Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
19/03/2015
1. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА за 2013 г., № 504-00-10, внесен от БТА на 18.02.2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА за периода 1 януари – 30 юни 2014 г. , № 504-00-11, внесен от БТА на 18.02.2015 г.
3. Разни.
На 19 март 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА за 2013 г., № 504-00-10, внесен от БТА на 18.02.2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА за периода 1 януари – 30 юни 2014 г. , № 504-00-11, внесен от БТА на 18.02.2015 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите. Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА за 2013 г., № 504-00-10, внесен от БТА на 18 февруари 2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА за периода 1 януари – 30 юни 2014 г. , № 504-00-11, внесен от БТА на 18 февруари 2015 г.
3. Разни.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма предложения.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, съгласно чл. 16 от Закона за БТА Агенцията внася в Народното събрание отчети за дейността си, включително финансови отчети, които нашата комисия следва да разгледа и да подготви доклади по тях.
От Българската телеграфна агенция тук присъстват господин Максим Минчев – генерален директор, господин Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, госпожа Евелина Андреева – главен секретар, господин Данчо Антонов – главен счетоводител, и господин Борис Хамалски – главен редактор.
От Министерството на културата: г-жа Таня Андреева – парламентарен секретар.
Добре дошли в Комисията по културата и медиите! Уверявам ви в нашето лично и институционално уважение към работата на Българската телеграфна агенция, почитания към господин Минчев, той превърна Българската телеграфна агенция в институция от друг, модерен тип.
Надявам се, господин Минчев, след Вашето експозе формално и в конкретика по отчетите, които са представени на нашето внимание и с които колегите са се запознали, да чуем и Вашите виждания за развитието на БТА и в този смисъл възможността за взаимодействие и нашата подкрепа към изложените от вас предложения.
Още един път, „Добре дошли!” Много ми е приятно! Господин Минчев, имате думата, заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Според строгите изисквания на новия Закон за БТА, приет преди три години, ръководството на Агенцията започва да се отчита на всеки шест месеца пред уважаемата комисия. Замислен като добър за Агенцията и Комисията, този шестмесечен срок за отчет на практика се оказва проблем. Наистина е хубаво да имаме възможността редовно да информираме народните представители за нашата работа, но реалността показва, че това става много трудно. През изминалите две години в България имаше на два пъти предсрочни парламентарните избори, четири правителства и времето практически не ни даде възможността да се видим с вас.
Ето защо сега трябва да отчитаме дейности с двегодишна давност – за цялата 2013 г. и първото шестмесечие на 2014 г., а сме вече 2015 г. и по всяка вероятност през месец април, ако спазим сроковете, ще се видим отново. Предлагам и тогава да проведем много сериозния разговор, който вие, госпожо председател и уважаеми колеги, инициирате, защото той е наистина много важен за националната информационна институция.
Тук може би още веднъж да подкрепим идеята на двама председатели на Народното събрание тези отчети да стават поне веднъж в годината. Няма коефициент на полезно действие от шестмесечните срещи. Разбира се, ние ще спазим всички изисквания на закона, но трябва да има по-голяма полза от тези срещи.
През периода 2013 г. и първата половина на 2014 г. се характеризираше с това, че Агенцията, работеща по новия закон, вече извърши необходимите структурни промени и успя да се настрои за работа по новата финансова рамка, а тя е характерна за организация първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Преди време съобщихме за най-главната промяна – оптимизацията на личния състав на Агенцията. Сега, уважаеми дами и господа, работим абсолютно на ръба на санитарния минимум. Да не забравяме, че БТА е на 365-дневен и 24-часов работен цикъл. Ако преди девет години личният състав на Агенцията е бил 365 души, то сега е 240 при запазени темпове на работа, количество и качество на информацията и нарастващи предизвикателства на цялостната информационна среда както в национален, така и в международен мащаб.
През 2013 г. Българската телеграфна агенция навърши престижните 115 години, миналата година – 116 години, а преди месец станахме на 117 години, седмата агенция в света. Както и преди, така и сега продукцията на Българската телеграфна агенция продължава да отговаря на агенция между среден и голям европейски мащаб – около 1000 информации дневно и над 3000 снимки. А по време на парламентарните и извънредните избори, на европейските избори, а вероятно сега и на кметските избори тази цифра скача двойно, дори тройно, което затвърждава Агенцията като лидер не само на Балканите, но сред най-силните в Европа.
За да обслужим през този изминал период по-добре референдума за ядрената енергетика, европейските избори и двата парламентарни вота, ние открихме новопазарни ориентирани емисии – „Българска община” и „Вот 2013-2014”. Особеното е, че за първи път се състоя отваряне на продукта на Българската телеграфна агенция, тоест напълно свободни, безплатни за достъп на всички. Дали с това ние не дадохме сигнал, че в бъдеще трябва да мислим за кардинални промени в тази насока. Ето това е нещо, което искаме, може би не сега, да инициираме пред уважаемата комисия като сериозен дебат.
През цялата 2013 г. и периода 2014 г. ние спазвахме желязно правилата на Българската телеграфна агенция за равнопоставеност в отразяването на политическите сили, особено парламентарно представените, а чрез „Българска община” и разширяването на представянето им на регионален принцип. И отново отчетохме, че през цялата година и особено по време на изборните кампании към нас нямаше нито едно официално оплакване, претенции или забележка към работата ни. Такива са изискванията към една национално отговорна институция.
През отчетния период не се промениха видимо нещата с нашите клиенти. И сега, както и преди, продължаваме да бъдем най-големият източник на информация за всички държавни структури, за българските национални и регионални медии, за чуждите медии, за посолствата, за бизнеса и, разбира се, за българските общности зад граница. Поддържайки най-голямата и качествена кореспондентска мрежа в страната, няма друга българска медия, която да има кореспонденти във всички областни градове, а отскоро и в някои големи не областни градове. Ние практически отразяваме всичко, което се случва в България.
През отчетния период ние продължихме развитието на нашата кореспондентска мрежа. Може да се похвалим вече с 11 национални пресклуба. През месец април 2013 г. отвориха врати два прекрасни пресклуба в Плевен и Сливен. Няма да казваме каква е ползата от тях, защото мнозина от вас наистина са участвали в тяхната работа.
И тъй като говоря за цялата 2013 г. и за първата половина на 2014 г., ще добавя, че открихме последния пресклуб в Кюстендил, а само в близкия месец предстои да отворят врати два нови пресклуба – единият в Казанлък, а другият в Западните покрайнини, в Босилеград, което мисля, че ще бъде истинско национално предизвикателство. Имаме желание да разкрием още и в други региони – в Перник, в Разград, в Русе, в Кърджали, Смолян и Ямбол. Всичко това зависи не само от нашата активност, но и от вашата, уважаеми дами и господа. Надяваме се, че с помощта на народните представители тук солидарно можем да работим с всички парламентарно представени политически сили и да разширим тази мрежа, която е необходима за цялостната обществена дейност не само на Агенцията, но въобще на цялото ни общество.
Продължихме активно с обществената дейност. През отчетния период проведохме успешно Деветата световна среща на българските медии, която беше в Пловдив и Велико Търново. За съжаление, не мога да кажа за Десетата, защото тя не влиза в отчетния период, а ние вече готвим Единадесетата.
Изложбите на Българската телеграфна агенция „Родени свободни” бяха показани в десетки български и чуждестранни градове, между които Букурещ, Русе, Варна, Видин, Монтана, Враца, Троян, Ловеч, Свищов, Търново, Плевен, Пазарджик, Хасково, Пловдив, Казанлък, Сливен, Крайова, Босилеград, Цариброд и т.н., сигурно изпускам много градове.
Не бяха занемарени международните контакти. През изминалия период преподписахме договори с всички информационни световни гиганти – „Асошиейтед прес”, „Ройтерс”, „Франс прес”, „ИТАР-ТАСС” (вече само „ТАСС”), „Синхуа” и „ДПА”. Нови договори за сътрудничество сключихме с Белоруската агенция, с Азербайджанската, с Арменската, с националните агенции на Виетнам и Катар. Всяко наше начинание в тази област е съгласувано с Министерството на външните работи и Президентството.
Продължаваме да сме активни членове на Европейския алианс на агенциите, на Световния съвет на агенциите, на Балканския и на агенциите от Черноморския регион и цяла Югоизточна Европа.
Продължаваме да оглавяваме ръководството на Асоциацията на информационните агенции от Югоизточна Европа, а съвсем скоро, през 2015 г. ще домакинстваме всички възможни формати. За ваша информация през месец април за пръв път в нашата история тук в София ще дойдат всички агенции от Европа, водени от „Франс прес”, „ТАСС” и т.н.
Уважаеми дами и господа, динамичните промени в инфраструктурата на медиите в национален и световен мащаб, промяната в самата наша професия, интернет, социалните мрежи, новите медии, глобализацията и като сложим към тях сложната международна обстановка, честите промени и в българския политически живот, всичко това оказва огромно влияние върху агенционната журналистика. През изминалия период бяха проведени редица международни, световни, европейски и балкански форуми в Москва, Женева, Осло, Букурещ, Елиат, Мадрид, Скопие, София, на които бе отчетено отново, че агенциите, през които минава 80 процента от световната информация, това е неоспорим от всички останали медии извод, все повече се сливат със сайтовете и мрежите и тук се губи връзката: източник на информация-коректност в нейния пренос-финансовите параметри-достоверността и, разбира се, отговорността. Но ние наистина сме потърпевши. Това е в световен мащаб, но все повече агенции и страни намират начин да си оправят къщата. Тук е ролята на държавата, на парламента, на Комисията, на законодателните инициативи и най-вече на спазването на законите е повече от ясно.
Не крия, това вече съм го казвал в тази зала, проблемите продължават да се задълбочават, а те са извън нас. Кражбата на информацията, нелоялната конкуренция, задкулисните игри, незачитането на авторското право – всичко това остава един сериозен проблем за нас.
Умишлено не искам да говоря за финансирането на Българската телеграфна агенция. Самият факт, че за настоящата 2015 г. то се равнява на това, което е било преди осем години, мисля, че говори красноречиво.
Изминалият отчетен период беше добър за Българската телеграфна агенция, а що се отнася до това какво ни предстои, ще изразя нашия оптимизъм, че и занапред Българската телеграфна агенция ще продължи да бъде националния информационен лидер на България. Разбира се, разчитаме и на вашата помощ. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Минчев, за Вашето експозе, за това, което ни представихте като информация, и, разбира се, за някои от възможните аспекти в перспективи, които очертахте. В потвърждение на Вашите думи само бих искала да информирам колегите ми, че на предварителните работни срещи, които имахме с Вас по време на проведените в Българската телеграфна агенция срещи, ние обсъдихме необходимостта от определени законодателни промени, които, както Вие споменахте, ще представите на нашето внимание като предложение и, надявам се, в разговори и в общ консенсусен план да потърсим подкрепа за тях в Комисията.
Оценяваме работата ви, особено по отношение и на годишните срещи на българските медии, на които някои от нас с колегите сме имали честта и удоволствието да бъдем поканени да участваме. Надявам се, на предстоящата Единадесета среща поканата да бъде отправена към всички членове на Комисията по културата и медиите. Ние имаме екипно и прекрасно взаимодействие помежду ни, между всички колеги. И да отправя към вас апел, че на предстоящата среща на европейските агенции, която България ще домакинства, намирам, че това е прекрасен повод за едно съвместно заседание на Комисията по културата и медиите да поканим на една работна среща Вашите колеги. Това би било полезно за всички нас да чуем, да обсъдим в европейски план определена динамика на развитието, на информационната среда, на комуникациите, на медиите и на мястото на телеграфните агенции в този процес. Защото вероятно това ще ни даде допълнително основание за някои законодателни промени, които касаят било модела или технологията, по която Българската телеграфна агенция всъщност играе своята обществена роля.
Няма да отнемам повече време. Колеги, заповядайте, имате думата за изказвания.
РОСЕН ПЕТРОВ: Просто да кажа, че проблемът е очевиден – защитата на информацията, която подава Българската телеграфна агенция. Ясно е, че тя може да се ползва от обществените медии безплатно, но от другите не бива. Това е проблемът. Чрез Българската телеграфна агенция говори държавата, практически най-достоверната информация и всеки сайт, който си позволи, се залепва за нея и си интерпретира по свой начин. Понеже съм го изпитал на гърба си в различни интерпретации, не от БТА, но от много сайтове, мисля, че това е недопустимо. Не може от Българската телеграфна агенция да се хранят жълти сайтове, всякакви сайтове, политически сайтове и всяка новина да се транскрибира по определен начин. Това е недопустимо. Така че от нас зависи дали да въведем такива правила, че Българската телеграфна агенция да е защитена от това и тя да изкарва пари от това, казано просто.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Проблемът наистина е сериозен, той е и международен. Но, как да ви кажа, уважаеми колеги, ако в следващите десет минути Българската телеграфна агенция излъчи пет информации, от които пет са от чужбина, едната е за последните събития в Тунис, другата е за срещата на Путин с китайците, третата е в Съединените щати, за Обама, който днес има много интересна среща, тези информации идват благодарение на българския данъкоплатец. Българската телеграфна агенция е абонирана за „Ройтерс”, за „ТАСС”, за „Асошиейтед прес” и т.н. Ние ги излъчваме. Само след пет минути те се появяват на хиляди места на хора, които не са си платили абонамента, които няма откъде да имат тази информация, които солидарно не ни цитират. И в резултат на това Българската телеграфна агенция губи връзката, а други медии, така наречени медии, които могат да бъдат базирани в един апартамент на отсрещния ъгъл, с двама-трима добри компютърни хакерни специалисти да наричат себе си медии и информационни институции, да ползват информация, за която българският данъкоплатец е дал пари на Българската телеграфна агенция да се абонира. Това нещо в една Франция не се случва по една много елементарна причина – доверието във „Франс прес” е доверие към информацията. Там дори най-големите частни вестници, като „Фигаро” и другите, винаги ще напишат, че източникът на информация е „Франс прес”, в Австрия винаги ще напишат, че това е „АПА”, в Русия винаги ще напишат, че това е или „Новости”, или „ИТАР-ТАСС”. При нас няма да напишем, при нас това ще си го напишат който както желае. В резултат на това аз няма да се учудя, ако един ден някой от вас или от вашите колеги се обърне и каже: защо даваме ние информация на БТА, като може да я прочетем в „Блиц” и да не изреждаме някои други, които наричат себе си агенция. А как имат тази информация те? Откъде я имат? Нямат я. Нашата информация за срещата, която ние провеждаме сега, ще бъде прочетена след 15 минути по Националното радио. Националното радио, което е абонат на Българската телеграфна агенция, ще я прочете. И след пет минути тази информация ще бъде прихваната от всички и ще кажат: съобщи Националното радио. Добре, те са платили. Но не става въпрос за това, става дума за отговорността. Ако новината съдържа положителен характер, бъдете сигурни, че всички ще се скрият. Ако е обаче с нещо отрицателно, тогава дори и тези, които не са наши абонати, бързо ще ни напишат имената, за да могат да кажат, БТА, ако нещо се случи.
Проблемите са много сериозни, проблемите са наистина в международен мащаб, но тук при нас имат и национални измерения, които хич не са добри. В крайна сметка, пак казвам, страда държавата, страда българският данъкоплатец, страдат и всички останали.
И да не забравя нещо, което вие знаете, защото не веднъж го говорим, но има и нови колеги, Българската телеграфна агенция е основният, да не кажа, единствен източник за случващото се в държавата, което научава светът. Светът не чете нито вестник „24 часа”, нито гледа телевизия Би Ти Ви, светът получава информацията от Българската телеграфна агенция за всичко, което се случва. Лицето на България е чрез Българската телеграфна агенция. Лицето на много страни в света е чрез техните институции. Не случайно 80% от информацията минава през агенциите. И новините, които довечера ще чуем в някоя от националните телевизии, ще бъдат от агенциите, те не са от някъде другаде. За това става дума.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Минчев.
Госпожа Бояджиева даде знак и господин Лъчезар Иванов.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, господин Минчев, уважаеми колеги! Както и в предишни отчети, Вие показвате един стил на задълбоченост, на подробно отразяване на богата дейност, разбира се, и на проблемите, които има Българската телеграфна агенция. Аз лично искам да кажа, тъй като и проблемът, който господин Петров постави, аз също ще коментирам, но да кажа, мисля, че заслужавате много добри думи по отношение на работата на прес клубовете в страната – един изключително добър опит, който се утвърждава с годините. Аз лично съм впечатлена и с новите предложения, които вие се подготвяте да реализирате и в Казанлък, и в Западните покрайнини, и още три-четири областни града или втори по големина в съответните области в страната, които споменахте. Мисля, че това е изключително полезно като работа и като принос, който се дава, за да може да се излъчва на живо, за да има този богат спектър от информация за събития, които се случват в цялата страна.
Без съмнение, много е тревожно по отношение на финансирането на Агенцията. Независимо от недостатъчните средства виждам, че вие сте заделили една не малка сума, близо 80 хил. лева за дълготрайни активи – нещо, което е полезно, поне така е посочено в отчета за първото полугодие на 2014 г. Но като че ли днес наистина този въпрос за това с какво може да бъде полезна Комисията за нелоялната конкуренция, за кражбата на информация, за спазването на Закона за авторското право, наистина може да бъде обект на наши съвместни действия, за да има полза от обсъждането и приемането на този отчет на Българската телеграфна агенция в Комисията по културата и медиите.
И един въпрос, който мисля, че също е важен. Ние скоро обсъждахме по време на блиц контрола с министъра – за дигитализацията. Аз бих искала да попитам докъде е стигнала работата с решаването на тази важна задача за дигитализацията на архива на Българската телеграфна агенция. Без съмнение, това не е краткосрочна задача, вероятно ще отнеме твърде дълго време.
Присъединявам се, и друг път е коментирано, към Вашето становище, че може би наистина трябва да се реши въпросът един път годишно да се обсъжда и приема отчетът ви. Но това вероятно трябва да бъде и наша инициатива, за да можем да направим предложение. Това е коментирано и преди, просто трябва да се случи според мен.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Господин Минчев, заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ще започна отзад напред. Много бихме приветствали наистина да се отчитаме веднъж в годината, а да се срещаме по-често. Защото мисля, че разговор в Комисията по основни проблеми, които касаят нашата съвместна работа, е по-полезен отколкото приемането на отчет, което в съвременните условия става по-лесно. По-добре два-три пъти в годината да се видим и не само да искаме, ние не сме такива. Напротив, ще ви покажем и книжка, която издадохме сега заради нашите колеги в чужбина, първите три-четири страници от тази книга, уважаеми колеги, се дължат на финансирането на Българската телеграфна агенция от държавата. Оттук нататък всичко това, което гледате – прес клубове, телевизионни студиа, световни срещи, икономически форуми, изложби, всичко това го правим само с помощта на собствени сили и – няма какво да крием – от спонсори. За тези 11 прес клуба, включително и тези, които откриваме сега с кметицата в Казанлък Галя Стоянова, ние не вземаме и една стотинка от нашия бюджет и от държавата. Всичко това го правим със спонсори. Разбира се, разчитаме много на депутатите, които на места ни намират помещение, намират ни контрагентите да са държавни институции, да вземем нещо под наем, съвсем сиромашки. Правим с помощта на спонсори едно хубаво място, то се превръща в централна културна информационна точка на дадения регион и започва да носи истински престиж – и пари, и информация, пък по време на изборите знаете какво се случва там. Ето днес видяхме, 11 са пресконференциите в страната. И те се дават от вас, от вашите колеги, от политическите сили, от местните власти и т.н., от посланици, които пътуват в страната, и т.н. Тоест този въпрос е много важен.
И понеже казахте нещо, ще Ви отговоря и за финансирането. Всички, които дойдат в тази зала или отиват в навечерието на приемането на бюджета, всички плачат за пари. Така е, това си е нормалната практика. Само че междувременно в последните години в света настъпи една голяма промяна – не случайно я споменах – и в инфраструктурата на медиите. Агенциите са вече информация и визия. Тоест агенцията, без да става телевизия, тя се слива с визуалната информация, тя не може без нея. Миналата година ние отворихме студио в Българската телеграфна агенция, отворихме го с цената на затягане на колана. Закупихме техника, направихме ремонт – това не е редно, при положение че всички останали агенции, включително и на доста по-бедни от нас държави, хвърлят милиони именно за това. Тоест искам да бъда разбран правилно. Но ако можем да преценим ползата от един концерт на Евровизия в България, в който могат да отидат милиони за два часа, и една дългосрочна работа за създаване на истинско водео информация в Националната агенция, такава каквато имат вече всички агенции в света, включително македонска, арменска (споменавам тях, защото за големите е ясно), мисля, че ние изоставаме. Кажете, как да решим този въпрос, откъде да намерим пари, за да направим визуализацията на Българската телеграфна агенция? Стига се до един момент, в който наистина силите издъхват.
Господин Велчев е бил на две или три наши срещи, знае много добре, че всичко това, което правим в световните срещи, които събират българската диаспора по света, имат изключително голям престиж. Тази година срещата ни беше в Западните покрайнини, в Босилеград и в Цариброд, тя беше много интересна, много любопитна. Повдигнаха много въпроси, днес виждам, че те са поставени на международно ниво, на президентско ниво в Белград и т.н. Работим за запазване на българщината. Новата ни среща е подчинена на държавната политика. Няма да изказвам още мястото й, но ще бъде в един голям европейски град.
Има един лимит, в който нашите сили привършиха, повярвайте ни, и ни е малко трудно. А в същото време ние сме държавна институция, която плаща по-малко от тези, които всеки ден ни крадат. Но тя плаща, така както трябва да се плаща – със законните договори, с осигуровките, с печатите, с проверката от Сметната палата, която знаете много добре, че не се случва на други места.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Lи, господин Минчев. Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Минчев! Това е поредният доклад, на който лично аз присъствам, и слушайки внимателно, смятам, че от първия, който слушах през 2005 г., голяма разлика няма в проблема, който се поставя тук пред нас.
Аз бих искал да оформя проблемите, всъщност те са два. Първият проблем, който действително като финансиране се явява за вас, това е, че вие сте една обществена медия. Както Вие подчертахте многократно, всички български граждани от данъците се отделят пари за вас. В смисъл, за съществуването на Българската телеграфна агенция. Като такава информацията, която вие разпространявате, е, както Вие сам преди малко казахте, е възможно да бъдете цитирани от различни частни медии. Тук първият проблем, на който аз искам да акцентирам, това е именно Законът за разпространението на информация и второ, за медиите. Защото виждате, че, както Вие преди малко се изразихте, в един апартамент може да съществува един сайт, който да функционира 24 часа и да преписва от останалите безнаказано, в смисъл, без по някакъв начин той да бъде обхванат или покрит от закона.
Така че, първият проблем, който аз поставям тук пред нас като законотворци, защото ние на първо място сме законотворци, е това ние да регламентираме и да излезете с едно предложение, за да може не само да си приказваме, но да има и някакъв конструктивизъм, а именно да се излезе с предложение, което да почива на практиката. Защото ние няма да откриваме, както казват, топлата вода, ние да се опрем на законодателството в Европейския съюз, което всъщност да подпомогне именно това щото вие да можете действително информацията и това, което вие продавате, да бъде именно на всички частни и други медии – вие казахте електронни – тук имаме вестници, които съответно препредават информацията. Това е първият проблем.
Вторият аспект, който е съществен в съвременните условия, това е за авторитета и правдоподобността на информацията, която се поднася. Вие много добре и всички присъстващи знаете, че има информации, които излизат на първа страница и след това някъде на следващия ден в малките редове на втора или трета страница казват, че е станала грешка или че информацията е невярна. Тоест вторият момент е извоюване на марката, както вие цитирахте, че „Франс прес” се цитира от „Фигаро”, защото това е гаранция за достоверност, гаранция за подаване на информацията без никаква политическа – тук вече намесвам и политиката – без никаква политическа окраска.
И може би третият проблем, който е тук, това е, когато действително се прави бюджетът на държавата, вие сте от дълги години и знаете как един бюджет на държавата се прави и как примерно Българската телеграфна агенция, без да противопоставям обществените медии, Българското национално радио, вие знаете, примерно когато започне подготовката на бюджета, която апропо започва някъде в началото на септември месец, държа да кажа, и тогава горе-долу се набелязват онези пера, където ще бъдат променени от предходния бюджет. Предполагам, това също го знаете. И аз заострям вниманието именно всички тези новаторства, понеже говорим в момента не само за вашите печатни издания и това, което вие правите, а за вече съвременния облик, където се иска и мултимедия, изискват се още много неща, тук бяха загатнати преди малко.
Така че, аз ще завърша своето дълго изказване с това, че поставяйки проблемите, без никой от тук присъстващите да направи необходимото, те ще си стоят, Вие ще ги повтаряте и няма да има никакъв резултат. Затова тук се обръщам към всички мои колеги с едно конструктивно предложение: нека бъде изработено това, което аз предложих като опит от европейските страни за начин на продаване на информация, съответно към частните, защото вие може само на частните медии да продавате информация, как ние тук да вкараме един законопроект, който да подпомогне именно функциите и работата на Българската телеграфна агенция. Това е едно от нещата.
И второто, което аз искам да кажа, да се направи, ако щете, работна група примерно преди работата с бюджета, в смисъл да отиде и да се защити. Защото една добре защитена програма преди подготовката на бюджета може да ви гарантира увеличение на средствата. Всичко друго е, както казват, след дъжд качулка. Когато бюджетът е приет, казват: бюджетът е такъв, оправяте се! И толкова. И на вас не ви остава нищо друго, освен да търсите спонсори и това, което аз приветствам, навсякъде и в БТА, и в различни градове, както чувам, има разширяване на вашите възможности за пресконференции, центрове, които да се предават, където да са платени и съответно да има допълнителни доходи за вас. Завърших.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Аз благодаря за това, което каза господин Иванов. Благодаря Ви и за предложението. Напълно съм съгласен, че когато говорим за бюджета, тук не става дума за средствата на БТА, тук става дума за помагане на това, щото Българската телеграфна агенция да върви с всички останали медии в света напред. И затова аз бих предложил, уважаема госпожо председател, на следващата ни среща, която по закон трябва да е следващия месец (то такава става, понякога не се виждаме по две-три години, пък после се виждаме всеки ден) да ви кажем какви са изискванията и да видим до каква степен можем да разчитаме. Винаги съм казвал, че ние разчитаме на вас, защото първото нещо, което имаме, винаги имаме вашето благоразположение. Но за да имаме по-голям коефициент на полезно действие, ми се струва, че трябва да влезем и в по-голяма конкретика. Имаме конструктивни предложения, които ще бъдат от обществена полза. Тук не става дума, че ние плачем за пари, парите на никого не стигат, но ако държавата иска да има агенция, а всички държави имат агенции, тя трябва да помага на тази агенция, а не да я държи на бюджет от преди девет години. И както виждате, от 365 души, за да бъдем ние съобразно адекватни на този бюджет, сега сме 240. Но аз не знам дали утре няма да се случи с някого нещо, защото тези хора дават 24-часови дежурства, дали няма да влезем някъде и в голямо противоречие, да не кажа, в законов сблъсък с Кодекса на труда. Защото и сега като минавате през нощта, тези хора работят. През нощта ние спим, но в Америка живеят и там тече информацията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Минчев. Заповядайте, уважаеми господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, да приветстваме нашите гости от Българската телеграфна агенция. Аз винаги съм уважавал тази институция, една колосална институция, благодарение на която всъщност можем да видим какво се случва най-вече по света, не толкова в България, колкото по света.
Днес Вие открехнахте, да не кажа Кутията на Пандора, но открехнахте една врата, която ще трябва да отворим изцяло. Защото, разбирам, проблемите все повече и повече ще ни натискат, ние не можем да останем изолирани от света, вие трябва да се доближите до всички големи агенции по света, най-малкото, което трябва да се направи. И затова аз имам едно предложение – изработете един план, една стратегия какво ви е необходимо от нас като законодатели, за да може оттук нататък ние да ги предложим, да влязат в парламента, в пленарната зала, за да можем да ги приемем. Ще ги приемем, аз съм убеден от този позитивизъм, който имаме в нашата комисия. Всички сме, както казвам, в клуб единомишленици. Така че, просто нещо да се случи вече на практика.
Разбирам Вашата болка, защото всеки един сайт може да се представи като агенция и т.н. и фактически да Ви подбива съответно и пазара, и информацията, което е по-лошо. Ето ние в 2008 г. приехме Етичния кодекс, аз съм ваш колега журналист, и какво стана с този Етичен кодекс, кой го спазва? Никой не го спазва! Оттук нататък информацията, която трябва да хвърлиш в пространството, трябва да кажеш откъде е тази информация, тя не пада отнякъде. Всичко друго е кражба.
Затова аз смятам, че оттук нататък трябва да работим в тази посока, за да може наистина да се предприемат такива мерки, че просто да се преустанови тази кражба. Защото явно че българинът не разбира от етика, така аз си мисля. Ние ще Ви подпомогнем във всички Ваши начинания, каквото и да решите и го подадете към нас, ние сме склонни да го приемем, да го обработим така, че то да мине като законопроект и да нямате вие проблеми.
Говорим за визуализация. Ами крайно време е! Всеки един сайт, аз ще Ви кажа, в Смолян има десет сайта, които бълват информация с видеоинформация, а Българската телеграфна агенция да не може!
Приветствам това, че в Смолян и Кърджали, тук има и колеги от Кърджали, които също ще се застъпят, ами дайте да правим тези пресцентрове. Ние ще ви помогнем. Познаваме се по места с кметовете, имаме влиянието, давайте да ги правим колкото е възможно по-скоро.
Така че искам да Ви кажа, че сте попаднали на правилното място с правилните хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев. Господин Минчев, заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Аз се присъединявам напълно към Вашите думи. Обещавам Ви в най-скоро време да Ви представим една стратегия, която в никакъв случай няма да защитава частния интерес на Българската телеграфна агенция, а е стратегия, която да покаже как Българската телеграфна агенция трябва да отговаря на съвременните изисквания за национална медия. Във всички случаи аз не мисля, че отваряме Кутията на Пандора, по-скоро искаме да предложим нещо революционно.
И тук се връщам към въпрос, на който пропуснах да отговоря, не умишлено, става дума за дигитализацията на нашия архив. Дигитализацията струва пари. Кандидатствахме в една норвежка програма, за нещастие не бяхме одобрени. Става дума за много пари. Но искам само да ви кажа, че една 115-годишна институция като нас притежава архив, който отдавна трябваше да е национално достояние. Той трябва да дава възможност на всеки български гражданин, включително и седящите в тази зала, по всяко време на денонощието да влизат и да получават информация, такава каквато никаква Уикипедия, умножена по сто, не може да им даде. Всеки един българин трябва да може да ползва това нещо. Малко са парите, но тъй като този проблем стои вече двадесет години, какво да Ви кажа? Дигитализацията е нещо необходимо.
А по отношение на визуализацията, там не са необходими толкова много средства, колкото политическо желание и помощ.
Третият въпрос, който е най-важният, за отварянето на Кутията на Пандора, предлагам да го коментираме при следващата ни среща. Тогава ще излезем с ясно предложение към българската държава и общество. Повярвайте ми, става дума за не толкова сложни неща, но може би интернет и глобализацията в световен мащаб ни принуждават да направим нещо, което да бъде от полза за обществото, тоест Агенцията да се отвори. За това не са необходими големи усилия, необходима е политическа воля, вашата и друга подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Минчев. Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Минчев, уважаеми колеги! Аз, за разлика от съименника ми господин Иванов, съм за първи път на подобен отчет и това може би ми дава шанса да погледна малко по-различно на доклада и въобще на проблемите, които представяте. Действително сякаш темата, която вие поставяте и тя излезе тук в дебата, за авторитета на Българската телеграфна агенция и начините, по които той не се зачита, е изключително важен. Сякаш обаче международния авторитет го има и е въпрос на уважение към една национална медия, но сякаш липсва вътрешният авторитет. Нововъзникващите много гъвкави, много агресивни частни медии не зачита по някакъв начин авторитета на една, бих казал, национална институция, каквато е БТА.
Може да подходим по два начина при решаване на този проблем. Единият е да се реши чрез някаква законодателна инициатива този проблем, да се въведе някаква норма, тя да има задължителен характер, съответно да има някакви санкции. Моето усещане е, че това е един добър, бих казал, задължителен подход, но въпросът всъщност е дали се спазва, как се спазва и би ли могло да се спазва. И бих искал да чуя мнението Ви по този въпрос.
Струва ми се обаче, че вторият подход, който е по-скоро стратегическият подход, свързан с това как да променим нашата дейност, как да функционираме по различен начин, така че действително да върнем авторитета ни и тези нови играчи на медийния пазар, които са доста агресивни, да зачитат авторитета на Българската телеграфна агенция, който авторитет държавата финансира по някакъв начин.
Като цяло аз бих казал, че е променен медийният контекст и то в глобален план. Преди всичко информацията се глобализира, от една страна, защото се променят информационните технологии. Информационните технологии правят така че за много кратко време ние може да знаем какво се случва на другия край на света, в рамките, бих казал, на пет минути. От друга страна, мобилните средства и т.н. в някаква степен правят възможно всеки един гражданин да стане, както се казва, една мини информационна агенция и много бързо той да пусне в употреба някаква новина, която да е с изключителна важност. Въпросът е, че една национална информационна агенция (аз всъщност се чудех дали „телеграфна” е актуално като дума, даже ми хрумна дали не трябва да се промени, но това е съвсем друга тема), променя се контекстът много бързо, времената се променят. От тази гледна точка някакъв списък – Вие казахте, че най-вероятно ще предоставите – от някакви по-радикални промени, които действително да направят Агенцията по-гъвкава, по-интерактивна, по-интересна. Защото действително авторитетът се базира на обективност най-вероятно на информацията, на това, че тя е актуална и на това, че по някакъв начин потребителят може по някакъв интерактивен начин да се ползва от нея.
Та, конкретният ми въпрос е не толкова законодателни – най-вероятно трябват и ние сме затова тук – по-скоро като някакъв списък от дейности, защо да не направите един преглед как е във „Франс прес”, как е в авторитетни такива международни агенции и да видим как този опит може да се приложи. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Уважаеми господин Минчев, сигурно забелязвате, че има дух в Комисията, който може и да Ви изненадва, но очаква повече дори от това, което Вие вероятно сте си помислили, че ще бъде възможно да постигнем. Трябва само да уловим духа и да направим възможни тези промени. Заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз трудно бих могъл да отговаря на въпроса как БТА да стане по-атрактивна. БТА не е търговска медия, не е телевизия за забавление, тя е национална информационна институция и за да излъчи хиляда информация на ден, работят всички екипи тази информация да е достоверна и точна.
Когато говорим за авторитета, той е нещо, в което участват всички страни, не само нашата. Причината за загубата на авторитета, за който вие казвате, според вас, ако е в БТА, тогава сме съгласни да положим някакви усилия. Но аз не мисля, че проблемът е в Българската телеграфна агенция. На този въпрос пожела да отговори и моят заместник-генерален директор.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Авторитет е много красива дума и аз се радвам, че Българската телеграфна агенция няма нужда да я защитава. Авторитетът на БТА не е заплашен, заплашен е авторитетът и уважението към законите и към държавата. Защото Българската телеграфна агенция съгласно всички правила и норми на агенционната журналистика, които като всяко стабилно и устойчиво нещо, не се променят бързо и във времето. Променят се технологиите, пътят до информацията, пътят от информацията до хората, но не и правилата, по които работят агенциите. А те са елементарни и се надявам да останат такива, защото те искат няколко прости неща, от които всички имаме нужда: точност, обективност, безпристрастност и после – бързина. И тук бих отворил едни скоби, че ако трябва за сметка на точността и на обективността да пожертвам време, ще го направя. По-добре да бъда точен, отколкото на другия ден да се опровергавам. На Българската телеграфна агенция досега това не й се е налагало за десет-единадесет години. И още една скоба ще отворя, дори има едно решение на Върховния съд, според което информациите на БТА се ползват за доказателствен материал, тоест щом Българската телеграфна агенция го е написала, това е факт и той се е случил.
Така че за авторитета за секунда даже се засегнах, но това би означавало да проявя излишна чувствителност.
Вие сте напълно прав, че май наистина е дошло времето за радикална стъпка. Радикална е, когато отворим информацията за всички и тогава да крадеш от въздуха, който дишат всички, е някак нелепо. Поне това е моето лично мнение. Няма друга рецепта да се стигне по-бързо и по-честно за всички. Вие сте напълно прав, че всеки може да докопа някаква информация, защото тя така или иначе тече по мрежата. Да, всеки може да има сайт и да пуска информация и дори да намери някоя интересна, но тя ще е една, две, три. На него ще му втръсне, ще стане от компютъра и няма да превежда този текст. Ние работим 24 часа и пускаме хиляда информация. Това е нашата задача и това ще го правим.
Основното, което всъщност на нас ни пречи (това действително са – не бих казал кражби, то си е грабеж) е това, че ние изоставаме технологично. Колкото и авангардно да звучи, получаваме запитване от чужди агенции: работите ли с дронове? Да, това е бъдещето. Работим с един, все пак, но обхватът му е 45-50 метра. А това е бъдещето, трябва да мислим точно в тази посока – как да се развием технологично. Останалото го имаме. Ние имаме акъл, имаме хората, имаме квалифицираните кадри, които да издържат на напора на информационния поток, който расте ужасяващо. Защото дори от този поток да се отбере стойностното, пак е задача и това трябва да се прави от компетентни хора. Тук не става дума за цензура, а да се отдели важното от по-маловажното.
И трето, за което специално искам да обърна внимание, не е въпросът в това, че само се краде информацията, въпросът е, че абзац от информация се вкарва в контекст, който няма нищо общо с това, за което се говори. Ако някой заяви, че животните, заболели от бяс, трябва да бъдат убивани, защото са опасни за хората, ако това се отнесе към хората, представете си! Тези животни трябва да бъдат убивани, вкарайте го в друг контекст – какво става? Ужас!
Това са ни проблемите. Аз се радвам, че намираме толкова добронамерена аудитория, която действително съзнава, разбира и живее с нашите проблеми и разчитаме на вас.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, има ли някакъв съществен принос към обсъжданата точка? Да благодаря и на колегите, които трябва да отидат в заседание на следваща комисия.
Уважаеми господин Минчев, уважаеми колеги, нека бъде съвсем ясно, че уважението ни към БТА като институция въобще е извън всякакво съмнение. И мисля, че и в думите на господин Иванов това, което той изказа, беше общата ни загриженост, че уважението към институциите и доверието към институциите някак си са поставени на изпитание. И в този смисъл това се отнася и до уважението към Народното събрание или към изпълнителната власт, или към правораздаващи, или правоохранителни органи. Тоест ние всички сме поставени на едно голямо изпитание от страна на един натиск, бих казала, на свободна и в някаква степен неконтролируема среда, която понякога и тенденциозно злоупотребява с тази свобода.
В този смисъл авторитет и уважение са от наша страна институционално отношение, което е несъмнено, но си даваме сметка всички, че освен че се намираме от едната страна на обществената координатна система, трябва да търсим и възможни репери да пазим този авторитет и съответно това доверие, което го формира.
Колеги, да ви предложа да пристъпим към гласуване на следните проекти за решение, които след това ще бъдат предложени на вниманието на колегите ни в пленарната зала.
Първи проект за решение по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 01.01. 2013 г. – 31.12.2013 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Закона за Българската телеграфна агенция
Р Е Ш И:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2013 г. – 31 декември 2013 г.
Второто решение като проект е по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2014 г. – 30 юни 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Закона за Българската телеграфна агенция
Р Е Ш И:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2014 г. – 30 юни 2014 г.
Колеги, моля да гласуваме.
За – 14, против и въздържали се няма.
Проектите за решения от страна на Комисията са приети.
Господин Минчев, уважаеми колеги, от дискусията, която проведохме, очакваме през април месец, когато ще планираме следващото Ваше участие в Комисията по повод на следващия отчет, който предполагам няма да бъде предмет на кой знае колко оживени дискусии, и всъщност да отделим време и внимание върху предложенията, които Вие ще направите. Както виждате, има широка подкрепа за необходимите промени. Нека да направим възможно те да стартират още в рамките на тази пленарна сесия, защото това, разбирате, е въпрос на процедура, на технология. А следващата среща ще потърсим през септември, когато се надявам предложенията Ви за Бюджет 2016 г. всъщност да отразят възможните промени, които са били предмет и на законодателна инициатива, обсъдена по-рано.
Благодаря Ви, господин Минчев! Уважаеми колеги, желаем ви успешна работа!
МАКСИМ МИНЧЕВ: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа. Ако вие ни помогнете, а вие имате тази сила, защото става дума за малко рамо, и извършим това, което трябва да направим, в рамките на шегата, но ще ви издигнем малко паметниче пред БТА. Повярвайте ми, държавата има нужда от това, не ние.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Минчев, тук хвърлихте вече въдицата. Идват избори, всеки политик чака, макар и скромно, някаква паметна бележчица, посветена на него.
Благодаря Ви. По точка първа приключихме. Лека работа и успех!
Колеги, по точка „Разни” ще ви помоля за следната информация – за тези, които имат възможност да я чуят.
На миналото ни заседание беше поставен въпросът за една своеобразна програма за законодателните ни инициативи, свързани с Министерството на културата. От министър Вежди Рашидов и неговия екип получихме предложение за работна среща в Министерството на културата следващата седмица, когато е удобно на вас, на част от колегите от Комисията или на ваши сътрудници. Предмет на тази среща е следното планиране. Има вече изявена необходимост за промени в Закона за меценатството, Закона за авторското право, Закона за радиото и телевизията в контекста на онова, което коментирахме, свързано с предложенията и очакванията на българските музиканти, и в Закона за културното наследство.
Това, което предлагат колегите ни от ръководството на Министерството на културата, е следващата седмица една работна среща, на която да планираме първа част формат на дискусия по-широка и с граждански и неправителствени организации, за да чуем различните акценти за такива промени, каквито те предлагат, и създаване вече на конкретна работна група, която започва работа по текстовете. Ако това предложение за вас е приемливо, да ви дам знак, че има една възможност да потърсим общоприемлив час може би вторник след обяд или по обяд, тъй като повечето от колегите са в София, или в петък в 14,30 ч., веднага след като завърши парламентарният контрол в Народното събрание, в Министерството на културата да проведем срещата. Ако това е приемливо за вас, може да предадете и на колегите в групите, да кажем, в петък от 14,30 ч., ако за вас това е удобно, да ви информирам допълнително за мястото на срещата и съответно да имаме възможност да потвърдим на министър Рашидов и на колегите от министерството кои от нас ще имат възможност да участват.
Това добър вариант ли е? Благодаря ви. Следващия петък в 14,30 ч. По тези четири законопроекта. Разбира се, не пречи, ако има и някакви допълнителни предложения, те да бъдат представени.
Второ, бих искала да ви информирам по въпрос, който възникна по време на блиц контрола с министър Рашидов, а именно за видео „Орфей” и Националната агенция „Музика” да бъдат включени в забранителния списък за приватизация. Бих искала да ви информирам, че с решение на правителството, което вече е факт, на вниманието на Народното събрание ще бъдат представени промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с които в забранителния списък да бъдат върнати съответно Национална агенция „Музика” ООД, „Аудио видео „Орфей” АД. И двете дружества, в които собственик на държавния капитал е Министерството на културата, са извадени от така наречения забранителен списък през 2011 и 2013 г., но от тогава няколкократно е поставен въпросът за ревизиране на тези решения. Ще бъдат предмет на разглеждане в пленарната зала.
Тук е проф. Банко Банков, нека да ви помоля да благодарим за книгата, която той изпрати на всички колеги народни представители. Надявам се, тъй като той е сътрудник към Комисията, на следващо заседание да имаме възможност да му дадем думата с няколко думи да ни каже повече.
Последно, моля ви сърдечно във връзка с писмата, които изпратих към председателите на парламентарните групи, във връзка с изложбата на българските тракийски царе в „Лувъра”, която започва на 14 април. Има необходимост от една допълнителна сума за съпътстващата реклама, това е визуализация в центъра на Париж за експозицията, всички наистина печелим от това. Това е истински родолюбива възможност. Ако в парламентарните групи можете да поставите въпроса и да решите каквато и да е сума да бъде гласувана, съответно има сметка на Министерството на културата, по която да бъдат преведени средствата. Това ще бъде истински знак на подкрепа към българската култура. Както знаем, не само за тази година, а и за време напред подобно значимо културно събитие в сърцето на Европа не се планира. Нека подкрепим това, което ни предстои.
И господин Кадиев ме помоли с няколко думи да ви обърне внимание на един въпрос. Накратичко, господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Много накратко. Благодаря, госпожо председател. Току-що получих едно много тревожно писмо, колеги, разрушават се артефактите от некропола на Стара Сердика. Направено е видео от колегата Стефанов, заснето е и има даден линк, на който можем да го гледаме. Проблемът е много сериозен. Колегата Стефанов е от сдружение „Приятели на Русия и православния свят”. Разкрил е поредното посегателство над уникалните археологически находки, на повече от две хиляди години, на храм „Света София”.
Колеги, нека да вземем по най-бързия начин някакви мерки – е обръщението. Лицата, които извършват разкопките, са наети от Столична община, но никой не контролира тази дейност. И аз ви моля веднага да сезираме съответните органи, за да може да се пресече това грабителство.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля да подходим малко предпазливо по този въпрос. Такива писма са се получавали в Археологическия институт при БАН, в Музея за история на София, в Министерството на културата. За тези сигнали има ред. Това, което е написано в писмото, не е вярно. Кое не е вярно? Не е вярно, че там работниците копаят сами. Има квалифициран археолог постоянно на мястото на разкопките. С такива сигнали са ме заливали и за „Лъвов мост”, ходил съм и по телевизията да давам обяснения. Аз съм бил уредник в Музея за история на София и знам реда. Изключено е да са нарушили този ред и да няма човек, който да стои там на разкопките.
Госпожо председател, може от името на Комисията да направим писмо до директорката на Музея за история на София, до заместник-кмета на Столична община, който отговаря за този ресор, казва се Тодор Чобанов, от ГЕРБ. Той беше и ресорен заместник-министър на културата в предишния мандат, доктор е по археология и е защитил при мен дисертация. Незабавно трябва да установим истината, защото такива сигнали, включително със снимки, с видеоматериали, толкова са получавани! Обикновено хора, които се интересуват от тази работа, често изпадат в самозаблуждение и напразно нападаме отговорните специалисти. Трябва да установим истината на всяка цена, защото нашата комисия е отговорна, ние не можем да приемаме така на вяра. Има също съответна служба „Недвижими паметници” в Министерството на културата, заместник-министърката е професионален археолог доцент доктор точно по тази дейност. Затова просто трябва да напишем едно писмо или да звъннете на колегата Тодор Чобанов, той веднага ще дойде в Комисията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Това е отлично предложение. Още утре ще изпратим писмото и ще очакваме конкретна информация. Предполагам, че въпросът може да се изясни и оперативно.
Колеги, в точка „Разни” имате ли други въпроси, които да поставите? Ако няма, да ви благодаря за вниманието, за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието. Желая ви приятна работа!
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
2. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА за периода 1 януари – 30 юни 2014 г. , № 504-00-11, внесен от БТА на 18.02.2015 г.
3. Разни.
На 19 март 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА за 2013 г., № 504-00-10, внесен от БТА на 18.02.2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА за периода 1 януари – 30 юни 2014 г. , № 504-00-11, внесен от БТА на 18.02.2015 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите. Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА за 2013 г., № 504-00-10, внесен от БТА на 18 февруари 2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА за периода 1 януари – 30 юни 2014 г. , № 504-00-11, внесен от БТА на 18 февруари 2015 г.
3. Разни.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма предложения.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, съгласно чл. 16 от Закона за БТА Агенцията внася в Народното събрание отчети за дейността си, включително финансови отчети, които нашата комисия следва да разгледа и да подготви доклади по тях.
От Българската телеграфна агенция тук присъстват господин Максим Минчев – генерален директор, господин Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, госпожа Евелина Андреева – главен секретар, господин Данчо Антонов – главен счетоводител, и господин Борис Хамалски – главен редактор.
От Министерството на културата: г-жа Таня Андреева – парламентарен секретар.
Добре дошли в Комисията по културата и медиите! Уверявам ви в нашето лично и институционално уважение към работата на Българската телеграфна агенция, почитания към господин Минчев, той превърна Българската телеграфна агенция в институция от друг, модерен тип.
Надявам се, господин Минчев, след Вашето експозе формално и в конкретика по отчетите, които са представени на нашето внимание и с които колегите са се запознали, да чуем и Вашите виждания за развитието на БТА и в този смисъл възможността за взаимодействие и нашата подкрепа към изложените от вас предложения.
Още един път, „Добре дошли!” Много ми е приятно! Господин Минчев, имате думата, заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Според строгите изисквания на новия Закон за БТА, приет преди три години, ръководството на Агенцията започва да се отчита на всеки шест месеца пред уважаемата комисия. Замислен като добър за Агенцията и Комисията, този шестмесечен срок за отчет на практика се оказва проблем. Наистина е хубаво да имаме възможността редовно да информираме народните представители за нашата работа, но реалността показва, че това става много трудно. През изминалите две години в България имаше на два пъти предсрочни парламентарните избори, четири правителства и времето практически не ни даде възможността да се видим с вас.
Ето защо сега трябва да отчитаме дейности с двегодишна давност – за цялата 2013 г. и първото шестмесечие на 2014 г., а сме вече 2015 г. и по всяка вероятност през месец април, ако спазим сроковете, ще се видим отново. Предлагам и тогава да проведем много сериозния разговор, който вие, госпожо председател и уважаеми колеги, инициирате, защото той е наистина много важен за националната информационна институция.
Тук може би още веднъж да подкрепим идеята на двама председатели на Народното събрание тези отчети да стават поне веднъж в годината. Няма коефициент на полезно действие от шестмесечните срещи. Разбира се, ние ще спазим всички изисквания на закона, но трябва да има по-голяма полза от тези срещи.
През периода 2013 г. и първата половина на 2014 г. се характеризираше с това, че Агенцията, работеща по новия закон, вече извърши необходимите структурни промени и успя да се настрои за работа по новата финансова рамка, а тя е характерна за организация първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Преди време съобщихме за най-главната промяна – оптимизацията на личния състав на Агенцията. Сега, уважаеми дами и господа, работим абсолютно на ръба на санитарния минимум. Да не забравяме, че БТА е на 365-дневен и 24-часов работен цикъл. Ако преди девет години личният състав на Агенцията е бил 365 души, то сега е 240 при запазени темпове на работа, количество и качество на информацията и нарастващи предизвикателства на цялостната информационна среда както в национален, така и в международен мащаб.
През 2013 г. Българската телеграфна агенция навърши престижните 115 години, миналата година – 116 години, а преди месец станахме на 117 години, седмата агенция в света. Както и преди, така и сега продукцията на Българската телеграфна агенция продължава да отговаря на агенция между среден и голям европейски мащаб – около 1000 информации дневно и над 3000 снимки. А по време на парламентарните и извънредните избори, на европейските избори, а вероятно сега и на кметските избори тази цифра скача двойно, дори тройно, което затвърждава Агенцията като лидер не само на Балканите, но сред най-силните в Европа.
За да обслужим през този изминал период по-добре референдума за ядрената енергетика, европейските избори и двата парламентарни вота, ние открихме новопазарни ориентирани емисии – „Българска община” и „Вот 2013-2014”. Особеното е, че за първи път се състоя отваряне на продукта на Българската телеграфна агенция, тоест напълно свободни, безплатни за достъп на всички. Дали с това ние не дадохме сигнал, че в бъдеще трябва да мислим за кардинални промени в тази насока. Ето това е нещо, което искаме, може би не сега, да инициираме пред уважаемата комисия като сериозен дебат.
През цялата 2013 г. и периода 2014 г. ние спазвахме желязно правилата на Българската телеграфна агенция за равнопоставеност в отразяването на политическите сили, особено парламентарно представените, а чрез „Българска община” и разширяването на представянето им на регионален принцип. И отново отчетохме, че през цялата година и особено по време на изборните кампании към нас нямаше нито едно официално оплакване, претенции или забележка към работата ни. Такива са изискванията към една национално отговорна институция.
През отчетния период не се промениха видимо нещата с нашите клиенти. И сега, както и преди, продължаваме да бъдем най-големият източник на информация за всички държавни структури, за българските национални и регионални медии, за чуждите медии, за посолствата, за бизнеса и, разбира се, за българските общности зад граница. Поддържайки най-голямата и качествена кореспондентска мрежа в страната, няма друга българска медия, която да има кореспонденти във всички областни градове, а отскоро и в някои големи не областни градове. Ние практически отразяваме всичко, което се случва в България.
През отчетния период ние продължихме развитието на нашата кореспондентска мрежа. Може да се похвалим вече с 11 национални пресклуба. През месец април 2013 г. отвориха врати два прекрасни пресклуба в Плевен и Сливен. Няма да казваме каква е ползата от тях, защото мнозина от вас наистина са участвали в тяхната работа.
И тъй като говоря за цялата 2013 г. и за първата половина на 2014 г., ще добавя, че открихме последния пресклуб в Кюстендил, а само в близкия месец предстои да отворят врати два нови пресклуба – единият в Казанлък, а другият в Западните покрайнини, в Босилеград, което мисля, че ще бъде истинско национално предизвикателство. Имаме желание да разкрием още и в други региони – в Перник, в Разград, в Русе, в Кърджали, Смолян и Ямбол. Всичко това зависи не само от нашата активност, но и от вашата, уважаеми дами и господа. Надяваме се, че с помощта на народните представители тук солидарно можем да работим с всички парламентарно представени политически сили и да разширим тази мрежа, която е необходима за цялостната обществена дейност не само на Агенцията, но въобще на цялото ни общество.
Продължихме активно с обществената дейност. През отчетния период проведохме успешно Деветата световна среща на българските медии, която беше в Пловдив и Велико Търново. За съжаление, не мога да кажа за Десетата, защото тя не влиза в отчетния период, а ние вече готвим Единадесетата.
Изложбите на Българската телеграфна агенция „Родени свободни” бяха показани в десетки български и чуждестранни градове, между които Букурещ, Русе, Варна, Видин, Монтана, Враца, Троян, Ловеч, Свищов, Търново, Плевен, Пазарджик, Хасково, Пловдив, Казанлък, Сливен, Крайова, Босилеград, Цариброд и т.н., сигурно изпускам много градове.
Не бяха занемарени международните контакти. През изминалия период преподписахме договори с всички информационни световни гиганти – „Асошиейтед прес”, „Ройтерс”, „Франс прес”, „ИТАР-ТАСС” (вече само „ТАСС”), „Синхуа” и „ДПА”. Нови договори за сътрудничество сключихме с Белоруската агенция, с Азербайджанската, с Арменската, с националните агенции на Виетнам и Катар. Всяко наше начинание в тази област е съгласувано с Министерството на външните работи и Президентството.
Продължаваме да сме активни членове на Европейския алианс на агенциите, на Световния съвет на агенциите, на Балканския и на агенциите от Черноморския регион и цяла Югоизточна Европа.
Продължаваме да оглавяваме ръководството на Асоциацията на информационните агенции от Югоизточна Европа, а съвсем скоро, през 2015 г. ще домакинстваме всички възможни формати. За ваша информация през месец април за пръв път в нашата история тук в София ще дойдат всички агенции от Европа, водени от „Франс прес”, „ТАСС” и т.н.
Уважаеми дами и господа, динамичните промени в инфраструктурата на медиите в национален и световен мащаб, промяната в самата наша професия, интернет, социалните мрежи, новите медии, глобализацията и като сложим към тях сложната международна обстановка, честите промени и в българския политически живот, всичко това оказва огромно влияние върху агенционната журналистика. През изминалия период бяха проведени редица международни, световни, европейски и балкански форуми в Москва, Женева, Осло, Букурещ, Елиат, Мадрид, Скопие, София, на които бе отчетено отново, че агенциите, през които минава 80 процента от световната информация, това е неоспорим от всички останали медии извод, все повече се сливат със сайтовете и мрежите и тук се губи връзката: източник на информация-коректност в нейния пренос-финансовите параметри-достоверността и, разбира се, отговорността. Но ние наистина сме потърпевши. Това е в световен мащаб, но все повече агенции и страни намират начин да си оправят къщата. Тук е ролята на държавата, на парламента, на Комисията, на законодателните инициативи и най-вече на спазването на законите е повече от ясно.
Не крия, това вече съм го казвал в тази зала, проблемите продължават да се задълбочават, а те са извън нас. Кражбата на информацията, нелоялната конкуренция, задкулисните игри, незачитането на авторското право – всичко това остава един сериозен проблем за нас.
Умишлено не искам да говоря за финансирането на Българската телеграфна агенция. Самият факт, че за настоящата 2015 г. то се равнява на това, което е било преди осем години, мисля, че говори красноречиво.
Изминалият отчетен период беше добър за Българската телеграфна агенция, а що се отнася до това какво ни предстои, ще изразя нашия оптимизъм, че и занапред Българската телеграфна агенция ще продължи да бъде националния информационен лидер на България. Разбира се, разчитаме и на вашата помощ. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Минчев, за Вашето експозе, за това, което ни представихте като информация, и, разбира се, за някои от възможните аспекти в перспективи, които очертахте. В потвърждение на Вашите думи само бих искала да информирам колегите ми, че на предварителните работни срещи, които имахме с Вас по време на проведените в Българската телеграфна агенция срещи, ние обсъдихме необходимостта от определени законодателни промени, които, както Вие споменахте, ще представите на нашето внимание като предложение и, надявам се, в разговори и в общ консенсусен план да потърсим подкрепа за тях в Комисията.
Оценяваме работата ви, особено по отношение и на годишните срещи на българските медии, на които някои от нас с колегите сме имали честта и удоволствието да бъдем поканени да участваме. Надявам се, на предстоящата Единадесета среща поканата да бъде отправена към всички членове на Комисията по културата и медиите. Ние имаме екипно и прекрасно взаимодействие помежду ни, между всички колеги. И да отправя към вас апел, че на предстоящата среща на европейските агенции, която България ще домакинства, намирам, че това е прекрасен повод за едно съвместно заседание на Комисията по културата и медиите да поканим на една работна среща Вашите колеги. Това би било полезно за всички нас да чуем, да обсъдим в европейски план определена динамика на развитието, на информационната среда, на комуникациите, на медиите и на мястото на телеграфните агенции в този процес. Защото вероятно това ще ни даде допълнително основание за някои законодателни промени, които касаят било модела или технологията, по която Българската телеграфна агенция всъщност играе своята обществена роля.
Няма да отнемам повече време. Колеги, заповядайте, имате думата за изказвания.
РОСЕН ПЕТРОВ: Просто да кажа, че проблемът е очевиден – защитата на информацията, която подава Българската телеграфна агенция. Ясно е, че тя може да се ползва от обществените медии безплатно, но от другите не бива. Това е проблемът. Чрез Българската телеграфна агенция говори държавата, практически най-достоверната информация и всеки сайт, който си позволи, се залепва за нея и си интерпретира по свой начин. Понеже съм го изпитал на гърба си в различни интерпретации, не от БТА, но от много сайтове, мисля, че това е недопустимо. Не може от Българската телеграфна агенция да се хранят жълти сайтове, всякакви сайтове, политически сайтове и всяка новина да се транскрибира по определен начин. Това е недопустимо. Така че от нас зависи дали да въведем такива правила, че Българската телеграфна агенция да е защитена от това и тя да изкарва пари от това, казано просто.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Проблемът наистина е сериозен, той е и международен. Но, как да ви кажа, уважаеми колеги, ако в следващите десет минути Българската телеграфна агенция излъчи пет информации, от които пет са от чужбина, едната е за последните събития в Тунис, другата е за срещата на Путин с китайците, третата е в Съединените щати, за Обама, който днес има много интересна среща, тези информации идват благодарение на българския данъкоплатец. Българската телеграфна агенция е абонирана за „Ройтерс”, за „ТАСС”, за „Асошиейтед прес” и т.н. Ние ги излъчваме. Само след пет минути те се появяват на хиляди места на хора, които не са си платили абонамента, които няма откъде да имат тази информация, които солидарно не ни цитират. И в резултат на това Българската телеграфна агенция губи връзката, а други медии, така наречени медии, които могат да бъдат базирани в един апартамент на отсрещния ъгъл, с двама-трима добри компютърни хакерни специалисти да наричат себе си медии и информационни институции, да ползват информация, за която българският данъкоплатец е дал пари на Българската телеграфна агенция да се абонира. Това нещо в една Франция не се случва по една много елементарна причина – доверието във „Франс прес” е доверие към информацията. Там дори най-големите частни вестници, като „Фигаро” и другите, винаги ще напишат, че източникът на информация е „Франс прес”, в Австрия винаги ще напишат, че това е „АПА”, в Русия винаги ще напишат, че това е или „Новости”, или „ИТАР-ТАСС”. При нас няма да напишем, при нас това ще си го напишат който както желае. В резултат на това аз няма да се учудя, ако един ден някой от вас или от вашите колеги се обърне и каже: защо даваме ние информация на БТА, като може да я прочетем в „Блиц” и да не изреждаме някои други, които наричат себе си агенция. А как имат тази информация те? Откъде я имат? Нямат я. Нашата информация за срещата, която ние провеждаме сега, ще бъде прочетена след 15 минути по Националното радио. Националното радио, което е абонат на Българската телеграфна агенция, ще я прочете. И след пет минути тази информация ще бъде прихваната от всички и ще кажат: съобщи Националното радио. Добре, те са платили. Но не става въпрос за това, става дума за отговорността. Ако новината съдържа положителен характер, бъдете сигурни, че всички ще се скрият. Ако е обаче с нещо отрицателно, тогава дори и тези, които не са наши абонати, бързо ще ни напишат имената, за да могат да кажат, БТА, ако нещо се случи.
Проблемите са много сериозни, проблемите са наистина в международен мащаб, но тук при нас имат и национални измерения, които хич не са добри. В крайна сметка, пак казвам, страда държавата, страда българският данъкоплатец, страдат и всички останали.
И да не забравя нещо, което вие знаете, защото не веднъж го говорим, но има и нови колеги, Българската телеграфна агенция е основният, да не кажа, единствен източник за случващото се в държавата, което научава светът. Светът не чете нито вестник „24 часа”, нито гледа телевизия Би Ти Ви, светът получава информацията от Българската телеграфна агенция за всичко, което се случва. Лицето на България е чрез Българската телеграфна агенция. Лицето на много страни в света е чрез техните институции. Не случайно 80% от информацията минава през агенциите. И новините, които довечера ще чуем в някоя от националните телевизии, ще бъдат от агенциите, те не са от някъде другаде. За това става дума.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Минчев.
Госпожа Бояджиева даде знак и господин Лъчезар Иванов.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, господин Минчев, уважаеми колеги! Както и в предишни отчети, Вие показвате един стил на задълбоченост, на подробно отразяване на богата дейност, разбира се, и на проблемите, които има Българската телеграфна агенция. Аз лично искам да кажа, тъй като и проблемът, който господин Петров постави, аз също ще коментирам, но да кажа, мисля, че заслужавате много добри думи по отношение на работата на прес клубовете в страната – един изключително добър опит, който се утвърждава с годините. Аз лично съм впечатлена и с новите предложения, които вие се подготвяте да реализирате и в Казанлък, и в Западните покрайнини, и още три-четири областни града или втори по големина в съответните области в страната, които споменахте. Мисля, че това е изключително полезно като работа и като принос, който се дава, за да може да се излъчва на живо, за да има този богат спектър от информация за събития, които се случват в цялата страна.
Без съмнение, много е тревожно по отношение на финансирането на Агенцията. Независимо от недостатъчните средства виждам, че вие сте заделили една не малка сума, близо 80 хил. лева за дълготрайни активи – нещо, което е полезно, поне така е посочено в отчета за първото полугодие на 2014 г. Но като че ли днес наистина този въпрос за това с какво може да бъде полезна Комисията за нелоялната конкуренция, за кражбата на информация, за спазването на Закона за авторското право, наистина може да бъде обект на наши съвместни действия, за да има полза от обсъждането и приемането на този отчет на Българската телеграфна агенция в Комисията по културата и медиите.
И един въпрос, който мисля, че също е важен. Ние скоро обсъждахме по време на блиц контрола с министъра – за дигитализацията. Аз бих искала да попитам докъде е стигнала работата с решаването на тази важна задача за дигитализацията на архива на Българската телеграфна агенция. Без съмнение, това не е краткосрочна задача, вероятно ще отнеме твърде дълго време.
Присъединявам се, и друг път е коментирано, към Вашето становище, че може би наистина трябва да се реши въпросът един път годишно да се обсъжда и приема отчетът ви. Но това вероятно трябва да бъде и наша инициатива, за да можем да направим предложение. Това е коментирано и преди, просто трябва да се случи според мен.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Господин Минчев, заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ще започна отзад напред. Много бихме приветствали наистина да се отчитаме веднъж в годината, а да се срещаме по-често. Защото мисля, че разговор в Комисията по основни проблеми, които касаят нашата съвместна работа, е по-полезен отколкото приемането на отчет, което в съвременните условия става по-лесно. По-добре два-три пъти в годината да се видим и не само да искаме, ние не сме такива. Напротив, ще ви покажем и книжка, която издадохме сега заради нашите колеги в чужбина, първите три-четири страници от тази книга, уважаеми колеги, се дължат на финансирането на Българската телеграфна агенция от държавата. Оттук нататък всичко това, което гледате – прес клубове, телевизионни студиа, световни срещи, икономически форуми, изложби, всичко това го правим само с помощта на собствени сили и – няма какво да крием – от спонсори. За тези 11 прес клуба, включително и тези, които откриваме сега с кметицата в Казанлък Галя Стоянова, ние не вземаме и една стотинка от нашия бюджет и от държавата. Всичко това го правим със спонсори. Разбира се, разчитаме много на депутатите, които на места ни намират помещение, намират ни контрагентите да са държавни институции, да вземем нещо под наем, съвсем сиромашки. Правим с помощта на спонсори едно хубаво място, то се превръща в централна културна информационна точка на дадения регион и започва да носи истински престиж – и пари, и информация, пък по време на изборите знаете какво се случва там. Ето днес видяхме, 11 са пресконференциите в страната. И те се дават от вас, от вашите колеги, от политическите сили, от местните власти и т.н., от посланици, които пътуват в страната, и т.н. Тоест този въпрос е много важен.
И понеже казахте нещо, ще Ви отговоря и за финансирането. Всички, които дойдат в тази зала или отиват в навечерието на приемането на бюджета, всички плачат за пари. Така е, това си е нормалната практика. Само че междувременно в последните години в света настъпи една голяма промяна – не случайно я споменах – и в инфраструктурата на медиите. Агенциите са вече информация и визия. Тоест агенцията, без да става телевизия, тя се слива с визуалната информация, тя не може без нея. Миналата година ние отворихме студио в Българската телеграфна агенция, отворихме го с цената на затягане на колана. Закупихме техника, направихме ремонт – това не е редно, при положение че всички останали агенции, включително и на доста по-бедни от нас държави, хвърлят милиони именно за това. Тоест искам да бъда разбран правилно. Но ако можем да преценим ползата от един концерт на Евровизия в България, в който могат да отидат милиони за два часа, и една дългосрочна работа за създаване на истинско водео информация в Националната агенция, такава каквато имат вече всички агенции в света, включително македонска, арменска (споменавам тях, защото за големите е ясно), мисля, че ние изоставаме. Кажете, как да решим този въпрос, откъде да намерим пари, за да направим визуализацията на Българската телеграфна агенция? Стига се до един момент, в който наистина силите издъхват.
Господин Велчев е бил на две или три наши срещи, знае много добре, че всичко това, което правим в световните срещи, които събират българската диаспора по света, имат изключително голям престиж. Тази година срещата ни беше в Западните покрайнини, в Босилеград и в Цариброд, тя беше много интересна, много любопитна. Повдигнаха много въпроси, днес виждам, че те са поставени на международно ниво, на президентско ниво в Белград и т.н. Работим за запазване на българщината. Новата ни среща е подчинена на държавната политика. Няма да изказвам още мястото й, но ще бъде в един голям европейски град.
Има един лимит, в който нашите сили привършиха, повярвайте ни, и ни е малко трудно. А в същото време ние сме държавна институция, която плаща по-малко от тези, които всеки ден ни крадат. Но тя плаща, така както трябва да се плаща – със законните договори, с осигуровките, с печатите, с проверката от Сметната палата, която знаете много добре, че не се случва на други места.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Lи, господин Минчев. Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Минчев! Това е поредният доклад, на който лично аз присъствам, и слушайки внимателно, смятам, че от първия, който слушах през 2005 г., голяма разлика няма в проблема, който се поставя тук пред нас.
Аз бих искал да оформя проблемите, всъщност те са два. Първият проблем, който действително като финансиране се явява за вас, това е, че вие сте една обществена медия. Както Вие подчертахте многократно, всички български граждани от данъците се отделят пари за вас. В смисъл, за съществуването на Българската телеграфна агенция. Като такава информацията, която вие разпространявате, е, както Вие сам преди малко казахте, е възможно да бъдете цитирани от различни частни медии. Тук първият проблем, на който аз искам да акцентирам, това е именно Законът за разпространението на информация и второ, за медиите. Защото виждате, че, както Вие преди малко се изразихте, в един апартамент може да съществува един сайт, който да функционира 24 часа и да преписва от останалите безнаказано, в смисъл, без по някакъв начин той да бъде обхванат или покрит от закона.
Така че, първият проблем, който аз поставям тук пред нас като законотворци, защото ние на първо място сме законотворци, е това ние да регламентираме и да излезете с едно предложение, за да може не само да си приказваме, но да има и някакъв конструктивизъм, а именно да се излезе с предложение, което да почива на практиката. Защото ние няма да откриваме, както казват, топлата вода, ние да се опрем на законодателството в Европейския съюз, което всъщност да подпомогне именно това щото вие да можете действително информацията и това, което вие продавате, да бъде именно на всички частни и други медии – вие казахте електронни – тук имаме вестници, които съответно препредават информацията. Това е първият проблем.
Вторият аспект, който е съществен в съвременните условия, това е за авторитета и правдоподобността на информацията, която се поднася. Вие много добре и всички присъстващи знаете, че има информации, които излизат на първа страница и след това някъде на следващия ден в малките редове на втора или трета страница казват, че е станала грешка или че информацията е невярна. Тоест вторият момент е извоюване на марката, както вие цитирахте, че „Франс прес” се цитира от „Фигаро”, защото това е гаранция за достоверност, гаранция за подаване на информацията без никаква политическа – тук вече намесвам и политиката – без никаква политическа окраска.
И може би третият проблем, който е тук, това е, когато действително се прави бюджетът на държавата, вие сте от дълги години и знаете как един бюджет на държавата се прави и как примерно Българската телеграфна агенция, без да противопоставям обществените медии, Българското национално радио, вие знаете, примерно когато започне подготовката на бюджета, която апропо започва някъде в началото на септември месец, държа да кажа, и тогава горе-долу се набелязват онези пера, където ще бъдат променени от предходния бюджет. Предполагам, това също го знаете. И аз заострям вниманието именно всички тези новаторства, понеже говорим в момента не само за вашите печатни издания и това, което вие правите, а за вече съвременния облик, където се иска и мултимедия, изискват се още много неща, тук бяха загатнати преди малко.
Така че, аз ще завърша своето дълго изказване с това, че поставяйки проблемите, без никой от тук присъстващите да направи необходимото, те ще си стоят, Вие ще ги повтаряте и няма да има никакъв резултат. Затова тук се обръщам към всички мои колеги с едно конструктивно предложение: нека бъде изработено това, което аз предложих като опит от европейските страни за начин на продаване на информация, съответно към частните, защото вие може само на частните медии да продавате информация, как ние тук да вкараме един законопроект, който да подпомогне именно функциите и работата на Българската телеграфна агенция. Това е едно от нещата.
И второто, което аз искам да кажа, да се направи, ако щете, работна група примерно преди работата с бюджета, в смисъл да отиде и да се защити. Защото една добре защитена програма преди подготовката на бюджета може да ви гарантира увеличение на средствата. Всичко друго е, както казват, след дъжд качулка. Когато бюджетът е приет, казват: бюджетът е такъв, оправяте се! И толкова. И на вас не ви остава нищо друго, освен да търсите спонсори и това, което аз приветствам, навсякъде и в БТА, и в различни градове, както чувам, има разширяване на вашите възможности за пресконференции, центрове, които да се предават, където да са платени и съответно да има допълнителни доходи за вас. Завърших.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Аз благодаря за това, което каза господин Иванов. Благодаря Ви и за предложението. Напълно съм съгласен, че когато говорим за бюджета, тук не става дума за средствата на БТА, тук става дума за помагане на това, щото Българската телеграфна агенция да върви с всички останали медии в света напред. И затова аз бих предложил, уважаема госпожо председател, на следващата ни среща, която по закон трябва да е следващия месец (то такава става, понякога не се виждаме по две-три години, пък после се виждаме всеки ден) да ви кажем какви са изискванията и да видим до каква степен можем да разчитаме. Винаги съм казвал, че ние разчитаме на вас, защото първото нещо, което имаме, винаги имаме вашето благоразположение. Но за да имаме по-голям коефициент на полезно действие, ми се струва, че трябва да влезем и в по-голяма конкретика. Имаме конструктивни предложения, които ще бъдат от обществена полза. Тук не става дума, че ние плачем за пари, парите на никого не стигат, но ако държавата иска да има агенция, а всички държави имат агенции, тя трябва да помага на тази агенция, а не да я държи на бюджет от преди девет години. И както виждате, от 365 души, за да бъдем ние съобразно адекватни на този бюджет, сега сме 240. Но аз не знам дали утре няма да се случи с някого нещо, защото тези хора дават 24-часови дежурства, дали няма да влезем някъде и в голямо противоречие, да не кажа, в законов сблъсък с Кодекса на труда. Защото и сега като минавате през нощта, тези хора работят. През нощта ние спим, но в Америка живеят и там тече информацията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Минчев. Заповядайте, уважаеми господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, да приветстваме нашите гости от Българската телеграфна агенция. Аз винаги съм уважавал тази институция, една колосална институция, благодарение на която всъщност можем да видим какво се случва най-вече по света, не толкова в България, колкото по света.
Днес Вие открехнахте, да не кажа Кутията на Пандора, но открехнахте една врата, която ще трябва да отворим изцяло. Защото, разбирам, проблемите все повече и повече ще ни натискат, ние не можем да останем изолирани от света, вие трябва да се доближите до всички големи агенции по света, най-малкото, което трябва да се направи. И затова аз имам едно предложение – изработете един план, една стратегия какво ви е необходимо от нас като законодатели, за да може оттук нататък ние да ги предложим, да влязат в парламента, в пленарната зала, за да можем да ги приемем. Ще ги приемем, аз съм убеден от този позитивизъм, който имаме в нашата комисия. Всички сме, както казвам, в клуб единомишленици. Така че, просто нещо да се случи вече на практика.
Разбирам Вашата болка, защото всеки един сайт може да се представи като агенция и т.н. и фактически да Ви подбива съответно и пазара, и информацията, което е по-лошо. Ето ние в 2008 г. приехме Етичния кодекс, аз съм ваш колега журналист, и какво стана с този Етичен кодекс, кой го спазва? Никой не го спазва! Оттук нататък информацията, която трябва да хвърлиш в пространството, трябва да кажеш откъде е тази информация, тя не пада отнякъде. Всичко друго е кражба.
Затова аз смятам, че оттук нататък трябва да работим в тази посока, за да може наистина да се предприемат такива мерки, че просто да се преустанови тази кражба. Защото явно че българинът не разбира от етика, така аз си мисля. Ние ще Ви подпомогнем във всички Ваши начинания, каквото и да решите и го подадете към нас, ние сме склонни да го приемем, да го обработим така, че то да мине като законопроект и да нямате вие проблеми.
Говорим за визуализация. Ами крайно време е! Всеки един сайт, аз ще Ви кажа, в Смолян има десет сайта, които бълват информация с видеоинформация, а Българската телеграфна агенция да не може!
Приветствам това, че в Смолян и Кърджали, тук има и колеги от Кърджали, които също ще се застъпят, ами дайте да правим тези пресцентрове. Ние ще ви помогнем. Познаваме се по места с кметовете, имаме влиянието, давайте да ги правим колкото е възможно по-скоро.
Така че искам да Ви кажа, че сте попаднали на правилното място с правилните хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев. Господин Минчев, заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Аз се присъединявам напълно към Вашите думи. Обещавам Ви в най-скоро време да Ви представим една стратегия, която в никакъв случай няма да защитава частния интерес на Българската телеграфна агенция, а е стратегия, която да покаже как Българската телеграфна агенция трябва да отговаря на съвременните изисквания за национална медия. Във всички случаи аз не мисля, че отваряме Кутията на Пандора, по-скоро искаме да предложим нещо революционно.
И тук се връщам към въпрос, на който пропуснах да отговоря, не умишлено, става дума за дигитализацията на нашия архив. Дигитализацията струва пари. Кандидатствахме в една норвежка програма, за нещастие не бяхме одобрени. Става дума за много пари. Но искам само да ви кажа, че една 115-годишна институция като нас притежава архив, който отдавна трябваше да е национално достояние. Той трябва да дава възможност на всеки български гражданин, включително и седящите в тази зала, по всяко време на денонощието да влизат и да получават информация, такава каквато никаква Уикипедия, умножена по сто, не може да им даде. Всеки един българин трябва да може да ползва това нещо. Малко са парите, но тъй като този проблем стои вече двадесет години, какво да Ви кажа? Дигитализацията е нещо необходимо.
А по отношение на визуализацията, там не са необходими толкова много средства, колкото политическо желание и помощ.
Третият въпрос, който е най-важният, за отварянето на Кутията на Пандора, предлагам да го коментираме при следващата ни среща. Тогава ще излезем с ясно предложение към българската държава и общество. Повярвайте ми, става дума за не толкова сложни неща, но може би интернет и глобализацията в световен мащаб ни принуждават да направим нещо, което да бъде от полза за обществото, тоест Агенцията да се отвори. За това не са необходими големи усилия, необходима е политическа воля, вашата и друга подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Минчев. Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Минчев, уважаеми колеги! Аз, за разлика от съименника ми господин Иванов, съм за първи път на подобен отчет и това може би ми дава шанса да погледна малко по-различно на доклада и въобще на проблемите, които представяте. Действително сякаш темата, която вие поставяте и тя излезе тук в дебата, за авторитета на Българската телеграфна агенция и начините, по които той не се зачита, е изключително важен. Сякаш обаче международния авторитет го има и е въпрос на уважение към една национална медия, но сякаш липсва вътрешният авторитет. Нововъзникващите много гъвкави, много агресивни частни медии не зачита по някакъв начин авторитета на една, бих казал, национална институция, каквато е БТА.
Може да подходим по два начина при решаване на този проблем. Единият е да се реши чрез някаква законодателна инициатива този проблем, да се въведе някаква норма, тя да има задължителен характер, съответно да има някакви санкции. Моето усещане е, че това е един добър, бих казал, задължителен подход, но въпросът всъщност е дали се спазва, как се спазва и би ли могло да се спазва. И бих искал да чуя мнението Ви по този въпрос.
Струва ми се обаче, че вторият подход, който е по-скоро стратегическият подход, свързан с това как да променим нашата дейност, как да функционираме по различен начин, така че действително да върнем авторитета ни и тези нови играчи на медийния пазар, които са доста агресивни, да зачитат авторитета на Българската телеграфна агенция, който авторитет държавата финансира по някакъв начин.
Като цяло аз бих казал, че е променен медийният контекст и то в глобален план. Преди всичко информацията се глобализира, от една страна, защото се променят информационните технологии. Информационните технологии правят така че за много кратко време ние може да знаем какво се случва на другия край на света, в рамките, бих казал, на пет минути. От друга страна, мобилните средства и т.н. в някаква степен правят възможно всеки един гражданин да стане, както се казва, една мини информационна агенция и много бързо той да пусне в употреба някаква новина, която да е с изключителна важност. Въпросът е, че една национална информационна агенция (аз всъщност се чудех дали „телеграфна” е актуално като дума, даже ми хрумна дали не трябва да се промени, но това е съвсем друга тема), променя се контекстът много бързо, времената се променят. От тази гледна точка някакъв списък – Вие казахте, че най-вероятно ще предоставите – от някакви по-радикални промени, които действително да направят Агенцията по-гъвкава, по-интерактивна, по-интересна. Защото действително авторитетът се базира на обективност най-вероятно на информацията, на това, че тя е актуална и на това, че по някакъв начин потребителят може по някакъв интерактивен начин да се ползва от нея.
Та, конкретният ми въпрос е не толкова законодателни – най-вероятно трябват и ние сме затова тук – по-скоро като някакъв списък от дейности, защо да не направите един преглед как е във „Франс прес”, как е в авторитетни такива международни агенции и да видим как този опит може да се приложи. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Уважаеми господин Минчев, сигурно забелязвате, че има дух в Комисията, който може и да Ви изненадва, но очаква повече дори от това, което Вие вероятно сте си помислили, че ще бъде възможно да постигнем. Трябва само да уловим духа и да направим възможни тези промени. Заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз трудно бих могъл да отговаря на въпроса как БТА да стане по-атрактивна. БТА не е търговска медия, не е телевизия за забавление, тя е национална информационна институция и за да излъчи хиляда информация на ден, работят всички екипи тази информация да е достоверна и точна.
Когато говорим за авторитета, той е нещо, в което участват всички страни, не само нашата. Причината за загубата на авторитета, за който вие казвате, според вас, ако е в БТА, тогава сме съгласни да положим някакви усилия. Но аз не мисля, че проблемът е в Българската телеграфна агенция. На този въпрос пожела да отговори и моят заместник-генерален директор.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Авторитет е много красива дума и аз се радвам, че Българската телеграфна агенция няма нужда да я защитава. Авторитетът на БТА не е заплашен, заплашен е авторитетът и уважението към законите и към държавата. Защото Българската телеграфна агенция съгласно всички правила и норми на агенционната журналистика, които като всяко стабилно и устойчиво нещо, не се променят бързо и във времето. Променят се технологиите, пътят до информацията, пътят от информацията до хората, но не и правилата, по които работят агенциите. А те са елементарни и се надявам да останат такива, защото те искат няколко прости неща, от които всички имаме нужда: точност, обективност, безпристрастност и после – бързина. И тук бих отворил едни скоби, че ако трябва за сметка на точността и на обективността да пожертвам време, ще го направя. По-добре да бъда точен, отколкото на другия ден да се опровергавам. На Българската телеграфна агенция досега това не й се е налагало за десет-единадесет години. И още една скоба ще отворя, дори има едно решение на Върховния съд, според което информациите на БТА се ползват за доказателствен материал, тоест щом Българската телеграфна агенция го е написала, това е факт и той се е случил.
Така че за авторитета за секунда даже се засегнах, но това би означавало да проявя излишна чувствителност.
Вие сте напълно прав, че май наистина е дошло времето за радикална стъпка. Радикална е, когато отворим информацията за всички и тогава да крадеш от въздуха, който дишат всички, е някак нелепо. Поне това е моето лично мнение. Няма друга рецепта да се стигне по-бързо и по-честно за всички. Вие сте напълно прав, че всеки може да докопа някаква информация, защото тя така или иначе тече по мрежата. Да, всеки може да има сайт и да пуска информация и дори да намери някоя интересна, но тя ще е една, две, три. На него ще му втръсне, ще стане от компютъра и няма да превежда този текст. Ние работим 24 часа и пускаме хиляда информация. Това е нашата задача и това ще го правим.
Основното, което всъщност на нас ни пречи (това действително са – не бих казал кражби, то си е грабеж) е това, че ние изоставаме технологично. Колкото и авангардно да звучи, получаваме запитване от чужди агенции: работите ли с дронове? Да, това е бъдещето. Работим с един, все пак, но обхватът му е 45-50 метра. А това е бъдещето, трябва да мислим точно в тази посока – как да се развием технологично. Останалото го имаме. Ние имаме акъл, имаме хората, имаме квалифицираните кадри, които да издържат на напора на информационния поток, който расте ужасяващо. Защото дори от този поток да се отбере стойностното, пак е задача и това трябва да се прави от компетентни хора. Тук не става дума за цензура, а да се отдели важното от по-маловажното.
И трето, за което специално искам да обърна внимание, не е въпросът в това, че само се краде информацията, въпросът е, че абзац от информация се вкарва в контекст, който няма нищо общо с това, за което се говори. Ако някой заяви, че животните, заболели от бяс, трябва да бъдат убивани, защото са опасни за хората, ако това се отнесе към хората, представете си! Тези животни трябва да бъдат убивани, вкарайте го в друг контекст – какво става? Ужас!
Това са ни проблемите. Аз се радвам, че намираме толкова добронамерена аудитория, която действително съзнава, разбира и живее с нашите проблеми и разчитаме на вас.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, има ли някакъв съществен принос към обсъжданата точка? Да благодаря и на колегите, които трябва да отидат в заседание на следваща комисия.
Уважаеми господин Минчев, уважаеми колеги, нека бъде съвсем ясно, че уважението ни към БТА като институция въобще е извън всякакво съмнение. И мисля, че и в думите на господин Иванов това, което той изказа, беше общата ни загриженост, че уважението към институциите и доверието към институциите някак си са поставени на изпитание. И в този смисъл това се отнася и до уважението към Народното събрание или към изпълнителната власт, или към правораздаващи, или правоохранителни органи. Тоест ние всички сме поставени на едно голямо изпитание от страна на един натиск, бих казала, на свободна и в някаква степен неконтролируема среда, която понякога и тенденциозно злоупотребява с тази свобода.
В този смисъл авторитет и уважение са от наша страна институционално отношение, което е несъмнено, но си даваме сметка всички, че освен че се намираме от едната страна на обществената координатна система, трябва да търсим и възможни репери да пазим този авторитет и съответно това доверие, което го формира.
Колеги, да ви предложа да пристъпим към гласуване на следните проекти за решение, които след това ще бъдат предложени на вниманието на колегите ни в пленарната зала.
Първи проект за решение по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 01.01. 2013 г. – 31.12.2013 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Закона за Българската телеграфна агенция
Р Е Ш И:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2013 г. – 31 декември 2013 г.
Второто решение като проект е по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2014 г. – 30 юни 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Закона за Българската телеграфна агенция
Р Е Ш И:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2014 г. – 30 юни 2014 г.
Колеги, моля да гласуваме.
За – 14, против и въздържали се няма.
Проектите за решения от страна на Комисията са приети.
Господин Минчев, уважаеми колеги, от дискусията, която проведохме, очакваме през април месец, когато ще планираме следващото Ваше участие в Комисията по повод на следващия отчет, който предполагам няма да бъде предмет на кой знае колко оживени дискусии, и всъщност да отделим време и внимание върху предложенията, които Вие ще направите. Както виждате, има широка подкрепа за необходимите промени. Нека да направим възможно те да стартират още в рамките на тази пленарна сесия, защото това, разбирате, е въпрос на процедура, на технология. А следващата среща ще потърсим през септември, когато се надявам предложенията Ви за Бюджет 2016 г. всъщност да отразят възможните промени, които са били предмет и на законодателна инициатива, обсъдена по-рано.
Благодаря Ви, господин Минчев! Уважаеми колеги, желаем ви успешна работа!
МАКСИМ МИНЧЕВ: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа. Ако вие ни помогнете, а вие имате тази сила, защото става дума за малко рамо, и извършим това, което трябва да направим, в рамките на шегата, но ще ви издигнем малко паметниче пред БТА. Повярвайте ми, държавата има нужда от това, не ние.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Минчев, тук хвърлихте вече въдицата. Идват избори, всеки политик чака, макар и скромно, някаква паметна бележчица, посветена на него.
Благодаря Ви. По точка първа приключихме. Лека работа и успех!
Колеги, по точка „Разни” ще ви помоля за следната информация – за тези, които имат възможност да я чуят.
На миналото ни заседание беше поставен въпросът за една своеобразна програма за законодателните ни инициативи, свързани с Министерството на културата. От министър Вежди Рашидов и неговия екип получихме предложение за работна среща в Министерството на културата следващата седмица, когато е удобно на вас, на част от колегите от Комисията или на ваши сътрудници. Предмет на тази среща е следното планиране. Има вече изявена необходимост за промени в Закона за меценатството, Закона за авторското право, Закона за радиото и телевизията в контекста на онова, което коментирахме, свързано с предложенията и очакванията на българските музиканти, и в Закона за културното наследство.
Това, което предлагат колегите ни от ръководството на Министерството на културата, е следващата седмица една работна среща, на която да планираме първа част формат на дискусия по-широка и с граждански и неправителствени организации, за да чуем различните акценти за такива промени, каквито те предлагат, и създаване вече на конкретна работна група, която започва работа по текстовете. Ако това предложение за вас е приемливо, да ви дам знак, че има една възможност да потърсим общоприемлив час може би вторник след обяд или по обяд, тъй като повечето от колегите са в София, или в петък в 14,30 ч., веднага след като завърши парламентарният контрол в Народното събрание, в Министерството на културата да проведем срещата. Ако това е приемливо за вас, може да предадете и на колегите в групите, да кажем, в петък от 14,30 ч., ако за вас това е удобно, да ви информирам допълнително за мястото на срещата и съответно да имаме възможност да потвърдим на министър Рашидов и на колегите от министерството кои от нас ще имат възможност да участват.
Това добър вариант ли е? Благодаря ви. Следващия петък в 14,30 ч. По тези четири законопроекта. Разбира се, не пречи, ако има и някакви допълнителни предложения, те да бъдат представени.
Второ, бих искала да ви информирам по въпрос, който възникна по време на блиц контрола с министър Рашидов, а именно за видео „Орфей” и Националната агенция „Музика” да бъдат включени в забранителния списък за приватизация. Бих искала да ви информирам, че с решение на правителството, което вече е факт, на вниманието на Народното събрание ще бъдат представени промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с които в забранителния списък да бъдат върнати съответно Национална агенция „Музика” ООД, „Аудио видео „Орфей” АД. И двете дружества, в които собственик на държавния капитал е Министерството на културата, са извадени от така наречения забранителен списък през 2011 и 2013 г., но от тогава няколкократно е поставен въпросът за ревизиране на тези решения. Ще бъдат предмет на разглеждане в пленарната зала.
Тук е проф. Банко Банков, нека да ви помоля да благодарим за книгата, която той изпрати на всички колеги народни представители. Надявам се, тъй като той е сътрудник към Комисията, на следващо заседание да имаме възможност да му дадем думата с няколко думи да ни каже повече.
Последно, моля ви сърдечно във връзка с писмата, които изпратих към председателите на парламентарните групи, във връзка с изложбата на българските тракийски царе в „Лувъра”, която започва на 14 април. Има необходимост от една допълнителна сума за съпътстващата реклама, това е визуализация в центъра на Париж за експозицията, всички наистина печелим от това. Това е истински родолюбива възможност. Ако в парламентарните групи можете да поставите въпроса и да решите каквато и да е сума да бъде гласувана, съответно има сметка на Министерството на културата, по която да бъдат преведени средствата. Това ще бъде истински знак на подкрепа към българската култура. Както знаем, не само за тази година, а и за време напред подобно значимо културно събитие в сърцето на Европа не се планира. Нека подкрепим това, което ни предстои.
И господин Кадиев ме помоли с няколко думи да ви обърне внимание на един въпрос. Накратичко, господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Много накратко. Благодаря, госпожо председател. Току-що получих едно много тревожно писмо, колеги, разрушават се артефактите от некропола на Стара Сердика. Направено е видео от колегата Стефанов, заснето е и има даден линк, на който можем да го гледаме. Проблемът е много сериозен. Колегата Стефанов е от сдружение „Приятели на Русия и православния свят”. Разкрил е поредното посегателство над уникалните археологически находки, на повече от две хиляди години, на храм „Света София”.
Колеги, нека да вземем по най-бързия начин някакви мерки – е обръщението. Лицата, които извършват разкопките, са наети от Столична община, но никой не контролира тази дейност. И аз ви моля веднага да сезираме съответните органи, за да може да се пресече това грабителство.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля да подходим малко предпазливо по този въпрос. Такива писма са се получавали в Археологическия институт при БАН, в Музея за история на София, в Министерството на културата. За тези сигнали има ред. Това, което е написано в писмото, не е вярно. Кое не е вярно? Не е вярно, че там работниците копаят сами. Има квалифициран археолог постоянно на мястото на разкопките. С такива сигнали са ме заливали и за „Лъвов мост”, ходил съм и по телевизията да давам обяснения. Аз съм бил уредник в Музея за история на София и знам реда. Изключено е да са нарушили този ред и да няма човек, който да стои там на разкопките.
Госпожо председател, може от името на Комисията да направим писмо до директорката на Музея за история на София, до заместник-кмета на Столична община, който отговаря за този ресор, казва се Тодор Чобанов, от ГЕРБ. Той беше и ресорен заместник-министър на културата в предишния мандат, доктор е по археология и е защитил при мен дисертация. Незабавно трябва да установим истината, защото такива сигнали, включително със снимки, с видеоматериали, толкова са получавани! Обикновено хора, които се интересуват от тази работа, често изпадат в самозаблуждение и напразно нападаме отговорните специалисти. Трябва да установим истината на всяка цена, защото нашата комисия е отговорна, ние не можем да приемаме така на вяра. Има също съответна служба „Недвижими паметници” в Министерството на културата, заместник-министърката е професионален археолог доцент доктор точно по тази дейност. Затова просто трябва да напишем едно писмо или да звъннете на колегата Тодор Чобанов, той веднага ще дойде в Комисията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Това е отлично предложение. Още утре ще изпратим писмото и ще очакваме конкретна информация. Предполагам, че въпросът може да се изясни и оперативно.
Колеги, в точка „Разни” имате ли други въпроси, които да поставите? Ако няма, да ви благодаря за вниманието, за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието. Желая ви приятна работа!
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
