1. Представяне на политическото ръководство на Министерството на културата и приоритетите в работата за 2015 г.
2. Отговор на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов, министър на културата от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

---

На 19 февруари 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Представяне на политическото ръководство на Министерството на културата и приоритетите в работата за 2015 г.
2. Отговор на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов, министър на културата от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.



Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Имате ли предложения по така представения ви дневен ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за”, моля да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Дневният ред е приет.
Уважаеми колеги, за мен е удоволствие да съобщя също, че гости на днешното заседание са господин Банко Банов – заместник-министър на културата, госпожа Бони Петрунова – заместник-министър на културата, господин Павел Васев – съветник на министъра на културата, и госпожа Таня Андреева – парламентарен секретар на Министерството на културата. Добър ден и дошли на екипа на Министерството на културата!
Господин министър, уважаеми колеги! Премиерата на министъра на културата очаквано напълни залата. Надявам се това да бъде едно първо и обещаващо начало на нашето партньорство, на нашето взаимодействие.
Уважаеми господин министър, иска ми се да споделя с вас, че в Четиридесет и третото Народно събрание Комисията по културата и медиите е в състав, който е оставил на известна дистанция партийните цветове и пристрастия, работим в тон на толерантност, на уважение, на конструктивизъм и да се надяваме при много приятно и полезно взаимодействие с Вас да постигнем очакваните от нас общи резултати.
Позволете ми също да отбележа, че дотук имаме отлична колаборация със заместник-министъра господин Банов, с парламентарния секретар госпожа Андреева, както и с експерти от Вашето министерство. За всички нас заявеният от Вас приоритет № 1, а именно „Българската култура – национално богатство, национален приоритет” е водеща нагласа в работата ни. Заявихме в сайта на Четиридесет и трето Народно събрание – Вие като министъра на културата, аз като председател на тази комисия – че ще търсим всички възможни инструменти, за да постигнем плавните разходи на бюджета на култура в този мандат и за 2018 г. да ни позволи да постигнем планираните бюджетни разходи, именно посветени на културата Но за да имаме основание пред премиера, пред министъра на финансите и най-вече пред колегите народни представители в залата на Народното събрание, ние трябва да покажем сериозни резултати заедно, които да аргументират нарастването на бюджета за следващата година.
Уважаеми господин министър, очакваме да представите екипа си. Добре дошли сте тук! Нашата комисия е с широко отворени врати за всичко, което можем да направим в подкрепа на българските творци. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Няма да скрия, че за нас е чест да идваме в комисия, в която наистина да работим малко надпартийно. Аз съм се изказвал и като депутат, и като министър преди това, че ние сме единственото министерство, което не е на точните науки, пет по пет е двадесет и пет, при нас винаги е нещо различно, именно защото боравим с единствената материя – чувствата. Така че, малко е по-различно в духовната сфера и затова е много хубаво, когато говорим за национална духовност и култура, да излизаме от политическите пристрастия, от партийното говорено, а да говорим за неща, които са важни за българската държава като духовно развитие.
Няма да скрия, екипа ми го представихте, аз отново мога да кажа – господин Банов, заместник-министър, госпожа Петрунова, заместник-министър. И господин Павел Васев е единственият ми съветник, за разлика от предишното правителство, когато имаше седем съветници. Съветник ми е, защото има някои тежки ресори, един от най-тежките ресори са българските издатели, те са 54 или 56. Един голям ресор, една голяма машина и именно затова имам нуждата от подкрепата на съветника си. И, разбира се, един прекрасен експерт, който беше и в служебното правителство, но това е един от най-добрите ни режисьори, директор и на Хасковския театър, един човек, изключително добре навлязъл в материята, добре познава тази материя, тя е сложна сама по себе си, не е само да гледаме театър и да казваме това харесва ли ни или не ни харесва, това е един сложен механизъм. И, разбира се, госпожа Бони Петрунова, с която за първи път се запознахме едва когато тя дойде за заместник-министър. Но защо го казвам? Имах нужда от човек за паметниците на културата и опазването на културното наследство. Вие знаете, в предишното правителство тя направи не малко. Тъй като тази политика смятаме да продължи, колкото и да са трудни годините, на мен ми трябваше наистина един много добър експерт. Госпожа Петрунова е един от най-добрите ни археолози, заместник-директор е била на Археологическия музей. Много добре си познава материята и аз съм много щастлив, че мога да работя с нея. За Павел Васев мога да кажа, че в последните години е един от най-добрите ръководители на най-големия ни национален театър, който също е една сложна трупа, огромна база със сложна структура и един човек, когото след много негови молби го освободихме. Той искаше да излезе в пенсия по лично желание, обичан е от артистите, обичан е от хората, с които работи. Самите те искаха той още да остане, но уважихме неговото желание и му благодаря безкрайно много, че прие да бъде до мен, защото реформата в театъра продължава, тя е един процес във времето. Ние направихме само костната система на тази реформа и всичко това в движение трябва едно по едно да стане все по-добро , да се махат излишните неща, които се появяват, да започне изчистване на системата, самата система да заработи все по-добре.
И ще си позволя още няколко думи. Относно реформите. Ще ви кажа простичко, с човешки думи. Преди се плащаше бюджет на всеки театър, те могат да го изразходват първите три месеца, могат да го ползват цялата година. И затова примерно в Музикалния театър имаше три представления и половина, след като направихме така наречената реформа, пазарът, защото и духовната стока е стока, не е самодейност, това е сфера на изкуството, това е професия, от която хората се изхранват. Имаше три представления и половина на месец и, разбира се, след като се изразходват парите, след това намаляват представленията. Сега какво направихме? Разбира се моделите не сме си ги изстискали от пръстите, съобразили сме се със стандартите на Европа, има работещи държави с работещи механизми. Какво ще рече излизането на пазара? Това значи, че за закупен билет плащаме субсидия. Затова театър има, защото публиката има нужда от театър, сам по себе си той не е нужен. Необходимостта на публиката от театъра, и аз мисля, правилният път е да платим субсидия върху закупен билет. Премахнахме и държавата да прибира в централния бюджет билетчета, те да отиват към субсидията, да имат собствени приходи, за да могат да имат повечко средства за дейности, за нови постановки. Изобщо те да са в творчески ръце, за да може да се оперира. Общинските средства остават в театъра, спонсорските – също. Това дава една възможност театрите да заработят, да имат повече приходи, да могат да се раздават и малко ДМС. Моята философия винаги е била такава – защо българските творци да бъдат бедни. Това не бива да е така, щом се трудят, щом работят, те трябва да са материално добре.
Толкова за театъра.
За киното. Вдигнахме за киното парите малко, станаха 13 млн. 230 хиляди. Казвам го в смисъл такъв, че започна добър дебат за българското кино. Телевизионното кино дръпна напред, започна и за това да се говори. Изобщо след чалгата върнахме един добър дебат за сериозното изкуство.
Разбира се, че не стигат средства и за екология. Имаме читалища да обгрижваме, имаме 24 училища – изобщо министерството е със 106 второстепенни разпоредители.
И оттук вече трябва да мина и да кажа няколко думи за бюджета на Министерството на културата. Аз преди това казах, че ние сме и в Европа, и на Балканите страната с най-малкия бюджет. Това е така, това е истината, нашият бюджет между 0,4 – 0,5 %, докато 1,8-1,9% е на Франция. Разбира се, ние трябва да гоним да имаме малко по-висок бюджет. Реформи трябва да има. Уговорката беше „пари срещу реформа”. Да, ние направихме реформа, сега ни трябват малко средства, за да върви реформата. Те са нужни и откровено и определено и в Министерския съвет съм защитил, и в парламента съм го казал, че бюджетът за култура е много нисък, един от най-ниските бюджети.
Второ, аз няма да престана да казвам, че хора с ценз, с висше образование, галерийни деятели, музейни работници, библиотекари в читалища, това са хора с висше образование и са 300-400 лева заплата. Искам да кажа какво е положението, защото следващата година аз много ще се надявам, искам и с Комисията да помислим малко по-надълго, когато съставяме бюджета на културата, защото хората ни изнемогват. Това е истината и това може да се промени. Този бюджет е недостатъчен, стискаме, стискаме непрекъснато и не можем на устискаме хората на изкуството по една проста причина – че в културната индустрия, където работят тези хора, икономическият растеж е между 3 и 4% и това трябва да може наистина да се разгърне.
Или да ви кажа отново простичко. Близо 25 години България изпадна до положение, когато нямаме средства да възложим на един млад талантлив композитор да напише нова българска музика. Държавата 1300 години притежава едни от най-големите ценности като артефакти и произведения в Европа и аз навсякъде го казвам това, без да правя реклама на държавата си, да казвам, ние сме горди българи, в това скоро ще се убедите всички, убедиха се част от Европа, вече е време и ние да се убедим, изключително кадърни и талантливи хора, а двадесет и няколко години нито един път не е даден бюджет за музей. Какво значи това? Едно цяло поколение, едно цяло петно е останало във времето непопълнено в нашите музеи. Музеят не е място само където редим картини, музеят е паметта на всяка нация, там се съхранява паметта, идентичността на всяка държава. И на музеите така трябва да гледаме. Това едно поколение 20 години да не присъства в историята на националните ни музеи, давате си сметка, че ние правим голяма беля, когато не обръщаме на това внимание.
Примери могат да се дадат, но за да приключа с бюджета, аз много ще се радвам, ако ние не политически, екипно за българската духовност да седнем в едно общо разбирателство да поработим.
За да не бъда многословен, искам само да ви кажа няколко думи, ако разбира се, ви интересува. Аз не съм дал отчет за стоте дни. Културата някъде винаги е от края, по-драматично е там, където повече мирише на кебапчета, но когато трябва да печелим избори, ние се снимаме с най-известните мъже на държавата. Казвам го това, искайки да ви кажа, че това е едно много важно нещо – българската култура. Това е, което ще надживее всички нас. И ако ние днес не вземем наистина сериозни мерки да си развиваме духовността, утре-вдругиден ще бъде много късно.
По този повод искам да ви кажа. Аз изкарах вече един мандат, няма нужда от силен пиар, нямам този първичен адреналин, както предишния мандат, тогава всички се стараехме да бъдем по-забелязани, да се доказваме, хората да видят какво правим. Нормално, човешки комплекс да покажем колко сме добри.
Мога да ви отчета, че успяхме все пак нещо с европейски пари да направим, колкото и да ни е малък бюджет. Девет училища са ремонтирани, скоро ще откриваме след ваканцията и Класическата гимназия, модерна, ще ви поканя всички, разбира се, с всички условия за децата. Едно изключително добро училище.
Ремонтирахме театри в София, Стара Загора, Бургас, операта във Варна отремонтирахме, операта в Русе, театри отремонтирахме.
Така че се свърши не малко работа, не го казвам само да се хваля, за мен вече не е толкова важно да ви се похваля, защото за работа никой не е похвален. Най-добре са тези, които нищо не правят, завиждам им. Знам че е така, трудно е, защото винаги се сблъскваме с конфронтация.
Да, разбира се, изкарахме и доста археология, независимо че пак бяхме в криза, тежка криза, но успяхме, ремонтирахме Червената църква, доста са, няма да ги изброявам.
Това се свърши. Ние обаче имаме желание и лично на мен желанието ми е да се свършат още неща. Няма да скрия от вас, сто дни се занимавах с нещо, което две години беше замразен ремонтът на театъра с европейски пари. Трябва откровено да ги кажа, аз се надявам, че се протоколира, редно е да си меря и думите, но точно да ги кажа, една година при готови европейски пари 16 милиона не беше пусната процедура за Ларгото, това е центърът на Античния град. Аз не знам защо това се допуска при налични пари. Слава богу, пуснахме процедура тази година и се надяваме тази седмица, ако няма обжалване, може би след десет дена ще махнем найлоните и ще започнем да си правим Ларгото.
Разбира се, че финализираме и участието на Тракийските ни съкровища в Лувъра, това е един огромен музей, където минават 30 хиляди човека на ден, де факто целият свят, и българската култура трябва да бъде популяризирана и наистина да имаме политика, защото ние сме непознати, с целия си талант сме непознати навън. Аз често казвам и няма нищо лошо, че го казвам, ние сме световноизвестни до Драгоман и Търново. Искаме да минем тези граници, защото не заслужават поколения талантливи, изключително талантливи българи, да не могат да бъдат видени и оценени. Непрекъснато изнасяме хора, за да могат да станат гении навън! Подаряваме на Миланската скала или на Метрополитен таланти.
Не знам по каква причина две години нашият музей, който хората го наричат „Лувъра”, но тези дни ще се съберем комисия, защото аз не мога да си кръщавам музеите, нека българската държава да измисли хубаво българско име и да си го кръстим, но не знам защо две години този музей не пожела да бъде открит. Да, за един месец приключихме концепцията за музея, комисията се подписа, екипът и новото ръководство на музея подрежда всички заедно си приемем националния музей. Да, разбира се, някои хора говорят грешно по телевизиите, но това е познато.
В моя мандат приехме закона за персоналните пенсии, така наречените награди, дори помните имаше една дискусия, в която предлагах, тъй като хората на изкуството са горди хора, за да не говорим за пари, тези достойно хора да получат примерно един знак и този знак да е приносител на едни пари, за да може да го уважим като талант, а не да му дадем едни пари. Винаги съм казвал, дали навремето певци или музиканти са си плащали осигуровките, това не е важно, те са дали с таланта си на българската нация, на обществото много, много повече, отколкото са платили. Така че затова казвам често, все едно какво е било, но заради таланта им големи българи не е хубаво да карат унизителни старини. Този закон го приехме. Две години не знам защо никой не попита защо предишни правителства не приеха един правилник. Законът няма как да работи без правилник. В момента, в който Борис Годжунов изпадна в тежко състояние, стана ясно, че правилникът е готов, чакаме тези дни да се обнародва в „Държавен вестник”. И това сме го направили, вече месец и нещо работим по този закон.
Разбира се, тези дни ще ви поканя, довършваме гробищата на творците. И тук ще си позволя едно лирично отклонение, аз бях политически съветник, когато почина Хайтов и нямаше къде да го погребат. Това е един именит българин. Тогава бяхме общински съветници и успяхме да издействаме едни пет декара до едни бараки до крематориума. Сега всичко е там – до Валери Петров. Но беше потънало в кал до коленете, пустош, неугледно и просто е тъжно на гледаш хората на нацията, които носят цялата слава и самочувствие на тази нация, след смъртта си да бъдат така оставени и да не се уважат. Ще отидем да го открием сега, наистина аз няма да чета слова, но ще ви поканя наистина да вземем малко цветя и да отидем да открием един прекрасен терен вече, където винаги можеш да отидеш. Едно красиво място, подредено място, обгрижвано място, едно хубаво място, за да отидем всички и да се поклоним пред паметта на тези велики българи. Това се работи.
Не знам защо никой не забелязва, една година кино „Одеон” нито е довършено, нито открито, но ние открихме първото българско филмотечно кино. Открихме го, поканихме премиера да ни уважи с колегите от киното. Малко вяло мина, не се отбеляза, но може да отидете да видите какво хубаво кино направихме и го открихме сега.
Всички тези неща, които бяха задържани, ние сега през тези сто дни стартирахме, стартирахме залежали неща.
Има още неща, които мога да ви разказвам, аз пред вас се отчитам за тези сто дни, но онова, което сега предстои да направим и сме на ръба да загубим 16 млн. евро по младежката програма. Преди нас са правени комисии и в момента работят в министерството хора от Европейския съюз, защото имат притеснения, че има нарушения. Затова бях помолил да има една проверка, защото няма цена, дори да ги загубим, няма цена, която ако правим нарушения, аз да позволя. И го казвам откровено, да знаете, възможно е и това да стане. Няма да оставя и не съм оставял да има петно върху Министерството на културата. Дори казаха, че сме отличници, без нито една забележка, това е докладът на одиторите. Дори одитът на господин Стоянович, оказа се, че сме единствените отличници в министерството. Най-малкото съмнение за нещо, аз ще спра, няма значение каква е цената. Цената на достойнството, авторитета и честността е единствената цена. Всички останало следва. Но да се надяваме, че комисията ще приключи своята работа, да се надяваме, че няма да има драми. Казвам ви, защото може да се случи и друго.
Последно. Започва новият програмен период. Отново върнахме дирекцията, беше закрита поредната дирекция в министерството, с която дирекция обслужвахме 136 милиона в предишния мандат. В този мандат имаме отново амбицията в 2015 – 2020 г. активно да продължаваме да ремонтираме театрите, салоните ни, музеите ни, училищата ни. И цялата база, която години не е пипана и е занемарена, трябва някой просто да я обгрижва и ще работим по това.
И, разбира се, не изключвам, че България никога няма да развие културен туризъм, ако ние много сериозно не отдадем значение да разкриваме археологическите паметници. Да не си въобразяваме, че ще се случи, хората идват не за да спят в един хотел, всички знаем, че хората идват, за да видят неща. Аз например отивам да видя Музеите на Ватикана, Колизеума, Пантеона и така плащам 1000 евро. Ние трябва да направим същото, стар народ сме, с много древна култура и мисля, че това трябва да ни бъде общата политика на всички. Наистина страната ни лежи върху три цивилизации. Даже бих казал четири, защото притежаваме най-големият ислямски архив и по една случайност той се намира в Народната библиотека. Четири вагона сме купили от Одрин и то случайно, като ги карат да ги рециклират, но това е друг разказ. Дори имаме и ислямска култура и сме подписали с Лувъра договор след три години да покажем и ислямска култура, защото тук при нас от това, което е проучено, се намира цялата кореспонденция на Наполеон със султана. Уникални документи имаме. Целият поход на Наполеон до Египет. И още куп, куп неща! Можем да се гордеем и с четвърта култура, която притежаваме, това е ислямската култура, плюс Тракия, Византия, Рим и т.н.
Извинявайте, малко дълго беше, направих ви отчет, няма да правя медиен отчет. Нека медиите да идват на откриването, ще ги каним, разбира се, без тях няма нищо да откриваме. Предстоят тези месеци да открием доста нови неща, ще се радваме, ако те ги отбележат. И, разбира се, заедно с цялата комисия ще бъда един щастлив министър, ако наистина цялата комисия отиде на всички тези неща да ги видим с очите си и да продължим в тази посока. Всичко това е за българската култура, нищо не е за нас.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин министър. Можете да сте напълно сигурен, че в нашата комисия от 19 члена има 19 съюзници в подкрепа на българските творци, на българската култура и на работата на Министерството на културата. Надявам се, че ще бъдем достатъчно често заедно и достатъчно съпричастни и на вашата работа, вие – на нашата работа, за да можем да вървим напред. Оценявам това, което ни казахте, благодаря ви!
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред. Нека ви припомня текста от чл. 7 на нашите Вътрешни правила. Въпросите към Министерството на културата следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Разбира се, отговорите ще бъдат подкрепени от допълнения от заместник-министрите, които днес са в Комисията. Право на два актуални устни въпроса имат членове на Комисията от всяка парламентарна група, като пояснявам, че се отнася до два въпроса от парламентарна група. Министърът на културата отговаря след задаването на въпросите. Редът на задаване на актуални устни въпроси се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на първата процедура. Времето за изложение по въпрос е до две минути, отговорът на министърът е до три минути. Народните представители, задали въпрос, имат право на реплика две минути, а министърът – на дуплика, също две минути. Участващите в заседанието представители на регулаторни органи, неправителствени организации или медии имат право да задават след това въпроси към Министерството на културата по един в рамките на една минута.
Колеги, призовавам ви към оперативност, тъй като ние ще бъдем достатъчно често, надявам се, и с министъра на културата, и с неговия екип. Следващият блиц контрол е съвсем скоро, първия четвъртък на м. март – 5 март.
Сега по ред на групите. От групата на ГЕРБ ми беше дал знак господин Велчев за въпрос. Заповядайте, господин Велчев, да развиете въпроса.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Рашидов, уважаеми господа заместник-министри! Анонсирано беше, че ще имаме блиц контрол, а не отчет за първите сто дни, може би грешката е моя. Но да се спрем на въпросите.
Господин министър, преди четири години беше проведена една процедура за обявяване паметник на културата, след което се оказа, че поради недоглеждане или административни грешки, или умишлено – не знам, това беше отменено от съда. Моят въпрос е: има ли виновни? Защото ако се окаже, че пак няма никой виновен да се затрие българската памет, можем да си говорим за култура колкото си искаме, но когато пред очите ни се унищожават паметници на културата, не мога да говоря, че културата е във възход.
Има ли виновни? – първото нещо. И второто, ще бъде ли подновена тази процедура? Защото по закон всеки един министър може да обяви паметник на културата по всяко едно време, независимо от неговата собственост – дали е частна, общинска или държавна.
И вторият въпрос, който е свързан с първия, вашият предшественик, който е носител на Малтийски орден (не искам да му споменавам името) сключи едно споразумение със собствениците на Божурище, италианци, за което може би получи този Малтийски орден, но въпросът е какво гласи това споразумение и може ли да ни бъде предоставено да го прочетем. И медиите също да го прочетат – за какво са се споразумели, защото то се оказа тайно споразумение. Аз много пъти съм го искал, никой не ми го даде. Това е въпросът ми. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, уважаеми господин Велчев. Уважаеми господин министър, ако трябва конкретно да се допълни от вашите колеги. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Велчев, това е една стара болка както Ваша, така и наша вече във времето. Тази процедура е започнала, когато министър беше проф. Данаилов. Когато ние дойдохме в министерството като ръководни органи, не само че опазихме паметниците на културата и нито един паметник не е сменял статута си, а дори Божурище беше под особен контрол, в смисъл, строг контрол за съхранение и опазване. Разбира се, Вие казахте тук и аз няма какво да го крия, направихме една малка услуга, заради която някои хора бяха наградени. Но аз и до днес пак казвам, докато съм министър, няма да позволя нито един паметник на българската култура да променя предназначението си. Явно е свършена една работа, след това има, разбира се, и съдебно решение. Тези дни поради това че знаехме, че този въпрос ще възникне, ние направихме много сериозна, обстойна проверка и ще оставя господин Павел Васев да ви разкаже за цялата тази проверка, за състоянието, в което се намира. Но само едно на Вас, господин Велчев, искам да ви уверя. За мен е много важно в България не да се унищожават паметниците на културата, а да ги има повече и да ги съхраняваме. Защото статутът е гаранция за съхранение. Едно Ви обещавам и Ви казвам, защото и аз така мисля, че ще подновим тази процедура. Жалко че има съдебно решение и страх ме е да не бъдем въвлечени в съдебни спорове, но като министъра на културата аз ще направя отново всичко възможно да възобновя тази процедура. Нека да Ви съобщим сега какво е станало.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Васев, заповядайте. Предполагам, че може накратко по същество да отговорите на господин Велчев, а ако има по-подробна информация, да му я предоставите. Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ВАСЕВ: На 5 юли 2010 г. министъра на културата издава заповед № РД-002, с която се декларира, че за групов историческа недвижима ценност с предварителна категория национално значение – става дума за исторически летищния комплекс Божурище. След получаване на горната заповед от „Индустриален парк София” АД излиза решение на Върховния административен съд от 24 април 2013 г., с което тя бива отменена. Министерството на културата внася протест и след касационна жалба, която не е уважена, излиза решение № 16042 от 3 декември 2013 г. на Върховния административен съд, което потвърждава отмяната на посочената заповед. В решението на съда, което съм приложил и ще предам на господин Велчев…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз говоря за друго нещо.
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Ще кажа и за следващото. На 23 април 2014 г. Министерският съвет взима решение с Протокол № 16, с което дава съгласие на министъра на културата господин Петър Стоянович да сключи споразумение с „Индустриален парк София” АД за изграждане Музей на авиацията и безвъзмездното му прехвърляне в собственост на държавата. Такъв организационен договор за изграждане на музей е сключен на 19 май 2014 г. между Министерството на културата и „Индустриалния парк”. Понастоящем този договор не се изпълнява, на територията на Исторически летищен комплекс „Божурище” не се извършват строителни дейности и по всяка вероятност няма да се извършват и занапред.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Първо, има неточности, да ви кажа. Първо, преди това решение на Върховния административен съд има друго решение, което казва, че това е паметник на културата и не трябва да се пипа. Второ, това, което казвате, че не се извършва никаква строителна дейност, е много голяма заблуда. Там се събориха всички хангари – хангара на „Луфтханза” и новият хангар, който беше изграден след това. Не само това, те си позволиха на пистата, която бяха закупили – забележете! – за 9,50 лв. на квадратен метър, на всеки сто метра перпендикулярно да прокопаят бетона. Не знам защо. Аз съм човек на бизнеса. Ако реша да строя нещо, никога няма да реша да унищожа инфраструктура, още по-малко готови складови бази, които бяха хангарите. Това че Вие казвате, че не се извършват строителни работи, Ви казвам, че единствено не са посмели да съборят най-старата аерогара в България. И най-старата в Европа. Тя засега – слава Богу! – още не е съборена. Но като гледам как се движат, те наистина нищо не строят, но разрушават.
Към господин Рашидов. Много Ви благодаря! Аз отчитам това, което правите, това, което направи и проф. Данаилов, също го отчитам, само че не ми отговорихте на един въпрос. При господин Данаилов беше умишлено изпуснато да се обявят границите на този паметник на културата – това, което Вие направихте и за което Ви благодаря. След това пак случайно някой не обяви в „Държавен вестник” Вашата заповед. Не може да кажете, че няма наказан или няма виновен. След това в съда е отишла да защитава интересите на културата юрисконсултката, която може би беше длъжна да обяви това решение в „Държавен вестник”. Затова Ви казвам, моля Ви да разследвате нещата и при следваща среща да разбера има ли виновни и те наказани ли са за тези „случайни” пропуски? Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велчев. Господин Рашидов, позволете ми само да допълня, че казусът, който господин Велчев представя, е казусът, зад който цялата Комисия застава. И ние ще очакваме от Вас и ще Ви подкрепим в енергични действия, дори и такива, които от административна гледна точка могат да бъдат нееднозначно тълкувани, за да намерим решение и да спасим дори и като кауза нещо, което си заслужава, дори и буквата на някаква разпоредба да казва нещо друго.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо председател, понеже господин Велчев зададе въпрос има ли наказани, да, има наказани, има дисциплинарно уволнени по този казус. Така че отговарям директно. И, разбира се, аз мисля, че в началото Ви казах, да, ще открием нова процедура, за да върнем статута на този паметник. За мен е важно като министър на културата паметниците на културата да имат свой статут и да бъдат опазвани.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз. Колеги, преминаваме към въпрос от групата на БСП-Лява България. Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е свързан с една изключителна тревога в последната седмица, изразена от работещите в национални музеи и галерии, тревога, която беше подкрепена и с еднократен протест от страна на синдикатите. Мисля, че това е въпрос, който тревожи цялата българска общественост, защото става дума, разбира се, за едно решение за 10-процентно съкращение в рамките на Министерството на културата, но става дума за музеи и галерии. Тъй като е блиц контрол и тъй като това са публични данни, които бяха изнесени от последната седмица, ще си позволя да кажа, че това, което беше обявено, касае 82 щатни бройки общо, от които 78 в музеи, галерии и Националната библиотека. Това е изключително тревожно, защото става дума за Националния исторически музей, за Парк-музея „Шипка”, Бузлуджа, за Националния литературен музей, за Националния технически музей, музея „Земята и хората” – тук са най-много хората, и по една в къщите-музеи на Васил Левски и Христо Ботев в Карлово и Калофер. А за Националната библиотека това, което се появи също в публичното пространство, е за около 15% от общия състав на работещите там.
Аз също се присъединявам към тази тревога, която беше изразена, и искам да посоча, че всъщност дали това, което се предвижда да се направи, е на база на оценка и анализ на дейността на работещите там? Трябва ли по този начин да се пристъпва към тези институции, защото от тези 10% на Министерството на културата те ще поемат много голяма част от съкращенията, ако това, за което става дума, се окаже факт.
Въпросът ми към Вас е ще се вслушате ли в тези сериозни опасения на хора, които работят в национални музеи и галерии, че това ще се отрази върху тяхната работа, че тук става дума не просто за съкращения на персонал, на бройки, а на хора, които дълги години с висока квалификация са направили много за опазването на културно-историческото наследство на България. И както преди малко Вие казахте, че това има огромно значение, защото това е паметта на България.
Ще завърша въпроса си към Вас с това, че в навечерието на Трети март, на нашия национален празник, един от примерите за предстоящи съкращения в музея „Шипка” на „Бузлуджа” е на шест от 27 общо служители. Нека да припомня, че всъщност този музей е един от най-големите музеи на открито в Европа, при това Паметника на свободата на връх Шипка е построен с дарения от целия български народ.
Това е моят въпрос към Вас – за отношение какво ще се случи и какво е Вашето решение. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Господин министър заедно с колегите си заместник-министри имате думата да отговорите на госпожа Бояджиева.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Знаете, госпожо, че това е министерско постановление – 10%. Тъй като Вие казахте процентите поотделно, 10% касаят като структура цялото министерство. Само ще уточня, в двата музея нямаме съкращения – за чуждестранно изкуство и Националната галерия, по една проста причина, че ние направихме нов национален център. Де факто там нямаме съкращения за сметка на другите звена, откъдето трябва да направим десетте процента. По една проста причина, те де факто пак са съкращения, защото ще работят с хора от двата музея. Не може да не изпълняваме министерското постановление, знаете го добре. Когато говорим за съкращения, трябва да говорим и за бюджета. На тези хора трябва да им се осигуряват заплати по някакъв начин. Когато финансово сме орязани, ние нямаме никакъв друг начин, освен да оптимизираме. Колежката ми сега подробно ще ви обясни нещата. Но само едно ще ви кажа, че Националната библиотека в предишния мандат беше финансирана по програмата „Бил и Мелинда Гейтс”. Така че в предишния мандат, когато правихме реформа в театрите – вече сме го забравили сигурно – но обединихме десет театъра и бяха освободени към 650 човека. Но нито един български творец и артист не беше освободен. Така че оптимизацията ще бъде не за да бъдат накърнени хора професионалисти, хора, които са дълбоко в занаята. Разбира се, всичко това ще се прави по един прецизен начин, защото в крайна сметка и човешки рефлектира.
Последно да Ви кажа. Трудно ми е. В предишния мандат отново бяхме в тежка криза. Трябваше да правим оптимизация на съставите на министерствата. И тогава ние направихме към 20%, тогава толкова се искаше, и мога да ви кажа, че Министерството на културата със 145 бройки управлява всичко, което наричаме култура в България. Разбира се, трудно ни е в някои определени звена, колежката по-подробно ще Ви каже какво става с „Шипка”, но да не Ви казвам, че имаме структури, където са два пъти повече, отколкото ние в Министерството на културата работим. 240 човека са в Народната библиотека!
Така че ще правим максимално разумно. Нито един професионалист да не бъде оставен без работа. Колежката ще Ви каже по-подробно.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Петрунова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Аз ще се опитам да бъда максимално кратка. Първо да внеса някои уточнения, имаше съкращения и в министерството. Тоест не става въпрос за съкращения само в музеите. Както казва главният секретар, когато се съкращават чиновници, всички са равни. Никой от нас не се радва, разбира се, на тези съкращения в музеите, но трябва да Ви кажа, че те бяха направени след много подробен и щателен анализ къде можем, макар и с огромна болка, да направим някакви съвместяване на дейности и оптимизиране на персонала. Тъй като, като няма пари, каквото и да ни е желанието, ние няма как да постъпим по друг начин. Въпреки това, на всеки един от директорите беше казано, че ако той намери вътрешни ресурси и не пипне нито един човек, оптимизирайки средствата, примерно някой остане на заплата под минималната, нямаше да има съкращения. Но в никакъв случай съкращенията не се налагат заради политиката на министерството.
Второто обаче, което беше направено в края на годината, е, че един от първите актове за музеите, подписани от министър Рашидов, е, че се промени начинът на тяхното финансиране, а именно върху площ, която управляват. Това е изключително важно. Тъй като имаше музеи от трима души, които управляват по няколко къщи-музеи или пък други площи и това е много по-трудно. Сега това отвори една врата, възможност за допълнително финансиране и ако те са достатъчно разумни и добри мениджъри, ще могат с икономисани средства да назначават експерти специалисти на граждански договори, тоест да си увеличат капацитета.
Не останахме дотам. Освен че аз лично проведох разговори с почти всички директори, които са засегнати от съкращенията, за да видим какви са възможностите и какво можем да направим, през последната седмица пак по идея на министър Рашидов бяха проведени разговори с Министерството на финансите и сега внасяме едно искане те да ни предложат вариант, при който всички приходи на тези държавни музеи, независимо от какво са – от билети, от отдаване на площи под наем, на мероприятия и т.н., да остават за ползване от самите музеи, което ще им даде възможност да направят дигитализация, отново да назначат експерти, които са им по-ценни, на граждански договори, защото вярно е, че ние наистина губим там кадри, които са невъзстановими. Един реставратор или един специалист в конкретна област се изгражда години наред, не може да го вземеш от студентската скамейка. Много е тежко, но отново опира до липсата на пари. И ние трябва с вътрешни средства да се справяме с това нещо.
Разбира се, някой ще каже, европейски програми и т.н., но има музеи, които няма как да ги предложим за европейски програми и затова действително музеи като музеят на Левски, като музеят в Калофер, Карлово и другите, които са с по двама или трима човека в тях. Също така не можем да направим никакви съкращения в нашите представителства в чужбина, в културните ни центрове, които също са с двама човека. А в постановлението изрично беше подчертано, че не можем ли да осигурим издръжката, трябва да работим с хората.
Така че посоката е, разговаряхме и с председателя на Сдружението на музеите, да търсим пълна оптимизация за повишаване на приходите на тези музеи. Защото каквото и да си говорим, което касае между другото и предишния въпрос, в момента България изживява това, което Америка е изживяла през 30-те години на 19 век, а именно големият конфликт между културните ценности и развитието на бизнеса, на инфраструктурата. С тази разлика примерно, че ние имаме пет пъти повече недвижимо културно наследство на нашата територия. И истината за преодоляването на тази огромна криза трябва да се търси в един балансиран подход – нито да се унищожават паметници, нито да се спира прогресът на бизнеса. Тоест трябва един много добър закон за културата и свързаните с него закони, и спазването му. Така ще се намери балансът хем България да се развива, хем да се опазят паметниците и да се даде възможност за назначаване на уникални специалисти.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрунова. Госпожо Бояджиева, ще използвате ли реплика?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, ще използвам. Благодаря Ви за отговора. Аз лично се тревожа най-много от това, че вие в момента може би наистина все още нямате окончателни решения, но на места става дума за повече от 10%. Това, което излезе в публичното пространство, е за 15% в Народната библиотека, за Националния парк музей „Шипка” това е фактически една четвърт – шестима от 27. Още повече, че на фона на увеличения бюджет за култура през 2015 г. фактически сега отново се случва това, което през предишния мандат – 2011, 2013 г., когато бяха съкратени общо 37 щатни бройки в националните музеи и галерии. И тревожното, което виждам, че и Вие оценявате, е че особено когато ще става дума за специалисти в тези национални институти, към които фактически има изключително високи изисквания. Освен това задълбочено познават няколко чужди езика и това, което и вие отчитате, че един такъв специалист не се създава за една година.
Не мисля, че на този етап това, което Вие казахте, може да ни успокои голямата тревога в обществото по отношение на предстоящите съкращения.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Дуплика ще вземете ли или да минем нататък?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Само още едно изречение. Аз в никакъв случай не съм казала тези неща, за да успокоя когото и да било. Напротив, искам да сте много разтревожени и когато влезете в пленарна зала, да приемате такива закони, които да ни дадат възможност да оптимизираме работата си. Наистина, боли ме за всеки човек, повярвайте ми! Но специално за Библиотеката искам да кажа, че пак предишни правителства – да не правя сега политически изказвания, защото съм експерт – са печелили регистрирали програма за дигитализация. Което на практика представлява спестяване на бройка хора. Тоест нашето бъдеще е да осъвременяваме нещата, а не да държим на всяка цена за запазването на бройките. Това мисля, че е въобще политиката на бъдещето на целия свят.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрунова. Нека все пак да кажем, че има една обвързаност, която не можем да подминем и в крайна сметка в пленарната зала ние в голяма степен се придържаме към предложенията, които влизат от Министерския съвет, подготвени в нашия случай от Министерството на културата. Така че ако в този първи разговор и тази първа среща в Комисията ние много често и почти във всяко второ изречение се придържаме или се опираме на нещо, което е станало в предишен мандат или в предходни мандати, от нас зависи в рамките дори на тази първа година да намерим един по-добър баланс. И онова, което си говорим в Комисията занапред, наистина да не се отнася и да не интерпретираме предишни мандати и предишни парламенти, защото това е омагьосан кръг, от който в крайна сметка никой не печели. Благодаря Ви много.
Колегите от ДПС ще имат ли въпрос към министъра? Заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Господин министър, първо, поздравления за отчета! Колеги, в днешния, да го кажа, свят ден, Денят на Апостола на свободата, който ни е завещал чиста и свята република с определени ценности, искам да поставя въпроса за съществуването на общи ценностни системи, обща култура. Културата не е само дейности по определени направления – театър, музика, паметници на културата, да помислим и за този аспект на културата, който е част от цялото българско общество, от всеки един български гражданин. Тоест ние притежаваме като общество определена култура – култура на взаимоотношения помежду си, култура в комуникацията помежду си. Лично аз считам, че в последните години в българското общество съществува все по-изразена тенденция към една толерантност както по отношение на отделните различия в него, така и по отношение на различните компоненти. Считам, че за да завърши така нареченият български преход, е необходимо в обществото да се създаде един общоприет стандарт, който да не позволява да се преминават определени граници, стандарт на общо възприятие от всеки един член на обществото. По този начин да създадем, в общ смисъл казано, една критична маса от индивиди, която критична маса от индивиди да бъде чувствителна по отношение на проблемите на демокрацията, и по отношение на начина, по който си комуникират политиците. Защото това, което забелязвам и в пленарната зала, казвам го за почти всички парламентарни групи, ние явно сме свикнали да обграждаме определени наши избиратели, а трябва да търсим допирни точки помежду си, да търсим общото помежду си.
В този смисъл въпросът ми е дали има някакви тенденции, които Министерството на културата търси, дали следи някаква стратегия, нещо, което да направим опит в българското общество да изградим една ценностна система, която ценностна система да бъде обща за поне една голяма част от обществото, за една критична част, маса от индивиди, която да не позволява обществото да преминава определени граници. Тоест нашето общество крайно време е да стане част от европейското културно пространство не само по смисъла на определени директиви, културни паметници, театри и т.н., но и като начин на мислене. Това е много важно според мен. Именно тогава считам, че ще приключи наистина българският преход. Защото ние все още в момента се лутаме, нямаме изградена ценностна система в обществото. Заради това се получават и различните залитания в политическото пространство. И съответно и политическото пространство, и цялото общество ще се стабилизира, ако направим така щото в обществото да има изградена ясна ценностна система на базата и на всичко това, което казвам, че са европейски ценности. Да помислим в тази насока.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Ебатин. Господин министър, труден въпрос за краткото време, което имате. Но се надявам поне, че светлината в тунела ще можете да видите.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не, въпросът не е отправен към Министерството на културата, а е просто за културата на общуване. Културата на общуване е въпрос на семейството, да започнем оттам. Защото ние нямаме училища, нашите училища са за обучаване на децата. Онова, което е общото, то не е бариера за едни или за други, е да обучаваме децата да се занимават с такава дейност, каквато е по-различна от общообразователната система. А иначе за общуването в парламента нямаме такова училище. Въпрос вече кой какво иска да прави. Парламентът е едно място, където на едни можеш да се радваш на красноречие, на други на сцена говорене. Тази култура, за която говорите, е някъде в семейството, в семейната среда.
Това, което само трябва да Ви кажа от уважение, разбира се, към това, което казвате, ако трябва да говорим за култура на общностите, на българските граждани, независимо от техния етнос, това, което е полезно, полезно е, че ние закарахме българския балет в Анкара и Анкара посрещна наистина един хубав балет, талантлив, това че ние вкарваме турските филми като „Великолепният век”, една история да ни бъде поднесена по един художествен начин, нашето общество го приема. Това че ние подписахме с турския министър да направим нещо уникално. Сега ще издам нещо. Знаете ли колко години България си иска имотите на Екзархията? Сто години! Това не се е случило. В 2012 г. това се случи! Ние имаме нотариални актове. С турското правителство имаме толкова добър диалог и толкова добро говорене, че то пое финансирането на ремонта на „Свети Стефан”. Да, разбира се, ние сме длъжници на турската държава и поехме от своя страна да намерим европейски средства, надявам се дълбоко, в 2015 г. да ремонтираме един уникален паметник на културата, Кюстендилската джамия, която е една уникална сграда от 15 век, уникална архитектура сама по себе си. Успяхме с европейски пари да ремонтираме джамията в Стара Загора. Това беше преди делото. Някога във времето някой го е обявил за музей, защото тя е важна за България като архитектурна ценност, тя е паметник на културата, както всяка стара църква, както всяка стара синагога. Така че в това отношение този обмен също е много важен. Скоро на турския министър предадохме антики, преди това имаме един много хубав договор с Турция, едно споразумение за обмен на културни ценности. Ето сега вече е възможно да общуваме.
Разбира се, аз много ще се радвам и говоря с Националната телевизия да направим обмен на културни програми. Няма нищо по-добро от това да покажем на децата си, на българския народ една друга култура, пък ние да покажем нашата култура. Културният обмен в културните програми е едно. Аз говоря като художник. Аз не разбирам защо шест пъти трябва да слушам едни новини на всякакъв език, примерно. Но за мен ако има един час културни предавания и ние успеем да направим този обмен, не говоря само между Турция и България, между всички останали страни, това е възпитанието на нашите деца. Там ще се видят традициите, нравите, ще се опознаваме много, много по-добре. За това нещо аз милея и това бихме могли да направим. Няма как да образоваме парламента. Аз лично предпочитам, мога да Ви говоря сложно, да Ви говоря за перспектива, да правя страхотни предложения, на това отношение, на онези политически взаимоотношения. Вижте, това говорене ще се премине. За мен е по-важно там хората да са възпитани от вкъщи и да говорят в прав текст, разбираемо. Така че това е положението на парламент. Иначе, разбира се, ще Ви кажа, допреди говорехме, че закрихме турските театри. Не е вярно, по-миналата година, преди две години отидох в Кърджалийския театър, отидоха в Украйна, спечелиха първа награда. Има над четири хиляди читалища, навсякъде е свободна самодейността да се развива, музиката да се развива, фолклорът да се развива. Какво му трябва на Ибряма – Иво Папазов, като Господ го е надарил! Или Теодосий Спасов!
Така че на въпроса така бих отговорил. Да работим за културен обмен. Това е много важно.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Заповядайте, господин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Може би днешното заседание трябваше да започне с почит и едноминутно мълчание към Апостола на свободата. И въпросът ми е свързан с него. Културата може би е тази обществена сфера, за която могат да бъдат дадени най-добри дефиниции. Културата е полъх от миналото, това е история, културата е заявка за бъдещето, културата е общуване. Всеки един акт на културата и изкуството носи някакво послание и именно в тази връзка бих искал да ви запитам за един вече нашумял и нашумяващ все повече филм, който беше излъчен преди няколко дена в Зала 1 на НДК, това е филмът, посветен на Апостола на свободата, с наименование „Дяконът Левски” на режисьора Максим Генчев. Бих искал да попитам, без по никакъв начин да давам оценка за филма, защото все още аз се опитвам да информирам себе си, без моят въпрос риторично да съдържа какъвто и да е вид оценка или нюанс на някаква отрицателна или положителна оценка. В никакъв случай! Аз смятам, че този филми и всеки вид изкуство имат своето значение, имат своя смисъл, имат правото да съществуват. Ние можем да бъдем критични към всякакъв вид изкуство, но реалистично, сюрреалистично, футуристично – без никакво значение, всякакво изкуство, включително и филми, имат право да съществуват. Категорично заявявам, че не съм против този филм. Аз имах възможността да го гледам.
Но за този филм последният ми въпрос е не само към Вас като министър и към Вашия екип, защото надали той е бил сниман по Ваше време, докато Вие бяхте министър, но към министерството като цяло. Дали са влизали в някакъв вид взаимодействие, съответно режисьорът или екипът, които са снимали този филм, дали са искали някаква помощ от Вас, дали сте си сътрудничили в каквато и да е сфера, било то по отношение на финансови ресурси или някакви други материални бази, които са били необходими? Дали Вие сте се запознавали със сценария на филма, дали сте дали своята оценка? Тоест дали Министерството на културата е имало отношение към този филм? Казвам това, не за да се дава оценка за този филм, за неговото художество или за каквото и да е друго, но дали са били използвани държавни ресурси на данъкоплатеца за този филми и съответно какви са те, ако има такива? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Хафъзов, само да отбележа, тъй като имаше такъв нюанс в началото на Вашия въпрос, прозвуча и в предходното изказване, за нас Левски е икона и ние носим тази икона в сърцата си. И ако някога почитта на една икона се прави по-дискретно и по-искрено, е по-ценна от всякаква форма на протоколна демонстрация. Не се съмнявайте в това!
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Хафъзов, имам отговор на въпроса Ви. Аз няма се заигравам с името на Левски и тъй като председателката каза правилно, всички сме носители на ценностите на Левски – и Вие, и ние. Но няма защо да парадираме, всички се прекланяме пред паметта на този велик българин.
Да се върнем на филма. Да, направих проверка, господин Хафъзов, филмът е кандидатствал в Националния филмов център за субсидии, не е класиран и не е получил държавни пари. И Министерството на културата няма никакво отношение към правенето на филма, това е авторски филми. Така че в това отношение нито Националният филмов център, нито Министерството на културата имат морално право да се бъркат в частни действия на един автор.
Разбира се, аз не мога да коментирам качествата на който и да е филм по една проста причина, че аз като министър не мога да се държа към авторите и да обсъждам квалификациите на който и да е проект и на чието и да е произведение. Така че този въпрос ще го отбягна по този начин. В личен план, не съм го гледал, ако го гледам, сигурно и аз ще имам някакво мнение като вас. Това е прекрасно, че който го е гледал, има някакво отношение, в крайна сметка затова са филмите, за да предизвикат някакво отношение. Но като министър не мога да заема позиция. Мисля, че ви отговорих на въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин министър. Заповядайте.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Само една кратка реплика. Доволен съм от отговора, той беше достатъчно конкретен. Отново искам да заявя, че като човек на културата и на духовността в никакъв случай не бих искал да се налага цензура. Ако може би са се класирали, защо да не се предоставят пари, за да се види една гледна точка за исторически факти и събития. В никакъв случай не поставям въпроса по този начин.
Ако ми позволите, госпожо председател, нямах предвид това, не бих искал да засегна нито Вас, нито Комисията, но в този смисъл стават безпредметни всякакъв вид почит, които се правят като демонстрация. Все пак знак на уважение е да постъпим по някакъв начин. За мен беше много критична забележка, защото беше свързана с личността на Васил Левски, затова си позволих. Но в никакъв случай нямах предвид да обидя Вас или нашата комисия, или когото и да било. Отново казвам, ще бъдат безсмислени всякакъв вид показност тогава оттук насетне чествания или отбелязвания на такива дати. Не винаги те са радостни, разбира се, но все пак са повод да се замислим отново и отново не само вътре в себе си, но да покажем и по този начин да възпитаваме тези, които може би все още не са осъзнали това, което ние като отговорни политици и общественици осъзнаваме. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Хафъзов. Аз споделям разбирането, че понякога по-малко думи казват повече.
Колеги от Реформаторския блок, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Поздравявам Ви, че на стоте дни сте тук! Разбира се, аз имах желание това да бъде по-рано, за да можем действително важните въпроси, свързани с областта на културата да бъдат поставени още в началото на работата на Комисията. Тя малко забави, разбира се, своето стартиране. Надявам се следващата ни среща да не е на дата, свързана с отчета на правителството за една година. желанието ни е да се виждаме всеки месец.
Какъв ми е въпросът? Говорим за оптимизация, за съкращения, бюджетен дефицит – в някаква степен трудна ситуация. Смятам, че единственият отговор на това да минем добре през тесния път и трудната ситуация на съкращенията е да има човек стратегия. Знам, че Министерството на културата работи по такава стратегия, мисля, че тя започна още по времето на предишния мандат, когато бяхте министър. Конкретният ми въпрос е кога ще бъде готова? Знам, че тя е десетгодишна. Може ли да се ангажирате с конкретна дата да ни я представите тук, защото мисля, че това е стратегическият отговор на това как можем да се справим с всички тези проблеми.
И в този контекст е и конкретният ми въпрос за национален фонд „Култура”. Ще подкрепите ли неговото възстановяване и мислите ли той да се превърне в първостепенен разпоредител и примерно 10 процента от този фонд да могат да кандидатстват с проекти на състезателен принцип частни, публични институции? Мисля, че това ще даде равен шанс.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, господин Иванов. Господин министър, Вие или някой от колегите ви заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз ще отговоря. Две години работихме с над 150 човека от обществени и граждански организации по тази стратегия, за която говорите. Аз също мисля, че това е един много важен документ за дългосрочното развитие на българската култура. Аз ще се предпазвам да говоря лошо, защото никога не съм си позволявал да говоря за институции или за колеги лошо, за тази стратегия се говори близо две години. Тя беше почти към края да е завършена. Започнали сме, ще я завършим, защото има болни хора, страдащи хора. Работят екипите. Разбира се, ние ще имаме доста работа, ние трябва да приемем поправка в законите. И, разбира се, един закон, който аз дълбоко вярвам, че трябва да се приеме – законът за меценатството. Надяваме се, че ще има доста постъпления.
Но вие помните, че аз направих едно странно предложение – за 10% от хазарта. Да, мина такъв, благодаря на хора от ДПС, които го подкрепиха, и от БСП го подкрепиха. Аз обаче много ще помоля във второто полугодие на 2015 г., когато по план трябва да започне изплащането, ако Вие помогнете тези пари наистина да постъпват в Министерството на културата, в така наречения фонд „Култура”, за който говорим. Ние в момента сме извадили от бедния си бюджет, за да попълним този бюджет, за да работи. Разбира се, ако не даваме пари от бюджета, той няма как да работи. И аз ще ви бъда безкрайно благодарен, ако наистина Комисията ни помогне тези пари да влязат във фонд „Култура”. Защото отново ще Ви кажа, фонд „Култура” дава възможност да даваме на много млади таланти да ги командироваме, да правят изложби, да пеят песни, да изпълняват, за да имат своя шанс да се реализират. Големите автори се реализират, но ние не сме дали никакъв шанс на младите хора те да бъдат видени, показани, да видим техния талант. Това ще ни даде възможност да поработим с най-младата част. И аз ще бъда безкрайно благодарен, госпожо председател, и на Вас. Затова Ви помолих, нека да работи заедно за културата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря за отговора. Ние, разбира се, трябва да работим в тази посока, за която Вие говорите. Но наистина моето мнение е, че Националният фонд трябва да се превърне в първостепенен разпоредител. Разбира се, важно е той да се захранва. И проектното начало за мен е изключително важно, да могат да се конкурират различни творци, идеи и съобразно някои критерии действително да получават финансиране. Защото много неща са важни там. Не само да има култура и ние да я експонираме, важен е достъпът до културата. Важна е темата за цифровизация. И така нататък, и така нататък. Смятам, че тази посока действително е важна и ние ще Ви подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Банов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Само ще си позволя да коментирам, че и досега фонд „Култура” работи на проектен принцип. Въпросът е, че средствата са много ограничени.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, господин Банов. Аз ще се въздържа да задавам въпрос. Моля ви да бъдем максимално експедитивни, тъй като с министъра сме поели ангажимент малко по-късно, който не беше възможно да отложим във времето. Така че, господин Петров, заповядайте.
РОСЕН ПЕТРОВ: Моето не е въпрос. Аз познавам господин Рашидов от дълги години, може да се каже, че сме добри познати. Знам колко трудно е да се управлява в сферата на културата, радвам се, че един творец я управлява. Щях да Ви питам за литературните музеи, но отговор не искам, тъй като е ясно, че култура с термина „Пари нема, действайте!” не става. Просто следващата година, колеги, понеже партиите, когато се правят избори, развяват културата като байрак, може би е хубаво да увеличим бюджета за култура.
А що се отнася до прословутия филм за Левски, аз се учудвам на господин Хафъзов, че трябва да издържи четири часа. Аз имам своето мнение, но няма да го споделя.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: За литературните музеи. Колеги, трябва да призная нещо от предишния мандат – не бях опитен. Ние сме длъжни към книгата. Не случайно отворихме постоянен щанд в НДК. Независимо че не бях опитен, 2 млн. 600 хиляди бяхме дали за българската книга. Разбира се, проблемът не е само да даваме, тук ще се върна на фонд „Култура”. Ние трябва да работим и колкото и да нямаме средства, ще трябва да подкрепим музея „Иван Вазов”. Останалите музеи работят, по-важното е да научим хората да влизат в тези музеи, да четат книги, да имат достъп до литературата по някакъв начин. Разбира се, поддържаме читалищата, библиотеките с купуване на книги. Но онова, което е най-важно, средствата ще ни помогнат точно от фонд „Култура”, защото ще ви кажа откровено, на един творец ако не му дадем възможност за една година да има за ток, за телефон, за храната си, дето се казва, да му гласуваме едни пари, за да може да произведе този духовен продукт, това е най-хубавото нещо, което може да стане и мечтая за такова време. Това, разбира се, зависи от всички нас. Трябват едни пари. Какво и да говорим, просто трябват едни пари. И може би тук е мястото пред вас отново да кажа, второто полугодие с този тежък бюджет, който аз исках да бъде по-нормален, за да не пъшкаме много пред Министерството на финансите, но второто полугодие ние ще имаме тежък проблем и трябва да актуализираме парите за българските театри. Те не стигат. Ние го приехме така, но няма как безкрайно как да устискаме хората. Ноември и декември нямаше пари за заплати на българските артисти да си отидат с пари за Коледа. Нечовешко е! Аз съм висял пред кабинета на Влади Горанов за едни четири милиона, за да мога да платя заплати на тези хора. Не бива да стигаме дотам. Говорим за минимума, който е необходим да съществува човек. Така че ще ви бъда благодарен и имам нужда от вашата помощ. Затова много моля Комисията, нека ни помага помалко. Няма да си позволя да говоря политически, ние сме интелигентни, културни хора, нека да сме в работен порядък, винаги ще идвам, ще ви уважа, когато е необходимо, ние също имаме нужда от вас. И ще бъда щастлив да сме винаги в един колегиален работен порядък, за да можем да решаваме проблемите. Това е!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Господин Кадиев, заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, чест и почитания! Най-накрая се срещнахме. Уважаеми заместник-министри, уважаеми гости! Няма да задавам въпроси, защото нашите колеги почти ги изчерпиха, но аз ще отправя едно пожелание към министъра и неговия екип час по-скоро да излезе с тази стратегия, да я постави. Трябва да Ви кажа, че ние, Комисията, понеже познавам нашите колеги, трябва да бъдете уверени, че много ще Ви подкрепим, силно ще Ви подкрепим. Мен лично ме беше срам, когато трябваше да приемем отчета и аз не го приех. Много ме е срам, защото аз излизам от тези среди, знам моите колеги как не могат да си вземат хляб, камо ли нещо друго. Ако те бяха в една бяла страна, щяха да бъдат богове. Бъкани сме с таланти, невероятно таланти. Можем да дадем на целия свят таланти колкото иска. А ние в същото време не можем да ги обгрижим, не можем да им дадем минималното нещо, не можем да им дадем пенсия за едни нормални старини, да не говорим за пътувания в чужбина и други неща. Това нещо ми е болка и аз много се радвам, че съм сред вас. Благодаря Ви много! Пожелавам Ви много успехи и бъдете сигурни, много ще Ви помогнем!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Хубави думи и за министъра и за колегите от Комисията, благодаря Ви.
Колеги, да преминем към втория кръг, който се надявам да бъде още по-експедитивен. Господин министър, аз ще се въздържа от това да задавам въпроси, ще Ви помоля за един разговор в друго време с директора на Пернишкия театър и с артиста Калин Сърмов, които в момента са тук, по повод един невероятно хубав проект, проекта „Кракра”, който започна, веднъж вече е правен, но има нужда да рестартира наново, важен фактор за Перник, както и със сериозно национално значение. Надявам се, госпожо Андреева, да съдействате тази среща да се осъществи при първа възможност.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ние горе-долу се разбрахме още в коридора. Ще направим всичко възможно да помогнем. Знаете добре, там независимо че театърът е общински, ще подпомогнем този проект. Знаете добре, че общинският театър осем години стоя с изгорял покрив, но благодарение на Бойко Борисов, ходихме в театър, аз като културтрегер малко натиснах, той видя положението, но има театър вече.
Вижте, не съм правил отчет пред медии, позволих си пред Комисията по културата и медиите да направя своя отчет, защото смятам, че тук е мястото да се каже какво се случва. А нека колегите от медиите да видят това, което се е случило, за мен това е много важно.
Само забравих да кажа. Вижте, трета година Пловдивският театър стои в това положение. Уверявам Ви, че този мандат ще го ремонтираме. Вчера имах с премиера разговори, все ще намерим толкова пари да го оправим.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Госпожо Бояджиева, ще се възползвате ли от втори въпрос?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Всъщност вторият въпрос, господин министър, който исках да Ви задам от името на БСП-Лява България, беше свързан с приходите от хазарта за развитието на българската култура чрез Националния фонд „Култура”. Вие вече го засегнахте, но аз Ви моля за едно уточнение. Вие говорите за второто полугодие на 2015 г. Всъщност има ли средства или Комисията по културата трябва да бъдем внимателни да се изпълнява този закон? Аз нямам пред себе си закона, доверявам се на това, което казахте за второто полугодие, но вноските трябва да бъдат ежемесечни.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз благодарих и преди малко на колегите от БСП, и от ДПС, че проявиха това разбиране, иначе нямаше как да мине този закон. Много ви благодаря отново! За мен като министър на културата това е важен закон. За нас е важно да идват реално постъпленията – дали е за месец, или в края на годината, защото ние правим едногодишна програма и се подготвяме за нещата. Но, както решим, както кажете, както е редно, така да го направим.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Тъй като колегите от ДСП зададоха двата въпроса вече, ние с колегите от Реформаторския блок, от АБВ ще се въздържим от втори въпрос, за да дадем възможност в краткото време, което ни остана, да чуем и нашите гости. Моля само да се представите и да бъдете наистина кратък. Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТКОВ, член на Изпълнителния съвет на политическа партия „Глас народен”: Чухме много интересни неща, но аз съм леко обезпокоен, защото се говори за кино, за театри, но никой не спомена една важна част от българската култура – това е българската музика.
Въпросът ми е конкретен. На 16 декември депозирахме предложение в Министерството на културата и в Комисията по културата и медиите. То е свързано със задължителна квота минимална за българската музика в държавно субсидираните медии. Свързано е с авторските права. От една страна, това ще запази българската идентичност, ще даде възможност на много творци да продължат да творят и най-вече това ще вкара свежи пари в българската култура. И аз не виждам нищо по-естествено от това държавно субсидираните медии да излъчват българска музика. Тъй като вече два месеца след направеното от нас предложение няма отговор нито от Комисията, нито от министерството, как мислите да процедирате по този въпрос?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колегата е абсолютно прав, аз съжалявам, че говорихме за всичко, но не за българската музика, която е една основна част от културата на нацията. Имаме седем държавни опери, Италия има пет опери. Даваме си сметка, че в тези опери има и балет, и музика, и оркестри, имаме осем филхармонии. Тук по-скоро трябва да говорим за съвременната музика, тя не бива да бъде игнорирана. Създали сме за първи път управление по различен начин, направихме национални съвети и аз ще се радвам на млади хора в тях. Защото истинските проблеми, които вие сега поставяте, аз като художник и министър, не мога да бъда пенкилер, както казва народът, но би било прекрасно, вратите са ми отворени денонощно, заповядайте, да седнем да го обсъдим. Защото тези национални съвети най-добре могат да кажат кои приоритети са важни и какво трябва да се направи. Да, толкова пари има, но с тези пари нещо да се случи. Ако тази година направим три важни неща, които реши този Съвет по музика, има такъв съвет, работят хората, след четири години мандат ще са се случили дванадесет важни неща.
Извън това, аз гледах колеги, млади хора, абе този чл. 26 да го върнем. Член 26 беше изваден не знам по каква причина, върнахме го. Аз съм също за това да тече по всички национални медии българска музика. Няма такава държава, където музиката 100% да е чужда! Ще ви дам пример, в момента тече „Гласът на България”, една българска песен не чух! Тук момчетата са напълно прави. Трябва да направим така законите, наистина един процент да бъде за българска музика. Защото когато говорим за общата култивация и образование, това е част от правилата, по които трябва да се движим. Този член 26 го върнахме, той го има, но никога не е носил една стотинка на авторското право. Член има но това просто не работи, не е работило никога. Това е истината. Иначе отворени са ми вратите, добре сте дошли, аз съм готов, докато съм министър, да седнем, да правим поправки в закони.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър, нека да допълня това, което казахте, тъй като въпросът беше отправен и към Комисията. Всички мои колеги от Комисията са запознати с вашето предложение, ние вече сме в работен режим, юридическите екипи на Министерството на културата и на Комисията по културата и медиите са в работен режим. Заедно с господин Банов имаме ангажимент да осигурим възможността тези работни групи и по въпроса, който Вие поставяте, и за Закона за меценатството, по отношение на Закона за културното наследство, който е малко по-широкообхватен. Така че всичко, което Вие изтъкнахте, първо е поставено на вниманието на колегите. Ако мога да кажа от впечатленията си дотук, че то се ползва с широк консенсус и с една еднозначна подкрепа, бих казала. Тоест въпросът изобщо не стои дали ние сме в подкрепа на предложенията, които в случая изразявате, но те са изразени и от други Ваши колеги, така че едва ли има авторство това предложение. Въпросът е само на технология и ние с господин Банов имаме отлично взаимодействие да направим необходимото по-бързо да се случат очакваните промени.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви. Само в допълнение на това, което каза господин Рашидов, искам да Ви кажа, че повишаването на този процент по никакъв начин не е свързано с пари от държавния бюджет, а това ще са пари, които ще влязат от авторски права. И ще се радвам, ако ни поканите на въпросните комисии, в които ние можем да участваме, тъй като смятаме, че имаме доста добри предложения, леки и ефикасни, които могат да сработят веднага. И това са пари за българските изпълнители веднага, сега. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре сте дошли! Отворени сме да работим.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте.
СТАНИСЛАВ КОСАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми депутати, уважаеми гости! Аз съм съпредседател на Сдружение за защита на гражданите и държавата и председател на Сдружение за духовно развитие. Моят въпрос е следният. Ние от гражданското общество сме сериозно обезпокоени от това, което се случва и ударът който се нанася години наред срещу базови национални ценности. Имам предвид националната история, националния суверенитет, националната идентичност. Какво ще прави Министерството на образованието и науката с училищата по културата и изкуството, тъй като там е потенциалът, там са талантите на българската нация, а там според мен недостатъчно се влага и като бюджет, и като усилия, и като политика, за да се направи така, че децата да продължат да представят България пред света. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не знам откъде Ви е информацията, но училищата по изкуствата са със субсидирани бюджети. Сигурен съм, че сте обезпокоени, но е хубаво да знаете. Ние ремонтирахме четири училища, ще продължим същата политика да създаваме материална база и общо взето ще Ви кажа, че това са училищата, в които има най-много желаещи да се запишат, места няма. Така че ще продължим.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Заповядайте.
КАЛОЯН КОНСТАНТИНОВ, журналист: В Националния институт за недвижимо културно наследство 24% от щатните бройки ще бъдат съкратени. На базата на какво е изчислено да се съкрати персоналът в един от най-големите културни институти в България?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Както правилно отбеляза министър Рашидов в началото, внимавайте с цифрите. 24% не са 24%. Може би трябваше поне с едно изречение да се обясни, че никъде няма документ, в който е казано точно от всяка структура ще вадим по 10%. Тоест това е вътрешно решение не само в нашето министерство, но във всички министерства да се съобразяват с възможностите си. За да бъда максимално кратка, ще ви кажа, че седем са празните бойки, които се съкращават в НИНКН. Така се случи, няма връзка със съкращенията, беше уволнена дисциплинарно една от експертите за нарушения и на практика остава само един човек, който ще бъде съкратен. Това не са 24%.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Паунова. Други въпроси има ли? Заповядайте. В Комисията по културата и медиите виждате, че има дух на толерантност. Да се надявам, че оценявате както и търпението на господин министъра, така и нашата нагласа.
ВЕНЦИСЛАВ МИЦОВ: Благодаря за което. Европейската практика показва, че България е може би с най-високия ДДС върху книгите, а пък, както знаем, ние не сме на нивото на нито една европейска държава. Предложението ни е за намаляване с 50% на ДДС. С това намаляване 50% на ДДС смятаме, че ще бъдат облекчени издателите, на които сега се налага да си издават книгите в Китай.
Конкретният ми въпрос е Вие ангажирате ли се да работите по този въпрос и смятате ли, че това е уместно?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Вижте, този въпрос се задава и от много писатели, много издатели и хора, които имат отношение. Донякъде е доста основателен. Вярно е, че е най-високият ДДС. Разбира се, че аз бих подкрепил или ДДС да бъде по-малък, или да се махне. Знаете, че сме малък пазар, труден пазар. Така е и с музиката. Именно затова аз съм за това или да се премахне ДДС и по този начин да се подпомогне и българската книга, и българските издатели, или най-малкото, поне да направим нещо възможно. Готов съм да подкрепя намаляването на ДДС.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, господин министър, уважаеми заместник-министри, уважаеми гости и колеги народни представители!
Господин министър, позволете ми да ви предложа в тази наша първа официална среща две съвместни цели, които са отвъд хоризонта и рамката на оперативната ни работа. Едната кауза е това, с което завършихте отговорите на въпросите, за намаляването на ДДС върху книгите. Защото ние би трябвало да имаме куража да си поставим и трудно осъществими цели и ако министърът на финансите по една естествена логика е на единия полюс на интересите на обществото, ние да застанем на другия полюс. И на всички въпроси, които бяха възникнали „а ДДС на детските пюрета”, „ДДС на лекарства”, да кажем, че все пак книгата е светлина, нещо съвсем различно, без което не можем.
Така че ако от тази първа наша работна среща излезем с общо послание, че това е една съвместна кауза, по която ще работим в мандата, мисля, че тя е достоен завършек на този разговор и на диалога, който се случи.
Но има още едно предложение, което ние вече като Комисия по културата и медиите отправяме към Вас, и то е да разработим съвместно културната програма на българското председателство на Европейския съюз през 2018 г. Абстрахирам се от всички административни, бюрократични и други видове организация на това председателство и моля ние да съсредоточим вниманието си върху един-единствен факт: шест месеца България ще бъде политическа столица на Европа и световна медийна сцена в този смисъл. Ще бъдат акредитирани толкова медии, колкото по друг повод едва ли бихме могли да домакинстваме, и си заслужава ние да разработим една хронограма на тези шест месеца, за да сме сигурни, че всеки ден и всеки час излъчваме културно послание към света заради повода, по който се случва събитието на това председателство. Вероятно такава културна програма ще има нужда, първо, от нейното ясно формулиране като подход, може би създаването на един обществен комитет, който да се заеме с тази задача, но, разбира се, с наше пряко участие и подкрепа. Тя ще изисква свой бюджет и не на последно място, ще изисква време в аванс, за да бъде промотиран фактът на тази културна програма. Защото Вие по-добре от всеки друг знаете, че едно културно събитие има необходимост от аванс и време, в което то да стане разпознаваемо, да стане известно, за да привлече необходимото внимание.
Така че културната програма на българското председателство е нещо достойно като хоризонт за края на мандата на Четиридесет и третото Народно събрание, на българското правителство, в което в момента участвате, и се надявам да работим заедно по него. Ще очакваме обратно в Комисията от Ваша страна визия за това как да подходим и всички 19 члена на Комисията сме готови да сме пълноправни и активни участници в този процес.
Благодаря Ви още един път за това, че уважихте Комисията по културата и медиите с едно нестандартно, необичайно, много характерно за нашите отношения първо гостуване. Оттук нататък влизаме в един много работен план и ще очакваме да Ви видим в първата седмица на м. март, ако програмата Ви, разбира се, не налага някакъв ангажимент в чужбина. Предстои да потвърдим. Благодаря Ви!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Последни думи. И аз Ви благодаря, госпожо председател. В предишни комисии винаги е имало една партийна нотка, а тук млади и по не млади хора поставят сериозни проблеми. Аз много Ви благодаря. Наистина съм изненадан. Смятам, че днес проведохме човешки разговор, обсъдихме куп неща, пред вас се изповядах за стоте дни какво сме направили, какви са ни намеренията. По-добре е да говорим човешки и да сме си полезни един на друг. Много ви благодаря за тона и начина, по който разговаряхме днес. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
В точка „Разни” имаме ли предложения, някакви допълнения?
По-хубав финал на днешното заседание не може да се желае. Благодаря ви още един път! Приятен ден ви желая!


(Закрито в 16,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова





Стенограф:
Стойка Белова