за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, моля да гласува.
Гласуване: „За“ - 18 гласа, „против” няма, „въздържали се” няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно се приема. Благодаря, колеги.
Благодаря на госпожа Стоянова, че отдели време.
ПО ТОЧКА ТРЕТА - „Разни“
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Искам да направя едно съобщение, че на 29 април, сряда, от 16 часа в зала „Изток“ на площад „Народно събрание“ № 2 ще заседава Комисията по регионална политика, благоустройство и местно управление и Комисията по околната среда. Ще се организира провеждане на кръгла маса на тема „Актуални проблеми на устройството и опазването на българското крайбрежие“. За участие в дискусията са поканени много институции. Всички ние, двете комисии, разбира се, като задължително присъствие, така че ще ви моля, темата е доста актуална, нека да се подготвим и да бъдем там, за да изразим своите становища и, надявам се, да постигнем някакви резултати.
Благодаря.
Закривам заседанието.
/Край на заседанието – 15.45 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ:
/Станислав Иванов/
Стенограф:
Файлът съдържа 51 751 знака.
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-76, внесен от народните представители Менда Стоянова и народния представител Диана Йорданова на 09.04.2015 г.
3. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№ 7
На 23 април 2015 г. от 14.30 часа в зала 3 – Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, имаме наличния кворум. Представителите на Министерство на околната среда и водите – господин Гуджеров и неговият екип са тук, така че можем да започнем. Предлагам ви проект за дневен ред за днешното заседание
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 07.04.2015 г., за първо четене
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-76, внесен от народните представители Менда Стоянова и народния представител Диана Йорданова на 09.04.2015 г.
3. Разни
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: „За“ - 12 гласа, „против” няма, „въздържали се” няма.
Наши гости на днешното заседание ще бъдат: от Министерство на околната среда и водите: г-н Павел Гуджеров – заместник-министър, г-н Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите“, г-жа Яна Георгиева – главен директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“; от Държавна агенция „Метрологичен и технически надзор: г-н Валентин Чиликов – главен секретар; от Министерството на финансите Искра Гърбелова – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“; от Национална агенция „Приходи“: Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчноосигурителна методология“ и Мина Янкова – главен експерт в дирекция „Данъчно-осигурителна методология.“
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 07.04.2015 г., за първо четене
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, по точка първа давам думата на господин Гуджеров за представяне на внесения законопроект.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, пред вас е един дълго чакан закон – Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, който се старае да изчисти вакуума, който е бил създаден в миналото в законодателството. Безспорно, една от най-важните точки в него е въвеждането на единния орган за контрол, представител на който е господин Чиликов.Това е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Регламентира се контролът по изпълнението на поддържане на язовирните стени, регламентират се задълженията на собственици и ползватели на такива съоръжения, определя се съставът на областните комисии, които са към областния управител, които правят пролетните и есенните проверки на хидротехническите съоръжения. До момента имаше казус когато има направени предписания по повод на някои язовири, оставаше малко неясно кой би следвало да ги контролира. Както казва господин Милчо Иванов от „Язовири и каскади“, липсваше националният катаджия, който да следи за изпълнението на предписанията и това вече да бъде функция на колегите от Държавна агенция за метеорологичен и технически надзор.
Шест месеца след вашето решение евентуално за приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите ще бъде изготвена наредба, която ще урегулира дейността и реда за поддържане на съоръженията.
Други по-важни неща, засягащи и ексанте условията – предполагам, че за повече от вас и за всички това е ясно, - че са предварителни условия за получаване на финансиране по оперативната програма. При неизпълнение на тези условия бихме имали сериозни проблеми.
Тук всичко, което ни е дадено като препоръки от Европейската комисия, забележките са отразени, по повод на плановете за управление на речните басейни, по повод на ефективното въвеждане на правилото замърсителят плаща, отстраняване на тези бележки на Европейската комисия, по-правилно и по-пълно транспониране на директиви, изискванията, които са за преразглеждане на разрешителните, за което получихме много възражения в тази насока, но просто е нещо, което няма как да заобиколим. Всяко разрешително, което се дава, ще бъде преразглеждано в периода на актуализация на плановете за управление на речните басейни. Създава се и процедура за служебно определяне на санитарно-охранителните зони.
Въвеждат се разпоредби, свързани с планиране, разработване, изпълнение на Морската стратегия и на програмите от мерки към нея с цел опазване и подобряване състоянието на околната среда и водите.
По повод на по-точно и транспониране и въвеждане в съответствие с европейското законодателство отпадат някои наредби, които до момента са съществували. Господин Личев ще ме допълни, ако нещо пропускам, но мисля, че в общи линии това са общите щрихи на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, който е представен на вашето внимание. Разбира се, полезни ще ни бъдат всякакви насоки, съвети, коментари от вас. Това е като по-общ преглед. Готови сме да отговаряме на Вашите въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Гуджеров. Уважаеми колеги, дебатите по така предложения законопроект са открити. Ако някой желае думата, моля да даде знак.
Тъй като е на първо четене и по принцип гледаме философията на предложения законопроект, предлагам да вървим с въпроси и кратки отговори от страна на министерството, за да може да изясним концепцията, а детайлният преглед ще бъде вече между първо и второ четене.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин заместник министър и господин Личев, мисля, че този законопроект до голяма степен отговаря на целите, които се поставят. Разбира се, някои въпроси и мнения могат да се изкажат както по философията, така и по разписването на текстовете, тъй като някои от нещата се „търкалят“ много години. Най-напред бих започнал с Координационния съвет по водите, който знаем от колко време се готви като някаква форма, свързана с интегриране на политиката. Тук може би, би било целесъобразно да се кажат няколко думи, свързани както със състава, така и с дейностите, които се предвиждат за този координационен съвет. Например, в състава виждаме предимно министри, някои от които вероятно чак толкова от води не разбират, но за сметка на това пък липсва, да кажем представителство на неправителствени организации, най-голямата от които е Българската асоциация по водите и вероятно ще помислим или поне аз бих помислил между първо и второ четене това да бъде поправено.
Още по-голямо впечатление правят дейностите, които тук на практика са отбелязани само две дейности и с това самият Координационен съвет като че ли има твърде свити възможности да изпълни това интегриране на политиката по водите, която се предполага, че трябва да бъде в неговия обсег даже защото самото разработването на плановете за управление на речните басейни едва ли е достатъчно, ако нямаме координация и контрол на дейностите по изпълнението на тези планове.
Освен това, вероятно би било добре между тези дейности да предвидим между първо и второ четене едно разширяване на възможностите този Координационен съвет с толкова много министри и във всеки случай с такъв висок ранг да обсъжда и предлага промени в законодателството, за да може действително това интегриране на политиката, отрасловите политики във водния сектор изобщо да бъдат осигурени, може би да координираме мерките по преодоляване последиците от наводнения и други неблагоприятни явления - също, да обсъжда отчети по изпълнение на плановете за управление на речните басейни, информация от областните управители за състоянието на водната инфраструктура. Всичко кова са неща, които към момента не са вписани, но би имало смисъл да се помисли.
Вероятно колегите биха предложили и други полезни предложения между първо и второ четене, особено ако си представи, че един такъв координационен съвет по водите с такова едно допълнително разписване постепенно би могъл действително да се окаже един зародиш, един предвестник на една може би държавна агенция, свързана с управлението на водите в България или нещо от този род, което ние дълги години сме застъпвали на различни форуми.
Прави впечатление, че в § 6, примерно, се забелязва едно задължително преразглеждане на издаваните разрешителни за водовземане и водоползване на всеки шест години, което може би е свързано с ПУРБ-овете, но във всеки случай някои стопански дейности вероятно биха били поставени в условия на несигурност и ако е доказана някаква обективна необходимост, може би трябва така да разпишем, че да има условия да има преразглеждане, но когато има някакъв риск някакви водни тела.
В § 33 се вижда, че държавната политика в голяма степен се оказва, че трябва да се извършва от отделно административно звено в Министерство на околната среда и водите. То днес е Дирекция за управление на водите, утре може да бъде някаква друга дирекция или нещо друго; и все пак отговорността на провеждане на държавната политика би трябвало да бъде вменена на самото министерство, а не на някакво отделно административно звено. Вероятно и тук има какво да се подобри.
В § 41 също имам какво да кажа във връзка с тези изменения и служебното прекратяване или изменение на разрешителните. Ту вероятно трябва самата поредност на изменението и прекратяването да бъде от най-късно издадените към най-рано издадените.
Основно впечатление ми прави редакцията на предвидените с § 48 изменения на чл. 194, където се предвижда да има корекционен коефициент за повишаване на таксите за водовземане при самостоятелно водоснабдяване чрез собствени водовземни съоръжения. Там, първо, не е ясно кое налага подобен нов корекционен коефициент, тъй като когато човек погледне и мотивите и види, че в таблицата, която е дадена за съответствие, там става дума за замърсителят плаща, което е правилен принцип и ние трябва да го прилагаме последователно, тоест, следващите точки съответстват, това, когато имаш собствено заемно съоръжение, да кажем, защото ти произвеждаш храни, лекарствени или други форми и си имаш собствена система, примерно, черпиш от подземни води, преработваш ги със съответното качество, за това да бъдеш в известен смисъл допълнително наказан, не е ясно защо това се прави. Не е ясно от кози корекционен коефициент колко ще оскъпи работата и все пак доколко това ще се отрази и на производството на брутния вътрешен продукт на бизнеса на крайния потребител. Така че, специално по тази точка за да може да се вземе отношение, включително между първо и второ четене, аз бих помолил за известни разяснения от вносителите.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Великов, за прегледа, който направихте. Наистина, коректно, за някои от нещата аз също си зададох въпроси, но те ще бъдат дискутирани между първо и второ четене.
Господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, бих искал да кажа във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите който разглеждаме на първо четене, че има положителни моменти, свързани с безопасността на язовирите. Безспорно е важно да се регламентира контролът на техническото състояние и безопасността на експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях. Считам, че е много положително включването на областните управители в този процес, както и на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Също така считам, че е правилно като стъпка включването на областен управител да осъществява организацията и техническата експлоатация с неясна собственост – процес, който вече има доста сериозен напредък по отношение на изясняване на собствеността.
Положителен е моментът също в борбата с наводненията задължението на експлоатиращите и собствениците на язовирите да извършват мониторинг и да подават своевременна информация. Видно е и вече е посочено тук кой ще бъде субектът, който ще получава информацията.
Тук има един момент, който бих искал да поднеса на вниманието ни по отношение на възможността да се разрушават или да се дава отводняване на хидротехнически съоръжения в критични ситуации с оглед на предпазването на живота или на околната среда, най-вече на живота и здравето на хората. В така представените текстове това е представено да става с правомощията на кмета. Естествено е и въпросът тук ако е съответният концесионер, защото практиката или поне аз в качеството си на бивш министър на околната среда и водите сме имали случаи, когато не може да се стигне до концесионера и едва ли са достатъчни – не знам как ще се изтълкува това, което казвам, но понякога до концесионера не може да се стигне, той се е барикадирал там. Имахме случаи и на въоръжени защити, разбирайте стрелби и т.н., да не посочвам конкретните примери, където имаше ударени – господин Личев ги знае тези случаи. Така че, според е добре в този процес да намерим формулировката областният управител, който представлява държавата на областно ниво като основен представител и координиращ субект и ръководеща, така че да помислим между първо и второ четене да остане това, за да има наистина ефективност и по-правилна преценка и всички опции за субективизъм да бъдат елиминирани. Безспорно, важно е и разработването и изпълнението на Морската стратегия на програмите от мерки към тях с оглед на защитата и опазването на морското крайбрежие и водите в морето.
Подкрепям и част от наредбите по чл. 135 от закона. Няма да посочвам подробности, но е добре да се освободим от и без това натовареното законодателство.
Господин доцент Великов посочи за Координационния съвет. Моите позиции не са от днес. Аз ги представих още когато разглеждахме Националната водна стратегия. Координационният съвет като идея е добра, но това, което възлагаме и предвиждаме отново да стане чрез Координационния съвет, като че ли не постига целта, това, което и преди време бях поставил на вниманието и потребността от която считам, че имаме, е именно в тези ситуации да има водещ субект.
Координационният съвет – всички имаме опит административен, тези, които са боли в изпълнителната власт – и сега има представители на министерството – когато има събирания от министерства, от агенции, без да влагам нищо лошо, трябва да има един водещ субект. Този Координационен съвет с правомощията, функциите, които се възлагат тук и с оглед на възлагане, на компетенции при изпълнение и на планове за управление на речните басейни, планове за управление на риска от наводнения считам, че трябва да помислим между първо и второ четене точно какви функции трябва да се дооформят за Координационния съвет, така че той да изпълнява предназначението на функциите си по най-добрия начин. Иначе идеята е добра да има координация, безспорно, и е видно с оглед на бедствията, които ни сполетяват. След всяко едно бедствие е видно, не може да отречем – тук не става въпрос за опозиция и за управляващи – вижда се, че държавата е по-адекватна, но, естествено, целта е да има максимална адекватност и добра координация с оглед на максимално възможна превенция и минимизиране на щети и дай Боже да няма жертви, така че да погледнем, да видим какво трябва да се направи по отношение на функциите и съдържанието на предназначението на Координационния съвет.
Доцент Великов също посочи и аз също ще акцентирам на това и считам, че е съществена слабост тук с оглед на това, че, ще ме извините, но доста субективизъм предполагам преразглеждането и п оставянето на нови условия за разрешителните за водовземане и водоползване. Тук трябва да има много конкретно ясно разписване в контекста на коректност и към всички субекти, които имат бизнес намерения, инвестиционен климат и в контекста на подобряване и на спазване на един добър инвестиционен климат считам, че сме задължени към всички заинтересовани бизнес субекти към нашите съграждани това да стане много ясно. Бих могъл да бъда много по-конкретен, ще се въздържа на първо четене, но там има огромна потребност и това е една от сериозните ми бележки, които представям по отношение на ЗИД-а, на Закона за водите. Но с оглед на положителните неща, които се предлагат, които вече посочих най-общо принципно, ние ще подкрепим този ЗИД на Закона за водите, като между първо и второ четене още отсега заявявам, че ще направим доста предложения съвместно всички ние и разчитаме на експертите на министерството и на комисията и тук на всички представители, които днес присъстват, да подобни ЗИД-а, на закона така, че да отговаря максимално на потребностите при уреждане на отношенията в тази сфера.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров. Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: По принцип ние също смятаме на първо четене да подкрепим философията на закона. Имаме също забележки по отношение на § 6, специално чл. 50а, който коментираше и господин Чакъров, и господин Великов. Може би там трябва да се прецизират и да се вкарат текстове при рязко изменение на потока на водите. В крайна сметка и общини, и държава дават определени обекти на концесия за дълъг срок. Знаем какви са сроковете по Закона за концесиите, стигат и до 25 години и така с тези шест години ние ще внесем несигурност наистина у който и да е инвеститор – потенциален или действащ в момента. Ако има някакви резки изменения в дебита на водоизточника, в неговото качество, добре е това да бъде разписано, формулирано. Тоест, не е лошо тези шест години да ги има за контрол, но да бъдат конкретизирани, както каза и г-н Чакъров, без субективизъм в случаите. Много точно трябва да бъдат описани професионално ако се прави това нещо на шест години, кога да се прави.
Имам и други забележки, които не искам да коментирам сега по отношение също и на отговорностите. Тук в комисията сме коментирали агенцията, която ще бъде натоварена с тези функции, има ли съответния капацитет, контрол, бюджет и т.н. Коментирали сме го, не искам сега да занимавам колегите с това. Каквито предложения имаме, ще ги направим конкретни между първо и второ четене.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Генов. Понеже повдигнахте въпроса за Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, пред мен е тяхното становище, което имате и Вие, така че след като нямате изразени забележки и обструкции.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз така телеграмно прочетох, имаме забележки, но няма да ги коментираме сега.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Някой друг желае ли да вземе думата? Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, смятам, че сега е моментът да включим в закона, специално в Допълнителните разпоредби да дадем ясна дефиниция на понятията находище на изворна вода и находище на минерална вода, което липсва в момента в закона. Смятам, че е необходимо сега в този закон да изясним точно принципа едно находище – един бутилировач и съответно една търговска марка, защото това е проблем, който съществува, поставен ни е от бизнеса за решаване. Той създава, от една страна, напрежение в бизнеса, от друга страна е и пречка пред бъдещи инвестиционни активности така че смятам, че сега е моментът да дискутираме и този въпрос.
Запазваме си правото от Реформаторския блок да внесем съответните предложения между първо и второ четене, като ще се върна отново на дефиницията. Виждам, че в закона са направени съответно промени. Дефиниран е водоносен хоризонт, дефинирани са естествени ресурси на подземни води. Смятам, че трябва да вкараме и една легална дефиниция, разбира се приета, от една страна, от учените, от друга страна, може би от заинтересовани страни по тази тема, но трябва да изясним тези въпроси в закона и оттук вече това, което казах, по отношение на принципа, който е залегнал и в много европейски страни – едно находище, една бутилираща компания, една търговска марка.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Лилков, но тъй като този дебат отдавна върви за проблемите, които има по отношение на това, което казахте, ние на правихме справка по отношение на европейската практика. Не е съвсем коректно това, което казахте по принцип защото има нюанси, които не са в подкрепа на това, което се каза, от една страна.
От втора страна, този проблем съществува, но не може да бъде решен чрез Закона за водите. Търговските марки, минералните и изворните води са храни и те са в Закона за храните. Така че, наистина законодателна инициатива е хубаво да има по отношение на това, но не в този закон, защото в момента, гледайки философията на законопроекта, никъде досега в законопроекта не е коментиран този проблем. Тук говорим за отваряне на изцяло нова област, в която можем да приложим своите законодателни практики, но не е в момента, поне на първо четене, нито на второ четене, защото духът на закона е съвсем друг. Тази материя досега не е била заложена в това, което е предложено от министерството от една страна, и пак казвам, от втора страна, проблемът съществува, но той не е в този закон. Проблемът трябва да бъде решен в Закона за храните, където по принцип се урежда тази материя. Но в дебатите след това ще го дискутираме.
Благодаря.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, ще Ви направя една реплика. Не сте съвсем прав, първо, защото и в този законопроект, и изобщо в Закона за водите става дума за разрешителни за водовземане.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Говорим за търговските марки и етикирането, за което говори господин Лилков.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вие говорете за търговските марки, аз ще говоря за разрешително за водовземане на подземни води с цел бутилиране, минерални води с цел бутилиране и изворни води с цел бутилиране. Тоест, то си е в обхвата на този Закон за водите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Вие говорите за понятието находище.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз говоря за Закона за водите и смятам, че колегата професор Лилков е абсолютно прав. Ние в Минно-геоложкия университет сме ги разглеждали тези въпроси и като специалисти и трябва да Ви уверя, че тук му е мястото.
Освен това, като ще хармонизираме директиви, свързани с водите, ето тази 2009 година на 54-ата мястото е може би това да го направим тук. Разбира се, вие като председател сте в правото си дори да реагирате по-остро или това, което видяхте от реакцията на уважаемия заместник-министър и на господин Личев, когато професор Лилков започна да говори, езикът на техните тела подсказваше, че тези този въпрос го очакват и вероятно го приветстват вътрешно, но може би очакват и нашата инициатива между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: С това завърших, че инициативата между първо и второ четене Вие може да я упражните, но тъй като аз съм водил разговори нееднократно с представители на асоциацията, говорили сме за този проблем, проблемът трябва да бъде първо разделен. Едно е находище, друго е търговска марка и начин на етикетиране. За това говоря аз. Нека да не се смесват понятията и нека да не се плъзгаме по една плоскост. Нещата са много различни и се уреждат на различни места. Това беше, което казах аз, господин Великов, надявам се донякъде да се съгласите. Разбира се, не съм напълно прав, затова Вие не напълно се съгласихте с мен.
Благодаря Ви.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин председател, по принцип има част, в която Вие сте прав и в това, което доцент Великов каза. Важно е да постигнем – виждам, че тук се оформя до голяма степен сходна позиция. Естествено, другите колеги, които имат друго мнение и позиция по въпроса, могат да се изкажат, но аз също споделям, даже преди началото на заседанието в комисията тук изразих мнение за това, което се постигна за минералните води и за изворните води да бъде постигнато. Един извор – един концесионер. Но, естествено, трябва да видим и по какъв начин тук да бъде защитен и държавният и националният интерес на тези извори. Тук са водещи експерти, като господин Личев и заместник-министърът, който виждам, че също е много компетентен. Между първо и второ четене нека да чуем и мнението на експертите от Министерството и Комисията и във времето в срока за предложения между първо и второ четене аз също изразявам такава позиция, че ще подкрепим една такава позиция.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Някой друг?
МАНОЛ ГЕНОВ: Всичко това, което и професор Лилков, и доцент Великов поставиха. Това е много добре, което се поставя и за марките, и за един концесионер, но какво ще правим с Балдаран и с Девин? Имаме заверени положения, които са дадени от държавата.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Нека да не навлизаме толкова в конкретика.
МАНОЛ ГЕНОВ: Там също трябва да има ясна политика. всъщност има подписани договори. Към тези договори вероятно ще има и санкции. Едни такива изменения – аз ви давам само един пример. От един извор там има две марки. Има и двама концесионери. Има и по трима. Аз коментирам минималния случай. Но какво ще се случи с това съществуващо, няма ли то да доведе до неустойки, до допълнителни разходи на държавата, ако започнат някакви дела по тези договори, които вече са подписани вече са факт? Това също трябва да се помисли.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Генов, аз затова казах, че толкова сериозна материя между първо и второ четене внесена не е най-добрата парламентарна практика да се прави в момента, при все че не се решава проблемът в този закон, а на друго място. Затова законодателната практика на всеки един народен представител е свободна, той може да предлага каквото иска между първо и второ четене, но не се приема с добро око, когато тези промени не са дискутирани в основния текст на закона, а между първо и второ се предлагат съвсем нови промени на материя, която не е засегната. Но това ще го обсъдим по-нататък.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря. Само две изречения ще кажа. Това, което казахте Вие, че има проблем, е основание да се опитаме да го решим. Проблемът е сериозен и този принцип, за който говоря и който и Вие споменахте, е приложен в почти всички европейски страни, разбира се в различни закони. В различни закони са го решили, но принципът е един – този, който споменах.
Накрая малко на шега: къде е мястото на тази тема? Аз смятам, че е в Закона за водите, защото става въпрос за подземни води, не става въпрос за подземни храни. Става въпрос за подземни води и мястото му е тук. Така че, аз ще си внеса своите предложения, разбира се, ние с колегата Великов и от Реформаторския блок, а вече комисията каквото реши, но призовавам да направим един сериозен дебат и да поканим и заинтересовани страни и специалисти ида не го взимаме само ние.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не бих искал да отнемам повече от времето на комисията, господин Лилков, но ще ви предоставя официалната кореспонденция между парламента на България и парламентите на държавите-членки на въпроса ако е въведено правило един водоизточник, един оператор, какво е определението за извор от гледна точка на рамковата директива за водите – водно тяло, воден обект, водоносен хоризонт, водовземно съоръжение, подземни води или друго – общо взето навсякъде не е въведено такова правило. Това е официална кореспонденция между парламента на Република България и всички останали. Понеже твърдите, че има такава европейска практика и че това е уредено, казвам Ви, че наистина не говоря наизуст в момента. Но това е въпрос на друг дебат. Благодаря Ви, Вие сте в правото си да упражните своята законодателна инициатива, в случая, да предложите това, което считате вие за добре.
Някой друг от народните представители дали желае да каже нещо? Заповядайте, господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря, господин председател. Хубаво е, че почти всички парламентарни групи ще подкрепят законопроекта на първо четене, поне очевидно от думите, които казаха досега. В този ред на мисли, Патриотичният фронт приветства законопроекта и ще го подкрепи на първо четене. Разбира се, имаме няколко детайли и няколко наши предложения, които вероятно ще внесем между първо и второ четене. Те касаят преди всичко финансовото обезпечаване на редица мероприятия в тази сфера, имам предвид ангажиментите от страна на съответните кметове на общини, а, разбира се, и на съответните областни управители относно евентуалните заповеди за разрушаване на потенциално опасни хидротехнически съоръжения, които, за съжаление, са повсеместни. Има ги във всички области.
Това, което каза господин Генов, не е маловажно – дали го има административния капацитет Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В крайна сметка, й се възлагат много сериозни правомощия относно контрола, така че в тази насока също трябва да се помисли.
Добре е, че правните норми на закона ще влязат от 1 януари 2016 година, но наистина проблемите са ежедневни и утре – в други ден може да се случи нещо, не дай Боже да се случи, в крайна сметка наистина трябва да мислим адекватно и с общи усилия да се справяме. Така че, на първо четене „Патриотичният фронт“ ще подкрепи законопроекта.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов. Госпожа Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Мислех, че господин председателят като представител на ГЕРБ ще представи нашата позиция, но все пак мисля, че е редно да кажем, че съвсем естествено, ние ще подкрепим законопроекта за водите. Особено що се касае на първо четене, ние разглеждаме философията на законопроекта. Смятам, че тя е правилна и този законопроект е дълго чакан от почти всички. Така че ние също откриваме някои слабости, за които ще внесем промени между първо и второ четен, но искрено се надявам да не политизираме един толкова важен закон и наистина това, което виждам в момента – всички обединени около определени идеи, а да подпомогнем както областните управители, така бъдещите и настоящи общински кметове, така и всички, които по някакъв начин се занимават с води. Вероятно ще има спорове. Не искам да влизам аз като лаик в спор с един професор и един доцент, но темата за минералните извори беше разглеждана в предишното Народно събрание. Имаше едни безумни спорове между различните марки, които защитаваха своите тези. Мисля, че Комисията по околната среда и водите направи хиляди срещи, така че мисля, че има някаква яснота по проблема и мисля, че мястото, когато тези неясноти ще се разглеждат и времето е между първо и второ четене на законопроекта. Така че, ние също подкрепяме това, което ни предлага министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Някой друг от колегите?
Господин Тодоров.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Българският демократичен център също ще подкрепи закона на първо четене, като, разбира се, имаме някои забележки и предложения, които ще направим между първо и второ четене.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Други колеги? Не вижда. Господин Гуджеров сега ли желаете, или от Асоциацията на безалкохолните напитки? Добре, накрая ще вземете думата, за да обобщите това, което ще чуете от тях. От Държавната агенция за метрологичен и технически контрол преди това и след това сте Вие.
ВАЛЕНТИН ЧИЛИКОВ: Благодаря. Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, неколкократно бяха провеждани срещи по наше искане във връзка с делегираните ни и вменени в проекта на закон отговорности, с които считаме, че от 1 януари 2016 г. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор трябва да започне да прилага.
Факт е, че ние имахме немалко бележки, които бяха приети от колегите от Министерство на околната среда и водите и отразени в настоящия проект на закон. Това, което към момента ние можем да кажем, че нямаме – нямаме административен капацитет, нямаме финансов, нямаме технически капацитет. Разбира се, проектът е подкрепен и с финансова обосновка, приета от финансовия министър след също няколко работни срещи и корекции от наша страна и ако бъде приет с тези параметри, които са разписани там, за да започнем ние да изпълняваме задълженията си на 1 януари 2016 г. първите назначавания трябва да бъдат направени на 1 октомври – тридесет човека, които да започнат да работят и проекта за наредба, разписан в проекта на закона. От 1 декември – още 60 и от 1 януари трябва да бъдат назначени последните – до 120 общо – разпределени в три регионални отдела със седалище западна България – София, Северна България – Варна, Южна България – Пловдив. Всеки един от тях с по няколко сектора, които да осъществяват дейността си при добра координация и с „Басеинови дирекции“ към Министерство на околната среда и водите и, разбира се, там, където има по-голяма концентрация на изкуствени водни обекти, примерно, Кърджали, където е може би с най-голяма концентрация на изкуствени водни обекти в страната. Така че, при осигуряване на тези средства ние ще имаме готовността реално от 1 януари да започнем да прилагаме закона, въпреки че той ни дава едни малко по-далечни срокове, но с оглед и на сериозността на проблема, с оглед на това, че трябва да бъде гарантиран общественият интерес и защитени животът и здравето на хората, ние наистина ще направим всичко възможно, но при тези условия, защото все пак нямаме подходящи помещения, автомобили и много други неща. Определено подкрепяме настоящия проект на закона, с тази забележка, разбира се.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Доколкото зная, има време и за структуриране на новите необходими длъжности и като време, и като финансов ресурс са обезпечени, защото сте участвали в разработването на финансовата обосновка, приели сте я и парите, доколкото зная, са осигурени. Те са гарантирани вече, така че няма да има проблем от гледна точка на финансиране, от гледна точка на време – също. Просто имате и желанието, така че Ви пожелаваме успех1
Благодаря.
ВАЛЕНТИН ЧИЛИКОВ: И аз благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте, госпожа Величкова.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Благодаря. Уважаеми господин Иванов, уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал в контекста на дискусията, която се разгоря да кажа няколко думи от името на бутилиращата вода индустрия. Въпросът е изключително важен за нас. Нашата позиция е систематично отстоявана през годините. Успяхме в коридора да обменим две приказки. Ясно е, че Законът за водите е този, който определя правилото едно находище – един бутилировач и няма друг нормативен акт, който би следвало да го регулира. Това правило е постановено за минералните води и то вече работи и следва да бъде по същия начин адекватно мултиплицирано и за изворните води.
Нашата асоциация положи невероятно усилия да представи на всички заинтересовани страни непосредствено преди оповестяването на законопроекта и в рамките на публичното обсъждане предложения в този контекст и ние ще ги адресираме и на вниманието изрично на Комисията и в Народното събрание. Въпросът е изключително важен и може да ви кажа, че независимо от това в коя материя е уреден, в държавите-членки на Европейския съюз няма нито една практическа изпълнена споделена множествена експлоатация на ресурс с цел бутилиране, независимо дали е в Закона за водите, за храните, за геоложките ресурси и т.н. Това са нашите справки. Ние сме член на Европейската федерация на бутилиращата вода индустрия. Също сме направили допитване до всички членове на Европейската федерация и разполагаме със законодателството и бихме искали да апелираме към вас да разгледате предложенията, които има индустрията, защото само и единствено спазването на принципа едно находище – един бутилировач – едно търговско наименование, под което да се предлага водата, ще закрепи инвестиционния интерес, ще привлече нови инвеститори и ще гарантира защитата на здравето и незаблудата на потребителят.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Аз мога да кажа вя подкрепа на това, което казахте, че наистина проблем има, но за да бъде решен един проблем, не бива да създаваме други. Хубаво е да се помисли, да се огледа и наистина когато се прави нещо, да го направим така, че да не е двусмислено, защото иначе някаква порочна практика винаги ще се намери, която да изкриви иначе доброто намерение. Това искам само да кажа накрая.
Господин Гуджеров, заповядайте, чухте всички становища и мнения. Моля за Вашия коментар.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Първо, позволете ми да кажа, че действително съм изключително впечатлен от поведението на всички парламентарни представени партии. Всички съзнаваме важността на предложения на Вашето внимание законопроект. Сърдечно Ви благодаря за подкрепата, която всички обявихте. Няколко думи, ако позволите, по изказването.
Относно координационния съвет по водите, където коментирахте, уважаеми господа, действително функциите, които са му разпределени, към момента са в обхвата на двата може би най-ключови документи в политиката за водите, плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнение. Господин Великов изреди много други функции, които могат да се включат към този съвет, но самата му идея в генезиса на този координационен съвет е била точно интегриране на политиката по водите във всички останали отрасли, във всички останали министерства. Да, действително може би могат да му се впишат и други функции, но поне моето предложение, с цялото ми уважение към експертизата на всички вас, е да не разводняваме функциите на координационния съвет. Разбира се, вие ще дадете вашите предложения, ще ги обсъдите, но като начало действително този координационен съвет може да е началото на много работи, но първоначално тази е може би най-важната му функция, която трябва да изпълнява.
Относно разглеждането на разрешителните мисля, че господин Генов спомена за оттока на водите за концесия. Това са различни неща. Тук се цели, цитирам, „В случаите, в които при упражняването на правата по разрешителното представляват натиск върху състоянието на водите, допринася за непостигане доброто му състояние за неизпълнение на условията…“ и т.н.
Не коментираме концесии в никакъв случай. Концесиите са нещо различно, което не касае разрешителен режим. В никакъв случай не коментираме концесиите. Те са един добър инструмент за привличане на инвестиции и привеждане на съоръжения в добро техническо състояние.
Може би сте прави, че може да се разпишат по-конкретни правила, но като цяло това е разпоредба на европейско законодателство, от която няма как да избягаме буквално казано.
Конкретно за разрушаването на язовири, което коментира господин Чакъров, съгласен съм с Вас, че може би има логика тези функции да бъдат концентрирани в областния управител с цел избягване на някакъв субективен елемент. Нашите съображения са били с цел по-оперативна работа. Действително, за да не се получава една дълга комуникационна верига, затова сме предложили кмета на общината, но може би имате право, ще има дебат. Може би е по-добре да бъде и областният управител.
Конкретно за Държавната агенция за метрологичен технически надзор, което коментирахме, дали имат капацитет, колегата Чиликов каза „не“. Аз не бих искал да го кажа от тяхно име, но аз също бих казал, че те в момента нямат капацитет.
На консултациите, които правихме в работната група, която обсъждахме този ЗИД на Закона за водите, имаше едно изказано мнение: Дали ще направим този орган и функциите му ще бъдат дадени на ДАМТН, на ДНСК или който и да е, никой няма капацитет. Няма такава институция, която да има изграден капацитет към момента. Където и да е, този капацитет ще се създава, така или иначе, за което благодарим на министъра на финансите, че обезпечи стартирането на изграждането на този капацитет. Използвам случая пред вас да благодаря на колегите от ДАМТН за отговорната работа и отношение към този закон. Те присъстваха на обсъждането на предложенията в работната група и като цяло подходиха с голяма ангажираност в създаването впоследствие, когато беше взето това като политическо решение. Беше предложен този законопроект още преди да бъде представен на вашето внимание. Дори почнаха координационни срещи в ДАМТН с цел да направим първите стъпки към това, да се постигне и в този срок действително изграждане на капацитет и от 1 януари те да могат да изпълняват тази функция адекватно.
Съвсем накратко ще си позволя да коментирам терминологията откъм находища на изворна и минерална вода.
Не знам какво излъчва нашият език на тялото, господин Великов, но като цяло това действително е въпрос, който коментираме много отдавна. Господин председателят господин Иванов ще представи, предполагам, на вашето внимание официалната кореспонденция на парламента с другия национални парламенти на страни членки на Европейския съюз и съм сигурен, че ще бъдете учудени, че този принцип – не искам да цитирам наизуст, но бяха единици страните, в които се прилага действително. Бъркам ли?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Така е, господин Гуджеров, но тъй като говорим за философията, която Вие сте представили, нека да се придържаме към това. Останалото е законодателна инициатива, на която имат право колегите.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Не съм се запознал с Правилника на 43-ото Народно събрание, но доколкото си спомням, в 42-ото Народно събрание можеха да се внасят предложения само в смисъла на този законопроект. Ваше решение е как ще процедирате оттук нататък. Мисля, че беше чл. 2, ал. 4, но закон не се цитира наизуст – от Закона за храните. Там се казва точно, че бутилираната минерална вода е храна, по смисъла на Закона за храните, но нека да не навлизаме в тази тематика.
Едно последно изречение. В този закон за водите в това предложение за изменение и допълнение на закона се коментират две много ключови неща. Едното са ексанте условията, което изпълнение ще позволи да получаваме финансиране по европейските програми. Второто нещо е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и функциите, които приема. Това са две изключително важни неща с широк обществен интерес и според ме -, ваше решение е, аз изказвам лично мнение - не би следвало да намесваме и тук икономически въпроси и неща, които са обект на други законопроекти. Моето предложение би било това нещо да се обсъжда в друг формат.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Гуджеров, нека се придържаме към внесения от Вас законопроект.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
АСЕН ЛИЧЕВ: Нека и аз от държавните служители да благодаря на депутатите и на различните политически партии за това много позитивно отношение към един закон, който, почти като виц, прави трети опит да влезе в Народното събрание и винаги падат правителствата. Това да не стане, може и да е случайност. Нашите експерти и колеги са винаги отворени към всички предложения, които спазват систематиката на създаването на нормативни документи, които уреждат трайно обществени отношения и ние сме отворени да обсъждаме всичко, което постъпи между първо и второ четене.
Още веднъж Ви благодаря много от името на държавните служители.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да се надявам, че с оглед на важността на законопроекта няма да доведе до такъв катаклизъм, но няма нищо вечно. Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря, господин председател. Няма да използваме Закона за водите, за да подливаме вода на правителството, в смисъла на това, което каза господин Личев, но явно, че се очертава дълбок философския въпрос водата храна ли е, какво е. Но аз ще кажа следното: преди да се превърне в храна, тя е вода, така че аз продължавам да твърдя, че мястото й може би е и в Закона за храните, но задължително в Закона за водите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Лилков, аз безкрайно много уважавам Вашата експертиза, както ин а господин Великов и с удоволствие ще седнем утре да обсъдим това, което сме получили, но нека да не го превръщаме това в тема на дебат в момента. Всеки каза своето мнение. Благодаря за становището, което изразихте.
С това да считам ли, че дебатите са приключили? Някой, която желае да каже нещо? Няма.
Гласуваме на първо четене така предложения законопроект. Моля, който е за, да гласува.
Гласуване: „За“ - 18 гласа, „против” няма , „въздържали се” няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: С пълно единодушие е приет предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите с № 502-01-26, внесен от Министерски съвет на 07.04.2015 г. на първо четене.
Благодаря, колеги.
ПО ТОЧКА ВТОРА – Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-76, внесен от народните представители Менда Стоянова и народния представител Диана Йорданова на 09.04.2015 г.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че този законопроект няма да породи някакъв дебат, но все пак да спазим процедурата. Внасят го народни представители, за да стане по-бързичко, иначе е законопроект, подготвен, естествено, от Министерството на финансите и е съгласуван на всички нива. Става дума за промяна в Закона за ДДС, с което се дава право на общините да упражнят правото си на приспадане на ДДС, така нареченият данъчен кредит за проекти по околна среда за ВиК инфраструктура, чиято собственост е тяхна, проекти, които са извършени след 1 януари 2007 г. и за които е изтекъл 12-месечният преклузивен срок по Закона за ДДС, да могат да упражнят правото си на данъчен кредит.
Защо се налага? В края на 2014 г. от месец ноември сме уведомени от Главна дирекция „Оперативни програми и околна среда“, че Европейската комисия ще преустанови финансирането на разходите за ДДС по водните проекти, а бенефициентите, които са получили такива средства като допустим разход, ще трябва да ги възстановят на програмата. Тези от тях, които са в 12-месечния период, ще могат да упражнят правото си на данъчен кредит за този период, но има и водни проекти, които са приключили преди това, които са разплатени преди това. Издадени са указания от страна на Министерството на финансите, които указания са от 2007 г., които през 2014 г. са актуализирани във връзка с това, че вече ДДС става недопустим разход по тези програми и трябва да се възстановява. Това, което се предвижда, е именно възможността, макар и с изтекъл 12-месечен период, общините да могат да си възстановят данъчния кредит, като, разбира се, няма да остане при тях, те трябва да го възстановят на програмата и за да сме сигурни в размера и в пътя, всъщност Министерство на околната среда и водите ще уточни в определен срок размера на това ДДС, което е платено и точно в този размер то ще се поиска като данъчен кредит, като общините ще упълномощят и посочат сметка на Министерство на околната среда и водите, по която Министерството на финансите, респ. НАП, да ги възстанови, така че да няма излишни движения.
В общи линии това е законопроектът. Има и други подробности, но мисля, че е важно да знаете идеята и искаме по-бързичко да мине, за да могат да се случват всички тези разчети.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Желанието е общо. Благодаря.
Господин Чакъров първи заяви желание за изказване. Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, ние сме запознати много добре с цялата фактическа ситуация. Запознати сме с текстовете, споделяме мотивите и изцяло подкрепяме ЗИД на Закона за ДДС, така че от наша страна ще имате подкрепа.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ние също ще подкрепим този закон. Удовлетворени сме, че наистина много неясните около тази програма с тази промяна в Закона по ДДС ще отпадне. Ние сме коментирали и с госпожа Стоянова едни случки на определени общини, където заради неяснотата, от една страна, и Националната агенция за приходите…
МЕНДА СТОЯНОВА: Всъщност там нещата се уредиха бързичко.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не, мисля, че окончателно ще бъдат решени тези въпроси именно с тези изменения и няма да има спорове, няма да има колебание, няма да има съмнение у кметовете, няма да има съмнение и у партньорите на общините, които изпълняват тези проекти, защото те също понякога са потърпевши от плащания/неплащания във времето. Така че нашата група ще подкрепим този законопроект.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз се надявам Вашата група да подкрепи законопроекта с повече гласове в зала.
Господин Великов.
БОЖИДАР ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин председател. Мисля, че реакцията на Менда Стоянова е навременна и дори може би малко закъсняла, но все пак решава важен въпрос. Ние от „Реформаторския блок“ също ще подкрепим. Бих имал само един въпрос, чисто информативен. Тъй като ние имаме една междинна структура между общините и ВиК асоциациите дали под някаква форма този законопроект би ги засягал, или те просто са само за управление и за стопанисване, без да имат отношение по ДДС схемите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Не, нямат отношение. Те са едно правно нищо, ако трябва да го формулирам по тоя начин, въпросните ВиК асоциации. Така че няма как да влязат в тези формални отношения в закона.
МАНОЛ ГЕНОВ: Общините са собственици.
МЕНДА СТОЯНОВА: Няма как.
БОРИС ЯЧЕВ: „Патриотичен фронт“ също ще подкрепи законопроекта. Доста тревоги ще спести и ще реши той и на кметовете, и на изпълнители по проектите. Според мен, доста навременен е законопроектът и дай Боже да мине по-бързо и в зала, така че подкрепям от мое и от името на господин Стоянов, моя колега, законопроекта.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Ячев.
Господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Въпросът ми е имате ли представа за какъв размер ориентировъчно става въпрос за общата маса?
МЕНДА СТОЯНОВА: Може би Министерство на околната среда и водите, защото те знаят колко са платила.
ЯНА ГЕОРГИЕВА: Аз мога да Ви отговоря. Става въпрос приблизително за 150 млн. лева.
МЕНДА СТОЯНОВА: Важно е, че тези пари се връщат в програмата. Обяснете го това, защото е важно да го чуят.
ЯНА ГЕОРГИЕВА: Това са пари, които наистина се връщат в бюджета на програмата чрез структурите на НАП, като се следва принципът на Закона за ДДС. По принцип това е ДДС, което ние вече сме платили на общините, но сега трябва да го вземем обратно.
МЕНДА СТОЯНОВА: Тъй като по програмата имате над-договаряне, ще успеете да ги усвоите теми пари ефективно. Нали така?
ЯНА ГЕОРГИЕВА: Да.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Някой друг? Ние също ще подкрепим колегите със законодателната инициатива, която те предлагат. Благодаря.
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ /НАП/: Едно уточнение, ако ми позволите. Този законопроект ще позволи на общините да възстановят ДДС не само финансирано по програма „Околна среда“, но и ДДС, което те са финансирали със собствени средства. Има и такива случаи, където част от системата или направо целият проект е финансиран със собствени средства на общината. Такова ДДС общините също ще могат да си възстановят и там, където, грубо казано, ако мога така да се изразя, там, където остане горница, тоест покрият се задълженията към оперативната програма и остане още невъзстановено ДДС, то ще се върне на общината по общия ред, като данъкоплатец, който си получава парите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Те са го платили това ДДС.
РОСЕН ИВАНОВ: Логиката на законопроекта е, общо взето, след като се „къпем“ с ДДС, грубо казано, значи всичко, което се влага във водоснабдяването, трябва да му бъде възстановено ДДС-то.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: някой друг? Колеги? Не виждам желание. Моля, преминаваме към гласуване. Който е за така предложения законопроект от колегите Стоянова и Йорданова с № 554-01-76, внесен на 09.04.2015 г. за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, моля да гласува.
Гласуване: „За“ - 18 гласа, „против” няма, „въздържали се” няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно се приема. Благодаря, колеги.
Благодаря на госпожа Стоянова, че отдели време.
ПО ТОЧКА ТРЕТА - „Разни“
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Искам да направя едно съобщение, че на 29 април, сряда, от 16 часа в зала „Изток“ на площад „Народно събрание“ № 2 ще заседава Комисията по регионална политика, благоустройство и местно управление и Комисията по околната среда. Ще се организира провеждане на кръгла маса на тема „Актуални проблеми на устройството и опазването на българското крайбрежие“. За участие в дискусията са поканени много институции. Всички ние, двете комисии, разбира се, като задължително присъствие, така че ще ви моля, темата е доста актуална, нека да се подготвим и да бъдем там, за да изразим своите становища и, надявам се, да постигнем някакви резултати.
Благодаря.
Закривам заседанието.
/Край на заседанието – 15.45 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ:
/Станислав Иванов/
Стенограф:
Файлът съдържа 51 751 знака.
