1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени към господин Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Среща с представители на Българската библиотечно-информационна асоциация в рамките на Националната библиотечна седмица.
3. Разни.

---

На 14 май 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени към господин Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Среща с представители на Българската библиотечно-информационна асоциация в рамките на Националната библиотечна седмица.
3. Разни.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *


ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми проф. Данаилов, за мен като председател на Комисията и за всички мои колеги е чест, че днес сте с нас. Вие сте истинският почетен председател. Благодаря ви! (Ръкопляскания)
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз ще си позволя да взема думата. Благодаря, скъпи колеги, за посрещането. Това, което наблюдавах макар от вкъщи тези дни, че се случва в Комисията, защото това винаги ме е интересувало, едно от основните впечатления, което ми направи, е това, което винаги съм желал и се е случвало често в работата на Комисията – така нареченият благороден, културен, интелигентен тон, а не втурване в политически спорове, присъщо на нашето Народно събрание.
Аз ви благодаря за поздравленията, които получавах. Не съм ви забравил, интересувал съм се.
Ще кажа само няколко думи. Имаме точка първа в дневния ред и аз имам ред въпроси към министър Рашидов, но ще ги отложа за следващия месец, тъй като ние сме в навечерието на един прекрасен празник, какъвто е 24 май. А сега имам възможност да го поздравя за успеха в Париж, който наистина е от голямо значение и знам какво значи ти да показваш България в една световна столица, каквато е Париж.
Искам да поздравя министър Рашидов и за това, че заветната мечта да реализира „Квадрат 500” ще се сбъдне, доколкото разбирам, до края на месеца. Да му пожелая да е жив и здрав и малко да не му пука, защото ние сме се разбрали, че благодарност много често не се получава, важното е какво е свършено. Желая му от сърце успешна работа! А за юни месец съм му приготвил една серия въпроси, на които ще очаквам отговор.
Благодаря! Живи и здрави! На добър час!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви. Господин министър, заповядайте и вие.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да свършваме с предисловията. Аз разбрах, че и министър Данаилов днес ще бъде между нас. Не крия, че аз безкрайно го уважавам и безкрайно ценя този велик български артист. Разрешете ми, специално за него донесох от малкото каталози, които има в България, те са три-четири, на българското тракийско изкуство в „Лувъра”, това се продава в „Лувъра”, да му го връча пред всички ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър! Колеги, бих искала също така да поздравя и госпожа Мариана Бояджиева, и госпожа Салиха Емин, имаха рождени дни наскоро. Желая ви много здраве и се радвам, че сме заедно в тази комисия! Тук има млади джентълмени, които ще ви поднесат цветя. (Ръкопляскания)
Благодаря още един път на всички за прекрасната атмосфера, с която започваме днешното заседание.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Уважаеми господин министър, тези първи думи сега са за Вас, за да поднеса искрените адмирации – мои и на моите колеги, за това, което постигнахме (казвам заедно) като българи в Париж, защото Вие не просто представихте българското културно-историческо наследство в един от емблематичните музеи на света, Вие просто въведохте България в главна роля на световната културна сцена и това е повод за гордост не само за творците, съпричастни в организацията на тази изложба, не само повод за гордост за екипа на Министерството на културата, който реализира тази изключителна възможност, гордост е за всеки един от нас като българи. Поздравяваме Ви! Надяваме се, че и в това, които предстои по отношение на българските музеи, по отношение на работата, която има в програмата на Министерството на културата, тази висока летва, която Вие вдигнахте, тези 209 сантиметра, ако вземем назаем рекорда на Стефка Костадинова, ще бъде задържан, надявам се в следващата възможна стъпка да бъде и надскочен. Поздравления!
Уважаеми колеги, дневният ред на днешното заседание е обявен.
Във втора точка имаме среща с представители на Българската библиотечно-информационна асоциация в рамките на Националната библиотечна седмица. Моите почитания и към нашите гости! В понеделник имахме възможност от името на Комисията да ги поздравим и в техния професионален празник.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма предложения. Благодаря ви.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет и заседанието започва своята работа по точка първа. Освен министър Рашидов днес тук са госпожа Бони Петрунова, заместник-министър, господин Боил Банов, заместник-министър, госпожа Весела Щерева – новият парламентарен секретар – добре дошла и на Вас, пожелаваме Ви успешна работа както за екипа на министерството, така и с нашата Комисия, господин Стоян Стоянов, главен секретар е тук, и господин Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”. Всички сте добре дошли!
На днешното заседание присъства и Станислава Нишкова, държавен експерт в отдел „ЮНЕСКО” в Министерството на външните работи.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени към господин Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от правилника за организацията и дейността на народното събрание.
Колеги, имате думата за въпроси към министъра по утвърдения от правилника ред. Първа е първата по големина парламентарна група, заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, и от мен поздравления за всичко, което правите! Но не мога да избегна въпроса, който повтарям непрекъснато, и отново ще го задам, защото вече минаха повече от седем-осем месеца: Какво става с летище „Божурище”? Това е болната тема, защото за съжаление аз не виждам нещо да се прави, не усещаме някакво движение. Затова моля Ви, ако има нещо направено вече по този въпрос, да ни осведомите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Велчев, летище „Божурище” ще се окаже една доста тежка писта. За съжаление много хора извън нас са допуснали почти невъзможни процедури. Това, което аз Ви обещах, е пуснато, аз мисля, че госпожа Петрунова ще каже няколко думи относно новата процедура летище „Божурище” да стане отново паметник на културата, какъвто е било по времето на господин Данаилов. Четири години аз успях като министър да опазим това нещо, което е било. За съжаление за две години са се случили няколко неприятни неща. Едното е, че съдът се е произнесъл, второ – процедура. Затова ние предпочетохме, за да може да стигнем до един общ консенсус, тъй като и натискът от италианска страна се оказа доста активен, от посолството. Освен това че ние трябва да върнем статута, аз предложих на госпожа председателката да направим една сериозна работна среща на темата летище „Божурище” заедно с така наречените инвеститори и италианския посланик, за да може наистина всички тук заедно да застанем зад едно общо становище като държава. Моето лично становище е, че паметниците на културата в България не трябва да се пипат, аз това ще го потвърдя. Никога не съм допускал един паметник на културата да бъде или продаден, или заменен, или подменен или да бъде сменен статутът.
Това е моята позиция и аз ще си я отстоявам докрай. Но смятам, че когато вече собствеността е минало и съдът се е произнесъл, хубаво е да проведем всички заедно тази дискусия един път тук и съм инициирал наистина да определим дата, на която дата на Съвета по култура да поканим и инвеститори, и италианския посланик и наистина тази тема да я поставим на карта веднъж завинаги всички заедно, да имаме ясна позиция за това, за да може да работим и ние спокойно, а не да сме постоянно под някакъв дипломатически външен натиск. Имаме го това, не го крием. Но смятам, че ни предстои едно общо заседание.
Госпожа Петрунова може да допълни нещо относно процедурата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Почти нямам какво да допълня, освен това, че направихме последен отчаян опит за връщане на статута на мястото. Вие много добре знаете, че са разрушени част от тези неща, които тогава навремето са били приети. В земята няма никакви археологически ценности, които да ни дадат този шанс – говоря абсолютно откровено – и моята лична препоръка, тъй като не можем да тръгнем срещу решението на съда, е да приемем тяхното предложение за изграждане на музей на авиацията. Защото ако приемем това предложение, автоматично след създаването на този музей, това отново ще бъде признато за паметник на културата по силата на нашето законодателство.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА:Господин Велчев, вие?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не ми стана ясно изобщо има ли работна група по въпроса. А вие ме учудвате с Вашия отговор. Вие чели ли сте доклада на предишното Народното събрание за извънредната комисия за Божурище, констатациите и решенията й? Ако Вие сте го чели, щяхте да видите, че Народното събрание, а това е най-висшият орган в държавата, има констатации и решения, за които не виждам кой чужд инвеститор ще застане над парламента, да не говорим пък за посланик. Чета Ви втора точка от решението: „Като отчита безспорното историческо значение на летище „Божурище” и констатираните в доклада предложения, Народното събрание възлага на българското правителство да предприеме спешно (повтарям, спешно!) всички възможни мерки за съхраняване на историческата памет.” Ако смятате, че историческата памет ще се запази с една сграда от няколко квадрата, в която да се изложат няколко картини!
Аз мога да ви чета и другите констатации за урбанистичната, обществената значимост. Всичко е написано! Но явно Вие не сте го чели. Ако сте го чели, за констатираните толкова много нарушения, най-малкото щяхте да уведомите главния прокурор да се заеме с тази сделка, а не да влизам в пазарлък с хора, които въпреки всички действия на Народното събрание, те си позволиха да разрушат не само хангарите на „Луфтханза”, но и да разкопаят на всеки сто метра цялата полоса. Смятате ли, че това са инвеститори? Аз Ви казах и го казах и в Народното събрание, това са хора, които нищо и никога няма да построят там. И защо това министерство – извинявайте, господин министър! – в закона, който е в действие, ясно е записано и Вие трябва да го знаете този закон, още повече, че работите с него, не сте като мен, който не съм специалист в тази област, е записано, че освен че собствеността на паметниците на културата е три вида: частна, общинска и държавна, паметник на културата се обявява тогава, когато е застрашено неговото ликвидиране. И в целия свят е така. Значи Вие винаги може да минете процедура за обявяване на паметник на културата, така както го направи господин Стефан Данаилов, така както след това господин Рашидов го направи.
Откровено Ви казвам, аз не мога да си обясня това бездействие. И ако мислите, че ще престана да се занимавам с този въпрос, дълбоко се лъжете! Първо, в този доклад на комисията, която заседава три месеца, ще видите точно тези становища, в които се казва и проф. Божидар Димитров го е казал, ще цитирам неговите думи по памет, че не може да се търси някаква архитектурна и археологическа стойност в едно военно летище. Защото хората, които са загивали, са загивали във въздуха. Ние паметник във въздуха не можем да им направим. И Вие не може да търсите някаква стойност от сградите като стойност, мястото е историческо, това го повтарям, за България, защото в целия свят, когато се каже „Божурище”, се разбира не кръчмата в Божурище или селото Божурище, а се разбира летище „Божурище”.
Затова ви моля да вземете най-сериозни мерки, първо, тази среща да се проведе много бързо, въпреки че аз не виждам какво ще разговарям с италиански посланик, аз съм се срещал с него и съм му казвал в очите, че в Италия ако се посегне да преместите мивката от една стая в друга на една сграда, която е паметник на културата, ще влезете в затвора. Те си позволиха пред очите на цялата българска общественост да разкопаят всичко и да унищожат и да покажат, че ние българите нямаме памет. Ако и Вие продължавате да се държите така, аз ще поискам Вашата оставка. Усмихвайте се, но аз ще продължа докрай. Защото не може хората, които са в правителството – хайде за предишните имаме съмнения за някакви сделки, как се получава Малтийски орден и т.н.
Казвам Ви, искам да чуя сериозни отговори от една група, която ще разследва случая и ще каже по кои точки от закона ние не можем да направим това. Цитирате ми съда. Съдът казва, че процедурата не е извървяна докрай, никога българският съд не се е произнесъл, че това не е паметник на културата. Те казват, че процедурата по вина на администрация или нещо друго не е докарана докрай. Оставаше съдът да Ви каже, докарайте си процедурата докрай! Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Велчев, преди да продължим, аз наистина предлагам да се върнем към началото, с което започнахме и в думите на господин Рашидов, и моя ангажимент да потвърдя към това да намерим възможно доброто и отговорно решение. Така, че за да не излизаме напълно извън времето и регламента на днешния блиц контрол, призовавам и госпожа Бони Петрунова, която пряко се занимава с този въпрос, но заедно и с подкрепата на министъра да планираме оттук нататък нашите действия, считано от понеделник, по отношение на това в работна среща да се запознаем с всички детайли и да преценим как да процедираме. Защото едва ли бихме могли да решим казуса в рамките на това заседание, но от друга страна, не бихме желали да го отлагаме. Така че, ако намирате това предложение за уместно, да подходим по този начин.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само да допълня. Госпожо председател, ще Ви прочета един текст, който говори много: „Комисията констатира, че липсва ясна държавна политика по определяне на културно-историческата значимост на обекти и имоти държавна собственост и запазването им за поколенията.” Летище „Божурище” е точно такъв обект. Добре, през тези години, след като комисията констатира, че липсва тази държавна политика, кой трябва да я изгради? Министерството на културата или Министерството на спорта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Имам ли право на отговор?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Петрунова. Надявам се, че предложението, което направих, е подходящо за начин на процедиране.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Аз разбирам емоциите на господин Велчев и ги приемам върху собствената си глава, ще приема и неговото предложение за моето отстраняване, стига това да реши въпроса. Единственото, което не мога да приема, това е обвинението в бездействие. Трябва да ви кажа, че съм прочела всеки един ред от всички документи. Не защитавам абсолютно ничий друг интерес освен интереса на България и на българското културно наследство. И ако смятате, че досега не е свършено достатъчно, ще направим още една поредна комисия, която да преразгледа абсолютно всички правни и нормативни документи. Защото аз не мога да действам извън нормативните документи. Господин Велчев много добре знае, че за мен това е едно заварено положение, тоест този, който е премахнал статута от паметника, той би трябвало да стои сега на моето място и да се чувства виновен. Но има едно абсолютно категорично законодателство, което сме принудени да спазваме. Не се оправдавам по този начин, в никакъв случай! Единственото, което стои пред нас, това са само правилата и законите.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, трябва да кажем нещо много ясно и точно. Този казус е доста заплетен, той е много труден казус. Аз разбирам, когато човек е между преса, защото в случая имаме една силна преса, затова не бих искал да тръгнем да говорим за важните неща със заплахи. Това е лесно, отскоро, откакто е големият успех в „Лувъра”, така съм обръгнал, че само чакам някой да ме помоли да си хвърля вратовръзката. Защото в крайна сметка свободата се оказва нещо по-добро. Помня думите на Стефан Данаилов. Казва: „Влязох здрав.” Аз съм бил на избори в Кърджали, виждал към как се преуморява, и на понтона му стана лошо вечерта, бяхме заедно, и линейки сме викали и неговите думи няма да ги забравя – че излезе с шепа хапчета от това министерство. Мога да ви кажа, че отключих диабет, до края на живота ще съм с хапчета. И ако това е пресата, да дойде друг да го оправи.
Казвам го в защита на Бони Петрунова, която е прекрасен професионалист и си изпълнява функциите.
Аз казах ясно: моята позиция е, че нито един български паметник не бива толкова евтино да бъде похабен, продаден или заменен. В това отношение обаче (не случайно започнах с това, както и вие го потвърдихте) разумно е, за да получим вашата подкрепа, за да приключим тази преса от две страни – идва ми единият да ми говори, другият да ми говори – да седнем, веднъж завинаги всички тук да се обединим около една кауза. Статут можем да дадем и на една тоалетна, това не е проблем. Като казвам „тоалетна”, нищо обидно, ако тя е от времето на Наполеон, разбира се, че ще получи статут като архитектурна ценност. Аз съм за това нито един български паметник на културата да не губи статута си и предназначението си. Господин Велчев каза много точно, никой не знае Божурище в България като друго, освен като най-старото летище. Съгласен съм. Но нека да вървим разумно, за да имаме и вашата подкрепа, да имаме подкрепата на парламента, за да имаме малко кураж да тръгнем. Има решение на съда, тук няма да обсъждаме решенията на съда, но мисля, че ако ние получим вашата силна подкрепа и рамо, казусът е сериозен, да, ще пристъпим отново да върнем статута на летище „Божурище”. Права е Бони Петрунова, ние нямаме грам вина за това, което са направили като дивотия с това летище. Грам вина! Единствено по мое време, по времето на господин Данаилов е опазено всичко. Когато аз дойдох като министър, направих статут за изключително охраняем културен обект. Така че никой от нас не е против. Аз ви моля обаче, нека да спрем пресата, да се съберем един път, те да чуят и вашето становище. Аз няма да се отметна от моите думи, които казвам тук, за да ни дадете ясен картбланш. Страх ме е, разбира се, дори да не е дипломатически скандал.
Тези дни аз не мога да пристъпя към това нещо, тъй като от една година подготвям и на мен ми предстои копродукциите с Италия. На 25 май ще подпишем, българските филмови творци искат да правят копродукции с Франция и Италия и аз искам да им отворя пътя, за да могат да имат хората и двойно финансиране, да търсят възможности за финансиране на българо-италиански или френски, или български филми. Така че нека да мине и 24 май и наистина ви моля, дайте да се съберем веднъж завинаги всички. И като знам, че зад мен стои българското правителство, българският парламент и колегите ми, разбира се, ще защитя българските интереси, каквото съм правил и досега.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. От понеделник сме готови за работна среща, на която наистина да преценим как е най-разумно, от една страна, и от друга страна – ефективно да процедираме. Що се отнася до емоциите, господин министър, надявам се Вие в най-голяма степен да се съгласите с мен, че те са част от ценностите в тази комисия по културата, защото нямаше да е комисия по културата, ако емоциите не са част от изразяването.
Следващият въпрос е на БСП. Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е свързан с приложението на Закона за хазарта. Аз съм Ви задавала вече този въпрос в началото на годината, Вие направихте тогава коментар за очакваните действия на Министерството на културата. И аз Ви моля днес, тъй като наближава м. юни, от който се очаква да започне приложението на Закона за хазарта, има ли вече идея, в какви размери и как ще се разходват очакваните средства по Закона за хазарта от юни 2015 г.?
И също, кои са секторите в сферата на културата, които евентуално биха могли да се надяват на промяна във финансирането в резултат на тези средства, които се очаква да бъдат получени благодарение на приложението на този закон? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Бояджиева, ние всички чакаме момента, в който да започнат да идват постъпления от Закона за хазарта, знаете добре, че това ни е много необходимо. Когато успяхме този закон да влезе в парламента, аз го инициирах тогава, помните добре, това беше една радостна новина. Разбира се, по документи това е разписано, че това ще започне да работи във второто полугодие на 2015 г. Ние чакаме това време. Условието е средствата да отиват във фонд „Култура”. Това е един фонд, който сега го финансираме вътре от министерството, нямаме външни постъпления във фонд „Култура”. Този фонд ще бъде разпределен във всички сектори, които касаят културата, защото фондът е такъв, че да има много широк обсег върху всички процеси. За сведение ще Ви кажа, че в Министерството на културата не са само театър, кино и музеи, това са 106 второстепенни разпоредители. Доста широк обсег има от дейности. Разбира се, тук да не забравяме и книгата, която също трябва да подпомагаме. Но има комисия, има фонд „Култура”, има ръководство, така че те ще се разпределят на база проекти, както винаги се е работило, и тези неща се регулират по един законов начин.
Чакаме всички второто полугодие. И колко ще бъдат средствата, това е в зависимост от това какви постъпления има от хазарта, те са процентни – една година може да бъдат по-големи, другата малко по-малко. Но по-важното е, че имаме вече един законов лост, който все пак може да носи някакви пари към културата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Госпожо Бояджиева, Вие имате ли да допълните нещо?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, разбирате, че очакването на дейците на културата наистина е голямо, защото това е един допълнителен финансов лост, който може да помогне в решаването на финансовите проблеми, които има в сферата на културата. Така че аз се надявам, че наистина края на юни и началото на юли ще имаме реалната възможност не само да има средства, но едно справедливо разпределение на тези пари предвид на очакванията, за които и аз казах, и Вие също отчитате, в отделните сектори на българската култура. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз, госпожо Бояджиева. Третият въпрос е за парламентарната група на Движението за права и свободи. Имате ли в момента въпрос? Или на следващото завъртане.
Следващата група е на Реформаторския блок. Колега Иванов, Вие имате ли въпрос към министъра? Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан преди всичко с достъпа до култура в малките населени места. Обикновено, как да кажа, достъпът до култура се случва в по-големите градове, където има достатъчно активни институти по култура, неправителствени организации, а сякаш малките населени места са оставени по-скоро на спорадични дейности на читалищата и в някаква степен сякаш културният живот се върти около тъй наречените събори. Имам предвид по-малки населени места, малки градове, селца и т.н.
Какви са Вашите идеи за по-интензивен достъп до култура в малките населени места? По принцип възможно ли е да се дават някакви субсидии или да се подкрепят проекти, които да имат отношение към критерия мобилност, от една страна.
И вторият ми подвъпрос е свързан с възможността да се изгради единна система, отговаряща на определени критерии за организиране на конкурси и фестивали за любителско художествено творчество. Сякаш в момента нещата са доста хаотични, не подлежат на някакъв ред. Въобще възможно ли е да се изгради някаква единна система с ясни критерии, за да може действително да има някаква подредба в иначе, бих казал, нормалния творчески хаос, който в сферата на културата битува?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Ето това е реформаторски подход – един въпрос, един подвъпрос с една пледоария, което ще позволи министърът да включи целия си екип в отговора на този сложен въпрос. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Надявам се, че с това не ми отнемате възможността и за втори въпрос.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Надявам се, че Вие сам ще се въздържите от него, ако прецените, че е подходящо.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не ми е удобно, когато един велик човек като Стефан Данаилов е на това заседание, но ще си позволя, колкото и лошо да звучи. Вижте, никога, при нито едно от управленията Министерството на културата не е абдикирало от това да финансира фестивали на всички нива. И до днес това се случва. В бюджета има средства за това. Но за съжаление за това, за което питате, имало е 4 милиона преди нас, предишното правителство е включило тези средства в стандартите.
Разбира се, че не може да се финансира всяка паланка, всяко селце. Много ни се иска, но това, което искам да кажа с неудобство пред Стефан Данаилов, е, не забравяйте, че в една малка държава от шест милиона имаме към 57 сценични държавни учреждения. И мога да Ви кажа, че ако тази форма на заплащане върху билет, върху зрител, в крайна сметка ще си позволя да кажа, то всяко изкуство е така – ако нямаш публика, която да те желае, няма смисъл от твоето съществуване. Ако аз нямам любители на скулптурата, почитатели и колекционери, няма за какво да се занимавам въобще със скулптурата. Необходимостта на хората от изкуство създава възможността да се прави изкуство. Но за съжаление много е труден този процес – да преминем към едно по-пазарно отношение към тези неща, защото в крайна сметка, ще Ви кажа, духовният продукт не е хоби, духовният продукт е художествен продукт, който си има свое място за изява. И не само за изява, трябва да носи и приходи. Все още сме на ръба да не обидим никого, да говорим за българската култура като едно хоби, ние трябва да го поддържаме, само защото него трябва да го има. Да, но има и една дума, като говорим за пенсиите, веднага включват и бедния български народ и данъкоплатец.
Така че бавно ние трябва да минем към една по-здрава система, по-добра система и да направим регионални центрове, които да създават програми. Аз сега ще се осмеля да кажа, защото го видях с очите си на Запад, че истинският театър е приемната сцена примерно. Като имаме читалище, имаме един център, който да обслужва тези читалища, какъв е проблемът при активността на общините и на хората да има един активен духовен живот? Духовният живот не е само едно даване на пари и след това казват: ние в читалището изиграхме едно хоро. Не, трябва да се активира духът на хората, трябва да има повече движение, Шекспир е измислил театърът да се движи, измислил е духовният живот, за да има комуникация между хората.
Не може всичко да финансираме, истина е, малък ни е бюджетът. Това е вярно, няма какво да се гърчим. Но може да финансираме и финансираме региони, които региони малко да се раздвижат, малко по-широк обсег, да направят една програма. Така ще стане, няма как да стане. Много е трудно. Финансирането на такива звена е доста трудна работа, защото бюджетът е малък. Дайте ми пари и аз ще ви развеселя цяла България, няма никакъв проблем. Но явно трябват средства.
Малък ни е бюджетът, не сме спрели нито един фестивал, важните фестивали, големите фестивали продължават, няма спиране. Господин Данаилов знае, бавно, бавно, в тежка криза, 14 млн. и 200 хил. лева постигнахме за киното. По мъничко гледаме да наслагваме, защото наистина всички имаме интерес малко да се усмихнем, малко да има по-весел духовен живот. Но самите ние трябва да станем малко по-оперативни. Затова казах за приемния театър. Най-хубавият театър е приемната сцена. Ако днес има един директор, един осветител, един озвучител и седи цял ден на един телефон при една хубава зала и казва: „Ало, „Зад канала”, да имате едно представление? Кога можете да дойдете тази седмица?” Той отговаря: „В петък”. В петък „Зад канала”. „Ало, Пловдив, кога можете да дойдете?” „В понеделник.” Друг – в сряда. В събота и неделя бабите да отидат с децата на „Хъкълбери Фин”. Една филхармония да гостува на площада на един празник да посвири. Кметовете да помогнат. Ако това е отношението, ние имаме един прекрасен афиш и то от добри, талантливи хора, хора, които местните хора ще искат да ги видят, да вземат автографи, да се докоснат до интересни хора.
Като Ви разказвам това, искам да Ви кажа, че трябва едни будни хора да раздвижат цялата тази история. А пари търсим, непрекъснато търсим. Ето днес искам да се похваля на това първо заседание със Стефан Данаилов, той е пловдивчанин, обича си Пловдив, мога да му кажа, че тече процедура, намерихме четирите милиона за Пловдивския театър. След два месеца ще го стартираме, ще поканя Стефан Данаилов с пълното ми уважение, достатъчно е да се чувства в кондиция, ще отидем заедно в Пловдив. Това е наш театър, български театърът, три години стои в сажди и в пепел. Преди това Стефан Данаилов го беше ремонтирал прекрасно, сега ще отидем заедно.
Така е, колеги, трябва да се събудят някои хора. Сега бях в Карлово. Прав сте, трябва да живне животът, но местните хора трябва да събудим мъничко. Толкова парици се намират, ще търсим, не са много. Затова казвам думата парици, всеки ден искат едни пари – нямам ги в джоба, няма ги и в министерството. Сега при новия бюджет пак е 127 милиона, няма да ни стигнат, колеги. Аз театри, докато съм министър, няма да закрия, това може да го чуете от моите уста тук, не съм човекът, който ще закрива културни институции, по-скоро себе си ще закрия. Но имам нужда от помощта, когато съставяме бюджета. Аз затова много харесвам тази комисия този път, защото ние всички говорим за едно общо нещо – за националната ни духовност и култура. И това е много хубаво, това е работещо. Ако седнем всички заедно и няма да искаме нищо повече, но толкова, колкото да ни стигнат и наистина малко да възродим някои неща, да ги събудим, да можем да ги финансираме. Да, наистина с пари се прави. Аз ще ви бъда безкрайно благодарен, ако помогнете, самият аз искам малко повече, трябват ни малко повече, тези не достигат.
Така че сте прав. С нищо не ви противореча, но и общините трябва да се събудят, и регионите трябва да се събудят, да се правят регионални центрове, да обслужват, да ходят, да гостуват, да се срещат, да се надпяват. Но те трябва да го измислят как трябва да стане, няма как министърът да го направи.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Господин Иванов, Вие имате ли да добавите нещо?
ИВАН ИВАНОВ: Да. Общо взето това е моята идея и съм доволен от отговора. Идеята е обаче, че за да има местна инициативност и предприемачество, все пак хората трябва да видят и някакъв интерес. И от друга страна, в сферата на културата държавата трябва да има политика, точно политика за мобилност. Тоест субсидиите и бюджетите по някакъв начин да отиват много ангажирано по критерия мобилност – един театър не само да стои в големия град и да се опитва да печели, а държавата да го насърчава чрез определени субсидии и т.н. той да може да гостува. И вместо хората в малките населени места да потребяват пасивно култура през телевизия или през местния си фолклорен състав, който те го виждат всеки път, те да могат действително в жива връзка да преживяват някакви форми на култура, защото липсата на култура там допълнително ги сепарира. От гледна точка и на икономика, и на инфраструктура са сепарирани, когато и културата не е там, нещата стават вече трагични. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Аз по примера на проф. Стефан Данаилов ще се въздържа също от въпрос. Надявам се всички колеги и гости да схванат този знак от двама председатели на Комисията, по-оперативно, по-стегнато да работим.
Следващата група е на Български демократичен център. Господин Петров, вие имате ли въпрос към министъра?
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз схванах знака, който ми давате. Само да кажа на министъра на културата, че терминът „българска работа” е от Единадесети век. Въвел го е един ромейски епископ, който дошъл по нашите земи и се е срещнал с нашенци. След срещата казал: „У-у, българска работа!” Надявам се да има все по-малко българска работа в лошия смисъл на думата в областта на културата, какъвто е случаят с летище „Божурище”, откъдето е излетял Списаревски навремето, защитавайки София. Така че се въздържам от въпроси днес.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин Петров. Парламентарната група на АБВ – господин Кадиев, Вие?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз няма да изпусна възможността първо да поздравя господин Рашидов и неговия екип за добре свършената работа досега. Много ще ми бъде неудобно в момента да задавам въпроси, защото, както каза и господин Данаилов, предстои 24 май – това е най-светлата дата в нашата история.
Знам едно нещо – без пари няма да стане. Ето защо аз предлагам всички ние, които сме тук в Комисията, да не приемаме следващия бюджет в този вид. Защото само това ще реши в следващата година какво може да се направи повече в културата. Аз знам как господин Рашидов извади 500 лева от собствения си джоб и даде на един писател, да може да си издаде книгата. Така че, знам много добре, че в момента кинофестивалите и другите фестивали много трудно вървят, защото няма пари. Без пари просто няма да стане. Така че нека да подкрепим Министерството на културата с един достоен бюджет за следващата година. това ще бъде моят призив към всички колеги. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, Ви господин Кадиев.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е чудесен призив, колега, само че мога да ти кажа отсега, че нищо няма да произлезе от това. В тази зала от 2001 г. до миналата година включително само два пъти е приеман бюджет. Във всички останали моменти – тук има хора, които са работили оттогава – Комисията не е приемала бюджета на българската култура, но от това нищо не е последвало. Давали сме чудесни предложения, но не са приемани. Така че нека да имаме едно наум, защото иначе отива в патос.
И още нещо искам да кажа. Да, наистина по спогодби всеки има право, независимо на каква територия в страната живее, да има достъп до култура. Но в същото време фактът е, че на територията на България във всеки областен център има държавна театрална трупа и в по-голямата си част има симфоничен оркестър. Функция и поръчка е именно те да попълват тези липси. Но въпросът е, както го разбирам, господин Иванов, държавата трябва да осигури пари на дадена община или по-малко градче, за да може да заплати на театралната трупа от съответния голям град, който да отиде да изиграе своето представление. Защото това са разходи. И тук проблемът е повече в невъзможността на гражданите в малките градове да си купят билет. Защото има и една граница, под която не можеш да продаваш билет, примерно за лев и петдесет стотинки, защото в същото време те пък трябва да получат дотация от държавата. И е доста сложна работата. Факт е, че това е, така да се каже, държавната поръчка. Миналата година се опитахме и възстановихме три трупи – Смолянския театър възстановихме, Силистра и Търговище. Това е тяхната функция. Много е важно какви са мениджърите, но все пак трябва да има някаква финансова възможност на гражданите да отидат на театър. Всички трупи пътуват, вижте софийските трупи какви турнета правят, непрекъснато пътуват артистите и все не стигат средствата от дотацията, която получават. Но това е тема за друг разговор. Сложно е наистина положението.
Искам да ви кажа, че ми прави впечатление, че сте намалили много средствата за фестивалите.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Тази година с този бюджет, господин Данаилов, се взе решение за фестивалите част от тях Министерството на финансите да финансира целево чрез общините. Говоря за големите фестивали.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз гледам по-малките фестивали.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: За по-малките имаме 800 хиляди лева.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Кадиев желае да допълни нещо към това, което казахте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз за първи път ще оспоря мнението на господин Данаилов, макар че той е от нашия край, не знам защо от Пловдив се води, той си знае, че си е от Смолянския регион. Така че, господин Данаилов, според мен, ето ние можем да променим процента, който се дава от хазарта. Защо да не се промени.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Чакай да ни дадат първо този.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ами ако не го дадат, ще ги накараме да го дадат.
Второто нещо, което можем да направим, е допълнителен фонд към фонд „Култура” към парламента. Защо да не помислим по този въпрос? Ние всички тук сме единомишленици, аз не виждам някой от парламентарно представените групи да не гласува такова нещо. Мисля, че можем да направим така, че допълнително да има средства за културата и да развържем ръцете и да освободим джоба на министерството. Мисля, че има какво да се направи, просто едно добро желание от всички нас.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря. Господин Кадиев се натовари в момента с много тежка задача – за следващия блиц контрол да бъде готов с предложения за допълнително финансиране в подкрепа на Министерството на културата. И да Ви кажа, господин Кадиев, казана дума – хвърлен камък! Така че, гответе се.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако разрешите, госпожо председател, да допълня нещо, докато сме в темата. Благодаря, че господин Данаилов, тъй като е в занаята, отговори правилно. Вижте, колеги, лошото е, че като се сменят правителства, винаги се случва нещо, което се нарича един дефицит. За радост при господин Данаилов нямахме драма, когато идвахме. Но откакто поехме управлението, не е тайна, че имаме към десетина-дванадесет милиона дефицит. Това е една дупка, която в рамките на този бюджет, ние сме длъжни да попълним. Думата дефицит значи сключвани договори с театри, спектакли, с кино, с какво ли не. Не можем да спрем на хората договорите и приходите и ние сме се мъчили да балансираме. Помните добре, аз с удоволствие идвам на този съвет, докладвах ви, че нямаме четири милиона за ноември и декември за заплати на българските артисти. Тук господин Данаилов правилно казва – всяко пътуване, като започнете от бензина, през какво ли не, това са все пак средства, които трябва да осигурим. Давате ли си сметка как да субсидираме това, когато ние се гърчим да платим на хората и за Коледа да не изпратим нито един български артист без пари. Което би било тотално престъпление. Слава богу, получихме разбиране, дадоха ни четири милиона, излязохме от ситуацията.
Разбира се, не тук ще решим бюджета, но тук бих искал подкрепата на моята комисия като културен министър, да се обединим да подкрепим един малко по-добър бюджет. Ние не искаме фантасмагории, но реални разчети, с които спокойно да работим с колегите, за да не душим нашите колеги творци. Те са хората, които са потърпевши, не сме ние в министерството. Мога да ви кажа, че с този бюджет, за който преди това говорихме, че ни трябва по-добър, имаме затруднения във второто полугодие за заплащането на заплати. Аз говоря дори за заплати на театрите. Има, разбира се, три-четири театъра, ние няма да го крием и не го крием, ще ви докладваме, които са на минус, които нямат публика. Думата минус значи няма публика, има разходи. Няма билети, няма приходи, защото в крайна сметка субсидии даваме. Но това не значи, че ние веднага трябва да тръгнем да ги унищожаваме, да ги съсипваме. Правим всичко възможно – да сменяме директори, да търсим мениджъри, които да съживят театъра. Не може в Благоевград, един голям град, да няма публика. Значи някъде не работи мениджърът. В Силистра заработи, върнахме го. На Търговище подарих автобус, че нямаха с какво да обикалят районите и да играят. И Смолян тръгна добре. Но Благоевград, Кърджали… В Кърджали театърът е тежък. Вижте, аз съм човек, който обича театъра, не се съмнявайте, на моята майка паметникът й стои пред Кърджалийския театър. Преди да има „Димитър Димов” тя създаде първата естрада, първия театър, турската естрада. Но те не работят в момента, нямат публика. Тук не става въпрос за моята майка. Нещо, което е създадено прекрасно. Публиката не е толкова неблагодарна. Навремето аз помня гостуваха в селата, хората отиваха с яйца и с тикви, нямаха пари да платят билет, за да гледат театър. Разбира се, не говоря, че това трябва да стане в 21-ви век, но не може без пари да се правят реформи. Аз ще ви върна една приказка, която не беше честна спрямо моето управление. Аз направих реформи, иначе нямаше да ги направя. Като казвам реформи, значи да променим начина на заплащане. За да се напълнят театрите, хората се борят упорито, пълнят се театрите, борят се за всеки зрител. Имаше отлив на публика, сега няма билети с месеци. Това значи, че хората заработиха. Това, което се говори, не е истина, българските театри имат прекрасни представления, ще ви дам примери със заглавия. Казват, че са комерсиални! Няма такъв театър, готов съм да ви докажа. Прекрасни пиеси, прекрасни артисти. Да, билети няма. Но когато господин Дянков, моят приятел археологът, казваше: пари срещу реформа, да направихме ние нашата реформа, сменихме начина на заплащане. Сега обаче ми трябват малко пари, за да можем малко да вдигнем на артистите и стандартите, те го заслужават, казвам ви го откровено. По-слабите театри да ги подпомогнем, за да живнат. И ако наистина някой от театрите съвсем закъса, вече има толкова власт, директорите затова са мениджъри, да се самозакриват. Но не министър трябва да се занимава със закриване на един или друг театър.
Така че, трудно ни е. И го казвам не за друго, ние с колегата водихме разговор, да, има региони, които също имат нужда от духовна храна. Но трябва да събудим и общини, и кметове, и по-големите читалища. Всичко това да се активира, защото по-големите читалища имат свой бюджет. Читалищната дейност получава 43 милиона от държавата, за да функционират читалищата. Ние имаме методически контрол и където можем, разбира се, винаги отделяме определени средства за да подпомагаме – къде за покрив, къде някой лев. Правим го това нещо, но нямаме възможност да финансираме изцяло всички читалища, те са 4500.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Професор Станилов, Вие? Нямате въпрос.
Втори кръг, колеги. Въпрос от госпожа Красимира Анастасова – заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е много кратък, но е важен за финансирането на общините. По кои оперативни програми могат да кандидатстват общините за култура, реставрация и запазване на културно-историческото наследство?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ние не сме принципал бенефициент по програми. Това, което имаме ние, е Норвежката програма, която в предишния мандат успяхме да разпишем, 16 милиона евра. В интерес на истината съм длъжен да Ви кажа, при господин Стоянович са направени комисиите, проведени са процедурите. Онова, което аз правих три месеца и вече се уморихме, да правим проверки на това, което е направено, защото се появиха хиляди сигнали. Разбира се, тези, които не са спечелили, винаги са малко недоволни. То е като на състезание – непечелившият винаги е малко сърдит на другите. Но за да няма никакво съмнение върху министерството, направихме две външни проверки от Брюксел и норвежкото посолство и една последна, която още тече с господин Томислав Дончев, за да можем да пуснем вече да се сключват договорите, за да не загубим тези 16 милиона. Все пак това са свежи пари, които могат да влязат в културната сфера. Това успяхме да направим.
И проекти, които чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да участваме по програми, които са за култура.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Госпожо Петрунова, Вие искате нещо да допълните. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Искам само да допълня нещо към отговора на министъра. За съжаление тази новина не е много добра. В резултат на изнесени данни в Европа, тъй като се връщам от една конференция, която беше проведена на 22-26 април в Намюр, в Белгия, столицата на Валония, и там имаше едно много широко обсъждане на проектите, програмите и опазването на културното наследство. Това беше основната тема. Преди това искам да ви кажа, че докато тук министърът трябваше да отговаря на различни странни въпроси, аз там получих всички поздравления от цяла Европа за това, което се случи в „Лувъра”. Макар че имах най-малко участие, аз успях да се порадвам на резултата от това, което се случи. Възхищаваха ни се хората, поздравяваха ни, помолиха ме да предам поздравите на България. Няма да повторя всички суперлативи, които чух, ще ви кажа някои факти. Полската представителка на тяхното министерството каза, че пет години правят опити да влязат в „Лувъра” и досега те са неуспешни. Направо се чудеха как е успяла България.
Един от въпросите, който между другото ни зададоха съвсем официално, беше защо не се кандидатства по програми директно от Европейския съюз през Министерството на културата. В момента обаче има само две програми, в които много частично и по заобиколен начин може да се кандидатства за паметници на културата – това са „Региони в растеж” и така наречената програма „Туристически бизнес центрове”. Основната причина за това са изнесени неблагоприятни факти за България за изпълнение на програмите по мерките 3.1 и 3.2 основно от „Икомос”, които твърдят, че ние използваме европейски пари за унищожаване на културното наследство. В резултат на което скоро няма да получим такива средства, от което ще пострадат основно общините.
Пропуснах да спомена, че България е толкова високо оценена в резултат на това, което е направила в Париж с „Лувъра”, че вероятно знаете, че има няколко пилотни проекта, за които гласува лично Съветът на Европа и този път те са избрали България. По телефона ни помолиха да предложим идея за проект. Ние предложихме „Българският принос в съкровищницата на европейското културно наследство”. Тоест да популяризираме чрез издания – английски, френски и т.н., това, което сме направили досега. И много е вероятно това да бъде одобрено. Това е пак в резултат на огромната работа, която свърши екипът по изложбата в „Лувъра”.
Другата възможност, която е доста добра и наистина реална, за разлика от тези възстановки, това е, че има сериозни европейски пари за дигитализация и визуализация на паметници. Ние имаме работен екип в министерството, който работи по създаване на културна стратегия за въвеждане на този маниер, тъй като това е и по-атрактивно, и по-модерно, а пък и може да се поправи, когато някой не е чак толкова доволен. Общините също могат да кандидатстват точно по тези програми.
И тъй като стана въпрос вече за Намюр, само да добавя, въпреки че не ми е зададено като въпрос, че предстои и може би е задължително в парламента да се внесат и одобрят поне три от конвенциите, които България не е ратифицирала. Това е Конвенцията във Фаро, Конвенцията за ландшафта и Конвенцията за археологическото наследство, по които нормативи и правила ще можем много да се приближим до европейската рамка. И може би ще отпаднат много от неуточнените и субективни въпроси, които в момента се задават от различни обществени организации.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрунова. Госпожо Анастасова, Вие имате ли да добавите нещо? Не. Благодаря.
Втори въпрос – за госпожа Бояджиева. Нямате.
От Движението за права и свободи колегите вече са в други заседания, предполагам.
От Реформаторския блок – господин Иванов, имате ли необходимост да продължим или ще дадем глътка въздух на екипа на министерството?
ИВАН ИВАНОВ: Нямам въпрос.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колегите от БДЦ? Нямате. Господин Кадиев? Проф. Станилов? Благодаря.
Господин министър, докато все още сте тук с екипа си, от гостите, които съобразно правилника също могат да поставят своите въпроси. Имам знак за два въпроса – единият е от Танцовото училище, чиито представители са тук.
Моля да поставите вашия въпрос в рамките на две минути, както е в съответствие с правилника. И се надявам да получите и кратък и ясен отговор. Заповядайте.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА, преподавател в Националното училище за танцово изкуство: Добър ден, дами и господа! Госпожо председател, господин министър! Имаме няколко въпроса към Вас.
Първият ни въпрос е свързан с конкурса за директор на нашето училище. Той предстои. Педагогическият съвет на училището има предложение, което в писмена форма внесе в министерството, но за съжаление нямаме отговор. Решението, молбата на педагогическия съвет на училището е представители на училището и от синдиката да бъдат членове на комисията, която ще избере новия директор. Така както между другото е било в годините преди това. Това е първият ни въпрос.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Първо, синдикатите по право участват. Второ, не виждам причина да не участват, но знаете, конкурсите се правят с комисии, с журита. И, разбира се, избягвам да каня хора от фейсбук. Защото в крайна сметка става въпрос за училище, което е държавно, финансира се от министерството, подпомага се от министерството, принципал е министерството. И винаги сме гледали малко да избегнем леко художествено-самодейната част, защото отговорността и ангажиментите върху всяко училище – 22 към Министерството на културата – лежи изцяло върху Министерството на културата. Скоро бяхме на ръба да загубим 2 милиона лева европейски пари заради Националната гимназия за древни езици и култура и то заради точно тази пълна самодейност, която се прояви. Бяхме на ръба да загубим тези пари. На всичкото отгоре, не може да няма ред в една държава, не може държавата да не се чувства собственик. Всеки отвън идва и казва кой ще е директор, кой ще е учител. Ами тогава няма да е лошо хората да си вземат училищата за самофинансиране. Но това не е изгодно.
Всичко е възможно, но дайте да вървим по някакъв правилен ред. Аз изстрадах едно нелегитимно настоятелство, което огърмя орталъка. Аз едва удържам законовите норми в училището от уличната самодейност. Извинявайте, че ви го казвам. Аз съм претръпнал вече, въобще нямам особени вълнения. Вълненията са ми ние имаме ли възможности да нормализираме училищата. Знаете, в Музикалното училище скарването на двама човека изкара на стачна готовност децата. Това е недопустимо! Недопустимо! Помните го, нали?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА: Мислех, че Вие говорите за хореографското училище, а не за музикалното.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Много Ви моля да не влизате в реплики към министъра.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: А, да, за музикалното говоря. Така че, участват, колежке, никакъв проблем няма. Ще имате ваш представител, ще седнем, ще се разберем. Аз ще се разпоредя, ако толкова зор има, да има и представител на училището от синдиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Само ще си позволя, госпожо председател, не съм сигурен, трябва да проверим закона, мисля, че синдикати могат да участват, но не от самото учебно заведение. Всичко, което е по закон като процедура, ще го спазим. В този случай бъдете сигурни, че двойно ще гледаме, самите ние сме под лупа, така че всичко ще бъде ясно, кристално и без никакви скрити процедури и работи. Това можем да кажем категорично. Ще спазим всички законови процедури!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Благодаря Ви, господин Банов.
Политическа партия „Глас народен”, заповядайте и вие за вашия въпрос.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Уважаеми господа министри, уважаеми госпожо председател, уважаеми Комисия! Преди два месеца пред Вас поставихме въпроса за задължителна минимална квота за българска музика в държавно субсидираните медии и тогава получихме уверение от страна на министерството и от страна на Комисията, че това е един важен въпрос, който трябва да се разгледа. Направихме среща в министерството, на която получихме уверение от министър Рашидов, че ще се създаде комисия между министерството, Съвета за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия и нас по предложение да се работи в тази насока. За съжаление информацията, която достига до нас е, че след два месеца все още този въпрос не се е задействал. Аз няколко пъти присъствам на заседания на Комисията и тук се говори само за театър, за кино, но какво са театърът и киното без музика? Видях с какво уважение посрещнахме Стефан Данаилов, който е допринесъл толкова много за българската култура, но освен него има и български творци музиканти, които са допринесли, а не виждам какво се прави по този въпрос.
Затова въпросът ми е кога мислите, че можем да започнем работата, тъй като според нас това нещо може да бъде решено изключително бързо? Просто трябва да се промени един член в Закона за радиото и телевизията и нещата да се приключат.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Аз ще се възползвам от това, че обърнахте въпроса и към министерството, и към Комисията по културата и медиите, за да потвърдя, че нашият ангажимент не само че не е отпаднал, той остава много ясен и в потвърждение на това, което говорихме на цитираното от вас заседание.
Прав сте, че чисто формално, чисто технически става дума за едно изречение. Но също така, вярвам ще се съгласите, че става дума за особено чувствителна промяна, която може да се изразява в кратък текст, но е чувствителна от гледна точка на нейната интерпретация – обществена, политическа, съсловна и т.н. В този смисъл във времето, в което в момента разискваме този въпрос от първото ни заседание и сега, ние през цялото време сме в работен режим на срещи и с Българското национално радио, и с Българската национална телевизия, и със Съвета за електронни медии, и с колегите от Министерството на културата. Водим този разговор в един работен план и в парламента, така че излизайки с предложение за решение, което както Вие казвате е от едно изречение и води до тази промяна, ние да имаме голяма база на съгласие. Защото, повярвайте, всеки един колега народен представител може в рамките на следващия половин час да внесе в деловодството това изречение и тази промяна, да се възползва от своите 15 минути слава, условно казано, и да направи нещо, с което да бъде безкрайно оценен в средите, които очакват тази промяна. Но това не е устойчиво решение и аз съм благодарна на колегите от Комисията, че не са подходили по този начин. Ние бихме искали, тръгвайки към тази промяна, да имаме една много широка база на съгласие, която да застане зад тази промяна и тя да има своята устойчивост. Нека и колегите от Министерството на културата дадат своята гледна точка, но аз държах да подчертая, че това е родолюбиво, това е уважително към българската музика, това е нещо, което всички по някакъв начин виждаме като възможност за израз на уважение към българската музика, но е важно в момента, в който ние го направим, да имаме в най-голяма степен подкрепа и адмирации към едно такова предложение, отколкото вълна от противостояние. Благодаря Ви.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявайте, искам да кажа само едно нещо. Понеже в една от комисиите, които аз водех, се опитвахме да решаваме този въпрос. И си спомням, че беше много бурно заседанието в парламента. Заедно с Курумбашев се борихме за по-голям процент, главно за телевизията и за уникална българска програма. Много трудно беше. Ние предлагаме да бъде 25% без повторенията. Имам предвид за програми, не толкова за музиката. Сега тук си говорим с господата, по закон е 50% европейска музика. И си спомням, че там имаше проблем за това как да отделим от европейската музика само българската. Макар че в тези дни, в които доста седя вкъщи, аз слушам „БГ радио”. Уникална музика имаме! И повече българска музика чувам в „Джаз FM”, отколкото в държавните радиа, което е много странно.
Темата е много сериозна и трябва наистина да се огледа какви законосъобразни възможности имаме. Все пак ние сме свързани с Европа и сме подписвали документи с Европа. Макар че аз съм за това да се завиши процентът на българската музика. Вие как си представяте, какъв процент трябва да има за държавните медии?
ПЕТКО ПЕТКОВ: Много е лесно. Трябва да се промени чл. 19.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не какво да се промени, какъв процент виждате вие?
ПЕТКО ПЕТКОВ: По методиката, която ние сме изготвили и не би влязла в противоречие с абсолютно нито един български гражданин, процентът ще стане 48 в държавно субсидираните телевизии и радиа. Много лесно мога да ви представя методиката и аз не мога да повярвам, че би имало някой, който би се противопоставил на това. Не говорим за частните медии, говорим за държавно субсидираните медии. Извинете ме, нямам опит в политиката, може би вие ще ме научите, но аз към този момент не виждам кой би се противопоставил на това.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Аз мога само да Ви кажа, че постигането на съгласие по неща, които изглеждат много прости, всъщност е много сложен процес. И една от тези стъпки, в които постигнахме съгласие, е какво се разбира под българска музика. Отговорът е: музика, изпълнена на български език. Така че на тази основа има съгласие. Ако обаче следвам тук реакциите в залата, може да се окаже, че и това съгласие е крехко.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Това е грешно.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Професор Станилов ми дава знак. Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Този въпрос беше засегнат в Закона за българския език, който се обсъжда в първия мандат на ГЕРБ и който мина на първо четене в пленарната зала, а на второ четене беше отхвърлен категорично от същите хора, които преди това го приеха на първо четене. Там беше поставен въпросът за културната продукция на български език от български автори и процентът беше 40. Повярвайте ми, съпротивата беше безумна! Всички неправителствени организации се обявиха срещу това решение, без изключение, куп български интелектуалци, писатели, музиканти и най-вече мениджърите на тази продукция се обявиха против и твърдяха, че ние сме консерватори, реставратори на старото и т.н. и т. н. В Комисията по наука и образование, където се обсъждаше този законопроект, дойдоха всички, които можаха да влязат в залата. В тези клаузи влизаха и надписите на български и на чужди езици на магазини, на хотели, на ресторанти. Върху всичко това се посипаха страшни протести. Не мога да разбера какво стана, но колегите от ГЕРБ гласуваха „за” заедно с останалите и след това в последния момент се отказаха и на второ четене законът не мина.
Така че бъдете сигурни, че една такава стъпка с 40% ще получи същия резултат. А радиата и телевизиите бяха категорично против, освен тези, които са с българска насоченост – „БГ радио” и „Радио 1” понякога.
Не бях срещал в живота си по-яростна съпротива, с омраза към това, което се предлага. Не мога да си го обясня!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин министър, Вие към тази тема имате ли да добавите нещо?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само две думи ще ви кажа. Вижте, аз също съм за това да има някакъв ясен процент българска музика. И причината не е друга, причината е, че всяка уважаваща себе си държава трябва да има самочувствие и своя идентичност. Аз помня тази съпротива, за която проф. Станилов говори. Това ще стане една голяма гюрултия, от която резултатът отново ще бъде плачевен. Лично моето мнение е, че трябва да има процент за българска музика. Аз дълбоко ценя идентичността на всеки народ. Ще ви кажа, в Гърция 80% звучи само гръцка музика. В Турция – вие може да чуете. Във Франция е същото. Аз слушам по Националната телевизия „Гласът на България” и не чух една българска песен! Тук господин Петков по принцип е прав. Прав е, защото се чувства българин, прав е защото иска своята идентичност, самостоятелност. И аз изцяло го подкрепям, защото няма такъв народ, който да не съхранява своята физиономия.
Така че моето лично мнение е „за”, а резултатът какъв ще бъде, не мога да го гарантирам. Да, ще инициираме това. Знаете добре, вълнения имаше, сега радиото се вълнува, все не можем да намерим точката и да седнем един ден да го направим. Това нищо не струва. По-важен е крайният резултат. Ще го направим, това ще се случи. Никакъв проблем няма да се съберем на едно място, да дискутираме, да поставим въпросите, всеки да защити своята теза. Но мисля, че много е прав в това, което казва проф. Станилов – просто ще стане една тежка говорилня и резултатът ще бъде обиден за нас, които искаме да има процент.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Точно затова се надявам ние да бъдем допуснати до това обсъждане, защото вярвам, че по начина, по който представим нещата, пак ви казвам, съмнявам се, че има български депутат и български гражданин, който ще се противопостави на това. За мен единственият проблем е в неправилно поставяне на въпроса за разглеждане. Ако разрешите, дори организации като „Профон”, „Музикаутор” да присъстват на тези срещи. Повярвайте ми, това е нещо, което можем да свършим за една седмица. Свидетели сме как парламентът приема закони от петък за неделя. Това е възможно, просто трябва да се постави правилно. Моля да подходим по този начин. Изисквам го от вас!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Предпоследен въпрос, заповядайте.
ВИКТОР ЛИЛОВ, продуцент-издател: Благодаря, госпожо председател.
Между другото, трябва да отбележа, че с уважаемия господин министър Рашидов се познаваме покрай Иво Папазов, на когото имам честта да съм мениджър.
Благодаря за възможността да задам въпрос към вас, уважаеми господа министри. Става въпрос за следното. Какво е отношението на господин министъра и на неговия екип към възможността Национален фонд „Култура” да бъде изведен като първостепенен разпоредител с бюджетни средства? Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Възможността е никаква. Ресурсът е много малък, той е 400 хиляди, откъснато парче от бюджета на самото министерство по една-единствена причина, че това е единственото място, където могат да кандидатстват много млади хора, хора, които искат да имат шанса да реализират себе си, да покажат таланта си. И тези ограничени средства ни затрудняват. Примерно скоро имаше проблем да мислим как да дадем едни самолетни билети на две момиченца, които са поканени да правят изложба в Холандия. Ресурсът е много ограничен. И това, което говорихме тук с колежката, да чакаме второто полугодие, ако от хазарта дойдат едни добри постъпления, тогава ще разчитаме на един по-голям ресурс. Това, което е хубаво на фонд „Култура”, е че той е на проектна основа – идват, кандидатстват. Работят по собствени правила, те си имат своята самостоятелност. Но за съжаление, няма пари, просто фонд „Култура” няма пари.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Заповядайте.
ВИКТОР ЛИЛОВ: Благодаря за отговора. Стана ми ясно. Разбира се, този въпрос има един дълбок контекст, той е свързан с въвеждане на принципа на проектно финансиране. Няма значение какви ще бъдат средствата, важен е принципът. Проектното финансиране не може да бъде поставено в ъгъла на управлението на културата. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Досега изцяло това е проектно финансиране.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Последен въпрос за Танцовото училище. Заповядайте.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря. Ние години наред чакаме и така и не дочакваме да се построи концертната зала на Хореографското училище. На няколко пъти става въпрос за тази концертна зала. Това би бил един прекрасен център на танца за цялата страна. Много моля, помислете по този въпрос. Отново стигаме до това, че нямаме пари.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Вие знаете, че ви осигурявах зала безвъзмездно да играете и да правите годишнините на училището и т.н. Аз харесвах работата на училището и бях много озадачен от този спор.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Министър Рашидов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Професор Данаилов отговори. Това, което искате, е много хубаво. Аз не вярвам и той да не го иска, и аз да не го искам. Мисля, че тази сцена е правена по негово време и, слава богу, че е направил и сцената.
Току-що ви разказах, че три години ние държим професионални актьори. Разбира се, прекрасно е децата да излизат на сцената, започват да добиват и сценично самочувствие, това е част от подготовката и тук няма разминаване. Но току-що говорихме, че хора професионалисти, със собствен театър, трета година играят в една друга малка зала. Реформата е върху билети субсидии, те не могат да се разгърнат, не могат в един голям град като Пловдив. И след три години едва намерихме малко средства. Идва 2019 г., европейска столица, не може да оставим Пловдив без театър.
Това, което искам да ви отговоря. Вижте, нямаме пари. Просто разберете! Когато аз приемах отново поста, ще ви го разкажа като на хора, които сме съмишленици, на мен в ръката ми дадоха една лента от Българската филмотека – мухлясала, почти преди загиване. А това е националната памет, да не забравяме, че там стои българската национална памет на българското кино. И тогава леко се ядосах на министъра, защото ролята на един министър не е да си предаваме по една касетка, и аз мога да го направя това на следващия министър, а министърът затова е министър, за да търси решение. Слава богу, тази година, още е рано да ви се хваля, ако съм все още министър, намерихме с екипа една възможност да съхраним филмотеката в едни модерни, съвременни, добри условия, за да запазим националната памет на българското кино. Да, скъпо струващо удоволствие.
Ремонтирахме осем-девет училища. Това е хубаво, това е един успех. 2015 - 2020 по новите програми много бих искал да се случи. Ние не сме на различно мнение. Дай боже, всичко да мине добре, да седнем, наистина от новата програма да изработваме проекти за училища ще има малко средства, пак за театри – има още доста театри с кадифе на сцената от преди 50 години. Полека-лека трябва да върнем нов живот на нашите центрове.
Така че, и това е хубаво да стане. Аз съм на сто процента убеден, че децата докато се готвят, те трябва да имат самочувствие на сценично поведение, да излизат на сцена. Да се надяваме, че скоро и тази сцена ще я направим. Тя стои още сигурно от времето на проф. Данаилов, при мен имаше такъв разговор. И никой не е против, ще търсим начин да го направим.
Последни две думи, ако ми разрешите госпожо председател, виждам, че заседанието е към края. Аз много ви благодаря за топлите думи за „Лувъра”. Вярно е, че няма друга страна, която да е участвала със самостоятелна колекция. България успя, използвахме един малък шанс, не изпуснахме кончето да ни подмине, качихме се на това конче, случи се.
Разбира се, и горчивини имахме. Говореше се, че няма реклама, че не се е писало. В над 20 френски медии имаме големи публикации, Канал 2, 3, 4 и Канал 5 на Френската телевизия излъчи. Вчера от летището мой приятел ми донесе „Фигаро. Списание хистори”, което излиза в около осем-девет милиона тираж. Рекламната страница, разбира се, е Великият Египет, а отваряйки осем страници, най-луксозни, за България, за Тракия, за тракийско изкуство. Това ме радва. Извинявайте, че малко съм приповдигнат, явно трябваше да се покръстя навремето.
Колкото до рекламите, вижте, не можахме да обясним рекламите. На официалното откриване политика на „Лувъра” е да не слагат реклами, защото не можеш да рекламираш нещо, което още не е отворено. Това – поне имаше спор, че няма никакви реклами. Ето така изглеждат (показва) метростанциите в Париж. След Мона Лиза има още един шедьовър в света, светът опозна две неща. Първата страница на „Фигаро” е Хитлер, разбира се, защото продава списанието. Но и траки. Това е лицето. Аз съм много щастлив, че България стана разпознаваема страна. Тази изложба не е моя, тя е на българската държава. Безкрайно Ви благодаря за топлите думи! Аз се чувствам горд, който не се чувства, негова воля! Българите трябва все по-често да сме разпознаваеми. Нямаме основание за тежки комплекси, а за самочувствие.
Сега ще видите на 28-ми, всички сте поканени, цялата комисия ще получите специални и официални покани с пълното уважение към всички вас, 26 хиляди квадратни метра разгъната площ. От мазетата изкарахме неща, които аз не бях виждал. На тази маса ви казвам, както тук, за да спечелим, аз им казвах, че ние сме по-интелигентни от французите, които не познават света по-далече от носа си – това беше заяждането ми, от което спечелих един бас. По-талантливи сме от всички големи други държави, които имат претенции. Сами ще видите какви шедьоври излязоха от мазетата. Шедьоври! От Иконописната школа до Кристо – шедьоври! Български! И тяхното място е на стената. Можем да се гордеем с национален музей, защото там ще седят едни картини на една стена, там седи историята на българската идентичност и духовност. Както и в „Лувъра”, и „Прадо” – навсякъде. Седи националната идентичност. Заповядайте, ще получите покани.
И още веднъж безкрайно ви благодаря и за това, че с тази комисия за първи път аз работя с удоволствие. Казвам го откровено. Удоволствие е да дойда, да дискутираме, да ми кажете кривините, ако има такива, да ги оправим, аз да ви се оплача малко, ако има какво да ме подпрете и помогнете, заедно да го направим. И то единствено в името на българската култура, на нищо друго.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Благодаря Ви за хубавите думи.
Господин Банов, обещала съм Вие да обърнете специално внимание на колегата от в. „Дневник”, има въпроси към Вас. Моля когато тръгнете, да имате възможност и малко време да бъдете на разположение.
Господин министър, по въпроса, който вие споменахте, за това „ако съм още министър”, все пак, ако ми позволите в рамките на политическата шега да кажа, че ми се вижда дълго време да се сменяте с проф. Данаилов, не се вижда някаква друга възможност. Така че се стягайте, пийте си хапчетата и дръжте нещата здраво, защото по-добра възможност няма на хоризонта.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Рашидов, госпожа Карастоянова започва да раздава длъжности. (Смях).
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо председател, тук не става въпрос, никой не е женен за министерския пост. Тук става въпрос за друго нещо. Разбира се, за да бъда министър, аз съм бил на битки и на избори. И съм печелил български избори. Но човек остарява, както казва великият Данаилов, хапчета му дават, и на мен ми дават хапчета. Ателието ми линее и вика: ела си, направи две-три гениални скулптори, някой лев може да изкараш, има колекционери.
Така че, въпроси много. Разбира се, винаги може да дойде една млада кръв. Но това е въпрос на мое решение. Казвам „ако съм още”, защото по-скоро почувствах, че не съм добре със захарта, но слава богу, днес съм добре.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър, господа заместник-министри, уважаеми колеги! Да ви пожелаем щастлив Двадесет и четвърти май, защото всичко, което правите, има само една велика и единствена цел – да дава крила, да дава светлина и да отлепя от земното с помощта на културата, на таланта, на изкуството всички нас от земята. Благодаря ви. Приятна работа! Господин Банов, който е млад и пълен с енергия, да бъде изцяло на разположение на в. „Дневник”, без извинение, че бърза за министерството. Благодаря ви още един път!
Моля гостите ни по точка втора от дневния ред да заемат местата на масата. Тук са госпожа Снежана Янева – председател на Българската библиотечно-информационна асоциация, Анета Дончева – заместник-директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и член на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация, Спаска Тарандова – член на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация, госпожа Ели Попова – директор на Изпълнителното бюро на асоциацията.
За нас е важно, че вие имате празник, че имахме възможността и честта да бъдем поканени на професионалния ви празник и да изрази отношение. Моля ви, тъй като очевидно влязохме във времето за работа на вторите комисии, в които колегите ми са членове, наистина в най-краткото възможно време да ни дадете знак, Госпожо Янева, какво можем ние да направим за вас и ние да поемем ангажимент да свършим работата, а пък след това в друго удобно време да поговорим по-нашироко за всички останали възможности.

Точка втора. Среща с представители на Българската библиотечно-информационна асоциация в рамките на Националната библиотечна седмица.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Госпожо Янева, заповядайте.
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Уважаема госпожо Карастоянова, уважаеми дами и господа и специално проф. Данаилов! Аз няма да говоря дълго, виждам, че времето и хората се изчерпаха, но искам да благодаря на госпожа Карастоянова за това, че присъства на нашия празник. Това за нас беше един голям знак. Съжалявам, че господин Рашидов си тръгна, за мен това също е голям знак. Аз си спомням предишния му мандат, когато отидох в кабинета и казах: Навсякъде ходите и казвате нашите регионални информационни институти, галерии и музеи. И аз му казах: Господин Рашидов, веднъж кажете и библиотеки. Там има едни хора, които само чакат да покажете, че знаете, че ги има. И това е най-страшното за мен.
Ние тук имаме един голям помощник в лицето на проф. Данаилов, който винаги е обръщал внимание на библиотеките. Бих казала, че тази година с екипа на Министерството на културата работим също така не много зле, но въпросът с политиките на министерството по отношение на това гражданите да имат достъп до информация и услуги, които са важни за развитието на общностите, е много сериозен.
На вас са ви раздадени материали за Националната библиотечна седмица, няма да ви отнемам времето за това, но бих искала само да кажа, че ние всяка година, вече десети път, правим национални библиотечни седмици, с които се мъчим да привлечем вниманието както на централните власти, на парламента, на изпълнителната власт, така и на местните власти за ролята и за това, което могат да правят библиотеките за техните граждани.
Тази година освен в София това тържество, което видяхте, ние имахме и кръгла маса вчера, на която имаше представители на няколко министерства, и още 13 такива кръгли маси в страната, където хората от местната власт присъстваха, защото за всички нас в страната мисля, че темата „Учене през целия живот” е страшно важна. Имаше вече една такава програма, тази програма нямаше сериозни резултати. И вчера с госпожа Дейкова от Министерството на образованието говорихме за това, че вероятно не е имало такива резултати, защото те не стигат до всички хора. Когато програмата „Учене през целия живот” остава затворено само в образованието, а не стига до хората, които в момента са извън образованието или до други неща, които могат да подпомогнат образованието, тази програма не е много добра. Вярно е, че успяхме с много лобиране (хубава дума, добре че няма закон, защото сега трябваше да кажа кой е лобистът) да включим библиотеките в Националната програма за учене през целия живот. Но за нас най-важното е парламентът да има разбиране за това, че съществуват библиотеки.
Ще ви дам само два показателя. По времето на проф. Данаилов започна програмата „Глобални библиотеки – България”. И в рамките на тази програма, понеже тя продължи известно време, но за последните й две години българските библиотеки подпомогнаха социално включване на групи, при които често липсват други възможности. Над 110 хиляди български граждани можаха да ползват за първи път интернет и да продължат да го ползват. Близо 19 300 души са получили предложение за работа от това, че са отишли в библиотеките и библиотекарите са им помогнали. Всеки трети от тях е получил работа, с която да промени живота си.
Моите колеги в тези 960 библиотеки в страната помогнаха на над 170 хиляди души да ползват услуги в тематична област и здраве, като близо 114 от тях са подобрили състоянието си благодарение на това – намерили са подходящия лекар, подходящото лекарство или нещо друго.
В библиотеките е бил улеснен достъпът до административни услуги на близо 150 хиляди души, като почти 12 хиляди от тях са получили финансова или друга форма на социална подкрепа.
Казвам тези цифри – днес бях решила друго да кажа – защото за нас са много важни. Навсякъде в страната има едни хора, лошо заплатени, изключително лошо. Професията с най-високо образование – едно образование, второ образование, особено в регионалните библиотеки, чужд език, компютърна грамотност с 500 лева заплата! И когато на едно съвещание на Обществения съвет на Министерството на културата се повдигна въпросът, те попитаха какви заплати получават библиотеките. Аз отговорих: не искам да казвам нищо, защото става страшно. И тогава заместник-министърът каза: Аз отидох и видях какво правят тези хора, заплатата е между 400 и 500 лева. Има и по-ниски. Имаме проблем с това, че минималната заплата се доближава до стартовата за млад специалист. И от младия специалист искаме отново чужд език и компютърна грамотност освен неговото специализирано образование. На този Обществен съвет стоящата до мен архитектка каза: това е престъпление. И аз мисля, че липсата на политика по отношение на библиотеките в страната, на координация на техните действия, за да може да се използват ресурсите по-пълноценно, е най-важното, което ние можем да постигнем.
Разбира се, ние днес тук в тази зала няма да можем да го направим, но аз ви призовавам да се съберем и да поговорим как може парламентът да работи с изпълнителната власт. Ние имаме Закон за обществените библиотеки, може би трябва да се види дали той се прилага така както трябва. Ние шест години чакахме два подзаконови документа, в крайна сметка единият тази година беше готов. Имайте предвид какво значи беше готов – ние сме давали по седем варианта от Библиотечната асоциация, ние подготвяме тези документи, ние правим всичко на доброволни начала или чрез проекти, за да може нещата да се случват. И някъде се случиха. Ето вижте какво става с програма „Глобални библиотеки”! Но по целевата програма за подпомагане със средства на библиотеките за книги имаше едни години, в които имаше между един и два милиона за книги, говорим за всички обществени библиотеки в страната, имаме четири-пет години, в които няма нищо и миналата година имаме 300 хил. лева. Това е между нула и 15 стотинки на човек от населението, това не покрива никакъв стандарт! Не мога да призная, че Франция е най-необразованата нация. Ако някой от вас ходи във Франция, нека влезе във френска библиотека!
Тези български граждани, които имат нужда да стигнат до информацията, нужда да стигнат до хубавата книга, има толкова различни възможности те да я получат. Не е нужно всички градове да имат едни и същи книги, те могат да се обменят, има интернет, има достъп до информация. Основното е, че трябва да има признаване за библиотеките.
Във връзка с Националната стратегия за учене през целия живот ние трябва да подчертаем, че библиотеките имат капацитет да превърнат ученето през целия живот в устойчиво и постоянно развиваща се ефективна библиотечна дейност. Те могат да се развиват като подкрепящо, благоприятно, достъпно за всички съвременно образователно пространство, част от една модерна образователна среда на България. Библиотеките знаят как да осигурят широко партньорство с други институции в този изключително важен процес и това е залог за просперитета на нацията.
И последно, ние умеем да работим за образованието на всички възрастови групи граждани. Библиотеките осигуряват приемственост във възрастовото развитие и израстване на личността. В някои от брошурките, които раздадохме тук, има една вложка, която ние сме раздали на националните кръгли маси на нашите читатели в страната, и обобщени тези мнения за ролята на библиотеката ще занесем на 16 юни в Европейския парламент, където хората вече на европейско равнище работят за ролята на библиотеките, и ние не искаме да сме тези, които нямат подкрепа от държавата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Янева. Уважаеми колеги, имате ли да добавите нещо по експозето на госпожа Янева?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам да задам само един въпрос. От всичко, което изговорихте, най-много ми хареса това, което се е случило с „Глобални библиотеки”, тъй като това ми е много на сърце и бях загубил връзка. Аз не знаех за това, което се е случвало. Има ли информация, изпращате ли информация до фондация „Бил и Мелинда Гейтс” за случилото се в България?
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Да, има информация, тя е изпратена, има рекламни материали, които сме разпространявали. В резултат от тази програма има организация, фондация „Глобални библиотеки България”, която е приемник на програмата. И имаме отново подкрепа на фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, тоест ние продължаваме да бъдем в много добри отношения.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: А държавата участва ли финансово?
СНЕЖАНА ЯНЕВА: С много усилия на всички наши посланици на библиотеките, така да кажем, миналата година държавата даде10% съфинансиране, каквото беше изискването на фондация „Бил и Мелинда Гейтс”
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това си е задължително.
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Да. И ние сме много благодарни за това. Надявам се, че и тази година ще бъде. Моят призив към всички вас ще бъде ние да кажем какво бихме искали от бюджета и доколкото може, той да бъде подкрепен.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Други колеги? Госпожо Янева, ние даваме знак, че макар и в много кратък порядък в рамките на това заседание, което беше важно да покаже отношение и да даде знак, че диалогът с нашата комисия и с вашата асоциация започна отново, ако по някаква причина е бил прекъснат, моля ви да имате абсолютно свободата и да се чувствате добре дошла в нашите заседания. Материали и предложения, които считате, че са от нашите компетенции и ние с възможностите, с които разполагаме, можем по някакъв начин да подкрепим, също да ни изпратите.
В този смисъл давам знак за един абсолютно работен порядък на отношенията ни – не от седмица на библиотекарите до седмица на библиотекарите на следващата година. Извинете ни, че беше дълга първата част на заседанието и по-голямата част от колегите се наложи да влязат във вторите комисии.
Желая ви успех и ви благодаря! Наистина в писмена форма, когато получаваме информация и предложения, за нас е по-удобно, тъй като имаме готовност да взимаме решение или да придвижваме определени въпроси. Имаме възможност и на всяко следващо заседание да включим отново в дневния ред въпрос, който вие сте поставили или предложили.
Професоре, заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз искам да предложа нещо, госпожа Карастоянова. Ако чакаме от заседание на заседание да си говорим за библиотеките, тя е умряла работа. Моят съвет е Вие лично с Вашия екип да си направите по-чести разговори по техните проблеми и тези въпроси, които трябва да бъдат поставени пред нас, да бъдат поставени дори ако тях ги няма. Защото аз си спомням, като пишехме един закон, какво чудо беше, от тях мира нямах! Контактът беше постоянен, този кабинет тук си беше тяхна централа. Но нещо се свърши. Въпросът е, че необходимостите, които споделят, са много важни. Много ниско е това заплащане от 500 лева. Хем ги направихме регионални и не знам какво си, за тези средства. По-конкретни предложения може да получавате, като идват при Вас да си говорите като жени и да се видят неща, които наистина ние можем да бъдем по-готови да подкрепим.
Желая ви успех! Аз получих поканата ви, но нямаше как да дойда. Смело напред!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Аз какво да добавя. Чакаме ви по женски след понеделник на среща. Госпожа Рени Томова ще има ангажимента да ви се обади и да координира удобно за вас време. Добре дошли сте! Благодаря ви още един път.
СНЕЖАНА ЯНЕВА: И аз ви благодаря. Няма да отнемаме повече време. Ще решаваме нещата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, по точка трета от дневния ред „Разни” да кажем само, че сме получили от председателя на Народното събрание за сведение до комисиите, включително и до нашата Конвергентната програма на Република България 2015 – 2018 г., Актуализация за 2015 г. на Националната програма за реформи на Република България. Материалите ги имате.
Моля ви също да дадем знак за подкрепа във връзка с писмо на председателя на Народното събрание, което е изпратено към нас, във връзка с Инициативен комитет за построяване паметник на Свети Цар Борис Първи в София. Това, което предлагам на вашето внимание от името на цялата комисия, на всички членове, е да изпратим до кмета на София и до Инициативния комитет нашата институционална подкрепа.
И във връзка с проблеми, които има за изпращането на материалите по служебната поща, ще помоля господин Страшимиров, който имаше готовност пред Комисията да разясни подробно, да направи това в писмена форма и тя ще ви бъде предадена лично. Защото очевидно има някакви технически проблеми, които могат да бъдат решени през малко по-внимателно обяснение, за което сега времето ни се изчерпа. Така че, господин Страшимиров ще мине в другата сграда при всеки един от нас и ще обясни малко по-спокойно, като за хора от нетехнологичното поколение как да се справим с проблемите, които са възникнали.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря ви.


(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Карастоянова