---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите




П Р О Т О К О Л
№ 6

Днес, 31.05.2016 г., вторник, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите.
На заседанието присъстват: от Министерството на околната среда и водите –Атанаска Николова, заместник-министър, Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите”, Цветослава Тодорова, главен юрисконсулт в отдел „Правен” и Ивайло Петков, парламентарен секретар.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Станислав Иванов, председател на Комисията по околната среда и водите.
Предс. Станислав Иванов:

Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започнем днешното заседание. Предлагам ви следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27.05.2016 г.
2. Разни.
Който е „за” така предложения дневен ред, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря.

По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27.05.2016 г.
Присъстващи на заседанието от страна на Министерството на околната среда и водите – г-жа Атанаска Николова, заместник-министър, г-н Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите”, г-жа Цветослава Тодорова, главен юрисконсулт в отдел „Правен” и г-н Ивайло Петков, парламентарен секретар.
Уважаеми колеги, предложеният на вашето внимание законопроект, на който аз съм съвносител, касае промяна на реда най-общо казано за почистване на речните корита. Тъй като досега имаше ред за изземване на наносни отложения, но тук вече не говорим за изземване на наносни отложения и инертни материали, а става въпрос само за почистване само и единствено на реките.
Тъй като тази дейност с предложението на г-н Георги Андонов беше задължително да се провежда чрез Закона за обществените поръчки, а считаме, че това е ограничаване на правата на фирмите и на областните управители и на кметовете да работят, защото има и други законови начини, по които се осъществява тази дейност, поради тази причина предлагаме да отпадне само задължението да се работи по Закона за обществените поръчки.
Общо взето това е нашето предложение.

Ще помоля от Министерството на околната среда и водите за становище. Заповядайте.
Атанаска Николова:
Благодаря, г-н Иванов.
Господа народни представители, Министерството на околната среда и водите подкрепя текста на така предложения от народните представители Закон за изменение и допълнение на Закона за водите. Считаме, че посредством тези изменения процедурата, която се разписва в чл. 140 става значително по-опростена и работеща и дава възможност на областните управители да изпълняват задълженията си, вменени им по закон.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Имаме становище от Националното сдружение на общините в Република България.
„Националното сдружение на общините в Република България не възразява срещу предложенията, залегнали в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, касаещи основно промените в чл. 140 от закона.
В същото време би следвало да се обсъди възможността за запазване духа на отменената т. 3 от ал. 6 на чл. 140, за целевото изразходване на потенциалните приходи от дейността по почистването на речните корита за мерки свързани със защита от бедствия и възстановяване.”
Г-жо Николова, ще вземете ли думата по това предложение?
Атанаска Николова:
Няколко уточнения ще си позволя да направя.
Всъщност с прилагането на Директивата за наводнения и изготвянето на плановете за управление на риска от наводнение за първи път в държавата се създава възможност и механизъм за устойчиво интегрирано и не на парче решаване на проблемите, свързани с управлението на риска от наводнение. Всъщност проблемите, които разглеждаме и в чл. 140, свързани с осигуряване на проходимост на речните легла, е част от тази комплексна система и цялостни усилия за изграждане на интегриран подход. В рамките на тези планове за управление на речните басейни се разглежда проводимостта от извора до устието на една река и в рамките на тези планове се идентифицират зоните, които са потенциално рискови за натрупване на наносни отложения и за намаляване на проводимостта, а съответно и за увеличаване на риска от наводнения. В рамките на тези планове са идентифицирани мерки, които компетентните органи, в дадения случай областните управители, трябва да предприемат и тези мерки са бюджетиране. За това всъщност логиката на промените в закона са да се осигуряват необходимите средства планово, ежегодно, системно, за да се осигурява тази проводимост. Надяваме се, че с приемането на плановете за управление на риска от наводненията, което за три от плановете планираме да се случи към края на 2016 г. Само за Басейнова дирекция за Източнобеломорски район най-вероятно това ще се случи януари 2017 г. С приемането от Министерския съвет се надяваме да се гарантира и бюджетното осигуряване на областните управители да изпълняват техните задължения и да осигуряват проводимост на речните корита. Тоест, всъщност да имаме вече осигурен ресурс, който да осигурява и тяхната дейност.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, уважаема г-жо Николова. От неправителствените организации някои желае ли вземе отношение? Не.
Уважаеми колеги, заповядайте. Г-н Великов.
Борислав Великов:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Г-жо Заместник-министър, аз искам да задам само един въпрос, тъй като това ми изглежда разумно и трябва да се подкрепи законопроекта. Но когато се издаде такова разрешително за осигуряване на тази нормална проводимост на реката, кой ще контролира да не се допусне там нерегламентиран, неразрешен добив и както е написано в мотивите „дейност под нивото на активното дъно”. Кой ще извършва този контрол.
Атанаска Николова:
Басейнова дирекция е компетентният орган. И особеното в случая, всъщност различното от практиката до преди последните промени в закона, че това разрешително се издава за даден проект. Тоест, ние имаме проект, който гарантира осигуряване на проводимост на участъка, който е проблемен и създава риск от наводнения. Тоест, нарушава се практиката, която е съществувала до преди това разрешителното да се издава за изземване в някакъв участък, който е за определен период. Тази практика се преустановява. Това е за изпълнение на даден, одобрен предварително от компетентните органи, проект.
Предс. Станислав Иванов:
Г-н Генов, заповядайте.
Манол Генов:
Имам няколко въпроса.
Първо, защо заобикаляме Закона за обществените поръчки. Когато нещо е аварийно и трябва да се възстанови, превантивно да се свърши има ред – съгласувателен режим с агенцията, избран изпълнител и това се разрешава.
Второ, г-жа Николова казва, че това е един малък елемент от една интегрирана система и планирани дейности. Не виждам. Не забелязвате ли Вие опасността този малък елемент да създаде едно безразборно изгребване в речните корита? Всички знаем, ч е интересно и баластрата, и пясъка, и камъните ги трошат и правят нещо от тях и т.н. Когато почистват реките, винаги забравят дърветата вътре, защото дърветата по-трудно могат да ги продадат, по-трудно се изземват, иска се ръчна работа. И обикновено, когато се контролира изпълнението на едни такива проекти, сечението на коритото е достигнало определената кота, която трябва да бъде постигната в един проект. Тук като няма проект, как ще контролира Басенова дирекция?
Идва ми на акъл и нещо друго. Има санитарно-охранителни зони във вододайните зони А, Б и С. Мога да ви дам конкретни примери на гражданско неподчинение и безводие в община Кричим и в община Перущица, когато по онзи режим се изгребваха инертни материали от коритото на река Въча, водоносните хоризонти на хоризонталните им сондажи паднаха изключително много, г-н Груев ми подсказва, че паднаха с 6 метра, особено през ниския отток в сезона ноември, декември, което обикновено за всяка година, как ще се предпазим от едни такива бъдещи поражения, които могат да бъдат резултат на това изгребване, за което става въпрос в момента.
И защо трябва да заобикаляме ЗОП не ми стана ясно?
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, ако може и още един допълнителен въпрос.
Предс. Станислав Иванов:
Към кого ви е въпросът, г-н Генов?
Манол Генов:
Цитирах г-жа Николова. Защото тя ви защитава като вносители и съгласува вашето мнение. Дадохте становище в защита на предложения законопроект.
Чавдар Георгиев:
Г-н Иванов, ако искате въпросът да е към Вас?
Атанаска Николова:
Г-н Генов, всъщност аз не смятам, че с внесения от народните представители законопроект се заобикаля Законът за обществените поръчки по никакъв начин и не смятам, че това е била идеята на народните представители.
Това, което е постигнато с предложената промяна, е първо да се опрости процедурата за провеждане на необходимите мероприятия за осигуряване на проводимостта на речните легла и второ, да се създаде възможност на компетентния орган, в случая областния управител, да използва дадените му от законодателството възможности да организира, както е записано в Закона за водите, прочистването на речните корита от наносни отложения.
Тоест, законодателството в Република България е валидно за всички, то се следва. Но възможността всъщност е в правомощията на компетентния орган да избере подходящата, целесъобразна за дадения случай, процедура на възлагане.
Това е отговорът ми по отношение на първия въпрос.
По отношение на втория въпрос, свързан с контрола върху дейността по прочистване и осигуряване на проводимост на речните легла и предотвратяването на безконтролното изземване, което да води до по-сериозни проблеми, за мен точно това е логиката на промените, направени юни 2015 г. и сега тази логика по никакъв начин не се променя. Тя се следва.
И отново искам да подчертая, че това изземване и това прочистване не може да става на избрани произволни участъци. То може да се случва единствено и само на участъците, които са определени на база анализ и подготовка на планове за управление на риска от наводненията и са идентифицирани като рискове. Това са зоните, където има потенциален риск от натрупване на наносни отложения и намаляване на проводимостта и този риск води до риск - до икономическа дейност, или до разрушаване на инфраструктура, или дори като човешки живот. Тоест, зоните, където тези дейности могат да бъдат допустими, са предварително известни.
И понеже г-н Георгиев имаше въпрос по отношение на възможностите за изземване и за прочистване на речните корита в рамките на зоните по натура. Затова това са зони предварително определени, част от които са обследвани в рамките на екологичната оценка и оценката за съвместимост, която се прави за плановете за управление на риска от наводнение и тези мерки предварително са оценени, така че те да не носят риск, както за населението, от една страна, така и за този случай, който вие цитирате – факт, не един за съжаление, но които са били в резултат точно от скрито изземване и добив на инертни материали от речните легла, което категорично се преустановява с последните промени на Закона за водите през 2015 г. Благодаря ви.
Г-н Личев иска да ме допълни.
Асен Личев:
Аз искам да допълня г-жа Николова по отношение на планирането. Това са два различни процеса. Едното е теоретично планиране на зоните, които са потенциално опасни от риск на наводнение. Другото е периодичните проверки, които се извършват есен и пролет. И наносите природата не ги струпва по цялата дължина и, примерно, да се планира, че тази година може да се изчисти тази зона, а те се идентифицират два пъти в годината като рискови. Затова там се налагат оперативно спешни действия. И това е разликата между планирани, защото аз така разбрах вашата бележка, че като се планирани, защо се налага да се действа оперативно. Мисля, че ви обясних.
Предс. Станислав Иванов:
Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
И аз имам един въпрос. Чия собственост е добитото в следствие на тези дейности и кой се разпорежда с добитото?
Предс. Станислав Иванов:
Уважаеми колеги, тук не говорим за старата процедура за добив на материали. Тук говорим за почистване. Тук ще има клони, тиня, боклуци, гуми, дървета, листа. Ако се наложи и има такива материали, ще се разпорежда с тях областният управител.
Манол Генов:
Водните обекти са публична държавна собственост и ако има натрупвания на инертни материали и наносни отложения как ще се процедира с тези количества, които се намират в прилежащите територии на тези водни обекти.
Предс. Станислав Иванов:
Може би г-н Личев ще отговори. Заповядайте.
Асен Личев:
Речното легло не включва прилежащите територии. Речното легло е това, което се образува от многогодишния воден отток и има ясно изразен бряг. Ние говорим за поддържане на проводимостта в тия рамки. Иначе минават на режим на концесия. И точно това разделя – няма повече добив на инертни материали. Има концесия по Закона за концесиите, което не касае леглото на реките в никакъв случай. И не случайно законодателите са направили публична държавна собственост, която не може да се актува.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Други въпроси, уважаеми колеги? Заповядайте, г-н Грудев.
Христо Грудев:
Благодаря, г-н Председател.
Г-жо Заместник-министър, уважаеми колеги, смятам, че това предложение за промяна в Закона за изменение и допълнение на Закона за водите е навременно и подходящо.
Заложено именно в този закон, за да се опази имуществото, здравето и живота на гражданите. Особено на територията на речните корита това не е никак проста работа и елементарна. За да се мине цялата процедура по изготвяне на проект, аз мога леко да ги скицирам, понеже съм работил по този начин.
Най-напред, както казаха колегите, се създава със заповед на областния управител пролет и есен комисия от различни държавни и общински структури, които минават всяка година по едни и същи места, оглеждат речни корита, дерета, диги, язовирни стени и пишат съответно отчет и предложение какво трябва да се направи. Изготвя се проект. Това също отнема време. След това се плащат едни такси в ПУДООС, заявление се прави пред Регионална инспекция по околната среда и водите. След това допустимост на план за управление на речните басейни. Становище на Басейнова дирекция до РИОСВ и това трае 2-3 месеца. Публикуване, становища, обжалване, заявление до Басейнова дирекция – това горе-долу е към 54 дни сумарно всичко. Кандидатстване пред Междуведомствената комисия по възстановяване. Ако бъдем одобрени, в смисъл тези, които кандидатстват бъдат одобрени, след това съгласуване с Министерски съвет, идване на парите, стартиране на процедурата по избор на изпълнител, обжалване, и в най-краткия случай това е една година.
Тук говорим за планова дейност за почистване на речни корита. Не говорим за аварийни ситуации, в който можем да ползваме различни варианти на Закона за обществените поръчки. Тук говорим за планова дейност – хоризонт, изгребване. И както казват колегите, там наистина има инертни материали, но има и растителност. Това са двата основни проблема. Има разделение – какво трябва да правят общините, Напоителни системи, което е държавно предприятие, което в извън коригиран участък има отношение. Областният управител какво трябва да направи. Въпросът е, че трябва така да направим нещата, че да са оперативно съгласувани и да се работи лесно. Наистина, както казва колегата Генов, аз знам за този участък, понеже като областен управител съм с занимавал, изгребваха инертни материали, но там имаше концесия за добив на инертни материали и слязоха 6 метра под нивото хоризонта. И шахтовите кладенци останаха на сухо. Кандидатствахме и взехме два пъти пари за изграждане на хидравлични прагове, за да вдигнем нивото на Въча. Голяма разправия! Наистина две общини оставаха в летния сезон без вода, на режим. Но това беше концесия. Грешката беше, първо, липса на контрол и второ, отгоре има три язовирни стени, т.е. нормално реката сваля инертни материали от всяка планина, но тези три язовирни стени спираха инертните материали долу се копаеше на дълбоко и имаше сериозно проблеми. Това нещо не трябва да се допуска. Това е ангажимент, както на Басейнова дирекция в случая, така и на местните структури общински, които носят последствията на всичко това.
Хидравличната проводимост на речното корито – проблемът са тези наноси и растителността. Растителността се появява тогава, когато дълги години не е било чистено. Ние скоро чистихме от стената на Въча – 500 метра под стената на съответния язовир, собственикът на язовира отговаря за проводимостта. Оттам нататък чистихме 6 км дължина на 15 метра сечение. Изкарахме около 200 кубика дървен материал, който в интерес на истината не става нито за материал, нито за горене. Не става за нищо!
Мисълта ми е точно тези неща да се изяснят. Доколкото знам министерството са поканили месец февруари тази година областните управители именно по този въпрос. След това месец март сте им изпратили писмо те да изпратят предложения как да стане по-работещо именно това, защото това е сериозен проблем. Сигурно последните 20-25 години не е работено по речните корита. Това са сериозни суми. На мен ми е интересно и даже ще ви попитам, г-жо Заместник-министър, каква сума смятате да отпуснете именно за тези почиствания. Четох един анализ, че между 800 милиона и милиард са необходими за тези речни корита, язовирни стени и т.н. да се чистят. Хубаво е, че се започва и малко по малко ще се чисти.
Но това са планови ремонти, планови почиствания, а аварийните са нещо друго- Господ да ни пази! Днес гледаме какво става в Германия – една богата и уредена Германия, какво става. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря Ви, г-н Грудев. Други въпроси, изказвания, становища? Заповядайте, г-н Божинов.
Георги Божинов:
Погледнах в движение и предлагам на вносителите в ал. 6 както предлагат да се измени – „областният управител 1) организира и възлага изпълнението на дейностите по почистване, необходими за осигуряване на нормална проводимост на речното легло и 2) съгласува дейностите с необходимите органи по околна среда.”
Не е ли по-добре това да бъде една точка:
„Организира и възлага изпълнението на дейностите по почистване, необходими за осигуряване на нормална проводимост на речните корита, като съгласува своите действия с компетентните органи.”
Защото иначе излиза, че той се разпорежда, той го прави, а после съгласува. Чисто управленски така е по-добре.
Предс. Станислав Иванов:
Г-н Божинов, сега сме на първо четене. На второ четене можем да го обсъждаме в детайли самия законопроект.
Георги Божинов:
Помислете за една такава редакция.
Предс. Станислав Иванов:
Може да го направите като предложение между първо и второ четене. Предполагам, че колегите го разбраха. Няма проблем да го обсъдим на второ четене.
Други становища? Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, уважаеми колеги от министерството,
Тук се посъветвахме с колегите и можем да кажем следното.
Безспорно целите, които този законопроект разкрива по отношение на предотвратяване на негативното действие на водите трябва да се подкрепят. Но някои от текстовете, според нас, будят основателна критика в посока да не се превърне този закон в едно лобистко основание на определени фирми да извършват една и съща дейност, възлагана от съответните управители и тази дейност да не е достатъчно контролирана от гледна точка на икономическите резултати, до които ще доведе. За това на този етап ние с колегите, въпреки че имахме желание да подкрепим този законопроект, по-скоро ще сме „въздържали се”. Ще направим всичко възможно наистина между първо и второ четене да дадем нашите конструктивни предложения така щото текстовете наистина да не будят съмнение и да отговарят на тази много важна, според мен, цел - да предотвратим негативното въздействие на водите. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, уважаеми г-н Георгиев. Други становища, въпроси?
Манол Генов:
Имаше въпроси от г-н Грудев, но не чухме отговора им.
Предс. Станислав Иванов:
Средствата се определят чрез Закона за държавния бюджет. Така че когато гледаме Закона за държавни бюджет ще видите какви средства са предвидени и ако считате, че не са достатъчни, можете да направите предложение между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет и да промените тази стойност.
Манол Генов:
Г-н Иванов, спомням си когато сред нощ дебатирахме бюджета за тази година ние имахме предложение от нашата група по този повод на Междуведомствената комисия да се завишат средствата с 35 млн. лв. Значи вие откривате топлата вода след нас. Защото сега вървим в тази посока. Ние го предлагахме това нещо най-отговорно и добронамерено, но вие това не го приехте. Така ли е?
Предс. Станислав Иванов:
Не, не е така.


Манол Генов:
Има документи, стенограми. Аз съм защитавал тази част специално за средствата, които са необходими и най-вече за превенция и за тази плановост, за която г-н Личев говори. Ние предлагахме с 35 млн. лв. да се увеличи бюджетът.
Предс. Станислав Иванов:
Съгласен съм с това, че сте предлагали с 35 млн.лв. увеличение. Но тъй като сега говорим за промяна в закон в момента, вие предполагам, че тогава не сте имали предвид тази промяна. Това е нещо ново.
Заповядайте, г-жо Николова.
Атанаска Николова:
Не знам дали вече сте стартирали подготовката за изнесеното заседание, но една от темите, която ще бъде дискутирана там, е плановете за управление на риска от наводнение и поемам ангажимент освен общата стратегическа презентация, да има и малко повече детайл по отношение на конкретните мерки и остойностяване, бюджетиране за всяка една басейнова дирекция – груби оценки на нуждите, които имат по отношение на осигуряването на проводимост.
По въпроса за бюджета изключително много ще разчитаме на съдействието на членовете на парламентарната комисия при приемането на бюджета и разпределянето на средствата за областните управители, които са компетентният орган да реализират тези дейности. За да има една плановост и устойчивост в тези мерки, компетентният орган трябва да разполага с бюджет, за да провежда тази политика системно.
Надявам се в течение на годините ролята на Междуведомствената комисия да става все по-малка и незначителна и наистина да се справя единствено и само с критични бедствени, непредвидени и непланови ситуации. Благодаря ви.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря ви. Няма повече въпроси и становища.
Предлагам да преминем към гласуване по точка първа от дневния ред - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27.05.2016 г.
Моля, който е съгласен с така внесения законопроект, да гласува. Осем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По втора точка – Разни:
Има ли въпроси за т. Разни, колеги? Няма. Благодаря.
Закривам заседанието.

Председател:
Станислав Иванов