1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз ( 2016), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г. – второ гласуване.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ


П Р О Т О К О Л

На 17 февруари 2016 година от 14.30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз ( 2016), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г. – второ гласуване.
3. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от заместник председателят на комисията Иван Вълков.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, тъй като имаме необходимият кворум можем да започнем днешното заседание. Дневният ред, който е обявен от ръководството е в рамките на три точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз ( 2016), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г. – второ гласуване.
3. Разни
Има ли някакви предложения относно дневния ред. Не виждам вдигнати ръце.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз ( 2016 ), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
Представители и гости по така посоченият дневен ред по точка първа са:
Г-н Антон Гинев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Валери Борисов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобощенията
Г-жа Красимира Стоянова – директор на Дирекция Правна в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-жа Калина Димитрова – директор на Дирекция Съобщения в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-жа Анна Кърджева – и.д. началник на отдел в Дирекция Европейска координация и международно сътрудничество в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Колеги, имаме нови инициативи в Годишната програма, които можем да обсъдим. Те са свързани в три основни направления.
Първото е законодателно предложение относно преносимостта, последвано от законодателно предложение в областта на авторското право и преразглеждане на директивите относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване.
Законодателни предложения относно цифровите договорни права, блокирани на географски принцип, ДНС за електронната търговия, преразглеждане на регламента за сътрудничество в областта на защита на потребителите.
Второто направление това е преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията и на директивата за аудиовизуални медийни услуги.
Третото направление това е законодателно предложение за свободното движение на данни.
Има преразглеждани и доразвиване на вече стартирали инициативи. Те са в сферата на въздушният транспорт, на железопътния транспорт.
Аз предлагам да дадем думата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да изложи своето становище и след това ще имаме възможност като народни представители да вземем думата, като задаваме въпроси и съответно направим изказвания.
Господин Гинев, заповядайте.
Г-Н АНТОН ГИНЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми дами и господа, ще спра своето внимание на Годишната програма в частта Транспорт и по-конкретно в областта на въздухоплаването и относно така наречения пазарен стълб на Четвъртия железопътен пакет.
През м. декември 2015 година Европейската комисия представи Европейска стратегия за въздухоплаването. Това е стратегически документ с ключово значение за стимулирането на икономиката, за увеличаване промишления капацитет и укрепване на лидерската позиция на Европейския съюз на световната сцена.
Документът включва съобщения, стратегия за въздухоплаването в Европа, предложения за разглеждане на правилата на Европейския съюз за авиационна безопасност във връзка и с регламент № 216/2008 относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и по отношение на безпилотните летателни апарати.
Мандати за договаряне на двустранни споразумения в областта на авиационната безопасност с водещи сектори на самолетостроенето държави като Китай и Япония.
Широкообхватни споразумения за въздушен и на транспортно равнище Европейски съюз с Китай, с Асоциацията на страните от югоизточна Европа, от югоизточна Азия, с Турция, Суадитска арабия, Бахрейн, Обединени арабски емирства, Кувейт, Катар и други страни.
Предложение за единно европейско небе 2+. Правата на пътниците във въздушния транспорт и летищните слотове.
Основните приоритети на пакетът са свързани с гарантирането на еднакви условия на конкуренция за превозвачите, справяне с ограниченията пред растежа на сектора при полетите и при наземната работа, с поддържане на високи стандарти и постигане на напредък при иновациите, при цифровите технологии и инвестициите в сектора.
Очакваните преки резултати се изразяват в стимулирането на икономиката и в увеличаване на промишления капацитет на Европейския съюз.
Нидерландското председателство подчерта силната амбиция за изпълнението на този документ, като на 21 януари 2016 година се проведе среща на върха по авиация на Европейския съюз, в рамките на която бяха представени ключовите аспекти и в авиационната стратегия и по-конкретно европейските приоритети, свързани с интелигентното регулиране, със свързаността и иновациите в авиационния отрасъл.
През м. януари 2016 година работна група по въздушен транспорт към Съвета на Европейския съюз започна разглеждането по същество на предложението за регламент относно Общи правила в областта на гражданската авиация за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и което е част от пакета.
Към момента всички държави членки изразяват неяснота относно обхватът на документа, разширяването на компетенциите на Европейската агенция за авиационна безопасност към прекалената детайлизация на разпоредбите и големия брой делегирани актове на комисията.
В рамките на дискусиите и българската страна ще настоява за приоритетно използване на актове за изпълнение от страна на комисията, както и за прецизиране на формулировките на заложените принципи, на целите и средствата за тяхното постигане.
Второто направление. През 2016 година ще продължи и провеждането на тристранни срещи по законодателните предложения по така нареченият пазарен стълб на Четвърти железопътен пакет. Приоритетното досие на България от този законодателен пакет е предложението за регламент 1370/2007 година и относно обществените услуги за пътнически превоз, като част от текстовете бяха договорени в рамките на състоялата се среща на 26 януари 2016 година.
Все още не е постигнато съгласие относно преходните периоди на разпоредбите, на валидирането на решението на компетентния орган от независим орган при пряко възлагане на договорите за обществена услуга, както и на достъпа до подвижния състав.
В рамките на цялостните преговори по досието българската страна винаги е имала конструктивен подход, като защитава и позицията, че с оглед на особеностите на малките пазари и държавите членки следва редом с принципа на конкурентното възлагане да имат и възможност за пряко възлагане на договорите за обществена услуга, Когато този подход е по-удачен разходът е ефективен и повишаващ нивото на предлагани услуги.
Предвидените процедури във връзка с тази разпоредба не следва да представят и допълнителна административна тежест и за държавите членки.
Подобна позиция се защитава и от Люксембург , Естония, Ирландия, Литва, Латвия, Хърватска, Гърция, Унгария, Испания и Белгия.
По отношение на предложението за директива 2012/34/ЕС за създаване на единно европейско железопътно пространство на 28.01.2016 г. се проведе среща и част от текстовете вече са договорени. Някои от все още останалите въпроси, които не намират пълна подкрепа сред държавите членки са във връзка със забраната за двойния мандат, ролята на регулаторния орган, механизма за сътрудничество при разрешаване на трансграничните проблеми, както и текстовете относно високоскоростните линии.
Следващата среща и по двете досиета ще се проведе на 23 февруари 2016 година.
Благодаря за вниманието, готови сме да отговаряме и на въпроси по темата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Гинев.
Заповядайте, господин Борисов.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Уважаеми господин Вълков, уважаеми дами и господа народни представители позволете ми накратко да ви запозная с Годишната програма в сектор Телекомуникации.
Какво е актуалното състояние на досиетата в този сектор?
На 6 май 2015 година Европейската комисия публикува Стратегия за единен цифров пазар, която съдържа 16 законодателни и незаконодателни мерки.
В областта на телекомуникациите сред основните приоритети е преразглеждане на регулаторната рамка в Европейския съюз в областта на електронните съобщения през настоящата година. В края на 2015 година Европейската комисия организира обществена консултация по повод предстоящото преразглеждане на тази рамка. Като от България в консултацията са участвали Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията, както и различни оператори.
В момента комисията обработва получените становища и се очаква до началото на м. септември 2016 година тя да представи законодателните предложения по които ще работи приоритетно през второто полугодие на 2016 година.
Основните очаквания са свързани с дерегулация на телекомуникационният пазар, а главното предизвикателство пред новата рамка е уреждане на отношенията между традиционните телекомоператори и онлайн платформи.
Към момента не разполагаме с подробна информация относно това дали комисията възнамерява да предложи изцяло нов цифров законодателен пакет или ще се ограничи до минимални изменения в действащите телекомуникационни инициативи.
В началото на м. февруари 2016 година Европейската комисия публикува предложение за ратифициране на Европейския парламент и на съвета относно използване на радиочестотната лента 470 - 790 МНz в съюза с два основни елемента, които пряко влияят на оценката на въздействието.
Съществува изискване до 30 юни 2020 година държавите членки да позволят използването на радиочестотна лента 694 – 790 МНz за наземни системи , позволяващи предоставяне на безжични широколентови електронни съобщителни услуги.
Второто въздействие, което се очаква е предоставяне на възможност за използване на радиочестотния сектор в лентата 470 – 694 МНz за наземни системи, позволяващи осъществяване на електронни съобщителни услуги.
Първият елемент е задължителен за държавите членки, а именно предоставяне на целият обхват 700 МНz за безжични широколентови електронни съобщителни услуги, а вторият само дава такава възможност за радиочестотната лента 470 – 694 МНz при определени условия.
В момента законодателното предложение е публикувано на страницата на нашето министерство за обществено обсъждане за целите на подготовката на националната позиция по въпросното досие. Първоначалните реакции от редица държави членки на Европейския съюз като Латвия, Гърция и други са свързани с опасения относно предложения срок за предоставяне на обхвата на безжични електронни услуги от гледна точка на съществуващото ползване за нуждите на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване и военно ползване. Това са 18 държави членки от Европейския съюз сред които е и нашата.
Притесненията са породени главно от необходимостта от компенсиране от националните бюджети при извършване на краткосрочни миграции, тъй като подобна мярка не е достатъчно обоснована в оценката на въздействието. Съществуват и друга група държави, като Финландия, Естония, Швеция, които подкрепят всички действия на ниво Европейски съюз, свързани с ускореното предоставяне на обхват 700 МНz за предоставяне за безжични широколентови услуги.
Следващата седмица в работната група по телекомуникации и информационно общество към Съвета на Европейския съюз ще се проведе обсъждане на оценката на въздействието на това законодателно предложение.
В областта на пощенските услуги Европейската комисия ще направи оценка на съществуващото положение и ще предложи допълнителни мерки, с цел подобряване прозрачността на цените на колетните пратки на европейските доставки за засилване на регулаторния надзор на международните пазари на колетни пратки, за да се гарантира доброто функциониране на трансграничните доставки.
Предвид наблюдаваният постоянен растеж на колетните пратки и устойчивия спад потреблението на кореспондентските българската страна ще изразява подкрепа за предприемане на мерки за повишаване на доверието на потребителите и търговците в сферата на електронната търговия на дребно, по-конкретно България ще се застъпва за повишаване качеството на доставените пратки, без това да увеличава разходите за трансгранични услуги по доставката.
През 2016 година Европейската комисия ще предложи нов план за действие за електронно управление в периода 2016 – 2020 година, като нашата страна ще участва заедно с останалите държави членки в съвместна инициатива за прилагане на принципа „само веднъж”. Става дума за еднократно събиране на информация и многократното й използване и преминаване към единен информационен портал, с цел създаване на лесна за използване информационна система за гражданите и предприятията в Европейския съюз.
Благодаря ви за вниманието. Готови сме да отговаряме на вашите въпроси.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата за изказвания, за отношение или въпроси по темата. Тъй като не виждам вдигнати ръце колеги, предлагам да минем към гласуване на Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2016 г. № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 година.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г. – второ гласуване.
Представители по т.2 от дневния ред са:
Г-н Антон Гинев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-жа Красимира Стоянова – директор на Дирекция Правна в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Жоро Димитров – директор на дирекция в Изпълнителна агенция Железопътна администрация
Предният път гласувахме предложението на колегите народни представители Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Сега продължаваме с ново предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Моля вносителите да представят предложението на комисията.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря , господин председател.
Уважаеми господин заместник министър, уважаеми колеги, предлагаме да се създадат нови §1а и §1б.
В §1а се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 след „Национална компания Железопътна инфраструктура” се поставя точка и текстът до края на изречението отпада.
Отпада възможността за концесиониране на инфраструктурата.
В ал. 2 се създава нова ал. 5, която гласи:
(5) Железопътни линии втора категория – публична държавна собственост, могат да се отдават на концесия на потенциални концесионери при условията и по реда на Закона за концесиите”..
Това, което отпада в ал. 1 го конкретизираме в ал.2 кои точно линии да могат да се отдават на концесия.
§ 1б. В чл. 4 сe създава ал. 6, която гласи:
„(6) Железопътната инфраструктура образува единна железопътна мрежа, която служи основно за превоз на пътници и товари”.
Тук се добавят думите „единна железопътна мрежа”, тъй като във всички други подобни закони е единна пътната инфраструктура. Става въпрос за единно ръководство, единни стандарти и в Закона за енергетиката е също единна системата. Така че предлагаме за по-голяма конкретност да бъде единна железопътна мрежа. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще вземете ли отношение по така направените предложения.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Поддържаме текстът на вносителя, както е внесен от Министерския съвет. По отношение на предложението на народните представители Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски по наша преценка така направеното предложение на първо място противоречи на Закона за концесиите. Защо противоречи на Закона за концесиите?
Съгласно Законът за концесиите обект на концесия са обекти на железопътната инфраструктура, т.е. така както в момента е съгласуван и текста със Закона за железопътния транспорт.
Предложението на народните представители предлага обект на концесия да бъдат не обектите на железопътната инфраструктура, а само железопътни линии. Железопътните линии сами по себе си, казано простичко, представляват единствено това по което се движат влаковете. Те сами по себе си не могат да бъдат обект на концесия, тъй като не затварят целия процес на концесия.
В заключение това, което е важно да се каже е, че има противоречие със Закона за концесиите, който определя кои обекти на железопътната инфраструктура са и там се казва: обектите на железопътната инфраструктура, а тук се стеснява приложното поле на Закона за концесиите. На второ място железопътните линии сами по себе си само като железопътни линии не са достатъчен обект на концесия, тъй като който и да е концесионер, независимо от това дали става дума за железопътни линии втора категория или за първа категория, за да се получи концесията като такава са необходими и другите обекти на железопътната инфраструктура, а именно приемните здания, сигнализацията. Колегите от ИА Железопътна администрация могат да ме допълнят. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Бих искал да чуя вашето становище и по следващото предложение, тъй като то беше изчетено и направено от господин Свиленски. Така или иначе коментарите ще ги водим и за двете предложения, а пък гласуването ще го направим поотделно.
Г-Н ЖОРО ДИМИТРОВ: Аз мога да добавя само, че обектите на железопътната инфраструктура действително са доста широкообхватни. Те са определени в Законът за железопътния транспорт в Допълнителните разпоредби § 1, т.1.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: По направеното предложение в чл.4, новата ал.6 по наша преценка тя не създава никаква, ако мога така да се изразя, добавена стойност към закона, т.е. не казва абсолютно нищо по-различно, не внася подобряване или прецизност на текстове в закона. По наша преценка това е текст, който би могъл да създаде дори затруднения при правоприлагането. Няма никакъв принос към това законът да стане по-добър.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата за отношение по направените предложения.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз смятам, че нищо не пречи да го има този текст в закона.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Към настоящият момент закона, както всеки един закон работи с определена терминология, с което са съобразени и подзаконовите нормативни актове към прилагането на закона, с което е съобразен и закона в своята цялост.
Към момента законът говори за обекти на железопътна инфраструктура и за железопътна инфраструктура. Това е прокарано в целият закон от първия член до последните разпоредби в закона. Създаването на понятие, че железопътната инфраструктура образува единна железопътна мрежа, която служи основно за превоз на пътници и товари няма да подобри по никакъв начин закона като такъв. Възможно е поради различна терминология, която се въвежда и която не е свързана прецизно със следващите текстове в закона, да породи определени затруднения при неговото прилагане, включително и при едно бъдещо концесиониране хипотетично на обекти на железопътната инфраструктура.
Затова нашата преценка, поне когато изготвяме законопроектите е била да следваме единна терминология в закона от началото до края, да боравим с едни думи и да не привнасяме текстове, които не подобряват с нищо закона като такъв, а по-скоро потенциално казвам, биха могли да създадат определени затруднения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря.
Други изказвания. Заповядайте, госпожо Ганчева.
Г-ЖА КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Господин заместник министър, колеги, аз това което искам да допълня мисля че е съществено. Направените предложения за § 1а противоречат на философията на закона. Това предложение не е редакционно, смея да твърдя. Законът е приет на първо четене . Самото предложение не е редакционно, но променя философията на закона. Философията на закона се гласува на първо четене и знам , че този закон е приет и в такъв смисъл не е недопустимо за представяне.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други изказвания не виждам. Преминаваме към гласуване.
Който е за направеното предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски за създаване на § 1а, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на второто предложение.
Който е за направеното предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски за създаване на § 1б, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – 1, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Преминаваме към § 2.
В § 2 има направено предложение от Иван Вълков и група народни представители.
Предложението е за прецизиране на текста в § 7. В т.1 и т.2 има допълнение относно органите на безопасността, това са допълнения, които са от правно естество за прецизиране на текста.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно направените предложения имате ли някакъв коментар.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
Подкрепяме така направените предложения, като също бихме си позволили една дребна редакционна поправка, по-скоро предложение по така внесените от вас предложения.
Тъй като става дума за взаимодействие между регулаторен орган и орган по безопасност, директивата която въвеждаме приема, че в държавите членки са възможни няколко варианта.
Възможно е една държавна администрация да изпълнява пункта на орган по безопасността , другата държавна администрация на регулаторен орган. Възможно е да бъдат съчетани в един орган. Тъй като при нас Изпълнителната агенция Железопътна администрация изпълнява функциите както на регулаторен орган, така и на орган по безопасност смятаме, че за по-добра прецизност ал. 7 би могла да бъде редакционно подобрена в съответствие с ал.6, а именно в ал. 7 т. 1 и т. 2 редакцията да бъде „регулаторния орган и органа по безопасността от една страна и на лицензиращия орган от друга”, за да можем да кажем, че у нас в България регулаторния орган и органа по безопасността се изпълняват от един и същи орган. По същият начин и в т.2.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли предложения от народните представители.
Заповядайте, госпожо Ганчева.
Г-ЖА КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Благодаря.
Аз съм съгласна с направените предложения, като още едно допълнение искам да направя в ал. 7 още в началото. Текстът е „П съдържат процедура. правилата по ал. 6...”. Текстът да бъде така: „С правилата по ал. 6 се урежда и процедурата за даване на препоръки от...” и следва т. 1 и т. 2 както е вашето предложение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на министерството имате ли бележки.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Приемаме така направените предложения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, някакви други изказвания по темата.
Ако няма, предлагам да преминем към гласуване на така направените предложения от комисията.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” -11, против – няма , въздържали се – 3.
Ще прочета целият текст, а именно:
„§2.В чл.6 се създават ал. 5, 6 и 7:
(5) Изпълнителна агенция Железопътна администрация е независима при изпълнение на своите функции и при вземане на решения, включително от управителите на инфраструктурата, органите, които налагат такси, разпределящите органи и заявителите. Изпълнителна агенция Железопътна инфраструктура е функционално независима от всеки компетентен орган, който участва при възлагането на договори за обществени услуги в областта на железопътния транспорт.
(6)Изпълнителна агенция Железопътна администрация приема правила за осъществяването на обмен на информация и сътрудничество между Изпълнителна агенция Железопътна администрация и като регулаторен орган и като орган по безопасност, от една страна, и лицензиращия орган, от друга страна, с цел предотвратяване на неблагоприятно въздействие върху конкуренцията или безопасността на пазара на железопътни услуги. Правилата се съгласуват с лицензиращия орган.
(7) С правилата по ал. 6 се урежда и процедурата за даване на препоръки от:
1. регулаторния орган и органа по безопасност и на лицензиращия орган по въпроси, които могат да засегнат конкуренцията на пазара на железопътни услуги;
2. органа по безопасност на регулаторния орган и на лицензиращия орган по въпроси, които могат да засегнат безопасността. В случай, че препоръките не бъдат приети, съответния орган е длъжен да изложи мотивите си”.
Заповядайте, господин Търновалийски.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин председател. Тук правим редакционни предложения. Една голяма част от колегите напуснаха, като си оставиха гласовете, да бъде гласувано от тяхно име. Те не са запознати с тези предложени промени, макар и редакционни. Така че смятам, че няма как да се гласува от тяхно име
Предлагам тук техните гласове да не бъдат зачитани.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Тъй като не е направено предварително уточнение затова дали има направени предложения , напълно нормално е в един дебат да има различни становища или различни предложения. Двама колеги са си дали гласовете. Господин Станислав Иванов си е дал гласа и Искрен Веселинов си е дал гласа. Аз разбирам това, което казвате Вие, обаче принципно те може да са чели, може и да не са чели закона, но в дискусията те са упълномощили съответния народен представител да гласува. И тъй като правилата на комисията разрешават такова гласуване, то може да се проведе.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: На предишното заседание, когато гласувахме Чл. 1, поради такива причини не бяха приети гласовете на колегите, Станислав Иванов стана и направи забележка, тъй като са промени, включително и за процедурни правила , гласът си може да го оставиш по конкретния доклад. В случая имаме промяна на текстове от министерството, промяна от колежката, с която се съгласява министерството и ние не знаем г-н Станислав Иванов на какво мнение е по този въпрос. Това е с оглед на коректността, просто да не се броят гласовете на колеги, които отсъстват.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Колегата Искрен Веселинов е прочел точките, по които ще гласува, но мисля, че това е правилно, след като имаме нови предложения на място, предложения от министерството, те нямат отношение. Правилно е вашето становище.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Христов.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз не съм упълномощен от никой, така че говоря само за моя глас, но въпроса е принципен. Нееднократно сме се упълномощавали и предлагам такива процедури, които граничат с дребнотемие, извинявам се че го казвам, да не си губим времето, имаме доста текстове да гледаме, да вървим напред. Упълномощавали сме се и друг път и по такива поправки, които са дребни и не променят текстовете по никакъв начин нека да караме напред и работата да върви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, аз съм склонен да не гласуваме по този начин, тъй като ги няма всички колеги и предлагам на едно следващо заседание въпросът да го изясним. За какво става дума, дали става дума за нови предложения или става дума за някакви редакционни поправки по принцип да е ясно. За да не правим някакъв прецедент, аз предлагам там, където са направени някакви промени, да не ги гласуваме. Приемам го това, което казвате.
Който е за така изчетеният текст по § 2 с направените промени, моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – няма, въздържали се – няма.
§ 3. Предложения от народните представители Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Предложение от н.п. Иван Вълков и група народни представители.
Имате думата да изложите мотивите за предложението си.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
В §3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Диспозитивната част се изменя така:
„§3. В чл.7 се правят следните изменения и допълнения:”
2. Текстът на § 3 става текст на негова т.1.
3. Създават се т. 2 и т. 3:
„т.2. Създава се нова ал.2:
„(2) Контролира спазването на нормативните изисквания по този закон от управителя на жп инфраструктурата и жп предприятията относно спазване на сроковете по изготвяне на графика за движението на влаковете и оперативните изменения по него, капацитета за работа по поддръжка и плана за действие в непредвидени ситуации”.
„т. 3. Ал. 2 и 3 стават съответно 3 и 4”.
Това е пренареждане на алинеите. По ал. 2 , която предлагаме.
Колеги, този текст го има в контролната част, в смисъл за какво се налагат санкции, но го няма в основната част на закона, кой извършва контрола. От тази гледна точка предлагаме да бъде създадена тази нова ал.2. Мисля, че няма да допринесе за влошаване качеството на закона и бъдещо тълкуване от потенциални концесионери. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Свиленски.
От страна на министерството.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
Разбира се, че разпоредбата не би могла да създаде притеснение, освен ако не искаме на две места в закона да имаме една и съща разпоредба. Предлаганата нова ал. 2, която урежда Изпълнителната агенция Железопътна администрация да контролира спазването на тези изисквания е предвидена в изменителния закон.
§ 3, чл.116, където се казва: „Изпълнителна агенция Железопътна администрация упражнява контрол по своя инициатива или по жалба на заявители, които счита, че са третирани несправедливо” и са изредени седемте точки, които наистина конкретно преповтарят тази алинея 2.
Казано накратко предложената ал.2 подробно се съдържа в новата ал. 5, която се изменя с изменителния закон, §31 от законопроекта.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Други изказвания. Заповядайте, господин Кадиев.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моето изказване ще бъде в посока за даване на глас. Давам моят глас на Вас, господин Вълков, като съображенията ми са такива, че Вие изпълнявате най-вече като председател и като човек, който е специалист в тази посока и това, че се съобразяваме с мнението на министерството. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Кадиев.
Изказвания няма.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на направеното предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема. Предлагам за гласуване текста за вносител по § 3.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Преминаваме към следващото предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Заповядайте да представите предложението.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
Създава се § 3а.
„§3а.. В чл.8, ал. 2, т. 5 се изменя така:
„т. 5. финансови вноски от предприятията на железопътния сектор по правила, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”
Тук даваме още един начин за финансиране на съставните дружества, така че не мисля отново, че тази точка би създала проблем. Просто разширяваме възможностите за финансиране. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Свиленски.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Да изкажете мнение по този текст.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
Предложението действително е добро. Да то дава възможност за допълнително финансиране на железопътния сектор. Да, включително е предвидено и в директивата, когато се въвежда. Това предложение по наша преценка обаче би следвало да бъде съгласувано с Министерство на финансите по няколко причини. Става дума за финансиране на изпълнителна агенция. Необходимо е да се съгласува със Законът за публичните финанси, съгласно който приходите не са целеви.
С други думи дори и да се запише този текст той ще противоречи на Закона за публичните финанси. Текстът предвижда финансови вноски от предприятията да отиват в изпълнителната агенция. Към настоящият момент, със записа на Закона за публичните финанси, който казва, че приходите не са целеви, дори и да запишем този текст, те пак ще отиват в централния бюджет и от там в единната бюджетна сметка и няма да могат да бъдат използвани за железопътния сектор.
Има още едно нещо, което би следвало да подложим на сериозно обсъждане преди да бъде приеман този текст. Той не е обсъден с потребителите на този закон, т.е. с предприятията, които ние ще натоварим с вноски. Не бива да забравяме и обстоятелството, че финансовото състояние на държавните железопътни предприятия, това са Българските държавни железници и Националната компания Железопътна инфраструктура не можем да определим като най-доброто, т. е. и от тази гледна точка също следва да бъде преосмислен въпроса. И разбира се винаги можете като народни представители да бъдете атакувани, че се събират пари от бизнеса за сметка на издръжка на администрацията. Пак казвам, не че няма нужда от допълнителни средства за железопътната администрация и за капацитета, и за активи и за всичко, но един подобен текст действително следва да бъде много внимателно обсъден и най-вече обсъден и представен на вниманието на тези, които ще задължите да правят съответните финансови вноски. Към момента такова обсъждане не е направено.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги народни представители имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Стоянова, не мисля че някой от колегите ще се притесни от това, че бизнесът ще ни обвини че ние искаме да повишим финансовите ресурси на администрацията, така че не виждам нищо притеснително в това нещо. След като се дава възможност, а ние затова казваме по ред определен от министъра на транспорта, той ще направи това съгласуване с Министерство на финансите и ако има проблем просто няма да го прилага, но го даваме като възможност. Не е казано, че всичко записано ще се случи. Сега правим изменение в този закон, но както решите, това е в крайна сметка ваша работа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Други изказвания. Заповядайте, госпожо Стоянова.
Господин Свиленски, последното притеснение за упрека че бизнесът дава пари на администрацията, да затова го сложих и последно в изказването си. Това, което повече ни притеснява нас като представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е, че с подобни текстове създаваме очаквания, които поради противоречие с други закони и пак казвам противоречие със Закона за публичните финанси, след това не могат да бъдат осъществени. Ние записваме текст че ще има финансови вноски, които ще бъдат използвани за развитие на пътната администрация, а в същото време не можем да го реализираме, тъй като Закона за публичните финанси директно казва, че приходите не са целеви, т.е. дори и те да постъпят в железопътната администрация, ние ще бъдем длъжни тези приходи да ги приведем директно, даже те няма и да постъпят, те ще минат само транзитно, да ги преведем директно в централния бюджет.
Освен това всяка година, когато се прави бюджетът, той залага лимити, т.е. Министерство на финансите дори и да го предвидим това нещо, като заложи определен лимит на разходите, пак не може да бъде използван подобен текст. Затова поне нашето становище е, че без внимателно обсъждане с Министерство на финансите, подобни текстове не бива да бъдат приемани. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Колеги, други изказвания. Не виждам .
Преминаваме към гласуване.
Който е за предложението на народните представители Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски ,моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Преминаваме към § 4.
По § 4 има предложение от н.п. Петър Петров.
Господин Петров, имате думата да представите предложението.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: В § 4, чл. 8а се създава ал. 2.
„(2) Изпълнителният директор се назначава за срок от 5 години, като освобождаването му е възможно само по дисциплинарни причини, които не са свързани с вземането на решения и постановяването на актове, свързани с изпълнение на функциите на агенцията съгласно чл.6”
Има още една ал.3.
„(3) Срокът по ал.2 може да се удължава още 2 пъти при взаимно съгласие на страните и изтичане на текущия 5 годишен срок”.
Това е моето предложение по § 4.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате думата.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
Предложението по наша преценка съдържа вътрешно противоречие, защото предлага изпълнителният директор да бъде освобождаван само по дисциплинарни причини, които не са свързани с вземането на решения и постановяването на актове, свързани с изпълнението на функциите на агенцията.
Изпълнителният директор не би могъл, грубо казано да се провини с нещо, което не е свързано с вземането на решение и изпълняването на актове, свързани с изпълнението на функциите на агенцията. Така че едно подобно предложение според нас съдържа вътрешно противоречие, т.е. изпълнителния директор може да извърши нарушение и провинение само с нещо, което е свързано с вземането на решение и постановяването на актове, свързани с дейността му като изпълнителен директор.
Тук се предлага той да може да бъде освобождаван по дисциплинарни причини, които не са свързани с функцията му на изпълнителен директор.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други предложения или въпроси.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Ние ще подкрепим предложението на колегата Петър Петров. Само искам да направя едно уточнение, че по директивата доколкото имам информация този директор на изпълнителната агенция трябва да се назначава от Парламента или от министър председателя.
Тук и във вашето предложение и в предложението на колегата е посочено, че се назначава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, след съгласуване с министър председателя. Мен някак си не ми става ясно как точно ще става това назначаване след съгласуване, т.е. ние правим една агенция, която я издигаме в ранг и изведнъж министър председателя ще има съгласувателна дейност на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, освен ако двамата не са решили да си сменят местата. За мен е по-важно министър председателят да го назначава този човек или да се избира от Парламента. Няма как министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да назначава изпълнителния директор след съгласуване с министър председателя. Аз разбирам възможностите на министър председателят, но това назначаване не го разбирам по каква процедура ще става, освен по фейсбук да казва „Съгласувам” или „Не го съгласувам”. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Желаете ли да вземете отношение госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Отговорът си ще го структурирам в две насоки. Да , директивата говори за независимост на Изпълнителната агенция Железопътна администрация Когато става дума за независимост на подобни органи, ние къде волно, къде неволно обичайно решаваме, че един орган за да е независим, непременно трябва да се избира от Народното събрание, да се назначава от министър председателя, без обаче да се замисляме, че независимостта има много по-различни измерения, а това е не от кого ще бъде назначаван, а как той ще взема своите решения, т.е. дали този който го назначава ще влияе при вземането на решения или няма да влияе при вземането на решения.
Затова нашата преценка е, че изпълнителният директор на изпълнителна агенция, независимо дали е Железопътна администрация или друга агенция, следва да е независим при вземането на своите решения. И нещо, което според нас е още по-важно, независим не само от този, който го назначава, но независим от крайните потребители, т.е. тези на които им дава лицензии, решения, удостоверения. Независимостта трябва да бъде по същество, функционална независимост.
Това е първата част от отговора. Ще го структурирам в две насоки. По отношение на това от кого точно да се назначава и как става съгласуването от министър председателя към настоящият момент Законът за администрацията определя, че изпълнителните директори на изпълнителните агенции, както и директорите на агенции се назначават от съответния ресорен министър, съгласувано с министър председателя. Как става съгласуването в момента? Съгласуването не става чрез социалните мрежи. Съгласуването става по установеният начин на комуникация между две държавни институции, каквито са съответното министерство и Министерския съвет с писмо от министъра до министър председателя и по официален път отново чрез деловодните системи се получава съгласуването или несъгласуването от министър председателя. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Ако ми позволите в тази насока да задам един въпрос. В коя от другите агенции, които са към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията съществува практиката, която ни е предложена по ал. 3, а именно срокът по ал. 2 може да се удължава до още 2 пъти при взаимно съгласие на страните и изтичане на текущия 5 годишен срок. Защото освен в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и други агенции аз не съм срещал такова нещо, затова искам да знам има ли такава практика някъде другаде.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
Със сигурност мога да кажа, че изпълнителните агенции, които са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за тях подобен текст не съществува. Всяка една изпълнителна агенция се подчинява на ясно определени правила, които са посочени в Закона за администрацията. Назначаването пак казвам става от министъра, съгласувано с министър председателя. Изпълнителният директор е орган на изпълнителната власт. Той няма мандат. Предполагам, пак казвам не мога да кажа със сто процента сигурност, но доколкото съм запозната и със статута на други изпълнителни агенции, които са разпоредили към други министерства, подобен текст не съществува, но разбира се можем да направим много прецизна справка и на следващо заседание да кажем със сто процента сигурност, но съм убедена че няма подобни текстове за изпълнителни агенции в други сектори, а не само в областта на транспорта, както и съобщенията разбира се. Изпълнителната агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи също е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Други изказвания, колеги. Господин Петров.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин министър, според сегашният закон това означава, че при всяко сменяне на правителството трябва да се назначава нов изпълнителен директор.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Това не означава, ще дам пример и с господин Веселин Василев, който към момента е изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция Железопътна администрация. Ако не се лъжа той е изпълнителен директор вече при трето правителство.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, ако няма други изказвания предлагам да преминем към гласуване на предложението на н.п. Петър Петров.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 4, против - няма, въздържали се - 8 .
Не се приема.
§ 4 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 8 , против - няма, въздържали се - 4 .
Приема се.
Преминаваме към § 5. Няма направени предложения.
Предлагам да гласуваме текста по вносител, ако няма съответно предложения от народните представители. Не виждам вдигнати ръце.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 9 , против - няма, въздържали се - 3 .
Приема се.
Преминаваме към предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Имате възможност за представяне на предложението.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Създава се § 5а:
„§ 5а. В чл. 15, в т. 4 след думата „отчет” се поставя запетая и се добавя изразът „с който се постига най-малко изравняване на салдото на приходите от таксите за ползването на инфраструктурата, безвъзмездно отпуснатите средства и други приходи с разходите за дейността”.
Това предложение го правим с цел да се постигне един баланс между приходи и разходи, а не да имаме ново завишение приходи за сметка на разходите. Това нещо предлагаме да бъде записано в текста. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Становище от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
Предложението се прави за изменение на чл. 15, където са функциите на Управителния съвет на Националната компания Железопътна инфраструктура. Точка 4 гласи: „4. Приема годишния счетоводен отчет”. Вероятно предложението е добро с една малка разлика. Като че ли това нещо идва след като вече годишният счетоводен отчет е приет. Всъщност се казва: ”Управителния съвет приема годишния счетоводен отчет”, т. е. годишният счетоводен отчет като такъв вече е факт. Той е станал и постфактум казваме с този годишен счетоводен отчет, който веднъж е станал като такъв, факт е, достигаме най-малко изравняване на салдо на приходи от акции, за ползване на инфраструктурата, безвъзмездно отпуснати средства и други приходи с разхода за дейността. Да, държавното предприятие вероятно следи това нещо, пак казвам вероятно се правят стъпки в тази насока, но няма как годишен счетоводен отчет, който се приема от Управителния съвет, т.е. който вече е станал такъв, факт е, да му слагаме, че тепърва с него се постига най-малко изравняване на определени приходи и разходи.
Предполагам, че има колеги финансисти, които по-добре могат да обяснят нещата, но на мен като логика не следва да се приема, защото пак казвам приема годишен счетоводен отчет, чието изготвяне вече е възложено. Счетоводният отчет е факт. Той трябва да се приеме от Управителния съвет като такъв и в един момент казваме: този годишен счетоводен отчет вече който е готов, с него трябва да се постигне изравняване на определени приходи и разходи.
Г-Н АТАНАС ТАШКОВ: Колеги, налага се да отида на друга комисия, която няма кворум да започне, така че упълномощавам господин Вълков да гласува вместо мен. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, изказвания по направеното предложение. Не виждам вдигнати ръце.
Предлагам да преминем към гласуване предложението на н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 4 , против - няма, въздържали се - 9 .
Не се приема.
Преминаваме към § 6.
По § 6 има предложение от н.п. Иван Вълков и група народни представители.
Предложението е редакционно, направено от дирекция Правна за прецизиране на текста.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще изразите ли становище.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения, господин Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, някакво друго предложение или становище по текста. Не виждам вдигнати ръце.
Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували „за” - 10 , против - няма, въздържали се - 3 .
Приема се предложението.
Сега гласуваме целият текст на §6 с направените предложения. Ще изчета текста.
§ 6. В чл.20, ал.1 се създава т.9:
„9. Осигурява на заявителите, а по тяхно искане – и на потенциалните заявители, достъп до проектите на документи по чл. 15, т. 9 и 10, преди да бъдат одобрени от управителния съвет, като в срок до 14 дни от осигуряването на достъпа могат да предоставят становище по отношение на условията за достъп и ползване, както и развитието на инфраструктурата”.
Който е съгласен с така изчетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” - 10 , против - няма, въздържали се - 3 .
Приема се.
Преминаваме към § 7, в който няма направени предложения от народните представители. Предлагам да бъде гласуван.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 10 , против - няма, въздържали се - 3 .
Приема се.
Преминаваме към § 8.
По § 8 има предложение от н.п. Иван Вълков и група народни представители. Предложението е също за прецизиране на текста.
Има ли някакви изказвания от страна на народните представители.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще изразите ли мнение.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения по предложените редакционни поправки.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Предлагам да гласуваме направеното предложение.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 10 , против - няма, въздържали се - 3 .
Приема се.
Ще изчета текста.
В § 8 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 3.
„(3) Минималното съдържание на договора по ал. 1 се определя в наредбата по чл. 29, ал. 3, т. 2”.
2. Създава се ал. 4.
„(4) Генералният директор на Национална компания Железопътна инфраструктура осигурява на заявителите, а по тяхно искане и на потенциалните заявители достъп до проекта на договор поал.1. Заявителите и потенциалните заявители в срок 14 дни от предоставянето на договора могат да предоставят становище по него. Договорът се публикува на интернет страницата на Национална компания Железопътна инфраструктура в срок до 1 месец след неговото сключване. Управителят на железопътната инфраструктура съобразява бизнес плана си с договора”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” - 10 , против - няма, въздържали се - 3 .
Приема се.
Тъй като няма направени предложения по § 9, § 10 и § 11 предлагам комисията да гласува по тези три параграфа, ако няма направени предложения от народните представители. Не виждам вдигнати ръце.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 10 , против - няма, въздържали се - 3 .
Приема се.
Преминаваме към § 12.
По § 12 има направено предложение от н.п. Иван Вълков и група народни представители.
Предложението е следното:
В § 12, т. 1, относно чл. 33, ал. 1 думата „отговорността” се заменя с „гражданската отговорност”.
Дирекция Правна изрази такова мнение на предишното гледане на първо гласуване на законопроекта и затова го внасяме.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате ли становище.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Приемаме направеното предложение. Действително цитираният в текста регламент говори за гражданската отговорност, затова е коректно да се уточни, че става дума за гражданската отговорност, а не просто за отговорността.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, имате думата.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Един въпрос към госпожа Стоянова.
Тъй като на няколко пъти, когато сме разглеждали различни законопроекти се поставя въпрос от един от експертите, който сега го няма коя дума е коректна, да се използва лицензия или лиценз. Виждам че тук е лицензия, някъде е лиценз или и двете думи не са коректни. Изобщо кой термин да използваме и съответно да уеднаквяваме законодателството в тази насока.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
Лицензии или лиценз се използват и в двата случая. Ако направим преглед на българското законодателство в много от законите думата, която е използвана е лицензия, в другите думи е лиценз. Преводът на директивите е от Лайсънс и от тук нататък вече въпрос на превод и бих казала абсолютно на свободен превод, без да има каквото и да било правно значение, дали ще го наречем лицензия или лиценз.
В Законът за железопътния транспорт някъде се използва и лицензия, някъде и лиценз и може би при едно по-съществено изменение в закона действително би следвало да използваме една дума, но към настоящия момент няма абсолютно никакъв проблем дали ще е лицензия или ще е лиценз. По същество актът е един и в зависимост от това дали превод от руски по-старо или от Лайсънс, както напоследък е по-модерно да се говори за лиценз.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Само искам да кажа, че към настоящият момент в законопроекта е използвана думата лицензия, не случайно след думата „лицензия” ние добавяме. Ако искаме да сменим терминологията, трябва цялостно да разгледаме законопроекта.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Въпросът на господин Свиленски беше правилен. Вие правилно отговорихте и пояснихте, той това искаше да разбере – защо се използва и коя от думите се използва. Явно е, че се използват и двата термина, и двата термина са правилни.
Преминаваме към гласуване на направеното предложение.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 10 , против - няма, въздържали се - 3 .
Приема се.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя с направеното предложение, а именно:
В § 12 чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1, изречение първо след думата „лицензии” се поставя запетая, добавя се „включително приложението към нея относно финансово покритие на гражданската отговорност, съгласно регламент на изпълнение ЕС/2015/171 на комисията от 4 февруари 2015 година относно някои аспекти на процедурата за лицензиране на железопътни предприятия,”.
2. Създава се нова ал. 2:
„ (2) Условията на договора по ал.1 са недискриминационни и прозрачни. Условията на договора се съгласуват с Изпълнителна агенция Железопътна администрация”.
3.Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
Който е съгласен с така изчетения текст по § 12, моля да гласува.
Гласували „за” - 10 , против - няма, въздържали се - 3 .
Приема се § 12.
Преминаваме към § 13, по който няма направени предложения от народни представители. Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 10 , против - няма, въздържали се - 3 .
Приема се.
Преминаваме към § 14.
По § 14 има предложение от н.п. Иван Вълков и група народни представители.
В § 14 думата „валиден” се заменя с „валидна”. Това е за прецизност на текста.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате ли становище по въпроса.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения. Правилно е думата да бъде „валидна” , а не „валиден”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Колеги, имате думата за изказване.
Не виждам вдигнати ръце, преминаваме към гласуване.
Който е за направеното предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се
Преминаваме към гласуване на целия текст с направеното предложение, а именно:
§ 14. В Чл. 37, ал. 1, след думите „длъжностно лице” се добавя „и е валидна на територията на Европейския съюз..
Който е за така изчетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се - 3.
Приема се.
Преминаваме към § 15.
По § 15 има предложение от н.п. Иван Вълков и група народни представители.
Предложението е следното:
В § 15 думите „или друга подобна процедура” се заличават.
Това отново е за прецизиране на текста.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате думата.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Изказване от страна на народни представители. Не виждам.
Преминаваме към гласуване по така направеното предложение .
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се - 3.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на целия текст с направеното предложение, а именно:
В чл. 42, ал. 1, т. 1 буква „в” се изменя така:
„в) е започнала процедура по несъстоятелност, когато лицензиращият орган има убедителни доказателства, че не съществуват реалистични перспективи за задоволително финансово преструктуриране в рамките на приет от него срок, или притежателят на лицензията е обявен в несъстоятелност”.
Който е за така изчетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се - 3.
Приема се.
Преминаваме към § 16.
По § 16 няма направени предложения от народни представители.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се - 3.
Приема се.
Преминаваме към § 17.
Има предложение от н.п. Иван Вълков и група народни представители.
В ; 17 , т. 2 да отпадне.
Предложението е направено, защото тези текстове се съдържат в търговските закони, т.е. там е уредена тази материя.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате ли становище.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Вълков.
Подкрепяме предложението на Вас и Вашите колеги народни представители със следните мотиви: текста в законопроекта възпроизвежда текста на директивата. Директивата изисква държавите членки да създадат подходящите механизми, така че публично притежавани или контролирани от държавата железопътни предприятия да имат механизми за намаляване на своята задлъжнялост и за постигане на добро финансово управление.
Текстът, който е предложен преписва директивата, но той сам по себе си като такъв е само декларация и не създава съответните механизми. При внимателен преглед на съответните текстове от Търговския закон и Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в търговските дружества с държавно участие в капиталът, ние установихме че тези механизми се съдържат както в Търговския закон, така и в посочения правилник.
С две думи не е необходимо да преписваме декларативните текстове от директивата, при положение че в съответните други правни актове, които са част от националното ни законодателство, съответните механизми са създадени, т.е. най-важните решения да се вземат от ръководните органи и съответно те да имат грижата затова и чрез съответни действия да намаляват задлъжнялостта и постигането на по-добро финансово управление., т.е. това се постига с конкретни действия, а не с преписване на текстове от директивата. Затова и ние подкрепяме предложението този текст да отпадне.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, изказвания. Не виждам вдигнати ръце.
Преминаваме към гласуване.
Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се - 3.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на целия § 17 с направеното предложение, а именно:
В чл. 48 ал. 2 се изменя така:
„(2) Превозвачите самостоятелно определят вътрешната си организация, вземат решения по отношение на персонала и активите си, своя бизнес план, инвестиционните и финансовите си програми, както и начините на изпълнението им, разширяват пазарния си дял съобразно условията на пазара, развиват нови технологии и услуги и внедряват новаторски техники на управление”.
Който е за така изчетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се - 3.
Приема се текста.
Преминаваме към предложението на н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Заповядайте за представяне на предложението.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
§ 17а. Създава се чл.49а.
„Чл. 49а. Публично притежаваните или контролирани от държавата железопътни предприятия въвеждат подходящи механизми за намаляване на задлъжнялостта им и постигане на добро финансово управление”. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Заповядайте госпожо Стоянова за становище от страна на министерството.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
В продължение на казаното преди малко смятаме, че съответните механизми на намаляване на задлъжнялостта и за постигане на добро финансово управление са задължения на всеки един мениджърски екип на всяко едно предприятие, независимо дали то е притежавано от държавата или от общината. Следва както се казва от само себе си и не е необходимо в закона да се казва конкретно, че всеки мениджър на предприятието трябва да го управлява по най-добрия начин. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания колеги.
Заповядайте, госпожо Ганчева.
Г-ЖА КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Благодаря.
Госпожо Стоянова, аз мисля че дори да го има този текст не е лошо, дори и да звучи като насърчаване за извършване на тези дейности, които са описани. Текстът малко се утежнява, но съдържанието е добро.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Госпожа Стоянова не е против направеното предложение. Тя просто изрази становището на министерството.
Преминаваме към гласуване на предложението.
Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се - няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият текст по § 18, който съответно ще се преномерира.
По този параграф има една бележка от Дирекция Правна, която не беше подадена между първо и второ четене.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА :
Редакцията е правно-техническа. Тъй като регламентът ЕО/1370/2007 за пръв път се среща в чл. 54, ал. 4 е необходимо да му дадем краткото наименование, за да може впоследствие в закона да се използва съкратеното наименование.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
В чл. 54, ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „наричан по-нататък регламент ЕО/1370/2007.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате ли бележки.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се - 3.
Приема се.
В § 18, 19 и 20 по вносител няма направени предложения.
Предлагам да бъдат гласувани.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се - 3.
Приемат се.
Преминаваме към § 21.
По § 21 има направено предложение от н.п. Иван Вълков и група народни представители.
Предложението е за прецизиране на текста в § 21, а именно:
В § 21 , относно чл. 83, ал. 6 се изменя така:
„(6) Методите, използвани за регистрирането и обработката на данните по ал. 5, трябва да са равностойни на методите, използвани за регистрирането и обработката на данните на хартиена форма, конкретно по отношение на доказателствената сила на товарителницата, в която са посочени тези данни”.
Становище от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
От страна на народни представители също няма възражения.
Предлагам да преминем към гласуване на направеното предложение.
Който е за така изчетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се - 3.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя по § 21, с направеното предложение по чл.83, ал. 6.
Който е за така изчетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се - няма.
Приема се.
Преминаваме към § 22.
По този параграф няма направени предложения.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е , моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се - 3.
Приема се.
Преминаваме към § 23.
По § 23 имаме направено предложение от Дирекция Правна по отношение на чл.109.
§ 23. В чл. 109, ал. 1 думата „освободи” се заменя с „подпише”.
От страна на вносителите. Госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Приемане направените поправки в текста.
Преминаваме към гласуване на § 23.
В чл.109, ал.1 думата „освободи” да се замени с „подпише”.
Навсякъде думата „освободи” се заменя с „подпише”.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се - няма.
Приема се.
По този параграф има направено предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
Създава се § 23а:
„ § 23а. Чл. 112 се изменя така:
„ Чл.112. (1) Графикът за движение на влаковете се изготвя веднъж на една календарна година и влиза в сила в полунощ на втората събота на месец декември.
(2) При необходимост от промени в регионалните разписания на бързите и пътническите влакове, промяната става в полунощ на втората събота на месец юни на текущата година.
(3) В сроковете по алинеи 1 и 2 разписанията на автобусните линии от републиканската и областните транспортни схеми се координират с разписанията на бързите и пътническите влакове с цел постигане на интермодалност и недопускане на нелоялна конкуренция.
(4) извънредни ( ad hoc ) заявки за отделни влакови маршрути от заявители при наличен свободен инфраструктурен капацитет се предоставя по възможност на следващия ден или най-късно до пет работни дни”. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Становище от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
Първо бих искала да посоча, че предложението се намира в глава 6 Основни правила за движение на влаковете, което означава че и текстовете след него следва да бъдат съобразени с наименованието на подразделението на нормативния акт.
На второ място предложените текстове се съдържат към настоящия момент в Наредба № 41 за достъп и използване на железопътната инфраструктура и не смятаме, че следва да бъдат пренасяни като такива за уредба на ниво закон.
На трето място предложените текстове по наша преценка сериозно променят начина на изготвяне на графика за движение на влаковете, включително те не предвиждат съгласуване с европейски администрации. Нещо, което например е предвидено в Наредба № 41 за достъп и използване на железопътната инфраструктура.
На следващо място по отношение на предложението за координиране на разписанията на автобусните линии от републиканската и областните транспортни схеми с разписанията на бързите и пътническите влакове, с цел постигане на интермодалност и недопускане на лоялна конкуренция.
Следва да посочим, че при изготвянето на транспортните схеми задължително участват и представители на железопътната администрация. Наредба № 2, която е издадена в изпълнение на Закона за автомобилните превози и която посочва начина на определяне на транспортните схеми предвижда създаването на специална комисия от всички заинтересовани лица, включително и от ИА Железопътна администрация, от ИА Автомобилна администрация, областните управители при изготвянето на републиканската и областните транспортни схеми. Така че не просто е записана в друг нормативен акт, но тя се изпълнява като такава.
Ще помоля и колегата от ИА Железопътна администрация технологично да обясни какви проблеми би имало с приемането на това предложение и доколко то няма по-скоро да създаде някакви проблеми при изготвянето на графика за движение на влаковете, създадената към момента организация за това и съгласуването с европейските администрации. Благодаря ви.
Г-Н ЖОРО ДИМИТРОВ: Аз ще се опитам съвсем накратко да взема отношение по темата, тъй като разработването на графика е една от най-сложните задачи в сферата на железопътния транспорт.
Първо искам да отбележа, че в законът в гласа 6 се дават най-общите принципи за основните правила за движение на влаковете. С това предложение се влиза в конкретика, която така или иначе е уредена по определен начин.
На първо място моментът на влизане на графика за движение на влаковете. Този час е международно съгласуван и той се изпълнява, независимо дали ще бъде записано в нашия закон. Що се отнася до съгласуване на разписанията с разписанията на автобусните линии при всички положения, както посочи госпожа Стоянова, ако не се направят съответните промени в законодателството в сферата на автомобилния транспорт, тази промяна най-вероятно ще влезе в някаква колизия.
По отношение на заявките за отделни влакови маршрути. Това се прави сега в определен ред и тези заявки са 24-часови, т.е. до 10.00 часа на предния ден могат да се дават заявки за следващия ден.
По отношение на промените в средата на м. юни. Тук искам да ви обърна внимание, че този въпрос всъщност е свързан с правото на достъп до инфраструктурата на самите железопътни превозвачи. Управителят на инфраструктурата няма право да откаже достъп и ако превозвача се почувства засегнат, т.е. дискриминиран, той има право да се жалва.
Освен това управителят на инфраструктурата е длъжен да предприеме мерки за увеличаване на капацитета. Всичко това го казвам, тъй като отиването в една такава конкретика в Законът за железопътния транспорт, при всички положения ще засегне тези въпроси, които вече са уредени или в международни договори, говоря за влизането в сила на графика или в наши нормативни документи, които са в сферата на железопътния транспорт, имам предвид подзаконовите актове и в сферата на автомобилния транспорт.
Затова мисля, че на този етап записването на такива конкретики в основните правила, където се дават най-общи принципи е може би прибързано и трябва да се преосмисли по-конкретно.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Господин Свиленски, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз много уважавам хората, които са професионалисти в бранша, но за да стигнем до тези предложения, нали разбирате че всички сме наясно, че състоянието на железопътния транспорт не ни удовлетворява. Има дублирани разписания. Като отидете на гарата и тръгнете с влака за Варна, през цялото време тръгват 5 автобуса други за Варна. Къде ви работи наредбата, след като има такива комисии? Аз съм бил в такава комисия, няма такова съгласуване. За Бургас тръгва влака и още 8 фирми тръгват за Бургас. Нека да си говорим това, което е реално. Сега с вас тръгваме за автогарата и виждаме колко са дублирани разписанията. Затова искаме да се запише такъв текст в ал.4.
Да, вие казвате, че изпълнявате на следващия ден, но може да ги изпълните. Затова казваме – до 5 работни дни, защото когато има един директор, който не иска да изпълни заявката, това може да стане и след 25 дни. Когато иска я изпълнява, но когато не иска какво го задължава да я изпълни. Затова в законът предлагаме да го запишем и той да го изпълни, като не го изпълни не фирмата да търси по съдебен ред, както казахте, а просто директора ще е нарушил закона и ще има основание да си отиде.
Казвате, че всичко е записано в наредбата, но не се изпълнява. Затова искаме да се запише в законът, за да може този, който не го изпълнява да носи някаква отговорност. Пак ви казвам, разписанията убиха БДЖ и това се прави 25 години, това не се прави през последните едва, две или пет години. Няма един влак, който да не е дублиран с маршрутна линия или маршрутно такси. Ако и вие като представител на тази администрация защитавате този вид съдействие, по-добре като закрием БДЖ да закрием и ИА Железопътна администрация, да качваме пътниците от влаковете на автобуси и да приключваме с тази мъка.
Просто не очаквах да не подкрепите това предложение. Това е в интерес на вас, не е в интерес нито на мен, нито на БСП, нито на който и да било. Да, ще наруши явно някои други лобита, обаче в крайна сметка някои тези неща трябва да ги каже и трябва да започнат да се правят тези неща. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Димитров.
Г-Н ЖОРО ДИМИТРОВ: Аз исках само да уточня, че от предложените текстове само текстът в ал.3 касае конкуренцията с автомобилния транспорт. Аз не възразявам против уреждане на тази материя, а само отбелязах, че този въпрос е уреден в законодателството, свързано с автомобилните превози и нашето участие също като изпълнителна агенция е уредено там. Най-вероятно там има други неща, които трябва да се преразгледат.
Що се отнася до заявките, аз просто исках да кажа, че влизането в сила на графика, това е определено с международен договор и в графика влизат едновременно всички държави. Просто не искам да навлизам повече в детайли, но наистина промяната на реда за заявките в 5-дневен срок означава, че ако някой не ги изпълнява, аз казах управителят на инфраструктурата е задължен с Наредба № 41 не само да изпълнява заявките, а да предприеме мерки за увеличаване на капацитета и т.н.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Други мнения.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тъй като се постави въпросът и за Законът за автомобилните превози, да действително и там трябва да се направят промени.
Г-Н ВАСИЛ РАНГЕЛОВ: По въпросът за графика за движението на влаковете. Някога се е смятало, че това е основният закон за всяка железница. Колегите са прави с едно изключение. България като член на семейството на европейските железници е известна с нарушаване на сроковете. От м. февруари започва подготовката на графика и приключва през м. декември. НКЖИ не спазва тези срокове и ние сме имали предупреждение. Това ни кара да изведем от подзаконово на законово равнище, т.е. да бъде по-висша категория нормативен акт. Да не говоря вече за спазването на графикът на движението на влаковете. Ние сме също една железница, която има най-голям процент нарушение на графика на движението на влаковете. Смисълът е в законът да вкараме неща, които ги има в наредбата.
По въпросът с движението на автобусите. Има една поправка внесена от Вас и господин Михов през предишния мандат където се съгласуват автобусните линии от републиканската и областната транспортна схема по някакви критерии. Няма за железопътният транспорт текст, ние искаме тази философия , която вие сте вкарали да бъде и за железницата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Проблемите възникнаха в този текст и споровете не затова, че текстовете не са коректни или не могат да бъдат използвани. Проблемът е, че не са гледани на първо четене. Няма такива текстове, които да са разисквани. Не може за единият бранш да вземаме решение, което засяга и другия бранш. Затова, когато се вкарват такива текстове е хубаво да бъдат гледани на първо четене, да поискаме становищата, които са ни необходими и да може да гледаме малко картината по-обхватно, а не както в момента примерно само за единия закон. Аз съм напълно съгласен, че има много неща, които са полезни и може би ще допринесат за едни по-добри постоянни разписания.
Причината обаче за да съществуват толкова много промени в разписанията, знаете че в този програмен период, който измина, а и в следващите 4 – 5 години ние ще търпим непрекъснато промяна на тези разписания, защото се извършват ремонтни и строителни дейности или по модернизацията на цялата жп инфраструктура, което също налага по един или друг начин непрекъснато промени в тези разписания.
За мен голяма част от предложенията, които са направени от групата народни представители, господин Свиленски, обръщам се към вас тъй като вие сте начело, причината да не бъдат приети не е толкова в това, че са лоши като предложения, а от това че те не са дискутирани между първо и второ четене и нямат съответно политиката или философията, която да наложим като гледане или по начин , по който да видим в перспектива как се случват нещата. Голяма част от тях са едни добри пожелания, не са лоши като предложения, но гледани поотделно и нямайки становища съответно на администрацията или на съответните органи , на оператори, институции и т.н. създават просто невъзможност за тяхното приемане. Затова становищета от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е в повечето случаи не бих казал отрицателно, но не са положителни . Благодаря.
Госпожо Стоянова, искахте думата.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
По отношение на това, че текстовете когато са записани в закона ще бъдат спазвани повече позволете ми да не се съглася с подобно нещо. Аз като гражданин на тази държава, както и всеки един ръководител, бил той на Национална компания Железопътна инфраструктура или който и да е той, е длъжен да спазва всички задължения, независимо дали те са установени в закон или в подзаконов нормативен акт. Така че едно задължение след като е създадено от законодателя, то е задължение и следва да бъде спазвано, независимо дали е в закон, независимо дали е в наредба, независимо дали е в постановление или в друг нормативен акт.
Да, господин Вълков, напълно сте прав. Направените предложения вероятно имат своето основание, по-точно имат своята причина, за да съществуват като такива и сте прав и по-нататък в изказването си, че за да можем да постигнем целта, която преследват тези предложения, следва да бъдат добре съгласувани между двата вида транспорт, а именно автомобилния и железопътния. Само тогава ще бъде постигната целта, а именно съгласуването между транспортните схеми в автомобилния транспорт и железопътния транспорт и поради това е изводът, че трябва да имаме общата картина на двата вида транспорт, разписанията, да присъстват представители и на двата бранша, за да може пак повтарям да се постигне целения резултат , който наистина би бил прекрасен. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, госпожо Стоянова. Изказвания имаме ли по темата.
Господин Свиленски, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Действително законите и наредбите трябва да се спазват. Вие всички твърдите, че тези неща ги има записани в Законът за автомобилните превози, във вашите наредби и в комисиите, които бяха от Столична община и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията с цел разпределяне на областните линии. Казвам ви, че ако отидем на автогарата ще видим, че за всеки един влак има по три автобуса дублирани. Как това се случва и какви мерки сте предприели да накажете някой в тази посока? Аз не съм досега за един наказан директор от администрацията, която съответно се грижи затова, че е допуснал автобусните линии да тръгват заедно с влака или 3 минути преди него. Ако имате такива наказания ще се съглася, но истината е, че имаме едни празни пътуващи влакове, едни пълни автобуси.
Вие не искате да приемете тези предложения, защото били пожелателни. Докога да отлагаме, господин Вълков. Ако сега внесем предложения за един закон, те ще се гледат догодина, но тогава няма да има и влакове, тогава разписанията ще се съобразяват с таксиметровите коли сигурно, защото просто влакове няма да има.
Пак ви казвам, всичко това е в интерес на управлението, а не на опозицията. След като го има в единият закон и там е казано, че автобусните превозвачи трябва да се съобразяват, да го запишем и тук че трябва да се съобразяват, дано наистина започнат да се съобразяват.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Процедура за удължаване на времето до приемане на закона.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Има направено процедурно предложение от н.п. Станислав Иванов. Има ли обратно становище.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз мисля, че този закон е много важен и трябва да го гледаме много задълбочено и на спокойствие. Не е нужно да претупваме нещата. Както виждате текстовете, по които няма предложения вървят бързо, но по тези по които има е хубаво да се обсъждат. Затова правя предложение закона да се разглежда на следващото заседание на комисията в нормална атмосфера, и колегите вече са изморени.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Преминаваме към гласуване предложението на н.п. Станислав Иванов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 6, против – няма, въздържали се - 1.
Не се приема.
Преминаваме към гласуване предложението на н.п.Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се - 10.
Не се приема.
Преминаваме към разглеждане на следващите параграфи.
По § 24 до § 27 включително няма направени предложения.
Предлагам да ги гласуваме амблок.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се - 3.
Приемат се.
Преминаваме към § 28.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
В § 28 е записано: В чл.115и, ал.4 думите „железопътни превозвачи” се заменят с „железопътните предприятия”.
Въпросът ми е към госпожа Стоянова. Тъй като в законът на много места ги има и двете понятия, какво правим с тях и защо ги сменяме само в този член, тъй като и двете понятия са общо взето едно и също нещо.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Както забелязвате промяната в настоящият текст , както и всички текстове до чл.115з касаят безопасност и разследване. Промените дойдоха от това, че към настоящият момент в посочената Глава 6б, която е озаглавена Безопасност и разследване, особено в Раздел 1 Безопасност е говори за железопътни превозвачи.
При наказателната процедура, която все още не е прекратена от Европейската комисия и която е на етап мотивирано становище, т.е. това е втората фаза от досъдебната процедура, те отправиха критика към нас, че правилата относно безопасността и разследването, и ангажиментите съответно ги отнасяме към железопътните превозвачи, т.е. само към тези, които притежават лицензия за извършване на железопътен превоз.
Ако си спомняте в предходното изменение на Законът за железопътния транспорт направихме съответните промени относно железопътни превозвачи и железопътни предприятия. Изискването на Европейската комисия е текстовете относно безопасност и разследване да се отнасят не само към железопътните превозвачи, а спрямо всяко едно железопътно предприятие., т.е. не само тези които имат лицензията, а всички други които включително влизат в така наречените индустриални клонове и не притежават лицензия за железопътни превозвачи. Разширяваме изискванията по отношение на безопасност и разследване към по-широк кръг от лица.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Г-ЖА КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Моето предложение е т.3 Разни да отпадне от дневния ред и да продължим с разглеждането на този закон до приключването му.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли обратно становище.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В момента е 16.34 минути. Това ще бъде в нарушение както на правилника на комисията, така и на правилника на Народното събрание. Ние няма да участваме в това гласуване и съответно ще си тръгнем от това заседание.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, поради това, че опозицията предлага да приключим днешното заседание, поради важността на закона и наказателната процедура, която върви към настоящия момент, предлагам да проведем извънредно заседание на комисията на 18 .02.2016 година от 11.30 часа, зала Запад.
При това положение госпожо Ганчева отказвате ли се от процедурата.
Г-ЖА КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Отказвам се.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: При това положение няма да гласуваме. Имате ли предложение за извънредно заседание.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предлагам извънредното заседание да се проведе утре в 11.30 часа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви. На 18 .02.2016 г. в 11.30 ще проведем извънредно заседание на комисията.
Закривам заседанието.

18 февруари 2016 година, 11.30 часа, зала Изток.
Извънредно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения за разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г. – второ гласуване, продължение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Откривам заседанието на комисията.
Дневният ред на днешното заседание е следния:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г. – второ гласуване.
Има ли предложения по дневния ред. Не виждам вдигнати ръце.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” . 9, против – няма, въздържали се – 2.
Дневният ред е приет.
На предишното заседание стигнахме до § 28, по който приключихме дискусията и предлагам да преминем към гласуване.
Който е за предложения от вносителите текст, моля да гласува.
Гласували „за” . 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към § 29 и § 30, по които няма направени предложения от народни представители. Предлагам да бъдат гласувани амблок.
Има ли предложения. Не виждам вдигнати ръце.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приемат се.
Преминаваме към § 31.
По § 31 има направено предложение от н.п. Иван Вълков и група народни представители.
Предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Като един от съвносителите на предложението мога да кажа, че нашето предложение се отнася до прецизиране на текстовете с жалбите, техните срокове съгласно регламента и по-подробно описване на реда и срока за произнасяне по самите жалби.
В тази насока е направено нашето предложение.
Кой ще представи предложението на н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
В § 31, т. 2, ал. 3 от новото съдържание на ал. 5 се изменя така:
„т.3. процеса на разпределение на капацитет и графика за движение на влаковете, както и техните изменения”.
Това допълва обхватът на контрол на ИА Железопътна администрация, който е в ал. 5, където в сегашния текст се казва, че само контролира процеса на разпределение на капацитета и неговия резултат. Ние предлагаме да бъде записано допълнението „да следи графика на движение на влаковете, както и техните изменения”, т.е. да контролира графика на движение на влаковете, тъй като и при предишните дискусии стана ясно, че графика е един от проблемите, затова предлагаме този контрол да бъде записан и в тази ал. 3.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Становище от страна на вносителите Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
Текстът на вносителя отразява по-точно разпоредбите на директивата. Всъщност предложението, което правят народните представители Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски се отклонява от текста на директивата. Текстът на директивата е чл. 56 и урежда функциите на регулаторния орган при разпределяне на жалби. Буква „в” казва: „процеса на разпределяне на капацитет и неговия резултат”.
Моля да обърнете внимание, предполагам че колегата от ИА Железопътна администрация ще може да обясни професионално по-добре от мен, че графика за движение на влаковете като такъв , се явява резултат от разпределението на капацитета, той е само една негова съставна част, поради което също не следва изрично да бъде оказван. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Други изказвания. Заповядайте, госпожо Ганчева.
Г-ЖА КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Благодаря.
Моето мнение и мнението на нашата група е, че частен случай на разпределението на капацитета е графика за движението на влаковете, т.е. по текста на вносителя, както е изписан включва контрола върху графика за движение на влаковете и неговите изменения, примерно договор за експлоатация за обслужващото съоръжение също е резултат на разпределение на капацитета.
С предложението на господин Свиленски се ограничава приложното поле на контролната дейност на Изпълнителна агенция Железопътна администрация, затова ние няма да подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, госпожо Ганчева.
Господин Свиленски за реплика.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз тук и от двете изказвания чух, че графикът за движение на влаковете се включва в разпределението на капацитета, това, което предлагаме ние, това което е предложил вносителят и графика на разпределение на влаковете, т.е. ние с нашето предложение няма как да ограничаваме другото, защото то го има, ние не го премахваме, просто добавяме. Аргументът, че ограничаваме функциите на ИА Железопътна администрация няма как да бъде верен, при положение че ние към един текст казваме „и” и добавяме още нещо.
Аз разбирам, че нашите предложения не искате да бъда приети, но когато изваждате аргументи, и министерството, и колегите, нека поне да бъдат малко по-коректни. Действително може би с текстовете не сме и ние точни и коректни, но то просто прави впечатление и най-обикновения човек, че в случая когато добавяш нещо няма как да ограничаваш, или кажете „Не искаме да ви приемаме предложенията” ние с колегата ще ви оставим на спокойствие да приемате закона. Не приемам аргументите, че ограничаваме контролната дейност. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Други изказвания или мнения . Няма.
Първо ще гласуваме предложението на н.п. Иван Вълков и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към следващото предложение, което е на н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ние с колегата Търновалийски ще напуснем заседанието, за да работите на спокойствие. Пожелавам ви в рамките на почивката да приключите със закона. Благодаря ви за подкрепата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
При това положение редакцията на § 31 по комисия придобива следния вид:
§ 31. В чл.116 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „железопътните превозвачи” се заменят с „железопътните предприятия”.
2. Алинея 5 се изменя така:
„ (5) Изпълнителна агенция Железопътна администрация упражнява контрол по своя инициатива или по жалба на заявители, които считат, че са третирани несправедливо, дискриминирани или увредени по какъвто и да е начин, както и по жалби срещу решения на управител на инфраструктура, на железопътно предприятие или на оператор на обслужващо съоръжение по отношение на:
1. проекта и окончателния вариант на референтния документ за железопътната мрежа;
2. установените в референтния документ критерии;
3. процеса на разпределяне на капацитет и неговия резултат;
4. схема на налагане на такси;
5. равнището или структурата на таксите за ползване на инфраструктурата, чието заплащане дължат или може да им бъде наложено;
6. правилата за достъп до железопътната инфраструктура, включително за извършване на международни услуги за превоз на пътници, до обслужващите съоръжения и допълнителните услуги;
7. достъпа и налагането на такси за услугите в обслужващите съоръжения, за допълнителните и съпътстващите услуги.
3. Създава се нова ал.6:
„(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Железопътна администрация извършва проучване на жалбите по ал.5 в срок до 1 месец от тяхното постъпване.”.
3. Създават се т.4 и 5 със следното съдържание:
4. Създават се ал. 7 – 10:
„ (7) В срока по ал. 6 изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Железопътна администрация може да изисква допълнителна информация и /или да започне консултации с всички заинтересовани страни. Срокът за получаване на информацията и/или за провеждане на консултации не може да бъде по-дълъг от един месец, и може да бъде удължен при изключителни обстоятелства с не повече от две седмици.
(8) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Железопътна администрация се произнася с мотивирано решение по жалбите по ал. 5 в срок до 6 седмици от получаването на цялата необходима информация или от постъпване на жалбата, в случай, че допълнителна информация не е била изисквана по ал. 7.
(9) С решението по ал.8 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Железопътна администрация:
1. оставя жалбата без уважение;
2. отменя акта и/или разпорежда спирането на действието и указва действията, които следва да се предприемат.
(10) Решението по ал.8 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 11”.
Който е съгласен с така изчетения текст за § 31, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към следващите текстове по §§ 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39 и 40, по които няма направени предложения от народни представители
Предлагам да бъдат гласувани амблок
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приемат се.
Преминаваме към § 41.
По този параграф има направено предложение от н.п Иван Вълков и група народни представители.
В § 41 относно чл.137, думите „от този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове” се заличават.
Това е направеното предложение.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за мнение.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:Благодаря, господин Вълков.
Подкрепяме направеното предложение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Изказвания. Не виждам вдигнати ръце.
Който е за направеното предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на текста по § 42, който придобива следния вид:
§ 41. Член 137 се изменя така:
„ Чл. 137. Наказва се с глоба от 500 до 5 000 лева или с имуществена санкция от 1 000 до 10 000 лева лице, което не представи информация, поискана от Изпълнителна агенция Железопътна администрация за капацитета на железопътната инфраструктура, начина за неговото разпределяне и неговия резултат, референтния документ, достъпа, предоставянето на услуги и налагането на инфраструктурни такси и такси за услугите в обслужващите съоръжения, разходите за инфраструктурата и всички други данни и факти, свързани с изпълнението на регулаторните и контролни функции на Изпълнителна агенция Железопътна администрация.
Който е за така изчетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият текст, който е § 42.
По § 42 няма направени предложения.
Предлагам да бъде гласуван.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на § 43.
По този параграф има направено предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Вносителите ги няма в залата.
Аз ще помоля представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като вносител на законопроекта да изкажат своето становище по направените предложения на народните представители.
Г-Н ЖОРО ДИМИТРОВ: Благодаря.
Аз по първото предложение за отпадането на новата т. 44 искам само да отбележа, че с тази дефиниция „страничен коловоз за гариране” се транспонира определението, което е в директивата в чл.3, т. 29. Ние не можем да чуем мотивите, но смятам че не създава някакъв проблем това, че ще сложим такова определение. В момента видовете коловози са определени в Наредба № 58, в чл. 61 и според мен няма проблем да се въведе и това определение. Тук не знам защо се предлага да отпадне от закона.
По отношение на т. 45. Също тази дефиниция транспонира дефиницията от директивата.
Без да чуя мотивите аз повече не мога да коментирам, само ви предоставям информация, че това го има в директивата.
Предложението на народните представители всъщност променя донякъде дефинициите, които са в директивата. Предложението е т. 44 да отпадне. Такава дефиниция я има в директивата, би трябвало да я пренесем и в нашето законодателство. Другите две дефиниции са променени по някакъв начин, което е малко по-различно от това, което пише в директивата. В проектозаконът дефиницията, която е записана е точно както и в директивата.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: В заключение нашето становище е, че определението за странични коловози за гариране, тъй като отразява стриктно прилагане на директивата, следва да бъде запазено в законопроекта. Определенията , които се предлагат от народните представители по т. 45 и т. 48, а именно дефиниране на услугите ”тежка поддръжка” и „обслужващо съоръжение” не съответстват като такива на директивата, поради което не следва да бъдат приемани в закона.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви.
Колеги, имате думата за изказване.
Заповядайте, госпожо Ганчева.
Г-ЖА КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Аз само искам накратко да допълня. Ние не поддържаме отпадането на т.44 и съответното понятие, тъй като сега съществува инфраструктурна такса при гариране на страничен коловоз и това понятие е необходимо , за да може тази такса да бъде фиксирана.
С предложението по т. 45 се стеснява определението „тежка поддръжка” , което е в директивата, което също не е приемливо.
В т. 48 явно колегите имат предвид, че обслужващо съоръжение, това което представлява то като понятие, според тях трябва да се изпише в Наредба № 58, което е наредба по чл. 115, а е изписано в закона. Това няма значение, по-добрият вариант да е в закона.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Ганчева.
Други изказвания. Не виждам вдигнати ръце.
Преминаваме към гласуване предложението на н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – няма, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Преминаваме към гласуване на §43 по вносител.

Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към Допълнителни разпоредби.
Да гласуваме наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на § 44.
От дирекция Правна имат бележки.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА:Благодаря Ви, господин Вълков.
Считам, че за по-голяма прецизност на текста по § 44, ал.2 думата „следва” да се замени с думата „трябва”, тъй като става дума съответно за дългове и дължими лихви, които трябва да са възникнали до 1 януари 2007 година.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Предложението е думата „следва” да се замени с думата „трябва”.
Има ли възражения от страна на вносителите.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Първо трябва да гласуваме предложението на Дирекция Правна, като го припознавам като народен представител, който го прави: в ал.2 .
(2) За изпълнение на изискването на ал. 1 дълговете, съответно дължимите лихви по дългове, които трябва да са възникнали до 1 януари 2007 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

При това положение § 44 ще придобие следния вид:
„ § 44 (1) Държавата може да предоставя държавни помощи за изплащане на дългове и дължими лихви по дългове, поети от железопътни предприятия, които са публично притежавани или контролирани, при спазване на приложимите правила за държавните помощи.
(2) За изпълнение на изискването на ал.1 дълговете, съответно дължимите лихви по дългове, които трябва да са възникнали до 1 януари 2007 г.”
Който е за така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предлагам да преминем към гласуване на § 44 с направената промяна, която ние вече гласувахме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 45.
По § 45 няма направени предложения.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващото предложение.
Това е на н.п. Петър Петров.
Заповядайте, господин Петров да представите своето предложение.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Предлагам в Допълнителните разпоредби да се създаде нов § 46.
„§ 46. В Закона за администрацията се правят следните изменения и допълнения:
В чл.19а, ал.2 се създава нова ал.3:
„(3) Чл.19а , ал.2 не се прилага за изпълнителните агенции, на които са възложени регулаторни функции със специален закон”.
Съответно сегашната ал.3 става ал.4.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
От страна на вносителите на законопроекта становище да изразите.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: По наша преценка направеното предложение не следва да бъде приемано по две основни причини.
Не смятаме за удачно със специален закон, какъвто е Законът за железопътния транспорт да бъдат правени изменения и допълнения в Закона за администрацията, който е устройствен закон и урежда устройството и статута на администрацията, както и на ръководителите на съответните администрации.
В тази връзка моля да обърнете внимание че разпоредбата касае абсолютно всички изпълнителни агенции, на които са възложени регулаторни функции със специален закон.
По отношение на съществото на текста. Към настоящият момент текстът на чл.19а, ал. 2 от Закона за администрацията предвижда правоотношенията със заместник министрите, с областните управители, със заместник областните управители. Органите, посочени в чл.19а, ал.4 от закона, т.е. това са изпълнителните дирекции на изпълнителните агенции да могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя по негова преценка. Предлага се това да отпадне.
Когато е създаван съответният текст в Закона за администрацията идеята е била, че всички тези лица - заместник министри, областни управители, заместник областни управители, изпълнителни директори на изпълнителни агенции са хора, които правят политика и поне по наша преценка не е допустимо министри, Народно събрание да имат мандат, тъй като те също са политически органи, а в същото време изпълнителните директори на изпълнителните агенции, които също провеждат политиката, да бъдат на едни безсрочни бих ги нарекла трудови правоотношения. Освен че въпроса има проблем от функционална гледна точка, че не може чрез Закона за железопътния транспорт да се променя Закона за администрацията, по наша преценка въпроса е и по същество, а именно как ще бъдат прекратявани правоотношенията с изпълнителни директори на изпълнителни агенции.
Въпрос, който би следвало да бъде обсъден доста внимателно и след това да бъдат приемани каквито и да е изменения или допълнения в тази насока.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, имате думата за изказвания или изразяване на мнения по направените предложения. Не виждам вдигнати ръце.
Преминаваме към гласуване на предложението на господин Петров.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 2, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
Преминаваме към следващото предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Тъй като ги няма вносителите ще ви кажа, че предложението се отнася до промени в Преходни и заключителни разпоредби на Закона за автомобилните превози. Ние отхвърлихме предложението, което беше направено по-рано в параграфите и аз мисля, че при това положение вече не е актуално.
Да чуем мнението на вносителите от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
В продължение на обсъжданията от вчерашният ден, можем да кажем следното. Да, подобно съгласуване между разписанията на автобусите от републиканските и областните транспортни схеми от една страна и графика на движение на влаковете безспорно е необходимо, затова обаче е необходим общ поглед върху двата закона, за да можем да постигнем действително ефекта, който вчера изложиха вносителите на тези предложения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, има ли изказвания. Не виждам вдигнати ръце.
Който е за направеното предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски, моля да гласува.
Гласували „за” – 2, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема.
С това приключи второ четене на Закона за железопътния транспорт.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Иван Вълков/