1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерски съвет на 21.01.2015 г. – за първо гласуване.
2. Актуални въпроси към г-н Ивайло Московски - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ



П Р О Т О К О Л


На 04 февруари 2015 година от 14.40 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерски съвет на 21.01.2015 г. – за първо гласуване.
2. Актуални въпроси към г-н Ивайло Московски - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

3аседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, позволете ми да открия това заседание. Както ми съобщиха вече има наличие на кворум и можем да започнем заседанието със следния дневен ред:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерски съвет на 21.01.2015 г. – за първо гласуване.
2. Актуални въпроси към г-н Ивайло Московски - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Моля тези от вас, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
На основание чл. 78 ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и преди да започнем работата по така гласувания преди секунди дневен ред , искам да предложа на вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, който беше приет на първо четене. Ако си спомняте, миналата седмица разглеждахме три законопроекта. Сега става въпрос за законопроект № 454-01-62, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 11 декември 2014 година и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата № 502-01.1, внесен от Министерски съвет на 08 януари 2015 година. Доколкото ме информираха от Секретариата третият законопроект, който е внесен от Петър Славов и група народни представители не е внесен по надлежния ред и към днешна дата не може да бъде присъединен. Затова ви информирам, че изготвеният общ закон, без каквито и да е допълнителни промени и изменения беше разписан и вече изпратен до председателя на Народното събрание и текат сроковете между първо и второ четене.
Да обявя гостите на днешното заседание.
По точка първа от дневния ред това са:
Г-н Валери Борисов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Естествено и министърът ако желае може да вземе отношение.
По тази точка първо давам думата на представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да представят законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни.
Моля заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Московски, уважаеми гости, законопроектът който е представен на вашето внимание е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България, като държава членка на Европейския съюз, която следва да въведе в националното си законодателство разпоредбите на Директива 2007/2/ЕО от 14 март 2007 година за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност.
Директивата урежда създаването на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност за целите на общностните политики в областта на околната среда и политиките или дейностите, които могат да окажат влияние върху околната среда.
Законът за достъп до пространствени данни, с който се въвеждат разпоредбите на разглежданата директива в нашето законодателство е приет и обнародван в Държавен вестник, бр.19 от 2010 година.
В началото на 2013 година от страна на Европейската комисия, Генерална дирекция Околна среда е отправено предварително искане за информация, с оглед извършването на оценка на транспонирането на Директивата в националното законодателство, като искането е придружено с препоръки на комисията относно транспонирането на отделни разпоредби на Директивата.
В представеният пред вас законопроект са отразени всички препоръки на Европейската комисия във връзка с въвеждане на разпоредбите на Директивата. С предложените изменения и допълнения в Законът за достъп до пространствени данни се осъществява пълно и точно транспониране на изискванията на Директива 2007/2/ ЕО и на Съвета от 14 март 2007 година какво споменах в нашето законодателство, като в резултат на прилагането би следвало да постигнем следните цели:
Да повишим качеството на пространствената информация, създавана, събирана , поддържана и разпространявана по реда и условията на Закона за достъп до пространствени данни, както и качеството и достъпността на услугите за пространствени данни, предвидени в същия закон.
Да осигурим безпрепятствен и неограничен обмен на пространствени данни между органите на публичната власт за целите на осъществяването на техни публични функции, които могат да имат въздействие върху околната среда.
Не на последно място подобряване на координацията между потребителите, доставчиците на услуги за пространствени данни и услуги с добавена стойност и лицата, които посредничат при предоставянето на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз, господин Борисов.
Има ли други представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения, които да искат да вземат отношение. Няма.
От гостите има ли представители на неправителствени организации, които искат да вземат отношение по този законопроект. Няма.
В този случай колеги имате думата да изразите и своето мнение по законопроекта.
Ако мълчанието означава, че няма бележки и мнения по законопроектът, можем да преминем към гласуване на законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерски съвет на 21.01.2015 г. – за първо гласуване.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това приключваме с точка първа.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред, а именно:
Актуални въпроси към г-н Ивайло Московски - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гости по тази точка са :
Г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Валери Борисов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна в министерството
Г-н Деян Дънешки – Главен изпълнителен директор на Български пощи ЕАД
Г-н Димитър Костадинов – управител на БДЖ Пътнически превози ЕООД
Г-н Любомир Илиев – управител на БДЖ Товарни превози ЕООД
Г-н Владимир Владимиров – изпълнителен директор на Холдинг БДЖ – ЕАД
Г-н Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Колеги, имате думата за въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и към господин Божков, който беше също така любезен да откликне на моята молба в качеството му все пак на независим от законодателната власт регулатор, също така към екипа на министъра. Заповядайте.
Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е продиктуван от появили се слухове в общественото пространство и някои спекулации относно Български пощи ЕАД. Аз си спомням, в съвсем скоро минал срок, имаше доказани притеснения по отношение на Български пощи ЕАД. Знаете как беше уволнен от предишното управление председателят на Български пощи ЕАД, знаете за едни спекулации, които за съжаление бяха потвърдени тогава, пак казвам, за Български пощи ЕАД относно имоти, недобросъвестно стопанисване на тези имоти. Надявам се, че сега всички тези спекулации, които се пораждат няма да бъдат потвърдени и вие ще ни убедите в това, че няма нищо вярно в това, че Български пощи ЕАД се готвят за приватизация.
Това е тема изключително важна за българското общество, пак казвам аз съм убеден в това, че няма такива досегашни действия от страна на българското правителство, но все пак предвид напрежението, което се създаде моля ви нека да ги опровергаем, ако е така, за да бъдем спокойни всички, че Български пощи ще си останат такива, каквито са към момента и няма да има допълнително напрежение, което беше създадено при предишното управление по отношение на имоти, разпореждане със сделки и т. н. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, те не са слухове. Излезе си официално в медиите и във вечерните новини в няколко национални телевизии съобщение от страна на един от големите синдикати, от лидера на пощенския синдикат тезата, че пощите се готвят за приватизация.
Категорично пояснявам, първо технически не е възможно да се пристъпи към такива действия докато те са в забранителен списък и това зависи от Парламента.
Второ никъде, по никакъв начин нито съм казвал, нито някой член на кабинета е заявявал такова намерение, нито пък го има написано в каквато й да е програма, касаеща този кабинет, темата за приватизация на Български пощи ЕАД към този момент.
По тезата, че умишлено им се намаляват приходите, за да бъдат после лесно приватизирани ще отговоря следното. Не виждам как им се намаляват приходите на пощите, при положение че в предишният кабинет, когато бяхме правителство, работеше по възможно най-усиления начин да докаже на независимия регулатор необходимостта от държавна помощ за Български пощи ЕАД, тъй като те изпълняват в голямата си степен социални функции. Ние сме се съобразили изцяло с методологията, съгласували сме с Европейската комисия и те към днешна дата вече получават такава държавна субсидия, която при всички положения е увеличение на техните приходи, както и разбира се към този момент декларирам, че правим максимални опити с вицепремиера Дончев пощите да бъдат поставени като бенефициенти в различни оперативни програми и основно ще се стремим към селската, тъй като 2/3 от пощите се намират в селските райони. Така че това са също действия в посока увеличаване на приходите.
По тази тема разговарях вчера и с колегите от Левицата по телефона, също така с господин Свиленски, тъй като вчера това също е било тема на тяхно заседание. Има конкретно действие, което те казаха че осигурявало повече приходи, а именно удължено работно време на служителите в пощите и по-скоро в периода от 17.00 до 19.00 часа. Категорично заявявам, че нашият кабинет , аз като министър и това ръководство на пощите не е променяло абсолютно нищо от работния график на служителите. Да, в предната година е имало такъв диапазон в часовото работно време по твърдение, че тогава клиентите тръгвайки се от работа имат възможност да посещават пощенските офиси. Вероятно е така, но тази практика е прекратена по време на служебното правителство, служебният министъра е министър и сега, така че можете да я попитате защо го е прекратила.
Отделно от това има желание от страна на синдикатите да се възстанови старото работно разписание, тъй като затова удължено работно време пък недоволствали служителите на пощите, така че аз нямам никакво отношение към промяната на работното време, ако това е тема и причина да бъдат намалявани потенциални приходи в пощите. Така че искрено се надявам господата от този синдикат, лично господин Бочев да се е объркал, или да е бил заблуден, защото тезите и това, което той изрази пред медиите публично не отговаря категорично на истината. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Други въпроси. Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин министър, беше хубаво все пак да отговорите на въпросът на господин Иванов за злоупотребите с имоти и не разбрах тази практика действително такава ли е била, защото аз не бях член на тази комисия, не съм чувал за злоупотреби с имоти.
Очаквах отговор на въпросът на господин Иванов, след като не го дадохте вероятно не е било така.
Действително притесненията относно Български пощи ЕАД , вие вероятно затова сте поканили екипа тук, са големи. Те не са само пред нас като политици, които сме отговорни за това дружество, но и пред служителите на това дружество.
Да, тази заповед за която говорите е издадена от служебното правителство, не от вас, но всички знаем това служебно правителство къде и как беше създадено и затова сега вие отнасяте критиките, тъй като конкретно във вашия сектор може да не е имало такава преходност, но в масовия случай служебно правителство, легитимно правителство, подготовката беше извършена, т. е. лошите действия бяха извършени от тях, но това е тема за друг разговор.
Става въпрос обаче затова, че не се увеличава работното време на служителите. Те са там, те така или иначе си работят до 19.00 часа, но просто в 17.00 часа им спира системата. Някой им е спрял системата, тук не говорим за повече часове, за синдикални претенции. Просто компютърът на служителя спира да върши тази работа и не може да пуска примерно пощенски пликове.
За мен е важно тук Вие като ръководител на министерството и мениджмънта на дружеството да заявите в смисъл да успокоим населението, че както казахте не се мисли за приватизация и това не е най-малкото, по-важното е че се мисли за увеличаване на приходите, че се мисли за увеличаване на дейността на пазарния дял. Пример давам с куриерските услуги. В онова лошото правителство, за което говори господин Иванов и при онези лошите управления бяха създадени 12 нови офиса на Булпост за куриерски услуги. Мислите ли да създадете нови такива офиси, защото делът на Български пощи ЕАД в областта на куриерските услуги е само 3 %, даже под 3 % от дела им в България, а всички знаем, че това е една доста перспективна и доста печеливша дейност.
След това инкасовата дейност. Говорихме за интегрираното гише, въведе ли се. Там беше отделена не малка сума да се въведе това интегрирано гише. Дали е въведено, продължава ли да се работи по тази тема.
Имам още един въпрос. За да не вземам повторно думата искам да ви представя една информация, която имам и се надавам и нея да я опровергаете или да я потвърдите, но да кажете защо. Подготвя ли се Български пощи ЕАД да тегли нов заем.
Мисля, че ако ми отговорите на тези въпроси, ще изчистим част от съмненията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Надявам се, че сте си записали всички въпроси.
Господин министър, заповядайте.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: По темата за имотите. Тук има един списък. Извинявам се, че аз в такива детайли не бих могъл да цитирам конкретни дейности, има си специфика относно политиките.
Колеги, ще разкажа как се е случвало в годините, за да стигнем до заключението, защото в момента и пощите са тема както и железниците. През 2008 година, тогава е правителството с министър председател господин Станишев, по предложение на правителството, разбира се одобрено от тогавашния Парламент с това мнозинство, което са имали, се взема решение да се либерализира пазара на универсалната пощенска услуга, там където пощите са били монополисти.
При положение, че крайният срок за либерализация на универсалната пощенска услуга в Европа е 2014 година, и то в края и при положение, че всички други европейски държави са изисквали дерогация, т.е. удължаване на този срок поради простата причина, че те казват че не са достатъчно добре преструктурирани нашите пощи, не можем да ги пуснем на свободния пазар така да се конкурираш с частни компании, тогава управляващите са казали точно обратното през 2008 година: „Ние сме достатъчно подготвени, компанията е изключително гъвкава, достатъчно стабилна на пазара и може да се конкурира с частните оператори на територията на универсалната пощенска услуга. Какво се случва?
Моментално на следващата година загубата на пощите е 10 млн. лева и тя е равна на печалбата на всички частни оператори, които са влезли на пазара. Има пет държави в Европа, които са си позволили да либерализират универсалната пощенска услуга и това са държавите, в които все още пощенските банки стоят зад гърбовете, примерно Германия е една от тях, Холандия, Швеция и т.н. При нас нито Пощенска банка е отзад, за да подкрепя системата, нито пощите са преструктурирани в някакъв пазарен принцип и направени така, че да издържат на конкуренция на частна гъвкава компания, но тогава политическото решение е било такова и ние сме отворили пазара.
Успяхме в процесът разбира се на работа да докажем, че 2/3 от функциите им са в социални територии , в слабо населени райони и всъщност ако я няма пощата, няма да има нищо друго там. Така че това е хронологията на събитията, за да са тема и днес.
Конкретно на въпросите за имотите на господин Иванов може да каже господин Дънешки – за интегрираното гише, за офисите на Булпост, за откриване на допълнителни офиси, ако има нужда разбира се, ако пазара го изисква.
Абсолютно категорично заявявам, че посоката ще бъде устойчивост, стабилизиране, допълнително развитие, доколкото позволяват възможностите на Български пощи ЕАД.
Ако искате отговори в детайли господин Дънешки да вземе думата и да обясни за интегрираните гишета и по други въпроси, които бяха поставени.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Процедурен въпрос на господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз не можах да се възползвам от правото на реплика, тъй като господин Свиленски беше започнал своето изложение. Искам да благодаря , господин Московски затова, което казахте. За съжаление ставаме свидетели не само за Български пощи ЕАД, а и в момента ситуацията в страната знаете каква е. Благодаря Ви затова, което казахте, защото ставаме свидетели как външни организации, в случая синдикална организация или за някакви партийни пристрастия, които се опитват да насаждат напрежение в обществото не само по въпроса за Български пощи ЕАД и за наводненията, но и за редица други неща, трябва наистина да се абстрахираме. Затова благодаря за Вашето категорично мнение и становище, че такова нещо няма и не се мисли да се приватизират Български пощи ЕАД, а напротив върви се към тяхното оздравяване. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря. Днес нямаме присъстващи от страна на Движението за права и свободи.
Аз искам да задам един въпрос , но преди мен господин Петров даде заявка, така че ще му отстъпя моето право и след него ще взема думата.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Моят въпрос към министъра е следния. Само преди месец получихме 40 млн. лева за актуализация на бюджета от Министерство на финансите. Започна реформа в сектора и моят въпрос е какво в момента се прави в БДЖ, ще има ли съкращаване на работници и дали ще се стигне до там да има ново спиране на влакове.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако позволите само едно уточнение. Не е имало никаква корекция на бюджета. Тези 40 млн. лева си бяха вътре разписани в бюджета, просто бяха целеви капиталов трансфер, който не можеше да се ползва така или иначе, защото няма нотифицирана държавна помощ от Брюксел и затова образно казано с Постановлението развързахме парите да влязат към общата сума на субсидията. Междувременно колегите работят и в двете компании, също и в министерството по това, което се уточнихме на извънредното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения , че най-късно до втората половина на м. февруари т.г. ще е готова цялостна Стратегия за сектор Железници, която ще предвижда вероятно мерки по оптимизация. Не мога да кажа дали те ще бъдат за задължително съкращаване на персонала или някакви други механизми, които може да се приложат за оптимизиране на разходите, но тази програма ще съдържа от друга страна задължителни инвестиционни мерки, т.е. ако тръгнем в посока, в която да намаляваме разходите, задължително ще правим инвестиции. Просто молбата ни е такава да ни дадете това време до втората половина на м. февруари т.г. , за да ви представим тази Стратегия, съответно нека да има и дебат, да дискутираме. На предишната комисия това, което се уточнихме е, че ако Парламента вземе решение, ще може тази програма, ако е да кажем 10-годишна, тя да се спазва от всички, без значение кое правителство управлява, за да гарантираме устойчивост на сектора, разбира се.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Московски.
Следващи поред са от Парламентарната група на Реформаторския блок. Аз ще ползвам правото да задам въпрос към Вас, господин министър и отчасти към господин Божков, който е сред нас.
На предишното заседание ние разгледахме на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, по който общо взето така да се каже се предлагат промени в две посоки.
Едната посока е увеличаване на размерът на наказанията за мобилните оператори за услуги в роуминг и на второ място е предварителното изпълнение на решенията на националния регулатор, които се разпростират в малко по-широк диапазон.
Това, което на мен не ми направи впечатление тук на заседанието, но госпожа Беновска, още няколко колеги от медиите ми зададоха въпрос след това е доколко е възможно да се повтори случая с Комисията за финансов надзор, които под формата на финансово нарушение налагат прекомерно висока санкция върху такъв оператор, което обаче по същество представлява електронна медия.
Това, което лично аз направих като предварително проучване и затова се обръщам и към вас двамата, за да внесете разяснение тук и пред медиите, които са сред нас е следното.
На първо място доколко електронните медии, които базират разпространението си на ефирни честоти ще бъдат засегнати от тези мерки и доколко кабелните оператори също ще бъдат засегнати от тези мерки и давайки такива извънредни, защото подчертавам Закона за административното производство и Закона за нормативните актове не дават като правило възможността актовете да са необжалваеми по закон. Напротив, правилото е обратното. С нашите поправки ние въвеждаме точно обратния режим и дали доколко не се отваря врата, макар и малка , макар и да изглежда почти невъзможна, с която както се изразяват медиите, когато ме питат мен, и аз затова ще си позволя да ви питам по същия начин, да се използват такива санкции като медийна бухалка, т.е. да им се внушава едно или друго поведение по отношение на тяхната програмна политика.
Това е моят въпрос, благодаря ви.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, аз просто с едно изречение политически ще Ви отговоря и после ще помоля колегите да се включат експертно, да го кажат в детайли. Докато аз съм министър и зависи нещо от мен в този сектор няма да допусна никога комисията, разбира се в рамките на това, което ние можем да коментираме с тях и да си партнираме, да се превърне в бухалка срещу една или друга медия.
Това е политическият ми отговор, иначе ще помоля колегите да добавят.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник председатели, уважаеми господин министър, господин заместник министър, уважаеми народни представители, дами и господа, колеги, аз се радвам че бях поканен и заедно с господин Московски да внесем яснота по така предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, защото България и българската общественост доста се напари от такива изключителни мерки и пр. Смея да заявя с цялата си отговорност, че случая не е такъв. Искам дебело да подчертая, нито министерството, още по-малко комисията, която знаете няма нито законодателна инициатива, нито пък има такива желания, прави някакви постъпки да се дадат извънредни пълномощия на съответния регулатор.
Всичко това е в резултат на повдигната инфрийджмънт процедура от 2012 година, колеги и тъй като тази инфрийджмънт процедура продължава вече 3 години, и тъй като Европейската комисия следи внимателно този процес, включително и предната седмица, когато дойде работната група, която прави мониторинг върху нашия сектор, предполагам че и колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще потвърдят, един от въпросите които постави беше как се изпълнява тази препоръка на Европейската комисия. Така че не става дума нито за някакви извънредни мерки, а просто става дума за пълно хармонизиране на българското законодателство с европейското законодателство. Всичко това, което се предлага тук вече е факт в останалите 27 държави, членки на Европейския съюз. Искам да поясня още нещо. Ние само подкрепяме текстовете, които са предложени от Министерски съвет и от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Това дебело трябва да го подчертая.
Намираме пълно съвпадение и тъй като вие знаете, че ни беше препоръчано и от предишният състав на Народното събрание, и от сегашния състав да кореспондираме с европейските експерти, всеки един ред, всяко едно изречение е съгласувано с тях. Тук са представителите на министерството и те ще го потвърдят.
Второ няма такова нещо, когато едно решение на регулатора ще бъде в ущърб на оператора. Всяко решение подлежи на съдебен контрол и всяка мярка, включително и санкция ще влезе в сила само при окончателното произнасяне на съда, така че в този ред се цели да се спази философията. Ще дам най-простият пример. Надписана сметка от някой от монополистите, да не давам пример с нашите оператори, от нашия сектор, ние си плащаме сметката и по съдебен път си оспорваме. Същото и европейското право казва, че и оператори, и потребители трябва да бъдат в равнопоставено положение . Така че в този ред на мисли, няма нищо такова, няма опасения, а най-малкото могат да се опасяват медиите и телевизиите, тъй като вие знаете, че с приключването на процеса на цифровизация, Комисията за регулиране на съобщенията няма нищо общо с телевизиите. Още повече радостен съм да направя едно такова заключение, че в последните 8 години, поне през които аз лично съм ангажиран с работата на комисията, отношенията между регулатор и оператори претърпяха една еволюция и смея да твърдя, че вече не се разглеждаме като от двете страни на барикадата, а като партньори, които се стремим да създадем една ефективна конкуренция в нашия сектор.
Второ. Все пак всички ние работим с цел удовлетворяване на потребностите на българския потребител, както и за разнообразяването на качеството на услугите, така и на потребностите на българския потребител.. Това е моят отговор. Благодаря ви.
ПРЕДС.ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Някой друг да иска да допълни нещо , от страна на министерството.
Аз отново подчертавам, че от гледна точка на яснотата тук не става дума за мобилните или останалите оператори, става дума само за кабелните, т.е. въпросът ми е много тесен. Става дума за кабелните оператори и за телевизионните и радио операторите, които са върху честоти, цифрови или аналогови, това общо взето няма никакво значение. Независимо от методът, по който можете да наложите мярка, т.е. да се блокират сметките, казано най-общо, на една медия, вие познавате общо взето финансовото състояние на медиите в България, не бих казал че това е цветущо. Като бях във Враца се срещнах с представителите на един уеб сайт, които са двама души в една стая, наета в бившия Дом на научно техническите съюзи. Този сайт беше наказан от Комисията за финансов надзор със 100 000 лева. Това за мен, като член на тази комисия, е обеца на ухото. Не бих искал, искам добре да ме разберете, да оставяме такава вратичка и въпросът ми беше ако може между тези две четения да се преразгледат думите в закона и да се потърси начин чрез нас, използвайки който и да е от нас депутатите, да се внесат промените, защото аз се запознах много детайлно заради въпросът, който ми беше зададен от журналисти и намирам, че има възможност за такова нещо. Това становище, което изисках от страна на адвокати, които са предали декларация, че нямат свързаност с такива оператори ми дава такова основание.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Това си говорехме с колегата от нашата парламентарна група. При всички положения между първо и второ четене ще отнемем възможността на председателят на комисията да налага сам такива санкции. Все пак комисията е колективен орган и ще дадем възможност санкциите да се налагат след изричното произнасяне на целия колективен орган като такъв, защото в сега предложения законопроект всички други действия, при които се налагат такъв род санкции е записано, че председателя ги налага. Затова ние сме поели ангажимент и между първо и второ четене ще нанесем промяна, в която изрично се казва, че санкцията се налага от целия колектив като колективен орган. Това мисля, че до някаква степен ще ограничи възможността на един човек да налага такъв вид санкции или да използва комисията за користни цели. Благодаря.
ПРЕДС.ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания. Заповядайте госпожо Беновска.
Г-ЖА ИЛИАНА БЕНОВСКА: Благодаря ви господа и дами народни представители, господин министър. Позволих си да упражня правото си на гражданин и на човек, който е създал медия да обясня в прав текст за какво става дума.
Господин Караджов много внимателно се опита да го обясни, но аз ще го кажа по-ясно. Преди 8 години, когато още в Законът за електронните съобщения не беше предвидено предварително изпълнение, господин Московски, и както Вие казахте по Административно процесуалния кодекс господин Караджов такова е предвидено в определени много ограничен брой случаи на решенията на Комисията за регулиране на съобщенията. Тогава същият този господин Божков, който и сега е председател си позволи да не изпълни решение на съда, разпореждане на административната прокуратура и въпреки нарушаването на закона да държи радио К2 извън ефира. В крайна сметка ние спечелихме делото защото помолихме Европейската комисия да се намеси, но това е друга тема.
Не отправям лични нападки към господин Божков, искам само да кажа, че ние медиите се опасяваме, много благодаря на господин Михов че обръща внимание на колективния орган, но колективния орган понякога е подчинен на неговия началник, така че може би няма да е достатъчен, но мисълта ми е следната. Моля Ви, господин Московски като представител на ПП ГЕРБ в кабинета, господин Караджов, моля Ви като председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, като един от коалиционните партньори на това управление да поемете ясни и точни гаранции, хубава е кавалерската дума „докато аз съм министър”, но тя не е достатъчна пред съда, да се намери формулата така, че предварителното изпълнение, вие си давате сметка ако сега господин Божков реши да спре радио К2, по силата на предварителното изпълнение аз мога да жаля 5 – 6 години, но радиото няма да е в ефира, не само финансово ще рухне, господин Караджов, но ще рухне и морално. След това аз пак мога да докажа, че ние сме ОК със законът и сме били прави, но сме били отстранени от ефир.
Моля ви, никъде не виждам експертиза, и завършвам, никъде не виждам експертиза какво точно се предвижда в останалите страни членки, както господин Божков услужливо подчерта. Казвам ви го, а пък вие сами ще сте сигурни, че има ограничителен режим и регулаторен режим, който не позволява на тази комисия да се разпорежда по този начин с медиите. Не на последно място да напомня, че сме на стотно място по свобода на медиите и това е чувствителен въпрос за България, така че моля ви за съвсем конкретна юридическа мярка. Моите уважения към господин Божков, но това не е проява на доверие да бъде ограничена възможността медиите да бъдат спирани под един или друг предлог с предварителното изпълнение.
Благодаря ви много че ми отделихте внимание.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Московски, заповядайте.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз само мога да ви гарантирам, че сме абсолютно готови да намерим баланса на двете страни, които не могат да се срещнат в момента. Всъщност от едната страна е инфрийдмънт процедурата, от друга страна е желанието да не навлизаме в ситуация, в която въобще да се налага да премахваме каквато и да е бухалка, т.е. да не стигаме дотам.
Аз искрено се надявам, че колегите ще намерят юридически вариант.
Съгласен съм и съм готов да седнем между първо и второ четене и да го обсъдим, да се внесат конкретни корекции в текстовете, ще се доверя на юристите, защото самият аз не съм юрист и не бих могъл да се заема, но ако има предложение от сектор, който е извън темата, както господин Караджов каза за юристи, които са дали някакви възможности, няма проблеми, ще се съобразим с това.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Нямаме такива, но за мен е удовлетворително, ако колегите решат да приемат това, за което говорите, защото това отговаря сто процента на моя въпрос. Без да забравяме процедурата между първо и второ четене бихме могли да стигнем заедно с вашите експерти до приемлив текст.
Господин Веселинов, заповядайте.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин министър, преди около два месеца зададох въпрос с подобна тематика, става дума за държавните предприятия Транспортно строителство и възстановяване и съответно Съобщително строителство и възстановяване. Както е известно през 2012 година следваше да се преобразуват в ЕАД. Те продължават да са държавни предприятия и да изпълняват определени държавни задачи, свързани с мобилизационна подготовка, от там и с аварии. Доколкото имам информация от порядъка на 2 млн. лева за миналата година е била държавната задача, която не е заплатена, предстои предполагам за 2015 година подобна задача също да се възложи. Въпросът ми е в две направления.
Първо, ще преобразувате ли тези две дружества. Какво е виждането на министерството за тези държавни предприятия?
Второ предвиждате ли да останат техните държавни задачи, съответно финансово обезпечени ли са те.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Московски, заповядайте да отговорите на този въпрос.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря.
За двете дружества Транспортно строителство и възстановяване и Съобщително строителство и възстановяване , особено тук в последните дни се вижда ясно колко полезни са и колко има нужда от тях. Каква ще им бъде собствеността още не мога да кажа, защото те в момента нито са държавни предприятия, нито са търговски. За тях имаме кореспонденция с Министерство на финансите. Тя приключи преди около две седмици. Ние искахме да ги върнем със статут държавни предприятия, при което ни отказаха, а те не са и търговски такива, в смисъл стоят някъде във въздуха. Факт е обаче, че особено при тези бедствия, които се случват и особено Транспортно строителство и възстановяване са безценни с помощта си, която оказват на регионите, имат различни поделения. Аз считам, че те имат място, особено ако продължава да е такава обстановката в държавата като държавни компании, за да могат да бъдат в полза за възстановяване. Всъщност ако ви устройва отговорът ми, ще напишем ново предложение до Министерство на финансите отново да ги върнат като държавни предприятия, за да могат съответно да ползват и тези средства, които им се полагат във връзка с публичните задачи. Към момента нито са разплатени, нито пък им е върнат статутът на държавни предприятия.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Кадиев, Вие сте на ред.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, виждаме че във времето все повече и повече се увеличават кражбите в БДЖ. Мисли ли се нещо в посока на Транспортна полиция, макар че знаем, че това вече ще се отнася към Министерството на вътрешните работи, но едни такива съвместни неща ние ще подкрепим и аз поне си мисля, че ако се тръгне в тази посока, поне ще бъдат ограничени до минимум тези кражби. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев. Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Днес, може би след около един час имаме среща в министерството със заместник министъра на вътрешните работи. Това е основната тема, по която ще разговаряме, а именно по какъв начин да се възстанови звеното Транспортна полиция, да не е разпръснато в различни структури в МВР, да има все пак някаква вертикална комуникация, със специализирано звено Транспортна полиция, защото сега част от жандармерията охранява, друг извършва разследвания по различни престъпления. Просто разпръснато е на различни места и ще се опитаме да намерим най-добрия работещ вариант.
Относно кражбите трябва все пак да разграничим възможностите на държавните железници от тази на службите на Министерство на вътрешните работи, тъй като те разполагат с инструментариум, с който могат да доказват едно престъпление. Ние всъщност може да констатираме крайния ефект от извършеното престъпление. Превантивно колегите имат ангажимент до края на м. февруари т.г. да възстановят функционирането на всички GPS устройства. На всички пунктове за зареждане с гориво да има видеонаблюдение. Най-вероятно ще сложим видеонаблюдение и на рискови участъци, където имаме съмнение че се извършва кражба на горива или резервни части и някакви други мерки колеги ако допълните. Разбира се ще се редуцира разходната норма, някакъв сравнителен подход ще се приложи, за да може да се редуцира разходната норма за разход на гориво и да се следи примерно в рамките на месец да се актуализира. Това можем да направим към момента. Призовавам и аз Министерство на вътрешните работи с всички инструменти, с които разполага и другите служби, където могат да бъдат прилагани специални разузнавателни средства или някаква агентура, не знам механизмите, по които могат да работят така, но действително става въпрос за организирани групи, т.е. не са само инцидентни кражбите, по-скоро са организирани групи и нанасят щети за милиони. Това е истината.
Колега, ако нещо искате да добавите по мерките, които железниците вземат.
Г-Н ЛЮБОМИР ИЛИЕВ: Казвам се Любомир Илиев и съм управител на БДЖ Товарни превози. Вие предполагам следите медиите напоследък, имаше един репортаж по Нова телевизия, където бяха показани ужасяващи картини от кражби на гориво. Съответно веднага мерките, които взехме като ръководство е да прегледаме административно разходните норми на всички локомотиви и да ги намалим с 10 %. Съответно се оказа след вътрешно разследване, че е имало около 14 човека, замесени в тези кражби, след вътрешното разследване те са освободени. Това, което мога да кажа е, че GPS системите, които инсталирахме в локомотивите през 2012 година се установи, че по-голямата част от тях не работят. За три дни успяхме да върнем в работен режим 6 GPS устройства. До края на месеца имаме линеен график със сервизната фирма, те ще бъдат възстановени на сто процента.
Това, което мога да кажа е, че започваме да изграждаме една видеосистема за наблюдение там, където се зареждат локомотивите. Административно започнахме да зареждаме локомотивите само през светлата част на деня. Освен това създадохме едно звено за връзка с Транспортна полиция, която така или иначе мина в Министерство на вътрешните работи. Ние създадохме едно вътрешно звено, две мобилни групи, които ще се занимават изцяло с контрол и превенция на посегателствата върху собствеността, т.е. с всички кражби и злоупотреби.
Друго което мога да кажа е, че също ще изградим видеонаблюдение в самите локомотиви. Това ще се случи в рамките на около 2 месеца, тъй като е свързано със Законът за обществени поръчки и сумата е над прага, с което можем да реагираме веднага. От тук нататък имаме също и съгласуване с графика на движение на локомотивите, маневрената дейност, тъй като там установихме, че има надписване на пътни листи, на нерегламентирано спиране на локомотиви и така с изграждане на една стройна система, с която да контролираме изцяло разхода на гориво смятам, че до средата на м. март т.г. ще можем да отчетем пред вас какво сме спестили на дружеството като гориво и смазочни материали като преразход, което констатирахме през 2014 година.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това не е работа на комисията да знае какво сте спестили. Вие като директор обикаляте телевизиите и говорите абсолютни глупости по адрес на предишното ръководство. Ако имате някакви претенции към предишното ръководство, дайте ги на Прокуратурата. Говорите ми за GPS, какво направихте с тях, къде са сложени тези 6 GPS. Имате ли за железопътната инфраструктура GPS карта, къде ги гледате тези локомотиви. Ходите, обяснявате едни глупости по телевизията, хората ви слушат и доверието към БДЖ рухва. Взели сте мерки, намалили сте разхода, намалете го с още 10 процента, за да спестите още 2 цистерни гориво.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Свиленски, нека да говорим с по-спокоен тон. Да не се караме на директорите, защото очакваме от тях да управляват дружеството.
Заповядайте, господин Илиев.
Г-Н ЛЮБОМИР ИЛИЕВ: Аз искам пак да кажа, че е факт че има преразход на гориво на брутотон километър. Всеки специалист, който работи в железниците може да ви каже, че за средният разход на брутотон километър на един локомотив няма никакво значение разстоянието, което той е изминал. Това е реалната работа и е констатирано, че за 2014 година той се е увеличил с 1 литър. Това е разходът, Вие отричате ли го.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не е моя работа аз да го отричам. Ако сте го констатирали, подпишете се под това нещо и го дайте в Прокуратурата, защото това увеличение не е от това, за което говорите вие и специалистите знаят много добре как се получава. Кой мести влаковете, когато правите ремонт на гара и трябва да се спре електичката и пускане дизелов локомотив? Не ми се навлиза сега в тези детайли. Хванали сте две цифри, някой ви ги е написал и ходите и ги обяснявате. Първо не е Ваша работа да ходите по медиите и това да го правите, има си политическо ръководство в министерството. Второ гледайте си работата там, където са Ви сложили.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Тъй като господин Свиленски се изказва доста компетентно, аз предлагам да се запознаете Вие с информацията, с която разполагаме ние в БДЖ и тогава да има някакво съждение дали това, което говорим е вярно или не е вярно. Досега аз съм отправял многократни покани към всички политически сили да дойдат, когато имат някаква претенция към БДЖ и по това, което говорим в медиите и да се запознаят с информацията. Заповядайте лично Вие в БДЖ, ще Ви предоставим тази информация и тогава може би дискусията ще се води по друг начин .
Сега понеже съм взел думата да се възползвам от това. Миналият път пак имаше твърдения затова как БДЖ Товарни превози е „златната кокошка” и от нея ще се снесе едно голямо, хубаво яйце за БДЖ. Аз изпълнявам обещанието от миналият път и съм донесъл всички отчети на БДЖ Товарни превози през целият този период откакто дружеството съществува, за да е ясно, че всички говорим на един и същ език от 2007 до 2014 година. Така че сега след като ги има тези отчети, вече можем всички да се обединим около това какво е състоянието на дружеството, а следващият път ако искате можем да говорим и затова, което повдигнахте като тема – за преразхода на гориво.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги, аз по тази тема нямаше да се изказвам, обаче нещата са толкова прости, че това което каза господин Свиленски е прав, това което казвате вие също, и вие сте абсолютно прави. Всеки, който е бил стопански ръководител, или който е бил материално отговорно лице много добре знае, че ако има нещо, което липсва по някакъв начин или има някакъв преразход, това нещо трябва да бъде ясно съществува ли или не. Ако има такова нещо има си компетентни органи, които трябва да бъдат сезирани. Какви са фактите? През 2014 година имат идентични тонобороти в сравнение 2013 година, даже през 2013 година са малко по-големи, а ние имаме по-голямо разходвано количество гориво, което означава, че той който е бил органът, съответно тогавашното управление , независимо кое е било, защото те са минали също през две управления на правителства, които са били служебни, не са си вършили работата и ако има такива преразходи тези хора трябва да бъдат дадени на компетентните органи, няма нищо сложно. Този преразход означава, че някой не е наблюдавал какво се е вършило в тези предприятия, контролът е бил занижен. Каква е файдата да се слагат 36 камери, GPS системи, които сега в момента не работят? Няма ли някой, който да даде отговор на това нещо. Тук също липсва контрол. Това са толкова прости отговори на тези неща могат да бъдат дадени. Никой не казва , че тук има някаква политическа окраска или някакъв такъв политически нюанс. Въпросът е ако има такива работи да им бъде потърсена отговорност на тези хора, защото това което правите е добро. Ще бъдат възстановени GPS системите, ще бъдат възстановени примерно видеонаблюденията, ще бъдат сложени нови и ще бъде дадена пак една доста голяма парична сума и в крайна сметка никой няма да получи отговор на това защо се е случило през този период или чия е вината затова, че да кажем година и половина или близо две години имаме такива големи преразходи и безнаказаността, с която ще се ползват тези хора ще даде възможност на други в един по-следващ етап наново да опитат, ако не и сега. Затова ако има такива нарушения, те трябва да бъдат дадени на компетентните органи и това трябва да стане възможно най-бързо.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Господин Михов, заповядайте.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Вълков говори за разходите и ако може само с едно изречение да попитам следното. Каква е причината през 2014 година , като направим обзор и се върнем 7 години назад, да се отчетат най-ниските приходи? Има ли някаква конкретна причина или това е по стечение на обстоятелствата, имайки предвид тройната коалиция, в която бяхме?
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Предлагам да водим заседанието на комисията по правилника. Въпросите са към министъра, управителят на БДЖ Товарни превози няма право тук днес да говори. Ако правим дискусия по БДЖ, трябваше да поканим и други хора. Съгласно правилникът днес имаме блицконтрол към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Свиленски, нека да не спорим. За мен е по-полезно, ако някой повдигне въпрос, както в случая направи господин Кадиев и по който Вие взехте отношение, тъй като това ви беше интересна тема и аз го допуснах, само че тогава нямахте нищо против.
За мен е по-правилно да се изчерпват темите и смятам, че това е по-полезно за всички нас.
Съгласно правилникът от ПП ГЕРБ имат право на втори въпрос.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моят въпрос е свързан с политиката на министерството по отношение на концесионирането на пристанища и летища, тъй като това беше заложено още в първото ни заседание на комисията с вас. Да кажете конкретно какво се предвижда във вашата програма за управление през тази и следващата година. Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Политиката ни е следната. Така или иначе четирите вида инфраструктура, каквато съществува към нашето министерство трябва да се поддържа, а освен това да се инвестира и да се развива. Подходът, който сме възприели е следния. На практика бихме могли всяка една инфраструктура – железопътна, пътна, летищна или пристанищна, да я финансираме и през Оперативна програма Транспорт Защо обаче сме предпочели основно да насочим средствата в железопътна и пътна инфраструктура? Защото пристанищата и летищата са високо приходогенериращи обекти и когато преизчислено през таксите им се прави така наречения кодбенфит анализ, тогава процента съфинансиране безвъзмездно, което получаваме от Европа е доста по-малък, отколкото в железницата или в пътищата. Ние затова сме избрали този подход. Основно в максимална степен безвъзмездната помощ да я използваме в железопътната и пътната инфраструктура, а пристанищни и летищни структури да развиваме , търсейки частни инвестиции. В България една от законовите форми е концесията. Така работихме в предният мандат, между другото така е работено и преди нас, защо тогава летищата Варна и Бургас са концесионирани, вече се извършват в срок инвестициите и мисля, че до голяма степен са надвишили обема на инвестиции както е по график, до голяма степен пристанищата също са в този казус и надяваме се успешно да продължим да прилагаме такъв подход и занапред. Има заявен интерес към летище Горна Оряховица, предстои ни среща. Има заявен инвестиционен интерес за едно от русенските Има заявен интерес към летище Горна Оряховица, предстои ни среща. Има заявен инвестиционен интерес за едно от русенските летища, по -точно терминалите на летище Изток. Не сме взели окончателно решение за летище София и за пристанище Варна как да процедираме, тъй като там все още имаме имотен проблем, т.е. има доста големи територии, влизащи и в обхвата на пристанище Варна и на летище София, които са собственост на различни институции. Ние сме възложили на колегите първо да уеднаквим статутът, за да решим по-нататък как ще продължим. Защото може да се окаже, че ще е дълъг периодът за уеднаквяването на статута на терените. Разбира се ако държавата има възможност бихме инвестирали там в развитие, но засега няма такава. Пристанища, летища - на концесия, железопътна и пътна инфраструктура – максимално използване на европейските фондове.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, няма допълнителен въпрос.
От ПП БСП Лява България имате ли втори въпрос.
Заповядайте, господин Кадиев.
Г-Н ГЕОРГИ КАДИЕВ: Два кратки въпроса. Единият е тъй като вчера излезе новината за уволнението на директора на пристанище Варна, бих искал господин министър да ни разясните малко повече за причините, защото ако правилно съм разбрал от медиите пристанището е показало добри резултати през 2014 година.
Вторият въпрос, който е по-важен всъщност и той се съдържа в тази папка за БДЖ Товарни превози, която ни дадохте.
Аз за първи път виждам данните, толкова подробно показани и общо взето те са лоши. Ако погледнете един ред, на който е записано Печалба, преди реда за Данъци, през последните 7 години всяка година печалбата всъщност е загуба и сбора от тази загуба е 132 млн. лева, като само за миналата година са 23 млн. лева, а преди това примерно през 2011 година са 21 млн. лева, през 2009 година 25 млн. лева, т.е. през всички години са трупани някакви загуби. В същото време виждаме, че числеността на персонала е намаляла, на средно списъчния брой от 5 600 през 2007 година, на 3 700 през 2014 година.
Бих искал да знам какви са плановете ви за дружеството, дали да чакаме още уволнения от тези 3 700 души, дали да очакваме приватизация, дали да очакваме загуба отново повече от 20 млн. лева през 2015 година и мерките, които вземате. Ако проблемът ви са тези 14 души, които са крали гориво при състав от 3 700 души, сами разбирате, че това е капка в морето. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз, господин Кадиев. На вторият Ви въпрос беше реално отговорено, преди Вие да дойдете, затова ще помоля ако министъра или някои от неговия екип ще отговаря, да го съкрати максимално, тъй като твърде много хора ще се наложи да изслушат отговора за втори път.
Сега Ви давам думата, господин Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Всъщност по първият въпрос, господин Кадиев, ако извадим приходът на пристанище Варна, потребител от Южен поток, ще стигнете до извода, че пристанището реализира печалба колкото два 4 или 5 звездни хотела за един сезон, само че сезона е три или четири месеца, а пристанището работи целогодишно. Така че тук има конюктура за миналата година и разбира се приходите от тръби за Южен поток , само че там никой не знае дали това може да продължава или няма да продължава, но дори да продължи, пак ще е временно. Това е мое решение, управленско решение. Избирам хора, с които считам, че бих могъл да подобря не само приходите на порт Варна, но и някои други показатели, които касаят като цяло политиката. Няма смисъл да се връщам назад и да обяснявам какво е правено през тези години. Приемете го, че е мое управленско решение, ако съм сгрешил ще си нося отговорността. Пак казвам, изваждайки приходите от тръбите за Южен поток, пристанище Варна за голямо съжаление е правило печалба колкото два хотела и то за сезон. Пристанището за миналата година е реализирало 7 млн. лева печалба. Ако приемем, че половината от нея е от тръбите от Южен поток, това е в годините назад което се е случвало, така че не считам, че е достатъчно. Мисля, че могат да се постигнат по-добри параметри.
Вторият въпрос. Колегите все още работят по модел за управление в БДЖ Товарни превози, не такъв, който да повтаря цифрите, които виждате. Колегите могат да разкажат с подробности, ако позволите разбира се.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Владимиров, имате думата.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник министър, уважаеми народни представители, в момента се работи така както сме се договорили по цялостна Стратегия за развитие на жп отрасъла, включително и за двете дъщерни дружества на БДЖ Холдинг – БДЖ Пътнически превози и БДЖ Товарни превози. Ситуацията в БДЖ Товарни превози е драматична, тъй като за 2014 година загубата е наистина доста висока. Ние ще приложим цялостен подход към решаването на проблема, което означава, че за разработване на този план ще ползваме възможно най-ефикасните мениджърски инструменти.
В момента се довършва изработката на така нареченият Zero best budget и чрез него като управленска техника ще извадим абсолютно всички неефективности в дружеството. Неефективности има където и да погледнем, във всички сфери на дейността. Първо имаме повече служители, отколкото са ни необходими, второ имаме повече вагони, отколкото са ни необходими и трето имаме повече локомотиви, отколкото са ни необходими. Четвърто имаме повече сгради, отколкото са ни необходими за дейността при тези обеми, дори при значително по-големи обеми от работа, които бихме могли да извършваме. Има неефективност в ремонтната дейност, има неефективности в експлоатационната дейност, возим и товари, които към днешна дата са товари на много къси разстояния, с по един локомотив и един вагон.
По всички тези направления работим и ще бъде представен един цялостен план, който да показва това как дружеството ще излезе на печалба в един обозрим хоризонт от две години. Само че когато разработим цялостната програма ще има едно задължително условие – мерките да се прилагат в тяхната пълнота и комплексност, в противен случай няма как да очакваме постигане на необходимите резултати. Засега бих се ограничил само с това пояснение. Нека когато планът е готов и бъде представен на вас и на широката общественост да влезем в дискусия по конкретиката във всяко едно от тези направления.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: За бъдещето на БДЖ Товарни превози. Потвърждавам, че съм разписал писмо до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол БДЖ Товарни превози да бъде предложено за приватизация, съмнявам се обаче, че ще бъде приватизирано, но това е мое лично мнение. Към този момент няма нито един кандидат, заявил интерес. Аз ще се изразя и малко по-скептично. Надявам се колегите да успеят, не вярвам че до две години това дружество ще излезе на печалба при този либерализиран пазар и при тази конкуренция с частните оператори, без сериозни инвестиции, целево, за определени групи стоки да се преборят за пазар е невъзможно. Разбира се аз ги подкрепям, ако не се приватизира предприятието, те са длъжни да работят като мениджъри в тази посока.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря на господин Московски.
От страна на ДПС нямат въпрос.
Заповядайте, господин Петров.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, на предишните заседания в комисията бяхме единодушни, че трябва да се изработи нов Закон за движение по пътищата. Вече имам информация, че в Министерство на вътрешните работи са създадени работни групи, които работят по този проблем. Какво е вашето отношение към изработването на този закон?
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Петров. Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Искам да кажа, че каквото зависи от нас като мерки, които касаят безопасността, сигурността, контрола ще го направим, ще бъдем част от това нещо. Ние миналата година стигнахме до изводът, че може би Законът за движение по пътищата е най-ремонтирания закон, така че действително трябва да се постигне максимален консенсус по писането на един нов, работещ закон, за да не се налага толкова често промяна в него. Пак казвам на първо място ще бъде гарантирането на безопасността и сигурността на хората, от там нататък разписани правилно и логично функциите на контрол на всяка една от институциите, която е ангажирана. Ние участваме активно, част сме от този процес съвместно с Министерство на вътрешните работи, Агенция Пътна инфраструктура и всички останали институции.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кадиев.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз отново ще поставя един конкретен въпрос. Имате ли някаква представа колко железопътни прелези са неохраняеми и са без падащи бариери и какво се прави по този въпрос, във връзка с безопасността. Моят въпрос е много конкретен, предполагам че няма да можете да ми отговорите в момента, но поне има ли нещо, което да бъде застъпено в Стратегията, която разработвате, така че най-вече на прелезите да се поставят падащи бариери. Благодаря ви.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря господин Кадиев. Тези прелези вероятно са десетки, не мога в момента да ви кажа точна бройка.
Аз разбрах Вашият въпрос. Той е коректен от гледна точка на това, че вие вероятно всеки ден ставате свидетели на това как почти всеки ден или през ден каруца, автомобил или камион точно на този вид прелези биват ударени от влак, което ми е изключително чудно, защото влака няма как да маневрира, той се движи по железния път, нито може да завие, нито може да заобиколи, нито да прескочи. Как така застава на линията в момент, в който идва влака не знам? От тази гледна точка въпреки, че тук се шегуваме, най-лошото е когато има смъртни случаи и ранени хора. Правим всичко възможно което е по силите ни и където се правят нови трасета разбира се се и обезопасяват по най-модерния начин такъв тип прелези. В другите прелези, където има такива ползваме капитален трансфер, доколкото също ни позволява бюджета в НК Железопътна инфраструктура. Със сигурност има идентифициран списък колко са тези прелези, къде са и в какво състояние са. Така че колегите имат планова програма за всяка една година, каквото могат правят. Пак подчертавам, че капиталовият трансфер плюс субсидията в НК Железопътна инфраструктура отнесено към мрежата като километри е на последно място в Европа. Не съм проверявал как стои този въпрос в Албания, вероятно и те дават повече пари за железницата, отколкото България. Сърбия, която не е член на Европейският съюз дава повече пари за железниците през капиталов трансфер и субсидия, сравнено с километрите мрежа – железница, които имат.
Искрено се надявам този консенсус, който го има в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения да повлияе и примерно в бюджет 2016 година да се заложат по-големи средства за железниците, за да може респективно по-малко такива прелези да има.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Конкретно въпросът ми беше дали вътре в самата Стратегия, която вие в момента изготвяте нещо се прави по този въпрос.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря на всички.
С това мисля, че се изчерпа точка втора от дневния ред.
Преминаваме към точка Разни, в която искам да направя едно съобщение. От името на Интертек са изпратили писмо до нас с молба ако може в следващо заседание, което дава такава възможност да ни запознаят с нов стандарт в безопасността на движението, международен стандарт ИСО 39 001/2012 и ако нямате нищо напротив в точка Разни, ако не е много натоварено в едно от следващите заседания да ги включим. Тук и техен представител. Ако искате кажете с две думи за какво става въпрос, за да са наясно народните представители какво ще представяте.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА Интертек:
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, благодаря за поканата. Надявам се, че всички въпроси, които разглеждате са и част от запазване живота и здравето на хората по пътищата.
Преди малко споменахте, че Законът за движение по пътищата е най-много ремонтиран и се надяваме с една нова визия да се доближим до истинския Закон за движение по пътищата.
ООН обяви 2011 – 2020 година десетилетие за действия по пътна безопасност и в тази връзка е направил глобален план. На тази основа всички държави в света, членове на ООН са изготвили свои национални стратегии, каквато е и нашата национална стратегия, приета през 2011 година.
В тази национална стратегия е залегнало внедряването в практиката системи за управление на пътна безопасност , посредством международният стандарт ИСО 39 001/ 2012.
В тази връзка бих искал да обърна внимание на вас като комисия и да направим една презентация, на която да предложим този стандарт, да го покажем с неговите най-добри практики взети от света. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, малко пояснение. Това е по така наречената Междуведомствена комисия по безопасност на движението. Там е взето това решение и след това е прието решение на Министерски съвет. Още през 2011 година е взето това решение.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Гроздан Караджов/