---

На 29 януари 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 454-01-9, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
2. Изслушване на г-н Радослав Янкулов, генерален директор на Българското национално радио във връзка със спирането на средновълновите предаватели в Благоевград, Саламаново, Търговище, Самуил, Дулово и Кърджали.
3. Разни.


Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Добър ден и на нашите гости! Имаме необходимия кворум, откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Дневният ред на заседанието е:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 454-01-9, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
2. Изслушване на г-н Радослав Янкулов, генерален директор на Българското национално радио във връзка със спирането на средновълновите предаватели в Благоевград, Саламаново, Търговище, Самуил, Дулово и Кърджали.
3. Разни.
Уважаеми колеги, има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14. Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Благодаря ви. Дневният ред на днешното заседание е приет единодушно.
Преди да преминем към обсъждане бих искала да ви информирам, че за пестене на разходи материалите за заседанието на Комисията ще бъдат изпращани на електронната ви поща, а получените становища ще намирате на страницата на Комисията в раздел „Документи”.
Припомням ви отново, че съгласно Вътрешните правила на нашата комисия вносителите на законопроектите ги представят в рамките на десет минути, а народните представители и гостите имат възможност да се изказват в рамките на три минути.

По точка първа давам думата на господин Волен Сидеров да ни представи законопроекта. Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Благодаря, госпожо председател. Това е един законопроект, който сме внесли веднага след започването на Народното събрание. Това е една наша стара идея още от предишния парламент. Тя визира представителите на медиите, на социологическите агенции, на продуцентските къщи и на агенциите за връзките с обществеността.
Ще прочета какво точно предлагаме. На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията внасяме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Както знаете, всеки един от нас като народен представител е длъжен да заявява своето имущество, приходи, всичко, което притежава, в специална декларация. Тази поправка, която ние предлагаме се отнася до чл. 2 на закона, ал. 1, където създаваме една точка 39 и тя гласи следното:
„39. Собствениците, управителите, главните редактори, заместник-главните редактори, издателите, журналистите, членовете на ръководните органи и продуцентите на социологически агенции и рекламни агенции и агенции за връзки с обществеността, електронни, печатни медии и интернет издания и продуцентски къщи.”
Тоест всички тези изброени категории да са длъжни да декларират своето имущество и доходи, така както го прави народен представител, общински съветник, министър и т.н.
Мотивите към нашето предложение са следните. Ние всички знаем, особено в годините на така наречената демокрация, че всъщност това, което става в политиката, става през медиите. Огромна е отговорността на медиите, огромна е отговорността и на социологическите агенции, защото по моето лично мнение те формират и вота на избирателите много често, тъй като насочват, манипулират включително – но да не навлизам сега дълбоко в тази тема какви са възможностите за обществена манипулация на една социологическа агенция, особено когато тя е свързана с рекламна агенция, особено когато е свързана и с агенция за PR и се явява в конфликт на интереси. По същия начин собствениците на медии в момента биват в конфликт на интереси, когато са и притежатели на примерно агенции за измерване - пийпълметрични агенции или пък рекламни агенции. Всичко това би трябвало да е прозрачно, да се знае, за да може да се вземат мерки, ако някой нарушава по този начин закона и правото.
Освен това е необходимо да се знае какви са доходите, какво е имущественото състояние на водещи журналисти, на хора, които оформят общественото мнение всеки ден. Защото ако политиците се сменят през четири години, то има водещи, които двадесет години не се сменят, или пък медии, които всеки ден, всяка сутрин, всяка вечер са в дома на хората, на зрителите и те носят огромна отговорност, защото могат да насочват насам или натам общественото мнение. Аз бих могъл, но няма да давам примери през моя политически опит на какво съм се натъквал, какви възможности за манипулиране в една или друга посока, особено медиите - аз ги наричам монополни тези медии, които владеят цялото пространство, особено телевизии, които притежават целия рекламен пазар, имат влияние върху всички зрители и много трудно могат по-малки медии или други по-независими медии да се състезават с тях.
Така че аз ви призовавам като членове на Комисията по културата и медиите да подкрепите нашата поправка, да гласувате „за” и по този начин да има отговорност от страна на журналистите, които иначе са много любопитни и съм забелязал, че през годините много се интересуват от доходите на депутатите, кой какъв часовник носи, как е облечен, от кюфтета в бюфета. Аз лично от три или четири години не съм влизал в стола на Народното събрание, но знам от колеги, че там не можеш да влезеш от журналисти. Същите тези, които пишат за депутатските кюфтета, първи ги изяждат, след което отиват да пишат дописки. Хубаво е да се знае този, който пише за депутатските кюфтета, той какви кюфтета яде, какви доходи има, дали пък не получава повече от народния представител, дали пък тези пари, които са несравними със средното заплащане в България, не са знак за някаква обвързаност. И така нататък. Много още аргументи мога да приведа, но ако има въпроси, ще отговорим, разбира се. Така че изложението ми ще спре дотук.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Сидеров. Уважаеми колеги, на вашето внимание беше изпратено становището по тази точка, което получихме от ЕАЗИПА. Бих искала да ви информирам - знаете, че ние не сме водеща комисия по този законопроект – Комисията по правни въпроси, която е водеща, на свое заседание е отхвърлила законопроекта. Това е само за ваша информация. Заповядайте, колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: В това, което предлагат вносителите, има нещо, което е правилно. Но въпросът за манипулирането на общественото мнение не може да се реши с един такъв закон. Първо, защото тези мерки, за които говорим, трябва да обхващат и още кръгове, да речем, и управляващи публични средства например. Както знаете, напоследък проблемът с пенсионните фондове – това са частни фирми, които разполагат с парите на хората и там също не се знае какви са им доходите. А хората биха искали да знаят тези, които управляват техните пари, какви доходи получават. Това – от една страна.
От друга страна обаче си мисля за основния принцип в нашата Конституция, а той е за разделение на властите, което гарантира демократично управление. Точно на това искам да наблегна и, колеги и гости, да разберете, че когато става дума за разделение на властите, навсякъде се говори за четвъртата власт като неофициална. Всички ние знаем, че тази власт на моменти е първа власт, особено при едни избори, особено в моментите, за които говореше и господин Сидеров. Затова може би паралелно с тези неща, които предлага „Атака”, трябва да направим промяна в закона така че собственици на медии да не могат да бъдат политици, магистрати и всички, които са участници в останалите три власти. Защото говорейки за манипулация, трябва да ви кажа, че има медии, които също манипулират общественото мнение, медии, които са собственост на партии, както и присъстващата тук телевизия „Алфа”, която не веднъж съм се убеждавал как манипулира общественото мнение, идвайки в парламента, искайки от депутатите интервюта, след това тези интервюта са орязвани и се представя от изказването само това, което собственикът е казал, че трябва да се предаде. И когато говорим за свободата на медиите, трябва да ви кажа, че ако направите едно социологическо проучване, съм сигурен, че 90% от хората, попитани на улицата, ще ви кажат, че свободата на медиите се ограничава от политиците. Включително може би ще посочат и депутати. А всички ние знаем, че свободата на медиите се ограничава от техните собственици. Затова когато работим в тази насока – искаме прозрачност, искаме да няма манипулиране на общественото мнение, трябва да изработим нещата, не на парче, а да се изготви един законопроект, който да обхваща всички тези моменти, за които аз говоря. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря и аз, господин Велчев. Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми участници в заседанието на Комисията по културата и медиите! По принцип аз съм съгласна, че собствениците и техните служители на електронни и печатни медии, на интернет сайтове, на социологически, рекламни и PR агенции, както и продуцентските къщи имат голямо влияние върху обществено-политическите нагласи в страната, формират общественото мнение, създават критерии и стандарти в мисленето в обществото. Повече прозрачност според мен винаги е по-добре, когато говорим за влияние в обществото.
Проблемът, който произтича от това предложение, което ние познаваме, тъй като това е законопроект, внесен в Народното събрание, според мен произтича от това, че се предлага като Законопроект за изменение и допълнение на един закон, който засяга публичността само на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, или длъжности, създадени по закон или постановление на Министерския съвет. Посочените в текста за изменение на чл. 2, ал. 1, т. 39 лица, които бяха вече цитирани – собственици, управители, главни редактори, заместник-главни редактори, издатели, членове на ръководни органи и продуценти, на социологически и рекламни агенции и агенции за връзки с обществеността, електронни и печатни медии, интернет издания, продуцентски къщи, не са висши държавни длъжности и техните ангажименти вероятно трябва да бъдат уредени в друг нормативен документ, а не в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Тоест принципно аз подкрепям това, което се предлага за повече прозрачност, но в конкретния закон смятам, че не съответства на това, което се има предвид като висши държавни длъжности в действащото законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожо Бояджиева. Други изказвания, колеги? Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз искам да кажа, че внесения от нас закон (и аз съм се подписал, и аз съм вносител) тук не касае обективност или субективност на информацията, която предлагат медиите. Това, което ние предлагаме, е една мяра, която ще зависи от това какво отношение имат отделните политически сили към проблема. Или са „за” или са „против”, уговорки не може да има. Или ще има прозрачност, или няма да има.
Що се касае тук до несъответствие със заглавието, може да се допълни, не е никакъв проблем да се допълни с една фраза от три думи. Затова е и толкова кратък нашият текст. Благодаря ви за вниманието.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Аз само ще допълня, понеже господин Велчев засегна темата за телевизия „Алфа”. Тя е собственост на партия „Атака”, да, и в това няма нищо незаконно или разминаващо се с нормативите в България. Напротив, собствеността на телевизия „Алфа” е най-прозрачната от всички собствености на телевизии в България. Най-прозрачна, защото тя е заявена като собственост на партия „Атака”, партията съответно се отчита в Сметната палата. Всички данни на партиите в Сметната палата са достъпни, така че всеки може да види разходите на партията и фактически това е най-прозрачната телевизия в България. Какво може да кажете обаче за Би Ти Ви, Нова телевизия, кои са собственици там, дали те са истинските собственици, за сайтове, които бяха много активни по време на опита за политически преврат през 2013 г. и 2014 г., площадни действия и вандалщини в центъра на София? Тогава имаше сайтове, за които не се знаеше кой е собственикът. По тях течаха съставомерни лъжи и когато се опитахме да установим към кого да заведем иска, се оказа, че те са в офшорни зони в Щатите – говоря за сайта „Оф нюз”. За това става дума, не за морално-етични теми, кой е обективен и кой – не. Това е друга линия, ние не можем да измислим закон, с който да изискваме обективност или да я регулираме. Има си регулаторен орган - Съвета за електронни медии, има институция която съблюдава за спазването на тези неща. Тук става дума за прозрачност за собствеността на медии. И добавяме, защото виждаме, че се пропуска за социологически агенции. Много е важно, това са търговски дружества в момента, а те играят основна политическа роля, PR-агенциите и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Напълно сте прав, господин Сидеров, аз не казах, че телевизията е незаконна и че не е прозрачна, аз казах, че точно затова трябва да сменим закона. Ние сме законодателите, ние трябва да променим закона, за да не може магистрати, членове на изпълнителната власт, народни представители и партии да имат медии. Точно това предложих - да се промени законът. И не казвам, че не е законна, напротив, законна е. Аз съм на същото мнение, че собствеността трябва да е ясна. И мисля, че по закон е задължително да се обявява. Това че вие имате съмнения за дадени телевизии, не знам, кажете ги, но трябва да има факти, защото иначе става клевета, ако кажем еди-коя си телевизия е на еди-кой си. Дайте да видим, ако е така и ако са излъгали, че тази телевизия не е на този, а на друг, тогава Съветът за електронни медии да потърси вината за лъжа, за измама, за подвеждане. Затова казвам, че трябва да променим закона. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велчев. Колеги, други изказвания? Заповядайте.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Уважаеми колеги! Въпросът по отношение манипулиране на общественото мнение е един въпрос, а въпросът за собствеността е съвсем различен. Ние считаме, че въпросът за манипулиране на общественото мнение в едно общество, където пазарният принцип е основополагащ на базата на обществено-политическия строй, по-скоро зависи от ценностната система на хората, които участват в процеса на медийното възприятие като цяло. Това е въпрос на съвсем други неща. И от тази гледна точка прилагането на нормите на един закон като рестрикция и наказателна мярка срещу определени структури в обществото не би следвало да бъде повод или причина за приемане на определен законов акт.
Но иначе самата идея да бъде открита собствеността, доходите на хора в медийното пространство би срещнала разбиране от страна на нашата политическа сила, ако се проведе един по-широкомащабен дебат в обществото и се видят всички плюсове и минуси дали това е необходимо, но не е задължително като мярка, наказателна акция или нещо подобно това да бъдат аргументите. Приемаме, че може би има такава нужда, има глад сред българския народ да знае на кого какви са му доходите, но може би с друга аргументация и след по-голям и по-широк дебат в обществото. Това е нашата позиция. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Ебатин. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо искам да кажа, че като предложение предложенията на политическа партия „Атака” в лицето на господин Волен Сидеров като идея е много добро. Но от скромния опит, който имам като парламентарист, искам да кажа, че мястото, където тук предлагате, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, и всички поправки, които, ако сте забелязали преди това, касаят именно тези лица. Това не е направено случайно. Тук искам просто да отворя скоба за това, че тук като място считам, че няма как да бъде направена тази промяна. Пак казвам, изцяло подкрепям това, че трябва да има прозрачност със собствеността на дадена медия. Тук можем да влезем в един юридически спор с някои от колегите, за това, че примерно едно дружество, което иска да купи дадено предприятие и в това предприятие, което се купува, там работят хора, получават заплати и в един момент собственикът спира да плаща тези заплати. И когато тръгнат да търсят собствеността, се оказва, че това е офшорна фирма, регистрирана някъде. Просто показвам аспектите, където има слабост това предложение. Едно от тях е, че по този начин, ако ние искаме пълно разкриване на собствеността, ние ще влезем в противоречие с някои от търговските закони.
Второто нещо, което бих искал да кажа, това е, че идеята медиите като независима четвърта власт трябва да имат яснота, облик на това кого представляват, е чудесно като идея. Защото тук всички сме политици, които присъстваме, и знаем как се манипулират изборите. В последния момент, в деня на размисъл, много добре знаете как една медия завъртя буря в чаша вода и това всъщност промени изхода на едни избори. Ще дам и друг пример с медии, които по един или друг начин финансирани от неясен източник успяват чрез социологически агенции и медии да манипулират общественото мнение.
Така че аз лично, пак казвам, идеята на „Атака” като политическа сила е изключително добра. И тук ще вметна, че един подобен закон беше предложен преди два парламента от Яни Янев именно за сваляне на тайната, за да може всички, които участват в обществено-политическия живот, да излязат с истинското си лице, а не да декларират смешни доходи и в същото време да виждаме едно несъответствие между доходи и начин на живот. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Иванов. Уважаеми колеги, други изказвания? Господин Петров, заповядайте.
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз до голяма степен също откривам ценност в това, което предлага господин Сидеров, особено що се отнася до собствениците. Мисля, че наистина трябва да е ясно кой стои зад една медия. Но мисля, че ако разширим кръга и до телевизионни водещи, продуценти, чисто конституционно ще ни обвинят в преследване на свободата на словото. Те и сега попълват декларации, аз знам за какво говори господин Сидеров, тъй като съм бил в една от телевизиите, в която сега не мога и да гостувам по ред причини. Не се явявам неин защитник, но ще бъдем обвинени, че чрез този закон преследваме свободата на словото, това ви го гарантирам.
А тези доходи, които вие искате да засечете, ви уверявам, че те няма как да се засекат. В смисъл, ако един журналист иска да е платен, той ще е платен „под масата”, казвам ви го директно. Ако не иска да е платен, ще си избере да не е платен. Тоест не виждам ползата наистина от разширяване на кръга чак до това да гоним обикновените репортери. Уверявам ви, че един репортер в Би Ти Ви получава по-малка заплата от един народен представители, един водещ взима поне два-три пъти по-голяма заплата. Но целта, която сте си поставили и която е похвална според мен, няма как да бъде проследена чрез това да им поискаме те да подават декларации като нас. В смисъл, те така или иначе подават декларации всяка година пред съответните органи. А тези неща, за които вие говорите, те никога няма как да стигнат до съответните органи. Говоря реално, практически. Никога няма да разберем дали една медия е купена или не е купена. Ако е външна продуцентска компания, можем само да правим изводи само по нейното поведение – дали е субективно, дали е обективно, дали в крайна сметка позволява на някои политически сили да се изявяват повече, на други им отказва изява. Тоест процесът, как да кажа, е непроследим. Има си органи, които се занимават с тази работа – сигнали до прокуратура, следствие, в крайна сметка съд и т.н., ако има доказателства. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Петров. Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Веднага ще направя една реплика, защото се повтори една теза. Аз ви моля, колеги, да не приемате като наказателна мярка това, което ние предлагаме, защото такава нотка чух, беше употребен терминът „наказателна мярка”. В никакъв случай. Това означава, че ние депутатите, когато декларираме имущество, сме наказвани. Да, те подават декларации пред данъчните, но ние говорим за публичност, говорим за Сметна палата, говорим за достъп и всеки да може да види примерно водещият Хикс вярно ли взима 20 хиляди лева, както се знае. И тогава всеки зрител като го знае това нещо, ще си направи логична връзка: абе този водещ, като ми говори едни неща или пък представя някоя политическа сила повече от друга, а друга я представя еди-как си, да не би пък да е във връзка с това голямо заплащане.
Не сте прав, че не може да се проследи. Може да се проследи. Ако му се плаща под масата пък, това означава, че тези фирми, които са собственици на големите телевизии, правят черна икономика. Това е възможно да се установи и тогава ще има основание за много сериозни санкции. Това също би трябвало да се знае дали има сива икономика в тези фирми, които всъщност владеят общественото мнение.
Пак ви казвам, нашата настоятелност е заради важността на медиите, на социологическите агенции, на PR-агенциите, защото тяхното влияние в последните двадесетина години стана определящо, то вече е определящо за това какво мислят хората, как гласуват, оттам – как се управлява страната. В никакъв случай не предлагам това като наказателна мярка или пък да бъде като някакъв вид санкция срещу журналист и водещ. Защо? Той просто си заявява доходите и си върши работата. Ако фирмата е решила да му плаща 20 хил. лева, нека тя да мотивира това нещо. Е, може би зрителите като се обаждат по прекия телефон, ще кажат, абе ти пък златен ли си толкова, аз получавам 500 лева, ти взимаш 20 хиляди. Но тогава вече той да се оправя оттам нататък.
Така че ние в никакъв случай не търсим тук санкция и наказание, а напротив искаме да ги освободим, някои от тези журналисти може да се почувстват по-свободно. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
МЕГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Също така би било интересно за зрителите водещи, които взимат 7, 8, 15, 20 хил. лева като такива, как е възможно тези хора да определят предложението на „Атака” примерно, че минималната заплата трябва да е 1000 лева, а минималната пенсия 500 лева като смехотворно и като невъзможно. В смисъл, един зрител ако знае, че водещият срещу него, който му казва, че идеята на „Атака” е невъзможна, а същият този водещ взима 15 хил. лева заплата, това зрителят трябва да го знае. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, колега. Уважаеми колеги, други изказвания? Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Моята идея не е, че ние ги преследваме наказателно, аз ви казвам от опит как това нещо ще се схване от тях.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Петров. Господин Иванов поиска думата, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаемо председателство, уважаеми колеги, уважаеми гости! Смятам действително, че поводът да обсъждаме това предложение за поправка е важен. Явно той повдига действително въпроси, свързани с доверието, което имаме към така наречените медии, към така наречената четвърта власт в обществото. Общо взето аз ще систематизирам мненията, които колегите преди мен изразиха.
Какво искаме всъщност от една медия или от една социологическа агенция? Според мен искаме две неща. Тя да бъде обективна. Става въпрос за професионализъм, става въпрос за позоваване на конкретни данни. И искаме също така да бъде почтена. Това според мен са важните неща, които ние очакваме.
Кои са проблемите всъщност? Проблемите са търговията с влияние и манипулацията с общественото мнение – дали през медии, дали през социологически агенции, включително и върху определени, да ги наречем, пазарни процеси.
Що се отнася до медиите и социологическите агенции, една рестриктивна нагласа, един силен опит за регулация повдига въпроса всъщност не навлизаме ли в областта на свободата на мнение и на професионализма на хората. И тук е много тънка границата между това, което се нарича свобода да изразяваш мнение и цензура. От друга страна, ако говорим за социологически агенции, въпросът е, че голяма част от медиите и социологическите агенции би трябвало да се контролират от професионалните гилдии или да речем от съответните секторни регулатори за това те колко професионално си вършат своята работа. От тази гледна точка аз по-скоро съм привърженик на темата за саморегулацията и за това, че контролните органи и професионалните гилдии би трябвало много добре да си вършат работата и в голяма степен е въпрос на саморегулация. От тази гледна точка смятам, че е нужен един дебат оттук нататък по темата.
Що се отнася до субекта на поправката на закона, също смятам, че той е доста дискусионен. Имам чувството, че произволно са избрани субектите, които ние искаме да регулираме, и има риск определени субекти да изпуснем или други да сложим чисто по интуиция. Така че от тази гледна точка действително ми се струва, че един дебат оттук нататък е важен, но това са основните точки, около които ние би трябвало да дискутираме. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Иванов. Колеги?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Едно уточнение, госпожо председател. Господин Иванов, вие просто грешно разбирате нашето предложение. Ние не предлагаме регулация нито създаване на някакъв регулаторен орган. Да не говорим пък за почтеност или подобни категории, които със закон не се постановяват. Говорим за прозрачност на доходи, за прозрачност на имущество, нищо повече! Това няма никаква връзка със свободата, кой пречи на свободата на словото, на изказванията и т.н.? Нито пък искаме да регулираме по някакъв начин медиите чрез тази поправка. Тя не иска нищо повече от това медиите, социологическите агенции и PR-агенциите да заявяват своето имущество, доходи. Това няма общо с регулация, с почтеност и с критерии, които по принцип съществуват, има регулаторни органи и т.н. Просто се изкривява темата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Сидеров. Колеги народни представители, други изказвания? Господин Петров, реплика ли имате?
РОСЕН ПЕТРОВ: Да. Просто бих искал да кажа, че в крайна сметка това са частни дружества. Те отчитат огромни печалби, това не е тайна за никого. Има компании, които отчитат по 13 милиона печалба в последните години. То не е скрито, то е отчетено. В двете големи телевизии (обществената може би е най-обективна от всички) тези пари се получават само чрез реклама, по друг начин няма как. Ако имаш рейтинг, ти плащат, ако нямаш рейтинг, не ти плащат. Ако падаш от този рейтинг, те гонят. В смисъл, не е тайна, че се взимат големи пари в телевизиите, аз не знам защо мислите, че е тайна за някого. Те го декларират в данъчните служби и всеки, който поиска, може да види.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Петров. Заповядайте, господин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, господин Сидеров! От всички изказали се дотук, че наистина вашето предложение има своите достойнства, но почти всички колеги изказаха свои съображения и забележки, от което става също видно, че би трябвало да се прецизира вашето предложение. Може би ние трябва да проучим световните и европейски практика. На този етап аз нямам поглед върху този въпрос, за да дам своята подкрепа без никакво съмнение.
Може би трябва, както каза и колегата Ерджан Себайтин, може би под някаква форма би трябвало да проучим и гилдията какво смята по тази тема. Не че то ще бъде водещо за нас и за нашето решение. Може би трябва различни сдружения или организации, които се занимават с медийни продукти и с такава дейност, също да изкажат становище. Но общо взето, наистина вашето предложение има своите основания, има своята тежест, може би трябва да се прецизира във времето, за да бъде подкрепено от народното представителство. И смятам, че доколкото самото заглавие на закона ясно казва, че този закон касае висши държавни длъжности, наистина трябва под някаква форма да стане ясно какви висши държавни длъжности заемат примерно редакторите или собствениците на дадена медия. Вие сам казахте, че под някаква форма много голяма част може би от собствениците не са истински собственици, а са подставени лица. Вие ни фокусирахте вниманието върху този проблем. Какъв е пътят, по който ние можем да разберем наистина кой е собственикът, за да му поискаме съответно данъчна декларация или яснота за това какво притежава, как го е придобил, дали има друг бизнес, дали наистина финансира под някаква форма своята медия чрез реклами. А може да субсидира тази медия чрез друг бизнес. Това са такива оплетени взаимоотношения, които не знам как бихме могли ние да координираме, да проследим. Но така или иначе, има нужда от такъв закон, това става ясно от тази дискусия. Може би във времето ще получите по-голяма подкрепа отколкото на този етап. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Хафъзов. Колеги, други изказвания? Господин Кадиев, заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз мисля, че вече се оформи тук едно мнение, което фактически е и моето мнение. Колегите казаха почти всичко, което и аз мисля.
Първо, приветствам това, че „Атака” тръгна да прави този закон, защото този закон е много необходим. Необходим е, защото наистина ние дължим на обществото питания, които непрекъснато вървят, кои са собствениците на медиите, какви санкции могат да получат. Дори какви санкции, защото в крайна сметка, когато ти изкривяваш и манипулираш обществото, нали се сещате, че оттук нататък то рефлектира, то е бумеранг, то се връща.
Моето мнение е това: трябва да се намери един вариант да се направи един закон, който да бъде наистина работещ и той да има съответните последствие. Аз също смятам, че е крайно време всичко това да се консолидира изцяло от всички парламентарни групи, за да може наистина това нещо да се случи и той да бъде един работещ закон.
Пак казвам, приветствам това, че „Атака” тръгна и го прави това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Кадиев. Уважаеми колеги, други изказвания?
Позволете ми и аз да се включа в дискусията и първо да благодаря за коректния тон на тази дискусия в Комисията по културата и медиите - прави чест на нашата комисия този тон – и да се присъединя към казаното от колегите в подкрепа на консенсуса, който очевидно се постига. По-специално в посока на изказванията и на господин Велчев, и на госпожа Бояджиева виждам съвсем ясно индикация, че ние всички сме готови да търсим допълнително развитие на предложения от вас законопроект в посока на това да бъдат прецизирани, от една страна, текстовете, от друга страна да бъде разширен и обхватът. Защото очевидно поставените въпроси са важни, но те някак не изчерпват цялата платформа от участници в този процес.
В този смисъл аз изразявам подкрепа на консенсусната позиция, която тук се формира, в търсене на консенсус и в пленарната зала с участието на всички политически сили, така че едно такова решение да изглежда формирано, първо, изцяло от принципни съображения и второ, резултатът от него да бъде безусловен за обществото от гледна точка на това какво в крайна сметка ние облечем в една законова норма.
Други изказвания, колеги, има ли по темата? Заповядайте. Моля и да се представите.
ЗДРАВКА СИРАКОВА, Европейска агенция за изпълнителските, продуцентските и авторските права: Като лице от гражданска организация изцяло подкрепям предложението, направено в Комисията по културата и медиите за кръга лица, които са изписани в предложението на „Атака”.
Аз имам едно предложение за разширяване на кръга с всички съветници към министерствата и Народното събрание, независимо дали са към комисиите, към партиите или към народните представители. Моето предложение подхожда на заглавието на закона, защото те се издържат с бюджетни пари, но моят аргумент не е това, а фактът, че отговорността носят народните представители, а често пъти, тъй като има въпроси, които са много тясно специализирани и се ползват експерти, в моята практика от дванадесет години в заседанията на Комисията по културата аз съм виждала не един съветник, който лъже. Което означава, че той не е никакъв експерт, разбира се, но това е положението. Можете да отворите стенограмите на комисията в Четиридесет и второто Народно събрание и ще видите как беше приет закон, който по същество точно вие до края на годината трябва да отмените, защото има европейска директива, която беше излязла две седмици преди да се гласува в Народното събрание. И това беше по вина на съветници тук в тази комисия.
Така че много моля да погледнете сериозно на това предложение. Бихте спестили много бюджетни средства, защото няма да се приемат закони, които след това ще губите време да отменяте. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожо Сиракова. Господин Мартин Захариев, наш колега от Четиридесет и второто Народното събрание, сътрудник на Комисията по културата и медиите в Четиридесет и третото Народното събрание. Заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми законодатели, уважаеми гости! Ще се опитам да вляза в трите минути.
Господин Сидеров, с пълен респект към това, което сте направили с вашите сътрудници и най-вече юридически съветници. Разбирам парадигмата, която прокарвате, споделям я напълно, но сте на крив път. Ще ви кажа защо. Систематичното място на този текст е правен нонсенс в закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Това е правен нонсенс! Смесваме в изказванията на народните представители в момента две различни правни фигури. Едното е прозрачност на собственост, а другото е публичност на имущество. Това са съвършено различни правни фигури. Систематичното място на прозрачността на медиите, заради която сме на незаветното стотно място в последната класация на Фрийдъм хаус, класация, която в скоби казвам, се прави по една методика, която дълбоко не споделям и не трябва по никакъв начин в публичното пространство да споделяме това стотно място сред страни като Тобаго, Тринидат и т.н. Това е обидно за нас като нация. Защото американците правят тази класация по систематика, която дълбоко не отговаря на българската реалност. Затварям скобата.
Стига сме злоупотребявали обаче с това стотно място. Но причината трендът да е лош, от 2009 г. до днес да падаме с 40 места надолу са две неща. Едното прозрачност на собствеността и другото е прозрачност на разходването на публичните и европейски пари в медийното пространство по комуникационните кампании и комуникационните стратегии. Това са двата големи проблема на българските медии. Аз в предишното Народно събрание направих два законопроекта, които с радост ще да не на кого друг да е, а на „Атака” да ги внесат. И единият регулира прозрачността на собствеността, другият регулира прозрачността през регистър в Министерството на финансите на разходването на публичните средства, в това число и по европейски програми. Моля ви, не вкарвайте този закон с този текст в това систематично място, защото ще се изложите като Комисия по културата и медиите. Мястото му не е тук. Имаме пълен консенсус за това, че трябва да преследваме решаването на тези два въпроса и съм готов да ви дам текстовете, ако искате ги внесете, ако искате, госпожа Карастоянова да поеме отговорност.
От друга страна, понеже чух изказващи се от страна на гражданското общество, аз прочетох собственото си CV в чл. 39 – собственици, управители, главни редактори, заместник-главни редактори, издатели, журналисти, членове на ръководни органи и продуценти на социологически и рекламни агенции, агенции за връзки с обществеността, електронни и печатни медии, интернет издания и продуцентски къщи. Всичко това съм бил в последните 20 години, даже и капитализирал. Единственото, което не съм бил, е шеф на социологическа агенция.
Искам да ви кажа, само в сектора, за който Росен Петров говори, продуцентският, с този закон, с този текст вие ще накарате продуцента на десетминутен късометражен анимационен филм от продуцентската къща Хикс да разкрие доходите. Ама всеки български гражданин е задължен да разкрива доходите си по силата на подадената годишна данъчна декларация. И който иска да разбере колко получава Ани Салич или Виктор Николаев, спокойно може да отиде в Националната агенция за приходите и да разбере това. И не е проблемът в доходите, проблемът в собствеността и финансирането на медиите, там е заровен дяволът. Кой е собственикът на Би Ти Ви и кой е собственикът на Нова телевизия. Ами то е ясно от първия ден. Собственикът беше една от най-големите медийни компании в света, листвана на Нюйоркската фондова борса „Нюз Корп”. Към настоящия момент е „Сентрал медиа ентърпрайсиз”, листвана на Нюйоркската фондова борса със собственик Роналд Лаудер. Преди шест месеца придобита от мажоритарен дял от „Уорнър”, също листвана на Нюйоркската фондова борса. Кой е собственикът на Нова телевизия – МTG, „Модърн таймс груп”, листвани на Лондонската фондова борса, паневропейска, мултинационална, гигантска компания с над три милиарда оценка. Това са собствениците. Нима ще поискаме на тези хора, които са листвани на световни фондови борси кои са им собствениците? Милиони акционери!
Защо този въпрос не може да бъде решен в Закона за радиото и телевизията? Защото той регулира, а) съдържание, б) само електронни медии. Къде отиват сайтовете, къде отиват печатните издания? Ето затова ще ви дам законопроект, който регулира всички лица – и печатни, и онлайн медии, и електронни медии. Но моля ви се, систематичното място не е тук.
И завършвам със следното. Има два професионални етични кодекса, аз съм го подписвал единия преди дванадесет години в „Шератон”. И там с мен подписаха още 80 медии, кой от кой по-по-най. И те го спазват, колкото могат. Българският медиен съюз създаде втори професионален етичен кодекс. И двата казват едно и също. Най-общото е, че свободата на българските медии – електронни, печатни, интернет и всички, които искате да знаете кой им е собственикът и как се финансира, е гарантирана от международни актове, от Конституцията на Република България, от секторното законодателство, в това число Закона за радиото и телевизията. И така нататък, и така нататък. Тези стотици медийни организации са си сложили подписа, спазвайки изискванията на саморегулацията, което е модерният европейски, американски, световен модел на медийно поведение. Там се решават тези морално-етични норми. Нашата работа е да намерим решение за разкриване прозрачността на собствеността.
Вие казвате, че примерно продуцентите трябва да се разкрият. Знаете ли колко легални дефиниции има за продуцент в България? Има в Закона за филмовата индустрия, има в Закона за радиото и телевизията, има в Закона за авторското и сродните права. Става въпрос за десетки хиляди хора.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Извинявам се, господин Захариев, намесвам се, защото се отклонявате. Отново неразбиране! Госпожо председател, може ли?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Захариев, завършихте ли вие?
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Завърших. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Аз ви благодаря, защото мисля, че това, което представихте на Комисията като позиция наистина даде стойност и съдържание на дискусията. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Длъжен съм да отговоря, защото отново виждаме неразбиране. С цялото ми уважение към вашата полемична страст, господин Захариев, ще се радвам да се запозная с тези два законопроекта, които се изготвили. Бяхте управляваща партия, можехте да ги прокарате, не знам защо не сте ги прокарали. Но искам веднага да ви кажа, че това, което ние предлагаме, не се отнася до разкриване на собствеността, и не се отнася до морално-етичния кодекс на журналистите. Тук става дума за доходи и имущество на хората, които са собственици, водещи и т.н., по реда на изброяването.
Аз не виждам защо намирате толкова за ужасяващо, че продуцентите щели да разкрият какви са им доходите. Първо, не сте прав, че всеки може да види колко получава Ани Салич. Ако ми дадете справка колко получава Ани Салич, черпя с нещо по ваш избор. Но това не е публична информация, съжалявам. Просто тук въвеждате в заблуждение Комисията. Не са публична информация доходите в момента на собственици, продуценти, водещи, социологически агенции и т.н. Не са!
Колкото до това дали е нонсенс, защото вие всъщност започнахте вашата фронтална атака с това, че това е правен нонсенс, хващайки се за името на закона. Този аргумент го имаше и в другите изказвания. Ако искаш да направиш нещо, го правиш, преди малко и колегата Станилов го каза. Ако не искаш, търсиш формални оправдания. Законът казва за висши държавни длъжности, но спокойно може да се добави „и публични такива”. И толкова. Ако искаме да свършим работа. Ако не искаме да свършим работа, ще кажем, ама с това заглавия този текст тук не може. Въпросът тук е искаме ли или не. Аз чух, че е нужен този текст, че е нужна тази поправка. В същото време виждам една разярена съпротива. Аз я предполагах, още повече че ще я видим в самите медии, защото действително там никой не иска да разкрива собствеността и имуществото си.
Но, господин Захариев, за да завърша, не говорим за това каква е групировката, която притежава тази или онази телевизия или пък какъв е морално-етичният кодекс на журналистите. Никакво отношение няма нашата поправка към това, тя е само осветляване на доходи и имущество. И пак ви моля, не го приемайте като наказателна мярка, това означава, че ние, народните представители сме наказани да се обявяваме в Сметната палата, където наистина всеки може да чукне и да види. Това е любим предмет на дописки във вестниците кой колко апартамента, кой народен представител какъв кредит има и т.н., надълго и нашироко. Защо пък да не се занимават и с това кой продуцент колко апартамента има, кой водещ – колко. Нека пък и ние да знаем това, нали, мисля, че е справедливо. Хората също искат да го знаят. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Сидеров. Колеги, други мнения, които съществено да допринесат за тази дискусия има ли? Мисля, че чухме всички позиции. Закривам дискусията и преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 454-01-9, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
Колеги, моля който е „за” да гласува.
За – 1, против – 0, въздържали се – 13.
Благодаря ви, колеги. Да благодарим на участниците по точка първа от дневния ред. Благодаря ви, господин Сидеров.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА Г-Н РАДОСЛАВ ЯНКУЛОВ, ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СПИРАНЕТО НА СРЕДНОВЪЛНОВИТЕ ПРЕДАВАТЕЛИ В БЛАГОЕВГРАД, САЛАМАНОВО, ТЪРГОВИЩЕ, САМУИЛ, ДУЛОВО И КЪРДЖАЛИ.
По тази точка от дневния ред присъстват от Българското национално радио господин Радослав Янкулов, генерален директор, и Христин Стрижлев, член на Управителния съвет на Българското национално радио.
От Съвета за електронни медии: доц. Георги Лозанов и Иво Атанасов са тук. Добър ден!
От Комисията за регулиране на съобщенията тук са господин Веселин Божков – добър ден и на вас, господин Божков!; Андриана Атанасова, Константин Тилев, Неда Койчева, Мира Тодорова и Тинка Капитанова. Колеги, добър ден, добре дошли в Комисията по културата и медиите!
Уважаеми колеги, въпросът, свързан с излъчването на средните вълни от Българското национално радио, не е нов. По време на Четиридесет и първото Народно събрание в Комисията по културата, гражданското общество и медиите е проведено изслушване на генералния директор на Българското национално радио, в което един от основните въпроси е бил излъчването на средните вълни на радиото. През 2014 г. в заседание на Съвета за електронни медии е обсъждан и въпросът за средновълновото излъчване в България на Националното радио. Намеренията на БНР са били да бъде прекратено това излъчване и да се премине към УКВ мрежата. Миналата седмица Съветът за електронни медии е провел среща с генералния директор на Българското национално радио по този въпрос.
Сега давам думата на господин Радослав Янкулов да ни запознае с всички аспекти и причини за спирането на средновълновите предаватели. Заповядайте, господин Янкулов.
РАДОСЛАВ ЯНКУЛОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Не съм сигурен дали ще успея да обхвана всички аспекти, така както председателят на Комисията спомена, но ще направя всичко възможно да изтъкна всички причини, които доведоха до това решение и впоследствие до това действие, което извърши Българското национално радио по отношение на средните вълни.
Средните вълни, излъчвани от шест предавателя, бяха спрени на 1 януари 2015 г. като продължение на един предварително обявен план в това отношение и одобрена известна програма за модернизиране радиоизлъчването на територията на България. Защо казвам модернизиране на радиоизлъчването? Защото средните вълни като феномен, който е навлязъл дълбоко в живота и не толкова в живота ни, колкото в навиците ни и усещанията ни за радиоизлъчване, са морално остарял и технически доста овехтял способ за излъчване на радиопрограми.
Средните вълни на практика са отхвърлени и забравени в цяла Европа поради няколко причини, които би трябвало винаги да се имат предвид. Една от тях е качеството на самото излъчване – моно, без възможности за стереоизлъчване. Другата причина е качеството на самия звук и неговите компоненти, които се получават и които достигат до слушателите, до реципиентите. И третата причина е скъпата поддръжка, която е необходима за функционирането на предавателите, излъчващи на средни вълни.
Още в средата на миналата година ние започнахме преговори с НУРТС за подписване на нов договор, свързан с радиоизлъчването, защото срокът на стария договор, който завари управлението на Българското национално радио, изтичаше и той трябваше да бъде подновен. При тези преговори с НУРТС ние бяхме, да кажем, сюрпризирани с факта, че цената на електрическата енергия, която естествено се използва в тези процеси, се увеличава от 50 и няколко на 80 и няколко стотинки или близо 60%. На базата на тази нова цена и на базата на очакванията, които ние имахме свързани с нашата бюджетна субсидия, направихме всичко възможно да постигнем приемлив резултат, свързан с преговорите и договорката как и по какъв начин ще продължат радиоизлъчванията от Българското национално радио чрез системите на НУРТС. Не успяхме да постигнем приемлива уговорка, а накрая на годината, когато получихме размера на нашия бюджет, се оказа, че в него няма предвидени пари за радиоизлъчвания на новата цена, която ни беше предложена и която така или иначе беше утвърдена в този договор. Не коментирам причините за разликата от 50 и няколко на 80 и няколко стотинки, вероятно те са основателни и се съдържат в чисто търговски аргументи, които в края на краищата са право на този, който предлага услугата, и оръжие по начина, по който може да води преговорите за това.
При положение че в бюджета ни за тази година предвидената сума за радиоизлъчвания е около 8 млн. лева, ние трябваше и трябва да отделим повече от 5 милиона за излъчване само на програми чрез средните радиовълни. Още повече, бяхме длъжни да се съобразим с предварителна система, обявена за модернизиране на радиоизлъчванията. Защото искам да кажа, че до 2010 г. програми от Българското национално радио на територията на България са излъчвани от 27 предаватели на средни вълни. Само за три години, до 2013 г. двадесет от тези 27 предаватели са спрени и извадени от употреба. Нямам впечатление (тогава наистина не съм бил ръководител на радиото) този процес на намаляване с повече от 80% предавателите на средни вълни да е предизвикало какъвто и да било трус или сътресение по отношение на качествата и обема на радиоизлъчванията.
Изпълнявайки нашата програма за намаляване на излъчванията на средни вълни, ние от 1 януари спряхме излъчванията на предавателя на средни вълни в Кърджали и още четири предавателя с по-малка мощност, 10 киловата, в района на Търговище, Разград и Шумен, както, разбира се, и предавателя на дълги вълни на Вакарел. За предавателя на дълги вълни на Вакарел мога да ви кажа нещо, което е достойно да влезе в някоя от страниците на Гинес, защото той е произведен в 1936 г. и от 1936 г. създава неимоверни проблеми на хората, които поддържат изобщо неговото действие, тъй като няма нито резервни части, нито лампи, нито други неща, които са от забравеното минало, някъде в зората на истинската радиоиндустрия.
Така или иначе, спирайки излъчванията на тези предаватели, ние преустроихме програмите, които излъчваха те, и качихме програма, която се произвежда от Радио България на турски език, на предавателя със средно излъчване във Видин. Той е с теоретична мощност 400 киловата, а ние използваме неговата действителна мощност 200 мегавата. И гаранцията, подкрепена с карти, чертежи и одобрени технически проекти от НУРТС и от Комисията за регулиране на съобщенията, че предавателят във Видин покрива 98% от територията на България. Качихме на предавателя във Видин турските програми, които произвежда Радио София и които звучаха чрез предавателите на средни вълни, спрени на 1 януари. Освен това, тъй като се оказа, че предавателят във Видин все пак не е толкова идеален за колкото ни беше представен и описан в проектите, които ние притежаваме (нося и карта, и други подробни неща, които могат да докажат моите думи), ние пуснахме и излъчваме програмата на Радио България на турски език на УКВ предавател специално за Кърджали, тъй като там районът знаете е малко по-специфичен, планински, доста начупен, доста интересна шарена местност, която все пак трябва да обуславя приемането на програмата във всяко едно кътче. Пуснахме на честота 90.0 мегахерца излъчване на ултракъси вълни, което е съставено от програма „Хоризонт” плюс предаванията на Радио България на турски език. В това отношение избягнахме и евентуален конфликт на интереси, тъй като в Кърджали звучи програма ”Христо Ботев”. Сега в момента в Кърджали и околността хората, които слушат радио, имат възможност да избират от двете възможности: или да слушат само „Хоризонт”, или ако се интересуват от предаванията на турски език, да слушат „Хоризонт”, комбиниран с тези предавания. Отзивите, които имаме от това наше действие са повече от задоволителни – не, блестящи. Аз нося писма, които биха могли да подкрепят моите думи.
В същото време предавателят от Видин, разпространявайки програмата на „Хоризонт” и на турски език не само за районите с население, което слуша турските програми, а разпространявайки програмата за цяла България на практика, дава възможност на дължина на вълната 576 мегахерца да се чува програма „Хоризонт” и комбинирано с това турските предавания на практика в цялата територия на страната. В това отношение ние нямаме намерение да спрем. Отзивите до този момент, с изключение, разбира се, на няколко сигнала, които получихме за това, че сме предизвикали известен стрес или известен трус с промяната на предавателите, нямаме намерение да спрем, ще продължим да усъвършенстваме начина на излъчване. Започнали сме процедура по анализ и изследване на цялата УКВ радиомрежа на България, защото там също има неща, които по желание могат да бъдат свършени. Има райони, в които е пренаселено с УКВ предаватели, има райони, в които те като че ли не достигат съвсем, въпреки че има излъчвания на УКВ. Ще направим анализ, ще направим подобрение на УКВ мрежата и ще постигнем още по-добър резултат.
В същото време успяхме да нагласим антените и начина на излъчване от Видинския предавател на средни вълни, така че в районите на Шумен, Търговище, Разград, Силистра, Дулово и още редица селища, за които първоначално имахме опасение, че може би няма да успеем да задоволим като качество и като разпространение нашата програма, там нещата се изчистиха и приеха добър вид. Ако ние – а ние това ще го направим – успеем много бързо да преустроим, допълнително да подобрим УКВ мрежата и осигурим истинско УКВ стереоизлъчване с качествен звук на нашите програми за всяка една точка от територията на България, вероятно – не, със сигурност ще спрем и излъчването на средни вълни от Видинския предавател. Защото Видинският предавател за година струва 1 млн. 200 хил. лева, които трябва да плащаме за неговото излъчване с тази мощност, а за другите предаватели, които спряхме и за които вече ви споменах, общата сума е повече от 3 милиона. Ако ние успеем да спрем средните вълни, спестяваме на данъкоплатеца и на бюджета на страната повече от 4 милиона лева. И ако ние тези 4 милиона лева успеем да ги спестим, няма да ги занесем вкъщи, ще ги използваме за подобряване на УКВ мрежата на България, ще ги използваме за първи стъпки към цифровизацията на радиоразпръскването в нашата страна. Фактически ние вече сме направили и първата стъпка за организиране, създаване и раждане на регионална радиостанция в Кърджали на дължина на вълната УКВ 90.0.
Това е действителното положение в момента.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Янкулов, подробно изложихте предполагам всички аспекти, които са важни за въпроса, който разглеждаме. По-дълго от обикновеното време, в което вносители на законопроекти излагат мотивите си.
РАДОСЛАВ ЯНКУЛОВ: Вие не ме ограничихте и не казахте колко минути имам.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Аз съм ви длъжница, господин Янкулов, обърках името ви на представянето. Вие винаги сте добре дошъл в Комисията и ще се ползвате с бонус в този смисъл.
Но ще помоля доц. Георги Лозанов и господин Божков последователно, надявам се, накратичко да допълнят, ако има специфика, която е полезно да чуем. Заповядайте, доц. Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря. Аз действително накратко, тъй като господин Янкулов изложи фактите, а е и нормално от негова страна, разбира се, да е това изложение. Тъй като е свързано с разпространение, тук има друг регулатор, който регулира тези процеси. Но искам да кажа първо как се взимат решения за това да се правят промени в начина на разпространение. Това е в правомощията и естественото право на самата медия, на обществената медия, на Българското национално радио да взима решения как да осъществява преноса на своите програми във връзка с различни фактори – технологични, социални и т.н. Разбира се, трябва да има аргумент и ние сме утвърдили една програма, която постепенно излъчването на средни вълни поради причините, за които господин Янкулов говори, да спре. И същевременно, което е много важно, по никакъв начин това да не се отрази така, че определени части от аудиторията да останат изолирани от програмите на общественото радио.
Затова ние имахме разговор с господин Янкулов при спирането на тези предаватели какво ще се случи. И той аргументира една поредица от мерки, в които има и допълнителни мощности, така че тези аудитории, независимо че може да има моментен трус и объркване, тези аудитории след това да получат не само това, което досега са получавали като съдържание, но дори да получат по по-добър начин същото това съдържание.
Вижте – и с това ще завърша – тук има един момент първо да се етнизира проблемът за разпространението и да се обвързва с предаванията на турски език. Там, където няма достъп фактически заради това, че има части от аудиторията, които имат приемници само за предавания, които се разпространяват на средни вълни, когато спрат да се разпространяват на средни вълни, до тях не може да стига никаква радиопрограма. Така че според мен етническият фокус е фалшиво привнесен. Нещо повече, когато слушам всички тези неща, а този дебат върви от няколко дни, виждам, че има риск да се мисли и да се осъществява комуникация с граждани на България, чийто майчин език е турският, по един технологично допотопен начин и да се превръщат в своеобразно технологично гето. Това е много според мен рискована посока и смятам, че час по-скоро действително трябва да стигнат на УКВ разпространение програмите дотам. В този смисъл тези крачки са много важни, аз наистина смятам, че трябва да има програма и гледам на това сега като на пилотен проект на програма, която да се разпространява специално в Кърджали и специално за Кърджали, където да има програми, насочени към група български граждани и към тази аудитория.
Мисля, че има възможност и в Северна България да се намери УКВ честота, на която също да се разпространяват програмите в един такъв момент, преходен да го наречем, докато постепенно действително цялото разпространение мине на УКВ. Няма защо да затваряме едни хора и да ги превръщаме в технологичното минало и така да общуваме с тях. Това от нищо не произтича.
В този смисъл аз смятам, че всичко, което се случва в момента, е един много добър и оздравителен общо взето за комуникативната ситуация в България процес.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, доц. Лозанов. Заповядайте, господин Божков.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз ще се постарая да се разгранича от емоциите, само ще направя две вметки, защото мисля, че се правят лапсуси. Никой не може да обяви средните вълни за остаряла технология, напротив, и в Щатите, и във Великобритания, и в Германия, и във Франция, и в Италия, в Люксембург – мога да изброя 15 държави в Европейския съюз, които ги ползват. Може би при нас проблемът не са средните вълни, а липсата на техника и на инвестиции в тях. Така че предполагам, че трябва да коригираме тази позиция.
Второ, ние като комисия, на която са вменени определени правомощия, получихме над 124 сигнала след 10 януари т.г. от различни населени места, но предимно места, където има и българско население, което използва турски език. В резултат на тези жалби ние направихме съответните проверки, в резултат на което констатирахме, че без да е получило разрешение от съответните органи - Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, Българското национално радио самоволно е изключило тези предаватели. Ние съставихме констативни протоколи, те бяха връчени на Българското национално радио и си следва съответната процедура.
Искам да обърна внимание на три неща, които е важно да знае аудиторията. Първо, в момент на проучване и проверка ние установихме, че предавателят във Видин работи не на 400 киловата мощност, каквато е по разрешение, а работи на 200 киловата. Когато работи на 400 киловата и тъй като е единственият останал сега неизключен предавател, по разрешение е декларирано, че покрива само Западна и Централна България. С всичките си тези 400 киловата покритието по население е 66%. Сега при 200 киловата предполага се, че не е повече от 66%. Да бъдем точни с цифрите.
В резултат на което ние проведохме среща с колегите от Българското национално радио (аз не коментирам техните доводи, аз ги приемам като даденост) и им казахме, че според нас те са сбъркали. Препоръчахме им да намерят алтернативен начин на покритие. Те предприеха това действие, за да стартират на УКВ ЧМ Радио Стара Загора, регионалното радио, но в интерес на истината към днешна дата проблемът стои и жалбите, по които ние сме направили проверка и имаме констативни протоколи, доказват, че в множествено населени места от територията на България, хващайки цялата линия Ветово, Русе, Разград, Търговище, Сливен, Стара Загора, Димитровград, Хасково, Смолян, Кърджали и т.н., имат проблем с покритието.
Днес с решение на Комисията за регулиране на съобщенията разгледахме този казус, запознаваме нашите колеги, тъй като вие знаете, че имаме обвързана компетентност във връзка с произнасянето и ние сме информирали нашите колеги от Съвета за електронни медии за населените места, където няма покритие. Даваме им една обективна картина, тъй като ние отговаряме само за честотното разпределение, те говорят за съдържанието, така че те да разгледат този материал и да се произнесат по компетентност.
Това е картината към днешна дата. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Божков.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, мнения, въпроси. Заповядайте, госпожо Емин.
САЛИХА ЕМИН: Уважаема госпожо председател, колеги, дами и господа гости! Уважаеми господин Янкулов, господин Божков, господин Лозанов! От името на парламентарната група на Движението за права и свободи благодарим за изнесената информация. Ние, представителите на ДПС в Комисията по културата и медиите, поискахме вашето изслушване, господин Янкулов, в резултат на това ваше решение в края на годината и в началото на 2015 г. и в резултат на множество сигнали, които ние получихме от нашите избиратели и съграждани.
Вашето изслушване ние бяхме поискали преди две седмици, но с течение на обстоятелствата и предвид и хубавия повод, който вие имахте – 80 години от създаването на Българското национално радио, днес правим това изслушване. Наистина този проблем касае много наши съграждани. Към днешна дата, както и вие казахте, в района на Кърджали нямаме проблем с излъчването на тези програми, качеството е добро, имат предвид 90.0 мегахерца по УКВ. Но както и господин Божков потвърди, проблем имам все още в Дулово, Силистра, Добрич, Варна, Тервел, Медовец, Шумен, Търговище и Разград. След като получихме информация от нашите избиратели, в момента излъчванията са със 70% паразити.
Ние приветстваме също така и решението на Българското национално радио да продължи модернизирането на радиоизлъчването, но може би, господин Янкулов, трябваше преди да стигнем до рязко спиране на тези програми в тези населени места да информираме и да има по-голяма прозрачност и публичност, че Българското национално радио има тези намерения предвид модернизирането, което вие сте си поставили като цел.
Разбира се, господин Лозанов, трябва в тези райони тези излъчвания да са на необходимото техническо ниво – това също споделяме с вас.
Във вашето писмо, господин Янкулов до Комисията по културата и медиите в последния абзац видяхме, че има несъзнателни опити и внушения в тази посока. Искам да ви уверя, че ние, представителите на Движението за права и свободи, наистина нямаме такова намерение или такива опити да внушаваме пред членовете на Комисията, пред всички вас и най-малкото пред българските граждани и да търсим политически контекст на този проблем. Ние осъзнаваме, че проблемът е технически. Също така осъзнаваме, че това час по-скоро трябва да се разреши и да избегнем тези конфузни ситуации и да дадем възможност на българските слушатели на Българското национално радио да имат възможността по един добър и качествен начин да слушат програмите, които харесват. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, уважаеми госпожо Емин.
Господин Янкулов, ако искате веднага да вземете отношение или да чуете още няколко колеги, които може би ще формулират въпроси?
Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз искам да задам първо няколко въпроса – 200 киловата или 400 киловата това, което се излъчва. Различни са мненията. Задавам този въпрос не случайно. Каква е консумацията на 200 киловата предавател, тези 200 киловата на антенното поле ли са и каква е консумацията на ток, при положение че знаем, че един такъв предавател не може да има даже и 50% КПД? Това ми е първият въпрос. Не случайно го задавам този въпрос, за да знаят хората, примерно при един такъв предавател каква консумация на ток се ползва.
Тези пари, които вие казахте, 1 млн. лева, които се спестяват, това са пари от лицензии или пари от ток? Или пари от поддръжка? Това е вторият ми въпрос.
Третият ми въпрос е каква е разликата между УКВ и средновълновия обхват? При средновълновия обхват има ли смущение от гръмотевични бури? И какво е качеството?
Следващият ми въпрос е има ли някаква вероятност от тези спестени пари вече – защото виждам, че натам вървят нещата – да се търси начин за минаване към цифровизация, нещо, което е много по-важно отколкото в момента да говорим за средновълнови обхвати. Защото нали разбирате, аз съм убеден, 90% от населението не ползва средновълнов обхват. Имам наблюдения, аз съм от Смолянския регион, да не говоря, че отговарям за Кърджали и за Хасково. И ако има някакви случаи, това са единични случаи. Според мен стремежът трябва да бъде повече към минимум УКВ, оттам – нагоре. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Кадиев. Заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Искам да направя едно кратко изказване, госпожо председател, благодаря ви. Това, което ми направи изключително добро впечатление и за мен е чест да работя в тази комисия, това е изключително конструктивния и добронамерен тон на колегите от Движението за права и свободи. Надявам се така да работим всички политически сили в Комисията, защото ние трябва да се издигнем над партийните дребни дрязги.
Аз четох материал преди десетина дни във връзка с този проблем, четох част от тези технически аргументи, които сега чухме от господин Янкулов. Приемам ги за чиста монета. Аз мисля, че е логично да вървим към по-модерни начини на разпространение, както и господин Кадиев преди малко говори, нормално е да вървим към ултракъси вълни най-вече и в контекста на това, че разпространението на средните вълни коства много средства. Даже в статията, която в интернет четох, ако се налага – така бяхте записали представителите на радиото – на определени социално слаби граждани можем да закупим малки радиоапарати за приемане на УКВ вълни, отколкото да даваме такива средства, за да поддържаме представителите на средни вълни. И доколкото разбрах, тук съвсем не става въпрос само за консумацията на електроенергия, а за институцията, която поддържа тези предаватели. Това е доста скъпо за наемане и за ангажиране.
Това, обаче за което бих искал да апелирам към институциите, е за малко повече информация, ако трябва повтаряща се информация, и за малко повече прозрачност. Добре е хората предварително да са информирани, добре е да има по-тясна колаборация и публичност в дискусията и решенията както на ръководството на радиото, така в съвместната им работа със Съвета за електронни медии, така и в съвместната им работа с Комисията за регулиране на съобщенията. И нека ние да сме в течение на тези неща, но най-вече населението. Проблем в България в много аспекти и в много специалности е липсата на добрата или правилната информираност на населението. Нека да вървим натам! Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, уважаеми д-р Добрев. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин Янкулов, благодаря за така подробната и професионално поднесена информация, която е свързана с проблема с приемането на Българското национално радио.
Аз искам да разделя като цяло въпросите на два. Едното е обществената услуга, която вие предоставяте, второто е бюджетът. От гледна точка на услугата аз разбирам, че вие гарантирате с тази промяна, която аргументирахте с модернизация, гарантирате качеството на тази услуга, както и достъпността. Сякаш в момента има някакви проблеми на прехода в Североизточна България, които не разбрах обаче как смятате да ги решите. Може би с увеличаване на киловатите на предавателя, който е във Видин, или нещо друго.
И вторият ми въпрос. Прочетох писмото, което вие сте изпратили до Комисията. Вие казвате, че спестявате около 2,5 милиона, доколкото си спомням, което е добре, похвално, бих казал. Молбата ми е да кажете какви са ви намеренията за тези два милиона и половина? Най-вероятно около модернизация, но в каква посока. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, уважаеми господин Иванов. Заповядайте, господин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Благодаря ви. Много накратко. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Янкулов! Разбира се, когато внасяте яснота, ние няма как да не приемем тези аргументи. Ние не сме толкова добри специалисти, колкото вас. Добронамереността във вашето изказване също пролича. Така че най-вероятно този проблем ще бъде качествено много скоро решен в полза на гражданите, които наистина имат нужда и потребност от тази ваша услуга.
Въпросът ми към вас е какво налага този предавател, чиито специфики и особености аз не познавам чисто технологично, да бъде позициониран точно във Видин? Това има ли някакво значение за това дали примерно в Североизточна България или по-отдалечените от Видин населени места могат да получат достатъчно силен сигнал. Вероятно това няма никакво значение, но все пак да ни разясните защо трябва да бъде позиционирано точно във Видин това устройство, дали наистина това по някакъв начин не влияе на силния или слабия звук. Примерно в Бургаско, където съм аз, почти никога не улавят, но не само сега в началото на 2015 г., а и по-рано имам такъв сигнал от мои избиратели, че те нямат възможност да слушат тези предавания. Вероятно има причини за това. Ако може и това да ми разясните. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Хафъзов. Преди да обобщим отговорите на въпросите и становищата, които бяха изразени, още едно експертно мнение тук и от господин Захариев и отиваме към своеобразно обобщение от страна на нашите гости днес.
Заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Господин Янкулов, поздравление от цялата радиогилдия за смелото решение на вас и на вашия управителен съвет! Мисля, че изключването на средновълновия обхват трябваше да започне още по времето на Поля Станчева и да завърши в първия мандат на Валери Тодоров. Но по-добре късно, отколкото никога. За щастие това се случва във вашия първи мандат.
Независимо какво ви казват от Комисията за регулиране на съобщенията, аз ще ви кажа, че средновълновият обхват – и това не го казвам аз, а световният радиобизнес, това е технологичен атавизъм. Някой попита тук каква е разликата между УКВ и средни вълни. Разликата е като между HD телевизията и черно-бялата телевизия на 50-те години, когато гледахте на кинескоп „Велико Търново”. Ето това е разликата . много отдавна трябваше да спрете тези предаватели. И трябваше да ги спрете още в първата година на мандата си, а според мен трябва немедлено да спрете Видинския предавател също. Никой, повтарям, никой не слуша средни вълни. Но там, където нямате покритие, действително с помощта на Комисията за регулиране на съобщенията трябва да намерите технологично решение за УКВ покритие. Така както сте направили с 90 мегахерца в Кърджали. Същото можете да направите сигурно и в Дулово, кой знае. Това ще каже „Честотна дирекция” на Комисията за регулиране на съобщенията. Това е адекватното решение.
И завършвам с предложение към вас: ако сте спестили милион и половина, ако аз съм генерален директор, ще направя следното. Освен че ще цифровизирам фонда на Българското национално радио, който е безценен, ще дам част от тези пари да се кача на мултиплекс. Което ще ми струва определени пари. В момента той е предоставен за ползване на Българската национална телевизия. Българската национална телевизия притежава възможността да разпространява програмите си в този частен, кух мултиплекс, където разпространява три SD програми и една HD програма. Има огромен капацитет да качите и Радио България, и „Христо Ботев”, и „Хоризонт”. Един SD канал заема 2 мегабита в секунда, един HD заема 4 мегабита в секунда. Радиото ще ви заеме не повече от 200 килобита. Тоест на един SD имате да качите осем програми, а вие произвеждате три. Качете ги там.
И не на последно място, пуснете и уеб стрийминг, пуснете уеб кастинг през платформата ви „Бинар”. Тогава слушателите в Дулово ще получат УКВ, уеб стрийминг по интернет „ДиВиБиТи” в мултиплекс. Е, повече от това не е измислено. Тогава колегите от ДПС ще са истински щастливи, защото и тяхната аудитория ще бъде пред алтернативата да получава програмите на турски по три различни комуникационни канала. Завърших.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, уважаеми господин Захариев.
Колеги, аз бих искала да благодаря също на госпожа Емин за предложението, което тя направи на предходно наше заседание, защото стана ясно, че тази дискусия е била необходима и за нас като Комисия по културата и медиите водещ е общественият интерес без съмнение. В този смисъл тук се чуха важни аспекти на ситуацията, която разискваме, важни аспекти от гледна точка на възможностите за нейното технологично оптимизиране и развитие. И не на последно място, дискусията протече при един изключително добър тон на отношение, което институционално като уважение, като знак за взаимодействие надявам се да се запази през цялото време на нашата съвместна работа.
Господин Янкулов, господин Лозанов, господин Божков, заповядайте, имате думата за обобщение. Разбира се, и в отговор на конкретните въпроси, които ви бяха поставени.
РАДОСЛАВ ЯНКУЛОВ: Аз не съм сигурен дали няма да пропусна някои от въпросите. Ще помоля и господин Стрижлев да ми помогне по отношение на някои чисто технически аспекти. Но искам да кажа няколко неща. Едното от тях е: потвърждаваме нашата готовност да купим радиоапарати на ултракъси вълни за нуждаещите се, които не могат да слушат програмата на УКВ. Но се сблъскваме със следния парадокс. Първо, ние имаме връзка с редица кметове от района на Кърджали, които до този момент не са ни дали списъци на нуждаещи се домакинства. Може би ще получим. Има един детайл. Има хора, които казват, когато им казваме, че няма да могат да слушат на УКВ: вие за какви ни мислите! Искат да ни кажат, че те си имат радиоапарати на УКВ, на „ти” са с техниката. И тук господин Лозанов е абсолютно прав, аз няма да забравя това негово словосъчетание и ще го използвам, дано не ми се налага често. Някак си технологично гето ние сме длъжни да избягваме при всички положения. Не можем априори да окачествяваме една група хора, каквато и да била тя и където и да се намира, че нямат възможност, че са изостанали, че трябва да им помагаме по някакъв изкуствен начин. Там, където трябва, ще помогнем. Но просто да знаете, че технологиите са навлезли явно доста дълбоко и навсякъде в нашата страна.
Другото, което искам да кажа, е: не отговаря на истината, че ние сме спрели предавателите на средни вълни без разрешение и без предварително осведомяване. Не отговаря на истината! И това можем да го докажем с писмата и с датите, на които са изпращани и до Комисията за регулиране на съобщенията, и до Съвета за електронни медии. Не сме направили един милиметър крачка, без да имаме информация какво правим и имаме ли право да го правим. Отделен въпрос е дали ще приложим вътре понятието, което не знам дали съществува все още в административния мир, мълчаливо съгласие или мълчалив отказ. Защото в Комисията за регулиране на съобщенията едно наше писмо от 8 август престоя до края на годината, без да имаме отговор на това писмо.
Не искам повече да говоря, за да не променям тона, в който преминава дискусията. Сега моля господин Стрижлев да каже няколко неща.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Янкулов. Заповядайте, господин Стрижлев, ако може, по-точно, по-конкретно.
ХРИСТИН СТРИЖЛЕВ: Благодаря, ви госпожо председател. Уважаеми народни представители! Аз ще започна с нещо интересно. Нашият колега от швейцарското обществено радио, който беше на конференцията, която организира Българското национално радио по повод 80-годишнината в понеделник, каза, че след два месеца в Швейцария ще се проведе референдум за спиране на УКВ излъчването в тази страна, тъй като вече ДАБ, тоест диджитъл аудио броудкастинг цифрово излъчване е факт и те не искат да дават пари за УКВ излъчване, а да преминат изцяло, ако хората решат, на такова излъчване. Което за мен е много интересно – ние говорим за средни вълни в момента да продължим ли да не ги ли продължаваме, а хората говорят за съвсем други неща. Ние тук въобще не сме почвали са мислим в тази насока. За съжаление!
Цената, която казвате, не включва само електроенергия. Цената е 78 ст. без ДДС на час на киловат. Това е цената, която колегите от НУРТС защитиха пред нас. Тя включва всичко: поддръжка, резервни части, електроенергия. Тоест тази услуга е комплексна. До този момент Българското национално радио по предишния си договор е плащало по 55 ст. на час на киловат. При 78 ст. сами разбирате, че става дума за около 60% увеличение. Тези шест предаватели на средни вълни плюс този на дълги вълни на година, ако ние ги бяхме оставили, трябваше да плащаме за тях 2 млн. 400 хил. лева плюс 200-те киловата, за които ние сме намалили, защото нашите специалисти казаха, че не е нужно да излъчваме на 400 киловата, а тези 200 ще покрият тази част от страната, която за нас е важна, ни носят още 1 млн. 400 хил. лева надолу. Тоест за такъв порядък икономии става дума. За цялото средновълново излъчване с ДДС на година ние трябва да плащаме 5 милиона. Ние имаме всичко 8 милиона за изплащане на пренос на програмите. Имайте предвид, че УКВ предавателите са близо 160. Освен това имаме сателитен пренос, освен това имаме релеен пренос, който резервира спирането на евентуално сателита, така че просто няма как.
Нашата идея е тези пари преди всичко да ги насочим към дигитализация и преди всичко към оптимизиране на УКВ мрежата. Това е задача № 1, защото има места, в които има проблеми с УКВ мрежата.
РАДОСЛАВ ЯНКУЛОВ: Само още едно допълнение. Имаме предвид и вероятно ще прибегнем и до тази мярка. Ако се окаже, че предавателят от Видин само на хартия и само за да бъде пуснат и да бъдат оправдани вероятно едни пари при пускането, няма този обхват, който е описан в документите пред нас, ние сме в състояние да направим малка маневра. Това ще го обмислят нашите експерти заедно с колегите от Комисията за регулиране на съобщенията и колегите от НУРТС – ние да пуснем временно, казвам временно, трите малки предаватели в Шумен, Търговище, Разград, където има все пак някои проблеми с чуваемостта, и да спрем Видинския предавател, който се оказва, че може би не върши работата, за която е купен. Аз не мога да ви кажа, не защото не съм специалист, а просто защото не мога да проумея защо този предавател е разположен във Видин, при положение че е купен и инсталиран, за да покрива цяла България. Доколкото знам Видин може би е бил център на България, но в някакви други епохи, когато сме били на три, четири морета или и аз не знам на какво.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Янкулов. Господин Лозанов, господин Божков, имате ли да добавите нещо към въпросите, които бяха поставени. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз ще си позволя само две думи, макар че всичко е казано, и то главно защото тук в последния момент господин Янкулов каза за една маневра, една нова посока на мислене за решаване на проблема, доколкото съществува. На мен ми се струва, че много по-добра посока е, както се разбира, в Южна България в момента няма проблем. В Кърджали е намерена честота, на която се разпространяват тези предавания на УКВ. Същото да стане и в Северна България, защото явно и там има проблем. Не толкова да се връщате обратно към средновълновото разпространение, колкото да има една честота, на която наистина, както и в Южна България да започне това разпространение. Като в Южна България това бъде подготовка за създаването на още една регионална програма на Българското национално радио. Това от гледна точка на комуникативните ефекти ще бъде действително много важно. И тогава тази малко измислена технологична криза ще се превърне в една програмна перспектива.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви. Заповядайте, господин Божков.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря ви. Аз ще бъда достатъчно коректен да отговоря на конкретните въпроси на уважаемите народни представител. И в този ред на мисли започвам от господин Кадиев, но преди това действително, тъй като доста години съм в този сектор, искам да изразя моето удовлетворение и като гражданин за добронамерения, конструктивния тон и че този разговор не прерасна в политически. Защото действително тогава би породил едно допълнително напрежение. Но тъй като знам, че всичко, което се казва тук, се записва и остава за историята, аз искам да бъда изключително конкретен.
Първо, касае се за намаляване на мощността на излъчване и става дума за 200 киловата на изхода. Това беше въпросът на господин Кадиев. Не става дума за 400 киловата, а за 200 киловата. Разликата между УКВ и средни вълни. Има различни разлики, включително едното е стерео, другото е моно, но най-голямата разлика е, че УКВ вълните обикновено се влияят от релефа, докато средните вълни се влияят от почвата. Мисля, че това е доста интересно, но е факт. И пак казвам, никой да не бърза да отписва средните вълни, имаме и национални интереси и пр., те имат разпространение. Аз не искам да влизам в технически детайли – дневна приземна вълна, нощна приземна вълна, осреднена вълна. Действително част от сигнала стига чак до Братислава и има хора българи, които живеят зад граница, вие знаете, имаме от други райони – Димитровград и пр., които пък казват защо не получават сигнал и пр.
Така че аз не искам да влизам в този дебат. Ясно е накъде е тръгнало развитието, въпросът е, че ние трябва да имаме достатъчно и инвестиционни възможности, за да бъдем в крак с времето.
Може ли да се премине към цифровизация – беше последният ви въпрос. Да, може. Комисията за регулиране на съобщенията миналата година пусна обществено обсъждане, никой не прояви интерес. Генерално в Европейския съюз се очаква цифровизацията да започне към 2020 г.
Господин Иванов постави въпроса за услуга бюджет, правилно разпредели нещата. Как да се реши проблемът със Североизточна България. Аз мисля, че това е най-точният въпрос. Проблем има, колеги. И искам да кажа, че от вменените правомощия на нашата Комисия, всяка жалба, която ние получим и я поверим и се оказа, че няма сигнал, обичам аз или не обичам, харесвам или не харесвам Българското национално радио или всеки друг оператор, ние трябва да съставим протокол и съответните санкции. Така че ние трябва да търсим – и аз благодаря на господин Иванов, че повдигна този въпрос – трябва да търсим решение. А решението според нас е, ако отиваме към УКВ ЧМ, има една хубава точка на излъчване във Венец, това е Шуменско, където ако се постави един модерен излъчвател, мисля, че ще решим въпроса за Североизточна България.
По отношение на Южна България, и там има проблем, колеги. Ние сме направили проверка. Не е решен проблемът. И в Черноочене няма чуваемост, и в Ардино няма чуваемост към днешна дата. И затова нашето предложение към уважаемите колеги от Българското национално радио е да се помисли за преразпределение или за допълнителни точки на излъчване, за да решим този проблем, ако иска държавата да го реши. Ако иска да намери допълнителни средства, за да се инвестират.
Приключих и с въпросите на господин Иванов.
Господин Хафъзов – защо предавателят е позициониран във Видин. Той е позициониран, защото той е действителност и реалност, вие знаете, че те са собственост на НУРТС. И действително предишното ръководство на Българското национално радио подходи доста мъдро, то направи срещи, кръгли маси, с изпълнителната власт, с нас и т.н. и ние закрихме тези 20 предаватели. Аз мисля, че тук беше избързано, но както и да е, каквото се е случило, се е случило, въпросът е да гледаме напред. Така че предавателят е мощен предавател и в този аспект другите предаватели, за които говорите, за които вие говорите, са регионални предаватели с 10 киловата, където сами разбирате, че не може да се покрие тази територия, каквато покрива предавателят във Видин. Но за мен вървим напред и едно от решенията е действително със сключването на тези допълнителни регионални предаватели да се покрие територията на страната.
А по това, което предложи господин Захариев - разбира се! Вие знаете, имаме обществен мултиплекс. Аз съм много критичен към процеса на цялата цифровизация, вие знаете моята позиция, и тук съм критичен, защото ние нямаме ефективно използване на ресурса и натоварване на ресурса. Един мултиплекс, който може да качи от 8 до 10 програми, към днешна дата по закон ние сме казали: четири програми на Българската национална телевизия и четири програми на Българското национално радио. Това също е решение. Друг въпрос е, че трябва да се цифровизират нещата.
Това е, което аз имам да кажа. Благодаря още веднъж за вниманието! И пак се радвам, че въпросът не се политизира.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Божков, благодаря ви, господин Лозанов, благодаря, разбира се, специално и на господин Янкулов, на господин Стрижлев.
Колеги, има ли други? Заповядайте, госпожо Емин.
СЕЛИХА ЕМИН: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Благодаря за отговорите от името на моите колеги. Искам да заявя категорично, че ние тук с моите колеги не сме специалисти нито по радиовълни, нито по радиоизлъчвания, но наистина очакваме в най-къси срокове тези институции, които имат отношение по тази тема, да направят всичко възможно и наистина да не се налага отново да поставим темата на дневен ред.
Благодаря ви още веднъж!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви. Използвам възможността, че тук са господин Лозанов и господин Божков и от името на Комисията бих искала да дам един знак, предполагам в предстоящите ни работни срещи бихте могли да ни информирате дали предвиждате конференции, семинари, дискусии във връзка със стартиралата цифровизация и голямата група проблеми, които тя отвори. Мисля, че това е полезно и за Комисията, и за обществото. Това не е тема на днешната ни среща, но поставям към вас този въпрос, защото ще очакваме и позиции, и предложения и възможност да бъдат обсъдени всички елементи на процеса дотук и неговото евентуално развитие.
Към господин Янкулов също един знак за следващата ни среща, а именно дали предвиждате социологически проучвания, анкети – дали сред слушатели, дали под друга форма проведени, за мнението, за оценката на съдържанието на програмите на радиото. В предходни години такава информация е била предоставена на вниманието на Комисията. За нас ще бъде важно, защото това е един своеобразен барометър за това, което правим, и ако има нужда от корекция, да го направим заедно.
От името на Комисията ви благодаря и поднасям още един път нашите сърдечни поздравления по повод на 80-годишнината на Българското национално радио. Гордеем се с него! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
Да благодарим на участниците в изслушването по точка втора.
Колеги, да преминем към точка трета от дневния ред – „Разни”.
В Четиридесет и първото Народно събрание е приет Закон за награждаване на лица с особени заслуги към българската държава и нацията. С този закон се отмениха текстове от Кодекса за социално осигуряване за отпускане на пенсии за особени заслуги. Законът е влязъл в сила на 1 януари 2013 г. и е предвидил в срок от шест месеца Министерският съвет да приеме акт за реда и условията за изплащане на наградите.
На 22 януари т.г. Министерството на труда и социалната политика е публикувало на интернет страницата си проект на постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за реда за предоставяне и изплащане на държавните парични награди на лица за особени заслуги към държавата и нацията. До 6 февруари 2015 г. е срокът за становищата и предложенията по проекта.
Колеги, това е за ваша информация. Ако имате идеи и предложения в тази посока, добре е да го направи.
Има ли по точка „Разни” изказвания или други становища? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията. Още веднъж ви благодаря, за мен е винаги удоволствие да сме заедно.
Приятен следобед!

(Закрито в 16,35 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова