---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите

П Р О Т О К О Л
№ 10

Днес, 30.06.2016 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите.
На заседанието присъстват: от Министерски съвет – Мариета Немска, директор на дирекция „Икономическа и социална политика”, Георги Йовчев и Мариана Славкова, държавни експерти в същата дирекция; от Министерството на околната среда и водите – Атанаска Николова, заместник-министър, и Ивайло Петков, парламентарен секретар; от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България – Жана Никифорова Величкова и Живко Петров Антонов; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Петьо Хаджиев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Свилен Иванов, заместник-председател на Комисията по околната среда и водите.
Предс. Свилен Иванов:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по околна среда и води. Получилите проекта на дневен ред:
1.Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г.
2. Разни.
Предложения и становища по дневния ред? Ако няма, който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г.
Гости по първа точка са: от Министерски съвет – г-н Георги Йончев, държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика” и от Министерството на околната среда и водите – г-жа Атанаска Николова, заместник-министър и г-н Ивайло Петков, парламентарен секретар. Добре дошли.
От Граждански, синдикални, неправителствени организации и други – от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България – г-жа Жана Величкова и г-н Живко Антонов; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Петьо Хаджиев.
Ще представи законопроекта за концесиите г-н Георги Йовчев.
Г-н Йончев, заповядайте да представите законопроекта.
Георги Йончев:
Благодаря.
Уважаеми г-н Председател на Комисията по околна среда и води,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Натоварен съм да представя внесения от Министерския съвет нов Закон за концесиите, който по същество обединява нормативната уредба на действащия Закон за концесиите и Закона за публично-частното партньорство, като неговата цел е да въведе новата Директива за възлагане на договори за концесии, чийто срок за въвеждане беше месец април тази година, малко закъсня законопроектът.
Освен въвеждането на Директивата, законопроектът има за цел да запази и традицията на концесионната дейност в Република България и да въведе обектите на концесията, които са извън обхвата на директивата, но са обявени като концесии за изключителната държавна собственост по силата на Конституцията.
В мотивите на законопроекта обстойно са представени аргументите и предложенията на законодателните решения. Накратко ще представя съществените предложения, включени в законопроекта.
В закона са дефинирани три вида концесии: концесии за строителство, концесии за услуги и концесии за ползване на държавна и общинска собственост. Концесиите за строителство и услуги са дефинирани като публично-частно партньорство, при което икономическият оператор (концесионер) изпълнява строителство и предоставя услуги или само предоставя услуги по възлагане на публичен орган (концедент). По този начин ясно се определя обхватът на публично-частното партньорство и се предотвратява възможността за заобикаляне на закона чрез назоваване на договори, които имат характеристиките на концесионни, като договори за публично-частно партньорство.
С концесията за ползване публичният орган предоставя възмездно на икономически оператори правото да извършват определена стопанска дейност с обект, който е собственост на държавата или на община, без да възлага изпълнението на строителство при доставянето на услуги. Разбира се това не е ограничение. С условията и по желание на концесионера може да се изпълнява и инвестиционна програма.
Разширява се обхватът на концесиите. Освен, че се включи ограниченият обхват на така наречените „несамофинансиращи се концесии“ по Закона за публично-частното партньорство, който така и не проработи, там обхватът на тези несамофинансиращи концесии беше много ограничен. С новия закон обхватът се разширява и почти няма ограничения, освен ограниченията, които са направени с Директивата и въпреки тези ограничения, в процеса на съгласуване и приемане на закона от Министерския съвет, дори ограничения, които са в Директивата в националното законодателство, ние ги включихме. Така например от обхвата на концесиите бяха изключени предоставянето на концесии за В и К услуги. Министерският съвет реши да разшири обхвата на концесиите и с този предмет концесии.
Ние сме задължени да въведем концесиите само по отношение на европейския праг, който е от 5 225 000 евро и затова тези концесии, тъй като за тях има по-специални изисквания, основно заради публикуване на информация във връзка с тяхното възлагане и след това на последваща информация в Европейския съюз, в европейския вестник, за тези концесии действа вече и регламент, който определя специални правила за тяхното публикуване, затова и тези концесии са наречени „концесии с трансграничен интерес“. Въпреки прага и задължението, с което ние трябва да провеждаме концесионна дейност, със законопроекта се предвижда да се възлагат и концесии до стойността на този праг, като тези концесии са наречени „концесии без трансграничен интерес“. Заедно с концесиите за ползване на държавна и общинска собственост, те се възлагат по същия механизъм и същите правила, каквито са предвидени процедури по закона. Разликата е в тяхното обявяване. Те ще се обявяват с национално обявление.
Специално внимание е отделено в закона на финансово-икономическите елементи на концесията, като стойността на концесията, начин на определяне на прогнозната стойност, оперативния риск, срока на концесиите, икономическия баланс, плащанията от концесионера към концедента и обратното – от концедента към концесионера. Достатъчно място е отделено на тези показатели и тяхното точно и конкретно определяне е предвидено да се извършва с наредба на Министерския съвет.
Съществено е да се отбележи, че за разлика от действащата уредба, стойността на концесията се определя по коренно различен начин. Докато по правило стойността на концесията се определяше във връзка с размера на инвестициите, сега стойността на концесията се определя на базата на всички приходи, които ще получи концесионерът за целия срок на концесията.
Същественото от финансово-икономическите елементи, това е и основният показател, основният елемент, който отличава концесията от обществените поръчки, това е поемането на оперативния риск от концесионера. Това означава, че при нормални условия на експлоатация с концесионният договор, не е гарантирано на концесионера, че ще си върне направените инвестиции и разходите по експлоатацията на строителството и на услугите, които са включени в предмета на концесията.
При концесията за строителството концесионерът задължително поема и строителния риск, което означава, че той поема да изгради обекта съобразно показателите и критериите качествено, независимо от и в рамките на стойността и за времето, за което е възложено строителството. Тоест, всяко надвишаване на стойността на концесиите и времето за въвеждане в експлоатация е за негова сметка.
По отношение на срока на концесията, законът предлага механизъм във всички случаи да се определя възможно най-краткият срок на концесията. Това се постига на базата на следните механизми. Всеки един орган, който възлага концесия в своите подготвителни действия на базата на условията на концесията, на обема на дейностите, съответно с финансово-икономически анализ и модел, доказва срока, необходим за възстановяване на инвестициите от концесионера при планирана съответна минимална печалба. Този срок на концесията се залага като минимално оптимален и се залага като максимален срок като условие за концесията и като критерий за възлагане на концесията. Този срок е един от основните и задължителни критерии, при които се предоставят офертите и се избира концесионерът, което означава, че в една състезателна процедура, каквито са и трите предвидени състезателни процедури по закона, ще се постигне възможно най-краткият срок.
Освен това за концесиите за ползване на публична и държавна собственост срокът е ограничен до 25 години. Също е ограничен и срокът - до 25 години максимален срок за общинските концесии за строителство и услуги. Дадена е, обаче, възможност в изключителни случаи, когато с финансов модел и в подготвителните действия, и в състезателната процедура се установи, че е наложителен по-голям срок, се предлага такъв срок, който е 50 години (това е възможно най-големият срок), разрешение за възлагането на такава концесия да се получава от Народното събрание. Когато се откаже, ще се търси възможност за разделяне на концесията или за търсене на друг начин, за да се влезе в този срок.
По отношение концесионните възнаграждения. Концесионни възнаграждения се предвиждат при ползването на публична държавна и общинска собственост. Концесионните възнаграждения, които са от концесионера към концедента трябва да бъдат и да се постигне справедливото разпределение на икономическата и финансовата изгода за партньорите при постигане на социално приемлива цена. Въвеждайки така наречените несамофинансиращи се концесии и в съответствие с Директивата, се дава възможност да има и плащане от концедента към концесионера тогава, когато потребителите на услугата не плащат тази услуга или в случаите, когато се води държавна политика и трябва да се постига социално приемлива цена на услугата.
Основните етапи за възлагане на концесията сега са по-ясно разграничени. Това са трите етапа: подготвителни действия, процедурата и сключването на концесионния договор. Досега много често се смесваха подготвителните действия с процедурата и концесията се смяташе за една тежка и продължителна процедура. Но, за да може да има успешна концесия, трябва да се направят съответните подготвителни действия. Техният обхват е определен със закона и целта е във възможностите на публичния орган да бъдат изяснени всички елементи на концесията, за да се постигне добър резултат. Досега се предвиждаше със закона само открита процедура за предоставяне на концесия. Директивата определя само принципи. Тя не определя процедури за разлика от директивите за обществените поръчки. Независимо от това се предлага отново откритата процедура, като една от основните процедури, но наред с това се предлагат още две процедури – състезателна процедура с уговаряне и състезателен диалог. Между другото последната – състезателен диалог, е процедура, която се прилага от европейските страни. Спорят кой е родоначалник – Англия или Франция, но така или иначе това е една от най-масовите процедури, които се предлагат в Европейския съюз. Въпреки, че тези процедури са по принцип състезателни, редът за предоставянето на концесии по тези процедури е предвиден така в закона, че във всички случаи последният етап на тези две процедури – състезателна с договаряне и състезателен диалог, последният етап представлява открита процедура. Тоест, целта е при състезателната процедура с договаряне, когато публичният орган е изяснил всички условия и параметри на концесията, правилната конструкция, да проведе преговори за подобряване на тези параметри и показатели. След като проведе преговори по предварително предадени оферти, се провежда заключителен етап, който е с организацията на открита процедура. Дават се окончателни оферти, които се оценяват и разглеждат при условията и по реда на откритата процедура.
По отношение на състезателния диалог. Той е много често прилагана процедура именно затова, че в големи сложни комплексни проекти, възложителят не винаги е в състояние да изясни възможните и рационалните проектни решения, които водят до най-доброто съотношение качество – цена. В тази процедура е предвидено след като кандидатите представят идейни решения за задоволяване на потребностите на потребителя, да се водят преговори, диалог с участниците за подобряване на тези решения, за постигане на най-доброто решение. Най-доброто решение, аналогично на обществените поръчки, се формира като задание, като техническа спецификация, функционални и други изисквания и на основата на това предложение всички участници в процедурата представят оферти, които пак се разглеждат, оценяват и класират при условията и по реда на откритата процедура.
За концесиите без трансграничен ефект (това са тези с ниския праг), е преценено, че при тях и условията, и възможните решения не е трудно да се установят и при тях се установява само откритата процедура за възлагане на концесията.
За социални и други специфични дейности не е предвидена процедура, но са заложени изискванията за публикуване на обявление и принципите от директивата за публичност, прозрачност и недискриминация. Това са много особени проекти и по този начин се дава възможност на органите, които са натоварени да предоставят социални услуги, съобразно спецификата на услугата, сами да определят реда и условията как ще се възложи концесията.
Процедурата завършва с решение на концедента, който избира концесионера.
Със закона е допуснато и изменение на концесионните договори, тъй като това са продължителни концесионни договори, но тези изменения са съобразно допуснатите изменения със самата Директива на Европейския съюз.
Създават се предпоставки за извършване на по-качествен и ефективен контрол за изпълнението на концесионните договори, като една от мерките е възлагането на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол функциите да извършват контрол по изпълнението на концесионните договори. И то не само изпълнението от страна на концесионера, а и от страна на концедентите.
Намалява се административната тежест и се създават предпоставки за пълно преминаване към провеждане на процедури по електронен път чрез възможността за подаването на заявленията и офертите в електронен вид. Предвижда се надстрояване на Националния концесионен регистър, който съдържа информация за всички предоставени концесии в страната, превръщането му в информационна административна система с възможност за селективни и аналитични възможности за най-различни справки от всякакво естество, свързано с концесиите.
Със законопроекта се предвиждат и съответните изменения в законите, които уреждаха специални норми, свързани с концесиите.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря Ви много, г-н Йончев. Нарочно, колеги, не го прекъснах. Наистина законът е много важен и беше хубаво, въпреки че сме на първо четене, да се чуят някои подробности за това какво обхваща законът.
Предлагам ви преди да открия дебатите, да дам думата на представителите на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, за да имаме цялата информация, която ни трябва при провеждането на дебата. Само искам да споделя, че освен тяхното становище, има становище от Националното сдружение на общините и от Американската търговска камара. Предлагам сега да не им отделяме такова внимание. Който се е запознал с тях, предполагам, че са разпратени, но те са изпратени до водеща комисия, а ние не сме водеща комисия по законопроекта, така че при евентуална работна група ще бъдат съобразени всички предложения. Съгласни ли сте? (Да.) Имате 5 минути за излагане на становището си.
Заповядайте, г-жа Величкова.
Жана Величкова:
Уважаеми г-н Председателстващ на Комисията,
Членове на комисията, народни представители,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Благодаря за предоставената възможност да споделим преди началото на дебата нашите притеснения във връзка с този сериозен законопроект, който разглежда днес Комисията.
На първо място, бих искала да направя уточнението, тъй като може би не стана съвсем ясно, че Директивата, която е обект на въвеждане в предложения на вашето внимание законопроект не касае концесиите за ползване на обекти, които са собственост на държавата или общините и в частност концесиите за находища на минерални води. Включването им в законовата рамка, която е насочена да уреди концесиите в областта на строителството и услугите, създава предпоставки за трайно негативен ефект в бизнес средата в нашия сектор в следните направления:
На първо място, бих искала да започна от промяната на срока за концесиите. Знаете, че към момента находищата на минерална вода се предоставят за концесиониране с максимален срок 35 години. Такъв е редът в действащия Закон за концесиите. С промяната, която се предлага, се предвижда този срок да бъде намален до 25 години. Разбираме, че това може би е състоятелно за някои видове строителство и услуги, където не са необходими сериозни инвестиции, но знаете, че нашата дейност не е такава. Сериозни инвестиции са необходими в разработването на находището, в някои случаи в изграждането на сондаж, в изграждането на бутилиращи мощности, в друга инфраструктура, в маркетинг и налагане продукта на пазара. Всичко това обосновава необходимостта да бъде запазен 35 годишният срок като максимална възможност за концесиите за находища на минерална вода. Аз направих една справка днес, за да проверя какъв е процентът от концесионерите, които са поискали и са се възползвали от този максимален срок и той е от 35 и над 35 години, което е поразително, са 70 % от концесиите. Между 25 и 30 години са други 18 %.
В допълнение, като говорим за сроковете, ние сме тук да апелираме за една допълнителна поправка и създаване на възможност този максимален срок да бъде поискан в целия период на действие на дългосрочния договор. Създаденият в момента преклузивен едномесечен срок през 2009 г. не даде възможност на онези 12 концесионера да оценят промяната в икономическите обстоятелства, да се възползват и да поискат увеличаване на срока.
Това, което изключително силно ни притеснява е предложеното отпадане на Глава VI „Концесионен режим“ в Закона за водите. Всички секторни специфики в момента е предложено да отпаднат, което не предполага да се запазят, както необходимите специфични особености в процеса на планиране и провеждане на концесионни процедури, свързани с находищата на минерална вода, но също така да се гарантира и една равнопоставеност между находищата, които са изключителна държавна собственост и публична общинска собственост по простата причина, че Законът за водите в момента даваше минималните еднакви критерии и изисквания към двата вида концесиониране, а това вече няма да бъде факт.
Това, което не е факт и ни притеснява също е, че новият Закон за концесиите занижава изискванията към концесионерите. Законопроектът създава възможност да не се постановяват изисквания към професионални или технически възможности на икономическите оператори или към тяхното финансово икономическо състояние, само защото концесиите нямат трансграничен интерес. Това за нас е изключително немотивирано, защото националният интерес в нашата област предполага тези изисквания към концесионерите да бъдат запазени, както сега е направено в Закона за водите.
Това, което също ни притеснява е, че новият законопроект не изисква икономически баланс при концесиите за ползване, които са и находищата на минерални води. Чл. 30, ал. 1 изключва концесиите за ползване от водещия принцип за търсене на равновесие между ползите за концесионера и концедента при поетите от тях рискове.
Законопроектът също така предпоставя различни условия за планиране, възлагане, мониторинг, контрол на изпълнението, както и по отношение на критериите за участие в концесионните процедури при държавните и при общинските концесии. Това, което ние считаме за изключително важно е, че независимо от собствеността на водния обект и концедента – министърът или кметът, трябва да има унифицирани правила, тъй като ние се конкурираме с продукта равнопоставено на пазара и едно базово неравновесие при достъпа на ресурс би изкривило конкуренцията на пазара.
Приветстваме планирането на концесионната дейност и включената в закона Национална стратегия за развитие на концесиите, но бихме искали да подчертаем, че както планът на държавните концесии, така и планът на общинските концесии трябва да бъде включен в тази Национална стратегия и те трябва да подлежат на еднакви правила и да бъде осигурена еднаква публичност на информацията.
По отношение на общинските концесии знаете, че и за момента в нашата област няма достатъчно гаранции за предоставяне на информация за изпълнението на концесионните договори и ние считаме, че с предстоящите промени в законодателството това трябва да бъде затегнато като режим, като се предвиди общинските концесии да предоставят информация централизирано на Координационния съвет, който движи и поддържа и Националния концесионен регистър, и концесионната стратегия, и те да бъдат публично достъпни.
Това са в краткост основните ни притеснения. Подробно становище от 8 страници с конкретни бележки сме предоставили на вашето внимание.
И за финал бих искала да обърна внимание, че това, което колегата каза, въвежда се активно действие върху дългосрочни концесии. Да, възможно е в обхвата на Директивата това да е приложимо, но за дейностите, които не са в обхвата на Директивата, това реално би създало опасност.
Благодаря ви много за вниманието.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-жо Величкова.
Колеги, откривам дебата. Заповядайте за изказвания, становища. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-жо Заместник-министър,
Уважаеми гости,
Аз имам следния уточняващ въпрос. Споменахте, че условията на концесията ще се определят, включително и срокът, въз основа на финансов модел и каквото покаже финансовият модел. Моят въпрос е следният. Предвижда ли се да има унифициран финансов модел при предоставяне на различните типове концесии и ако да, кой ще го утвърждава? Ако не, как ще правите за всяка концесия финансов модел и кой ще преценява дали това е относимият финансов модел към съответната дейност?
Георги Йончев:
Както споменах, за финансовите параметри на концесията законът предвижда приемане от Министерския съвет на наредба. Съществена част от тази наредба ще са правилата за финансово-икономически анализ и там ще се определи най-вероятно един модел с неговата структура, характеристики, които ще бъдат задължителни за всички възложители на концесии.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря. Колеги, заповядайте за изказвания. Г-н Великов, заповядайте.
Борислав Великов:
Благодаря, г-н Председател,
Г-жо Заместник-министър, Колеги,
Аз мисля, че това е един доста сериозен законопроект, който е изготвен очевидно от един добър състав от юристи и администратори. Аз случайно видях вчера в коридорите на нашето Народно събрание част от екипа, готвил го и мога да кажа поради това, че лично познавам някои от юристите, че действително са едни от най-добрите юристи в България, които са привлечени под някаква форма. Независимо от това обаче, сигурно могат да се направят някои бележки и да се уточнят някои постановки и текстове. Ще кажа няколко неща. Разбира се, няма да можем да изчерпаме всичко, защото те са над 200 члена. Само мотивите са 29 страници, а има и приложения, но все пак, за да може поне на първо четене да изясним някои неща, както по духа, така и по основните постановки. Например в чл. 1 и чл. 2, в които се регламентира предметът и целта на закона, не се споменава нищо за третия вид концесии. Те се споменават едва в чл. 6. Може би е коректно да се спомене още в предмета, в началото, че една от целите е ефективното ползване и управление на обекти държавна и общинска собственост, да се стопанисват добре, да носят доходи и т.н.
След това в чл. 24 прави впечатление, че се изброени ограниченията, при които не може да се предоставя концесия. Това е един доста общ текст с доста обща формулировка, както вероятно трябва да бъде, но са включени всички случаи на заплаха за здравето и живота на хората, заплаха за околната среда, защитени територии и т.н. При тези общи формулировки има опасност да има доста спорове след това по всяка концесия и да бъде обявена евентуално за недопустима от гледна точка на тези ограничения. Може би е по-добре в този член да остане само националната сигурност и отбраната, а останалите рискове евентуално да се запишат в чл. 49, където се изброяват принципите на тези концесии. Тук може би зам.-министър Николова да спомене дали включването на защитени територии, като недопустими за концесиониране, е нещо уместно. На мен не ми изглежда така.
Въпросът за концесиите за минерални води беше поставен тук от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, но аз бих допълнил с един друг поглед. Може би, както има препратка за очевидно специфичните подземни богатства, а и минералните води могат да се смятат за един вид подземно богатство, концесионирането на водите да си остане в Закона за водите. В този закон да има препратка, а не така да се отменят редица положения, което създава предпоставка за пропуски с непредвидими последици към момента.
При положение, че има много добри юристи, които очевидно са съставяли текстовете, като погледне човек чл. 22, в който става дума за публично-частно партньорство, в една от алинеите – ал. 3, се казва: „Публичният съдружник също може да участва в управлението“. Значи може и да не участва. От друга страна, обаче, в ал. 4 е отбелязана блокиращата роля на публичния съдружник, независимо от дела му в капитала, при вземането на редица решения – изменения на устава и т.н. От тази гледна точка това не изглежда много точно, тъй като той очевидно си участва в управлението, а не, че „също може да участва“. Тук това не изглежда много добре.
Разбира се, има и други неща, които могат да се отбележат – за преразглеждането на концесията, за определянето на концесионното възнаграждение, но поне като начало на днешното обсъждане бих казал, че това е достатъчно. Благодаря.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Великов.
Ние изслушахме г-н Великов. По принцип сме в първо четене, в смисъл принципно да разсъждаваме. Правилно г-н Великов дава примери.
Борислав Великов:
Само да кажа, че подкрепям законопроекта. Ще го подкрепим и в зала вероятно, но по някои бележки може отсега да чуем какви са били намеренията.
Предс. Свилен Иванов:
Това щях да довърша. Просто така или иначе работната група има неща, които ще трябва да се променят и да се поправят, така че ...
Заповядайте, г-н Божинов.
Георги Божинов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
Един толкова важен, толкова голям по обем и съдържание закон не може да бъде оценен и определено отношението към него, без едно такова изказване да носи белега на определена фрагментарност, затова аз ще изкажа първо отношението си и после ще обоснова моето мнение.
Смятам, че е положен огромен по обем труд. Постигнат е значим резултат, който се изразява в разширяване на концесионното законодателство по посока на строителството на национално значими обекти и преодоляването рестриктивния характер на Закона за публично- частното партньорство и включването на тази форма заедно с обществената поръчка към разширяването на концесионните практики. Това е като положително становище.
Обаче веднага искам да кажа, че в този си вид законът не може да бъде приет. Нуждае се от сериозна доработка, ако той ще бъде рамковият основен концесионен закон на Република България. Защо? Защото Конституцията на Република България от 1991 г. поставя началото на института на концесията в новата история на България и същият се възприема като най-висша форма на закрила на обекти изключителна държавна собственост. Това е чл. 18, ал. 1 на Конституцията, както и на обекти, върху които държавата осъществява суверенни права (това са ал. 2 и ал. 3 на чл. 18 от Конституцията) и тези, върху които е установен държавен монопол (това е ал. 4). А в ал. 5 изрично се казва, че условията и редът, при които държавата предоставя концесии за тези гореизброени обекти много по-подробно, се уреждат със закон. И в ал. 6 казва, че тези имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.
Тази практика е започнала много отдавна и аз ще говоря за нейната противоречивост и проблеми, които трябва да бъдат решавани въз основа на този нов закон. Вижте в чл. 1 на фона на тази обща концесионна постановка, какво звучи в първите три изречения:
„С този закон се урежда публично-частно партньорство, при което икономически оператор изпълнява строителство или предоставя услуги по възлагане от публичен орган чрез концесия за строителство или концесия за услуги“.
Тоест, това е закон, който е рамкиран от Директивата, а не от Конституцията на Република България.
И погледнете тази таблица за съответствието с правото на Европейския съюз, която е много важна, но в първата графа трябва да бъде Конституцията на Република България.
И понеже задачата е била в определения срок да видим как ще трансформираме Директивата, взето е определено решение, на което аз ще се върна.
Но тук първата колона на таблицата се казва така:
„Настоящата директива се прилага по отношение на възлагането на концесии за строителство или услуги на икономически оператори“ и т.н. Тоест, ние затваряме основния си закон в рамките на тази Директива. Защо задачата е изпълнена така ограничено? Защото е създадена работна група, на която е възложен анализ. Методологията още при възлагането на задачата е на невярна плоскост. Четем го в мотивите на Министерския съвет. Казва, че директивата за концесиите, в нея попадат дейности, чиято рамка в българското законодателство се съдържа в два отделни закона – Законът за концесиите и Законът за публично-частно партньорство.
Това не е вярно. А не е вярно, защото Законът за водите, Законът за подземните богатства и т.н., или общо 7 – 8 закона. Тоест, от тази тясна рамка се възлага задача и вижте как е написано: „Извършен е анализ на законодателството относно концесиите и публично-частното партньорство и анализът е част от концепцията за възможните решения за транспониране на директивата“. А би трябвало анализът да предложи вариант на решение на тази задача. Но затворена в тези две посоки, да се види как и защо до момента не е представена нито една концесия за строителство за значими инфраструктурни обекти, което означава според този анализ, че институтът на концесиите не е използван ефективно за основното си предназначение – предоставяне на концесии за строителство. Ей Богу, ако това е основният смисъл по Конституция на института на концесиите, има нещо сбъркано.
И вторият анализ, който е предопределен от задачата, освен да се види работи ли този институт българското законодателство за концесиониране на субекти за строителство. И втората задача също е изпълнена. Но тя е изпълнена така, както е възложена. Анализирано е защо не работи Законът за публично-частното партньорство. Може би е верен изводът, който сте направили, че тази рестрикция кой може да бъде партньорът, той няма интерес така регламентиран и така подбиран и я няма тази практика. Тази задача сте я решили много успешно, разтворили сте го. Всичко това го адмирирам.
Но не може основният рамков закон да бъде този, който е изпълнил тази частна задача. Тук още, в самото начало, трябва тези четири основни позиции от Конституцията да фигурират и онова, което го има по-назад, мисля че беше чл. 41, в който казвате, че подземните богатства вървят по онзи ред и т.н., той трябва да бъде тук, наред до строителство, до предоставянето на обекти, защото подземните богатства са в основата на нашата икономика. Тук трябва да бъдат изведени, още в началото тези първите две алинеи, за да може тук да се предпостави онова, което казвате по-нататък, че „концедент е министърът, в съответствие с отрасловите му компетенции“. И когато в този рамков закон това е адресирано и към другите закони, които ги признавате и оставяте зад тази обща рамка, това вече е едно стройно законодателство.
Аз ще спра дотук и ще кажа, че освен този анализ, преди известно време държавата, за да не назовавам службите, им е било възложено да направят един друг анализ. Вие сигурно го знаете. Този анализ е изпълнил пет задачи и не може този нов рамков закон това, което е стояло на бюрото на трима министър-председатели, като оценка за проблемите, да не намира решение в този закон. Аз ще ви посоча само заглавията на тези разработки. Това са държавните служби на България, които са антикорупционни, защитават националните интереси, и лично на държавата. Тези доклади са така: „Обобщени констатации и слаби места на действащия досега Закон за концесиите“ –раз, „Предложения на тези институции по действащия Закон за концесиите и Правилника за прилагане на Закона за концесиите“ – два; „Предложение за мерки за превенция срещу корупцията по този закон“ – три ; „Закон за подземните богатства – анализ“ – четири, и „Общи констатации по Закона за водите“ – пет. Какво ново съществено са констатирали тези органи? Кое трябва да преодоляваме в този закон?
Дотук сте дали процедури и в трите области, които аз адмирирам. Обаче тези констатации някой трябва да ги решава в интерес на обществото. Какво е констатирано? Че старият Закон за концесиите, като се явява общ закон за условията и процедурите на учредяване на концесии, редица специални закони го допълват или променят, като част от законите са регламентирани в съответствие или в противоречие със Закона за концесиите. Тези анализи показват, че нелогичното историческо развитие на законодателството впоследствие поражда редица разминавания, противоречия и празноти. Налице е несистемен подход в цялото законодателство по концесиите, правна уредба на концесионера, която води до закононарушения, развитие на законите на парче и създават предпоставки за противоречие и корупция.
Какви конкретни изводи са направени, които вие загатвате как ще се преодоляват, но не са разписани и това вече създава реални проблеми? Ще ви посоча само три групи:
Първата група. Установено е поради това, че законите за общинската собственост, за държавната собственост, за приватизацията, за концесиите, за водите и т.н. се разминават във времето. Това е довело, уважаеми колеги, до близо 400 процедури, които са проведени без търг, без конкурс и без ясен регламент – действащи. Това е довело до (ще ги посоча точно към онзи момент на анализа на държавните институции), 67 броя концесии за добив по право, които са възникнали по силата на приватизационни сделки. Значи той придобива активите, продължава да ползва ресурсните масиви и в този случай, заключават службите, „дружеството добива подземни богатства до сключване на концесионния договор, но не плаща концесионно възнаграждение на държавата“. С две изменения на закона ...
Предс. Свилен Иванов:
Г-н Божинов, извинявайте, само да кажа, че извън обхвата на този закон са подземните води. Ако може да не ги коментираме.
Георги Божинов:
Може, чакайте малко. Имайте търпение.
Предс. Свилен Иванов:
Не, аз имам доста голямо търпение. Вярно, че нямаме регламент, но все пак.
Георги Божинов:
Чакайте малко. Аз говоря за възникналите по право и вие не случайно в закона сте предвидили, и това е добре, че възлагате на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол в Преходните и заключителните разпоредби, изменяте закона за тази агенция и казвате, че по закон могат да й бъдат възлагани допълнителни задачи. Нали така?
Освен това записвате, че тя, тази Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол може да извършва контрол върху реализацията на сделките. Аз предлагам, ако вие приемате тези констатации в службите, в закона да запишете конкретно задачите, че тези случаи, в които концесията е придобита по приватизационно право, е обект на концесия от агенцията.
Второ, вие възлагате задачи и на Сметната палата с този закон и на Държавната агенция по финансов надзор. Всичко това, обаче, трябва да бъде адресирано към тези нарушения и аз ще посоча още едно. По Закона за подземните богатства той получава право на проучване и докато проучва има право да консумира добитото природно богатство. Когато, след като е завършил процесът на проучване и той е установил ресурс, три, четири, пет и седем години му върви процедурата за сключване на сделка за концесия, той продължава да добива това природно богатство, изнася го и не плаща нищо на държавата.
Предс. Свилен Иванов:
Г-н Божинов, природните богатства не са в обхвата на този закон, който гледаме.
Георги Божинов:
Защо не са? По Конституция са. Е, няма смисъл тогава.
Предс. Свилен Иванов:
Няма смисъл, да. Не сме длъжни да слушаме тук нещо, което не е по темата.
Георги Божинов:
И ние формално отчитаме, че комисията се е произнесла на първо четене.
Предс. Свилен Иванов:
Не сме водеща комисия. Имаме си принципния обхват, по който трябва да се разсъждава.
Георги Божинов:
Добре, но искам още нещо да ви кажа и тогава продължавайте. На вас известно ли ви е, че по Закона за подземните богатства концесионирането на получаването на право за добив не разграничава видовете подземни богатства на рудни и нерудни. Известно ли ви е, че са полиметални българските руди? Известно ли ви е, че той ако е сключил за един компонент и плаща за компонента, а изнася концентрата, в който са редкоземните елементи, ощетява жестоко тази страна? И ако ние не намерим време да го анализираме, да видим какви са практиките и с новия закон на кого ще възложим контрол.
И аз искам да приветствам нещо, което сте направили. Вие казвате, че всички стари договори ще ги качите в тази нова система. Тя е много по-разгърната и това е добре, но за старите ще трябва да ги има кодирани и резултатите от концесионната дейност, защото тази Конституция казва, че тази работа става в интерес на това общество. И ако вие развивате този принцип в този закон и казвате, че не може само конкретният интерес от концесионната дейност, а искате да видите какво може да построи със собствени средства концесионерът и това е разширяване на закона и аз го приветствам, то онова другото, какво сме получили от това, че сме му дали националното богатство, не може да си затваряме очите.
Аз предлагам такъв конструктивен диалог и решения вместо формалност. Завърших, г-н Председател.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Божинов. Други изказвания? На това изказване реплика ако иска някой? Заповядайте. Няма реплики. Други изказвания? Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Колеги, уважаеми гости, аз по-скоро искам пак един принципен въпрос да отправя, за да изясним тази взаимовръзка между концесиите по Директивата и концесиите по Конституцията, ако можем така да ги уточним. Доколко считате, че новият закон ще действа свързано със Закона за подземните богатства, Закона за водите, защото старият Закон за концесиите и Законът за подземните богатства действаха заедно, колкото и да се говореше за реда за предоставяне на концесии в подземните богатства, там всъщност няма много добре регламентиран ред. Там е много сложна процедурата, включително това, което каза колегата Божинов. Там всъщност под формата на проучване или на търсене и проучване ...
Предс. Свилен Иванов:
Г-н Георгиев, и Вие почнахте с подземните богатства.
Чавдар Георгиев:
Момент. С търсене и проучване се заобикаляше концесионирането на подземните богатства, т.е. предварително се предрешаваше на непазарен принцип. Моят въпрос е конкретен.
Този нов закон достатъчно добре ли ще е обвързан, включително в Закона за концесиите, който действа и има препратки към стария Закон за концесиите, който вие отменяте? Тези препратки съобразени ли са, включително и по отношение на финансовите параметри по договорите за концесии върху подземните богатства?
Мариета Немска:
Ако мога да отговоря?
Предс. Свилен Иванов:
Заповядайте.
Мариета Немска:
Уважаеми господа народни представители,
Уважаеми, г-н Георгиев,
Този закон е достатъчно добре обвързан със специалните закони, уреждащи уредбата и по-конкретно със Закона за водите. В преходните и заключителни разпоредби са направени промени и в Закона за подземните богатства, предвид на това, че този закон няма нищо общо със Закона за подземните богатства. Проблемите, които има в подземните богатства ще бъдат предмет на разглеждане при едно бъдещо изменение, допълнение или един евентуално нов закон – Закон за подземните богатства. Подземните богатства не са включени в Закона за концесиите, защото този Закон за концесиите транспонира Директивата на Европейския съюз, в която директива подземните богатства не фигурират. Изцяло различна е логиката на института концесия, която се влага в европейското законодателство и концесията, която преди много години, в ранната демокрация ние влагахме и така беше записано и в Конституцията. И съобразявайки се с Конституцията, да, подземните богатства и другите ресурси остават на концесионен режим, затова имаме и концесия за добив на подземни богатства, но те са изцяло при условията и по реда на Закона за подземните богатства, като Законът за концесиите, който е предложен на вашето внимание е съобразен с това. Тоест, направени са необходимите редакции в Закона за подземните богатства. Няма да бъде прилаган Законът за концесиите по отношение на подземните богатства.
По отношение на водите ще бъде прилаган.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-жо Немска.
Георги Божинов:
Каква е логиката по отношение на едно природно богатство най-общо казано да бъде прилагано, а по отношение на други – не?
Георги Йончев:
Само да кажа две думи.
Предс. Свилен Иванов:
Заповядайте.
Георги Йончев:
И действащият Закон за концесиите не се прилага за подземните богатства. Единственото му приложение е по отношение прекратяването на концесионните договори.
И още един аргумент. Защо част от обектите, които са изключителна държавна собственост са в този закон по този ред, а подземните богатства остават на специален режим? Защото спецификата на установяването, на търсенето, на проучването, на доказването на тяхната ефективност за добив е под такъв ред и такава логика, че за подземните богатства процедурите, подготвителните действия и самите процедури са неприложими. Затова се реши като специфична дейност добивът, нищо че е обект изключителна държавна собственост, да бъде по реда на друг закон.
А по отношение на това, че тук се изтъкнаха аргументи, че службите са правили доклади и известни изводи са направили, представители на тези служби, и по-точно тези, които са писали тези материали, които вие цитирате, бяха членове на междуведомствената работна група и те са съгласували всички текстове.
Така че, всички проблеми, които са установени смятаме, че са преодолени с новия закон.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Йончев.
Георги Божинов:
Имам само една реплика. Вижте, ние този дебат го водим и във вътрешнопартиен план, и в общополитически план. Нали сте прочели кои са имената на фирмите и субектите, които са се възползвали от това, за което казах? Факт е, че това е гръбнакът на днешната българска икономика, изграден по силата и на тези отклонения и действия в разрез с обществен интерес. И трябва политическа воля да ревизираш или коригираш и когато я нямаш, службите могат да ти кажат истината и да се съгласят с теб, когато видят, че няма. Ние сме политически орган и ние трябва да кажем: „Да, благодарим ви, че ни подсказахте, но нямаме сили да го направим. Да, благодарим ви, че го направихте и ще го коригираме.“ Това е политическото ниво за разлика от службите от управленското и другото, уважаеми дами и господа.
Борислав Великов:
Ще получа ли отговор на моите въпроси? Или само на опозицията трябва да се отговори.
Ние ще подкрепим законопроекта.
Георги Йончев:
Г-н Великов, трите вида концесии, между другото и по своя предмет в чл. 1 са определени, както директивните концесии, така с ал. 2 и другите концесии.
Относно чл. 24, аз смятам, че има достатъчно предпоставки, които ще гарантират успешна концесия. Още повече, че предпоставките за избор на концесионер, който ще даде краен продукт, услуга или строителство и услуга, е заложено най-вече в подробно описаните, част от които са абсолютно задължителни, критерии за възлагане на концесията, т.е. за оценяване на офертите.
По отношение чл. 49 и защитените територии. Ограниченията са, когато в хода на подготвителните действия и при предоставянето на концесията, самата дейност е такава, че тя представлява и се преценява, че представлява заплаха за защитените територии, в тези случаи е недопустимо да се възлага концесия. Това е различно от възможността природни ресурси, включително защитени територии, да бъдат предоставени на концесия, ако те са с предназначение за предоставяне на обществени услуги, с цел и условия, които ще бъдат заложени предварително, тези защитени територии да се управляват, да дават качествени услуги и при условията на защита на околната среда.
По отношение на минералните води. Между другото представителите, които се изказаха тук, не посочиха, че когато се ограничава срокът на концесията при концесиите за ползване, има една добавка в текста, която казва: „освен ако със закон не е определено друго“.
Но по отношение на Закона за водите. Вярно, че отпада специализираната глава за концесиите, но в измененията на другите членове, на чл. 47, на заменения чл. 47а, всички специфични норми, които са свързани с предоставянето на концесиите за добив на минерални води, са пренесени.
По отношение на сроковете трябва да информирам депутатите, че всички концесии за минерални води първоначално са възложени за срок 10 – 12, най-много 15 години. И при всички тези концесии участниците са кандидатствали с финансови модели, в които са заложили и своите инвестиции във връзка с добива. И няма логика да са участвали и да са спечелили концесии при условия, че не им се възстановява инвестицията.
От друга гледна точка, по отношение на различните правила по отношение за общински и за държавни концесии. Аз твърдя, че в законопроекта за всички възложители правилата, свързани с подготвителните действия, с провеждането на процедура, сключването на концесионните договори са едни и същи.
И по отношение на чл. 22 за публично-частното партньорство. Член 22 е специфичен член и се отнася за публично-частните дружества в случаите, когато възлагащият орган е решил да възложи и предварително е обявил, че възлага концесията на публично-частно или проектно дружество в случаите, когато иска (и това е масова практика в Европейския съюз) при специфични концесии той да участва не толкова с размера на капитала, колкото с правата да имат блокираща квота и по този начин по отношение на най-важните параметри на концесията да се установява и осъществява непосредствен и пряк контрол при изпълнението на концесионните договори. Благодаря.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Заместник-министър..
Атанаска Николова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа членове на комисията,
Аз искам да се извиня първо, че ми се налага да напусна заседанието малко по-рано. Затова и поисках думата, за да кажа първо, че Министерството на околната среда и водите изцяло подкрепя внесения законопроект и считаме, че това е една сериозна стъпка в посока облекчаване на режима за предоставяне на концесии.
В рамките на процедурата за междуведомствено съгласуване изцяло бяха възприети нашите забележки и всъщност, г-н Великов, това е една от нашите забележки и изисквания, в чл. 24 в изключенията да се запише, че не се възлагат концесии тогава, когато те потенциално биха имали негативен ефект върху защитени територии. Тоест, този член не казва, че така не може да се концесионира управление да кажем на защитена територия, а че не се възлага концесия, когато тя има негативно въздействие върху защитените територии. Това всъщност е важно да се отбележи. Благодарим на екипа, че възприе нашето предложение.
По отношение на концесиите, свързани с минерални води, които изглежда, че ще бъдат една от темите, които ще бъдат подложени на дискусии, ние смятаме, че новият закон изцяло защитава интересите, както на държавата, на общините като собственици на ресурсите, така и на бизнеса и считаме, че той е достатъчно секторно ориентиран и разглежда различността в условията на възлагане на концесия в строителство, услуги и ползване на ресурсите. И в тази сфера също забележките на Министерството бяха отразени.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Свилен Иванов:
И аз Ви благодаря, г-жо Заместник-министър. Заповядайте, г-н Великов.
Борислав Великов:
Едно уточнение само по това, което се каза. Дори и това, което г-н Божинов по-разпалено коментира и г-н Георгиев каза, а и това, което аз а и други колеги бихме казали е с цел да се подобри законът, а не че не сте си свършили работата. (Точно така.) Напротив, много работа е свършена, но все пак някои неща правят впечатление. Няма да противореча на Заместник-министъра, която много уважавам, но мога после в частен разговор да й обясня как тези защитени територии тук да попаднат точно, може би не им е най-доброто място. Но по-скоро по някой от другите въпроси по-нататък бих настоявал, например, за минералните води. Ето, с колегата проф. Лилков сме преподаватели в Минно-геоложкия университет. Той е действащ, аз съм вече към края, но така или иначе минералните води на практика са си подземно богатство, и то в много случаи много по-ценно, отколкото някои други минерални богатства в твърда фаза. Това е едно минерално богатство в течна фаза, което е може би даже най-ценното, което имаме. И така, по този начин да се подчини концесионирането на водите на общите постановки на този закон, според мен не е правилно. И това ще го защитавам и в зала, и в работната група, особено, ако от Министерството на околната среда и водите получим някаква подкрепа. Ако не получим, вероятно само ще си изкажем мнението.
И разбира се, чисто формално, г-н Йончев, не сте съвсем прав. В чл. 22 е написано, че „концедентът също може да участва в управлението на обекта“. Значи може и да не участва. А в следващата алинея пише, че има блокираща квота. По този начин той си участва в управлението. Извинявайте. Благодаря.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Великов. Заповядайте, г-н Лилков.
Вили Лилков:
Няколко думи и от мен, с цел да обясня защо ще се въздържа на този етап. Първо, поздравления за огромния труд, който сте положили. Смятам, че поне по отношение на концесиите за общините, този закон ще даде много сериозни възможности на общините.
Второ, за мен е малко странно, че трябва концесиите над 50 години да бъдат решавани от Народното събрание. Струва ми се, че прекалено високо ги вдигаме. Както и да е, може би няма да бъдат толкова много.
Но аз ще се въздържа основно затова, защото виждам едно особено отношение към минералните води. Аз имам такава определена страст по тази тема. Колкото пъти в тази комисия стане въпрос за минералните води, ние изпадаме в едни сериозни противоречия по отношение на базови понятия. Ето го въпроса. Подземни богатства ли са или не са подземни богатства? Трябва да го кажем ясно. (Природен ресурс са, колега.) Миналия път, когато обсъждахме пак тази тема, стигнахме до проблем с определяне на „Що е това находище на минерална вода?“. И тогава викахме от Асоциацията за подземни води и кош коджа ми ти професори ни бяха написали що е находище. Не се съгласихме с това. В един момент влязохме в дебат това вода ли е или е храна. Помните ли го това? И накрая решихме, че е храна. Именно поради това двойствено отношение, когато става въпрос за минералните води, аз ще се въздържа на този етап и искам ясен отговор на тези въпроси. Защото ми се струва, че тук има някакви други интереси, които по някакви начини влизат и в тази зала, и в Министерството на околната среда и водите, затова ще се въздържа.
Иначе, поздравления за това, което сте свършили. Действително необходимо беше. Благодаря.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Лилков.

Станислав Иванов:
Реплика на г-н Лилков искам да направя.
Предс. Свилен Иванов:
Заповядайте, г-н Иванов.
Станислав Иванов:
Уважаеми г-н Лилков, позволете да Ви направя една реплика и да изразя моето несъгласие с това, което току-що казахте. Вие цитирахте Закона за минералните води. А за храна става въпрос за изворните води. Това е разликата, която трябва да се има предвид, когато говорим за минералните води. Минералните води са находища. Те са природно богатство и т.н. Изворната вода е храна. Тя е нещо много различно от минералната вода. Само това исках да кажа. Благодаря.
Вили Лилков:
Но преди всичко е вода. И оттам трябва да тръгнем, а не по нейния признак. Това имам предвид.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Лилков.
Колеги, ако може аз да обобщя. Добре, заповядайте, г-н Генов.
Манол Генов:
Искам само да поздравя колектива, който е готвил закона за добре свършената работа, но ние от нашата група ще гласуваме „въздържал се“ поради причини, които бяха изтъкнати от колегите преди малко. Благодаря.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Генов.
От цялата дискусия разбрахме, че с този закон се увеличава обхватът на възможностите и сферите, в които може да се действа. Има някакъв проблем. Тук въпросът явно, който касае нашата комисия е дали минералните води да влязат в разширението на този обхват или да се запази старият режим, който най-вероятно ще бъде обсъждан и в работната група. Като се има предвид, че целта на Министерски съвет е да се разшири обхватът и изключения остават само подземните и природните богатства. А г-н Божинов е чел и докладите на службите.
Мисля, че можем да минем към приключване на дебата и гласуване на закона на първо четене, въпреки, че влязохме малко в подробности, все пак знаете, че се обсъжда в цялост. Мисля да преминем към гласуване. Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за концесиите, № 602 01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г. Който е „за“, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Окончателно резултатът от гласуването е 10 „за“, 0 „против“ и 7 „въздържали се”.
С това приключваме първа точка. Благодаря на гостите.
Преминаваме към втора точка - Разни.
Колеги, имате ли въпроси за т. Разни?
Станислав Иванов:
Може ли, г-н Председател, само за секунда? (Заповядайте.)
Уважаеми колеги, имаме идея по покана на Албена и на няколко други населени места от Югоизточна България да направим изнесено заседание към тях. Мисля да го направим, обаче, септември месец. Към края на септември месец да направим едно изнесено заседание там.
Предс. Свилен Иванов:
Колеги, благодаря ви много. Ще направим всичко възможно за изнесеното заседание. Благодаря на всички.
Закривам заседанието.


Председателстващ:
Свилен Иванов