Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
15/01/2015
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
2. Разни.
На 15 януари 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
2. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Добър ден и на нашите гости.
Изключително ми е приятно да открия днешното заседание на Комисията по културата и медиите. Налице е необходимият кворум, съгласно чл. 31, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Преди всичко обаче бих искала да отправя най-сърдечните си пожелания към всички вас, колеги, за една Новата година, да ви пожелая здраве, успехи, добро настроение в работата ни. Да поднеса от името на всички нас уважението ни и най-сърдечните пожелания за здраве и дух на предишния председател в Четиридесет и второто Народно събрание проф. Стефан Данаилов. Той е за нас опора и вдъхновение и се надявам да бъде с нас в работата ни.
Бих искала също да ви уверя, че за мен в тази комисия и в тази по-важно от всичко ще бъде да цари духът на толерантността и уважението, да работим водени само от принципни и в истинска полза на обществото нагласи. И да ви уверя, че ще търся консенсус във всеки един момент. Може да отнеме малко повече време, но съгласието и подкрепата на всеки един от вас по въпросите, които разглеждаме, ще бъдат по-важни от всичко друго.
Надявам се да оставим „цветовете” зад тази врата и тук в тази зала отношението ни към културата, към медиите, към духовността в България да ни води във всичко, което ни предстои.
Благодаря ви още един път за подкрепата.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
2. Разни.
Преди да преминем към гласуване на дневния ред, бих искала да Ви информирам, че за днешното заседание беше предвидено, изпратихме учтиво писмо с покана към министъра на културата, за да се представи – в съответствие с добрия дух на работата ни, на взаимодействието с Министерството на културата, но поради предварително поет ангажимент министър Рашидов не беше възможно да се отзове днес на поканата, ще бъде при нас на 5 февруари 2015 г., за да представи политическото ръководство и акцентите в работата. Държа да подчертая, че и институционалното уважение към Министерството на културата, към обществените медии, към всички наши партньори от гражданския сектор ще бъде водещо и ще бъде в основата на отношенията ни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред, който ви е представен? Няма.
Ако не възразявате, да подложим на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Да преминем към първа точка от дневния ред: Обсъждане и приемане на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
Колеги, проектът на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите беше изпратен на всички членове на Комисията. Вътрешните правила са изготвени в съответствие с относимите към дейността на постоянните комисии разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Проектът на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите е структуриран в: Раздел I „Общи положения”, Раздел II „Предмет на дейност на комисията”, Раздел III „Заседания на Комисията” и подразделение „Заключителни разпоредби”.
Позволете ми преди да преминем към разглеждане на правилата по същество, да направя едно процедурно предложение във връзка с реда на гласуване по точка първа от дневния ред. С цел по-добрата оперативност ви предлагам обсъждането и гласуването на разпоредбите от проекта на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите да става по раздели. В случай, че няма предложение за промяна на разпоредби към съответния раздел, предлагам разделът да се гласува ан блок. Ако някой от членовете има предложение за промяна, то да бъде подложено на отделно гласуване.
Има ли обратно предложение на това предложение? Няма. Тогава да подложа на гласуване това процедурно предложение.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към гласуване на текстовете от представения на Вашето внимание проект на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
Заглавието на правилата е: „Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите”.
Има ли изказвания и предложения по заглавието?
Ако няма, моля, гласувайте.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Заглавието се приема.
Раздел I „Общи положения”. Имате ли изказвания и предложения по наименованието на раздела и по текстовете на чл. 1 и 2?
Ако няма, ще ви предложа да гласуваме.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване наименованието на раздел I „Общи положения” и текстовете на чл. 1 и чл. 2, така както бяха представени на вашето внимание за одобрение.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Наименованието на раздел I и текстовете на чл. 1 и 2 се приемат.
Раздел II „Предмет на дейност на комисията”.
Имате ли изказвания по наименованието на раздел II и по текстовете на чл. 3 до чл. 8, включително?
Колеги, моля да обърнете внимание в чл. 7, ал. 4, думите „задаването му” да се заменят със „задаването на въпроса”. В случая става дума за редакционно предложение.
Имате ли други предложения? Моля, заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Имам предложение за промяна в чл. 5, ал. 3. След думите „се публикуват” да се допълни „не по-късно от 24 часа от получаването им”. Става въпрос за случаите, когато Комисията по културата и медиите е водеща за публикуване на материалите на интернет страницата. Все пак трябва да има някакъв срок, да не се получават в последния момент.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Тоест хипотезата това да са събота и неделя не присъства, така ли? Говорим за 24 часа.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Да, за 24 часа.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Други колеги? Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Гледам чл. 7, ал. 3 – участващите в тези заседания представители на регулаторни органи, неправителствени организации и медии имат право да задават на Комисията по културата и медиите по един въпрос в рамките на една минута. Въпросът ми – и той донякъде е инспириран от ситуацията, която вчера се случи с едно решение на Комисията по финансов надзор, това сякаш излиза малко извън рамките на Комисията по културата и медиите, но там ставаше въпрос за една санкция към една частна медия. Въпросът ми е в случая, когато визираме медии, всъщност аз правя предложение да визираме тук не само обществените медии, а и частни медии. Те също да могат да се включват в работата на Комисията и да задават въпроси.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Така е и формулирано. Текстът не дефинира това да се отнася само до обществените медии. Така че да запазим текста с разбирането, което и Вие влагате, и всички ние в това предложение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колега, аз разбирам, че тук могат да са всички, които имат акредитирани журналисти в Народното събрание, те са 800. Така че има достатъчно акредитирани медии.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Колеги, аз също искам да ви обърна внимание в чл. 7, ал. 1, където във второто изречение се определя денят, в който тук е министърът на културата. Всъщност четвъртък е денят, който ще определим, тъй като малко по-нататък се определя денят и часът на редовните заседания, така че ще трябва да направим връзка с чл. 7, ал. 1. Добре е да възприемем, че става дума за първия четвъртък.
Има ли други редакционни или предложения по същество към Раздел втори? Ако няма, предлагам да го гласуваме с направеното предложение по отношение на 24 часа за публикуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Раздел трети касае заседанията на Комисията. Има ли изказвания, предложения по наименованието на раздел III и по текстовете на чл. 9 до чл. 23, включително?
Моля да обърнете внимание по отношение на корекции в следните текстове.
В чл. 9, ал. 3 думите „както и извън периода на сесиите на Народното събрание” – да отпаднат - извън сесиите на Народното събрание не може да се провежда заседание на комисията не мога да се провеждат очевидно.
В чл. 12, ал. 3 - „чл.14” да се замени с „чл. 13” - техническа редакция
В чл. 15, ал. 3 думите „на членовете на Европейския парламент по ал. 1 и” – да отпаднат. Основанието е чл. 30, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В чл. 21, ал. 4 „чл. 22” да се замени с „чл.23” - техническа редакция.
Имате ли предложения по този раздел? Заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Относно чл. 14, ал. 3 – народният представител, който не е вносител по законопроекта по ал. 2, може да обосновава своето становище при разглеждането му на първо гласуване в рамките на 7 минути. Лично на мен ми се струва много това време, можем да помислим да бъде по-кратко, примерно 5 минути.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, има ли предложения към така направеното предложение? Заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: С колеги обсъдихме чл. 14, ал. 3. Аз предлагам това време да бъде 3 минути. Който не е вносител на законопроект да може да обосновава своето становище, 3 минути са достатъчно време, няма нужда от излишна логорея. Това е моето становище, съгласувано с колегите. Предлагаме 3 минути.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добре. Други предложения? Вие оттегляте своето предложение за 5 минути? Остават 3 минути.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Исках да обърна внимание в чл. 9, ал. 2, че Комисията провежда редовни заседания веднъж седмично в четвъртък от 14,30 ч.
Заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз искам да попитам, госпожо председател, възможно ли е уважаеми колеги, началото на часа на започване на заседанието да бъде изтеглен в 14,20 ч. или това е технически невъзможно? Защото имаме и комисии от 15 ч. след това. Това е презумпцията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Аз коментирах, д-р Добрев, и с другите колеги. За всички изглежда 14,30 ч. по-удобно време за начало.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря. Просто исках да сондирам мнение с колегите.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, по отношение на корекциите, които бяха отбелязани за Раздел трети, предложението, което беше направено от д-р Добрев – в чл. 14, ал. 3 „7 минути” се заменя с „3 минути”. Имате ли други предложения?
В такъв случай ви предлагам да подложим на гласуване предложенията, направени дотук в Раздел трети.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Наименованието на Раздел трети и текстовете на чл. 9 до чл. 23 включително с направената в чл. 14, ал. 3 промяна, се приемат.
„Заключителни разпоредби”. Има ли изказвания, предложения по наименованието на подразделението и по текстовете на параграф 1 до параграф 3, включително?
Ако няма, подлагам на гласуване наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби” и текстовете на параграф 1 до параграф 3, включително.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби” и текстовете на параграф 1 до параграф 3, включително се приемат.
Уважаеми колеги, Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите са приети.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Може ли да попитам? За външни хора, които присъстват на заседанията, било медии, министерства и т.н., има ли някакъв регламент? Посочили ли сте време за изказване? Защото би трябвало те също да са ограничени във времето, а не да става някакъв пазар. Не може ние да ограничим депутатите във време на изказване, а в същото време идват от министерства и външни хора и си говорят и по никакъв начин не може да ги спрете. Затова те също трябва да имат някакво време, в което се изказват.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Велчев казва, участващите в тези заседания, представители на регулаторни органи, неправителствени организации и медии имат право да задават към министъра на културата по един въпрос в рамките на една минута, след което министърът на културата отговаря веднага след задаването му. Или нещо друго имате предвид? Всъщност Вие искате да възприемем някакъв регламент за тези изказвания.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, по същия начин – да не е повече от три минути. Знаете, че винаги се просрочва това време, но ако сложим три минути, ще имат възможност да се изказват до пет минути, което е достатъчно време един човек да изложи това, което иска да каже. Трябва да има регламент.
КИРИЛ ДОБРЕВ: И да вземат участие в разискванията по разглежданите проекти с право на изказ до 3 минути.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Извинявайте, че ви връщам, но сега се сещам, че ние всъщност ограничаваме народните представители, нека да се каже и за другите, че има регламент.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате ли други изказвания и предложения? Тогава да възприемем в чл. 14, ал. 3 да бъдат регламентирани изказванията на гостите до 3 минути.
Който е „за” предложението на господин Велчев, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора от дневния ред – Разни.
Уважаеми колеги, бих искала да Ви информирам, че на следващото заседание на Комисията, планирано за 22 януари 2015 г., е предвидено да обсъдим Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет, който се отнася до транспониране на Директивата, относно разрешени начини на използване на осиротели произведения. Изпратени са писма за становища до заинтересованите институции и организации, които ще Ви бъдат предоставени след получаването им.
За същото заседание е предвидено да обсъдим и двата законопроекта за образованието - единият внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, другият - от Валери Жаблянов и група народни представители. Очакваме и по тях становището на Министерството на културата.
Тук е мястото, колеги, да благодаря на нашия екип в Комисията за това, че те приеха поканата ни да работят с нас и в мандата на Четиридесет и трето Народно събрание – на Рени Томова, на Невяна Малчева, на Борислав Ангелов. Да благодаря и на колегите, които ще ни сътрудничат – на адвокат Цончева, доц. Румен Драганов и нашия колега от Четиридесет и второто Народно събрание господин Мартин Захариев.
Позволете ми съвсем накратичко да се обърна към господин Захариев, защото вярвам, че приемствеността и последователността в работата е много важна, а той е добър медиатор и с няколко думи се надявам да хвърли един мост между това, което е било предмет на работата на Комисията през Четиридесет и второто Народно събрание, и възможността ние да продължим в тази посока и в този състав на Комисията и в нашия мандат.
Заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Първо, да Ви честитя избора, а не назначението, както беше оповестено, и да Ви пожелая кураж и реформи.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Благодаря за тази чест да направя този транзишън, този преход между Четиридесет и второто Народно събрание и Четиридесет и третото Народно събрание. Нямаме гузна съвест от комисията в четиридесет и второто Народно събрание, което провеждаше заседанията си в тази зала, но имаме усещането за несвършена работа и то много.
В сектор „Култура” ни е необходима една нова парадигма и това е икономическата концепция за изкуствата и творческите индустрии и културния туризъм, разбира се, особено когато културните продукти се остойностяват, за да се получи тяхната пазарна оценка. И това е всъщност новата парадигма. Появата на тази конструкция – творческа индустрия – не е от днес, тя е от повече от двадесет години, но е израз на едни нови търсения както в областта на политиките за култура, така и в областта на икономиката за култура. Ето защо размерът на динамиката на бюджетните средства за култура, които за съжаление не претърпяха увеличение с гласуването на бюджет 2015 г., поне на този етап се явяват определящи за развитието на този сектор.
Аз зачетох с огромно удоволствие 164-страничната програма на управляващата коалиция, която е в бета версия, все още не е оповестена, незнайно защо тя стигна и до мен. Но там има редица неща, които касаят работата на вашата комисия и искам да направя няколко акцента, ако позволите, върху програмата на управлението. Подозирам, че в нейната бета версия тя ще бъде още подобрена, но смело мога да кажа, че аз не съм чел по-амбициозен документ в най-новата история на България за реформаторско управление 2014 – 2018 г. и тя заслужава адмирации и подкрепа. Там прочетох и видях редица приоритети, които ще стоят и в приоритетите на работата на тази комисия.
Първият и най-важен от тях сигурно е превръщането на българската култура и духовност в основа на съвременния образ на националната ни идентичност, в това число и утвърждаване на мястото на българската култура на европейската карта. Най-накрая се заговаря за приемане на национална стратегия за развитие на изкуствата, културата и творческите индустрии за периода 2014 – 2023 година, това е един десетгодишен период, с формиране на визия и приоритети и цели за развитието на изкуството и културата и творческите индустрии. Това е един документ, който предходното Народно събрание и комисия не можа да приеме по ред обстоятелства, но той е зад ъгъла, доколкото знам, е почти готов. Предстои неговото обществено обсъждане.
Сред приоритетите стои и така нареченото комплексно развитие на археологическите проучвания, консервацията, реставрацията и експонирането на археологически обекти, които ще се реализират успоредно с изграждането на инфраструктура за тях. Най-накрая в целия този идеен проект е заложена инфраструктура. Тук проф. Драганов със сигурност пляска с ръце, защото археологическа индустрия без инфраструктура до нея, без да стигнеш, без да стигнеш, без хотел до нея е абсолютен нонсенс.
Не на последно място отбелязвам с радост и идеята в програмата за управление на правителството за дигитализацията на материалните и нематериални културни наследства на България, в това число безкрайно ценния архив на Българското национално радио с хиляди, хиляди часове аналогова музика, която трябва да се превърне в единици и нули, в цифри. Същото важи и за безценния архив на Българската национална телевизия, същото важи за безценния архив на Националната филмотека.
Въобще дигитализацията на движимото и недвижимо имущество и културно наследство ще доведе и до създаването на електронни регистри, които ще бъдат най-прекият път за консумирането на това съдържание и ориентирането на потребителите в безкрайното море от съдържание.
Също така с удоволствие прочитам в програмата модерно развитие на читалищата, читалищната мрежа в страната и нов Закон за читалищата – нещо, което ние от Четиридесет и второто Народно събрание бяхме заложили като програма, но не успяхме да свършим нищо.
Стои въпросът за реформата в музейното дело и въобще експозиционната музейна култура. Надявам се новият Лувър, както е обявен, да зададе нови стандарти в това.
Предстои реформа в сценичните изкуства, дотолкова доколкото трябва да се оптимизира разходването на средства за повишаване стандартите на културните институти.
И, разбира се, в отсъствие на Диана Андреева ще кажа, че не е забравено и филмовото производство. Изцяло трябва да се преразгледа режимът, по който се финансират филмите в България, в това число и квотата в Българската национална телевизия по начина, по който е записана в Закона за радиото и телевизията с цел филморазпространението и филмопроизводството да станат фактор в икономическия растеж с цел филморазпространението и филмопроизводството да станат фактор в икономическия растеж.
По отношение на медиите за съжаление тази програма е твърде бедна. И го казвам с известна степен на разочарование. Там се говори за създаване на публична законодателна среда, която да гарантира медийната независимост и плурализъм – тези шаблони сме ги слушали с години. Прозрачност на публичната собственост, контрол върху медиите и разпределението на публичния ресурс за медии по ясни правила, без опити за оказване на политическо влияние върху самите медии, реципиенти на съответните парични средства.
Трябва да отбележа, че заедно с колегите от Четиридесет и второто Народно събрание, с госпожа Малчева и други ние бяхме подготвили два закона, те стоят на трупчета – единият е за прозрачността в медиите, другият е за финансирането с обществени средства и въвеждането на регистър, който да се води от Министерството на финансите по всички европейски програми, които имат комуникационна стратегия, в това число и държавни пари, които се разходват през медиите по ясна методология, с много ясен регистър и критерии. Включително са заложени такива изисквания, които получателят на такива средства да не може да участва в процедура, при положение че не е изяснил собствеността си до физически собственик. Това важи не само за електронните медии, но и за уеб сайтовете и печатните издания, като за уеб сайтовете правя ремарката, че никъде в закона няма регулация на съдържанието в онлайн среда.
Следва да се създаде една такава възможност на обществото чрез осигуряване на публичен достъп до информация за изразходените бюджетни средства. Само искам да ви напомня, че за 2013 г. най-големият рекламодател в България е държавата с рекламата за цифровизацията, в която бяха потрошени 17 млн. лв. Не е възможно в една пазарна икономика, в една нормална държава, държавата да е най-голям рекламодател, при положение че на този пазар съществуват „Проктър енд Гембъл”, „Юниливър”, маса телекоми, маса банки и т.н. Това е изкривяване на пазара.
Няма да подмина и това, което не можахме да направим в Четиридесет и второто Народно събрание в тази комисия, лично по моя инициатива, заедно с председателя и на ресорната комисия по транспорт и телекомуникации тогава и с ресорните министри Стоянович и Папазов – на културата и на транспорта, голяма кръгла маса, семинар, конференция под домакинството на нашата комисия за резултатите от цифровизацията. Изминалата 2014 г. е първата пълна година, в която цифровизацията на телевизионния сигнал преживя първата си годинка и от общо 28 лицензирани телевизии от Съвета за електронни медии към днешна дата има едва седем. Мога да заявя от тази трибуна тук, че цифровизацията в България е пълен провал и няма кой да ме оспори. За съжаление нямаше политическа смелост в предходните министри, най-вече в министерствата на културата и на транспорта и съобщенията, да се повдигне тази болна тема, по която държавата изхарчи маса пари, а резултатът не е никак забележителен. И така след като месеци наред телевизиите ни убеждаваха, че цифровизацията на телевизионния ефир е светлото бъдеще на безплатния достъп до дигиталните канали чрез своите мултиплекси и че е дошъл краят на аналоговото излъчване, оказа се, че това просто не е вярно. Към този момент системата на мултиплексите е абсолютно неатрактивна, не представлява реална алтернатива на абонатите на кабелни и сателитни оператори и те не са мнозинството от телевизионната аудитория. Този уред (показва), който е с тежина от 5 грама, малка антена предоставя възможността за гледане безплатно на телевизия през вашия смарт телефон. И аз сега ще ви го демонстрирам. Това е цифров приемник, в сканираното устройство няма никакъв разход на пари, няма мобилно съдържание, няма трафик дейта, няма нищо. Абсолютно безплатно! С тази антена и с този предавател. Скенерът отчита седем канала. Седем канала! За това ли беше целият шум? Причината е в заложения грешен модел още в 2009 г. от тогавашното управление, пренесен през цялото управление на ГЕРБ и злополучно довършен в предходното – с много пари, нулев резултат!
Бих добавил, че регулацията в България на медийно съдържание, за каквото е призван Съветът за електронни медии, прилича на регулация на телевизор от ранните деветдесет „Велико Търново”, даже може и да не е цветен. Вижте какъв е отишъл светът в 2015 г. Говорим за съдържание на четири екрана, за интернет, за мобилни комуникации, за цифрови мултиплекси, за телефони и т.н.
Защо го казвам това? Защото трябва изцяло нов закон за медийните услуги. Тук говорим не за съдържание, за услуги. И призвана да направи този закон е тази комисия заедно с Министерството на културата. Да не говорим, че настоящият Закона за радиото и телевизията е изменян – къде успешно, къде не – толкова пъти, че, както казва Лозанов, прилича на индианско одеяло.
Има редица важни въпроси, които този закон трябва да уреди освен плурализма и т.н., но най-вече икономическия потенциал на радио- и телевизионната индустрия. Стига сме гледали на това само като на съдържание, това е една страхотна индустрия и тя има много по-голям потенциал да бъде такава при един адекватен закон.
Не на последно място, законът трябва да регулира и състоянието на Българската национална телевизия и на Българското национално радио – тези сринати колиби. И ще ви кажа там според мен какво трябва да се случи. Държавата трябва да си изкупи цифровия мултиплекс, наречен „Фърст диджитъл” от БТК, да го предостави за ползване на обществените БНР и БНТ, те да се преобразуват в еднолични акционерни дружества, да спрат статута си на държавни институции и хранилка на държавния бюджет, да организират дъщерно дружество, което да стане собственик на „Фърст диджитъл” и технически отговорен за разпространението на сигнала на двете обществени медии. Сградата на „Сан Стефано” трябва да се продаде на частен инвеститор, с парите от нея трябва да се направи нов свръхмодерен студиен комплекс в НРТЦ. С тези пари НРТЦ може да стане най-модерният телевизионен комплекс на Балканския полуостров, ако има политическа воля за това, ако има добри юристи. Същото трябва да стане и с Българското национално радио. Това, което чувам днес, че има обструкция срещу прекратяването на средновълновия обхват на определени излъчвания, е абсолютно правилно. В Двадесет и първи век аналогов сигнал по средни вълни не възприема никой, никой не ползва тази услуга, която струва стотици хиляди пренос на държавата в лицето на Българското национално радио. И така нататък, и така нататък.
Въобще функционирането на обществените медии и неработещият фонд „Радио и телевизия”, написан като такъв от определени медийни експерти юрисконсулт още в 1998-1999 г., когато се прие Законът за радиото и телевизията, до ден-днешен, 15-20 години, не може да заработи.
Трябва да се търсят нови форми, трябва да се отприщи и праймтайма на Българската национална телевизия между 18 и 21 часа, да им се даде възможност да участват на търговския пазар с 12 минути на час, а не с тези рестрикции в момента от шест минути, защото това ще донесе нови, вероятно 10-15 милиона в Българската национална телевизия.
И завършвам с това, че са необходими редица нови и нови институционални реформи в сектора на културата и медиите – нещо, което се вижда явно и от управленската програма на управляващата коалиция, която ние адмирираме. И именно тук, в Комисията по културата и медиите към Четиридесет и третото Народно събрание, уважаеми колеги, следва да започне този процес.
Приключвам и оставам с надеждата, че тази комисия ще бъде на висотата на очакванията на секторите и в културата, и в медиите, и че това е един период, белязан от технологична революция, част от нея ви я показах, има и редица други примери, на конвергенция на медийните услуги.
Пожелавам на тази комисия и на Вас, госпожо председател, пълен мандат, уважаеми колеги, защото иначе няма как да стане. И здраве, разбира се! Успех!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря на господин Захариев. Колеги, надявам се, че за всички вас първо беше удоволствие да направим този, мисля, уважителен и приятен преход, и второ, да кажем, че ако използвам модерния израз за реформаторските релси, на които ние сме стъпили и по които тази управленска програма, която господин Захариев използва в експозето си, е едната релса. Все пак релсите могат да осигурят движение напред, тогава когато и ние като комисия в законодателния орган направим своето усилие и своята програма за работа, така че всъщност съвместните усилия в крайна сметка да доведат до един измерим резултат.
Надявам се също да имаме общото уважение към това, че консервативните идеи и разбирания за определен тип процеси, които аз дълбоко уважавам, трябва да вървят като една релса успоредно до иновативните, на които господин Захариев е ярък представител. Така че ще търсим симбиозата, ще търсим пресечните точки в този смисъл.
Има ли, колеги, други изказвания, предложения, мнения по точка „Разни”.
Заповядайте, госпожо Емин.
САЛИХА ЕМИН: Уважаема госпожо председател, колеги, госпожи и господа гости! Позволете ми на днешното заседание на парламентарната Комисия по културата и медиите да поставя една тема, която е свързана с дейността на Българското национално радио. Както ви е известно, с решение на генералния директор на Българското национално радио господин Радослав Янкулов, от 1 януари 2015 г. е преустановена дейността на предаването на излъчващите емисиите на средни вълни по Българското национално радио в районите на Търговище, Дулово, Разградско, Кърджалийско и Хасковско. Единственият предавател, който излъчва емисиите на турски език във Видин, е изключително недостатъчен и не покрива останалите райони, където е компактно населението, което говори турски език.
Само за информация на комисията, тези предавания се излъчват от далечната 1947 г. Те са преустановени единствено през периода 1985-1993 г. и оттогава насам функционират. Темите преди всичко са свързани както с новини, така и с култура, музика и т.н.
Днес аз се запознах със становището на господин Янкулов до нашата комисия и дълбоко се изненадах, защото той в една част от неговите аргументи за прекратяването на тези сигнали дава като аргумент сериозна финансова обосновка и финансова тежест, но едновременно с това предлага и финансова схема, буквално цитирам, с помощта на която при необходимост ще закупим и подарим УКВ приемници за домакинствата, които нямат особено големи финансови възможности в районите на Кърджали и Момчилградско и за цялата страна.
Защо повдигам тази тема? Молбата ми и предложението ми е на следващото заседание на нашата комисия да поканим генералния директор на Българското национално радио да чуем от него аргументите за това негово решение и, разбира се, ние получихме множество сигнали от нашите съграждани, които представляваме от нашите райони, и да дадем адекватен отговор на тези хора. Затова молбата ми е съгласно Правилника за дейността на Народното събрание да поканим господин Янкулов да ни даде яснота по тази тема. Като изрично искам да подчертая, аз не търся политически елемент в това решение, дълбоко осъзнавам, че може би проблемите са технически, но нашата надежда е час по-скоро този проблем да се разреши и тези хора както дълги години, така и сега да слушат на средни вълни предаванията на турски език. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Емин.
Има ли други изказвания по повдигнатия въпрос? Предполагам всички колеги са се запознали със становището на господин Янкулов. Няма изказвания.
Ние ще направим по това предложение необходимото, ако трябва някакви допълнителни разяснения да бъдат дадени в контекста и на аргументите, които Вие изложихте.
Както разбирам, няма други предложения. Господин Петров?
РОСЕН ПЕТРОВ: Това не е от нашата компетенция, то се решава от Съвета за електронни медии и от Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Церовска.
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Като народен представител от Перник от мое име и от името на кмета на Перник инж. Иван Иванов бих искала да ви поканя на Международния фестивал на сурвакарските игри, който ще започне на 30 януари от 18 ч. в нашия град и ще продължи до 1 февруари. Той е под егидата на ЮНЕСКО, уверявам ви, че наистина е много интересен. Това са древни обичаи и традиции, които ще бъдат пренесени на площада и ще ви бъде интересно. Заповядайте. Ще получите поканата лично на вашата поща, ще бъдете „Добре дошли!” в нашия град. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Церовска, за любезната покана.
Други изказвания или предложения? Колеги, ако няма други изказвания и предложения по точка „Разни”, с оглед на изчерпването на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря ви за участието, закривам заседанието на Комисията и ви желая приятен следобед!
(Закрито в 15,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
2. Разни.
На 15 януари 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
2. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Добър ден и на нашите гости.
Изключително ми е приятно да открия днешното заседание на Комисията по културата и медиите. Налице е необходимият кворум, съгласно чл. 31, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Преди всичко обаче бих искала да отправя най-сърдечните си пожелания към всички вас, колеги, за една Новата година, да ви пожелая здраве, успехи, добро настроение в работата ни. Да поднеса от името на всички нас уважението ни и най-сърдечните пожелания за здраве и дух на предишния председател в Четиридесет и второто Народно събрание проф. Стефан Данаилов. Той е за нас опора и вдъхновение и се надявам да бъде с нас в работата ни.
Бих искала също да ви уверя, че за мен в тази комисия и в тази по-важно от всичко ще бъде да цари духът на толерантността и уважението, да работим водени само от принципни и в истинска полза на обществото нагласи. И да ви уверя, че ще търся консенсус във всеки един момент. Може да отнеме малко повече време, но съгласието и подкрепата на всеки един от вас по въпросите, които разглеждаме, ще бъдат по-важни от всичко друго.
Надявам се да оставим „цветовете” зад тази врата и тук в тази зала отношението ни към културата, към медиите, към духовността в България да ни води във всичко, което ни предстои.
Благодаря ви още един път за подкрепата.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
2. Разни.
Преди да преминем към гласуване на дневния ред, бих искала да Ви информирам, че за днешното заседание беше предвидено, изпратихме учтиво писмо с покана към министъра на културата, за да се представи – в съответствие с добрия дух на работата ни, на взаимодействието с Министерството на културата, но поради предварително поет ангажимент министър Рашидов не беше възможно да се отзове днес на поканата, ще бъде при нас на 5 февруари 2015 г., за да представи политическото ръководство и акцентите в работата. Държа да подчертая, че и институционалното уважение към Министерството на културата, към обществените медии, към всички наши партньори от гражданския сектор ще бъде водещо и ще бъде в основата на отношенията ни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред, който ви е представен? Няма.
Ако не възразявате, да подложим на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Да преминем към първа точка от дневния ред: Обсъждане и приемане на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
Колеги, проектът на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите беше изпратен на всички членове на Комисията. Вътрешните правила са изготвени в съответствие с относимите към дейността на постоянните комисии разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Проектът на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите е структуриран в: Раздел I „Общи положения”, Раздел II „Предмет на дейност на комисията”, Раздел III „Заседания на Комисията” и подразделение „Заключителни разпоредби”.
Позволете ми преди да преминем към разглеждане на правилата по същество, да направя едно процедурно предложение във връзка с реда на гласуване по точка първа от дневния ред. С цел по-добрата оперативност ви предлагам обсъждането и гласуването на разпоредбите от проекта на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите да става по раздели. В случай, че няма предложение за промяна на разпоредби към съответния раздел, предлагам разделът да се гласува ан блок. Ако някой от членовете има предложение за промяна, то да бъде подложено на отделно гласуване.
Има ли обратно предложение на това предложение? Няма. Тогава да подложа на гласуване това процедурно предложение.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към гласуване на текстовете от представения на Вашето внимание проект на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
Заглавието на правилата е: „Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите”.
Има ли изказвания и предложения по заглавието?
Ако няма, моля, гласувайте.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Заглавието се приема.
Раздел I „Общи положения”. Имате ли изказвания и предложения по наименованието на раздела и по текстовете на чл. 1 и 2?
Ако няма, ще ви предложа да гласуваме.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване наименованието на раздел I „Общи положения” и текстовете на чл. 1 и чл. 2, така както бяха представени на вашето внимание за одобрение.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Наименованието на раздел I и текстовете на чл. 1 и 2 се приемат.
Раздел II „Предмет на дейност на комисията”.
Имате ли изказвания по наименованието на раздел II и по текстовете на чл. 3 до чл. 8, включително?
Колеги, моля да обърнете внимание в чл. 7, ал. 4, думите „задаването му” да се заменят със „задаването на въпроса”. В случая става дума за редакционно предложение.
Имате ли други предложения? Моля, заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Имам предложение за промяна в чл. 5, ал. 3. След думите „се публикуват” да се допълни „не по-късно от 24 часа от получаването им”. Става въпрос за случаите, когато Комисията по културата и медиите е водеща за публикуване на материалите на интернет страницата. Все пак трябва да има някакъв срок, да не се получават в последния момент.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Тоест хипотезата това да са събота и неделя не присъства, така ли? Говорим за 24 часа.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Да, за 24 часа.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Други колеги? Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Гледам чл. 7, ал. 3 – участващите в тези заседания представители на регулаторни органи, неправителствени организации и медии имат право да задават на Комисията по културата и медиите по един въпрос в рамките на една минута. Въпросът ми – и той донякъде е инспириран от ситуацията, която вчера се случи с едно решение на Комисията по финансов надзор, това сякаш излиза малко извън рамките на Комисията по културата и медиите, но там ставаше въпрос за една санкция към една частна медия. Въпросът ми е в случая, когато визираме медии, всъщност аз правя предложение да визираме тук не само обществените медии, а и частни медии. Те също да могат да се включват в работата на Комисията и да задават въпроси.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Така е и формулирано. Текстът не дефинира това да се отнася само до обществените медии. Така че да запазим текста с разбирането, което и Вие влагате, и всички ние в това предложение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колега, аз разбирам, че тук могат да са всички, които имат акредитирани журналисти в Народното събрание, те са 800. Така че има достатъчно акредитирани медии.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Колеги, аз също искам да ви обърна внимание в чл. 7, ал. 1, където във второто изречение се определя денят, в който тук е министърът на културата. Всъщност четвъртък е денят, който ще определим, тъй като малко по-нататък се определя денят и часът на редовните заседания, така че ще трябва да направим връзка с чл. 7, ал. 1. Добре е да възприемем, че става дума за първия четвъртък.
Има ли други редакционни или предложения по същество към Раздел втори? Ако няма, предлагам да го гласуваме с направеното предложение по отношение на 24 часа за публикуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Раздел трети касае заседанията на Комисията. Има ли изказвания, предложения по наименованието на раздел III и по текстовете на чл. 9 до чл. 23, включително?
Моля да обърнете внимание по отношение на корекции в следните текстове.
В чл. 9, ал. 3 думите „както и извън периода на сесиите на Народното събрание” – да отпаднат - извън сесиите на Народното събрание не може да се провежда заседание на комисията не мога да се провеждат очевидно.
В чл. 12, ал. 3 - „чл.14” да се замени с „чл. 13” - техническа редакция
В чл. 15, ал. 3 думите „на членовете на Европейския парламент по ал. 1 и” – да отпаднат. Основанието е чл. 30, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В чл. 21, ал. 4 „чл. 22” да се замени с „чл.23” - техническа редакция.
Имате ли предложения по този раздел? Заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Относно чл. 14, ал. 3 – народният представител, който не е вносител по законопроекта по ал. 2, може да обосновава своето становище при разглеждането му на първо гласуване в рамките на 7 минути. Лично на мен ми се струва много това време, можем да помислим да бъде по-кратко, примерно 5 минути.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, има ли предложения към така направеното предложение? Заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: С колеги обсъдихме чл. 14, ал. 3. Аз предлагам това време да бъде 3 минути. Който не е вносител на законопроект да може да обосновава своето становище, 3 минути са достатъчно време, няма нужда от излишна логорея. Това е моето становище, съгласувано с колегите. Предлагаме 3 минути.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добре. Други предложения? Вие оттегляте своето предложение за 5 минути? Остават 3 минути.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Исках да обърна внимание в чл. 9, ал. 2, че Комисията провежда редовни заседания веднъж седмично в четвъртък от 14,30 ч.
Заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз искам да попитам, госпожо председател, възможно ли е уважаеми колеги, началото на часа на започване на заседанието да бъде изтеглен в 14,20 ч. или това е технически невъзможно? Защото имаме и комисии от 15 ч. след това. Това е презумпцията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Аз коментирах, д-р Добрев, и с другите колеги. За всички изглежда 14,30 ч. по-удобно време за начало.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря. Просто исках да сондирам мнение с колегите.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, по отношение на корекциите, които бяха отбелязани за Раздел трети, предложението, което беше направено от д-р Добрев – в чл. 14, ал. 3 „7 минути” се заменя с „3 минути”. Имате ли други предложения?
В такъв случай ви предлагам да подложим на гласуване предложенията, направени дотук в Раздел трети.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Наименованието на Раздел трети и текстовете на чл. 9 до чл. 23 включително с направената в чл. 14, ал. 3 промяна, се приемат.
„Заключителни разпоредби”. Има ли изказвания, предложения по наименованието на подразделението и по текстовете на параграф 1 до параграф 3, включително?
Ако няма, подлагам на гласуване наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби” и текстовете на параграф 1 до параграф 3, включително.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби” и текстовете на параграф 1 до параграф 3, включително се приемат.
Уважаеми колеги, Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите са приети.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Може ли да попитам? За външни хора, които присъстват на заседанията, било медии, министерства и т.н., има ли някакъв регламент? Посочили ли сте време за изказване? Защото би трябвало те също да са ограничени във времето, а не да става някакъв пазар. Не може ние да ограничим депутатите във време на изказване, а в същото време идват от министерства и външни хора и си говорят и по никакъв начин не може да ги спрете. Затова те също трябва да имат някакво време, в което се изказват.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Велчев казва, участващите в тези заседания, представители на регулаторни органи, неправителствени организации и медии имат право да задават към министъра на културата по един въпрос в рамките на една минута, след което министърът на културата отговаря веднага след задаването му. Или нещо друго имате предвид? Всъщност Вие искате да възприемем някакъв регламент за тези изказвания.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, по същия начин – да не е повече от три минути. Знаете, че винаги се просрочва това време, но ако сложим три минути, ще имат възможност да се изказват до пет минути, което е достатъчно време един човек да изложи това, което иска да каже. Трябва да има регламент.
КИРИЛ ДОБРЕВ: И да вземат участие в разискванията по разглежданите проекти с право на изказ до 3 минути.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Извинявайте, че ви връщам, но сега се сещам, че ние всъщност ограничаваме народните представители, нека да се каже и за другите, че има регламент.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате ли други изказвания и предложения? Тогава да възприемем в чл. 14, ал. 3 да бъдат регламентирани изказванията на гостите до 3 минути.
Който е „за” предложението на господин Велчев, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора от дневния ред – Разни.
Уважаеми колеги, бих искала да Ви информирам, че на следващото заседание на Комисията, планирано за 22 януари 2015 г., е предвидено да обсъдим Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет, който се отнася до транспониране на Директивата, относно разрешени начини на използване на осиротели произведения. Изпратени са писма за становища до заинтересованите институции и организации, които ще Ви бъдат предоставени след получаването им.
За същото заседание е предвидено да обсъдим и двата законопроекта за образованието - единият внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, другият - от Валери Жаблянов и група народни представители. Очакваме и по тях становището на Министерството на културата.
Тук е мястото, колеги, да благодаря на нашия екип в Комисията за това, че те приеха поканата ни да работят с нас и в мандата на Четиридесет и трето Народно събрание – на Рени Томова, на Невяна Малчева, на Борислав Ангелов. Да благодаря и на колегите, които ще ни сътрудничат – на адвокат Цончева, доц. Румен Драганов и нашия колега от Четиридесет и второто Народно събрание господин Мартин Захариев.
Позволете ми съвсем накратичко да се обърна към господин Захариев, защото вярвам, че приемствеността и последователността в работата е много важна, а той е добър медиатор и с няколко думи се надявам да хвърли един мост между това, което е било предмет на работата на Комисията през Четиридесет и второто Народно събрание, и възможността ние да продължим в тази посока и в този състав на Комисията и в нашия мандат.
Заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Първо, да Ви честитя избора, а не назначението, както беше оповестено, и да Ви пожелая кураж и реформи.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Благодаря за тази чест да направя този транзишън, този преход между Четиридесет и второто Народно събрание и Четиридесет и третото Народно събрание. Нямаме гузна съвест от комисията в четиридесет и второто Народно събрание, което провеждаше заседанията си в тази зала, но имаме усещането за несвършена работа и то много.
В сектор „Култура” ни е необходима една нова парадигма и това е икономическата концепция за изкуствата и творческите индустрии и културния туризъм, разбира се, особено когато културните продукти се остойностяват, за да се получи тяхната пазарна оценка. И това е всъщност новата парадигма. Появата на тази конструкция – творческа индустрия – не е от днес, тя е от повече от двадесет години, но е израз на едни нови търсения както в областта на политиките за култура, така и в областта на икономиката за култура. Ето защо размерът на динамиката на бюджетните средства за култура, които за съжаление не претърпяха увеличение с гласуването на бюджет 2015 г., поне на този етап се явяват определящи за развитието на този сектор.
Аз зачетох с огромно удоволствие 164-страничната програма на управляващата коалиция, която е в бета версия, все още не е оповестена, незнайно защо тя стигна и до мен. Но там има редица неща, които касаят работата на вашата комисия и искам да направя няколко акцента, ако позволите, върху програмата на управлението. Подозирам, че в нейната бета версия тя ще бъде още подобрена, но смело мога да кажа, че аз не съм чел по-амбициозен документ в най-новата история на България за реформаторско управление 2014 – 2018 г. и тя заслужава адмирации и подкрепа. Там прочетох и видях редица приоритети, които ще стоят и в приоритетите на работата на тази комисия.
Първият и най-важен от тях сигурно е превръщането на българската култура и духовност в основа на съвременния образ на националната ни идентичност, в това число и утвърждаване на мястото на българската култура на европейската карта. Най-накрая се заговаря за приемане на национална стратегия за развитие на изкуствата, културата и творческите индустрии за периода 2014 – 2023 година, това е един десетгодишен период, с формиране на визия и приоритети и цели за развитието на изкуството и културата и творческите индустрии. Това е един документ, който предходното Народно събрание и комисия не можа да приеме по ред обстоятелства, но той е зад ъгъла, доколкото знам, е почти готов. Предстои неговото обществено обсъждане.
Сред приоритетите стои и така нареченото комплексно развитие на археологическите проучвания, консервацията, реставрацията и експонирането на археологически обекти, които ще се реализират успоредно с изграждането на инфраструктура за тях. Най-накрая в целия този идеен проект е заложена инфраструктура. Тук проф. Драганов със сигурност пляска с ръце, защото археологическа индустрия без инфраструктура до нея, без да стигнеш, без да стигнеш, без хотел до нея е абсолютен нонсенс.
Не на последно място отбелязвам с радост и идеята в програмата за управление на правителството за дигитализацията на материалните и нематериални културни наследства на България, в това число безкрайно ценния архив на Българското национално радио с хиляди, хиляди часове аналогова музика, която трябва да се превърне в единици и нули, в цифри. Същото важи и за безценния архив на Българската национална телевизия, същото важи за безценния архив на Националната филмотека.
Въобще дигитализацията на движимото и недвижимо имущество и културно наследство ще доведе и до създаването на електронни регистри, които ще бъдат най-прекият път за консумирането на това съдържание и ориентирането на потребителите в безкрайното море от съдържание.
Също така с удоволствие прочитам в програмата модерно развитие на читалищата, читалищната мрежа в страната и нов Закон за читалищата – нещо, което ние от Четиридесет и второто Народно събрание бяхме заложили като програма, но не успяхме да свършим нищо.
Стои въпросът за реформата в музейното дело и въобще експозиционната музейна култура. Надявам се новият Лувър, както е обявен, да зададе нови стандарти в това.
Предстои реформа в сценичните изкуства, дотолкова доколкото трябва да се оптимизира разходването на средства за повишаване стандартите на културните институти.
И, разбира се, в отсъствие на Диана Андреева ще кажа, че не е забравено и филмовото производство. Изцяло трябва да се преразгледа режимът, по който се финансират филмите в България, в това число и квотата в Българската национална телевизия по начина, по който е записана в Закона за радиото и телевизията с цел филморазпространението и филмопроизводството да станат фактор в икономическия растеж с цел филморазпространението и филмопроизводството да станат фактор в икономическия растеж.
По отношение на медиите за съжаление тази програма е твърде бедна. И го казвам с известна степен на разочарование. Там се говори за създаване на публична законодателна среда, която да гарантира медийната независимост и плурализъм – тези шаблони сме ги слушали с години. Прозрачност на публичната собственост, контрол върху медиите и разпределението на публичния ресурс за медии по ясни правила, без опити за оказване на политическо влияние върху самите медии, реципиенти на съответните парични средства.
Трябва да отбележа, че заедно с колегите от Четиридесет и второто Народно събрание, с госпожа Малчева и други ние бяхме подготвили два закона, те стоят на трупчета – единият е за прозрачността в медиите, другият е за финансирането с обществени средства и въвеждането на регистър, който да се води от Министерството на финансите по всички европейски програми, които имат комуникационна стратегия, в това число и държавни пари, които се разходват през медиите по ясна методология, с много ясен регистър и критерии. Включително са заложени такива изисквания, които получателят на такива средства да не може да участва в процедура, при положение че не е изяснил собствеността си до физически собственик. Това важи не само за електронните медии, но и за уеб сайтовете и печатните издания, като за уеб сайтовете правя ремарката, че никъде в закона няма регулация на съдържанието в онлайн среда.
Следва да се създаде една такава възможност на обществото чрез осигуряване на публичен достъп до информация за изразходените бюджетни средства. Само искам да ви напомня, че за 2013 г. най-големият рекламодател в България е държавата с рекламата за цифровизацията, в която бяха потрошени 17 млн. лв. Не е възможно в една пазарна икономика, в една нормална държава, държавата да е най-голям рекламодател, при положение че на този пазар съществуват „Проктър енд Гембъл”, „Юниливър”, маса телекоми, маса банки и т.н. Това е изкривяване на пазара.
Няма да подмина и това, което не можахме да направим в Четиридесет и второто Народно събрание в тази комисия, лично по моя инициатива, заедно с председателя и на ресорната комисия по транспорт и телекомуникации тогава и с ресорните министри Стоянович и Папазов – на културата и на транспорта, голяма кръгла маса, семинар, конференция под домакинството на нашата комисия за резултатите от цифровизацията. Изминалата 2014 г. е първата пълна година, в която цифровизацията на телевизионния сигнал преживя първата си годинка и от общо 28 лицензирани телевизии от Съвета за електронни медии към днешна дата има едва седем. Мога да заявя от тази трибуна тук, че цифровизацията в България е пълен провал и няма кой да ме оспори. За съжаление нямаше политическа смелост в предходните министри, най-вече в министерствата на културата и на транспорта и съобщенията, да се повдигне тази болна тема, по която държавата изхарчи маса пари, а резултатът не е никак забележителен. И така след като месеци наред телевизиите ни убеждаваха, че цифровизацията на телевизионния ефир е светлото бъдеще на безплатния достъп до дигиталните канали чрез своите мултиплекси и че е дошъл краят на аналоговото излъчване, оказа се, че това просто не е вярно. Към този момент системата на мултиплексите е абсолютно неатрактивна, не представлява реална алтернатива на абонатите на кабелни и сателитни оператори и те не са мнозинството от телевизионната аудитория. Този уред (показва), който е с тежина от 5 грама, малка антена предоставя възможността за гледане безплатно на телевизия през вашия смарт телефон. И аз сега ще ви го демонстрирам. Това е цифров приемник, в сканираното устройство няма никакъв разход на пари, няма мобилно съдържание, няма трафик дейта, няма нищо. Абсолютно безплатно! С тази антена и с този предавател. Скенерът отчита седем канала. Седем канала! За това ли беше целият шум? Причината е в заложения грешен модел още в 2009 г. от тогавашното управление, пренесен през цялото управление на ГЕРБ и злополучно довършен в предходното – с много пари, нулев резултат!
Бих добавил, че регулацията в България на медийно съдържание, за каквото е призван Съветът за електронни медии, прилича на регулация на телевизор от ранните деветдесет „Велико Търново”, даже може и да не е цветен. Вижте какъв е отишъл светът в 2015 г. Говорим за съдържание на четири екрана, за интернет, за мобилни комуникации, за цифрови мултиплекси, за телефони и т.н.
Защо го казвам това? Защото трябва изцяло нов закон за медийните услуги. Тук говорим не за съдържание, за услуги. И призвана да направи този закон е тази комисия заедно с Министерството на културата. Да не говорим, че настоящият Закона за радиото и телевизията е изменян – къде успешно, къде не – толкова пъти, че, както казва Лозанов, прилича на индианско одеяло.
Има редица важни въпроси, които този закон трябва да уреди освен плурализма и т.н., но най-вече икономическия потенциал на радио- и телевизионната индустрия. Стига сме гледали на това само като на съдържание, това е една страхотна индустрия и тя има много по-голям потенциал да бъде такава при един адекватен закон.
Не на последно място, законът трябва да регулира и състоянието на Българската национална телевизия и на Българското национално радио – тези сринати колиби. И ще ви кажа там според мен какво трябва да се случи. Държавата трябва да си изкупи цифровия мултиплекс, наречен „Фърст диджитъл” от БТК, да го предостави за ползване на обществените БНР и БНТ, те да се преобразуват в еднолични акционерни дружества, да спрат статута си на държавни институции и хранилка на държавния бюджет, да организират дъщерно дружество, което да стане собственик на „Фърст диджитъл” и технически отговорен за разпространението на сигнала на двете обществени медии. Сградата на „Сан Стефано” трябва да се продаде на частен инвеститор, с парите от нея трябва да се направи нов свръхмодерен студиен комплекс в НРТЦ. С тези пари НРТЦ може да стане най-модерният телевизионен комплекс на Балканския полуостров, ако има политическа воля за това, ако има добри юристи. Същото трябва да стане и с Българското национално радио. Това, което чувам днес, че има обструкция срещу прекратяването на средновълновия обхват на определени излъчвания, е абсолютно правилно. В Двадесет и първи век аналогов сигнал по средни вълни не възприема никой, никой не ползва тази услуга, която струва стотици хиляди пренос на държавата в лицето на Българското национално радио. И така нататък, и така нататък.
Въобще функционирането на обществените медии и неработещият фонд „Радио и телевизия”, написан като такъв от определени медийни експерти юрисконсулт още в 1998-1999 г., когато се прие Законът за радиото и телевизията, до ден-днешен, 15-20 години, не може да заработи.
Трябва да се търсят нови форми, трябва да се отприщи и праймтайма на Българската национална телевизия между 18 и 21 часа, да им се даде възможност да участват на търговския пазар с 12 минути на час, а не с тези рестрикции в момента от шест минути, защото това ще донесе нови, вероятно 10-15 милиона в Българската национална телевизия.
И завършвам с това, че са необходими редица нови и нови институционални реформи в сектора на културата и медиите – нещо, което се вижда явно и от управленската програма на управляващата коалиция, която ние адмирираме. И именно тук, в Комисията по културата и медиите към Четиридесет и третото Народно събрание, уважаеми колеги, следва да започне този процес.
Приключвам и оставам с надеждата, че тази комисия ще бъде на висотата на очакванията на секторите и в културата, и в медиите, и че това е един период, белязан от технологична революция, част от нея ви я показах, има и редица други примери, на конвергенция на медийните услуги.
Пожелавам на тази комисия и на Вас, госпожо председател, пълен мандат, уважаеми колеги, защото иначе няма как да стане. И здраве, разбира се! Успех!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря на господин Захариев. Колеги, надявам се, че за всички вас първо беше удоволствие да направим този, мисля, уважителен и приятен преход, и второ, да кажем, че ако използвам модерния израз за реформаторските релси, на които ние сме стъпили и по които тази управленска програма, която господин Захариев използва в експозето си, е едната релса. Все пак релсите могат да осигурят движение напред, тогава когато и ние като комисия в законодателния орган направим своето усилие и своята програма за работа, така че всъщност съвместните усилия в крайна сметка да доведат до един измерим резултат.
Надявам се също да имаме общото уважение към това, че консервативните идеи и разбирания за определен тип процеси, които аз дълбоко уважавам, трябва да вървят като една релса успоредно до иновативните, на които господин Захариев е ярък представител. Така че ще търсим симбиозата, ще търсим пресечните точки в този смисъл.
Има ли, колеги, други изказвания, предложения, мнения по точка „Разни”.
Заповядайте, госпожо Емин.
САЛИХА ЕМИН: Уважаема госпожо председател, колеги, госпожи и господа гости! Позволете ми на днешното заседание на парламентарната Комисия по културата и медиите да поставя една тема, която е свързана с дейността на Българското национално радио. Както ви е известно, с решение на генералния директор на Българското национално радио господин Радослав Янкулов, от 1 януари 2015 г. е преустановена дейността на предаването на излъчващите емисиите на средни вълни по Българското национално радио в районите на Търговище, Дулово, Разградско, Кърджалийско и Хасковско. Единственият предавател, който излъчва емисиите на турски език във Видин, е изключително недостатъчен и не покрива останалите райони, където е компактно населението, което говори турски език.
Само за информация на комисията, тези предавания се излъчват от далечната 1947 г. Те са преустановени единствено през периода 1985-1993 г. и оттогава насам функционират. Темите преди всичко са свързани както с новини, така и с култура, музика и т.н.
Днес аз се запознах със становището на господин Янкулов до нашата комисия и дълбоко се изненадах, защото той в една част от неговите аргументи за прекратяването на тези сигнали дава като аргумент сериозна финансова обосновка и финансова тежест, но едновременно с това предлага и финансова схема, буквално цитирам, с помощта на която при необходимост ще закупим и подарим УКВ приемници за домакинствата, които нямат особено големи финансови възможности в районите на Кърджали и Момчилградско и за цялата страна.
Защо повдигам тази тема? Молбата ми и предложението ми е на следващото заседание на нашата комисия да поканим генералния директор на Българското национално радио да чуем от него аргументите за това негово решение и, разбира се, ние получихме множество сигнали от нашите съграждани, които представляваме от нашите райони, и да дадем адекватен отговор на тези хора. Затова молбата ми е съгласно Правилника за дейността на Народното събрание да поканим господин Янкулов да ни даде яснота по тази тема. Като изрично искам да подчертая, аз не търся политически елемент в това решение, дълбоко осъзнавам, че може би проблемите са технически, но нашата надежда е час по-скоро този проблем да се разреши и тези хора както дълги години, така и сега да слушат на средни вълни предаванията на турски език. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Емин.
Има ли други изказвания по повдигнатия въпрос? Предполагам всички колеги са се запознали със становището на господин Янкулов. Няма изказвания.
Ние ще направим по това предложение необходимото, ако трябва някакви допълнителни разяснения да бъдат дадени в контекста и на аргументите, които Вие изложихте.
Както разбирам, няма други предложения. Господин Петров?
РОСЕН ПЕТРОВ: Това не е от нашата компетенция, то се решава от Съвета за електронни медии и от Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Церовска.
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Като народен представител от Перник от мое име и от името на кмета на Перник инж. Иван Иванов бих искала да ви поканя на Международния фестивал на сурвакарските игри, който ще започне на 30 януари от 18 ч. в нашия град и ще продължи до 1 февруари. Той е под егидата на ЮНЕСКО, уверявам ви, че наистина е много интересен. Това са древни обичаи и традиции, които ще бъдат пренесени на площада и ще ви бъде интересно. Заповядайте. Ще получите поканата лично на вашата поща, ще бъдете „Добре дошли!” в нашия град. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Церовска, за любезната покана.
Други изказвания или предложения? Колеги, ако няма други изказвания и предложения по точка „Разни”, с оглед на изчерпването на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря ви за участието, закривам заседанието на Комисията и ви желая приятен следобед!
(Закрито в 15,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
