1. По повод международния ден на театъра и връчването на националните награди „Икар” – среща със Съюза на артистите в България във връзка с проблеми, касаещи българския театър.

2. Разни.

---

На 26 март 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. По повод международния ден на театъра и връчването на националните награди „Икар” – среща със Съюза на артистите в България във връзка с проблеми, касаещи българския театър.
2. Разни.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред, които да включим в настоящото заседание.
Подлагам на гласуване днешния дневен ред. Моля, който е „за”, да гласува
За 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет. Само ми позволете да ви напомня, уважаеми колеги, в Огледалната зала на Народното събрание ще бъде работната ни среща с Министерството на културата за програмата ни във връзка със законопроекти и взаимодействието с екипа на министър Рашидов. Който има възможност, да заповяда.
Уважаеми колеги, на днешното заседание присъстват от Министерството на културата госпожа Таня Андреева, парламентарен секретар, госпожа Ина Божидарова, директор на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование”. Малко по-късно към нас ще се присъедини и заместник-министър Боил Банов.
Особено ми е приятно да поздравя с „Добре дошъл!” в днешното заседание господин Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. Тук с него от Съюза са София Георгиева и Николай Станчев – добре дошли! Както и проф. Любомир Халачев, ректор на НАТФИЗ. Добър ден и добре дошли в Комисията!
Благодаря ви, че приехте нашата покана. Ние с колегите ми разбираме вашето участие днес, вашето гостуване тук като израз на уважение – да поднесем нашето уважение към работата ви, и като израз на отношение – да чуем проблемите, въпросите, които стоят на дневен ред във вашата работа, и възможностите ние да подкрепим вашата работа било то чрез определени промени на съществуващи закони, било то чрез инициативи, свързани с нови разпоредби, или чрез други форми, които бихме могли да обсъдим заедно.
Така че, още един път „Добре дошли!”, благодаря ви че приехте нашата покана.
Господин Мутафчиев, имате думата, заповядайте.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Добър ден на всички! Благодаря ви за това, че ни посрещате днес тук и че очаквате от нас да чуете нашите проблеми. Изключително благодаря! Затова сме и такава сериозна делегация, разбира се – част от управителния състав на Съюза на артистите, господин Николай Станчев, както и София Петкова-Георгиева, която е представител на музикалната индустрия в България, която ще сподели проблемите с музикалната култура на българина.
Това, което искам да ви кажа, разбира се, в няколко думи, предполагам вие знаете, че финансирането за българската култура е последната мисъл на които да са управляващи на тази държава открай време. Мога да ви кажа един много хубав монолог от една постановка, която се казва „Духът на поета”, ние я играем с Валентин Танев в Народния театър „Иван Вазов”, за това какво е направил Стамболов за пет години в България. Ще спестя целия преамбюл на този монолог и ще ви кажа, че навремето законът за култура в България се е наричал Закон за субсидиране и стимулиране на всеобщата и всестранна просвета на населението чрез училищата, науките, театрите и литературата. В момента законът за култура се нарича Закон за закрила и развитие на културата. От кого се закриляме не знам, но и това, че не се развиваме по отношение на бюджетите също го знам.
Мисля, че е хубаво да се върнем към онези стари традиции, да не ги отбягваме с лека ръка, вие знаете къде в архивите и по какъв начин можете да погледнете какво е представлявал този закон. Има много интересни неща, които могат да бъдат приложени и в днешно време.
Също така мога да ви кажа, че колегите отдавна осъзнават факта, че не може да се лежи единствено и изцяло на държавните бюджети, тоест държавата да финансира българското изкуство и в частност българския театър, за който говоря в момента, а трябва да се търсят и алтернативни източници за финансиране на изкуството и културата.
Един такъв алтернативен източник успяхме да открием с нашите специалисти в Съюза на артистите, и това е, ако помогне Комисията по културата и медиите, да бъде приспаднат този данък 4%, който плащат театрите от приходите от билети в държавната хазна. Което означава увеличаване на субсидията за култура, сектор „Театър”. Веднага ви казвам, че това е абсолютно възможно и то единствено по решение на министъра на финансите, даже не е необходима и поправка в закона, доколкото знам. Вие сте достатъчно интелигентни и компетентни да прочетете това.
Другите източници за алтернативно финансиране на българския театър и българската култура въобще като цяло, имам предвид и музика, това е възстановяване на чл. 26 за изплащане на таксите, които трябва да се събират от митниците за вносителите на записваща техника и на празни дискове в България. С този чл. 26, който е възможно да бъде възстановен, просто трябва да се ограничат лобитата на големите маркети, които не искат да плащат такива отчисления. И това е регулация на косвените данъци и мисля, че това е абсолютно възможно. Там парите са между 18 и 29 милиона всяка година – вие ще го проверите.
Това е от гледна точка на театралната част. И ще ви кажа защо е необходимо да се увеличат бюджетите по отношение на финансиране на българския театър – не толкова за да се правят нови постановки, а най-малкото, за да се увеличат ако не драстично веднага, с 30%, поне плавно с 30% да се увеличат заплатите на работещите в сферата на сценичните изкуство. И не от гледна точка на това да се увеличат заплатите на творците актьори, които имат възможността да работят на много места, о от гледна точка на това, че има невероятно текучество по отношение на техническите и административни служби, които работят в театъра. Много ниските заплати ги отказват от работа и има едно страшно текучество в театрите на некомпетентни хора, особено които работят със сценичната техника. Това е голям проблем за театрите, защото хора, които не знаят как се работи с чига, с подемни сценични машини, долна, горна механизация на сцената, могат да убият някой актьор на сцената на някое представление именно поради некомпетентност, заради това че има текучество в театрите. Това е нещо, което трябва да се промени категорично в най-скоро време.
Това са нещата, за които се сещам на първо четене, но ако вие имате въпроси, сме готови да отговаряме. Господин Станчев може би иска да допълни нещо.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев. Професоре, заповядайте да чуем и Вашата гледна точка. Младата надежда, младите таланти на България са във ваши ръце в артистичното ни бъдеще. Заповядайте,.
НИКОЛАЙ СТАНЧЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като цяло моята гледна точка не се различава много от това, което каза председателят на Съюза. Вярно е, че ние работим с младите артисти и не само артисти, ние имаме там и студенти по кино, но те много бързо завършват и стават професионалисти. И още докато учат дори в трети-четвърти курс те вече работят професионално. Така че нашите интереси са много близки.
Когато говорим за театър, ние трябва да имаме предвид, че в последните години с оттеглянето на предишната форма на грижа, която държавата имаше към театър, театрите бяха оставени малко, особено в провинцията, на самотек. И за да можем ние в момента плюс субсидии, финансови подкрепи и т.н. да помогнем на тези театри, където могат да бъдат те (очевидно не във всички градове), ние смятаме, че най-важното е да се погрижим там да има добри директори. Ние от седем години обучаваме в нашата академия не само актьори, не само режисьори, не само оператори, обучаваме и мениджъри в областта на културата и в театъра, и в киното. За съжаление през последните години виждам как нашите много добре подготвени, амбицирани млади, кадърни магистри не могат да спечелят конкурсите в различните градове и никъде не започват работа поради прости причини. Отговорът е винаги един и същи: ами знаете, общината предпочита свои хора, знаете, кметът иска да работи с човек, когото познава. И така нататък. За съжаление – сигурно ви е известно, ако не знаете в детайли можете да разберете – в доста провинциални театри финансовото положение е тежко не само защото няма достатъчно пари, а защото те не се изразходват както трябва.
Нашите млади актьори биха искали, както навремето имаше много хубава практика, завършва един цял клас, с режисьорите, актьорите отиват в някой провинциален град, работят три-четири години и създават една много приятна атмосфера, постигат добри резултати и след това вече всеки тръгва по своя път. Но за да стане това нещо, трябва да има добри млади, знаещи директори на театри. Добри директори на театри! Подготвени! Разберете, ние ги готвим и изведнъж се оказва, че по някакви стечения на обстоятелствата всички наши добре подготвени млади хора остават в София. Това е единият проблем.
Вторият проблем. Ние готвим също така много сериозно и в двете области – и в театъра, и в киното – повтарям, готвим много сериозно доктори, които са не само теоретици, но които имат и много сериозна практическа база на развитието си. Никъде (това не е само в театъра и в киното, а въобще в България в администрацията) не е прието, както има други европейски страни, на определени нива да се изисква обезателно докторска степен. Нашите доктори, без да искат, се задоволяват в рамките на театъра или киното, или в рамките на академията. А това не е правилно. Сами разбирате, че няма смисъл да хвърляме такъв сериозен ресурс да обучаваме хора, при това сега се обикалят Европа по международни програми, в света обикалят, идват тук и застават на опашката да станат преподаватели. Това е единственият им път. Не е правилно! Не е правилно да изоставяме тези хора и да не ги използваме в администрацията.
И последно, няма да ви изненадам, ако кажа, че поне моите наблюдения в промените, които сега се готвят в Закона за образование, никъде не виждам в образованието от първи до четвърти клас заложена силна форма на обучение по изкуство. Ако ние от първи до четвърти клас не ги захраним тези деца с отношение към изкуството, както сега прави акад. Карталов в операта с тези „Концерти за бебоци”, след това трудно ще можем да ги вкараме в театъра, в киното, като станат на 20 и 30 години. Аз не знам с какво се пълнят програмите, не съм имал възможност подробно да се запозная, но не виждам тази форма, която между другото присъства в много европейски държави – и във Финландия, и в Германия, да не ги изброявам, вие сигурно знаете. Задължително е! Ако ние не направим и едното, и другото, и третото, какво да говорим. Да, може би ще вдигнете заплатите на персонала, но това няма да свърши работа. Това е, което имах да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Добър ден и на господин Боил Банов, заместник-министър на културата. Благодаря ви, че успяхте да се присъедините към днешното заседание. Да чуем и Вашата гледна точка, след което ще започнем и дискусията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Още веднъж се извинявам на всички, идвам от командировка и се наложи малко да закъснея.
Аз не чух цялото изказване на Христо Мутафчиев, но чух важната част за 30-те процента. Аз бих казал така, в навечерието на този голям празник на българските артисти, мисля, че пари в системата има не малко. Тук ще взема повод от колегата и ще кажа, че в голяма степен подкрепям тезата, че има сериозен мениджърски проблем. Едно нещо аз мога да гарантирам: докато съм на тази работа, няма да има конкурс в системата на Министерството на културата, камо ли пък в системата на театрите, в който да има предпоставка който и да бил той да каже човек на кмета, човека натам, човек насам. Ето сега започваме да обявяваме конкурсите, ще имате всички много ясна информация. Аз едно нещо мога да гарантирам, нищо друго не мога да гарантирам, но за себе си мога да гарантирам: аз лично няма да допусна един човек, дали някой от вашата комисия ми го препоръчва, колкото и да сте ми симпатични, дали кметовете на най-големите градове, конкурсите ще бъдат прозрачни, ясни, чисти. А вече дали вашите завършили магистратура студенти ще искат да работят в провинцията, дали няма да искат само в Сатиричния театър и в Народния театър да работят, това ще го видим при кандидатстването. Защото и тази страна на медала я има.
Това е, което аз мога да кажа от страна на Министерството на културата. Има мениджърски проблем, има кадрови проблем, той е ясен. Има не малко пари, които се разходват неправилно. Проблемът трябва да бъде решен. Това, което ние можем да предложим, е кристално чисти и ясни конкурси. Дай боже, да има кадри да се явят на тези конкурси. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Банов, строг и справедлив, с позиция на Министерството на културата.
Уважаеми колеги, имате думата към казаното дотук като позиции на групите, които представлявате, лично отношение. Заповядайте.
РОСЕН ПЕТРОВ: Всяко говорене по тази тема, когато слушаме дейци на културата или певци, или всякакви форми на художествена дейност, които се развиват в България, винаги опира до едно и също – до пари. И винаги стигаме до извода, че положението е „Пáри нема, действайте!” Ето сега господин Мутафчиев, един корав мъж, как да не подкрепиш това негово искане. Наистина заплатите са ниски в театъра, в театъра все повече навлиза една форма не на истинско изкуство, а както те му викат „халтури”. Да, става опасно пребиваването в театъра. Всеки, който се обяви, да речем, аз веднага се обявявам за увеличаване с 30% в рамките на три години, всеки ще бъде обвинен в нереални обещания, защото ще кажат, бюджетът за култура е такъв и такъв и няма откъде да се вземат пари.
Може би все пак могат да се потърсят някакви други ресурси, да речем, предния път министъра на културата Вежди Рашидов говореше за тези прословути отчисления, които се правят от хазарта. Кога ще пристигнат? Във второто шестмесечие. На мен ми се върти една идея в главата, която обсъждам с Любен Дилов-син, за едно допълнение в Закона за общия доход, човек, който представи 24 билета от театър или оперна постановка, те да му бъдат смъкнати от данъчната ставка. Обаче пък тук възниква друг проблем.
Затова мисля, че всичко опира до някакво решение ние да можем да увеличим бюджета на Министерството на културата, тъй като е ясно, че нито едно читалище ще кара с две хиляди лева на година, пък за театър да не говорим. И колкото и популистки това да звучи, това е самата истина. То затова звучи популистки и клиширано, защото от много повтаряния се превърна в клише. Няма пари за култура в България, няма пари за артистите. Това е моето мнение.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Може ли само да допълня нещо, ако има възможност за такъв вид диалог? Не става въпрос само за пари, става въпрос и за нещо друго. Знаете ли, вдъхновението, с което ние работим на сцената, е до време. Разбирате ли? Вдъхновението е до време. Защото в момента, в който излезеш от театъра и се прибереш в къщи и видиш празния хладилник на децата ти, ти си казваш: добре, за какво аз се пъна толкова време на сцената? Като казвам, че не опира само до пари, искам да кажа, че в този закон на Стамболов, има една точка, която дава възможността на всички театрални трупи в България да пътуват безплатно по Български държавни железници, за да могат да разнасят култура из цяла България, че и извън България. Абсолютно безплатно пътуват. Да, ще ме контрирате, че БДЖ в момента е в трагична форма. Обаче съществуват „Лукойл”, OMV, „Шел”, не може ли държавата да постави на масата тези големи вносители на гориво, които в крайна сметка печелят от нас, от България, и да дадат конкретни лимити на всеки един театър в България до каква стойност могат да ползват безплатно гориво, за да пътуват. Защото един от големите проблеми на театралните трупи да разнасят култура из България, това е горивото. Не са хонорарите на актьорите, повярвайте ми, хотели и гориво. Тук мисля, че туризмът също може да помогне много.
Смятам, че точно такива стъпки биха свършили по-добра работа от това да кажем: йок, искаме бюджетът да ни е 7%. Е, аз искам, ама не става. При положение че от приходи от билети чрез този данък, който дължат театрите, ние внасяме 4% в общия бюджет (сами знаете какво са 4%), а получаваме 0,1% обратно, е малко срамно. Някак си не излиза сметката.
Това са според мен алтернативните източници на финансиране в областта на театъра, а и на културата. В момента ние нямаме никаква възможност да подкрепяме, особено Министерството на културата с този бюджет, няма никаква възможност да подкрепя създаването на българска драматургия – нещо, което е изключително важно. Особено за тежките райони, в които се говори повече турски, отколкото български.
Аз съм разсъждавал много на тази тема по какъв начин имаме възможността да преборим турско говорещите в тези тежки райони? Като инвестираме в тях с български театър, като увеличим субсидията на Министерството на културата с определен процент и тази субсидия да отиде директно и целево в тези театри, които са в тежките райони, с конкретна задача в седмицата два пъти да играят представления на български език, българска драматургия, български пиеси, с български актьори в конкретните тежки райони. Навсякъде тези читалища могат да бъдат реновирани, оправени и то с не много пари. Затова ви казвам, че тук става въпрос за инвестиция в култура, а не просто в подкрепа на българската култура. И затова този закон не ми харесва – Закон за закрила и развитие. Закон за субсидиране и стимулиране! И тези 4% ви казвам, че е възможно да бъдат приспаднати като данък, защото доколкото знам министърът на финансите е приспаднал данъка на техническите науки, на висшите училища и на общинските училища като част от този закон за субсидиране и стимулиране на всеобщата и всестранна просвета на населението. И там са изброени – чрез училищата, науките, театрите и литературата. Тук театрите просто са пропуснати във възможността министърът на финансите да приспадне този данък от 4%.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Мутафчиев. Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявам се предварително, ако някой се обиди от това, което ще кажа. Аз съм с десетгодишен стаж като депутат и винаги съм бил член на тази комисия, бил съм зам.-председател и тези проблеми винаги са стояли пред Комисията. Преди петнадесетина години България беше държава с данъчна система, подобна на данъчните системи в другите развити европейски държави. Долната степен, това са преките данъци, данък общ доход и други данъци, които са незначителни според мен, бяха прогресивно-подоходни. Горната степен това са косвените данъци, които носят 60% от доходите, ДДС главно, корпоративни и т.н. Но ДДС е основният. Постепенно българските правителства, независимо кой е управлявал, преминаха към една твърда ставка на данъците, която е без аналог в Европа. Тя следва точно доктрината на либертарианството в икономиката, всички косвени данъци са изравнени на 20% - театърът плаща толкова, толкова плаща веригата примерно „Била”, толкова плаща „Лукойл” и т.н.
Разговарял съм с министрите, с Дянков, с всички поред и специално съм ходил в кабинета да се разправям по този въпрос. Те не са склонни да диференцират тези данъци, както е в другите държави. Просто не са склонни, следват такава директива. Единствената възможност е да се убеди правителството и министър-председателят да мине към унгарския модел, което е трудно. Там има 19 извънредни данъка: данък печалба на банките – 10%, данък печалба на големите търговски вериги, които са базирани извън Унгария, се облагат с 12%. И всичко това пълни бюджета, има за пенсии, има за театър, има за просвещение, има за всичко. Това трудно се приема. В Европа има още четири държави, които имат такива данъци. Това много трудно се приема, но при една малка и крайно бедна страна като нашата, ако не натоварим тези структури, които печелят на наш гръб толкова пари, ние просто нямаме никакъв шанс.
Много пъти са правени опити да се отчисляват от различните приходи проценти – това е било и културното наследство, и за театъра, и за киното, тези опити не са успели. Да се отчислява от продадени билети, също не са успели опитите. Всеки министър на финансите, като чуе, скача високо и казва: всичко влиза в бюджета и ние оттам разпределяме. Знаете им принципа. Тоест това, което казахте за вноса на аудио- видеотехника и прочие да се възстанови, трябва да се говори с Владислав Горанов, да се кани в Комисията по културата и медиите, да го убеждаваме, това може да стане според мен и тези пари могат да се вземат. Иначе е много трудно. Философията на икономическия механизъм, който в момента движи страната, не знам дали сте виждали прогнозната тригодишна програма на министерството, когато се приема бюджетът в началото на всеки мандат на правителството, се приема обикновено тригодишна прогнозна програма, четвъртата е резервна, в тази тригодишна програма нямаме увеличение на бюджет и на такива неща. И е изключително трудна работа. Не искам да отчайвам никого, но ако Комисията наистина има желание и изобщо правителството и управляващите имат желание и реалната власт да направят нещо, има пролуки, през които може да се мине, стига да имат желание да го оценят това. Защото, да ви кажа направо, от комунизма насам и от Освобождението, от създаването на Третото царство и на двете републики във Втората, в която живеем, каквито и да са те, когато стане дума за икономии, винаги културата, науката и образованието попадат под тежките удари и започва намаляване на заплатите, съкращения, уволнения и т.н. Макар че иначе, като ги слушате, ще ви кажат колко е важно да има театър, да има добро кино. Но като дойде време да се дават пари, никой не иска да дава.
Това е. Още един път ще повторя, ако имаме желание да направим нещо, този е начинът – да се убеди реалната власт, тези, които управляват в момента страната, от които зависи, че парите за култура никога не се губят. Има много примери, ако започна да разправям тук за унгарския пример след Първата световна война какви постижения има само с пари, влагани в култура в целия й спектър. Но засега нищо не се чува при нас. Благодаря ви за вниманието.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Нали разбирате, че ние по време на криза и по време на война, така да се каже, направихме театрална реформа. Което означава, че ние по някакъв начин сме оптимизирали нашите дейности така или иначе преди време. И то е точно по време на криза. Оптимизирахме нашите дейности, така че да няма просто изливане на едни средства в пясъка като вода, която потъва надолу. В момента, за да продължим да работим по тази реформа, така че да затегнем и ние системата, за да няма допълнително изтичане на средства, защото има, и работим с Министерството на културата изключително полезно в тази посока, за да работим, на нас ни трябват средства, за да можем да продължим да дооптимизираме тази дейност и тя да заработи. Реформите винаги изискват средства, вие го знаете.
Аз не убеждавам вас, аз само казвам, че трябва да работим заедно, ако искаме да продължим да имаме наистина творчески подем. Защото, казвам ви, че в един момент вдъхновението секва.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре, благодаря Ви за експозето, господин Мутафчиев.
Тук може би е мястото да ви уверя, господин Мутафчиев и Вас проф. Халачев, че ние имаме едно също много добро, много близко сътрудничество с Министерството на културата и сме формулирали първите четири закона, които ще бъдат предмет на наша обща работа за необходимите промени и допълнения, редакции в тях. Това са Законът за меценатството, Законът за авторското право, Законът за радиото и телевизията и Законът за културното наследство. Ще преценим как да подходим, дали директно към работни групи, които ще започнат работа по текстовете, или както за Закона за културното наследство е редно да подходим с обществени дискусии и възможност да чуем всички гледни точки, тъй като очевидно става дума за материя, която е доста чувствителна и много различни представители на творческите среди, на съсловните организации имат отношение към тази проблематика, което не е еднозначно и не винаги се покрива.
В този смисъл, по отношение на нашата основна работа като комисия, ние имаме необходимото много добро взаимодействие с Министерството на културата.
Господин Банов, тъй като Вие тук сте очевидно в привилегирована позиция, нито дума за някакъв недостатък в отношенията с Министерството на културата, фокусът е върху министъра на финансите, това единствено означава, че всъщност заедно бихме могли във време, което е достатъчно добре планирано, да направим такава среща с министъра на финансите от следната гледна точка. Ако ние не направим усилие достатъчно рано – като казвам достатъчно рано, имам предвид още в средата на годината – с общата ни подкрепа и със съвместните ни усилия да представим на министъра на финансите някаква различна, нова гледна точка към необходимостта за по-голям бюджет, като тук правя определено разграничение между необходимостта от по-голяма обща сума на бюджета, защото тя може да бъде и с един милион и пак да е повече и пак да има тенденция към покачване, но да не бъде достатъчна. Това предложение при всички положения ще изисква определени концептуални промени и в управлението на отделните секторни политики, така че да гарантира по-добро и по-устойчиво развитие. Та, ако ние не направим това до средата на годината, се опасявам, че във втората половина на годината предвид на предстоящите местни избори министърът на финансите може да има улеснението просто да пренесе едни цифри от едната в следващата година, ако нашите съвместни усилия не са били достатъчно навреме представени като общо предложение.
Господин Мутафчиев, Вие на няколко пъти споменахте практики, било то от предходни законодателства в България или от друг тип добри примери, които в Европа в момента работят. Всичко това, ако получим като, макар и общи предложения, не казвам в някаква конкретика от гледна точка на компетенциите, защото едва ли бихме могли да очакваме Съюзът на артистите да разполага с мощен финансово-експертен екип..
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Можем!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Може ли? Това е още една добра изненада днес. Ако получим вашите идеи, ние ще потърсим възможност те да бъдат мотивирани и да бъдат представени по съответния начин.
Колеги, други изказвания към този етап на дискусията имате ли? Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Изключително се радвам, че имаме възможност днес наистина да изслушаме и вашите мнения и предложения, да поемем, разбира се, в рамките на времето, определени ангажименти като комисия.
Въпросите, които поставихте, са много сериозни. Аз искам да кажа, че в обсъждането и на бюджета за 2015 г., пък и в предишните години сме поставяли много сериозно въпроса за необходимостта от повече средства в рамките на бюджета. Но тази година може би имаме нещо, което трябва и ние като комисия, а и ангажираността на Министерството на културата, на творческите организации по отношение на тези пари от хазарта, за които господин Росен Петров вече постави въпроса.
Аз имах въпрос към министъра на културата в рамките на блиц контрола тук в Комисията и той поясни това, което и господин Банов вече спомена, че след три месеца, тоест след завършването на второто тримесечие ще има яснота от министъра на финансите каква ще бъде сумата, която ще бъде отделена за 2015 г., на която, разбира се, ще се надяват и българските читалища, библиотеките. Тоест тук е много важно това да бъде сериозна сума. Защото този закон беше приветстван в Народното събрание, когато се гласуваше, но да видим нещо реално, което наистина ще се получи от тези пари и то да се усети от хората в сферата на изкуството.
Аз изцяло споделям вашата тревога по отношение на техническия персонал в театрите. Този въпрос е важен, всеки един от нас е от конкретен избирателен район, имаме впечатления от работата и на културните институции, на театрите, има наистина необходимост да обърнем внимание за тези хора. Може би твърде висока е летвата, която вие поставяте, за 30%, но трябва да се погрижим и този въпрос трябва да бъде на вниманието и на нашата комисия. Защото това може да бъде свързано само с бюджета за 2016 г.
Позволявам си много кратко да коментирам и да се съглася, че има нужда наистина да обръщаме повече внимание на образованието и възпитанието на българските деца по отношение на изкуството още от най-ранна детска възраст. И това е свързано не само с програмите. В обсега на вниманието на българската общественост е новият закон, защото 24 години не е имало нов закон, сега има доста спорове в Комисията по образование, но един от въпросите, който е много важен, е да не допуснем прекъсване на обучението на децата, които са в 8, 9 и 10 клас във връзка с двата закона – общия за образованието и професионалното образование, които са в тези средни общообразователни училища, които са останали около 25 в България, в които може да се изучават различни изкуства – музика, танц, различни предмети. Защото не само в масовото училище, не само в училищата по изкуствата, които са към Министерството на културата, но и в тези може наистина с внимание да се работи, за да се допринесе към тази обща кауза, за която говорихте вие, и всички сме длъжници в тази посока.
Много са, разбира се, темите. Аз се надявам, че от тази среща ще имаме полза, обаче трябва да има наистина конкретика. Вероятно утре с Министерството на културата не само по отношение на финансиране, но и на законодателство, защото смисъл от такива срещи може да има, само ако има нещо конкретно, което да се случва след това. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми госпожо Бояджиева. Заповядайте, господин Мутафчиев.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Аз исках да направя само едно допълнение и повече няма да говоря, защото ставам досаден. Знаете ли, един от основните проблеми на българските творци, свързан с намирането на средства, допълнителни източници на финансиране какъв е? Не е само държавата. Държавата като регулатор е по-големият проблем в случая. Ще ви кажа какво имам предвид. Понеже Вие казахте веригите „Била” и такъв тип марки, които работят в България, знаете ли, че на мен като творец ми е забранено да изляза, ако имам спонсор от 20 хил. лева за представлението ми, да изляза в телевизията и да кажа, че спонсор ми е „Била”. Аз не ги и питам, разбира се, лично аз, аз съм безкрайно агресивен в това отношение и никой не може да ме спре да кажа, когато марката ми е „Била”. Но това е проблем на съсловието, а не мой личен. И не на телевизиите. Това трябва да бъде поправено – когато става въпрос за творчество, когато става въпрос за култура, никой няма право да ми забранява да споменавам моя спонсор. Защото съвсем скоро ние ще оттеглим и спонсорите от това да подпомагат изкуство и култура. Защото те самите казват: на мен единственият ми кяр от цялата работа е, че ще си чуя името по телевизията. Като не мога да си чуя името по телевизията, за какво да ти давам едни пари? Не ми вършиш работа!
Това е едно.
Второто много важно нещо, което искам да ви кажа (общо ще ви го кажа, а вие вече ще си направите сметка защо го казвам). Знаете ли колко театър има в Москва? - 396! Знаете ли колко от тях са общински? – 294! Знаете ли как се финансират те? Не знаете. По времето на Лужков, когато искаш да правиш бинго зала или хазартен комплекс в Москва, отивайки при Лужков, той ти казва следното нещо: ще ти дам, но на тази улица имаш в периметър от 250 метра четири общински театъра. Избери си кой от всички тези театри ти финансираш всяка година с 1 милион долара и ще ти приспадна от данъците 0,3%. Съгласен ли си? Съгласен съм. Довиждане. И започваш да работиш. Това е начинът, по който го прави един човек. Добре, един човек, но става въпрос и за държава. И поради тази причина там има страшно много театри, не издъхват, не умират и работят най-големите творци на Русия в Москва.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев. Предлагам, тъй като с Вас е и господин Николай Станчев, и госпожа София Георгиева, да чуем и техните гледни точки. Господин Станчев, разбрах, че Вие пристигнахте от Пловдив. Заповядайте.
НИКОЛАЙ СТАНЧЕВ: Ние с Христо сме единодушни по това, което той каза. Аз съм тук само, ако той пропусне нещо, да го допълня. Но той не пропуска нищо.
Мога да кажа, защото работя извън столицата и говоря за извънстоличните театри, никога не си позволявам да говоря за театри в провинцията, и поради тази причина – защото живея и работя в Пловдив и обикалям колегите, ходя да гледам представления в извънстоличните театри, мога само да допълня, че наистина работата на техническите служби и текучеството в техническите служби е ужасяващо. А те са хора, които са много всеотдайни, обаче когато са поставени в едни доста мизерни условия, с много ниски заплати, при първия удобен случай напускат. И това създава голям проблем на всички директори на извънстоличните театри. Наистина трябва да се погледнат заплатите на тези хора, защото се и обучават. Има хора, говоря конкретно в Пловдивския театър, има хора, които работят като сценични работници от 20 години, но те са един-двама. Те са толкова всеотдайни хора, колкото не можете да си представите. Те обучават всички, които идват. Но в момента, в който го обучат, той си взима шапката и си заминава. Проблемът е голям.
Да не говоря за по-техническите служби – за осветление и за озвучаване. Там проблемът е още по-голям. Защото да обучиш един осветител как да борави с цялата тази техника и то безопасно да борави и в момента, в който го обучиш, той да напусне… А пък озвучителите си намират и друга работа, по-добре платена и там текучеството е страхотно.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Само да допълня. Знаете ли какво е чига? Чигата тежи около половин тон на две железни въжета. Знаете ли, че в класификатора професията на актьора е изключително близка до професията на миньора. Ще ви кажа защо. И актьорът, и миньорът работят в закрити пространства, запрашени, под изкуствено осветление, под открити тежести. Единствената разлика е, че миньорите работят с каска, ние – без. Затова ви казвам, че е изключително страшно това, ако един некомпетентен технически работник със заплата от 300 лева работи в театъра или идва следващият, който го сменя, защото на този не му харесва заплата от 300 лева, не вдигне навреме чигата или не я откопчае както трябва. Това пада върху главата на актьора директно и го убива на място! Имахме такива случаи в Народния театър, слава богу, разминаха се без летален изход. Да не говорим, че голяма част от театралните трупи не са и застраховани пак поради липса на средства, което си е престъпление, меко казано. Това е допълнението, което исках да направя. Извинявам се!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев. Тъй като Вие, господин Мутафчиев, отбелязахте, че госпожа София Георгиева има една малко по-изместена точка като ангажимент за днешната среща, която е посветена на театъра – и нека кажем още един път, че за нас е голяма радост да сме заедно – бих искала да ви уверя, че ние вече започнахме дискусията в Комисията в посока на това да чуем, да разгледаме предложенията на българските музиканти, представени през съответните професионални организации в посока, от една страна, да бъде намерено по подходящ законодателен начин място, гарантирано за българската музика, в българските обществени медии. По-широка е дискусията, някои очакват тя да обхване всички медии, така че предстои все още да очертаем параметрите на тази промяна, както и за известни промени в Закона за авторските права, както по-рано споменах.
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА: Тоест приемане на директивата, извинете, че ви прекъсвам.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Може да не ме прекъсвате. Така че, предполагам ако вие имате да добавите нещо, би било разумно от гледна точка на дискусията, която сега водим, тъй като темата за българската музика ще бъде предмет на наша работа и на ангажимент, който вече е започнал и предстои.
Заповядайте.
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА: В такъв случай аз ще бъда много кратка, тъй като Вие вече обяснихте, че сте взели мерки. Това, което ние направихме с господин Писарски – едно проучване в Националното радио в рамките на един месец, се оказа, че Българското национално радио излъчва не повече от 22% българска музика, което разбирате, че не е добре за нас.
За щастие, актьорската гилдия имат своя Христо Мутафчиев и имат своите директори, при нас нещата стоят малко по-различно – индивидуални сме в повечето случаи и като продуценти, и като артисти и автори.
Това, което ме интересува, но Вие го казахте, приемането на директивата и синхронизирането на Закона за авторско право, възможността за квота българска музика и как бихме могли да го постигнем, аз съм наясно, че не всички медии, най-вече частните, трудно бихме убедили.
Това са нашите проблеми към момента.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Аз бих искала точно тук за информация на колегите ми да споделя, че вчера имахме възможност да проведем една работна среща с представители на Управителния съвет на АБРО. И това беше част от въпросите, които те повдигнаха като теми за наша обща дискусия, когато те участват в заседание на Комисията, което е предстоящо. Очевидно има едно широко съгласие както в моите колеги от различните парламентарни групи, така и в медийните среди, че ще потърсим възможност за промени и за ясно определение на мястото в процентно отношение на българската музика в Българската национална телевизия и Българското национално радио. Представителите на частните медии, които, разбира се, изразяват друга гледна точка и имат своите аргументи, са готови и поеха ангажимент да представят пакет от възможни мерки като техен инструментариум, който всъщност да ги стимулира, да ги насърчи, да ги направи по някакъв начин съпричастни българската музика да бъде и мода, да бъде и социална отговорност, да бъде и въпрос на престиж, да бъде част от тяхната програма. Но това предстои и поемам ангажимент вие също да бъдете част от този процес на обсъждане и на взимане на решението.
Колеги, други изказвания? Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Не смятах да взимам думата, но ме провокира последната изказваща се. Аз съм от това поколение, което Българското радио, тъй като и жена ми работеше във фонотеката, дълги години имаше точно такива забрани – да не се слуша западна музика, да се слуша само руска и българска. И тогава беше на квоти. Казвам това, защото отново се подхваща някаква тема колко процента трябва да се слуша българска музика. Трябва да ви кажа, че този процент не зависи от нас – ние да го ограничаваме, а зависи от вас. Ако вие правите хубава българска музика, сигурно процентът ще скочи значително. Нека всеки да види какво би направил в собствената си област и да не чакаме със закон да направим нещо, което беше в онова, тоталитарното време, когато ни се забраняваше да слушаме „Бийтълс”, забраняваха се други и ни се налагаше под някаква форма да слушаме руска музика.
Трябва да ви кажа, че ние в закона сме приели 50% да се слуша европейска музика. Знаете, че наистина около 60-70% от музиката, която се слуша, не е европейска, тя е американска и друга. И затова българската е 20%. Казвам го само така, без да имам нещо против. Молбата ми е към вас, защото и в театрите когато има хубава постановка, хората отиват и посещават театрите. Нека да не търсим причините само в процента българска музика, това няма да реши проблема. Защото ето, има частни радиостанции, които пускат изцяло българска музика. И мисля, че ако има както когато аз съм бил в по-младите си години, прекрасна българска музика, която аз сам съм търсил и съм си записвал български песни, за да ги слушам. Нека да потърсим причината и в това дали е на ниво, това, което се предлага на българския слушател и зрител като музика.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Използвам възможността да благодаря на господин Велчев, защото той изрази една позиция, която има своите сериозни основания и има своята сериозна подкрепа. Така че в този смисъл е хубаво, че ние, макар и не организирано, импровизирано започнахме тази дискусия, за да ви дадем възможност да се подготвите и вие с необходимата доза търпение и спокойствие за това, че ни предстои дълъг път в това да постигнем максимално широка група убедени в подкрепа на идеята или предложението, което идва от вас и което вече споделих, че се възприема и от други колеги. Но в крайна сметка в парламента като една своеобразна пресечна точка на много интереси, на много гледни точки и с правилата, с които работи, аргументите, мотивите са тези, които в крайна сметка взимат връх. Така че ще трябва да имате и вие, а и ние необходимата доза устойчивост, за да постигнем решение, което да отговаря на очакването.
Заповядайте.
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА: Аз само исках да кажа, че напоследък се налага една тенденция и го чувам от наричайки себе си продуценти в България, така че аз имам отговор и за това защо звучи такава американска музика, но мястото не е тук. Аз не казах, че искаме 50% българска музика, още повече не съм от артистите, на които им липсва излъчване в радиото и най-вече в Българското национално радио. Но не ми харесва тенденцията, че българската музика няма идентичност и че няма добра българска музика. Само това исках да кажа.
А като цяло нашият сектор е някак си винаги последна дупка на кавала, съжалявам, че се изразявам така.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Мутафчиев.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, благодаря Ви за изказването. Само ще Ви кажа, че не се разбрахме добре. Ние не говорим за забрана на чужда музика, говорим за увеличаване на квотата повече българска музика, или европейска – добре, 50% европейска музика, от които 25% българска музика. И ще Ви кажа защо това трябва да бъде тенденция в България. Защото за да има хубава българска музика, някой трябва да я произвежда. За да я произвежда, някой трябва да получава пари за това, да работи. За да работи и да получава пари, трябва да му се излъчва музиката, за да може да получава отчисления по Закона за авторските и сродните права като носител на права. Той няма откъде другаде да получи тези средства, за да произвежда българска музика. Това – едно.
Второ, така учим и частните радиостанции и телевизии да произвеждат българско. Сега ще Ви кажа каква е тенденцията на Би Ти Ви и на всички частни медии освен Българската национална телевизия е вече да не произвеждат български сериали, защото турските са по-евтини и струват в пакет 500 долара, 15-20 серии. Сами видяхте успеха на „Под прикритие”, един филм, който е финансиран от Българската национална телевизия, докъде стигна – купиха го в цяла Латинска Америка и те самите като купувачи вече да налагат на продуцентите желанието си да продължи следващ сезон, това означава, че хората харесват това, което правим. За да харесат това, което правим, те трябва да го видят. За да го видят, трябва да го произведем. Става един затворен кръг. Нали знаете защо държавата Израел са богата държава? Искате ли да Ви кажа защо? Защото аз бях там и се лекувах. Те търгуват с оръжие и с лекарства. Правят бомби, които осакатяват техните млади хора и после си ги лекуват със собствените лекарства. Ето затова са затворили цикъла.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Мутафчиев, само ми позволете да допълня, че това, което цитирате, пак ни връща към великите актьори и театъра. Чарли Чаплин го е направил без думи – да чупи прозорци и да ги поправя. Така че това е позната концепция, философия житейска, превърнала се във филмова легенда.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Тези дискусии са хубави, защото като се чуват различни мнения, сигурно ще стигнем до по-правдиво решение. Защото тук в парламента може би на шега, но тя според мен е истина, че няма добър закон и затова обичаме да се шегуваме, като казваме, че този закон, който ще направим, дано да е еднакво лош за всички. Защото винаги има хора, които са против закона.
Моята дуплика е, първо, за да Ви кажа, че аз не съм твърдял, че няма хубава българска музика. Но според мен не е достатъчно. Примерно ако излиза по един хит на месец и ако този хит непрекъснато се върти в радиото, той омръзва. Затова казвам, като количество хубава музика, според мен, така си мисля, ако има достатъчно.
Репликирам и много уважавания от мен господин Мутафчиев. Знаете ли, аз в моя житейски опит, на такава възраст съм, че съм добил доста житейски опит, ще Ви кажа, че забелязвам, че в най-трудните времена е създавано хубавото изкуство. Включително и песните, ако вземете военните руски песни, те са създавани в най-трудните времена, когато никой не е давал пари за това нещо. Спомням си в началото на 90-те години какви хубави песни излязоха на площадите, тогава също нямаше никакви пари, тогава беше три долара заплатата, ако си спомняте.
Аз разбирам, че за всичко трябват средства и трябва да се подпомага, затова е държавата. Знам, че изкуството трябва да се подпомага, но пак казвам, ако всеки един от нас и вие като творци поне да се стигне до едно общо разбиране, че трябва продуктът да е качествен. Вие споменахте Израел. Не съм съгласен, че нацията върви, защото си правят бомби, осакатяват се и после се лекуват. Аз също съм ходил в Израел, Вие сте били по-дълго време и сте видели държавата в една светлина, трябва да ви кажа, че аз съм впечатлен. Бях на една реч на Шимон Перес, тази държава произвежда четири пъти повече краставици от декар, отколкото България. При положение, че самият Шимон Перес каза, че две трети от територията е пустиня. Те изнасят за Русия краставици. И даде още един пример. При 300 хиляди едър рогат добитък, крави, произвеждат два пъти повече от Етиопия, която има 1 млн. и 600 крави. Казвам това, за да видите, че трудолюбието е основно нещо. Трябва да помислим в България за контрола, за който Вие казахте, за да кажа, че съм съгласен с Вас, защото мениджмънтът е много важен. Аз познавам трупи, които обикалят из страната, издържат се, печелят от това нещо и живеят. В театрите много е важен директорът на театъра, много е важно освен да чака субсидия от държавата, да направи така че тази зала да не чака само от някоя трупа да вземе наема или да му платят някой лев, за да оцелее и да си смени дограмата или пък да си плати тока, трябва да прави мероприятия там. Няма смисъл да Ви го обяснявам, разбираме го. Нужно е малко повече старание и от вас, и от нас. Така ще стигнем до правилен резултат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велчев, аз толкова се старах да впечатля нашите гости как се придържаме към процедурите и колко уважаваме правилата, Вие превърнахте Вашата дуплика в такова пространно и цветно изказване, погълнахте ни, както се казва, вниманието.
Но тъй като проф. Станилов ми даваше знак, аз бих искала само да кажа: професоре, надявам се, че ние с Вас ще бъдем съмишленици в подкрепа на българската музика и нейното място в обществените медии. Като казваме българска музика, да ви кажа, че разбираме музика, изпълнена на български език. Защото има доста интерпретации на това какво всъщност би трябвало да бъде дефиницията за българска музика. Българският език е онзи белег за национално достойнство, за това, което ние имаме като самочувствие и съпричастност към родината си, така че говорим за музика, изпълнена на български език.
Професоре, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: С едно изречение да напомня на почитаемите народни представители и на нашите още по-почитаеми гости, че квотният принцип, за който ние говорим, произхожда от метрополията на европейската култура – Франция. Първото правителство на Де Гол въвежда този квотен принцип и той съществува и до днес. Аз мислех, че той е отменен, да си кажа право, и започнах в последните месеци да проверявам и се оказа, че той се разширява. Само че се омекотяват неговите параметри, а иначе се разширява. В квотният принцип няма нищо лошо, той е разпространен там и върху частните радиа и телевизии, но там квотата в държавните медии е по-висока, а в частните е по-малка. Това е направено със закон и ако частните него изпълняват, има глоба и се получават пари и театъра, и за всичко.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Във Франция е социализъм.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И в Израел тези, които произвеждат краставици, са в колхози на практика.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Професор Халачев, заповядайте, имате думата.
ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, ще кажа нещо във връзка с изказването на господин Велчев. Понеже вече говорим не толкова и не само за култура, колкото за организация и за мениджмънт, разговорът се разшири, говорим не само за театър, говорим за кино, става дума и за други закони. И тъй като аз съм ректор на академията, която не е само театрална, тя е и филмова, аз самият се занимавам с кино, искам да ви поканя, на госпожа Карастоянова съм дал покана, но и всички вие ще получите индивидуални покани, на 15 април ние организираме форум, наречен „Кино”, „Сто години след началото”, в който искаме в същата форма, само че не в Народното събрание, а при нас в академична обстановка да обсъдим проблемите на българското кино аналитично, с подготвени доклади и с предложения, за да не стане така, че когато приемате закони или правите поправки на законите, изведнъж киното да остане без отношение. А киното – да не отваряме сега темата, днес говорим за театър – киното е много сериозна тема. Така че заповядайте на 15 април в 10 ч. в нашата академия.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Заповядайте, господин Мутафчиев.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Последно искам да ви кажа само, понеже ставаше въпрос за покани, искам и аз да използвам възможността да ви поканя. Единствено проф. Данаилов си е купил билет за утре за церемонията по връчването на наградите „Икар” на Съюза на артистите в България.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Корекция, господин Мутафчиев, не сте информирани точно, веднага се коригирайте.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Благодаря. Тези, които не са си закупили, могат да се обърнат към Съюза на артистите и да си закупят билет. Приходите от салона влизат в Здравния фонд на Съюза на артистите, с които после лекуваме колегите си в цялата страна. Цената на билета е 150 лева. Заповядайте да наблюдавате нашата церемония и да видите кои ще получат наградите като най-изявили се през предходната година.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев, но все пак, за да бъдем коректни и към медиите, поправете изречението, направете редакция. Професор Стефан Данаилов е за нас истинска звезда и е естественият почетен председател на тази комисия, никой никога няма да може да го замени. Но ние с голямо удоволствие реагирахме на вашата покана, така че надявам се повече от нас да видите утре вечер и проф. Данаилов да не бъде сам като представител на Комисията по културата и медиите.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Не допускайте това!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Банов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Аз само две неща ще кажа с оглед да бъдем обективни. Първо, господин професоре, театрите са освободени от ДДС. Когато говорим, трябва да сме наясно. Тоест държавата (на мен тук малко ми стана жал за Министерството на финансите и ще бъда в роля на техен защитник все пак като част от правителството) държавата е положила някакво усилие и то никак не е малко. Театрите са освободени от ДДС. Това е много важно.
И вече в рамките на шегата ще кажа, че във Франция квотният принцип го има наистина много отдавна, обаче аз като пътувам с колата из Франция, нищо друго не мога да чуя освен френска музика на който и да е канал. Което е много интересно и е повод за размисъл.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Уважаеми господин Банов, уважаеми проф. Халачев, уважаеми господин Мутафчиев, уважаеми господин Станчев и уважаема госпожа Георгиева, благодаря ви, че бяхте гости днес. Честит празник на българските артисти! Чест и почитания към труда и към таланта! Прекрасен празник утре!
Бих искала да информирам колегите ми, че господин Мутафчиев утре в 12 ч. има покана за среща и от госпожа Цецка Цачева, председател на Четиридесет и третото Народно събрание, за да можем и по един още по-официален начин да покажем отношението си към българския театър.
Прекрасна вечер утре! Много звездно настроение! Ще бъдем там и ще го съпреживеем с вас.
Благодаря ви още един път!
Ние ще продължим с точка „Разни”.

Точка 2. Разни.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, до председателя на Народното събрание е постъпило писмо от инициативен комитет „Да си върнем Цар Самуил”. С резолюция госпожа Цачева го е изпратила при нас. Това писмо ви е изпратено на електронната поща. Целта на инициативния комитет е тленните останки на Цар Самуил, които се намират в Солун, Гърция, да бъдат върнати в България и положени в столичния храм „Света София”. Участниците в този инициативен комитет търсят среща с нас и подкрепа за инициативата си. Ако имаме съгласие в Комисията, бихме могли да предложим за следващото заседание да поканим проф. Божидар Димитров, който е много ангажиран с темата, доц. Людмил Вагалински, който е директор на Археологическия институт и музей на БАН, както и представители на Министерството на външните работи, за да се отзовем със своеобразен ангажимент към тази инициатива.
Така че ако това е възприето като обща идея на Комисията да се включим в подкрепата на тази инициатива, да го планираме за следващата седмица за заседанието.
По точка „Разни” други предложения имате ли? Ако няма, благодаря ви още един път.
И само да ви напомня, че тук е проф. Банко Банков. Моля колегите, които имат желание, да останат и да чуят няколко думи във връзка с книгата, която господин Банков беше любезен да ни представи и подари.
БАНКО БАНОВ: Уважаеми членове на Комисията и гости! В печата напоследък няколко пъти се появяват материали, които поставят под съмнение начина, по който комисиите към Народното събрание привличат нещатните си сътрудници. Затова аз мисля, че е редно всички нови нещатни сътрудници да се представим пред вас.
Аз представлявам Съюза на писателите, основан в 1913 г. Не съм роднина и не съм близък с никой член от Комисията, нито от ръководството. Затова благодаря специално на господин Добрев и на госпожа Карастоянова за доверието, което ми оказаха. Грижата ми ще бъде да работим по закон за съхраняване, използване и развитие на езика, закон, който девет пъти е внасян – проф. Станилов знае по-добре от мен това – в Народното събрание и по различни причини не е минал досега.
Съюзът на българските писатели освен това има молба да насрочите среща с ръководството му, такава каквато имахте сега, за да могат директно да поставят въпросите, за които имат нужда от подкрепа за законодателни инициативи.
Използвам повода, че си позволих да ви предоставя моята последна книга „Зряла възраст” във връзка с проблема, който колеги повдигнаха за създаване на общо културно пространство за професионалните малцинствени и етнически групи в страната. Моят последен роман е издаден от издателя господин Джанер Тахир – това е наш сънародник турчин, висококвалифициран специалист в областта на математическа лингвистика. Владее прекрасно двата езика. Трябва да ви кажа, че по време на работата по коректурите той откриваше грешките по-бързо от мен. Работил е в Турция, решил е да се установи в България. Освен това не поиска лев предварително преди да предаде последния пакет опаковани книги – нещо, което се е случвало само във Възраждането според мен. Това показва, че когато има една нормална обстановка за делова дейност в страната, не е проблем между отделните граждани да се направи това общо езиково пространство.
Освен това, без да е мое право, искам да изразя моя респект за това, че вие така толерантно и конструктивно дебатирате въпросите, които стоят пред Комисията, защото телевизионните предавания от петъчните сесии в пленарна зала оставят превратна представа у хората. Поздравявам ви за това! Желая ви успешен четиригодишен мандат!
Имаме освен това идеи да направим леки поправки в Закона за дарителството, така че без да искаме промяна на бюджетите за култура, да развържем ръцете на спонсорите.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре, и за хубавите думи, и за книгата, за предложенията, които направихте. Това ми дава възможност да споделя с колегите, че на една работна среща, организирана от господин Иван Гранитски, аз имах възможността да се срещна и с негови колеги от български издателства и поех ангажимента за заседание на Комисията, на което тя да се запознае с проблемите, с въпросите, които седят пред българските издатели, изобщо пред българската книга, и да намерим възможни механизми за подкрепа на тази дейност.
Благодаря Ви още един път!
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Приятен следобед!

(Закрито в 15,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова