---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите




П Р О Т О К О Л
№ 14



На 6 октомври 2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по околна среда и водите при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на декларация по чл. 9, параграф 1 от споразумението, № 602-02-34, внесен от Министерски съвет на 26.09.2016 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Станислав Иванов.

* * *

ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Предлагам следния Проект на дневен ред за днешното заседание:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на декларация по чл. 9, параграф 1 от Споразумението, № 602-02-34, внесен от Министерския съвет на 26.09.2016 г.
2. Разни.

Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 11.
Присъстващи на заседанието от страна на Министерство на околната среда и водите са госпожа Атанаска Николова – заместник-министър; госпожа Боряна Стаменова – директор Дирекция „Политика по изменението на климата“; и Ивайло Петков – парламентарен секретар; от Граждански синдикални неправителствени организации –„Движение за защита на гражданите и държавата“ – Стоян Михайлов, няма го.

По първа точка предлагам Законопроектът да бъде представен от Министерство на околната среда и водите.
Госпожо Николова, имате думата, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! За мен е удоволствие на днешното заседание да Ви направя предложението за Ратификация от страна на Народното събрание на Споразумението от Париж.
Знаете на 12 декември 2015 г. в Париж бе постигнато едно значимо за международната общност Споразумение, което поставя нови глобални температурни цели не повече от два градуса изменение на температурата в световен мащаб, като по-стриктната цел е градус и половина. В рамките на Споразумението това изменение на температурата е обвързано със задължение на държавите, подписали Споразумението да разработят национални определени приноси, които са в рамките на всяка една държава, които да гарантират ограничаване на емисиите както на национално, така и на глобално ниво.
В рамките на Споразумението се разглеждат и финансови механизми, които да подпомагат изпълнението на глобалните цели. Специално внимание се отделя на целите и стратегиите, свързани с адаптацията на държавите към климатичните промени.
С Ратификацията България се присъединява към държавите, вече ратифицирали международното Споразумение. Към настоящия момент това са 63 държави, които имат в глобален мащаб малко над 52% от емисиите парникови газове. За да влезе в сила Споразумението, изискването, което е поставено, е да се ратифицира от 55 държави, които сумарно допринасят с над 55% от глобалните емисии.
Амбицията на Европейския съюз като глобален лидер в политиката – борба към изменение на климата, е Европейският съюз като цяло и съответно държавите членки да бъдат сред първите държави, които ратифицират и съответно стават част от това Споразумение и определят правилата. Амбицията е, както знаете, на 4 октомври, бе Ратификацията от Европейския парламент. С внасянето на инвестиционните инструменти ще се постигне необходимият изискуем минимум за влизане в сила на Парижкото споразумение и това се очаква да стане в рамките на Конференцията в Маракеш, която ще се проведе ноември месец. Ако имате въпроси, съм на разположение.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, изказвания?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, госпожо директор, колеги! Естествено, че ще подкрепим изцяло така предложената Ратификация с оглед на това, че нашата страна е имала винаги активна позиция и тя продължава да има тази си позиция. След това, което беше представено тук, видяхме фактологията и хронологията, която беше представена. Целите са наистина амбициозни и като цяло Европейският съюз има своята водеща позиция в този процес. Хубавото в случая е, че се включват страни като САЩ, които досега нямаха тази позиция. Хубавото е, че Китай – това са двете страни, които са най-големи емитери и Бразилия също, и редица други страни. Считам, че наистина трябва да направим необходимото Европейският съюз и нашата страна да имат своя принос – да не сме извън тази рамка – 55 на петдесет и няколко процента – това, което се посочи. Да нямаме догонващи... Досега сме били водещи лидери в този процес, като един от континентите, които имат най-много емисии.
Предлагам да подкрепим Ратификацията и с оглед на това, че това, което е подписано в Париж, е хубаво всички колеги тук да знаем, че нашата страна не поема допълнителни ангажименти. Ние трябва да продължим да търсим по отношение на разпределението на квотите, защото първоначално, когато приемахме тази рамка нашата страна беше ощетена и ние се борехме тогава да отстояваме по-сериозни позиции. По-важното, което трябва още веднъж да подчертая е, че ние не поемаме допълнителни ангажименти. Този процес е важен, защото, за съжаление, ни подминават в нашата страна и наводнения, и природни бедствия, а всичко това е в контекста на промените на климата, така че трябва да бъдем много активни в този процес. Много Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Господин Великов, имахте желание за изказване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз имам въпрос, първо, преди изказването, ако е възможно.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ние виждаме, че в Проектозакона има една декларация и второто изречение, то може би е свързано с това, което д-р Чакъров спомена, но аз бих искал малко да го разтълкуват уважаемите колеги от Министерството, тъй като те са по-навътре.
В този контекст Република България обръща внимание, че като страна по Рамковата конвенция не е включена в анекс, приложение се има предвид, вероятно, Приложение № 2. Защо се обръща внимание на това? От мотивите на стр. 2 е записано – „България не попада в Приложение № 2 на Рамковата конвенция, в което се включва и страните донори, и настоящите ни ангажименти не предполагат задължителни финансови вноски“. Човек може да остане с впечатление, извинете, ако неправилно тълкувам, че е добре да попаднем в Приложение № 2, така че засега не сме, и тогава ще се включим в състава на страните донори и ще има някакви задължителни вноски. Бихте ли разтълкували малко това?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря Ви.
Действително предложената за одобрение декларация има отношение към въпроса, който господин Чакъров повдигна и правилно подчерта, че с Ратификацията на Парижкото споразумение България не поема допълнителни финансови ангажименти, тъй като в Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата съществуват две приложения, два анекса – Анекс 1 и Анекс 2. България е част от Анекс 1.
Задължителните финансови ангажименти съгласно Споразумението в Париж се отнасят до държавите от Приложение № 2.
С тази декларация, тъй като подписването на Споразумението е двупластово – веднъж от страна на държавите – членки на Европейския съюз самостоятелно, и втори път от Европейския съюз като цяло. Поемането на ангажиментите е свързано с постигане на целите за намаляване на емисиите, се поемат в цялост от Европейския съюз.
Тази декларация е предложена с цел да няма двусмислие по отношение на факта, че България, въпреки че е държава – членка на Европейския съюз, като икономика в преход по смисъла на Рамковата конвенция, няма задължителни ангажименти за финансово подпомагане към държавите със слаба икономика.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз разбирам от това, което каза заместник-министър Николова, че ни е добре да сме си в Приложение № 1. Така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Да. Ние сме.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ние сме си там и ни е добре да сме си там? Добре.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Нашето разбиране и факт е, че Споразумението в Париж не предпоставя промяна в списъка в статута на държавите. Имайки предвид, че се ратифицира както от Европейския съюз като цяло, така и от държавите членки, както ние, така и Полша, предлагаме такъв тип декларации, които да гарантират ясно позициите на държавите като икономики в преход.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги!
Аз искам да взема отношение по този въпрос и доколкото си спомням, вярно е, че текстът не е пред мен, но разделението на държавите в Рамковата конвенцията на ООН във връзка със задълженията им за запазване на емисии, впоследствие във връзка със задълженията за редукция по Киото протокол. Ние ясно сме в Списък № 1, защото тогава бяхме членове на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество и мисля, че всички държави тогава влязоха в Списък № 1 и ни брояха за развити.
Сега обаче тази декларация конкретно препраща към чл. 9. Там ясно е казано, че всъщност тези развити страни ще имат задължително задължение към развиващите се страни. Ако правилно разбирам, Вие искате просто да обърнете внимание, че България не е в този списък и затова тя няма да има задължителен принос…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Само доброволен.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: …а само доброволен по т. 2.
Това приемам като национална позиция и мисля, че е правилно, но може би тогава текстът трябва да е по-ясен. Аз не знам дипломатите така ли уклончиво се изразяват в декларациите, но напълно споделям това, което каза и колегата Великов. Ние не бива самостоятелно да се нагърбваме с финансови задължения, особено като знаем какъв е халът на държавата, и като няма перспектива за бъдеще той да бъде… (Реплика.) Аз точно това казвам, но някак си е двусмислен самият текст на тази декларация и затова взех отношение. Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Понеже пред мен е текстът на Конвенцията, както вероятно и пред Вас, да Ви прочета какво е написано: „Развитите страни по Конвенцията и другите развити страни, включени в Приложение № 2 следва да осигурят нови допълнителни финансови средства за покриване“ и така нататък, което, ако не сме в Приложение № 2, ние го избягваме. Така че споделям това, което беше подчертано, че ни е добре в Приложение № 1, нали така, д-р Чакъров, правилно съм разбрал?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Давам думата на господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, то горе-долу стана ясно за какво иде реч, но като цяло относно повече информация да имаме за финансовите механизми, за постигането на целите и по какъв начин е предвидено всичко това да става – като цяло в по-обща рамка.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: По принцип този финансов механизъм е най-общо залегнал в рамките на Споразумението в Париж и тепърва след влизането му в сила, затова е и голямото желание на Европейския съюз като цяло, да бъде сред първите, които ще прилагат Споразумението, защото вече задачата на държавите, ратифицирали и станали част от Споразумението, е да разработят конкретиката в този международен финансов механизъм. При всички случаи този международен финансов механизъм ще бъде насочен към слабите икономики с акцент към островни държави.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: За да се ориентирам просто – с това, ново Споразумение, което е в изпълнение на Конвенцията подобно на Киото, всички страни се задължават към предишната 1988 г., нали това се има предвид като отправна точка, всеки сам ще си определи? (Реплика.) Да, точно това искам да кажа, ние ги поемаме сега вече не като емисии, а като температурни резултати, да го наречем. Въпросът е към коя година ние ще се изчисляваме? 1990 ??
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Хиляда деветстотин и деветдесета.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е много важно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Европейската схема за търговия с емисиите – отправната е 2005 г.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Там имахме едни национални тавани, сега ще ги променяме ли, ако изпълняваме това Споразумение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Те са общи за Европейския съюз и вътре в рамките на Европейския съюз, тоест 40% намаление до 2030 г., е общата цел за Европейския съюз. Тя обхваща както включените в европейската схема, така и извън нея. Като за тези, които са в рамките на схемата са 43% – обща цел за Съюза, която е от 2005, а за …
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Нова редукция от 2005 г. – 43 %, това е много амбициозно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: …много амбициозно, но за това казваме, че Европейският съюз е лидер в политиката за борба с промяна на климата.
Извън схемата са 30% общо в сравнение с 1990 г. обаче е базовата година, там за България вече сме постигнали споразумение нашият процент да бъде нула.

ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Оттук-нататък?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: На 1990 – нула, което е най-ниският възможен за Европейския съюз.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Въпросът ми беше, господин Председател – това Споразумение и при неговото изпълнение ще се наложи ли допълнителни ограничения в редукциите спрямо поетите досега ангажименти в рамките на преговорния процес на Европейския съюз?
ЗАМЕСТНИК-МИНИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Не! Категорично не, защото това, което Европейският съюз е договорил вътре в Съюза като цел, е лидерска позиция на международен мащаб, тоест ние с тази цел постигаме това, което Парижкото споразумение си е поставило като температурни цели.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Други въпроси?
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Председател, аз смятам, че по същество горе-долу нещата са изяснени, но искам да поставя един въпрос, за което намекна тук колегата Георгиев – за езикът, който се използва и в този Законопроект.
Самата декларация действително не е много ясна, защото не всички колеги ще знаят какво означава „по отношение на смекчаваното и адаптацията“. Ако трябва сега някой от нас да разяснява на другите колеги, а като хора от тази Комисия ние безспорно ще бъдем питани, но ние трябва да кажем: „смекчаване на последиците от измененията на климата“ или нещо такова. Това е избегнато, защото хората от Министерството вероятно си го знаят.
На мен ми се струва, че трябва малко повече внимание и тук правя забележка в този смисъл, тъй като нашият министър председател е подписал примерно мотивите и там на втора страница, четвърти ред отгоре погледнете какво изречение същества. Моля, просто погледнете. Аз ще го прочета: „Канализирането на финансови средства за борбата срещу изменението следва да представлява прогресия отвъд досегашните усилия“. Това възприемате ли го на български? На мен ми е трудно. Моля тези, които готвят такива текстове и министър-председателят ги подписва, малко по-внимателно – това на нищо не прилича, меко казано.
По отношение на превода на самото Споразумение също има много неточности. Какво означава на първа страница в Споразумението, което сте превели, някъде по средата, „като признават основния приоритет за гарантиране безопасността на храните, както и особените слабости на системите за производство на храни към неблагоприятните ефекти“. Какво е това? „Особените слабости на системите за производство на храните към неблагоприятните ефекти“. Това говори много неблагоприятно за тези, които … направете им забележка.
На страница четвърта – чл. 6, т. 3: „използването на международно прехвърлени резултати то смекчаването към национално определените приноси“. Какво е това? Това никой не може да го разбере.
Имам една последна бележка на стр. 9, която също ми се струва важна – чл. 13, т. 7: „Национален доклад за инвентаризация на антропогенните емисии по източници и отстраняване на поглътители на парникови газове“. Разбирате ли го? Ами не се разбира, извинявайте, но трябва да направите забележка!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Господин Великов, забележките са абсолютно точни и уместни. Аз искам да направя само няколко уточнения.
Документът, който зачитате е официален превод на Европейската комисия, който ни е предоставен, и който ние ползваме – задължени сме да ползваме, така че ние наистина няма как да коригираме текстовете вътре. Това е нещо, което не можем да коментираме.
Често казано, мотивите, които аз имам пред себе си, са доста по-семпли. Но да, за съжаление, и в тази сфера са навлезли изключително много чуждици. Приемам критиката, ще се опитаме да използваме максимално чист език, но по отношение на адаптацията, за съжаление, това вече е навлязло и в нашата терминология и в момента колкото и да ми е неприятно, в момента ние разработваме нашата Национална стратегия за адаптация към климатичните промени и това е термин, който е възприет, вече, за съжаление в законодателството.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ние ще подкрепим този законодателен акт. Тук трябва да бъде ясно това, което присъства в неявна форма. Всички са заинтересовани от глобалния ефект и всяка страна отчита цената, която трябва да плати за нейния национален принос. Това значи такова адаптиране на икономиката, което да доведе до такива емисии, които ни вложат във възложената граница. Защо казваме, че е добре 1990 г? Това за някои колеги, които не са били тогава в… Защото онази промишленост, която имахме до 1989 г… (Реплика.) Не, не всички, аз ще дойда до конкретния въпрос, изчакайте малко.
Така, изгодна е 1990 г., няма да обясняваме защо – 2005 г. ето тук ни е въпросът. Значи ние имахме реално количество на емисии, имахме национална квота. Имаше разлика, с която разполагахме. Каква част употребихме и кое е сега базата спрямо която казвате, че тези 43% няма да се отразят? Кое ни вземат за нас – реалната емисия, която сме имали или реалната квота, или коригирана с онова, което сме … ето този нюанс е много важен. Разбрахте ли ми въпроса?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Разбрах го. Боряна Каменова ще влезе в детайли.
Това, което искам да уточня отново, че 43% е общата цел за Европейския съюз, тоест… (Реплика.) Аз споменах, че по отношение на емисиите от секторите, извън европейската схема за търговия с емисии, вече сме постигнали договореност на европейско ниво…
Емисиите в рамките на Европейската схема за търговия все още се уточняват, но там е на база квотен принцип, Вие много добре сте запознати с конкретни правила, но въпреки всичко нашето убеждение е, че можем да постигнем нашата национална цел без това да се отрази негативно на икономиката.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Зададох този въпрос, защото от отговора му зависи каква корекция на нашия национален план за адаптиране на нашата икономика за постигане на целите ще се наложи да правим. Нали, това е най-важното?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: При всички случи ще се наложи, Вие знаете, че ние си имаме наш Национален план за изменение на климата. В същото време, както споменах вече, сме в процедура на изготвяне на Националната си стратегия за адаптация към климатичните промени, всичко това са мерки, които при всички случаи изискват инвестиции. Инвестиции предимно от сектора „Икономика“ и „Енергетика“, но и не само. Изключително важно е да се знае, че държавата има ангажимент да разработи своята Национална програма „Енергетика-климат“ с хоризонт 2030 г. Боряна Каменова ще допълни по-конкретно.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря.
Само няколко пояснения по отношение на финансовия аспект на постигането на целите. Всички тези цели в момента се договарят на европейско ниво и в измененията на Директивата, които също се обсъждат в момента, са заложени няколко механизма за финансиране на мерки. Има един фонд за модернизация, който ще бъде само за новите държави членки, сред които е и България, който ще бъде изцяло за финансиране на мерки в енергетиката.
Извоювали сме, също така, въпреки, че в началото категорично бяха против останалите държави, дерогация за електропроизводството. Извоювали сме такава и за следващия период при преценка съответно на нашата държава, че има нужда от такава дерогация в производството, и един фонд за иновации, който е насочен към финансиране на иновативни технологии в индустрията. В момента голямата борба е именно за това да се направят тези фондове максимално достъпни за нашите предприятия и за нашата енергетика. Това мога да кажа.
Освен това има заложени и гъвкави механизми, специално по отношение на енергийната ефективност, тоест държави с голям потенциал за енергийна ефективност, каквато е България, има възможност по-развити държави членки да финансират проекти в България и те да ползват тези намаления на емисиите, които се генерират тук на нашата територия, тъй като при тях тези мерки вече са много скъпи. Примерно в Германия, там са на такова ниво на енергийна ефективност, че всякакви други мерки за изключително скъпи на тяхна територия. За тях ще бъде по-изгодно да финансират у нас и да ползват намаленията. Ние при този огромен потенциал, който има за енергийна ефективност във всички сфери, ще имаме инвестиции. (Реплика.) Да, нещо такова, подобно на това, но то ще е на двустранна основа, няма да е толкова утежнено и ще се договаря между двете държави, които го ползват.
И в момента има от летния пакет на Европейската комисия пък се обсъждат и други гъвкавости, свързани с намаленията, които се постигат в горския сектор. Мисли се много в тази посока и правим всичко възможно максимално да облекчим нашата индустрия, нашата енергетика и икономиката въобще.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Други въпроси?
Не виждам. Желания за изказване също.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на точка първа от дневния ред: Законопроект за ратифициране на Споразумението в Париж Законопроект за ратифициране на Споразумението в Париж към Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на Декларация по чл. 9, параграф 1, № 602 02-34, внесено от Министерския съвет на 26 септември 2016 г.
Моля, който е „за“, да гласува. Благодаря.
За – 15, без против и въздържали се.
Уважаеми колеги, предлагам процедура на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде разгледан и на второ гласуване Законопроектът за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на Декларация по чл. 9, параграф 1 от Споразумението, № 602-02-34, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2016 г.
Моля, който е за процедурата, да гласува.
Благодаря.
За – 15, без против и въздържали се.
„Проект за второ гласуване на Закона за ратифициране на Споразумението от Париж Законопроект за ратифициране на Споразумението в Париж към Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на Декларация по чл. 9, параграф 1 от Споразумението.
Чл. 1. Ратифицира Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата, подписано на 22 април 2016 г. в Ню Йорк, САЩ.
Чл. 2. Приема Седмата декларация по чл. 9, параграф 1 от Споразумението от Париж.
Република България приема, че в съответствие с чл. 9, параграф 1 от Споразумението от Париж развитите страни ще предоставят финансови ресурси за подпомагане на развиващите се страни по отношение смекчаването и адаптацията в продължение съществуващите им задължения съгласно Конвенцията. В този контекст Република България обръща внимание, че като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по измененията на климата не е включена в Анекс 2.“
Моля, който е съгласен да гласува.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Може ли да направим само едно уточнение. Тук пише „Приложение 1“, „Приложение 2“, няма никъде „Анекс“.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, това ще уточним. Приложение ли трябва да е по принцип?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Приложение – добре, това ще го уточним и ще направим необходимата корекция, господин Великов. Ако нямате нищо напротив да го приемем по същество и ако се наложи, да се направи тази корекция. (Реплика от народния представител Борислав Великов.)
Да, това е текст, който е даден от Министерския съвет като предложение и ние нямаме право да го променяме. Нека да се консултираме и ако има възможност ще го променим, ако не, ще го оставим така, както е.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Трябва да се поправи.
Първият аргумент – българското съответствие е приложение.
Вторият аргумент, че 37-ото Народно събрание е приело да бъде приложение. Да си уважаваме Народното събрание.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако ще правим промени по текстовете, трябва да го минем на второ четене по нормалния начин. Нека да уточним това, ако е възможно, ако не, предлагам да остане „Анекс“, ако нямате нищо против, защото иначе трябва да дойдем на второ четене заради тази промяна
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Редакционно мисля, че е възможно, господин Председател, защото е редакция.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, да това ще го уточним. Благодаря.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Благодаря.
Преминаваме към втора точка: Разни. Няма въпроси. Благодаря.

(Край на стенографския протокол 15,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станислав Иванов




Стенограф:
Галина Мартинова