1. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизацонен контрол, № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г.

2. Разни:
- обсъждане на възможности за подкрепа на книгоиздаването с участието на акад. Георги Марков и г-н Иван Гранитски;
- представяне на етнопроект „Преображение” от народния представител Петър Кадиев.

---

На 2 април 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизацонен контрол, № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г.
2. Разни:
- обсъждане на възможности за подкрепа на книгоиздаването с участието на акад. Георги Марков и г-н Иван Гранитски;
- представяне на етнопроект „Преображение” от народния представител Петър Кадиев.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.



* * *


ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, имате ли предложения за допълнения на предварително обявения дневен ред? Няма предложения. Благодаря ви.
Който е „за”, моля да гласува да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред на днешното заседание е приет.
Колеги, на днешното заседание присъстват: от Министерството на културата – господин Боил Банов, заместник-министър, и госпожа Таня Андреева – парламентарен секретар.
По точка втора тук вече са акад. Георги Марков и господин Иван Гранитски, „Добре дошли!” и на Вас!
Законопроекта, който разглеждаме, за приватизация и следприватизационен контрол, урежда условията и реда за приватизация и следприватизационен контрол. Приватизация та е прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица. Следприватизационният контрол е дейността по контрола върху изпълнението на задълженията на купувача, поети с приватизационен договор.
Съгласно чл. 3, ал. 1, държавното участие в капитала на всички търговски дружества се счита за обявено за приватизация от момента на влизането в сила на този закон, с изключение на включените в списъка Приложение № 1 към този закон.
Законопроектът предлага да се върнат Аудиовидео „Орфей” ЕАД и Национална агенция „Музика” ЕООД в списък Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизацонен контрол, известен като така наречения „Забранителен списък”, тоест да не подлежат на приватизация. Аудиовидео „Орфей” ЕАД е извадено през декември 2011 от забранителния списък, Национална агенция „Музика” ЕООД е извадена през февруари 2013 г. от забранителния списък.
Господин Банов, заповядайте, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, и двете дружества представляват особена важност за българското културно пространство и самото им изваждане от забранителния списък може да се тълкува като сериозна грешка.
Аудиовидео „Орфей” ЕАД е единственото предприятие в страната, което е специализирано в извършване на дигитална реставрация на филмов архивен материал. Основната му дейност е свързана с реставрация на класически български игрални и документални филми. С тази си дейност то се явява гарант за опазване на национално културно наследство. В този смисъл за Министерството на културата е безспорна необходимостта от това дружеството да бъде върнато в забранителния списък.
Що се отнася до Национална агенция „Музика”, тя е изключена преди от списъка с мотив за тежко финансово състояние на дружеството и фактическа невъзможност да се издържа – нещо, което към днешна дата е преодоляно категорично. Дружеството е изведено на печалба. Имало е лош мениджмънт, в момента то работи и функционира нормално. Искам да посоча, че в него се съхранява счетоводен архив, който включва изключителен обем от разплащателни документи за възнаграждения, изплащани на служители на Концертна дирекция, артисти, изпълнители, балетисти, акробати в един период от над 30 години.
Няма да се разпростирам повече. Готов съм, разбира се, да отговоря и на конкретни въпроси, но ние сме категорични, че двете дружества трябва да се върнат в забранителния списък и са важна част от бъдещите политики в областта на българската култура. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Банов. Колеги, имате думата за изказвания.
Позволете ми само да ви информирам, че от разговори, които предхождаха днешното гледане на законопроекта, аз останах с впечатление, че има широк консенсус и изразено ясно съгласие в подкрепа в различните групи предвид факта, че това е една очевидна грешка или неточно взето решение, което следва да бъде коригирано по предложения начин.
Заповядайте, ако бихте искали да изразите лични позиции или на парламентарните групи, които представлявате. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър! От името на парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим законопроекта. Аз имах един въпрос, свързан с това, че мотивите Национална агенция „Музика” ЕООД да бъде извадена от забранителния списък са били, че дружеството е било в лошо финансово състояние, но Вие отговорихте на въпроса. Още повече, че имаме постъпило в нашата парламентарна група едно становище, по-скоро подкрепа от Националния съвет за кино, които подкрепят искането на Министерството на културата за незабавно връщане на Аудиовидео „Орфей” ЕАД в забранителния списък за приватизация, така че ще подкрепим законопроекта. Мисля, че е важен.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова. Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всяка културна структура, владяна от частния капитал, каквато и да е тя, колкото и успешна да е тя, винаги носи по-големи рискове, отколкото тази, която се закриля от държавата, която е държавна собственост. В този смисъл аз винаги съм бил против и философията, която изповядвам диктува основополагащи за българската култура структури да бъдат винаги в държавния обсег, да бъдат винаги приоритет на държавата и нейна собственост. Затова приветствам – може би това е първата лястовица, такива актове според мен трябва да се направят в много други сектори на културата, затова ще гласувам с две ръце за това решение. И даже Ви предлагам, госпожо председател, да посъкратим дебата малко, да не губим време. Аз мисля, че от хората, които са тук, няма да има нито един, който да бъде против. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Колеги, призвани сме от нашия почитаем колега проф. Станилов, който е и своеобразен доайен тук в Комисията, да бъдем максимално кратки. Нека да го уважим.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, дами и господа! Категорично заставаме зад предложението. Тази позиция на Българската социалистическа партия не е само за този момент, имаше и други години, в които имаше предложения отново да бъде разрешена приватизацията. Смятаме, че това е възстановяване на една справедливост и връщане към решение на Народното събрание от 2003 г., което е правилното. Може би си спомняте, на предишния блиц контрол от името и на нашата парламентарна група отново поставихме въпроса за връщане в забранителния списък. Тогава ни беше отговорено, че се подготвя постановление на Министерския съвет. Няма да ви бавя с това изказване, съобразявам се и с предложението на уважавания от нас проф. Станилов.
Категорично ще подкрепим и за Национална агенция „Музика” ЕООД, и за Аудиовидео „Орфей” ЕАД. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Тъкмо овладяхме тук и една прочувствена реч от Реформаторския блок, която ни беше обещано на следващия законопроект, който министерството внесе.
Колеги, ако нямате други изказвания, предлагам да преминем към гласуване. Гласуваме Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизацонен контрол, № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г.
Колеги, който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на господин Банов, на госпожа Таня Андреева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодарим и ние, най-вече за държавническото отношение. Лека работа!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Лека работа и на вас!

Преминаваме към точка втора от дневния ред - РАЗНИ:
- обсъждане на възможности за подкрепа на книгоиздаването с участието на акад. Георги Марков и г-н Иван Гранитски;
- представяне на етнопроект „Преображение” от народния представител Петър Кадиев.
Ще поканя акад. Марков и господин Иван Гранитски да заемат местата на господин Банов и на госпожа Андреева.
Уважаеми колеги, повод да поканим акад. Георги Марков и господин Иван Гранитски в нашата комисия и на днешното заседание е една предварителна работна среща, която имахме възможност да проведем заедно, на която беше изразена една обща воля, едно желание за определен тип промени, които да обсъдим в Комисията, които са стъпки в подкрепа на книгоиздаването и изобщо на тази родолюбива и светла дейност, която като че ли все по-малко хора провеждат и все по-голяма нужда имаме от нея.
И тъй като всяка дума вповече, казана пред акад. Георги Марков, рискува много, заповядайте акад. Марков, за нас е чест да бъдете днес наш гост.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Благодаря Ви за поканата, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз придружавам моя издател Иван Гранитски, за да ви призова да подкрепим българската книга. Вярно е, има вече интернет, но книгата си остава. Нека да има и книги, да има и електронни издания. Ние с Иван Гранитски обикаляме отечеството за 100-годишнината от Балканската война Гранитски ще каже колко училища, читалища, ротарианци, кметства и навсякъде имаше интерес към историята. Но за съжаление трудно се издават такива книги. Все пак това не са някакви булевардни романи, но аз съм на мнение, че особено по-младото поколение трябва да знае и да разбира историята, защото живеем в епоха на глобализация, на едно размиване на националната ни самоличност. А историята – това е един признак на националната самоличност. Ето ние сега отбелязваме сто години от Първата световна война. Наесен ще отбележим сто години и от някои фондации от Западна Европа ни казват: абе, стига с тия войни, дайте така наречената микроистория. Микроистория е всекидневната история – какво сме яли, какви черги са тъкали нашите баби, в какви къщи са живели. А в същото време френският президент, който дори е социалист, обикаля бойните полета на Фландрия, на Елзас и на Лотарингия и казва: това е най-великата война. Говоря за Първата световна война. Така че ние не бива да загърбваме и събитийната история.
Благодаря за поканата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: И аз Ви благодаря, акад. Марков.
Господин Гранитски, заповядайте и Вие. Надявам се съвсем кратично да ни запознаете с повода за предложението, което изпратихте към нас и което всъщност сега предлагам да направите към колегите и което да ни даде все пак и на нас възможност да обмислим законодателните стъпки в подкрепа на книгоиздаването и изобщо на българската книга, на българската литература. Заповядайте.
ИВАН ГРАНИТСКИ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, понеже с част от Комисията се познаваме години наред, подобни сбирки е имало, разговорите са се водили, тоест има някаква предистория. Аз ще си позволя само да систематизирам главните проблеми пред книгоиздаването и защитата на българската книга в няколко сегмента за по-новите колеги, които не са в течение на това какво се е случвало в тази комисия за последните 25 години.
Ако трябва да започнем с главния проблем, това е ДДС-то. Аз не съм оптимист, знам, че народните представители в това отношение са единни по неясни за мен причини.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не е вярно това!
ИВАН ГРАНИТСКИ: Почти! Защото 17 пъти група издатели за тези 25 години внасят, може би след появата на „Атака” вече има някакви, проф. Станилов, „бели лястовици”, но до влизането на „Атака” в парламента всички опити на български издатели да се разговаря не за ликвидиране на данък добавена стойност, а дори за редукция според европейските изисквания, понеже вие знаете, че нашите народни представители много се хвалят, че се стремят да синхронизират нашите закони с европейските. Що се отнася до книгоиздаването и данък добавена стойност за българската книга не виждаме не само никакво синхронизиране, а обратно, има упорито нежелание да се ползват и разберат европейските практики. Най-високият данък добавена стойност е в Дания – 20%, и в България. В Германия е 7%, това е добре известно, половината от страните членки на Европейския съюз имат нулева ставка, другите – между 2 и 3%.
Казвам това проста за информация и зная, че и този парламент няма да предприеме стъпки към намаляване поне малко на данък добавена стойност за българската книга. Специалисти изчислиха, че през последните години от български книги като данък добавена стойност влизат около 40-50 милиона лева в бюджета. Това е пренебрежимо малка сума според нас. Ако се извърши една редукция, бюджетът няма да бъде изтърбушен толкова, колкото с такива „благородни” акции като КТБ и други мародерски начини за източване на българския национален продукт, и ще се получи един много важен позитивен резултат. Българските автори ще бъдат поощрени, техните книги ще могат да се издават и да имат поне с 10-15% по-ниска цена, следователно ще бъдат по-достъпни, библиотеките, които ние знаем, че нямат пари по същите причини, за които стана дума досега, ще имат повече средства за закупуване на българска литература, а не само за чуждестранна. И приносите са неизчислими, те са проверени от експертите, могат да бъдат внесени и писмено в Комисията.
Вторият главен въпрос са българските библиотеки. Може би народните представители знаят, че преди петнадесетина години в България действаха 9800 библиотеки – читалищни, училищни, селски, градски, ведомствени. В последните години постепенно те се редуцираха до 2000, от които около 800 действащи. Някои от библиотеките бяха разграбени, други бяха затворени в селски читалища, където няма читалищни секретари, няма заплати за тях, трети бяха дадени на вторични суровини. Училищните библиотеки, както е известно, бяха почти разгромени. В последните няколко години някои кметова полагат неистови усилия да се възстановят училищните библиотеки. Аз тук искам да ви дам пример със София. Откакто е госпожа Фандъкова, това е една от стратегиите на Столична община - сваляме шапка за това! – Димитър Николов в Бургас, в градове като Търговище, Шумен, трудно е да изброим всички градове. Но там заслугата и усилията са предимно на кметове за възстановяване на училищните библиотеки. По-малки са заслугите на Министерството на образованието, но от страна на Ваня Кастрева, заместник-министър по средното образование, имаме уверение, че и министерството ще се включи в тези усилия.
Какъв е случаят обаче с бюджетите на нашите библиотеки вероятно знаете. Преди пет-шест години имаше една инициатива, няколко години беше заместник-министър на културата Надежда Захариева и тогавашното правителство и Министерството на културата отпускаха с, така да се каже, скърцане на зъби, около милион и половина–два в продължение на две години. Тези жалки милион и половина-два все пак бяха като един светъл лъч в тъмното царство. След това тази практика бе преустановена. тези пари се даваха на библиотеките за закупуване на българска предимно литература – съвременна и класическа.
Знаете, че в страната има 28 регионални библиотеки, от тях 18 депозитни библиотеки, тоест библиотеки, в които трябва по закон да влязат всички издавани в България книги, не само българските. Имат смешни, жалки, позорни бюджети за годината всяка от тези регионални библиотеки – между 10, 20, най-много 50 хил. лева. Това означава, че тези библиотеки не могат да набавят периодиката, която им е нужна, и могат да купят по 200-300 заглавия годишно. Тоест ние виждаме, че става дума за стратегическо обедняване на библиотечните фондове.
Отделно, може би знаете, че седем-осем години са критичният срок за амортизация на изданията в библиотеките, след седем-осем години те са парцалосани, скъсани страници, загубени страници и трябва да се подновят.
Изправени сме пред една апокалиптична картина, що се отнася до българските книги в библиотеките. Не искаме да смятаме, че това е стратегия за цялото Народно събрание, но от 25 години има все по-засилваща се степен на глухота в партиите, представени в парламента (за да не ме репликира моят приятел проф. Станилов – не всички, някои чуват), но резултатът е този. Затова ние с радост идваме при вас, благодарим ви, но ни се иска този разговор да не е само един от поредицата безсмислени разговори.
И накрая искам да ви обърна внимание, за да има време и за диалог, за полемики и за възражения, че България е единствената страна на Балканския полуостров, която няма обща национална стратегия или политика на грижа за българската книга, за отечествената книжнина. За разлика от Турция, тя е на светлинни години от нас, там всяко издание на турски автор половината от тиража се закупува задължително и се разпределя в турските библиотеки, Сърбия има по-малък процент, Гърция също. Дори Македония, която общо взето ние не смятаме за сериозна държава, има специално в бюджета на Министерството на културата гласувано перо 10 милиона евро (до миналата година бяха толкова, може би вече са увеличени) за пропаганда на македонската литература в чужбина и за подкрепа на преводите. Виждате за какви мащаби става дума.
Аз мисля, че колкото и да е опоскана нашата страна и да е най-бедна в Европейския съюз, все пак могат да се намерят някакви смешни два-три милиона лева годишно за българските библиотеки, но при условие че се купуват книги класическа литература и съвременна българска литература. Има критерии, които са добре известни, няма да има злоупотреба. Самите библиотеки надават кански писъци при поредните ръководства на Министерството на културата, оттам им казват: да, да, работим по въпроса. И, разбира се, нищо не се случва. Така се стига до тези процеси на вторична неграмотност, които ние наблюдаваме сред българските млади поколения. Не е виновно само Министерството на образованието и науката, че в поредица от безсмислени реформи забрави вече за какво става дума и каква е целта, явно виновно е цялото отсъствие на държавна стратегия и нежеланието, с малки изключения, на политическите партии или тяхното убеждение, че това е много дребен въпрос, той се замита под килима, девета дупка на кавала е културата. Аз просто искам не като назидание да ви припомня нещо, което без съмнение вие добре знаете, че никакъв социален или икономически, или политически проблем не може да бъде решен, ако няма култура, ако няма образование. В България знаете, че сега има 18% скрита неграмотност, а колко е явната неграмотност може да ви каже Министерството на образованието, сред завършващите уж средно образование. Такова е качеството. Учениците не са чели и по една книга, учат по конспекти. Прехвалената американска система с тестовете знаете, че е нещо като захарен памук, води до лениво съзнание, липса на съпротива на мозъка на младия човек. Дават му се наготово въпросите. Даже по време на изпити им се разрешава да ползват интернет. Е, каква е ползата за ученика? Той взима нещо наготово, не знае какво е, пише го и си изкарва изпита.
С всичко това, уважаеми народни представители, ние с акад. Марков за пореден път надаваме жален писък да ни обърнете внимание. Надяваме се, че нашият глас няма да остане както досега глас в пустиня, защото такива усилия са правени многократно. Ще ви припомня, че по време на управлението на Симеон Сакскобургготски даже имаше специална изложба на българската книга в парламента. Слова се държаха от тогавашния председател Герджиков и имаше трима народни представители. Седем-осем издателства представяха цял ден български книги, минаха петима народни представители и като разбраха, че книгите се купуват, казаха: добре, благодаря. И се отказаха. Това беше резултатът. Излязоха седем-осем публикации в „Труд” и „24 часа” за данък добавена стойност. Отвърнаха ни депутатите, че ако се облекчат книгите българска литература от данък добавена стойност, същото ще поискат и хлебарите и производителите на дамски превръзки. Ние за хлебарите се съгласихме, но сега за дамските превръзки малко се огорчихме. Това – малко за разтуха.
Благодарим ви. На ваше разположение сме, ако имате въпроси. Само да ви кажа за това, което каза Георги Марков, за да видите докъде сме се докарали и деградирали като нация. Миналата години беше 100 години Балканска война. Естествено това не се хареса на депутатите от ДПС, но както и да е, това е история. Ние с акад. Георги Марков обиколихме цялата страна, създаде се гигантски комитет, който се състоеше в това само да държат речи и никаква инициатива, и в обиколките на Широка лъка, на Момчиловци, на Родопите се оказа, че в тези библиотеки нямат даже и по една книга да купят. И ние естествено подарихме. Давам ви този пример, за да видите, че въпросът с циганите в Пазарджик и за тяхното ислямизиране не е случаен. Както има уахабити и саудитски проповедници, които работят и купуват гласове и души под носа на официалната държава, така има и хора като пчеларя Моллов, който създава специален помашки език, щедро финансиран от турските специални служби – това е известно на нашите депутати и на специалните служби – но няма никаква защитна реакция на нашата държава, тоест на висшия орган – парламента. На мен ми се струва, че в това отношение не патриотичните партии „Атака” и Патриотичният фронт да вземат отношение, а всички партии, ако смятат, че национализмът е нещо добро. Ако другите партии смятат, че здравият патриотизъм е нещо опасно, понеже ще разсърдим новите бели братя американците, това е друг въпрос. Да излезе с една декларация Народното събрание, за да не огорчим американците, нашите приятели, и социаллибералния модел, да се откажем от българската книга.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Гранитски, предполагам, че ние можем да продължим дълго този разговор и той със сигурност ще бъде интересен във всичките му аспекти, но да Ви помоля, все пак имаше конкретно предложение, за което бих искала да Ви помоля да го представите и то да бъде в крайна сметка и основата на това да потърсим усилия, възможности за неговото развитие.
ИВАН ГРАНИТСКИ: Конкретното предложение е към чл. 6 в Закона за депозитните бройки. В закона е казано, че 12 екземпляра от печатните произведения в тираж над 300 броя от всяко последващо издание, отпечатани на територията на Република България, се дават задължително в депозитните библиотеки. Нашето предложение е един ред:
„Дарените печатни депозитни екземпляри на библиотеките в Република България да се освободят от данък.”
Защото и тези дарения се наказват с данък досега. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Мога ли само да Ви попитам, за да е ясно все пак и за останалите колеги, и за тези, които за първи път участват в работата на това Народно събрание, дали такова предложение е правено в предишни комисии?
ИВАН ГРАНИТСКИ: Многократно. Многократно от 1995 година.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точно такова не е правено.
ИВАН ГРАНИТСКИ: Добре, може да има нюанси.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: В такъв случай, колеги, имаме ясно формулирано предложение. Господин Гранитски, акад. Марков, благодаря Ви. Всяко предложение може да има два пътя за развитие – единият е чрез законодателна инициатива на колеги народни представители, другият е през Министерството на културата. Но тъй като в момента в това заседание ние имаме възможност да ви чуем и всъщност първи да се запознаем с това предложение, колеги, заповядайте, имате думата за изказвания след експозетата, които представиха акад. Марков и господин Иван Гранитски.
Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз страшно съжалявам, че трябва да повторя пред Комисията някои неща, които казах миналия път, когато бяха при нас тук театралите. Порочната данъчна система, която владее в България, е на дъното на повечето от тези ни нещастия. Няма в Европа държава, в която се използва недиференцирана косвена данъчна ставка. Навсякъде данък добавена стойност е диференциран, само у нас е 20%. Миналия път тук актьорите ме заловиха в това, че не зная, че билетите за театрите били без ДДС, което аз наистина не го знаех, не съм се интересувал, но това е смешно. Господин Гранитски каза, че в Германия данък добавена стойност е 7% върху книгите, но върху детските книги той е нула. Навсякъде, във всички държави, даже и там, където изповядват едно към едно неолибертарианството като философия, навсякъде данъкът добавена стойност е диференциран. В Унгария е слабо диференциран, разликите са в 5%, но те имат 19 извънредни данъка, които носят на фиска огромни пари, за които ние можем само да мечтаем.
Намаляването на данък добавена стойност, примерно казвам, за книгите с 15% ще намали прихода във фиска с 13 млн. лева, което е незначително. Въпросът е, че на финансовия министър, като му го предложим, примерно се съберем депутати от разни парламентарни групи, кой управляващ, кой опозиция, и се договорим да внесем подобно нещо, като отидем при финансовия министър Горанов, той ще каже: добре, съгласен съм, кажи ми, професоре, обаче откъде да ги добавим тези пари във фиска, за да има откъде да ги вземем. За да падне тук, трябва отнякъде да се добави.
Това може, разбира се да се направи, ако човек има друга философия на управление, големите търговски вериги се облагат с един извънреден данък от 5 или 10% и всичко се урежда във всички посоки. И не само това. Но няма как да се направи, защото ще ни дадат в Европейския съд и нашите хора ще се изпоплашат и ще дадат заден ход.
Това, което вие сте направили, мога да го внеса и аз, макар че мен като такава радикална опозиция със сигурност няма да ме послушат, по-добре е някой от колегите, които участват в управляващата коалиция. Не искам да кажа нищо лошо, но е по-добре те да го внесат. Въпросът е, че преди това трябва да се изчисли горе-долу каква ще бъде загубата за фиска. Тя ще бъде смешна, минимална и това ще бъде убедително доказателство да стане това, което предлагате. Иначе е много дребно. Но ще има реална полза.
Пак ще ви кажа, докато плоският данък не стане прогресивно-подоходен с високи горни прагове, инкримирани, както е примерно в Съединените щати или в някоя друга държава, докато имаме изравнена данъчна ставка на главния косвен данък ДДС, няма как да намерим парите. Винаги ще бъде такова бедно, свито, тук ще мрънкаме, като дойдат хора. Не само вие и други хора ще дойдат.
Извинявайте, госпожо председател, но винаги ще възникват такива въпроси. Аз бих поставил например едно друго слабо място – книгите по хуманитарното знание, фундаменталните книги. Не се превеждат на чужди езици и не излизат навън. Това е основна слабост от много години наред, от комунизма, от преди комунизма, на Третото царство и на двете републики, които го последваха. И затова повечето хора в Европа знаят за гърците, ама за нас не знаят. Това е причината. Аз съм бил (извинявайте, че се разбъбрих) на изложба в Падерборн, изложбата се казваше „Карл Велики и Европа”. Така беше в контекста Карл Велики като обединител на Европа, което не е общо взето вярно, но няма значение, там го бяха направили на седем нива, от цяла Европа събрани археологически паметници и всякакви други от времето на Карл Велики. И дават на един голям екран карта на Югоизточна Европа. Там с един триъгълник, който слизаше някъде до Карнобат, нагоре до устието на Дунава и пише „Българи”. Имаше и един нанесен град, който беше Скопие, друго нямаше. Това в Девети век! Когато ние тук сме империя при Крум. Питам една уредничка, която се оказа бивша студентка във Виенската академия, там познавам професорите, и почвам да й обяснявам: вие знаете Сердика, Филипопулис знаете, после има огромна българска столица и т.н. Тя отговори: ние това не го знаем, нямаме такива книги. Което не е вярно, има такива книги, но ние наистина не изнасяме хуманитарното знание навън, на чужди езици и това е наша грандиозна слабост. Затова можем да се замислим да се създаде фонд „Българска книга”, в който да има сектор, сегмент за такива издания. Но, както виждате, години наред вече самият фонд „Култура”, който по едно време даваше такива парици, сега нищо не дава и нищо не се случва.
Това исках да кажа. Извинявайте, много дълго стана.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, други изказвания има ли? Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Много тежки и сериозни са проблемите, които поставиха акад. Георги Марков и господин Иван Грантиски и по отношение на книгоиздаването, и по отношение на състоянието на библиотеките. Действително те намаляват в тези последни десетилетия, много се тревожат хората, които работят в библиотеките заради това, че не достигат средствата за закупуване на нова литература. Не случайно постоянно питат и се надяват, включително и на малката допълнителна субсидия, за която могат да кандидатстват пред Министерството на културата, която е свързана и със закупуване на книги.
Аз също си мисля, че не сме загубили каузата и трябва да работим и да се борим. Защото ще ви дам един пример. Аз съм от Велико Търново и не бих казала, че нямаме достатъчно брой библиотеки. Освен регионалната, която е депозитна, имаме две големи читалища, които са с големи библиотеки, включително при нас има и училищни библиотеки. Но се появи една инициатива, която вероятно сте видели отразена в българските медии, за така наречената „Улична библиотека”. В една библиотечка, не много нова, явно служила на някое семейство десетилетия наред, хората събират книги и в определени часове, поставена на публично място, някой, който иска, може да вземе книга, да я върне след това и да прибави примерно още една, която той е прочел и може да предложи на други хора. Тази „Улична библиотека” се поддържаше от млади хора, което е знак, че има за какво да се борим и работим.
Много тревожно според мен е състоянието и с това, че непрекъснато намаляват бройките, на много места остават на по четири часа, с ниско заплащане. Така че вероятно има нужда действително от много мерки. Този пример, който вие дадохте за мандата 2005-2009 г., е много добър, но тези пари са еднократен акт и няма повторение в следващите години.
Аз си мисля, че това предложение, което вие правите, може би трябва да бъде огледано и от юристите и защо да не бъде подкрепено от Комисията. Разбира се, че Министерството на финансите трябва да си каже мнението и да каже колко струва, но ние имаме 18 депозитни библиотеки в България, това е една изключително добра практика според мен, която позволява всичко ново, което излиза през годините в България, да влезе в тези библиотеки. Осемнадесет библиотеки по 12 бройки – аз не мога да кажа, вие по-добре знаете колко са изданията в годината, но поне да опитаме да обмислим, да видим какви биха били параметрите на едно такова предложение. Съгласна съм, че ако имаме шансове то да мине, трябва да бъде подкрепено от повече хора. Мисля, че такъв един въпрос си заслужава да обсъдим в Комисията – дали днес или след необходимата информация, която да получим – да обсъдим в Комисията и да направим предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожо Бояджиева. Академик Марков, господин Гранитски, аз чисто от гледна точка на прагматичното развитие на въпроса оттук нататък мога да ви кажа, че следващата седмица предстоят в нашите парламентарни групи сред другите въпроси, които ще се разискват, и представяне на общ пакет от законодателни инициативи, които са в сферата на културата. Ще помоля и колегите от Комисията, и госпожа Бояджиева, ако не възразява, да включим с едно предложение, макар и работно на този етап, това, което вие днес представихте на нашето внимание, което да бъде обсъдено от колегите в парламентарните групи и ако имаме знак за съгласие в посока на това да намерим най-доброто предложение като формулировка, аз също бих се постарала да убедя колегите си да го направим заедно. Защото би било крайно неуместно, ако който и да е от нас се опитва да търси политически дивидент от нещо толкова добро, от една страна, и очевидно не толкова лесно за реализация – от друга.
Така че общите ни усилия при всички положения биха били полезни и необходими.
Второто, което мога да ви кажа, е че, тъй като ние имаме много добро взаимодействие с Министерството на културата и търсим естествено възможност законодателните инициативи да бъдат осмислени и да идват и от Министерството на културата, предстои веднага след Великден една обществена дискусия, която ще проведем съвместно в Народното събрание с Министерството на културата, и тя ще има своите елементи, които касаят различните изкуства, различни гилдии, различни проблеми. Разбира се, далеч не може да изчерпи всички проблеми, но ще има за цел да обсъди тези, които поне до този момент са били поставени на дневен ред, да кажем, по-прагматично. Непременно ще потърсим възможност и днешният разговор, и това предложение да бъде включено в самата дискусия. Ще направим необходимото и вие да имате покана и да участвате в самата среща.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Благодаря най-вече за това, че вдигнахте, ако мога така да се изразя, в пространството на нашата Комисията темата за книгите и за четенето. Защото може да се каже, че голямата си част от нас, хората от нашето поколение сме, да го наречем, книжно поколение. Ние сме се образовали и сме се развили преди всичко на базата на четенето. И специално за мен няма по-голямо удоволствие от това да хванеш една книга, да я разгърнеш, да влезеш в една библиотека, да вземеш една книга, да усетиш мириса на библиотеката. Това е нещо, което аз свързвам със своето детство.
Ние не трябва да си заравяме обаче главата в пясъка и да не виждаме какво се случва. Аз смятам, че оттук нататък расте така нареченото IT поколение, електронно поколение, което в голяма степен започва да се осведомява и да се образова в голяма степен от новите развити технологии. Това поставя въпросът за дигитализация на самите библиотеки. И това е изключително важна тема и тя се случва къде ли не. Разбира се, това прави по някакъв начин проблема с книгите, с книжните тела на книгите, как да кажа, актуален. И аз се питам, ако ние направим така, че в библиотеките постъпват повече книги, библиотеките могат да си позволяват повече книги, всъщност това ще даде ли възможност за това ново поколение да чете повече. Ние тъй или иначе, си четем, ние си имаме библиотеки вкъщи, имаме тази култура. Тоест тук въпросът, поне за мен, е как да направим така, че новото поколение да чете повече и все повече да усеща това загубено удоволствие от това да чете книга. И затова има най-различни инициативи. И те са „Улични библиотеки”, те са инициативите „Прочети книга, подари книга” и т.н. Тоест да върнат това усещане.
Всъщност аз бих мислил действително в тази посока и ако намаляването на данък добавена стойност или премахването на данък добавена стойност за библиотеки и т.н. има доказателства, съчетано с други мерки, за това че това ще върне това IT поколение в усещането, че е и книжно поколение, аз смятам, че никой няма да откаже да подкрепи тази инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, проф. Банков, накратичко, ако обичате.
БАНКО БАНКОВ: Госпожо председател, колеги Гранитски и Марков! Ръководството на Писателския съюз отдавна има идея как да бъде компенсирано евентуалното намаляване на данък добавена стойност върху българските книги. Предлага се със същия процент да се увеличи данъкът върху преводната еротична и криминална литература.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Това е конкретен възможен механизъм.
Колеги, позволете ми преди да обобщим на този етап тази дискусия да ви кажа, че през тази година има две годишнини, които ни дават изключителен повод за израз на уважение, на почитание към Любомир Левчев и към акад. Антон Дончев, които навършват съответно 80 и 85 години. Аз използвам днешното заседание, за да се обърна към всички вас и да ви помоля за подкрепа в това издаването на книгите, посветени на тези две годишнини, на тези двама титани на българската интелектуална общност и те са истинска светлина в историята ни за всеки един от нас, да бъде възможна инициатива, в която всеки един от нас да има принос. Но, разбира се, по-естественият, по-възможният начин това е чрез организирана подкрепа от страна на парламентарните ни групи.
Затова бих помолила господин Гранитски, тъй като е ангажиран с тази инициатива и всички добре знаем, че той е от малцината, който полага не само професионални, но и много човешки грижи и за Любомир Левчев, и за акад. Антон Дончев, да ни изпрати като едно писмо тази инициатива, какво се предвижда, как ще се случи, което да ни даде основание в разговор с колегите ни в парламентарните ни групи, но и ние всички като комисия, да намерим най-добрата възможност да подкрепим отбелязването по един достоен начин на тези два празника. Защото ако имаме поводи за два такива големи празника през годината, ние сме наистина много богата нация.
Благодаря Ви господин Гранитски. Надявам се накратичко да обобщите дискусията.
ИВАН ГРАНИТСКИ: Благодаря ви. Не толкова за обобщение. Разбира се, ще пратя покани, много ви благодаря.
Искам да предложа нещо на почитаемата комисия, което мисля, че няма да затрудни и Министерството на финансите, да се обърнете вие с един подкрепителен апел към господин Горанов, ако в чест на 24 май се призоват български издатели който каквото желае да дари на български библиотеки, това дарение поне да бъде освободено от данък. Лично нашето издателство може да дари над десет хиляди тома класическа литература на стойност 100-200 хил. лева. Ние непрекъснато правим това нещо, без да се бием в гърдите, но би било добре това да бъде една национална инициатива. Работим в тази посока със Столична община, с Бургас, както ви казах, и мисля, че няма да възразят и другите колеги издатели. Това да е едно еднократно дарение, което обаче доста ще попълни фондовете. И мисля, че всички патриотични български издатели ще се отзоват на това нещо. В случая какво искаме? Една санкция на Министерството на финансите това голямо дарение, десетки хиляди томове да бъде освободено от данък. След това ще се мисли за другите неща, има ли, няма ли корекция в закона. Ако можете с това да ни помогнете, ще бъдем безкрайно признателни.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гранитски.
Академик Марков, заповядайте и вие.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Ако ме пита финансовият министър откъде, и моята главна счетоводителка казва „няма”, „няма”, онези 15 ТИР-а контрабанда цигари бяха ги пропуснали през „Капитан Андреево”. Нали говорим за държавния бюджет? Така че, ако затегнем контрабандата, ще има и за книги.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, акад. Марков. Колеги, днес в разговора ни дотук толкова пъти споменахме министър Горанов, че ми се струва, трябва да му напишем едно официално писмо и да му кажем, че той макар и не физически, е бил част от днешното ни заседание.
Ние имаме планирана още една част от заседанието ни и тя е представяне на един креативен творчески проект от колегата ни Петър Кадиев. Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Представям ви едни млади хора, които много смело са тръгнали напред да правят нещо, което смятат, че ще бъде една традиция. Аз мисля, че всичко това може да се случи и естествено трябва да подкрепим тези млади хора. Това са Цветан Хаджийски като основен човек, който е в този проект, и неговата колежка Мария Койчева.
Аз мога да кажа, че всъщност това е едно мултифункционално събитие, не е само етно джаз фестивал, защото вътре ще има едни съпътстващи дейности, представящи стари занаяти. По-различното от това, което се случва в Банско и в Смолян, е че такъв джаз фестивал ще бъде от старинни инструменти, които досега може би не са и чувани. Само ще ви кажа най-известните групи, които ще представляват този фестивал: „Балкански” с Теодосий Спасов, много известна група, знаете Теодосий Спасов, няма какво да го представяме. „Исихия” – отново една наша група, „Ирфан”, „Баба Зула” от Турция, VIC от Гърция, „Смайлмайн”, „Кайно Йесно Слонце” и други водещи страни, които ще бъдат на наша родна сцена.
Интересното е това, че ще бъде в едно китно родопско село, което е запазило своя автентичен облик, това, което е било от миналото. И всъщност там ще се пресекат ритми, там ще се пресече една дейност на старите занаяти, там са старите къщи, там са старите форми. Това ще даде един по-различен привкус от това, което се случва примерно в Банско или в Смолян.
Ако колегите са готови, ще дам думата на Цветан Хаджийски.
ЦВЕТАН ХАДЖИЙСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати и скъпи гости! Ще се опитам да бъда максимално бърз и да ви въведа към това, което случва към момента, и това, което ще се случи в следващите четири месеца.
Първо, това е едно събитие, което се роди миналата година, работим вече шест месеца като планиране по него, и е създадено от група артисти, хора, които участват активно в културния и социалния живот в България. То е един вид нашата лична позиция към това какво искаме да изживеем и как искаме да го направим, високопрофесионален проект, който да включва в себе си не само музика.
Реално погледнато, това, което заложихме като концепция, е използването на елементи от различните сфери в културния живот в България, визирайки от демонстрация на стари техники, свързани с коване, през керамика, ще изградим пещ по стар тракийски стил, което ще ни отнеме доста време и ресурси, изработване показно към хората как се изработват и са се изработвали гайди, кавали, тъпани, пак отново по стар стил, като респективно за това сме намерили конкретните специалисти, не на последно място. В същото време един контрапункт на фестивала – хората ще имат досег с крайно съвременна материя като роботика и хоби роботика, примерно, синтез на звук. Ще има лекция от водещи имена като Иван Шопов, как се работи със звукозапис, какво представлява това и естествено доставено по възможно най-практичния начин, така че хора без подготовка да могат да влязат в тази материя.
Господин Кадиев представи групите в голяма степен. Гласуваха ни доверие наистина едни от водещите в момента проекти. За съжаление господин Спасов, когото не е нужно въобще да го представяме, в момента мисля, че не е в България и снощи ми изпрати съобщение, че няма да може да присъства днес с нас, за което помоли лично да го извиним пред вас.
Това, което предстои, ние заложихме като план, реализация нещо доста смело, тъй като самото място, самата локация – с. Долен, община Сатовча, е архитектурен резерват и уважението към това изисква и самите изразни средства да са приобщени към въпросното уважение. Екип от архитекти, инженери и хора, които се занимават активно с тази материя, в рамките на четири месеца ще изградим заедно цялата инфраструктура на материала. Ако трябва да съм точен в цифри набързо, ще използваме около 60 куб. метра камък, около 24 тона глина, 600 кв. м. специален плат и около 32 куб. метра дървен материал, с които ще успеем да изградим двете сцени, които са над реки, крайно футуристични форми. По този начин няма да излезем от общата шапка на мястото, което ще бъде наш домакин като една форма на уважение.
Да, наистина е смел проектът, не крия, че не е и евтин. Защо правим – бихте попитали вие – и какво правим ние тук в тази комисия, за което ви благодаря искрено, че ни посрещате. Не е правен такъв дързък проект в България, смело мога да го заявя. Независимо от резултатите от срещата днес и въобще какво ще се случи, ние твърдо сме решили да стигнем до финал и докрай. Не е лесно определено, става въпрос за наистина голяма мащаб и работата всъщност вече тече и към днешна дата, стартирали сме въпросния проект.
Фестивалът ще се проведе между 6 и 9 август. Не случайно е прекръстен „Преображение”, защото на 6 август знаем, че е Преображение.
Много важно е да споделя, че изкуството е водещ елемент в този проект и ние не поемаме политически или верски наши лични, субективни вярвания, посоки или убеждения, в никакъв случай. Проектът е международен, както вече стана ясно, включват се и архитекти и скулптори и от Сърбия, Белград, на доста високо ниво. Имаме амбицията и го правим, позиционираме това събитие във високия сектор, макар че ще бъде с лимитиран достъп, защото уважението към самото село и към самото място изисква, че, първо, ние трябва да го върнем абсолютно безупречно чисто, да го опазим и не на последно място, хората там да се чувстват наистина добре, тъй като и дори самия слогън на фестивала „Отвъд прага” предпоставя идеята за едно изживяване, доста по-различно от това, което сме свикнали ние.
В общи линии това е презентацията на проекта. Наистина смятаме, че той има доста сериозни заявки и може да е фактор в общия културен фонд на събития в България и затова имаме дързостта да сме тук. Така че всякакви въпроси, които имате към мен, може да ми ги зададете и сме отворени към всякакъв вид сътрудничество, за което ви благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви и аз.
Колеги, имате ли въпроси към това, което чухме? Аз мога само да добавя, че имаме един добър, убедителен политически анонс от вчера, а именно премиерът Борисов от парламентарната трибуна в израз на подкрепа към българския туризъм се обърна към всички с апел да изберат България за почивка, независимо дали е Великденска, Гергьовденска или лятна. И тъй като вашето събитие е в август месец, когато е време за отпуска за повечето български граждани, аз мисля, че няма нищо по-хубаво от това да имаш добър културен повод, изпълнен с традиция, от една страна, и с иновация – от друга, и да посетиш място, което не познаваш.
Благодаря и на господин Кадиев заради това усилие и възможността да ни запознае с вашата идея. Ще останем близки до това, което правите. С наближаването на събитието или преди ваканцията на парламента, ако са подготвени материали, които го рекламират и представят по определен начин, ние с радост ще ги разпространим и сред колегите ни народни представители, така че ако планират своето време за началото на август и търсят нови идеи, това да бъде едно отлично предложение.
Освен това във времето, докато се развива проектът, ако имате нужда от някаква подкрепа, изразена чрез писмо за подкрепа, чрез някакъв тип друго институционално отношение, ние с господин Кадиев ще имаме и желанието и готовността да го направим. Мисля, че едва ли в Комисията ще има колега, който не би подкрепил подобна инициатива.
ЦВЕТАН ХАДЖИЙСКИ: Много Ви благодаря, госпожо председател. Само последни думи, ако ми дадете възможност.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Последните думи винаги са много кратки, само да знаете. Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Искам само да пожелая успех в реализацията. Виждам, че става дума наистина за много сериозен проект, започнали сте навреме, но ви предстои и много работа. Аз успях набързо да прегледам проекта и да видя и за какви суми става дума, за които Вие видимо ще търсите подкрепа и помощ, макар че тук все пак има и билети и повече хора, които да дойдат, за да може да се възстановят разходите, които са направени.
И все пак, тъй като става дума за проект, който евентуално може да получи помощ и от Министерството на културата, моят въпрос е дали сте давали такива документи и към фонд „Култура”, въобще направено ли е нещо в тази посока. Разбира се, ние бихме подкрепили проекта като комисия, но все пак ние не разполагаме със средства, с които бихме могли директно да помогнем. Това не е в нашите правомощия. Вероятно има предприети действия, но въпросът ми е какво е направено.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте да отговорите на госпожа Бояджиева и да кажете няколко думи в заключение.
ЦВЕТАН ХАДЖИЙСКИ: В момента изграждаме амфитеатър. Да, проектът е доста скъп и ние определено имаме нужда от помощ, не го крием това нещо. Не сме направили конкретни стъпки към Министерството на културата и нямаме нищо против, ако има как, да ни бъде помогнато да се справим и в тази насока. Защото мащабът наистина е огромен, сложен е, изисква много добро планиране и определено ако има как държавата да застане под някаква форма до нас в този момент, това би било прекрасно.
Благодаря Ви много и за добрите думи!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз. Господин Кадиев предполагам, че ако има възможност, разбира се, и време, тъй като има достатъчно други ангажименти, които са свързани с работата на всеки народен представител, би могъл да ви даде малко повече идеи за някакъв тип контакти и с Министерството на културата.
Господин Кадиев, заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз естествено ще направя съответните постъпки към Министерството на културата, защото виждам, че един такъв проект изисква много средства. Знам, че е непосилен. Но най-важното е, че всичко това, което в момента ще се съгради, то ще остане, то ще бъде там и за следващите години. И най-важното, това нещо да остане като традиция, защото знаете, там, където имаме традиция, имаме култура.
Така че напълно сме отворени. Ние ще го коментираме и с останалите колеги от Комисията кой как може да помогне в случая. Но аз мисля, че с едно отворено писмо към Министерството на културата, можем да поискаме една малка помощ, която да ви бъде дадена, за да може да построите тези сцени. Защото тези сцени ще останат и за следващия път. Всъщност това е, което в момента липсва. И оттам нататък, дай боже, всяка година на Преображение Господне там да се случват тези неща и да бъдем отворени към истинското, към българското, към изконното, към традиционното.
Благодаря Ви много за това, че поискахте помощ от нас, защото в крайна сметка точно затова е и Комисията по културата и медиите – за да може да съдейства за такива проекти, млади хора, които решават да останат тук и да правят тук нещата. Което е много важно.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Само ако ми позволите, ние и отворено, и затворено писмо да напишем, да Ви кажа, по-добре е да се грабнете с младите хора, да отидете в Министерството на културата и да отваряте вратите. Защото това е по-сигурният начин. И да поставим на изпитание отличното ни взаимодействие с Министерството на културата. Господин Кадиев, знаете, че лично отворените врати действат по-добре от всяко отворено писмо.
Колеги, по точка „Разни” имате ли някакви други въпроси, които бихте желали да повдигнете? Няма въпроси.
С това ви благодаря. Закривам днешното заседание.
Приятен следобед ви желая!



(Закрито в 15,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова