Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по околната среда и водите
21/07/2016

    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по околната среда и водите



    П Р О Т О К О Л
    № 12
    Днес, 21.07.2016 г., четвъртък, от 14:45 часа се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите.
    На заседанието присъстват: от Министерството на околната среда и водите – Ивелина Василева, министър, Красимир Живков, заместник-министър, Мирела Тотева, началник на Кабинета на министъра на околната среда и водите, Първолета Лулева, и.д. директор на дирекция „Превантивна дейност”, Христина Филипова, главен експерт в дирекция „Превантивна дейност” и Ивайло Петков, парламентарен секретар; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Петьо Хаджиев и Марин Григоров.
    Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.

    Заседанието се ръководи от Станислав Иванов, председател на Комисията по околната среда и водите.
    Предс. Станислав Иванов:
    Добър ден колеги, откривам заседанието на Комисията по околна среда и води. Имаме кворум. Предлагам следния дневен ред:
    1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602-02-27, внесен от Министерски съвет на 18.07.2016 г.
    2. Отправяне на актуални въпроси към министъра на околната среда и водите г-жа Ивелина Василева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    3. Разни.

    Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
    Присъстващи на днешното заседание от МОСВ са г-жа Ивелина Василева, министър, Красимир Живков, заместник-министър, Мирела Тотева, началник на Кабинета на министъра на околната среда и водите, Първолета Лулева, и.д. директор на дирекция „Превантивна дейност”, Христина Филипова, главен експерт в дирекция „Превантивна дейност” и Ивайло Петков, парламентарен секретар и от Граждански, синдикални, неправителствени организации и други - Движение „Защита на гражданите и държавата” – Петьо Хаджиев и Марин Григоров.
    Пристъпваме към дискусия по обсъждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията Минамата относно живака.
    Г-жо Василева, имате думата. Вие ли ще представите законопроекта или Вашите сътрудници?
    Ивелина Василева:
    Да, аз ще го представя накратко.
    Благодаря, уважаеми г-н Председател,
    Уважаеми дами и господа народни представители,
    Представяме на вниманието ви законопроект за ратифициране на Конвенцията Минамата относно живака. Конвенцията е подписана на 10 октомври 2013 г. по време на дипломатическа конференция на пълномощните министри, която е проведена в Япония от посланика на Република България в Япония от името на правителството на Република България при условия на последваща ратификация.
    Конвенцията Минамата носи това име, защото в гр. Минамата, Япония в миналото има случаи на голям брой жертви - хора, които са починали поради замърсяване, предизвикано от производство със силно съдържание и изпускане на живак в околната среда.
    Основната цел на Конвенцията е да се осигури опазване на човешкото здраве и околната среда от емисии с антропогенен произход и изпускане на живак и живачни съединения. Живакът представлява проблем от световно значение поради пренасянето му по въздуха на далечни разстояния, устойчивото му присъствие в околната среда след въвеждането му чрез антропогенна дейност, способността за биологично натрупване в екосистеми и съществените му отрицателни въздействия върху човешкото здраве и околната среда.
    Конвенцията дефинира разпоредби, с които се регулира целият жизнен цикъл на живака в условията на сътрудничество и координация със съществуващите конвенции и споразумения за управление на опасни химикали и отпадъци. В нея са въведени разпоредби относно контрола на източниците на доставка, международната търговия, употребата на живак в продукти и производствени процеси, ограничаването на атмосферни емисии от живак и изпусканията във води и почви, екологосъобразното съхранение и управление на отпадъци от живак и възстановяване на замърсени терени.
    Компетентен орган по прилагането на Конвенцията е Министерството на околната среда и водите, с изключение на мерките, които са свързани с опазването на човешкото здраве, които са от компетентността на министъра на здравеопазването и мерките по чл. 4 „Продукти с добавен живак“, свързани с ограничаване на пестицидите, които са от компетентността на министъра на земеделието и храните.
    Що се отнася до последващи действия, мисля че преди два дни в Европейския парламент беше одобрен и проектът за регламент, който вече на ниво държави членки на Европейския съюз регламентира дейностите, свързани с живака, както и ограничаването на използването му, включително и в денталната амалгама.
    Благодаря за вниманието. Ако има по-конкретни въпроси, колегите са на разположение.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря, уважаема г-жо Василева. Колеги, въпроси по тази точка? Заповядайте, г-н Георгиев.
    Чавдар Георгиев:
    Благодаря, г-н Председател.
    Уважаеми колеги,
    Уважаема г-жо Министър,
    Г-н Заместник-министър,
    Доколкото разбирам, това е конвенция, разработена под егидата на ООН. Моят въпрос е следният. Необходимо ли е да я ратифицираме при условия, че ще има действащ регламент?
    Първолета Лулева:
    Благодаря, г-н Георгиев, за въпроса. Да, подписването на Конвенцията е при условие за последваща ратификация. Нейното прилагане може да стане единствено и само задължение на държавата след нейната ратификация. Направена е една цялостна оценка на въздействие какво е сегашното действащо законодателство на Европейския съюз по отношение на обхвата, целите и мерките, които се въвеждат в тази конвенция и, както каза министър Василева, проектът на регламента тръгна за консултации и съгласуване в Съвета на Европейския съюз и беше приет на определен етап. Той беше внесен в резултат на заключенията от тази оценка на въздействие относно тези области, които не са обхванати със сегашното законодателство.
    Така че, да, необходима е ратификация на Конвенцията. Това е задължителен акт, който последва подписването му. Всички държави членки на Европейския съюз са подготвили (някои от тях вече ратифицираха) и са приели националните си актове за ратифициране на Конвенцията, но тъй като има един координиран подход на ниво Европейски съюз, който се води като преговори в Съвета, очакват приемането на окончателния ратификационен пакет, който касае цялостното прилагане на Конвенцията за внасяне на инструментите за ратификация. И чл. 30 на Конвенцията изисква и последваща ратификация. Благодаря.

    Чавдар Георгиев:
    Само нещо да уточним. Регламентът и Конвенцията с различен обхват ли са, различен предмет на информация или в голяма степен се припокриват?
    Първолета Лулева:
    Регламентът обхваща мерките, които не са въведени с Конвенцията със сега действащото законодателство. Допълващи мерки.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря. Други въпроси? Заповядайте, г-н Великов.
    Борислав Великов:
    Благодаря, г-н Председател.
    Безспорно ще подкрепим ратифицирането на Конвенцията, но тъй като знаем още от едно време, когато бяхме малки за тези случаи за отравяне с метил живак и подобно живачно съединение в Япония, и даже не е учудващо, че точно там се подписва Конвенцията. Да, май нещо такова е станало.
    Аз искам да попитам дали Министерството на околната среда и водите има някакви сведения дали в нашата страна има, не бих казал злоупотреба с живак, но все пак изпускане, макар и в малки количества, било в някакво производство, било някакви остатъци от едно време използвани инсектициди? В този смисъл ако има някакви данни, или нещата вече са повече или по-малко под контрол и Конвенцията ще има значение, но не чак такова голямо? Благодаря.
    Първолета Лулева:
    Благодаря, г-н Великов. Да, направихме сериозно проучване още на етапа, на който се подготвяхме за подписването на Конвенцията, тъй като тя наистина обхваща целия жизнен цикъл от добива до обезвреждането на отпадъци. По принцип в момента е в сила европейски регламент, който се прилага еднакво във всички държави членки и който въвежда забрани по отношение на износа на метален живак и живачни съединения, както и изисквания, свързани с екологосъобразното съхранение на метален живак. В този регламент има изисквания за докладване на запаси. А запасите като дефиниция, това е нещо различно от дефиницията за отпадъци от метален живак – до 50 метрични тона. До настоящия момент нямаме докладване от индустрията, че са налице такива запаси в производствени площадки.
    Разбира се, имаме случаи, в които при извършване на контрол от различни органи, е установено нерегламентирано наличие и притежание на метален живак. Разбира се, в тези случаи се предприемат съответните действия по Наказателния кодекс.
    Нямаме информация от направеното проучване за замърсени терени с живак. Основните производствени и промишлени дейности, които се регламентират със сега действащия регламент, са свързани с капещи живачни електроди в хлор – алкална електролиза. В България нямаме вече такова производство. „Полимери“ гр. Девня работеше преди, но знаете че в „Полимери“ Девня инсталацията, свързана с хлор – алкална електролиза вече дори не съществува.
    По отношение на остатъчните количества. Нямаме информация за наличие дори на площадката на „Полимери“ Девня за остатъчни количества от живак. Не са докладвани и при извършване на контрол не са установени количества, за които е необходимо да се предприемат действия по тази Конвенция.
    Основният проблем, включително и при водене на преговори по отношение на новия регламент, е свързан с въвеждането на мерки, свързани с употребата на дентална амалгама. Има държави в Европейския съюз, които вече са въвели ограничения за използване на дентална амалгама. Те са 4 или 5 държави, но от направените анализи и становищата на научно-техническите комисии не е доказана пряка опасност, свързана с употребата на дентална амалгама за здравето на пациентите. По-скоро рисковете там са свързани с премахването на амалгамите и изхвърлянето на отпадъци, съответно попадането им във води.
    Така че, по време на преговорите Комисията предложи малко по-мек подход по отношение на въвеждането на ограничения за употребата на дентална амалгама, който ние подкрепихме. Поискахме малко по-дълъг преходен период във връзка с проведените консултации. Но при всички случаи с влизането в сила на новия регламент ще се въведе забрана за употреба на дентална амалгама, освен в капсулирана форма, както и употребата й за чувствителни групи от населението, като бременни жени и деца. Проблемът там и дискусиите по отношение на денталната амалгама се водят по отношение на двете крайни мнения – дали е необходимо да се въведе пълна забрана за целия Европейски съюз с този регламент, или е необходимо да се въведат изключения в случаите, в които това е необходимо.
    Да, направихме своето проучване и нямаме информация за замърсени терени или за проблеми с големи количества живак на територията на страната. Благодаря.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря. Г-н Великов, заповядайте за уточняващи въпроси.
    Борислав Великов:
    Аз имам личен опит с живак, тъй като преди много години работех върху моята дисертация в Прага, а Прага е известна със своята електрохимична школа и специално с полярографската си школа. Полярографията е един метод, при който се използва точно капков живачен електрод или други видове живачни електроди за анализ на различни, най-вече неорганични компоненти или йони на тежки метали. В този смисъл, разбира се взимат се всякакви мерки и така трябва да бъде, но си мисля дали няма да има изостанали количества във висши училища, където имаше полярография. Може би вече все по-малко има, ако изобщо се използват някъде, включително и в някои производства, или в производствени лаборатории се използваше полярографския метод. Там би могло да има също такива запаси.
    На второ място, бих споменал, че наши изследвания, които бяха свързани с поръчка от Министерството на околната среда и водите преди време, показваха, че в живите организми, биотата, специално в някои видове риби в България, макар и много рядко, се открива живак. Така че действително това е нещо, което е много важно и затова тази Конвенция ми се струва доста важна и за нашата страна. Благодаря.
    Предс. Станислав Иванов:
    Други въпроси, колеги. Не виждам.
    Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията Минамата относно живака № 602-02-27, внесен от Министерския съвет на 18.07.2016 г.
    Моля който е за Законопроекта за ратификация да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Не виждам. Приема се. Благодаря, колеги.
    По втора точка - Отправяне на актуални въпроси към министъра на околната среда и водите г-жа Ивелина Василева на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Първи въпрос ще зададат политическа партия ГЕРБ. Заповядайте, г-жо Хубенова.
    Силвия Хубенова:
    Уважаема г-жо Василева,
    Тъй като някак си между нашата законодателна дейност и въпросите, които Ви задаваме, ние губим един от основните въпроси, свързан с контролната дейност на министерството, а това е едно от средствата, чрез които може да се прецени ефектът от цялостната политика на Министерството на околната среда и водите. Ще Ви помоля накратко разбира се, защото сама осъзнавам, че това е много дълга тема, да ни запознаете с ефектите и резултатите от извършваните от вас проверки, които, разбира се, касаят както общини, така и бизнес. Водя се от въпроса си във връзка с това, че това е тема, която е изключително важна за цялото общество. Благодаря Ви.
    Предс. Станислав Иванов:
    Заповядайте, уважаема г-жо Василева.
    Ивелина Василева:
    Благодаря и аз за поставения въпрос. Безспорно изключително важна част от дейността на Министерството на околната среда и водите, имайки предвид, че в компетенциите на министерството, както и второстепенните разпоредители - Басейнови дирекции, и Регионални инспекции по околна среда и води и Дирекции национални паркове, влиза и извършването на контролната дейност. Основен акцент в нашата работа и наш приоритет от самото начало на работата на ръководството на министерството в този му състав, това което предприехме още в самото начало са действия, свързани с унифицирането на практиките на регионалните подразделения, методически указания за извършване на контролната дейност в нейните три фази – предварителен, текущ и последващ контрол, стриктна организация по отношение на планирането и докладването на резултатите от контролната дейност, оповестяване на тези резултати на обществеността, включително и на страниците не само на Министерството на околната среда и водите, но и на регионалните подразделения, за да могат да проследяват и всички заинтересовани страни резултатите от контролната дейност. Мисля, че имаме задоволителни резултати, които можем да отчетем. Само преди няколко дни беше публикувана обобщената информация за второто тримесечие от тази година със събраните средства от наложени глоби, санкции на нарушители по смисъла на Закона за опазване на околната среда, събраните такси по смисъла отново на екологичното законодателство и проведените проверки към този момент. Всъщност резултатът е, че повече от 13 000 проверки са извършени от нашите контролни органи. Събраните средства са в размер на повече от девет милиона и половина лева.
    В рамките на отчетния период са установени случаи на допускане на замърсявания, които са санкционирани от контролните органи. В най-голям обем са установените нарушения, допуснати от „Лукойл Нефтохим Бургас“. Наложените глоби са в размер на повече от 650 000 000 лв., както и в други места в страната.
    Освен това, в рамките на отчетния период беше извършена и вече установената ежегодната проверка на поречията на реките за наличие на нерегламентирани сметища, с комплексната цел да се елиминират нерегламентираните сметища, за да не се допуска замърсяване на почвите, водите и разбира се, да се поддържа добрият естетически вид в рамките на населените места и извън тях, да се контролира изпълнението на ангажиментите на общините за поддържане на териториите и недопускането на нерегламентирани сметища и натрупване на отпадъци и с цел това да бъде приведено и като мярка за превенция за недопускане на предпоставки за образуване на отприщвания и съответно разливи и наводнения. Тази проверка, която е по моя заповед за втора година беше извършена, показа положителна тенденция. За жалост отново има случаи на установени нерегламентирани сметища, след предписание на контролния орган, неизпълнени указания от страна на кметове на населени места, или общини и наложени санкции. Обемът на наложените санкции и наказателните постановления спрямо миналогодишните е доста по-малък, което е индикация за действието на тази мярка, като дисциплинираща мярка.
    Подробна справка за резултатите от контролната дейност може да бъде предоставена на членовете на Комисията. Тя е налична и на страницата на Министерството на околната среда и водите. Това, което съм изискала от колегите в регионалните подразделения също регулярно с брифинги, пресконференции е да оповестяват на обществеността резултатите от дейността, като разбира се, акцентът ни е не върху налагането на глоби и санкции, а върху превенцията на допускане на нарушения. Благодаря.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря, уважаема г-жо Василева.
    Нямате уточняващи въпроси. БСП лява България. Заповядайте, г-н Георгиев.
    Чавдар Георгиев:
    Благодаря, г-н Председател.
    Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги,
    Уважаема г-жо Министър, уважаеми г-н Заместник-министър,
    Ползвам се от случая, че тук е и Заместник-министърът, който отговаря ресорно за отпадъците, доколкото знам, и поставям като актуален въпрос и актуална тема вносът на отпадъците от Италия. Доколкото разбирам и Вие сте дали изявление пред някои от средствата за масова информация. Каква е политиката Ви, която ще водите по такива искания България да се превърне в държава, която ще внася отпадъци? Имаме ли достатъчно съоръжения, където да ги обезвредим? Ако може да ни дадете актуална информация по тази тема.
    Предс. Станислав Иванов:
    Заповядайте, уважаема г-жо Василева.
    Ивелина Василева:
    Разбира се г-н Живков може да допълни с повече подробности. Политиката на България е, че това не е държава, в която ще бъдат внасяни отпадъци. Категорично е забранен внос на отпадъци за депониране, така че, подобно нещо няма и не може да бъде допуснато. Знаете, че и европейското законодателство забранява това.
    А що се отнася до внос и износ на отпадъци, то това е дейност, която е регламентирана по смисъла на регламент 1013. По смисъла на европейското законодателство могат да бъдат транспортирани отпадъци, внасяни и изнасяни в държавите-членки само за целите на оползотворяване. Не бих казала, че в България има достатъчно съоръжения за това. Имайки предвид практиките на други държави, например, северните държави, знаете и вие, Дания, Швеция, Норвегия, там има голям капацитет и всъщност политиката на държавите е да внасят отпадъци за целите на изгарянето им, оползотворяването, използването на съоръженията, които са налични. Така че, в този смисъл по информацията, която имам в рамките на годините назад и досега, от порядъка на около 20 000 тона годишно се преработват на територията на България. Но отново казвам, само и единствено за целите на оползотворяване основно в циментовите заводи.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря, уважаема г-жо Василева. Г-н Георгиев.
    Чавдар Георгиев:
    Има ли действително внос на битови отпадъци или на RDF така, както се твърди по някои от средствата за масова информация? Специално визирам Варна, за където се твърди, че има внесени количества. И тези количества къде ще ги обезвредим или оползотворим?
    Красимир Живков:
    Министър Василева беше достатъчно изчерпателна.
    Ако ми позволите, уважаеми госпожи и господа народни представители и членове на Комисията по околна среда и води, да дам конкретика на конкретния въпрос що се касае до превоз и доставка на отпадъци във Варна.
    През последните години в България са транспортирани отпадъци предимно от Италия и от Обединеното кралство с цел оползотворяване, т.е. в циментовите заводи – Девня, Златна Панега и Холсим. Това е през последните години. Издавали сме нотификации, Министърът беше конкретна, около 20 000 тона годишно. Аз мога да ви зачета: „2013 г. – 21 894 тона, 2014 г. – 18 220 тона“. През 2015 г. са издадени 12 броя нотификации за отпадъци с цел оползотворяване в съоръженията. Макар да знаем, че чрез тези нотификации са вкарвани отпадъци, горива и RDF единствено за заводите с цел оползотворяване, т.е. чрез изгаряне. Говорим за циментовите заводи и предприятия. Така че, за този шум, който е във Варна, ние направихме проверка в Регионалната инспекция, няма към днешни дни на пристанищата отпадъци от Обединеното кралство или от Италия. Да, издавани са нотификации, възможно е да има след време, именно с цел оползотворяване.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря. От ДПС, г-н Ерджан Ебатин? Нямате въпроси. От Реформаторския блок? Г-н Лилков, заповядайте.
    Вили Лилков:
    Благодаря, г-н Председател.
    Уважаема г-жо Министър,
    Уважаеми колеги,
    Моят въпрос е свързан с язовирната стена на язовир Бели Искър. Преди около два месеца имаше специално заседание на Общинския съвет на Самоков, на което беше поставен въпросът за състоянието на стената. И във връзка с това, доколкото ми е известно, бяха проведени срещи при Областния управител на София заедно с представители на Столична община, Министерството на околната среда и водите и други заинтересовани страни, които трябваше да изяснят първо въпроса за собствеността на стената и за нейното състояние. Не искам да се разпростирам подробно.
    Въпросът ми е такъв. Известно е от години, че има просмукване на вода през стената, което по същество представлява известен риск и във връзка с това моят въпрос е Министерството на околната среда и водите правило ли е оценка на състоянието на стената и доколко това състояние представлява опасност изобщо за разрушаване и от някаква авария, която да настъпи? Благодаря.
    Предс. Станислав Иванов:
    Заповядайте, г-жо Министър.
    Ивелина Василева:
    Благодаря и аз за така зададения въпрос. Изследвания или по-скоро становище на научна оценка е извършено, доколкото ми е известно от проф. Хитров, който се занимава с тази тема. Кореспонденция има от негова страна. Както знаете Министерство на околната среда и водите няма отговорности, свързани със състоянието и поддържането на хидротехническите съоръжения. В този смисъл в случая, когато говорим за Бели Искър, знаете че това е язовир, който се експлоатира от „Софийска вода“ и състоянието на хидротехническото съоръжение би трябвало да бъде поддържано от оператора.
    Що се отнася до срещата при областния управител, предполагам, че целта на тази среща е била обединяването на усилията на всички институции, в това число Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което отговаря за водоснабдяването и предоставянето на канализационни услуги на населението, Столична община, може би община Самоков, както и Софийска вода. Министерство на околната среда и водите има пълната готовност да подпомага дейността, но отново казвам, състоянието на хидротехническите съоръжения не влиза в компетенциите. Вероятно е привлечена и експертиза от Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, която знаете, отговаря за контрола върху хидротехническите съоръжения.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря Ви, г-жо Василева.
    Вили Лилков:
    Благодаря. Само две думи. Всъщност язовирната стена е собственост на Столична община и мисля, че не е включена в концесията и все още нейна е отговорността, но аз всъщност съм учуден, че министерството не е привлечено поне в хода на тези срещи, защото проблем беше установяването чия е собствеността. Явно ще трябва да задам въпроса към друга институция.
    От друга страна е интересно, че ДНСК отговарят, че нямат отношение по този въпрос и аз затова започнах да изяснявам кой точно ще трябва да ми даде отговор и кой носи отговорност за контрола и състоянието на стената. (Собственикът.) Собственикът, но собственикът няма тези сили сам да го направи. Интересно ми е, че проф. Хитров е правил тези изследвания, за които Вие цитирате. По чие нареждане е станало това?
    Ивелина Василева:
    Доколкото ми е известно, той е правил тези изследвания заедно, или по-скоро ангажиран от „Софийска вода“, но може би това е информация, която той трябва да предостави. Трудно ми е да Ви отговоря на този въпрос. Получавала съм кореспонденция, копирана до нас, като институция, но нямаме компетенции, които са свързани със собствеността и поддържането на хидротехническите съоръжения.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря Ви, г-жо Василева.
    Уважаеми колеги, от Патриотичния фронт кой ще зададе въпрос? Заповядайте, г-н Стоянов.
    Атанас Стоянов:
    Благодаря, г-н Председател.
    Уважаема г-жо Министър,
    Както всички знаем с измененията на Закона за водите преди няколко години, които касаят В и К системите, територията на нашата страна беше разделена на обособени В и К територии. (Преди една година.) Добре, пред една година. Тяхно обособяване и реално учредяване на така наречените В и К области и В и К асоциации е безпроблемно и вероятно то завърши вече там, където В и К операторите са държавни. В някои области, там където има общински В и К оператори, съответните общински съвети все още, а може би някои вероятно имат и решение за отказ, някои тепърва ще взимат такива решения, там наистина това учредяване и този процес е забавен и в тази връзка моят въпрос към вас е кои са тези проблемни административни области, в които все още този процес не е завършен? Такава една област е и област Благоевград между другото. Знам лично, понеже съм избран от този регион. И реално има ли някакви срокове относно този процес и евентуално какви ще бъдат последствията за тези общини, общинските съвети на които взимат отрицателно решение за тези участия? Това мисля, че е сериозен въпрос, макар и дебатиран многократно и тук, и от други заинтересовани страни, МРРБ, но като цяло всички ние се интересуваме този проект да завърши максимално бързо, но така или иначе той не се случва. Така че, тази информация, която имате вие, да ни я дадете да бъде меродавна и мисля, че ще е от интерес за всички.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря, г-н Стоянов. Г-жо Василева, заповядайте за отговор.
    Ивелина Василева:
    Благодаря. Ако позволите ще започна отзад напред с това какви биха били последствията за региони, които не са консолидирани по смисъла на Националната стратегия за развитие и управление на В и К сектора от гледна точка на компетенциите на Министерството на околната среда и водите и фактът, че в министерството е управляващият орган на оперативна програма „Околна среда“. Още в споразумението за партньорство са заложени така наречените предварителни условия, а и в самия текст на оперативната програма е заложено изискването финансиране да бъде предоставено за модернизация и разширение на водоснабдителни и канализационни мрежи и изграждане или модернизация на съоръжения за пречистване на отпадъчни и питейни води само в районите, които наистина са консолидирани. Тоест, текстът на оперативната програма и условията за предоставянето на финансиране са ясни. В този смисъл детайли относно това кои общини все още не са се присъединили към В и К асоциациите може би абсолютно коректно могат да бъдат предоставени от колегите в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, защото знаете, че това е отговорното ведомство за провеждане на политиката във В и К сектора. В рамките на оперативната програма към настоящия момент са предоставени средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разработването на така наречените „регионални прединвестиционни проучвания“, които ще бъдат основата за реализирането на проекти с финансиране от оперативна програма „Околна среда“. 14 са консолидираните райони, за които вече е възложено изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания. В някои части от страната доколкото знам, има взети решения вече на общински съвети в общините, където има общински В и К предприятия, да се присъединят към асоциациите. В други продължава да има разнобой и различно виждане сред общините, какъвто е регион Благоевград, какъвто е регион Монтана, знаете с Берковица, Габрово. Но по-конкретна информация може да бъде предоставена от колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Консолидирането е част от целия процес на реализирането на В и К реформата, която те провеждат. Тя е свързана и с определянето на обхвата на активите, които трябва да бъдат прехвърлени между В и К дружествата и общините. Съответно държавната собственост да бъде ясно описана в съответствие с разпоредбите на Закона за водите. Подготвят се списъци, които предвиждат прехвърлянето на собствеността на активите така, че да влязат в съответствие всички региони с изискванията на Националната стратегия и регламентираното в Закона за водите.
    Що се отнася до конкретните стъпки, до ситуацията в отделните райони, може би наистина колегите от МРРБ ще могат да ви предоставят информация. От гледна точка на МОСВ, Министерството на околната среда и водите, в ролята на финансиращ орган изрично, не допуска по смисъла на текстовете на оперативната програма и споразумението за партньорство финансиране на проекти, които се реализират в региони, където не е извършена реформата.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря, г-жо Василева. Г-н Стоянов, уточняващи въпроси нямате. От БДЦ няма представител, от АБВ също, Атака също, така че се завъртаме с втория кръг от въпроси. От ГЕРБ втория въпрос. Г-н Мартинов, заповядайте.
    Живко Мартинов:
    Г-жо Министър, във връзка с оперативна програма „Околна среда“, бихте ли ни информирали за напредъка по точка „Напредналите ранни проекти“? Такъв проект имаме в Добрич, доколкото знам, който предстои да стартира в Пловдив, в Асеновград и в Плевен.
    Предс. Станислав Иванов:
    Заповядайте, г-жо Василева.
    Ивелина Василева:
    Благодаря за въпроса. За оперативната програма, по която беше допуснато изпълнението на ранни проекти, в хода на реализиране на реформата ние можем да финансираме ранните проекти. Общият бюджет е около 750 000 000 лв. 17 са ранните проекти, сред тях е и проектът за водния цикъл на Добрич. 8 са проектите, които са в категорията „фазирани проекти“. Те във времето се очаква да стартират най-рано, предвид на това, че в голяма част от случаите строителните дейности просто трябва да продължат. А в рамките на втория програмен период тези 8 проекта бяха оценени от управляващия орган. Има положителна оценка за всички от тях. Вече започнахме и подписването на договори. Подписахме договори с общините Шумен и Раднево. В понеделник предстои да подпишем договор за финансиране на втората фаза на проекта за община Варна, който обхваща модернизацията на пречиствателна станция „Златни пясъци” и част от канализационната система, която трябва да бъде рехабилитирана и доизградена. В понеделник ще подпишем също така и договора с община Тервел за втората фаза, който е отново във Вашия регион. Във вторник подписваме договора за финансиране на втората фаза на проекта на Банско. Предстои да подпишем също така и договорите с Видин, с Ямбол. Враца е оценен на втората фаза от управляващия орган и проектът е изпратен към Европейската комисия, така че очакваме от тях одобрение и на този проект. Общият ресурс за тези 8 проекта беше 234 000 000 лв. Одобрените 7, които се одобряват на национално ниво, са на стойност около 120 000 000 лв., а втората фаза на Враца ще бъде 86 000 000 лв. Така че, това което очакваме от общините е просто бързо да започнат реализация. Мисля, че наистина имахме добра възможност чрез преговорите, които проведохме с Европейската комисия, грубо казано да спасим общините, защото ако нямаха възможност да осигурят тези средства, те трябваше просто да върнат всички инвестиции, направени в периода до края на 2015 г.
    Втората категория са четирите големи проекта, сред които е Добрич. Тече оценката на проектните предложения. В доста напреднала фаза – Асеновград почти готов, Пловдив също, Добрич. Това което очакваме от общините е да финализират някои технически детайли по проектите си. В непрекъсната комуникация с общините сме, защото съгласно изискванията на поканата за проектни предложения, трябва да бъдат финализирани всички процедури, които касаят собственост, ПУП-ове, промяна на предназначение, парцеларни планове и т.н., т.е. всички процедури, изискуеми по ЗУТ, за да може да стартират строителните дейности и да бъде издадено разрешение за строежа, без преди това да бъдат забавяни дейностите по причина от характер необходимост да се провеждат административни процедури.
    Така че, това което очакваме, е септември месец тези 4 проекта, не споменах и проекта за Плевен и Долна Митрополия, да бъдат готови изцяло вече, като оценени и подписани договори за безвъзмездно финансиране.
    И последните 5 ранни проекта са за общините Айтос, Приморско, Елхово, Чирпан и Тутракан. Те, съгласно оперативната програма, бяха договорени с Европейската комисия да бъдат подложени на преглед от инструмента JASPERS. JASPERS приключи оценката март месец. Поканихме общините да кандидатстват. Вече се водят с тях подготвителни разговори, за да могат по-бързо да подготвят проектните си предложения, да ги подадат и да ги оценим максимално бързо. Имаме пълната готовност и мобилизация за това. Крайният срок за поканата за проектни предложения е 30 септември, но тези от тях, които са готови по-бързо, могат да представят своите проектни предложения. Общият бюджет на тези 5 проекта е до 117 000 000 лв.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря, г-жо Василева. Г-н Мартинов , за уточняващ въпрос.
    Живко Мартинов:
    Доколкото знам за Добрич е върнат за допроектиране. Така разбрах от работния екип.
    Ивелина Василева:
    За Добрич ли? (Да.) Да, извършват допълнителни дейности по допроектиране и представяне на цялостен анализ на въздействието на интервенциите върху водоснабдителната система. Знаете, че там е доста критично, с голям процент водни загуби – над 80 %. Така че, се правят и хидравлични модели, за да се види новите части от системите как ще повлияят и на останалата част от системата. Общината се е ангажирала в максимално бърз срок да направи това, за да представи резултата и както казах, да приключим с оценката. Надявам се септември месец да пристъпим към подписване на договор за безвъзмездно финансиране.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря Ви, г-жо Василева. От БСП няма представител, ДПС също. Реформаторският блок? Заповядайте, г-н Великов.
    Борислав Великов:
    Благодаря, г-н Председател.
    Г-жо Министър, колеги,
    Макар че процедурата тук е малко по-различна, но тъй като аз смятам, че е полезен този диалог с министерството, бих казал две изречения по предишния въпрос.
    Първо по въпроса за язовирната стена край Самоков. Мисля, че Държавната агенция за метрологичен и технически надзор вероятно би могла да бъде от полза в посока на зададения от проф. Лилков въпрос.
    На второ място, по въпроса за В и К асоциациите. Вярно че това не е в обсега на нашето министерство пряко, но бих искал да информирам и министър Василева, че, ако към малките В и К оператори, които благодарение на волята на общинския съвет и на кметовете, т.е. не винаги общинските съвети искат да присъединят своите оператори към В и К асоциациите на съответната територия и по този начин възпрепиятстват инвестициите в цялата област. Там нашето правителство би могло много по-концентрирано да разговаря с кметовете и общинските съвети на тези общини, да им предлага може би пакет от, да ги наречем условно „компенсации“. Тоест, да се направи едно пакетно въздействие на правителствено ниво, тъй като това, което се прави на областно ниво не е достатъчно и в случая на област Монтана, страда най-вече община Лом. Разбира се, това не попречи на Общинския съвет и на кмета на община Берковица да вдигнат цената на водата с 25 %, независимо че това беше основният аргумент, да не се включат в асоциацията, но затварям тази скоба.
    Беше много полезно и изнесеното заседание, което имахме в Поморие преди близо два месеца. Но тъй като работата по Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) напредва в тези месеци много устремно, аз бих помолил министър Василева да ни осведоми с няколко думи как напредва тази работа, тъй като вероятно изтекоха някои срокове по мнения, по обсъждане, другаде имаше финални конференции. Аз още преди да стана народен представител се бях включил в някакви екипи, за да могат да се предадат резултатите съответно и в Източнобеломорската, и изобщо в национален план. И мисля, че тези допълнителни изследвания, които бяха възложени на външни експерти, ще бъдат полезни за тези ПУРБ-ове. Но как все пак напредват? Дали ще се представи добре нашата страна, което лично аз очаквам, но все пак как напредват нещата? Благодаря.
    Предс. Станислав Иванов:
    Уважаема г-жо Василева, заповядайте.
    Ивелина Василева:
    Благодаря. Да, както и Вие казахте, изключително интензивно върви работата по вече финалната права от изготвянето на плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнение, както и морската стратегия.
    За ПУРБ-овете нашата цел е края на септември, най-късно началото на октомври месец да бъдат представени за одобрение в Министерски съвет, тъй като по процедура те трябва да бъдат одобрени, след което да бъдат представени на Европейската комисия за отчитането на изпълнение на тази мярка. В някои от басейновите дирекции приключи общественото обсъждане. Получени са много становища, даже все още продължаваме да получаваме становища по предложенията за конкретни мерки за подобряването на екологичното състояние на водните тела. Колегите обобщават информацията. Паралелно с това върви и процедурата по екологична оценка на документите, като сроковете, които сме си поставили, както казах, е краят на септември, началото на октомври те да бъдат окончателно готови и представени за одобрение на Министерски съвет. Паралелно с това провеждаме и разговори с Европейската комисия. Чрез конферентни разговори се обсъждат техните коментари по предишните ПУРБ-ове от първия период, отразяването им в новите ПУРБ-ове, съдържанието на ПУРБ-овете, за да сме сигурни, че имаме от тяхна страна подкрепа за това, което подготвяме. В общи линии върви работата и наистина, независимо че периодът е летен и е традиционно отпускарски, се работи много интензивно по изготвянето на тези документи.

    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря, г-жо Василева. Г-н Великов, имате ли допълнителен въпрос?
    Борислав Великов:
    Не е допълнителен въпрос. Просто си мисля, че всичко това е доста сложна и комплексна материя. Дали тези планове преди или около влизането в Министерски съвет, защото там чак такива специалисти няма, каквито има в министерството Ви и експертите, които са били привличани, но ще има ли някаква, да я наречем условно „крайна редакция на тези ПУРБ-ове“ от някакъв екип, включително включващ може би именити наши професори, които са навлезли в проблематиката и могат действително да огладят ПУРБ-овете на всичките ни дирекции, на четирите, включително с налагането на този национален подход по редица въпроси, което е важно и за Европейската комисия вероятно?
    Ивелина Василева:
    За разлика от предишните ПУРБ-ове, където знаете, беше използван различен подход в различните басейнови райони, в новите планове се използва унифициран подход и общо приложима методика. Естествено, че резултатът от фазата на обществените обсъждания, обществените консултации, предложенията, които са получени по мерките, ще бъде публикуван на страниците на басейновите дирекции. Те се обсъждат в рамките на форматите на басейновите съвети. В Министерски съвет безспорно това е изискуема процедура по нормативната уредба, но пък и с ресорните ведомства непрекъснато се провеждат срещи за конкретните мерки, които са в рамките на техните компетенции, в това число Министерство на земеделието и храните за вредното въздействие на водите и хидромелиоративната дейност, дифузното замърсяване; с Министерство на регионалното развитие и благоустройството за В и К системите; с Министерство на енергетиката за хидроенергийните системи; с Министерство на икономиката за икономическите дейности и тяхното въздействие върху водите; с колегите от МВР във връзка с дейностите по превенция и справяне с щети от бедствия. Областните управители също участваха активно в този процес, така че са въвлечени институциите и са в режим на непрекъснат диалог. Работни срещи се провеждат, за да се изчистят максимално мерките и да се постигне съответствие с изискванията на Европейската комисия, включително и произтичащи от коментарите, както казах, по първите ПУРБ-ове.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря, г-жо Василева. От Патриотичния фронт? (Нямаме.) Нямате втори въпрос. От БДЦ и АБВ и Атака няма представители, така че нямаме повече въпроси. Приключваме с втория кръг. С това приключваме и с т. 2 от дневния ред.
    По трета точка – Разни.
    Уважаеми колеги, тъй като най-вероятно следващата седмица няма да имаме заседание, поради това че ще имаме удължени заседания в пленарната зала, искам да благодаря на всички вас за работата в Комисията.
    Да благодарим на Министерството на околната среда и водите в лицето на министър Василева, на заместник-министрите, на целия екип за коректното отношение и диалогичността по проблемите, които са поставени в Комисията.
    Да си пожелаем една приятна почивка и наесен отново надявам се да се видим всички тук отново. Благодаря.
    Ивелина Василева:
    И аз благодаря. Приятна почивка и на всички вас.
    Предс. Станислав Иванов:
    Благодаря. Довиждане. Закривам заседанието.



    Председател:
    Станислав Иванов

    Стенограф:
    Д. Христова
    Форма за търсене
    Ключова дума