---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите

П Р О Т О К О Л
№ 8

Днес, 09.06.2016 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите.
На заседанието присъстват: от Министерски съвет – Георги Кръстев, съветник в политическия кабинет при Министерски съвет и секретар на Съвета по сигурността; от Министерството на околната среда и водите –Бойко Малинов, заместник-министър, Мирослав Калугеров, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата”, Николай Цевтков, главен експерт в отдел „Биологично разнообразие”, Ваня Димитрова, началник отдел в дирекция „Политики по околна среда” и Цветослава Тодорова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно административна дейност”.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Станислав Иванов, председател на Комисията по околната среда и водите.
Предс. Станислав Иванов:
Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите. Предлагам ви следния дневен ред:
1. Обсъждане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
2. Обявяване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев и законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов, Иван Вълков, Вили Лилков и Христо Грудев на 27.05.2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, № 602-02-16, внесен от Министерски съвет на 04.05.2016 г.
4. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Също няма. Приема се дневният ред.
По първа точка - Обсъждане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
Докладът ще ни бъде представен от г-н Георги Кръстев, съветник в политическия кабинет при Министерски съвет и секретар на Съвета по сигурността. Заповядайте, г-н Кръстев, да представите доклада.
Георги Кръстев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми господа членове на парламентарната комисия,
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е подготвен в изпълнение на няколко разпоредби на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, касаещи функциите на Съвета по сигурността, на Секретариата на Министър-председателя и на Министерския съвет.
Докладът има за цел да представи общата картина и оценката на правителството за състоянието на националната сигурност, за действията, които са предприети през периода, за изводите и основните насоки, които следва да бъдат направени и предприети респективно през следващия период.
Докладът е подготвен от работна група. Преминал е няколко междуведомствени обсъждания на експертно ниво, както и процедурата по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
Сигурно всички сте забелязали, че в частта за околна среда и води, която е наименувана „отношението човек и природа” за 2015 г. е много кратък. Причината е в това, че през този период не бяха отбелязани събития, които да дадат основания темата да бъде разгледана обширно от гледна точка на проблемите на националната сигурност. В същото време трябва да отбележа, а както се вижда от втори раздел, а също и от трети, през 2015 г. бяха направени необходимите изводи от събития, които се случиха 2014 г., а и преди това, свързани с наводнения, с разрушения на инфраструктура и за това тези точки във втори и в трети раздел са чувствително по-големи.
Предприети са мерки в изпълнение на актуализираната законова база за управление на водите, конкретно за осигуряване на общото управление на техническата безопасност на язовирите чрез възлагането на съответните дейности на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор.
Другите основни направления, които са отбелязани в доклада са защитата на биоразнообразието и управлението на битовите отпадъци. В трети раздел са дадени насоките на работа, които правителството, респективно изпълнителната власт счита за необходимо да бъдат предприети с оглед защитата на националната сигурност в контекста н тези отношения – човек-природа, както са дефинирани в Стратегията за национална сигурност на Република България от 2011 г.
Тъй като докладът ви е представен, вероятно е бил обект на запознаване и на обсъждане, аз предлагам да се огранича с това общо представяне.
Преди да завърша, искам да отбележа, че от Министерството на околната среда и водите имаше постоянно сътрудничество и винаги се отзоваваха, когато се налагаше да се правят уточнения.
И другото, което задължително трябва да отбележа, че сравнително по-късното поради основателни причини, според мен, внасяне на доклада всъщност позволи всички данни и оценки да бъдат максимално актуални и с оглед статистическите данни на миналата година, а не прогнозни, както бяха в предишни варианти на доклада. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Кръстев. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Заповядайте, г-н Великов.
Борислав Великов:
Благодаря, г-н Председател.
Действително ние ще приемем доклада, но си мисля, г-н Кръстев, че малко неоснователно сте подчертали ролята само на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор и но главно във връзка с язовирните стени и всичко свързано с тях. Струва ми се, че малко е принизена като чели ролята на нашето министерство, като съвсем бегло е споменато. Примерно за ПУРБ (план за управление на речния басейн) или ПУРН (план за управление на риска от наводнения) нещо е споменато, без да се отбележи, че това, което ще прави Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, примерно изработване на карта с потенциално опасни обекти, че по ПУРБ това което гледахме на изнесеното заседание има вече карти за уязвимост на съответните зони какво се предвижда, за да се ограничат последствията. Това би било хубаво да се напише. То е направено и то от нашето министерство. В този смисъл ми се струва, че прекалено много сте насочили вниманието към данните, без това което е направено, включително когато се говори за дейности по предотвратяване на замърсяване на околната среда и водите. И в ПУРБ има много неща, които са направени. Това всичко не е намерило отражение и не знам защо, а според мен би трябвало. Това е работа на нашето министерство, в което ние се убедихме на изнесеното заседание. То е с много високо качество в различните басейнови дирекции и общо като политика на нашето министерство. И си мисля, че би могло, разбира се, по принцип или за в бъдеще, още малко да се внимава и по отношение на редактирането на текстовете, тъй като, примерно, в 622, на стр. 92 е записано: „Ще продължат усилията и към усъвършенстване на дейностите по превенция на замърсяването, интегриране на съображенията за опазване на околната среда в секторните политики чрез инструменти като оценка на въздействието върху околната среда…” Какво значи „интегриране на съображенията”?
Георги Кръстев:
Става въпрос за интегриране на съоръженията. Печатна грешка.
Борислав Великов:
Добре. Хубаво е да се погледне. Има и други подобни неща, но това е само като илюстрация, че сме го чели внимателно и се надявам, че някои от тези бележки ще ги вземете предвид. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Великов. Други колеги за изказване? Няма други изказвания. Преминаваме към гласуване.
Обсъждане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.
Който е съгласен с така предложения проект за решение, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Г-н Кръстев, благодарим за вашето участие.
По втора точка - Обявяване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев и законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов, Иван Вълков, Вили Лилков и Христо Грудев на 27.05.2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги, докладът ви е пуснат по e-mail. Утре г-жа Цачева ще го обяви в зала. След това ще има възможност за внасяне на предложения между първо и второ четене по законопроекта. Предлагам да съкратим сроковете на три дни, тъй като става въпрос само за два параграфа. Срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене да бъде до понеделник, 18:00 часа. Предполагам, че е достатъчно време за два параграфа и който иска да внесе предложения, да ги внесе. Благодаря.
Който е съгласен с така предложения общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев и законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов, Иван Вълков, Вили Лилков и Христо Грудев на 27.05.2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Вили Лилков:
Г-н Председател, когато приемахме законопроектите на първо четене у нас остана едно съмнение по отношение на измервателните прибори и се разбрахме да го изясним в следващо заседание на комисията. Кога ще го направим това заседание?
Предс. Станислав Иванов:
Точно така. Заседанието можем да го направим във вторник, на извънредно заседание, ако всички сте съгласни, от 16:00 часа или 15:30 часа. Чувам гласове за 16:00 часа. Други предложения?
Вили Лилков:
Въпросът е да има компетентни хора по този въпрос.
Предс. Станислав Иванов:
Даже ще ви пусна по е-mail докладни от Министерството на финансите и от нашите експерти по отношение на тези въпроси. Това ще го направим утре, когато получим всички доклади.
Уточняваме се за извънредно заседание на комисията по Закона за водите във вторник, в 16:30 часа, в другата сграда, предполагам, че в Огледална зала.
Трета точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, № 602-02-16, внесен от Министерски съвет на 04.05.2016 г.
Гости по т. 3 от Министерството на околната среда и водите са: г-н Бойко Малинов, заместник-министър, г-н Мирослав Калугеров, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата”, г-н Николай Цевтков, главен експерт в отдел „Биологично разнообразие”, г-жа Ваня Димитрова, началник отдел в дирекция „Политики по околна среда” и г-жа Цветослава Тодорова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно административна дейност”.
Има думата г-н Малинов да представи законопроекта.
Бойко Малинов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми господа народни представители,
Протоколът от Нагоя за достъп до генетични ресурси, справедливото и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване е допълнително споразумение към Конвенцията за биологично разнообразие. В протокола се признават суверените правила на държавите върху генетичните ресурси на тяхна територия и се създават условия за упражняване на тези права по начин, който осигурява опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие.
Държавите, присъединили се към протокола, трябва да създадат система за предоставяне на достъп до генетичните ресурси и за контрол върху тяхното ползване и справедливото разпределение на ползите от тях.
Тъй като протоколът от Нагоя е ратифициран от Европейския съюз, неговите изисквания относно контрола върху спазването изискванията за достъп до генетичните ресурси и свързаните с тяхното използване и справедливото използване на ползите вече са въведени на територията на Европейския съюз чрез регламент 511 от 2014 г. относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя и регламент за изпълнение 1866 от 2015 г. за определяне подробни правила за прилагане на Регламент 511 от 2014 г. Тези два регламента имат директно действие по отношение на Република България и нужните национални мерки за тяхното прилагане вече са въведени в съответни членове на Закона за биологичното разнообразие.
Също така ратификацията ще позволи на страната ни да вземе участие в процеса за вземане на решение по Протокола от Нагоя, което ще гарантира, че те отговарят на националните ни интереси.
И само да ви запозная как върви ратифицирането. Ратифициран е протоколът от 9 държави от Европейския съюз до момента. Подписан е от 16 държави и не е подписан от три държави. Това са Естония, Латвия и Малта до този момент.
Това е. Благодаря ви за вниманието. Очакваме вашите въпроси заедно с експертите, които са с мен.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Малинов. Имате думата, колеги. Г-н Божинов.
Георги Божинов:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми г-н Заместник-министър, процедурната, протоколна страна е тази. Моля малко разяснение да дадете на понятието „равноправен достъп”. Кои са субектите, които имат равни права за достъп до този генетичен клон и кой е субектът, който разрешава, имайки правата върху онова, което е на територията.
Бойко Малинов:
Г-н Председател, благодаря за въпросите и предлагам експертите да отговорят. Г-н Николай Цветков ще даде по-подробен отговор.
Николай Цветков:
Логиката на целия протокол е следната. Тези генетични ресурси, това всъщност не е толкова физическият обект, а по-скоро информацията, която би била полезна за научна и за развойна дейност, която се носи в живия организъм и се счита, че този ресурс принадлежи на суверена, т.е. на държавата, на чиято територия той бива събран, първоначалната. В този смисъл кой дава разрешението за достъп. Това е в нашия случай самата държава. В някои други държави това може да става от различни аборигени общности, племенни общности, но за България това не е релевантно. Всъщност национален компетентен орган в по-голяма част от генетичните ресурси ще бъде Министерството на околната среда и водите. По отношение на генетичните ресурси за нуждите на земеделието и на производството на храни и фуражи ще бъде Министерството на земеделието. По отношение на промишлените организми в закона компетентен орган ще бъде Министерството на икономиката.
Това е от страната кой дава.
Кой би следвало да получи. Обхватът е ясен. В случая генетичният ресурс не са биологичните обекти като стока. Примерно, билките не са генетичен ресурс по смисъла на протокола. Тези, които трябва да получат, това ще бъдат научните институции, било то частни, било то обществени научни изследователски институции, които ще извършват научноизследователска дейност с тях, както и различни стопански субекти, които ще извършват развойната дейност, като използват този ресурс за развитие на нов продукт. Веднъж вече създаден продукт на базата на тези генетични ресурси, този, който примерно произвежда продукта. Фактически необходимостта от съгласие от страна на този, който упражнява правата върху генетичните ресурси – държавата, се иска до момента, в който научноизследователската и развойната дейност приключат. Вече когато се стигне до производство, това е извън обхвата на регламента, който контролира. Това е различна дейност. В случая можем да имаме събиране на билки чисто като компонент, на който е разработен биологичния ресурс, но тук вече имаме като стока.
Надявам се да съм успял да отговоря на въпроса ви.
Георги Божинов:
Не случайно ви зададох този въпрос. Ако имахме яснота по този проблем и какво богатство представляват в началото на промените, никога нямаше да приватизираме селекционните центрове като сгради, дворове и нещо, което е вътре. Съседни страни се възползваха от информация и генетичен материал, който поколения българи бяха селектирали. Това само исках да поясним. Добре е, че имаме съзнание по този въпрос.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Божинов. Г-н Великов, заповядайте.
Борислав Великов:
Аз бих искал да попитам колегите все пак това, което ще приемем, то дали е достатъчно като гаранция или трябва да има някакви промени в законодателството ни. Защото тези правила, безспорно са полезни, но дали е достатъчен този Протокол от Нагоя или трябва да имаме и нещо, което ние да направим в нашата комисия и съответно от Народното събрание.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Великов. Г-н Заместник-министър, заповядайте.
Бойко Малинов:
Благодаря за въпроса. Аз в краткото експозе може би не обърнах достатъчно внимание, но тъй като Европейският съюз вече е ратифицирал протокола има два регламента, които покриват основните изисквания и за прилагането на тези два регламента ние миналата година с промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух вече въведохме и компетентните органи и изискванията за контрол. Миналата година по това време ги разглеждахме, така че основните изисквания вече са в нашето законодателство. Регламентите, знаете, че се прилагат едно към едно. Ние се занимаваме само с компетентни органи и контрол и подзаконова нормативна уредба, колегата може да каже, ще се наложи да разработим.
Николай Цветков:
Да, както спомена г-н Малинов, задълженията ни във връзка с регламента национални компетентни органи и санкции за неизпълнение на изискванията на регламента бяха въведени още миналата година. Това е от законова гледна точка.
От гледна точка на подзаконови нормативни актове в момента има създадена работна група към министерство с представители, както на академичните среди, така и на администрацията, в която ще се разработят подзаконовите актове за формата, начина на получаване на това съгласие от страна на държавата, от страна на разрешение към заявителя, който изяви желание. Какъв обхват ще има ще видим. Може би е добре да отбележа, че това е сравнително нова материя в световен мащаб, той не е само за нас и за това ниво Европейски съюз много подробно и в момента се работи, за да се уточнят редица технически въпроси. Например, дали всички научни изследвания влизат в това нещо, къде се счита, че се прекратява процесът на използване от гледна точка на разработка и кога вече е чисто комерсиалната фаза.
Европейската комисия подготвя едно ръководство именно за прилагането на регламентите, така че на подзаконово ниво в сътрудничество, както с Министерството на земеделието, Министерството на науката и вероятно и индустрията, така и на научни институции – има водещи учени в областта на генетичните ресурси, като акад. Атанасов, които са членове на комисията, ще бъде разработен националният механизъм, по който ще се дава разрешение за достъп до тези ресурси. Нашето разбиране е, че с цел подпомагане на българската наука това ще бъде направено по начин, по който от една страна ще се опазва интереса на обществото и на държавата да няма безконтролно ползване на тази информация, която е ценна. От друга страна, да не се затрудняват научните изследвания и развойната дейност, т.е. това национално богатство да може да бъде използвано по някакъв начин, който да е полезен на цялото общество. Това е нашият стремеж.
Разбира се, ще има и контролна дейност. Позволете едно последно изречение. С тези селектирани породи, за които споменахте и растителните видове, те също спадат. Това не включва само диви екземпляри. То включва и тези породи, които са от домашни животни и одомошнени растения, така че те също са покрити, те също в известен смисъл е признато, че те също са национално богатство.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря ви. За отношение, г-н Великов?
Борислав Великов:
Не, но това е много деликатна материя.
Предс. Свилен Иванов:
Тепърва ще навлизаме в тази материя. Други колеги? Няма други въпроси и изказвания. Закривам дебата. Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя Законопроекта за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, № 602-02-16, внесен от Министерски съвет на 04.05.2016 г., моля да гласува.
Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се. Благодаря, колеги.
Преминаваме към четвърта точка – Разни.
Разбрахме се за извънредно заседание във вторник, в 16:30 часа.
Закривам заседанието.

Председател:
Станислав Иванов
Стенограф: