---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите

П Р О Т О К О Л
№ 14

Днес, 16.07.2015 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите.
На заседанието присъстват: от Министерството на околната среда и водите –Павел Гуджеров, заместник-министър, Бойко Малинов, заместник-министър, Мария Гълъбова, директор на дирекция „Превантивна дейност”, Първолета Лулева, началник на отдел „Опасни химични вещества” и Силвия Димитрова, началник на отдел „Оценка н въздействието върху околната среда и екологична оценка”, и народния представител Настимир Ананиев, вносител на законопроект и Йордан Господинов, експерт.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Станислав Иванов, председател на Комисията по околната среда и водите.
Предс. Станислав Иванов:
Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум за провеждане на заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Проектът за дневен ред ви е изпратен по e-mail и е следният:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерски съвет на 11.03.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и Димитър Андреев Делчев на 18.06.2015 г.
3. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря. Единодушно се приема.
По първа точка - Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерски съвет на 11.03.2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда”.
Работната група подкрепя текста за вносителя за наименованието на закона. Изказвания? Няма. Гласуваме. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Четиринайсет „за”. Единодушно се приема
§ 1. Има направено предложение за редакция на § 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 11, ал. 1 т. 8а се изменя така:
„8а. осъществява дейностите по организация и координация съгласно Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) (ОВ, L 347/185 от 20 декември 2013 г.).“
Изказвания? Няма. Гласуваме. Против? Въздържали се? Няма. Единодушно се приема. Благодаря.
§ 2. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
§ 3. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Изказвания? Няма. Гласуваме. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно е прието.
§ 4. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 88 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Заинтересуваните лица може да обжалват становището или решението по ал. 1 по реда на Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.
(4) Становището или решението по ал. 1 губи правно действие, ако в срок 5 години от влизането му в сила не е одобрен съответният план или програма, което се установява с проверка от компетентния орган по околна среда.“
Изказвания? Няма. Гласуваме. Против? Въздържали се? Няма. Благодаря ви. Приема се с 13 гласа „за”.
§ 5. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Изказвания? Няма. Гласуваме. Против и въздържали се няма. Тринайсет „за”. Приема се единодушно.
§ 6. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Създава се чл. 99б:
„Чл. 99б. (1) Одобряване на инвестиционно предложение по реда на тази глава за изграждане на ново и планирани изменения или разширения в съществуващо предприятие/съоръжение с нисък или висок рисков потенциал се извършва въз основа на допълнителна информация и оценка на:
1. вида и количеството на опасните вещества от приложение № 3, които ще бъдат налични в предприятието/съоръжението, и капацитета на съоръженията за тяхното съхранение и употреба;
2. рисковете от големи аварии и планираните мерки и средства за предотвратяване, контрол и ограничаване на последствията от големи аварии за човешкото здраве и околната среда;
3. безопасните разстояния на предприятието/съоръжението до жилищни райони, обекти с обществено предназначение, зони за отдих и рекреация, съседни предприятия и обекти, райони и строежи, които могат да бъдат източник на или да увеличат риска или последствията от голяма авария и да предизвикат ефект на доминото, големи транспортни пътища и територии с особено природозащитно значение или значение за околната среда, защитени по силата на нормативен или административен акт.
(2) Информацията и оценката по ал. 1 се представят от възложителя на инвестиционното предложение като част от изискваната документация, както следва:
1. при процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС - като приложение към определената с наредбата по чл. 101, ал. 1 информация;
2. при процедура по ОВОС - като приложение към доклада за ОВОС по чл. 96, ал. 1.
(3) Когато операторът и възложителят са различни лица, информацията по ал. 1 се изготвя и представя от възложителя на инвестиционното предложение.
(4) Информацията и оценката по ал. 1 се съгласуват служебно с органите по чл. 114, ал. 2 в рамките на сроковете, предвидени в съответната процедура по ОВОС.
(5) Въз основа на информацията и оценката по ал. 1 и получените в хода на съответната процедура по ОВОС становища, мнения и предложения в решението по чл. 93, ал. 2 или 3, съответно в решението по чл. 99, ал. 3, се вписват мотиви за одобряване на местоположението и потвърждаване на безопасните разстояния и се поставят условия към съоръженията и технологиите, както и към доклада за безопасност. С цел осъществяване на последващ контрол в решението се описват подробно видът и количеството на опасните вещества от приложение № 3, както и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества.
(6) Компетентният орган по чл. 93, ал. 2 или 3 издава решение да се извърши ОВОС, когато въз основа на информацията и оценката по ал. 1 се прецени, че поради местоположението на предприятието/съоръжението има вероятност от значително отрицателно въздействие върху околната среда и/или човешкото здраве. В решението компетентният орган включва и изискване възложителят да проучи и разгледа в доклада за ОВОС алтернативни решения, в т.ч. различно местоположение на предприятието/съоръжението, различен мащаб или модел на осъществяване на дейността, алтернативни технологии и/или алтернативно решение за вида и количествата на използваните опасни вещества.
(7) Решение за неодобряване на инвестиционно предложение се издава, когато въз основа на информацията и оценката по ал. 1 в процедурата по ОВОС, се установи, че поради местоположението на предприятието/съоръжението инвестиционното предложение ще окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и/или човешкото здраве.
(8) С наредбите по чл. 101, ал. 1 и чл. 103, ал. 9 се определят условията и реда за съвместно прилагане на процедурите по тази глава и глава седма, раздел I, както и изискванията за формата и съдържанието на необходимата информация и документация по ал. 2.“
Изказвания? Представителите на министерството, ако желаете също може да взимате отношение. Няма изказвания. Гласуваме. Който е „за4, моля да гласува. Тринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
§ 7. В глава седма наименованието на раздел І се изменя така: „Раздел I. Контрол на опасностите от големи аварии”.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.
Изказвания? Няма. Гласуваме. Който е подкрепя предложението на работната група § 7 да бъде отхвърлен, моля да гласува. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 7 по вносител се отхвърля.
Работната група предлага да се създаде нов § 7:
§ 7. В глава седма раздел I с чл. 103 – 116и се отменя.
Изказвания? Няма. Гласуваме. Тринайсет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 8. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен. Гласуваме. Който е за отхвърлянето на § 8 по вносител, моля да гласува. Тринайсет „за”. Против и въздържали се няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 8:
Ще помоля г-жа Маринова да изчете текста за § 8. Заповядайте.
Корнелия Маринова:
Благодаря, г-н Председател. Чета:
Работната група предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В глава седма се създава нов раздел I с нови чл. 103 – 116з:
„Раздел I. Контрол на опасностите от големи аварии
Чл. 103. (1) С цел предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда, всеки оператор на ново или на съществуващо предприятие и/или съоръжение, в което са налични опасни вещества от приложение № 3, е длъжен да извърши класификация на предприятието и/или съоръжението в съответствие с критериите от приложение № 3 и да документира извършената класификация.
(2) В случаите, когато предприятието и/или съоръжението по ал. 1 се класифицира като предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал или предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал, операторът е длъжен да подаде до министъра на околната среда и водите уведомление за извършената класификация.
(3) Уведомлението за извършената класификация съдържа следната информация:
1. името и/или търговското наименование, идентификационния номер на оператора и пълния адрес на предприятието и/или съоръжението;
2. седалището на оператора и пълния му адрес;
3. името и длъжността на лицето, отговорно за предприятието, ако е различно от това по т. 1;
4. опасните вещества и категориите на опасност на съответните вещества или на веществата, за които има вероятност да са налични в предприятието и/или съоръжението;
5. количеството и физичната форма на опасните вещества и на съответните вещества в предприятието и/или съоръжението;
6. дейността или планираната дейност на съоръженията, включително съоръженията за складиране;
7. описание на околната среда, заобикаляща предприятието и/или съоръжението и факторите, които могат да причинят голяма авария или да влошат последствията от нея, включително, когато е достъпна, информация за съседни предприятия, както и за обекти, райони и строежи, които не попадат в обхвата на този раздел, но могат да са източник на или да увеличат риска или последствията от голяма авария и ефекта на доминото;
8. допълнителна информация относно предприятието/съоръжението за целите на докладването по чл. 111, ал. 1, т. 4, определена с наредбата по ал. 9.
(4) Операторът на ново предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал подава уведомлението за извършената класификация, както и за всяка негова актуализация:
1. преди подаване на заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект по реда на глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията или преди изменения в предприятието и/или съоръжението, които водят до промяна в списъка на опасните вещества;
2. за предприятия и/или съоръжения, които попадат в обхвата на приложения № 1 или 2 - до съответния компетентен орган по глава шеста, раздел III едновременно с информирането по чл. 95, ал. 1, когато информацията по ал. 3 е налична на този етап. Уведомлението се разглежда от министъра на околната среда и водите.
(5) Операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал е длъжен да подаде до министъра на околната среда и водите уведомление за извършената класификация, както и за всяка негова актуализация:
1. преди всяко изменение, което води до промяна в списъка на опасните вещества от част 1 и/или 2 на приложение № 3, налични в предприятието и/или съоръжението;
2. преди всяко значително увеличаване или намаляване на количеството или значително изменение в естеството или физичната форма на дадено опасно вещество, което е налично в предприятието и/или съоръжението, както е посочено в уведомлението за извършената класификация или преди всяко значително изменение в процесите на употребата му;
3. преди всяко изменение на предприятие и/или съоръжение, което би могло да има значителни последствия върху опасностите от големи аварии;
4. след окончателно закриване или извеждане от експлоатация на предприятието/съоръжението;
5. след промяна в информацията, представена от оператора с уведомлението за извършената класификация относно името и/или търговското наименование на оператора и пълния адрес на предприятието и/или съоръжението, седалището на оператора или пълния му адрес и/или името и длъжността на лицето, което е отговорно за предприятието и/или съоръжението, ако е различно от това на оператора.
(6) Министърът на околната среда и водите в 10-дневен срок от подаване на уведомлението за извършената класификация потвърждава извършената класификация или уведомява оператора за установените непълноти в съдържанието на информацията по ал. 3 и/или несъответствия в извършената класификация съгласно критериите в приложение № 3, като дава писмени указания и определя срок за тяхното отстраняване. Министърът на околната среда и водите писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда и органите по чл. 114, ал. 2 относно класификацията на предприятието/съоръжението и изпраща копие от уведомлението.
(7) В случаите по ал. 4, т. 2, операторът/възложителят се уведомява за потвърждаването на класификацията по реда на наредбата по чл. 101, ал.1 въз основа на писмено потвърждение от министъра на околната среда и водите.
(8) Този раздел не се прилага за:
1. предприятия и/или съоръжения, в т.ч. складови съоръжения, в които:
а) функциите на оператор се изпълняват от Министерство на отбраната или друго юридическо лице от въоръжените сили на Република България съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
б) се извършват дейности с опасни вещества, предоставят услуги и/или се произвежда военна продукция за целите на отбраната и сигурността на страната, за които са издадени разрешителни съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и/или представляват специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната по смисъла на § 5, т. 63 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията;
2. опасности, създавани от йонизираща радиация, предизвикана от вещества;
3. превоз на опасни вещества и пряко свързано с него междинно временно складиране по време на превоз по пътища, железопътни линии, вътрешни водни пътища, море или въздух извън територията на предприятията по ал. 2, включително товарене, разтоварване и/или превоз до или от друго превозно средство на докове, кейове или разпределителни станции;
4. превоз на опасни вещества по тръбопроводи, включително съответните помпени/компресорни станции извън предприятията по ал. 2;
5. експлоатация, по-специално проучване, добив или преработка на минерали в мините и кариерите, включително чрез сондажни кладенци, с изключение на:
а) съхранение на газ в подземни депа на сушата в геоложки формации, водоносни хоризонти, солни каверни и изоставени мини;
б) химическа и термична преработка и свързано с тези операции съхранение, които включват опасни вещества;
в) действащи съоръжения за обезвреждане на миннодобивни отпадъци, включително хвостохранилища или шламохранилища, съдържащи опасни вещества.
6. проучване и експлоатация в морски райони на минерали, включително въглеводороди;
7. съхранение на газ в подземни депа в морето, което включва депа изключително за съхранение и депа, където се извършва и проучване и експлоатация на минерали, включително въглеводороди;
8. депа за отпадъци, включително за подземно съхранение на отпадъци, с изключение на:
а) химическа и термична преработка и свързаното с тези операции съхранение, които включват опасни вещества;
б) действащи съоръжения за обезвреждане на миннодобивни отпадъци, включително хвостохранилища или шламохранилища, съдържащи опасни вещества;
в) площадки, използвани за съхранение на метален живак в съответствие с чл. 3, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 1102/2008.
(9) Министерският съвет приема наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях.
Чл. 104. (1) Мерките за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и околната среда се отчитат при:
1. устройственото планиране на територията, и
2. планирането на защитата на населението и околната среда.
(2) При устройственото планиране на територията се осъществява контрол на:
1. разположението на нови предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал;
2. изменения в предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал;
3. планирането на нови строежи, включително изграждането на транспортни пътища, жилищни райони, обекти с обществено предназначение в близост до съществуващи предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал, където разполагането или нови строежи може да бъде източник или да повиши опасностите или последствията от възникване на голяма авария в тези предприятия/съоръжения.
(3) Контролът по ал. 2 се осъществява при:
1. одобряване на инвестиционни предложения по реда на глава шеста от този закон и/или разрешаване на строителството по реда на глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията за случаите по ал. 2;
2. одобряване на доклади за безопасност по реда на чл. 109-115 за изграждане и/или експлоатация на нови или изменения на съществуващи предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал или на части от тях;
3. съгласуване на устройствени планове и техни изменения при планиране на строежи в случаите по ал. 2, в т.ч. устройствени планове на общините и подробни устройствени планове за поземлени имоти, на чиято територия се разполагат предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал по чл. 127, ал. 2 от Закона за устройство на територията.
(4) Чрез контрола по ал. 2 се осигурява:
1. поддържане на безопасни разстояния на предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал до жилищни райони, обекти и площи с обществено предназначение, зони за отдих и където е възможно, големи транспортни пътища;
2. поддържане на безопасни разстояния на предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал или други подходящи мерки до райони с особена природозащитна чувствителност или интерес и обекти на културно-историческото наследство в околностите на предприятия, когато е целесъобразно, с цел тяхното опазване;
3. предприемане на допълнителни технически мерки за ограничаване на рисковете за човешкото здраве и околната среда в случай на съществуващи предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал.
(5) За целите на ал. 3 и 4, операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал предоставя на съответния компетентен орган по глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията, пълна информация относно рисковете за човешкото здраве и околната среда, произтичащи от наличието на опасни вещества от приложение № 3 в това предприятие и/или съоръжение и за мерките за предотвратяване на големи аварии с тези вещества и за ограничаване на последствията от тях. Операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал предоставя тази информация при поискване от съответния компетентен орган.
(6) В случаите, когато обектите по ал. 2 попадат в обхвата на глава шеста, информацията по ал. 5 се предоставя на най-ранен етап за целите на консултациите със засегнатата общественост.
(7) При издаване на решения за одобряване на доклади за безопасност по реда на този раздел или на решения за одобряване на устройствени планове по реда на Закона за устройство на територията, в които се предвижда изграждане и експлоатация на предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал или на строежи по ал. 2, т. 3, съответният компетентен орган взема предвид становищата относно идентифицираните рискове от големи аварии в предприятията/съоръженията, получени съответно при обществения достъп по чл. 115, ал. 1 и 2 или при консултациите по чл. 87, ал. 2.
Чл. 105. (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал и на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал е длъжен да:
1. предприема по всяко време необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и околната среда;
2. има готовност по всяко време да удостовери, в т.ч. за целите на контрола от комисиите по чл. 157а, ал. 2, че е предприел всички необходими мерки по т. 1;
3. осигурява необходимото съдействие на комисиите по чл. 157а, ал. 2 за извършване на проверки на предприятието/съоръжението, включително за вземане на проби и събиране на необходимата информация за установяване изпълнението на задълженията по този раздел и наредбата по чл. 103, ал. 9;
4. разработи политика за предотвратяване на големи аварии (ППГА) и да осигури нейното правилно прилагане посредством подходящи средства, структури и система за управление на мерките за безопасност (СУМБ);
5. изготви доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии (ДППГА), в който да изложи съответната ППГА и СУМБ.
(2) Политиката за предотвратяване на големи аварии трябва да:
1. е пропорционална на опасностите от големи аварии и да отчита сложността на организацията на дейностите в предприятието;
2. включва целите на оператора като цяло и принципите на действие, ролята и отговорността на управлението, както и ангажимент за постоянно подобряване на контрола над опасностите от голяма авария от страна на оператора;
3. осигурява високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда чрез планиране, разработване и прилагане на подходящи средства, структури и системи за управление.
(3) За предприятия и/или съоръжения с нисък рисков потенциал, задължението за прилагане на ППГА може да бъде изпълнено чрез други подходящи средства, структури и системи за управление, различни от посочените в ал. 1, т. 4, ако те отчитат опасностите от големи аварии и отговарят на изискванията за обхват и съдържание на ППГА, определени с наредбата по чл. 103, ал. 9.
Чл. 106. (1) Операторът на ново предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал, изготвя и подава ДППГА и всяка негова актуализация до директора на РИОСВ, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението, в срок до три месеца преди въвеждане в експлоатация на предприятието/съоръжението или преди изменения в него, които водят до промяна в списъка на опасните вещества.
(2) Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от получаване на ДППГА потвърждава пълнотата и съответствието на доклада с изискванията на наредбата по чл. 103, ал. 9 или уведомява писмено оператора за допуснатите грешки и непълноти във формата и съдържанието на ДППГА и определя срок до един месец за отстраняването им. При необходимост директорът на РИОСВ може да изиска становище от органите по чл. 157а, ал. 2 относно пълнотата и съответствието на ДППГА.
(3) Предприятието и/или съоръжението по ал. 1 се въвежда в експлоатация след представяне на пълен ДППГА в съответствие с изискванията за обхват и съдържание, определени с наредбата по чл. 103, ал. 9, в който се удостоверява, че операторът е предвидил всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях.
(4) В 7-дневен срок от изпращане на потвърждението по ал. 2, директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице изпраща копие от доклада на органите по чл. 157а, ал. 2 за целите на контрола.
(5) Операторът по ал. 1 е длъжен да преразглежда ППГА и СУМБ и при необходимост да актуализира ДППГА, както следва:
1. на подходящи интервали, не по-дълги от 5 години;
2. при значително увеличаване или намаляване на количествата на опасните вещества в предприятието и/или съоръжението;
3. при изменение в предприятието и/или съоръжението или промени в даден процес или в естеството, физичната форма или количеството на опасните вещества, които биха могли да имат значителни последствия за опасностите от големи аварии или могат да доведат до класифициране на предприятието и/или съоръжението в предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал;
4. след възникване на голяма авария в предприятието и/или съоръжението;
5. по своя инициатива или при поискване от директора на РИОСВ, при наличие на нови данни или научна информация за безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението и/или в резултат на контрола.
(6) Когато в случаите по ал. 5 се установи, че не се налага актуализация на ДППГА, операторът е длъжен да документира данните и заключенията от извършеното преразглеждане и да предоставя документацията на комисията по чл. 157а, ал. 2 за целите на контрола.
Чл. 107. (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал е длъжен да разработи и прилага:
1. доклад за безопасност;
2. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии;
3. вътрешен авариен план на предприятието.
(2) Формата и съдържанието на документите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(3) С доклада за безопасност операторът е длъжен да удостовери, че:
1. политиката за предотвратяване на големи аварии и съответната система за управление на мерките за безопасност, необходима за нейното прилагане са въведени в действие;
2. опасностите от големи аварии и възможните сценарии за големи аварии са идентифицирани и се предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на такива аварии и за ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и за околната среда;
3. осигурява високо ниво на безопасност и сигурност в модела, конструкцията, действието и поддръжката на всяко съоръжение, включително складово съоръжение, оборудване и инфраструктура, свързана с действието му, които имат връзка с опасностите от големи аварии вътре в предприятието;
4. е изготвен вътрешен авариен план на предприятието;
5. на кмета на съответната община, на чиято територия се намира предприятието и/или съоръжението се предоставя необходимата информация за изготвяне на външен авариен план на предприятието/съоръжението;
6. се предоставя достатъчно информация за вземане на решения от компетентните органи по глава шеста и Закона за устройство на територията относно разполагането на нови дейности или строежи около предприятието и/или съоръжението.
(4) При изготвяне на вътрешния авариен план, операторът на съществуващо предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал е длъжен да проведе консултации с персонала на предприятието, включително с персонала, който работи по дългосрочни договори за подизпълнителски дейности в предприятието.
(5) Оператор, който е изготвил план за извънредни ситуации по силата на задължение, наложено от друг нормативен акт, е длъжен да предприеме необходимите действия, за да гарантира, че този план се изпълнява незабавно при възникване на:
1. голяма авария, или
2. неконтролируемо събитие, за което може да се очаква, че ще предизвика голяма авария.
Чл. 108. (1) Кметът на община, на чиято територия се намира предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал е длъжен да изготви и да осигури изпълнението на външен авариен план на това предприятие/съоръжение, с описание на мерките, които трябва да бъдат предприети извън територията на предприятието/съоръжението. Външният авариен план се изготвя като част от общинския план за защита при бедствия по чл. 9, ал. 10 от Закона за защита при бедствия.
(2) Външният авариен план по ал. 1 се изготвя, актуализира и приема в съответствие с чл. 9, ал. 10 и 11 от Закона за защита при бедствия и въз основа на информацията, предоставена от оператора по чл. 116з, ал. 3, т. 2, в срок до 6 месеца от датата на предоставянето й.
(3) Проектът на външен авариен план по ал. 1 и всяко негово съществено изменение се съгласуват от кмета на съответната община със:
1. засегнатата общественост;
2. оператора на предприятието/съоръжението;
3. съответната РИОСВ, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението;
4. съставните части на единната спасителна система, имащи отношение по изпълнение на мерките във външния авариен план и защита при бедствия.
(4) Формата и съдържанието на външния авариен план се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(5) Всеки кмет на община, изготвил външен авариен план е длъжен:
1. на подходящи интервали, не по-дълги от три години да преразглежда, проверява и когато е необходимо, да актуализира външния авариен план. Преразглеждането се извършва след издаване на ново решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 за одобряване на доклад за безопасност или получаване на информация по чл. 116е, ал. 4 и отчита промените, които са настъпили в предприятието или съответните спасителни служби по Закона за защита при бедствия, новите технически познания, както и познанията относно реагирането при големи аварии.
2. периодично да организира и провежда тренировки и учения по плана по ал. 1.
(6) До 31 януари всяка календарна година, кметовете на общини, на чиято територия се намират предприятия и/или съоръжение с висок рисков потенциал, представят на директорите на съответните РИОСВ информация относно проведени тренировки и учения на външните аварийни планове в съответствие с наредбата по чл. 103, ал. 9.
Чл. 109. (1) Изграждането и експлоатацията на ново и експлоатацията на съществуващо предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него, се извършва след издаване на решение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за одобряване на доклада за безопасност при условията и по реда на този раздел.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за планирани изменения/разширения в съществуващи предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал.
(3) Решението по ал. 1 е задължително за издаване на разрешение за строеж на предприятието и/или съоръжението по реда на Закона за устройство на територията.
(4) Изключение по ал. 3 се допуска за предприятия/съоръжения, както и планирани изменения/разширения в тях, за които е приключила съответната процедура по ОВОС по реда на глава шеста, раздел III с постановяване на решение, с което е одобрено местоположението и потвърдени безопасните разстояния в съответствие с чл. 99б, ал. 5.
Чл. 110. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентен орган за издаване на решения и прекратяване действието на решения по чл. 116, при условията и по реда на този раздел и поддържа архив на издадените актове.
(2) Органът по ал. 1 с мотивирано решение прекратява действието на издадено решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 след получаване на информация от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице при представяне на актуализирано уведомление по чл. 103, ал. 2 относно:
1. значително намаляване на количеството или промяна в списъка на опасните вещества, въз основа на което предприятието и/или съоръжението вече не се класифицира с висок рисков потенциал;
2. окончателно извеждане от експлоатация на предприятието и/или съоръжението.
Чл. 111. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице:
1. валидира извършената от операторите класификация на предприятия и/или съоръжения с нисък и висок рисков потенциал;
2. уведомява потенциално засегнатите държави и предоставя информация в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии, подписана на 17 март 1992 г. в Хелзинки (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.), когато в предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал съществува опасност от възникване на голяма авария с трансгранично въздействие;
3. при възникване на голяма авария, която отговаря на критериите за докладване в приложение № 5, докладва информацията по чл. 116г, ал. 2 и 3, представена от оператора на предприятие/съоръжение с нисък или висок рисков потенциал, на чиято територия е възникнала аварията, към електронната база данни на Европейската комисия (e-MARS);
4. въз основа на получените уведомления за класификация по чл. 103, ал. 2, докладва информация за предприятията/съоръженията с нисък и висок рисков потенциал към електронната база данни на Европейската комисия (e-SPIRS);
5. информира Европейската комисия за името и адреса на всеки орган, който притежава съответната информация за големи аварии и може да консултира компетентните органи на другите държави членки, които предприемат действия в случай на такава авария;
6. води публичен електронен регистър на предприятията и съоръженията с нисък и висок рисков потенциал.
(2) Формата и съдържанието на регистъра по ал. 1, т. 6 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(3) Данните за резултатите от издаването на решенията по чл. 116, ал. 1 се предоставят от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда.
Чл. 112. (1) Операторът на ново предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал подава до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда заявление за одобряване на доклада за безопасност, не по-късно от 6 месеца преди подаване на заявление за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията или преди изменения, водещи до промяна в списъка на опасните вещества.
(2) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(3) Към заявлението по ал. 1 операторът прилага:
1. доклад за безопасност;
2. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии;
3. вътрешен авариен план на предприятието;
4. документи за удостоверяване на случаите по чл. 109, ал. 1 или 4, както следва:
а) копие на становище от съответния компетентен орган по глава шеста, раздел III, че планираното изграждане или изменение/разширение на предприятието/съоръжението или на части от тях, не е предмет на процедура по глава шеста, раздел III, или
б) копие на влязло в сила решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, с което е решено да не се извършва ОВОС с мотиви за одобряване на местоположението и потвърждаване на безопасните разстояния за предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5 с данни за вида и количеството на опасните вещества от приложение № 3 и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества, или
в) копие на влязло в сила решение по ОВОС за одобряване на инвестиционното предложение с мотиви за одобряване на местоположението и потвърждаване на безопасните разстояния за предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5 с данни за вида и количеството на опасните вещества от приложение № 3 и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества;
5. документ за платена такса по чл. 71, ал. 1.
(4) Със заявлението по ал. 1 операторът може да поиска от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда част от информацията в документите по ал. 3 да бъде обявена за поверителна, когато тя представлява производствена или търговска тайна и представя съответните мотиви за това.
(5) Когато част от информацията, съдържаща се в заявлението по ал. 1 или документите по ал. 3 представлява държавна или служебна тайна или съдържа лични данни, операторът представя съответните мотиви за прилагане на разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, съответно Закона за защита на личните данни.
(6) В случаите по ал. 4 и 5, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда в 7-дневен срок от получаване на искането, писмено уведомява оператора дали искането е частично или напълно уважено и определя срок до 5 дни за внасяне на преработен вариант на документите на хартиен и електронен носител за целите на обществения достъп, в който не се съдържа информацията, която е приета за поверителна.
(7) В случаите по чл. 109, ал. 4, заявлението по ал. 1 се разглежда от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда при наличие на влязло в сила решение за одобряване на инвестиционното предложение по чл. 99б, ал. 5.
(8) В случаите по чл. 109, ал. 1, заявлението по ал. 1 се разглежда от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда при наличие на становище от съответния компетентен орган по глава шеста, раздел III, че инвестиционното предложение не е предмет на процедура по глава шеста, раздел III.
Чл. 113. (1) В случаите по чл. 109, ал. 4, операторът подава заявлението по чл. 112, ал. 1, не по-късно от 6 месеца преди въвеждане в експлоатация на предприятието и/или съоръжението или на части от тях.
(2) При разглеждане на документите по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от проведени процедури по реда на глава шеста и процедури по издаване, актуализиране или изменение на разрешително по чл. 117, когато това е приложимо за предприятието и/или съоръжението.
(3) Операторът по ал.1 е длъжен да изпълнява всички мерки в одобрения доклад за безопасност, свързани с изграждането и безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението, а в случаите по чл. 109, ал. 4 и относимите мерки и условия в решението по чл. 99б, ал. 5.
(4) Информацията в доклада за безопасност по ал. 3 трябва да съответства на информацията, подадена до компетентния орган по глава шеста, раздел III, както и на условията и мерките в постановените решения, с които са приключили съответните процедури по ОВОС.
Чл. 114 (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда в 14-дневен срок от получаване на документите по чл. 112, ал. 3 уведомява оператора за допуснати в тях грешки и непълноти и определя срок до 30 дни за отстраняването им.
(2) В 7-дневен срок след изтичане на срока по ал. 1 или от получаване на коригираните и допълнени документи, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изпраща документите за становище до министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", кмета на общината и директора на РИОСВ, на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда и органите по ал. 2 или оправомощени от тях длъжностни лица могат да извършват проверки на място с цел оценка на съответствието на документите по чл. 112, ал. 3 с предвидените от оператора мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях.
(4) Органите по ал. 2 изпращат до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда становищата си в срок до един месец от получаване на документите по чл. 112, ал. 3.
(5) Липсата на становище на някои от органите по ал. 2 в законоустановения срок се смята за мълчаливо съгласие.
Чл. 115. (1) В срока по чл. 114, ал. 2, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда публикува обява за открит обществен достъп до документите по чл. 112, ал. 3, т. 1-3 на интернет страницата на агенцията и осигурява достъп на засегнатата общественост до тях в едномесечен срок от датата на публикуване на обявата. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда предоставя документите и копие от обявата на кмета на общината, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението, а в случаи на предприятия и/или съоръжения с потенциал за голяма авария с трансгранично въздействие, уведомява министъра на околната среда и водите за целите на чл. 111, ал. 1, т. 2.
(2) В 5-дневен срок от получаване на документите по чл. 112, ал. 3, т. 1-3 кметът на съответната община информира засегнатата общественост чрез обява в местните средства за масово осведомяване и осигурява достъп до тях в едномесечен срок от датата на публикуване на обявата. Обявата съответства по обхват и съдържание на обявата по ал. 1. Министърът на околната среда и водите уведомява потенциално засегнатите държави и предоставя информация в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии.
(3) В едномесечния срок на обществения достъп по ал. 1 и 2, представителите на засегнатата общественост могат да представят писмени становища, коментари и предложения по документацията.
(4) В случаите, в които има уважено искане по чл. 112, ал. 4, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда и кметът на съответната община предоставят на обществеността преработена от оператора документация съгласно чл. 112, ал. 6.
(5) В тридневен срок след изтичане на срока по ал. 2, кметът на съответната община изпраща по служебен път на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда резултатите от проведения обществен достъп, в т.ч. информация за начина на осигуряването му.
(6) Редът и начинът за провеждане на обществен достъп и съдържанието на обявата по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(7) При изготвяне на решение по чл. 116, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда взема предвид становищата по документацията, получени при обществения достъп.
(8) Когато въз основа на становище по чл. 114, ал. 4 или ал. 3 се установят несъответствия или непълноти в документите по чл. 112, ал. 1-3, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда дава указания на оператора и определя срок не по-дълъг от 30 дни за отстраняването им.
Чл. 116. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда, в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 114, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 115, ал. 8, издава:
1. решение за одобряване на доклада за безопасност, когато в резултат на проведената процедура по чл. 109-115 се установи, че операторът е предвидил достатъчни мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях, които са документирани в доклада за безопасност и, когато е приложимо, е изпълнил относимите мерки и/или условия в решението, с което е приключила процедурата по глава шеста, раздел ІІІ, или
2. решение за неодобряване на доклада за безопасност, когато:
a) операторът не е предвидил мерки в доклада за безопасност или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последствията от тях или не са изпълнени относимите мерки и/или условия в решенията, с които е приключила процедурата по глава шеста, раздел ІІІ, или
б) операторът не е изпълнил дадените указания и/или не е спазил определените срокове съгласно чл. 115, ал. 8; или
в) орган по чл. 114, ал. 2 или представител на засегнатата общественост е внесъл мотивирано възражение по законосъобразност срещу реализацията на проекта.
(2) Въз основа на информацията в доклада за безопасност, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда може с мотивирано решение да освободи кмета на съответната община от задължението да изготвя външен авариен план за предприятието/съоръжението, в случаите когато това не е необходимо.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда, въз основа на информацията в актуализиран доклад за безопасност на предприятието/съоръжението по чл. 116ж, може в писмена форма да оттегли решението за освобождаване по ал. 2, като посочи датата, на която изтича срока на освобождаването и датата, до която кметът на съответната община трябва да изготви и представи външен авариен план на предприятието/съоръжението.
(4) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изпраща решението по ал. 2 до министъра на околната среда и водите, когато въз основа на документите по чл. 112, ал. 3 установи, че дадено предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал, което се намира в близост до територията на държава членка по Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии, не поражда опасност от голяма авария отвъд нейните граници и не е необходимо кметът да изготвя външен авариен план. Министърът на околната среда и водите уведомява другата държава членка.
Чл. 116а. При приключване на процедурата по разглеждане и одобряване на доклада за безопасност, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изготвя технически доклад, в който посочва:
1. мотивите, на които се основава решението;
2. описание на консултациите, проведени преди вземане на решението и обяснение за начина, по който постъпилите становища са взети предвид.
Чл. 116б. (1) В 7-дневен срок от издаване на решение по чл. 116, ал. 1, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда писмено уведомява оператора на предприятието и/или съоръжението и органите по чл. 111, ал. 1 и чл. 114, ал. 2 за издаването му. За издадено решение по чл. 116, ал. 2 или 3 се уведомява кмета на съответната община.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда оповестява издаването на всяко решение по чл. 116, ал. 1 в 14-дневен срок чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата на агенцията и/или по друг подходящ начин.”
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря Ви, г-жо Маринова за съдействието. Ще продължа в чл. 116в.
„Чл. 116в. Решенията по чл. 116, ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването им по чл. 116б.
Чл. 116г. (1) При възникване на голяма авария операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал, незабавно уведомява съответния оперативен център на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и кмета на непосредствено застрашената община по реда на Закона за защита при бедствия, както и директора на РИОСВ, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението и пристъпва към изпълнение на вътрешния авариен план на предприятието.
(2) При възникване на голяма авария операторът веднага след констатиране на събитието или не по-късно от 30 дни от неговото възникване, представя на министъра на околната среда и водите информация относно:
1. обстоятелствата по възникването на аварията;
2. опасните вещества, предизвикали възникването на аварията или утежняващи последствията от нея;
3. наличните данни, позволяващи да се оценят последствията от аварията за здравето на хората и за околната среда;
4. предприетите действия непосредствено след възникване на аварията;
5. предвидените мерки за предотвратяване на повторно възникване на авария;
6. предвидените мерки за ограничаване на средносрочните и дългосрочните последствия от аварията
7. подробен анализ на мащабите на аварията съгласно критериите в приложение № 5.
(3) Операторът е длъжен да актуализира информацията по ал. 2 и да я предостави на органа по ал. 2 при получаване на нови данни, свързани с причините за възникването на аварията и последствията от нея, ако по-нататъшното разследване разкрие допълнителни факти, които променят получената информация или направените изводи.
Чл. 116д. (1) Операторите на предприятия и/или съоръжения с нисък и висок рисков потенциал и кметовете на засегнатите общини предоставят редовно на засегнатата общественост ясна и разбираема информация относно аварийното планиране за тези предприятия/съоръжения и необходимите мерки и поведение при възникване на голяма авария.
(2) Докладът за безопасност и списъкът с опасните вещества се предоставят на обществеността при поискване.
(3) Обхватът, съдържанието и начинът на предоставяне на информацията по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(4) Решенията за предоставяне на информация по ал. 2 може да се обжалват по реда на глава трета, раздел ІV от Закона за достъп до обществена информация.
(5) Предоставената по ал. 1 и 2 информация следва да е в съответствие с нормативните изисквания за достъп до информация, класифицирана като държавна или служебна тайна и/или за защита на личните данни.
Чл. 116е. (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира доклада за безопасност:
1. на подходящи интервали, не по-дълги от 5 години;
2. след възникване на голяма авария на територията на предприятието/съоръжението;
3. по своя инициатива или при поискване от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда или от директора на съответната РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица при наличие на нови данни, обстоятелства или научна информация, свързани с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението, включително заключения, произтичащи от анализа на аварии или квазиаварии, както и от развитието на познанията относно оценката на опасностите;
4. при изменения в предприятието/съоръжението, или в даден процес, или в естеството, физичната форма или количеството на опасните вещества, които биха могли да имат значителни последствия за опасностите от големи аварии или могат да доведат до класифициране на предприятието/съоръжението в предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал или несъответствия с вече одобрен доклад за безопасност на предприятието.
(2) Операторът по ал. 1 проверява, преразглежда и при необходимост актуализира вътрешния авариен план:
1. на подходящи интервали, не по-дълги от три години;
2. след възникване на голяма авария на територията на предприятието/съоръжението;
3. при настъпили промени в предприятието или съставните части на единната спасителна система по Закона за защита при бедствия, наличие на нови технически познания, както и познания относно реагирането при големи аварии.
(3) Когато въз основа на преразглеждане на документите по ал. 1 и/или 2 операторът установи, че не се налага актуализация, той документира данните и заключенията от извършеното преразглеждане и предоставя документацията на комисията по чл. 157а, ал. 2 при проверка.
(4) В случаите по ал. 2, операторът предоставя актуализирания вътрешен авариен план на комисията по чл. 157а, ал. 2 за целите на контрола и за актуализиране на външния авариен план от кмета на засегнатата община.
Чл. 116ж.(1) В 7-дневен срок след актуализиране на доклада за безопасност, операторът по чл. 116е, ал. 1 подава до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда заявление за одобряване на актуализирания доклад, в което посочва причините и обстоятелствата за извършената актуализация и описва направените в него промени.
(2) Към заявлението по ал. 1 операторът прилага:
1. актуализирания доклад за безопасност;
2. актуализирани документи по чл. 107, ал. 1, т. 2 и 3, когато промените налагат това;
3. документ за платена такса по чл. 71, ал. 1.
(3) В случаите на 116е, ал. 1, т. 4, операторът подава до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда актуализирания доклад за безопасност в най-ранния момент, но не по-късно от 4 месеца преди планираната дата за осъществяване на измененията, като прилага:
1. копие на становище от съответния компетентен орган по глава шеста, раздел III, че планираното изменение/разширение на предприятието/съоръжението или на части от тях не е предмет на процедура по глава шеста, раздел III, или
2. копие на влязло в сила решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на планираното изменение/разширение на предприятието/съоръжението, с което е решено да не се извършва ОВОС с мотиви за потвърждаване на безопасните разстояния до предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5, или
3. копие на влязло в сила решение по ОВОС за одобряване на инвестиционното предложение за изменение/разширение с мотиви за потвърждаване на безопасните разстояния до предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5, в което се посочват вида и количеството на опасните вещества от приложение № 3 и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества.
(4) При получаване на актуализиран доклад за безопасност по ал. 2, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда провежда процедурата по реда на чл. 112-116 и издава ново решение за одобряване или неодобряване на актуализирания доклад за безопасност.
Чл. 116з. (1) Когато въз основа на информацията в ДППГА, в доклада за безопасност или в резултат на проверките по чл. 157а, ал. 2, изпълнителният директор на ИАОС или директорът на съответната РИОСВ идентифицира предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал или група от такива предприятия, за които съществува опасност от възникване на ефект на доминото поради тяхната близост, географско положение или списъка с опасните вещества, което увеличава опасността или последствията от големи аварии, уведомява за това операторите на тези предприятия/съоръжения.
(2) В случаите по ал. 1, операторите са длъжни да:
1. обменят информация за характера и степента на опасност от възникване на голяма авария в предприятията/съоръженията;
2. актуализират информацията по т. 1, като вземат предвид естеството и мащаба на опасността от голяма авария в своите политики за предотвратяване на големи аварии, системи за управление на мерките за безопасност, доклади за безопасност и аварийните планове на предприятията.
(3) В случаите по ал. 1 операторите си сътрудничат при:
1. предоставяне на информация по чл. 116д, ал. 1 на обществеността и на съседни обекти, които не попадат в обхвата на този раздел;
2. предоставяне на информация, необходима за изготвянето на външен авариен план от кмета на общината, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението.“

Изказвания? Заповядайте.
Борислав Великов:
След тези благородни усилия от Вас, г-н Председател, и от колежката Маринова, аз бих задал един принципен въпрос. Кое наложи такава преработка, съществена на първоначалния вариант, който е внесен?
И другите ми въпроси вече са по-конкретни по самите текстове.
На няколко места, примерно на с. 9, ако това е докладът, който всички имате, в чл. 103, ал. 3, т. 5, като вероятно и на други места го има, но сега тук го виждам, става дума за уведомление, което да съдържа информация относно „количеството и физичната форма на опасните вещества и на съответните вещества в предприятието и/или съоръжението;”
Аз не бих искал да смятате, че имам някакъв личен интерес като химик, но все пак се питам дали не би било правилно освен количеството и физичната форма на опасните вещества, да говорим и за химичната форма на опасните вещества дотолкова, доколкото ясно е, че едно вещество даже в зависимост от алотропната форма, примерно един силициев диоксид, ако мине от аморфна в кристална форма, за химиците е ясно, че степента на опасност чувствително нараства и много такива примери сигурно могат да се дадат.
Какво ще кажат експертите от министерството дали не би било подходящо навсякъде където говорим за „физична форма”, тъй като безспорно тя е важна, става дума вероятно за агрегатно състояние, дали е във формата на газ - това е важно, но още по-важно е молекулната структура, връзките и оттам дали при едно нагряване не се променя химичната форма - нещо, за което информацията би била важна с оглед на тази класификация и изобщо за всички мерки, които се предвижда да се вземат.
Същото и по-нататък го има – в ал. 5 на чл. 103, а и сигурно на много други места.
Просто бих помолил по принцип да поговорим, а после експертите могат да го вмъкнат.
Друго, което ми направи впечатление от експертна гледна точка, може би не е съвсем съобразено, а може и аз да бъркам, това е пак в чл. 103, ал. 8, т. 5, където се говори за „експлоатация, по-специално проучване, добив или преработка на минерали в мините и кариерите, включително чрез сондажни кладенци, с изключение на:”
Колеги, извинявайте, но когато става дума за добив или преработка на минерали, да се говори за „сондажни кладенци”, не е съвсем точно. Всички ние свързваме сондажните кладенци с добив на вода. Ако искате да кажем „сондажи”, бих го приел. Но може би имате някакви съображения, които за мен не са ясни. Говорим за добив на вода чрез сондажни или шахтови кладенци. Това са понятията, на които ние учим студентите, но може би има някои нови неща, които ще научим днес.
Друго какво ми прави впечатление в този дълъг текст, който синтезира и от следващите параграфи, както ще се разбере от това, което ще кажат колегите, аз бих попитал още по чл. 108, ал. 5, т. 2 – всеки кмет трябва „периодично да организира и провежда тренировки и учения по плана по ал. 1.” Какво включват тези тренировки и учения и дали тук не трябва нещо да се добави, което бих предложил, но нека първо да разберем какво се има предвид.
Какви са били съображенията чл. 116е. Сравнявайки т. 1 на ал. 1 и ал. 2 забелязваме, че самите интервали, на които се преразглеждат, от една страна, докладите за безопасност, от друга страна, вътрешните аварийни планове, забелязваме различни интервали. Това нарочно ли е, какви са ви съображенията и не биха ли могли да се уеднаквят.
Това са няколко бележки, които при изразителното четене на председателя и г-жа Маринова, все пак човек можеше да долови. Вярно е това, което каза председателят Иванов, че днес все пак ние отхвърлихме Закона за водите, което донякъде ни изтощи. Но във всичко искаме да сме полезни и днес след толкова много часове работа, говорим и за Закона за опазване на околната среда. Съзнаваме, че този закон е важен и ако можем още да го подобрим, ще бъде добре.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Великов.
Колеги, ако някой от вас вземе думата, а не заместник-министър, ще помоля да се представя за протокола.
Първо, обаче, ще си позволя да отговоря на първата част от това, което каза г-н Великов. Законопроектът беше внесен, но тъй като след съгласувателните процедури е имало промени, след това тези промени трябваше да бъдат редактирани, за това си позволихме такава сериозна редакция, която не променя смисъла на внесения законопроект, но според колегите от дирекция „Правна” и референтите на Народното събрание, това е правилният начин за структуриране на текстовете като подредба, като съдържание, а смисълът си остава същият – такъв, какъвто е бил в предложения законопроект от Министерския съвет.
Това е по първия въпрос на г-н Великов.
По останалите въпроси, колеги, кой ще вземе думата.
Заповядайте, г-н Малинов.
Бойко Малинов:
Благодаря,1 г-н Председател. Аз ще си позволя да започна, а след това г-жа Първолета Лулева, която е началник на отдел „Опасни химични вещества” и с която сме работили по текстовете. Разбира се, с по-малко мое участие, защото междувременно станах заместник-министър, но имам представа и от Директивата на български и английски, а и от самите текстове.
Г-н Великов, за химичната структура. И аз съм инженер-химик, ясен ми е въпросът, който поставяте, обаче директивата работи само с веществата като наименования, съгласно номеклатура „ЮПАК” и не влиза в подробности и не ги разграфява в приложенията дали ще са по категории или по конкретни опасни химични вещества, а работи само с техните химични формули, без да навлиза в структурата. Няма ги нито алотропни, нито друг тип форми за някои от веществата. В този смисъл и директивата сама по себе си не изисква такъв тип уведомления, а ние сме следвали формата и обхвата на директивата и не сме правили изменения, така както седи от първата директива (1996 г.), съответно така стои и в закона от 2002 г., първоначалния. Това е съвсем накратко обяснението.
Първолета Лулева: началник на отдел „Опасни химични вещества”
Бих искала да кажа защо се поставя специален акцент на физичната форма. Физичната форма е определяща по отношение на опасностите, дали ще е в газообразно, в твърдо или в течно състояние съответното вещество, това променя опасността и затова директивата изисква изрично да се упомене физичната форма.
Борислав Великов:
Не знам дали е интересно за колегите, но аз пак ще подчертая, примерно, когато имаме един силициев диоксид, който е безобиден за повечето от нас, но ако се смени алотропната модификация от аморфна във фискална без да се промени, той пак си е твърд, той става по-опасен при елементарно нагряване. Просто чисто като химик ми е трудно да си представя, че в директивата това не е взето предвид. Но ако ние четем без да вникваме, ще го приемем и така. Но аз като химик малко негодувам вътрешно, малко съм наранен така да възприемаме.
Бойко Малинов:
И на мен не ми харесват, примерно, пирофорните форми в директивата не са отчетени на пръв поглед. Понеже дадохте пример със силициевия диоксид, наноформите също не са отчетени в този смисъл, макар че те могат да бъдат пирофорни, за разлика от големите кристали, да речем. Приключвам с отговора за първия въпрос.
По втория въпрос, чл. 103, ал. 8, т. 5 за сондажните кладенци. В официалния превод на директивата преводът е „сондажни отвори”. Той изобщо не звучеше.
Предс. Станислав Иванов:
Звученето разбирам. Обаче има ли го дефинирано някъде като понятие на друго място.
Борислав Великов:
Г-н Председател, аз предлагам да кажем „сондажи”. Присъединете се към моето мнение, че все пак е достатъчно да кажем „сондажи”. Няма нужда да е кладенци.
Предс. Станислав Иванов:
За „сондажни кладенци” има ли дефиниция или само сондажи трябва да остане. Това ми е въпросът. Има ли дефиниция на „сондажен кладенец”?
Бойко Малинов:
В този закон не. Той не е специализиран закон по отношение на минно добивната дейност. Това е в Закона за подземните богатства. Там го има.
По чл. 108 какво включват тренировките. Става въпрос за външните аварийни планове. Директивата, както и законът не се разпространява върху подробности по отношение на това какво са тренировки, как се извършват, защото тази материя е разработена в Закона за бедствия и подзаконовите нормативни актове. А нашият външен авариен план, който засяга аварийните ситуации с опасни химични вещества представлява една част там, където е необходимо от общия външен авариен план на съответната община и в този смисъл колко тренировки, как ще бъдат осъществени се регулира от друга нормативна уредба, а не от нашата. Затова ние нямаме нито дефиниция, нито сме навлизали в подробности по отношение на тези термини.
И по отношение на интервалите в чл. 116е, да наистина интервалите за преразглеждане и евентуално за актуализиране, както на външните аварийни планове, така и на докладите за безопасност се различават. За външния авариен план е наистина три години, за доклада за безопасност – пет години, и тези интервали идват от директивата. Наистина и там са различни – 5 и 3 години. Приключих.

Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Има ли уточняващи въпроси.
Борислав Великов:
Бих предложил, ако се възприеме от колегите експерти, където става дума за тренировки и обучение все пак можем да добавим обучение и тренировки, защото може би първо те трябва да получат представа и след това да тръгнат да правят нещо на терен, ако така е замислено.
И тук пропуснах един малък въпрос и може би за колегите ще е интересно, да обясните чисто за нас народните представители да обясните какво представляват квазиавариите? Хем авария, хем квази – някакво средно неизвестно.
Бойко Малинов:
Да, точно така. Това е не съвсем авария, т.е. има налице събитие, което е необичайно за работата на инсталацията, т.е. излиза от рамките на нормалния експлоатационен режим и не достига количествените критерии за авария по смисъла на този закон. Тоест, ако не бъде овладяно, то ще прерасне в истинска авария. За това този тип квазиаварии са нещо, което работи, но да можем да видим дали този тип събитие също не следва на по-късен етап да бъде обхванато от последващи промени в директивата. Приключих.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Други изказвания и въпроси, колеги? Заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Колеги, аз разбирам, че сменяме целия раздел за разрешителните по чл. 103 и следващите. Моят въпрос е кратък и сигурно много лесно ще отговорите.
Променяме ли сроковете за издаване на разрешителното и съгласувателните процедура? В смисъл стават по-дълги или по-кратки?
Бойко Малинов:
Ако става дума за процедурата по ОВОС или по доклада за безопасност? Сроковете се намаляват от два на един месец. Това обаче е за компетентните органи. Този срок, честно казано аз не знам как се е появил едно време в закона, но те бяха толкова дълги, че е безсмислено. Това са няколко компетентни органа. Ние винаги сме получавали много бързо от тях становища, така че този срок беше много дълъг. Дори никъде другаде, ако следваме логиката на комплексните разрешителни и на процедурите по ОВОС и екологична оценка никъде нямаме такива дълги срокове по два месеца за съгласуване с други компетентни органи.
Чавдар Георгиев:
Как ще върви като цяло процедурата по-нататък.
Бойко Малинов:
За доклада за безопасност, т.е. за издаване на решението. Аз се затруднявам, може би колежката Лулева
Първолета Лулева:
Това, което правим, е съгласуване и съвместяване с режимите по ОВОС. При качествена документация, при дадени навреме становища, най-вече изключително много зависи от качеството на документацията, защото има възможност два пъти да се върне докладът за безопасност, т.е. може да продължи между 5 и 7 месеца. Всичко зависи от това каква е документацията и каква е реалната обстановка, особено когато става дума за съществуващи предприятия. Зависи от естеството на дадените предписания от компетентните органи. Например, в момента имаме предписание от МВР по доклад за безопасност, който е свързан с изградена локална система за оповестяване, която не е свързана с националната система. Изричното условие за издаване на разрешение е това да бъде свършено. Пак казвам, между 5 и 7 месеца, но при всички случаи радикалното намаляване на сроковете по административната процедура е намаляване от 2 месеца на 1 месеца е наистина абсолютно неоправдано като дълъг срок.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, други въпроси. Няма. Минаваме към гласуване на текста, който беше изчетен. Благодаря на г-жа Маринова, че помогна.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря ви.
Колеги, по отношение на параграфи от 9 до 34 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага параграфите от 9 до 34 включително да бъдат отхвърлени, тъй като са отразени в § 8. Гласуваме отхвърлянето на тези параграфи. Който е „за” отхвърлянето, моля да гласува. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря ви.
§ 35. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 9.
§ 36. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 10.
§ 37. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 11.
§ 38. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 12.
§ 39. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 13.
Изказвания? Няма. Гласуваме. Против? Въздържали се? Няма. Четиринайсет „за”. Приемат се.
Предложение на н.пр. Свилен Иванов и група народни представители, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
1.Създават се нови § 39а, 39б и 39в:
§ 39а. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За нарушенията по тази закон физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 5000 до 500 000 лв.”
2. В ал. 3 думите „100 лв.“ се заменят с „от 100 до 500 лв.”.
§ 39б. Създава се чл. 162а:
„Чл. 162а. (1) Юридическо лице или едноличен търговец, което при или по повод извършване на дейността си, със своето действие или бездействие, допусне неразрешено изпускане на опасни химични вещества и смеси и/или отпадъци от производствено, складово или транспортно съоръжение или инсталация, в т.ч. тръбопровод, което/която не попада в обхвата на издадено разрешително по чл. 117, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 500 000 лв., а на физическите лица се налага глоба от 300 до 3000 лв.
(2) При повторно нарушение, имуществената санкция, съответно глобата, е в двоен размер.”
§ 39в. В чл. 164, ал. 1 числото „100 000” се заменя с „500 000”.
Работната група подкрепя предложението да се създадат нови § 14, 15 и 16 и предлага следната редакция:
§ 14. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За нарушенията по тази закон физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 5000 до 500 000 лв.”
2. В ал. 3 думите „100 лв.“ се заменят с „от 100 до 500 лв.”.
§ 15. Създава се чл. 162а:
„Чл. 162а. (1) На юридическо лице или едноличен търговец, което при или по повод извършване на дейността си, със своето действие или бездействие, допусне неразрешено изпускане на опасни химични вещества и смеси и/или отпадъци от производствено, складово или транспортно съоръжение или инсталация, в т.ч. тръбопровод, които не попадат в обхвата на издадено разрешително по чл. 117, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 500 000 лв., а на физическите лица се налага глоба от 300 до 3000 лв.
(2) При повторно нарушение, имуществената санкция, съответно глобата, е в двоен размер.”
§ 16. В чл. 164, ал. 1 числото „100 000” се заменя с „500 000”.
Изказвания. Заповядайте, г-н Великов.
Борислав Великов:
Преди малко ние чухме, че кметовете имат конкретни задължения по закона, но имат ли областните, кметовете на райони и кметовете на кметства. Всичко това разписано ли е по-нататък.
Предс. Станислав Иванов:
Това е във връзка с аварията, която се случи н българското Черноморие преди няколко месеца. Кметовете отговарят по принцип, но някой трябва да координира. Колегите от министерството, ако искат да вземат отношение?
Борислав Великов:
Аз не възразявам да се наказват, ако не се изпълни нещо, но въпросът е дали има в предишните членове, че те имат някакво задължение, което не са изпълнили. (Има.)
Предс. Станислав Иванов:
Други въпроси има ли? Няма. Гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. “Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Единодушно се приема.
§ 40. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 17:
§ 17. Създава се нов чл. 164в:
„Чл. 164в. (1) Министърът на околната среда и водите или директорът на РИОСВ, на чиято територия се намира предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал, забранява с мотивирана заповед експлоатацията на предприятието/съоръжението, в т.ч. складовото съоръжение или на части от тях, когато:
1. операторът не е изготвил и/или представил ДППГА, доклад за безопасност и/или всяка друга информация, изисквана по този раздел и наредбата по чл. 103, ал. 9;
2. операторът експлоатира предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал, без да е получил решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 или след издадено решение по чл. 116, ал. 1, т. 2;
3. предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал не съответства на решението по чл. 116, ал. 1, т. 1;
4. мерките, прилагани от оператора, не са достатъчни
за предотвратяване на големи аварии или ограничаване на последствията от тях, или
5. в докладите за контролната дейност по чл. 157б, ал. 2, т. 1 се съдържат констатации на комисията по чл. 157а, ал. 2 за сериозни нарушения от страна на оператора при предприемането на необходимите действия за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях.
(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва от заинтересуваните лица по реда на Административно-процесуалния кодекс.
(3) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението й.“
Изказвания? Няма. Гласуваме. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Четиринайсет „за”. Благодаря.
§ 41. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 18:
„§ 18. В чл. 166а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „дейност без разрешително по чл. 104, ал. 1 или без решение за изменение на разрешителното по чл. 116д, ал. 1“ се заменят с „дейност без влязло в сила решение за одобряване на доклад за безопасност по чл. 116, ал. 1, т. 1 или по чл. 116ж, ал. 4“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) За неспазване на технически, организационни и/или управленски мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях в доклада за безопасност, одобрен с решението по
чл. 116, ал. 1, т. 1, както и за неизпълнение на задълженията по чл. 103, ал. 2, 4 и 5, чл. 105, ал. 1, т. 3, чл. 106, ал. 1, 3, 5 и 6, чл. 107, ал. 1, 3, 4 и 5, чл. 109, ал. 1-3, чл. 112, ал. 1, чл. 113, ал. 3 и 4, чл. 116г, чл. 116е, чл. 116ж, ал. 1-3, на физическото лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, или на юридическото лице се налага глоба, съответно имуществена санкция, от 10 000 до 20 000 лв.”
3. В ал. 3 думите „чл. 116а, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 104, ал. 5 и 6 и чл. 116з, ал. 2“.
4. В ал. 4 думите „чл. 108, ал. 1, чл. 116а, ал. 3 и 4, чл. 116в, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1“ се заменят с „чл. 103, ал. 1 и чл. 113, ал. 1“.”
Изказвания? Няма. Гласуваме. Против и въздържали се няма. Благодаря. Единодушно се приема. Четиринайсет гласа „за”.
§ 42. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 19:
„§ 19. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в т. 29 след думите „в рамките на предприятието“ се добавя „независимо на или под земната повърхност“;
б) точка 29а се изменя така:
„29а. „Съхранение на опасни вещества“ е наличие на определено количество опасни вещества за целите на складирането, предоставяне на отговорно пазене или поддържане в наличност.“;
в) в т. 29в:
аа) буква „а” се изменя така:
„а) детски ясли и градини и специализирани институции за социални услуги за деца, ученици или възрастни хора, училища и висши училища, ученически и студентски общежития, музикални, езикови и спортни школи и центрове за работа с деца;”
бб) в буква „б” след думата „заведения” запетаята и текстът докрая се заличават;
вв) в буква „в” в началото се добавя „увеселителни паркове и“;
гг) в буква „д” накрая се добавя „и паркинги“;
дд) в буква „е” накрая се добавя „в т.ч. търговски центрове и супермаркети“;
г) създава се т. 29д:
„29д. „Инвестиционни предложения за урбанизирано развитие“ са инвестиционни предложения за: училища и висши училища, ученически и студентски общежития; лечебни и здравни заведения; спортни обекти – стадиони и спортни зали; театри, киносалони, концертни зали; железопътни гари, летища, пристанища, автогари.”;
д) създава се т. 29е:
„29е. „Големи транспортни пътища“ са републиканските пътища по Закона за пътищата и железопътните магистрали и железопътните линии I и II категория по Закона за железопътния транспорт.“;
е) в т. 31 думите „или препарати“ се заличават и се създава изречение второ: „Предприятията/съоръженията са с нисък или висок рисков потенциал.“;
ж) създават се т. 31а, 31б, 31в, 31г и 31д:
„31а. „Предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал“ е предприятие/съоръжение, в което има опасни вещества в количества, равни или надвишаващи количествата, посочени в приложение № 3, част 1, колона 2, или част 2, колона 2, но по-малки от количествата, посочени в приложение № 3, част 1, колона 3, или част 2, колона 3, когато е приложимо, като се използва правилото за сумиране, посочено в забележка 4 от приложение № 3.
31б. „Предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал“ е предприятие, в което има опасни вещества в количества, равни или надвишаващи количествата, посочени в приложение № 3, част 1, колона 3, или част 2, колона 3, когато е приложимо, като се използва правилото за сумиране, посочено в забележка 4 от приложение № 3.
31в. „Съседно предприятие/съоръжение“ е предприятие/
съоръжение, което е разположено в такава близост до друго предприятие/съоръжение, която увеличава опасността или последствията от голяма авария.
31г. „Ново предприятие/съоръжение“ е:
а) предприятие/съоръжение, което се въвежда в експлоатация или е изградено на 1 юни 2015 г. или след тази дата, или
б) действаща площадка, която попада в обхвата на глава седма, раздел I, или предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал, което поради изменения на съоръженията или дейностите, довели до промяна на списъка с опасни вещества, към 1 юни 2015 г. или след тази дата става предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал или с нисък рисков потенциал;
в) действаща площадка, която попада в обхвата на глава седма, раздел I, или предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал, което става предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал или с нисък рисков потенциал към 1 юни 2015 г. или след тази дата поради причини, различни от тези по буква „б”.
31д. „Съществуващо предприятие/съоръжение“ е предприятие/
съоръжение, което към 31 май 2015 г. попада в обхвата на глава седма,
раздел I и от 1 юни 2015 г. е предприятие/съоръжение, чиято класификация като предприятие/съоръжение с нисък или с висок рисков потенциал остава непроменена.“
з) създават се нови т. 45 и 46:
„45. „Смес“ е смес или разтвор, състоящи се от две или повече вещества.
46.„Наличие на опасни вещества“ е действителното или предполагаемото наличие на опасни вещества в предприятието/
съоръжението или на опасни вещества, за които с основание може да се предположи, че ще се образуват при загубата на контрол върху процесите, включително дейностите по складиране в някое от съоръженията в предприятието, в количества, равни или надвишаващи праговите количества от част 1 или част 2 от приложение № 3.”;
и) точка 53а се отменя;
к) в т. 54 буква „б“ се изменя така:
„б) за целите на глава седма, раздел I - всяко вещество или смес, класифицирано в една или повече от категориите на опасност, посочени в част 1 на приложение № 3 или поименно изброено в част 2 на приложение № 3, включително под формата на суровина, продукт, страничен продукт, остатък или междинен продукт, включително вещество, което е възможно да се получи в резултат на протичането на странична реакция или при възникването на авария;“
л) точка т. 54а се изменя така:
„54а. „Голяма авария“ е възникване на голяма емисия, пожар или експлозия, която става в резултат на неконтролируеми събития в хода на операциите на всяко предприятие или съоръжение в обхвата на глава седма, раздел I и която води до сериозна опасност за човешкото здраве и/или за околната среда, която опасност е непосредствена, забавена, вътре или вън от предприятието и включва едно или повече опасни вещества, класифицирани в една или повече от категориите на опасност, посочени в част 1 на приложение № 3 или поименно изброени в част 2 на приложение № 3.“;
м) точка 54б се отменя;
н) създават се т. 54в, 54г и 54д:
„54в. „Опасност“ е вътрешно свойство на опасни вещества или физическа ситуация с възможности за нанасяне на вреда на човешкото здраве и/или на околната среда.
54г. „Опасност от химично вещество“ е характерно свойство на опасно вещество, от което във физическата ситуация, в която то се намира, произтича възможност от увреждане на човешкото здраве и/или на околната среда.
54д. „Риск“ е вероятността от възникване на специфичен ефект в рамките на определен период или при определени условия.“;
о) в т. 71 след думите „разрешителните и“ се добавя „решенията и“.
2. Параграф 2а се изменя така:
„2а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (ОВ, L 197, 24.07.2012 г.).“
Изказвания? Няма. Гласуваме. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря.
§ 43. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 20:
„§ 20. В § 12а от преходните и заключителните разпоредби в ал. 2 думите „на становището или” и „становища или” се заличават.”
Гласуваме. Против и въздържали се? Няма. Четиринайсет „за”. Приема се. Благодаря.
§ 44. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 21.
Изказвания? Няма. Гласуваме. Против и въздържали се? Няма. Четиринайсет „за”. Благодаря. Приема се.
§ 45. Приложение № 3 се изменя така:
„Опасни вещества. Част 1. Категория опасни вещества.”
Разполагате с Приложение № 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 22. Изказвания? Няма. Гласуваме. Против и въздържали се няма. Четиринайсет „за”. Приема се. Благодаря.
§ 46. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 23.
„§ 23. Приложение № 5 се изменя така:
„Приложение № 5
към чл. 111, ал. 1, т. 3
Критерии за докладване на голяма авария.
I. Всяка голяма авария, описана в т. 1, или която води до поне едно от последствията, описани в т. 2-5 се докладва до Комисията.
Голяма авария е, която:
1. включва опасни вещества в количества не по-малки от 5 на сто от пределните количества съгласно приложение № 3, част 1, колона 3 или част 2, колона 3 и причинява пожар, експлозия или изпускане на опасни вещества.
2. причинява поне едно от следните неблагоприятни последствия върху живота и здравето на хората и върху инфраструктурата в района на предприятието и/или съоръжението:
а) смъртен случай;
б) шестима ранени в предприятието и/или съоръжението (хоспитализирани най- малко за 24 часа);
в) един ранен извън предприятието и/или съоръжението (хоспитализиран най-малко за 24 часа);
г) повредени и неизползваеми вследствие на аварията жилищни сгради извън предприятието и/или съоръжението;
д) извеждане на засегнатото население (евакуация) извън зоната на аварията за не по-малко от два часа (произведението от броя на евакуираните лица и броя часове трябва да е най-малко 500);
е) престой на засегнатото население в защитни съоръжения в зоната на аварията за не по-малко от два часа (произведението от броя на евакуираните лица и броя часове трябва да е най-малко 500);
ж) прекъсване на водоснабдяването, електроснабдяването, подаването на газ, телефонните услуги в зоната на аварията или в зоната на въздействие за повече от два часа (произведението от броя хора и броя часове трябва да е най-малко 1000).
3. причинява непосредствено увреждане или замърсяване над пределно допустимите норми за компоненти на околната среда със следните характеристики:
3.1. постоянно или дълготрайно увреждане на сухоземни местообитания:
а) 0,5 хектара или повече от дадено местообитание с природозащитно значение или друго значение за околната среда, защитено по силата на нормативен или административен акт;
б) 10 хектара или повече от дадено по-широко разпространено местообитание, включително земеделски земи;
3.2. значително или дълготрайно замърсяване на пресни води и морски местообитания:
а) на 10 км или повече от река или канал;
б) на 1 хектар или повече от изкуствено или естествено езеро;
в) на 2 хектара или повече от делта;
г) на 2 хектара или повече от брегова зона или открито море;
3.3. значително замърсяване на водоносен хоризонт или подземни води на 1 хектар или повече.
4. причинява една от следните имуществени щети:
а) щети в предприятието - най-малко 4 млн. лв.;
б) щети извън предприятието - най-малко 1 млн. лв.
5. Трансгранични въздействия: всяка голяма авария, в която пряко е включено опасно вещество, причиняващо въздействие извън територията на страната.
II. Аварии или квазиаварии, които не отговарят на описаните в т. I количествени критерии, но са от особен технически интерес за предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последствията от тях, се докладват до Комисията по преценка на органа по чл. 111, ал. 1.“
Изказвания? Заповядайте.
Борислав Великов:
Аз се чудя дали не може малко да подобрим текста, ако прецените всички колеги и експертите от министерството.
В т. „ж” „прекъсване на водоснабдяването, електроснабдяването, подаването на газ, телефонните услуги в зоната на аварията или в зоната на въздействие за повече от два часа (произведението от броя хора и броя часове трябва да е най-малко 1000).”
Не мислите ли, че ако има една голяма авария, там ще се прекъснат не само телефоните, а изобщо информационно-съобщителните услуги. Така не е ли малко по-общо и е свързано с наличието на оптични кабели за различни видове сигнали, включително и телевизионни и всякакви такива, които може би минават по друг начин, за да могат хората да разберат какво става и да получат необходимата информация. Дали да не заменим „телефонните услуги” с „информационно-съобщителни услуги”.
Второто ми предложение е на с. 70, т. 3. „причинява непосредствено увреждане или замърсяване над пределно допустимите норми за компоненти на околната среда със следните характеристики”.
„Пределно допустимите” да се замени с „максимално допустимите”
„Пределно”, като чели е един остатък или по-скоро русизъм, който постепенно се измества. Както преди малко в текста имаше минимални прагове, така тук да бъде максимално допустими норми. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
По принцип колегата Великов, според мен, е коректен в това, което казва, защото когато говорим за телефонни услуги много стесняваме. Не зная каква е била идеята, но тук се стеснява. Ако говорим за информационни съобщения и услуги, телекомуникационни услуги, тук вече ще имаме по-голям обхват и съответно по-точно въздействие. В единия случай много стесняваме обхвата, а в другия случай, разширяваме пък много обхвата. Не зная каква е идея, но да не повлияем на последващите по-надолу критерии – до 500, до 1000 и т.н. Това е хубаво да го прецените.
Иначе от гледна точка на това да бъдат информационно-съобщителни и телекомуникационни или нещо такова, мисля, че е по-добре. Заповядайте.
Бойко Малинов:
Благодаря Ви. Формално първо ще кажа и после по същество.
Формално сме следвали директивата и оригиналния изказ и превода на български и на двете места е телефонни услуги и на английски „Telephone Service”. Това е формалното защо така звучи и не сме си позволили.
Второ, забелязвате, че тук става дума не за определяне на авария, за наша реакция по някакъв начин във връзка с аварията или нещо такова. Става дума за докладване към европейската комисия. В този смисъл ние можем да разширим обхвата, защото това, което казвате, е съвършено логично. Опасността за нас или може да се получи дебаланс по отношение на това, ако другите 27 държави-членки го транспонират директно, при което ще се окаже, примерно, че ние ще трябва да докладваме, т.е. ще извършваме по-голям обем от работа, защото ще докладваме повече неща, отколкото другите държави-членки.
Освен това, това се зарежда в информационна система на Европейската комисия и те специфично могат или да отрежат тази информация, или пък да се изясняваме защо докладваме и такива случаи, каквито не попадат в обхвата на директивата.
Това са възможностите и опасностите, които виждаме на този етап.
Борислав Великов:
Това е добре, но буквално да следваме всичко, което и те не са мислили, не знам.
По второто, г-н Малинов, защо сте превели „пределно допустими норми”, а не максимално допустими”. По същата логика би трябвало да го пренесете както е в директивата. Но това е като шега, по-скоро.
Бойко Малинов:
Пределно или максимално. Колегите, които работят с тези допустими норми така са решили. И двете означават едно и също.
Предс. Станислав Иванов:
Ако нямате нищо напротив, нека да остане така, за да не внасяме корекции. По първата точка – за телефонните услуги, нека да остане така.
Аз съм член и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, наистина има резон в това, което казвате. Но ако в директивата е записано така, няма нужда да разширяваме обхвата, защото ако така е разписано и в останалите държави-членки, ще влезем в процедура, която е безсмислена, да обясняваме какво точно имаме предвид.
По отношение на пределно и максимално, ако желаете, можем да го подложим на гласуване, тъй като колегите казаха, че е така. Аз също не виждам някакъв дисбаланс между това да бъде използван единият или другият термин, но ако има придобита гражданственост този израз, нека да остане „пределно”.
Борислав Великов:
Аз мога да приема и „пределно”, доколкото колегите са свикнали, макар че от 1986 г., когато излезе моята книга по хидрохимия застъпвам вместо русизма „пределно” нещо, което също е навлязло в нашия език – максимално, т.е. над максимално допустими концентрации, но сигурно постепенно, още 30 години и ще се наложи „максимално” и ще измести русизма „пределно”.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Великов. Други изказвания? Няма.
Гласуваме, който е „за”, моля да гласува. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря. Прието е.
„Преходни и заключителни разпоредби”
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
§ 47. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 24.
§ 48. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 25.
§ 49. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 26.
Изказвания няма. Гласуваме. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря. Приети са наименованието на подразделението и § 24, § 25 и § 26.
§ 50. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 27.
§ 27. Разпоредбите на § 24, 25 и 26 не се прилагат, когато операторът е изготвил съответните документи и ги е внесъл до компетентния орган преди 1 юни 2015 г., като информацията, съдържаща се в тях, е останала непроменена и е в съответствие с изискванията на глава седма, раздел I и на наредбата по чл. 103, ал. 9.
Изказвания? Няма. Гласуваме. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
§ 51. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 28.
„§ 28. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на околната среда и водите изготвя и публикува на интернет страницата на министерството график за подаване на документите по § 24, 25 и 26. Графикът се съгласува с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда.”
Изказвания? Няма. Гласуваме. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
§ 52. Работната група подкрепя на вносителя за § 52, който става § 29. Гласуваме. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря. Прието е.
Работната група предлага да се създаде нов § 30.
„§ 30. Срокът по чл. 88, ал. 4 се прилага и за становищата по екологична оценка или решенията, с които е преценено да не се извършва екологична оценка, издадени до влизането в сила на този закон.”
Изказвания? Няма. Гласуваме. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
§ 53. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 31:
„§ 31. В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм. и доп.,
бр. 12, 32 и 35 от 2009 г., бр. 77 и 98 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г. и бр. 14 и 53 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5, т. 7 накрая се добавя „освен когато бедственото положение е в резултат от случаи по смисъла на чл. 3”.
2. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) точка 1 се изменя така:
„1. „Базисно състояние“ е състоянието по време на щетите на природните ресурси и услуги, които биха били налице, ако не бяха настъпили екологичните щети, оценено въз основа на най-добрата налична информация.”;
б) в т. 23 думите „включени в границите на защитените зони, съгласно Закона за биологичното разнообразие“ се заличават.
3. В приложение № 1 към чл. 3, т. 1:
а) точка 3 се изменя така:
„3. Извършване на дейности по използване на водите и водните обекти, в т.ч.:
а) всички зауствания в повърхностни води на отпадъчни води, с които се изпускат опасни вещества, посочени в наредбите по чл. 135, ал. 1,
т. 9 и 17 от Закона за водите, за които се изисква предварително регламентиране в издаваните разрешителни за заустване съгласно Закона за водите и в комплексните разрешителни по Закона за опазване на околната среда;
б) отвеждания на вещества в подземните води, инжектиране на замърсители в подземните води, водовземане и завиряване на воден обект, за които се изисква издаване на разрешително по смисъла на Закона за водите.“;
б) в т. 4 след думите „химични вещества” се добавя „и смеси”, а думата „препарати” се заменя със „смеси”;
в) в т. 6 думата „препарати” се заменя със „смеси”;
г) точка 9 се изменя така:
„9. Извършване на дейности по превоз на отпадъци, в т.ч. внос, износ и транзит на отпадъци по смисъла на глава пета, раздел ІV от Закона за управление на отпадъците.”;
д) в т. 10 накрая се добавя „съгласно Закона за подземните богатства.”
Изказвания? Заповядайте, г-н Великов.
Борислав Великов:
Колеги, гледам т. 2.
„2. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) точка 1 се изменя така:
„1. „Базисно състояние“ е състоянието по време на щетите на природните ресурси и услуги, които биха били налице, ако не бяха настъпили екологичните щети, оценено въз основа на най-добрата налична информация.”
Какво е базисно състояние? Питам се дали няма да е по-добре, ако „базисното състояние” е състоянието на природните ресурси и услуги, които биха били налице, ако не бяха настъпили щети;”
Бойко Малинов:
Признавам, че тази дефиниция звучи хей така, но това е дефиницията, заради която имахме пилотен проект, т.е. питане от Европейската комисия – това е нещо като процедура за нарушение, за изясняване, защото това е една от директивите, които бяха транспонирани, въведени в българското законодателство по времето преди да сме членове на Европейския съюз. Преводът на тази директива никога не е бил обект на лингвистично правен превод и поради това базисното състояние не отчиташе всичките възможности, които изискваше директивата. Оказа се, че колегите в Европейската комисия са изключително чувствителни по отношение точно на това определение. И ние една година не можехме да разберем откъде идва проблема и се наложи наистина да четем много задълбочено стария превод на директивата и това е директно.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Г-н Великов?
Борислав Великов:
Г-н Председател, бихте ли прочел сам и ще видите, че няма смисъл това, което е написано. Тук има наредени някакви думи. Нали базисното състояние е преди да има щети. Като има щети, тогава е базисно, така ли?
Бойко Малинов:
Ако трябва да пояснявам. Не е това смисълът.
Предс. Станислав Иванов:
Смисълът е, доколкото поне аз го разбирам, че базисното състояние е това в момента, когато са настъпили щетите, ако те не биха настъпили, в смисъл че към момента разглеждаме ситуацията, ако няма такива щети.
Бойко Малинов:
Примерно, ако има щети, но те не са отразени и не е правено нищо по тях. Преувеличавам, 10 години не е правено нещо по тях. За тези 10 години може би популацията на птиците ще е 100 пъти по-добра. Тоест, ако имате 10 години забавяне, положението се екстраполира плюс тези 10 от настъпването на щетата. Това е, което липсваше и това е много точно написано в момента.
Борислав Великов:
Колеги, вижте какво е написано: „които биха били налице” към кое се отнася. „Които” към какво се отнася? Към услуги, към ресурси?
Предс. Станислав Иванов:
Към услуги и ресурси. Ако не бях настъпили тези щети. Други изказвания? Заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Ние разрешаваме заустване на опасни химични вещества? Нямахме ли забрана в Закона за водите да се замърсяват с опасни химични вещества подземни води?
Бойко Малинов:
Това е в компетенциите на колегата, но наистина има забрана за отвеждане на опасни химични вещества в подземни води. Тук става въпрос за щети, т.е. то не е разрешено.
Предс. Станислав Иванов:
Гласуваме. Против и въздържали се няма. Четиринайсет „за”. Благодаря. Приехме § 53, който става § 31 с пълно мнозинство.
§ 54. Работната група подкрепя теста на вносителя за § 54, който става § 32.
§ 55. Работната група подкрепя теста на вносителя за § 55, който става § 33.
Изказвания? Няма. Гласуваме. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
§ 56. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на 56, който става § 34:
„§ 34. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.”
Изказвания? Няма. Гласуваме. Против и въздържали се? Няма. Четиринайсет „за”. Благодаря.
С това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Благодаря ви.
Благодаря на работната група, на референтите. Благодаря на всички, че успяхте да се справите със съдържанието на законопроекта и да го приведете в ред.
Преминаваме към т. 2.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и Димитър Андреев Делчев на 18.06.2015 г.
Параграф единствен. В чл. 48 се създава нова алинея 5 със следния текст:
„(5) Задължението по ал. 1, т. 6 не се прилага при разрешителни, издадени на малки и с редни предприятия за използване на води за отглеждане на аквакултури. Това изключение не се прилага, когато във водите се влагат антропогенни химични вещества.”
Мотивите са пред вас. Г-н Настимир Ананиев беше така добър 2 часа да стои тук. Имате думата.
Настимир Ананиев:
Г-н Председател, уважаеми колеги, аз няма да ви бавя много, тъй като предполагам на всички малко в повече ви дойде, но няма как.
Идеята и предложението е всъщност да облекчи малки и средни предприятия, като премахне едно изискване, което просто няма нужда да е там. Това изискване всъщност е свързани за малки и средни предприятия, които се занимават с аквакултури и изискването да инсталират измервателна апаратура в обектите си, като отчитат количеството отнета вода. С една дума, те трябва да слагат водомери на реките, които минават през техните рибарници. И никой не го прави, тъй като няма такава техническа възможност.
За това фактически е предложението. Идеята е да се отмени задължението за измерване на количеството постъпили води в не големите предприятия, които отглеждат аквакултури. Говорим само за малки и средни предприятия. Аз се запознах със становището на Министерството на околната среда и водите, което знаех, че не е положително, но там повече фокусът е за замърсяването. А в законопроекта, който ние предлагаме , е написано изрично, че това изключение не се прилага, когато във водите се влагат антропогенни химични вещества-
Надявам се да подкрепите това предложение и по този начин да подкрепим малкия и среден бизнес, за който всяко едно утежняване го прави по-неконкурентоспособен. Благодаря.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря. Има думата представителя на министерството.
Павел Гуджеров:
Благодаря, уважаеми колеги. Ще си позволя и аз да ви отнема няколко минути.
Както каза уважаемият колега Ананиев, голяма част от нашето становище е отделено на замърсяването. Като цяло, във всички случаи, отнемането на вода от естествения й ход е промяна на естествения режим и състояние на водите, което би следвало да се наблюдава.
Самият чл. 48, ал. 1, т. 6 казва:
„Титулярите на разрешително имат задължение измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия;”
Реално създадения собствен мониторинг на вход и на изход може да се определи дали има нужда да бъде дадено разрешително за заустване или не. Това е по Наредба 2. Реално едно предприятие, дали е малко или голямо, това не може да ни даде обективна представа за замърсяването, което то може да направи. Ще си позволя да цитирам едни данни:
Фермите за аквакултури, независимо от персонала и оборота - за малки и средни правим разграничение от 50 служители и 10 млн. лв. оборот, използват голямо количество, правя уговорка, че не всички, но често се използва голямо количество ниско качествен фураж, който съществено замърсява водите. Например, според Световната организация по прехрана и земеделие при оптимално хранене на аквакултурата за 90 кг. прираст, за рибите се отделят като частици и разтворени във водата 5.3 кг. азот и 0.55 кг. фосфор, което представлява значително замърсяване.
Отделно си позволих да направя едно лично проучване относно стойността на едно такова измервателно съоръжение, когато говорим за някакъв вид водомер, цените със сигурност не са много високи, когато говорим за малко по-особен вид измервателни уреди, за безнапорно течение в открит канал, измервателно устройство с улей, говорим за около от 5 000, 10 000, 20 000 лв., което реално за един бизнес не мисля, че е някаква непосилна сума.
Отделно, бихме вкарали басейновите дирекции, които са много по-различен орган в едно приключение, извинявайте за жаргона, да разследват коя фирма е голяма, коя е малка, коя средна, което не й е присъща функция на Басейновата дирекция като цяло.
Имах удоволствието да се чуя с Вас и с колегата Делчев, предполагам че всички членове на комисията като експерти в сферата на околната среда и водите биха подкрепили това, Законът за водите прави една голяма разделителна линия. Когато се ползва вода за задоволяване на собствени потребности, отново ще си позволя жаргон, да напоим кравите, които са лична консумация – домашни животни, да се полее градина – когато водата е за собствени нужди и потребности, тя не се заплаща. Обаче, когато водата е ресурс, с който се извършва стопанска дейност, бизнес, е нормално тя да бъде заплащана и е нормално да има измервателно съоръжение.
Отделно, когато има изключителни, извънредни обстоятелства, които не позволяват монтирането на такова съоръжение, без оглед на това малка, голяма, средна фирма или производители на аквакултури, или за поливни цели и т.н. титулярите на разрешителни заплащат по размера, който сами са си заявили н разрешителното. И в тази връзка становището на представляваното от мен ведомство е отрицателно. Хубаво би било да може да подпомага по всякакъв начин частните субекти, но ние като служители на ведомството и вие като народни представители сме призвани да браним държавния интерес в случая. Благодаря ви.
Настимир Ананиев:
Моето и на г-н Делчев предложение е техническо предложение. Няма нищо общо със замърсяването. Който замърсява, нека си плаща. Никой не говори за това нещо и изрично е написано и в предложението.
Аз не знам защо отделяте толкова много внимание на замърсяването, като ние нямаме нищо общо със замърсяването. Аз говорих с Вас, и вие казахте, че не се използват и хората заявяват консумацията си, потреблението си и по този начин плащат. За това аз не виждам защо трябва да има такова изискване. Когато някой дойде на проверка и каже по този член вие трябва да имате измервателен уред, но не сте го поставили, сега ще трябва да ви глобим.
А другото – 10 000 или 20 000 лв., ще ме извините, но това за малко и средно предприятие е голяма сума. Когато видите продукцията, примерно, тон риба и разделите на 20 000 лв., може да се вържат 20-30 ст. на килограм. Това не е малък разход. За това говоря за малки и средни предприятия.
Другото за малките и средни предприятия. Има си държавна граница. Министерството на икономиката много ясно е казало кое е малко, кое средно предприятие и кое е голямо предприятие, така че ням нужда министерството да определя тези граници. Те са определени в закон и се знае кои са малки и средни предприятия. И говорим за техническата нужда от това нещо. Според мен, то е някакъв абсурд да сложиш водомер на река. В тази река даже и да се сложи такова съоръжение, за което Вие казахте, там има камъни, там има дървета, а последните 2-3 години има и наводнения. Просто това нещо е абсурдно и според мен няма нужда от него.
И това предложение е направено, защото хем подпомага бизнеса, хем като абсурдност. Даже от Нова телевизия ме каниха да направим репортаж за водомерите на реките, които трябва да се поставят, защото за мен лично звучи малко странно.
Аз имам експерт, който също може да се включи, ако има въпроси. Той може да коментира по-експертно от мен. Аз съм икономист все пак.
Павел Гуджеров:
Нека вашият експерт да ме поправи, ако бъркам, но до момента не знам да има съставен акт на някой, който няма поставен водомер.
Както казах, при форсмажорни обстоятелства и невъзможност за поставяне, разбира се, Басейнова дирекция влиза в разбиране и неналага актове и се плаща по разрешително на титуляря. Но това съвсем не изчерпва всички случаи. Има много случаи, в които няма пречка и съвсем не е толкова скъпо такова съоръжение да бъде монтирано.
Наблегнах на замърсяването, защото не случайно прочетох члена, който искате да не важи за малки и средни предприятия, в който е включено и това да водят отчет за изземваните използвани води, както и за замърсяващите вещества. Това също е включено.
В един момент им казваме, че няма да правят мониторинг, а в следващия момент, ако излезе, че има антропогенни вещества, тогава вече трябва да го правят.
Настимир Ананиев:
Това изключение не се прилага.
Павел Гуджеров:
То е включено вътре – „да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, …, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия.” В един момент ние им казваме: Това вече не сте длъжни да го правите. Обаче, в следващия момент, ако ги влагат, ние как д разберем, ако няма мониторинг.
Предс. Свилен Иванов:
Понеже няколко пъти се повтори едно и също, може ли да продължим нататък. Имат думата колегите. Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, аз мисля, че трябва да подкрепим становището на заместник-министър Гуджеров, тъй като наистина няма как да се контролират параметрите по разрешението за водоползване, без да има някакъв измервателен уред на входа.
Друг е въпросът, че аз подкрепям и колегата в известна степен, че трябва при определяне на таксите за водоползване, да се имат предвид специално аквакултурите. И в наредбата, която днес приехме вие да разработите в рамките на 1 година, аз предложих да е 6 месеца, но не се прие, там все пак ви моля да обърнете внимание и да има специален ред, който да е за този вид ползване водни количества. И наистина там таксите да са максимално ниски, защото както каза колегата, рибите не пият вода. Те не я консумират в този смисъл. Това е естествена среда за живот на тези аквакултури и трябва да има специален ред за ползване относно таксите, които ще трябва да се плащат.
За да сме прецизни и да знаем в случаите н ползване на определени количества за тази стопанска цел, наистина трябва да има някакво измерване н входа на водите. Дали точно чрез този уред или ако има някакви други методи на измерване, но най-добре е да има определен уред, да има определена точка, където да се мери, защото е твърде възможно през едно разрешително, както стана с горите и т.н., да се ползват много повече количества вода, отколкото реално са разрешени, без да се заплаща и т.н.
Общо взето ние подкрепяме становището на министерството.
Предс. Свилен Иванов:
Други колеги? Заповядайте, г-н Божинов.
Георги Божинов:
Г-н Георгиев, ако забелязахте в дебата, който пледираше за по-бързо приемане на тази наредба, даде един конкретен пример. Това е един парадокс в Атомната централа - Козлодуй. Там термично замърсените води с които се охлаждат реакторите се отвеждат в тия два канала и понеже няма допълнителна система за несъизмеримо малките количества, които са промишлено замърсени, влизат в тези канали, 20 млн. лв. плаща централата за това, защото цялото количество се мери като промишлено замърсено и това може да се реши в наредбата.
Този въпрос наистина трябва да се реши, щом ще стимулираме този тип производство. Там трябва на друг ред да се запише една приемлива цена за това водоползване, тъй като тя се връща, не се разходва този ресурс и наистина да се ускори работата п тази наредба и да се стимулира така производството. Това е доброто решение и те ще го приемат също.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря. Г-н Гуджеров.
Павел Гуджеров:
Благодаря за вашето становище, уважаеми господа. Не мога да не се съглася с вас и тук искам да отбележа нещо много важно.
Това, което приехме днес, ставаше въпрос за замърсяване. А таксата за водоползване за тези аквакултури е определена – 0.01 ст. Като прибавим към това, че за аквакултурите има отделна оперативна програма за рибарство и аквакултури, мисля, че секторът е доста добре подпомогнат.
Предс. Свилен Иванов:
Други колеги? Г-н Великов.
Борислав Великов:
Г-н Председател, все пак да чуем мнението на експерта.
Предс. Свилен Иванов:
Заповядайте. Моля да се представите.
Йордан Господинов:
Казвам се Йордан Господинов. Шев съм на Асоциацията на производителите на рибни продукти –БГ-ФИШ – 80% от рибата, която се произвежда, преработва и изнася от България, е дело на нашата асоциация – 25 фабрики, много ферми и т.н. Повече от 15 години в сектора.
По отношение на водомерите, така наречените измервателни устройства. Направил съм консултации и днес. За някои от фермите са приложими – там, където върви колкото една чешма вода. Тези ферми, в които водата влиза като река или голям поток, направили сме запитване до вашата институция, наречена Басейнова дирекция в продължение на пет години нямаме отговор какво устройство да монтираме, от коя фирма и на кое място. Направили сме запитване до световните фирми-производители на измервателни уреди.
Павел Гуджеров:
Басейнова дирекция в никакъв случай не може да ви каже от коя фирма.
Йордан Господинов:
Направили сме запитване до хората, които произвеждат водомери и поставят такива устройства, не могат да ни предоставят такова устройство, което да издържи на всички климатични условия, на потоците, на наводненията, на камъни и т.н. – едно устройство за една малка или средна фирма, което струва 8, 10, 15 или 20 хил. лв. е прекалено много, защото то после ще изисква техническа поддръжка години наред.
Вярна е процедурата, че ние си заявяваме водите колко влизат и колко излизат.
Интересно стана. Такса замърсяване и такса водовземане – с двете такси, които са в Закона за водите, вие поставяте в конкурентни условия фирмите, които развъждат риба в садково стопанство - в язовирите, спрямо тези, които ги развъждат в традиционно изградени рибовъдни стопанства по течението на реките. По този начин едно стопанство, което е садково в един голям язовир и да кажем разположено на територията на 10 дка заплаща около 40-50 лв. годишна такса. Едно стопанство със същите размери, което по-малко замърсява и ще обясня защо стопанствата, които са на реките не замърсяват водата, заплаща от порядъка на 8-10 000 до 20 000 лв. Тоест, тук със Закона за водите вие ни вкарвате в един друг закон, който е за защита на конкуренцията. Това нещо влияе на пазара, тъй като в България производството на пъстърва и шаран – около 10 хил. тона, 50% от рибата реално е спонсорирана с този закон, защото се явява доста голяма разлика на цена килограм.
По отношение на замърсяването, абсолютно сме съгласни, че който замърсява трябва да плаща. Това е принцип, това е директивата, ние сме съгласни, но едно садково стопанство, разположено в един язовир, всички фекали на рибите, защото те си имат екскременти, част от фуража най-вероятно пада на дъното и там се развиват ….., където започват загнивните действия. Не съм съгласен с това, че в България се храни с ниско качествени фуражи, защото фермите, които произвеждат елитни риби за международните пазари – около 60% от пъстървата на България заминава за Европейския съюз, за Холандия, за Дания, където хората правят сериозен мониторинг. И понеже аз съм специалист по безопасност на храните, в тази посока мога да говоря много. Но стопанствата, които са проточни, т.е. изградени покрай реките и през тях минава вода и се връща 99.5% обратно, а не на 60%, защото както казахте и вие рибата вода не пие. И за разлика от енергетиката, където водата се ползва от електроцентралите, в противовес на това, което казахте, при нас не е суровина. При нас водата е естествена среда за развитие на рибата. Тоест, все едно кравите или нас да ни лишите от въздуха. Това, че някой е ползвал вода за да произвежда енергия и е продал енергията и т.н.
И още една дума – за замърсяването. Утайници са рибарниците. Тоест, ние наесен ги изпускаме, влизаме с багерите вътре, изгребваме ги и наторяваме почвата. Водата, която вкарваме втора категория я връщаме втора категория. Има мониторингови програми четири в България. Просто мога да бъда много убедителен. Мисля, че има леко разминаване в това, което се говори и това, което ние знаем и можем. Съжалявам, мисля, че трябва да се вземат мерки. Защото бизнесът е много малък. Ние сме единствените, които продаваме по цял свят. Няма друг, който да продава храна в Япония, в Корея и т.н. И сме пренебрегнати само от Турция. За нас това не е субсидия. За нас това е наказание. А ще заплащаме, ако замърсяваме. Вие имате мониторинг и сте длъжни да ни го давате официално.


Предс. Свилен Иванов:
Добре. Достатъчно. Колеги, има ли въпроси. Заповядайте, г-н Великов.
Борислав Великов:
От това, което чувам тук, аз се ориентирам в движение, струва ми се, че заместник-министър Гуджеров не беше съвсем прав, когато реагира спонтанно на думите на д-р Господинов по отношение на измервателните средства. Защото Басейнова дирекция или самото министерство, може би и не бива да казват от коя фирма да се вземе, но то трябва да се сигурно, че съществува фирма, която може да предложи такова измервателно устройство, което съответства на закона на измерванията, т.е. то действително да е сертифицирано, да може да прави съответни измервания и т.н. Тоест, не е без значение министерството да каже: да този уред, ако бъде закупен, ние ще го признаем. Защото, ако няма такова устройство, какъв е смисълът да се карат да имат. Това е чисто по линия на здравия разум. Не съм толкова дълбоко запознат, колкото колегите, включително и колегата Ананиев, който не е специалист по водите, но все пак е навлязъл. За това трябва да размислим.
Аз лично ще подкрепя законопроекта, но ако случайно не се приеме от комисията, респективно в зала, но поне докато стигне до зала аз бих помолил заместник-министър Гуджеров да помислим заедно, все пак тук става дума за подкрепа на малкия и средния бизнес на много хора в България. И нашето правителство – коалиционното правителство, поддържаме или не, но и от другите групи, когато има нещо смислено. Ние искаме да се грижим за бизнеса, защото той произвежда брутен вътрешен продукт и страната има нужда от него. Ние не сме като Гърците да чакаме. Но няма да се впускам в гръцки интермедии. Благодаря ви.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Великов. Имате думата, г-н Заместник-министър.
Павел Гуджеров:
Колеги, благодаря за дадената дума.
Първо, извинявайте за спонтанната реакция, но съм сигурен, че г-н Великов си представя, ако Басейнова дирекция каже: Фирмата „Х”, купи си от нея това устройство, какво би означавало. Това противоречи на здравия разум и морал.
Светослав Иванов:
Това, което попита г-н Великов е знаете ли дали съществуват такива съоръжения, а не коя е фирмата.
Павел Гуджеров:
Да, така е. Аз се извинявам за спонтанната реакция от моя страна, че това няма как да стане. Аз съм сигурен, че такива измервателни устройства съществуват и съм сигурен, че Вие като инженер знаете, че има такива устройства, които има как да измерват водата, както и при ВЕЦ и при много други. Не случайно Министерството на околната среда и водите ще прави проект за система за управление на водите в реално време, която да ни дава информация за количеството води. Пилотният проект ще бъде за поречието на река Искър. Така че ще може да ги измерва. Дали ще се направи за малък участък с ултразвук или с други способи. Аз ще проверя и ще дам информация как може да се измери нивото и количеството на водата.
За ниско качествения фураж аз в никакъв случай не казвам, че е такъв. Аз просто дадох данни, които имам.
И последно за садките и за проточните стопанства. С днешното приемане на Закона за водите уточнихме, че вече ще има такса за замърсяване, която няма да е съотносима за вас, а за тези садки.
Във връзка с това, изказвам лично мнение, а не на ведомството, което представлявам, аз лично нямам против да се върне и таксата, която е на квадратен метър за селско стопанство, за да изравним напълно позициите. Смятам, че с тази такса, като не знам колегите от Министерството на земеделието каква методика за начисляване на таксата ще предложат, но вярвам, че ще бъдете поставени на равни условия.
Това е, което имах да кажа. Благодаря.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря. Колеги, предлагам да пристъпим към гласуване. Г-н Великов.
Борислав Великов:
В крайна сметка това за измервателните устройства е формалната страна на нещата. Вероятно ще има начин да се намери решение. Въпросът е трябва ли да се постави такова задължение за проточните производители. Защото, доколкото разбирам за стационарните производители, така грубо използвам някакви термини, които сега си измислям, за тях май няма такова изискване. Едните плащат едно, другите друго. Даже няма елементарни равни условия за конкуренция. Тоест, уважаеми Заместник-министър, като чели има някакъв проблем. Не казвам, че в момента ще го решим с този законопроект. Не съм сигурен. Но Вие сте овластен и тук с колегите бихме искали да получим, ако искате съвсем кратко с две изречения, отговор, дали все пак не си струва да се помисли да се реши този въпрос, дори ако не е точно с този текст.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Великов. Заповядайте, последно.
Павел Гуджеров:
Аз съм напълно съгласен с Вас. Още от началото тръгнах с тази презумпция. Може би не навсякъде е възможен този монтаж на това измервателно устройство. За това няма никой санкциониран за това, че няма поставено измервателно устройство. Когато има такава възможност, то може да бъде поставено и може да не струва и такава главозамайваща сума. Но не бива да махаме изцяло това като задължение, поне според мен. Когато няма начин да бъде поставено такова устройство, като се дава разрешително, се плаща
Предс. Станислав Иванов:
Г-н Гуджеров, това изобщо не трябва да се дискутира. Какво означава има възможност и няма възможност. Когато е записано в закона е задължително за всички. Кой преценява има ли възможност, няма ли възможност? Колеги, нека да гласуваме. Защото изпадаме в някакви разговори, които са безсмислени в момента.
Колеги, гласуваме. Който подкрепя на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18.06.2015 г., моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Дванайсет „въздържали се”. Не се приема.
По трета точка - Разни.
Въпроси за т. Разни има ли? Няма.
Колеги, с това приключваме днешното заседание. Благодаря на всички.


Председател:
Станислав Иванов



Стенограф:
Д. Христова