---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите





ПРОТОКОЛ
№ 11

На 24 юни 2015 г. от 14.35 часа в зала 3 – Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.

Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерски съвет на 07.04.2015 г.
2. Разни.

ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Имаме кворум. Ще ви предложа проект за дневен ред, по който, ако го одобрите, ще протече днешното заседание.
Това ще е следният вариант:
1) Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 07.04.2015 г.; 2) Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: „за“ – 14 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Днес на заседанието присъстват: от страна на Министерство на околната среда и водите: госпожа Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, господин Павел Гуджеров – заместник-министър, госпожа Мирела Тотева – началник на кабинета на министъра на околната среда и водите, господин Георги Терзов – началник на отдел „Управление на речни басейни“, Мая Дряновска – началник-отдел „Управление на риска от наводнения“, Росица Петрова – държавен експерт в отдел „Управление на речните басейни“.
От страна на Министерския съвет присъства господин Мартин Дановски – все още не е дошъл.
От страна на МРРБ – господин Радослав Русев – съветник в кабинета на министъра, Иванка Виденова – директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация“ и Ивета Маринова – експерт в дирекция „Водоснабдяване и канализация“.
От страна на Министерството на здравеопазването – д-р Димитър Димитров.
Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, старши комисар Асен Скримов Игнатов – заместник-директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР и господин старши комисар Александър Джарков – директор на дирекция „Критична инфраструктура, превенция и контрол“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи.
Присъстват също граждански, синдикални, неправителствени организации, Асоциация на производителите на безалкохолните напитки, Съюз по хранителната промишленост, Национален браншови съюз на хлебопроизводители и сладкари, Съюз на пивоварите в България, Асоциация по подземните води, Американска търговска камара, Посолство на съединените американски щати, „Балдаран Спринг“ АД и Фрамар Кансълтинг“.
Госпожа Ирена Коцева току-що се присъедини към нас. Тя е вносител на част от предложенията и предполагам, че ще защити така направените от нея предложения.
Колеги, постъпили са становища от различни асоциации: от различни заинтересовани страни. Част от предложенията, които, разбира се, който желае, може да се запознае с тях – те са на разположение в кабинета. Няма смисъл да ги четем сега всички предложения. Имаме също направени всички становища, имаме и обследване на европейските практики по отношение на някои от предложенията, което е направено по официалния ред със запитване към националните парламенти на страните-членки. Който желае, също може да се запознае с него. Така че ако някой няма желание да вземе думата и да каже нещо, предварително предлагам да минем към точка първа от дневния ред. Не виждам желаещи.
МАНОЛ ГЕНОВ: Мога ли да направя една забележка? Мисля, че беше редно всичките становища да ни ги пратите на мейлите да ги имаме. Аз не съм ги получил. Можем да се запознае, но би било редно да ги получим.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Част от становищата ги получихме буквално в последния момент и се променяха, защото до последния момент се правеха промени. Някои са много отдавна, но винаги знаете, че в такива случаи, когато има разглеждане на толкова важен законопроект, винаги се взимат становища – всеки един, който се интересува – защото е една цяла папка, няма как да ги копираме или да ги пуснем на имейлите –трябва да се сканира огромен обем от материали. Затова който желае, казвам, те са налични – дали чрез имейл, да бъдат копирани, те са тук и всеки един от вас може да се запознае с тях. Наистина става въпрос за огромен обем материали, които, за съжаление, трудно могат да бъдат обработени и да бъдат разпратени по имейла.

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 07.04.2015 г.

ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: „Работен доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите“. Работната група, която имаше сформирана между министерствата, разгледа предложенията по така направения законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Работната група е излязла със становища, които са отразени в работния доклад. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1 и за § 2.
Желание някой да вземе отношение по така предложените параграфи? Няма. Предлагам да гласуваме. Гласуваме наименованието на закона и параграфи 1 и 2, по които няма постъпили предложения.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, колеги.
По § 3 има направени предложения от народните представители Борислав Великов и Вили Лилков, от господин Джевдет Чакъров, тези предложения ги и мате, всички са пред вас. По отношение на предложението на господата Борислав Великов и Вили Лилков, са подкрепени от комисията точки 4 и 5 по ал. 2, но работната група не подкрепя ал. 1 и ал. 2 в точките 1, 2 и 3.
Предложението на господин Чакъров, което е пред вас, не се подкрепя от работната група. Работната група е излязла със своя редакция на така предложения от вносителя текст и отразените и подкрепени от господата Борислав Великов и Вили Лилков предложения. Моля за изказвания. Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин председател, уважаема госпожо министър, колеги, уважаеми присъстващи на днешното заседание на Комисията по околната среда и водите, предлага се създаването на Координационен съвет по водите, който, подобно на много подобни съвети, ще координира, но компетенциите и отговорността, всички знаем, по-нататък по какъв начин ще се ситуира и ще се конструира този съвет. Ясно е, че Съветът не може да има самостоятелни правомощия. Моето предложение за отпадането на разработването на плановете за управление на речните басейни беше продиктувано от това, че и в сега действащото законодателство много ясно е посочено чии са компетенциите за разработването на плановете за управление на речните басейни и аз не виждам какво още повече ще допринесе да бъде вменено и на Координационния съвет да има такива компетенции, а такива компетенции и най-вече правомощия, бих искал да подчертая, считам, че е ясно уредено. Същото важи и за другото ми предложение. Аз по начало подхождам с резерви за създаването на този координационен съвет, още веднъж: в нашето законодателство ние не посочваме за тези ситуации, за които се визира в този случай, няма да даде отговор като водещ субект съм изразил моите резерви и когато приемахме национална стратегия за управление и развитие на водния сектор. Тези резерви изразявам и понастоящем, господин председател.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Чакъров. Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо министър, колеги, с колегата Лилков сме направили редица предложения във връзка с координационния съвет, тъй като смятаме, че както беше разписан в първоначалния вариант, неговите функции са силно ограничени и не гарантират осъществяването на замисъла за неговото създаване. Затова, разбира се, е добре, че някои от нашите предложения, примерно, точки 4 и 5 са приети, но, разбира се, ние бихме искали да защитим и останалите точки, тъй като представител на Българската асоциация по водите – това е все пак най-голямата неправителствена организация в неправителствения сектор, би имала място в един такъв съвет.
Но що се отнася за самите дейности, тук може би д-р Чакъров е прав, като смята, че плановете за управление на речните басейни, както беше предложеният текст, само да се извършва координация, свързана с разработването на плановете може би не е достатъчно. Затова той предлага те да се заличат като текст. Но ние с професор Лилков предлагаме по-скоро обратното – да имаме освен координация на дейностите, свързани с разработването, да има и връзка с изпълнението на тези планове. Тогава действително тези дейности на съвета биха били изпълнени с по-голямо съдържание.
Още повече, като се погледне текста, който се предлага от работната група, на страница 3, ал. 2, т. 2, там се вижда, че в крайна сметка този съвет ще обсъжда изпълнението на националните програми за плановете за управление, плановете за управление на риска и т.н., тоест това изпълнение на плановете в известен смисъл вече фигурира в тази точка, която е взета предвид, така че аз бих предложил вече при окончателно гласуване, господин председател, да се приеме по принцип и нашето предложение също така по точка 1.
Що се отнася до неприемането от работната група на нашето предложение съветът да обсъжда и предлага, бихме добавили, чисто редакционно по чл. 80, ал. еди коя си от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание, да се добави „на Министерски съвет“ и да стане „Обсъжда и предлага на Министерския съвет проблеми в законодателството с цел интегриране политиката на водите“. Смятаме, че това би било правилно, тъй като все пак там се събират десет министри, които не само трябва да си разменят някакви любезности, а вероятно би трябвало все пак да имат една по-голяма отговорност, включително да предлагат идеи или дори по-конкретни предложения да имат във връзка с развитието на законодателството в тази област. Така че, действително да се осигури това, което ние сме записали и ще запишем като законодатели във връзка с интегрирането на политиката по водите и отрасловите политики във водния сектор. Така че в този смисъл бих предложил по принцип да се приеме и това наше предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. По-скоро имам реплика към господин Чакъров. Когато стане някаква беда или някакъв проблем, никой не отваря закона от гражданите и да търси кои институции са виновни. Винаги се посочва министърът. Аз не виждам щом те носят отговорността пред хората, е хубаво да си го има този съвет, който да осъществява тази координация, още повече от Министерския съвет като министри, които участват, така че не съм съгласен с това, че не трябва да го има.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Иванов. За становище по така направеното редакционно предложение на господин Великов министерството желаете ли да вземете думата или не?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Колега Иванов, уважаеми господин председател, госпожо министър, колега Иванов, в случая Вие също мислите в насоката, в която аз винаги съм разсъждавал и съм имал визия това да става с ясна субектност, да има един водещ субект за тези ситуации. Естествено, съответният министър е отговорен за политиките, за които той е избран, тъй като за оформянето на тези политики и визията, реализацията, контрола и т.н. Но в случая става въпрос, че специално разработването на плановете за управление на речните басейни са с ясни компетенции кой ги разработва и как щи разработва. Ние ги възлагаме още веднъж и на координационния съвет, където се събират от посочените министерства представителите в лицето на министрите. И аз считам, че субектът, който трябва да бъде отговорен, е именно министърът на околната среда. В това са компетенциите на Министерство на околната среда и водите, чрез и съответно с директорите на „Басейновите дирекции“. Това е ясно разписано в нашето законодателство. Аз ще си позволя да кажа, че познавам много добре законодателството. Естествено и редно е да го познавам и с оглед на това е и конкретното ми предложение, а решението на всички ни, но съм длъжен да посоча по какъв начин и в каква ситуация и хипотеза се намираме.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Чакъров. Госпожо Василева, Вие ако желаете, ще вземете ли отношение?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, както и господин Чакъров отбеляза, създаването на координационния съвет беше заложено още в националната стратегия за управление и развитие на водния сектор и основната цел, който трябва да бъде постигната чрез създаването на този орган, е координиране на секторните политики и интегрирането на хоризонталната политика, свързана с управлението на водите в конкретните секторни политики и ведомства.
Безспорно, във връзка с това сме предложили и състава на координационния съвет да включва редица ведомства, които имат отношение към тези политики.
Относно предложението на господата народни представители Лилков и Великов, ние сме го коментирали и преди това в министерството, има създадени редица консултативни органи, които включват представителство на неправителствени организации, съсловни организации. Ние действително разчитаме на тяхното мнение, но в конкретния случай координационният съвет се създава с цел не само разработването, а и прилагането на комплекса от мерки, заложени в плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения, осигуряването на финансирането, проследяването на дейностите по изпълнение на тези ангажименти и в тази посока са нашите предложения.
Що се отнася до конкретиката, която е свързана с предложението на народни представители Великов и Лилков във връзка с правомощия за предлагане на промени в законодателството и координиране на мерките за преодоляване на последиците от наводнения, ние смятаме, че първото произтича от Конституцията на Република България, където ясно е разписано кой има право на законодателна инициатива и не зависимо, че в този координационен съвет има представители на редица ведомства, министри те са представени, законодателната инициатива би могла да дойде от Министерски съвет.
Що се отнася до мерките за преодоляване на последиците от наводнения, те са ясно разписани и са в компетенциите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, а плановете за управление на речните басейни са документите, които осигуряват рамката, осигуряват инструментите и мерките които трябва да бъдат прилагане за осигуряване на постоянна защита и превенция от възникване на рискове за възникване на напрежение. В този смисъл ние смятаме, че ревизираната версия на предложението, предложена от работната група, в пълнота отразява и становището на министерството. Смятаме, че това е усъвършенстваният текст, който е приемлив и за министерството.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Василева. Уважаеми колеги, ако няма други изказвания по така разглеждания § 3, предлагам да гласуваме. Не виждам. Предложението на господин Борислав Великов и господин Вили Лилков е първо постъпило предложение по § 3. Казах, че по ал. 1 и ал. 2, точки 1, 2 и 3 то не се подкрепя, а по ал. 2, точки 4 и 5 се подкрепя по принцип. Моля който е за така направеното предложение от господата Борислав Великов и Вили Лилков, моля да гласува – коректно е: „неподкрепената част“.
Гласували: „за“ – 2 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – 13.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По предложението на господин Джевдет Чакъров, което не се подкрепя от работната група, който е за направеното предложение, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 4 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – 11.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Колеги, подлагам на гласуване текста на работната група, която е отразила и приетите по принцип предложения на господата Великов и Лилков. Текстът е пред вас. Който е съгласен, моля да гласува с предложения текст от работната група.
Гласували: „за“ – 11 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – 4.
Благодаря. Уважаеми колеги, направено е предложение от народен представител Ирена Коцева за създаване на нов § 3а. Работната група подкрепя предложението за създаване на този параграф и е предложен текст, който променя и номерацията на параграфите. Става: „§ 4. В чл. 13, ал. 2 се отменя“. Госпожо Кочева, желаете ли нещо да кажете? Не. Благодаря.
ИРЕНА КОЦЕВА: Уважаеми колеги, чл. 13 от сега действащия закон урежда публично държавната собственост върху ВиК инфраструктура по функционален принцип, когато мрежите и съоръженията са предназначени за потребители на повече от една община. Нашето предложение за отпадане в чл. 13 на ал. 2 или за отмяната му е, че начинът на финансиране не променя функциите на ВиК системата и на съоръженията. Това е мотивът ни да бъде отменен тази алинея.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Коцева. Колеги? Заповядайте ,господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз само искам да попитам тази отмяна няма ли да се отрази на съществуващите проекти и на съществуващи системи, които са изградени със средства от европейските фондове и, доколкото на мен ми е известно, те все пак към този момент са общинска собственост. Ние ги прехвърляме към публична държавна. Въпросът ми е това, ако може, да отговорите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Госпожо Коцева, Вие ли ще отговорите, или колегите?
ИРЕНА КОЦЕВА: Коментарът, който направихме, е, че европейските средства касаят държавна и общинска собственост, така че смятам, че няма да имаме проблеми.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Други въпроси, колеги? Не виждам. Преминаваме към гласуване на направеното предложение от госпожа Коцева за създаване на нов § „В чл. 13, ал. 2 се отменя“. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, колеги. Работната група предлага да се създаде нов § 3б, който става § 5.
„§ 5. В чл. 19 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 4, буква „в“ думите „и микроязовирите” се заличават.
2. Ал. 2 се отменя.“
Колеги, желание за изказване?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Процедурно. Господин председател, това малко не противоречи ли на Правилника за организацията на дейността на Народното събрание, защото работната група да предлага нещо – това трябва някой от нас да го припознае, вероятно, или?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По принцип работната група е създадена, за да се изчистят текстовете. Работната група след като преразгледа текстовете с представители от всички министерства, предлага това и когато има работна група. Когато няма и се правят предложения от различни институции, тогава трябва да бъдат припознати. Заповядайте.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Промяната се налага върху правно-техническа във връзка с чл. 13, ал. 2, където отменихме: в чл. 19, ал. 2 има препратка към чл. 13, ал. 2, който ние вече отменяме. И би следвало във връзка с правната техника да отразим съответната промяна в чл. 19, ал. 2.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е възможно, но ние имаме предложение на народен представител Ирена Коцева и това предложение, което е било подсказано вероятно от Министерство на регионалното развитие и благоустройството няма лошо, там можеха също така да й подскажат да направи изменение в чл. 19. И тъй като то е свързано с нейното предложение, би трябвало да смятаме, че това е нейно предложение, но работната група да предлага някакви допълнения в текстове, които са минали през Министерския съвет, ей Богу, това ми се вижда малко странно.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Работната група не предлага промяна на текстове, които са минали през Министерския съвет, защото в случая говорим за направено предложение от народен представител между първо и второ четене да се създаде нов § 3а. Този § 3а намира след това отражение, тематиката, която е засегната в съществуващия член и алинея, намира отражение по-нататък в съответния закон. Допусната може би грешка; затова беше създадена тази работна група, да може да изчисти всички понятия. Имаше представители на министерствата, които и тук присъстват в момента. Направено е наистина правно-технически, да може да се изчистят и текстовете по-нататък, а не да се дадат кухи текстове. Не се променя с нищо замисълът на внесения от Министерския съвет законопроект, както казвам, а напротив, тук говорим за народен представител, който е направил своето предложение. Правно-техническите и редакционните поправки се правят именно на тези работни групи, които се създават с тази цел, в крайна сметка.
Господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Искам само да успокоя господин Великов, че в Правна комисия се гледа по същия начин. Значи някой трябва да обработи текста с тези предложения.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз разбирам; въпросът е да не остава някакво впечатление, че работната група е от народните представители.
СВИЛЕН ИВАНОВ: То вече влиза в парламента с: комисията - подкрепя или не подкрепя.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Иванов. Благодаря, господи Великов.
Уважаеми колеги, други дебати по така направеното предложение от работната група? Желание за изказване? Не виждам. Благодаря Ви. Моля, който е съгласен с така направеното предложение от работната група за създаването на нов § 3б, който става § 5 да гласува.
Гласували: „за“ – 16 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
§ 4. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5 който става § 7. Няма постъпили предложения. Уважаеми колеги, желания за изказване? Не виждам. Моля да гласуваме. Който е за така направените от вносителя предложения за параграфи 4 и 5, които стават съответно 6 и 7, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
Имаме предложения от народните представители Борислав Великов и Вили Лилков. Създават се нови параграфи 5а и 5б със следното съдържание:
Съдържанието е пред вас. Уважаеми колеги, който желае да вземе отношение по направените предложения? Заповядайте, господин Велков.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Госпожо министър, това, което сме предложили с професор Лилков е свързано с това, че в материята на Закона за водите има някои въпроси, които изглежда, че не са уредени достатъчно добре и напоследък и общественият интерес налага да се помисли за тяхното уреждане. Въпросът е свързан с разрешителните за водовземане и за ползване, когато става дума за бутилиране на води. Ние смятаме, че законовата рамка не е достатъчна в момента. Има редица спорове вече и в общественото пространство. Не се гарантира изцяло като че ли европейската норма в сектора Директива 2009/54 и дори ако приемем, че това, което в други страни е решено: едно находище – един бутилировач – едно търговско наименование, това може би, че в момента като гледаме работната група, която не подкрепя не само това наше предложение, а и редица други, може би моментът не е съвсем назрял като гледам и усещам настроенията в нашата комисия, за пълното му решаване. Независимо от това ние с професор Лилков бихме желали да разискваме този въпрос и днес, и в близко бъдеще, тъй като дори и сега би било целесъобразно според нас, ако тези текстове изглеждат прекалено радикални на колегите, то поне да се приеме нещо съвсем мъничко, а именно, в разрешителното за водовземане да се отбелязва тази цел бутилиране, когато тя е планирана, естествено. Например, в чл. чл. 59, ал. 1, да се създаде една нова точка 3, която да гласи: „Становище на Министерството на здравеопазването в случаите, когато разрешителното е за бутилиране. Така ще можем да заложим нещо, което действително да насочи и онези представители на предприемачеството, които желаят и могат да се занимават с една такава благородна дейност, но да бъде малко по-регулирано, малко по-предвидим да бъде регламентът, да има по-ясни правила за предоставяне на достъп за ресурс, с изричното предназначение за бутилиране.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Някой друг желае ли да вземе отношение по предложенията? Не виждам. В такъв случай предлагам Министерство на околната среда и водите да изрази становище, но това, което сме разговаряли, само с две думи. Аз се притеснявам дали това няма да създаде оттук нататък неточности към процедурите които към момента се прилагат, защото това становище, както сме разговаряли, господин Великов, не е толкова правнообвързващо за последващи действия от съответната фирма или субект, който желае да работи в тази област. Поради тази причина наистина, ако това – както казахте, незначителна промяна – бъде приета и стесним обхвата от питейно-битови да стане и за бутилиране, дали няма да създадем един вакуум в пространството, при който наистина няма да има възможност да се прилага коректно досега действащият закон, свързани с него закони и правилници, но ще ми бъде интересно да чуя мнението на Министерство на околната среда и водите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, както и господин отбеляза, предложението, което са направили народните представители, е предмет на дискусии и предмет на обществено внимание. Ние нееднократно сме дискутирали този въпрос, включително и във формат с други ведомства – Министерството на икономиката, Министерството на здравеопазването. От гледна точка на рамката, която Законът за водите дава, от гледна точка на целите на този закон да се регламентира управлението на водните ресурси, ние считаме, че тези предложения имат място в друго законодателство, и то законодателството, свързано с търговията с храни, защото въпросната материя е пряко свързана с прилагането на разпоредбите на Директива 2009/54, съгласно която се определят принципите, определят се регламентите за експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води. Тя е изцяло транспонирана в българското законодателство чрез Закона за храните и Наредбата за изискванията към бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели.
Директивата относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води не е в обсега на законодателството на Европейския съюз в областта на управлението на водите, а това, както казах, съставлява материя която се третира от законодателството, свързано с храните, опазване на здравето и защита на потребителите. В този смисъл - тъй като е в отговорностите транспонирането на това законодателство - попада в работна група 1 „Свободно движение на стоки“, водещо ведомство е Министерството на икономиката, компетентно по прилагането на директивата е Министерството на здравеопазването. Ние смятаме, че предложенията не са свързани с правилата за добива на минерални в оди и на водовземане от подземни води и нямат отношение към законодателството в областта на околната среда и водите. Но безспорно, както казах, споделяме мнението, че е необходимо да се намери най-доброто решение. Безспорно, има въпроси, които трябва да бъдат решени. В този смисъл нееднократно сме заявявали желанието си да участваме с експертиза, с мнение на колегите и с подкрепа за ведомствата, които имат водеща роля по законодателството, което касае въпросният казус.
Що се отнася до конкретното предложение, което беше изложено преди малко от господин Великов, ние смятаме, че то отново не би било приложимо в Закона за водите, защото разрешителните за водоползване се издават за целите на самостоятелно питейно водоснабдяване, а съгласно тарифата, се разпределят категориите начини на ползване и този тип ползване попада в категорията производство на храни. Така че, още веднъж казвам, че това беше предмет, доколкото знам, и на специално заседание на работна група. Ние имаме готовност да помогнем за решаването на този въпрос, но не смятаме, че Законът за водите е мястото, където тези предложения трябва да бъдат включени.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Василева. Други колеги, които желаят да вземат отношение? Заповядайте.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ /МЗ/: Министерството на здравеопазването е дало свое официално становище, което беше обсъдено на предишната среща, където се дискутираха някои неща.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Вие бяхте и на работната група.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Конкретно по това модифицирано предложение, ако мога така да го нарека, тук според мен, въпросът е малко по-принципен. Тоест, доколко в сега съществуващия Закон за водите целите за които се издава разрешението за водовземане, са сравнително изчерпателно описани. В самия закон целите не са, така да се каже, ясно дефинирани, а се стига чак до тарифата за таксите за водовземане и чак тогава, общо взето, се изяснява материята. В самото разрешение като цел на водоползването какво следва да се съдържа? Така че, като че ли е важно въпросът да бъде малко по-принципно решен – дали в самия Закон за водите не е редно за разрешенията за водовземане и целите, за които се издават, да има нещо като, да кажем, списък или някаква по-систематична материя, която да бъде посочена.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: За дейностите ли става въпрос?
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, дейностите за които се издават разрешението за водовземане.
За конкретния частен случай, следва ли за едно разрешение за водовземане да се изписва, че то се издава за бутилиране за изворна вода или нещо подобно, между другото, въпросът е важен, защото към момента това, което като практика се е наложило, се записва „самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“. Има огромна разлика между това, да напишете в едно разрешение „самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“, или да напишете „бутилиране на изворна вода“ или „бутилиране на вода“. Защо?
При самостоятелното питейно битово водоснабдяване се предполага априори, че природната вода следва да претърпи дори и минимална обработка, поне едно хлориране, за да може да служи за питейно-битово водоснабдяване, било то и самостоятелно.
Ако говорим за бутилиране на изворна вода, тогава трябва да е абсолютно сигурно, че водата – такава, каквато е в природата, без почти никакво вмешателство на човека, с много минимално разрешени манипулации, става за директно консумиране. Затова искам само да дам още един пример, с който да онагледя защо е толкова важна тази материя. Този проблем, например, не съществува за минералните води. Защо? Защото там Министерството на здравеопазването издава сертификат, с който удостоверява състав, качества, свойства и предназначение на минералната вода. Основната цел на този документ е да каже, че тази минерална вода в нейния оригинален вид, така, както е в природата, може да служи директно за консумация и за бутилиране. При изворните ведомство ди подобно нещо няма. Затова ако се възприеме все пак подходът, че в едно разрешение за водовземане може да се допусне да се посочва, че е за бутилиране, действително тогава е удачно и Министерството на здравеопазването да дава становище, защото ние в крайна сметка ще кажем, че водата, такава каквато е в природата е годна за директно бутилиране като изворна вода.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Колеги, други мнения и становища по направените предложения? Не виждам. Госпожо Василева, Вие желаете ли думата?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, аз мисля, че и казаното от д-р Димитров до голяма степен е доказателство за това, че може би е необходимо да се усъвършенства нормативната уредба и специално наредбата, за която, доколкото знаем, има вече сформирана работна група за целите на пълното транспониране на директивата, за прецизиране на текстовете и не смятам, че изложеното становище по някакъв начин противоречи на тезата и фактологията. Тя е, че подобен род регламенти касаят законодателството, свързано с храните.
Благодаря
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Василева. Други мнения и предложения? Няма. Колеги, гласуваме. Който е за така направеното предложение от господата Борислав Великов и Вили Лилков, да гласува.
Гласуване: за – 2, против няма, въздържали се 14.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 6 има направено предложение от господата Великов и Лилков. Работната група подкрепя по принцип направените предложения по § 6, който става § 8. Предложението от работната група, уважаеми колеги, е пред вас. Някакви мнения и изказвания по параграфа? Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаема госпожо министър, колеги народни представители, предлагам текстът в предложението на работната група в точка 3, ал. 3 конкретния текст „или за неизпълнение на условията по чл. 156б – 156ж“ да бъде заличен. Ще се опитам съвсем накратко да представя аргументите и мотивите си за това.
Не е ясно какво се има предвид под „неизпълнение на условията по чл. 156б – 156ж“. Например, в чл. 156а е предвидено че целите по чл. 149а за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на водите се определят при повърхностните води и подземните води за определени обстоятелства. В тази разпоредба няма условия, чието изпълнение да се следи.
В чл. 156б е посочено кога едно повърхностно водно тяло може да бъде определено като изкуствено или силно модифицирано. И тук няма условия, които да могат да бъдат нарушени от титуляра на разрешителното. В чл. 156в е предвидено, че срокове за постигането националните цели за опазване на околната среда по чл.156а, ал. 1, които се определят с плановете за управление на речните басейни, могат да бъдат удължавани с актуализацията на плановете за управление на речните басейни за етапното постигане на целите за опазване на околната среда в случаите, когато е прекратено влошаването на състоянието на засегнато водно тяло и са налице няколко изрично посочени условия.
Важно е да се отбележи, че нито едно от тези условия не е условие, което може да се наруши от титуляра на разрешителното.
В чл. 156г например пък е указано кога целите за опазване на околната среда могат да бъдат по-малко строги за конкретни водни тела. Както е видно, и тук няма условия, които да бъдат нарушени от титуляра на разрешителното. В този дух посочвам за всички посочени клаузи, че няма посочени условия, които да бъдат нарушени от титуляра на разрешителното поради горното предлагам текста „или за неизпълнение на условията по чл. 156б – 156ж“ да бъде заличен.
Още на първо четене аз направих бележки към вносителите, че няма конкретна яснота и ясна правна критериална база именно в този дух и аспект. За съжаление, това не се постига, с оглед на което си позволявам да направя това предложение за отпадането на този текст.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Чакъров. Друг някой? Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател. Тъй като нашето предложение с професор Лилков е възприето по принцип, аз просто бих искал да благодаря на работната група и на министър Василева и на министерството, тъй като действително първоначалния текст този предложен подход за служебно задължително преразглеждане на всички издадени разрешителни на всеки шест години създаваше известна стопанска несигурност в предприемачите, което безспорно сега вече при тези промени, които са приети след нашето предложение, това нещо се избягва, така че благодаря от името и на двама ни за това, че е възприето.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Великов. Друг някой желае ли да каже нещо? Министерството? Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ /МОСВ/: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Изключенията, за които става въпрос в закона в чл. 156б – 156ж, са текстове, които транспонират рамковата директива за водите. Съвсем накратко, това са изключения, които компетентният орган по управление на водите взима предвид, но отчита човешката дейност, които допринасят за тези изключения. Например, в чл. 156г, който народният представител господин Чакъров цитира, се говори за засягане на водните тела значително от човешката дейност. Тоест, ние говорим за разрешени дейности, за титуляри.
Най-общо казано, планът за управление на речния басейн се превръща във водещ инструмент, а всички разрешителни са подчинени на основния инструмент. Това е предвидено в рамковата директива, за да може целите за околната среда да бъдат изпълнени, в рамките на този инструмент. когато са налице някакви изключения, да бъде оценявана и човешката дейност.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Колеги, становища? Господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да, това е така, колега, за мен е ясно, че това е транспониране, но в случая няма условия, които да бъдат проследени и контролирани на базата на това, дали са нарушени или не са нарушени. Много е обща рамката и това предполага изключително голям субективизъм, директно да го кажем. Затова става въпрос. Така че не знам, но в края на краищата впоследствие при преразглеждане и при тези казуси, когато възникне оспорване в съда, аз не виждам това как ще може да бъде защитено.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Чакъров. Две думи, господин Терзов?
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: Благодаря, господин председател. Плановете за управление на речните басейни – техният проект е подложен на обществено обсъждане в рамките на шест месеца. В рамките на шест месеца всички заинтересовани страни участват наравно със своите предложения и възражения, като в крайна сметка планът за управление на речния басейн, въпреки че е подготвен от структурите на МОСВ, се приема от Министерския съвет. Така че според нас има достатъчно механизми за контрол, от една страна, на това което се предлага в плана и от друга страна, за защита на интересите на отделните водоползватели.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Други дебати? Господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това ще е вече правна норма. Това ще влезе в законодателството. На тази база ще се взимат решения. Каква сигурност ние даваме на бизнеса, на каква критериална база, наречена правна нормативна база, ще се процедира по-нататък? Аз бих искал да има много повече яснота, предвидимост и това – в контекста на всичко това, което говорим и в национален мащаб, и ситуацията, в която се намираме, за подобряване на инвестиционния климат, и за предвидимост и за подпомагане на бизнеса. Да има коректност и от законова гледна точка, от страна на контролиращия орган в лицето на Министерство на околната среда и водите с всичките си структури, и да има предвидимост и за бизнеса в случая. За това иде реч. В такъв случай аз не виждам това да се постига. Това не е в момента тук – извинявайте, че водим диалог, но аз не споделям това, което в момента ще бъде имплементирано и ще бъде включено в нашито законодателство. Аз направих тези бележки. Те бяха приети. И тук в комисията, когато разглеждахме ЗИД на закона, това беше възприето от представителите на Министерство на околната среда и водите. Това беше възприето и в пленарна зала, когато го разглеждахме на първо четене. И впоследствие има още текстове, с които аз съжалявам, но не се дава ясната критериална база как да се процедира. Съжалявам.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Чакъров. Други изказвания ? Заповядайте, господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Господин Чакъров, аз напълно разбирам Вашето безпокойство, но предвид механизма за приемане на самия план за управление на речните басейни тези шест месеца обсъждане, утвърждаването му от Министерски съвет и ако има такъв извънреден случай, в който едно разрешително за водовземане трябва да бъде ограничено, трябва да бъде отменено, в никакъв случай не би могло да бъде допуснато субективно влияние или субективно разглеждане, предвид на целия механизъм, който позволява една максимална публичност. В крайна сметка, последното решение е в Министерски съвет също. В тази връзка мисля, че няма основания за притеснения в частния сектор конкретно за този случай.
Благодаря.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Извинявайте, но в случая да направим препратки, когато приемаме конкретни текстове, към обсъждане, естествено – всички знаем каква процедурата да се проведат съответните обсъждания, когато се разглеждат и приемат плановете за управление на речните басейни. Но тук вече става въпрос за конкретни текстове в законова рамка. Затова иде реч. А обсъжданията по какъв начин? По-скоро вие сте в хипотезата по време на обсъжданията да се инициират промени, които трябва да бъдат направени тук, тоест, да поправим, ако има, грешка. Когато сме приемали законодателство, например, за административните актове, наказанията, глобите, които преди бяха от 1000 до 10 000 лева, ние ги редуцирахме от 1 до 3, за да няма коруптивна среда. А в случая рамката е толкова широка! Няма никакви условия, на базата на които да се процедира. Съжалявам, че толкова много взимам думата, но бих искал да има - вие, министерството поехте - и аз отново апелирам към вас да има ясна критериална база как да се процедира и титулярът на разрешителното да знае кои условия ще изпълнява, как ще ги изпълнява и ако не ги спазва тогава. Да, всичко и трябва да бъдем равни пред закона, и титулярът, и всичките. Затова говоря от името на всички граждани, най-вече на бизнеса, които работят в тази сфера. Трябва да има сигурност, яснота, предвидимост. Не може чрез обсъжданията, да препращаме към обсъжданията и едва ли не там да се реши този казус. Не, не е коректно. Тук има и юристи от Народното събрание с опит. Това не е нормалната практика. Всички знаем какъв е законодателният процес, а ние сме тук на етап да финализираме тези текстове в законодателството и след това отново да бъдем в хипотеза да ги преразглеждаме.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако Министерство на околната среда и водите желае, може да се върнем към този текст на края на закона; ако искате да дадете по-точно становище, с което да се обосновете. Ако не, ще преминем към гласуване на текста. Преминаваме към гласуване в такъв случай.
Господин Чакъров направи предложение, но ще гласуваме първо за отпадане на текста или за неизпълнение на условията по членове 156б – 156ж. това предложение не е подкрепено, защото иначе работната група подкрепя по принцип текста на предложението на господата Великов и Лилков. Моля, който е за така направеното предложение от господин Чакъров в зала за отпадане на цитирания преди малко от мен текст, моля да гласува.
Гласуване: за – 6, против няма, въздържали се 10.
Предложението на господата Великов и Лилков, както казах, по принцип е подкрепено.
Гласуваме текста на работната група с подкрепените предложения за § 6, който става § 8. Моля който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 10, против няма, въздържали се 6.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: благодаря. Направеното предложение е прието. Преминаваме към следващото предложение от господата Великов и Лилков за създаване на нов § 6а. Работната група не подкрепя предложението. Желания за изказване?
Желаете ли да обосновете предложенията, господин Лилков? Благодаря Ви. Заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря, господин председател. Смисълът на нашето предложение е, че в разрешителното за водовземане с цел бутилиране и предлагане на пазара на изворна вода се посочва търговското наименование, под което ще се предлага изворната вода на пазара. Знаете това, което се случи в момента на пазара. Нашето предложение се свежда до това, че в допълнение към изискванията по ал. 1 на чл. 56, когато се издава разрешително за водовземане с цел бутилиране и предлагане на пазара на изворна вода, да се посочва търговското наименование, под което ще се предлага изворната вода на пазара. Дискутирахме го този въпрос, знаете нашите основания. Предлагам това да го дискутираме отново. Да чуем мнението на министерството.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Други изказвания, бележки към направеното предложение? Няма. От министерството желаете ли думата, или не? Не сте длъжни по всеки един параграф, защото работната група имаше представители от министерството. Ако желаете, разбира се, госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, становището, което министерството изразява, отново, както беше подчертано и в предходното ми изказване, е свързано с факта, че изискванията, свързани с наименованията на хранителни продукти и правилата за етикетирането на натуралните минерални и изворните води са регламентирани в директива 2009/54 относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води, транспонирано в българското законодателство, както споменах, със Закона за храните и Наредбата за бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води.
С разрешителното за водовземане се предоставя право на ползва не на природна вода и същото е неприложимо по отношение на бъдещата реализация на пазара на стоките, които са произведени от тази вода. С други думи, тук става въпрос за чисто пазарни регламенти, които касаят хранителни продукти.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. Други изказвания? Не виждам.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Моля ви все пак да поканим да се изказват и мнения…
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Лилков, на второ четене обсъждаме предложения, направени от народните представители. На първо четене ние изслушахме всички. Аз лично също съм се срещал с който пожела. Наистина, в момента няма възможност по нашия правилник да изслушваме организация…
Ограничението, госпожо Манева е следното. В правилника е записано, че се изслушват единствено поканените. Не сте поканени, Вие изявихте желание да присъствате, както всички останали. Имаше работна група, пак казвам, срещнахме се с всички. Ако в момента тръгнем да говорим пак това, което нееднократно сме говорили и по време на работната група, и на заседания на Комисията на първо четене, след това на работната група, срещи с всички ведомства, които са заинтересовани и са страна по тези текстове, наистина мисля, че комисията ще продължи извън приетите норми досега, които са на второ четене. Гледаме само направените забележки, господин Великов за работната група, тук гледаме само и единствено предложения на народни представители. Те дори да са на други организации – външни за Народното събрание или министерствата, вече са били припознати от народните представители като техни и те са ги входирали от тяхно име, защото единствено и само те могат да го направят това нещо на второ четене. Затова ние в момента дискутираме предложенията.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Понеже и текстът на господин Великов за изискване на становище от Министерството на здравеопазването, очевидно не се разбра. Тъй като ставаше дума, опонира се непрекъснато, че се урежда в друг закон, приемаме, че е така, обаче за да няма отклонения, казваме: нека Министерството на здравеопазването, което ще решава този проблем и в съответните наредби, се произнася със становище в случаите, когато се дава разрешително за бутилиране на изворни води. Това е единственото.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Разбирам Ви, госпожо Манева, но както спомена и госпожа Василева, когато дискутирахме въпросния текст да се създаде излишна норма бутилиране, това не беше прието и тя в момента не съществува в чл. 50. Там е за питейно-битови нужди.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Говорим за становището на здравеопазването.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колегата от здравеопазването е тук, ако желае, може да вземе думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Каза, че трябва да има.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, но не беше прието, защото се решава при гласуването от народните представители в комисията. Следователно, след като текстът не е бил приет, остава съществуващата норма с текста по съответния член в закона и просто няма как да вкараме тази норма сега.
Други предложения или изказвания? Няма.
Предлагам да гласуваме предложенията на господата Великов и Лилков за създаване на § 6а в чл. 56 – „Създава се нова алинея 8“. Моля, който е за, да гласува.
Гласуване: за – 2, против няма, въздържали се 14.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не се приема.
Предложение от народния представител Георги Андонов за създаване на нов § 6а. Съдържанието на предложението, уважаеми колеги, е пред вас. Работната група подкрепа по принцип предложението и работната група предлага създаването на нов § 6а, който става § 9. Текстът на новосъздадения § 6а, който става § 9 от законопроекта, е пред вас. Работната група, както казах, по принцип подкрепя предложението. Изказвания? Няма желание. Да преминем към гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Приема се единодушно това предложение.
§ 7. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 10. Моля който е съгласен с предложението, да гласува. Това е текстът на вносителя.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: единодушно се приема.
Предложение от народния представител Георги Андонов, постъпило по § 8. В чл. 60, ал. 4 се изменя съответно както е посочено по-надолу. Работната група подкрепя предложението, работната група по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага нов текст за § 8, който става § 11 заедно с предложението от господин Георги Андонов. Текстът е пред вас. Изказвания? Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Предложението ми е да има прецизиране относно тези текстове. Доколкото знам, няма дефиниция за малък язовир. Коректно е да бъде прецизирано, да има дефиниция за малък язовир, защото ще има спорове кой язовир е малък, кой не е и в правния мир всички можем да предположим какво би станало.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Госпожо Василева?
МАЯ ДРЯНОВСКА:Дефиниция за малък язовир няма, наистина, в Закона за водите, но Наредба 13 класифицира язовирите като малки и като големи и там те са класифицирани, така че мисля, че е излишно. Дефиницията ще бъде съгласно Наредба 13.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По същество такъв текст може да се пренесе в зала. Ще го направим, господин Чакъров. Благодаря. Комисията ще предложи нова корекция на съществуващия текст, която ще бъде направена в зала, по-точно, дефиниция на понятието „малък язовир“.
Благодаря.
Който е за така предложения текст с условието, което току-що беше прието от всички нас, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предложението се приема единодушно.
По § 9. Работната група подкрепя текста на вносителя. § 9 става § 12.
За § 10 работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13.
По § 11 работната група подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16.
Уважаеми колеги, не са постъпили предложения по тези параграфи. Желание за изказвания и мнения? Не виждам. Благодаря.
Минаваме към гласуване.
Моля, който е за така предложените текстове на съответните параграфи, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Единодушно се приемат.
По § 14 - в чл. 79, е направено предложение от народния представител Георги Андонов. Работната група подкрепя предложението на господин Андонов. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 17 и предлага съответната редакция, която е пред вас. Желания за изказвания или мнения? Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Както преди при разглеждането на текстовете, които гледахме, тук въпросът е за прекратяване на разрешителното, по време на първо четене на ЗИД на закона аз изразих своите опасения, които изтъкнах преди малко. Не искам да ги повтарям. Тук съм изложил и бих могъл да ви представя много подробно всичките препратки, които ги имам. Основното е, и се обръщам към представителите на Министерство на околната среда и водите, господин председател, че няма ясно дефинирани правни основания това да става. Ако трябва да бъда по-обстоятелствен, бих могъл да се аргументирам защо така твърдя. Беше поет ангажимент, това не е представено. Ако искате, мога да посоча, че съгласно предлаганата разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 8 е предвидено, че действието на издаденото разрешително се прекратява по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при обстоятелствата по чл. 50а, ал. 3, считано от датата на приемане на плана за управление на речните басейни.
Разпоредбата на вече приетия текст на чл. 50, ал. 3 гласи, че когато упражняването на правата по разрешителното представлява натиск върху състоянието на водите, допринася за влошаване на състоянието или непостигане на установените цели за опазване на околната среда, или за неизпълнение на условията по чл. 156б – 156ж, които отпаднаха и в момента вече ако се приемат, в зала ще са – разрешителното се изменя или прекратява служебно от органа по чл. 52, ал. 1. Питам в кои случи се изменя, в кои случаи се прекратява. Така, както е сега за всяко състояние, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл. 50а, ал. 3 – компетентният орган може или да измени, или да прекрати разрешителното. Кое от двете действия ще предприеме? То не е ясно. Няма на база на какви критерии ще се реши и това също не е ясно. Наистина е широка рамката. Още веднъж ще кажа, че това наистина може да доведе до административен произвол, също така и – не бих искал да вменявам това, но евентуално коруптивни практики, с оглед на което аз се обръщам към представителите на Министерство на околната среда и водите, госпожо министър към екипа Ви, действително да ни бъда предложи конкретни текстове, с които това много по-ясно да стане, да има правно основание, на базата на което да се процедира в един или друг аспект. Това е много важно от моя гледна точка, държа да го споделя тук пред всички и пледирам за това, което казах. Естествено, финалното, крайното решение е ваше. Но идеята ми е действително да има ясна правна рамка, на базата на която да се процедира.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Чакъров. Госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Чакъров, дами и господа народни представители, разбирам вашите съображения, но, както и колегите преди малко обясниха причините да бъдат изготвени тези текстове произтичат от необходимостта от пълно транспониране на рамковата директива за водите, където са заложени такива изисквания. В максимална степен бяха положени усилия, за да се разяснят механизмите и начините по които да се контролира процесът, осигуряването на пълна прозрачност и недопускане на субективизъм. Аз ще помоля господин Гуджеров и господин Терзов да продължат, защото тук ще помоля за извинение, но тъй като предстои изслушване в Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете за напредъка по оперативна програма „Околна среда“, аз ще се изтегля, ако позволите, и ще дам думата на колегите. Преди да го направя обаче, искам да благодаря на всички народни представители за предложенията, които бяха направени с цел усъвършенстване на текстовете, за активното участие във всички разисквания, които сме имали, за ангажимента за бързо разглеждане на законопроекта, отчитането на неговата важност предвид принципните въпроси, които са разгледани с него и предложенията ни, свързани основно с въпроса превенция на риска от възникване на наводнения, както и необходимостта от транспониране на европейското законодателство. Благодаря още веднъж за съдействието и пожелавам ползотворна работна група на комисията. Ако позволите, да дам думата на господин Гуджеров да довърши аргументацията?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Разбира се.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Преди министъра ще си позволя само следното. Предложението ми е в случая да е ясно кога се изменя и кога се прекратява. Това ограничение да е ясно и това вече ще даде и критериалната база, правната рамка, правните основания в единия или в другия случай. В случая иначе няма да е ясно и не трябва да има субективизъм. Аз също бих искал да имаме по-добро законодателство. Затова и в момента взимам думата и изразявам отношение. Ако това го разграничим и вече и критериалната база е ясна, правно основание в единия и в другия случай, ще има много по-голяма яснота и предвидимост и административното процедиране.
Благодаря.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Господин Чакъров, аз напълно разбирам и споделям виждането Ви, обаче в случая – и колегата после ще развие тезата, но разгледано поотделно, всеки воден обект, всяко водно тяло в Плана за управление на речните басейни, както съм сигурен, че добре знаете, то се характеризира, както и неговият потенциал. Когато имаме влошаваща се тенденция и състоянието от добро преминава към много лошо или много лошо, тогава се налага ограничение изменение или прекратяване на съответните разрешителни. Действително това би следвало индивидуално да се разглежда за всеки отделен случай, а както в случая коментираме изменение, при подобряване на потенциала на водния обект може да има облекчителни условия. Не е задължително да бъдат налагани ограничителни или допълнителни тежести. Просто много трудно е да бъде предвидена всяка една хипотеза за всяко едно водно тяло. Именно затова се налага да бъде дадено така. Съжалявам, че отново ще повторя, но Планът за управление на речните басейни в крайна сметка се приема от Министерски съвет, което, надявам се, в голяма степен гарантира недопускането на субективизъм. Ако позволите ще дам думата и на господин Терзов да ме допълни.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: Това, което мога да допълня е, че Планът за управление на речния басейн отчита всички видове натиск. Ако разглеждаме едно разрешително всяко поотделно, каквато е била практиката преди този инструмент по рамковата директива, ние отчитаме единствено дали титулярът изпълнява условията. Няма никаква оценка на кумулативния ефект, който предизвиква всички права, които са предоставени. Според мен, механизмът, който въвежда рамковата директива, създава повече отговорност на държавата. Самият план за управление, отчитайки кумулативния ефект на всички предоставени права, съдържайки в себе си методика, по която са направени съответните анализи, съдържайки включително това – кое е от по-голям обществен интерес – дава съответните предложения. Тоест, това не е предоставяне на държавата на някакъв субективен произвол, чрез който на практика титулярите на разрешителните няма да имат абсолютно никакви гаранции.
Дори ако вземем факта, че Законът за водите не дава безсрочни разрешителни, ето, виждате самия факт, че законодателят е предвидил ограничени права – един титуляр няма в себе си гаранцията и по сега действащия закон, че той има безсрочно право на ползване. А сега с рамковата директива всички права се събират на едно място, прави се обща оценка и се излиза с най-доброто предложение.
Бихме искали да имаме някаква конкретика, но планът е този, който ще каже дали дадени права е възможно да бъдат ограничени, или предоставеното право е изцяло несъвместимо с постигането на целите.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря и аз. Други изказвания? Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги аз имам по-скоро въпрос към предложителите. Защо точка 7 от чл. 79 предлагате да бъде отменена? Доколкото аз разбирам, тя обхваща хипотезата, когато се установи, че годишно обем за изземване от предходната година е надвишил възможността на реката да възстанови наносите си. Защо отпада това основание? Каква е логиката?
МАЯ ДРЯНОВСКА: С предишните членове отпада изискването за издаване на разрешителни за изземване на наносно отложение, с изключение когато става въпрос за река Дунав и водохранилищата. Тук в случая с тази точка отпада ежегодното преразглеждане, защото няма да има такива разрешителни. Разрешителни за изземване на наносни отложения остава да се издават само когато става въпрос за осигуряване проводимостта на реките. Затова отпада това изискване. Прекратяване се издаването на разрешителни за вътрешните реки. Остава издаване на разрешителни само за река Дунав и язовирите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Господин председател, по процедура. Искам да направя предложение във връзка с това че дебатите се разшириха много, за удължаване на времето до приемане на законопроекта по точка 1.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Обратно становище? Обратно предложение? Не виждам. Нататък текстовете са с много анблок, но е коректно във връзка с това, че до половин час трябва да приключим. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 11, против няма, въздържали се 6.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предложението е прието. Благодаря.
Други дебати по разглеждания текст? Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин председател, току-що заместник-министър Гуджеров каза за насоки, в които ако се положат малко усилия, считам, че би могла да се постигне по-добра правна рамка, така че да има някакво правно основание, което наистина да даде по-голяма яснота и действително с риск да се повторя, ще кажа правно основание. Още повече такъв ангажимент беше поет, когато разглеждахме и тук в комисията тези текстове да бъдат прецизирани, и в пленарна зала – също. И в момента виждаме, че абсолютно нищо в това отношение не се дава от екипа на министерството и Закон за изменение и допълнение на закона ще бъде приет в рамката в който беше представен. А препратките, които се правят към плановете за управление на речните басейни мен лично не ме удовлетворява, защото тук ще има конкретни текстове и ще се процедира на базата на тези текстове, когато се преразглеждат или прекратяват съответните разрешителни.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, но Ви моля, тъй като дебатът стана дълъг, нека да бъде систематизирано и наистина конкретно, за да можем да минем към гласуване.
Нека да отговори заместник-министърът на господин Чакъров и след това Вие ще може да зададете своя въпрос, разбира се, господин Божинов.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Господин Чакъров, както пак съм сигурен, че знаете, самият план за управление на речните басейни е административен акт, като вътре се залага, как би се процедирало с едно разрешително. Това в същото време е възможно и да се обжалва като административен акт. Екипът на министерството наистина се постара в тази насока да намери по-добрите критерии предвид това, което ви казвам, че е буквално индивидуално за всеки един воден обект, много трудно би било да се получи това, като в Плана за управление на речните басейни вече има поле, където може да бъде уреден въпросът.
Благодаря.в
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Гуджеров. Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, господин председател. Искам да изразя своето голямо съжаление, че поради ангажименти в другата комисия пропуснах много съществени моменти от закона, в това число и § 6.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В момента сме на § 14.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Там се решаваше подобен принципен въпрос. Помните моето изказване в пленарна зала за това, как се превежда и как се разбира духът на директивата. Моето разбиране беше, че когато се правят новите планове или оценка на плановете, не трябва да се говори за преразглеждане, защото това дава тези основания за субективизъм, а трябва да се разгледат всички издадени разрешителни и по обективни критерии, когато кумулативният ефект е резултат от едно, две, три, четири, пет и т.н. разрешителни в този басейн, да има критерий, по който се започва от първото, второто, третото или се изреждат заедно и се търси компромис. Ако го няма това, субективизмът ще бъде. Но явно този текст е приет по най-лошия вариант, тъй като колегите Великов и Лилков, доколкото аз разбирам, предлагат един по-мек и по-приемлив текст, а работната група ги е събрала и двата текста и сега става още по-сложно. И по тия критерии, които те предлагат, и по това, което дава вносителят. Ако сте го приели § 6 в този му вид, колкото и да са добронамерени, администраторите, те се изкушават. Аз съм имал принципен спор с министър Караджова, която по един случай, по който аз се интересувах, заведе дело, провали този инвеститор и накрая Върховният административен съд каза, че няма предмет на спора.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Божинов, мога ли само да Ви помоля нещо – моля да ме изслушате и мисля, че ще се съгласите. Вие в момента говорите по същество и за разглеждания параграф - за да не остават всички с убеждение, че се връщате на § 6 – говорим по същество, говорим по същество, защото промените са същите. § 6 мина преди около час като гласуване, но тъй като и тук става въпрос за същото…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Мотивите на министър Чакъров са такива – той провокира за същото, за което и аз се тревожа.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Затова го кажете по този начин, за да не гледат колегите и да ни връщате на § 6. Защото сме на
§ 14, господин Божинов. Да, по същество става въпрос за същото.
Други изказвания, уважаеми колеги? Не виждам. Мнения? Също. Преминаваме към гласуване на § 14, по който има предложение от господин Георги Андонов, което е прието и работната група е предложила текст, като е подкрепила по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 17 и редакцията на съответния нов § 17 е пред вас. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за –14 , против няма, въздържали се 3.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Има предложение на народните представители Великов и Лилков за създаване на нов
§ 14а. Работната група не подкрепя направеното предложение.
Заповядайте!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, аз мисля, че по тези въпроси ние ще продължим да разискваме и по-нататък, но Ви моля в качеството на експерт към парламентарната група на Реформаторския блок и към нас с професор Вили Лилков, на Евдокия Манева да бъде дадена думата в порядъка на това изключение, което се допуска в такива случаи за лични експерти на народни представители.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В случая нямаме такава практика, да даваме думата, господин Великов, лични експерти на народни представители да се изказват на заседание на второ четене на разглеждан ЗИД на определен закон. Няма такава практика. Госпожа Манева пожела да се изкаже. Създаваме прецедент. Ако в момента от останалите асоциации пожелаят да се изкажат, ще стане една говорилня, която е безсмислена. Ние всичките тези мнения и становища ги чухме. Вие самите присъствахте и когато се разглеждаха госпожа Манева – също. Моля ви, нека да продължим коректно по правилник, както сме работили винаги. Иначе създаваме прецедент, който ще доведе до това, наистина ние да не знаем кога ще свършим. Текстовете на второ четене са припознати от народни представители. Тук становище на сътрудници на народни представители нямат основания да им бъде дадена думата, или те да вземат отношение, защото тези текстове вече са припознати, защото на второ четене предложенията могат да се правят единствено и само от народни представители, които са припознали определени текстове както и да бъдат коригирани от правна дирекция на работните групи с оглед на изчистване на правно-технически на текстовете. Затова моля Ви, госпожо Манева, с цялото ми уважение към Вас - ние сме се виждали нееднократно, чували сме се, говорили сме, бяхте на работната група. Там също изразихте Вашето становище - нека да продължим да работим в коректен план.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин Иванов, аз съм съгласна, но – следното предложение, което направи господин Великов тук в зала, което не сме обсъждали на работна група и това беше едно компромисно решение, което не виждам защо да не се приеме да се осигури кореспонденция между работата на Министерство на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването за решаването на клаузата. Това е много странно…
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Госпожо Манева, ако в момента в определени населени места /обръщам се към Вас, защото днес го дискутирахме с колегите/ казвам ви на вас: в определени населени места освен бутилиране на изворната вода, тя се ползва и за водоснабдяване…
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не го смесвайте. Текстът касае само ако се иска разрешение за бутилиране на изворна вода, да се взима становището на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Бутилирането не е при нас, госпожо Манева. Имаше наистина работна група, знаете какво се реши там. В момента гласуваме текстовете. Зная, че е имало още срещи. Зная, че на тези срещи сте се договорили наистина да се създаде работна група по този казус. Аз затова в момента по никакъв начин не се притеснявам, защото зная, че тази работа ще продължи. Има съгласие, доколкото зная, да се продължи работата конкретно по този казус, доколкото зная, има и сформирана такава работна група. Оттук нататък, колеги, нека наистина този проблем, който съществува – ако беше останал при нас и беше в юрисдикцията, в правото на това министерство да търси неговото решение, да, аз съм съгласен, ние щяхме да продължим да дебатираме по закона и нямаше да го гледаме на второ четене. Позволихме си този закон да влезе на второ четене в комисия, след като разбрах, че вече има сформирана нова работна група и тя ще направи съответните промени в законодателство и наредби, където им е мястото. Тук ние ще продължим да се занимаваме само с добиването на водата, с това, да бъдат експлоатирани, а всичко останало ще бъде отразено.
… Когато се изисква разрешение, в изписването как се казва това разрешение се казва, че има условие. В случая едно от условията е в тези случаи, когато има специфични изисквания за които отговаря Министерството на здравеопазването, то да се произнесе, преди да…
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Така е и в момента то се произнася, няма начин. Работна групата по законопроекта продължава, има работна група, която ще направи съответните промени където трябва.
Други изказвания или мнения по направените предложения от колегите Великов и Лилков има ли? Не виждам. Подлагам на гласувана направеното предложение за създаване на нов § 14а от колегите Великов и Лилков. Работната група не подкрепя предложението. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 2, против няма, въздържали се 14.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Има предложение от народния представител Георги Андонов да се създаде отново нов
§ 14а със следното съдържание. Съдържанието съответно е пред вас. Работната група подкрепя предложението. Работната група предлага да се създаде § 14а, който става § 18. Текстът е пред вас, уважаеми колеги. Моля, който е съгласен с направеното предложение, подкрепено от работната група да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно се приема. За това предложение имаме поздравителни адреси от пет или шест асоциации за така направеното предложение, прието току-що от нас, защото наистина това е много важно, което е предложено като промяна. /И 90% от кметовете – неофициално./
§ 15. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 19. Моля който е за направеното предложение и предложения от вносителя текст, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно се приема. Благодаря. Направено е предложение от господин Георги Андонов за § 16, което е сходно с предходното, за което казах, че имаме поздравителни адреси от много асоциации, както спомена заместник-министърът, неофициално от 90% от кметовете. Предложението е сходно. Работната група отново го подкрепя. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 20. Изказвания има ли? Мнения? Не виждам. Моля да гласуваме. Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
Гласуване: за –16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 21. Моля, който е за така направеното предложение от вносителя, да гласува.
Гласуване: за –16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно се приема. Благодаря.
Параграф 18. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 22 и предлага следната редакция. Моля за изказвания по § 18, който става § 22. Заповядайте.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: /МЗ/: Благодаря, господин председател. Аз искам да обърна внимание върху един по-скоро, на мен лично ми се струва, технически въпрос, и дано да не е пропуск. Става въпрос за следното. Текстът на вносителя препраща в § 18 към алинея 4 на чл. 119. Текстът на вносителя е следният. В чл. 119а, ал. 1 се павят следните изменения и допълнения. Точка 1 – в точка 1 думите „санитарно-охранителните зони“ се заличават а след думите „ал. 4“ се поставя запетая и се добавя „точка 1“, тоест, предложението на вносителя е препратката тук да бъде към ал. 4, като се добави точка 1.
Сходен е смисълът и на сега съществуващия текст на Закона за водите, където в чл. 119, ал. 4 пише следното: „Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване“ – но забележете: и на минералните води – „се осъществява чрез определяне на водните тела по ал. 1, т. 1 и 2 и водните тела, съдържащи минерални води, като зони за защита на водите“.
Работната група предлага обаче да се измени препратката, като предложението е следното: В чл. 119а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения. Точка 1 се изменя така: „Територията на водосбора на повърхностните водни тела и земната повърхност на подземните водни тела, но забележете – по чл. 119, ал. 1, т. 1 и 2, а не по чл. 119, ал. 4. Това автоматически означава, че зони за защита на минералните води, с изключение на случаите, когато те биха могли да се използват за питейно-битово водоснабдяване, което е сравнително рядък казус, ние реално ще създадем хипотезата да няма зони за защита на минералните води, което, честно казано не знам дали това е замисълът, който е вложен. Още едно съображение – терминологията „земната повърхност над подземните водни тела – не знам чисто като правна норма как точно изглежда, но определено може би ще има затруднения при прилагането на една такава разпоредба. Това беше. Благодаря.
Благодаря Ви, д-р Димитров. От министерството? Господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря. Аз ще започна, а колегата Георги Терзов ще довърши, но този текст е бил обект на много дискусии с Министерството на земеделието и храните. няколко работни групи отправихме и мисля, че стигнахме до възможно най-изчистения текст. Реално не виждам и земната повърхност над подземните води какъв правен казус би създала. Може би аз просто не мога да разбера, но колегата ще вземе думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ /МОСВ/: Това е текстът, по който имаше възражения в рамките на работната група. Той е изчистен заедно с колегите, които имаха предложения и това е окончателният текст.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, някой друг от народните представители? В такъв случай минаваме към гласуване на така предложения текст. Разбрах, че няколко пъти са се виждали работни групи от министерствата. Вие, доктор Димитров, не сте ли присъствали на тези групи? Бяхте на една със сигурност.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да. Специално този текст никой не го е дискутирал с нас. Сега го видяхме непосредствено преди идването. Пак искам да обърна внимание и да ви задам въпроса когато този текст бъде приет, зони за защита на минералните води в случаите, когато те не се използват за питейно-битово водоснабдяване, което е много рядко в практиката – може би има три-четири случая в България, когато минерални води се използват за питейно-битово водоснабдяване – за всички други видове минерални води, които се ползват за балнеолечение, балнеопрофилактика, бутилиране, за каквото искате – за тях ще има ли зони за защита на водите? Какво означава „територията над подземното водно тяло“? Няма смисъл да го повтарям отново, но за мен тези въпроси са много едри и те някак си веднага стават ясни поне за специалистите, разбира се.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги? Отговорът да не бъде само „имаше работна група и го приехме“.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: Зоните за защита на водите са специални зони. Това не означава, че всички други води са изключени от опазване. Това са специални зони, към които има специални цели. В сега действащия закон в тази точка са зоните, които са предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Просто поради забележките, които имаше към санитарно-охранителните зони, беше подготвен текст, който да придобие тази формулировка: зони за защита – в тази точка са тези водни тела, които са предназначени за питейно-битово водоснабдяване и референцията към тях е в чл. 119, ал. 1. Самата ал. 4 реферира към ал. 1. Не знам дали стана ясно.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Един въпрос, съвсем условно: в единия случай може ли да очертаете границите, и във втория случай да ги очертаете?
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: В плана за управление ще има зона на защита, която ще бъде територията на водното тяло.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: А във втория случай, когато са за балнеолечение минерална вода.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: В останалите случаи – както всички останали водни тела. Водните тела имат очертания. Всяко едно водно тяло има очертание.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Генов?
МАНОЛ ГЕНОВ: Въпросът, който председателят постави, е много простичък. Ще има ли санитарно-охранителна зона за водоизточници, които се ползват хем за питейни, хем за минерални нужди? Например, има села в Гоце Делчевско, които ползват минералната вода за питейна, защото е с такива качества. Ако характерът на водоизточника бъде такъв, няма ли по този начин да се лиши съответно общината или стопанинът, който учредява такава санитарно-охранителна зона? Защото тук става двусмислие.А нея трябва да я има, след като водата се ползва за питейни води.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: Тук не говорим за санитарно-охранителна зона. Говорим за зона за защита. Зоната за защита, както виждате, са територията на водосбора на повърхностните води и в земната повърхност над подземните водни тела. Всички тела, цялото тяло е идентифицирано като зона за защита, а не е единствено поясът, който е около водовземното съоръжение. Тоест, минерални води, които са предмет на ползване за питейно водоснабдяване, цялото водно тяло, земната повърхност са идентифицирани като зона за защита със специален режим.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Други дейности там ще могат ли да се вършат?
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: Това е предмет и на наредбата, която се предвижда да се преоформи в съответствие със закона. Не мога да разбера въпроса, честно казано.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Имаме два вида зони. В единия случай имаме определени зони за защита, както ги наричате. Във втория случай има също някакви защитни зони. Ако обаче е за питейно-битово водоснабдяване, как ще се случи второто, което също е допустимо, в тези зони? Ще може ли да го има, няма ли да го има? Когато става въпрос за балнеолечение, втория вид /не за питейни нужди/.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Отново искам да се обърне внимание на това, което е предложено. В момента и в съществуващия Закон за водите, и в предложението на вносителя, което е предоставено в Народното събрание, преди работната група да модифицира текста, препратката е към ал. 4 на чл. 119. В тази ал. 4 на чл. 119 освен подземни водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, има и подземни водни тела на минерални води, които могат да се използват за най-различни цели.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това е вторият вид, тъй наречен от мене.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да. Работната група обаче прави препратката вече не към ал. 4, в която си стои минералната вода, а към ал. 1, където са само хипотезите, когато подземни водни тела се използват единствено и само за питейно-битово водоснабдяване. Затова резонният въпрос е: ако това предложение на работната група бъде прието в този вид, ще има ли зони за защита - категорично говорим за зони за защита по смисъла на това, което каза господин Терзов, за минерални води, когато се използва за други цели - балнеолечение, балнеопрофилактика, спорт, рекреация, хигиена, бутилиране и всички останали допустими цели, за които е нормално също да има зона за защита на водите. Тоест, минерални води, подземни водни тела, които съдържат минерални води, зони за защита на тях, когато обаче са за други цели, а не за питейно-битови водоснабдявания. Ако това се приеме, според мен този текст ще изчезне.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, д-р Димитров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Ако правилно съм разбрал, моля колегите да ме поправят, ако бъркам - реално коментираме подземно водно тяло с минерална вода, нали?
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Когато се използват за други цели…
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Ние сме казали „подземни повърхности“. И в категорията подземни в случая влизат и минералните води. Доколкото на мен ми е ясно, целият воден обект е зона за защита. Цялото водно тяло. Аз наистина не разбирам защо продължавате, може би аз нещо бъркам или не мога да схвана, но ялото водно тяло е зона за защита на водите. То си има очертани граници, които са зона за защита на водите, а за подземното водно тяло - и повърхността, под която се намира.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, в кой случай?
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Когато се използва за питейно-битово водоснабдяване.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Искате ли министерството да помислите, а ние да продължим разглеждането на законопроекта и да се върне по-късно, за да ни представите вашето становище. Д-р Димитров е тук.
Благодаря Ви.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Да, да отложим гласуването на този текст, защото много се бавим.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Параграф 18, който става § 22 – не е приет. Ще бъде гледан след малко отново.
§ 19, който става § 23. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага изменение. Има ли изказвания по § 19? Не виждам.
Който е съгласен с предложения от работната група текст за
§ 19, който става § 23, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно се приема.
Благодаря.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 24.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 25.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 26.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, който е за предложенията по вносител, подкрепени от работната група, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Текстът се приема единодушно.
§ 23. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 27 и предлага редакция. Редакцията е пред вас, колеги. Има ли изказвания и мнения? Господин Чакъров, заповядайте, разбира се.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Предлагам в текста на работната група, пък и по вносител, не бих могъл да кажа, но в ал. 3, т. 4 текстът „за сведение“ да отпадне. Действително има случаи, когато с оглед на констатациите и предписанията да бъдат само за сведение. Но има и случаи, в които примерно общината е собственик на язовирната стена или на съоръжението към нея и тогава констатациите и предписанията не са за сведение, а за изпълнение. С оглед на това - виждам, че юристите подкрепят това, което казвам – това е коректният текст.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господни Гуджеров?
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Съгласен съм с предложението на господин Чакъров. Мисля, че е удачно.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги? Други изказвания не виждам. Гласуваме предложението на господин Чакъров в § 23, който става § 27 – в чл. 138а, ал. 3, т. 4 текстът „Протоколът се изпраща за сведение и на кмета на общината, на чиято територия се намира язовирната стена и съоръженията към нея“ – да отпадне „за сведение“.
Значи протоколът се изпраща и на кмета на общината – остава.
Може ли да го изчетете, господин Чакъров?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: „Протоколът се изпраща и на кмета на общината“. Опада „за сведение“.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно се приема. Благодаря, господин Чакъров.
Гласуваме целия текст на § 23, който става § 27, заедно с направената току-що и приета корекция, гласувана в комисия от господин Чакъров. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Параграф 24. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 28.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 29.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 30.
Колеги, изказвания? Няма. Моля, който е за така направените предложения от вносител и приети в работната група, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, единодушно се приема.
Има предложение на народния представител Георги Андонов по § 27, което е прието по принцип от работната група и е направена съответната редакция за § 27, който става § 31. Изказвания? Не виждам. Благодаря. Моля който е за така направените предложения от вносител и приети от работната група на господин Андонов, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно е приет текстът.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 32. Колеги, има ли изказвания? Не виждам. Гласуваме подкрепеното от работната група за § 28, който става § 32. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, колеги.
§ 29 – чл. 145 – предложение от народния представител Джевдет Чакъров. Работна група подкрепя по принцип предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, който става § 33 и предлага съответната редакция. Предложението на господин Чакъров е прието. Изказвания?
Господин Чакъров, заповядайте.;
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. Аз благодаря, че по принцип са приети предложенията, които съм направил, но считам за по-коректно да кажа, че ако по време на първо четене и тук в пленарна зала разисквахме, че би било по-добре, в конкретния случай да не губим време, на всички е ясно за какво иде реч, да не бъде „кметът на съответната община“, а да бъде „областният управител“. Но виждам, че от работната група е възприето това да става от кмета на общината след съгласуване с областния управител и т.н. - да не изреждам всички думи.
В една такава екстрена ситуация това съгласуване не знам по какъв начин би се случило, независимата децентрализирана местна власт, която има всички компетенции, в случая би могла да поеме отговорността. Това трябва да го съгласува в една абсолютно напрегната ситуация с областен управител. Така че аз предлагам по предложението, господин председател, или да остане „кметът“, или да бъде „и областен управител“. Аз продължавам да твърдя, че би било по-добре да бъде: областен управител да издава тази заповед и да се процедира по този начин. Ако това не се възприеме, по-добре да остане само „кметът на общината“, без да се налага допълнително да се съгласува, да не се губи време, и не се знае кой в каква ситуация би се намирал в една такава извънредна ситуация.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По принцип съм съгласен с това, което казахте, защото кметът на общината е на място. Доколкото зная - поправете ме, ако греша, господин Гуджеров – мисля, че Националното сдружение на общините са изразили положително становище по предложения текст. Те най-вероятно са взели под внимание всички възможни хипотези и ситуации, в които могат да изпаднат. Заповядайте, господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Господин Чакъров, чисто практически издаването от областния управител на такава заповед реално би било по-дълъг процес, отколкото издаването от кмета и съгласуването от областния управител. Реално кметът е човекът на терен. Той е органът, който може да предложи това решение. А именно, както и Вие коментирахте и в пленарна зала, и тук, за да избегнем всякакъв вид субективизъм, се подсигуряваме и с областния управител. Реално едно такова съгласуване, според мен, може да стане много бързо.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да добавя нещо, господин Чакъров, и след това ще бъде интересно за мен да чуя това, което Вие ще кажете. Тук става въпрос: при опасност от наводнения, при което могат да настъпят вредни последствия. Това са предхождащи действия. Тук нямаме толкова екстрена ситуация, в която трябва да се действа наистина в хипотезата на неотложни мерки, които трябва да бъдат взети. Тогава това е нещо наистина различно и всички тези процедури биха утежнили. Говорим за превенция, както тук и колегата Дончев ме поправи. При превенцията наистина може да имаме такава защита, която да гарантира правото на хората евентуално да предотврати неразумни действия, които биха могли да се предприемат.
Благодаря Ви.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Поддържам да бъде кметът, естествено, каквото комисията реши вече, без да има съгласуване.
Бих искал да взема отношение и във връзка с предложената ал. 3 „Разходваните средства за извършване на дейности по ал. 1“ – тоест възстановяване на хидротехническото съоръжение да става с решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет. За да се стигне да бъдем в хипотезата да има такава интервенция, да се издава заповед на кмета и да се предотврати евентуално бедствена ситуация с всички последици, това означава, че съответното хидротехническо съоръжение не е в изправност. Не съм инженер, но има изпускатели, преливници – ако всичко това функционира нормално, има начини изпускането на водата и осигуряването на свободни обеми и по принцип по-плавното изпускане на водите да стане равномерно. С оглед на това, че съответният концесионер или ползвател на хидротехническото съоръжение не е експлоатирал правилно, впоследствие държавата трябва да възстановява съответното хидротехническо съоръжение - позиция, която аз не споделям и възразявам това да стане по този начин.
Аз днес ви казах и сега поддържам моето становище и предлагам ал. 3 да отпадне.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Министерство на околната среда и водите – господин Гуджеров, заповядайте.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Господин Чакъров, аз напълно разбирам Вашата хипотеза, но колегите ще ме поправят, ако греша. Мисля, че тази година беше ситуацията с язовира в Ивайловград. Доколкото ми е известно, той е в напълно изправно състояние, обаче за 24 часа се изсипва два пъти и половина месечната норма на валежа и реално в едно напълно изправно техническо съоръжение се наложи – мисля, че там взривяваха Напоителни системи. Не беше в Ивайловград, другаде беше. Колежката ще обясни, но реално в такава ситуация на извънредни климатични явления мисля, че дори напълно изправно техническо съоръжение някой път би могло да се наложи.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Тук по-скоро говори за тази хипотеза, когато е крайно все пак. Не самото съоръжение дали е работило или не, а че се предприемат мерки.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За диги споделям да бъдат възстановени. То е ясно дигите как са направени и защо са направени. Трябва да бъдем по-коректни. По какъв начин ще се установи, все пак трябва да разграничаваме и хидротехническо съоръжение, което е наистина експлоатирано правилно в техническа изправност и т.н и се налага - добре. В този случай да, споделям. Но в другия случай, когато изпускателите не работят, има обструкции и той е затворил преливниците, да не му изтекат рибите надолу, и се налага след това да взривяваме съответната язовирна стена – и след това държавата трябва да ги възстановява тези средства. Съжалявам, не споделям една такава позиция.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В случай на ал. 1 при опасност от наводнение, от което могат да настъпят вредни последици за живота и здравето на хората, околната среда и материалните ценности, които могат да бъдат предотвратени или ограничени чрез разрушаване, уважаеми колеги, тук не говорим за изпускатели, не говорим за всичко останало, което споменах и преди малко. Тук говорим единствено и само за хипотезата, в която се налага разрушаване на хидротехническото съоръжение. Каквото и да е, когато се установят възможни последствия, които касаят здравето на хората, живота и т.н. и се наложи това съоръжение да бъде разрушено, съоръжението се разрушава. Няма хипотеза работещи кранове, изпускатели и т.н. Говорим единствено и само за разрушаване на съоръженията.
МАЯ ДРЯНОВСКА: Точно исках да подкрепя: това е хипотезата, в която е този член и тук основно става въпрос за разрушаване на дига, евентуално за да не залее населено място. Много рядко ще се случи някакво друго хидротехническо съоръжение да се разруши. Основно е и господин Гуджеров имаше предвид Мизия, когато през нощта щаба, организиран и създаден от кмета на общината, трябваше да вземе такова решение, за да не се залее населеното място. Тоест, проблемът е извън населените места.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. По същия въпрос. Аз мисля, че не го разбрахте, какво имаше предвид д-р Чакъров. Тук въпросът е за причините, които ще доведат до това разрушаване и разбирам, че той имаше предвид, когато някой концесионер или наемател недобросъвестно се отнася към тази собственост, когато му е предадена за стопанисване, и тогава. Наистина има такива случки. Казват: няма изпускатели, няма кранове, но повечето, които взимат язовирите, ги ползват за отглеждане на риба. Те нарочно заваряват и не знам какво още правят и като дойде високата вода и тръгне язовирът със сантиметри да качва нивото, тогава кметът ще отиде да бутне стената, защото съоръжението долу не му работи. После държавата трябва да се намеси и го възстанови. Тоест органите, които контролират, трябва много добре да упражнят контрол при едно такова разрушаване. Това е причината.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Генов, изключително важно е наистина да чуем това, което казват господата Генов и Чакъров, но, господин Генов, Вие донякъде обосновахте своето становище като пример какво се е случило, заварил съоръжение и т.н. Ако коритото на реката не е почистено и водата при силен дъжд повлече съответно всичко, което е в коритото, като започнем от храсти и стигнем до какво ли друго не, и това нещо затлачи съответното съоръжение, което добросъвестно някой е експлоатирал, какво правим в тази ситуация? Опираме до това, да имаме конкретна…
МАНОЛ ГЕНОВ: Водата реши ли да тръгне спиране няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не дай Боже, да, бяхме свидетели. Заповядайте, господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: От една страна, именно за това създаваме този нов единен орган, който да следи за контрол на хидротехническите съоръжения, но не мога да не се съглася и с хипотезата на господин Чакъров и ако реално имате конкретно предложение за текст, наистина можем да го обсъдим.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предполагам, че сътрудниците на господин Чакъров ще могат да ни съдействат, ако желаете, разбира се – да помогнат да го оформим и да преминем към следващия въпрос и след това ще го дискутираме, ако сте съгласни, колеги?
Може и в зала, ако желаете, да го приемем сега, господин Чакъров, и в зала да направите своето предложение. Съгласни ли сте от министерството, всички? Благодаря.
Минаваме към гласуване. Уважаеми колеги, § 29, който става
§ 33 с редакция на комисията и по принцип прието предложение на господин Чакъров. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
§ 30 Работната група подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 34.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 35.
Гласуваме предложенията на вносителя. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
§ 32. Работната група по принцип подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 36 и предлага съответната редакция. Уважаеми колеги, изказвания? Не виждам. Моля който е за, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно е прието.
§ 33. Предложение на господата Великов и Лилков за редакция на § 33. Работната група не подкрепя по принцип предложението на господата Великов и Лилков и не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да бъде отхвърлен. Изказвания?
В § 33 има предложение на Великов и Лилков. Работната група го подкрепя по принцип, но не подкрепя като цяло § 33 и предлага той да бъде отхвърлен. Гласуваме, ако няма изказвания – не виждам – предложението на работната група да не бъде приет и § 33 да бъде отхвърлен, което е на вносителя. (Предложението на Великов и Лилков по принцип е прието, затова не го гласуваме.)
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 38.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 39.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 40.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 41.
Колеги, изказвания? Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: § 34 по вносител, който става § 37, в разпоредбата на сега действащия закон, чл. 155, ал. 1, т. 13 – с отпадането се отнемат компетенциите на директора на „Басейнова дирекция“ да определя естествените разполагаеми ресурси на подземните водни тела, с изключение на находищата на минерални води. В случая не бих искал да бъда неправилно разбран. Аз не оспорвам дали да бъде директорът, но като се отнеме, не се посочва кой е компетентният орган, който ще определя естествените и разполагаемите ресурси на подземните водни тела. Така че, бих имало правен вакуум в това отношение. Кой ще отговори от представителите на министерството?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Гуджеров или някой от екипа Ви?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Гласуваме цитираните от мен параграфи по вносител, без § 34, който става § 37. Остават по вносител § § 35, 36, 37 и 38, които стават съответно § § 38, 39, 40 и 41. По тях няма изказвания и предложения. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Очаква текст или предложение за § 34, който става § 37, нали така, господин Гуджеров?
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Точно така.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
§ 39. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39, който става § 42 и предлага следната редакция: Редакцията е пред вас, колеги. изказвания? Преминаваме към гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: § 40. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 43. Изказвания, мнения? Не виждам. Моля който е за, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно с 16 гласа за се приема.
§ 41. Има предложения от господата Великов и Лилков. Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 44. Изказвания? Господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин председател. С колегата Лилков сме предложили още едно второ изречение, тъй като смятаме, че по този начин се гарантира по-добре общественият интерес като водещ критерий. Ограниченията да бъдат прилагани в логическа последователност от последно издадените към неиздадените разрешителни.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Великов. Аз обаче по време на работната група, когато дискутирахме това предложение, мисля, че стигнахме до извода, че първите съответно издадени разрешителни са ВиК. В случая какво всъщност правите и искате, защото наистина първите разрешителни се издават на ВиК дружествата. В случая да не останат всички без разрешителни след тях, моля Министерство на околната среда и водите – желаете ли да вземете отношение или не? Заповядайте господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Аз многократно на нашите срещи, които наистина бяха доста, съм споделял, че издадените разрешителни към момента са устойчиви административни актове и прекратяването им би водило след себе си различен вид последствия. Предполагам, че всички ме разбирате за какво става въпрос. Това нещо може да бъде обжалвано и т.н. Във връзка с това, както и господин председателят каза, първите разрешителни, които са издадени, в най-честите случаи това са за ВиК. Ако тръгнем отзад напред, трябва да орежа всички разрешителни. Колегата също ще добави.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: Аз бих могъл само да добавя, че ако се стигне до процедура по служебно изменение или прекратяване…
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: С изключение на чл. 50а.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: Философията е, че не се започва от някаква хронология по даване на правото, а по това, кой е по-големият натиск, тоест това така или иначе е аргументът, по който се стига до някакво преразглеждане и се започва от по-големите източници на замърсяване, на водовземане и т.н.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, това е в случаите, когато се прилагат условията на чл. 50а.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Става въпрос за липса на критериите. Това не е първият текст, който няма критерии.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Има чл. 50а, има чл. 156а. Това са членове, които определят някакви критерии за това нещо да се случи, обаче когато сме в хипотезата, за която каза колегата. Ако отидем в другата хипотеза, пак казвам, това, което аз и господин Гуджеров споделихме, наистина сме го проверили и не виждам…
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това се разказва – критерият остава в администрацията, което не би трябвало да бъде критерий, а трябва да е буквално.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Както казах, има две хипотези. По-правилната считам, че е тази, която е в сега действащия текст – да се прилагат съответните членове, които определят влиянието, изменението и тежестта, натиска на въздействието, което оказват, а не чисто машинално отзад наред да ги прекратяваме.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, Вие просто не сте прав в случая. Прочетете внимателно текста: при необходимост от служебно изменение се отчита на първо място общественият интерес. На първо място е общественият интерес и след това вече е това, което казвате. Така че, ако общественият интерес предполага да не се наруши водоснабдяване на някаква обособена територия, разбира се, че няма да стане това нещо. Така че нашият текст е доста добър – водещ да е общественият интерес, след това вече: придобиваните права се изменят или прекратяват като поредност. Това е смисълът.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Общественият интерес надали ще бъде защитен по-добре, ако се започне отзад напред, отпред назад или от средата към края или където и да било. Общественият интерес се защитава, когато се отчита натискът, въздействието върху околната среда, което показва и степента, в която този натиск следва да бъде редуциран. Това е логиката. Иначе в чистото машинално прекратяване аз не виждам как общественият интерес е защитен по-добре, когато започнем отзад напред или откъдето и да било при машинално прекратяване, без други някакви критерии, които да бъдат наложени. Пак казвам: първите разрешителни са издадени на ВиК. Така че в случая дали няма да забраним всичко останало. Други изказвания, колеги? Позволих си да изкажа нещо, което дискутирахме на работната група. Извинявам се за отнетото време. Няма други изказвания. Моля, който е за направеното предложение на колегите Борислав Великов и Вили Лилков, да гласува.
Гласуване: за – 2, против няма, въздържали се 14.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 44. Моля който е за предложението на работната група, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Параграф 42. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 45 със съответната редакция, която е пред вас. Колеги, който е за направеното предложение от работната група, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Прието е единодушно.
§ 43. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 46. Изказвания? Не виждам. Гласуваме. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Предложение от народния представител Георги Андонов за създаване на нов § 43а. Работната група подкрепя предложението на господин Андонов и предлага да се създаде нов § 43а, който става § 47. Текстът е пред вас. Това е пак във връзка с това, е споменах преди малко, че имаме положителни становища от много организации. Колеги, гласуваме, ако няма изказвания. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Приема се единодушно. Благодаря Ви, колеги.
§ 44. Отново предложение на народния представител господин Георги Андонов. Работната група подкрепя по принцип предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 44, който става § 48, и предлага съответната редакция. Изказвания? Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, господин председател. Колеги, предлагам в чл. 190, ал. 4 да се създаде нова точка 4 със следното съдържание:
3. „Дейности по заповедта по чл. 145, ал. 2.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ще стане: „Председателят на Държавната агенция на метрологичен и технически надзор, или оправомощени от нещо длъжностни лица контролират изпълнението на дейности по чл. 145, ал. 2.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За издаваните заповеди на кмета или кмета - съгласувани – все пак трябва да има контрол, точно какво се извършва. По принцип те следят за техническата част на хидротехническото съоръжение и въобще за експлоатацията и за правилната експлоатация и т.н., да се види. В случая няма никой, който да контролира това. Издава се заповед. Кой ще я контролира?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Направено е предложение.
Гласуваме предложението на господин Чакъров. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно се приема. Благодаря Ви, господин Чакъров за това, което предложихте.
Гласуваме и целия текст на § 44, който става § 48 с направеното предложение от господин Чакъров в ал. 4 да се създаде точка 4 или дейностите по чл. 145, ал. 2. Гласуваме, колеги. Който е за, моля да гласува. Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно се приема. Благодаря, колеги.
§ 45 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 49.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 50.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 51.
Параграфи по вносител 45, 46 и 47, които стават съответно параграфи 49, 50 и 51 – работната група група ги подкрепя със съответната промяна в номерацията. Моля който е за да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, колеги, приети са така направените предложения.
§ 48. Има предложение от народния представител Георги Андонов, което се подкрепя от господата Великов и Лилков, което се приема по точка 1 и точка 4 и не се подкрепя съответно по точки 2, 3 и 5.
Предложение от народния представител госпожа Ирена Коцева, което не се подкрепя от работната група по точка 1, а по точка 2 – за чл. 194, ал. 7 се подкрепя.
Има още предложения от народния представител Манол Генов, който по точка 1 и 3 не се подкрепя, а по точка 2 се подкрепя. Работната група с оглед на приетите и отхвърлени предложения е направила съответната редакция за § 48, който става § 52, като са взети предвид всички предложения – приети и отхвърлени. Изказвания? Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще се спра само на едно от неподкрепените предложения, именно това, което е свързано с повишаване на таксата за водовземане при самостоятелно водоснабдяване чрез собствени водовземни съоръжения. Смятаме, че това финансово утежнение, което ще се наложи на бизнеса, особено на сектор храни, производство на храни и на лекарства, неща, които са важни за нашата страна, не е обосновано Ние с колегата професор Илков настояваме специално внимание да обърне комисията на това, тъй като е очевидно, че когато имаме самостоятелни водовземни съоръжения, инвестирано е, използват се за храни, тоест, там има специална обработка, както преди малко д-р Димитров по друг повод каза, но освен дезинфекция, там вероятно има и друга обработка, може би омекотяване и т.н., и всичките тези средства, които са инвестирани за да се произведе вода, която се включва или се използва в производството на храни и на лекарства, след това като награда ние да увеличим таксата за водовземане и водоползване за такива предприятия, това смятаме, че не е правилна политика, не поощрява предприемачеството и бизнеса в нашата страна. Затова ако евентуално като един компромис на нашата комисия ние предлагаме тук с професор Лилков, ако не се възприеме изцяло нашето предложение, то в редакцията, която работната група предлага, ал. 9, т. 1 на стр. 32 по чл. 80 от Правилника, да звучи по предложението на работната група ние бихме помолили да се размисли и текстът да звучи така:
1. „За водовземане – при самостоятелно водоснабдяване (чрез собствени водовземни съоръжения, с изключение на случаите, в които то се използва за производство на храни и лекарствени средства).“
Мисля, че всички ние искаме да съживяваме икономиката, а не да пречим да се увеличава брутният вътрешен продукт.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Аз също искам да обърна внимание на тези хипотези, защото според мене мотивите на колегите от Министерство на околната среда и водите са били в тези случаи в които изграждането на такова самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, се прави въпреки че има обществена водоснабдителна система, има достатъчни количества вода и това наистина би се явило някаква мярка, някакъв регулатор за чрезвичайното изграждане на собствени водоснабдявания.
От друга страна обаче трябва да отчетем, че има случаи, когато или става въпрос за региони, в които примерно се изгражда предприятие, което няма достъп до питейно-битово водоснабдяване от обществена водоснабдителна мрежа или пък има други случаи, когато поради състоянието – било на водоизточниците, било на мрежата на съответното населено място, няма достатъчно количество вода. Не са редки и случаите, когато, за съжаление, питейната вода е с отклонение от изискванията, а наистина при производството на храни на лекарства, бих казал и на козметика се налага вода с доста високо и сигурно качество за питейно-битово водоснабдяване. Така че ако се повтарят всички видове самостоятелно питейно-битово водоснабдяване под една линия, няма да се постигне мярката. Може би трябва да се търси някъде и баланс, тоест текстът да се обвърже със случаите, когато водоснабдяването за питейно-битови цели, доставено от обществената водоснабдителна система, няма възможност да свързване с него, или то няма достатъчни количества. Тоест този текст не би следвало да звучи като самоцел.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Господин Великов?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това прозвуча по-скоро като известна подкрепа.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Само да напомним, че Европейската комисия разрешава държавна помощ за изграждане на самостоятелно водоснабдяване за храни и лекарства.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Министерството?
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: Целият чл. 194 е насочен към определени екологични такси, като те нямат наказателен характер. Тук говорим за такси на различни водни услуги с корекционни коефициенти, които са част от принципа на икономическо регулиране. Тоест, не приемаме хипотезата, че едва ли не единствено обектите, които имат достъп до централизирана водопроводна мрежа, а не са се възползвали, трябва да с предмет на такъв корекционен коефициент. Всъщност възстановяването на разходите – така, както има забележка от Европейската комисия по първия план за управление, трябва да бъде насочено към широк кръг услуги, включително както комисията е написала, самообслужване, например, самостоятелно водовземане. Тоест, в целия този раздел, свързан с икономическата политика, намират място всички страни, всички ползватели.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми народни представители, никой не отменя таксите. Такси ще има. Текстът в момента обаче гласи, че се въвежда корекционен коефициент за завишаване на таксите във всички случаи, в които имаме водовземане при самостоятелно водоснабдяване. Господин Великов предлага, когато става дума за производство на храни и лекарствени средства, да не се въвежда коефициент за завишаван на таксата, защото това е основен компонент на храната.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това го разбрахме и го има записано. Разбираме прекрасно. Извинявам се, колеги, че наруших правилата. Госпожо Манева, казахте това, което аз записах и което всички го чухме и в момента го дискутираме. Нищо повече не казвате.
Благодаря. Мисля, че чухме достатъчно мнения. Желае ли някой да каже нещо по така дискутираните текстове, или не? Не виждам.
Госпожо Коцева, Вие желаете ли да вземете думата, или сте съгласна с неприемането на точка 1 и приемането на точка 2?
ИРЕН КОЦЕВА: Тъй като виждаме част от нашето предложение на ал. 5 в документа, който след това предлагате като редакция от името на работната група, оставяме решението на работната група.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Други изказвания? Няма. Предложението на Георги Андонов е приети и няма да го гласуваме.
Гласуваме предложението на господата Великов и Лилков в неприетата част. Моля, който е съгласен с така направените от тях предложения по точки 2, 3 и 5, които работната група не ги подкрепя, да гласува.
Гласуване: за – 4, против няма, въздържали се 12.
Благодаря. Гласуваме предложението на госпожа Коцева, което е по точка 1 – неприето от работната група и по точка 2 е прието. Гласуваме, колеги.
Гласуване: за – 2, против няма, въздържали се 14.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Предложението на Манол Генов – не е подкрепено по точки 1 и 3, а е подкрепено по точка 2. Гласуваме предложението по точки 1 и 3.
Гласуване: за – 6, против няма, въздържали се 10.
Предложението, което току-що направиха колегите, трябва да го гласуваме и него. Това е предложение от колегата Великов. В чл. 194, ал. 9, т. 1 след думите „съоръжения“, които са в скоби, се добавя: „с изключение на случаите, които се използват за производство на храни и лекарствени средства“. Гласуваме предложението на господата Великов и Лилков.
Гласуване: за – 4, против няма, въздържали се 12.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Преминаваме към гласуване на целия текст. Моля, който е съгласен с предложения текст от работната група с отчетени всички подкрепени предложения и гласувани от нас, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Имаме предложение на госпожа Ирена Коцева за създаване на § 48а. Работната група го подкрепя и предлага да се създаде нов § 48а, който става § 53. Моля, гласуваме – за?
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предложение от народните представители Ирена Коцева и група народни представители за създаване на нов § 48б. Работната група подкрепя по принцип предложението. Работната група подкрепя да се създаде нов § 48б, който става § 54. Изказвания? Няма. Гласуваме. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Единодушно се приема.
Господин Чакъров има думата за процедура.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Поех ангажимент за предложим текст за § 33 - по новата номерация за чл. 145 за алинея 3.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Разходваните средства за извършване на дейности по ал. 1, както за възстановяване на хидротехническо съоръжение – за този текст става въпрос, дотук, и се включва: „с изключение на язовирни стени и/или съоръжения към тях, се възстановяват“… продължавам: „с решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет.“
Ново изречение: „Разходите за възстановяване на язовирни стени и/или съоръженията към тях се възстановяват само ако те са били в техническа изправност към момента на разрешаването им.“
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Чакъров, мога ли да помоля, тъй като времето напредна, да предложа следното. Приехме така или иначе някои текстове да бъдат предложени в зала. Ако нямате нищо против Вие и министерството, защото не знаем дали в момента можете да вземете решение да се обследват всички възможни хипотези, които може да възникнат от приложението на този текст, наистина да го изкомуникираме и в зала да направим предложенията, като предварително вие ще имате време да огледате текстовете, защото тук може да изпаднем в хипотезата да гласуваме нещо, което всъщност не знаем точно какво гласуваме. Не говоря за Вас, защото Вие го предлагате. Съгласен съм, че най-вероятно предложението е коректно. Но наистина в зала имаме възможност да го предложим. Предварително господин Гуджеров ще го помоля да се свърже с вас и да уточните предложенията, които ще направите в за ала, за да имаме възможност наистина да гласуваме нещо работещо.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин председател, не на последно място предложението ще се пише на моето име, така че може да бъде каквото и да е, така че го приемам.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Чакъров, това го приемат като закачка и шега, с оглед на разредяване на обстановката. Мисля, че Вашите мнения досега бяха отчетени с оглед на това, че бяха приети и дори и неща, които бяха пропуснати. Затова не се съмнявам в коректността на предложението Ви, но с оглед на това наистина то да е работещо, нека го направим тогава.
Благодаря Ви.
Остава уговорката да направите връзката, господин Гуджеров.
§ 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 55. Гласуваме, колеги. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. § 50. Предложение на Георги Андонов. Работната група го подкрепя. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 56 и предлага редакция, която е пред вас. Изказвания по предложението на вносителя и на господин Андонов има ли? Не виждам. Моля, който е за, да гласува.
Гласуване: за –16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, колеги. § 51 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51, който става § 57 и предлага съответната редакция, който е пред вас. Изказвания? Няма. Моля, който е за, да гласува.
Гласуване: за –16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, колеги. § 52 – предложение на народните представители господата Великов и Лилков. Заповядайте, господин Великов. Първото предложение, което касае минералната вода, е прието. Предложението за находище на изворна вода не е прието от работната група.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз мога да изразя недоумение, че осакатеното предложение за определени находища на минерална вода е възприето, а находището на изворна вода изобщо не е възприето, което смятам, че е определен произвол от страна на работната група и не съответства на високото ниво на Министерство на околната среда и водите и на това, че то обикновено се допитва до специалисти в тази област, които безспорно са подготвили тези две дефиниции, които ние сме внесли с колегата Лилков, поради което изразявам остър протест за това, че едната от тези две дефиниции е много осакатена за находище на минерална вода, а другата изобщо не е взета предвид.
Освен това, по другите дефиниции, които тук виждаме, може също да се каже, че те не са съвсем точни. Ето, например виждаме точка 77 на страница 37 – значима и устойчива тенденция за повишаване. Всяко статистическо и екологично значимо повишаване на концентрацията на замърсител, група от замърсители или показателно замърсяване на подземните води.
Какво излиза от този текст? Господин председател, обръщам внимание на текста на страница 37, дефиницията, определението по точка 77 за значима и устойчива тенденция за повишаване. От това определение излиза, че трябва да има повишаване на някакъв показател на замърсяване на подземните води, за да е преценено, че е необходимо обръщане на тенденцията. Аз бих дал такъв пример. Един важен показател на подземните и на всяка вода е ph на средата. Като се повиши ph на средата, това какво означава? Че попадаме в обхвата на това определение. А ако се понижи ph поради някакви причини, примерно замърсяване, тогава какво става? Очевидно, че тази дефиниция не е точна. Мога да дам предложение, ако уважаемите колеги от министерството се заинтересуват.
Също така на следващата страница под № 96 имаме натиск върху състоянието на водите - всяка човешка дейност, която може да окаже въздействие върху състоянието на водите. А ако човешката дейност оказва някакво благоприятно въздействие върху състоянието на водите, също ли е натиск? Или би било добре и тук да бъдем малко по-точни?
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да отговорите на двата въпроса, които постави колегата.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: По отношение на показател ph, бихме били готови да погледнем предложение за дефиниция.
По отношение на натиск върху състоянието, по смисъла на рамковата директива натиск от човешката дейност е нещо негативно. То не води до подобряване на околната среда, води до влошаване на околната среда, човешката дейност, така че смятаме, че така трябва да бъде отразено и в закона.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Счита се, че така е коректно.
Господин Великов може би иска думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: В съответствие с това, което Терзиев каза. Всяка човешка дейност, която може да окаже неблагоприятно въздействие върху състоянието на водите. Мисля, че това е в съответствие на това, което той каза.
По точка 77 – „или изменение на показателя замърсяване“, за което е преценено“… и т.н. Мисля, че това би уточнило нещата.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Имам един въпрос. Господин Гуджеров, имаме вече два-три текста, които стоят отстрани и трябва да бъдат разгледани: § 34, който става § 37. Има и готово предложение по на его? § 18, който става 22.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Само два текста са.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, два и третият, която беше на страница 17 преди малко. Стават три.
Стават четири – и с определението за малък язовир.
Тези неща сме ги записали, нали? Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: Аз не можах да проследя къде сложихте думата изменение, но ако е изменение само на показател?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: На показател е, защото той може да се понижи и пак да е вредно въздействието.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: Ако искате, ще го изчета, както мисля, че го разбрах: „Значима и устойчива тенденция за повишаване е всяко статистическо и екологично значимо повишаване на концентрацията на замърсител, група от замърсители и ли изменение на показател на замърсяване в подземните води…“ и т.н. Нали така беше предложено? В точка 96 – неблагоприятно въздействие.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: „което може да окаже неблагоприятно въздействие“? Добре.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам отново да обърна внимание на нещо, което ние сме го отразили в официалното становище, което Министерството на здравеопазването предостави по законопроекта в Народното събрание, а именно, по отношение на терминологията що е това находище на минерална ведомство да и находище на изворна вода. Аз искам още веднъж да апелирам, че Министерството на здравеопазването в тези две предложения беше водено от едни други мотиви. Мотивите бяха следните. В момента България е в предварителна фаза по повод на една наказателна процедура във връзка с неправилно или непълно транспониране на директивата за натуралните, минералните изворните води. Онова, което Европейската комисия има като претенция към България, е най-вече за дефинициите за натуралните минерални и за изворните води.
Независимо, че в наредбата се употребява терминът натурална минерална вода, единственото място в законодателството към момента, където има определение на находище на минерална вода, може да е странно, но не е в Закона за водите, а именно в Наредбата за бутилираните води. Би следвало за такива важни понятия да има съпоставимост на онова, което пише в един такъв рамков закон, като Закон за водите и онова, което пише в една наредба, макар и тази наредба да е по смисъла на друг закон. Тоест би било странно, ако тук, в Закона за водите се приеме, да кажем, определението което работната група дава за находище на минерална вода, което не е толкова спорно, а после в тази наредба се налага да се дава по-подробно определение за находище на минерална вода. Тоест лично на мен ми се струва странно в един закон да има едно определение, а впоследствие в една наредба, за да се съобразим напълно с онова, което иска Европейската комисия, ние за същия термин да даваме по-различно определение. Затова ако нещата се развият така, че не се включи в Закона за водите определение на находище на изворна вода, то нека поне определението за находище на минерална вода да е такова, каквото е предложено от двамата народни представители и това което Министерството на здравеопазването в официалното становище също е приело, че е коректно. Считам, че няма проблем да Закона за водите да бъде включено по-подробното и много, вече съвсем в съответствие с принципите в тази директива определенията, находище на минерална вода. Тук няма конфликт, няма нещо, което да се дава някакви излишни притеснения от когото и да било.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Искате ли думата, господин Гуджеров? Заповядайте.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Първо, за находище на изворна вода. Не е коректно, тъй като подземната вода, която е за производство на изворна вода, е прясна вода. Изворна вода е наименование на търговски продукт. Ние това се опитахме много пъти да го обясним, включително господин Димитров и на работната група, на която вие присъствахте. Неслучайно тази процедура от Европейската комисия не е насочена към Министерство на околната среда и водите или законодателство, което регламентираме ние. Неслучайно е насочена именно в сферата на това законодателство, където вие имате тази отговорност. Също мога да добавя, че водното тяло е най-малката единица, към която и нашето законодателство има отношение, а не към изворната вода, която е търговски продукт, храна, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за храните и няма как в Закона за водите, който според Рамковата директива за водите третира водата не като стока, продукт, а като наследство, което трябва да бъде пазено и т.н. Няма как вътре да се слагат тези определения.
Със същия успех може да ги вложим в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Просто не е тук мястото и съм съгласен, че може би във вашето законодателство трябва да им дадете по-добро описание, по-добра дефиниция. Няма проблем в различното законодателство за нуждите на специалния закон един термин да бъде разглеждан по различен начин, отколкото в нашия.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Става въпрос за минералната вода?
ПАВЕЛ ГУЖДЕРОВ: За минералната вода. Ще ви зачета това, което сте ми дали колегите. Предложената дефиниция за находище на минерална вода се съдържат изрази като: „геоложки, физически защитен хоризонт, басейн или система, еднотипни по химически състав и качества минерални води, вода, която изтича под налягане. Тези изрази не са еднозначни и ако не им бъдат дадени съответните дефиниции, ще дават възможност за нееднакво прилагане. Находището на минерална вода е водно тяло, по смисъла на рамковата директива за водите. Това е самостоятелна и значима част от повърхностните или подземни води, която има съответните природни характеристики, свързани с геоложкия стоеж на хидроложките условия.
Минералната вода съществува в природата и формира водно тяло, независимо от това дали излиза или не излиза на повърхността по естествен начин, или чрез специално изградени водовземни съоръжения и дали се експлоатират. Предложената дефиниция за находище на минерална вода не съответства на основните понятия и изисквания, въведена в Закона за водите по нормативните актове към него при транспонирането на европейското законодателство в България. Смятам, че написан така текстът звучи по-добре, отколкото да ви го преразказвам. Затова го прочетох.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, цялото ми уважение към господин Гуджеров, но това, което той прочете, не е издържано от гледна точка на специалистите. Тези определения и двете са дадени с основната роля на професорите, доцентите, асистентите и т..н. от Минногеоложкия университет. Знаете писмото оттам. Това, което са приготвили специалистите, които са много навлезли в бюрократичната терминология и дълги години имат опити с наредби и с всичко останало, но все пак когато става дума за някакви понятия, които са по-скоро природонаучни и експертни, все пак те са на по-ниско ниво и би трябвало да се съобразяват Това е моят призив. Може ли така да се осакати това, което е предложено от нас двамата, също преподаватели от Минногеоложкия университет – професори, оценки и професорите от катедрата по Хидрогеология, които единствено готвят такива кадри за ;ялата ни страна, включително тези двамата основни играчи са също завършили нашия Минногеоложки университет и сега по такъв начин вие да се опитвате да оправдавате това осакатяване. Аз мисля, че това е просто недопустимо. Целият този подход – работната група да се поставя над народните представители, аз не го приемам, господин председател. Категорично съм против това нещо и ще възразя и занапред. Не бива така да се постъпва. Ние се опитваме тук да регулираме обществени отношения, които очевидно имат нужда от регулиране и смятам, че имаме достатъчно компетентности и затова сме и в тази комисия. Да оставим това, че аз се занимавам повече от 40 години с води и с подземни, в частност. И да говорят за някакво налягане. Какво налягане има тук? Тук не се говори за напорни или безнапорни подземни води никъде. Какво са вплели в текста там, или някои не ща, които изобщо не фигурират в нашето управление. Просто смешни работи. Може би затова ги и няма днес. Не съм съгласен с този начин.
Последно, бих препоръчал на онези, колеги, ако и господин председателят е съгласен, разбира се, които ще оформят доклада на комисията, все пак може би когато я оформят, да има една еднотипност комисията и бих предложил да се говори в този смисъл – комисията подкрепя предложението на народния представител, примерно, Корнелия Маринова по точки 1 и 2, или не подкрепя по точки 2 и 3, а не обратното. Разбира се, в момента е смесено и ту така, ту така, но уважителният начин към народните представители е както аз ви казах.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Великов, Вие говорите за това становище, което е на Българската асоциация по подземни води съвместно с Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Това ли е, за което говорим?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз мисля, че Вие бяхте изискал от Минногеоложкия университет специално тези дефиниции.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не съм го искал аз. В имейла е записано. Имало е кореспонденция по имейл не през мен, не през комисията. Поеха ангажимент колегите. Тогава го нямаше ректора. Те се свързаха с други колеги, понеже аз освен Вас и него не познавам никой. Имаше становище наистина. В становището обаче имаше един запис, който, цитирам по памет, в момента за съжаление не е пред мен самото становище, което е изпратено в отговор на имейл, че става отново въпрос за бутилирана вода. Това е тук проблемът. Находището на изворна вода е за питейно-битово водоснабдяване или още редица случаи, които са изразени. Когато говорим за бутилиране, ето, и в самото Вашето предложение за минералната вода не пише никъде „бутилиране“. Терминът бутилиране се появява при изворната вода. Нека оставим господа и дами тази работна група, която вече е създадена и т. да започне да работи максимално скоро, да оставим тази работна група на ниво Министерски съвет да събере съответните представители на заинтересованите страни, ведомства, учреждения и т.н. и наистина да направят един работещ текст. Ние със Закона за водите няма как да допуснем това да се случи следната хипотеза, в която ние даваме разрешително за бутилиране. На какво? На изворна вода. Какво съдържа тази вода? Ние не сме компетентният орган да се произнесем става ли тя за пиене, къпане, миене, поливане и за каквото и да било. Ние, вкарвайки глагола, че ще я бутилираме тази вода, няма никакви последствия след това и ние не бива и не може да се ангажираме с това, да ли тя става да бутилиране. Има компетентен орган, който трябва да се произнесе по този казус. Тогава този казус ще бъде наистина приложим и казус, който ще ни извади от всички възможни хипотези, които биха възникнали след това. Има я работната група, има представители тук, които помолих изрично да присъстват, за което благодаря. Тези колеги ще седнат, ще работят с всички останали, за да може да се случат нещата. Благодаря Ви. Нека да не се връщаме, така или иначе, го минахме този въпрос преди известно време, дискутирахме го нееднократно. Господин Гуджеров,
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Даденото определение – моите уважения, наистина, най-дълбоки към господин Великов и доцента и господата, които изредихте, че са работили над това определение, но може би то е подходящо обаче за друго законодателство, не и законодателство, което превежда Рамковата директива за водите.
И ако ми позволите, с това ще завърша: „находище на минерална вода е подземно водно тяло“ - няма да изчитам всичкото – експлоатиращо се чрез един или няколко естествени извора или сондажа“. Ако това водно тяло не се експлоатира, трябва да приемем, че не е находище на минерална вода.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Може даже и да е известно, че го има.
ПАВЕЛ ГУЖДЕРОВ: Може и да е известно и да не се експлоатира.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Въпросът е каква е изворната вода, която не я бутилираме, каква става. Нека да не се връщаме. Говорихме го нееднократно.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаеми колеги, аз не съм участвала в работната група, но останах с впечатление, че тя се е събирала многократно и аз малко съм изненадана от това, което се случва тук. Моето процедурно предложение, господин председателю, е да вървим по текста, който имаме за второ четене, защото сега горе-долу ще стане „загубих се в превода“. Тук имаше нови предложения. Моля ви, ако има неща, които чисто с дълбоки уважения към колегите, трябва да се изяснят и министерствата, които виждам, че са просто на различно мнение, моля ви, ние сме се събрали да говорим, да обсъждаме на второ гласуваме закона за водите. Нека си вървим по текстовете, защото наистина вече господин Великов направи предложения, които трябва да гласуваме дали да ги приемем или да не ги приемем. Тук става нещо като една говорилня, от която никой няма полза.
Благодаря Ви.
Просто предложението ми е да вървим по текстовете.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Хубенова. По принцип взимам бележка от Вашата процедура. Тя е коректна, но с оглед на съществуващия проблем, извинявам се ако сме отегчили присъстващите, за по-добро прецизиране наистина на текстовете и яснота какво се случва, затова си позволих малко да разширя възможностите за изслушване на мнения и на дебати. Благодаря, оттук нататък ще имам предвид.
Има ли други предложения по разглеждания параграф в момента, или не? Не виждам. Гласуваме. Моля, който е за предложението на господата Великов и Лилков, което не е подкрепено, а именно, точка 2, да гласува – който е за.
Гласуване: за – 4, против няма, въздържали се 12.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 52, който става § 58 и предлага следната редакция. Редакцията е пред вас. Дискусията е приключила. Гласували сме неприетото предложение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Тук може да се включи точка 99 за малките язовири, която г-н Чакъров искаше.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Има предложение в точка „г“ – в 77 и в 96. Моля да ги подложим на гласуване.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Хубенова. Коректно ви е предложението. Колеги, нека да ги следим тези неща. Връщаме се тогава. Мина само гласуването по предложението на господата Великов и Лилков. Имаме предложение по точка 77, което дискутирахме с вас. Текста за ph.
Гласуваме предложението. Вие ще го предложите. Предложение на господин Великов за точка 77, буква „д“ се изменя така. Може ли да изчетете текста за ph?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Точка 77: „Значима и устойчива тенденция за повишаване на всяко статистическо и екологично значимо повишаване на концентрацията на замърсител, група от замърсители или изменения на показател на замърсяване на подземните води, за които е преценено, че е необходимо обръщане … „ и т.н.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Гласуваме това, което сега е предложено. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: След това гледаме точка 96 за неблагоприятно въздействие. Господин Великов припознава направената корекция. Моля да я изчетете.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: „Натиск върху състоянието на водите е всяка човешка дейност, която може да окаже неблагоприятно въздействие върху състоянието на водите“.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Гласуваме точка 96 – така направеното предложение от господин Великов.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
Има предложение, което беше припознато от господин Джевдет Чакъров за дефиниция на малки язовири. Сега ли да го направим, или ще го направим в зала?
МАЯ ДРЯНОВСКА: Имам предложение да махнем думата „малък“, да остане само „язовир“, а наредба 13 дефинира язовирите по каква квалификация. Просто в Закона за водите да си думата „язовир“. Чл. 94 дава определение за язовир.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Няма „малки“.
МАЯ ДРЯНОВСКА: Няма малки. Просто да махнем думата „малък“.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Тоест, като дефиниция в закона няма да има малък язовир.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Трябва да го проверим.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това означава целия закон, където има малки.
МАЯ ДРЯНОВСКА: Мисля, не никъде другаде няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, това предложение е припознато от господин Чакъров, да се премахнат „малки“, да останат „язовири“. Приема се от комисията. Това трябва да г. о променим. Вие ще го направите правно-технически, няма да го гласуваме. Благодаря.
Гласуваме в такъв случай целия текст на § 52, който става § 58, в едно с всички направени корекции и предложения до момента. Моля, който е за, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Работната група предлага да се създаде нов § 52а, който става § 59.
Да гласуваме първо § 52. Моля, който е за, да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Работната група предлага да се създаде нов § 52, който става § 60. Текстът е пред вас, колеги. Изказвания няма. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Работната група предлага да се създаде нов § 52в, който става § 61. Тук има микроязовири, това е различно от „малки язовири“. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Работната група предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“. Моля да гласуваме предложението на работната група за създаване на подразделението. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. § 53 – предложение на народните представители Великов и Лилков. § 53 се подкрепя от комисията. Подкрепя се и предложението на господин Манол Генов в § 53, ал. 1. Работната група по принцип подкрепя двете предложения. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 53, който става § 62 и предлага съответната редакция с отчетени двете предложения. Изказвания? Предложенията са приети. Няма да ги гласуваме.
Гласуваме целия текст на работната група, който се предлага. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. § 54. Предложение от народните представители Великов и Лилков. Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от народен представител Манол Генов. Работната група не подкрепя предложението. Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 54 и предлага той да бъде отхвърлен. Изказвания?
МАНОЛ ГЕНОВ: В предложението си съм имал предвид състоянието най-вече на ВиК сектора с охранителните зони. Тук в закона се слага един шестмесечен срок, който е изключително нереален и просто си слагаме срокове в закони, които предварително няма да бъдат изпълнени от тези, които трябва да ги изпълняват. Имайки предвид и при учредяване на самите санитарно-охранителни зони, когато едно съоръжение обслужва една територия на една община, е публична общинска собственост. Къде е инициативата на общините в тоя случай? Кой ще ги учредява тези зони? Масово такива зони не са учредени. Може да ги има, но по кадастър, по други документи те не са нанасени. Предлагам да сложим един реален срок. Да не е две години, година да е, но просто наистина хората да имат времеви хоризонт, в който могат да свършат тези неща. Това съм имал предвид.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Въпреки че самото удължаване на срока не е гаранция, че ще бъде свършена в крайна сметка работата.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, аз предпочетох инженер Генов да вземе думата, тъй като той доскоро беше управител на ВиК, едно от най-големите в страната, а и аз в моята битност на заместник-председател на Българската асоциация по водите до преди влизането ми в 43-ото Народно събрание заедно с колегата Лилков всъщност това беше един подтик да вземем отношение, и да подкрепим ВиК-ата специално по тези текстове. Очевидно изглежда, че определеният срок от 6 месеца е твърде кратък, особено като най-заинтересованите лица, собствениците на съоръженията смятат това нещо и ние би трябвало да ги подкрепим.
Действително по чл. 80 правим заедно с професор Лилков предложението за шест месеца да се замени с „1 година“.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Великов. Министерството съгласни ли се със становището на работната група да не се подкрепя?
МАНОЛ ГЕНОВ: Да кажат от МРРБ.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако искат, да го кажат. Искате ли думата? Министерство на регионалното развитие и благоустройството се включва в дебата.
РАДОСЛАВ РУСЕВ /МРРБ/: За съжаление, господин Генов е прав, че голяма част от ВиК състоянието на санитарно-охранителните зони е пълна каша. Истината е, че има два типа ВиК – тези на които всичко им е изрядно със санитарните зони и такива, на които две трети от зоните им не са учредени и спазени изисквания, огради, сигнализации и т.н. Така че 6 месеца е амбициозен срок, който няма да бъде спазен. Две години е прекалено дълъг срок. Вярно е, че в момента на гърба на ВиК се струпват доста неща – бизнес планове, регистри на активите, договори с асоциации и оператор.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колко предлагате?
РАДОСЛАВ РУСЕВ: Мисля, че компромисът е някъде по средата. Първоначално влязохме в тоя дебат с нагласата да е по-амбициозен срокът, тоест краткият. Виждам, че хората, които са работили в сектора, подкрепят да отхлабим малко срока. Ако искате, да се обединим около една година и да продължаваме напред.
МАНОЛ ГЕНОВ: Оттеглям си за двете години – една година. аз бих казал на господин Русев, че има водоизточници в частни имоти. След реституцията са възстановени и са останали частни. Не знам дали господин Русев дали знае, но имаме една зона, която трябва да прави едно ВиК на територията на чужда държава. И такива случаи има. В Румъния има съоръжение, което обслужва ВиК Силистра. Не говоря за турската граница, която има водохващания оттатък браздата. Идете направете там охранителна зона.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Генов, тук говорим за срок за наредби ,които не са влезли в сила. Дали са шест месеца или година, пак казвам, гаранцията е нулева, че някога ще се появят. Просто отлагаме нещата във времето в момента, което ако министерството няма нищо против, можем да приемем по принцип предложенията на господата Генов и Великов и да предложите нов текст, примерно година, което влизаме – ако сте съгласни с предложението на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Какъвто и срок да сложим, гаранцията, че нещата ще се случат, е нулева. По-скоро клони към това, да несе случат, отколкото да се случат.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, Вие сте много прав, обаче ако сложим една година, рискът да не се спази законът, е по-малък.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Великов. И това да го променяме отново съвсем скоро, също ще избягаме от това неудобство.
ПАВЕЛ УДЖЕРОВ: При така добре сработилия пазарлък ние нямаме друг избор, освен да се съгласим, но е реално нашата идея беше действително да има една по-амбициозна цел, но нямам против да се приеме и една година.
ИРЕНА КОЦЕВА: Предложението, които правим ние, народните представители – аз и група народни представители, е за 6 месеца. То е прието от работната група. Аз смятам, че за нас ще бъде добре да бъде до година време, да успеем да оразмерим.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Вие сте съгласни за 6 месеца, но сте съгласни и с една година?
ИРЕНА КОЦЕВА: Тъй като нашето решение е прието от работната комисия, така че по принцип…
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, тук от Правна дирекция правят една забележка, която моля господин Великов и господин Генов да чуят. Става въпрос за следното: в срок до шест месеца от влизането в сила на наредбата – значи можем да я направим и след три години, и след двадесет години, тя ще влезе шест месеца след това. Така че нека да остане шест месеца.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Текстът отпада, затова се отхвърля текстът на чл. 54 да бъде отхвърлен, не се приема този текст, защото това е изтекло.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, нека някой от вас да го обясни правно-технически.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Само искам да обърна внимание на текста на тази наредба, § 54, ал.1, т. 6 и методиката по чл. 156, ал. 9 е трябвало много отдавна да бъде издадена. Не знам каква е причината, поради която не е могла да бъде издадена. Обръщам внимание на алинея 2, която регламентира, че е в срок до шест месеца от влизане в сила на наредбата по ал. 1. Това за нас е нонсенс, поради което ние отхвърляме…
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: И работната група не подкрепя текста на вносителя за параграфа.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Обикновено Преходни и заключителни разпоредби е в срок от влизането в сила.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Нека да не правим повече промени. Нека да остане така. Гласуваме предложението на господата Великов и Лилков. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за –4, против няма, въздържали се 12.
Предложение на народния представител господин Генов, което е сходно с предложението на господата Великов и Лилков. Моля да гласуваме. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за –4, против няма, въздържали се 12.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Гласуваме предложението на работната група за § 54 да бъде отхвърлен. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предложението на господата Великов и Лилков – създава се нов параграф в Преходни и заключителни разпоредби към Закона за водите. Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на Георги Андонов, което е подкрепено по принцип. Работната група предлага да се създаде нов § 54а, който става § 63. Гласуваме предложението на господата Великов и Лилков, което не е подкрепено от работната група. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 2, против няма, въздържали се 14.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Гласуваме предложението на работната група като текст и номерация – пара 54а, който става § 63. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
МАЯ ДРЯНОВСКА: Господин председател, тук в § 63 работната група предлага да се създаде нов § 54, който става 63. Но липсва втората част на предложението на народния представител Георги Андонов, тоест точка 2 „до определяне на реда за издаване на съдържанието…“
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, ние сме казали, че то се подкрепя по принцип. Явно е подкрепена само първата част, а втората явно не е подкрепена, защото аз също не го виждам, но това е решението на работната група. Това също може да го видите и ако се наложи, в зала може да се предложи.
Има предложение на народния представител госпожа Ирена Коцева и група народни представители. Създават се параграфи 54а, 54б, 54в, което предложение е прието по принцип и е направена редакция от работната група за параграфи 54б и 54в, които стават съответно 64 и 65. Гласуваме предложението на госпожа Коцева и предложението на работната група. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Приема се единодушно, благодаря.
§ 55. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 55 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразено в § 62.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 66.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 57 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен в § 31.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 67.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 59 и предлага той да бъде отхвърлен.
Първия параграф – 55, който става § 62. Това трябва да го гласуваме, защото той вече е отразен. Гласуваме: който е за предложението на работната група, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: § 56, който става § 66 по вносител, работната група го подкрепя.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
§ 57. Работната група не подкрепа текста на вносителя за § 57. Предлага той да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в § 31.
Гласуваме. Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Работната група подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 67. Гласуваме „за“.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 59 и предлага той да бъде отхвърлен. Гласуваме: „за“.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Предложение на народния представител Ирена КОцева и група народни представители. Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено систематично на мястото му като нов § 59. Гласуваме.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Приемаме текста.
§ 60. Работната група не подкрепя § 60 и предлага той да бъде отхвърлен. Гласуваме.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
Предишното предложение на госпожа Коцева – гласуваме го.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: § 61. Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 61 и предлага той да бъде отхвърлен. Систематично е отразен като нов § 59. Гласуваме.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: § 62. Работната група предлага текста на вносителя да не се подкрепя и съответно § 62 да бъде отхвърлен. Гласуваме.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предложение на народния представител Ирена Коцева за създаване на нов § 62а. Работната група подкрепя предложението по принцип, което систематично е отразено като нов § 60. Гласуваме предложението на госпожа Коцева, подкрепено от работната група.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 63 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен като нов § 61. Гласуваме.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предложение на народния представител Ирена Коцева, подкрепено от комисията по принцип, с предложена нова редакция за § 63а, който става § 68. Гласуваме.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: § 68 – текстът е пред вас. По вносител – § 64. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 64, който става § 69, и предлага следната редакция.. – която е пред вас. Гласуваме § 64 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: § 65. Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 65 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен в § 69. Гласуваме.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 66 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен в § 69. Работната група подкрепя.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: § 67. Работната група отново не подкрепя текста на вносителя за § 67 и предлага той да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразено в § 69.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: § 68. Работната група предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразено в § 69. Гласуваме – за?
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: § 69. Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 69 и предлага той да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен в § 69. Ако това някой може да ми го обясни, ще му бъда благодарен, но предлагам да се съгласим с работната група и да го подкрепим.
Гласуване: за – 15, против няма, въздържали се 1.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 69 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като вече е отразен в § 69. Тук трябва малко да се промени.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Въпрос на редакция е.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Връщаме се към § 34. Колеги, предлагам да го подкрепим така, като е и директорът на „Басейнови дирекции“ – когато го няма, кой ще бъде, ако искате, може да го уточните после.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Параграф 34 отговаря защо сме махнали басейновия директор. Чета: „Чл. 171 от Закона за водите: „Министърът на околната среда и водите организира и ръководи мониторинга на водите, измерванията, наблюденията, полевите лабораторни изследвания се извършват съгласно одобрените от министъра на околната среда и водите програми за мониторинг от Изпълнителната агенция по околна среда, Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Националният институт по метрология и хидрология“ – той ги прави, затова сме махнали басейновите директори.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Моля да ни извините, че не можахме да реагираме.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Министърът го прави.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Министърът го възлага на НИМХ.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Гласуваме предложението на работната група за подкрепа на текста на вносителя за § 34, който става § 37.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря ви.
Връщаме се на § 18.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: За § 18 предлагаме текста така, както е предложен от работната група, с идеята, че „зоните за защита“ всъщност това е термин от рамковата директива и там са определи ясно кои са зоните за защита. Тези, които могат да имат връзка с минералните води, са само тези, които могат да са предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Подземни води, които са минерални води, се определят като зони за защита само ако са водно тяло, предназначено за питейно-битово водоснабдяване.
Ако са предназначени за питейно-битовото снабдяване, без значение дали има друго ползване, те са зони за защита, по смисъла на рамковата конвенция. Тук говорим просто за изброен списък от водни тела, които са някак си специална зона за защита. Извън това, че водите се опазват чрез плановете за управление. Там се отчита целият натиск, състояние и т.н.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Д-р Димитров.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Дори и това обяснение да е така, пречи ли в Националното законодателство да се поставят по-високи изисквания, отколкото в една рамкова директива? Не зная защо зона за защита на водите за минерални води, които се използват за балнеология, бутилиране, което също се пие от човека, да няма зони за защита. Не може да се каже, че рамковата директива не дава възможност да има зони за защита на минерални води, които се използват за други цели, които също са важни за човешкото здраве.
ГЕОРГИ ТЕРЗОВ: Текстовете, които ние сме предложили, са все пак текстове, които да транспонират точно рамковата конвенция. Ако работната група реши да предложи текст…
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колко текста останаха за зала?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Водите за къпане имат ли зона на защита?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от работната група по принцип със съответната редакция за § 18, който става § 22. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 15, против няма, въздържали се 1.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, колеги.
Да уточним нещо. Приехме всички текстове. Това, което господин Чакъров помоли да променим зала, Вие ще го коригирате и ще Ви помоля за становище и по този текст, защото в зала най-вероятно ще се дебатира този тек9ст и ще ни трябва вашето становище там.
Благодаря на всички колеги.
По точка 1 има думата госпожа Манева или Жана Величкова?
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Господин председател, поемам личен ангажимент с народния представител Джевдет Чакъров да уточним окончателния вариант на текста, който да предложим за гласуване.
Също ще дадем становище – съжалявам, че отсъства нашият експерт Росица Петрова, която е водещият експерт в тази насока. Не можем да го дадем максимално точно сега на момента. Ако ми позволите, ще отнема една секунда от времето на Комисията по околна среда да благодаря най-сърдечно на всички народни представители, които дадоха своите предложения и своя принос към така представения Закон за водите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря за хубавите думи. Аз обаче искам да кажа, че тъй като господин Гуджеров, за съжаление, със Закона за опазване на околната среда имаме проблеми, ще бъде създадена отново работна група, която ще нанесе необходимите промени. По същество няма да има промени, но ще бъдат прецизирани текстовете като подредба и място на отразяване. Основно е това. По същество няма да има промени. Духът на предложения от вас законопроект се запазва, но със съответното прецизиране от нашата правна дирекция. Това е, което искам да кажа, което предстои оттук нататък като работа, ще ви помоля да изчакаме. Заповядайте, госпожо Величкова, имате думата.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Уважаеми господин председател на Комисията, уважаеми народни представители, Жана Величкова съм, представлявам безалкохолната индустрия. Бих искала да кажа само две кратки неща. Днес е браншовият празник на нашата индустрия. Ние дойдохме тук - представители на малкия, средния и голям бизнес в сектора, с надеждата, че ще имаме възможност да участваме в дебата и да представим своите аргументи. На първо четене на законопроекта чухме, че се гласува законът по принцип и ще имаме възможност да участваме в дебата на второ четене. Правилно разбрахме днес, че нашето присъствие и нашата дума не е очаквана и не е желана. Продължаваме да разчитаме, че времето за истински дебат, защото ние се чувстваме част от индустрията от водния сектор, макар Министерство на околната среда и водите да го отрича непрекъснато, ние продължаваме да мислим, че Народното събрание ще намери вариант, в който да дискутира в дълбочина проблема, защото проблемът съществува, той е реален и ще бъдат взети правилните решения. Дали форматът е днес или е утре, ние отново настояваме да бъде разгледано нашето искане: бутилиращата индустрия, натурална минерална, изворна вода да може да се развива така, както се развива в цяла Европа. Обръщам ви внимание на факта, че макар и днес да се въведоха други тези, издаваните разрешителни с цел за бутилиране на изворна вода, изрично записани, изрично предоставени количества, въпреки че Министерство на околната среда и водите и Басейновите дирекции нямат компетенции по този въпрос.
С текста, който остана спорен, искаме да кажем само, че ако приемете да няма защитени зони за минералните води, които се използват с цел за бутилиране, ние спираме на секундата да изпълняваме задълженията по концесионните си договори, да поддържаме природната чистота на ресурса. Затова апелираме за вашето внимание и препращане към текста, който е изключително важен. Не можем да спираме, защото сме отговорна индустрия, но пак ви казвам: дава се възможност да не се налагат необходимите мерки за контрол на природните богатства.
Благодаря ви, и разчитаме, че един ден нашите проблеми ще бъдат решени.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз ще Ви помоля да останете на мястото си. Разбрах, че имате браншови празник. Честит празник! Съжалявам, че в този ден ви ангажирахме вниманието, да не бъдете сред вашите партньори, с които имате добри взаимоотношения и с които работите, но наистина, честит празник!
Вие бяхте представени единствено, само Вие, по време на работната група.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Не зная за каква работна група говорите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако е така, госпожо Манева, аз мисля, че Вие присъствахте с господата Великов и Лилков и изразихте становище по всички направени предложения.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, очаквахме да участваме и при редакцията на текстовете.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: За текстовете не може да участвате както не бива и по време на второ четене, след като текстовете вече са припознати, минала е работната група, те са припознати от народни представители; присъстващите организации единствено ако бъдат поканени, тогава те могат да изразяват становище. В случая не сме в тази хипотеза- но пак казвам: вие бяхте единствената организация, която беше допусната – не Вие като председател. Ние отказахме, че ще има работна група и дойде госпожа Манева с господата Великов и Лилков. Нека да не бъдем обвинявани в това, че някой не е бил допуснат - от страна, защото защитник на интересите беше госпожо Манева. Те намериха отражение и се изказаха по всички текстове. Това, което можеше да направим, го направихме. Работната група се съгласи почти на 100%, че това нещо не му е мястото тук и на ниво Министерски съвет, наистина, трябва да бъде намерено решение, но решението не е през Закона за водите. Ние не бягаме и не казваме, че не съществува някакъв казус, който трябва да бъде решен. Но не е през Закона за водите. Това е единственото, което твърдим ние, нищо повече. Не бива да бъдем обвинявани, че прикриваме проблем, че по някакъв начин не искаме той да бъде решен. Нека бъде решен по правилния начин, отразен систематично в правилното законодателство, а не в Закона за водите. Пак казвам: ако беше тук, кой от нас може да каже тази вода – в случая минерална натурална, по същия начин изглежда и изворната – какво има вътре. Вие като министерство не може да го кажете. Има компетентни органи. Нека ги оставим да си свършат работата, за да може наистина вие да работите в условията после на конкуренция, не да бъдете притискани вие, някой, чрез вас, някой друг и т.н. Така че, благодаря.
Точно това казваме ние.
Ако в момента обаче се издават разрешения за бутилиране… Аз съм ги видял, но те са от 1994 г. Ако в момента се издават такива разрешения, мисля, че не е коректно от ваша страна и трябва да бъдат веднага откоригирани.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Господин председател, като нещо, на което се завръщаме упорито на доста срещи вече.
Да, има разрешителни, на които е написано „за бутилиране на минерална вода“. Нека да обясня. В тарифата, която всички може да видят, която е на сайта на министерството, са регламентирани питейно-битово, самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, промишлено водоснабдяване и т.н. Там, където е цената за промишлено водоснабдяване и самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, с цел предизвикателство на храни – разделяме самостоятелното питейно-битово водоснабдяване на две: с цел производство на храни и друго. Защото с цел производство на храни му даваме различна цена, която е по-ниска от другата. Именно в тая хипотеза, в тая точка влиза и бутилирането.
Да, допусната е грешка, господин председател, която ние си признаваме, че е изписано „бутилиране“. Би трябвало да пише „самостоятелно питейно-битово водоснабдяване с цел производство на храни“. Обаче това не създава никакъв проблем, честно казано, и при първото подновяване на тези разрешителни търсим друга правна техника. Ще го променим и ще го направим така.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Но в момента гарантирате, че не се издават такива към момента?
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: С нищо няма да промени текущата ситуация.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Госпожо Величкова, при цялото ми уважение към Вас, надявам се, че продължим с добрата комуникация и наистина ще търсим решение, за което нееднократно сме говорили. Слушам Ви, кажете, ако желаете нещо, искахте думата.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Пак исках да повторя, че десет години по ред разрешителните се издават с изричното предназначение, цел „бутилиране на изворна вода“, не само 2004 г. Пише се точно какво количество може да отиде за бутилиране на изворна вода. И отдолу стои държавният печат. Затова ние апелирахме за решаването на проблема не някъде другаде, а в Закона за водите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Гуджеров, забележката е коректна и наистина министерството не бива – не казвам, че сте го направили Вие, това се е случило някога, но когато и да е, не бива да въвежда в заблуждение който и да е в тази страна.
Благодаря Ви.
Ще продължим да говорим.

ПО ТОЧКА ВТОРА
„Разни“
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, часът е 18.30, предполагам, че няма желание за друг дебат – по точка втора „Разни“. Благодаря на всички за търпението, за участието, за изразените становища и за гласуването и приемането на закона.
Благодаря ви.
/Край – 18.30 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ:

/Станислав Иванов/