Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
04/12/2014
Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г. № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На 4 декември 2014 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г. № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. от господин Славчо Бинев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Добър ден, колеги! С някои от вас се познаваме, с други днес ще се запознаем.
Тук днес трябваше да има представители на Министерството на културата. Доколкото знам, те ще бъдат представлявани от Министерството на финансите.
От Министерството на финансите присъстват Владимир Петров, директор на дирекция „Държавни разходи”, и Зоя Касърова – държавен експерт в директора на дирекция „Държавни разходи”.
От Българската телеграфна агенция присъстват: генералният директор на Агенцията господин Максим Минчев; Евелина Андреева – главен секретар, Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, Данчо Антонов – главен счетоводител, и Уляна Пръмова – ръководител Студио БТА.
От Съвета за електронни медии: Георги Лозанов, Анна Хаджиева, Анюта Асенова, Мария Стоянова, Иво Атанасов и Спаска Янева.
От Българското национално радио и от Българската национална телевизия няма представители.
От Европейска агенция да защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права: Кирил Икономов, Здравка Сиракова и Йоана Кирилова.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по културата и медиите. В предварително обявения дневен ред за днешното заседание е предвидена само една точка – гласуване на Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2015 г. с № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декларация 2014 г.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Ако нямате предложения, подлагам дневния ред на гласуване.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против – 1, въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за публичните финанси законопроектът за държавния бюджет в Народното събрание се докладва от съответния министър. По Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектите се представят от министъра или заместник-министъра. Трябваше също така преди това да получим един доклад, който за жалост никой от нас не е получил. Ако има някой, който представлява в момента Министерството на културата, би могъл да вземе думата. Ако няма, предлагам представителят на Министерството на финансите да представи законопроекта.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми с няколко думи да очертая философията на Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Като приоритети на този бюджет са определени три основни направления: провеждане на политика, гарантираща финансова стабилност и постепенно финансова консолидация на разходите в държавния бюджет; предприемане на действия за оптимизиране на административните структури на бюджетната сфера след извършване на функционални анализи от съответните ръководства; ефективно усвояване на европейските средства.
Рамката на Бюджет 2015 е изготвена на база консервативна прогноза на основните макроикономически показатели, реалистична оценка на приходите – защото знаете в предната година какво се получи и се наложи да се актуализира Бюджет 2014 – както и рестриктивно планиране на разходите за бюджетната сфера.
Фискалните цели на правителството съответстват на приоритета, който е определен като № 1 в Бюджет 2015, а това е гарантиране на финансовата стабилност и постепенна финансова консолидация. Разчетите и предприетите мерки за ограничаване на бюджетния дефицит предполагат да се елиминират факторите, които влошиха състоянието на държавния бюджет през 2014 г. и завръщане още с Бюджет 2015 на този показател за дефицита в границите на Маастрихтския критерий 3% от брутния продукт.
През следващите две години – 2016 и 2017 – тази консолидация продължава с оглед с 0,5% надолу, тоест за 2015 г. дефицитът е разчетен на 3%, за 2016 е 2,5% и за 2017 г. е 2% от брутния вътрешен продукт.
Планирането и актуализирането на разходите са разчетени с 0,6% надолу с оглед да постигнем тази консолидация, защото е това изискване на Европейската комисия, което ние трябва да спазим, тъй като пред нас е една лоша позиция от страна на Европейската комисия да обяви България заради това, което се получи в 2014 г. – с 3,7% дефицит, в процедура на свръхдефицит. Засега се полагат невероятни усилия от страна на правителството, което води непрекъснато разговори с Европейската комисия с оглед да се избегне тази процедура, която заплашва нашата страна и се надявам, че с мерките, които предлагаме с Бюджет 2015 и с показателите на средносрочната прогноза за 2015 – 2017 г. ще докажем, че това, което се е получило през 2014 г., е еднократен дефект и ще ни даде възможност да продължим и да осъществяваме политиката, която правителството е приело в своята програма за периода на своето управление.
Макроикономическите показатели показват, че през 2015 г. реалният растеж ще се забави до 0,8% в резултат на ниското потребителското доверие и негативните очаквания от страна на бизнеса. Макар че в 2014 г. бяхме в дефлация, сега за 2015 г. прогнозираме 0,1% инфлация.
Нивото на безработицата се разчита през 2015 г. да падне с няколко пункта и да бъде 11,7%.
Приходите в бюджета са разчетени на 36,8% от брутния вътрешен продукт, като мерките за това са финансовата консолидация в частта на приходите, създаване на по-добра организация и координация на приходните администрации и администрациите, работещи в данъчно-осигурителните системи, създаване и мобилизация от страна на всички структури в държавата, които имат отношение към приходната част.
Разходите са разчетени в размер на 39,8% от брутния вътрешен продукт при запазване на данъчната политика, основана на ниски данъци, и при реалистична оценка на изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз.
Основният принос на фискалната консолидация имат разходите, които, както казах в началото на моето изказване, се 0,6% от брутния вътрешен продукт в посока надолу.
Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2015 г. да се увеличи до 24,15 милиарда, като съотношението държавен дълг – брутен вътрешен продукт се очаква да бъде 29,7%, тоест около 30%.
Тъй като сме в Комисията по култура, позволете ми с няколко примера да очертая параметрите на функция „Култура” и да посоча разходите, които са разчетени в Бюджет 2015. За тази функция е предвидено разходи в размер на 427 млн. 947 и 9 хил. лева. Те се разпределят в съставните елементи на отделните структури, които участват в тази функция: министерства и ведомства – 106 млн. 818.6; общини – 183 млн.517.0; БНТ – 72 млн. 466; БНР – 44 млн. 135.3; Българска академия на науките – 1 млн. 196.3; БТА – 6 млн. 585.
И средства от Европейския съюз, които са по Националния фонд към Министерството на финансите – 6 млн. 025.6.
Проектобюджетът на Министерството на културата предвижда разходите за 2015 г. да бъдат 126 млн. 693.6, което представлява увеличение от около 6 млн. лева или 4,93% спрямо 2014 г. Капиталовите разходи за 2015 г. в бюджета на Министерството на културата са в размер на 4 млн. 683.7 или увеличението спрямо 2014 г. е 500 хиляди. Средствата са за концентрация, реставрация, опазване и съхраняване на паметниците на културата, на недвижимото културно-историческо наследство със световно и национално значение, за археологически, теренни проучвания и за ремонт и възстановяване на културни институти.
Средствата за издръжка на държавните културни институти, осъществяващи дейността си през 2015 г., са увеличени с 2 млн. лева.
Нараства и субсидията за филмопроизводството за 2015 г. с 1 млн. лева. Тоест стават 13 млн. и 700 хил. лева при отчет за 2013 г. – 12 млн. 400 хиляди лева, за 2014 г. по план – 12 млн. 700 хиляди и сега за 2015 г. стават 13 млн. и 700 хил. лева или както казах, с 1 млн. лева повече.
Във връзка с политиката, приета аз ограничаване и оптимизиране на административните структури, за така наречената регулирана численост – без делегираните бюджети, се предвижда с Бюджет 2015 намаляване на разходите за персонал с 10%.
Министерството на културата реализира своите дейности посредством следните политики и програми: политика в областта на опазване на движимо и недвижимо културно-историческо наследство. Това е една програма „Опазване на недвижимото културно наследство” и втора програма в тази политика – „Опазване и предоставяне движимото културно наследство и визуални изкуства”. Освен това има още десет програми в „Политика в областта на създаването и популяризирането на съвременното изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование”, което се реализира с тези десет програми. За да не отегчавам аудиторията, няма да ги изброя, те са посочени в програмния формат на бюджета.
В бюджетната прогноза 2015 г. за култура са включени също разходите за общинските бюджети, които са в размер на 183 млн. 517 хил. лева. За делегираните от държавата дейности са предвидени 87 млн. 404 хил. лева, от които за текущи разходи – 84 млн. 904 хил. лева и 2 млн. и 500 хил. лева за капиталови разходи. За финансирането на библиотеките, музеите и художествените галерии с регионален характер са предвидени средства в размер 33 млн. 347 хил. лева. За дейността на народните читалища е предвидена субсидия в размер 51 млн. 557 хил. лева. Текущите разходи за делегираните от държавата дейности са увеличени с 8 млн. 784 хил. лева, независимо от рестрикцията, която е направена с Бюджет 2015.
В местните дейности се предвиждат средства в размер на 96 млн. 113 хил. лева, от които 78 113 лева за текущи разходи и 18 хил. лева за капиталови разходи, предвидени средства за финансиране на общинските театри, оркестри, ансамбли, музеи и художествени галерии с местен характер, обредни домове и други културни институти на територията на дадената община.
В територията на Комисията попадат и електронните медии - Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българската телеграфна агенция и Съветът за електронни медии.
Приходите на Българското национално радио за 2015 г. са разчетени в размер на 2 млн. 86.9 хил. лева. За Българската национална телевизия приходите са разчетени в размер на 7 млн. и 500 хил. лева. За Съвета за електронни медии приходите са разчетени в размер на 1 млн. и 200 хил. лева.
Българската национална телевизия с Бюджет 2015 се планира да разполага с разходи в размер на 72 млн. 647 хил. лева, в това число 57 хил. 303.4 – за текущи разходи и 15 хил. 343.6 хил. за капиталови разходи. За 2015 г. по бюджета за Българската национална телевизия се предвижда трансфер в размер на 65 млн. 147.0 хил. лева, в това число 57 млн. 047 – за разпространение на телевизионните програми и 8 млн. и 100 хиляди целева субсидия по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Българското национално радио с Бюджет 2015 са планирани разходи в размер на 44 198.9 хил. лева, в това число 40 млн. 298.9 хил. лева за текущи разходи, 3 млн. и 900 хил. лева за капиталови разходи. За 2015 г. трансферът на Българското национално радио е разчетен в размер на 42 млн. 112 хил. лева, в това число 38 212 хил. лева – за разпространение на радиопрограмите и 3 900 хиляди целева субсидия по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
За Съвета за електронни медии са предвидени разходи в размер 1 млн. 229.5 хил. лева, които са свързани съгласно изискванията на Закона за Съвета за електронни медии.
По бюджета на Българската телеграфна агенция са предвидени разходи в размер на 6 585 хил. лева, в това число 6 млн. 282 хил. лева за текущи разходи и 302 хиляди и 8 – за капиталови разходи. Субсидията на Българската телеграфна агенция е 4 млн. 385 хил. лева и е предназначена за финансиране на дейностите, които агенцията осъществява като национален независим информационен институт на Република България. И тук, независимо от рестрикцията, има 300 хиляди повече спрямо Бюджет 2014 г.
В европейските пари, които са разчетени по Националния фонд, който е към министъра на финансите, са предвидени 6 млн. 25.7, от които за проекти, финансирани от Програмата за европейско териториално сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, са 3 млн. 025.7 хил. лева, за проекти, които се съфинансират от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство – 3 млн. лева.
Освен това в централния бюджет съгласно Инициативата за европейска столица на България, както беше избран град Пловдив, са предвидени 1,5 млн. лева, което е участието на държавата в подпомагането дейността на тази община, която е № 1 и която спечели приза за европейска столица и за периода 2015 г. – 2019 г. до 20 млн. лева ще бъдат предоставени през съответните години. На първите три години 2,5 млн. са за 2016 г., в 2017 г. се предвиждат 5 млн. лева. Общо 9 млн. лева за първите три години.
Това е, което мога да представя на колегите от уважаваната от мен Комисия по културата и медиите.
Ако има някакви въпроси, е редно да се отправят към министъра на културата, като орган, който осъществява тази дейност. Аз само казвам тази информация, но ако има въпроси, на които мога да отговоря, ще си позволя да го направя.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря. Давам думата на господин Максим Минчев – генерален директор на Българската телеграфна агенция.
МАКСИМ МИНЧЕВ: В предлагания днес Закон за държавния бюджет за 2015 г. има промяна в Преходните и заключителните разпоредби, която засяга директно БТА, а именно: тези поправки не са съгласувани с БТА предварително, не са обсъждани публично или професионално в Комисията. Ние научаваме за тях ден преди заседанието днес на Комисията. Тези поправки променят същността на Закона за БТА. Така се влиза в противоречие с Конституцията, в която е записано, че Българската телеграфна агенция е национален независим информационен институт на Република България, която е юридическо лице на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Ние сме поканени днес от Комисията да обсъждаме бюджета на БТА, а се оказва, че ще защитаваме не бюджетна субсидия, а трансфер. Терминът „субсидия” се използва за отпускането за издръжка на определена дейност, а трансферът е за конкретна дейност по линия на държавните помощи и има характер на държавна помощ. Трансферът не се отпуска на първостепенен разпоредител, какъвто е БТА по закон.
Промените (чл. 20, ал. 2 от Закона за БТА) са във връзка с решението на Европейската комисия за приложение на чл. 106, § 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз. А именно за държавните помощи под формата на помощ, предоставяна на определени предприятия, натоварени с извършване на услуги от общ икономически интерес. Такива помощи не се отпуска на първостепенни разпоредители с бюджет.
Решението на Европейската комисия е от 20 декември 2011 г. В продължение на три години Българската телеграфна агенция работи без въвеждането на тези промени. Кое налага това да става в последния момент без знанието на Агенцията, която през този период действа съгласно приетия от Народното събрание Закон за БТА от декември 2011 г.? На практика с предлаганите изменения се променя същностно Законът за БТА, което поставя неяснота относно нейното функциониране в бъдеще.
По тези причини ние считаме, че § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2015 г. трябва да отпадне и тя да бъде предмет на отделно обсъждане в Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Давам думата на представителя на Министерството на финансите за отговор.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Аз се извинявам, не знам защо Ви прозвуча, че е трансфер. Както за телевизията, за радиото, така и за Българската телеграфна агенция е субсидия на БТА за 2015 г. 4 млн. 385 хил. лева и е предназначена за финансиране на дейностите, които Агенцията осъществява като национален независим информационен институт на Република България. И това го казах, ако в изказването съм казал трансфер, грешката е моя, за което поднасям извинения!
МАКСИМ МИНЧЕВ: Мога ли да считам, че става дума за грешка в Министерството на финансите?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Минчев, понеже Законът за бюджета не е на Министерството на финансите, а на Министерския съвет, ако е допусната техническа грешка, което е напълно възможно, при напрежението, при което се правеше Бюджет 2015 г., смятам, че между първо и второ четене ще бъде отстранена. Защото аз лично не съм информиран да има записана по този начин промяна в закона, може да е станала при преписването някаква техническа грешка, което и друг път се е случвало. Но мисля, че винаги има възможност между първо и второ четене, тъй като правителството вече няма право да пипа по закона, единствено това е в правата на народните представители, предполагам, че грешката ще бъде отстранена.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаеми господин Петров, искам наистина да кажа, че ние в никакъв случай не бихме искали да бойкотираме (а и надали ще можем) приемането на държавния бюджет, но тази поправка или така наречена неволна или невинна грешка, променя същностно Закона за БТА. При приемането на бюджета на първо четене, ако тя не бъде отстранена между двете четения, то имаме директна неяснота относно функционирането на Българската телеграфна агенция, така както е записано в закона. И да не влизаме в противоречие с Конституцията на страната.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Поемам ангажимента да информирам моето ръководство за това. Ще се провери още като се прибера в министерството дали действително е техническа грешка, мисля, че е техническа грешка, но не мога да се ангажирам, докато не го проверя. И ако има нещо, в правомощията на народните представители е между първо и второ четене да коригират това несъответствие, ако наистина е несъответствие.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Добре, но аз искам да бъде протоколирано мнението на Българската телеграфна агенция по отношение на предлаганата поправка.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Смятам повече да не се спираме на този въпрос, тъй като той явно се оказва или технически, или ако наистина не е технически, а е направено по някаква друга причина, това трябва да бъде коригирано на секундата и това е нашата работа тук.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Дълбоко вярвам, че е грешка. Иначе по предлаганата бюджетна субсидия от 4 млн. 385 хил. лева, която е – моля да бъде казано и това! – сума, равна на бюджета на Агенцията през 2008 г., сега беше казано, че ни се увеличава бюджетът, всъщност може да проверите, че тази сума е била и през 2008 г., тоест ние през всичките тези години сме били методически порязвани. При възстановяването на справедливостта се оказва, че имаме увеличение на бюджета, но ние приемаме тази цифра с оглед тежкото положение на държавата. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Давам думата на доц. Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря. Първо искам да се извиня за закъснението, то е защото никога досега не съм бил свидетел на такъв голям интерес към работата на Комисията по време на приемането на бюджета и се оказа, че на входа няма капацитет да бъдат обработени пропуските на желаещите да присъстват.
Второ, искам да кажа, че не виждам представителите тук на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Явно нямат интерес да защитават своите бюджети.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Очевидно не е причината, че нямат интерес, очевидно това е жест в границите на този вече продължаващ няколко дни дебата около кадровите решения във връзка с Комисията. Трябва да кажа, че аз разбирам, че това е проява на някакво оскърбление, което те носят в себе си и което смятам, че трябва да бъде обект на специален разговор и да се изясни специално отношението на председател на Комисията към обществените медии в България и към тяхното място.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Господин Лозанов, напомням само, че ние в момента обсъждаме бюджета. След това ще имате възможност да изразите мнение по всякакви въпроси и ви гарантирам, че ще направя всичко възможно, за да задоволя интереса на медиите и на всички хора. Можете да бъдете абсолютно сигурен!
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Не, това не е просто интерес, още по-малко търсене на медиен ефект, а това беше мой дълг от гледна точка и на това, че съм в ролята на председател на Съвета за електронни медии, който регулира обществените медии и в някакъв смисъл изразява и тяхната позиция, място и роля в обществото. То има връзка в крайна сметка и с бюджета, защото като видите бюджета на обществените медии за тази години, ще видите, че има едно сериозно подценяване на ролята на обществените медии. Само че тогава вече изразена не в думи, а в цифри.
Нека да кажа и това, че те, особено Българската национална телевизия е силно недофинансирана медия на базата на функциите, които трябва да изпълнява, на базата на програмите, които предстои да разработи и които по финансови причини не успява да изработи, за да може да се разпространяват по цифров път. Това са едни реални европейски нужди на българската държава и общество, които трябва непременно да бъдат защитени. Защото това е правото на информация на хората.
Поради това че няма техни представители, искам специално да отбележа, че в момента Българската национална телевизия особено трябва да има допълнително финансиране, за да изпълни тази своя функция, която има много измерения. Има измерения и във връзка с това, че процесът на цифровизация поначало започва да се движи назад и тогава ролята на обществения мултиплекс и програмите, които се разпространяват по него, стават много важни за една част от обществото, която иначе ще остане в информационно затъмнение.
Това всичкото го казвам във връзка с обсъждането на бюджета (не като общ анализ), който е намален спрямо миналата година, вместо да се изчислят конкретните дейности, които предстоят и по тях да се определя бюджетът.
Само да кажа, че това беше една от причините миналата година Комисията по културата и медиите да не гласува бюджета в сферата на културата. Защото и тогава стояха същите задачи и вместо да се търсеше финансова възможност за реализацията им, обратно – беше ограничено това.
Накрая, разбира се, трябва да кажа нещо за бюджета на Съвета за електронни медии. Вижте, бюджетът на Съвета за електронни медии е намален отново, независимо че това се случи и в предишния мандат. И в предишния мандат, когато беше намален бюджетът на Съвета за електронни медии – не ми се връща към причините за това - Съветът за електронни медии престана да може да изпълнява своите функции и се наложи вторично да бъде коригирана тази ситуация. Защото фактически това беше форма на блокиране на работата на независимия регулатор. Сега отново виждаме числа, които ще доведат Съвета до това да не може да изпълнява функциите си.
Бюджетът на Съвета за електронни медии през годините е многократно намаляван и е коригирана така дейността му, че да е на абсолютния минимум, за да може в тази сложна икономическа ситуация да съществува. Оттук нататък вече поставя под съмнение съществуването на независимия регулатор. Специално поставям акцент върху думата „независим”, защото фактически и начинът на финансиране, и размерът на финансирането е една от формите, чрез които може да се осъществява ако не контрол, поне натиск върху регулатора и върху обществените медии.
Затова много моля, бюджетите на обществените медии и на Съвета за електронни медии да бъде съобразен и реално с техните действия, и с това, което те вършат, и с тяхната функция. Тогава това не може да се приеме за финансов натиск върху тези медии и върху нас като независим регулатор.
Надявам се, че Комисията, която аз имам честта в този състав да видя за първи път, поздравявам ви с вашата роля тук, която е отговорна наистина и се надявам, че ще оцените това, за което говоря. Още повече, че миналата година видяхме на практика какво би станало, ако се намалят по този начин бюджетите на обществените медии и на Съвета за електронни медии. Те просто блокират и след това се налага, за да съществуват, пак да се увеличат. Така че, моля ви!
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря Ви, господин Лозанов. Давам думата на господин Добрев, който ще направи изказване по въпроса за бюджета.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаеми дами и господа! Уважаеми колеги! Искам да изразя становище на народните решение от парламентарната група на ГЕРБ, които членуват в Комисията по културата и медиите във връзка с бюджета. Искам да взема отношение единствено по отношение на бюджета на Министерството на културата за 2015 г.
Нашето мнение е, че в тази трудна идваща финансова година със сериозни финансови задължения, със затруднения, които наследяваме и от предишната година, в това число 12,5 млн. лева дефицит в сферата на културата, който остава за 2014 г., давайки си сметка, че финансирането не е достатъчно по направления и по пера, което могат да кажат и повечето от останалите институции, ние все пак адмирираме усилията на правителството да осигури 6 млн. лева по-висок бюджет за Министерството на културата през 2015 г., отколкото през 2014 г. И пак искам да подчертая, при останал 12,5 милиона дефицит от 2014 г.
Ние все пак адмирираме възможността с 1 млн. лева да се увеличи субсидията за българското кино, мъничко да е увеличена – знаем, че е недостатъчно – субсидията за библиотечното дело, все пак е запазена същата субсидия както миналата година от Министерството на културата за Българската национална телевизия, за Българското национално радио и макар и с малко, 331 млн. лева е увеличена субсидията за БТА.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ставаме по-силни от „Асошиейтед прес”.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Пардон, 4 млн. и 85 хил. лева. Помним добре серията от изказвания на господин Максим Минчев за невъзможността да поддържа висококвалифицирани кадри и да им осигури тяхното съществуване и работа в Агенцията и за некоректността и нетолерантността на други източници за информация и медии, които не заплащат готовата информация от Българската телеграфна агенция и ще продължим да бъдем съпричастни към тези проблеми в Българската телеграфна агенция.
Накратко, при тези условия, при тази действителност, с това минимално увеличение на бюджета за Министерството на културата в сравнение с миналата година ние ще подкрепим този бюджет на министерството. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Давам думата на проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм девета година в Народното събрание и съм постоянен член на Комисията по културата. Искам да кажа, че такова нещо, което се случи днес, не се е случвало никога. Бюджетът се внася от Министерския съвет, обсъждането на бюджета представлява една дискусия между вносителите и между членовете на Комисията, която е законодателният орган, която трябва да предложи бюджета в Народното събрание. Това че ги няма представителите на Министерството на културата, тоест респективно на Министерския съвет, означава, че ние няма какво да обсъждаме. Ние с кого ще дискутираме и какво ще говорим? И кой ще чуе, като говорим? Нали когато законът мине на второ четене, ще трябва от Министерството на културата да бъдат тук и да разсъждаваме върху всяка точка и да внасяме предложения, да дискутираме, да видим какво може да направим за подобрението му. А тях ги няма и на първо четене. Аз не виждам изобщо смисъл да се изказвам. Мисля, че бюджетът, както и да е увеличен, не е достатъчен. Не е достатъчно съотношението с брутния вътрешен продукт. По време на криза казват, че не може по-добре, но съотношенията между отделните части от брутния вътрешен продукт трябва да бъдат спазени. А те не са. Образованието, културата, науката и пр. винаги остават на последно място във всеки бюджет и това е нелогично. Особено за такава държава като България просто не бива да говорим.
Искам да кажа само, че ние просто заседаваме, както се казва, ялово. Министерството на културата и медиите и пр. може да имат всякакви съображения, и аз съм опозиция и може да не съм съгласен с много неща. Но има някакъв парламентарен ред, има Конституция в тази държава, ние не сме кръчма, та който когато иска да идва и кой когато не иска, да не идва. Като са несъгласни с нещо, с което и аз примерно мога да не съм съгласен, защото съм опозиция, излизат на площада 10-15 хиляди души и протестират. Както и излязоха и според мен в едно са прави, в друго не са. Но да не дойдат на заседанието е просто нарушение на закона, на реда в държавата, което стана вече традиция у нас. Ние бяхме свидетели на чудовищни нарушения през миналия мандат на законодателството и аз съм го казвал от трибуната на Народното събрание.
Това е, което ще ви кажа, и ще отида в Комисията по наука и образование.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря, проф. Станилов. Наистина е така.
Давам думата на Мариана Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин Бинев.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа от институциите, неправителствените организации! Първото заседание на новоизбраната Комисия по култура и медии в Четиридесет и третото Народно събрание обсъжда изключително важен въпрос, който е наистина сред приоритетните в дневния ред на Народното събрание, но мисля, че вълнува и цялото българско общество – бюджета за новата 2015 г. Аз също съм изненадана, за мен е необяснима липсата на представители на Министерството на културата. Ние имаме и въпроси и ще ги отправим все пак към представителя на Министерството на финансите, защото те са важни значими и смятаме, че мястото им е в Комисията по културата и медиите да бъдат обсъждани преди влизането на бюджета на първо четене.
Позволете ми в началото да изпълня една молба на уважавания от всички ни проф. Стефан Данаилов, който е член на Комисията по културата и медиите, и поради това че той е в болнични и няма възможност лично да вземе участие в работата на нашето заседание, да представя пред вас неговото становище по отношение на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., което становище се подкрепя и от нас, представителите на коалиция „БСП-Лява България” в Комисията по културата и медиите.
„Уважаеми господин Бинев, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на неправителствените организации! Ще припомня, за депутатите, които не са били в тази комисия предишния мандат, че Комисията по културата и медиите при Четиридесет и второто Народно събрание единодушно не приехме рамката на Бюджет 2014г. както в неговата цялост, така и в конкретните разчети по политики. Признавам, че представеният ни проект за държавен бюджет на Република България за 2015 г. разсея у мен и най-плахите надежди, че ще има промяна и реформаторско отношение към културата, която заедно с образованието и науката формира интелектуалната мощ на нацията, което е сигурна гаранция за наличността на основа за просперитет и положителни промени в обществото.
Уви! С чл. 17, ал. 1 от проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. се предлагат следните основни показатели по бюджета на Министерството на културата за 2015 г.:
Приходи - 22 500.0 х.лв., или повече от утвърдените за 2014 г. с 1 500.0 х. лв.
Разходи - 126 693.6 хил. лв., или повече от утвърдените за 2014 г. с 5 835.2 хил. лева. Това са същите около 6 милиона лева, които Министерството на културата получи с корекцията на Бюджет 2014 г. за да може да спаси от затваряне български театри и опери и да се разплати с археолозите за направените теренни проучвания;
Нито лев за изпълнение на чл. 17 от Закона за българското кино и то в годината на неговата 100 годишнина.
Нещо повече - с проекта на Закон за държавния бюджет се предлага намаляване на разходите за персонал с 10 %. Познавам структурата на Министерството на културата и знам, че тяхната численост отдавна е замръзнала на нивото от 2009 г. Искам да обърна внимание, че става въпрос не за 10% административни бройки, а за творчески бройки, които произвеждат културни продукти, за които се изисква определен задължителен брой творчески единици. След проведената така наречена реформа в периода 2009-2013 г. симфоничните оркестри бяха преобразувани в симфониети и от 70-79 души необходим минимум, съставите останаха с по 33-ма инструменталисти и репертоарът им рязко беше променен и олекотен.
Ние от „БСП лява България“ не можем да приемем този механичен маниер на работа с кадрите в сферата на културата и медиите. Този бюджет не е съобразен с действащите стандарти на финансиране на културните институти и не гарантира връщането на заработените чрез продадените билети средства отново в бюджетите на културните институти. Това най-малко предпоставя още в средата на 2015 г. недостиг на средства за разходи в сценичните изкуства с още поне 10 милиона.
В някои културни институти фонд „Работна заплата” не позволява дори осигуряване на нормативно определената минимална работна заплата, както и полагащото се допълнително възнаграждение за прослужено време за работещите по трудови правоотношения. Числеността на персонала в организациите, които не прилагат делегирани бюджети, е 966 щатни бройки, от които само 147 бройки са в централната администрация на министерството. Останалите 819 бройки са в 30 второстепенни разпоредители с бюджет – музеи, художествени галерии, български културни институти в чужбина и други културни институти. В 16 от тях числеността е между 2 и 5 щатни бройки. Числеността в културните институти в системата на министерството е оптимизирана многократно и всяко следващо намаляване ще доведе до закриване на част от тях.
Четох стенограмата от Министерския съвет и видях, че министър Рашидов е пледирал за увеличение на рамката на Бюджет 2015 г. с още 57 милиона лева за обезпечаване на приетите политики в програмния тригодишен бюджет, но след като това не е намерило място в предложения ни вариант, бих искал да попитам:
В случай, че бъде приета Националната стратегията за развитие на културата и културните индустрии, има ли предвидени средства в проекта за Бюджет 2015 за поставяне началото на реформите, заложени в нея?
По какъв начин ще се набавят липсващите средства за изпълнение на чл. 17 от Закона за филмовата индустрия? Как ще се изпълни приетата програма за 100-годишнината на българското кино?
Как ще се финансират довършителните работи в българския „Лувър” и каква е необходимата сума за това?
Осигурени ли са средства за допълваща субсидия за българските читалища, в какъв размер и колко обекта покрива тя?
В разбития бюджет има ли предвидени средства за проекти в областта на движимото културно наследство, на теренните разрешения за археологически разкопки, за подпомагане на българското литературно творчество? Ще може ли да бъдат възродени за пълноценна работа 12-те програми на Националния фонд „Култура”?
Каква сума се очаква да влезе на основание § 32 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта?
От предоставения ни проект за Бюджет се вижда, че за Българското национално радио и Българската национална телевизия средствата са точно колкото са били бюджетите за предходната година – съответно 42 и 65 милиона лева, няма промяна и при средствата за капиталови разходи.”
Аз все пак се обръщам към представителя на Министерството на финансите още веднъж да уточним, защото чухме и цифрата 72 и 44 милиона.
„Как ще се борят националните медии с конкуренцията и как ще извършат жизнено необходимите реформи в медийното пространство с креативни идеи за налагане на българската култура в цялата палитра на нейните проявления? Как ще изпълняват публичните си обществени задачи с конкретни програми в медийното пространство, популяризиращи постиженията на българската култура ?
В програмната декларация на правителството е записана задачата за балансирано развитие на културата в регионите. Има ли предвидени финансови средства за развитие на регионалната културна политика за осигуряване достъп до култура в най-отдалечените населени места?”
Това е позицията на проф. Стефан Данаилов и на представителите на коалиция „БСП-Лява България”, която - искам да заявя нашето отношение към предложения проект – ни дава основание да не подкрепим Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г.
И още нещо. Аз предполагам, че участниците в това заседание сте запознати с един документ, който беше изпратен и до парламентарните групи в Народното събрание. Той е от националните творчески съюзи на България, подписан от няколко съюза, които са направили предложения и са изразили свои становища по отношение на проекта за бюджет в сферата на културата за 2015 г. Ние подкрепяме тези искания и смятаме, че те трябва да бъдат на вниманието на Комисията по културата и медиите в нашето обсъждане. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Господин председател, имам право на реплика към сегашното изказване. Моля за кратка реплика.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: КИРИЛ ДОБРЕВ: Искам да обърна внимание на две неточности в писменото изказване на господин Данаилов. Първата неточност е във връзка с това, че увеличението от 120 на 126 млн. бюджет за Министерството на културата е на базата на 6-те милиона актуализация от 2014 г. Отново да повторя, че за 2014 г. Министерството на културата е в дефицит от 12,5 млн. лева и допълнително само за декември месец за субсидия на театрите и други сфери от Министерството на културата са осигурени 4 млн. лева. Тази теза не е вярна.
Втората теза, която не е точна и не е вярна, това е, че нищо не е направено за българското кино. Вече беше казано, че с 1 млн. лева е увеличена субсидията за киното от страна на Министерството на културата за 2015 г.
Това са две коректни неща, които искам да поправя. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря на господин Добрев. Давам думата на господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Всички знаем, че българският пазар е много малък, за да може културата да се изхранва на пазарен принцип. Мога да кажа, че увеличението от 1 милион за кино – с 1 милион може да се заснеме една трета филм. Един модерен телевизионен формат струва между 2 и 4 милиона. Киното е още по-скъпо удоволствие. Така че от всички политически сили зависи дали искаме да имаме българска култура или ще говорим за нея само по време на предизборните кампании, когато винаги оттам се започва – култура, образование. А после някак си те стават, както е казал Големанов или Алеко Константинов, не си спомням точно, постно дробче.
Така че ние също няма да подкрепим този вариант за проектобюджет за култура в този негов размер.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. Някой друг от народните представители?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Само едно изречение. Благодаря за уточнението, което направи господин Добрев. Мисля, че е важно да отбележим – Вие го казахте в началото, господин председател - че ние нямаме разбивка, каквато сме имали и друг път. Важно е тези неща да се уточнят.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: В тази връзка искам и аз да кажа няколко думи и да аргументирам своя глас.
На България й предстои нещо изключително важно и това е 2018 г. ние да поемем през втората половина председателството на Европейския съюз. Тоест София се очаква да бъде третата столица на Европа. За да може това да се случи, трябва да се направят страшно много неща, свързани с комуникацията, свързани с идеята въобще за реклама и за културни мероприятия, които биха могли да бъдат наистина най-голямата реклама на нашата страна. Културни и спортни мероприятия. Не за друго, а защото моят опит от европейските институции ми казва ясно, че когато трябва да се направи реклама на една държава, това са двете неща, които могат да я рекламират по най-добрия начин – културата и спорта.
Ако искаме наистина да бъдем достоен председател на Европейския съюз по това време и да извлечем максимални ползи за културно-творческата индустрия, трябва да започнем от вчера. И трябва тези, които бъдат тук, да дават пример за това как спазват закона, а не за това как не се спазва законът.
Смятам, че в този бюджет няма разяснителна част. Въобще не дойде обяснение за това как е формиран бюджетът и по каква причина. Няма част, в която да бъде разяснено на популярен език, че ще се направят стъпки да бъдат разяснени всички европейски фондове. Защото ако не можем да вземем пари само от бюджета, тоест те не могат да бъдат увеличени, трябва да се търсят алтернативни форми за финансиране, които между другото са две: европейските програми и фондове и Законът за меценатството. Това са двете алтернативи. Никой не оспорва това, че примерно бюджетът трябва да бъде такъв, оспорвам това, че в самия бюджет не е вкарано по никакъв начин за разяснителни програми на популярен език, така че творците да имат възможност не да минават през разни байпаси и да превръщат културата в култура на олигархия. Това е недопустимо! Трябва да се стигне до последния творчески колектив.
Също така брутният вътрешен продукт, който носи културно-творческата индустрия, е 4% и там не влизат някои неща, които съвсем спокойно могат да бъдат причислени към културата. Четири процента от брутния вътрешен продукт се формират от неща, свързани с културната и творческата индустрия. На фона на това да се връщат четири промила към културата ми звучи абсолютно несериозно. Макар че като абсолютна стойност цифрите са увеличени, като проценти, тоест като промили, те са отишли надолу. Което за мен е несериозно! Почти двойно по-ниско, отколкото са били през 2008 г. – мисля, че тогава беше най-висок бюджетът.
Няма част, която да подкрепи или да пропагандира културно-творческата индустрия и то най-вече културният туризъм, който е върхът, всъщност едно обединително понятие точно там, където идват приходите в нашата държава, където могат да бъдат очаквани. Някои неща, разбира се, са на границата на халтурата, но точно те носят пари.
Секторът „Култура” е един от най-приоритетните за една нация, но това не може да се види в бюджета. Което за мен е парадокс! Европейските фондове – трябва да съм абсолютно ясен – европейските фондове, поради това че са европейски, не защитават националната култура, те винаги са свързани с културната интеграция в Европа. Тоест участие на много страни и т.н., те не са задължени и няма схема, по която освен културното наследство, защото то е свързано с ЮНЕСКО, с някои други неща, всичко останало е точно работа на националното културно министерство, на нашето културно министерство.
Няма ефикасна информация, която да дава ясно основание – ето тук има и творци извън народните представители, които могат да ви кажат, могат да изброят програми, които вървят в момента, могат да кажат как те са стигнали до тях и на какъв език им е обяснено как може да се работи с тях. Нещо, което според мен е едно от задълженията на този бюджет, този бюджет трябваше да бъде на разяснителни ефикасни кампании, на нормален език да бъде обяснено на творците как могат да докарат допълнително средства в и без това изтънелия си бюджет.
Смятам, че гилдиите заслужават един по-достоен бюджет. Аз не мога да разбера наистина защо хората, които трябва да бъдат пример за закона, не го спазват. Смятам, че всеки, който иска да защити своята позиция, трябва да се намира тук, където му е мястото. Останалото е неспазване на Конституцията и законите на страната. И просто не мога да разбера как това е допустимо!
Затова аз ще гласувам против този бюджет. Смятам, че всеки един от народните представители трябва да вземе своето решение не на базата на партийни доктрини или каквото и да било друго, а да го вземе със сърцето си. Защото смятам, че това е достойната постъпка. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплика, може ли?
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Разбира се.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми представители на медиите, неправителствени организации! Уважаеми господин председател, първо, в българския парламент е установена форма, когато говорим за министерства, няма национално културно министерство. Това – първо.
Второ, искам да Ви кажа, че когато се правят бюджети, аз правя бюджет девета година, включително и в тази комисия съм за пореден път, искам да Ви обърна внимание, че специално по европейските програми – понеже казахте, че няма кой да Ви отговори, аз ще се опитам да Ви отговоря – за миналата година имаме неусвоени 30 милиона по европейски програми.
Второ, искам да обърна внимание, за когато се прави бюджет, европейските програми специално за културата не влизат в бюджета, който се прави.
Искам да обърна на Вас внимание, че когато говорим за култура и когато говорим за читалища и за неправителствени организации, кандидатстват общините. Тоест общините кандидатстват и затова Вие тук не може да намерите отражение в бюджета, който разглеждаме към днешния момент.
Второ, ще си позволя да Ви обърна внимание, за когато говорим, има разлика между проценти и промили. Тук мисля, че всички добре знаят, така че обръщам внимание в изказа да бъдем малко по-точни. Промили е едно, проценти е друго. Това не го казвам с лошо, просто обръщам внимание, че когато говорим за бюджет, трябва да бъдем изключително прецизни. И когато говорим също за европейските програми, и тук когато говорим за културни институти, Вие, предполагам, знаете от Европейския съюз точно как се участва и тези, пак казвам, пари не влизат в бюджета на Министерството на културата.
Благодаря. Това беше моята реплика към Вас.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Аз благодаря на господин Иванов за забележката, защото явно не съм бил ясен. Аз смятам, че трябваше да има перо в бюджета, в което да бъдат разяснени фондовете, а не да присъстват вътре. Тоест да има разяснителна програма, която трябва да бъде записана вътре. Това е мое мнение, аз изразявам мнение в момента.
Освен това, аз съм казал 4 промила, но ако ви е по-ясно ще го кажа така – 0,4%. Както искате го приемете, и двете са абсолютно верни.
Това е, което мога да кажа. Аз смятам, че вътре трябваше да присъства перо, в което да има програма, по която да бъдат разяснени начините на комуникация европейските пари. Това е мое мнение.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Аз се извинявам, господин председател, но ние в момента гледаме националния бюджет на Република България за 2015 г. И философията е на този бюджет. Както казах в самото начало на моето изказване, бюджетът е изграден при малко по-особени условия. По простата причина, че се получи един не много приятен момент, който ние се мъчим да обясним на нашите партньори и представителите на Европейската комисия, които ни наблюдават и които дават оценка за нашите действия, че това е еднократен момент, който се е получил през 2014 г., и правим всички стъпки, които правителството е набелязало, за да може да отговорим на техните очаквания, че ние ще направим всичко, за да върнем нещата на нивото, което е приемливо. Тоест да паднем под 3% на дефицита в националния бюджет. И аз ви казах, че в прогнозата, която е тригодишна – периода 2015 – 2017 г. са разчетени тези стъпки, които са направени след всички анализи.
Отделно средствата, които са от Европейския съюз, се движат през оперативните програми, които са със съответните управляващи органи и тези управляващи органи отговарят за сертифицирането на проектите, които се правят от бенефициентите. И в случая за културата идва от така наречената регионална политика, която е към Министерството на регионалното развитие. Да, там вероятно има средства както за култура, така и за здравеопазване, така и аз образование. Но този Бюджет 2015, който е предложен на вашето внимание, е само националният бюджет.
Аз дадох една информация, която е от Националния фонд, който е към министъра на финансите, има 6 милиона по двете програми, които не са в бюджета на културата, но отиват за дейност на Министерството на културата.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря Ви. Давам думата на госпожа Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми колеги народни представители, представителя на Министерството на финансите – особен гост, не защото е сам и брани честта на държавата в този смисъл, на вносителите – уважаеми директори, председатели на институциите, на медиите, на онези обществени формации и на културата, и на медиите, които всъщност са част от цялото ни усилие да направим следващата стъпка напред.
Аз си позволявам да кажа, че днес се чувствам за първи път тук не само в качеството си на народен представител и член на Комисията по културата и медиите специално и цялото ми почитание, но и като приятел на голяма част от хората, които днес са наши гости. И в този смисъл бих искала първо да уверя вас, че ще направим всичко възможно да постигнем добър диалог, възможност за разбирателство. И ако началото е в известен смисъл трудно, а в следващите стъпки заедно успеем да постигнем това разбирателство, това партньорство и резултатите са удовлетворяващи за вас, всички усилия ще бъдат оправдани и ще са си заслужавали.
Така че бих искала да дам знак също, че отсъствието на представителите на Министерството на културата се усеща, това е нещо, което разбираме, че стои по някакъв начин в тази зала днес, макар и с отсъствието си, и ще направим усилие да бъдем заедно в следващия разговор, в следващата среща, защото вярвам, че това е единствено правилният път за следващата стъпка. Тя е заедно!
В този смисъл нашето желание и готовност да преодолеем каквито и да са препятствия е налице. Ще направим усилия в тази насока, уверявам ви!
Що се отнася до бюджета, бих искала все пак да отбележа, че времето, в което той бе подготвен, бе прекалено кратко. Условията, в които трябваше да бъде подготвен, бяха твърде ограничаващи и в този смисъл той вероятно не отразява нито очакванията, нито ролята и мястото както на културата, така и на медиите, но е от друга страна една възможност към този момент да започнем този разговор чисто процедурно. И ние това следва да направим.
Ако всеки един от представителите на гилдиите има своите предложения за оптимизация, ние ще бъдем тук колкото време е необходимо, за да ги чуем, и ще бъдем силни защитници на тези предложения пред Министерството на финансите и пред Министерския съвет. В това мога да ви уверя!
Така че ако днес трябва да погледнем на нещата и по един малко по-прагматичен начин, то всъщност днес е денят, в който тази процедура трябва да тръгне, за да имаме възможност да стигнем до следващата стъпка на евентуално подобряване на параметрите, които са ни предложени. Благодаря ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Моля да преминем към гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г. № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2015 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2 във връзка с бюджета по култура.
Моля, който е „за”, да гласува. Против? Въздържали се?
За – 10, против – 6, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет от Комисията по културата и медиите. Дано на второ четене той да бъде по-добър.
С това закривам заседанието. Благодаря на всички. Ако има някакви въпроси, аз съм на разположение.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Бинев
На 4 декември 2014 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г. № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. от господин Славчо Бинев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Добър ден, колеги! С някои от вас се познаваме, с други днес ще се запознаем.
Тук днес трябваше да има представители на Министерството на културата. Доколкото знам, те ще бъдат представлявани от Министерството на финансите.
От Министерството на финансите присъстват Владимир Петров, директор на дирекция „Държавни разходи”, и Зоя Касърова – държавен експерт в директора на дирекция „Държавни разходи”.
От Българската телеграфна агенция присъстват: генералният директор на Агенцията господин Максим Минчев; Евелина Андреева – главен секретар, Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, Данчо Антонов – главен счетоводител, и Уляна Пръмова – ръководител Студио БТА.
От Съвета за електронни медии: Георги Лозанов, Анна Хаджиева, Анюта Асенова, Мария Стоянова, Иво Атанасов и Спаска Янева.
От Българското национално радио и от Българската национална телевизия няма представители.
От Европейска агенция да защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права: Кирил Икономов, Здравка Сиракова и Йоана Кирилова.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по културата и медиите. В предварително обявения дневен ред за днешното заседание е предвидена само една точка – гласуване на Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2015 г. с № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декларация 2014 г.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Ако нямате предложения, подлагам дневния ред на гласуване.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против – 1, въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за публичните финанси законопроектът за държавния бюджет в Народното събрание се докладва от съответния министър. По Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектите се представят от министъра или заместник-министъра. Трябваше също така преди това да получим един доклад, който за жалост никой от нас не е получил. Ако има някой, който представлява в момента Министерството на културата, би могъл да вземе думата. Ако няма, предлагам представителят на Министерството на финансите да представи законопроекта.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми с няколко думи да очертая философията на Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Като приоритети на този бюджет са определени три основни направления: провеждане на политика, гарантираща финансова стабилност и постепенно финансова консолидация на разходите в държавния бюджет; предприемане на действия за оптимизиране на административните структури на бюджетната сфера след извършване на функционални анализи от съответните ръководства; ефективно усвояване на европейските средства.
Рамката на Бюджет 2015 е изготвена на база консервативна прогноза на основните макроикономически показатели, реалистична оценка на приходите – защото знаете в предната година какво се получи и се наложи да се актуализира Бюджет 2014 – както и рестриктивно планиране на разходите за бюджетната сфера.
Фискалните цели на правителството съответстват на приоритета, който е определен като № 1 в Бюджет 2015, а това е гарантиране на финансовата стабилност и постепенна финансова консолидация. Разчетите и предприетите мерки за ограничаване на бюджетния дефицит предполагат да се елиминират факторите, които влошиха състоянието на държавния бюджет през 2014 г. и завръщане още с Бюджет 2015 на този показател за дефицита в границите на Маастрихтския критерий 3% от брутния продукт.
През следващите две години – 2016 и 2017 – тази консолидация продължава с оглед с 0,5% надолу, тоест за 2015 г. дефицитът е разчетен на 3%, за 2016 е 2,5% и за 2017 г. е 2% от брутния вътрешен продукт.
Планирането и актуализирането на разходите са разчетени с 0,6% надолу с оглед да постигнем тази консолидация, защото е това изискване на Европейската комисия, което ние трябва да спазим, тъй като пред нас е една лоша позиция от страна на Европейската комисия да обяви България заради това, което се получи в 2014 г. – с 3,7% дефицит, в процедура на свръхдефицит. Засега се полагат невероятни усилия от страна на правителството, което води непрекъснато разговори с Европейската комисия с оглед да се избегне тази процедура, която заплашва нашата страна и се надявам, че с мерките, които предлагаме с Бюджет 2015 и с показателите на средносрочната прогноза за 2015 – 2017 г. ще докажем, че това, което се е получило през 2014 г., е еднократен дефект и ще ни даде възможност да продължим и да осъществяваме политиката, която правителството е приело в своята програма за периода на своето управление.
Макроикономическите показатели показват, че през 2015 г. реалният растеж ще се забави до 0,8% в резултат на ниското потребителското доверие и негативните очаквания от страна на бизнеса. Макар че в 2014 г. бяхме в дефлация, сега за 2015 г. прогнозираме 0,1% инфлация.
Нивото на безработицата се разчита през 2015 г. да падне с няколко пункта и да бъде 11,7%.
Приходите в бюджета са разчетени на 36,8% от брутния вътрешен продукт, като мерките за това са финансовата консолидация в частта на приходите, създаване на по-добра организация и координация на приходните администрации и администрациите, работещи в данъчно-осигурителните системи, създаване и мобилизация от страна на всички структури в държавата, които имат отношение към приходната част.
Разходите са разчетени в размер на 39,8% от брутния вътрешен продукт при запазване на данъчната политика, основана на ниски данъци, и при реалистична оценка на изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз.
Основният принос на фискалната консолидация имат разходите, които, както казах в началото на моето изказване, се 0,6% от брутния вътрешен продукт в посока надолу.
Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2015 г. да се увеличи до 24,15 милиарда, като съотношението държавен дълг – брутен вътрешен продукт се очаква да бъде 29,7%, тоест около 30%.
Тъй като сме в Комисията по култура, позволете ми с няколко примера да очертая параметрите на функция „Култура” и да посоча разходите, които са разчетени в Бюджет 2015. За тази функция е предвидено разходи в размер на 427 млн. 947 и 9 хил. лева. Те се разпределят в съставните елементи на отделните структури, които участват в тази функция: министерства и ведомства – 106 млн. 818.6; общини – 183 млн.517.0; БНТ – 72 млн. 466; БНР – 44 млн. 135.3; Българска академия на науките – 1 млн. 196.3; БТА – 6 млн. 585.
И средства от Европейския съюз, които са по Националния фонд към Министерството на финансите – 6 млн. 025.6.
Проектобюджетът на Министерството на културата предвижда разходите за 2015 г. да бъдат 126 млн. 693.6, което представлява увеличение от около 6 млн. лева или 4,93% спрямо 2014 г. Капиталовите разходи за 2015 г. в бюджета на Министерството на културата са в размер на 4 млн. 683.7 или увеличението спрямо 2014 г. е 500 хиляди. Средствата са за концентрация, реставрация, опазване и съхраняване на паметниците на културата, на недвижимото културно-историческо наследство със световно и национално значение, за археологически, теренни проучвания и за ремонт и възстановяване на културни институти.
Средствата за издръжка на държавните културни институти, осъществяващи дейността си през 2015 г., са увеличени с 2 млн. лева.
Нараства и субсидията за филмопроизводството за 2015 г. с 1 млн. лева. Тоест стават 13 млн. и 700 хил. лева при отчет за 2013 г. – 12 млн. 400 хиляди лева, за 2014 г. по план – 12 млн. 700 хиляди и сега за 2015 г. стават 13 млн. и 700 хил. лева или както казах, с 1 млн. лева повече.
Във връзка с политиката, приета аз ограничаване и оптимизиране на административните структури, за така наречената регулирана численост – без делегираните бюджети, се предвижда с Бюджет 2015 намаляване на разходите за персонал с 10%.
Министерството на културата реализира своите дейности посредством следните политики и програми: политика в областта на опазване на движимо и недвижимо културно-историческо наследство. Това е една програма „Опазване на недвижимото културно наследство” и втора програма в тази политика – „Опазване и предоставяне движимото културно наследство и визуални изкуства”. Освен това има още десет програми в „Политика в областта на създаването и популяризирането на съвременното изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование”, което се реализира с тези десет програми. За да не отегчавам аудиторията, няма да ги изброя, те са посочени в програмния формат на бюджета.
В бюджетната прогноза 2015 г. за култура са включени също разходите за общинските бюджети, които са в размер на 183 млн. 517 хил. лева. За делегираните от държавата дейности са предвидени 87 млн. 404 хил. лева, от които за текущи разходи – 84 млн. 904 хил. лева и 2 млн. и 500 хил. лева за капиталови разходи. За финансирането на библиотеките, музеите и художествените галерии с регионален характер са предвидени средства в размер 33 млн. 347 хил. лева. За дейността на народните читалища е предвидена субсидия в размер 51 млн. 557 хил. лева. Текущите разходи за делегираните от държавата дейности са увеличени с 8 млн. 784 хил. лева, независимо от рестрикцията, която е направена с Бюджет 2015.
В местните дейности се предвиждат средства в размер на 96 млн. 113 хил. лева, от които 78 113 лева за текущи разходи и 18 хил. лева за капиталови разходи, предвидени средства за финансиране на общинските театри, оркестри, ансамбли, музеи и художествени галерии с местен характер, обредни домове и други културни институти на територията на дадената община.
В територията на Комисията попадат и електронните медии - Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българската телеграфна агенция и Съветът за електронни медии.
Приходите на Българското национално радио за 2015 г. са разчетени в размер на 2 млн. 86.9 хил. лева. За Българската национална телевизия приходите са разчетени в размер на 7 млн. и 500 хил. лева. За Съвета за електронни медии приходите са разчетени в размер на 1 млн. и 200 хил. лева.
Българската национална телевизия с Бюджет 2015 се планира да разполага с разходи в размер на 72 млн. 647 хил. лева, в това число 57 хил. 303.4 – за текущи разходи и 15 хил. 343.6 хил. за капиталови разходи. За 2015 г. по бюджета за Българската национална телевизия се предвижда трансфер в размер на 65 млн. 147.0 хил. лева, в това число 57 млн. 047 – за разпространение на телевизионните програми и 8 млн. и 100 хиляди целева субсидия по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Българското национално радио с Бюджет 2015 са планирани разходи в размер на 44 198.9 хил. лева, в това число 40 млн. 298.9 хил. лева за текущи разходи, 3 млн. и 900 хил. лева за капиталови разходи. За 2015 г. трансферът на Българското национално радио е разчетен в размер на 42 млн. 112 хил. лева, в това число 38 212 хил. лева – за разпространение на радиопрограмите и 3 900 хиляди целева субсидия по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
За Съвета за електронни медии са предвидени разходи в размер 1 млн. 229.5 хил. лева, които са свързани съгласно изискванията на Закона за Съвета за електронни медии.
По бюджета на Българската телеграфна агенция са предвидени разходи в размер на 6 585 хил. лева, в това число 6 млн. 282 хил. лева за текущи разходи и 302 хиляди и 8 – за капиталови разходи. Субсидията на Българската телеграфна агенция е 4 млн. 385 хил. лева и е предназначена за финансиране на дейностите, които агенцията осъществява като национален независим информационен институт на Република България. И тук, независимо от рестрикцията, има 300 хиляди повече спрямо Бюджет 2014 г.
В европейските пари, които са разчетени по Националния фонд, който е към министъра на финансите, са предвидени 6 млн. 25.7, от които за проекти, финансирани от Програмата за европейско териториално сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, са 3 млн. 025.7 хил. лева, за проекти, които се съфинансират от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство – 3 млн. лева.
Освен това в централния бюджет съгласно Инициативата за европейска столица на България, както беше избран град Пловдив, са предвидени 1,5 млн. лева, което е участието на държавата в подпомагането дейността на тази община, която е № 1 и която спечели приза за европейска столица и за периода 2015 г. – 2019 г. до 20 млн. лева ще бъдат предоставени през съответните години. На първите три години 2,5 млн. са за 2016 г., в 2017 г. се предвиждат 5 млн. лева. Общо 9 млн. лева за първите три години.
Това е, което мога да представя на колегите от уважаваната от мен Комисия по културата и медиите.
Ако има някакви въпроси, е редно да се отправят към министъра на културата, като орган, който осъществява тази дейност. Аз само казвам тази информация, но ако има въпроси, на които мога да отговоря, ще си позволя да го направя.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря. Давам думата на господин Максим Минчев – генерален директор на Българската телеграфна агенция.
МАКСИМ МИНЧЕВ: В предлагания днес Закон за държавния бюджет за 2015 г. има промяна в Преходните и заключителните разпоредби, която засяга директно БТА, а именно: тези поправки не са съгласувани с БТА предварително, не са обсъждани публично или професионално в Комисията. Ние научаваме за тях ден преди заседанието днес на Комисията. Тези поправки променят същността на Закона за БТА. Така се влиза в противоречие с Конституцията, в която е записано, че Българската телеграфна агенция е национален независим информационен институт на Република България, която е юридическо лице на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Ние сме поканени днес от Комисията да обсъждаме бюджета на БТА, а се оказва, че ще защитаваме не бюджетна субсидия, а трансфер. Терминът „субсидия” се използва за отпускането за издръжка на определена дейност, а трансферът е за конкретна дейност по линия на държавните помощи и има характер на държавна помощ. Трансферът не се отпуска на първостепенен разпоредител, какъвто е БТА по закон.
Промените (чл. 20, ал. 2 от Закона за БТА) са във връзка с решението на Европейската комисия за приложение на чл. 106, § 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз. А именно за държавните помощи под формата на помощ, предоставяна на определени предприятия, натоварени с извършване на услуги от общ икономически интерес. Такива помощи не се отпуска на първостепенни разпоредители с бюджет.
Решението на Европейската комисия е от 20 декември 2011 г. В продължение на три години Българската телеграфна агенция работи без въвеждането на тези промени. Кое налага това да става в последния момент без знанието на Агенцията, която през този период действа съгласно приетия от Народното събрание Закон за БТА от декември 2011 г.? На практика с предлаганите изменения се променя същностно Законът за БТА, което поставя неяснота относно нейното функциониране в бъдеще.
По тези причини ние считаме, че § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2015 г. трябва да отпадне и тя да бъде предмет на отделно обсъждане в Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Давам думата на представителя на Министерството на финансите за отговор.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Аз се извинявам, не знам защо Ви прозвуча, че е трансфер. Както за телевизията, за радиото, така и за Българската телеграфна агенция е субсидия на БТА за 2015 г. 4 млн. 385 хил. лева и е предназначена за финансиране на дейностите, които Агенцията осъществява като национален независим информационен институт на Република България. И това го казах, ако в изказването съм казал трансфер, грешката е моя, за което поднасям извинения!
МАКСИМ МИНЧЕВ: Мога ли да считам, че става дума за грешка в Министерството на финансите?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Минчев, понеже Законът за бюджета не е на Министерството на финансите, а на Министерския съвет, ако е допусната техническа грешка, което е напълно възможно, при напрежението, при което се правеше Бюджет 2015 г., смятам, че между първо и второ четене ще бъде отстранена. Защото аз лично не съм информиран да има записана по този начин промяна в закона, може да е станала при преписването някаква техническа грешка, което и друг път се е случвало. Но мисля, че винаги има възможност между първо и второ четене, тъй като правителството вече няма право да пипа по закона, единствено това е в правата на народните представители, предполагам, че грешката ще бъде отстранена.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаеми господин Петров, искам наистина да кажа, че ние в никакъв случай не бихме искали да бойкотираме (а и надали ще можем) приемането на държавния бюджет, но тази поправка или така наречена неволна или невинна грешка, променя същностно Закона за БТА. При приемането на бюджета на първо четене, ако тя не бъде отстранена между двете четения, то имаме директна неяснота относно функционирането на Българската телеграфна агенция, така както е записано в закона. И да не влизаме в противоречие с Конституцията на страната.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Поемам ангажимента да информирам моето ръководство за това. Ще се провери още като се прибера в министерството дали действително е техническа грешка, мисля, че е техническа грешка, но не мога да се ангажирам, докато не го проверя. И ако има нещо, в правомощията на народните представители е между първо и второ четене да коригират това несъответствие, ако наистина е несъответствие.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Добре, но аз искам да бъде протоколирано мнението на Българската телеграфна агенция по отношение на предлаганата поправка.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Смятам повече да не се спираме на този въпрос, тъй като той явно се оказва или технически, или ако наистина не е технически, а е направено по някаква друга причина, това трябва да бъде коригирано на секундата и това е нашата работа тук.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Дълбоко вярвам, че е грешка. Иначе по предлаганата бюджетна субсидия от 4 млн. 385 хил. лева, която е – моля да бъде казано и това! – сума, равна на бюджета на Агенцията през 2008 г., сега беше казано, че ни се увеличава бюджетът, всъщност може да проверите, че тази сума е била и през 2008 г., тоест ние през всичките тези години сме били методически порязвани. При възстановяването на справедливостта се оказва, че имаме увеличение на бюджета, но ние приемаме тази цифра с оглед тежкото положение на държавата. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Давам думата на доц. Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря. Първо искам да се извиня за закъснението, то е защото никога досега не съм бил свидетел на такъв голям интерес към работата на Комисията по време на приемането на бюджета и се оказа, че на входа няма капацитет да бъдат обработени пропуските на желаещите да присъстват.
Второ, искам да кажа, че не виждам представителите тук на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Явно нямат интерес да защитават своите бюджети.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Очевидно не е причината, че нямат интерес, очевидно това е жест в границите на този вече продължаващ няколко дни дебата около кадровите решения във връзка с Комисията. Трябва да кажа, че аз разбирам, че това е проява на някакво оскърбление, което те носят в себе си и което смятам, че трябва да бъде обект на специален разговор и да се изясни специално отношението на председател на Комисията към обществените медии в България и към тяхното място.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Господин Лозанов, напомням само, че ние в момента обсъждаме бюджета. След това ще имате възможност да изразите мнение по всякакви въпроси и ви гарантирам, че ще направя всичко възможно, за да задоволя интереса на медиите и на всички хора. Можете да бъдете абсолютно сигурен!
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Не, това не е просто интерес, още по-малко търсене на медиен ефект, а това беше мой дълг от гледна точка и на това, че съм в ролята на председател на Съвета за електронни медии, който регулира обществените медии и в някакъв смисъл изразява и тяхната позиция, място и роля в обществото. То има връзка в крайна сметка и с бюджета, защото като видите бюджета на обществените медии за тази години, ще видите, че има едно сериозно подценяване на ролята на обществените медии. Само че тогава вече изразена не в думи, а в цифри.
Нека да кажа и това, че те, особено Българската национална телевизия е силно недофинансирана медия на базата на функциите, които трябва да изпълнява, на базата на програмите, които предстои да разработи и които по финансови причини не успява да изработи, за да може да се разпространяват по цифров път. Това са едни реални европейски нужди на българската държава и общество, които трябва непременно да бъдат защитени. Защото това е правото на информация на хората.
Поради това че няма техни представители, искам специално да отбележа, че в момента Българската национална телевизия особено трябва да има допълнително финансиране, за да изпълни тази своя функция, която има много измерения. Има измерения и във връзка с това, че процесът на цифровизация поначало започва да се движи назад и тогава ролята на обществения мултиплекс и програмите, които се разпространяват по него, стават много важни за една част от обществото, която иначе ще остане в информационно затъмнение.
Това всичкото го казвам във връзка с обсъждането на бюджета (не като общ анализ), който е намален спрямо миналата година, вместо да се изчислят конкретните дейности, които предстоят и по тях да се определя бюджетът.
Само да кажа, че това беше една от причините миналата година Комисията по културата и медиите да не гласува бюджета в сферата на културата. Защото и тогава стояха същите задачи и вместо да се търсеше финансова възможност за реализацията им, обратно – беше ограничено това.
Накрая, разбира се, трябва да кажа нещо за бюджета на Съвета за електронни медии. Вижте, бюджетът на Съвета за електронни медии е намален отново, независимо че това се случи и в предишния мандат. И в предишния мандат, когато беше намален бюджетът на Съвета за електронни медии – не ми се връща към причините за това - Съветът за електронни медии престана да може да изпълнява своите функции и се наложи вторично да бъде коригирана тази ситуация. Защото фактически това беше форма на блокиране на работата на независимия регулатор. Сега отново виждаме числа, които ще доведат Съвета до това да не може да изпълнява функциите си.
Бюджетът на Съвета за електронни медии през годините е многократно намаляван и е коригирана така дейността му, че да е на абсолютния минимум, за да може в тази сложна икономическа ситуация да съществува. Оттук нататък вече поставя под съмнение съществуването на независимия регулатор. Специално поставям акцент върху думата „независим”, защото фактически и начинът на финансиране, и размерът на финансирането е една от формите, чрез които може да се осъществява ако не контрол, поне натиск върху регулатора и върху обществените медии.
Затова много моля, бюджетите на обществените медии и на Съвета за електронни медии да бъде съобразен и реално с техните действия, и с това, което те вършат, и с тяхната функция. Тогава това не може да се приеме за финансов натиск върху тези медии и върху нас като независим регулатор.
Надявам се, че Комисията, която аз имам честта в този състав да видя за първи път, поздравявам ви с вашата роля тук, която е отговорна наистина и се надявам, че ще оцените това, за което говоря. Още повече, че миналата година видяхме на практика какво би станало, ако се намалят по този начин бюджетите на обществените медии и на Съвета за електронни медии. Те просто блокират и след това се налага, за да съществуват, пак да се увеличат. Така че, моля ви!
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря Ви, господин Лозанов. Давам думата на господин Добрев, който ще направи изказване по въпроса за бюджета.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаеми дами и господа! Уважаеми колеги! Искам да изразя становище на народните решение от парламентарната група на ГЕРБ, които членуват в Комисията по културата и медиите във връзка с бюджета. Искам да взема отношение единствено по отношение на бюджета на Министерството на културата за 2015 г.
Нашето мнение е, че в тази трудна идваща финансова година със сериозни финансови задължения, със затруднения, които наследяваме и от предишната година, в това число 12,5 млн. лева дефицит в сферата на културата, който остава за 2014 г., давайки си сметка, че финансирането не е достатъчно по направления и по пера, което могат да кажат и повечето от останалите институции, ние все пак адмирираме усилията на правителството да осигури 6 млн. лева по-висок бюджет за Министерството на културата през 2015 г., отколкото през 2014 г. И пак искам да подчертая, при останал 12,5 милиона дефицит от 2014 г.
Ние все пак адмирираме възможността с 1 млн. лева да се увеличи субсидията за българското кино, мъничко да е увеличена – знаем, че е недостатъчно – субсидията за библиотечното дело, все пак е запазена същата субсидия както миналата година от Министерството на културата за Българската национална телевизия, за Българското национално радио и макар и с малко, 331 млн. лева е увеличена субсидията за БТА.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ставаме по-силни от „Асошиейтед прес”.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Пардон, 4 млн. и 85 хил. лева. Помним добре серията от изказвания на господин Максим Минчев за невъзможността да поддържа висококвалифицирани кадри и да им осигури тяхното съществуване и работа в Агенцията и за некоректността и нетолерантността на други източници за информация и медии, които не заплащат готовата информация от Българската телеграфна агенция и ще продължим да бъдем съпричастни към тези проблеми в Българската телеграфна агенция.
Накратко, при тези условия, при тази действителност, с това минимално увеличение на бюджета за Министерството на културата в сравнение с миналата година ние ще подкрепим този бюджет на министерството. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Давам думата на проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм девета година в Народното събрание и съм постоянен член на Комисията по културата. Искам да кажа, че такова нещо, което се случи днес, не се е случвало никога. Бюджетът се внася от Министерския съвет, обсъждането на бюджета представлява една дискусия между вносителите и между членовете на Комисията, която е законодателният орган, която трябва да предложи бюджета в Народното събрание. Това че ги няма представителите на Министерството на културата, тоест респективно на Министерския съвет, означава, че ние няма какво да обсъждаме. Ние с кого ще дискутираме и какво ще говорим? И кой ще чуе, като говорим? Нали когато законът мине на второ четене, ще трябва от Министерството на културата да бъдат тук и да разсъждаваме върху всяка точка и да внасяме предложения, да дискутираме, да видим какво може да направим за подобрението му. А тях ги няма и на първо четене. Аз не виждам изобщо смисъл да се изказвам. Мисля, че бюджетът, както и да е увеличен, не е достатъчен. Не е достатъчно съотношението с брутния вътрешен продукт. По време на криза казват, че не може по-добре, но съотношенията между отделните части от брутния вътрешен продукт трябва да бъдат спазени. А те не са. Образованието, културата, науката и пр. винаги остават на последно място във всеки бюджет и това е нелогично. Особено за такава държава като България просто не бива да говорим.
Искам да кажа само, че ние просто заседаваме, както се казва, ялово. Министерството на културата и медиите и пр. може да имат всякакви съображения, и аз съм опозиция и може да не съм съгласен с много неща. Но има някакъв парламентарен ред, има Конституция в тази държава, ние не сме кръчма, та който когато иска да идва и кой когато не иска, да не идва. Като са несъгласни с нещо, с което и аз примерно мога да не съм съгласен, защото съм опозиция, излизат на площада 10-15 хиляди души и протестират. Както и излязоха и според мен в едно са прави, в друго не са. Но да не дойдат на заседанието е просто нарушение на закона, на реда в държавата, което стана вече традиция у нас. Ние бяхме свидетели на чудовищни нарушения през миналия мандат на законодателството и аз съм го казвал от трибуната на Народното събрание.
Това е, което ще ви кажа, и ще отида в Комисията по наука и образование.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря, проф. Станилов. Наистина е така.
Давам думата на Мариана Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин Бинев.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа от институциите, неправителствените организации! Първото заседание на новоизбраната Комисия по култура и медии в Четиридесет и третото Народно събрание обсъжда изключително важен въпрос, който е наистина сред приоритетните в дневния ред на Народното събрание, но мисля, че вълнува и цялото българско общество – бюджета за новата 2015 г. Аз също съм изненадана, за мен е необяснима липсата на представители на Министерството на културата. Ние имаме и въпроси и ще ги отправим все пак към представителя на Министерството на финансите, защото те са важни значими и смятаме, че мястото им е в Комисията по културата и медиите да бъдат обсъждани преди влизането на бюджета на първо четене.
Позволете ми в началото да изпълня една молба на уважавания от всички ни проф. Стефан Данаилов, който е член на Комисията по културата и медиите, и поради това че той е в болнични и няма възможност лично да вземе участие в работата на нашето заседание, да представя пред вас неговото становище по отношение на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., което становище се подкрепя и от нас, представителите на коалиция „БСП-Лява България” в Комисията по културата и медиите.
„Уважаеми господин Бинев, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на неправителствените организации! Ще припомня, за депутатите, които не са били в тази комисия предишния мандат, че Комисията по културата и медиите при Четиридесет и второто Народно събрание единодушно не приехме рамката на Бюджет 2014г. както в неговата цялост, така и в конкретните разчети по политики. Признавам, че представеният ни проект за държавен бюджет на Република България за 2015 г. разсея у мен и най-плахите надежди, че ще има промяна и реформаторско отношение към културата, която заедно с образованието и науката формира интелектуалната мощ на нацията, което е сигурна гаранция за наличността на основа за просперитет и положителни промени в обществото.
Уви! С чл. 17, ал. 1 от проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. се предлагат следните основни показатели по бюджета на Министерството на културата за 2015 г.:
Приходи - 22 500.0 х.лв., или повече от утвърдените за 2014 г. с 1 500.0 х. лв.
Разходи - 126 693.6 хил. лв., или повече от утвърдените за 2014 г. с 5 835.2 хил. лева. Това са същите около 6 милиона лева, които Министерството на културата получи с корекцията на Бюджет 2014 г. за да може да спаси от затваряне български театри и опери и да се разплати с археолозите за направените теренни проучвания;
Нито лев за изпълнение на чл. 17 от Закона за българското кино и то в годината на неговата 100 годишнина.
Нещо повече - с проекта на Закон за държавния бюджет се предлага намаляване на разходите за персонал с 10 %. Познавам структурата на Министерството на културата и знам, че тяхната численост отдавна е замръзнала на нивото от 2009 г. Искам да обърна внимание, че става въпрос не за 10% административни бройки, а за творчески бройки, които произвеждат културни продукти, за които се изисква определен задължителен брой творчески единици. След проведената така наречена реформа в периода 2009-2013 г. симфоничните оркестри бяха преобразувани в симфониети и от 70-79 души необходим минимум, съставите останаха с по 33-ма инструменталисти и репертоарът им рязко беше променен и олекотен.
Ние от „БСП лява България“ не можем да приемем този механичен маниер на работа с кадрите в сферата на културата и медиите. Този бюджет не е съобразен с действащите стандарти на финансиране на културните институти и не гарантира връщането на заработените чрез продадените билети средства отново в бюджетите на културните институти. Това най-малко предпоставя още в средата на 2015 г. недостиг на средства за разходи в сценичните изкуства с още поне 10 милиона.
В някои културни институти фонд „Работна заплата” не позволява дори осигуряване на нормативно определената минимална работна заплата, както и полагащото се допълнително възнаграждение за прослужено време за работещите по трудови правоотношения. Числеността на персонала в организациите, които не прилагат делегирани бюджети, е 966 щатни бройки, от които само 147 бройки са в централната администрация на министерството. Останалите 819 бройки са в 30 второстепенни разпоредители с бюджет – музеи, художествени галерии, български културни институти в чужбина и други културни институти. В 16 от тях числеността е между 2 и 5 щатни бройки. Числеността в културните институти в системата на министерството е оптимизирана многократно и всяко следващо намаляване ще доведе до закриване на част от тях.
Четох стенограмата от Министерския съвет и видях, че министър Рашидов е пледирал за увеличение на рамката на Бюджет 2015 г. с още 57 милиона лева за обезпечаване на приетите политики в програмния тригодишен бюджет, но след като това не е намерило място в предложения ни вариант, бих искал да попитам:
В случай, че бъде приета Националната стратегията за развитие на културата и културните индустрии, има ли предвидени средства в проекта за Бюджет 2015 за поставяне началото на реформите, заложени в нея?
По какъв начин ще се набавят липсващите средства за изпълнение на чл. 17 от Закона за филмовата индустрия? Как ще се изпълни приетата програма за 100-годишнината на българското кино?
Как ще се финансират довършителните работи в българския „Лувър” и каква е необходимата сума за това?
Осигурени ли са средства за допълваща субсидия за българските читалища, в какъв размер и колко обекта покрива тя?
В разбития бюджет има ли предвидени средства за проекти в областта на движимото културно наследство, на теренните разрешения за археологически разкопки, за подпомагане на българското литературно творчество? Ще може ли да бъдат възродени за пълноценна работа 12-те програми на Националния фонд „Култура”?
Каква сума се очаква да влезе на основание § 32 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта?
От предоставения ни проект за Бюджет се вижда, че за Българското национално радио и Българската национална телевизия средствата са точно колкото са били бюджетите за предходната година – съответно 42 и 65 милиона лева, няма промяна и при средствата за капиталови разходи.”
Аз все пак се обръщам към представителя на Министерството на финансите още веднъж да уточним, защото чухме и цифрата 72 и 44 милиона.
„Как ще се борят националните медии с конкуренцията и как ще извършат жизнено необходимите реформи в медийното пространство с креативни идеи за налагане на българската култура в цялата палитра на нейните проявления? Как ще изпълняват публичните си обществени задачи с конкретни програми в медийното пространство, популяризиращи постиженията на българската култура ?
В програмната декларация на правителството е записана задачата за балансирано развитие на културата в регионите. Има ли предвидени финансови средства за развитие на регионалната културна политика за осигуряване достъп до култура в най-отдалечените населени места?”
Това е позицията на проф. Стефан Данаилов и на представителите на коалиция „БСП-Лява България”, която - искам да заявя нашето отношение към предложения проект – ни дава основание да не подкрепим Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г.
И още нещо. Аз предполагам, че участниците в това заседание сте запознати с един документ, който беше изпратен и до парламентарните групи в Народното събрание. Той е от националните творчески съюзи на България, подписан от няколко съюза, които са направили предложения и са изразили свои становища по отношение на проекта за бюджет в сферата на културата за 2015 г. Ние подкрепяме тези искания и смятаме, че те трябва да бъдат на вниманието на Комисията по културата и медиите в нашето обсъждане. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Господин председател, имам право на реплика към сегашното изказване. Моля за кратка реплика.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: КИРИЛ ДОБРЕВ: Искам да обърна внимание на две неточности в писменото изказване на господин Данаилов. Първата неточност е във връзка с това, че увеличението от 120 на 126 млн. бюджет за Министерството на културата е на базата на 6-те милиона актуализация от 2014 г. Отново да повторя, че за 2014 г. Министерството на културата е в дефицит от 12,5 млн. лева и допълнително само за декември месец за субсидия на театрите и други сфери от Министерството на културата са осигурени 4 млн. лева. Тази теза не е вярна.
Втората теза, която не е точна и не е вярна, това е, че нищо не е направено за българското кино. Вече беше казано, че с 1 млн. лева е увеличена субсидията за киното от страна на Министерството на културата за 2015 г.
Това са две коректни неща, които искам да поправя. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря на господин Добрев. Давам думата на господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Всички знаем, че българският пазар е много малък, за да може културата да се изхранва на пазарен принцип. Мога да кажа, че увеличението от 1 милион за кино – с 1 милион може да се заснеме една трета филм. Един модерен телевизионен формат струва между 2 и 4 милиона. Киното е още по-скъпо удоволствие. Така че от всички политически сили зависи дали искаме да имаме българска култура или ще говорим за нея само по време на предизборните кампании, когато винаги оттам се започва – култура, образование. А после някак си те стават, както е казал Големанов или Алеко Константинов, не си спомням точно, постно дробче.
Така че ние също няма да подкрепим този вариант за проектобюджет за култура в този негов размер.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. Някой друг от народните представители?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Само едно изречение. Благодаря за уточнението, което направи господин Добрев. Мисля, че е важно да отбележим – Вие го казахте в началото, господин председател - че ние нямаме разбивка, каквато сме имали и друг път. Важно е тези неща да се уточнят.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: В тази връзка искам и аз да кажа няколко думи и да аргументирам своя глас.
На България й предстои нещо изключително важно и това е 2018 г. ние да поемем през втората половина председателството на Европейския съюз. Тоест София се очаква да бъде третата столица на Европа. За да може това да се случи, трябва да се направят страшно много неща, свързани с комуникацията, свързани с идеята въобще за реклама и за културни мероприятия, които биха могли да бъдат наистина най-голямата реклама на нашата страна. Културни и спортни мероприятия. Не за друго, а защото моят опит от европейските институции ми казва ясно, че когато трябва да се направи реклама на една държава, това са двете неща, които могат да я рекламират по най-добрия начин – културата и спорта.
Ако искаме наистина да бъдем достоен председател на Европейския съюз по това време и да извлечем максимални ползи за културно-творческата индустрия, трябва да започнем от вчера. И трябва тези, които бъдат тук, да дават пример за това как спазват закона, а не за това как не се спазва законът.
Смятам, че в този бюджет няма разяснителна част. Въобще не дойде обяснение за това как е формиран бюджетът и по каква причина. Няма част, в която да бъде разяснено на популярен език, че ще се направят стъпки да бъдат разяснени всички европейски фондове. Защото ако не можем да вземем пари само от бюджета, тоест те не могат да бъдат увеличени, трябва да се търсят алтернативни форми за финансиране, които между другото са две: европейските програми и фондове и Законът за меценатството. Това са двете алтернативи. Никой не оспорва това, че примерно бюджетът трябва да бъде такъв, оспорвам това, че в самия бюджет не е вкарано по никакъв начин за разяснителни програми на популярен език, така че творците да имат възможност не да минават през разни байпаси и да превръщат културата в култура на олигархия. Това е недопустимо! Трябва да се стигне до последния творчески колектив.
Също така брутният вътрешен продукт, който носи културно-творческата индустрия, е 4% и там не влизат някои неща, които съвсем спокойно могат да бъдат причислени към културата. Четири процента от брутния вътрешен продукт се формират от неща, свързани с културната и творческата индустрия. На фона на това да се връщат четири промила към културата ми звучи абсолютно несериозно. Макар че като абсолютна стойност цифрите са увеличени, като проценти, тоест като промили, те са отишли надолу. Което за мен е несериозно! Почти двойно по-ниско, отколкото са били през 2008 г. – мисля, че тогава беше най-висок бюджетът.
Няма част, която да подкрепи или да пропагандира културно-творческата индустрия и то най-вече културният туризъм, който е върхът, всъщност едно обединително понятие точно там, където идват приходите в нашата държава, където могат да бъдат очаквани. Някои неща, разбира се, са на границата на халтурата, но точно те носят пари.
Секторът „Култура” е един от най-приоритетните за една нация, но това не може да се види в бюджета. Което за мен е парадокс! Европейските фондове – трябва да съм абсолютно ясен – европейските фондове, поради това че са европейски, не защитават националната култура, те винаги са свързани с културната интеграция в Европа. Тоест участие на много страни и т.н., те не са задължени и няма схема, по която освен културното наследство, защото то е свързано с ЮНЕСКО, с някои други неща, всичко останало е точно работа на националното културно министерство, на нашето културно министерство.
Няма ефикасна информация, която да дава ясно основание – ето тук има и творци извън народните представители, които могат да ви кажат, могат да изброят програми, които вървят в момента, могат да кажат как те са стигнали до тях и на какъв език им е обяснено как може да се работи с тях. Нещо, което според мен е едно от задълженията на този бюджет, този бюджет трябваше да бъде на разяснителни ефикасни кампании, на нормален език да бъде обяснено на творците как могат да докарат допълнително средства в и без това изтънелия си бюджет.
Смятам, че гилдиите заслужават един по-достоен бюджет. Аз не мога да разбера наистина защо хората, които трябва да бъдат пример за закона, не го спазват. Смятам, че всеки, който иска да защити своята позиция, трябва да се намира тук, където му е мястото. Останалото е неспазване на Конституцията и законите на страната. И просто не мога да разбера как това е допустимо!
Затова аз ще гласувам против този бюджет. Смятам, че всеки един от народните представители трябва да вземе своето решение не на базата на партийни доктрини или каквото и да било друго, а да го вземе със сърцето си. Защото смятам, че това е достойната постъпка. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплика, може ли?
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Разбира се.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми представители на медиите, неправителствени организации! Уважаеми господин председател, първо, в българския парламент е установена форма, когато говорим за министерства, няма национално културно министерство. Това – първо.
Второ, искам да Ви кажа, че когато се правят бюджети, аз правя бюджет девета година, включително и в тази комисия съм за пореден път, искам да Ви обърна внимание, че специално по европейските програми – понеже казахте, че няма кой да Ви отговори, аз ще се опитам да Ви отговоря – за миналата година имаме неусвоени 30 милиона по европейски програми.
Второ, искам да обърна внимание, за когато се прави бюджет, европейските програми специално за културата не влизат в бюджета, който се прави.
Искам да обърна на Вас внимание, че когато говорим за култура и когато говорим за читалища и за неправителствени организации, кандидатстват общините. Тоест общините кандидатстват и затова Вие тук не може да намерите отражение в бюджета, който разглеждаме към днешния момент.
Второ, ще си позволя да Ви обърна внимание, за когато говорим, има разлика между проценти и промили. Тук мисля, че всички добре знаят, така че обръщам внимание в изказа да бъдем малко по-точни. Промили е едно, проценти е друго. Това не го казвам с лошо, просто обръщам внимание, че когато говорим за бюджет, трябва да бъдем изключително прецизни. И когато говорим също за европейските програми, и тук когато говорим за културни институти, Вие, предполагам, знаете от Европейския съюз точно как се участва и тези, пак казвам, пари не влизат в бюджета на Министерството на културата.
Благодаря. Това беше моята реплика към Вас.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Аз благодаря на господин Иванов за забележката, защото явно не съм бил ясен. Аз смятам, че трябваше да има перо в бюджета, в което да бъдат разяснени фондовете, а не да присъстват вътре. Тоест да има разяснителна програма, която трябва да бъде записана вътре. Това е мое мнение, аз изразявам мнение в момента.
Освен това, аз съм казал 4 промила, но ако ви е по-ясно ще го кажа така – 0,4%. Както искате го приемете, и двете са абсолютно верни.
Това е, което мога да кажа. Аз смятам, че вътре трябваше да присъства перо, в което да има програма, по която да бъдат разяснени начините на комуникация европейските пари. Това е мое мнение.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Аз се извинявам, господин председател, но ние в момента гледаме националния бюджет на Република България за 2015 г. И философията е на този бюджет. Както казах в самото начало на моето изказване, бюджетът е изграден при малко по-особени условия. По простата причина, че се получи един не много приятен момент, който ние се мъчим да обясним на нашите партньори и представителите на Европейската комисия, които ни наблюдават и които дават оценка за нашите действия, че това е еднократен момент, който се е получил през 2014 г., и правим всички стъпки, които правителството е набелязало, за да може да отговорим на техните очаквания, че ние ще направим всичко, за да върнем нещата на нивото, което е приемливо. Тоест да паднем под 3% на дефицита в националния бюджет. И аз ви казах, че в прогнозата, която е тригодишна – периода 2015 – 2017 г. са разчетени тези стъпки, които са направени след всички анализи.
Отделно средствата, които са от Европейския съюз, се движат през оперативните програми, които са със съответните управляващи органи и тези управляващи органи отговарят за сертифицирането на проектите, които се правят от бенефициентите. И в случая за културата идва от така наречената регионална политика, която е към Министерството на регионалното развитие. Да, там вероятно има средства както за култура, така и за здравеопазване, така и аз образование. Но този Бюджет 2015, който е предложен на вашето внимание, е само националният бюджет.
Аз дадох една информация, която е от Националния фонд, който е към министъра на финансите, има 6 милиона по двете програми, които не са в бюджета на културата, но отиват за дейност на Министерството на културата.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря Ви. Давам думата на госпожа Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми колеги народни представители, представителя на Министерството на финансите – особен гост, не защото е сам и брани честта на държавата в този смисъл, на вносителите – уважаеми директори, председатели на институциите, на медиите, на онези обществени формации и на културата, и на медиите, които всъщност са част от цялото ни усилие да направим следващата стъпка напред.
Аз си позволявам да кажа, че днес се чувствам за първи път тук не само в качеството си на народен представител и член на Комисията по културата и медиите специално и цялото ми почитание, но и като приятел на голяма част от хората, които днес са наши гости. И в този смисъл бих искала първо да уверя вас, че ще направим всичко възможно да постигнем добър диалог, възможност за разбирателство. И ако началото е в известен смисъл трудно, а в следващите стъпки заедно успеем да постигнем това разбирателство, това партньорство и резултатите са удовлетворяващи за вас, всички усилия ще бъдат оправдани и ще са си заслужавали.
Така че бих искала да дам знак също, че отсъствието на представителите на Министерството на културата се усеща, това е нещо, което разбираме, че стои по някакъв начин в тази зала днес, макар и с отсъствието си, и ще направим усилие да бъдем заедно в следващия разговор, в следващата среща, защото вярвам, че това е единствено правилният път за следващата стъпка. Тя е заедно!
В този смисъл нашето желание и готовност да преодолеем каквито и да са препятствия е налице. Ще направим усилия в тази насока, уверявам ви!
Що се отнася до бюджета, бих искала все пак да отбележа, че времето, в което той бе подготвен, бе прекалено кратко. Условията, в които трябваше да бъде подготвен, бяха твърде ограничаващи и в този смисъл той вероятно не отразява нито очакванията, нито ролята и мястото както на културата, така и на медиите, но е от друга страна една възможност към този момент да започнем този разговор чисто процедурно. И ние това следва да направим.
Ако всеки един от представителите на гилдиите има своите предложения за оптимизация, ние ще бъдем тук колкото време е необходимо, за да ги чуем, и ще бъдем силни защитници на тези предложения пред Министерството на финансите и пред Министерския съвет. В това мога да ви уверя!
Така че ако днес трябва да погледнем на нещата и по един малко по-прагматичен начин, то всъщност днес е денят, в който тази процедура трябва да тръгне, за да имаме възможност да стигнем до следващата стъпка на евентуално подобряване на параметрите, които са ни предложени. Благодаря ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО БИНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Моля да преминем към гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г. № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2015 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2 във връзка с бюджета по култура.
Моля, който е „за”, да гласува. Против? Въздържали се?
За – 10, против – 6, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет от Комисията по културата и медиите. Дано на второ четене той да бъде по-добър.
С това закривам заседанието. Благодаря на всички. Ако има някакви въпроси, аз съм на разположение.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Бинев
