Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
19/10/2016
1. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г., № 620-00-15, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
2. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“, № 620-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
П Р О Т О К О Л
На 19 октомври 2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г., № 620-00-15, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
2. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“, № 620-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
3. Разни.
В заседанието участваха от Комисията за регулиране на съобщенията: Веселин Божков – председател, Никола Колев – заместник-председател, Андреана Атанасова – член, Ирина Романска – член, Константин Тилев – член, Неда Койчева – директор на Дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване, Цветелина Севлиевска – и.д. Главен секретар, директор на Дирекция „Техническо регулиране и електронен подпис, Боряна Стоева – началник отдел „Регулиране на пощенските услуги“ към Дирекция „Пазарно регулиране“, и Милена Петкова – началник отдел в Дирекция „Пазарно регулиране; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Валери Борисов – заместник-министър, Калина Димитрова – директор на Дирекция „Съобщения“, Деян Дънешки – Главен изпълнителен директор, Анна Желева – главен счетоводител; представители на мобилните оператори и браншовите организации: Искра Кусева – „Мобилтел“, Станислав Атанасов – „Мобилтел“, Магдалена Георгиева „Теленор“, Галя Маринова – БАККО, Аспарух Томов – Сдружение за защита на легалното разпространение на програми, Анна Танова – АБРО, и Ивайло Бурков – АБРО.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Иван Вълков.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа, гости! Моля за внимание!
Тъй като имаме необходимия кворум, откривам днешното заседание, което със следния дневен ред:
1. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г., № 620-00-15, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
2. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“, № 620-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
3. Разни.
Има ли предложения по така направеният дневния ред? Не виждам вдигнати ръце. Щом няма, подлагам на гласуване прочетения дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува:
Гласували 10: за – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към дневния ред по точка първа, а именно:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2015 Г., № 620-00-15, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
Като гости и представители на Комисията за регулиране на съобщенията са: господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Никола Колев – заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията и членовете: госпожа Адриана Атанасова, госпожа Ирина Романска и господин Констандин Тилев, госпожа Неда Койчева – директор на Дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“, госпожа Цветелина Севлиевска – изпълняващ длъжността „Главен секретар“, Боряна Стоева – началник на отдел „Регулиране на пощенските услуги“ към Дирекция „Пазарно регулиране“ и госпожа Милена Петкова – началник на отдел в Дирекция „Пазарно регулиране“.
Представителите на Министерството на транспорта и информационните технологии: господин Валери Борисов – заместник-министър, госпожа Калина Димитрова – директор на Дирекция „Съобщения“, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“, и госпожа Анна Желева – главен счетоводител на „Български пощи“.
Представители на мобилните оператори и браншовите организации, които са поканени: госпожа Искра Кусева – „Мобилтел“, господин Станислав Атанасов – „Мобилтел“, госпожа Магдалена Георгиева – „Теленор“, госпожа Галя Маринова – БАККО, господин Аспарух Томов – Сдружение за защита на легалното разпространение на програми, госпожа Анна Танова – АБРО, и господин Ивайло Бурков – АБРО.
Давам думата на Комисията за регулиране на съобщенията за представяне на Годишния доклад за 2015 г.
Заповядайте, господин Божков.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми заместник председатели на Комисията, уважаеми членове на Комисията за транспорт и информационни технологии, дами и господа колеги!
Вие знаете, че вече няколко месеца има на разположение доклада, който е поставен и на интернет страницата, който е предоставен и на Вас, и затова ще предложа в съкратен вариант самия доклад, а предполагам с Вашите въпроси Вие ще изчистите, с някои конкретни питания, по отношение на развитието на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги за 2015 г.
Общият обем и структурата на пазара на електронни съобщения за тази година е 2 млрд. 550 милиона, като на пазара са функционирали 892 предприятия, общият обем на инвестициите възлиза на 524 милиона, който в сравнение с 2014 г. е почти непроменен. Относителните дялове на самите услуги по отношение на гласовите услуги продължават да бъдат водещи – над 45%. Голям ръст бележат пакетните услуги, както знаете това е и европейска практика, това е и в България – 26% приблизително; телевизионните услуги и радио услугите формират 10%; интернет, като самостоятелна услуга – 16,1%, което също е характерно за европейското развитие и световното развитие на пазара, като относителен дял.
Както винаги, нашият доклад започва с фиксираната телефонна услуга. Към днешна дата имаме един милион и 600 хиляди телефонни поста – брой на фиксираните телефонни постове, пазарният дял на историческото предприятие продължава да намалява, на база приходи все още заема 86%, на база брой телефонни постове – 64%, 26 предприятия предоставят фиксираната услуга, което говори, че който иска може да предоставя тази услуга и, че има създадени добри условия за конкуренция и общият размер на приходите от фиксирани телефонни услуги възлиза на 174 млн. лв., което е намаление с 14%, което знаете, че е характерно, като тренд в последните 10 години.
По отношение на мобилната телефонна услуга, броят на активните SIM карти възлиза на 9 млн. 200 хиляди, което бележи спад с 3%. По отношение на пазарен дял, най-висок относителен пазарен дял има по брой на абонати „Мобилтел“ – приблизително 41%, следващият е „Теленор“ – 33,6 и БТК – 25,5%. Ако ги разглеждаме като относителни дялове, „Мобилтел“ и БТК правят съответно ръст с 1-1,5%, докато „Теленор“ бележи ръст със спад с 2%. Общият обем на приходите от този сектор са 943 милиона или намаляване с 18,5%.
По отношение на броя на картите, Вие знаете, че имахме пенетрация – 148%, извинявам се за израза, но той е общоприет, в момента той е 128%, защото благодарение на конкуренцията, която ние създадохме условия, няма необходимост всеки да носи по две-три карти, за да се обслужва вътре в мрежата на съответния оператор. Освен това, знаете, че за 2015 г. в края на годината се появи и още един оператор – „Макс Телеком“.
По отношение линиите на наем, този сегмент продължава да намалява като относителен дял, общият размер на приходите е приблизително 28 млн. лв. – спад с 13%. В този пазар имаме 23 активни мероприятия. Пазарният дял на БТК – историческото предприятие, намалява с пет пункта, и по разпределение на приходите от национални линии на наем на едро са 45%, от международни линии под наем на едро са 18, и наем на дребно 18,8.
Пренос на данни и достъп до интернет – следващият раздел в нашия доклад. Общо 6 млн. 100 хил. абонати имаме, което бележи с 31. Искам да отбележа, че все пак има и хубави неща, с които България се представя добре на европейско и световно ниво, ние заемаме челната петица, да не кажа – на някои места и сме челна тройка, именно в този сегмент, широк лентов достъп, използването на Ен Джи Ен и вече прогресивно ще използваме и Elti, след като Комисията даде допълнителен честотен ресурс на предприятията. Имаме 1,6 милиона фиксиран достъп абонати; 4,5 милиона мобилен достъп, като все повече и повече нараства броя на абонати, които ползват 4G-услугата; 53 почти 54% от абонатите ползват скорости над 300 мигабита в секунда, с което, пак казвам, заемаме трето или четвърто място в Европа; общият размер на приходите е 403 милиона, което бележи ръст с 10% в този сегмент и проникването, по отношение на мобилен достъп по население имаме 80%; фиксиран достъп по домакинства около 50% – 48,6-49% и фиксиран достъп по население – 22,6%. Общо на този пазар имаме 669 предприятия, което говори за един голям процент на конкуренция, висока степен на конкурентност на пазара.
Пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми. Общият размер на приходите възлиза на 244 млн. лв., спад с 6%, 75,9-76% от услугите са формират на дребно, 299 предприятия играят на този пазар, и то на дребно, и 16 предприятия участват на пазара на едро.
Броят на абонатите е 1,78 милиона, което бележи ръст с над 1%. Има вече изменение по отношение на структурата. Голям процент и ръст бележи IPTV услугата – 25% в рамките само на една година, сателитната телевизия бележи ръст с 11% и както е традиционно вече в последно време, кабелните телевизии бележат спад с 15,5%. Това е по брой на абонати.
Както знаете, най-модерната и прогресираща услуга, това са пакетните услуги. В този сегмент имаме над 3,81 милиона абонати. Общият размер на приходите е 643 млн. лв., или общ размер или ръст с 51,5%. Предпочитанията на абонатите, знаете, че са дублираните услуги – фиксиран мобилен, фиксиран интернет. Имаме 100 предприятия, които циркулират на този пазар и участват активно на него.
Тъй като ще се опитам да вляза в лимита, който ми е даден, какви перспективи за развитие на този пазар забелязваме? Предлагането на фиксирани и мобилни гласови услуги в пакет с други електронни и съобщителни мрежи и услуги ще нарасне; ще продължи пренасочването на потребителите от фиксирана гласова услуга към мобилна гласова услуга; ще продължава тенденцията на разгръщане на мрежи за достъп от следващо поколение Ен Джи Ей, което е характерно и с което ние можем да се гордеем, че сме в крак с водещите държави; ръст в абонатите на мобилен широк лентов достъп; развитие на услуги, базирани на Еlti-мрежите, очакваме в средносрочен период; продължава да се свива пазара на линии под наем, потребителите на тази услуга ще се преориентират към ползване на иновативни продукти за достъп. Ще продължава процеса на преразпределение на абонатите между трите основни телевизионни платформи – кабелна, сателитна и IPTV и засилено ще се ползват телевизионните услуги при мобилните устройства.
Комбинирането на обществени електронни услуги в пакет ще продължава да бъде предпочитано решение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
От страна на Министерството на транспорта да вземете отношение по така представения ни Доклад от Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г..
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Аз имам само един кратък коментар и след това ще дам думата на моята колежка Калина Димитрова да изрази мнение по доклада.
Господин Божков коректно отбеляза мястото, което заема нашата държава от гледна точка предоставяне на услугата достъп до интернет. Тенденциите са безспорни, българският потребител ще има все по-голяма нужда от достъп до високоскоростен интернет.
Европейската комисия и европейският законодател през 2014 г. приеха нарочна Директива за ускорено изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, която предстои да бъде въведена в нашето законодателство чрез Законопроекта, който мина на първо четене в пленарна зала, а именно Закона за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
Основната идея на Директивата, респективно на Закона, е да създадем такива условия пред операторите, че те по-бързо и по евтино да разгръщат високоскоростни мрежи, които са инфраструктурата за технологиите, които господин Божков спомена в доклада. Изразявам известно притеснение от факта, че с последните промени в Закона за устройство на територията, които са представени на вниманието на народните представители, като че ли леко се отклоняваме от философията на Директивата и на въпросния Законопроект, който Вие приехте на първо четене, но няма да навлизам в по-големи подробности, защото вероятно измененията в Закона за устройство на територията ще бъдат гледани от тази Комисия и тогава ще имам възможност по-детайлно да се спра на притеснителните моменти. Със сигурност ние продължаваме да стоим на позицията, че българското законодателство трябва да създава условия както за ефективно разгръщане на мрежи, така и за защита на потребителите в тази динамична сфера, каквато се явяват съобщенията и информационните технологии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте госпожо Димитрова.
КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в допълнение към думите на господин Валери Борисов бих искала да кажа, че сме съгласни с изложената информация от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. От гледна точка на статистиката тя коректно отразява състоянието на пазара на електронните съобщителни мрежи и услуги през 2015, такъв какъвто е въз основа на информацията, предоставяна от предприятията, предоставящи такъв тип услуги.
По отношение на изложената информация, налице е известен спад по отношение на инвестициите и някои други тенденции, но същевременно има и оптимизъм по отношение на разгръщането на мрежата от четвърто поколение. Това са едни добри новини и ще имаме възможност да коментираме този обзор и в подробности в началото на следващия месец с представителите на Европейската комисия, които също ще бъдат тук с цел да проследят развитието на пазара на електронните съобщения през изминалата година. Така че ще получим една по-добра представа къде сме ние, но съгласно средно статистическата информация, с която разполагаме за България, към момента прогнозите са оптимистични. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. От страна на мобилните оператори и браншовите организации ще желаете ли да вземете отношение по така представения ни доклад?
Заповядайте, ще имате възможност да направите изложение по три минути, като предварително се представите на Комисията. Благодаря.
ИВАЙЛО БУРКОВ (Правен съветник на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО):
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, д-р Божков, уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията, уважаеми колеги и гости! Нашите коментари са свързани с частта „Разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно“. Многократно сме изтъквали значимостта на доклада на КРС за нашата индустрия, която включва доставчиците на аудиовизуални медийни услуги, платформените оператори и носителите на авторски права. Разбира се, това важи в пълна сила и към днешна дата, затова сме и толкова чувствителни към данните, които присъстват вътре. За поредна година обаче данните от доклада се различават съществено от данните, с които разполагаме.
Съобразно доклада 59,4% от домакинствата имат достъп до платена телевизия, от тях сателитната телевизия 30,4% отразява ръст спрямо 2014; кабелната телевизия – 21% спад спрямо 2014, IPTV – 7,9% ръст спрямо 2014г. Ще припомня пред Комисията по транспорт и информационни технологии и съобщения данните от Евробарометър за пенетрацията на платена телевизия сред населението за 2014, а именно 86%, за разлика от едва 59,4 съгласно доклада на КРС. Според данни на „ГАРБ Аудиенс Межърмент България“ АД от ежегодното провеждано национално представително изследване – Establishment survey“ за 2015 г. проникването на платена телевизия е 85,9%, като от тях проникването на платената кабелна телевизия е 42%.
Докладът на Комисията обаче отчита намаляване броя на кабелните оператори и значителен спад на абонатите на кабелните оператори. Отново, според данните, с които разполагаме, заключението на КРС се дължи най-вече на некоректни изходни данни, подавани от платформените оператори най-вече относно броя на абонатите и на преминаване изцяло в сивия сектор на част от кабелните оператори. Тази тенденция отбелязваме вече втора поредна година. И към момента ЗЕС предвижда единствено декларативен механизъм за посочване броя абонати от страна на платформените оператори и липсва контрол върху предоставените на КРС данни. По тази причина нито публичният регистър на КРС относно броя на абонатите на платформените оператори по чл. 33, ал. 2, т. 6 от ЗЕС, нито Годишния доклад на КРС съответстват на реалното положение на пазара. В резултат приходите от разпространение на телевизионни програми, както и тези на други авторско-правни индустрии са ограничени от лошата законова регулация и липсата на коректна публична информация, която може да доведе до невъзможност за инвестиране в добри продукции и телевизионни….
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Извинявайте, обаче понеже сте си подготвили доклада, тук разглеждаме отчета или доклада на Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г. Това, което правите Вие, е ретроспекция върху цялостната дейност в законодателството и изобщо целия сектор. Аз смятам, че трябва да бъдем коректни и затова сме се събрали. Ще Ви моля да се върнете към темата, за да може да довършите изложението си в рамките на около една минута, която Ви остава.
ИВАЙЛО БУРКОВ: Нашето предложение, тъй като считаме, че данните в доклада не са коректни, е да се направи анализ на текущо действащо законодателство, както и подзаконовата нормативна уредба, свързана с индустрията с цел подобряване правната рамка, както и усилване на правомощията на регулаторните органи в лицето на КРС, СЕМ, НАП и Министерството на културата и засилване на техните правомощия за мониторинг и контрол с цел изсветляване на сивия сектор и доближаване на данните в доклада до тези от Евробарометър и други европейски изследвания. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Друг ще желае ли да вземе отношение по представения доклад на Комисията за регулиране на съобщенията? Не виждам.
Преди да преминем към разисквания, господин Божков желаете ли да вземете отношение по това, което се произнесоха мобилните оператори и от страна на Министерството на транспорта?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Не, аз благодаря на колегите и специално на Министерство на транспорта, защото мисля, че и оценката, и работата, която ние вършим съвместно, не дава основания да имаме разминавания.
Вторият момент – тук е мястото да кажа, че ние винаги сме били широко отворени и дискусионни и с всички включително, и с представителите на АБРО винаги сме обсъждали въпросите, които стоят пред пазара.
Тук е мястото сега да кажа, че операторите, специално мобилните оператори, искат да направят среща с представители на Комисията по транспорт и информационни технологии за някои наболели актуални проблеми, като започнем от използването на спектъра, с което ще дадем възможност за увеличаване на абонатите и хората, използващи Ел Ти услугите, и по отношение на някои законодателни промени, което да бъде в съзвучие с новата регулаторна рамка, която ще бъде изготвена в най-скоро време от Европейската комисия.
По отношение на колегата от АБРО. Вие сам казахте, аз Ви благодаря, за това, което казахте. Аз не мога да говоря за коректност или некоректност на данните, защото те са дадени на основание на въпросниците и самите членове и на АБРО, ако те са лъгали нас, значи ние тогава Ви заблуждаваме Вас. Ако има друга функция, но аз не искам да ги имам, това в други органи се решава проблема за истинността на данните, както знаете, така че ние вярваме, че те са коректни, трендовете са общо-взето такива, каквито са общоевропейските. Друг въпрос е, когато възникват някои конкретни проблеми, няма нищо лошо да седнем на масата и те да поставят въпросите по отношение на някои предложения за законодателна инициатива и изменение на Закона за електронните съобщителни мрежи и услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате възможност за изказване по темата, въпроси.
Имате думата, господин Търновалийски. Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Господин Заместник-министър, дами и господа! Не получихме точен отговор за тези некоректни изходни данни. В крайна сметка КРС има контролни функции. (Реплика от господин Веселин Божков.)
Не в тази област ли?
Не знам, доклада е Ваш, аз, като получавам един доклад, искам да прочета нещо вярно. Ако това, което е представено, не е така, няма какво да обсъждаме, защото явно има разминаване в данните. Вие казвате: това са ни подали, това Ви представяме.
Понеже говорим за контрол, искам да Ви попитам – тук във Вашия доклад на 93 стр. във връзка с инспекционната Ви дейност и контрола по осъществяване на електронни съобщения по реда на Закона за електронните съобщения, най-накрая сте записали: „През последното тримесечие на 2015 г. започна практика за извършване на инспекторски проверки, определени на база анализ на риска – извършени са 39 проверки…“, резултати нула.
Това означава или че системата Ви за оценка на риска нещо не работи и не е както трябва, или тези, които са отишли да проверят този риск, не са си свършили работата. Аз така го прочитам това. Ако може да ми обясните, може и да не съм разбрал, материалът е доста голям, специфичен е, но това е моят въпрос.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Добре, благодаря Ви.
Аз мисля, че все пак Комисията е достатъчно авторитетна институция и ако някой, с цялото ми уважение, забравих фамилията на господина, казва нещо, това не значи, че то е истина, нали? Това е първото.
Второто – всички наши доклади и всички наши въпросници са унифицирани с европейските. Това че някои резултати и някои данни, хайде да кажа, не са в угода или в това, което те желаят, това не значи, че те не са обективни, колеги. Така че аз представлявам тази Комисия вече десета година, и смятам, че винаги тя е получавала висока оценка и винаги е била коректна и с данните. Така че не мога да се съглася с цялото ми уважение към Вас за това твърдение, че не са коректни данните от Годишния доклад. Няма други аргументи.
Ако се прави това нещо, аз съм предложил и на колегите – тук има представители и на другите асоциации, прави се представително социологическо проучване и така нататък, и да се видят тогава резултатите. Но да дойде тук някой и да каже нещо, и ние да го приемем като чиста монета, аз не съм съгласен. Това е едното.
По отношение на извършените проверки, че като не са констатирани нарушения ние не сме предприятие, в което са ни казали: трябва да имате 50% успеваемост от проверките. Ние сме анализирали риска и това говори добре, че е добра контролната ни дейност, след като сме ги дисциплинирали и дори при анализ на риска, който ни е препоръчан, между другото, от международните организации и от нашата Сметна палата, ние сме направили тези 39 проверки и се оказва, че няма нарушение, в което няма нищо лошо. Тъй като някой цитира Евробарометър данните може да дадем и допълнително обяснение. Така че просто ще апелирам да не се подвеждате по някой път на някои твърдения, които не знам, ако са представителите на ръководството на АБРО тук дали ще застанат зад това, тъй като ние с АБРО три пъти сме правили срещи, ние сме инициирали срещите с тях, и сме били и като посредник и медиатор и пред Вас, така че нищо повече не мога да кажа. Нямам навика да обиждам хора по отношение на данните, които те изнасят.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Търновалийски, допълнение от страна на комисаря.
Заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители – Андреана Атанасова, Комисия за регулиране на съобщенията. Съгласно Закона за електронните съобщения, Комисията изготвя годишните доклади на база на въпросниците, които се попълват декларативно от предприятията, които са уведомили, че осъществяват тази дейност. Тоест, всички които са уведомили Комисията, са длъжни да предоставят тези данни и те са ги подали надлежно в Комисията. Това, което сме извършили като проверка, установяваме констатация, че подадените данни съответстват на това, което има в операторите. В случай, че се има скриване на такива неща, то отиваме вече в една друга плоскост, която не попада в компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията да издирва неправомерно предоставяне на сключване на договори, които се укриват. Тоест, ние не можем да направим тази проверка на база на това, че не знаем най-малкото и може да работим единствено и само по сигнали, където има такова нещо.
Ние сме в много добри отношения с АБРО и винаги, когато сме сезирани от тях за някое неправомерно предоставяне на услуги от оператори, сме реагирали, а тези проверки, които правим, ги правим наистина с препоръка с цел да установим дали предоставената ни от предприятието информация съответства на това, което има в самите предприятия.
Имаме разминаване до толкова, доколкото част от операторите не предоставят коректно данни. Но ние тази справка не можем да я направим и да я проверим до толкова, доколкото част от нещата попадат и в компетенцията на други органи като НАП, например. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Господин Вълков, само една реплика.
Още повече, че Вие си спомняте, че миналата година фактически ние посредничихме, за да избистрим и изчистим този сектор. С вас правихме среща ако си спомняте. И с това приключвам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз, не мога да бъда удовлетворен от отговора, който получих. Отговорът, който ми да дадохте, беше общо-взето: „Това е информацията, това обработваме, това Ви представяме“.
Това, което заяви господин Бурков от АБРО, е притеснително и може би наистина тук трябва да бъдат обсъдени тези проблеми и ако има нужда от законодателни промени те да бъдат направени. Защото Вие също потвърдихте, че не може да обхванете всички и да ги проверите. Но държавата не може да си позволи да няма тази информация. Това са и приходи, и отчисления. Така че проблема е много сериозен и аз смятам, че не трябва така, с лека ръка, да го подминаваме – „Ние добре се разбираме с АБРО, но, видиш ли, това което говорят те, може би не е истина“. Да, може би не пълната истина, не че изразявам недоверие към КРС, но явно има проблем и този проблем е сериозен.
Що се касае до анализа на риска, когато имаме анализиран риск в 39 случая, то затова е анализ на риска и затова 39 случая се проверяват, защото има някакъв риск. Затова питам: как така от 39 случая риск всичко е коректно? По цялата контролна дейност – аз прегледах нещата. Вижда се, че е нещо рутинно, почти са еднакви данните през годините – предходната и тази година, но в момента нямаме и време, и моята идея не е това. Исках да си уточня, какъв е този анализ на риска Явно, това е моя оценка, мое мнение – този анализ на риска не работи, след като нямаме ефективност от това и резултат.
Аз не казвам, че непременно всичко трябва да завършва с констатирани нередности и санкции, напротив, но ако имаме превенция, тогава анализът на риска ще показва, че има нула рискови случаи и няма да има нужда от тези неефективни проверки. Защото освен тези 39 проверки, които цитирам тук, са направени още 2000 такива инспекции, от които резултатите също не са много блестящи. Но така това е мое мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, други мнения или изказвания?
Заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви господин Председател.
Уважаеми господин Божков, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Аз, искам да кажа, че така, реално погледнато, смятам, че това, което изнася КРС, е реално. Защо? Защото приема данните и ги дава такива, каквито са. Така, че тук спор не може да има.
Относно това което изнесе колега от АБРО аз мисля, че много от нещата са верни, но те не касаят доклада на КРС. Значи вярно – да, в случая най-големия проблем е защо намаляват кабелните оператори – 25%. И те ще намаляват, ако тук до една година не се вземат мерки да приемем закон и тази директива, за която господин заместник-министърът каза, те все повече ще намаляват. Защото трябва да се облекчи режима за кабелните оператори. В момента те са подложени под много голям натиск, както и ненормалните условия от страна на законодателството, относно всички тези неща които рефлектират върху тях. Като започнем: авторски права, договори между кабелни оператори. Там нещата опират съвсем другаде – там опират в СЕМ и не може да има оператори, които получават една малка част от този пазарен дял и същото говорим за рекламния пазар, а в същото време да ги натискаме да си дават съответните отчисления. Няма как да стане! И затова всяка година те ще намаляват, ако не се вземат тези мерки. От това зависи, както казвам аз, не от КРС, а от съвсем други органи.
Приемам този доклад и ще гласувам за одобрение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания има ли? Не виждам.
Аз също ще си позволя да взема отношение.
Първо, ще задам един въпрос към господин Божков специално, относно въвеждането на комплексното административно обслужване, което започна въвеждането от 2015 г. Накратко ще искам да ни кажете – положителни, отрицателни ли са резултатите от това комплексно обслужване? Как ги виждате Вие и в каква степен се постигна желания ефект, от въвеждането на това комплексно административно обслужване? Това е единия въпрос.
А другия въпрос, който ми направи впечатление, е, че жалбите, тъй като аз всяка година на всеки един доклад, ако направите справка, ще видите, че на всеки един доклад следя жалбите, които са от потребителите, както и административно-наказателните разпоредби. Прави ми впечатление, че в последните 3 или 4 години имаме тенденция на намаляване на жалбите. Тя е всяка година с между 5 и 10%. Тази година е с 10%, което е един положителен ефект. Когато сменяхме Закона още през 2011 г., в края на 2010-2011 г. очаквахме такъв ефект, и в момента това са повече от 20-25% намаление на жалбите. Имахме над 3500 жалби, докато в момента са 2519.
Смятам, че това е една много точна и реална оценка на потребителите, които те дават на работата на целия сектор. Това не е работа на Комисията. Това е работа на целя сектор - на операторите, на Комисията за регулиране на съобщенията, на Министерството на транспорта – сектора, който се занимава, и изобщо в работата, включително и на Комисията, защото три комисии са били и през този период Закона е променен три пъти. И аз в това отношение не съм съгласен, тъй като това, което казват от страна на АБРО – господин Бурков изказа съмнение относно верността на данните, които са отразени в доклада. Във връзка с това, че в Евробарометър има различни данни. Вероятно е възможно да има такива различия в данните. Но, ако си спомняте, Вие бяхте едни от тези, които изразихте несъгласие относно това какви данни трябва да предоставят операторите на Комисията за регулиране на съобщенията, начина по който това да става… (Реплики.)
Съжалявам, но искам да кажа, че това са данните, когато ние искахме да имаме една малко по рестриктивна политика. От страна на операторите не бяха съгласни, защото казаха, че това ще попречи на бизнеса. Аз виждам, че в момента имаме едно подобрение на резултатите от всяка една гледна точка. Това не е сектора, в който България се води за най-бедната държава. Това е сектор, в който ние сме на определени места, в първите 5-6 страни в Европейския съюз сме.
Така че смятам, че трябва да бъдем много точни и внимателни, тъй като и обема на работата на нашия пазар е на много високо ниво и смятам, че е грешка да тръгваме в посока – да се атакуват определени ...
Ако има нещо, което да не е наред, нямам нищо напротив. Но да тръгваме да говорим така, че един доклад изцяло е грешен?! Първото, което е, той е направен на базата на редица методики и освен това тука, доколкото знам, са използвани констатации на доклади, които са извършвани от одиторски фирми, за което трябва да поставим под съмнение цялата тази работа на всички.
След малко ще гледаме и Доклада за пощенските услуги. Аз мисля, че трябва да бъдем по-отговорни, когато изричаме такива неща, още повече в Комисията, когато разглеждаме този доклад. От тази гледна точка искам да чуя отговор на въпроса, който зададох към Комисията, по отношение на въвеждането на комплексното административно обслужване и по отношение на административнонаказателната отговорност. – в каква степен е изпълнена и колко от тези наказателни постановления са върнати обратно? Тоест административната ефективност на подадените наказателни постановления.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Благодаря Ви за позицията, която заехте, защото действително тя е обективна, още повече, че самият Вие и повечето от народните представители участваха в тези дебати и прения.
Аз не искам да влизам в дискусия с господин Бурков, но като обективни хора, които разбираме и от методология, ако аз работя с 4 милиона домакинства, а техните резултати дори да са такива са 2 милиона, Вие разбирате, че нашата оценка обхваща с 50% повече от другите. Това е елементарно.
Бих се радвал ако представителите на АБРО, тези, които с нас са дискутирали, и когато ние сме били посредника по отношение на законодателни инициативи и тяхното щение за избистряне и изсветляване на сектора, да застанат с такава позиция, мисля, че е некоректно, но всеки има право да говори каквото си иска, още повече, че все пак трябва да си държи сметка, че говори преди един такъв висок форум, каквато е Комисията по транспорт и информационни технологии. Аз на негово място бих бил по-предпазлив. Това е едното.
По отношение на комплексните услуги ние се стараем да бъдем в крак с времето. Предприели сме действия за обновяване на информацията на интернет страницата на КРС. Тя е своевременна относно извършването на административните услуги, реда и организацията за предоставянето им. Освен това, беше публикувана и информация за извършването на комплексната административна услуга с цел да бъдат улеснени потребителите на административните услуги. Тя е публикувана, ако някой се интересува, в раздел за нас – „Административно обслужване“. Още повече, ние работим добре и с другите институции, например с НАП, и когато имаме неизрядни длъжници и така нататък, ние правим всичко възможно да бъде свършено това нещо и ние своевременно да получим тези постъпления или съответно да бъдат разпределени и към Министерството, и към държавния бюджет, когато в този аспект се сблъскваме с неизрядни, ние автоматически сме разработили система, с която ги даваме на НАП, и НАП предприемат, съобразно техните компетенции, съответните дейности. Така че в този аспект, Вие знаете и преди това, за предоставянето на услугите 2012 г. ние включително разработихме един международен проект, за който бяхме и наградени с европейската награда „Евроволей“, където представяме 39 административни услуги на електронен носител. Така че в този аспект мисля, че даже малко сме по-напред от цялата реформа, която се извършва. Но се радвам, че тя се извършва своевременно и се надявам да има още по-добри резултати до края на годината. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за други изказвания. Не виждам.
Преминаваме към гласуване относно
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2015 г.
Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2015 г.“
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ така прочетения Проект за решение, моля да гласува.
Гласували 13: за – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г. е приет.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА В ОБЛАСТТА НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ – „АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ ЗА 2015 Г.“, № 620-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
Давам думата на Комисията за регулиране на съобщенията за представяне на Годишния доклад за 2015 г.
Заповядайте, господин Божков.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Пощенският пазар за 2015 г. се характеризира, първо, с обхват на пазара. Ние разглеждаме универсалната пощенска услуга, в която влизат двата вида услуги пощенски пратки – вътрешни и международни, както и пощенски колети до 20 кг – вътрешни и международни. Неуниверсални пощенски услуги – куриерските услуги, хибридната поща, пряката пощенската реклама и пощенските парични преводи.
Пощенските оператори за извършване на универсалната пощенска услуга и на неуниверсалната пощенска услуга са общо 154 броя, което говори за една наситеност на пазара и сравнително високо ниво на конкурентност. Седем броя оператори са лицензирани за извършването на универсалната пощенска услуга или услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, и 145 броя оператори са регистрирани за извършването на куриерски услуги, хибридна поща, пощенска реклама и пощенски преводи. Седемнадесет броя оператори са лицензирани за извършването на паричните пощенски преводи.
По отношение на броя на пратките – те възлизат на 176 милиона, което е сравнително еднакво с миналата година, приблизително казвам, тъй като се бележи ръст с 2%.
По отношение на размера на приходите – 315 млн. лв., което бележи 5% ръст. Структурата на пазара на пощенските услуги обхваща куриерски пощенски услуги от неуниверсалната пощенска услуга, приблизително 69-70%, хибридна поща от неуниверсалната пощенска услуга – 7%, парични преводи от неуниверсалната пощенска услуга – 3%, пощенски пратки за страната и чужбина в рамките на универсалната пощенска услуга – 12%, колетни пратки за страната и чужбина от универсалната пощенска услуга – 9%. И пряката пощенска реклама е по-малко от 1%.
По отношение на универсалната пощенска услуга, операторите на универсалната пощенска услуга – Пощенският оператор, както знаете, който е със задължение за предоставянето на универсалната пощенска услуга, това са „Български пощи“. Отделно имаме оператори, предоставящи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга. Повечето от Вас използват тези услуги по един или друг повод. Това са „Еконт експрес“, „Тип-топ куриер“, „МИБМ Експрес“, „Стар Пост“, „Спиди“ и „Терра Пост Сървисис“ ЕООД.
Структурата по отношение на колетните пратки е 42%, по отношение на пощенските пратки е 58%, колетните пратки се увеличават с 2 пъти, и това е една от характерните тенденции, които отбелязваме в развитието на пощенските услуги, и по отношение на пощенските пратки, които са в размер, както отбелязах, 58%, бележат намаление със 7%.
Пазарните дялове на пощенските оператори на универсалната пощенска услуга по отношение на позицията на „Български пощи“, което е и характерно за европейските тенденции, намалява относителният дял на историческото предприятието, тъй наречено, и ако в 2013 г. той е възлизал на 73% , в момента е 60%. Силен ръст бележат „Еконт Експрес“. Ако през 2013 г. са били 19%, сега са 36%.
И третият по-голям оператор, това е МИБМ, който съответно от 7% има 3% и всички останали оператори, функциониращи на този пазар, заемат пазарен дял 1%.
По отношение на пратките от универсалната пощенска услуга, те възлизат на 36 милиона, или без изменение в сравнение с 2014 г. По отношение на приходите от универсалната пощенска услуга, те възлизат на 65 милиона, или бележат ръст с 15%.
Вторият раздел, това е по отношение на неуниверсалните пощенски услуги през 2014 г. В обхвата на неуниверсалните пощенски услуги, както знаете, влизат куриерските услуги, хибридната поща, пряката пощенска реклама. Пратките възлизат на 131 милиона броя или бележат ръст на понижение с 5%. Приходите са в размер на 240 млн. лв. и бележат ръст с 2%.
По отношение на самата структура на неуниверсалната пощенска услуга, основен дял – почти 90%, заемат куриерските услуги, 9,6% са хибридната поща и по-малко от 1% е пряката пощенска реклама.
Друг интересен сегмент, който, първо, е интересен по отношение на участниците на този пазар, това са пратките от „Парични преводи“. Те възлизат на 7,9 милиона броя или ръст с 25%. Приходите от паричните пратки са 9,2 милиона и имаме намаление със 7%, което говори, че все пак имаме намаление на услугата, която се предоставя от съответните оператори.
Пазарните дялове на пощенските оператори на пощенските парични преводи, пак най-големият относителен дял е на „Български пощи“ – 54% за 2014 г., 2015 г. са 53%. Следващият е „Еконт Експрес“, както подчертахме и като основно 41% пазарен дял, и „Спиди“ в случая има 6% пазарен дял.
По отношение регулиране на пазара на пощенските услуги в България оценката за наличие на несправедлива финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга и изготвяне на предложение за размера на компенсациите. Вие знаете, че вече пета поредна година ние извършваме тази оценка за наличието на несправедлива финансова тежест. През тази година от заявените 23 млн. 141 хиляди размер на компенсацията, поискана от „Български пощи“, бяха одобрени, тъй като Вие знаете, че има одитор, който проверява чрез системата и са определени 18 млн. 857 хил. лв. В същия размер Комисията за регулиране на съобщенията със съответното решение е одобрила тези разходи, възлизащи на 18 млн. 857 хил. лв.
По отношение на контролната дейност на КРС и защита на потребителите, се извършват посредством планови проверки и проверки във връзка с постъпили писма и сигнали. Имаме извършени 46 броя проверки, имаме разгледани жалби и даване на становище относно направени рекламации от потребителите – 117 броя жалби. В момента те са 197, което показва ръст с 68%. Имаме 19 хил. 370 броя през 2014 г. За 2015 г. те са 14 568 рекламации, което показва тренд с 25% намаляване на рекламациите.
Съгласуване на общите условия на договорите с потребителите на пощенски услуги от пощенските оператори – от 12 броя 2014 г., 10 броя за 2015 г., което бележи намаление със 17%.
По отношение на перспективите на развитие на пощенския пазар, най-важното е осигуряването на качествена и достъпна универсална пощенска услуга на територията на цялата страна, разнообразяване на продуктовата гама на пощенските услуги, съобразно потребностите на потребителите, въвеждането на иновативни продукти и услуги от пощенските оператори, подобряване на взаимодействието между онлайн търговците и пощенските оператори и подсигуряване на прозрачност и информираност на потребителите относно доставката на стоки, генерирани от електронна търговия – знаете, че това е международен тренд, и защита интересите на потребителите чрез достъпност до правила за връщане на закупените онлайн стоки, ясни механизми за решаването на спорове, разглеждане на рекламации и изплащането на обезщетения.
Това са в рамките на даденият ми лимит презентация на Годишния доклад за пощенските услуги. Освен всичко друго Вие знаете, че Комисията за регулиране на съобщенията имаше честта на ръководи европейския регулатор по пощенски услуги и в този аспект много от нещата, дори включително Работната програма, която ще бъде приета за следващата година е приета от наши експерти, което общо-взето говори за едно високо доверие на Европейската комисия към капацитета и експертизата на нашия регулатор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви господин Божков.
Господин Заместник-министър, имате думата от страна на Министерство на транспорта по отношение на Доклада.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Пак ще се опитам да бъда кратък, господин Председател, благодаря Ви.
Няма да коментирам конкретните данни, които са изнесени в Доклада на КРС, но искам да кажа, че на този изключително конкурентен пазар на пощенските услуги – чухте числото 154 компании на българския пазар предоставят такива услуги. Представете си за каква конкуренция става дума. Та на този изключително наситен пазар мястото на „Български пощи“, на държавните пощи, така както изглежда гарантирано, в същото време то далеч не е толкова комфортно, колкото може би се струва на някой отстрани. Тази огромна структура, говоря за „Български пощи“, с над 10 000 служители в цялата страна, с повече от 130 годишна история трудно се променя. И ако в следващите месеци, да не кажа година, но в следващите месеци ако „Български пощи“ не излязат на пазара с иновативни предложения за своите клиенти, догодина, ако сме живи и здрави, господин Божков ще представя пазарен дял на „Български пощи“, който е по-малък от тазгодишния. Това е песимистичният поглед върху нещата. Разбира се, нещата никога не са черни или бели, те са някъде по средата.
Има сериозни идеи, които разработваме съвместно с колегите от „Български пощи“ за представяне на нови продукти на техните клиенти, които смятам, че са достатъчно атрактивни и ще позволят на дружеството да получава допълнителни приходи от дейности, каквито досега не е изпълнявало.
„Български пощи“, респективно България, не е някакъв изолиран остров в океана. Подобни проблеми, каквито има оператора на универсалната пощенска услуга у нас, имат и операторите в други държави, но къде по-успешно, къде по-неуспешно, всички се опитват да излизат на пазара с нови и нови предложения за техните клиенти.
Тук, в залата, има поне пет човека, които преди по-малко от месец взеха участие в работата на конгреса на Всемирния пощенски съюз в Истанбул и всички ние чухме там по какъв начин оператори от различни краища на света решават горе-долу едни и същи проблеми.
Това, което на мен ми прави впечатление, е, че дейността, наречена електронна търговия, се разглежда като парадигма за решаване на проблемите на пощенските оператори, с което аз не съм съгласен. Нали, не може това да е единствената магическа пръчки, с която, видите ли, пощенските оператори по света и в частност у нас, ще получават повече приходи и нещата ще вървят по-спокойно.
Има и редица други възможности, както казах, говорим с колегите от „Български пощи“, и лично аз съм оптимист, че догодина господин Божков ще има възможност да цитира други пазарни дялове в посока увеличение за българския оператор, за „Български пощи“ става дума.
Калина, искаш ли да добавиш нещо?
КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин Заместник министър.
Само бих добавила по отношение на Доклада, изложен от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията и в допълнение към Вашите думи, че, да, вярно е, електронната търговия не е единствената ниша, в която пощенските оператори ще могат да се разгръщат. Но също така и е вярна, една всеобща световна тенденция, че традиционните пощенски услуги замират, това са кореспондентските пратки най-вече.
По отношение на колетите, да, има доставка на колети, те ще имат своето бъдеще. Но, така или иначе, пресата от цифровите услуги към традиционните пощенски оператори е все по-голяма и на всички пощенски оператори се налага все повече да развиват от различен характер цифрови финансови услуги, електронна търговия, електронни услуги и всякакви във всички останали ниши, които са традиционно заети от други оператори. Така че в този смисъл Доклада отразява коректно състоянието на българския пощенски пазар.
Иначе за условията на България и броя на населението, наистина това е един доста развит конкурентен пазар, на който има голямо предлагане.
Иначе предизвикателствата пред историческия оператор са такива, каквито са и пред останалите оператори в Европа. Действително пресата е голяма, но зависи и от самото дружество да съумее да запази своите позиции и да се лансира в рамките на други ниши, които към момента все още не са заети от останалите конкурентни оператори. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Сега давам думата на „Български пощи“.
Господин Дънешки, имате думата да изразите Вашето становище относно прочетения и коментирания до момента Доклад.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Божков, уважаеми господа народни представители, дами и господа, гости! Общо-взето аз едва ли мога да добавя нещо повече от казаното от господин Заместник-министъра и колежката от Министерството. Да, Докладът отразява картината, действително предизвикателствата не са малки за дружеството. Естествено във века на цифровата революция и непрекъснато променящите се услуги, които и пощенските оператори предлагат, и мобилните оператори се опитват да влизат на този пазар, оцеляването не е лесна задача. Да, обкръжението е сложно, ограниченията – не малки. Дружеството има тежко наследство – много служители, тежък за управление сграден фонд. Но, така или иначе, ние полагаме всички усилия, съобразно възможностите, които обкръжението ни дава, за да поддържаме един не лош статус.
Иначе това, което четем в Доклада, е реалната картина, така или иначе, няма как да си затворим очите и да казваме нещо друго. Да, пазарът на универсалната пощенска услуга непрекъснато намалява. Естествено тенденциите в куриерската сфера, където е най-сериозната конкуренция – най-голям интерес за опериране, нарастват, както казах, и мобилните оператори търсят нови ниши, които заемат част от пощенския пазар. Разбира се, познаваме и ситуации, в които пощенски оператори биват и мобилни, за съжаление, в България такава не е ситуацията, както и финансови услуги.
Преди време „Български пощи“ участваха съвместно в проект с тогавашната „Пощенска банка“, като имаха дял в нея, предлагаха банкови услуги. Сега продължаваме да го правим, разбира се, но вече без банка, в която да имаме собственост.
Така че общо-взето такава е ситуацията около нас. Ако има въпроси към мен съм готов да отговоря. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Дънешки.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Въпроси?
Заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Чаках първо колегите да вземат отношение.
Благодаря, господин Председател.
То е ясно колко е трудно. С развитието на електронната поща една част от този дял веднага отива съвсем другаде.
Аз се радвам от това, което каза господин заместник министъра, защото единственият път е със съответни иновации, които ще дадат някаква такава възможност да стабилизирате фактически Вашето състояние, но и друго нещо, радва ме, че всъщност има устойчивост на развитието. Ето в рамките на две години показва, че Вие имате, даже имате ръст 2%, което за сегашните условия аз мисля, че е един голям успех.
Така че мисля, че пътя е нататък, Вие сте го намерили и ще се радваме следващата година резултатите да са по-добри. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, колеги.
Други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране
на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13: 13 – за, против и въздържали се – няма.
Приема се.
С това приключваме точка втора и минаваме към т. „Разни“.
Уважаеми колеги, имате думата за т. „Разни“.
Не виждам желаещи.
Закривам заседанието при това положение.
(Закрито в 15,40 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Вълков
2. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“, № 620-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
П Р О Т О К О Л
На 19 октомври 2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г., № 620-00-15, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
2. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“, № 620-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
3. Разни.
В заседанието участваха от Комисията за регулиране на съобщенията: Веселин Божков – председател, Никола Колев – заместник-председател, Андреана Атанасова – член, Ирина Романска – член, Константин Тилев – член, Неда Койчева – директор на Дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване, Цветелина Севлиевска – и.д. Главен секретар, директор на Дирекция „Техническо регулиране и електронен подпис, Боряна Стоева – началник отдел „Регулиране на пощенските услуги“ към Дирекция „Пазарно регулиране“, и Милена Петкова – началник отдел в Дирекция „Пазарно регулиране; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Валери Борисов – заместник-министър, Калина Димитрова – директор на Дирекция „Съобщения“, Деян Дънешки – Главен изпълнителен директор, Анна Желева – главен счетоводител; представители на мобилните оператори и браншовите организации: Искра Кусева – „Мобилтел“, Станислав Атанасов – „Мобилтел“, Магдалена Георгиева „Теленор“, Галя Маринова – БАККО, Аспарух Томов – Сдружение за защита на легалното разпространение на програми, Анна Танова – АБРО, и Ивайло Бурков – АБРО.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Иван Вълков.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа, гости! Моля за внимание!
Тъй като имаме необходимия кворум, откривам днешното заседание, което със следния дневен ред:
1. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г., № 620-00-15, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
2. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“, № 620-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
3. Разни.
Има ли предложения по така направеният дневния ред? Не виждам вдигнати ръце. Щом няма, подлагам на гласуване прочетения дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува:
Гласували 10: за – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към дневния ред по точка първа, а именно:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2015 Г., № 620-00-15, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
Като гости и представители на Комисията за регулиране на съобщенията са: господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Никола Колев – заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията и членовете: госпожа Адриана Атанасова, госпожа Ирина Романска и господин Констандин Тилев, госпожа Неда Койчева – директор на Дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“, госпожа Цветелина Севлиевска – изпълняващ длъжността „Главен секретар“, Боряна Стоева – началник на отдел „Регулиране на пощенските услуги“ към Дирекция „Пазарно регулиране“ и госпожа Милена Петкова – началник на отдел в Дирекция „Пазарно регулиране“.
Представителите на Министерството на транспорта и информационните технологии: господин Валери Борисов – заместник-министър, госпожа Калина Димитрова – директор на Дирекция „Съобщения“, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“, и госпожа Анна Желева – главен счетоводител на „Български пощи“.
Представители на мобилните оператори и браншовите организации, които са поканени: госпожа Искра Кусева – „Мобилтел“, господин Станислав Атанасов – „Мобилтел“, госпожа Магдалена Георгиева – „Теленор“, госпожа Галя Маринова – БАККО, господин Аспарух Томов – Сдружение за защита на легалното разпространение на програми, госпожа Анна Танова – АБРО, и господин Ивайло Бурков – АБРО.
Давам думата на Комисията за регулиране на съобщенията за представяне на Годишния доклад за 2015 г.
Заповядайте, господин Божков.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми заместник председатели на Комисията, уважаеми членове на Комисията за транспорт и информационни технологии, дами и господа колеги!
Вие знаете, че вече няколко месеца има на разположение доклада, който е поставен и на интернет страницата, който е предоставен и на Вас, и затова ще предложа в съкратен вариант самия доклад, а предполагам с Вашите въпроси Вие ще изчистите, с някои конкретни питания, по отношение на развитието на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги за 2015 г.
Общият обем и структурата на пазара на електронни съобщения за тази година е 2 млрд. 550 милиона, като на пазара са функционирали 892 предприятия, общият обем на инвестициите възлиза на 524 милиона, който в сравнение с 2014 г. е почти непроменен. Относителните дялове на самите услуги по отношение на гласовите услуги продължават да бъдат водещи – над 45%. Голям ръст бележат пакетните услуги, както знаете това е и европейска практика, това е и в България – 26% приблизително; телевизионните услуги и радио услугите формират 10%; интернет, като самостоятелна услуга – 16,1%, което също е характерно за европейското развитие и световното развитие на пазара, като относителен дял.
Както винаги, нашият доклад започва с фиксираната телефонна услуга. Към днешна дата имаме един милион и 600 хиляди телефонни поста – брой на фиксираните телефонни постове, пазарният дял на историческото предприятие продължава да намалява, на база приходи все още заема 86%, на база брой телефонни постове – 64%, 26 предприятия предоставят фиксираната услуга, което говори, че който иска може да предоставя тази услуга и, че има създадени добри условия за конкуренция и общият размер на приходите от фиксирани телефонни услуги възлиза на 174 млн. лв., което е намаление с 14%, което знаете, че е характерно, като тренд в последните 10 години.
По отношение на мобилната телефонна услуга, броят на активните SIM карти възлиза на 9 млн. 200 хиляди, което бележи спад с 3%. По отношение на пазарен дял, най-висок относителен пазарен дял има по брой на абонати „Мобилтел“ – приблизително 41%, следващият е „Теленор“ – 33,6 и БТК – 25,5%. Ако ги разглеждаме като относителни дялове, „Мобилтел“ и БТК правят съответно ръст с 1-1,5%, докато „Теленор“ бележи ръст със спад с 2%. Общият обем на приходите от този сектор са 943 милиона или намаляване с 18,5%.
По отношение на броя на картите, Вие знаете, че имахме пенетрация – 148%, извинявам се за израза, но той е общоприет, в момента той е 128%, защото благодарение на конкуренцията, която ние създадохме условия, няма необходимост всеки да носи по две-три карти, за да се обслужва вътре в мрежата на съответния оператор. Освен това, знаете, че за 2015 г. в края на годината се появи и още един оператор – „Макс Телеком“.
По отношение линиите на наем, този сегмент продължава да намалява като относителен дял, общият размер на приходите е приблизително 28 млн. лв. – спад с 13%. В този пазар имаме 23 активни мероприятия. Пазарният дял на БТК – историческото предприятие, намалява с пет пункта, и по разпределение на приходите от национални линии на наем на едро са 45%, от международни линии под наем на едро са 18, и наем на дребно 18,8.
Пренос на данни и достъп до интернет – следващият раздел в нашия доклад. Общо 6 млн. 100 хил. абонати имаме, което бележи с 31. Искам да отбележа, че все пак има и хубави неща, с които България се представя добре на европейско и световно ниво, ние заемаме челната петица, да не кажа – на някои места и сме челна тройка, именно в този сегмент, широк лентов достъп, използването на Ен Джи Ен и вече прогресивно ще използваме и Elti, след като Комисията даде допълнителен честотен ресурс на предприятията. Имаме 1,6 милиона фиксиран достъп абонати; 4,5 милиона мобилен достъп, като все повече и повече нараства броя на абонати, които ползват 4G-услугата; 53 почти 54% от абонатите ползват скорости над 300 мигабита в секунда, с което, пак казвам, заемаме трето или четвърто място в Европа; общият размер на приходите е 403 милиона, което бележи ръст с 10% в този сегмент и проникването, по отношение на мобилен достъп по население имаме 80%; фиксиран достъп по домакинства около 50% – 48,6-49% и фиксиран достъп по население – 22,6%. Общо на този пазар имаме 669 предприятия, което говори за един голям процент на конкуренция, висока степен на конкурентност на пазара.
Пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми. Общият размер на приходите възлиза на 244 млн. лв., спад с 6%, 75,9-76% от услугите са формират на дребно, 299 предприятия играят на този пазар, и то на дребно, и 16 предприятия участват на пазара на едро.
Броят на абонатите е 1,78 милиона, което бележи ръст с над 1%. Има вече изменение по отношение на структурата. Голям процент и ръст бележи IPTV услугата – 25% в рамките само на една година, сателитната телевизия бележи ръст с 11% и както е традиционно вече в последно време, кабелните телевизии бележат спад с 15,5%. Това е по брой на абонати.
Както знаете, най-модерната и прогресираща услуга, това са пакетните услуги. В този сегмент имаме над 3,81 милиона абонати. Общият размер на приходите е 643 млн. лв., или общ размер или ръст с 51,5%. Предпочитанията на абонатите, знаете, че са дублираните услуги – фиксиран мобилен, фиксиран интернет. Имаме 100 предприятия, които циркулират на този пазар и участват активно на него.
Тъй като ще се опитам да вляза в лимита, който ми е даден, какви перспективи за развитие на този пазар забелязваме? Предлагането на фиксирани и мобилни гласови услуги в пакет с други електронни и съобщителни мрежи и услуги ще нарасне; ще продължи пренасочването на потребителите от фиксирана гласова услуга към мобилна гласова услуга; ще продължава тенденцията на разгръщане на мрежи за достъп от следващо поколение Ен Джи Ей, което е характерно и с което ние можем да се гордеем, че сме в крак с водещите държави; ръст в абонатите на мобилен широк лентов достъп; развитие на услуги, базирани на Еlti-мрежите, очакваме в средносрочен период; продължава да се свива пазара на линии под наем, потребителите на тази услуга ще се преориентират към ползване на иновативни продукти за достъп. Ще продължава процеса на преразпределение на абонатите между трите основни телевизионни платформи – кабелна, сателитна и IPTV и засилено ще се ползват телевизионните услуги при мобилните устройства.
Комбинирането на обществени електронни услуги в пакет ще продължава да бъде предпочитано решение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
От страна на Министерството на транспорта да вземете отношение по така представения ни Доклад от Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г..
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Аз имам само един кратък коментар и след това ще дам думата на моята колежка Калина Димитрова да изрази мнение по доклада.
Господин Божков коректно отбеляза мястото, което заема нашата държава от гледна точка предоставяне на услугата достъп до интернет. Тенденциите са безспорни, българският потребител ще има все по-голяма нужда от достъп до високоскоростен интернет.
Европейската комисия и европейският законодател през 2014 г. приеха нарочна Директива за ускорено изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, която предстои да бъде въведена в нашето законодателство чрез Законопроекта, който мина на първо четене в пленарна зала, а именно Закона за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
Основната идея на Директивата, респективно на Закона, е да създадем такива условия пред операторите, че те по-бързо и по евтино да разгръщат високоскоростни мрежи, които са инфраструктурата за технологиите, които господин Божков спомена в доклада. Изразявам известно притеснение от факта, че с последните промени в Закона за устройство на територията, които са представени на вниманието на народните представители, като че ли леко се отклоняваме от философията на Директивата и на въпросния Законопроект, който Вие приехте на първо четене, но няма да навлизам в по-големи подробности, защото вероятно измененията в Закона за устройство на територията ще бъдат гледани от тази Комисия и тогава ще имам възможност по-детайлно да се спра на притеснителните моменти. Със сигурност ние продължаваме да стоим на позицията, че българското законодателство трябва да създава условия както за ефективно разгръщане на мрежи, така и за защита на потребителите в тази динамична сфера, каквато се явяват съобщенията и информационните технологии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте госпожо Димитрова.
КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в допълнение към думите на господин Валери Борисов бих искала да кажа, че сме съгласни с изложената информация от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. От гледна точка на статистиката тя коректно отразява състоянието на пазара на електронните съобщителни мрежи и услуги през 2015, такъв какъвто е въз основа на информацията, предоставяна от предприятията, предоставящи такъв тип услуги.
По отношение на изложената информация, налице е известен спад по отношение на инвестициите и някои други тенденции, но същевременно има и оптимизъм по отношение на разгръщането на мрежата от четвърто поколение. Това са едни добри новини и ще имаме възможност да коментираме този обзор и в подробности в началото на следващия месец с представителите на Европейската комисия, които също ще бъдат тук с цел да проследят развитието на пазара на електронните съобщения през изминалата година. Така че ще получим една по-добра представа къде сме ние, но съгласно средно статистическата информация, с която разполагаме за България, към момента прогнозите са оптимистични. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. От страна на мобилните оператори и браншовите организации ще желаете ли да вземете отношение по така представения ни доклад?
Заповядайте, ще имате възможност да направите изложение по три минути, като предварително се представите на Комисията. Благодаря.
ИВАЙЛО БУРКОВ (Правен съветник на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО):
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, д-р Божков, уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията, уважаеми колеги и гости! Нашите коментари са свързани с частта „Разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно“. Многократно сме изтъквали значимостта на доклада на КРС за нашата индустрия, която включва доставчиците на аудиовизуални медийни услуги, платформените оператори и носителите на авторски права. Разбира се, това важи в пълна сила и към днешна дата, затова сме и толкова чувствителни към данните, които присъстват вътре. За поредна година обаче данните от доклада се различават съществено от данните, с които разполагаме.
Съобразно доклада 59,4% от домакинствата имат достъп до платена телевизия, от тях сателитната телевизия 30,4% отразява ръст спрямо 2014; кабелната телевизия – 21% спад спрямо 2014, IPTV – 7,9% ръст спрямо 2014г. Ще припомня пред Комисията по транспорт и информационни технологии и съобщения данните от Евробарометър за пенетрацията на платена телевизия сред населението за 2014, а именно 86%, за разлика от едва 59,4 съгласно доклада на КРС. Според данни на „ГАРБ Аудиенс Межърмент България“ АД от ежегодното провеждано национално представително изследване – Establishment survey“ за 2015 г. проникването на платена телевизия е 85,9%, като от тях проникването на платената кабелна телевизия е 42%.
Докладът на Комисията обаче отчита намаляване броя на кабелните оператори и значителен спад на абонатите на кабелните оператори. Отново, според данните, с които разполагаме, заключението на КРС се дължи най-вече на некоректни изходни данни, подавани от платформените оператори най-вече относно броя на абонатите и на преминаване изцяло в сивия сектор на част от кабелните оператори. Тази тенденция отбелязваме вече втора поредна година. И към момента ЗЕС предвижда единствено декларативен механизъм за посочване броя абонати от страна на платформените оператори и липсва контрол върху предоставените на КРС данни. По тази причина нито публичният регистър на КРС относно броя на абонатите на платформените оператори по чл. 33, ал. 2, т. 6 от ЗЕС, нито Годишния доклад на КРС съответстват на реалното положение на пазара. В резултат приходите от разпространение на телевизионни програми, както и тези на други авторско-правни индустрии са ограничени от лошата законова регулация и липсата на коректна публична информация, която може да доведе до невъзможност за инвестиране в добри продукции и телевизионни….
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Извинявайте, обаче понеже сте си подготвили доклада, тук разглеждаме отчета или доклада на Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г. Това, което правите Вие, е ретроспекция върху цялостната дейност в законодателството и изобщо целия сектор. Аз смятам, че трябва да бъдем коректни и затова сме се събрали. Ще Ви моля да се върнете към темата, за да може да довършите изложението си в рамките на около една минута, която Ви остава.
ИВАЙЛО БУРКОВ: Нашето предложение, тъй като считаме, че данните в доклада не са коректни, е да се направи анализ на текущо действащо законодателство, както и подзаконовата нормативна уредба, свързана с индустрията с цел подобряване правната рамка, както и усилване на правомощията на регулаторните органи в лицето на КРС, СЕМ, НАП и Министерството на културата и засилване на техните правомощия за мониторинг и контрол с цел изсветляване на сивия сектор и доближаване на данните в доклада до тези от Евробарометър и други европейски изследвания. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Друг ще желае ли да вземе отношение по представения доклад на Комисията за регулиране на съобщенията? Не виждам.
Преди да преминем към разисквания, господин Божков желаете ли да вземете отношение по това, което се произнесоха мобилните оператори и от страна на Министерството на транспорта?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Не, аз благодаря на колегите и специално на Министерство на транспорта, защото мисля, че и оценката, и работата, която ние вършим съвместно, не дава основания да имаме разминавания.
Вторият момент – тук е мястото да кажа, че ние винаги сме били широко отворени и дискусионни и с всички включително, и с представителите на АБРО винаги сме обсъждали въпросите, които стоят пред пазара.
Тук е мястото сега да кажа, че операторите, специално мобилните оператори, искат да направят среща с представители на Комисията по транспорт и информационни технологии за някои наболели актуални проблеми, като започнем от използването на спектъра, с което ще дадем възможност за увеличаване на абонатите и хората, използващи Ел Ти услугите, и по отношение на някои законодателни промени, което да бъде в съзвучие с новата регулаторна рамка, която ще бъде изготвена в най-скоро време от Европейската комисия.
По отношение на колегата от АБРО. Вие сам казахте, аз Ви благодаря, за това, което казахте. Аз не мога да говоря за коректност или некоректност на данните, защото те са дадени на основание на въпросниците и самите членове и на АБРО, ако те са лъгали нас, значи ние тогава Ви заблуждаваме Вас. Ако има друга функция, но аз не искам да ги имам, това в други органи се решава проблема за истинността на данните, както знаете, така че ние вярваме, че те са коректни, трендовете са общо-взето такива, каквито са общоевропейските. Друг въпрос е, когато възникват някои конкретни проблеми, няма нищо лошо да седнем на масата и те да поставят въпросите по отношение на някои предложения за законодателна инициатива и изменение на Закона за електронните съобщителни мрежи и услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате възможност за изказване по темата, въпроси.
Имате думата, господин Търновалийски. Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Господин Заместник-министър, дами и господа! Не получихме точен отговор за тези некоректни изходни данни. В крайна сметка КРС има контролни функции. (Реплика от господин Веселин Божков.)
Не в тази област ли?
Не знам, доклада е Ваш, аз, като получавам един доклад, искам да прочета нещо вярно. Ако това, което е представено, не е така, няма какво да обсъждаме, защото явно има разминаване в данните. Вие казвате: това са ни подали, това Ви представяме.
Понеже говорим за контрол, искам да Ви попитам – тук във Вашия доклад на 93 стр. във връзка с инспекционната Ви дейност и контрола по осъществяване на електронни съобщения по реда на Закона за електронните съобщения, най-накрая сте записали: „През последното тримесечие на 2015 г. започна практика за извършване на инспекторски проверки, определени на база анализ на риска – извършени са 39 проверки…“, резултати нула.
Това означава или че системата Ви за оценка на риска нещо не работи и не е както трябва, или тези, които са отишли да проверят този риск, не са си свършили работата. Аз така го прочитам това. Ако може да ми обясните, може и да не съм разбрал, материалът е доста голям, специфичен е, но това е моят въпрос.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Добре, благодаря Ви.
Аз мисля, че все пак Комисията е достатъчно авторитетна институция и ако някой, с цялото ми уважение, забравих фамилията на господина, казва нещо, това не значи, че то е истина, нали? Това е първото.
Второто – всички наши доклади и всички наши въпросници са унифицирани с европейските. Това че някои резултати и някои данни, хайде да кажа, не са в угода или в това, което те желаят, това не значи, че те не са обективни, колеги. Така че аз представлявам тази Комисия вече десета година, и смятам, че винаги тя е получавала висока оценка и винаги е била коректна и с данните. Така че не мога да се съглася с цялото ми уважение към Вас за това твърдение, че не са коректни данните от Годишния доклад. Няма други аргументи.
Ако се прави това нещо, аз съм предложил и на колегите – тук има представители и на другите асоциации, прави се представително социологическо проучване и така нататък, и да се видят тогава резултатите. Но да дойде тук някой и да каже нещо, и ние да го приемем като чиста монета, аз не съм съгласен. Това е едното.
По отношение на извършените проверки, че като не са констатирани нарушения ние не сме предприятие, в което са ни казали: трябва да имате 50% успеваемост от проверките. Ние сме анализирали риска и това говори добре, че е добра контролната ни дейност, след като сме ги дисциплинирали и дори при анализ на риска, който ни е препоръчан, между другото, от международните организации и от нашата Сметна палата, ние сме направили тези 39 проверки и се оказва, че няма нарушение, в което няма нищо лошо. Тъй като някой цитира Евробарометър данните може да дадем и допълнително обяснение. Така че просто ще апелирам да не се подвеждате по някой път на някои твърдения, които не знам, ако са представителите на ръководството на АБРО тук дали ще застанат зад това, тъй като ние с АБРО три пъти сме правили срещи, ние сме инициирали срещите с тях, и сме били и като посредник и медиатор и пред Вас, така че нищо повече не мога да кажа. Нямам навика да обиждам хора по отношение на данните, които те изнасят.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Търновалийски, допълнение от страна на комисаря.
Заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители – Андреана Атанасова, Комисия за регулиране на съобщенията. Съгласно Закона за електронните съобщения, Комисията изготвя годишните доклади на база на въпросниците, които се попълват декларативно от предприятията, които са уведомили, че осъществяват тази дейност. Тоест, всички които са уведомили Комисията, са длъжни да предоставят тези данни и те са ги подали надлежно в Комисията. Това, което сме извършили като проверка, установяваме констатация, че подадените данни съответстват на това, което има в операторите. В случай, че се има скриване на такива неща, то отиваме вече в една друга плоскост, която не попада в компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията да издирва неправомерно предоставяне на сключване на договори, които се укриват. Тоест, ние не можем да направим тази проверка на база на това, че не знаем най-малкото и може да работим единствено и само по сигнали, където има такова нещо.
Ние сме в много добри отношения с АБРО и винаги, когато сме сезирани от тях за някое неправомерно предоставяне на услуги от оператори, сме реагирали, а тези проверки, които правим, ги правим наистина с препоръка с цел да установим дали предоставената ни от предприятието информация съответства на това, което има в самите предприятия.
Имаме разминаване до толкова, доколкото част от операторите не предоставят коректно данни. Но ние тази справка не можем да я направим и да я проверим до толкова, доколкото част от нещата попадат и в компетенцията на други органи като НАП, например. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Господин Вълков, само една реплика.
Още повече, че Вие си спомняте, че миналата година фактически ние посредничихме, за да избистрим и изчистим този сектор. С вас правихме среща ако си спомняте. И с това приключвам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз, не мога да бъда удовлетворен от отговора, който получих. Отговорът, който ми да дадохте, беше общо-взето: „Това е информацията, това обработваме, това Ви представяме“.
Това, което заяви господин Бурков от АБРО, е притеснително и може би наистина тук трябва да бъдат обсъдени тези проблеми и ако има нужда от законодателни промени те да бъдат направени. Защото Вие също потвърдихте, че не може да обхванете всички и да ги проверите. Но държавата не може да си позволи да няма тази информация. Това са и приходи, и отчисления. Така че проблема е много сериозен и аз смятам, че не трябва така, с лека ръка, да го подминаваме – „Ние добре се разбираме с АБРО, но, видиш ли, това което говорят те, може би не е истина“. Да, може би не пълната истина, не че изразявам недоверие към КРС, но явно има проблем и този проблем е сериозен.
Що се касае до анализа на риска, когато имаме анализиран риск в 39 случая, то затова е анализ на риска и затова 39 случая се проверяват, защото има някакъв риск. Затова питам: как така от 39 случая риск всичко е коректно? По цялата контролна дейност – аз прегледах нещата. Вижда се, че е нещо рутинно, почти са еднакви данните през годините – предходната и тази година, но в момента нямаме и време, и моята идея не е това. Исках да си уточня, какъв е този анализ на риска Явно, това е моя оценка, мое мнение – този анализ на риска не работи, след като нямаме ефективност от това и резултат.
Аз не казвам, че непременно всичко трябва да завършва с констатирани нередности и санкции, напротив, но ако имаме превенция, тогава анализът на риска ще показва, че има нула рискови случаи и няма да има нужда от тези неефективни проверки. Защото освен тези 39 проверки, които цитирам тук, са направени още 2000 такива инспекции, от които резултатите също не са много блестящи. Но така това е мое мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, други мнения или изказвания?
Заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви господин Председател.
Уважаеми господин Божков, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Аз, искам да кажа, че така, реално погледнато, смятам, че това, което изнася КРС, е реално. Защо? Защото приема данните и ги дава такива, каквито са. Така, че тук спор не може да има.
Относно това което изнесе колега от АБРО аз мисля, че много от нещата са верни, но те не касаят доклада на КРС. Значи вярно – да, в случая най-големия проблем е защо намаляват кабелните оператори – 25%. И те ще намаляват, ако тук до една година не се вземат мерки да приемем закон и тази директива, за която господин заместник-министърът каза, те все повече ще намаляват. Защото трябва да се облекчи режима за кабелните оператори. В момента те са подложени под много голям натиск, както и ненормалните условия от страна на законодателството, относно всички тези неща които рефлектират върху тях. Като започнем: авторски права, договори между кабелни оператори. Там нещата опират съвсем другаде – там опират в СЕМ и не може да има оператори, които получават една малка част от този пазарен дял и същото говорим за рекламния пазар, а в същото време да ги натискаме да си дават съответните отчисления. Няма как да стане! И затова всяка година те ще намаляват, ако не се вземат тези мерки. От това зависи, както казвам аз, не от КРС, а от съвсем други органи.
Приемам този доклад и ще гласувам за одобрение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания има ли? Не виждам.
Аз също ще си позволя да взема отношение.
Първо, ще задам един въпрос към господин Божков специално, относно въвеждането на комплексното административно обслужване, което започна въвеждането от 2015 г. Накратко ще искам да ни кажете – положителни, отрицателни ли са резултатите от това комплексно обслужване? Как ги виждате Вие и в каква степен се постигна желания ефект, от въвеждането на това комплексно административно обслужване? Това е единия въпрос.
А другия въпрос, който ми направи впечатление, е, че жалбите, тъй като аз всяка година на всеки един доклад, ако направите справка, ще видите, че на всеки един доклад следя жалбите, които са от потребителите, както и административно-наказателните разпоредби. Прави ми впечатление, че в последните 3 или 4 години имаме тенденция на намаляване на жалбите. Тя е всяка година с между 5 и 10%. Тази година е с 10%, което е един положителен ефект. Когато сменяхме Закона още през 2011 г., в края на 2010-2011 г. очаквахме такъв ефект, и в момента това са повече от 20-25% намаление на жалбите. Имахме над 3500 жалби, докато в момента са 2519.
Смятам, че това е една много точна и реална оценка на потребителите, които те дават на работата на целия сектор. Това не е работа на Комисията. Това е работа на целя сектор - на операторите, на Комисията за регулиране на съобщенията, на Министерството на транспорта – сектора, който се занимава, и изобщо в работата, включително и на Комисията, защото три комисии са били и през този период Закона е променен три пъти. И аз в това отношение не съм съгласен, тъй като това, което казват от страна на АБРО – господин Бурков изказа съмнение относно верността на данните, които са отразени в доклада. Във връзка с това, че в Евробарометър има различни данни. Вероятно е възможно да има такива различия в данните. Но, ако си спомняте, Вие бяхте едни от тези, които изразихте несъгласие относно това какви данни трябва да предоставят операторите на Комисията за регулиране на съобщенията, начина по който това да става… (Реплики.)
Съжалявам, но искам да кажа, че това са данните, когато ние искахме да имаме една малко по рестриктивна политика. От страна на операторите не бяха съгласни, защото казаха, че това ще попречи на бизнеса. Аз виждам, че в момента имаме едно подобрение на резултатите от всяка една гледна точка. Това не е сектора, в който България се води за най-бедната държава. Това е сектор, в който ние сме на определени места, в първите 5-6 страни в Европейския съюз сме.
Така че смятам, че трябва да бъдем много точни и внимателни, тъй като и обема на работата на нашия пазар е на много високо ниво и смятам, че е грешка да тръгваме в посока – да се атакуват определени ...
Ако има нещо, което да не е наред, нямам нищо напротив. Но да тръгваме да говорим така, че един доклад изцяло е грешен?! Първото, което е, той е направен на базата на редица методики и освен това тука, доколкото знам, са използвани констатации на доклади, които са извършвани от одиторски фирми, за което трябва да поставим под съмнение цялата тази работа на всички.
След малко ще гледаме и Доклада за пощенските услуги. Аз мисля, че трябва да бъдем по-отговорни, когато изричаме такива неща, още повече в Комисията, когато разглеждаме този доклад. От тази гледна точка искам да чуя отговор на въпроса, който зададох към Комисията, по отношение на въвеждането на комплексното административно обслужване и по отношение на административнонаказателната отговорност. – в каква степен е изпълнена и колко от тези наказателни постановления са върнати обратно? Тоест административната ефективност на подадените наказателни постановления.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Благодаря Ви за позицията, която заехте, защото действително тя е обективна, още повече, че самият Вие и повечето от народните представители участваха в тези дебати и прения.
Аз не искам да влизам в дискусия с господин Бурков, но като обективни хора, които разбираме и от методология, ако аз работя с 4 милиона домакинства, а техните резултати дори да са такива са 2 милиона, Вие разбирате, че нашата оценка обхваща с 50% повече от другите. Това е елементарно.
Бих се радвал ако представителите на АБРО, тези, които с нас са дискутирали, и когато ние сме били посредника по отношение на законодателни инициативи и тяхното щение за избистряне и изсветляване на сектора, да застанат с такава позиция, мисля, че е некоректно, но всеки има право да говори каквото си иска, още повече, че все пак трябва да си държи сметка, че говори преди един такъв висок форум, каквато е Комисията по транспорт и информационни технологии. Аз на негово място бих бил по-предпазлив. Това е едното.
По отношение на комплексните услуги ние се стараем да бъдем в крак с времето. Предприели сме действия за обновяване на информацията на интернет страницата на КРС. Тя е своевременна относно извършването на административните услуги, реда и организацията за предоставянето им. Освен това, беше публикувана и информация за извършването на комплексната административна услуга с цел да бъдат улеснени потребителите на административните услуги. Тя е публикувана, ако някой се интересува, в раздел за нас – „Административно обслужване“. Още повече, ние работим добре и с другите институции, например с НАП, и когато имаме неизрядни длъжници и така нататък, ние правим всичко възможно да бъде свършено това нещо и ние своевременно да получим тези постъпления или съответно да бъдат разпределени и към Министерството, и към държавния бюджет, когато в този аспект се сблъскваме с неизрядни, ние автоматически сме разработили система, с която ги даваме на НАП, и НАП предприемат, съобразно техните компетенции, съответните дейности. Така че в този аспект, Вие знаете и преди това, за предоставянето на услугите 2012 г. ние включително разработихме един международен проект, за който бяхме и наградени с европейската награда „Евроволей“, където представяме 39 административни услуги на електронен носител. Така че в този аспект мисля, че даже малко сме по-напред от цялата реформа, която се извършва. Но се радвам, че тя се извършва своевременно и се надявам да има още по-добри резултати до края на годината. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за други изказвания. Не виждам.
Преминаваме към гласуване относно
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2015 г.
Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2015 г.“
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ така прочетения Проект за решение, моля да гласува.
Гласували 13: за – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г. е приет.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА В ОБЛАСТТА НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ – „АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ ЗА 2015 Г.“, № 620-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
Давам думата на Комисията за регулиране на съобщенията за представяне на Годишния доклад за 2015 г.
Заповядайте, господин Божков.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Пощенският пазар за 2015 г. се характеризира, първо, с обхват на пазара. Ние разглеждаме универсалната пощенска услуга, в която влизат двата вида услуги пощенски пратки – вътрешни и международни, както и пощенски колети до 20 кг – вътрешни и международни. Неуниверсални пощенски услуги – куриерските услуги, хибридната поща, пряката пощенската реклама и пощенските парични преводи.
Пощенските оператори за извършване на универсалната пощенска услуга и на неуниверсалната пощенска услуга са общо 154 броя, което говори за една наситеност на пазара и сравнително високо ниво на конкурентност. Седем броя оператори са лицензирани за извършването на универсалната пощенска услуга или услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, и 145 броя оператори са регистрирани за извършването на куриерски услуги, хибридна поща, пощенска реклама и пощенски преводи. Седемнадесет броя оператори са лицензирани за извършването на паричните пощенски преводи.
По отношение на броя на пратките – те възлизат на 176 милиона, което е сравнително еднакво с миналата година, приблизително казвам, тъй като се бележи ръст с 2%.
По отношение на размера на приходите – 315 млн. лв., което бележи 5% ръст. Структурата на пазара на пощенските услуги обхваща куриерски пощенски услуги от неуниверсалната пощенска услуга, приблизително 69-70%, хибридна поща от неуниверсалната пощенска услуга – 7%, парични преводи от неуниверсалната пощенска услуга – 3%, пощенски пратки за страната и чужбина в рамките на универсалната пощенска услуга – 12%, колетни пратки за страната и чужбина от универсалната пощенска услуга – 9%. И пряката пощенска реклама е по-малко от 1%.
По отношение на универсалната пощенска услуга, операторите на универсалната пощенска услуга – Пощенският оператор, както знаете, който е със задължение за предоставянето на универсалната пощенска услуга, това са „Български пощи“. Отделно имаме оператори, предоставящи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга. Повечето от Вас използват тези услуги по един или друг повод. Това са „Еконт експрес“, „Тип-топ куриер“, „МИБМ Експрес“, „Стар Пост“, „Спиди“ и „Терра Пост Сървисис“ ЕООД.
Структурата по отношение на колетните пратки е 42%, по отношение на пощенските пратки е 58%, колетните пратки се увеличават с 2 пъти, и това е една от характерните тенденции, които отбелязваме в развитието на пощенските услуги, и по отношение на пощенските пратки, които са в размер, както отбелязах, 58%, бележат намаление със 7%.
Пазарните дялове на пощенските оператори на универсалната пощенска услуга по отношение на позицията на „Български пощи“, което е и характерно за европейските тенденции, намалява относителният дял на историческото предприятието, тъй наречено, и ако в 2013 г. той е възлизал на 73% , в момента е 60%. Силен ръст бележат „Еконт Експрес“. Ако през 2013 г. са били 19%, сега са 36%.
И третият по-голям оператор, това е МИБМ, който съответно от 7% има 3% и всички останали оператори, функциониращи на този пазар, заемат пазарен дял 1%.
По отношение на пратките от универсалната пощенска услуга, те възлизат на 36 милиона, или без изменение в сравнение с 2014 г. По отношение на приходите от универсалната пощенска услуга, те възлизат на 65 милиона, или бележат ръст с 15%.
Вторият раздел, това е по отношение на неуниверсалните пощенски услуги през 2014 г. В обхвата на неуниверсалните пощенски услуги, както знаете, влизат куриерските услуги, хибридната поща, пряката пощенска реклама. Пратките възлизат на 131 милиона броя или бележат ръст на понижение с 5%. Приходите са в размер на 240 млн. лв. и бележат ръст с 2%.
По отношение на самата структура на неуниверсалната пощенска услуга, основен дял – почти 90%, заемат куриерските услуги, 9,6% са хибридната поща и по-малко от 1% е пряката пощенска реклама.
Друг интересен сегмент, който, първо, е интересен по отношение на участниците на този пазар, това са пратките от „Парични преводи“. Те възлизат на 7,9 милиона броя или ръст с 25%. Приходите от паричните пратки са 9,2 милиона и имаме намаление със 7%, което говори, че все пак имаме намаление на услугата, която се предоставя от съответните оператори.
Пазарните дялове на пощенските оператори на пощенските парични преводи, пак най-големият относителен дял е на „Български пощи“ – 54% за 2014 г., 2015 г. са 53%. Следващият е „Еконт Експрес“, както подчертахме и като основно 41% пазарен дял, и „Спиди“ в случая има 6% пазарен дял.
По отношение регулиране на пазара на пощенските услуги в България оценката за наличие на несправедлива финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга и изготвяне на предложение за размера на компенсациите. Вие знаете, че вече пета поредна година ние извършваме тази оценка за наличието на несправедлива финансова тежест. През тази година от заявените 23 млн. 141 хиляди размер на компенсацията, поискана от „Български пощи“, бяха одобрени, тъй като Вие знаете, че има одитор, който проверява чрез системата и са определени 18 млн. 857 хил. лв. В същия размер Комисията за регулиране на съобщенията със съответното решение е одобрила тези разходи, възлизащи на 18 млн. 857 хил. лв.
По отношение на контролната дейност на КРС и защита на потребителите, се извършват посредством планови проверки и проверки във връзка с постъпили писма и сигнали. Имаме извършени 46 броя проверки, имаме разгледани жалби и даване на становище относно направени рекламации от потребителите – 117 броя жалби. В момента те са 197, което показва ръст с 68%. Имаме 19 хил. 370 броя през 2014 г. За 2015 г. те са 14 568 рекламации, което показва тренд с 25% намаляване на рекламациите.
Съгласуване на общите условия на договорите с потребителите на пощенски услуги от пощенските оператори – от 12 броя 2014 г., 10 броя за 2015 г., което бележи намаление със 17%.
По отношение на перспективите на развитие на пощенския пазар, най-важното е осигуряването на качествена и достъпна универсална пощенска услуга на територията на цялата страна, разнообразяване на продуктовата гама на пощенските услуги, съобразно потребностите на потребителите, въвеждането на иновативни продукти и услуги от пощенските оператори, подобряване на взаимодействието между онлайн търговците и пощенските оператори и подсигуряване на прозрачност и информираност на потребителите относно доставката на стоки, генерирани от електронна търговия – знаете, че това е международен тренд, и защита интересите на потребителите чрез достъпност до правила за връщане на закупените онлайн стоки, ясни механизми за решаването на спорове, разглеждане на рекламации и изплащането на обезщетения.
Това са в рамките на даденият ми лимит презентация на Годишния доклад за пощенските услуги. Освен всичко друго Вие знаете, че Комисията за регулиране на съобщенията имаше честта на ръководи европейския регулатор по пощенски услуги и в този аспект много от нещата, дори включително Работната програма, която ще бъде приета за следващата година е приета от наши експерти, което общо-взето говори за едно високо доверие на Европейската комисия към капацитета и експертизата на нашия регулатор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви господин Божков.
Господин Заместник-министър, имате думата от страна на Министерство на транспорта по отношение на Доклада.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Пак ще се опитам да бъда кратък, господин Председател, благодаря Ви.
Няма да коментирам конкретните данни, които са изнесени в Доклада на КРС, но искам да кажа, че на този изключително конкурентен пазар на пощенските услуги – чухте числото 154 компании на българския пазар предоставят такива услуги. Представете си за каква конкуренция става дума. Та на този изключително наситен пазар мястото на „Български пощи“, на държавните пощи, така както изглежда гарантирано, в същото време то далеч не е толкова комфортно, колкото може би се струва на някой отстрани. Тази огромна структура, говоря за „Български пощи“, с над 10 000 служители в цялата страна, с повече от 130 годишна история трудно се променя. И ако в следващите месеци, да не кажа година, но в следващите месеци ако „Български пощи“ не излязат на пазара с иновативни предложения за своите клиенти, догодина, ако сме живи и здрави, господин Божков ще представя пазарен дял на „Български пощи“, който е по-малък от тазгодишния. Това е песимистичният поглед върху нещата. Разбира се, нещата никога не са черни или бели, те са някъде по средата.
Има сериозни идеи, които разработваме съвместно с колегите от „Български пощи“ за представяне на нови продукти на техните клиенти, които смятам, че са достатъчно атрактивни и ще позволят на дружеството да получава допълнителни приходи от дейности, каквито досега не е изпълнявало.
„Български пощи“, респективно България, не е някакъв изолиран остров в океана. Подобни проблеми, каквито има оператора на универсалната пощенска услуга у нас, имат и операторите в други държави, но къде по-успешно, къде по-неуспешно, всички се опитват да излизат на пазара с нови и нови предложения за техните клиенти.
Тук, в залата, има поне пет човека, които преди по-малко от месец взеха участие в работата на конгреса на Всемирния пощенски съюз в Истанбул и всички ние чухме там по какъв начин оператори от различни краища на света решават горе-долу едни и същи проблеми.
Това, което на мен ми прави впечатление, е, че дейността, наречена електронна търговия, се разглежда като парадигма за решаване на проблемите на пощенските оператори, с което аз не съм съгласен. Нали, не може това да е единствената магическа пръчки, с която, видите ли, пощенските оператори по света и в частност у нас, ще получават повече приходи и нещата ще вървят по-спокойно.
Има и редица други възможности, както казах, говорим с колегите от „Български пощи“, и лично аз съм оптимист, че догодина господин Божков ще има възможност да цитира други пазарни дялове в посока увеличение за българския оператор, за „Български пощи“ става дума.
Калина, искаш ли да добавиш нещо?
КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин Заместник министър.
Само бих добавила по отношение на Доклада, изложен от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията и в допълнение към Вашите думи, че, да, вярно е, електронната търговия не е единствената ниша, в която пощенските оператори ще могат да се разгръщат. Но също така и е вярна, една всеобща световна тенденция, че традиционните пощенски услуги замират, това са кореспондентските пратки най-вече.
По отношение на колетите, да, има доставка на колети, те ще имат своето бъдеще. Но, така или иначе, пресата от цифровите услуги към традиционните пощенски оператори е все по-голяма и на всички пощенски оператори се налага все повече да развиват от различен характер цифрови финансови услуги, електронна търговия, електронни услуги и всякакви във всички останали ниши, които са традиционно заети от други оператори. Така че в този смисъл Доклада отразява коректно състоянието на българския пощенски пазар.
Иначе за условията на България и броя на населението, наистина това е един доста развит конкурентен пазар, на който има голямо предлагане.
Иначе предизвикателствата пред историческия оператор са такива, каквито са и пред останалите оператори в Европа. Действително пресата е голяма, но зависи и от самото дружество да съумее да запази своите позиции и да се лансира в рамките на други ниши, които към момента все още не са заети от останалите конкурентни оператори. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Сега давам думата на „Български пощи“.
Господин Дънешки, имате думата да изразите Вашето становище относно прочетения и коментирания до момента Доклад.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Божков, уважаеми господа народни представители, дами и господа, гости! Общо-взето аз едва ли мога да добавя нещо повече от казаното от господин Заместник-министъра и колежката от Министерството. Да, Докладът отразява картината, действително предизвикателствата не са малки за дружеството. Естествено във века на цифровата революция и непрекъснато променящите се услуги, които и пощенските оператори предлагат, и мобилните оператори се опитват да влизат на този пазар, оцеляването не е лесна задача. Да, обкръжението е сложно, ограниченията – не малки. Дружеството има тежко наследство – много служители, тежък за управление сграден фонд. Но, така или иначе, ние полагаме всички усилия, съобразно възможностите, които обкръжението ни дава, за да поддържаме един не лош статус.
Иначе това, което четем в Доклада, е реалната картина, така или иначе, няма как да си затворим очите и да казваме нещо друго. Да, пазарът на универсалната пощенска услуга непрекъснато намалява. Естествено тенденциите в куриерската сфера, където е най-сериозната конкуренция – най-голям интерес за опериране, нарастват, както казах, и мобилните оператори търсят нови ниши, които заемат част от пощенския пазар. Разбира се, познаваме и ситуации, в които пощенски оператори биват и мобилни, за съжаление, в България такава не е ситуацията, както и финансови услуги.
Преди време „Български пощи“ участваха съвместно в проект с тогавашната „Пощенска банка“, като имаха дял в нея, предлагаха банкови услуги. Сега продължаваме да го правим, разбира се, но вече без банка, в която да имаме собственост.
Така че общо-взето такава е ситуацията около нас. Ако има въпроси към мен съм готов да отговоря. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Дънешки.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Въпроси?
Заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Чаках първо колегите да вземат отношение.
Благодаря, господин Председател.
То е ясно колко е трудно. С развитието на електронната поща една част от този дял веднага отива съвсем другаде.
Аз се радвам от това, което каза господин заместник министъра, защото единственият път е със съответни иновации, които ще дадат някаква такава възможност да стабилизирате фактически Вашето състояние, но и друго нещо, радва ме, че всъщност има устойчивост на развитието. Ето в рамките на две години показва, че Вие имате, даже имате ръст 2%, което за сегашните условия аз мисля, че е един голям успех.
Така че мисля, че пътя е нататък, Вие сте го намерили и ще се радваме следващата година резултатите да са по-добри. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, колеги.
Други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране
на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13: 13 – за, против и въздържали се – няма.
Приема се.
С това приключваме точка втора и минаваме към т. „Разни“.
Уважаеми колеги, имате думата за т. „Разни“.
Не виждам желаещи.
Закривам заседанието при това положение.
(Закрито в 15,40 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Вълков
